Орлин Баев

Погледнато абсолютно - няма оправдана изневяра. Погледнато битийно човешки, от гледната точка на "такива каквито сме" сега - има оправдана изневяра. При прекъсване на уважението между двамата, при прекомерна ревност, при изчезване на любовта, при насилие от едната страна, при конфликти и т.н. Човек търси щастие и го намира другаде, с друг... не е най-добрия вариант, така е. По-добре да го намери в себе си, а оттам и отношенията с партньора ще се подобрят, защото не само че ние ще се променим, но нашата промяна ще повлече промяа и в човека до нас - защото сме свързани. В двойките изневерите се случват по много причини. Първо - мисловните и емоционално-поведенчески матрици, заложени в детството, които човек несъзнавано следва. Ако е расъл в семейство пълно със скандали и безлюбие, несъзнавано ще се стреми към изневяра, както и несъзнавано ще предизвиква подобни ситуации в настоящото си семейство. Второ, изневерите се промотират мощно от тежката сугестия на медиите, пълни с разврат и цинизъм, опошляващи ценностите на истински човешкото в човека. Трето - изневерите се случват поради неправилна употреба на секса - има си чисто хормонален механизъм, който тласка човек към промискуитет - т.н. Кулидж ефект. телата на бозайници в които гостуваме са промискуитетни по принцип, а моногамието е продукт на тази част от нас, която представлява Реалния Човек, Висшата ни Същност - Селф.

Старостта е мъдрост. Старостта е смирение. Старостта е хармония. Старостта е трансцендиране на привидностите. Старостта е радост от възможността за намаляване на връзките с илюзиите и радост от очакването на предстоящото пътешествие - завръщане у дома. Старостта в венецът на живота. Старостта е младост за душата и духа, пълн оотдаване на истината, мъдростта и обичта, цялостно сливане със светлината, радостта и космическата воля! Старостта е пълна с възможности за богатата на светлина и мъдрост душа. Старостта е преминаване през тунел, водещ към реалността!

Ина, а в София ли откриваш изложба? Ако е така - пиши къде е! наистина ще се радвам да се запознаем синхронично!

Танечка, и аз те обичам! Аз за изповедта само питам, защото не знам правилата в психологическата школа на местното направление на "психология на религията", тоест право-славене ли беше, що беше ... Бих се изповядал и скоро ще се изповядам със сигурност на едно момиче, доктор по сравнителна теология и философия от Харвард, която се върна в България. тя е невероятно харизматичен човек и като си поговориш с нея, става много дълбок трансфер на психични компоненти - тоест преливане на аури. И освен катарзис става нещо като една фина форма на сексуален обмен.Сега ще кацете тоя пък какви ги дрънка - ами такива - всичко е във всичко и всичко е на много степени на проява. Освен това - с колегите и колежките си психолози почти ежедневно или поне ежеседмично се изповядваме на барче на чаша бира. Бъркаме си по всички душевни дупки и нали сме психолози - хич не ни е еня. Психологът е като чистач - много често. Трябва да има доста отворена психика, от нищо да не му пука, да е видял две и двеста, да е мноооого стабилен психически и да може да рециклира всички душевни болежки дето му се леят на главицата. Да ги посрещне непукистки като добри приятели, да ги смели кат оводеница жито и да ги върне във вид на решения на човека. Ми направо е гот. Аз съм чистач на души - кефя се! И е бездънна тази наука - и всяка годинка е само предимство. А за изповедта като цяло - ами аз на практика нямам каво да изповядвам - нищо не крия нито от себе си нито от човечетата с които имам вземане даване.

И какъв му е редът за записване за изповед?

Истинност във всичко!

В православието има ли практика на изповед? Май няма официално. Това е пропуск, мисля си. Между другото Ватикана организира курс по екзорсизъм със засилено обучение по психология, както и занапред въвежда психологията като силно застъпена дисциплина при обучението на служителите си, като реферира към изповедта и другите форми на общение между служителите си и хората като към вид психотерапия. Тук напълно споделят мнението на психолозите.

