Орлин Баев

https://ruor.uottawa.ca/bitstream/10393/35800/1/Boyan_Atzev_thesis_2017.pdf Не бива да се поставя знак на равенство между майдфулнес и медитацията. Аз самият го правех... В текста от линка, Боян Ацев споделя през опита си разсъждения относно майндфулнес. Оказва се, че така, както е представен на запада, mindfulness в доста отношения е по-скоро mindlessness... Тотално е изваден от контекста на будизма - от теорията, идеологията, от смисловия му контекст за вътрешна, качествена и относително автономна и с водеща роля феноменологичност, липсата на аз, недвойственост, прегръщане, а не потискане на страданията. социална адекватност, а не отбягване на трудността... Джон Каббат Зин изцяло е нагодил медитацията към западния комерсиализъм, индивидуализъм, редукционирал я е до телесност и нищо повече. Така ползвана, тя вместо да прегръща трудностите вътрешни и социални, служи като изолиращо от тях хапче, подобно на медицинското. Уж не е това целта ѝ, но лишена тотално от изначалния си контекст и поставена в западния материалистичен и еготичен такъв, така се получава...

Така, така!

Замислих се над естеството на въпроса ти и как да ти отговоря. Ако директно ти изсипя йога дишания, така както питаш, като нищо да ги ползваш с "хапче like" потискаща тревожността нагласа, която и да проработи за малко, в дългосрочен план е обречена на крах. Затова, най-важна е нагласата на сприятеляване, сдружаване, присъствие в тревожността зад сърцебиенето с отношение на спокойно приемане, отвъд осъждането и искането за промяна, а с доверие в прегръдката ѝ (на тревожността). Това прегръщане учиш най-добре в психотерапия. А сама, чрез умишлено предизвикване на усещанията на стрес чрез спорт, интензивно дишане, чрез нагласата на "ела, искам още, харесва ми!" и тогава - присъствие в интенционално предизвиканата и засилена емоция и телесна тревожност чрез молитва и медитация (имам 191 сесии в нета към този момент). На фона на такова оттренирано и усвоено отношение на сприятеляващо учене и извличане на смелостта и силата от тревожността, тогава вече имат място и успокояващите дишания и по-цялостната медитация. Кои дишания? Коремно, пълно йогийско просто дълбоко и без бройка --> същите в ритъм: коремното 2 секунди вдишване, 4 издишване и 2 без дъх долу; пълното йогийско няколко вдишване дълбоко, съвсем малко задържане с въздух, два пъти по-дълго издишване и мъничко задържане без дъх долу. След тези, няколко минути квадратно дишане: 5 вдишване, 5 задържане с въздух, 5 издишване и 5 задържане без дъх... След квадратното отново в обратния ред пълно йогийско както обясних, коремно с бройка и завършване с коремно дишане без бройка, вече спонтанно, релаксирано, с ръже на корема и фокус на енергията там. Реалното забавяне на пулса чрез такива методи обаче се постига чрез редовна медитативна практика с потъване в медитативен транс, на фона на кайваля дишане. Медитацията се учи - в началото водената чрез записи е добър вариант. А по време на слушането, практика на кайваля дишане. Когато е редовна тази практика, променя дори мозъчните невровериги, хормоналната секреция, забавя и сърдечния ритъм - иска се обаче практика, при това упорита, систематична, качествена. За кайваля дишането - виж в статиите от блога ми.

Ами тя фарисейщината е библейски израз за (псевдо)духовен байпас, прикриващ властолюбие, порок, двойни стандарти, фанатизъм... Фарисейщината освен това е яко гарнирана с интелектуализации и рационализации, осъждащо формиране на реакция и т.н. Тоест, същото... А точките от теста са доста подвеждащи, така е - свръхобобщават, създават фалшиви дилеми, подхлъзват... Тестовете въобще са много слаб инструмент - не вършат работа нито на твърдо научния подход, нито на вещия душевед, познаващ многообразие от варианти (при това през опита си,)далеч отвъд ограничените тестови избори....

