Орлин Баев

В малкото ни отечество все още, когато стане дума за психични проблеми, на каквото и да е ниво, човекът е мислен за луд, а менталната и вербална реакция на людете е: "Тоя е за лекар!" или "Иди се прегледай на психиатър..". Истината е, че далеч не всеки, който притежава някакво психично разстройство, е луд. Дали е луд човекът с натрапчивости, с депресия, с нерешителност или генерализирана тревожност? Не - не е луд. Разговорният термин "лудост" в психологията се нарича психотизъм. Психотиците наистина имат нужда от медикаментозно третиране - дали за актуално лечение, дали просто за дрогиране и временно "решаване" на проблема, но те са обект на медицинска грижа. Какво е това тогава, което е обектна терапевтиране от психотерапевта и какво е психотерапевт? Както съм писал в сайта си, отговорът ми е следният: - Психотерапевтът третира: * Нормални здрави личности, които желаят да осъзнаят психиката си, да депрограмират някои характерови особености, да премахнат стреса и напрежението, да постигнат себеразвитие и разширение на съзнанието си... * Хора с повишена базисна невротичност, но без развита симптоматика на конкретно невротично разстройство. Тук в процеса на терапия човекът се научава да осъзнава и трансформира невротичността си, развива емоционална устойчивост, научава се да бъде по-спокоен, щастлив и осъзнат. * Хора с изявена конкретна симптоматика на дадено невротично разстройство (невроза) или букет от няколко такива: разстройства на настроението (биполярно, циклотимия, депресия...), хранителни разстройства (булеия-анорексия), същински невротични разстройства: Невротични, Стресови и Соматоформни Разстройства: 1) Фобийни Тревожни Разстройства: - Агорафобия, Социална Фобия, Специфични Фобии 2) Други Тревожни Разстройства: - Паническо Разстройство, Генерализирана Тревожност, Тревожно – Депресивно Разстройство 3) Обсесивно – Компулсивни Разстройства - Натрапливи Мисли, Натрапливи Ритуали, Смесени 4) Стрес и Растройства в Адаптацията: - Остра Стресова Реакция, Посттравматично Стресово Разстройство, Разстройства в Адаптацията ... 5) Дисоциативни Разстройства - Дисоциативна Амнезия, Дисоциативен Ступор, Дисоциативни Двигателни Разстройства и Гърчове, Дисоциативна Анестезия, Множествена Личност, Транс ... 6) Соматоформни Разстройства - Соматизационно Разстройство, Хипохондрично Разстройство, Соматоформни Вегетативни Дисфункции ... 7) Други Невротични Разстройства - Неврастения, Деперсонализация и Дереализация ... 8) Психосоматики - астма, алергии, колит, психогенно безплодие и т.н. 9) Спомагателна психотерапия при соматични проблеми - онкологии и др. 10) Палиативна трансперсонална психотерапия - спомага се преходът към неизбежната смърт. Тук спокойно можем да изоставим гърцизмите и да говорим за душеведение, душевно лечение и съпътстване на душата, на съзнанието в прехода към един по-цялостен живот. Това са приблизително областите, които психотерапевтът обхваща. ... Кой е психотерапевт? Дали психиатърът е психотерапевт? Дали неврологът е психотерапевт? Дали психологът е психотерапевт? НЕ, НИКОЙ ОТ ТЕХ НЕ Е ПСИХОТЕРАПЕВТ! Психотерапевтът произхожда от някоя от горните три направления( в България, поради липсата на актуална и адекватна на световните стандарти законова основа, кръгът се разширява дори до педагозите). Но, както казах, ако човек е просто психолог или психиатър или невролог - той НЕ Е психотерапевт. За да стане той психотерапевт, е нужно сериозно, тежко, скъпо, продължително изискващо много мотивация и решителност обучение! В хода на това обучение терапевтът, в зависимост от психотерапевтичната школа, усвоява повече или по-малко технически приьоми, претърпява личностови промени - така че да може действително да бъде от полза на клиентите си. Някои психотерапевтични школи, които се предлагат вече в България, са следните (за които знам и се досещам в момента): - Юнгианска терапия - 4-6 години обучение - една приказна школа! Богатство от символика и психофилософия. Изисква обаче допълнителни знания по по-структурирани психотерапии, за д абъде успешно прилагана. - Класически психоанализ - 10-12 години обучение - разбира се, в психоанализата има ценни бисери. Те обаче отдавна са извлечени от действени психотерапии като схема фокусираната, позитивната, райхианската и т.н. Сама по себе си класическата психоанализа дори влошава психиатричните разстройства - има изследвания по въпроса. - Неорайхианска терапия - 4-6 години обучение - чудесна компилативна школа! - Трансперсонална психотерапия - 4-6 години обучение - представител на тази духовна школа е например психосинтезът на Роберто Асаджоли. - Психодрама - 6 години обучение - твърде комерсиализирано и догматизирано обучение, от което могат да се извлекат добри ролеви игри в рамките на няколко концентрирани семинара. - Системна (семейна) терапия - 4 години - НЛП - краткосрочни, но много скъпи семинари... НЛП няма нужда от оценка и представяне... - Хипноза - сравнително кратко обучение, което обаче за да бъде успешно като приложение изисква огромен личен опит, мощна харизма, остър ум, жива визуализация и силна лична енергия. - Ериксонова хипноза и психотерапия - 4 години - есенциална школа за усвояването на успешната разговорна хипноза. - Фокусиран в решения подход - сравнително кратко обучение, но за да бъде успешно прилагано,също както и хипнозата, изисква изключително силен ум, проницателност и личностова зрялост. Една чудесна школа! - Позитивна краткосрочна психотерапия - 4-6 години обучение. Добра школа! - Когнитивна психотерапия - 5-7 и повече години обучение. Една наистина интегрална школа, която включва много и различни подтерапии: когнитивна, поведенческа, рационално емотивна, схема фокусирана (казано грубо това е когнитивен психоанализ), майнфулнес (медитация) и т.н. и т.н. Една научно базирана и все по-всеобхващаща школа. Включва в себе си психоанализата, хипнотерапията, когнитивните научни методи, медитацията, поведенческите мощни методи, фоксирана е в решения и целенасочена в успех и проверима промяна! - Арт терапия и т.н. Вероятно има и други, но сега не се досещам. Повечето от горните школи изискват човек да е завършил поне бакалавърска степен по психология, като продължава в магистърска степен, за да го допуснат до обучение. Или да има медицински бекграунд . Както казах по-горе, в Б-я поради липса на законова база, като изключение се допускат за обучение дори педагози - това ще се промени със сигурност за в бъдеще обаче. В развитите страни право на психотерапия имат само преминалите през дадена школа плюс академична докторска степен в една от трите споменати професионални направления! Тези условия ще навлязат скоро и в България! С тези редове искам единствено да разчупя липсата на информация относно позицията на психотерапевта в обществото у нас. Психотерапията е изключително отговорна и изискваща от терапевта дейност. Психотерапевтът не е просто някой си, решил да прави психотерапия. Зад визитната картичка на психотерапевта с названието "аналитик" и т.н. стоят много години обучение, труд върху собствения си характер и осъзнаване! В темата "за нуждата от психотерапия" писах, че за в бъдеще българите все повече ще осъзнават нуждата от психотерапия - като нормална психическа хигиена, получаване на обратна връзка, развиване на осъзнаването си, париране на невротизма и невротичната симптоматика в зародиш, както и като психотерапевтиране на невротични разстройства (неврози). Понастоящем българинът има ужасна психическа култура, да не кажа никаква. Както по времето, когато Алеко Константинов е писал "Бай Ганьо", българите са се къпали два пъти годишно, сега подобно е положението спрямо психическото здраве и култура. С тази разлика, че не се "къпят" психически и веднъж годишно най-често! Нуждата да отидеш профилактично при психотерапевт поне два пъти годишно, е подобна на профилактичните прегледи при зъболекар! Не отидеш ли - малкият кариес на неосъзнатия психичен конфликт се превръща в гангрената на "цъфналата" невроза след няколко месеца... Пишете какво мислите по въпроса, споделете опит, мисли, становища, визия от чужбина, гледища за развитието на психотерапията тук... Просто пишете свободно! Бъдете здрави!