Всичко, всичко, абсолютно всичко е синхронично! Нищо не е плод на случайни връзки и нишки. Това, което Юнг нарича акаузалност е просто невидима за разума ни фина каузалност!

Прежалвам се - но все пак мисля и имам мнение за нещата.

А, що? Какво им е на танцувачките - хем фитнес и аеробен танц, хем в палата са, лошо няма. Пък центровете - обясни по-точно! Къдерто описваш, се намира соматосетивната и соматомоторна кора, а наоколо асоциативни зони. има една такава дума за мозъка: "Ако мозъкът беше толкова прост, че да го разберем, ние бихме били толкова прости, че нямаше да го разберем! " Такива ми ти работи за съвременната невронаука...

Ники, питаш кой съм аз? Никой и всичко! Холонче - градивна тухличка от цялото. И все пак говорех за наука - като за научаване. Обикновено научният подход в средите на хората с интереси в духовността се смята за неактуален. Не съм съгласен. И именно разликата между вяра и знание разделя езотеричната наука от религиозно-църковната или народо-религиозна профанност. Само една пределно ясна когниция, свободно боравеща с различни когнитивни модели, но необвързваща се с нито един от тях може да върви стабилно в пътя на развитието! А вярата е именно обвързване с даден мисловен познавателен модел, вкопчването в него! Аз вярвам в прераждането. Аз не знам дали има прераждане - в паметовите следи на дългосрочната си памет нямам спомени за това - били тези следи на невронно или на душевно или монадично и прочие ниво. Ако нямам връзка с такова знание, както казах - мога да избера да вярвам в него или не - всъщност значение няма!

