Орлин Баев

Таня, искрено благодаря за ценното мнение! От известно време се интересувам от астрология и все повече осъзнавам космическата и универсалност! Много интересно мнение за опозицията - да, тя е едно "разпъване" на кръст между две противоположности, две части от нашата целокупна личност. Всяка планета символизира аспект от цялостния ни психоорганизъм и противопоставянето на два от тях е интересен урок! Според мен решението, до което стига човек в хода на работа с една опозиция, първо работа несъзнавана, по-късно, евентуално, съзнавана - решението е не борба и противопоставяне, а връзка между двата аспекта. Хармонична връзка. Подобно на отношението към въпроса - клопка, поставена преди милениуми с цел манипулация на човешките съзнания - въпросът за Доброто и Злото! Когато самосъзнанието ни, което командва процеса, противопостави едното на другото - индивидуалността на личността - резултатите винаги са едно махаловидно движение на стремеж към доброто и неминуемо връщане към "злото" . Защото "злото" е просто корените в нас, и колкото повече растем в доброто, толкова повече корените на злото се развиват в нас... И между тези двете тече постоянен ток, течение, подобно на течението между Ин и Ян. А изходът от болестния кръг на противопоставянето между двете, който държи съзнаниятя ни в слепота и възпрепятства разширението им, е Сублимацията! Така и при астрологичната опозиция - преодоляването и става не чрез даване на предимство между стремежите и изявите на едната или другата планета. Става чрез хармоничен ток между тях - сублимация на "низките" качества на едната планета в посока тези на "висшите" качества на другата, и обратният процес - спускане, материализиране качествата и импулсите на другата планета до тези на първата. Не съм още много сигурен коя планета на кой аспект от комплексния психоорганизъм отговаря, но за някои се досещам. Ето: Слънце - Индивидуалност в нас, висша истинна човешка същност Асцедент - Личност - поредната изява на тази индивидуалност Луна - Емоции Венера - Чувства Нептун - Интуиция, висша Любов Марс - Нагони, секс. сила, либидо Плутон - Психична сила, трансформирана сексуална сила Меркурий - конкретен ум Уран - абстрактен ум За Сатурн и Юпитер не съм сигурен - ясно е как влияят, но къде да ги включа в схемата на човешката Душевност? Сатурн е песимист, сериозен и ограничаващ, Юпитер е оптимист, радостен и разширяващ. Сатурн е господарят на кармата, пазъчът на прага към висшите светове. Стражът на чистотата... Какво ще даде например опозиция между Сатурн и Юпитер? Засилване на ограничението наложено от Сатурн... А реакцията на човека ще е постоянна жажда за свобода, за радост, която обаче ще бъде спирана от Сатурн. Изход: изискванията на Сатурн биват осъзнат като положителни, изпълнявани с радост. С радостта на Юпитер. Такива ми рти работи ...

