Орлин Баев

Наистина всеки, който съхранява моралните си стремежи в условията на финансов и културен геноцид (както е положението в България) е герой! Наистина пътят на героя, както пише Мона, включва жертва и сблъсък с непознатото, с неочакваното, с предизвикателствата на собствените слабости, които са условия за растеж, стъпала към силата и знанието. За мен герой е този, който успява да овладее себе си - да приеме и обязди страха, похотта, агресията и ги превърне в мъдрост, обич и воля!

Винаги е имало нужда от контакт с човек, който да послужи като ориентир, отправна точка, обратна връзка за развитието на човека, психичното и духовно здраве. Преди време такава роля са изпълнявали свещениците. И досега донякъде я изпълняват, макар че липсата на гъвкавост в психологическите им системи (религиозни) не позволява адаптация към изискванията на променящия се контекст. Ако говорим за "бабите" събирателно - виждам образа на отрудени хора, усилията на които конвергира около прехраната, размножаването и поминъка им... Колкото по-беден е психичния живот, естествено че вероятността от развиването на патология е по-малка. Човечеството обаче се развива, изискванията към психиката растат - информацията е изобилна, паметта трябва да се развива непрекъснато, стресът е навсякъде, изискванията растат ежегодно - това се случва и в странната ни държавичка дори ... учудващо !

Наистина са о тедин порядък и са зависими едни от други двупосочно!!!

Когато тръгнеш в пътя на истината, си като едно духовно малко дете да се закрепи на краката си и тръгне по пътя на възрастните, на Космическия Живот на космическите хора. Начални опити, пълни с много болезнени падания, последвани от възправяне и искрени стремежи, отново падания и душевни рани ... докато това вътрешно духовно дете не се научи да ходи в пътя на светлината, заякчи нозете си и ако не друго, поне започне да бяга из краката на Небесните си Майка и Баща, на по-висшите същности, към които се стреми... Често другите духовни деца от съвременното инфантилно човечество, които нямат ни най-малък стремеж да се научат да ходят, а се задоволяат да пълзят в калта на обичайността, осъждат тръгналото да се учи да ходи дете. Те го наричат странно, укоряват го за напразните му опити, сочат с пръст детското си общество и казват: ”Виж, всички лазят, това е нормално!” Когато детето падне и рани коленете на съзнанието си в твърдото си и неподатливо подсъзнание, другите възрастни по тяло, но духовни деца, го обявяват за различен. Когато търсещото дете се изправи отново и с неуверена походка направи няколко стъпки към живота на големите космически хора, събратята му лазещи деца го наричат чудак... нали привичното лазене в невежеството на посредствеността е толкова удобно и напълно се вмества в рамката на сивия делник. Без падане няма и ставане, което води до все по-уверено встъпване в пътя на Реалността! Кое е истина и кое лъжа - зависи от гледната точка.

