Орлин Баев

Себезаявяването е преди всичко вътрешен, в самата себе си процес. Когато има готовност и външен, но без очакването за разбиране от другата страна, при пълна увереност в своето право!

Психолог съм, не доктор Ще се справиш и още как - имаш потенциала, имаш осъзнатостта, вече правиш много връзки. За нула време ще се променят нещата. За да прости човек, първо е нужно да се научи да се себезаявява, да извади натрупаното. Иначе с директна прошка, се замазва. С колега, всичко ще се случи качествено и преобразуващо. За Благоевград - преди общувах с колежка от там, но загубих връзка. Ще ти пиша на л.с., а ти се свържи с нея и я питай, може ли да ти помогне.

Първо, иди си провери щитовидната жлеза, другите хормони, кръвната картина. Ако всичко е наред, а вероятно ще е, насочи се към психотерапия при опитен психотерапевт! Това е!

За тревожността - прочети тук повечко теми, както и тези ми 26 статии.

Ето виж мислим те, включиха се добри колеги - искаме да помогнем. Симптомите, които описваш, са израз на потисната тревожност - безопасни са и не само, че няма смисъл да им се плашиш, но по-добрата идея е с благодарност да ги последваш. Защото водят право към страховете ти, които ти предстои да стапяш. Какви страхове? Към каквито е склонна характеровата ти структура. Можем и тук да дискутираме, но е бавно през тези писма - а с терапевт за минути страховете и характерът се виждат и се очертава ясна посока към справяне. Затова казвам, че работата с тревожността е лека и дава добри резултати. Тя разбира се, е индиректно свързана със зависимостта ти. Но, както се казва, някои пият от мъка, други от радост, трети от сутринта. Докато се работи по хармонизиране на характера и запълване на евентуалните социални липси, от изключителна важност е директната работа със зависимостта - защото когато се поддържа доста време, изгражда собствени неврални пътечки, които действат автономно, дори и при най-активния и смислен социален и партньорски живот... Та, стъпките за справяне със зависимостта ти са: - Различаване - осъзнаване механизмите на пагубността, трансформиране на заблуждаващите автоматични мисли и вярвания по отношение на нея. Имам поне 200 страници статии за това на бутона зависимости в блога ми. В yourbrainonporn,com ще намериш както много подобни насоки, така и линкове към други източници. Тук също се доверяваш на жена си или другиго, който да инсталира спиращи порното програми на компа и телефона, като умишлено не знаеш паролите. Също на тв-то същият човек ти блокира XXX каналите, пак без да знаеш паролите. На това ниво, виждаш липсите в живота си и ги запълваш - спорт, работа, приятели, хобита, време с любимата, книги и т.н. - Хипнотерапия - има готови записи, а в моите статии има скриптове, които да качиш със собствения си глас и слушаш. Имаме съзнателно, волево усилие, смирена воля - не битка, която не след дълго връща обратно, а именно прегръщащо подсъзнателните вярвания смирено потъване в себе си. - Медитация - тук предните две стъпки са се автоматизирали и създали установка по себевладеене. Медитацията, вече изцяло на ниво усещания, те разлепя от закачането и те учи да издържаш охотно напрежението от отлепването. .......... В целия процес, постави съпругата си като средоточие на стремежа си към промяна. Посвещавай го на нея, издържай заради нея, обичай я силно, привнеси образа ѝ в себе си като Богиня, хвани се за вдъхновението ѝ и бъди готов на всичко, за да се промениш за нея, която през такава практика си ти самият, собствената ти любов. С психотерапевт лично и в групата и уъркшопите му всичко това работи по-бързо и добре. Не ти казвам да идваш при мен - казвам ти, че сам е тегаво. Има добри колеги. Потърси такъв и успехи!

Обяснения колкото искаш - писани са, преживявани са. Можеш да прочетеш, да съотнесеш към себе си. Това е начало. Същинската работа започва когато си отговориш на ЗАЩО, с КАК и КАКВО. Щом искаш сам, а аз твърдя, че е добре да потърсиш помощ лична и групова, хубаво, свободна воля. Има писани статии, отговори тук - чети и опитвай. Както казваш, искаш сам - ок.

