Орлин Баев

Ето, човек живее живота си, малкия си живот всред големия свят. Лута се, греши, пада, става, стреми се към малки и илюзорни и към велики и истинни неща. Уморява се, забавя темпото си, почива! После пак вдига гордо глава и се впуска в живота си, такъв, какъвто сам си го е определил. Защото винаги ние самите сме господари на живота си. Зависим и от родителите, от възпитанието в ранните години, което поставя дълбока диря в характерите ни, зависим от конституционалните предразположености, които получаваме при въплъщаване в определен род. Но - ако вярваме на мъдрите - въплъщаваме се в такъв род и получаваме такива родители, каквито отговарят на вече придобитото от нас самите качество на съзнанието и които обогатяват оформят личностите ни по най-подходящия за цялостното ни Аз начин! Така и в живота ни - страдаме, мъчим се, обвиняваме съдбата - а всъщност ние сами сме ковачи на съдбата си! Докато сме в тийн възрастта, също и в двадесетте, а за мнозина и цял живот - сънят е просто естествена даденост - част от ритъма бодърстване, изключване! Човек е зает с житейски дела, работи, комуникира - всички тези дейности изискват добър и здрав, дълбок сън, след който човек да е силен, бодър, зареден свеж! Такъв сън не е задължително да е дълъг - може и 5 часа да е - но да е дълбок и здрав! Такъв сън не е дори зависим от външната обстановка - дори на три стола и в съседство с щуро парти, ако вътрешният механизъм е наред, човек спи като бебе. Но - ето че идва един момент - обикновено около 35 години, но понякога и по-рано, дори на 28, когато мистър X или госпожа Y си ляга в уютното легло, заобиколен е от тишина и спокойствие, има всички условия за добър сън - но - не може да заспи. Или заспива, но се събужда след 2 часа, в малките утринни часове, и повече не може да потъне в толкова нужното за физико-психическото му здраве състояние, което предпоставя и силата и интензитета на дневната му дейност! В началото човек си мисли, че това е просто случайност: "О, не, аз спя като заклан, на мен не може да ми се случи такова нещо!" Впоследствие, когато симптомът безсъние рецидивира отново и отново и се хронифицира, човек с твърде голямо нежелание приема факта, че страда от сериозен проблем. В първите месеци дори му е било интересно! Имал е голям запас от сили и за него не е било проблем да не спи дори по 3-4 дни. А понякога безсънието го захапва за гушата(за продълговатия мозък, за хипоталамуса и таламуса, които изпращат импулси за будно състояние) за няколко дни. Но - човекът се смее...Казва:"Ха, колко силен съм - аз всъщност не се нуждая от сън!" Но, когато на следващия ден отиде на работа, всяко движение, дори всяка мисъл му се струват оловно тежки, концентрацията му намалява, бързината на реакциите му - също. Отначало не му личи - запасът сили поддържа външното му изражение нормално, дори и при безсъние. Но - след няколко години мъчение(а безсънието е именно мъчение, използвано в тайните служби, при разпити и т.н.) дори и час недостиг на сън вече му се отразяват. Запасът сили е на привършване. Безсънието образува бръчки под очите му, състарява го, подлудява го - ако страдащият е човек с по-лабилна психика и слаб аз, той наистина може да се психотизира много бързо. Ако е особено драстично, безсънието буквално убива, и то по жесток болезнен начин - с най-тежкото страдание - на заключената във физически мозък душа, с единствено право за изход - смъртта на мозъка! Ако е по-силен, ще се опита да се поучи от ставащото и да извлече положителна опитност от мъките на страданието, на което е подложен ... или сам се е подложил с действията си! Вие как мислите - каква е причината(причините) за безсънието? Има ли разлика в тези причини в зависимост от пола? Има ли конституционална предразположеност за възникването му? Как да се подходи към лечението му? По нататък ще споделя моя опит с проблема и някои от отговорите на горните въпроси, до които съм стигнал след много болка. Но, иска ми се първо да чуя вашите становища!