Състоянието на съществуване, в което пребиваваме, е тотално откъснато от реалността на Космическия Живот. Затворени в пашкула на тясната си аура, проявяваща се през твърдия физически мозък, ние живеем в едно животно-подобно състояние на илюзия и обсебеност от собственото си незнание и ограниченост. Отделният индивид от човешкото стадо създава своята малка илюзия, правила, норми и стандарти на разбиране и заедно с останалите индивиди от стадото си поддържа едно масово съноподобно състояние. Сън, сънуван от повечето представители на стадото, сън, в който са установени рамки на “нормалност”, тоест на сляпо ограничение. Тези рамки са изкуствено налагани на човечеството ни отвън, от същества, които имат интерес да ни поддържат в такова зомби състояние, за да се хранят с нас – буквално. Да пият кръвта ни! Да се хранят с произвежданата от нас ниско вибрационна енергия, образувана от животинските ни страсти. Най-добрият модел на Космоса и човека в неговата пълнота и многомерност, който съм срещал, е дървото на живота. Негова динамична репрезентация представлява астрологичната натална карта, схема на различните психически компоненти на човешкото същество и Космоса, съществуващи на различна дължина на вълната и проявяващи се във физическия свят и съответно през физическия носител на Човека. Ако си послужа с термини от тези два модела на битието, съвременният човек е изцяло обсебен от втория сефирот, Йесод(Луната, Астралният свят), и то от неговата най-низша проява – Лилит. Йесод е сферата на основно поле на съществуване на Космическата Йерархия на Ангелите. Ангелите са по съществото си хора от по-висш разред. Били хора като нашето човечество в една предишна манвантара, в едни по-леки и нетолкова грубо вибрационни условия на съществуване, сега те са издигнали съществуването си на по-висша октава на Любовта, Мъдростта и Истината, живеят безсмъртен живот, имат много по-ясни и реални възможности за прогрес и Освобождение от матрицата на отразеното битие! И, ако висшето ниво на тази сфера, Селена, е благодат, то низшето и състояние, Лилит, е това, което обикновено наричаме Ад. В теософията това вибрационно ниво е познато като низш астрал, в митологичните архетипи от цял свят, като подземен свят. Този подземен свят, Хадес, е обитаван от своите черни ангели, изкуствени, създадени от хората елементални мислеформи, естествени природни елементали, както и от черупките на починали земни ”хора”(истинският човек само се проявява през обвивките си)-елементарии. Обитателите на тази най-низша и тъмна сфера от битието имат своето място в цялостната схема на космическото дърво на живота. Те са неговите корени. Във всяко земно дърво соковете се движат едновременно нагоре и надолу - от корените към най-високите връхчета на последните клонки, като сублимираните земни елементи им служат за храна, и обратно, слънчевата светлина кондензира и се спуска до най-дълбоката тъмнина на подземната част от стеблото. Аналогично е устроена и многомерната Вселена. Мракът на бездната храни най-фините слоеве на проявеното битие, за да получи на свой ред Небесната Манна, спуснала се до него от сферите на красота и хармония! Протичането на вибрацията по ствола на космическото дърво на живота, тоест изфиняването и материализацията на космическата енергия, фохат, е нормален процес. Не е нормално обаче обсебването на тази енергия от низшите слоеве и прекъсването на връзката и с висшите и прояви. Такова е положението на нашата обгърната от оловно тежък егрегор планета. Егрегор, който изолира човееството ни от източника на живот, знание и радост. Аналогично е положението на съзнанието на масата от обитаващите планетата ни двуноги. Служещи на животинската си природа, хората забравят, дори отричат идентичността си със собствените си висши структури. Сякаш паразитен тумор е обхванал съзнанието на човечеството. Тумор, който изпива всичките му жизнени сили и го лишава от същинската му роля на свободен творец в безкрая на многостепенната игра, наречена живот! Основната енергия, която крепи цялото битие, е именно сексуалната сила. На висш план тя идва от източника си, от безграничния непроявен вакуум, Айн Соф Аур, вибрира най-близо до първоначалната си същност във висшите арупа (надформени) сфери, където нейните два полюса привличане и отблъскване, мъжки и женски са максимално сляти. Сексуалната сила, тази космическа вибрация, която захранва целия Космос, и която в езотеризма се нарича Фохат, забавя вибрацията си, като все повече раздалечава двойнствеността на полярностите си. Когато стигне до проявлението, в което ние функционираме, силата се проявява в нас като инстинкта на сексуалния нагон, либидо. В Индия я наричат Кундалини. Тук полюсите са максимално раздалечени. Според мен, ако искаме да бъдем креативни, трябва да върнем тази сила до източника и, който е извор на всяка креативност! Любовта е началото на творчеството. Без Любов творчество няма. За да обичаме, трябва д аовладеем и извисим сексуалната с исила - защото тя е директно проявление на Любовта в този свят!

Здравейте, приятели! Честито празник!!! Нека бъдем здрави, умни, смели силни, спокойни и мъдри! Нека бъдем предвестници на едно ново, по-човечно и знаещо човечество! ... Аз ще почета празника в борисовата градинка, на полянката за паневритмия - ще се свържа символично с Рила и братството от там днес след обяд! Честито - имайте празнично настроение днес - а защо не и утре и през цялата следваща година!?!?!!!

