Орлин Баев

Там е работата, че съм вземал. Познавам добри хомеопати от Пловдив - Георги и Цвета. Пред доста години бях на няколко интервюта с тях - дадоха ми шишенце с хомеопатично средство, приготвено чрез разреждане на датура страмониум (имаше лек алкохолен привкус) с презумцията, че ще подейства на говорната ми специфика. Приемах го с месеци в дозировката, която ми бяха дали и в нужното време. Имаше ефект колкото и всичко друго! НИКАКЪВ! Момичето, с което живея в върл фен на хомеопатията. Преди няколко месеца имах грип с температура. Тя ми даде някакви хапченца за смукане под езика - хомеопатични. Току що я питах за името им - осцилококциум. Дали бях взел тези хапченца или ментови бонбонки - разликата беше нулева! Като е болен, човек има склонност да повярва в какво ли не - защото болестта го мъчи. Вземаш нещо и очакваш резултати - при мен тях ги няма обаче когато използвам хомеопатия. Поне при мен! В Канада ме беше захапало ужасаяващо безсъние поради факта, че правех опити за сублимация - в мястото където живеех имаше натуропати и двама професионални хомеопати. Единият от тях ми даде хомеопатични хапченца за смукане под езика три пъти на ден. АМи, ако вместо тях се бях завъртал три пъти на ляво и бях казвал "вълшебна" молитва, щеше да е същото - резултатът беше никакъв. Дори противоположен, И не поради хапченцата. По принцип когато взема специални мерки за съня си като билки или друго - става психологическа реакция и се ококорвам, борейки се несъзнателно против тази част от психиката си, която застава против другата... Тоест несъзнаваното ми прави реакция... Нима съм някакво изключение от правилата? Би било ласкаещо - но едва ли ... Защо при мен не действа хомеопатията? Приемал съм средствата и с вяра и упование, но не... Как да повярвам в нея? На базата на какво? На сегашните си познания по психология и когнитивна наука и проследяване на когнитивните сривове в убежденията на хомеопатите и убедените последователи на хомеопатията? Или на базата на личните си запознанства с нея? Или на научните изследвания? Но научни, в смисъл на контролирани данни от контролирани експерименти и повторяема наблюдаемост на ефектите? На кое от трите? Сега, ако се поразтърся, ще намеря научните изследвания, но има ли смисъл. Целта ни не е да спорим, а да представим различни гледни точки - безпристрастно иинтелигентно, разсъждавайки като разумни хора! С обич и уважение: Орлин

Сега въпросът е какво наричаме научна емпирия? Според самата наука това са контролираните експерименти и статистическите им резултати. Ще дам пример от психологията. В съвременната психология никой вече не взема насериозно психоанализата и психоаналитиците! Защото освен причинно следствените си разсъждения, които са много добри, те си позволяват да вадят заключения от тях, базиращи се единствено на базата на субективната им убеденост, а не на експериментални изследвания! А за тези експериментални изследвания си има строга, но много надеждна процедура и правила! А въпросните психоаналитици просто не желаят да влязат в крак с времето и разберат, че психологията отдавна стана точна наука и спекулациите, вярванията и субективните убедености имат нужда от експериментална валидизация - за да не бъдат смесени верните заключения с предизвиканите от въображението на авторите им фантазми. Сега, хомеопатията нарича емпирия именно непроверени резултати, ефикаснотта на които е твърдена и рекламирана. Понякога тази ефикасност е налична, понякога не. Хануман - пардон, Ханеман е творил преди двеста години и за него време каквото и да е било давано, е било по-добре от пускането на кръв, пиявиците и силните отрови, често убиващи хората. Хомеопатията едновременно се нарича научна и твърди, че научните методи не важат за нея ... Ами и вуду и баенето могат тогава да с енарекат наука и да обявят методите си за емпирични и доказани... Пиша това, защото си говорим за наука, а не за това, което ни се иска да наричаме наука и научно! Моето лично мнение е, че хомеопатията има нужда от развитие, от научни проучвания - защото сега е застинала на ниво преди 200г. Те биха и дали не само валидизиране като за начало, но и точно конкретизиране на специфичното лекарство при даден човек, проблем и т.н. Засега се разчита на избора на хомеопата. Аз съм сигурен, че ако се направи прост експеримент: даден човек с проблем се представи последователно на 100 хомеопата с различни разбирания, интелект, интуиция и темперамент, то 90 от тях ще предпишат различно средство. Разбира се, от "вярващите" и това може да бъде обяснено предполагам... Вярващият вярва и рационална мисъл не муе нужна. Нали самата вяра е лечебна - понякога! Ами ако е до вяра и личностово присъствие на лекуващия - защо са нужни хапчета тогава? Казвате, че методът е доказан - как? Единствено чрез резултатите. Правени са доста изследвания и тези резултати в огромния си брой показват липса на статистически значима разлика между групите... Но да - блажени са вярващите и таблетките, имитиращи алопатичните дават несъзнавано убеждение за прием на нещо повече от разклатена водица! А вярата, убеждението, плацебо ефекта, самоизпълняващото се пророчество, оздравителните сили имат нужда да се хванат за нещо все пак! wink.gif Извън темата за науката - енергийният елемент във въпросното потенциране е напълно възможен, но може да се получи в далеч по-широк спектър от методи от клатушкането и преливането с разреждане ... Защото като махнем сугестията (не че тя е нещо лошо), остава единствено енергията - и то преди всичко тази на терапевта, а не на лекарството.

