Орлин Баев

А как по-конкретно протича един цялостен сеанс на вибротерапия? Да речем, че сме решили че при дадения пациент въздействието трябва да е чрез цялата гама от метопди на вибротерапията - какво се прави по-точно с кристалите, ароматите, музиката и т.н.? Моля малко обяснение за невежи като мен!

В какви количества се приема и колко дълго може да се приема? А храненето със сребърни съдове равносилно ли е на въпросната колоидна форма в дестилирана вода? Какво точно прави среброто в кръвта, мозъка, в медиаторния процес и т.н.? Всъщност - прочетох линковете - много интересно!!! Досега не знаех за силата на среброто! А кой има личен опит? Доколкото разбрах, най-евтин и качествен е продуктът на Вербена, да?

Точно тези дни си мислех за магнитите и кристалите във връзка с въздействието им върху мозъчните центрове. Засега в световен мащаб спрямо заекването до голяма степен са безсилни невролози, психолози и логопеди, народната медицина, хомеопатията, дихателните практики, съзидателната визуализация и медитацията. Безсилна е и поведенческата терапия. Всички методи имат някакво влияние, докосват оттук - оттам проблема, но не засягат основата му - не могат. Явно е много дълбоко. Поне що се отнася до хередитарното заекване - това, при което има наследствена генотипна предиспозиция и се задейства фенотипно стандартно в ранните - 3-6 години от живота (има и други, по-лесни за повлияване видове заекване)! Психологията подобрява самооценката и асертивността, което е чудесно - заекването обаче остава. Класическата логопедия предлага добри техники - но те са като тръстикови крехки бастунчета при по-сериозни случаи. Неврологията е стигнала до там, че знае кои са речевите двигателни и речевите семантични центрове, праксисните зони (навик), но как точно става речеобразуването и какъв е точно при зекването патологичният механизъм - не знае! Хомеопатията и народната медицина подобряват общото соматично състояние, но конкретно върху заекването нямат пряк ефект. Пранаяма, осъзнаването, визуализацията и медитацията подобряват менталната активност и разширяват съзнанието, но върху заекването имат дори негативен ефект с интровертираността, която предизвикват. В тази връзка тези дни мислих за евентуалната употреба на кристали в съчетание с магнити, да речем наложени върху праксисните мозъчни центрове. Всичко е възможно на този свят! Сега попадам на тази тема - отново неслучайно - точно след като съм мислил над тези въпроси! Мерси, Иво!

Добромир, както винаги виждаш всичко жентрирано и от всички възможни ъгли! Това е голямо изкуство! С времето и опита, надявам се и аз да го придобия! ... В накои случаи уринотерапията работи като някакво чудо и е по-силна от всякакви медикаменти. Работи много мощно при различни кожни обриви, включително и при херпеси! Знам от опит! Веднъж гледах предаване по дискавъри - как в Китай в един голям казан изваряват десетки литри урина, докато накрая получат известно количество кристалчета - продават ги много скъпо и казват, че са много мощни естествени стероиди и имуномодулатори! Веднъж пробвах да повторя в домашни условия тази древна и много добре позната на изток методика на народната медицина - обаче така мирише, та се не трае ... отказах се! Това обаче е идея за хората, отглеждащи животни за различни продукции - така както се използва млякото - може и урината - за получаване на подобни медикаменти, които всъщност са силни естествени стероиди и хормонални добавки (вероятно във въпросните кристалчета има много на брой концентрирани вещества). Вероятно идеята звучи странно, но нима по-малко странни са "продуктите", които традиционно се получават от животните - такива като месо и органи за хранителна консумация? Или кожа за чанти и куфари? Или превръщането на животните в машини за яйца и мляко или раждане? Ако подобно извличане се прави по подходящ и професионален начин, полученият продукт ще има общо с урината толкова, колкото гъсеницата с пеперудата! Обикновено на такива теми не се говори открито поради задръжките на хората - на изток обаче са известни отдавна. В Агни Йога например се говори за действието на бобровата урина, както и за естествения мускус, отделян от жлезите на специална порода мускусен бик (може би беше овен). Знае се например от всеки за лечебното действие на кучешката слюнка. Въобще и по отношение на животните, както и с билките има много дълбоки тайни, които се знаят не от всеки!