Огънче, обърнах се не към теб, а по принцип. Ники, прав си и за хирурзите и за психолозите Освен това според психоанализата, мотивацията на представителите и на двете професии за избор на такава професия е силната агресия против хората - къде съзнавано, къде несъзнавано и избират заниманието си като опит за сублимация на тази агресия. Агресията е първичен нагон, но социално се проявява като желание за власт, доминиране. Сега, може да се спори дали е така, но опитът и наблюденията ми го потвърждават. Цитат от Ники: "Защо съществува неравния старт и шанс в така наречения от нас живот? Защо има неравни стартови условия - едни се раждат болни, други здрави, едни по-бедни, други по-богати... ? Например: С какво и как съм заслужил условията, в които съм роден и в които съм се развивал и с какво е заслужил, този до мен условията, в който се е раждал и в които е израснал? Кой определя различията при условията за раждане и за живот? Може би всичко опира до късмета? Въпросът за прераждането е свързан здраво с въпроса за съществуването на Бог, ако мога така да се изразя. Няма ли Бог - на към късмета ще да отиват нещата. Също е много интересен въпроса: Кое кара сърцето ти да бие? /този въпрос задавам винаги когато се намеря пред някой "отворко", та да ме "отвори"! Отговор: Пиша импровизирано, Никсън Дали всичко е въпрос на случайност или е движено от закони, които не познаваме и затова наричаме с разни думички като бог, господ, абсолют? Дали има причинно-следственост или всичко е сляпа случайност, дали делата ни водят до някаква реакция или не? Аз знам, че познанието на съвременната наука е твърде тясно, за да отговори правилно на тези въпроси. Приемам, че думите на някои авторитетни за мен личности, такива като водачите на големите религии, т.н. духовни учители и пр. се основават на тяхна лична емпирия. Но това приемане се гради на вяра - а вярата винаги е сляпа и фанатична. Такава е по дефиниция. Толкова за вярата - вярата е мощно оръжие за манипулация - нищо повече - абсолютно ненужна е за реален прогрес на човечеството. Освен ако не градим познанието си върху пясъчни фундаменти от въздушни кули. Бих заменил "вяра" с "устрем към знание, сила и щастие". Вярата представлява фиксация на ума в когнитивна схема или елемент. Тази схема може да бъде всякаква. тези ми твърдения значат само, че оставям вратата между малкия кръг на възприятие, който имам и кръга на познанието отворена. Означават, че сърцето ми желае мощно да обхване цялото познание, но приема "вярата" за ненадежден и 100% манипулативен и отклоняващ инструмент за постигане на това познание. Дали всичко е късмет или е причинно предопределено? Ами отдавна е изведен законът за "всяко действие поражда равно по сила и обратно по посока противодействие" - тоест карма има. Квантовата физика отдавна навлезе в сферите, в които преди се подвизаваха само мистиците и ги описваха безумно мъгляво и безплодно. Тоест кармата (ако така наречем закона) работи и на по-фино ниво. Тук вече стигам до въпрос на приемане на постановките на една или друга езотерична система - приемам ги, но със зрънце сол - защото са субективни - плод на преживяванията на хора със субективно разбиране за света, с различни филтри на съзнанието и т.н. Сега - след сравнителните изследвания на много такива мистични преживявания (трансперсонални) - вижда се, че описани с различни думи се появяват подобни феномени - фини тела, ангели, архангели... и пр. Тук аз приемам, че те са прави, а преживяванията им не са само мозъчни девиации, защото би било безумна загуба ба ресурси ако знанието на вселената и възможностите за съществуване и перцепция да се заключаваха в познатите нам ординарни такива. Но - аз лична опитност с преживяване на фините тела или с общуване с форми на живот от друг порядък нямам. И ми остава само да оставя вратичката на познавателния си апарат отворена, да имам презумпцията за съществуването на въпросните космически йерархии, собствени потенциални възможности и т.н. Но - вярата в тях единствено би ме заслепила в конкретния път за постигането им. Все едно да тръгнеш към планинския връх и да гледаш нагоре в небето - мисля, че е по-добре да внимаваш в краката си, а като спреш отвреме на време да сравниш постигнатото познание от новата панорама, по-чистоя въздух и визия с предполагаемата си цел - това е обективизъм, който е нужен включително и в т.н. духовен път. Това е научен подход, приложен в търсенето на знание, сила и щастие (да речем). Знаеш ли, Ники - теософията разделя т.н. тела на 7, някои йога системи на 3 (както и юдейските религии), други на 5, трети на 12... Дават се исторически описания на циклите на сътворението - манвантари, пралаи, глобуси, кръгове...Добри когнитивни схеми - човек може да вярва в тях...или не. В по-конкретните йога и пр. системи за развитие на съзнанието се цитират описания на енергетични канали, капки, ветрове - в други системи те обаче са по-различни. Човек се пита - е, добре, не са ли еднакви или подобни при хората? Тук отговорът е, че една система акцентира на едни, друга на други центрове и канали - на човек му остава да вярва...или да не вярва в различните когнитивни матрици, предоставяни му от различните системи за развитие. Или - да проверява опитно, научно твърденията им - това е реално водещият към развитие път - спорд мен. Вярата - хм - сторено е толкова зло с вяра и в името на вярата - по простата причина, че човек може да повярва във всичко, стига да му е предоставено от харизматична личност. Защо бие сърцето? А защо действа черният дроб или бъбреците или мозъчните неврони или на по-високо ниво в познавателната йерархия - логиката или емоциите и т.н и т.н.? АМи зад тях стои енергия. Енергия, която носи определена програма - разумна сила. Тоест пак стигаме до фините структури на човека и съществуването. Стигаме, но си оставаме в кръга на познание, в който сме - и за да го разширим, е нужо съзнателно усилие и пренасочване на енергията, сублимиране на емоционалния и мисловния живот. Та - за прераждането - когато опитно лично наблюдавам процеса на излизане на предполагаемата фина същност от тялото, живота и във фините сфери и въплъщаването и в ново тяло - тогава ще знам дали има такова животно като прераждане. Дотогава мога да вярва или не ... Засега приемам за разумно съществуването на подобен процес, защото действително удобно обяснява много процеси и факти - но не знам дали го има. Ето разликата между вяра и знание.