Ето едно упражнение: Пътуваме в сутрешното задръстване в автобус за работа - отнема ни час и половина - висим на мускули, натъпкани сме като сардели! Заобиколени сме от граждани от ромски и турски произход, от миризмата им, която често е по-лоша от тази в коя да е градска тоалетна... Някой си говори по телефона 1 час, като по този начин натрапва личнмото си пространство в твоето по най-брутален начин... Друг се секне и кашля във врата ти, трети гледа момичето отсреща и се пипа, четвърти дъвче баничка, пети слуша чалга по мп3 плеъра на телефона си без слушалки... Дядовци говорят за "доброто старо" комунистическо време и цената на салама, колежки клюкарят по адрес на всички в службата си... кондуктор блъска цигани към вратата и задържа целия автобус. Движението е със скоростта на пешеходец. Наоколо има много смрад и пошлост. Лицата на хората са много често преобладаващо отрудени, не много високочели, една класа, която не може да се нарече средна, а е по-скоро плебейска. Ти, който пътуваш в този автобус, също спадаш към нея, колкото и да не ти се вярва... По някое време се раязнася прекрасната миризма на отделение от долните части на някого ... движиш се по сива улица със сиви блокове, заобиколен си от уморени озлобени лица... Поглеждаш чантата си, за да не влезе някоя ръка в нея... В софийския автобус има телевизорче, по което се въртят реклами - те обаче са същите от два месеца и са се набили в съзнанието наистина до болка ... Чувстваш нервността и напрежението на хората, то се предава и на теб... С две думи - добре дошли в ада на третокласната държавичка от източна Европа - Българийка! Силна държава, но населена с много груби и диви хора... Ти си тук, върнал си се доброволно, съзнателно в нищетата, с пълното съзнание за това какво те чака... Практика: 1) Предполага високо ниво на вътрешна сила - такава с паневритмия или дишане не се трупа - може да ги прави човек, но не е решаващо. 2) Тази сила позволява на когницията да влезе в положението си на пълноправен господар в системата, коятъо трябва да владее - мисли, чувства, енергия 3) Осъзнаване - осъзнаваш Себе си в момента - конкретния - така, както някой си господин йогинчо хикс, избягъл от света, се озъзнава в някоя хималайска дупка. Софийските дупки и по улиците, и в душите на хората са по - големи и предполагат много повече материал за работа - не е нужно да се ходи в Хималаите... - това Себе, което е зад мисълта, зад чувствата, което контролира силата, и което е пряко зависимо от нейното количество и качество! 4) Осъзнаваш породените в теб негативни емоции, напрежение, раздразнение - отваряш се за тях напълно - не ги потискаш, вдъхваш ги ментално, чувстваш вибрацията им 5) Правиш връзка между тях и това вътрешно Аз, което води процеса - а То винаги е една силна радостна спокойност, едно любовно силно знание и самообладание, светещо спокойствие. 6) Свързваш вибрацията на негативните чувства с това вътрешно състояние на хармония, в центъра на което е самоосъзнаващият се Аз, контрольорът в нас! 7) Целият бяс се превръща в гориво за това вътрешно силно състояние на спокойствие! 8) Светва ти - превръщаш сутрешния ад в сутрешен рай! Това е динамична практика. Поглеждаш на хората с други очи - приемаш всичките им слабости с очите и сърцето на силата, с блестящ светещ ум. Трансформираш пошлостта и примитивизма в Любов, радост и светлина. Обичаш хората. Обичаш себе си! Няма борба, няма отричане! 9) Продължаваш да висиш на тръбата и се лашкаш, обаче вече съзнателно излъчваш радост и служиш като ментален дезодорант в околната атмосфера. Готино ти е! Ето това е практика - някои го наричат медитация... аз го наричам сублимация! Ом Мани Падме Хум!

Добър въпрос! Нееднозначен отговор: Според развитието на човека има различна процентна връзка между свободна воля и съдба(карма). По-напреднал, повече свободна воля! За обичайния случай - всичко е съдба! За един истински човек - всичко е свободна воля!

Противопоказен е ако човек не може да си трансформира тамаса в раджас и оттам в саттвас! И ако се прекалява, разбира се. Освен това, както някой е цитирал по-горе - за едни народи е добър, за други не, Българинът от хилядолетия консумира чесън и за неговата биолого-психология е съвсем на място! А сме в тела на българи все пак. А - чесънът гони негативността от нас и около нас. Който не може д аго понася - да си помисли какво в него не му дава да го понася! А и е до вкус - аз много обичам люто и кисело. Ама - действало раджастично - раджасът е сила, която само чак ад абъде впрегната ! ! ! Н, да - предполагам, че за наистина напреднали в алхимията ученици, които имат силно изфинена енергетика, и храната има значение. Но - не за всички. Който умее да сублимира, не бяга от нищо, защото всичко му е гориво за вътрешния огън! Но - този огън трябва да е разгорян доста здраво все пак! Познавам един човек - суровоядец от 12 години и целибат, плюс редовни формални молитвени и медитативни сесии! Няма сериозна промяна. Има си кусурите, избухливостта, себичността - не по-малко от мен или всеки друг! Молитвата, медитацията - преди всичко трябва да са проникнати в самия живот, а не толкова формални сесии... Същото е и с храната - важното е какво излиза от нас - именно - мисли, чувства! Кравата е пълен суровоядец, но от нея излиза мучене и глупост! Да - добре е да се яде зелена неготвена храна - но без това да е мания и без да се смята за панацея - не е! Съзнанието е панацеята - и по-точно "пътят", който то изминава! Път къ сила, знание и радост!