Невротичността Що е невротизъм? Третира ли се? Според психолозите, невротизмът е базисна темпераментова и характерова черта (диспозиция), на базата на която се развиват отделните невротични състояния. Невротичността е среда, контекст, необходимо условие за развиване на конкретно невротично разстройство (невроза). Разговорно за човек с такава личностова характеристика се казва: "Той е нервен", "Гонят го нервите"... Това ознчава, че за да развие човек дадена фобия или натрапчивост или хистерични симптоми, афективно разстройство (мания-депресия), циклотомия (променливо настроение) и т.н. и т.н., той със сигурност притежава фундаменталната личностова черта невротизъм. Лошата новина е, че невротизмът се предава генетично, по родова линия. Добрата новина е, че родовите характеристики могат до голяма степен да се парират и оформят положително по времена бременността - ако майката има съзнание за важността на психичното си спокойствие и контрол по време на процеса обаче! Моите наблюдения са, че съвременното общество все повече се невротизира - поради неестествените условия на живот в градските "лудници", поради откъснатостта от природата ,поради преобърнатата с главата надолу ценностна система, налагана от лидерите на болното ни общество... Какво мислите по въпроса - наблюдавате ли прояви на невроътизъм в себе си, в хората около вас и в обществото като цяло?

Ася, благодаря и за прекрасното мнение! С теб се познаваме лично! Ти си прекрасна жена и чудесен човек. ВИждам оптимизма и силата в поглед ати, силния дух и волята ти. Въпреки телесните си проблеми ти работиш, гледаш сина си (че и две седем килограмови котки на това отгоре) и семейството си, не се плашиш от нищо! Ти може да имаш физиески трудности със сърце и прочие, но що се отнася до душевността, аз много имам да уча от човек като теб. Скоро си мислих за хората с увреждания и отношението на българите към тях. Написах няколко реда: " Емоционалната и Социална Интелигентност и Зрялост и Отношението на Обществото към Хората с Увреждания Вчера по “случайност” попаднах на статия в интернет страницата: http://www.zagrada.bg/show.php?storyid=352950, отразяваща интервю с г-жа Ирина Папанчева, зам. кмет в Столична община по въпросите на интеграция на хората с увреждания. Замислих се над споделените от г-жа Папанчева въпроси: • Маргинализираното положение на хората с увреждания в страната ни, обуславяно от дискриминиращия ги манталитет на българина, отразен и на социално – административно ниво. • Липсата на социална и професионална интеграция за тези хора. • Отсъствието в държавата ни на елементарен закон за назначаване на асистенти на хората с трайни увреждания. • Подигравателно неадекватно ниските заплати на социалните работници в сферата на уврежданията. • Стигматичното отношение към заекващите в България и тоталното непознаване същността и проблемите на хората с тази речева специфика. Корелати между Конкретния Индивид и “Социалната Индивидуалност” - Човешката психика е сложна многомерна система от взаимно комуникиращи психични структури и инстанции, намиращи се във взаимозависимост и свързаност. Човешкият социум, подобно на индивидуалната човешка психика, е изграден от сложна плетеница от социални структури, институции и взаимнозависими системи. - Общественият механизъм на практика е отражение от сбора на индивидуалните съзнания на индивидите на този социум и е подвластен на същите психични механизми, които ръководят индивидуалното съзнание, проектирани в социалната сфера. Може символично да се каже, че дадена социална общност – в локален, държавен или планетарен мащаб, представлява един вид групов човек, с неговите органиинституции, психоенергетикаикономически процеси и психически ръководни структури и техните движенияполитическата и юридическа структури и процеси. Ако продължа това сравнение, комуникативните умения на личността биха били аналогични на журналистиката и медийните функции в социален план, храносмилателната система би отговаряла на земеделието и животновъдството и т.н. и т.н. Всяка функция на индивидуалния човешки организъм има точна аналогия в социалния организъм на т.н. от нас Групов или Социален Човек – Обществото. - Това, което ни интересува в конкретния случай на разглеждания от нас въпрос, са психичните структури на индивида и аналогичните им социални еквиваленти. Ако асоциативните зони на церебралната система корелират с висшите правителствени и правни обществени структури, а старите мозъчни структури на подкорието - с висшите чиновници в механизмите на Обществения Човек, то вегетативната нервна система би била отражение на индивидуалната психика на обикновения член на социума. Разбира се, корелати от подобен род могат да бъдат детайлно прецизирани и разширени, но това е извън целта на тази статия. С тези твърдения единствено онагледявам твърдението си, че обществените структури на човешката социалност са съзнавана или несъзнавана проекция, метафорично отражение на сумата от индивидуалните психофизични структури и процеси на личностите, съставящи това общество. Невротичността на Съвременното Общество и Отношението към Хората с Увреждания - Съвременната психология е изключително богат в ранообразието си букет от школи, много от които предлагат собствен топичен и процесен модел на психичното функциониране. За целта на този материал ще използвам единствено най-опростения модел на психодинамичната школа и някои елементи от Аналитичната Психология. Горните школи разглеждат човешката психика като постоянен взаимообмен между т.н. психични структури на съзнаваното и несъзнаваното. Самосъзнанието, или “азът”, е основна характеристика на съзнаваното, а несъзнаваното, или “То”, е психична инстанция, която включва в себе си целия минал човешки опит във вид на инстинкти, нагони, както и все още неексплорираните потенциални възможности на човешката когниция. - Когато даден индивид не успява или не желае да интегрира съзнателно даден стресиращ го факт, конфликт или процес, заедно със заложените в него афективни (емоционални) компоненти, неинтегрираната от аза психична енергия на съдържанието на конкретния конфликт бива изтласкван в несъзнаваното, в “То” (Фройд), в “Сянката” (Юнг). Използвам двете психични инстанции: “То” и “Сянка” еднозначно, тъй като по мнението на мнозина авторитети в психологията, те са семантично идентични. На ниво личностно функциониране подобно изтласкване е резултат на моралната цензура, разбиранията, неумелият и некачествено проявен стремеж за контрол или неумението за психоинтеграция на аза. Такава липса на съзнателност е характерна за личности, склонни към невротичност. - По същия начин, когато дадена обществена структура не може или не желае да интегрира дадена нежелана обществена прослойка в следствие на народо-манталитета си, кривите си разбирания и моралните си комплекси за превъзходство, тази