Аз имам само собствен опит с този метод и затова не мога да говоря по принцип. Всъщност знам за една жена, която с компресис преварена до 1/4 урина на марля и глина плюс вътрешно приемане на урина плюс пост на череши за 20 дни премахна бучка на гърдата. Тя казваше е е рак. После от хора съмняващи се чух, че може да е било само мастно образование - не знам. Аз лично преди време се бях запалил много по метода - нямах никакви негативни последици - никога! Но и за положителни не знам да съм имал. То не че имахнещо да лекувам де ... Сега ми се случва понякога, от време на време, тайничко , да приема една чаша сутрешна урина - чувството е сякаш си приел 1000 мг. витамин Ц. Светва ти - поне за малко. Или подобно на лекарството ноо тропил (не съм много сигурен за името), което подобрява мозъчното кръвообращение, само че с по-кратък ефект. Като цяло съм голям фен на метода, а и въобще на природните средства. Но - ако се прекалява с месото или наистина има силно замърсяване в организма по някакви причини - може би е опасно - това не знам! Отвращението от урината идва от ранните години - от аналния стадий на психосексуалното развитие, когато детето насила бива учено да се дистанцира от дотогава нормалните за него отделяния. Колкото по-строга е била майката, толкова по-педантичен и ананкастен е човек. Ако е била по-толерантна, човек е по-артистичен и свободен психически! Това са дълбоки заложби. Всъщност с уринотерапията човек интегрира в съзнанието си една част от изтласканите в свръхаза (по Фройд) комплекси и се освобождава, поне донякъде от дълбоко заложени в него наличности. МОже това да е част от лечебния ефект, поне психически! Плюс върнатата енергия, плюс върнатите стероиди, плюс прочистването! Обаче има голяма разлика каква храна си ял и колко и качеството на урината. Като и колко вода си пил. Ако си пил малко и си ял прекомерно и какво ли не - урината става леле мале - отровна. АКо обаче си на пшлодове и си пил доста чай - става буквално като "Жива Вода" - действително стимулира мозъка! Чувства се веднага, като енергийна доза. Обаче преминава бързо това усещане, за съжаление... А - освен всичко друго (Добромир знае за кои болести е най-ефикасно), лекува синузит при смъркане! ... Сега - ако някой с егнуси четейки тази тема - да си прегледа връзката между съзнавано - несъзнавано и изтласканите психични компоненти !

Ами то и всекидневно хора се убиват. И не смао убиват, но и се гаврят с тях. И то не в Папуа Нова Гвинея канибалите, а тук, под родните ни градски балкони в родните ни зомбирани градове, от родните ни зомбирани двуноги канибали. Всичко това идва от много високо ниво, мили хора! Всичко се диктува! А диктуващите са болни - шизофреници - обсебени, загубили всяка връзка с Реалния Живот! Направо ужас е твоа филмче за делфините и гадните джапанки! С гадните им каратета и жестокост и фанатичност и бездушност и безлюбие и грубост... не че европейците сме по-добри де ...

Преди време прочетох доста от книжките наМалахов - тогава го нямаше още на български и четох на руски. Сигурен съм, че сега има много други автори, които пишат за уринотерапията. Доколкото знам, тя е доказано ефективна за камъни в бъбреците, усилва ефекта на лечебните постове, спомага за стопяването на туморни образования, подсилва енергетиката на организма, действа добре дори на зъбите. Йогите използват уринотерапията от хилядолетия профилактично за ускоряване на процеса на медитация при работа с вътрешната сила - защото при обратния прием на урина се връща доза енергия! Урината се прилага и външно, чрез обтриване на преварена до 1/4 от първоначалното количество урина. Според Малахов това е дори още по-ефективно и лекува не само кожни проблеми, а при абсорбцията от кожата - и много други болести! Може да се ползва като спомагателен метод при широк кръг симптоми! Нямам под ръка книги за това в момента. Какво знаете за уринотерапията? Изпробвали ли сте я върху себе си или върху пациентите си?

Да, гените! Ах, тези гени! Обаче гените са само втвърдена, отелесена когниция, афективен и поведенчески модел на предците ни! И подобряването на гените става по същия начин - чрез воля, съзнание, мисловен контрол, емоционално подходящо насочване! Ако не успеем за нас си - за децата ни вече ще сме заложили нещичко! Въобще за в бъдеще психиката ще става все по-мощна и очевидно действаща сила - епохата се променя, енергиите ускоряват честотата си!

Прозвуча като оплакване... Амиии - майната им на зъбите... Правя каквото мога, пък да става каквото ще! Имах една приятелка преди време - като и мънках за генно обременените си зъби - тя казваше небрежно махвайки с ръка: "Ееее, без зъби, голяма работа! " Макар и не със зъби на холивудска везда - съм жив и си уча уроците - преживявам поредния епизод на въплътено училище - и то осъзнато, поне колкото мога! ! Така че - със зъби или без зъби - потокът на живота си тече!Има хора умират със здрави зъби. Има и такива, които надживяват тези последните, макар и без зъби... Животът е шарен! хей зъбки зъбченца - милички зъбоци - обичам си ви аз, органични или метало-керамични! Уста ли бе или царство на мечти - пълна с царе с корони, с мостове към светове отвъдни, амалгами алхимични, подхранващи ме със живак! Прирачно царство на разпадащи се замъци без нерви, умело реставрирани-пломбирани и качествено маскирани! :) АКо друго не свърша за добруването на този грешен свят в малкия си жизнен цикъл, поне грижата ми за зъборемонтьорите е завидно пълноценна и отдадена!!! :dancing yes:

