Орлин Баев

Наистина красиво казано! Благодаря!

Какво е Господ, Бог, Небесен Баща, божия Майка? Господ = господар Бог= богатир, богат, велик Небесен баща, майка - първите авторитети на детето, омнипотентните фигури за него През първите години от живота на детето в съзнанието му бива поставян неизгладим отпечатък на авторитетните фигури в живота му - майка, баща, които се явяват за него всевластни, всеможещи и всезнаещи, закрилници и всичко съдържащи покровители за детето ! Този отпечатък на присъствието и възпитанието на детето от първите му години, който предопределя наклонносите и характера му, заедно с генетическите конституционални заложби, бива изтласкан в гранична област на съзнанието - предсъзнаваното! Досегът с тази област е на практика несъзнаван! Какво прави екзотеричната религия в тази връзка? Създава образа на омнипотентния небесен баща имайка, бог, богиня! От тук следват три резултата, без да ги вмествам в понятията добри илоши: 1) Добър контрол над вярващите в създадената психологическа уловка - винаги може външният авторитет, който предполагаемо се явява проводник на така наречения баща, да нареди каквото и да е от името на този баща: и то ще бъде изпълнено - защото целият процес се основава на сляпа вяра и невежество! 2) Контрол над масите чрез осигуряването им на психически биберон: молитвата към майката и бащата, която ги успокоява, ма която може да разчитат и към която църквата, институция за контрол надмасите, ги подтиква, като осигурява на масата спокойно приемане на манипулацията и безчинствата над нея: "неведоми са пътищата божии!" 3) Единиците, които имат искрен стремеж към извора на религията, познанието, живота, чистосърдечно търсят и концентрацията им в пресдсъзнаваното и отпечатъкът от детските им години, с който екзотеризмът умело си служи, е възможно да прерасне в концентрация в свръхсъзнанието, в прогрес по езотеричния път! На това ниво търсещият разбира същността на уловката, както и му бива обяснявана същността и! Пример: когато Рамакришна с години е почитал Божията Майка Дурга - той е бил всъщност в клопката на същия психологически манипулативен трик. Когато обаче концентрацията му нараснала до там, че далеч надхвърлил предсъзнаваното, както и подсъзнанието си(астрала и ментала) истигнал д освръхсъзнанието - било му предписано да спре да се моли на идола от собственото си предсъзнавано - майката - и да продължи с чиста концентрация! По същия начин религията контролира с друг принцип: разделяй и владей! За това - в следващия постинг! Дано не бъда осъден за горните си твърдения. Все пак сме в портал за езотеричен живот и търсим!!! Повече информация в статията: Психология, монотеизъм, политеизъм и пътят на човека

По темата - мълччание! ... Само нещо, което сега ми щукна в съзнанието:"За каквото и да се говори, всъщност става дума за пари!" По същия начин в психологията и езотериката: "За каквото и да се говори, всъщност става дума за енергия!" Е, малко грубо е казано, но общо взето си е вярно! ...

Знаем за атомите чрез обективните очи на науката, чрез емпиричните очи на инструментите, които се явяват продължение на нашите очи! Това е знание! Другото е вяра. За силата сигурно си права - дава се само на знаещите, можещите, справящите се с изискванията на пътя към себепознание. Другите наистина не я заслужават.