А какъв ви е проблемът - дрога ли? Ако сте в София, има къде да отидете. За семейните отношения има също прекрасни специалисти и те не са психоаналитици, а семейни терапевти - вече има цяла такава специалност в Нов Български и Софийски университети - Брачна терапия. Въпросът е, че само жената, която я води, е истински добра, с огромен опит в семейното консултиране! Другите са просто студенти - засега! В България е така в тази област - всичко е на положение А и Бе - в началото! И не знам защо сте се обърнала към лекари за психотерапия - какво общо имат те с психотерапията? Истината е, е има страшн омного некомпетентност в тази област в България, всеки който реши, може да се представи за психотерапевт - докторите да реем с иимат лоби и никога няма да ви пратят при истински психотерапевт - имат си нещо като професионална надменност и гледат на психотерапията отвисоко - което си е техен проблем и психопатия обаче и от това следват случаи на разочарования като вашия... АКо сте от София - мога да ви упътя към психотерапевти с огромен опит, силна личностова харизма, хиляди успешно разрешени случаи и професионализъм. Професионализъм, граден на базата на дълго обучение в областта и многогодишна личн апрактика! В България такива са не повече от 50, като 30 от тях са в столицата... Имате основателни причини за разочарование - и не сте виновна вие, а липсата на информация, традиции, както и закон в тази област! Успех!

Що се отнася до "Фобийните тревожни разстройства" и по-конкретно, до специфичните фобии - към даден обект или ситуация - либидото е свързано индиректно само. Темата е за фобиите, а не за генерализираната тревожност или депресивното разстройство или биполярното или посттравматичното или циклотимията или дисоциативните разстройства или конверзионните (хистерични) или неврастенията или сексуалните и хранителните разстройства... Все пак - как би терапевтирал социалната или логофобията само с един сеанс, та дори с 5?

Говоря за различните типове оргазъм, които пряко определят хормоналния баланс или дисбаланс, а оттам и психиеското функциониране. Усвояването на един каествено нов начинна преживяване на секса е решаващо преди всичко за мъжете , но подобрява психическото състояние и при жените. Говоря за различни степени на преживяване на либидото, на секса. А либидото е само название на психичната сила. Според това как преживяваме секса, до голяма степен зависи количеството и качеството на психичната ни сила. А тя е базата за емоционален и когнитивен (мисловен) просперитет или срив! По-конкретно - говоря за т.н. долинен оргазъм, който радикалн опроменя хормоналната секреция. Сега на запад се инициират емпирични проучвания, които научно доказват отдавна известните на източнитепсихологични школи факти. Факти относно един или друг вид еякулация и един или друг тип сексуално преживяване. Това е много дълга тема, но с няколко думи: - половите органи се превръщат от екзокринни, в ендокринни жлези - Прекратява се загубата на тестостерон - това води до прекратяване на цяла верига от негативни хормонални изменения, които директно въздействат на настроението, а оттам и мисловността - хормоналният синтез след секса се променя от компенсаторно негативен (динорфин, адреналин, кортизол), в позитивен. Кръвта се насища с окситоцин, ендогенни опиати... - самият акт се превръща от животинско - нагонен, в истински човешки процес на сърдечен и енергетичен взаимообмен. Хормонално - емоционално, долинният оргазъм, който заменя животинския върхов оргазъм, се осъществява в цялото тяло - събужда дълбока любов и нежност (буквално ги тласка, събужда), които не изчезват и дни след акта. При духовно настроени личности - такъв акт се превръща в медитативен и лечебен -лечебен физиологично и психически. Оттук и нуждата от такава хормонална и психическа база за каквато и да е стабилна и трайна психологическа интервенция. Горното важи по-силно за мъжете но не означава че не засяга и жените. ... Една по-висока степен на преживяване на секса, е целомъдрието, при което за разлика от общоразпространения страх (къде съзнателен, къде несъзнателен), човек не губи нито грам от удоволствието и радостта на секса - напротив. Целият му живот се превръща в един любовен акт - хормонално и психологически! Ако по отношение на медитативния секс сега тепърва се инициират изследвания на запад, то не съм сигирен, че науката е стигнала до съзнателн оизследване на хормоналните процеси при един целомъдрен човек. За психологическите промени говорят ясно житията на светиите, както и животите на цели плеяди от сериозни изследователи на съзнанието през вековете! Целомъдрието, разбира се, е степен, която трябва да бъде достигната естествено, като човек вече е изградил психичните си канали, в които да инвестира (сублимира) либидните си импулси! Затова идалеч неможе дабъде използвано масово - ак очовек не е готов, води до перверзии, извращения, регрес и фиксация на либидото в по-ранни етапи от развитието му, вместо до негов прогрес...