Патерици, тоест чуждо помощно тяло са за вкопчилия се в статуквото его ум. В реалността, медитацията и молитвата идват не като нещо външно, а от естествения синхрон с Живота, който човек е позабравил. Както и въобще не предполагат идеални условия - същият малък его ум ги предполага. Тишината прегръща нужните пертурбации така, както и радостите, равнозначно. Хващам се за пасажа ти, защото прилича на смислен, но всъщност съдържа неразбиране.

Оформих статия по темата: Псевдодуховност. Духовен байпас. Здрава духовност.

Едно и също казваме, Донче, с различни думички! Прегръдки!

Диляна ти казва добри и верни неща. А Инес "е заковала ситуацията ти в десятката"! Да обобщим: Временната раздяла те насочва към повечко обич и още мъничко уважение към себе си само по себе си . Така уважавайки се като жена, можеш да промениш отношението към партньора от майчинско обгрижващо, в дълбоко харизматично, самостойно себеуважаващо се, в партньорско. Самото поемане, приемане на болката от отделянето ви вече ти дава горивото за тази работа. Защото вкопчването не е толкова любов, колкото запълване на липси. Лазарев, един руски психолог, нарича вкопчването агресия против Бога и твърди, че всичко, към което се привързваме, убива любовта и със сигурност го губим. Това не означава да нямаме партньорство, работа, деца и т.н., напротив, но да ги преживяваме на фона на поставянето на любовта на централна позиция. А тя далеч не е само междуличностово взаимоотношение, а е по-скоро състояние на съзнанието, свързаност с Бога, с духа ни е. Търсейки вътрешната си самостойност в обичта, ще установиш че си станала по-щастлива, смислена, преливаща от радост. Тогава и партньорът до теб вече не те вижда като майка, което несъзнавано отнема мъжествеността му, а като жена, около която се чувства благословен да бъде и за която е нужно да се бори и за която да расте и се развива всячески. Звучи странно, но наистина всяка ситуация в живота ни точно ни отразява вътрешно и е най-подходящата за растежа и проявата ни като души. P.S: пишеш, че те е напуснал, поради факта, че не можете засега да имате дете. Това е външното му, замазващо извинение - не е реалната причина. той самият е възможно да не я знае съзнателно, но подсъзнанието му го води автоматично. По-горе ти показваме по-близки до реалността фактори, които подсъзнателно го движат.

Да, невежата молитва е с външна локализация на контрола. Неведоми сили са те запокитили в незнайно защо лоши неща, докато ти от его позиция искаш от външна сила хубавичък, сладичък и розовичък захарен памук (метафора, разбира се). А молитвата на езотеричната, актуална духовност изхожда от там, откъдето и медитацията и готви за медитацията. От вътрешната цялост, от вътрешния Христос, Аз/ Буда/ Селф. Как? Като психодуховен метод за реструктуриране на вътрешния диалог в посока акордиране с целостта, прошка, себезаявяване, благодарност, смирено доверие и адекватно планиране от позицията както на божествената, така и на приземено социалната реалност. В такава молитва локализацията на себевладението е вътрешна, при съзнанието за авторска позиция в живота си. Въпреки това, от позицията на его малкостта, социалната личност продължава да настоява за преработване на натрупванията така, че да не я боли твърде много - нормална его реакция. малкото социално его не може да разбере целостта - може да се смири и я провежда, да ѝ бъде слуга, но да я разбере не може. Молитвата води до умствената молитва, до фокусирането, което на свой ред я превръща в сърдечната тиха молитва, в медитация/ съзерцание. На фона на цялостно себеразбиране обаче, като ключовият елемент на това себепознание, обсъждано в тази тема, е осъзнаването на естествените еготични пси механизми на потискането, изтласкването, отричането, фрмирането на реакция, отреагирането, изместването и т.н., тоест на изолацията на съзнание от несъзнавано. Изолация, от която псевдодуховността може и става част, когато имаме тенденция да бъде ползвана през наивен позитивизъм, перфекционистичен абсолютизъм, през нежелание за виждане и прегръщащо трансформиране на вече наличните или постепенно натрупващи се през такова изолиращо и подхранващо ги отношение подсъзнателни маладаптивни заряди и съдържания. Та, медитацията също може да бъде разцепваща, pill like и оцялостяваща, според начина на ползването ѝ. Това се отнася до всяка духовна практика, правена в контекста на духовен байпас или през психо(авто)терапевтично оцялостяване/ интегриране/ психосинтез. Човек може цял живот да практикува медитация, която сама по себе си да е най-чудесната, като зен, дзогчен, махамудра, джнана и раджа йога, бхакти, исихазъм и т.н. Ако обаче психичната му настройка е подобна на тази при изтласкващия психични съдържания, плитко-плосък наивен позитивизъм, такава ще бъде и медитацията му: плитко-плоска, дисоциираща и разделяща, умножаваща и подхранваща така нежеланите и избутвани навътре противоречия и конфликти. Може да се окаже, че е част от такъв изтласкващ псевдодуховен байпас, въпреки брилянтността на дадената следвана школа – не поради школата, а въпреки нея, в следствие от психичната нагласа, избутваща неприятни за егото съдържания. Същинската медитация психосинтезира, диалектично обхваща и болката и удоволствието, като ги надхвърля преживелищно в синтезиращата ги позиция на любовта, мъдростта и творческата свобода.