Даа - интуицията, съвестта, гласът отвътре - това е "божият глас", както се изразяват религиозните! В последните 16 години винаги съм се интересувал от Истината за човека и света, вътрешното ми същество ме изгаряше и продължава да го прави, тласкайки ме към Знание! Дълго се лутах из многобройни професии - бях банкова охрана 4 г., сладкар - 2г., барман около 6 месеца, три години моряк, от които една чистач, една супервайзър на чистачите, и една сервитьор по пасажерските каюти. После - две години градинар през летния сезон, а преводач през зимния, после салонен управител ... Докато след един 21 дневен пост в мен не се събуди много силен глад - но не за храна, а за знание - и то за такова знание, което води към Истината. И реших - каквото и да става - оттук нататък да се занимавам с това, което иска сърцето ми. Но това истинското сърце, зад прищевките на страстите и емоционалните експлозии! Каквото и да става. Ако ще да умра от мизерия и безпаричие, но да правя това, което ми повелява този вътрешен глас, на интуицията, въпреки всички пречки и трудности. А те са само гориво за напредък по пътя, който предварително вече е очертан още преди раждането !!! Само трябва да го следваме! Сега уча психология и възнамерявам да работя психология! Това е което душата ми иска! Искам да се сблъскам с ада на хората, с психическите и психофизическите им болести и проблеми! Обичам да превръщам адските огньове в небесни сияния! Мога го и искам да помагам на тези, които са попаднали в техните силни, но болезнени и обсебващи пламъци да се радват, защото имат голяма сила на разположение. Просто трябва да я впрегнат и насочат нагоре, към светлите нива. Процесът е ключов за цялото ни съществуване като човешки същества - нарича се сублимация! Аз самият я уча, това е велико изкуство! То е същността на молитвата, на медитацията, на призванието ни като хора! СУБЛИМАЦИЯ!

Когато бяхме на излета скоро, Криси сподели, че обича чесън, но че ако се яде магданоз или копър след това, миризмата се неутрализира. Но - колко скоро да е това след това? Или ако е едновременно? Криси, помагай!!! Иви, аз затова и не го ям, защото мириш еслед това. А и хората около мен не го обичат, направо не го понасят. Аз обаче обичам миризмата на суров чесън - направо с ми е приятно да помириша сурова скилидка - харесва ми! Веднъж изяден обаче, наистинма не се трае! Може би Криси ще обясни технологията на антидотното копърово неутрализиране !!!

Мерси, Ник и Жул - вземам ей сега една глава чесън, съдържаща 20-на скилидки, и като ги изям всичките и дъхна от балкона, в цяка София вампири няма да останат - ами кой ще ни управлява тогава?

За кръвното - интересно! Да взема да си слагам една мрежичка с чесън до главата нощем, та да ми сваля кръвното. Сигурно високото кръвно е свързано със състоянието на енергийна компресия, което като запушалка блокира мозъка и буквално не позволява заспиване... Не съм си мерил кръвното едно има няма 15 години - трябва да си го премеря... Макар че, кръвното и енергийната компресия дали имат връзка - не знам!