Има различни начини да стане човек добър психотерапевт. Стандартният е по гореописаната процедура на дълго обучение. тя не дава гаранция за качеството на специалиста, но поне предпоставя такова. Второ, човек може да бъде добър психотерапевт и благодарение на дългогодишната си практика и личен опит - какъвто е случаят с Хип. Трето - според мен най-важно и базово, е самопознанието на терапевта. То може да се задълбочи и с формално обуение, но и просто чрез саморефлексия и самоанализ, осъзнаване и стремеж към познание, както и чрез самоподготовка в дадена психотерапия. Аз съм сигурен, че положението както е засега, без закон - ще се промени. Дори и да е тласкано до голяма степен от икономическата изгода за тези, които внедрят закона, но ще се осъществи - в условията на обединена Европа и съответните стандарти - няма накъде. ... Диана - била си при доктор, най-вероятно психиатър - а това само по себе си няма нищо общо с психотерапията и професията на психотерапевта. Донка - що се отнася специално до теб - ти си по-добър терапевт от много други! Но ако говорим за преподавателите като цяло - според мен - и двете предложени от теб решения. И основна психотерапевтична подготовка на преподавателите, както и екип от психолози и психотерапевти в училищата. Мисля, че в условията на съвременното българско училище, пълно с тийнейджъри с преобърната с главата надолу ценностна система, във всяко училище е нужен именно екип, а не само един психолог. Екип от поне трима психолога, които да провеждат обучения на преподавателите, да консултират децата, както и поне един психотерапевт за по-сериозна работа при тежките случаи. Сега, че положението в България е геницидно и абсурдно, е ясно - аз не знам кой терапевт ще се цани на работа за 300-400 лева, което си е подигравка ... но, пиша принципно...

Като допълнение на горните медитативни подходи, ето и малко дишане: 1) Като усетим, че не можем да заспим или сме се събудили в ранните часове като кукуряци - ставаме, разхождаме се, четем, пием малко вода, отвличаме вниманието си 2) Сядаме на леглото по турски (или ккато можем) и дишаме -Първо - пълно дишане -Второ - алтернативно - редуване на ноздрите - Трето - лека бастрика, тоест дълбоко бързо вдишване и рязко издишване: вдишване/издишване - 3/1. - Четвърто - ритъм 1.4.2.1 - ако вдишаме за 4 секунди, задържаме 16, издишваме 8, задържаме без въздух 4. Нощем задържането е много по-лесно, защот осме в едно полуспящо състояние - въпреки че не можем да заспим, сме в дълбок алфа ритъм. Това забавя метаболизма и е възможно и по-дълго задържане. Ако през деня е по-трудно да речем да следваш ритъма 7.28.14.7 секунди, то нощем можеш да вдигнеш спокойно дори до 8.32.16.8 секунди или повече. Това,което става е, че при вдишване и задържане силата се изкачва нагоре, съзнанието контактува с по-фините си области - свръхсъзнанието. При издишване и задържане без въздух, силата слиза надолу - надолу в тялото, както и към старите мозъчни части, което пък корелира с подсъзнанието. Тези движения се усещат реално и осезаемо. Когато човек не може да заспи, това е вследствие на напрежение , насъбрано в главата, което възбужда когнитивните функции и преустановява съня. при дишането това напрежение се раздвижва, енергията циркулира и освобождава главата, като резултатът е, че след 30 мин. дишане, ти се доспива отново. Освен това, дишането се превръща в метод за самопознание, защото не се прави механично, а с осъзнаване. Важно е да се осъзнае самото напрежение, което причинява безсънието - то е самата невротичност. Както и емоцията на тревожност, която това напрежение поражда. Просто съзнанието застава срещу тях - усеща ги в различни области на тялото - в сърцето, главата, стомаха, ръцете икраката - и ги разтопява (но няма борба, а естествено вливане на напрежението в спокойствието на осъзнаването). При дишането - при издишването и задържането без въздух става провокиране на тези усещания, а при вдишването и задържането с въздух протича мощна връзка на съзнанието със свръхсъзнанието, която претопява напрегнатостта, емоциите и бягащите мисли. При задържането с въздух може да се упражнява мантра или молитва - но най-вече образно визуално - например задържане на образа на Учителя - това събужда благородни чувства и сила в нас. Важно е визуализацията да е лека и естествена, без напрежение - иначе блокира процеса на осъзнаване. Същото се отнася и до броенете по време на дишането - то трябва да е не повече от 5% от вниманието - почти несъзнавано. Най-добре става, когато в стаята има цъкащ часовник. Тези часовници цъкат на една секунда - една малка част от съзнанието ни следва ритъма и бройката, без напрежение, а по-голямата е съсредоточена в процеса на осъзнаване на енергията, психичните движения и връзки, преливането на напрежението и емоциите в осъзнаването, в молитвата (най-добре невербална, а с чувство и визуализация)... Това действа при мен. не знам как звучи, но всъщност е много простичко.