Сега ходя на зъболекар - три коронки и три пломби! Добре, че ги има зъболекарите все пак! Без тях щях да съм окаяна картинка! Има много фактори за усилено развалящите се зъби - най-важен е генетичният, разбира се! После, според мен, се нарежда темпераментът - колкото по-невротичен е човек, колкото по-емоционално преживява стреса, толкова повече се влияят зъбите! Темпераментът в много голяма степен се оформя в пренаталния стадий, според емоционалното състояние на майката!!! После идва употребата на вещества, извличащи калция, което прави зъбите трошливи - захар, кофеин... Знам, че зъбите се развалят драстично при наркотично зависимите - не знам точно какъв е биохимичният механизъм, но ексесивното идоволствие изсмуква силата на човека. Силата се складира в костите. А зъбите са кости! Възможно е и безсънието да спомага за развалянето на зъбите. Даосите твърдят, че костна сила се извлича и при мъжката еякулация. От горните фактори - имам поне няколко - например майка ми има напълно скапани зъби, а е едва на 56. По време на бременността тя е била подложена на силен стес и е живяла в условия на тревожност и страх.

Според мен картофите и ориза вече са извън рамките на всякакъв пост. Дори и зеленчуците вече са тежка за лечение храна... Но виж плодовете са и храна и лекарство и дори и месец може да ьсе издържи на тях без физиологични проблеми, а само с ползи - прочистване. Но - психологическата готовност за това е много важна. А и умението за захранване! А психическмият ефект от уринотерапията е именно в отвращението към нея - твоа смирява и лекува! Но - Добромир е специалист и то много добър! Той ще каже най-доброто за теб!

А по време на плодовия пост, ако се включи и уринотерапия, не камъни, а цели скали ще изчезнат!!!