Няма директна връзка между тревожните ти фиксации и порното. Индиректна да, но принципно всичко има връзка с всичко. Директно не. Докато работиш с психотерапевт, ще решавате успоредно и двете. В нета има групи nofap, а в София (а вероятно и не само) 12 стъпкови програми за взаимопомощ. Тревожността е лесна - справянето с нея е елементарно. Зависимостта иска повечко усилия. Обичаш ли жена си, харесваш ли я физически и емоционално?

Супер - това означава, че първо, имаш потенциал за промяна и второ, вече започваш да разграничаваш теб здравата, поелата зряла отговорност за живота си от тази другата, "болната", приемащата се за злощастна жертва. Чудесно! О, не - никак не е маловажен. Напротив, за теб това е сериозна част от живота ти, знам. Доста си вървяла по напълно погрешни пътеки през тези седем години. В теб вече зрее различно себевъзприятие и затова пишеш в психотерапевтичен форум - моите поздравления. Сриваш се и самоподдържаш симптоматиката си, защото се бориш със страховете си, вместо да ги опознаеш и прегърнеш с отворена сърдечност. Колкото повече се контролираш над страховете, толкова повече ги поддържаш. Тялото ти съдържа несъзнаваното ти и колкото повече избутваш с отношението си на борба и нежелание за осъзнаване на страховете, толкова повече ги поддържаш, а то няма друг избор, освен през симпатиковата нервна система, да реагира. Не за се мъччиш, а за да станеш по-щастлива, мъдра, сърдечна, цялостна. Симптомите - те са просто вик на подсъзнателните ти страхове за внимание, за обич и грижа към тях. И директно водят към тях - спускане до страховете и лекуването им, от което засега бягаш. Но, вече се пропуква старото ти отношение, вече не само знаеш, че бъркаш, но и усещаш, че има различен подход, който те прави не като преди, а много по-смислен и щастлив, осъзнат и радостен човек от преди! Разбираш ли, телесно ти няма нищо - казват ти го много колеги, казваме ти го и ние. Но, колкото и да ти повтаряме, всичко изтича в канала, докато не се научиш сама да поглеждаш страховете си право в очите и да усвоиш умението за сприятеляване, за прегръщане, което ги стапя. Хипохондриазата (страховете от болести) сама по себе си е механизъм на изместване на вниманието ти от страха ти от страха, от слабостта, безпомощността, нараняването, липсата на контрол и т.н. Изместване, което те втренчва в уж болести, с което напрежението донякъде се отича тактически, но в стратегически план се увековечава и поддържа. Казвам ти, че зад страховете си от болести, з акоито си се вкопчила автоматично защитно, стоят други страхове и когато с психотерапевт се научиш съзнателно да "слизаш" до тях, постепенно виждаш, че никога не са били нещо лошо, а винаги са били една детска, уплашена част от теб самата, която сега ти предстои да се научиш да прегръщаш обичащо - да ѝ се довериш, както и тя на теб. Тогава това сцепване съзнание и подсъзнание изчезва, ставаш цялостна, смислена, огнена, живееща целеустремено, весело и решително самоуверено. Вървиш натам, за което мога само да те потупам сърдечно и с доверие в потенциала ти "по рамото". Хората наоколо не са длъжни да познават психиката в нюанси. Те се опитват да помогнат както го могат. Често не разбират и казват: "Стегни се, няма ти нищо!" и т.н., което знаеш, че не помага и са празни приказки. Така е. Но интересното е, че ако се намерят хора, които да резонират прекалено със страховете ти и те съжаляват, това "разбиране" става част от проблема, нежели от решението. Напълно права си - разбирането и грижата са изключително важни и това, че вече ги търсиш, е гаранция за скорошното преодоляване на казусите ти! Обаче, нека отбележа - грижа, разбиране и помощ, насочени към целостта ти, към смелостта и любящата ти мъдрост. Помощ има - нарича се процес на психотерапия. Вярвам в потенциала ти, виждам че го имаш - просто потърси вещ психотерапевт и поработи по разплитане на невротините си механизми, за да станеш Себе си - една прекрасна, творческа, светеща с присъствието си млада жена! Знам, че вече вървиш натам! Браво - радвам се. С хапчета няма как да промениш мисленето, вярванията, няма как да пренапишеш житейските си програми и сценарии, които сублиминално движат живота ти. Браво! Мхм - крушката си има опашчица. Проследяват се приинно следствените връзки, но не за да се тюхкаме, съжаляваме и самосъжаляваме, което би означавало да се страхуваме и въртим в порочни въртележки, не. За да видим, че във всеки момент имаме шанса да променим заложеностите си, да пренаредим и заложим нови чрез осъзнаване и промяна на отношението към програмираните през израстването ни вярвания и преобразуването им до нови, адаптивни, пълни с доверие и смелост. Няма как да няма външни тригери, трудности, житейски баири, предизвикателства. Дори е наложително да има. Въпросът е да променим отношението си към тях - да им се радваме, да ги ползваме за растеж и развитие, вместо да ни смачкват. Това става като трансформираме базисните си убеждения относно нас, хората и живота. Напълно възможен и закономерен процес е, а ние психотерапевтите сме като гайдове, прокарали хиляди и хиляди хора през него. Можеш да се довериш на колега и промениш всичко - защото идва от психиката ти, твърдя го със сигурност! Именно. Не е до самите външни събития обаче или до сигналите от тялото ти, а до възприятието ти до отношението ти към тях, което се преупва през програмите в дългосрочната ти памет (несъзнаваното). До тези програми имаш да с еучищ да достигаш, за да ги наситиш със смела самоувереност. Засега, без да го знаеш, поне досега, си живяла в автохипноза. От малка си хипнотизирана да се страхуваш. Сега имаш нужда да се дехипнотизираш - с помощта на терапевта си! Тази напрегнатост не е нищо друго, но въпросните вярвания, проявявайки се в мускулни брони, стягания. Нужно е да поискаш да достигаш до тях, да общуваш с тях и ги метаморфозираш до адаптивни, силни и смели. Сама става с много проба и грешка и често отнема години, че и десетилетия. С помощта на психотарапевт, който ти помага да си помогнеш, процесът се катализира и ускорява десетократно и стократно, бива насочван и воден по най-подходящия начин. Защото психотерапевтите познават психичните "капани, трапове, драки и урви", които иначе невиждайки, биха те спирали и повличали. Потърси качествен психотерапевт. Първо осъзнай нуждата си от такъв, разбира се - поискай процеса, почувствай важността му. Тогава се свържи с опитен колега!