Човек е много по-животно от животното в лошия смисъл на думата! Макар че има потенциал, го използва само за усилване на всичко низшо и пошло в себе си. В книгите на Агни Йога наричат такова човекоживотно - двуного! ... Като видя насилие и го преживявам с цялото си тяло. Ако някой ми каже, че хората и животът им е нормален - ще му кажа, че е луд!

Търсенето на източника е като разкопаване около едно дърво, копаене около корените му, за да се стигне началото им. В психотерапията това сеправи с анализ и осъзнаване на подсъзнанието. Сигурен ли си, че всички корени на страха ти са разкрити, че си разкопал достатъчно добре психиката си? Че си осъзнал проблема в дълбочината му? ... Втората част, другите 50% от работата е прекъсването на проблема чрез един вид "изгарянето" му в свръхсъзнанието -със специфични похвати като водена медитация, хипноза, дихателни техники! ... А през цялото време на терапия много важен е контролът над либидото - над секса - без това всичко се срутва като сапунен мехур! Това голяма част от терапевтите не го разбират и затова резултатите са слаби или временни! ... Мненията ми са на непрофесионалист все пак. Не съм един от 30-мата психотерапевти в България - макар че се глася за такъв ... В темата за "професия психотерапевт" има инфо за това кой е психотерапевт!

Според някои авторитети - натрапчивостите са един вид лична религия. Както в религията има натрапчиво повторение на ритуали, мантри, формули, молитви - като несъзнаваната им цел е да предпазят егото от великата бездна на непознатото (бог, аллах, господ(ар) (еди си какво си) ), така и при натрапчивостите на индивида компулсивните мисли и действия го предпазват от несъзнаван страх от скрита част от него самия. Тази част е един вътрешен страшен бог, на който човекът се кланя с повторенията на мисловните си ритуали - често болезнени. ... С това не отричам религията, а само инфантилният подход към познанието, влачен с хилядолетия, който вече няма място за новата епоха. Аман от богове...

Нели е красиво и много женствено име - всички Нелита които познавам са много точни жени!

http://www.psychotherapy-bg.org/index.htm http://www.psychotherapy-bg.org/Statia_BAP.jpeg Първият линк е на сайта на българската асоциация по психотерапия. Вторият линк е на интересно, ясно и кратко интервю с Никола Атанасов, председателя на асоциацията за това кой е психотерапевт и как е полпжението в България! Само да спомена - има 30-на дипломирани психотерапевти в България засега ... повечето са в София. Така че - ако някой ви каже че е психотерапевт ил иго пише на визитката му или на табелката му - попитайте се дали е така...