Долното е от професор Пирьова: "НЕВРОФИЗИОЛОГИЯ НА СЪЗНАНИЕТО Въпросът за съзнанието присъства в науката в най-различни аспекти – философски, психологически, социален, исторически. Тук ще бъдат представени някои от съвременните неврофизиологични възгледи за съзнанието, неговите неврални корелати и чисто човешките психологически аспекти на съзнанието че съзнаваш. Непосредствено свързано с въпроса за съзнанието е и мястото на несъзнаваните психически процеси, особено при процесите на перцепция и учене. Повечето биолози считат, че през XXI век психиката ще бъде за науката това, което бяха гените за XX век. Демонстративно в това отношение е написаното от Francois Jakob, че “Векът който завършва беше заангажиран с нуклеиновите киселини и белтъците. Следващият ще се концентрира върху паметта и желанията” (Francois Jakob, 1998). Той заедно с Jaques Monod през 1965 год. е Нобелов лауреат за генетичния контрол върху синтезата на ензимите. По подобен начин друг Нобелов лауреат от 2000 год. Еrik Kandel (1999) полага усилия да намери начин невронауките и психоанализата в известни области да се припокрият и да намерят общи перспективи за някои критични въпроси. Той нарича това научно усилие “A New Intelleсtual Framework”. Критичното опознаване на менталните процеси и разглеждането на психичните и емоционални процеси свързани с биологични и социални детерминанти е само от полза и това е бъдещето за 21-и век. Едно от определенията за съзнанието е, че това е “теоретичен конструкт, който няма материален израз”. В дискусионен план може деа се обсъжда неговото определение като феноменологично ниво на организация в нервната система. Тук няма да се дава окончателно определение, но в следващото изложение като “съзнание” ще се има предвид част от функционалната архитектура на психичния апарат, подобно на други такива части с абстрактен смисъл като “система на памет”, “система на емоции”. В последните години този, до голяма степен обобщен подход към психичните процеси, се разширява и се говори за “система на търсене”, “система на привързаност”, “система на желания” и др. През последните години се привеждат много доказателства за това, че състояния на силен стрес със силно повишено ниво на глюкокортикоиди в кръвта водят до функционално и структурно увреждане на хипокампа. Във връзка с това американският психоаналитик Сидни Пулвер в своя статия, в която изтъква по принцип неприложимост на невронауките за клиничната практика, признава как постижения в невронауките са променили някои негови виждания за работата му като психоаналитик. По въпроса за емоциогенната амнезия той пише: “оказва се, че някои травмиращи спомени, които аз в психотерапията съм търсил, въобще не съществуват” (Sydney Pulver, 2003). Поставя се въпросът каква част от психичния живот (mental life) е съзнателен? Oтговорът е – много малка! Работната памет е синоним на възможността съзнателно да се запомни нещо. Обемът на работната памет със зрително-слухово съдържание е 7 информационни единици. Имплицитната памет обхваща огромна информация за двигателни и сетивни стратегии, вкл. и прайминг (разпознаването на думи и обекти, което се улеснява от тяхното предварително представяне). По обема на автоматизираните дейности се привеждат данни че 95% от нашето поведение е несъзнавано и само 5% е съзнателно обусловено. (Bargh, JA и T.L.Chartrand, American Psychologist 1999) Съзнавано и несъзнавано при процесите на перцепция и учене В съвременната психологична литература вече не се поставя под въпрос реалността на несъзнаваните процеси. Напротив, несъзнателната когниция намира непрекъснато потвърждение и е обект на множество насочени изследвания, както това е показано от статите публикувани в American Psychologist през 1992 год. преведени у нас под формата на сборник със заглавие “Въпросът за несъзнаваното в когнитивната психология” Доказателствата идват от установяване на възприятия при подаване на сигнали с подпрагов интензитет, сигнали извън избирателното внимание и тяхната съзнателната оценка. Посочват се данни, че думите табу се възприемат по-трудно от неутралните думи (Elizabet Loftus и Mark Klinger, 1992). Изследвания за заучаване под наркоза също така са показали слаби данни за наличие на такива процеси. По-ясни са данните от предварително не насочено и несъзнавано обучение, наречени прайминг ефекти. Показана е също така подпрагова психодинамична активация за поредица от думи при положителна афективна стойност, като например “Мама и аз сме едно” (Antony Greenwald, 1992). Експлицитната памет кодира съзнателната автобиографична информация и фактически познания. Липсата на експлицитна памет не премахва възможността да се научава при липса на осъзнаване (conscious awareness). В това отношение разполагаме с множество примери от клиничната практика с лезии в различни части на мозъка. Така например пациент с лезии в темпоралния лоб в областта на хипокампа отговаря правилно при показаване на първите букви от предварително показани думи, които той не може да възпроизведе, т.е. не е запомнил. Също така такива пациенти се обучават да разрешават сложни механични пъзели, без да са ги запомнили. Е. Кандел нарича тези прояви на имплицитна памет процедурно несъзнавано. Пренесено към психоаналитичната практика това означава, че под негово влияние се променя поведението, което има значение за психо-динамичните процеси като отношенето към терапевта – трансфера. В клиничната практика са описани множество случаи, при които поради мозъчни лезии осъзнаването е нарушено, но се наблюдават психични прояви в резултат на несъзнавани процеси. Така например при пациенти с прозопагнозия (невъзможност да бъдат различавани човешки лица) се установява галванична реакция при показване на познати лица, които те не разпознават като такива. По същия начин пациенти с централна слепота при лезия на първичната зрителна кора казват “Аз не виждам нищо, аз съм сляп”, но проявяват по-добри способности при отговори на зрителни стимули, за които нямат съзнанието за зрително възприятие, въпреки че явно са ги “видяли” (Solms, M., Ol. Turnbull, 2002). Информацията за тези образи е възприета, без да достига до съзнанието. За пациенти с разцепен мозък (прерязано мазолесто тяло, което свързва двете хемисфери), Roger Sperry (Нобелов лауреат 1981) дава следния пример. На пациентка изолирано към дясната хемисфера са показват порнографски картини. Тя се изчервява и става неспокойна, но не може да обясни смущението си. В този случай дясната хемисфера обработва зрителната информация несъзнавано. В клиничната невропсихология е известен случаят "Давид" с хипокампален дефицит на фиксационна памет и пълна невъзможност да разпознава лица и хора (Damasio, 1999). За определен период от време пред болния се явяват трима души, назовавани “лош”, “добър” и “неутрален”. Давид не помни нищо от тяхното представяне и не ги разпознава, но на въпроса "кой ти е приятел?" показва “добрия”, без никакви обяснения. Показва явно