Надеждата, вярата, любовта, мечтата - всики са свързани с дясномозъчното функциониране и процесът синтез! Свързани са с емоциите, с женската страна в човека. При жената са по-активни и мощни. При нея десният мозък е положитеен. При мъжа положителен е левият мозък. За да развие и дясно мозъчните качества, мъжът трябва да сублимира либидото си, което при него е положително и отдаващо. Това се нарича път! Физическото тяло е копие на тънкото.

Привет, Силвия, привет, Ина! Съвсем права си, Силвия - да се погледнем отгоре, а не отстрани! Просто е прието да се казва отстрани... А този единият, който ни обича, сме ние самите. Между другото, и мен ме гони безсъние, даже си мисля, че ми е като казус, като материал за работа, който трябва да реша, за да мога да помагам на други такива. С безсънието общо взето медицината, а и психологията засега удря на камък. Хапчетата само усложняват положението, билките практич3ски не действат при истинско силно безсъние, а реално работещ психологически метод няма оформен за терапията му ... Хайде ние да го оформим! Инка, исках да кажа, че ни е страх от мнението на хората, а и дори от нашето собствено. Дори пред себе си ни е трудно да не се самозалъгваме и да сме откровени, а когато става дума за другите,поставяме маски... макар че те винаги са прозрачни за опитното око и психика! Колективното съзнание на съзнателния човек е цел на бъдещето, но стадното съзнание на човекоживотното, съобразяващо се с невежеството на тълпата трябва да остане в миналото!

Блудници има жени, има и мъже! Ако жените се замърсяват енергийно и това ги прави несподобни да имат висшо потомство, то мъжете, които са злоупотребявали полово - са изгубили много от ресурсите си, които са им дадени, за да слушат интуицията си и да я следват. Повече от 90% от хората на земята са блудници. Повечето от нас, които пишем тук, сме блудници... Но - това също е опитност - вкореняване в земята, за да можем после да се устремим нагоре! Сигурен съм в това. Иначе щяхме да си стоим девствени духове невъплътени. Сега, когато сме натрупали опитност и сме се осъзнали, можем да направим завой в живота си и тръгнем нагоре. Ако в този живот сме загубили твъре много за решително продвижение, завоят ще е добро начало. И ще стигнем до където можем! Никой не е обречен! Всичко е опит! За добро!

Зекария Сичин твърди друго, Ина, и то много убедително. Когато отворих темата, не очаквах, че толкова много хора ще могат да се открият пред всички. Човек има заложен един страх, базисен страх, който го кара да се крие, да се прикрива зад храстите на условно наложеното си поведение, за пред хората... И се иска смелост и сила, за да се разрие човек, такъв, какъвто наистина е - и с лошите си, и с добрите си страни! А вие всичк ия имате тази сила и смелост! просто ме учудвате, възхищавам ви се и ви обичам! Модераторска бележка: първото изречение от този пост е отговор на това мнение, което беше преместено.

Библията е нелоша книга. Нищо че е знание най-малко трета ръка. Идващо от Шумерия, през Акадия, Халдея, Египет, Индия, та накрая стигнало и до евреите, които го дават така смесено с историята на рода си, че наистина се иска да не си се докосвал до по-ясни, незабулени и необъркани писания, за да ти допадне такава книга. Макар че, знанието си е и там. И за Шамбала, и за тънките сфери, и за Елохим - тоест елохимите, защото е в множествено число - тоест астронавтите, за които после се говори като за Бог - тоест за "Велик", което е добър превод на думата. Много може да се научи от еврейската книга - поне при положение, че не четем санскрит и шумерски ... От друга страна и древно арамейски не знаем и четем само преводи 10-та ръка ...

Мерси, Ина! А имаше една друга, пак не си спомням името. Например: Спира си косм. кораб на орбита, за да не плаща за док на планетата, и оти3ва пеш до нея. Или прави ремонт в откритото косм. пространство, и изпуска гаечния ключ, който почва да се върти около кораба. Сяда и изчислява, че след около средно еди си колко хиляди години ще се доближи отново до кораба. Или: става пробив във времето и на кораба стават 10-на аз - той самият, от различни дни и години, като по-старите се мъчат да променят другите аз, но те разбира се не искат ... Всичко с много хумор и невероятна фантазия и психология. Отдавна не чета фантастика, но май ще се върна към нея, защото е невероятно как грабва въображението ти! А и има цял жанр - окултна фантастика!

