Орлин Баев

Психодрамата е прекрасен метод на групова психотерапия, в който динамично се отработват проблемите на участниците. Възможно е когато терапията в момента е насочена към помощ на единия от участниците, другите да играят роли на негови колеги, родители, съпрузи и т.н., както и различни части от психиката му - Анима, Анимус, Сянката му, Волята му, подсъзнанието му, свръхсъзнанието му. Зависи от организацията на психодраматурга. За да схване проблемната ситуация добре и всестранно, човек бива поставян на мястото на опонентите, конкурентите и враговете си, като играе тяната роля и влиза в техните обувки! Методът се използва предимно групово - като групова терапия, преди всичко за социални проблеми и бизнес отношения. Но е приложим и при по-тежки разстройства - зависи от водещия. Наскоро чух и за разновидност на психодрамата, допълнена с архетипните модели на астрологията - Астродрама! Предполагам, че това е най-прогресивната и авангардна разновидност на метода!!! Аз съм участвал съвсем малко в психодрама по време на един семинар и нямам опит! Споделете опита и вдъхновението си по отношение на този разкошен жизнен и мощен метод!!!

В съвременната психология има тенденция интроспекцията гласно или негласно да се отрича като субективна. Разчита се на тестове за постижения - кат отези за IQ, EQ(emoc. int.), SQ(Soc. int.), на тестове за измерване на лични характеристики - според мен и тестовете са силно субективни. Много по-добър експеримент спрямо даден човек е интервюто с него, вчустването в душевността му. Подобна е и интроспекцията, където самият изследовател играе ролята на терапевт - интегратор на сложните си психични течения. Аз лично се интересувам от последните два подхода и мисля, че след време психологията отново ще ги оцени като надеждни! Надеждността им зависи от обективността, честността, както и от богатата обща култура на изследователя, за да може да опише адекватно и научно опитностите си!

И все пак рационалността не е единствено защитен механизъм, но основен човешки инструмент. Нима наука като теософията или адвейта веданта или будистките системи, описващи световете или розенкройцерството са защитен механизъм? Те ти казват - това обяснение е само схема - истинското преживяване е истината и то е реално, а обяснението е картата. Не бъркай картата с реалната територия! И все пак карта е нужна, защото дава връзка с територията, макар и опосредствена! Между другото, сферите, които предизвикват синхроничните явления, са именно умствените и чувствените, но неограничени от белтъчния им проводник, през който ги преживяваме! Умът и обяснението му освен това не е само логично - конкретно. Има я и така наречената визия логика, която е паралелно действаща логика, но от такъв тип, който е на ръба на логиката и на границата с директното знание! Има и разумност, която е директно познание - това не значи, че не е каузална - напротив! Но каузалността при това познание е директно ясна - без скоците на интелекта, разделящи на субект и обект с пропаст между тях! Обясненията на Юнг винаги ще са частични, защото е пробвал да се нагоди към разбиранията и понятната система на ограничената психология - макар че добре е схващал изначалната! И е направил добра стъпка с това нагаждане - направил е пъртина за постепенното му разширяване и свързване на тази, малката и примитивна човешка психология с изначалната, космическата! Добра работа! Да си останеш обаче на ниво неговия изказ и обяснения е заробване! Юнг е казал - не бъдете Юнгианци, развивайте постановките ми! Селсал, не оставай с впечатлението че го отричам,напротив. Нито отричам фройдистките психодинамични направления - чудесни и стройни са, но само в един обхват!

Да, благодаря, Бенита! И за да има човек висшата Любов без сянка, наистина трябва да обича преди всичко Пътя, Дао, Бога, както и да го наречем! Висшият си Аз може би е най-удачно! И в следствие от следването на дисциплината на живот, придобитата сила, светлина и Любов, да не те интересува дали те обичат или не. АКо те обичат, толкова по-добре. Ако ли не - все тая! Но това се случва само ако преливаш от божествената любов. И не е само чувство, а състояние и на силата и на светлината на съзнанието, че и на хормонална нагнетеност и баланс!