несъзнавано предпочитание, въпреки че “лошият" е красива жена. Физическата привлекателност не компенсира негативните емоции. Други примери за нарушено съзнание от клиничната практика са анозогнозия и асоматогнозия. Думата анозогнозия произлиза от nosos, болест и gnosis познание. Без да е променено дълбокото съзнание не се осъзнава болестното състояние, напр. парализа на половината от тялото. Увредата е в дясната хемисфера в структурите на острова (инсула) - полета дълбоко в Силвиевата бразда на мозъчната кора. Увредата засяга бялото вещество и нарушава връзките на таламуса и базалните ганглии с моторната зона и префронталната кора. При асоматогнозия има невъзможност за разпознаване на собственото тяло. Дължи се на увреждания в дясната соматосензорна зона. В своите остри форми манията и депресията могат да имат такива прояви." Неврални корелати на съзнавано и несъзнавано Съзнаваните процеси протичат на корово ниво. Съдържанието на тези съзнавани процеси е свързано със съответните корови представителства на сетивни, двигателни и езикови функции. Пациенти, които не са родени слепи или глухи, а са загубили тези сетива, имат ясни съзнавани ментални представи в областта на засегнатата модалност. Пациенти с периферна слепота имат ясни образни сънища. Директна електрическа стимулация в коровите полета създава съзнавани усещания. Степента на общото състояние на будност и активност на съзнателните процеси се определя в голяма степен от структури в мозъчния ствол – от възходящите ретикуларна и таламична активиращи системи, в които влизат освен ретикуларната формация, още множество структури (хипоталамични ядра, парабрахеални ядра, периакведуктното сиво вещество, ядрата на шева, n. locus coeruleus). Последните променят обработката на сигнали, тяхното усилване или отслабване, съобразно приятно/неприятно, фокусират или дефокусират образи съобразно тъга/повдигнато настроение и оформят някакво поведение. Таламичната ретикуларна формация има широки дендро-дендритни връзки в мозъчните хемисфери и упражнява общ контрол върху сензорния поток към кората (Crick и Koch, 1998). Съществува една таламо-кортикална система на активация насочена към висшата асоциативна префронтална област, която започва от хипокампа и от амигдалата и играе роля на “врата” към контекст-свързана мисловна дейност. Със съвременните визуализиращи методи за активация на мозъчни структури в процеса на обработка на информация, са показани отделни етапи в несъзнаваната перцепция. При последователни компютърни томографски изображения с функционален магнитен резонанс Breiter и сътр. (1996) демонстрират значението на амигдалата за перцепцията на зрителни стимули с емоционален пълнеж. Известно е, че амигдалата координира потока информация между таламуса и кората, при което се обработват сетивни ключови сигнали за страх. Хипоталамусът и лимбичната асоциативна кора регулират вегетативния отговор при страхова емоция, а префронталният кортекс съзнателно оценява емоцията. Установява се, че активацията в амигдалата предхожда кортикалната – това е несъзнаван компонент в перцепцията. Това се установява при изследвания на опитни лица, на които се показват човешки лица изразяващи страх, удоволствие, или имат неутрален израз. Също с използване на образна мозъчна диагностика с функционален магнитен резонанс Whalen и сътр. (1996) показват, че амигдалата се активира в отговор на емоционални стимули, дори при липса на експлицитно запаметяване за тяхното съществуване. Стимулите са човешки лица с различен емоционален израз – страхов, радостен (представяни за 33 ms, което е подпрагова продължителност) и неутрален (представен за 167 ms, което е прагова продължителност). Въпреки че изследваните лица съобщават само за неутралните образи, с образите от функционалния магнитен резонанс се установява активация в амигдалата при неосъзнатата перцепция. За съзнанието че съзнаваш. В неврофизиологичен план съзнанието изисква едновременна активация на много части от крайния мозък. Единичните биоелектрични процеси в отделните неврони са с продължителност по няколко милисекунди, докато събитията които осъзнаваме са за няколко десетки, стотици или хиляди милисекунди. За осъзнаването на стимул са необходими 500 милисекунди. Съгласно съвременните възгледи едновременна активация на редица корови зони се определя от системата ERTAS – Extendent Reticular Thalamic Activating System (Solms и Turnbull, 2002). Тя има три глобални функции за поддържане на определени състояния – афект, внимание (будност) и изпълителни функции – те могат да се разглеждат като дименсии на интегративния процес в мозъка – съзнанието за себе си. В този смисъл към изпълнителните функции следва да се причисляват езиковите, защото вербализирането е част от осъзнаването. Според Damasio (1999) съзнанието представлява Аза съчетан от външна и вътрешна реалност. Всички споменати по-горе централни ядра участват и в регулацията на “вътрешното организмово състояние” (visceral state) и по-точно в регулация на телесната температура, обмяната на веществата, глюкозата в кръвта и др. Съдържанието на съзнаваните психични процеси идва главно от външния свят. Степента на будност и активност на съзнаваните процеси идва от мозъчния ствол и от получаваните там сигнали за състоянието на вътрешността на тялото. Състоянието на съзнателност и съзнаваните процеси протичащи на корово ниво са закотвени към много по-непроменящите се “вътрешни телесни карти”. Осъзнаването на чувствата е част от съзнателната психична дейност характерна за човека. Животните имат емоции без да ги осъзнават. Еволюционно емоциите са преди съзнанието. Те служат за преживяване на организмите. Мозъкът знае повече отколкото съзнателното мислене разкрива. Усещането за емоции и съзнанието за това, че знаем за съществуването на емоциите са се развили на различни етапи от еволюцията и се появяват на различни етапи от индивидуалното развитие. Усещанията за емоции стоят в основата на т.нар. от Дамасио “дълбинен Аз” (Proto self), който през “Автобиографичния Аз” преминава в "разширеното съзнание" (Extended consciousness, Damasio, 1999). Последното се изгражда постепенно чрез Автобиографичните паметови следи и създаване на "обекти" въз основа на собствения опит. Несъзнавано натрупаните представи за текущото състояние на организма постепенно създават разширеното съзнание, което ни дава способността да оценяваме (to be aware) текущите събития и състояния. Усещането за "емоциите като обект" идва от представите създадени в структурите свързани с емоциите. Отделят се “болести на съзнанието” – делириум, аутизъм, шизофрения и др., при които има патология в Аз-представата, съзнанието за себе си и начина за преработване на сигналите от външния свят. При тези заболявания се установяват структурни и функционални нарушения в кортиколимбичните връзки. " По-нататък по-кратко и в резюме ще пиша за хормоналните и медиаторни корелати на различните психоемоционални състояния на съзнанието.