Учителят е дал един метод за емоционална сублимация, метафорично изразен като "духовна присадка". Този метод е разработен по-нататък от Михаил Иванов. Наистина е много ценен, защото работо директно с емоциите. При зависимости, при страхови състояния е важно освен с когницията да се работи директно с емоциите. Хубаво ще е да се разработи психотерапевтичен метод в детайли на базата на "духовната присадка" ! Това е универсален метод и е приложим в най-различни психотерапевтични направления! Той е като шперц! Докато горният метод е универсален, то другите прийоми дадени от Учителя са по-скоро от сферата на трансперсоналната психология. Например работа с психичните качества на вътрешните органи и цветовете по време на водена визуализация! Също дихателните упражнения с подходящо подбран ииндивидуални утвърждения и енергийна работа. Учителят говори постоянно за осъзнаването - а то е основният инструмент във всяка психотерапия. Психотерапия би могла да бъде провеждана заедн ос пациента по време на посрещане на слънцето сутрин, като е воден в изпълнението на дихателни упражнения и медитация! Това е доста авангардно и ще е новост в полето на психотерапията! Елементи от Паневритмията и гимнастическите упражнения, но асистирани от терапевт, направляващ човека с утвърждения при отделните движения - например упражнението "косене" от гимн. упражнения с утвърждение за "отсичане" на конкретния страх... Постът също може да бъде психотерапевтичен похват, защото задейства много силно дремещите страсти и подсъзнателни наличности. Разбира се, пост може да се предпише индивидуално и само при желание на човека. Учителят дава богата база от методи, които само е нужно да бъдат облечени в подходяща психологическа и психотерапевтична форма!