Намираш такъв партньор, какъвто е твоят Анимус! АКо го преживяваш на ниво Хермес, ще привлечеш дори мъдрец! Каквото повикало, такова се обадило!

Да - именно - сянка на падналата любов! На човешката и животинската. Те имат сянка - и още как. Всичко от което обичащият с такава любов се страхува и с което се бори, се симптоматизира като ревност, агресия, омраза, обсебващ контрол ... А Любовта, онази висшата, тя няма сянка, така е! ....

Разделяне на мнемонични единици - на общи класове. Тоест подреждаш думите, текстовите единици, обектите и т.н. в няколко - около 7 оптимално единици! Още: - визуализация на четеното, гледаното, слушаното - ясното представяне на ученото. Например четеш книга - виждаш всичко колкото можеш по-ясно, като на филм пред вътрешния ти екран. При четене освен това - да не се прочита мислено думата, а да се визуализира смисълът и (това е важно за бързото четене и запомняне)!!! - Слушаш разказ, лекция - представяш си говореното ясно, с много светлина в съзнанието си! - Поглеждаш за миг образите пред себе си - затваряш очи и се стремиш колкото се може по ясно да ги видиш, с подробностите - повтаряш докато се затвърди образът и можеш да го задържиш. - Като вървиш по улицата - снимаш, тоест поглеждаш някой минувач, затваряш очи и ясно си представяш лицето му - Същото, но мислено продължаваш движението му - Вътрешно асоцииране - свързваш пред вътрешното си око обектите, които искаш да запомниш. Например ако са маса, чаша, вода, котка, долар, дърво,вятър - си представяш маса, върху която има чаша с вода, котка, която преминава и се потърква в крака на масата, а през прозореца се вижда дърво, на което вятърът полюшва клоните. При вътрешното виждане образите да са реални, с миризмите, с усещанията, със звуците... - Представяш си нещо - животно, човек, дърво - мислено го трансформираш в друго - Например представяш си магаре - превръщаш го в камила, после в човек, после в лодка, пшосле в дръвче и т.н. - Хвърляш 10-на кибруитени клечки пред себе си, покриваш ги с лист хартия, дърпаш го и поглеждаш за миг - покриваш пак и си спомняш ясно положението и броя на клечките. - За имена - правиш връзка със съдържанието на името - ако е цветно име - виждаш цветето, ако е свързано с животно оил иптица - съответнот оживотно. Ако е чуждоземно име и не знаеш какво значи - свързваш го с чувството, което поражда у теб. - Цифри - казват, че всяка цифра е добре да свържеш с дадено животно или друг образ - от едно до десет иавтоматично да правиш връзка с тези образи - това не съм го работил въобще, но е интересна идея - например едно - сух английски джентълмен, две - лебед, три - гърди,. четири- нос ... ... Като общо упражнение и база за всички горни - визуализация на цветове, гледане на слънцето сутрин и вечер, осъзнато насочено мечтаене... Като си представяш нещо, или като учиш, изпълваш учените визуализирани образи със светлина, буквално виждаш ги ярки и пръскащи светлина - това много помага! Но най-добре да си я имаш тази светлина отвътре, разбира се. Аз според състоянието си и настройката си помня много добре или много по-зле. Ако си радостен, силен и светъл - това светлинно визуализиране става естествено и лесно - ианче става насила! ... Горните упражнения ги прочетох скоро в един сайт - много са полезни. Упражнявам ги, но полето за развитие е огромно! :)

Ина, ти си радост за България с присъствието си на млад творец с чиста душа и вдъхновен талант! Успех на баща ти и на теб в рисунките а сатен - от Сърце!!! Тази сутрин си говорех с приятелката си - как повечето световно известни творци - певци, актьори, психолози, сценаристи - са все от Щатите - и как това се дължи единствено на финансирането и рекламата, на лансирането, коет ополучават. И как не са с нищо по-добри от един български или индонезийски да речем творец в същата област! Така че - Ина - имаш моето уверение на човек с вкус - ти си на световно ниво!!! Успех и постижения ти желая - признание и развитие!!!

С Буда ставаме трима!