прослойка бива маргинализирана в периферията на обществото, лишена от нормална икономическа адекватност, социален обмен и професионална реализация. В случая визирам хората с увреждания, но същият социален процес протича и в случая с малцинствата например... Такова обществено “изтласкване” (по аналогия с идентичния психичен процес на индивидуално ниво на функциониране) в резултат на народния манталитет, действащ и на правителствено, административно и законово ниво, на практика е проява на специфична експлицитно проявена комплексирана психика на конкретния народ. Такава народопсихология и манталитет са характерни за слабо развитите държави. В тази връзка искам да пожелая на обитателите на този европейски щат – България, който официално направи решителна стъпка в пътя към прогреса и икономическото си израстване с присъединяването си към Европейския съюз, да положат усилия и към израстване на интеграционните способности на народопсихологията и манталитета си във всяко едно отношение и конкретно спрямо хората с увреждания. - На интрапсихично ниво неумението за психоинтеграция на нежеланите факти и конфликти и тяхното отхвърляне в несъзнаваното води до постепенното невротизиране на индивида. Повишеното ниво на невротизъм с времето на действието си нанася на личността тежък ущърб и има склонността да амплифицира проявите си. Постепенно леките и безобидни симптоми и странности се усилват, душевният дискомфорт на личността расте и цялостното функциониране на човека бива повлияно във всяка една област от живота му, докато не се стигне до развиване на симптоматика на конкретна невроза. В психоаналитичната теория на Зигмунд Фройд, неврозата е дезадаптивна несъзнавана стратегия на психичния механизъм за справяне с травмиращи изтласкани афективни преживявания от миналото, конкретно проявяващи се в хода на развитие на специфичната невроза чрез симптомите и. - За обяснението на същия процес на социално ниво ще си послужа с понятието “Колективно Несъзнавано” на Карл Густав Юнг. При описания по-горе процес на маргинализиране и неприемане на дадени обществени звена, такива като хората с увреждания или малцинствата, в колективното несъзнавано на социума се натрупва непроявено афективно напрежение, което симптоматично се проявява в повишаване на общото ниво на невротичност на цялото общество – невротизиране, което може да ескалира във видимото повишаване на “неврозите” на социалната агресия и престъпност, нарцисизъм, социална генерализирана тревожност, междуличностно дисоциативно отчуждаване, хистерична етична парализа, дезадаптивност, неврастения и психастения ... - С настоящата си статия не твърдя, че въпросното отношение към хората с увреждания е единственият фактор за въпросното социално невротизиране и психотизиране, което явно се наблюдава в съвременното ни общество. Твърдя само, че е един важен и основен елемент в процеса на симптомополагането на социалната психопатия в държави от третия свят като България (надявам се скоро държавата ни да заслужи друго по-радостно класифициране). Други важни елементи са преобърнатата ценностна система, сугестивно втълпяваното насилие, егоцентризъм и пошлост от съвременните медии и умишлено поддържаното в социума невежество относно целокупния живот и мястото ни в него, като тези и много други фактори правят обществото играчка в ръцете на манипулациите на финансовата върхушка на планетата ни... Емоционалната и Социалната Интелигентност и Зрялост и Отношението към Хората с Увреждания - В основата на описаните по-горе процеси на подсъзнателна съпротива срещу съществуването на хората с увреждания, неприемането им и изтласкването им в периферията на обществото стои липсата на емоционална и социална интелигентност на членовете на обществото по отношение на собствените им интрапсихични слабости, която липса води до споменатата личностова дезадаптивност, психическа дезинтеграция и невротичност. Въпросните продукти на емоционалната и социална неинтелигентност биват проектирани несъзнавано и автоматично на колективно ниво по отношение на слабостите на обществото – хората с увреждания. А това, както беше описано, води до тяхната икономическа, социална и професионална репресия и маргинализацията им. - Емоционалната интелигентност (ЕИ) и нейното следствие – социалната интелигентност (СИ), според съвременната психология представляват осъзнаването и мениджмънта на емоционалния живот така, че да служи на благосъстоянието на психичния живот на човека, както и на социалните му интеракции. Това е правилно, но двумерно определение. За да дадем комплексно определение на тази психична функция, трябва да я погледнем през призмата на цялостната човешка психика. - Емоционалната интелигентност е умението да осъзнаваш емоционалната си природа, нейните движения в психическия организъм и умело да я направляваш. От една страна, емоционалната интелигентност представлява изкуството на психичната сублимация, а от друга, на психичната конкретизация. Сублимацията е майсторството съзнателно да впрегнеш страстно - разрушителната си нагонна природа (Ерос – Танатос, Либидо – Мортидо) в колесницата на съзнанието, като юздите на свободната воля я направляват в посока на прогресиращо себепознание. Конкретизацията е процес на проявяване и приложение на достигнатата психическа интеграция в хода на ежедневния живот, с което, както се казва, змията захапва опашката си. В ядрото и на двата процеса стои съзнателната воля. - В този респект, ЕИ и СИ, проявени в социално – колективен план представляват умението на лидерите на обществото да свържат силите на всички обществени звена в процеса на усъвършенстване на социалното взаимодействие, постигането на единен хармоничен междуличностен взаимообмен, насочен към една по-широка интеграция на обществото във връзка с постигането на социална себеактуализация (Маслоу). Този процес на социална трансформация, интеграция и актуализация трябва да бъде поставен в структурните рамки на адекватна на изначалния живот ценностна система и воден не само от знаещи, но преди всичко от мъдри управници. Когато самите управници са крайно егоцентрични и неинтелигентни емоционално и социално, резултатът е хаос както в индивидуалното човешко съзнание, така и в социалните, държавни и международни дела. Ако индивидуалният избор на волята стои в центъра на самосъзнанието на отделната личност, то по отношение на обществото изборът на волята бива представляван от политическата и икономическа системи на държавно ниво... - Ако не променим отношението си към хората с увреждания като към неспособни и неадекватни, ако не успеем да ги включим в социално-икономическите процеси и не премахнем стигмата, тегнеща над тях – стигма, наложена от психичната и социалната ни незрялост, никога няма да успеем да направим следващата крачка в пътя си на морално и икономически развиваща се държава!

