Орлин Баев

Смъртта всъщност ме привлича с безсмъртието което съдържа! Ако разбера, че имам седмица живот: първо, ще анализирам причината з атакъв изход. Ако е болест, ще отида веднага на най-високия връх на най-святото място до който мога да стигна. Ще помъкна книгите, които са ме вдъхновявали. ще гладувам, ще се погрижа за духа си. Нищо чудно и да отложа смъртта. Ако знам, че ще бъде изпълнена смъртна присъда след седмица - очевидно няма да мога да ида на планина. Но вътрешно ще постъпя по същия начин. Ще скъсам веднага всички връзки със света ище се отдам на молитва и медитация. Каквато и да е причината за очакваната смърт - ще се оттегля вътрешно, а по възможност и външно от света и ще се потопя изцяло във вътрешния си живот - с молитва, бл;агодарност, прошка, воля, смирение, спокойствие, сила, обич и огън. Външно ще спра да се храня. Ще се свържа с Бога, финия свят и Себе си. И спокойно ще се радвам на пътуването към Себе си! ...четежи света много повече от смъртта...

Проектираме винаги и навсякъде. Проекцията е да виждаш света през вътрешните си очила - ясни и прозрачни или матови и тъмни, розови или кафеникави... Винаги проектираме вътрешното си психично съдържание, виждаме света през него. През сянката, през анима и анимус, през всички наши собствени преживявания на колективните архетипи. Или с друг идуми - виждаме нещата през собствените си разбирания и нагласи. Понякога осъзнаваме този процес на проекция, често пъти се случва автоматично. Така работи познавателната ни система. Дали проектираме само сянката си - не. Психиката ни не е само сянка! не виждам някой да се "бори" при това... хортуваме си хрисимо - аз поне така го приемам. :)

A един голям замърсител не е ли вината, която представлява автоагресия? И срамът и страхът и колебанието, недоверието, плашливостта, слабостта?

А защо мислиш, че зад пожеланието за откритост стои стремеж за помнене нечие име, пол, предпочитания и прочие данни? Аз лично забравям имена и подробности за хората на поразия и виждам във всеки именно индивида, а не описателните данни на личността му! Пет пари не давам за имената на никой. Но говоря за неприкритост, за искреност, открита чистота и честност.

Дори светец да е човек пак му се плаща - па ако и да е с храна или дрехи или работа или служба. Ясновидци има и да не ползват таланта си, за да помагат с него е наистина егоистично. Сега дали ще го правят за да печелят или като призвание, това зависи от тях самите - както във всяка друга професия. Напълно подкрепям всеки ред от казаното от Кристиян! Дали ще си развиват талантите или не си е тяхна лична работа и не наша. Има такива които си ги развиват. Има и морални и много светли хора между тях. Има и порочни - като във всяка друга професия. Колкото виждането или завишената енергия е дарба, толкова и доброто готвене и програмиране или градинарство е дарба, а не само обучен труд, а и призвание. Свръхсензитивите не трябва ли да се хранят и изучават децата си или да идат на почивка и да наливат бензин в колите си? Или не? Това, че някои се комерсиализират е така и това е гадно. Но нима докторите живеещи от пари на ръка не са комерсиализирани? Или нима програмистите, които печелят повече, защото работят с международни фирми, са комерсиализирани - дали са или не, не знам ,но се ползват и това е! В този свят парите са израз на духовна стойност, както и средство за социална адекватност. Как предлагате - ясновидците да приемат само в натура? Може - някои го правят ако не зависи от тях семейство. Но изборът им е само един от възможните и не е по-добър или по-лош.

И при мен е така. Визуалният контакт и разговор, личното присъствие е различно. И аз предполагам съм различен на живо от това, което звуча в нета - с доста хора от сайта сме се виждали неколкократно, ходили сме си на гости и сме пили доста бири заедно . Нетът обаче става все по-реално пространство, ако някога въобще е било нереално -защото за познавателя отвътре реалността не е плътта, а информацията, с която влиза в допир. В такъв контекст нетът си е реалност не по-различна от физическата и тенденциите, които имаме във физическата реалност пренасяме в нета.