Честито за младото тяло, Максим! Азз пък приемам, че смъртта е нещо неестествено ие причинена единствено от невежеството ни! Мисля, че е гавра с нас - гавра закодирана геномно! Животът може да бъде вечен - и физически и съзнателно, а промяната на носителите на този живот исъзнание да става волево и съзнателно, без прекъсване на връзката между Азъ ти носителите му на съзнание! Нищо естествено няма в смъртта! И ако смяната на тялото е нормална - дори и насилствена, както е сега, то в угасването на съзнанието и забравянето на Реалността, както и на уроците в този тренажор, които сме преживели(преражданията), за да обогатим Реалността си - е жалко положение !

Именно!

Има една мъдрост в старостта. Животът те е накарал да разбереш, че си малък и в края на краищата нищо не знаеш и можеш! и те е смирил! И тогава изниква Мъдростта! Разбираш, че не си в контрол над тялото си - то си отива, смиряваш се. И тогава идва истинският контрол - над духа! Идва обаче, ако го викаш от млад! Ако съзнанието ти е като разпукващо се семенце, което се стреми да пробие почвата на ограничените знания. Със старостта губиш всичко, на което си държал преди. Губиш красотата н атялото, губиш силата му. Губиш секса, губиш удоволствието от храната - нямаш зъби и здраво храносмилане да и се радваш. Губиш простото удоволствие о ттова да си жив - тазисвежест на напиращата енергия, характерна за младостта! Губиш любознателността си - трудно мислиш. Мозъкът деградира. Н есмееш и да си емоционален - сърцето е слабо. Ставите болят, мускулите не държат, вените се разширяват, очите не виждат, ушите не чуват. Боли те - болен си. Просто те боли - къде ли не. Тялото ръждясва - оксидира се отвътре - свободните радикали го изяждат! Ако си бил вегетарианец, имаш добър ген и си живял без много излишества, имаш шанса да задържиш процеса на разложение, разруха, умиране. Умираш още от края на физическото си съзряване... Силата в теб, която е бликала като пълноводен извор, започва да намалява дебита си, прокапва все по-слабо, докато пресъхне напълно. Тогава изсъхваш като делфин на слънце - умираш жестоко и грозно! Толкова сме свикнали със смъртта, поне с чуждата, че не виждаме грозната и неестественост!

Като чуя мода и веднага ми минава асоциация със зомби съзнание и манипулиране. Постоянната замяна на дрехите с нови, диктувана от високите етажи на моделиерството си е обсесивна-компулсия - бизнес маркетингова дейност на каишка, като воденият е потребителят! А послушните кукл;и на конци су купуват или ако не могат въздишат ... И ако си по-различен и не си в крак с модата, тоест си позволяваш да не си зомбиран робот, механизмите за обществена манипулация полицейски те дисквалифицират от играта! Модата като цяло е слуга на соцоалната ни система, а тя е манипулативна! Красотата на дрехите обаче е друго нещо! И наистина при една средна хубост умелото обличане с красиви дрехи могат да променят много силно впечатлението за човека. Някога дори не съм познавал дадено момиче в два различни тоалета! Както и дрехите подчертаващи женствеността са просто възхитителни, но и предизвикателни. Изящно облеченият спретнат мъж също е на мястгото! Така че - аз съм за мода, която е слуга на красотата, а не на болната социална система. За мода, достъпна за всеки - такава, качеството на която се определя не от парите, а от стойността на ползвателя и. Мода, която не се налага от огромни порочни магнати, а от талантливи творци със сърце и душа!