А как стои въпросът с либидото и жените? Хм За жените със силно либидо - тези страстните - съм сигурен как - по подобен начин като при мъжете. Те също губят известна енергия по време на специфичния и така прокламиран акт - макар и твърде по-малко. При другите - по-спокойно сексуалните, а те са повечето, в което нищо лошо няма. а е по-скоро нормално, как стоят нещата? При секс получават директно сила от мъжа, който им я влива в стомашния център, а не отдават кой знае каква етерна субстанция поради липсата им на силна възбуда, оргазми и т.н. Сега не искам да говоря за взаимообмен при така вкопченото в това действие човечество, а за индивидуално функциониране. При всички случаи при жената либидото е по-стабилно, по-плавно е - по-трудно се губи. И основен лост за стабилно здраво функциониране при нея са: емоциите. Умът също, разбира се, но с ръководна роля на емоциите - както при разликата между бхакти и раджа йога - така и при мъжа и жената. Умът на мъжа, с помощта на трансформираните емоции ръководи либидото, а при жената Емоциите, с помощта на ума, ръководят либидото. Това са тънки моменти! Но - влиянието между трите психични компонента е взаимно - умът може да сублимира емоциите, а оттам и либидото, но може и емоциите да повлекат ума надолу, а оттам и либидото да се срине ... Мисля само! Има за какво да се мисли на този свят - от крива мисъл страда той! От болно от емоции тежки сърце и от липса на Любов, любов не само като емоционална проява, но като такава в корена и - като енергиен факт, проявен в либиден пълнеж!

Преди време забелязах, че има аналогия между частите на мозъка и частите на тялото с частите на мозъка. Например тестисите с органа приличат на малкия мозък с междинното тяло в него - червея. Мозъчният ствол като цяло с неговите три дяла не само е продължение на гръбнака, но е и негова аналогия. Междинният мозък с таламуса и хипоталамуса са това, което в тялото е сърцето и тимуса. Кората, доколкото мога да направя връзката, или по-скоро не мога - отговаря само на себе си! Мисля, че някъде в книгите на Йогананда и Вивекананда бях срещал подсказка, че малкият мозък е склад на енергия. По същия начин тестисите/яйчниците, са основен приемник и производител на енергия. Приемник от фино ниво по време на дълбокия сън без сънища, и отделянето на тази енергия във вид на семе, секс, или в сублимирано състояние за по-висши дейности! Това е важно! Днес ми светна следната идея - таламусът и хипоталамусът служат като реле за предаване на импулси от по-висшите към по-нисшите мозъчни и телесни функции, както и за контрол над автоматичните, вегетативни функции. Предполагам, че таламусът е мозъчният дял, който предизвиква емоциите. Учените, между другото, отдавна са го доказали емпирично, чрез свързването на проводници или чрез радио връзка с различни части на таламуса, за да предизвикат различни емоционални състояния - възторг, екстаз, меланхолия, ужас ... Ако връзката на таламуса с тази на емоциите е очевидна, тогава, не са ли емоциите един вид реле - връзка между енергията, либидото и висшите корови функции - познанието, мисълта, директното знание, ясното виждане... И въобще - отношението между тези трите - енергия, емоции, мисъл - определя функционирането ни! Трите са неделимо свързани и взаимозависими, с директно влияние едни върху други. Ако либидото е изчерпано, релето на емоциите веднага превключва на минусови емоции, липса - омраза, страх, мъка, депресия... Мислите стават мрачни и умът слаб. Ако либидото, енергията нарасне, емоциите стават стабилно радостни, преодоляват външните импулси, които ги атакуват, мисълта става бърза и съзнанието ясно, паметта силна, визията широка и светла. По този начин в зависимост от вътрешното ни състояние, реакциите ни на външни дразнители, е съответна според количественото натрупване на либиден пълнеж и качествената му преработка в характерни за човека тънки чувства и светли мисли! Ако енергията намалее, управляващият ум се опитва да поправи положението, да запази светлината си и да предизвика позитивни емоции - при липса на дразнещи и агресивни нему външни или вътрешни дразнители той, ръководителят в нас, разумът(а зад него и съзнанието) ще успее временно. Но при всеки по-силен агресивен импулс, попаднал в сферата на възприятие на организма, тези опити се сриват! Така че, базата на съществото, негова основа е енергията, либидото. Негови стени са емоциите и чувствата ни, а покрив - умът, мисълта. Самосъзнанието ни е неделима сплав от тези трите! Дори съвременната психология е стигнала до тези изводи, поне в лицето на някои автори, като Фройд например. В езотеричната психология горните степени на проявление на съзнанието се наричат чакри, дан тяни, нива на проявление на съзнанието! Не знам защо и двете психологии -"научната" и езотеричната- не се приемат една друга - това ме и учудва, и дразни! Аз никаква разлика не виждам. Просто ъгълът на погледа е различен. Но е поглед към едно и също нещо все пак - човекът и психиката му!