Мерси за добрите думи на всички! Но, публикувах този постинг, първо, защото да се откриеш изисква известна смелост и честност, преди всичко със себе си. Второ, самокритичният анализ, безпристрастният поглед върху себе си може да помогне на човек да не се дели на добро и зло, но да ги синтезира в едно цяло, именно като използва Аза като синтезатор. Това последното е по мненията на Жул и Багира. А и темата само е започната от мен, и се очаква да бъде продължена от вас, с ваши собствени самопреценки, вадене на ризи и ангелски одеяния ... Пращам ви мекота, красота, радост и живот!

И аз мерси. Макар, че бях на сватба предната нощ, успях да дремя по тревичката в почивките да се радвам на природата и вас! Ресторант наистина е добра идея!

Привет, Донче! Ами да бяха изкарали един курс по психоанализа, да допълнят малко семейно-родово баяческата си традиция - само 5 години е!

Няма нищо скрито под слънцето. Нали някъде в библията се казваше нещо от рода на: "Всичко, което е на тъмно, ще излезе на видело...!" А и то си е на видело от самото м увъзникване. Всичко е записвано в пространствените записи. Виждащите виждат. А във Вселената виждащите са болшинството от жителите и! Ние сме изключение ... Та, мисълта ми е: можем ли честно и неприкрито да се погледнем отстрани и си кажем кои са добрите и лошите ни страни? Слабости и силни страни? Откровено и чистосърдечно! Когато знаем и двете, ще можем да използваме и слабостите си за движение напред, а и да се радваме на светлите си страни повече! Ето един опит за такава равносметка: Се моа - Орлин Баев Отрицателни черти, навици, поведенчески модели... : 1) Ям месо - и като се замислих, благодарение и на този форум и вас - правя го не само заради навика и удобството да можеш да си купиш сандвич навсякъде, или да отидеш на гости при невегетарианци и т.н. Правя го, защото има много хищнически елементи в мен. Имам много агресия, имам мисли чувства, които са направо кошмарни, пълни със зверско насилие. Вчера бяхме на излет с хора от форума и едно момиче от форума (Криси) ми направи тест: казваш любимо животно, птица ... и по това е съди за същността ти. Простичко, но доста силно и удачно. Аз определих за любимо животно вълкът. Не агне или антилоп анякаква, а вълк ... И като се замисля, голяма част от подсъзнателните ми импулси са именно влчи, хищнически. Все пак при някои хора могат да са и по-различни. Подсъзнанието е животното в нас. Та така ... 2) Имам заекване - пиша в този форум над година, но само 10-на души участници, с които съ мсе виждал досега, знаят за тази ми слабост. Това не е много честно от моя страна. Когато пиша, изглежда добре, но когато говоря ... 3) Безсъние 4) трудности в трансформацията на половата сила 5) Трудно спазвам мярка - за храна, алкохол, секс 6) Прекалено съм абстрактен. Трудно ми е в конкретния, отрязан от цялото свят... Сигурно има още тонове, но това се сещам сега. Добри страни: 1) Безкористен съм - мога да се раздам изцяло, което е дори прекалено 2) Състрадание - чувствам болката на другите директно, грубостта в света, и ме боли от нея 3) Имам чувсто за общност - зная, че сме едно - макар че ценя личното си пространство 4) Обичам и желая доброто на всички - имам чувство за хармония и я търся и около мен, а като срещам дисонанс - страдам 5)Добър приятел съм, може да ми се вярва(така си мисля ...) 6) Имам търсене на познание, истина, любов и сила, което не ме оставя на мира Накратко, толкова... В горното не влагам самообвинение, нито самодоволство, а се поглеждам безпристрастно и говоря открито. Не съжалявам за слабостите си, те могат да се впрегнат, с умело ръководство. Не се превъзнасям за добрите си страни-те са просто такива. Нека тази тема бъде посвтена на подобен род самоанализ и смела откровеност. Нищо скрито няма под слънцето ...