Интернет е интересно пространство! Можеш да се представиш под какъвто си искаш псевдоним, за мъж или жена или за безполов, за млад или възрастен, за красив или грозен... можеш да си фантазираш и си създаваш какъвто искаш имидж в интеракциите на това виртуално пространство! Животът също е едно виртуално пространство, може би по-тромаво от електронното. В живота, колкото и да е илюзорен и променлив и изкривена проекция на една Реалност, все пак не можеш да си глътнеш големия корем толкова, че да се представиш за елегантен джентълмен, ако не си, не можеш да минеш за 18 годишен, ако си на 64, трудно минаваш за жена ако си мъж или обратното и често имаш проблеми с това в лицето на общественото мнение (оправдано или не), не можеш да си изфантазираш толкова лесно какъвто искаш образ както в нет пространството! Интернет наистина дава възможност за игра на въображението и ролево театрално майсторство! Влизаш в каквато си искаш роля и според уменията ти да я усетиш качествено и представиш добре - наистина ставаш тази роля! Това е добър тренажор всъщност! Аз лично никога не съм се представял с никове в нета нито съм играл роля. Но това си е мое предпочитание. Наистина е интересно да си играеш и обогатяваш личността си чрез един вид интернет психодрама - навлизане в различни маски! Много хора го правят - анонимно, разбира се. Що се отнася до никовете - наистина даден ник може да отпусне човека, да го предразположи към искреност, каквато не би имал ако пише зад собственото си име. И не е задължително ако човек използва псевдоним (ник), да играе и роля - може просто да бъде себе си. Така е! И все пак - защо някой търси известна или пълна анонимност и къде я търси? Мисля си, че за интернет пространството като цяло анонимността е нормална практика, но специално в сайт, в който вибрацията, темите и общата му насока са насочени към Истината, може би е по-подходящо използването на собственото име! Освен това - зад пожеланата анонимност - винаги стоят определени психологически предпоставки, за които споменах в първия си постинг по тази тема! Това е личното ми становище по въпроса!

Първата ми мисъл, която минава през съзнанието ми при о5тговор на въпроса: "Кой от какво се крие при използването на псевдоним в един форум за съзнателен живот?" е - От Сянката си! Доколко съм прав, не знам, това е само непринудената ми първа мисъл! От какво още можед а се крие човек - от шефа си, от колехгите си, от семесйтво и роднини и техните мнения... В смисъл, че "АКо разберат какво си мисля и какви ги редя тук, лелее, каква излагация ще падне... Какво ще си помислят хората!" Какво ще каже шефът - "Какъв е пък тоя с тези негови фантазми, ами че той си е направо недобре!" Или се пази от мнението на другояче мислещите колеги или рофители или роднини, от погледите им, от насмешката им, от тяхното ВЕЛИЧАЙШО мнение! ... А всъщност имаме ли от какво да се крием,освен от собствените си модели на възпитание, прозиращи зад такова криене зад никове? От сянката си - о тсобствените си неприемания на това какви сме? Или се пазим зад прякорите си тук от общественото мнение, което поведение е проекция на съдържанието на свръхаза ни, който пък е моделиран от родителскот о ни възпитание и техните разбирания, които подсъзнателно силно ни влияят, въпреки съзнателното развитие на разбиранията ни в друга посока? Не обвинявам пишещите зад никове - някои просто от нехайство го правят - например Хамелеона - Илияна сподели как синът и случайно отворил акаунт с този ник и така си останало - но тя некрие самоличността си. Други пък - като Благост - се познава лично с голяма част от посетителите на сайта и никът и е просто проформа. Трети си имат други причини... Какви ли са те - интересно ми е! Все пак си мисля, че в сайт, в който честността, съзнателността и Истината са на почит, участието зад ник е малко в дискорд с насоката на форума! Може би съм малко краен - да помислим заедно!

СПоред Кен Уилбър Юнговото понятие за сянка се припокрива с Фройдисткото понятие за "то". Как мислите?

В България много има да се прави по въпроса с хората с увреждания!!! Много! Трябват пари, но и отговорни хора, които да ги използват правилно. Както и закони и промяна на общественото мнение - гласност! Разбира се и включване на тези хора в обществения процес. И тяхното активно съдействие в процеса - смело!!!

Аз бях по-стар като по-млад, но сега, като съм по-стар, се чувствам по-млад! В смисъл, че тялото ми сега е по-възрастно, но психически и духовно се подмладявам с всяка изминала година! И ще се подмладявам постъпателно и все повече! Винаги съм го знаел, още от юноша. Винаги съм уважавал старостта и съм знаел, че с годините ще се чувствам все по-добре в кожата си и по-млад емоционално, ментално и духовно - макар и с понабръчкано тяло и без зъби ... ! Не се шегувам!!!