Можем да дадем мнение, но можем ли да знаем? Можем ли да наблюдаваме смъртта на дадена личност? Да наблюдавама епроцесите, които се случват с евентуално присъстващото и отделящо се фино тяло? Да ги проследим обективно по време на престоя му в предполагаемите тънки сфери, да видим процеса на превъплъщаване, за което си говорим тук? Можем ли? Аз не мога! Вие можете ли? Или само вярваме? Вярата е въздух под налягане! Добро описание на прераждането, на отвъдното е описал Свевденборг. Реймънд Муди е направил добро и дори по научен начин изследване. Петър Дънов ни казва< че има прераждане! Много други го твърдят! В източните школи, където вярата е елемент нужен само дотолкова, че да държи съзнанието устремено в процеса на лична опитност и проверка на вярваното, тези неща се преживяват лично! Кога ще ги преживеем и ние, кога ще знаем? Не може без вяра, така е! Но ако само вярваме, а не преживяваме вярваното от личен опит, такава вяра е сапунен мехур! можем ли когато решим, да оставим тялото, да преживеем смъртта, като запазим само свързваща нишка, за да се върнем обратно, да проникнем в отвъдното, да го проучим, да разширяваме проникването си? Да запазим ясно съзнание! Да се върнем, да запомним преживяното с мозъка си? Можем ли? Колцина могат!?! До тогава ще си говорим на бяло сладко и ще разчитаме на авторитети! Но, дори и мнението на Господ Бог не струва и грош, ако не можем да преживеем казаното от него и след време да застанем на позицията, от която Той, въпросното същество, което е напред в еволюцията си, говори! А То ще бъде вече на друго ниво! Тук, в западните школи, ако можем въобще да ги наречем школи, е много модерно да се чешат езиците! Личната опитност обаче се изразява или в развитие на психоза, или на празно вярване... Искам да знам, искам да мога, искам да живея нещата, за които си пишем тук. А за това се иска много решителност и смелостта да си различен, вътрешно да разчупиш всички стереотипи, налагани от лидерите на болното ни човечество! Ужасно е да си слаб, прекрасно е да си силен ! Чудесно е да плуваш във вътрешна радост, отвратително е да живееш в емоционална нищета! Велико е да блестиш отвътре, да живееш във вътрешна светлина, кошмарно е да мизерстваш във вътрешна тъмнина и чернилка! Пиша за това, защото съм бил и в двете състояния! Успех по пътя!

А може би ОМ освен изначална вибрация да означава и реално име на реално същество? Индийският пантеон е пълен с такива божества - според проучванията на най-напредничавите изследователи, освен психоаналитичното разбиране на същността на понятията за божествата, зад които се крият сили от топиката на собствената психика и съответстващите им нива на вибрация, става дума и за актуални действащи фигури, членове на по-напреднала от нашата цивилизация, която си взаимодейства с нашето човечество! Ом. Амин, Амен, Амон ... Може би това е един и същ персонаж? Предполагам също, че прабългарското Танг Ра е еквивалент на египетското Амон Ра.

Амин е юдейската интерпретация на Амон. От юдеите е навлязло и при християнството, което е нищо друго освен клон на юдеизма. Според някои авторимонотеизмът възниква за пръв път в Египет, където е просъществувал за кратко. По време на неговото възникване е станало и преселението на евреите, както и налагането им на монотеизма от египтянина Моше (Мосе по египетски спелинг). За разлика от политеизма, който далеч по-пълно се доближава до езотеризма, монотеизмът се основава на нищо друго, освен на позоваването ипоклонението на свръх аза, тоест на изтлакания едипов комплекс! Добри психолози, древните са въвели тази уловка за по-качествен контрол над масите! Има какво да се пише по това, но едва ли в 1.28 през нощта!