По-долу пастирам извадка от лекции на Боряна Пирьова - професор по медицина: "ПОЛОВА ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА МОЗЪКА Половата диференциация на човешкия организъм е генетично определена. При човека тя се определя от наличието на ХХ при женските индивиди и XY хромозоми при мъжките. От яйцеклетката се получава задължително една Х хромозома, а от сперматозоида или X, или Y. От това зависи генетичната полова определеност. Първият признак за това е развитието още през първия ембрионален месец на съответните гонади  яйчници при женските организми и семенници (тестиси) при мъжките. Функциите на гонадите са да продуцират полови клетки  яйцеклетки и сперматозоиди и да секретират половите хормони. Те се оформят през 8-та седмица от развитието на плода. Половите хормони определят половата диференциация на тялото. Най-важният белег в това развитие е оформянето на външните полови органи и на структурите свързващи гонадите с повърхността на тялото и външните полови органи. Пътят по който половите клетки (яйцеклетките и сперматозоидите) напускат тялото водят началото си от два еднакви ембрионално съществуващи провода (Волфов канал и Мюлеров канал). От Волфовия канал се развива половата система при мъжа, от Мюлеровия канал  при жената. При организъм с мъжки генетичен пол в семенниците на ембриона се секретират мъжкия полов хормон тестостерон и Мюлеров канал-инхибираща субстанция (МКИС). Те определят мъжкия фенотип, т.е развитие на мъжките полови органи  надсеменници, семеотводни канали, простатна жлеза, полов член (пенис), тестикуларната торбичка (скротум) при новодените деца. МКИС предизвиква резорбция на тъканта, от която се развиват матката и влагалището. При организъм с женски генетичен пол се развиват яйчници като характеристика на женския гонаден пол. В яйчниците не се секретират тестостерон и Мюлеров канал-инхибираща субстанция (МКИС). Тяхната липса определя развитието на женския фенотип, т.е. женските полови органи  матка с маточни тръби, влагалище, големи и малки срамни устни и клитор. Влиянието на половите хормони, както върху тялото, така и върху мозъка се осъществява чрез свързване на циркулиращите в кръвта полови хормони със съответните хормонални рецептори. Липса на рецептори за тестостерон у мъжки индивиди. Това е генетично заболяване, при което липсва ген за синтезата на белтъка, който представлява клетъчния рецептор за тестостерон. Настъпва андрогенна нечувствителност, при която при нормална продукция на тестостерон от семенниците на индивид с XY хромозома, се развива индивид с напълно женски вид. При липсата на рецептори за тестостерон не се развиват напълно структурите на Волфовия канал и се ражда дете с напълно женски тип външни полови органи, при наличие на семенници. По време на пубертата дори нарастват и млечните жлези, но менструален цикъл разбира се не настъпва. Структурната и функционална организация на мозъка става по генетично предопределена схема, така както това се отнася и за цялото човешко тяло (“Default” план за човешкото тяло). В тази схема мозъкът е с женска характеристика. В развитието на човека още през ембрионалния период настъпва половата диференциация на мозъка под действието на циркулиращия мъжки полов хормон, който се отделя от семенниците на самия плод. Ген в Y хромозомата експресира синтеза на субстанция “тестис-определящ фактор”, под действието на който от осмата седмица се оформят семенниците и от 12–та седмица започва секреция на тестостерон. Рецептори за тестостерон и естрогени определят мозъчните прицелни структури, в които ще протичат транскрибционни процеси под действието на половите хормони. Половите хормони имат “организиращ ефект” определящ функционални характеристики: • Жените имат по-слабо изразена латерализация на мозъчните функции. • Жените имат по-развити езикови функции (развиват се по-рано, имат по-голяма флуентност) • Мъжете имат по-високи зрително-пространствени способности • Мъжете имат по-висока неврофизиологична активност в амигдалата - в психологически план това се съчетава с по-силно изразено емоционално поведение на гняв, ярост, агресивност. • Жените имат по-висока неврофизиологична активност в предната дъговидна гънка (част от лимбичната система) - в психологически план това се съчетава с по-силно изразено емоционално поведение на страх и дистрес от изолация и раздяла. И още: "Половите хормони имат “организиращ ефект” в структурно отношение т.е. определя структурни полови различия на мозъка. За сега най-ясни различия са намерени в структури на хипоталамуса. Известно е, че хипоталамусът чрез непосредствената си връзка с хипофизата и с участието на преднохипофизните хормони осъществява контрол на репродуктивната функция – регулират се секрецията на половите хормони от семенницити и яйчниците и се регулира узряването на сперматозоидите и яйцеклетките. Структури на хипоталамуса регулират също така и цикличността на функцията на яйчниците при жените, от която зависи менструалния цикъл. Установените за сега различия са следните: • Мъжкият мозък е средно с по-големи размери при една и съща телесна маса, но това не предпоставя по-висока интелигентност. Същото важи и за други органи на тялото – сърце, черен дроб, които при мъжете са средно с по-големи размери. • Женският мозък има по-голямо мазолесто тяло. Това е структурата, изградена от миелинизирани аксони които двупосочно свързват двете хемисфери. Това предпоставя по-слабо изразена латерализация на мозъчни процеси при жените, защото връзката между двете хемисфери е по-силна. • Има различия в някои структури като напримир в някои ядра на предния хипоталамус: Interstitial Nuclei of the Anterior Hypothalamus – INAH-3 е определено по-голямо при