В този респект - относно мисълта за деня за целта на живота ни - ако водещ е вътрешният глас на интуицията, то добра външна подсказка може да бъде наталната ни астрологическа карта, която се явява като космиески отпечатък на последната личност, която живеем. Космически паспорт, на който всичко е записано, самоп да има кой да го прочете! Изумително интересно е да погледнеш картите на хората - всичко си е там - всичките ерти на характера - професионална реализация, успехи и провали, брак, родителско семейство, карма, кармична посока - всичко! Разбира се - само главни предразположености, които можем да моделираме свободно според степента на сила на свободата с която разполагаме! Именно - сила на свободата! ОМ

Ценна мисъл за деня: 03. 10. 2006: И тъй, щом сте в Божествения свят, ще се стремите към следния закон: вие трябва да реализирате всичко онова, което е определено от Бога. Всеки трябва да разбира защо е дошъл. Изпълнете програмата, която е дадена за вас и не се бойте! Сами не си правете никаква програма. Изпълнете вашата програма, която е определена от природата, и животът ви ще тече по мед и масло. Мнозина се спират пред идеята, защо са се родили на земята. Споре мен, това е смешен въпрос. Отивам в училището да уча и питам, защо съм дошъл. - Да уча разбира се. (Беинса Дуно) Екстремно важно е това - и за здравето ни, и за щастието и успеха ни! "Изпълнете програмата, която е дадена за вас и не се бойте! Сами не си правете никаква програма. Изпълнете вашата програма, която е определена от природата, и животът ви ще тече по мед и масло."! Следователно - нашата малка воля трябва да бъде дно цяло с тази, която вътрешното ни аз , тоест Ние самите имаме за нас самите! И тези двете да станат едно!!!

Чел съм от Учителя, че чесън се яде само когато човек е болен. Гледал съм филми, в които с чесън се гонят негативни сили. А в такива приказки винаги има нещо вярно. Обичам вкуса и миризмата на суровия чесън - не и на този, преминал през стомаха обаче, разбира се! Но - именно миризмата след ядене е най-противната страна на чесъна... Заради тази миризма на практика не ям чесън. Защото знам колко е ужасна и как наистина кошмарно се разнася на десетки метри, особено ако другият не е консумирал чесън! Баща ми казва: "Чесънът лекува 17 болести!" Всъщност това са думи на дядо му, които той препредава. И яде човекът чесън, нищо че около него не се стои... Но е здрав като млада фиданка, въпреки 62-те си години, усмихнат е и работи по-здраво от 18 годишните... Чесънът е природен антибиотик! Чесън се носи в дрехата против уроки! Чесънът е силно вещество, което е и храна, и лекарство. По принцип - здрав човек няма. Всички имаме наченки на болести - ако нямахме, нямаше да умираме. Самото остаряване и смърт е болест, и то тежка, а не е нищо "естествено" - въпреки че сме заобиколени от умиращи... Количеството на невежеството не определя правото му на качествен принцип! Така че, щом сме болни, и то от хроническа тежка болест - раждане, остаряване, смърт, прераждане - можем спокойно да си хапваме чесънче! До някъде се шегувам, иронизирайки, разбира се! Кажете какво мислите по въпроса за това природно мощно лечебно, профилактично средство и храна - чесъна!

Обменът с децата е взаимен, и в никакъв случай не е само едностранен, подобно на вампиристично отнемане от стомашната област на родителите! В хода на историята са наблюдавани случаи на бащи, които са имали стотици деца - буквално - от стотици жени. Става дума за състоятелни мъже с хареми. Такива мъже започвайки от 15 годишна възраст, до 70 и повече години стават бащи. Такива мъже обикновено са доста енергични и в житейските материални финансови дела, и психически-интелектуално. Според Кастанеда и литературния му герой Хуан Матус, те би трябвало да се влачат по корем като червеи от безсилие след 4-тото дете ... Но, такова нещо просто липсва... Много висши йоги имат деца. Исус е имал деца. Мохамед е имал деца. Марпа - учителят на Миларепа е имал десетки деца. Децата вземат от бащата при зачеването - от майката при брем,енността и раждането - после при отглеждането... Но и дават енергия, и то чиста, идваща от високи източници - от там, от където идват. Така че, даденото се връща. Особено ако децата са чисти духове! Минало е времето на йогите о тпланините, без деца, без обществен живот!!! Такива да не с ераждат на планетат ни въобще - да си стоят девствени духове. Файда от тях няма! ! Неадекватни са с времето и повелите му! А зачеването след време ще е без секс в сегашния му вид, да. Въобще сексът е повече животинско достояние. Но - засега, не можем да го отречем. По-добр еда работим с него, да го трансформираме - с или без самият акт. Кой както и доколкото може и желае. А децата - не са токова страшни, не вземат чак толкова. Колкото вземат, топлкова и дават!