Сега прочетох мисълта за деня в любимия ми сайт - Беинса Дуно - мисълта е за молитвата, за постоянната молитва. В мен протече мисловна реакция над прочетеното. Споделям я: Какво е молитвата? Молитвата е състояние на комплексно взаимодействие и хармония между различните системи в човека. Азът, който се проявява в самосъзнанието, организира и сублимира импулсите на носителя, в който живее, насочва ги към висшите степени на Реалността, тоест издига материята, одухотворява я! Този процес няма много общо с думите, изразите, понятия като Бог, поклони и прочие. Другояче казано, импулсите на свръхсъзнанието, работещи през съзнанието, трансформират подсъзнанието и използват енергията му в процеса на сублимиране, за да бъде тласнато съзнанието към Източника си, тоест свръхсъзнанието. Тоест, извършва се пълен кръг, образно казано, отгоре на долу, при приемане на висшите импулси на свръхсъзнанието от съзнанието, и отдолу на горе, при сублимацията на подсъзнателните импулси към свръхсъзнанието. Всъщност, процесът е по-скоро спирала, а не кръг, защото е, визуално представено, прогресиращо развиващ се към по-фини и силни прояви на съществуване! В битието този процес се обозначава като инволюция и еволюция! Процесът на молитва наистина е цялостен процес, а не еднократно кратко действие! Изисква подготовка, постоянство, отдаване и неукротим стремеж! Накратко - това е "Пътят" ! ! ! ОМ

Ех, този Господ ... Всъщност самите ние сме Богове, само че спящи! Слезли сме в илюзията, затворили сме божествеността си в един примитивен ковчег, тяло, и живеем насън... Живеем в тела, до голяма степен непригодни да изразят дори и слабо НАС самите! Защо сме слезли? Доброволно или на заточение, като наказание? Това ние, смъртните, не знаем! Има обаче същности, които са близо до нас - безсмъртни, с никога неугасващо съзнание, които са в постоянна връзка с другите по-напреднали същности от Йерархията на Светлината, на която те се явяват най-близкото до нас звено! В Кабала тези същности, които повече от нас, животно-двуного-човеците, се доближават до същността на понятието Хомо Сапиенс, се наричат ИШИМИ! В Теософията се наричат адепти, в Хиндуизма - Риши! Те знаят! Те могат! Те виждат! Те са нашата непосредствената нишка до самите НАС, до това, което мъгляво и износено, както и безкрайно атавистично наричаме Бог! Всъщност, всичкото материално богатство на света, всичките секс и наслади, всички разкоши и дори здраве не струват и петак пред възможността човек да се доближи до ТЯХ - до тези Адепти, Ишими, Знаещите, Истинските обитатели на планетата ни! Пътят към тях не е външен и дори и да имаме за съквартирант някой от тях, ние дори няма да го познаем, и няма да се приближим до него нито на йота! Пътят до ТЯХ минава през ... собственото ни съзнание, през неговото овладяване и стабилизиране, през тонирането му на една по-силна и тънка вибрация, годна да ИМ служи! Тогава ТЕ ще ни забележат и ще имаме великата радост да сътрудничим с тях и да станем едни от тях, да тръгнем в онзи истински път, за който само можем да се досещаме на нашето настоящо ниво на съзнание, ПЪТЯТ на космическия човек, този път, за който всички крайни цели на нашите малки земни пътища се явяват само подготовка! Всички самадхита и нирвани, всички екстази и просветления са само подготовка за живота - един по-истински от спящото състояние в което се намираме: ЖИВОТ! Най-страшната болест е невежеството и ние тънем в него - не до шия, не - ние сме потопени в него тотално - залети сме от плътните му вълни и НЕ ЗНАЕМ! Придаваме си важност, преоткриваме топлата вода и колелото с науките си, създаваме организации и институции, закони, които са толкова далеч от Космическите им еквиваленти по същността си ... Раждаме се и умираме - раждаме се слепи, умираме слепи, автоматично се гърчим на конвейра на превъплъщенията, един конвейр, създаден да носи на поточната си линия живи мъртъвци, каквито сме в настоящото си състояние! Успяваме ли да проумеем собствената си природа - тази в която живеем - животинската? Успяваме ли да я впрегнем в юздите на съзнанието, за да ни тягли тя към истинското, забравено от нас АЗ? Научихме ли се най-сетне да сублимираме, а не да се борим? Оплетени в кълчищата на ежедневието, успяваме ли да го използваме като храна за Висшия ни АЗ, да трансформираме опитностите си, да растем по сила и мощ, да израстваме в ново качество на съзнанието си? Всъщност, това което наричаме наш живот, е смърт! Целият ни живот е болен - но такова е и състоянието след живота ни - така наречената смърт. Най-тежката болест - незнанието, автоматизмът, инерцията!