Твърде общо казано - аз поне не чета мисли. Кое изброено, кои точки, с кое по-точно несъгласна?

Няма значение за какво се хващат, механизмът им на действие е един и същ. Могат да се хванат за здраве-болест, за нормална-луда, за знам-не знам, за чиста-нечиста, помнеща-забравяща, умна-глупава, точна-неточна... Могат да се хванат за броенето и контрола, за еди си кое си число, за наблюдение на телесните функции, за гънката на паркета, петното на мокета и точките на калинката, за годжи бери или за на баба хвърчилото... Принципът е същият. Ригидно горд, невротичен свръхонтрол инащрек, над недоверие в естествения механизъм на еволюционно обусловено, обратно огледално пораждане на защитни мисли при комбинацията от страх и любов. Каквато и да е характеровата база, ригидността при натрапливостите присъства винаги в огромна степен или в самия характер, или като потискаща маска. В психотерапията се вижда характерът на човека, осъзнават се страховете, които има да преодолява...благодарение на работата с натрапливостите. Има малки индивидуални различия, но общото е, че се започва с упорито променяне на интерпретацията на мислите, продължава се с реструктуриране на реакцията по отношение на тях с логика, на хартия, с интензивно шегуване, учене на транс и визуална работа, медитативно фокусиране в седящи ежедневни сесии и пренесено в ежедневието, медитация. Едва ли разбра нещо. То е сякаш пробвам да ти опиша ей там, зад тази планина има красиви поляни, весели птички, докато ти виждаш само мрачно дере с дерящи те бодили и виещи диви зверове... Знам. Затова ти е нужен систематичен психотерапевтичен процес!

Хееееййй, you make my heart singing Медитацията - когато веднъж човек усети вкуса ѝ истински, връщане назад няма. А започне ли да навлиза в нея, всичко си идва на мястото. А в София има Дзогчен...

Не са глупави - разбираме те! От опита си обаче знаем, че ако прекалено следваме страха ти и идващите от него фантасмагории, ставаме част от въртележката му. Затова разбирайки те, с обич и уважение към теб, се шегуваме, слдвайки целостта ти. Браво за записания час при психотерапевта! Успехи!