Аз съм фен на Кастанеда, но по-скоро като на окултен писател - фантаст, какъвто е бил! Има много дух в книгите му, но е смесен с измислени от самия него представи и фантазии, които, като добър писател е замесил в едно общо тесто в книгите си заедно със знанието си по окултизъм... !

yeaah, cool Ама наистина cool!

Присъединявам се към Буболече: бих се радвал да прочета мнения и знания относно този важен момент! Аз почти нищо не съм чел - само се досещам... Споделете в синтезиран вид какво знаете по въпроса, мили другарчета. чавдарчета

Има една приказка: "Той Господ си знае работта", или "Божа работа". В контекста на зачеването, ако оставим всичко в "Божиите ръце", не отричаме ли самото си съществуване? Ние сме част от Неговото творение и сме проводници на Неговите помисли и планове. Така и за да бъде "Волята Му", ние трябва да сме добри проводници на нея. Както казва Хамелеона, по време на акта, да има сливане на душите, да има извисено до Любов и единство либидо, на което похотта е послужила като гориво. Това гориво е част от процеса, не можем да си заровим главите в пясъка и го отречем. Така ще отречем цялата си творческа способност. Но ако използваме това гориво в суров вид, душичката, която ще привлечем, ще бъде от низш порядък, защото друга няма да може да мине през грубата винрация, създадена от нас ! Затова си мисля, че основна задача на човешкото същество като цяло въобще е изкуството, или науката за сублимацията! Тя е основната и зависеща от нас част от процеса на молитва, медитация! Другата, тази на връзката - Отгоре надолу - към нас , се осъществява автоматично и е винаги налице ако сме отворили вратите на възприятието си чрез молитвата, медитацията. А ключът на тези двете е именно сублимацията! Даааа - сублимация, трансформация, духовно присаждане на висшата върху низшата природа, обяздването на низшата природа и впрягането и в колесниците на многопластовите структури, тела, които притежаваме. А ездачът - това е винаги самосъзнанието, азът - защото то е директната ни връзка с това безмълвно, наблюдаващо ни Аз, което всъщност сме! Сексът действително може да бъде превърнат във висша Любов, защото е част от нея. Учителите обикновено не го препоръчват, защото не умеем именно да го сублимираме, оставяме похотта да изпие силите ни, и всякакъв път става илюзорен! На изток сливането между мъжа и жената се включва в духовната практика след да речем 10-на години въздържание, медитация, дихателни практики, молитва и сублимация. Едва тогава това, което сме можели да сублимираме при по-спокойното невъзбудено състояние, можем да направим и при наситеното с енергия, похот, астрал, подсъзнание, акт. Това е изкуство и вътрешна опитност, която трудно се описва, защото не е интелектуална или емоционална, а повече интуитивна и съзнателна работа с най-висшите ни чувства!