Парафразирам думите на Фройд: "Болестните симптоми представляват задоволяване на либидото по пътя на регресията към по-ранен стадий от неговото развитие, през процесите на цензура, изтласкване, сгъстяване, изместване!" Първо - всичко в живота е сексуално - наситено е и е ръководено от сексуалността - директно или сублимирана! Второ - когато ние, тоест съзнанието ни срещне дадена трудност, силен стрес, травмиращо събитие с голяма интензивност, или с по-малка, но с по-голяма продължителност, то може да реагира или като остане отворено за ставащото и го "смели", тоест преживее съзнателно, трансформира го, приеме го като опитност, гориво за развитието си, или да го цензурира, да се затвори, отрече от ставащото, което поражда изтласкване. Според мен всяко едно изтласкване на психичен феномен, тоест на възприета от външен или вътрешен свят реалност винаги води до болестен симптом. Тук противореча на съвременната психология и психиатрия, за които изтласкването е естествен и нужен процес. Според мен такова схващане е директно неразбиране. Когато съзнанието блокира нежеланата от него информация, която му носи болка от различен порядък (а то блокира, изтласква само такава информация), естественият ход на нещата е, че тази информация не изчезва, а става несъзнавана. Тя не е бездейна, но е активна и иска да се прояви по всякакъв възможен начин. От позицията на подсъзнанието, което работи на принципите на сгъстяване и изместване(точно както и при сънищата), тази информация се проявява във вид на болест! Всяка болест представлява задоволяване на сексуалните търсения на съзнанието, тоест на търсенето му на удоволствие по един опосредствен начин - през филтъра на подсъзнанието. Всеки симптом е предизвикан от самия човек, от неспособността му да погледне на ставащото , на протичащата през него информация с отворено, силно и здраво съзнание, което не дели нещата на добри(носещи удоволствие) и лоши (носещи болка), а приема и двете като единно проявление на силата. На същата тази либидинозна енергия, която движи световете. В езотериката тази либидинозна сила се нарича Любов, Бог, Ин-Ян и пр. Например: Влизаме у дома си, където заварваме любимия с друга жена. Това ни шокира силно. Без значение как реагираме външно, случилото се създава у нас силен неразрешен конфликт. Съзнанието ни по никакъв начин не приема ставащото. Протича изтласкване на болката от станалото! След няколко месеца у тази жена се появява рак на матката ... Защото не е успяла да "смели" спокойно станалото, защото несмляната енергия на обида и мъка, на неразбиране и нараняване прониква дълбоко в подсъзнанието, тъй като е всячески изхвърляна от съзнанието! И подсъзнанието по неговия си странен за нас начин решава проблема. Създава тумор, който според неговия начин на реакция замества неверния мъжки член, както и може би очакваното от него дете! Според реакцията на жената, според това как ще приеме станалото, според спецификата на психиката и характера и, конфликта може да бъде "решен" от подсъзнанието като болест и на друг орган или като психично отклонение ... Но механизмът е еднакъв. Подсъзнанието е животното в нас - то действа по своите си принципи и методики ... Бъдете здрави!