Ами хубаво ... Все пак именно на науката дължим и съвременната хирургия и генетика и двойно по-дългия си живот, както и компютъра на който пишем и совалките с които почваме да летим около планетата си. Вярно е, че е бавна, но е постъпателна и именно на такива емпирични доказателствени методи се дължи напредъкът и! След сто години науката ще се отнася към сегашната така както тя към средновековната. Но тази бъдеща наука ще е рожба именно на съвременната наука! Истината отново е някъде по средата обаче. В науката има само доказуеми факти, но и бавна посредственост, ригидна мисъл, ограничена от сигурните, но тесни коловози на експерименталните дизайни. В езотериката (в случая в хомеопатията) има вечни истини и безграничен полет на духа, но силно затрупани с когнитивни изкривявания - като магическо, пожелателно мислене, плацебо, самоизпълняващо се пророчество ефект и т.н. Затова може би не е нужно да възвеличаваме нито точната наука, нито алтернативната, а да намерим баланс. И в алтернативната и в традиционната медицина има много добри страни и е добре да ги виждаме! Значи, потенцираме - аз не съм запознат и вероятно ще сгреша, но поправете ме, братчета и сестрички! Вземаме субстанцията, която по действието си наподобява симптома. Започваме да я разреждаме и клатим. Разреждането противоречи на химическите закони дотолкова, доколкото в полученото лекарство не остава нищо от първоначалната субстанция. Тук стигаме до презумцията за енергията, духа, информационния заряд, който се извлича - добре, а водата или алкохолът с който разреждаме преди досега си с хомеопатичното вещество с колко други обекти е бил в допир и колко милениуми тази вода е преминавла през реки, морета, блата, хора, растения, болни, здрави, тоалетни, дъжд, мъгли и пр. в кръговрата си? Ами че тя носи цялата тази информация в себе си. Сега евентуално хомеопатът и добавя паметта-информацията на веществото. Тази памет да речем се записва върху кристалните водни "дискове" - тоест се презаписва върху милиардите други записи. Да речем че е така. Аз съм склонен да приема, че това е възможно - нося си езотеричните уклони. Но тогава трябва тази заложена информация да се пази като зеницата на окото, защото в досега си с аптеки, аптекари, търговци, заводи, превоз, складиране и т.н. - честно едва ли ще остане нещо от нея - това не го вярвам! Разсъждавайки така, би трябвало лекарството да се приготвя "на място" или непосредствено преди визитацията на пациента или поне да се съхранява в нещо като информационно светилище. Освен това - личността на хомеопата е толкова важна, ако не и по-важна от самото вещество. Първо, поради залагането на собствената си информация в лекарството (защото поради горните причини аз лично приемам, че продаваните широко хомеопатични средства са просто добър бизнес с шарени бонбонки), второ, поради общуването си с пациента, което е втората ако не и по-важна част от това лечение, а именно психотерапевтичната. Човекът е изслушван внимателно, в защитена среда има възможност да излее мъките си, да се отпусне и довери на един внимателен и отзивчив, толерантен и безусловно приемащ го човек - макар и не специално обучен психотерапевт, но изпълняващ ролята на такъв донякъде! А това също е залагане на информация - защото в самия терапевт, погледнато езотерично, се съдържат всички вещества и елементи! Въобще, може би психотерапията и хомеопатията, а защо не и плюс фитотерапията са една много добра лечебна троица! За въпросното клатене при приготвянето на лекарството - това е презумпция на човека измислил метода хомеопатия преди 200 години. АМи ако беше казал въртене или някаква тайна формула произнасяна шепнешком или призоваване на ангелите или на космическия разум да пораждат това потенциране, сега това щяхме да приемем за вярно. нали той е основателят, авторитет е! Може би тогава бълбукащият извор, който постоянно извършва подобни възвратно постъпателни движения с водата си, би трябвало да е много лечебен -ами ако човек се изпълни с благодарност и вяра, като пие от тази вода, ще е лечебен. Или електрическият чайник, който вари водата ни разклащайки я здраво, би трябвало да произвежда магически субстанции, особено с мъничко билка в него (ами той го прави всъщнсот )... Или капещият дъжд в локвичката на терасата ни постоянно клатещ водата, наситена с всички природни елементи в разреден (потенциран) вид, би трябвало да лекува и ни прави безсмъртни. Амиии хммм... За клатенето съм скептичен. За информацията обаче - да. Знам, че науката каквато е сега, е силно редукционистка и много неща отрича само защото не може да ги докаже с методите си. Информацията се предава и всичко е свързано с всичко. Това науката го класифицира с насмешка като "магическо мислене"... Но, говорихме за науката, предимствата и слабостите и! На базата на горните разсъждения си мисля - ако динамизирането е предаване на информационнот ополе на дадения минерал или растение (оставям люшкането настрана или го заменям с първото, което ми хрумне...), тогава защо са ни нужни алкохолни извлеци? Нали търсим информацията, не веществото носител. Тогава простото поставяне на подходящото листо, билка, причиняваща подобно на болестта действие плюс свързването на съзнанието на терапевта с тази информация, би я заложило съзнателно във водата. Ето ви хомеопатично средство в най-чист вид! не се шегувам! Приятели, да не ми се разсърдите сега - нали темата е за науката - няма да е честно ако не споменем отношението на тази наука към хомеопатията. Но не спираме до там, разбира се! Стана дълго, прощавайте. Просто се замислих пишейки! Приятна вечер! :)

Мерси, подобно!