Докажи ми емпирично, статистически и нагледно съществуването на прераждането, живота след смъртта и преди раждането, съществуването на карма и висши космически закони! Но не с философски спекулации, а ми покажи горните предполагаеми феномени емпирично - перцептивно и повторяемо наблюдаемо. Тогава ще знам че ги има. Дотогава мога да вярвам в тях или не - да ги включа или изключа от когнитивните си схеми. Ако вярвам в тях, мога лесно да бъда манипулиран - защото са превъзходен инструмент за манипулация. . . Бъди здрав!

напоследък имах често осъзнато сънуване - едно че осъзнавах че сънувам наблюдавах отстрани ставащото, второ, казвах си: "А, ами това е само сън, въобще не се притеснявай". Трето, когато нещо не ми харесваше в съня, просто го махах, заменях го с друго. При мен осъзнатото сънуване започва да се случва регулярно, когато за повече от седмица-десетина дни спазвам целомъдрен живот. Иначе си спинкам но без никакво осъзнаване. Предполагам, че при всички мъже има подобна връзка. Хайде лека нощ! Правя редакция на поста: както е писал иво в книгата си, осъзнатот осънуване може да се използва за решаване на проблеми - тогава мозъкът е в тета честота и всяка команда попива мощно, като променя дълбоко когнитивните схеми, даже и дълбоко заложените. освен лична работа, такъв сън може да бъде индуциан и при работа с клиенти, при психотерапия. Както и да се нарее - хипноза или водена визуализация ил иосъзнато водено сънуване, това е мощна техника за промяна. като се съчетае с прийоми в бета мозъчна честота след това, става една завършена психотерапия за по-голямата част от невротичните разстройства... Такива ми ти нещица.

Ти казваш, е ако се разделят, мъжът ще потърси слаба жена, за да може да я доминира и да развие мъжествеността си - защото това иска. А жената? Нали искаше да бъде "слаба"? Или не? Какво всъщност иска? Ако действиетелно е изморена от отговорност, вземане на решения, покровителстване и т.н., защо ще попада на "слаб", пасивен мъж отново? Дали не защото просто иска да си доминира? Дори и несъзнателно? Според мен, ако жената иска да е в естествената женска роля , а мъжът да е по-мъжествен, тоест отговорен, решителен, волеви и т.н., жената трябва да е не слаба, а женствена - да съумее да събуди решителнопстта и отговорността на мъжа с женските си качества, чар, с магическото женско присъствие на вдъхновението си. Така ще помогне на мъжа по-добре отколкото да изземва мъжката му роля с поведение на "мъжко момиче". Това е в случай, че и двамата искат промяна - ако ли не, няма нищо лошо в замяна на ролите. .. Всъщност, нуждата от покровителство и при двата пола е признак за незрялост. В тийн годините и ранните двадесет е нормално момчето да има интимно приятелство с по-възрастна жена, както и момичето с по-възрастен мъж. Това подсъзнателно замества майката, съответно бащата като авторитетна фигура. Ако това продължи обаче - и при двата пола - е признак за незрялост. Преди време е било нормално жената да поддържа социална роля на инфантилна пасивност и да бъде покровителствана цял живот от мъжа. Вече не е така - жената приема зряла роля в обществото. От друга страна, съвременният мъж поради известни причини все по-често приема по-пасивна и по-типична за жената роля на емоционални реакции и социално поведение. Но това е регрес и болест на стресираната ни патологична цивилизация. Истината е, че няма такова нещо като слаб и силен пол. И двата пола си имат естествено заложени когнитивни, емоционални и поведенчески силни страни, линии на развитие, които е нормално да следват - и да съзряват в тях. например жената е по-емоционално емпатична, грижовна, по-интуитивна и несъмнено по-красива физически, както и по-силна емоционално. Мъжът пък е по-логичен, рационален, техничен, силен физически, по-структуриран организационно. Това предопределя професии, които са по-типично женски и по-типично мъжки, акто и дейности - отглеждане на деца или инжинерни науки ... Това е за социалния план - двамата са две успоредни линии на развитие и всяка има определени изпитания в това развитие за постигане на себеактуализация и зрялост. Но - никой от двата пола не покровотелства другия и никой не е по-силен от другия. А един Ученик, който е овладял психиката си, е над половете, защото ги съчетава!