В никакъв случай не осъзнавай, че имаш да виждаш и трансформираш малко страхчета. Сакън, недей. По-добре е да продължаваш да ходиш по соматични механици, за да ти завинтят гайките. Така локализацията на контрола е външна и не че помагат биотехниците, ама поне се въртят наоколо ти, все е нещо, като другите не щат. А разбира се, че е прекрасно средата да ни се възхищава, да се върти около его сфинктера ни - какво ти порастване, какви ти вътрешни стабилност и самостойност, зарежи тея глупости... Така, така - издържай и насилвай подсъзнанието си. Предлагам ти да сформираш щаб по потискане и изтласкване на страховете, да имаш хипохондрино-хистерична, до обща тревожност стратегия как да разгромяваш гадния си враг - това собствено подсъзнание и ни за миг да си мислиш, че да се бориш със собствения си ум за мир е като да се чукаш за девственост, докато оттичаш нерешените си конфликти в доктороходене, за да не погледнеш там, където не искаш. Сакън, н'дей! Био водопроводчиците са се объркали - не бариева каша се пие, не. На болния се дава ярма 1/3 и 2-3 силаж, объркани в комбиниран с казеинов протеин фураж. Много е важно фуражната смеска да се бърка в блендер, купен от техномаркет, на средно бързи обороти, така че ириографията на собственотто и на всеки вързал се наоколо центрофугиране, да даде качествени резултати, завихрящи динамично красиво и удобно около гастроезофагеалния черв. Разбираш, нали?! Така и така си пробвала да се подлъ(а)гваш къде на апчелъци, где на мед процедури, можеш да звъннеш на някой колега със заявката да се подложиш на хептеноза (тъй ли се думаше, хепноза ли беше?), а той да я надложи над така удобното вярване за болна жертвичка, желаеща вселената да се върти около нея. Само не се учи, не пораствай - не, това къх, така би видяла, че винаги е било лесно, ако би плувала по течението на учене от целостта и смисъла. Но, недей, така губиш много... Ехооо, шшшшш, тихооо, да не нарушим статус куо - извън хистерохипопогентревожната зоничка е зоната на възможностите, ама там едно такова ... Не, там не, там няма пък! То не слуша това тяло - хм. Или пък прекрасно слуша и показва неща? Не знам, откъде да знам, нищо не знам... Сигурно просто те гърчи и не се съобразява с желанийцето за хубавичко, не го е срам това тяло... Ами, ако се чувстваш по-зле, дали не е зле да видиш, че имаш психика, голяма част от която се проявява несъзнавано през тялото и че стоейки на плитко, изолираш 90% от целостта, смисъла и щастието си, докато си мислиш, че животът трябва да се съобрази с егонцето, надуло се като балонче в гордата си борбичка свободен стил със ...себе си. Ама не, това са глупости - борбътъ прай ранътъ - битка, това се иска. Както се казва, ако нещо не се купува с пари се купува с много пари - ако гадното подсъзнанийце не слушка и прави симптомчета, трябва още много борба, за да се подчини на егонцето. ТРЯБВА! Или просто смело виждане, прегръщане, осъзнаване, смирено обичане на присъстващите в тялото подсъзнателни страхове? Хм, това е някакси съмнително, нали съм болна и все някой докторяга ще уцели що ми е - ако не тукашните, то онези там от обединените кралства или онова светило от L.A... Един ми вика, че симптомите на техния си език говорели и че трябвало просто да бъдат прочетени качествено и последвани. Че водели право към страховете, които