"Просто интернет" обаче започва да заема все по-голяма част от животовремето на хората и все повече ще заема, така че електронната реалност си е точно реалност и толкова, защото зад възприятието и стои същият познавателен апарат на човека и за него няма разлика дали възприема "веществения' свят или електронния - за мозъка всичко са синапсни потенциали в следствие получена информация, а за съзнанието преживявания различни, но подобни на "истинския" свят. Така че "просто" интернет означава просто същото каквото и не интернет. Същите хора, участващи в живото театъра си поначин, по който решат да го правят. А твърдението, че психолозите виждат навсякъде психопатология донякъде е така, както и че медиците виждат навсякъде сомато патология. Но - от друга страна и двете групи познават по-дълбоко психичните и съответно телесните процеси и нерядко това което виждат не е "просто" тяхна проекция, а обективност! Между другото - липсата на психологическа клултура на българина се променя, което ме радва! Има бъдеще в тази държава!

Инфинити, погледнах блога ти - единия от разказите прочетох: за старата жена в послдния и ден: много стилно, много изящно, мног онаситено с истина, с предаване на момента, със слово българско, с чувството на жената и илюзията на света - сравних те мислено с тези писатели които сме учили в училище - българските. А сега си мисля-защо не със световните. Честно и смирено: много талант има в перото ти! И то пишеш не научни статии, а живо творчество, като караш мигът да оживее, предаден така, че като прочита човек и сякаш гледа филм, но повече - преживява го с всичките сетива, даже с душевните! :sorcerer: Не те лаская - така е!

И аз като теб не мога да проумея защо? Именно елементарен етикет, особено в такъв форум! Интересни мисловни модели пораждат такова поведение. Хареса ми сравнението с "Анонимните алкохолици". В случая би било "Анонимни фантазьори"(в смисъл че би могло да присъства страх, че другите ще ни помислят за такива) може би, като таз ифраза би била една предсъзнавана автоматична мисъл. Зад нея би стояло правилото : "Трябва да се представя в добра светлина пред хората на всяка цена" или "Опасно е да се разкриеш - по-добре дръж дистанция". А зад такива правила стоят дълбоко заложени несъзнавани мисловно-емоционални схеми: срам ме е от това което съм и мисля; вярването, че сме уязвими и ако се разкрием, ще ни наранят; или "прекалено високи стандарти, коит оне се налага да се покриват под маската на анонимността"...

Левски е герой, но Учителят е повече от това !

Сънищата са пряка врата към несъзнаваното в нас - но винаги се интерпретират в контекста на сънуващия и никога общите тътлкувания тип съновници нямат смисъл! А контекстът е пълен достъп до личната история, характер, темперамент, личностови черти и пр. на човека. без това всяко тълкуване е стрелба по мишена със затворени очи, на базата на спомени, като указанията на Юнг или Фройд или др. са добри, но важат само приложени към конкретната личност в конкретния жизнен контекст!

набирам инерция

някога тежи, дори често ме боли мира не ми дава светски нрави и окови, искат да ме впримчат душата да поробят, в стандартния пакет статистика да ме поставят не, душички мили хора земни и унили в сърце ми огън да пламти в духа ми зов да гори душата ми да полети желае не ще ви слушам сиви нрави, зовът отвътре друго повелява плоски мисли, плоски чувства, двумерни цели - не ще ви следвам аз тихо отминавам и ви се усмихвам красота и светлина жадувам сила вечна пролет непреходна ... Хич ме няма по стиховете - като слон в стъкларски магазин съм, ама тва съм, кво сега ...

Чак за силно впечатление - не. Но да речем някога дори не зная пола на писалия - а има значение за общуването, за интерпретация на мнението. Дали по предпочитаната анонимност може да се правят съждения - може, а дали ще са правилни, е друг въпрос - както се правят такива по походката, гласа, очите, излъчването, физиономията и т.н., така и по предпочитаната анонимност ил;и актуална самоличност. Разбира се - в контекста на значението на мненията - анонимност или не - няма значение - чисто семантично. Аз предпочитам използването на името си, защото съм открит по природа - дори прекалено и болезнено разкритт. Което пълк идва от един детски идеализъм в мен и съзнателни или не мечти за един друг, красив, открит и единен свят на обич и хармония, където всеки е част от всеки духовно. Информационно и сега е така, но е позадръстено от известни наслоявания. Както и да е - нека не се съдим, а само да мислим и хармонираме.