Когато имаш порив отвътре да твориш, това значи само едно - че преливаш от живец. Че силата в теб блика и иска да се прояви. Можеш да твориш и съзидателно, и деструктивно, зависи от съзнанието. Можеш да твориш красота, можеш да твориш и болка! Съзнанието определя как ще се изяви творческата сила, съзнанието моделира от силата определени чувства и ги превръща в дела! Творчеството е живот, то е сила, то е Истина. Когато творческата сила угасне, угасва и носителят на съзнание. За да стигне до действително, осезаемо материално проявление, изкуство или друга съзидателна дейност, творчеството първо блика сила от извора си в долната част на корема, стопля сърцето в спокойно, ведро и красиво чувство и достига съзнанието във вид на светлина, на светли мисли и идеи, които се проявяват в действия! Поддържането и развиването на творческата сила е най-важната задача в животите ни! Тази сила е нужна във всяка сфера и във всеки един момент от животите ни! В "пътя" търсещият пресътворява себе си, преражда се от вода и огън, от съзнание и сила! В "пътя" е нужна най-много сила. Ако в бизнес делата тя е много важна, в "пътя" тя е незаменима!!! Пиша тези идеи и ги осъзнавам добре, но често губя творческата си есенция и после скърцам със зъби ... Поне имам реални житейски основания за това - дано обаче по-бързо се изпълнят тези обязаности, за да мога по-пълно да се отдам на "ПЪТЯ"! Обичам ви! Бъдете здрави!

Благодаря ви, съфорумци! За горните постановки на Фройд: аз съм напълно съгласен с тях. Сексуалността и принципа на търсене на удоволствие са движещата сила не само на човека, но и на всичко във вселената. Ядрените реакции на слънцето също са синтез-сливане на двата полюса, също са сексуални. В по-видим за нас план силата, която наричаме сексуална, се проявява като стремеж към създаване на потомство или просто удоволствие от секса. В по-сублимиран вид тя се проявява като изкуство или като стремеж за всякакъв вид творчество. Също и като работа - работа за постигане на външни цели - пари, средства, блага - а задкулисната подсъзнателна цел на всеки труд е удоволствието - работиш, печелиш, имаш - изпитваш удоволствие от спечеленото, спокойствие, тоест пак удоволствие от осигуреността. На още по-фин план секс. сила се изявява като вътрешна работа - така сублимирана тази сила прониква все по-близо до първоизточника си - кръговратът започва да се затваря! Азът, самосъзнанието винаги се движи от стремежа към удоволствие - според развитието на аза то може да е грубо физическо сетивно или фино душевно, тоест радост, любов, алтруизъм. Удоволствието е по-груба проява на радостта и любовта в по-сгъстена материя. А зад цялото либидо и проявите му в един или друг вид - духовен или материален - стои енергия! Рамешвара - ки - Джей!

Присъединявам се към думите на Иво с цялата си душа: "Друга опасност е тесногръдието. Често учениците тепърва тръгващи по пътя започват да си мислят, че това е единствения и най-правилен път. Започват да проповядват и да се борят, да защитават учението или пътя, който следват. Както споменах по-горе Пътят е да бъде вървян, не за да бъде защитаван. Истината няма нужда от защита. Опитай ябълката и тогава говори за вкуса и. Нека личния ти живот да бъде пример за Пътя, по който вървиш, а не многото думи или красиви езотерични приказки. Трябва да се търси синтез на знанието и на раличните пътища и учения, а не по-какво са различават. Истинските учения са като пъзел. Ако ги сглобиш мислено, ще получиш една по-широка картина за живота и за вълните на духовност, които в определени исторически моменти заливат Земята и и дават ново направление, дават нова посока в световната история. Затова въпреки, че вървите по даден конкретен Път, проучвайте и другите познати пътища. И колкото по-надълбоко гледате, колкото по-нашироко и нависоко, толкова повече ще забелязвате, че Пътя всъщност е Един, и целта е една. Но в различните исторически моменти, в различните народи, епохи, той е украсяван и представян по различен начин, давани са различни на пръв поглед методи и гледни точки. Нека да гледаме широко на Живота!"

Усмихвам се и ви обичам! :) :) :) :)

Да, както казва Инатари - идва от корема. Минава през сърцето и излиза през очите. Трябва сила за истинската усмивка. !!!