не били нещо външно, а мои си и че било харно да ги гушкам, защото така съм ставала смела, цялостна, обичаща, щастлива. Ха ха, глупости, да прегръщам страховете - не, ще бъда силна, ще се справя, ще си повтарям, че съм добре и ще успея! Някакъв психонещо си ми разправя, че трябвало да благодаря на паниките, метани да им правя и като към гуру да се отнасям към тях. Не само, че не да бе бягам от тях, а да видя, че още от самото начало, от тях е тръгнало всичко и че вървейки към тях с любов и учейки се от посланията им, за броени месеци всичко се изчиствало. Не защото съм ставала по-силна, а защото съм се учела от силата на слабостта. Ама дрънканици... Не, явно трябва да избягам към поредния док кабинет, замазвайки по-силно нежелано невижданото в самата себе си... Аууу, колко лошичко. Защо, защо точно на теб, невинната? Ама, глобулус хистерикус/ фарингеус и дисфагия, зад които стои просто страхчец, който когато стопен от ясното съзнание и смелост, всичко изчезва - не може да бъде, та това е толкова тежко нещо, направо ужас... Предлагам ти да дисквалифицираш всеки, който посмее да ти каже, че ти няма нищо физиологично да го дисквалифицираш директно като некадърен, неразбиращ и просто невиждащ жестоките, фатални процеси, които протичат на ниво непостижимо за съвременната медицина в теб... Ако пък някой ти каже, че всичко идва от психиката ти, просто махни с ръка на такъв невежа... Така махайки с ръка, виж че в нея се е появила диригентска палка. Ето, замахваш и сите докторяги от целийо свет започват да тичкат обезумяло наоколо ти, тъгъдък тъгъдък. Трябва невротичната гордост да се храни, няма как! Не забравяй невротично да се надуеш в свръхконтрол и в никакъв случай не се учи и не виждай, че решението е ей тук, под носа ти, в собствената ти психика. Не - защото така всичко се променя, а това някак си е опасно... Не, не... Да, бабо! Те като видят жена над 75 докторите и много много не се занимават. Ти на 74 ли си, казваш? Еее, значи даже е по-зле положението... Ох, горката, милата, нещастна жертва на гадното лошо нещо, ееееххххххх... Те някакви психо лози ли, психо навти ли, певти ли, какво беше, нежно казват, че естественият резултат от потискането на едни обикновени паники, бил разстилането им като обща тревожност с хипопотамондрично връхче... Ама да де, ама да съм била ходела до този си вътрешен филм, да съм осъзнаела, че е само филм и че мога да променя сценария в смирено смел. Да, ама някакси това не ми отърва - не, не съм горда с това невротично въртене, не, просто искам да ми е убавичку. Ама казват, че бягайки от ученето, това бил най-сигурният вариант да си самоподдържам лошичкуту, ама нейсе, плямпат си тея глупости... Ама някво вътрешно дете, ама да съм осъзнаела страховете му и да съм го гушкала - ха ха, не на мене тия... Лесно е - изобретяване машина на времето, връщане назад до големия взрив, залагане на закони на живота, отърващи на желанието само за хубавичко и готово. Има и друг вариант - виждане, че реката тече само напред и връщане назад няма, а учене и разширяване на съзнанието. Отново сядаш в тази времева машина, само за да видиш че това пренаписване на миналото е сега, чрез преобразуване на мъничките и добрички характерови страхчета, толкова отчаяно жадуващи за прегръдката ти. Лесно е! Наистина е лесно, когато се учиш и обичаш!