Либидото е сексуалната енергия = психическата енергия. В основата си психическата енергия винаги е сексуална! Та - от компютрите се отличаваме не само по емоциите, но и по сексуалната си природа, която е двуполюсна: (страст) и (омраза). Тези двете преживявани на по-човешко сублимирано ниво се проявяват като (чувства, емпатия) - (логика), а на още по-високо като (любов, интуиция) - (воля)! Сексуалността е нагон, но преминава в чувство и обич ако се сублимира! Сложих ги в скобички, за да стане ясно че са по двойки.

Мона, нима искаш да кажеш, че няма лек за тези състояния? Вярно, че са трудни, но ...

NLP e точен метод - има много в нета - просто кликни на кирилица или латиница в гугъл и ще излязат книги на руски и английски. Тук има една статия с някои елементи от НЛП също - в отдел статии - но вътре го няма рефрейминга и типовете - зрителен, аудиален, кинестетичен...

Здравей, Хип! Аз съм фен на интегралността в психологията, а и в науката въобще. Затова не се наемам да отричам каквото и да е и смятам, че и в аналитичните психотерапии (от различни направления) има невероятна дълбочина. Подходите на когнитивната психология от друга страна също подхождат към човека като към биоробот и разглеждат психиката на базата на модела на компютърния софтуер. НЛП е добра систематизация и е добър метод в бизнес средите, в организацията, реториката, дипломацията. В психотерапията обаче, както ти казваш -приложението му е само частен случай. Някъде по-горе писах, че действа, като краткосрочен метод за конкретните фобии. Но за разстройства с по-дълбока основа - съмнявам се. Разбира се, личността на терапевта е най-важната, а не метода.. ... Емоциите са междинно звено в човешкия софтуер. те са по средата на взаимодействието между когницията(мислите) и либидото. Емоциите по този начин са в зависимост от двата психични компонента - мисли и психична сила. Ако проблемът е в програмите на мислите и когнитивните схеми (когнитивната архитектура), мисловните модели и навици, тогава наистина промяната може да стане светкавично чрез осъзнаването на тези модели и промяната им съзнателно. То е като да спреш пушенето - можеш да осъзнаеш това напрежение, което те тласка към цигарата и така да го обезсилиш до голяма степен - защото осъзнаването е мощта на човека. Напрежението пак ще те мъчи известно време, докато мисловният модел се изтрие напълно (и биохимичните реакции на биологично ниво), но вече ще можеш да контролираш страстта си. Страстта разбира се е противополюса на страха, другата страна на монетата! А страхът често се прикрива зад гнева... АКо обаче проблемът не е единствено в софтуера на мислите (когницията), а е в дисбаланс на либидото, нещата са по-трудни. Дори при промяна на мисловните схеми на възприятие, рефрейминг - ако либидото е в дисбаланс - промяната ще е поставена зад тънките ципи на сапунен мехур и ще се спука при първото напрежение. Либидото е като електрическото захранване - ако е неравномерно, слабо или пък прекалено силно и неканализирано в осъзнаване и сублимация, създава проблеми (неврози). Според мен както класическите аналитични психотерапии, така и новите методи като НЛП - не работят качествено с либидото. Психоанализата (в различните и направления) осъзнава важността му, но едностранчиво - в смисъл, че невлагането му в употреба води до невротизиране. Тя обаче не се спира на преразхода му и последиците от това. НЛП, което споделя много от елементите на когнитивната школа в психологията, разглежда човека като биокомпютър - на когнитивно ниво, а емоциите правилно поставя като подвластни на когницията - съгласен. Но къде остава тук психиеската сила, сексуалният драйв - той е от решаващо значение за качеството на емоциите толкова, колкото и когницията ... ? Искам само да кажа, че всяка една школа, както и да разглежда човека е ценна като елемент от мозайката на човекознанието. В края на краищата човекът е един и често зад различната терминология на школите в психологията се разглеждат еднакви процеси. Или пък има взаимно допълване! Специално за фобиите - десензитизацията на когнитивно-поведенческата терапия или НЛП рефрейминга и закотвянето (което е същото, но изразено другояче), са прекрасни! Само мнение на непрофесионалист!