Да, добре е човек да може да се погледне отгоре: с ясно осъзнаване! Да види нивото на енергията си, качеството на вибрацията си, състоянието на чувствата и емоциите си и светлината или мрачината на ума си! И - според видяното - да предпреме реални стъпки по сублимация на силата и чувствата си с помощта на ума си! За това е нужно вече опит и умение! А - погледът трябва да е постоянен - това е поглед на истинското Аз върху малкото аз! Моето малко аз често е мързеливо, нерешително, губи живец, слиза, става бавно ... основно - липсва му стабилен постоянен ток, енергия, която да се стабилизира. Оттам и контролът на емоциите с помощта на вежеството(ума) е мигновен. Мигновен, ако е правилен - сублимация, а не борба! И накрая, като резултат - когницията, ума, в резултат от стабилната и силна енергия и изфинените чисти емоции блесва, мисълта става бърза, реакцията на всичко адекватна, волята и целите - ясни и конкретни. Това, което е било абстракция, трябва да стане конкретност - защото то е абстракция само когато е гледано отдалеч! И за вътрешните опитности говоря, и за житейски постижения! И двете са еднакво важни! И двете зависят именно от този вътрешен процес на ясен поглед над себе си, стабилизиране и растеж на силата чрез сублимация на емоциите с водач на целия процес ума! Понякога успявам да вървя по този път, после криввам в шубраците на безсънието или на страстите... Търся средата, която да ми даде възможност това кривване в крайност да не бъде излизане от пътя, а просто криволичене напътечката нагоре към върха на планината! Обичам ви - бъдете здрави!

Наркотиците са вещества, които водят до силна зависимост, пристрастяване! Пристрастяване на химическо и емоционално ниво! Водят до нов кръгозор, но по крив път. П опътя именно на загуба на самосъзнанието, съзнанието, волята и всякаква вяра в собствените сили и аз! Разбивайки тялото и психиката, които стават негодни проводници за работа на истинското ни Аз, дрогите са действително като примамка на кукичка! Приамката е удоволствието, което дават, а кукичката е огромната болка мрак, до който всъщност водят! Ако човек веднъж се прострасти, адски трудно е да излезе от порочния кръг назависимостта! Може да бъде добър урок, но много малко хора успяват да се преодолеят! Истинската радост идва от вътрешните наркотици, които природно имаме заложени - Любов, Сила, Мъдрост! А честта да бъдат употребявани се пада само на трезво, последователно и искрено стремящите се към Истината!!!

Дааа, те затова психоаналитиците в Б-я карат ладички ... Или въобще не са в България, или чакат да се махнат... А и освен срама от посещенията при психолог(който е глупаво суеверен) и липсата на средства за него, източният човек обикновено използва за психолог приятеля си, с когото сяда на барче, на цигарка и бира(кафе), и излива мъката си. Това е добре, до някъде, но колко добър психолог е въпросният приятел ...

Уау - интересно! Трябва да намеря кестени!!! Донке, Буги - а когато си ляга човек щастлив и с радост очаква да се потопи във временната смърт? Когато по цял ден работи в природата, пее, диша чист планински въздух, но пак не може вечер да спи? Когато му е леко на сърцето, не мисли, но не може да заспи?

Здравейте, Ая и Багира! Багира, разбирам за какво говориш. Светът в който живеем е едно изкривено отражение на реалния. И ние сме в този свят като проекция на Нас самите. Този свят е нещо като физико - емоционално - ментален пашкул, който е встрано от реалния живот и свят. И ние сме тук кой знае, може би на урок, или на заточение. Според мен, смисълът на израза "Както на Небето, така и на Земята!", се състои в това, че този илюзорен свят е добре да бъде не каторга, какъвто е сега, а училище, или дори университет! И именно образованието за важността на зачеването и бременността са ключови за изграждането на такъв университет, тоест по-адекватно отражение на Реалността. Много ключови въпроси са тези двата! Но въпросът, който повдигаш, Багира, е още по-ключов! Защо въобще сме тук - доброволно ли или доброзорно? Защо е толкова труден досегът до истината, а толкова силни сенките на илюзията? Да, нашият свят, тела, материя, всичко около нас, и то до ниво ментал - е само изкривена проекция, тренажор за божествените съзнания, които представляваме! Обикновено за свят на Реалността се приемат тези трите, които са едно: Атмичен, Будичен, Манасичен планове! И това е така, погледнато същностно! Но - струва ми се, че има и един Реален етерен(тоест физически), чувствен и ментален свят, които са поле за действие на събудени съзнания, за които смъртта не съществува, които знаят, които са в досег с тези трите свята, за които споменах! Това са много абстрактни неща, които мнозина няма да могат да схванат! Може би илюзията, в която сме е: - тренажор - училище - Принудително изправително заточение - болестно образование, което трябва да изчезне и се слее с Реалния поток на живота Кое от трите е - знаят знаещите! Ние само се стремим към знанието! ... Във всеки случай, пренаталното и преконсепшънъл образование изпълнява задачите и на трите сюжета! ...