То е като път - има много километри. Когато се фокусираме върху самото ходене, разбираме, че смисълът вече е с нас, във всеки момент от вървенето му. С дълбокото доверие в собствената съдба, изискваща това ходене, неминуемо даващо огромни дивиденти за броени години, когато е правено. Иначе мрън мрън може доживот, но... Когато човек преживява психодинамика от спектъра и на шизоидно-параноидната и на орално-депресивната позиция (клик Мелани Клайн ...), се изискват няколко години систематична работа по себе си. Без нея параноя-идеализация компенсацията, прескачаща базисната орална празнина, може да задвижва животеца и десетилетия. Интензивното, редовно и систематично заставане в страховете от параноидния спектър осъзнато, постепенно води до запълване и на тази базисна, емоционална празнина. Благословена пътека е - неумолимо изискваща работа по себе си е и именно затова е толкова ценна, за разлика от заспалия живот на мнозина. Следвайки я, всичко стои зад теб! Причината - не е моно причина, нито е единично събитие. Често има и наследственост. Накратко - работата по себе си спестява десетилетия лутане, като катализира процеса. Психотерапията, за разлика от тази при други преживявания, е нужно да е по-бавна, постепенна, трансферно ориентирана. Всичко е ок, когато съзнаваш, че това е твоята работа и никой не може да я свърши вместо теб, твоята съдба и вместо отчаяно тъжене, по-добрата идея е да се преобразува с доверие/ Защото изходът задължително е добър!