Бавните движения терапевтират невротичността като цяло, не самото заекване. Но, да - заекващите сме завишено невротични - има изследвания. Дори малки деца със заекване, които още не го осъзнават, тоест не се притесняват от него, имат повишена тревожност. В тази връзка, паневритмията или тай чи има тдобър ефект върху заекващите. не върх усамото заекване, но върху контекста на проявата му - невротичността. Аз наблюдавам тази невротичност в себе си - както се казва, нервак, кибритлия, постоянно ми се шава и не ме свърта... както и емоционално съм доста чувствителен. Това последното си има и добрите страни като завишена сензитивност за всичко, но и отрицателни - светът е грубичък. Преди време си мислех, че заекването ще изчезне ако премахна психокомпонентите натрупани от годините присъствие в живота ми. Анализирах се няколко години, извадих на бял свят сума ти нещо... Сега говоря много и открито заявявам себе си, както и се приемам какъвто съм. И като реакция, хората ми отвръщат по същия начин. Заекването обаче си стои - дори с бавното говорене... Оказва се, че има нещо и извън психологичните компоненти - има мозъчно ядро, а вероятно дори генетична диспозиция. Има много изследвания с мозъчно сканиране, които показват, че процесирането на речта при заекващите на мозъчно ниво е различно. Различна е и мозъчната медиация при заекващите - медиаторът допамин е силно завишен. Но - надеждата умира последна! А и има още нещо - като се замисля от по - висока гледна точка - всичката болка причинена от заекването ме е научила на толкова, колкото без него за три живота нямаше да науча! Ето една моя статия за заекването: Айсбергът на заекването. Психотерапия на заекването.

Мисля си, че ако наистина я дефинираме темата ще отиде в задънена улица! Проучих, макар и оттук оттам изследванията върху хомеопатията и знам за какво говоря! Предлагам да приемем, че науката, такава каквато е сега, е още мъничка и не разбира! И че има и друга по-висша от нейната съвременна методология и тълкуване на резултатите. Както и че емпирията може да бъде по-имплицитна и че заключения могат да бъдат правени не само от статистика, но и от описателни наблюдения! Аз съм за! Гласувам! Тоест разширяваме понятието наука до по-цялостни и по-малко ригидни критерии! Хайде да поговорим за науката и хомеопатията в така уточнения контекст!

Защо да е трудно? Все ще се намерят 40 души с един и същ проблем. Аз съм сигурен, че вече има правени подобни изследвания. Предполагам, че дори в нета ако се разтърся, ще намеря.

Tака поне ни се иска да бъде. На мен също! По този начин обаче можем да "докажем" каквото ни хрумне на ума. Защо научен скептицизъм? Защото темата е за научен поглед върху хомеопатията! Едно е да вярваш в нещо, друго е да можеш емпирично да докажеш правотата му! Книгата, която си цитирала е чудесна, но няма нищо общо с въпросите ми! Всичко е само пожелателно и вдъхновено "скачане към заключения" на базата на емоционално наситено мислене. Това не е наука! В случая ни остава да се надяваме, че субективната ни емпирия се дължи на реални въздействия от хомеопатията, а не на промененото съзнание, предизвикано от сугестията, автосугестията - плацебо ефектите. И да се надяваме, че науката действително ще стигне до работа с параметри като информационна енергия - да речем след 10 или сто години! По подобен начин (много по-добре от мен, разбира се) ще разсъди и подходи всеки съвременен учен. А разсъждавам така, защот отемата е за това! Извън темата - моето лично мнение е, че да, има един голям безкрай, който чака да бъде открит, а досега науката с всичките си постижения едва крета в една малка точица от този безкрай!

Хубаво, това са добри предположения и хипотези - за информацията, за разреждането, за динамизирането. Къде са обаче експериментите, лабораторно проведени, търсещи и откриващи това динамизиране и проследяващи записването и предаването на тази информация? Без такива ние можем да си мислим каквото си искаме, но нямаме ли валидизиране, влизаме в сферата на мистиката и тук разликата между плацебо и динамизиране става тъничка! Просто сипя малко научна сол-скептицизъм върху потенцирането (написал съм го с две и-та горе ). Сега, факт е, че средствата на науката са слабички и добри хипотези като горните засега няма как да се проверят научно! Както казва един колега, можем да правим причинно следствени връзки на базата на личния си опит и осъзнаване (доколкото може да му се вярва), но научни заключения се правят на базата на научна емпирия. Аз лично не познавам научни средства, които могат да докажат енергоинформационното предаване при потенцирането. А вие? Кирлиановата фотография се оказа, че замерва влажността на кожата и няма много общо с аурата. Едно възможно развитие на горната гледна точка е, че науката си се развива с нейните малки крачки, но "ние си знаем" ...