Desy_V, това е престъпление. Как смееш да се доверяваш, да се учиш преживелищно и смирено да обичаш? Та това е кошмар - така няма да имаш нужда от специални специалисти като нас. А ние какво ще правим тогава? Нееее! Бори се, моля те. Искам да знаеш, че си нещастна жертва на гадно заболяване. Не спирай да се самосъжаляваш и изисквай да те съжаляват. Разбира се, нещо независещо от теб ужасно се случва, някаква дегенеративна болест вероятно, съвсем случайно. Има болест, трябва да се лекува. Психотерапия до безкрай в комбинация с медикаменти до безкрай. Ама то самото таквозинково отношение и хапчеляците поддържали в тандем всичко до беккрай... Еее, сега, ако се справя човеко, ние горките пси нещо си какво ще правим. неееееее

"http://robertmasters.com/writings/spiritual-bypassing/ ...Any spiritual path, Eastern or Western, that does not deal in real depth with psychological issues, and deal with these in more than just spiritual contexts, is setting itself up for an abundance of spiritual bypassing. If there is not sufficient encouragement and support from spiritual teachers and teachings for their students to engage in significant depth in psychoemotional work, and if those students who really need such work don’t then do it, they’ll be left trying to work out their psychoemotional issues, traumatic and otherwise, only through the spiritual practices they have been given, as if doing so is somehow superior to—or a “higher” activity than—engaging in quality psychotherapy."...

Бе кви са тея пси механизми, кви пет леа? Облачна духовност или коктейл мента с мастика, все тая. Ето, в кошчето, изгаряме, прихващаме подсъзнанието със симпатична магия - яку колкуту аку, мъ айде како с мерако... Народо му дай леп и зрелища де кракотопка, де пси дузпичка. Ся, цялостно съзнание, тва зарежи... Цялостност, развитие - а, не, тва сваля рейтинга, няма ни зрители, ни желаещи. Колкото по-лесничко, бързичко, примитивничко повече зрители - де футбол, там и пси футбол. Вършинният алпинизъм никой нито го гледа, ни рейтинг носи...

Духовните общности, дори и тези с най-центрираният и прекрасен мироглед, са като магнит за хора с шизотипна, магическо и пожелателно мислене идеация (юродиви, казано според православната терминология), личностови разстройства и психози. Ведно със заземената, сърдечна човечност, определяща реалната духовност, в такива общности може да бъде наблюдаван грязен фанатизъм, отричане на различието, нарцистична гордост, зависимо прилепване... Добре е човек да умее да различава, да пресява зърното на духовността от представяното за такава гнила плява. Защото говорейки за духовните байпаси, можем да останем с впечатлението, че духовността се свежда до псевдодуховността. Не, има истинска, заземена, топло сърдечна, братолюбна, естествена духовност, съвсем простичка в същността си, така както гениалните неща са простички и естествени! Тя не зависи от теоретините рамки и терминологията на бялото братство, християнството, йога, адвейта веданта, будизма и т.н. Тя е спонтанната проява на човечност, дружелюбие, взаимопомощ, любящо доверие в Себе си и дълбоко истинното в брата. Любомъдра истинност не говорена, а живяна е! Оттам, през каквато и система да са практикувани себепознавателното съсредоточаване, съзерцание и мъдрост, няма голяма разлика, стига изначалната Човещина да е налице!