Хубаво е, че работиш добра работа, че ходиш на спорт, че се запознаваш активно - прекрасно. Имаш и доста агресия, което принципно е ок за мъж, когато е здрава. Относно привличането на въпросните - отвъд повърхностните клишета, опитай се да отговориш защо се случва - в темата сме ти дали няколко тона качествени податки.

Ами именно - оказва се, че такива популират пространството...

Много красиво и по нашенски казано!!!

Ako и да има няккаво подобрение след краниалната стимулация, би било плацебо. Защото на мозъка ти няма нищичко. Просто имаш страх за прегръщане - а това е психика, до която машинката няма какъвто и да е достъп!

(Забележка: по-долу коментирам върху изтритите постове на потребител, "помагащ" на авторката на темата... Изтрити поради вредността им!) ................................... Майко милаааа....... Тази тема първоначално е била в друг подфорум и току що е преместена тук, в психотерапия онлайн. Ясен пример е за това какво невежество и ноцебо ефект се ширят по разни "прекрасни" форуми и фейс групи и защо често тук препоръчваме силното ограничаване четенето на такива. Защото са не просто дезинформиращи, а направо пси-малформиращи. Ръсят се безумни съвети за някаква илюзорна корелация между паника, тревожност и шизофрения, задължително хоспитализиране поради видите ли, огромната опасност от лошичките натрапливи мисли и разбира се, прием на, забележете, доживот на химия. Мхххмммм, красотка... Еми, поставяйи се на мястото на човек, преживяващ тревожност, ако аз представа си нямам от нещата и получа такива отговори, сериозно би ми изпушил чайникът, протекъл покривът и прегърмял бушонът... Дори се цитират номерични обозначения от МКБ, което някакси дава тежест на безумието. Да де, ама в тази реалност, а не в зелената, тревожните състояния нямат нищо общо с психозите, а са повик за себеразвитие. Приемът на химия е възможно временно замазване, но в стратегически план, сигурно хронифициране. Натрапливите мисли са прекрасен еволюционен механизъм, изразяващ жажда за живот, оцеляване, идват от любов и грижа, но на огледалния език на подсъзнанието. А хоспитализирането при човек с невроза тук е толкова нужно, колкото на жадния да му дадеш гъба, напоена с оцета и гнойта на неразбирането. Мдааамммм.... П.п: сливам двете теми на питащата. Надявам се колегите да се включат по-качествено от мен!

Ехаааа, това наистина е чудо, истинско чудо от човещина. Браво!

С времето на практика медитация и запълване на тази празнина, сам ще знаеш отговора не интелектуално, а през усещанията, преживелищно. В статията си Псевдодуховност скоро писах за това: Идеализмът и идеализацията, така типични за масата духовни системи, както и за някои психични състояния, сами по себе си представляват регрес на психиката до инфантилно състояние, въздигащо големия друг или принципите му на пиедестал, за да бъдат интроецирани, интернализирани като собствени. Идеализмът е първи братовчед на перфекционизма, при който идеи са въздигани като свръхценностни. Не винаги идеализацията е деградираща (ползва се дори в Гуру йога и т.н.), но винаги е инфантилно регресивна. С лекота преминава в обида, детронираща девалюация и спускане до другия, фанатично параноиден полюс... Разграничаването правиш от позицията на спокойния, стабилен център - нужно е да го вкусиш, да усетиш приказността на медитацията, която със сигурност запълва тази бездна. Интелектуално - хиперценностовият идеализъм недовижда целостта, а вижда обекта си розовичко. Дори умствено да знаеш, че дадена мацка понякога нормално послъгва, кръшка, дразни се, груба е понякога и т.н., емоционално замазваш това интелектуално знание с едно "було" от очарование, което обаче "от полъха на вятъра" преминава в разочарование, когато реалността се размине с компенсиращия параноята идеализъм. Когато имаш стабилен център, виждаш, но преди всичко усещаш човека цялостно, със всичките му плюсове и минуси и го приемаш и обичаш - в целостта му. Защото през въпросния център ти си цялостен!

Благодаря искрено - всички, които пишем тук, го правим от сърце, алтруистично. ....... Да, отрича, омаловажава, не си е признал, извинява се, трудно му е да бъде искрен и със самия себе си. Когато прочете всичко от указания сайт, ще разбере, че проблем има, при това не само психичен, но и биохимичен, невромозъчен и хормонален. Всичко е обратимо, но е нужно да осъзнае честно пред самия себе си и вас и оттам, активно да поработи. От вас се иска да си поставите здрави граници и изисквания за справяне времеви, да му дадете да разбере, че сте сериозна. В същото време го обичайте и вдъхновявайте, но на фона на ясни изисквания да е чист от това. Не осъзнава ли проблема, няма да има и решение. Ако вие прекалено дълго търпите такава ситуация, ставате съзависима, мазохистична част от зависимата му въртележка. Имайте го предвид и бъдете решителна. Именно защото го обичате и му вярвате, ясно му заявете, че няма да търпите това положение дълго.