Привет, Ради, А това значи ли, че богомилите са овлядявали енергията си при целомъдрие? Или са включвали и полово общуване в познатия вид? Поясни, моля те!

Баенето е по-научно и по-действено при много болести от докторските химикали(хапчета). Защото баенето не свежда човека до тяло. Баенето знае, че човек е енергийно тяло, знае, че това тяло е свързано с цял един свят енергия със същества в него. Знае, че има енергийни взаимодействия между хората. Баенето си е наука. Смешно е, наистина, че е оставено в ръцете на бабки, които правят нещо в тази посока абсолютно невежо. Това не значи, че не е успешно...но самата им култура и разбирания карат разумните хора да приемат тях и метода като суеверие. Баенето е разпространено в цял свят. Един нашумял метод напоследък е рейки. А, като направихме връзка с Лазарев - той казва, че и да се изгони духът, или програмата - пак ще се върне, ако не се осъзнае и преодолее съзнателно! Същото казва исъвременната психология, с различни думи, разбира се!

Някак си не ми харесва идеята за две срещи - хайде да е една! Нека е 11 часа на черквата. А ако Кирау не може по-рано, ще се видим в 15 ч. Ето телефони: 0887114646, 0878260634(5)

Да, хайде някой да определи и в колкото - в толкова!

Горният постинг, а и въобще цялата тема - велика и изключително важна тема! Според Михаил Иванов - жената ще промени света! Как - именно чрез едно ново отношение към процеса на бременност. Като се откаже да създава по време на бременността си престъпници. Наистина, ако първите седем години са неимоверно важни за детето, то първите девет месеца, от зачеването и през бременността, залагат всички качества на бъдещия човек! А те зависят от волята, мислите, чуствата и енергията на майката!

Да, малко краен съм. Има място за вяра, доколкото е правилно насочена. Там е и проблемът - че нямаме познание за обекта, към който я насочваме, а отново вярваме - на авторитети! А какво ще кажеш, Иво, за един друг тип вяра - вяра в знанието, вяра в личната опитност? От друга страна, от позицията в която сме - тази на силна познавателна ограниченост, сякаш е неизбежна и тази, първата, вярата в авторитети! Например вярата в Учителя! Просто отдаваш съществото си на избрания Учител, и това е - пък ако ще и в ада да те заведе! Наистина нямаме друг избор! И сърцето ми го знае! Аз лично винаги съм замествал понятията Бог или Господ, които са само съкращения на проекция от собственото ни съзнание, с Учител! Поне е реална същност. По въпроса за преражданията - според предметния опит на Кейси - моето съзнание винаги се върти в един регион в централно - източна Азия, а тамошните познавателни системи са ми безкрайно близки. Наричам ги познавателни системи, защото са по-скоро науки, отколкото религии. Будизмът, Даоизмът, Адвейта Веданта - в тези системи вярата се свежда именно до връзката - идентификация с Учителя и до вярата в знанието на личната опитност! Относно западните системи, особено външните - винаги съм имал непримиримо отблъскване - прекалено много слепота и заблуда има в тях. Но, разбира се, вътрешните - такива като розенкройцеството, езотеричната школа на Беинса Дуно - макар че носят остатъчни елементи от екзотеричните си нива - по същество са същите като източните пътища! Наистина разлика няма. И наистина истината не е във фанатичната вяра, нито във фанатичния емпиризъм, но някъде по средата! Тоест - имаме консенсус!