Бина: Ами улавям се, че имам съпротиви срещу изказа, наситен с богословска терминология, вместо с по-научна, както би ми се искало. Но, както казваш и ти - това си е мой проблем, а и този изказ е само опаковка, тоест каквато и да е - носи съдържанието си, а то е МОЩНО...

Tрудно ми е да приема противоречията на съвременния свят - убийствата, насилието, пошлостта и грубостта. Значи имам проблем с дроба ...

Учителят - обичате ли го? Вярвате ли му? А безпрекословно ли? А как трябва да му вярваме? Напълно безкритични ли сте към словата му - понякога не пораждат ли съпротива? Чувствате ли присъствието му в живота си - като реален проводник на енергии и врата към безкрая? Слушате ли го? Изпълнявате ли предписанията му, спазвате ли постите, указанията за чистота и целомъдрие, за осъзнаване, будност, пеете ли на емоциите си, така че да ги облагородявате, молите ли се, обливате ли се със светлина, концентрирате ли се, обичате ли, светите ли, радвате ли се на малките неща в живота? Учителят - мислите ли за него като за единство или отделяте личността на Петър Дънов от индивидуалността на Беинса Дуно? А трябва ли да има такова интелектуално деление - не пречи ли то на чистия устрем на Любовта - Любовта като сила и принцип? ... Учението на Учителя е Универсално - то е надрелигиозно, защото идва от източника на Братството, на Космическото Братство на всички съзнателни същества в творението! Как възприемате думите на Учителя - като езотерично Християнство или като Универсално Учение? А понякога мислите ли за Учителя като за човек - за личността на Петър Дънов, с определена автобиография, характер, темперамент, наклонности, психични черти, с определено генетично, а оттам и психологично наследство? Личността, в която заживява Великото Учение след определена нейна възраст! Ка се отнасяте към личността на Учителя, към Петър Дънов - мислите ли, че тя напълно се претопява от Индивидуалността на учителя Беинса Дуно? ... Как преживявате практически връзката с Учителя в бита си - как въплъщавате присъствието на излъчването му като Дух, като Живо Слово, като Врата, през която влиза Виделина, Живот и Приказност? Съумявате ли да бъдете проводник на живата вибрация на Живото Му Учение? Поне понякога.

Яко, много яко филмче, Мона!!! Донка, работохоликът е зависим към дрогата на труда. Трудът е като натрапчив ритуал, който му помага да избяга от собствения си страх от загуба, неуспех, несигурност, провал. Често се комбинира със свръхвисоки стандарти към себе си и другите, негативизъм и емоционално потискане! Ако трудът съвпада с удоволствието обаче, нещата се променят коренно! Но и тогава човек има нужда о тсмяна на дейностите, а и другите около него имат нужда не само от парите му, но и от нежността и присъствието му!

И аз така мисля!

Предполагам, че всичко в хороскопа всъщност е израз на кармата! А какъв ли хороскоп би имал човек доброволно въплътен на тази планета, за екскурзия само - човек от по-висша градация и отвъд отговарящата нам карма? Ако се роди тук, той ще се свърже с местните светила, съответно с местната карма - но тя не ще е негова, а обща на планетата - той вътрешно ще бъде свободен о тсвоя хороскоп, но външн още му влияят факторите. Как мислите?

Tрудно се обяснява, лесно се преживява! Богът като конкретно вътрешно преживяване! Преживяване на идентификация с вътрешния център на сила-истина, радост-топлина и светлина-мъдрост. Но това са само обяснения! И дори кат опреживяване е сам оначало за приказни простори... но е добро начало!

По скоростта си на разрастване темата за Бога може да се сравни само с темата за секса - което показва, че и двете имат много общо и зад тези думички се крият огромни заряди и то само частично проявени!

и така - опитността на най-първичното преживяване беше пренесана в сферата на спекулациите безкрай - за което има доста теми и факултети по философия по света ... А колко дявола могат да се поберат на върха на една игла засега никой не е успял да преброи ...

Дааа - здрав линк!