А за мъжа Бог е Тя, Богинята! Това е окултното разбиране, както и психологическото, през контрасексуалните архетипи.

Добре е ежедневно да "ходиш" при този страх. Не само да не го изолираш, откъдето да те ръководи, но съзнателно да се свързваш с него и разтваряш. Градацията от методи може да варира, но в редовната си практика можеш да ползваш тези, които работят най-силно: - Психотелесни - TRE с хаотично страхово и бхастрика дишане, при сменяне на позициите на треперене интуитивно. - Визуално трансови - регресия, пренареждане матрица, пренаписване на спомените, наситени с травмата от изоставяне от себезаявяващо, до приемащо. - Чиста медитация - когато премахнеш бариерата между съзнанието и страха, присъствие в него осъзнато, от позицията между тази и другата мисъл. А там е любящ потенциал. Получава се телесно и емоционално свързване със страха, травмата, дори параноята и заливането им и засмукването им в тишината. Тишина, пълна със спокойно самообладание. Добра идея е да прочетеш за зен, махамудра, дзогчен. .......... Горните подходи, в тази последователност при всяка сесия. Постепенно резултатът от медитацията е, че се появява стабилно ядро, център от виделина, обич и вибрантност, заставащ на мястото на тази емоционална дупка, която засега води парада... Докато тази празнина е в теб, подсъзнателно излъчваш страха си от изоставяне, защитната си подозрителност. Докато го няма този център, за малко отиваш нагоре в идеализиране, но по-често дупката те тласка към параноичността ти. Практикувай редовно и ще се запълни - това запълване е реално, не е метафора, а се усеща и ще го преживяваш все повече - вече го имаш частично, а с редовната практика ще се случва все повече. Тогава се центрираш, а от параноята и идеализирането остават само леки нюанси, вече помагащи ти в живота. Предикцията ми е, че когато така практикуваш редовно, до една година ще имаш стабилни промени, до две, осезаемо налични, сякаш тепърва започваш да живееш, от позицията на светлината и любовта, а до три, устойчиви. Но, практиката на медитация е до живот. Не някаква литнала, а заземяваща, спускаща любомъдрието в ежедневието! Действай!

Така и ще напиша - простичко и лично. За мен женствеността в жената е онова усещане, което тя дава, така че се отдаваш, така че за нея можеш джомолунгми да изкатериш, да продължиш още и във всичко виждаш нея, вдъхновителката. Да има нежната вдъхновяваща и мотивираща сила, вярвайки си, да вярва в теб също толкова безусловно, че и палячо да си, да се преобърнеш с хастара навън и за нищо време да отключиш заряди и потенциали, които да те преродят многократно и въздигнат на висоти, където никога преди не си бил и не би бил без нейната енергия. Получава се една естествена, бхакти-тантра партньорска, въздигаща йога. Защото клишето, че зад всеки велик мъж стои жена, която с присъствието си го е направила такъв, е вярно!