Според мен страхът е емоция. И тя наистина е в основата на всички невротични разстройства, не само на конкретните фобии. Мисля си, че точно за конкретните фобийни разстройства краткосрочните терапии са перфектни: НЛП, когнитивно-поведенческа, хипноза и т.н. Но за някои разстройства (неврози) като биполярното, генерализираната тревожност, депресивните разстройства, хипохондрията, неврастенията и психастенията - стоят много дълбоки личностови характеристики и обща невротичност, които с кратка терапия ще се повлияят слабо. Мисля си, че разделянето на терапиите на краткосрочни и дългосрочни е условно. А и самото им разделяне въобще. Дори да прилагаш основно хипноза, не може да не включиш и анализ, не може да не стигнеш до ранните години и семейния кръг - особено ако терапията продължи повече от няколко сеанса... Както и ако си аналитик, в хода на терапията се създава хипнотично взаимодействие - писали сме за това в темата за хипнозата. Всъщнос терапевтът прави и прилага това, което знае и може, без значение коя школа е зад гърба му и какъв документ има. Това са формалности, що се отнася до практиката. Не съм психотерапевт ве още, но така ми се струва... Хип, горе в самите ти въпроси е и отговорът им .

Напълно споделям мнението ти! Може би са ревнопоставено реципрочни все пак. Аз все повече се убеждавам във важността на хормоналния и нервнотрансмитерен баланс и на фините психични функции на всички физически органи. Телесните състояния директно индуцират психически състояния. Тоест, ако важността на психосоматиката е огромна, то и соматопсихиката е еднакво важна: 50/50. Двупосочен процес. Затова и в професията на психотерапевта, в коя да е школа, трябва да има включени и телесно ориентирани приьоми, които въздействат пряко психически. За мен лично такива приьоми са йога упражненията, дихателните похвати - те въздействат директно на енергетиката, на ендокринната система, както и паралелно обхващат цялата психика - от подсъзнанието до свръхсъзнанието! Не откриваме топлата вода...

Хип, напълно си прав, че до голяма степен обучението в различните школи си е на принципа на "пирамидата" и е една голяма машина за пари! Напълно! И все пак - нали някакъв ред трябва да има! Според мен, обучението във всяка школа си е о'к, но трябва да е съобразено със заплатите на обучаващите се, вместо да е порочна система. Но - според мен - нужда от обучение има. Не че не може и сам човек да прочете и практикува - може. Но като се замесиш в тестото на терапевти, психолози, хора с опит - много по-лесно се учи. А за произхода на терапевта - не знам, не ги правя аз законите ... И все пак - аз не бих се съгласил да се подложа на операция, правена от инжинер, който е изкарал курс по хирургия или просто го влече тази работа и ей така е решил да я практикува. Има таланти, разбира се и изключения. Сега, психотерапевтът не е хирург, така е. Ще кажете, че всеки си е психолог малко или много. Може би, донякъде. Но така можем да кажем и че всеки си е сам за себе си лекар и автомонтьор и икономист и електротехник и зидаромазач. може би... поне в България . А може би това, че всеки тук е всичко - поради липсата на средства естествено, е една от причините за липсата на истинско задълбочаване е някоя от коя да е област. Само вижте как е науката в България -мъждука... Добромир - наистина най-добре щеше да е нуждата от психотерапия да не съществува. Факт е обаче че съществува. Както и нуждата от соматична медицина.

Снощи разучих малко по въпроса кой може да се обучава за психотерапевт в развитите държави. Освен специалисти с бекграунд в психологията и медицината (включително мед. сестри), се допускат и социални работници! В България професията на социалния работник също както психологията тепърва утвърждава стандартите си и определя статуса си... Всъщност, тоталната изостаналост на държавата ни по отношение на психическата култура, както и на социалните грижи, е не само минус, но е и едно много широко поле за работа! Много работа има да се върши в България в тези направления, за да се превърнем от диви балканци - диви по манталитет и социална организация - в цивилизовани жители на Европа!

Това е официалното название, което идва да замени старото "Инвалиди", което е наистина силно обидно, защото означава невалидни... Хора с увреждания на български е превод от английското disabled people.