Щом има приет закон да се практикува само от медици, то практикуването и от психотерапевти е противозаконно. Макар че би било наистина чудесно допълващо към психотерапията средство. Тъкмо се запалих, а се оказа, че докторите си приватизирали областта. Е, това е положението ...

Хомеопатията е гранична област в съвременната медицина. Има противоречиви мнения за нея като цяло, за действителния механизъм на действието и, за ролята на плацебо ефекта, сугестията и психотерапевтичната и стойност, която всъщност според мнозина причинява целебните ефекти! Вие какво знаете по въпроса? Запознати ли сте с проведени експериментални изследвания върху хомеопатичния метод? Но, говоря именно за сериозни изследвания, а не за спекулации. Например експериментална група от 20 души с проблема социална фобия (или рак или хрема или психоза... примерно), която приема хомеопатично средство действащо на принципа "подобното лекува подобното". В същото време контролната група, съставена от 20 човека, корелиращи по пол и възраст с експ. група и със същия проблем - в случая социална фобия - получават плацебо таблетки, но са информирани, че приемат хомеопатично средство. Това е само примерен дизайн на експеримент. Вероятно има проведени такива, но аз не съм чел. Някой запознат ли е? Какво казва статистиката?

Потенциирането доколкото разбирам е основният метод за приготвяне на хомеопатични лекарствени средства. Какво представлява то всъщност? Има ли научно обяснение за същността на процеса на потенцииране? Какъв е лечебният елемент в приготвения чрез потенцииране препарат? Може ли научно да бъде замерена действената стойност на "потенцията" на медикамента? Как? Има ли научни изследвания върху потенциирането? Нека в тази точно тема призовем известна доза научен скептицизъм и критично се опитаме да погледнем на този същностен за хомеопатията процес!

В Б-я има ли регламентирано обучение по хомеопатия и какви са времевите и финансови параметри на обучението? Само лица с медицинско образование ли имат право да я практикуват?

"1) Своята същност – човек не може да промени. 2) Законите, по които се променя същността му – човек не може да измени. 3) Законите за промяна на вътрешните му свойства в зависимост от външните въздействия – човек не може да промени. 4) Окръжаващата среда, от която той е напълно зависим – човек може да измени! Ако човек може в настоящето да влияе на окръжаващата го среда, той определя с това своето бъдещо състояние." Горните редчета са от постингите на Кристиян. Позволете ми да не се съглася. Свободната воля, правото на избор във всеки един миг е всичко, което имаме. Изборът между две когниции, водещ до един ил идруг афект, пораждащ съответно действие! Същността - а какво приемаме за същност? Имагинерен висш "Аз", който вечно гоним като морков? Или днк веригите си? Или енергийното си тяло? Или кетеричното си тяло? Дефинирай какво е това "СЪщност" на човека. В моята познавателна система същност се явява психиката ми. Тя подлежи на съзнателна промяна обаче! И най-дълбоко заложените сценарии, дори от пренаталния период, са препрограмируеми. С помощта на осъзнаване и съзнателната им замяна с други, избрани от свободната ни воля! Законите - за някои подлежат на промяна. И то не за някакви богове, а за нас, стига да го поискаме. Ако да речем имаме дадено заболяване, ние можем съзнателно да изменим законите за развитие на същността му. Относно закономерностите на психиката, която според мен е тази наша същина, правейки ни хора - дори тези закономерности са променими в състояние на медитация, при положение, че психиката ипроцесите и са били предварително подготвени и разчистени. Законите за промяна на вътрешните свойства в зависимост от външните действия - Точно тези закони са изключително ковки под инструмента на свободната воля. Една и съща ситуация се възприема различно при различно състояние на съзнанието, закономерно предизвикано от свободната воля. Обкръжаващата среда и бъдещето - Да, можем да я променяме. Точно тя обаче най-слабо влияе стратегически, в дългосрочен план на бъдещето ни. Това, което ни носи реална промяна, е съзнателното реструктуриране на нас самите, като скулптори на собствените си съдби с помощта на единствения инструмент, който имаме - свободната воля! Кристиян - не прочетох постингите ти, цели книги са. Ако това, което цитираш обаче е кабала, баба ми е треньорка по муай тай. Това е някаква Кабала с главата надолу. Т иот доста месеци я цитираш. Спомням си беш едал линк към един сайт за Кабала - многоезичен, с няколко постоянно течащи ТВ канала на седем езика. Този сайт приличаше на Кабалистичен колкото отражение в криво огледало. Огледалото на ума на измислителите на подобно изкривяване на нещата, та чак до преобръщането им с краката нагоре... Свободната воля е всичко. (Мога да отговоря само на кратък постинг)