Според мен, ако женственият мъж се чувства добре в кожата си на такъв и ако мъжкото момиче му харесва да бъде такова, това са ролите им в социума - защо не? А и двамата си пасват идеално, макар и да не са в рамките на патриархалния модел. Преди време моделът е бил матриархален и жената е била силната... А кой е казал, че някога въобще жената е била слаба? ... А по отношение на ученика в пътя на познанието - той балансира и мъжките и женските си качества, като телесният пол остава само стартова база! ...

Благодаря ви за мъдростта, която споделяте, приятели! Благодаря ви за мислите, чувствата, за наблюденията, болката, надеждата и вярата, които са гравирани в думите ви! :feel happy:

По-горе споменах за либидото, но от гледна точка на психологията. По-ясно казано, зад него стоят хормони - хормонален баланс или дисбаланс, нагнетяване или липса. При един или друг начин на използванена секса, се влияе директно на хормоналния процес, начиная от лимбичната система, тоест на мозъчно невротрансмитерно ниво. От там задействаните медиаторни процеси в септума (допамин, динорфин, ендорфини, енкефалини, пролактин, окситоцин...) пряко въздейства на амигдалата и хипоталамуса. А това са висшите регулаторни центрове на вегетативната система, която пък психологически се изразява в ЕМОЦИИТЕ. Тоест - сексът директно влияе на емоциите. Аз от опит знам, че различните степени на преживяване на секса задействат коренно различен емоционален фон след това. А този фон трае дни. Тъй като в нашата съвременна култура правим секс често - то начинът на преживяването му е от изключителна важност за емоционалния ни баланс или дисбаланс! По-конкретно казано, ако го правим по обичайния начин, се задейства реална хормонална база, която предпоставя завишена базисна невротичност - агресивност, раздразнителност, тревожност, ниска себеувереност, което рефлектира и върху конкретните фобии. Обяснението на точния хормонален механизъм и емоционалните следствия е по-дълго и сега не ми се пише. Но най-общо за секса и фобичността (страха) - ето три нива на преживя3ане на секса: 1) Обикновен секс 2) Холотропен (насочен към целостта, медитативен) секс 3) Целомъдрие ... При холотропния секс хормоналните процеси се променят и оттам емоционалното състояние се подобрява и балансира. При целомъдрието, въпросните хормонални наличности се променят още по-силно. Начините за получаване на удоволствие стават по-фини, човек започва реално да може да се справя със зависимостите си, да владее живота си. ВОлята расте, а заедно с нея и радостта от живота и мъдростта. Целомъдрието е тежко само за малката персона, за личността, но е радост за истинския човек в нас, този вечен Селф. Всъщност, целомъдрието няма нищо общо с разпространената представа за лишение, отречение и прочие глупости. Напротив - то е именно сексуал;ност, но преживявана на едно по-високо ниво! Сексуалност, която става максимално наситена и силна, но проявявана по-фино. Социалната активност нараства естетвено, вътрешната радост и сила, спокойствие и увереност стават постоянен емоционален фон в ежедневието, а това, което в този сайт се нарича "Път". става жива реалност! Ако говорим за психотерапия, разбира се, не всеки е готов на целомъдрие, но поне второто ниво на преживяване на секса - това би трябвало да се обучава! Зад психичните промени стои физиология. Ако се завърже дискусия, ще пиша повече - иначе става прекалено монологично. Чао - бъдете здрави!