мъжете (при хората 3 пъти по-голямо, докато при плъховете достига до 5 пъти по-големи размери) • При някои пойни птици мозъчните ядра свързани с инервацията на специализирания мускулен орган, в който се създават звуците на пойните песни, са с по-големи размери при мъжките индивиди. • Установено е, че при хомосексуалните мъже ядро в преоптичната зона на хипоталамуса има размери подобни на тези при жените. Това е поставяло въпроса, дали хомосексуалността не е биологично предопределена. Като се има предвид обаче, че развитието на мозъка следва сетивното и функционално стимулиране, по-малките размери на това ядро у хомосексуалните индивиди може да е резултат на ограничения личен сексуален опит поради променената нагласа. Почти всички, както хетеросексуални, така и хомосексуални индивиди съобщават, че най-ранните им романтични привързаности са показали тяхната по-нататъшна сексуална ориентация. За половият диморфизъм на мозъка при човека все още е спорен въпроса, дали това се дължи на ембрионалното влияние на хормони, или на рано настъпващите различия в социалното общуване. Половите хормони имат “активиращ ефект” изразяващ се в: • Повишаване възбудимостта на гръбначно-мозъчните центрове инервиращи половите органи. Тази възбудимост определя протичането на рефлекси свързани с репродуктивната функция – ерекция и еякулация. • Временно повишаване на половата активност. • В експериментални условия при инжектиране на естрогени на женски животни лордозната готовност, като показател за полова активност, е засилена. При инжектиране на тестостерон поведението на качване с готовност за копулация, също като измерим показател за полово поведение, е с повишена честота. Критични периоди за действието на половите хормони. Първият критичен период е споменатия по-горе по време на ембрионалното развитие, когато настъпва ранна маскулинизация на мозъка от секретирания по това време тестостерон. В експериментални условия е показано при гризачи наличие на критичен период от развитието, веднага след раждането. Опитът е следният. Веднага след раждането на мъжки плъхчета се извършва кастрация. Около 15-ия ден след това семенниците се присаждат отново, или системно се инжектира тестостерон, така че по-нататък кръвното ниво на хормона се поддържа напълно нормално. Въпреки това тези опитни животни при достигане периода на полова зрялост не развиват мъжки тип поведение. Това показва значението на този критичен период по отношение организиране на половото поведение при вече израсли индивиди. Такъв критичен период образно се нарича “прозорец”, който в даден момент се “затваря” - в случая на 15- ден, след което липсата му не се компенсира, въпреки нормализиране на хормоналното ниво. За някаква аналогия при развитието на човек, може само да се допуска, но по понятни причини никакво изследване не може да се проведе. За човека са известни други подобни критични периоди, каквато е например ранната детска депривация от пълноценно общуване с родители, главно майката. Полов диморфизъм на мозъка и когнитивни процеси. Различията не се отнасят до нивото на интелигентност, а до способности за преработка и използване на информация, или за осъществяване на движения. Различията са установени със задаване на специализирани тестове. Тук са представени познатите в литературата усреднени данни за големи групи, които не са задължителни нито за всички представители от групата, нито системно за отделни жени или мъже. • При жените е установено по-скоростно протичащи перцептивни процеси (по-добри резултати при тестове с намиране на малки различия) • При жените са установени по-добри лингвистични възможности (по-добри резултати при тестове за бързо намиране, или използване на думи с определен белег, например начална буква) и улесненост в словесния израз. • При жените са установени по-добри резултати при извършване на аритметични действия и фина манипулативност с ръце. • Мъжете имат по-добри резултати при тестове с пространствено ориентиране, или въображение • Мъжете имат по-добри резултати при целенасочени движения (улучване на цел при хвърляне), • Мъжете имат по-добри резултати при логически разсъждения и използване на математически апарат. • Мъжете имат по-добри резултати в електронни игри, като например имитиращи шофиране при трудни условия. Забележка! Хомосексуално ориентирани мъже показват при тези тестове резултати по-близки до тези на жените. Някои обобщения. При обсъждане въпросите за полова диференциация не трябва да се забравя, че нормално и при двата пола в кората на надбъбречните жлези се отделят както мъжки, така и женски полови хормони. Това показва, че съществува биологична основа както за бисексуалност от наличието на различни гонади при мъже и жени, така и за хомосексуалност от наличие във всеки индивид и на двата вида полови хормони. • Освен биологична полова диференциация съществува и възприета половата идентичност и полово поведение на базата на формирана по определен начин невронална активност, хормонално ниво и личностово формиране под влияние на фактори на средата. • За повечето от установените биологични различия в половия диморфизъм на мозъка, все още е открит въпроса, дали те са каузални, или са последица от насочено развитие в една или друга посока от по-силно сетивно стимулиране, особено по време на критичен период. • Съвременните функционални мозъчни изображения потвърждават показаните с психологически тестове полови различия в когнитивни процеси и емоционални реакции. • Бисексуалността, проявена не само като практика, но и като идеация, може да се появява временно в някакви периоди от живота. Разгледана по този начин честотата на хомосексуалност при жените е дори по-висока, отколкото при мъжете."