Неврози. В съвременната практика терминът “неврози” продължава да се използва от практиците в областта на психотерапията, психиатрията и неврологията. Въпреки, че има тенденция за минимизиране на употребата му в световен мащаб и в глосариите за психични разстройства (за България: МКБ-10) той е изключен от понятийната психопатологична класификация, все пак, по мнението на огромен кръг специалисти, той е твърде съдържателен, семантично наситен, удобен и затова използването му продължава. При неврозите, за разлика от психозите, болният има съзнание за “проверка на действителността” и за преживяваните от него психични проблеми, които той регистрира и активно се опитва да се справи с тях. Разстройствата, които в МКБ – 10 /1/ са обединени като една голяма обща група, представляваща историческа връзка с концепцията за неврозата, са следните (накратко): F40 – F48 Невротични, Стресови и Соматоформни Разстройства: 1) Фобийни Тревожни Разстройства: - Агорафобия, Социална Фобия, Специфични Фобии 2) Други Тревожни Разстройства: - Паническо Разстройство, Генерализирана Тревожност, Тревожно – Депресивно Разстройство 3) Обсесивно – Компулсивни Разстройства (старото име на този раздел е "натрапчива невроза) - Натрапливи Мисли, Натрапливи Ритуали, Смесени 4) Стрес и Растройства в Адаптацията: - Остра Стресова Реакция, Посттравматично Стресово Разстройство, Разстройства в Адаптацията ... 5) Дисоциативни Разстройства - Дисоциативна Амнезия, Дисоциативен Ступор, Дисоциативни Двигателни Разстройства и Гърчове, Дисоциативна Анестезия, Множествена Личност, Транс ... 6) Соматоформни Разстройства - Соматизационно Разстройство, Хипохондрично Разстройство, Соматоформни Вегетативни Дисфункции ... (старото им название най-общо е хистерия и хипохондрия) 7) Други Невротични Разстройства - Неврастения (нервна слабост и раздразнителност, трудна концентрация), Психастения(психична слабост, липса на самоувереност. Нерешителност) - Деперсонализация и Дереализация ... Държа да отбележа, че класификацията не гарантира за точна изчерпателност, тъй като, както самите преводачи и съставители на МКБ – 10 отбелязват: “Нужна е бъдеща работа по прецизиране на диагностиката на психичните заболявания, основаваща се на биохимични, а не на клинично описателни стандарти!”.

Почти няма нещо, което да не обичам! Много съм непридирчив към храната. Мога само на хляб, мога и на луксозни ястия. Добре приготвената храна предпочитам, разбира се, но ако няма такава много не ми прави впечатление. мога дълго време да си хапвам една и съща манджа и не ми омръзва. Доста съм лаком обаче и ям, за да извличам наслаждение от акта на храненето... Затова и съм качил килограмите напоследък . Много обиам тиквички ил ипатладжан с кисело мляко и чесън... :)

Ами велико е! Аз като една малка мравка пиша от мравешкия си мироглед и не виждам по-далече от антенките пред носа си... Колко от източните гурута или от съвременните западни НЛП гурувци преподават и на ангелите и на душата ти и на родовия ти дух и на отишлите и неродилите се още и на цялото битие? Колко от тях отговарят на мислените ти въпроси? Гаутама Буда, Кришна, Махавира, Лао Дзъ, няколко десетки знайни и незнайни индийски Учители - не са ммного!!! Е, явно това, че учението не е в стандартната систематизирана форма, а тази систематизация е оставена на нас, се обосновава добре с горните думи на Учителя! Прекалено е обсширно и всеобхващащо за малките ни стандартизации, стъпки и последователности на малките ни мозъци... като моя поне... Моят малък познавателен апарат реагира на това велико учение понякога неадекватно, защото никога не съм имал специално отношение точно към местната религия. А Великото Познание на Мъдростта на Учителя е предадено именно през компилатора на религиозния изказ на Петър Дънов - христ. богослов... Като малък умишлено ми тъпчеха съзнанието с атеизъм. По-късно като ми дойде този вътрешният порив към познание, сграбчих източните науки за душата - а те са си чисти науки - йога, будизма, дао. Всичко в тях е научна емпирия. Не че същото го няма и в християнството. Просто е покрито от пласт религиозна символика и изказ. Този пласт е който трябва да си прекомпилирам в допира с изказа на личността, през която великият дух на Беинса Дуно е предавал великото Знание! Пиша това като обикновен човек и като възможна позиция по темата за редакцията на беседите. Пиша го безпристрастно, като осъзнавам, че такъв случай като моя далеч не е правило. Всъщност, религиозният воал на учението на Учителя е като декорация. Като одежда на същностните истини в словото му! И е велик дух - но не прост овелик, а от такова равнище на проява на съзнанието, което за моя малък ум е непостижимо дори като понятие! Като се замисля - след вашите постове - ако се редактират думите му, които все пак са сравнявани от три стенографа, ще се загуби много! Защото ние сме малки деца духовно и все още не схващаме цялостта на това велико учение. Може би най-великото вибрационно давано досега! А на такива като мен, на които религиозната маска на беседите е чужда и предпочитат по-научен изказ, явно ще им се наложи да използват мозъчно - познавателния си компилатор - при стандартните молитви в църковен стил например или при и пр. Подобна на позицията към религиозността в това учение, каквато волю или неволю има личността ми (персоната, маската на конкретните характерови особености, проявяващи се в социален контекст в конкретния живот), притежава и цялата съвременна наука. В такъв контекст погледната, подобна позиция е немаловажна по отношение на превеждането на учението в научен стил. Не говоря за рецензия, а просто за превод - най-вече в духа на научната психология (интегрална и трансперсонална) и да речем, квантова физика. При това, разбира се - словото си остава нередактирано и оригиналите се запазват. Но - ако спрем до тук - между Учениет ои науката остава бездна. Сега времето е такова, че изисква синтез, интеграция на наука, религия, изкуство и мултидисциплинарност в познанието въобще! В този смисъл, преводът на едни молитви на езика на съвременната психология или субатомна физика, би осъществил връзката между величиет она Учението на Учителя иразвиващата се когниция на съвременния човек!!! без такава връзка великото Учение би си останало в рамките на тясното религиозно проявление инеби достигнало до всяка врата и всяко ухо на жадния (по-скоро несъзнателно жаден) за живите води на истинното познание съвременен човек! Това е становището ми по въпроса з аредакцият ана беседите. Досега ги наричах лекции, защот оми приличаха на монологичен изказ - но след поста на аорхама виждам, че са били постоянен диалог... Идеята за подобен превод на молитвите ми се върти отдавна в съзанието - къде съзнателно, къде предсъзнавано...