Да, само че в случая въпросните психически крака вместо да имат мазоли, са силно невротизирани - особено на хората в големите градове. И затова - да, наша е работата да я вършим. И да - тежка е. Повече от много други. Но правиш това именно, което те кефи... А за съгласието ти или не - имаш право на него - имаш опита, хляба и ножа. Аз като калфа, си замълчавам.

Всички хищници, ако не са преяли до пръсване, макар и наситени, имат нагон да преследват и убиват. Един вълк като влезе в кошара, не убива само една овца, а всичките. Маймуните (мъжките) много често убиват съперниците си, дори и невръстни бебета. Мъжките котки много често убиват малките на женските котки - същото правят и в природата големите котки. В природата има насилие примерно равно на това в градовете ни. Както казах, предполагам ,че промяната на нашия вид ще повлече автоматично промяна в цялото функциониране на екосистемата. Засега болката е навсякъде, примесена с красотата. При нас хората разликата е, че осъзнаваме и от това болката става много по-силна! Но и се радваме повече на красотата!

Виждал съм хранени и прехранени кучета, които застигат котка и я сдъвкват. Котките, дори и преяли, си играят с мишките, като ги убиват много бавно, с часове ги преследват и бодат и хапят, но без д аги умъртвяват веднага. А мишките са си доста умнички... Щъркелите си играят с жабите дълго преди да ги глътнат. Много хищници в природата също убиват за удоволствие. Хората пък най-вече. Затова си мисля, че ако наистина станем хора, цялото насилие ще изчезне от природата! Виждам го в мечтите си!

Мислиш ли, че само до преди 20-на години, когато хората са се женили основно в ранните си двадесет, че и преди това, са имали съдбовна забрана за брак? Астрологическите фактори се гледат индивидуално, а общите приказки най-често само вредят! В когнитивната наука в такъв случай се говори за когнитивното отклонение "самоизпълняващо се пророчество" - някой те сугестира с нещо, то прониква в теб и ти несъзнавано правиш всичко възможно, за да изпълниш това "пророчество"!

Убиват защото имат нагон за убиване. Не само за хранене, но за убиване. Там е работата, че и в нас го има... Мортидо, деструдо, нагон към смъртта, дейността на амигдалата... Някъде бях чел, че ако хората се променим, синхронично ще се променят и животните. Да се променим в смисъл осъзнаване, сублимация и израстване. Насилието, болната агресия на садизма са най-болното нещо на планетата ни. Поне за мен. Съжалявам за зайчето ти! Миличкото!

Да, така е - не е развит! В смисъл, че не е осъзната нуждата от психотерапията. За нео райхианството - аз изчислявах веднъж - с пътуванията ипрестоя в Лугана, Швейцария - идва повече от 8 000 евро за етирите години обучение. За тарифите - ами не знам - не би ли трябвало да са ясно заявени. Зъболекарите например нямат ли определени такси? За практическото занимание с психотерапия - наистина много колеги се плашат ужасно от него, дори след 10 години обучение. По-голямата част преминават това обучение единствено за себе си, за собствено развитие, в което лошо няма. Това, което споделят колеги около мен по отношение на реализацията в психологията, е че засега най-печеливша е организационната психология - провеждане на тренинги, бизнес обучения, тийм билдинги и пр. Тук за три дни заплащането е колкото една средна годишна българска заплата. По подобен начин са нещата и с обучението по психотерапия - много по-доходно е, поне засега, отколкото самата психотерапия. Например има безброй групи за обучение по психодрама, но много ли са реално течащите групи за провеждане на психодраматични сесии? Освен това, обучението изисква някаква нормална степен на дар слово и заучен материал с известни елементи на творчество и малка степен на неизвестност. Психотерапията от своя страна е като пътуване в постоянно нови земи - всеки човек е една неизследвана земя - а това изисква много повече усилия, опит, импровизация, като теорията е само база, но реалната практика е нещо различно. Аз поне така го чувствам - но мнението ми е субективно, нямам опита на Хип. Между другото, той е един от малцината, които съм срещал, които се осмеляват да представят нещата каквито са. А това идва от личностова хармоничност, човечност и баланс!