Тази тема замря нещо - хайде - как трансформирате гнева, страха, нагона, злобата, завистта, ревността, интелектуалните криволичения, енергетичните дисбаланси? С какви средства, съзнателности, емоционални, енергетични, ментални и надментални - духовни средства?

Като вървя по софийските улици, наблюдавам хората. Често един поглед само дава много информация - директно интуитивно. За да е чисто това възприятие, в момента трябва да съм на хармонична центрирана вълна - в добро състояние на силата, емоционално ведър и спокоен и ментално открит и осъзнаващ. Факт е че не винаги съм такъв обаче . Иначе става проекция на собственото състояние върху наблюдавания човек. Възможно е тази проекция да бъде осъзнавана, но винаги замърсява и отслабва интуитивното възприятие! Когато възприемам другия интуитивно - често имам проблем с осмислянето на възприетото, с вкарването му в схемата на разума, с вербализирането - умствено, а още по-трудно и речево. Интуиция има всеки, но да настроиш ума си така, че да може да вербализира интуитивно възприетото вече е цяло изкуство, че и наука. Изисква и чисто формално познание в областта на психологията - иначе интуирането ще си остане на нивото на отвлечените чувства и няма да може да бъде конкретизирано, въплътено на нивото на конкретния разум и емоции! Например - виждам някого и знам какъв е характерът му, целите му, животът му - но ако не знам поне малко физиогномия, език на тялото - дори собственият ми конкретен ум не успява да узнае добре възприетото интуитивно познание, а още по-малко да го вербализира в социална комуникация! Разширяването на интуитивното познание става чрез медитацията - чрез чистото ментално, емоционално и енергетично вглеждане в нещата! Но конкретизирането на интуираното става чрез един добър интелект и емоционална интелигентност. Двата процеса текат едновременно. Можеш да интуираш и същевременно да анализираш. Сатпрем пише за това в книгата си за Ауробиндо: "Пътешествие на Съзнанието".

Интересно - благодаря, Мона! А някой знае ли повече за другите Юнгиански понятия - Селф, индивидуация, път на героя, Сянка и т.н. и т.н., какато и за корелацията (поне на някои от тях) с понятията от психодинамичното (Фройдизъм) и др. направления? Аз не съм твърде наясно с всички концепции на Юнг, но съзнавам, че е дал добра база за по-нататъшни изследвания и желая да проуча главните му идеи, без да приемам всичко за чиста монета, разбира се! Все пак, в тази конкретна тема, нека се спрем предимно на Юнговия възглед и психологическа парадигма през неговия поглед!

Недоизпипана е, така е! Развита е в концепцията за атрибутивния стил - позитивен и негативен, с оптимозма и песимизма. По-късно ще пиша за това развитие на концепцията!

Само лично мнение - според мен синхроничността въобще не е акаузална, а е именно каузална, но е причинявана от каузалност (причинност) от по-фин, надконвенционален, енергетичен порядък! От причинността на емоциите, мислите, съзнанието, чувствата, енергията ни, които са реални субатомни сфери! А може да се причинява от каузалност от още по-фино ново - от тази на каузалното поле (причинния свят) - как тогава е акаузална?

Днес влязох в сайта на Кабалистичната Академия - горе в постинга на Мони го има. На първо прочитане сайтът е богат и интересен. Предлагат безплатно интернет обучение - включително он лайн връзка със специалист. В сайта има директна "жива" телевизия, предаване на живо на иврит, руски, английски, немски и испански. На различните езици текат различни предавания! Сайтът е на 25 езика, включително на български!!! Горният линк в постинга на Мони е за българската версия! Наистина ме заинтригува този сайт - ще го разгледам по-подробно при възможност. Има и библиотека!

Интуицията е директно познание чрез фина чувствителност - чувствознание! Често емоциите и страстите обаче се намесват в каналите на интуицията с по-тежките си и чуваеми вибрации и изкривяват чистотата на това директно възприятие!