И аз съм за редакцията. Да се запази смисъла, но да се коригират атавистичните словоформи, които отблъскват. Освен това - за пред тогавашната публика, а и през конкретния мозък на богослов - лекциите са дадени до голяма степен в един абсурден за развиващото се научно мислене религиозен стил... Това също иска осъвременяване. Към последното ми изречение съм сигурен, че реакцията ще е остра. Но - това мисля. Беинса Дуно е велика същност. Дънов обаче е бил възпитаван в църковна терминология и символика, която за напредничавите съзнания на новата епоха се нуждае от превод! Семантичният заряд е поразителен, но формата под която е поднесен, е архаична. Пак казвам - само лично мнение! Разбира се, религиозно - църковният - библейски облик на лекциите не е във всяка лекция. Но го има, несъмнено. Истините от космическа величина са там - също! но - формата на поднасяне... Ако човек има пристрастия лкъм еврейската нация, нейните религиозни книги, а и ако е религиозен по принцип - такъв начин на поднасяне е о'к. За голяма част от българите, предполагам, е о'к. В тази страна по подразбиране човек се присъединява точно към еврейския клон на поднасяне на древното познание. И все пак, ако някой не е религиозен, тогава какво? Ами си програмист и си свикнал на един език, ако започнеш да работиш с друг, ще ти се наложи да си превеждаш изразните форми на единия така, че да можеш да боравиш с него.Тка и с религиозността, още повече пристрастно библейската. Зад думите на самата библия се крие велико знание - то обаче е или шифровано, или умишлено се представя абстрактно, докато всъщност е явно буквално. Библията е един вид история на евреите, но и техните записи за историята на по-древните от тях цивилизации като шумерите например. Този Бог и Господ, за койт осе говори там и който ние абстрактизираме, са просто цивилизации от по-развит технически и научно тип, с които човечеството е общувало и боготворяло катоп дивак паднал пред него парашутист... Само казвам, че всичко се развива. Словото и начинът му на поднасяне също! В будизма, да речем, най-действени и живи направления са северните - Махаяна и Вяджраяна, коит оса си позвоолили да осъвременяват, доразвиват и действително прилагат учението на Буда в същността му, а не по буквата. тези направл;ения са сътворили много Буди, кат оисторическият Буда е само един от тях... Южният Будизъм от друга страна е застинал, хванал се е за буквата на писанията кат оудавник за сламка - и там просветлен човек в последнот охилядолетие НЯМА. Идеята ми е, че - да лекциите трябва да се запазят както са д\адени оригинално, като може би се промени само правописа и някои атавистични словоформи. Но - да не се застива там, да се развива учението. Да с епостигат истините, даденои в него практически исмело. Да се разчупват стените на предубежденията. Да се вижда същността зад формите! С дълбок респект, обич и поклон към същността на Учителя Беинса!!! АУМ

Безсънието наистина може да е генетично предаваемо. Не директно, но като предразположеност. Мисля, че се казваше полигенно предаване. При моногенното предаване болестта се развива ст опроцента, а при полигенното има предразположеност към нея. В този смисъл, по отношение на безсънието, това което се предава и г опредизвиква, е невротичният темперамент. Завишеното ниво на базисна невротичност кара ретикулярната формация да подава възходящи сигнали към кората, което възпира съня. Когато не можеш да заспиш или се събудиш рано сутрин и не можеш пак да потънеш в сън, ако се осъзнаеш, става следното: - Усеща се напрежение в мозъка. Ако продължиш да лежиш и правиш опити да заспиш, то се засилва. - Мозъкът е команден център в тялото. Това напрежение, което емоционалн осе преживява кат офина напрегнатост, неспокойство и тревожност, се разпространява от мозъка в сърцето, стомаха, половите органи, ръцете и краката. То е реална енергия. Възможно е в бъдеще да може да се проследи тази енергия с апаратура - но то е реално и се чувства ако можеш да го осъзнаеш. ... Това, което помага в случая, е следното: - преодоляваш мързела и насилственото си желаноие за сън., които единствено усилват безсънието - и ставаш. Раздвижваш се наоколо, пиеш малко вода, наплискваш си лицето, излизаш на терасата, радваш се на звездите и нощната тишина. - Сядаш и осъзнаваш какво става в теб - Осъзнаваш невротичността си. Но не я отхвърляш. Приемаш я. Имаш я - тя е в теб и е част от теб. И да се преструваш, че си друга, няма смисъл, това е самозалъгване. - Осъзнаваш Себе си, вътрешния си център, зът в себе си, Волята, този наблюдател зад мислите и емоциите и тялото ти. ПОглеждаш се от Негова гледна точка. - Осъзнаваш ума, успокояваш го, оставяш мислите да се стопят - Осъзнаваш емоциите и тази напрегнатост, коят опричинява безсънието - Приемаш я и я оставяш да се разтвори в осъзнаването на Аза ти. Заменяш я с радост. можеш да си кажеш няколко пъти думата "Радост". Радвай се на състоянието си, Радвай се на възнможността за осъзнаване, кум коят оте тласка безсънито ти. Остави радостта да се разпространи навсякъде в съзнанието и тялото ти. Продължаваш да оставяш мислите да текат без да се вкопчваш в тях. Тогава те изчезват. - Осъзнаваш тялото си. Осъзнаваш напрегнатостта, която се е спуснала от мозъка през емоциите чак в тялото ти. Остави осъзнаването ти да се разходи из мозъка, врата, сърцето, дробовете, вътрешните органи, ръцете и краката. Усети напрежението, което се е настанило в сърцето, в краката, в ръцете, в стомаха. Отпусни се. Продължи да осъзнаваш. Напрежението се разтваря в осъзнаването . Умът е ясен, чувстваш радост и оптимизъм, сърцети ти се радва и потъва в спокойно благо състояние. Стомахът и половите органи излъчват радостна енергия, увереност и спокойствие. Ръцете и краката се освобождават от напрежението и се отпускат спокойно. - Най-вероятно ще усетиш отпускането като потъване в състояние на сън, кат ожелание за сън. Мозъчните вълни слизат до тета, в сърцето се появява едно потъване и дълбоко спокойствие, тялото сеотпуска максимално. Прост олягаш и забравяш за всичко. Никакъв контрол - опставяш се на това състояние напълно. Заспиваш! ... Ако още не се случва потъванет ов съня, ставаш отново, правиш нещо, разсейваш се,четеш и пак повтаряш процеса на осъзнаване - 1)Мисли; 2) Емоции; 3) Тяло. Зад всичко стои съзнанието! ... Като цяло, стигам до извода, че безсънието е конкретно проявен симптом на общата невротичност! Точно невротичност, а не депресия. Може да присъства депресия, но може и да не присъства. Разликата е, че депресията е конкретно невротично разстройство, а невротичността е обща база, устойчива личностова характеристика, фундамент за развитие на конкретна невротична симптоматика. Невротичният темперамент е нследствено предаваем, за съжаление - като родова конституция и характерови-темпераментови черти на родителите, както и по време на пренаталния процес и първите години. Добрите новини са, че всичко е променимо и че съзнанието е основният програмист както в рода, така и на индивидуално ниво. Както дадени личностови черти и общ темперамент са програмирани (заложени) от мислите, чувствата и действията на предците ни на генетично ниво, така и могат да бъдат осъзнати, депрограмирани и променени СЪЗНАТЕЛНО! Самоанализът, осъзнаването и медитацията са мощни инструменти! Жалко, че съвременната медицина ги подценява. Мощно развиващата се психология обаче все повече разбира силата на съзнанието и влиянието му и върху тялото! Според мен, бъдещето на психологията, на една интегрална психология - е голямо, а спектърът и на приложение е обширен!