Наивният позитивизъм е също вид духовен байпас, през който нежеланите импулси и съдържания се замитат под съзнанието, откъдето необезпокоявани започват да се процеждат като невротични емоционални и телесни симптоми. Има зрял позитивизъм - самата дума positum означава цялостност, нежели частичност чрез отричане на нерешености и изместване (друг защитен механизъм) на вниманието в его желаното. Друг байпас е шизоидното бягство в "духовна" фантазия. Фантазията е нещо прекрасно, когато е творческа, приземена, свързана със социалната реалност, градивно въздигаща и подпомагаща я. Бягство е, когато служи за заместване на социални липси чрез фантазен метаудоволствен сурогат. Пасивната агресия/ мазохизмът е клише за фалшивото представяне на невротична динамика и поведение за духовност. Не е - байпас на страха от излагане, унижение и отхвърляне е такава "духовност". Поради страха от директното себезаявяване, индивидът трупа автоагресия, рационализирана като "аз съм добър и духовен". Мазохизмът обаче представлява прикрита садистична агресия към обекта си. Агресия, зад която стоят себеунижаващи, малоценни себеотносни вярвания. Тези вярвания, ведно с автоагресивното, себемаргинализиращо поведение, са директно долавяни от подсъзнанието на така значимия за мазохиста друг. Автоматично отношението и поведението на другия става по-агресивно, маргинализиращо, потъпкващо, което задоволява и на принципа на самоизпълняващата прогноза, реализира мазохистичните вярвания. Прикритата агресия на мазохиста също се чувства от подсъзнанието на заобикалящите толкова, колкото и подлежащите я страхове, което поражда защитно дразнене и ответна емоционална реакция. Тогава мазохистът получава "пълномощно" да действа садистично, пораждайки вина в рецепиента на породената от него самия садо-мазо динамика. Завърта се порочен, емоционално гноен кръг, нямащ общо с никаква доброта и духовност, макар и често да се прикрива зад такава. Здравата доброта започва от самоуважението и директното, на мига и на място заявяване на потока на любовта, протичащ през смиреното себедоверие. Здравият егоизъм е проява на автентична духовност! Идеализмът и идеализацията, така типични за масата духовни системи, сами по себе си представляват регрес на психиката до инфантилно състояние, въздигащо големия друг или принципите му на пиедестал, за да бъдат интроецирани, интернализирани като собствени. Идеализмът е първи братовчед на перфекционизма, при който идеи са въздигани като свръхценностни. Не винаги идеализацията е деградираща (ползва се дори в Гуру йога и т.н.), но винаги е инфантилно регресивна. С лекота преминава във фанатизъм, когато "духовността" е байпасна...

Псевдодуховността се маскира и като алтруистична, всеприемаща, над нещата. Всъщност байпасът ѝ нерядко се проявява през проективна идентификация. Властовите импулси са замазани от външно показвана доброта, мекота, усмихната уж човечност. Властността, алчността, агресията обаче така не изчезват, но са активно проектирани като ригидно властови и манипулативно контролиращи опити другите да се подчинят на идейно и социално-поведенческите, финансово-властови и доминиращи попълзновения, на "аз знам кое за теб е добре и как трябва да мислиш, чувстваш и живееш..." проекции, интрузивно държащи обектите им (другите) да се идентифицират с и подчинят на съдържанията им. Замазани зад благовидно "духовни" рационализации, всъщност насилническо властови съдържания, автоматично стремящи се към пълна доминация над обектите си. Такъв "духовник" по-твърдо ригидно или по-меко психопатно-съблазняващо (стоманена ръка в кадифена ръкавица) всячески се опитва да наложи себе си, идеите и присъствието си в по-малък или по-широк мащаб. Какъвто и да е мащабът на такъв държащ социалната среда, сектантското подразделение да се съобрази с него или дори бидейки световноизвестен гуру, принципът е същият. А именно, маскирана властова психопатия, проявявана през уж духовно налагане.

По-горе имплицитно споменах отреагирането - когато изтласкващият "духовен" механизъм на формиране на реакция претърпи крах, потисканото съдържание експлоадира в уродливи, изкривени ексцесии от сексуалност, насилие, грубост, безразличие, зависимости, антисоциално поведение...