И като го смачка, ще се разложи в празното нищо, защото ще бъде без център ...

Много ми харесва аватарът на Буболече! не ми се тълкува сега!

Привет! Бяхме 4 човека: Валентин, Криси, Жул и аз. Прекарахме добре! Беше ми приятно да се запозная с Валентин! Надявам се пак да се организираме - този път на природа! Вече е лято и само от нас зависи! Поздрави: Орлин

Здравейте! Багира, всеки има разбирания! Изложи тези на символите, практиките и методите на своята школа - ще ми е интересно! Какво е за теб еликсирът на безсмъртието - как го синтезираш, какво е самото безсмъртие за теб? Има тема за това - ако искаш - отговори там! Ако не желаеш - какво мога да направя, освен да ти пожелая искрено здраве! Честно - разбиранията на няколкото човека, които пишат от позицията на "златния розенкройц", са ми неясни - ако някой от вас - Багира, Виктор, Венци - се смили над невежеството ми и пише повече за схващанията на тази школа, ще ми е много полезно! Наистина! Простете мене, грешния невежа! Аз ви обичам!

Кристиян - . Китайците имат предания, че императорите им са имали секс всяка вечер с по 10 момичета, като така са поддържали младостта и жизнеността си. Нещо повече - постигали са актуално безсмъртие - създаване на устойчив еквивалент на физическото тяло - тяло от енергия, безсмъртното тяло! А момичетата са били преди и малко след двадесет - жизнени, свежи и много сексуални! ...

До 18ч. !

Мона, ти разглеждаш въпроса конвенционално! От гледна точка на стандартната психология и мислене си права! Но що се отнася до духовния път, въпросите стоят както ги излага Добромир! За извращенията в манастирите си права. За пуританското отношение към секса и патологиите, които следват - това е така! Но - ако търсим разширяване на съзнанието - сексуалната сила е горивото за това разширение. Има си методи - всички ги знаем- тантра, дао, кареза, култивиране на оргазма до духовен и съзнателен - които меътоди впрягат сексуалната сила и я сублимират до духовна - обръщат направлението и към източника и! Така че, може би и въздържанието и сексуалната свободия без контрол - са крайноисти! И правилният подход е в третия вариант - канализиранетона тази сила - впрягането и във вътрешно енергетичната мрежа, в тялото ни от светлина! Когато това се усвои, съзнанието естествено се пренася в друго поле на възприятие - много по-фино, всеобемно, красиво, хармонично и поетично! за мъжа например еякулацията е край на цялата поезия и финост на съзнанието!

Неделя в 18ч. на входа на Катедралата Александър Невски!!! Ще държа книжка в ръка за да ме познаете! До скоро!

Селсал, последното то мнение е много синтетично и ми допадна много! Наистина споделящият трябва да е готов на всякакъв ответ - иначе в позитивното отношение само търси храна, с която да подхрани слабостта си. Обаче разговор без искреност е чиста лъжа и празна полемика - поне за мен. За да споделяш, без да го правиш като ексхибиционистична защита от комплексите си, трябва да си силен наистина и да си готов и за атаки срещу оголената ти позиция! И тези атаки за теб да са само полезни уроци, които разкриват слабостите ти и те правят по-силен! При това положение вече има място и спорът! Но спор с добронамереност и откритост - комбинация между арументи и споделяне! Споделянето е личният опит - без него само ще цитираме празнословно някой умник. С подобни умници можем само да допълним гледната си точка! Ако спорът е битка, подобно на карате - директно грубо противопоставяне - изходът е само раняване и никаква истина не може да се роди от такъв спор. Позицията на такъв спорещ е субективна и емоционално обсебена! Обаче спор с искрена честност, прямота, откритост, с готовност и за загуба, с оглед не на его налагане, а на достигане на истинното решение - е конструктивен и творчески, подчинен на хармоничната природа на Селфа (интегралната цялостна личност). Такъв спор е взаимопомощ и осъзнаване на единството на противоположностите, на различните позиции, признак за широта на съзнанието! Аз самият не съм нито добър спорещ, нито кой знае колко силен споделящ - но се уча! Благодаря за търпението ви!

Предлагам да се съобразим с Жул и Вальо и да се видим във време удобно на всички - да кажем в 18 часа пред Александър Невски!

Книгата е "Петър Дънов" с автор Георги Гълов. Ето линк: http://www.impulsbg.com/ Всъщност, бях видял тук, в сайта, че има нова книга за Учителя, но нито знаех кога ще е представянето и, нито бях планирал нещо!