Егрегор=Архетип?

Да! Каквато и да е терапията обаче - българинът има нужда от психотерапия. Българинът е бил 500г. под турско, 200 под византийски и 50 г. под руско потисничество. При това е развил характерната за потиснатия човек психика - комплексираност, негативизъм, депресивност, раболепност пред силния, но злоба, завист и нетърпимост към равния и още повече - към по-слабия, ниска емоционална и етична култура, пошлост... Това са си характеропатии, които обаче съставят една обща невротична база за развитие на невротични разстройства. И тях ги има и то масово разпространени! ... Колко струва едно кино за двама в София? Два билета по шест лева - 12 лева. Един терапевт сега за един сеанс взема 10 лева. Какъвто и да е терапевтът - много по-ценно е да се похарчат тези десет лева за познание или лечение... Или поне е равностойно. Българинът обаче няма навик да ходи при терапевт. Но - ще проима. Както се посещава личен лекар или зъболекар - така в следващите години нещата ще се променят и човек ще има личен психотерапевт. Не защото е луд, а защото има нужда от психическа хигиена, обратна връзка за психическото си здраве, профилактика. А често и за осъзнаване и премахване на дадено невротично разстройство още в корена на пораждането му - което е много по-евтино и безболезнено от третирането му в развито състояние! ... Българинът ще промени културата си и ще ходи на психотерапевт! Сигурен съм в това!

Не при всички терапевтични подходи обаче работата е единствено по премахване на симптома, а по цялостно осъзнаване и преструктуриране на личността за постигане на психоинтегритет. При такива терапии се работи с цялостната душевност. ... Някои от тези психотерапии работят преди всичко аналитично, като осъзнаването интегритета (синтеза на разцепените дотогава съзнавани - несъзнавани психокомпоненти) става автоматично. Такива терапии са например класическата психодинамична психоанализа, анализът на Вилхелм Райх и Нео - Райхианството на Валдо Бернаскони. Юнг и юнгианската терапия, особено в съвременния и вид варира според терапевта и разбиранията му, но от самото начало в нея са заложени елементи на психосинтез - активно въображение, арт подходи... В хуманистичните терапии също целта е себеактуализацията на цялостната личност и работата е върху дълбинните причини на симптомите - постигането на състояние на "кентавър" - хармония между тяло и дух. Тук се числят личностно ориентираните психологии, например тази на Роджърс, на Пърлз... ... В Трансперсоналната психология работата е и върху симптома и върху личността и върху индивидуалността, духа на човека. Тук се използва анализ, хипноза под една или друга форма (независимо от именуването и), широк спектър от приьоми и техники. Обаче се продължава и с психосинтез, развиване на интуицията и съзнанието с помощта на водена медитация, дишане и др. ... Във всички от горните терапии изискванията към терапевта са големи, като именно собствената му личност и характер, себепознание и психоинтеграция са базата, от която той работи и помага на клиента си. Тези терапии изискват както законово, така и по подразбиране - доста години самоанализ, анализ - обучение при терапевт, самоизследване. При трансперсоналната школа се изисква опитност и в медитацията и променените състояния на съзнанието. Такива терапии са по презумпция дългосрочни, защото работата с цялостната психика на човека, нейното оптимизиране и промяна, осъзнаването, разширението на съзнанието изискват време. Обаче подобни терапии могат да работят и кат ократкосрочни - според целите, които клиентът поставя пред себе си и терапевта. АКо желае единствено премахване на симптома, о'к... лошо няма. ... Според мен и в краткосрочните терапии личността на терапевта е от значение за процеса на терапията. А и при тези терапии, ако продължат по-дълго, винаги протичат подобни процеси като при дългосрочните - пренос и контрапренос, което тясное свързано с личността и характера на терапевта. Стига се и до причините, до ранните години и заложби, до майката и бащата, семейството и т.н. ... В края на краищата, струва ми се, не толкова школата е важна, а умението, знанията и качествата на терапевта. Каквато и школа да е завършил терапевта, той винаги опознава и другите и използва малко или много приьомите им. ... Но - моето мнение е субективно - нямам опита на хип или други практикуващи. Тепърва ще го трупам!