Отговарям на Хип от темата за психодрама. Аз съм съгласен, че психоанализата действително е изключително остаряла и като практика и като теория. И е абсурдно ненаучна и поне 60% от нея е чисто фантазен и дори налуден продукт на авторите си! Обучението в аналитичните школи: психоанализа (профройдистка и неофройдистка), юнгианска анализа, райхиански анализ и пр. наистина е по мое мнение прекалено комерсиализирано, прекалено дълго и прекалено превърнато в пералня на пари и финансова пирамида! А практическите резултати от горните терапии - чисто статистически са много слаби! Психоанализата специално се ползва с голямо уважение, защото през погледа на мнозина изглежда супер "ентелегентна" и отвъд интелектуалните им възможности... Ако човек обаче има достатъчно добър ум, за да огледа критично постановките и, ще намери тонове продукти просто на болни мозъци. Всред тях, разбира се, има и полезни неща: защитните механизми, основните психични процеси и структури, една неголяма част от теориите за ранното развитие и житейското такова (Ерик Ериксън...) и т.н. Обаче всичко е така примесено с откровен ненаучен и патологичен извратен крап (буквално извратености, плод на болни мозъци...), че човек трябва буквално да се рови из тоновете бумажки, за да извлече полезното. Такова има, разбира се... А истината е, че това немного полезно и ценно и действено от психоанализата е извлечено от терапии като когнитивно - поведенческата, още повече в нейното схема ориентирано направление. Тази терапия включва хипноза, водена медитация и визуализация, десензитизация, мотивация, асертивен тренинг, рационално емотивна терапия, регресивна хипноза, анализ на системата и ранните години, намиранена моделираните патологични когнитивни схеми и промяната им. Последното е екстракт, най-чист и същностен извлек на всичко ценно и същностно от психодинамичната (психоаналитична) терапия. Когнитивната терапия превежда тотално ненаучните психоаналитични термини на съвременен научен език, работи с мощни, ясни, конкретни, директни методи, варира от краткосрочна до дългосрочна, има над 90% успеваемост без рекурентност (рецидиви). Статистически проверима е. Обучението в нея е лишено от пирамидната кошмарна комерсиализация на психоанализатза и подобните на нея терапии. В края на краищата - този, който се ползва най-много, е пациентът (клиентът), защото срещу парите си получава реално лечение! Много подобна на когнитивно - поведенческата терапия е Ериксоновата хипноза и НЛП - говоря чисто практически, без значение теоретичните рамки. ... Относно срока на обучение... Хип, прав си, че ако човек е зрял психически и вече има някаква база зад себе си, дори няколко месеца стигат , за да може вече реално да работи успешно с клиенти и да има добри резултати! както и факт е, че в други школи ( няма да уточнявам кои...), умишлено се тъпчат студентите им с теория и отнесени философии, като практическите умения и похвати или въобще не се преподават, или се забавят максимално... Нали така цеденето на пари от пирамидалната обучителна система се проточва максимално и вампирското смукане на парички и дране на кожи от обучаващите се е максимално продължително... Относно седемте години (или четирите след завършена психология или медицина или каквото и да е там...) - резонно е при хора под тридесет - тридесет и пет и за хора с по-малък жизнен опит и по-слаб психичен интегритет. Лошото е, че и тук работи бездарният принцип на "всичко под ножа" и точене на парички на общо основание (нали четирите години се плаща, шега няма...) ... :) Относно БАП (Българската Асоциация по Психотерапия) - ами окупирана е от кого мислите? От психоаналитици... тоест от най-остарялата и най-тромава и неработеща практически школа... Защото в дивата ни татковина нещата са инфантилни и сега преповтаряме развитиет ов психотерапията, което другаде е било преди 100 години! Ако съм засегнал някого - сори - просто излагам изводите си, които са обективен резултат от личностовото развитие на разбиранията ми и опита ми... Всички психотерапевтични пирамиди: "Make money, not war! " :) :) :) :)

Привет! Хип, ще ти отговоря в темата за психотерапията - тази е за психодрамата!