Че каква е разликата между йога и учението на братството? И нима йога не е учение на братството? Тази инволюционната йога, за която някои говорят, която има остарели правила и разбирания, отдвна не е на мода дори на изток. И йога се е осъвременила и адаптирала към духа и изискванията на епохата. Виждам пълно единство между учението дадено от П. Дънов, Йога в нов вид, Будизма също осъвременен, както и с всички останали методи и похвати. Често се удивявам, дори поразявам как хората не виждат това единство! Ом Мани Лама Деве Пеме Хунг!!! Да пребъде любовта на земята, както е на небето(и отвъд него)!

Според Фройд при неврозите и психозите, тоест пр лудостта има отдръпване на либидото от външните обекти към "аза". И това е точно така. Дали е точно към "аза", тоест съзнанието, или към подсъзнанието, това е друг въпрос, но отдръпване на либидото има. Същото се цели и в духовния път - либидото се откъсва от обектите на страстта и се насочва навътре, към вътрешните структури. Има специално разработени системи за това отдръпване. Дори тази фиксация се нарича почитание на божествената майка или небесен баща в някои религии ... Факт е че както при шизофрениците, така и при последователите на духовно учение се появява връзка с нещо невидимо и неосезаемо за околните "нормални" индивиди! Гласове, визии, контакти. Както последователите на дадена школа, така и шизофрениците имат усещането, че зад привидната реалност се разиграва друга реалност. И двете групи имат чувството, че навсякъде около тях има знаци з атях, които следват. И двете групи чуват гласове (гласа на учителя). Има един вид шизофрения - кататонна - при която човек изпада в ступор - застава неподвижно и седи така часове. По същия начин много йоги на изток умишлено предизвикват такова състояние. Както и шизофрениците, които губят последователността на ясното мислене, така и последователите на "духовните" школи умишлено се учат да разкъсват, блокират и преустановяват мисълта си - например дзен коаните и въобще медитацията като цяло! Шизофрениците са в аутистично състояние, при което шивеят в собствения си вътрешен свят. По същия начин "добрият" ученик е силно интровертиран и живее силно във вътрешния си свят. Шизофрениците имат изключително амбивалентно(противоречиво) поведение и мислене, пориви и действия. По същия начин духовните последователи често са разкъсани от противоречия в борбата с поривите на "низшата" си природа, които на практика никога не успяват да потиснат(защото повечето от тях именно се опитват да ги потиснат). Симптомите на шизофренията на практика съвпадат с тези на един напреднъл ученик на коя да е духовна школа... И двамата имат визии(халюцинации), странно мислене поведение(налудности), и двамата имат изравнен афект - губят представа за добро и лошо, за болка и удоволствие, имат тенденция към социално оттегляне и усамотение... Като съпоставим горните факти, се питаме: духовните школи развъдници на шизофреници ли са? Според мен - точно след следването на духовни учения мнозина наистина са развили психотизъм, и то от най-лош вид. Но защо, и има ли разлика между "Ученика" и психотика? Според моето собствено мнение разлика има! Защото наистина има реалност зад привидната реалност в която сме потопени. Защото наистина има знаци. Защото наистина има същества и вибрационни нива, които науката още не е постигнала, за които не знае. А разликата е, че при един стабилен и силен психически духовно търсещ "азът", (самосъзнанието) е стабилен и силен и винаги остава там, на мястото си, в центъра на съществото. Един развиващ и разширяващ границите си "аз". Докато при шизофрениците, тоест лудите "азът" се срива, губи опорите си. Той и в твърдата реалност(привичния ни свят) не е умеел да се приспособи добре, и затова е бил силно разклатен, стените му са паднали, отворени са вратите за други нива на съществуване, но азът, самосъзнанието е напълно объркано и най-често бива обсебено! Това е цялата разлика! Затова в ученията за развитие на съзнанието толкова се държи на предварителната подготовка по натрупване на психическа сила и стабилност, на уменията за работа със съзнанието, сублимация, целомъдрие, вътрешна сила!