Пророците са медиуми от времето на въпросната личност Йешуа. Около неговите думи се спекулира много. Проучванията именно на учените, а не на вярващите слепи фанатици, показват, че освен психоаналитичното обяснение на жадуваните вопли към небесните роднини - майки и бащи..., има преди всичко: връзка с реална космическа цивилизация с реални фигури, която е дала много на човечеството като развитие. Но фактите говорят също така, че тази същата реална цивилизация също така от незапомнени времена държи човечеството в слепота... Отказвам да се моля на изтласкания в предсъзнаваната област на съзнанието си модел за авторитет, прикрит зад символите небесен баща и майка, както и на астронавти, толкова суетни, че да примират от удоволствие, когато им се "свети името" ! Търся истината - за себе си и за света! В горните положения лъжата е повече от истината. Никога не съм бил религиозен, освен в действителния етимологичен смисъл на думата! За прераждането - безпочвено е да се говори за нещо недоказуемо! Вярата няма никакво значение в случая! Вярвам в това, което мога да възприема! Доверявам се на авторитети - не може без това, трябва да си вярваме. Но ако дълго време само си вярваме, а не доказваме обещаното, значи се лъжем ... Говорят ми за прераждане, за безсмъртие, за фини структури, за път - нека получа съдействието да ги изуча емпирично готов съм за това. Другото са празни приказки. Не вярвам в думите на никого, ако ще и господ да е, ако не са подкрепени с реални действия, преживявания ...! Относно готовността, за която писах по-горе, тя лесно може да се постави под съмнение. Просто определям правото си на малък човек, човек с потенциал, човек който иска да заеме полагащото му се място на нормален космически жител. Не усещате ли невежеството около вас - една пелена, наложена именно от вяра, именно от инфантилно поставяне на животите ни в ръцете на сили, които ни използват... Търся светлина - но не ще я достигна като гоня моркова на илюзията, поставян пред носа ми, наречен вяра. Всяка вяра е сляпа! Реални стъпки, реална промяна - на характер, сила, самоконтрол - над вътрешна енергия, емоции, ум - в това вярвам! А прераждане - може и да има! Когато се науча осъзнато, под мой контрол и воля - да влизам в един или друг носител - тогава ще повярвам в прераждането. Когато преживея тънките сфери - тогава ще знам за тях, без да е нужно да вярвам в тях, ккато сега. А вярата - единствената вяра, която си позволявам, е тази изразена в неизразимото убеждение, че не това е реалността, нито тялото ми, нито умът ми, нито дори тънките сфери и процесите в тях, като прословутото "прераждане"! Безверието слага капаци ... да! А вярата - вериги с гюлета на тях - защото винаги е използвана за манипулация и заблуждение! Всъщност - истината е между двете - разумно доверяване в авторитет, в степен, дотолкова доколото думите му са реално проверими и изживяеми!

По-малко, по-хубаво, да има стръв за пак... ! Предлагам една среща, така че да е удобна за всички, и да се съберем повечко хора. Стъмва се в седем - ако се съобразим с Кирау се видим в Бояна - до църквата (дано да я намерим) - в 15 часа, ще имаме 4 часа за разходка. Стига да е хубаво времето!

Около 15-на години твърдо вярвах в прераждането. Сега имам отпечатък в подсъзнанието си от това вярване. Тоест, дори и да го подложа на съмнение, тенденцията да го приема като слепец, опиращ се на вяра в думите на някой си, без значение кой - е голяма... Но - съзнателно - вече не вярвам! Избягвам да вярвам в каквото и да е! Вярвам само в каквото видя - с физически, машинни, духовни, интуитивни, и проие очи и други възприемателни рецептори! Идеята за прераждането твърде добре оформя една световна схема. Но такава схема може да бъде оформена и от други идеи - като за единствения живот, за наличието на висша същност в нас или не, за грубо материална вселена и наша същност, за наличието на прераждане, но не на това, което се разбира като душа, но на "скандхи", информационни струпвания от веригая личности ... Истината е някъде там, по средата от всички теории! Всяка теория може да изложи свои аргументи, и те ще бъдат задоволителни от позицията на нейния мироглед. И ще бъдат верни! Ако си говорим за слушане на гласа на сърцето, на интуицията, той ми казва да установя всичко от опит, поне да пробвам - ако успея, супер, ако не - вятърът на невежеството ще загаси пламъка на малката свещ на поснанието, силата и любовта ми! Фанатичната вяра води до глупост - когаъто човек безпристрастно заеме позицията на различни мнения, вижда, че повечето имат добри основи! А ИСТИНСКОТО знание имат малцина Посветени - другите знания са в зародиша на развитието си и следват един еволюционен път на бавно постепенно развитие. А ПОЗНАНИЕТО - то го има, както ги има и ЗНАЕЩИТЕ! Но то се дава не на всеки. Поне на нашата планета, от която да получиш достъп до Космоса, се иска много сериозен труд. Живеем като в изолатор, като в затвор. Едва ли е така навсякъде в Космоса...