Preconceptional Education се превежда: Възпитание преди зачеването! Възпитание на кого? На родителите, а и на детето, тоест осъществяване правилна силна връзка от силни и чисти родителски съзнания, които да привлекат също такова дете! На изток винаги се е знаела важността на момента на зачеване, нивото на съзнание на родителите преди и по време на акта, астрологическото и астрономическо време на зачеването, продължителността на акта, позата... Мисля, че за нас, тук, на запад, не ще е уместно да следваме източни ритуали. Но затова пък вибрацията на съзнанието е определяща и за нея не са нужни ритуали. Това е въпрос, далеч от всякаква вулгарност, но е научен и езотеричен процес, от който зависи бъдещето на планетата ни. Както виждаме - засега хората твърде малко се различаваме качествено от животните. Според мъдрите - точно зачеването, с добра подготовка преди това, и пренаталното възпитание ще променят света драстично! Та така: как да правим децата си? Как да бъдем по-добри проводници на светлината? От опит знам, че състоянието на съзнанието след известно въздържание се променя - става по-нагнетено, силно, светещо, балансирано и спокойно! Следователно, ако искаме да заченем дете, добре е двойката да практикува известен период на целомъдрие. Ако за източните хора това може да е продължителен период, то за нас, западняците, твърде зависими от животното в нас, 10-15 дни биха били добър срок. Това е само лично мнение. Разбира се, цялостната насока на съзнанието по време на целомъдрения период трябва да е насочена към Мъдростта, познанието, Космическата Любов, към търсене на Истината. Мъжкото семе на мъж, който г оотделя всеки ден, който поради начина си на живот и навици е с грубо съзнание, носи едни характеристики. Семето на мъж, който съумее творчески да извиси вътрешната си същност през един умерен период на въздържание, е със съвсем друго качество и програма. както семето на един бор и на една тиква са приблизително подобни на външен вид, но съвсем различни по качество и програма, която носят, така и семето на горните двама мъже. Разбира се, въобще не говорим за алкохол и прочие упойващи вещества... Позицията е стандартната - мъжът отгоре, защото така енергийният обмен е най-добър за двамата и детето. Когато след въздържание такъв акт бива осъществяван, това е свещенодействие, а не похот и секс. Добре, а какво да правим, ако не се получи зачеване? Отново същото въздържание и пак опит? Вероятно... Според мен, ако целта е дете - въздържанието си струва труда - това е жертва в името на бъдещето на доброто на планетата ни! Пишете какво знаете по въпроса - наистина е много актуален, важен и съществен за всички млади хора и участието им в построяването на това, което религията нарича:"Божие Царство на Земята!"

Донче, много имаме да учим от теб! И Буги е много прав! Наистина, много психоаналитично си го казала, Донка: "И за маскировките си мисля сега - не са ли те резултат от това, че "нападаме" егото със самокритика и то реагира нормално със самозащита? " Наистина, това, че поставяме маски, се дължи на перфекционизма ни, на онзи образ, който стои пред нас, като морков пред магаре, което карат да върви. И той, перфекционизмът, ни кара да поставяме маски пред самите себе си, и пред другите ! А да се откриеш - пред себе си исвета, се иска честност, смелост и сила!

А не можем ли да видим нещо и го осъзнаем, без да се критикуваме - ако не го идентифицираме - как ще го надрастнем? Не критиен, но безпристрастен поглед...