Психотерапията е отделна професия, да. Според световната и европейска асоциации по психотерапия, които определят стандартите в тази област, като самостоятелна дисциплина психотерапията ( в което и да е нейно направление) се учи не по-малко от седем години! Ако човек има бекграунд в психологията или медицината, му се признават три години от академичнот ообразование, тоест за обучение по психотерапия остават 4 години. Тези правила ги определят тези две организации, под шапката на които са 99% от психотерапевтичните направления. Сега, ако някой е работил с психопатология (например е бил психиатър) 20 години - като Хип, разбира се, че има право на лично мнение по въпроса. И все пак, струва ми се, че има резон в правилата за седемте години обучение. АК очовек е в двадесетте, тези години на обучение ще м удадат не само знания и опит в работата с хора и проблемните им състояния, но и зрялост! Поздрави: Орлин

Егото е произведение на онзи висш Селф, Аз, Бог, свръхсъзнателност. Като такова то е негова проекция и това, което се иска от него, е да се хармонизира със създателя си - да завибрира в честотата му, да се разшири до пределит ему и да стане Той. Егото е като агент - разузнавач, труженик в този груб свят, който събира опитност за шефа си. Но - това не е точно казано. Този шеф и то, егото, са едно. Егото е инструмент за проява на Селфа, на Бога и създава условия така че Той да може да се прояви в това кондициониране на живота. Когато инструментът биде подобрен дотам, че да не затруднява изявата на пшървоизточника си в този свят, Селфът свободно борави в него. Това е нормалното състояние на космическа съзнателност, към която сме тръгнали !

Мона, страхотно видео! Ето така се раждаме, оглеждаме се в света, опитваме да го "стигнем", да препускаме след илюзиите му. Селфът ни през огледалото на ума осъществява връзка със света наоколо. Умът обаче престава да бъде само посредник, но се превръща в обсебващ механизъм. Всъщност егото е винаги продукт на ума, на спомените, едно социално и светско струпване от спомени. Този ум обаче забравя, че цялата му сила и всички негови качества са само проекция на Селфа (Азът, висшата реалност и същност в нас). Така забравяйки, егото впуска все по-безумно в житейските отражения и илюзии, докато прекъсне напълно връзката със Селфа! Тогава егото от полезен посредник се превръща в празна черупка, която защото е прекъснала връзката с източника си, се превръща в егоцентрично чудовище, в безскрупулен вампир. Според теософските автори, немалко са "хората" около нас, които са се превърнали единствено в его, прекъснали са връзката със Себе си. За такива хора няма морал, няма висши идеали, няма красота, няма истина, обич и мъдрост. Любовта при такива биологични роботи се заменя единствено от сетивната страст, мъдростта със знанията, а истината с грубото себеналагане! Тоа са живи мъртъвци, празни черупки без души - сигурен съм, че всеки от нас познава такива! Кога се е сформирало егото? Според окултните учени - някъде в средата на лемурийската, трета раса!

Здравей, Лидия! :) За мен 10 дни са ми много, че после "захранвам" като ламя - знам си възможностите.. Затова обаче в последните няколко месеца веднъж или два пъти месечно си правя по 3 дни на плодове и вода. Направо е супер! И то не само телесно, но и психически! Отключва се Волята - този вътрешен център, източник на източниците! Воля в смисъл не на насилие, а на свобода, на волност!!! ВОлята е интегративен център в нас - тя е пряка проява на безмълвния свидетел, на висшата когниция в нас!

Егото, така както е заложено в контекста на тази тема, се явява психически продукт, на базата на който се формират социалните роли. По-имплицитно, егото включва характеровите и темпераментови особености, когнитивните схеми, модели, вътрешните филтри и разбиранията. Това его Фройд нарича преживелищно его, като отбелязва, че зад него се крие един наблюдател - непреживелищното Его. Това последното в българската литература се превежда като "Аз", но според мен би трябвало да си остане непреведено: "Self" - цялостната личност, вътрешният интегративен център! В психоанализата дори са се оформили 4 основни направления: Нагонна психология, его психология, Селф психология и психология на обектните отношения. Всяка една разглежда психичния апарат и взаимодействията му с вътрешната и външна среда от своя си ъгъл, но и 4-те са едно цяло, разбира се. Без его не може - единствено трябва да бъде това което е - роля, инструмент в ръцете на Селфа, на цялостната личност, на героя в нас, на реалния Аз. Егото трябва да е силно и голямо - когатоп е в хармония с този вътрешния наблюдател, силата му е само предимство!