Нека остава колкото се може по-малко време сам. Да му сложат програма на компа и телефона, блокираща порното - така не знае паролата. XXX програмите на тв също - пароли сложени не от него или направо да изчезнат след разговор с доставчика. Все някакъв старт е. Да прочете материали по темата в yourbrainonporn.com - там има и други линкове. И вие също прочетете, за да простите и за да дадете шанс. Зависимост си е, при това масирано поддържана и раздухвана неконтролируемо в съвременния свят. Първата стъпка е да осъзнае, че е зависимост, чисто рационално, да проследи механизмите ѝ, да се увери, че иска да я изчисти от живота си. Защото само това ви спъва. Нека си направи аудио записи със сесии, насочени към преодоляване - има такива скриптове в нета. Както и да слуша готови такива. И отново, колкото по-малко сам, по-добре, поне за година. Да придобие вкус към медитацията - на ядрено ниво практиката и развива воля, кара човека да се отлепи от удоволствието и да приеме трудното. А именно това има да се учи той. Тоест, три стъпки: 1) Знание, 2) Хипнотични сесии, 3) Медитация. От трите решаващата е третата, в която се получава отлепяне от закачането, при поемане на мъчителното привличане, което така постепенно се стапя и отшумява. През цялото време бъдете с него, обичайте го, но и бъдете твърда за отказването. След месец-два, че и по-малко (максимум до шест месеца), мозъкът се възстановява, което връща ерекцията. Тогава правете секс редовно. Вдъхновявайте го за твърдост в отказването и трезвеността, подкрепяйте го с емоционалното послание за вяра в него , но и с твърдост го мотивирайте. Нека му станете любима, за която е готов да направи всичко - планини да преобърне! Много важно: не е нужно да се свръхангажирате в неговото справяне. Това би било мазохистична съзависимост. Вашето ангажиране се състои в обичането и вдъхновението, които могат да го накарат да преодолее всичко! Надявам се, че ще се включат и колегите!

Махам с ръка... Хари ом шанти, брадър!

А, благодаря. Като те прочетох и в ума ми изникна картината на българските улици. Всеки стои в автомобила си, а при някакво напрежение вместо човечен диалог, вулгарщина, проектираща собствената си незрялост в другарчето съдрумник. Наричането обаче идва от наричащия и обрисува него самия, при това прекрасно. Наистина е трудно с грамофон да се говори. Ти му разказваш, с добро сърце осветляваш, но грамофонът си пее неговата си песен, дори нечувайки (непрочитайки) казваното, камо ли вниквайки и отвръщайки със здрави аргументи. А когато въобще реагира по някакъв начин, е с проскърцване, вместо със сърцатост и ясна мисъл. (чували сте как проскърцва плоча, когато някой побутне игличката на грамофона). Наистина трудно се общува със записана плоча, въртяща своето си... В реториката, приятелю, едно от първите изучавани случвания, са когнитивните изкривявания, логически отклонения, паметови заблуди и т.н. Съществува специален раздел "Отклоняващи заблуди". Една от тях е следната: Ad Hominem (срещу човека) - отвръщане на аргумент с атакуване на личността на събеседника, вместо с доводи против аргумента. Забележи, драги ми приятелю, практикуващ краката на главата, смятащ, че йога е длъжна да се съобрази с его фантазии и да осигури на всяка цена здраве. Забележи, че неслучайно такъв логически срив в актуално липсващия диалог, се назовава отклоняваща заблуда. Отклоняваща от собствената безсилна неспособност за следване на качествен разговор, чрез насочване към личността на събеседника, с когото дори не е събеседвано... Благодаря ти сърдечно: написах качествено разбиваща маса илюзии статия, именно благодарение на липсващия ни диалог. ............................. Йога и здраве - илюзорна корелация. Автентична йога - хатха йога.

Описваш как тяхната реакция те определя, сякаш си дете на няколко годинки. Не, от теб зависят тези граници, не от тях. Ако чакаш те да разберат и покажат съзнателност, има да чакаш. Все едно да обясняваш на котката, че е добре да е вегетарианка и да осъзнае, че яденето на мишки не е добре. Ще покима, ще послуша и след малко пак ще скочи върху мишката... Когато поставиш границите си, отначало ще те обявят за какво ли не. Постепенно обаче, тъй като вече излъчваш самоуважение, те самите ще започнат да те уважават и виждат вече като зрял индивид. За разлика от сега, държейки се с теб като с момиченце. Въпросът е, че в мисленето ти сега живеят бъгове, програми пълни с вина, които е нужно с психотерапевт да се реструктурират - когнитивно, хипнотично, психотелесно, поведенчески. Така би си спестила доста годинки лутане напред-назад. Потърси психотерапевт!