Често "духовният" формира реакция, тоест изразява отношение противоположно на актуално наличното дълбоко в него. Изтласканите сенки на лошото момче/ момиче, курвата, курваря, глупака, бохема, насилника, безскрупулния, властния и т.н., биват "замазвани: чрез проявявано външно отношение на осъждането им при тръбене за доброта, чистота, интелигентност, аскеза, дружелюбна взаимопомощ, състрадание, алтруизъм. Не че в последните има нещо лошо - напротив, когато са част от реална, оцялостена духовност, са най-прекрасните нравствени достижения на Човека, основа за събуждането за Същността му. Разликата е голяма. В здравата духовност прегръщането на вътрешния насилник го канализира в мотивирано, здраво себезаявяване. При байпасната псевдодуховност насилникът, властолюбецът е изолиран, външно е съден, защото несъзнавано поведението му е желано, колкото и да е замазвано това желаене чрез противоположните думи и механични действия - човекът е сцепен невротично (има и психотично, по-дълбоко сцепване, за което сега не говоря). Когато вътрешната курва/ курвар са приетмани, либидинозните заряди се вливат в доверие в собствената сексуалност като част от духовността, при естествено умерен сексуален живот. Когато са потискани, социално тръбим за чистота, осъждайки порока, но когато тапата на потискането бъде изместена от чаша алкохол или отслабване на невротичния свръхконтрол (а това закономерно се случва), нежеланите и компресирани сексуални заряди избухват в неовладяеми ексцесии, последвани от невротична вина, ново потискане и повтаряне на сценария... Когато бохемът и глупакът биват потискани, ако потискането е успешно, резултатът е сухо безжизнен аскетизъм, следващ дървено ригидна житейска философия. Зарядите на бохема и глупеца не изчезват обаче - активно са приписвани (проектирани) в света и другите с осъждането им. Когато бохемът е осъзнато прегърнат, стремежът към удоволствието бива сублимиран/ трансформиран в нагона към смисъла, носещ проникалото всеки житейски миг блаженство. Интегрирането на глупеца пък се превръща в спонтанно доверие в творчеството, осъзнавано като неотделима част от това на Твореца. ...и т.н. ...

Рационализацията често се бърка с интелектуализацията, но е различен механизъм. Тя е извиняване на собствено непоемане на отговорност за решаване на нежелани вътрепсихични съдържания и процеси чрез уж рационални обяснения, изнасящи отговорността във външни фактори. Свързана е с външна локализация на контрола, отказ от актуално себевладеене при съзнание за авторска позиция в живота си. От рационализацията до обвиняващото съдене, крачката е нищожна. Когато е казвал "не съдете, за да не бъдете съдени", Йешуа всъщност е казвал (на съвременен пси език) "бъдете творци на живота си, поемете здрава отговорност за съдбата си, спрете да рационализирате.". Такава визия автоматично пренася Бога от външен, във вътрепсихичен, централен обект, поставя го в ядрото на вътрешната цялост. В контекста на духовния байпас, рационализацията се явява извинение за липса на активно включен социален живот, за "аз съм над нещата и това не е важно" поведение, за непоемане на отговорност, за грубост, наричана искреност и духовна дисциплина, за равнодушно безлюбие, съвсем различно от равнозначната (equanimity) синтезираща визия на любовта, характерна за настоящата духовност. Извинения за липса на сърдечна емпатия и помагане в нужда, оправдавани с карма (нищо общо - именно карма поставя в ситуации, в които любящата дхарма се проявява в помагане)...

Добър термин е дуовният байпас. "Духовно" заобикаляне на нерешености чрез интелектузлизации, рационализации, формиране на реакция, отреагиращо заобикаляне и др.. Последното точно изразява на пси език разговорното духовен байпас. Докато действат, тези психични механизми, накичени с думичката духовност, потискат, изтласкват, замитат под килима на съзнателността и така хронифицират и карат нерешеното да гние и се множи количествено разнообразно и качествено деградиращо. Здравата духовност е себепознание, приложено в делника, в най-малките ежедневности. Познаване на сянката толкова, колкото и на светлината, на свръхсъзнателността, едновременно с подсъзнателността. Зрялата духовност по никакъв начин не е напудрено-розова. Адекватна е, проява на виделината на любовта е в бита. А нездравата е бягство, опит чрез илюзия, наричана духовност, да бъдат изолирани собствени "гнойни абцеси". При байпасната "духовност' имаме опит за изолиращо цензуриране, отричане и дисквалифициране на неприемани сенчести наличности, което сцепва целостта. нека я видим през някои типични маладаптивни пси защитни механизми. Интелектуализацията е опит чрез мислене и говорене за дадена проблематика, тя да бъде контролирана и поставена на дистанция с помощта на сигурността на хващането в думите, в интелекта. Донякъде е нормален механизъм, когато присъства готовност за оцялостяване. Тогава е здрава, приложна философия, подобна на източната. Става нездрав механизъм, когато обличането в думи е ползвано като дисоциация от болезнените съдържания. Такава интелектуализация се превръща в мислене за мисленето за мисленето, в натрапливо предъвкване, чрез което се изразява невротичният свръхконтрол, потискащ нежелано "недуховния" страх, страст, болка... Голяма част от западната философия (не цялата но определено присъства такава тенденция) е такова невротично мислене за мисленето за мисленето за мисленето, несвързано нито с актуална духовност, нито с приложението ѝ в бита, но всъщност витаеща в сигурността на "добрия" ум, който не изоставя. Дървена е такава философия.