А кой се преражда? Обектът хикс, наричн душа? А ако няма душа? Ако всички приказки за душата са само средства за манипулация? Ако ни се казва -спокойно - живей сега мизерно - ще се преродиш, а и в отвъдното ще е по-добре! Знаем ли? Или се доверяваме на думите на авторитети? Или си мислим, че знаем, защото така ни се иска - защото доктрината за душата и прераждането ни успокоява и добре се вписва в мисловните ни представи? Според будистите - душа няма - аз няма -нито малък, земен, нито Аз - висш и безсмъртен! Затова те, както даоистите, толкова се стараят да изградят безсмъртен носител, в който да запазят и издигнат съзнанието си! Иска ми се да има прераждане, но и не възразявам ако няма. Какво пък -изгаря свещта - малко дим, разлагат се ментално-емоционалните структури - подобно на дим - разсейва се и това е. Хайде да помислим заедно!

Психология: Наука за Душата, за Ума. Научаване на законите на функциониране на менталността. Цялата вселена е ментална. Психологията е всеобхватна наука. Дори телата ни са ментални - просто са изградени от уплътнена менталност. Генните записи са просто предаване на ментална информация... Разбира се, всяка наука, въобще всичко, може да се погледне под различен ъгъл - по - тесен или по-широк! Бях чел една фантастична книжка - не си спомням автор и заглавие - там героят поставя едно старо парче торта в една машина, и всички познания за вселената се изправят пред него - идеята е, че частта от цялото съдържа инфото за цялото! :) :) :) :)

Патриотизъм = Бащинизъм = любов към бащиното гнездо, към племенните структури и завоюваните земи... Както казва Захи, патриотизмът може да е просто национализъм и шовинизъм, а може и да е нормална обич към мястото, в което сме родени, към характера на нацията, която го заема. А патриотизъм в смисъл: Любов към дома вселена? А в смисъл - тяга към този, изначалния ДОМ, откъдето сме дошли тук, в тази проектирана игра, за да се учим на нещо? Ето тов ае един достоен и реален патриотизъм!

Това боянска църква сигурно е в Бояна ... А защо не по-късничко, за да е по-удобно за поспаланковците, да имат време да сменят рейсовете? Например в 2 след обяд? Пак там!

Аз съм голям любител на мълчанието! Когато замълча за повечко време, се затваря една клапа(образно казано), един външен провод между съзнанието и околния свят. Става едно отдръпване на съзнанието навътре, в себе си, и около него се образува нещо като енергийна ципа. Понякога, когато трябва да говориш и да изкараш така съзнанието си отново на един по-груб план, чувстваш как тази ципа се раздира и усещаш колко сила и какъв разход е да говориш. Разбира се, разход не на калории, не и на груба психическа енергия, а на една по-фина психическа енергия. Много хубави мнения пишете в този форум, много качествени хора има тук. Донке, наистина много хора се плашат от мълчанието, защото вътре имат празнота, и като не говорят, влизат досег с нея. А тези, които са пълни отвътре, с фини нежни безмълвни слова на душата, за тях мълчанието е много радостно състояние. А , какт оказва Латина, много е хубаво да помълиш заедно с близък човек. Думите са нещо прекрасно и изкуството да говориш е велика наука, и силните и на място слова са благословия. Но, все пак, 90 % от истинските слова са именно в мълчанието. Съвременният израз е "невербална комуникация" - но в него се включват само жестове и мимики. Ние знаем, че съвсем не е само това, но е има едно директно предаване на информация, от един към друг познавателен апарат. Чрез енергия. Велик е разговорът с изгряващото слънце, или с листенцата на дръвчето пред блока. В "статии", тук в сайта, току що прочетох една статия:"Мирът" как един човек на Рила преживява велик дар - самата Природа му се е доверила, на него, представителят на един жесток и себичен вид - доверила му е живота си в ръцете му. Разчуствах се. Коло сме надути хората често с нашите наперени "науки", а колко е необятно и просто знанието всъщност!