А какви са по-конкретно твоите методи, българино? Дали ще са действени когато си вече в шейсетте, имаш ли някакво сериозно оплакване, което да си премахнал с тези методи? Усмивката, оптимизмът, медитацията, фитотерапията - по презумпция са най-добрите методи - но за по-тежки симптоми и с напредване на възрастта тялото има нужда и от по-веществени методи. Повечето хора се хвърлят на продуктите на порочната фармацевтична индустрия, на която послушни търговци са конвенционалните доктори. Убеден съм, че ти не си привърженик на подобни "магически" химикали.

В твоето съзнание урината е нещо гадно и мръсно що се отнася до подобен род приложение. Затова така и реагираш. Това е показател, че има какво да разровиш във връзките съзнавано - несъзнавано и какво да оъзнаваш. Никой не те кара да го практикуваш. Твоите виждания са о,к за теб. АКо нямаш нужда от това и друго ти върши работа, чудесно. Ако си перфектно здрав, ако си млад, чудесно. Моят опит показва само, че това е един почти магичен метод при широк спектър от проблеми - кожни, бъбречни, с кръвта, а и със съзнанието. Както и имуномодулатор и за профилактика. Естествено, че има и други начини, естествено, че това не е панацея. Но, моето мне ние е, че е много по-евтино (безплатно) от огромна част от медицинските химии, доказано действено е от хилядолетия - а за боклуците, за които пишеш - те не са в урината, а в съзнанието ни - а този метод спомага за освобождаването им - писах по-горе как работи психологически. Здраве!

Да, а терминът перинатален се използва в съвременната психология за обозначаване на наталния период и постнаталния непосредствено след раждането - тоест около натален период.

Едиповия комплекс е презумпция на Фройд. По-точно е да говори за обектни отношения - и не задължително само както ги разбира Мелани Клайн... А самите отношения са само дооформяне на вече присъстващи от предродовия процес заложености, като реакцията на малкия човек спрямо случващото се зависи от вече гравираните в него предродови и перинатални матрици! Приключен е монологът ти, Мона ...

Майката трябва да е жертвоготовна спрямо детето си, както дървото е готово да жертва и последната си капка сок за качественото узряване на плода си. Ако майката не е жертвоготовна, тя не е майка, а чудовище. Кастриращите психично майки именно в предродовия процес извършват най-голямата част от нанасянето на психотравмите на децата си! Как ще ражда и как ще извърши пренаталния процес, засяга цялото общество, защото майките динозаври раждат деца престъпници! Ролята на мъжа в целия процес на бременността е равнопоставена на тази на майката! Актът на зачеване е жертва преди всичко на мъжа. А присъствието му по време на раждането се препоръчва горещо от пренаталните психолози!

Пренаталното възпитание е 90% от цялото възпитание на бъдещия индивид. Добре разучените от аналитичните школи в психологията процеси за връзката между характеровите предразположености и ранните години на детето, са важни в рамките само на оставащите 10-на процента дооформяне на психичната матрица на детето. Всичко друо се дава по време на бременността и от нея зависи начинът по който детето ще възприема ставащото в живота му - дори и да е стресово. Част от пренаталния процес е самото раждане. Освен ако няма сериозни медицински причини, природният процес на раждане е най-добрият. Раждането чрез операция винаги е силно стресиращо за детето!!! За мен майка, която избира раждане чрез операция по егоистични причини, без реални противопоказания, върши престъпление против психичното здраве и щастие на детето си! Някои майки са като психически динозаври... За раждането в къщи - аз не мисля, че връщането към каменната епоха ще промени съзнанието на хората по отношение на същностната им природа като цяло и важността на предродовия процес в частност за осъществяване на връзка с тази природа. Има нужда от разбиране на сакралността на бременността, на раждането, на решаващото им значение за развитието ни като биологични и духовни същества! Има нужда от ново съзнание на родителите, обществото, психолозите, лекарите по отношение на бременността като нещо свято!!!

"Така наречената духовност обикновено се оказва магнит за невротичните “интелигенти”. Там всеки дефект може да се представи като ефект. " - Селсал Много точно казано. Дефектът се представя като духовна чувствителност, депресивността като медитативно вглъбяване, социалната фобия като желание за усамотяване (духовно) и различност в смисъла на специалност. Деперсонализацията и дереализацията като контакт със свръхсъзнанието, натрапчивостите като духовни практики и ритуали, манийните епизоди като духовен подем, хранителните разстройства като стремеж към чистотата. Общата невротична слабост на неврастенията и психастенията се представят като фина психичност и нежна душевност, присъща на изфиненото духовно съзнание... ... Не че винаги духовните последователи са невротици - има и стабилни психически индивиди - не малко. Но, сигурен съм, че ако някой се наеме да направи експериментално проучване в средите на дадена духовна школа (с подходящ тест - например скрининг на неврозите на А. Кокошкарова или теста на Айзенк), резултатите ще са изненадващо голям процент позитивни отговори по конкретните невротични конструкти. Тук се питам - къде е границата между чувствителност, свръхсетивност и невротичност - защото много си приличат! ... Горе някъде Ради има едно чудесно мнение, в което казва, че за в бъдеще в България нуждата от психотерапия ще се увеличава!Аз ще добавя, че мястото на терапевтите в социалното функциониране ще стане такова като например на специалистите по физиологията (лекарите) и зъболекарите. Психотерапевтът, без значение как го наричаме, е лекар на душата! Както различните медици специализират в отделни соматични направления: неврология, вътрешни болести, хирургия, унг и пр., така и психотерапевтите избират определена школа, която се справя най-добре с дадени психични проблеми. Школата на Вилхелм Райх например е известна с успехите си при хранителните разстройства. Аналитичните направления са характерни с дългосрочните си терапии, целящи цялостно преструктуриране на личността. Краткосрочните терапии - хипноза, позитивна, когн. поведенческа и пр. - приличат повече на хапче -действат бързо, но и несигурно. Но, както и в соматичната медицина, по-важна е личността на конкретния специалист, което и предпоставя резултатите му! ............ В Б-я засега психологията е прохождаща. Всред масовите народни среди, както и всред соматичните професионалисти, на психотерапевтите се гледа с пренебрежение... Това мен ме дразни, признавам. В развитите държави положението е много различно. Гарантирам ви, че до 30-на години нещата тук ще са съвсем различни. Подобно на компютърните специалисти - преди време хардуерните специалисти бяха най-ценни. Сега - софтуерните специалисти - програмистите, са компютърните богове! Според мен - именно в развитието на интегралната психология стои бъдещото развитие на човечеството като цяло - включително и биологичното му здраве! Не че генните инжинери и телесната медицина нямат бъдеще -напротив. Но все повече ще се осъзнава огромната роля на психиката за здравето на човека, както и безграничните и възможности!