Не, не халюцинираш, нито имаш каквито и да е шансове за това. Сутринта е най-масовото време за всички за т.н. осъзнато сънуване. Случва се в полусън. Получава се и при медитация, при проникване на вниманието в свръх и подсъзнанието. При жените като цяло се случва по-лесно и по-често от при мъжете. Нормален и дори търсен и въодушевлено желан от мнозина процес е. Аз самият по време на сутрешните си медитации редовно преживявам това разширение на съзнанието до сънната преработка на информацията. Когато познаваш този процес, вече не плаши, а дори е красив и приятен. Не само когато сънните образи са удоволствени, но дори когато са т.н. кошмарни. Защото знаеш, че сънят смесва, метафорично се опитва да смели психични конфликти, да препрограмира в посока здраве. Когато така познаваш тази сънна работа на ума и можеш да проникваш в нея осъзнато, самото осъзнаване на "аз сънувам" вече прави кошмара не само нищожен, но дори интересен и ценен. Защото примерно в психотерапия си се научила не да бягаш от страховете си, а да вървиш КЪМ тях с разтворени обятия, с обич, разбиране и благодарност. Спокойното им издържане с такава осъзната благодарност прихваща импулсите им и ги прави на чудесно гориво, на сила. Да, от съдържанието на съня може да се извлече информация - правят го някои колеги. Това, което аз обаче виждам в практиката си, че че тя не е по-различна от информацията вече извлечена в обичайния разговор. Това прехвърля работата със сънищата от едното тълкуване, в целенасочена, фокусирана в спрявяне дейност, водеща към смелост и оцялостяване. Накратко, не само че не бягаш от такива осъзнати сънища, но ги ползваш за прегръщане на страховете. В психотерапията съноподобно състояние се индуцира в хипнотерапия/ нидра/ водена медитация. Сама също ти се дава за задача да работиш с аудио сесиите на терапевта ти, а по-късно и без, с по-директни медитативни похвати. С горното ти казвам, че преживяваш нормални неща, Просто си страхлива, а от страха ти се раждат интрузивни мисли - това е. Колкото и да те убеждаваме тук, че всичко е наред, нужно е да минеш по пътеката си преживелищно, в процес на психотерапия. Дори само за няколко сесии огромна част от тревожността ти ще бъде стопена, а за няколко месеца ще получиш стратегически, дългосрочен тласък към един силен и красив, смел живот.

Винаги казвам, че с професията си психотерапевт съм благословен да работя с интелигентни, мотивирани и сърдечни люде. Заобиколен съм от такива и това ме прави удовлетворен и щастлив. Защото виждам как при преобразуването на страха, започва да протича все повече любов, мъдрост, творчество, вълшебството на потенциала. На групата ми идват почти изключително хора, минали или все още минаващи през лична терапия. Хора готови за силна, интензивна, истински променяща работа. Почти всеки път, когато на групата ги погледна и буквално преливам, изпълвам се с любов, която ако не отдам, буквално сякаш ще се пръсна емоционално. Чудесни са хората, с които заедно работим в посока смисъл, цялостност, смелост, здрава самоувереност, доверие в Себе си, Бога, съдбата си и Живота. Нека бъда все по-хармоничен, за да протича през малката ми грешна личност онази сила, която прави който и да е терапевтичен метод работещ - силата на любовта, на Бога. Прекрасно е, когато виждаш как същата сила заживява в хората, на които помагаш! Благодаря, Инес!