Благодаря за хубавите мнения Синева, Благост. Валентин е сложил много ценен линк. В статията се казва че според съвременните психологически проучвания в повечето от талантливите, а още повече при гениалните хора се наблюдават ментални дисордери, такива като биполярно разстройство (маниако-депресивност), дислексия, дори шизофрения - при гениалните. Благодаря ви. Пожелавам красива и спокойна есен на всички посетители на сайта!

Обикновено имаме склонност да сме недоволни. Да си мислим че - ето, един ден като имаме това и онова, когато се променят нещата вън и вътре в нас, тогава ще сме щастливи! Посъщия начин в духовния път, човек си мисли - ако бях такъв или онакъв, ако можех по-бързо да се променя, ако бях по-безстрастен, ако не живеех в това общество, а в друго по-духовно, ако имах учител, ако ... до безкрай! А всъщност всичките ни вътрешни и външни дадености точно каквито са в момента са най-подходящи за всеки един от нас за цялостното му психо-духовно и материално развитие! А как ги използваме зависи от това доколко слушаме зова на вътрешния си Учител, кйойто, когато биде слушан, дарява щастие и мир и в най-големите катаклизми! Проблемът е че често недочуваме и приемаме за гласа на Учителя други, по-шумни гласове - тези на животинската ни душа, този на менталното ни същество - а те са само носители и проводници на ОНЗИ БЕЗМЪЛВНИЯ ГЛАС ! А той винаги ни води към СИЛА, към ЗНАНИЕ и към РАДОСТ!

Стремим се към знание и сила, защото това е вътрешен подтик заложен както в низшата ни природа - в стария мозък, подсъзнанието, така и в свръхсъзнанието и сега развиващите се у нас мозъчни дялове! Всяка твар в света се стреми към сила и знание - от най-последния микроб до най-висшия ангел! Без сила няма Любов - невъзможно е съществуването на Любов без сила - силата е горивото на Любовта! А знанието е това което може да ръководи силата запалена в Любов към все по-фините измерения на Светлината!!!

Цитатите от Библията са поучителни и са вечни, поне що се отнася до вътрешния живот на индивида, но що се отнася до външния са out of date!!! Съдържат разделение между обществения, дори земния живот от Божествения. Ако това е имало ролята и мястото си преди време, сега е не на място. Новите повели са други. В темата за "Парите и духовността", както и в сходните теми от рубриката "Богатство" е писано доста за това. Ученикът вече не живее в горите, а в обществото. Ако трябва само да излъчва висши вибрации като преди - добре. Но сега от него се иска и да бъде адекватен обществен член, който да умее да въздейства и върху обществото. А това може да направи само ако е на по-високо стъпало в това общество. С адекватно, образование, обществено положение и финансови ресурси! Както се казва в НЛП - "изравняване" и "повеждане"! Иначе да си бяхме стояли в Божието Царство - но нали ще го докарваме тук на земята?!!?! Ето една опасност - неадекватността в "пътя"!

Преди няколо месеца приятелката ми ме попита: "Каква е разликата между ясновидството и шизофренията, като знаем че "симптомите" и на двете много си приличат?" Аз се замислих... Наскоро тя отново ме попита същото, с други думи: "Къде е разликата между един луд и един духовно търсещ човек, когато и двамата не влизат в рамките на "нормата", предписана от обществото?" Приятелката ми е много мъдро момиче! Пак се замислих... Сега чета Зигмунд Фройд, който ме поразява с брилянтността си. Разбира се, често се лута и предполага нещата в грешна посока, но това е поради факта, че е разчитал единствено на собствения си опит и интелект. Но този интелект е изумителен все пак. Като изключим че смята аза за телесен и не приема съществуването на фини структури независимо от тялото, останалата част от разсъжденията му е поразително правилна и в пълна хармония с езотеричните постановки, процеси, опит. Поне що се отнася до моя опит. Но опитът е всичко в нашите животи все пак - теорията само ни насочва към по-правилно натрупване на личен опит! Искам да чуя ваши разсъждения по въпроса след което ще споделя моите и тези на Хер Фройд относно нормалността, лудостта и процесите които ги определят, съпътстват и предизвикват!