Присъединявам се към мнението на ХИП за "пирамидите" на психотерапевтичните школи! Точно на такъв принцип работят. Повече привлечени, повече пари. Завършилите също привличат към себе си следващите рибки за личен анализ и супервизия... Самият принцип за личната опитност в собствено терапевтиране е о'к -но няма гъвкавост спрямо конкретния обучаващ се. Финансовите изисквания са прекомерни за мнозина! Освен това, както казва ХИП, в Б-я има завършили психотер. школи, които работят какво ли не друго, но не и психотерапия - защото българите си ходят с тонове психичен "кариес", "пародонтоза", психичният им стомах е надупчен от хиляди язви, но дори елементарно познание за нуждата от психотерапия не съществува! А и парите са липсващи! За българина терапията наистина се състои в споделяне с приятел на барче, което обаче често само отклонява вниманието временно от проблемите им и в 90% от случаите им дава грешни насоки и решения! За положението в Канада - макар че съм живял там, тази информация я знам от единия от тримата българи, които са завършили или са на границата на приключване на обучението си по фройдистки анализ - 10-12г. обучение. Човекът е доцент доктор на науките - предполагам, че информацията му е достоверна.

ХУбави теми! Искам само да уточня, че в Б-я има само двама или трима психоаналитика, които са преминали през пълния курс на личен анализ, супервизия и пр., който продължава средно 12 години!!! Ако говорим за аналитици - има от нео - райхианската школа няколко, а от юнгианската скоро ще завършат няколко. Общо в Б-я да са около 10-на подобни специалисти... Още не съм прочел темата - пиша от влака. Това, което ми идва наум и искам да споделя, е че психотерапията е отговорна дейност и че в Б-я законовите рамки по въпроса са засега несъществуващи. Да ходиш при някой си, който е решил да се представя за психотерапевт, без реално медицинско или психол. образование плюс завършена школа по психотерапия, е като да ходиш при някой, който е решил да се представя за доктрор или зъболекар - ей така, хрумнало му е - минал е един 6 месечен курс и хайде - "Аз съм психотерапевт"! Е, да, но не! В нормалните държави, каквато нашата не е - психотерапия се практикува единствено от доктор (Ph.D) по психология или медик, който освен академичното си образование от 9-10 години, има и завършена психотер. школа. Според школата, това обучение на свой ред е между 5 и 12 години... Разбира се, разбирането, че психотерапията е единствено анализ, е архаизъм. Съществува богат букет от чудесни школи, които може да имат, а може и да нямат пряка връзка с психоанализата. Не съм чел темата - може да сте писали вече и да се повтарям, но - само лично мнение - бЪлгаринът има въпиюща нужда от психотерапия, но тъй като психол. му култура клони към нулата, а разбиранията му са полуазиатски, той си мисли, че от психот. имат нужда само "лудите". А това е абсурд. Има нужда всеки, който желае да опознае себе си! Всеки, който желае да подобри връзката между ума и сърцето си, да усили волята си, да осъзнае разболяващите го несъзнавани психични компоненти и да положи известен труд да ги интегрира! А такава нужда практически има всеки. За сравнение с малкото ни абсурдно геноцидно государство - в Канада всеки нуждаещ има право на 250 часа психотерапия годишно, поемани от здравната каса. Тоест държавата плаща на терапевта... Сравнете със ситуацията в географското пространство, в което се намираме... Има още нещо важно - българинът няма пари!!! Това е решаващ фактор. Терапевтите фактически разчитат само на ограниен кръг клиенти от елита. Другите нямат нито психо - хигиенната култура, нито парите, за да си помислят, а камо ли да реализират един нормален, да речем едно годишен курс по психотерапия... Както и - както казах по-горе - в Б-я реалните терапевти - тези, които действително са такива, са 10-сетина. Трима са преподаватели в НБУ. Около пет от юнгианската школа сега завършват. От трансперс. школа - ако става дума само за дишане - о;к - има - но колцина са завършили сериозните направления в тази школа - такива като гещалт или психосинтеза на Асаджоли? 0 - Нула! А терапията не може да е само дишане - то е добро допълнение, но не самостоятелен инструмент, както го преподава Станислав Гроф... От ТПП школа единствено Мариян е легитимен - завършил е райхиански анализ. Психотер. е нужна не само за лечение на невр. състояния, но и като профилактика - подобно миенето на зъбите, както и за самопознание. Един терапевт има нужда от дълги години самоанализ, осъзнаване, медитация - за да може да помага и на дригите ! И не ми казвайте, че духовната школа, която следвате, е достатъчна за психичното ви здраве. Не съм сигурен. Нуждата от специалист, от обратната връзка на реална личност със стабилен психоинтегритет, е основателна и незаменима! Фактиески терапевтът - според мен - освен гореспоменатите обучения - трябва да е и Ученик в дух. школа - защото така обхваща целия спектър на съзнанието си!!!

Конкретно: - Разбива камъни в бъбреците и жлъчката - Засилва имунитета - Нагнетява психичната сила - Създава специфичен психологически процес, свързан с т.н. от Фройд "анална" фаза от психосексуалното развитие и неговото отработване, което има силно освобождаващо психически, а оттам и психосоматично - физиологическо здравословно действие върху широк спектър от патологии - Пречиства кръвта - Лекува венците - Оказва силно влияние на кожата - подмладяващо - при орално и външно приложение - Амплифицира сексуалната функция с връщането на стероиди в организма, които са безвредни, защото са негови собствени

Преди два месеца си купихме манов мед от Родопите - продават го на китни сергии край пътя заедно със смилянски боб. Дали е с глюкоза, не знам. Определено обаче по-вкусен мед не съм ял през живота си - различен е на вкус и аромат, консистенция! Има светло - кафяво - златист цвят. Сега като прочетох, че пчеличките го правели от акото на листните въшки, се учудих. Явно доста добре се справят с преработката, защото е чудесен. По-горе прочетох и че е лечебен и дори по-силен от билковия мед! Браво на пчеличките! Като ходим в Родопите - пак ще си купя - поне два буркана - да има!

Астрологията дава общи рамки и насоки. Тези рамки обаче именно с душата и кармата имат общо...

Емоциите са първични и в кризисна ситуация умът въобще няма време да се задейства, но емоцията автоматично тласка към реакция - борба или бягство. Възприятията доставят информацията в мозъка, като първо се задейства бадемовидното тяло и въобще цялата лимбична система и стария мозък. АКо има време, чак след това информацията започва да се обработва на корово ниво, като започват задръжните процеси на когницията. А при повечето хора до това последното рядк осе стига, както наблюдавам наоколо ...