Аз пък забелязах, че като се спомене името на Мадлен Алгафари, винаги бива събуждан тежък ответ. не я познавам добре. Виждал съм я като работи няколко пъти. Определено би се харесало на много от пишещите тук - има силна трансперсонална (трансперсоналната психология е школа в съвр. психология) насока в работата и. Има опит, има много живот в нея, както и ум и харизма! Определено е помагнала на мнозина. Както тя твърди, преди 1о г.е вземала по два лева на сесия... Е, после по 70, а сега и по 100 лв. Но - хората я търсят. АКо беше само поради телевизионните и участия, щяха да отиват при нея два три пъти и да си тръгнат. Но те не желаят да прекратят терапията си... За таксите и - ами това си е професия и за нея също важи пазарната икономика като при всяка друга професия. Психотерапията е нещо скъпо в цял свят между другото... Твоа че в Б-я работим за 20 лева на час, а един масаж е 30 или 50 лева, е смешно. Защото масаж се учи за три месеца а психотерапия за доста повече. Нима един психотерапевт няма право да успява материално? Защо не обсъждаме цените, поставяни от производителите на жилища или парите печелени от лекарите при трансплантации например? Аз пък твърдя, че психотерапията е много по-животоспасяваща, ако е правена навреме, защото маса болести са психосоматика... А качествата и изискванията и материята с която борави терапевтът са много по-фини и изискващи! Напоследък имам чувството, че психологическата общност в Б-я прилича на гнездо оси - всеки се стреми да ужили другия и да го очерни, да се покаже по-знаещ и ерудиран ,да използва повече латинизми, англицизми и гърцизми... Не знам дали е поради манталитета ни или поради неутвърденото положение на психологията и психотерапията и увеличаващата се конкуренция и малката клиентела, но междуособиците в психологическите среди са факт... Това всичкото пиша като общо разсъждение, без връзка с никой от пишещите тук. Както и от позицията на човек, а не терапевт. не съ мтакъв. като стана, ще си сложа табелка на челото! Много съм съгласен с Шехина за вменяването на убеждение за некомпетентност от някои преподаватели, та и цели специалности...

Тези поверия за котката са едни в едни държави, а противоположни в други. В Англия котката се цени като носеща късмет - и то най-много черната. По други земи е обратното. В Египет котката е била боготворена, после в средновековието смятана за дявол ... А нещата са такива, каквито са. А са такива, че процесът на обмен между теб и приятелчето ти животинче е такъв, какъвто ти го предизвикаш с излъчването си. Синхроничност! Мен лично котките ме зареждат страхотно - просто чувствам как ми се вдига окситоцинът (нежната обич и щастие) и серотонинът (спокойствието и увереността) като има коте наоколо. А и въобще животинче!

Здравейте! Лекцията мина чудесно - имаше огромен интерес - може би 200 души, а залата беше за 100 - така че имаше доста правостоящи От форума бяха Хамелеона, Късметче и дъщеря и, Криси, Аратрон и аз. Лекторката се беше приготвила за лекция около 3 часа, но се оказа, че има друго мероприятие в същата зала и се ограничи в час и половина. Затова и не можа да обхване всичко, което искаше - просто материята е богата, нейните знания са много, а времето беше нищожно. Имаше видео запис на лекцията. Аз обаче не бях от организаторите и не знам какво ще правят със записа... Като заключение: аз лично много се радвам, че д-р Абаджиева е в България и желае да работи за нас, българите! Поздрави!

Любимо животно? Коткатаааа! Толкова чисто, интелигентно, обичливо, грациозно, красиво, самостоятелно и с характер същество е котката, че понякога като се гушкаш и мъркаш заедно в захлас, ти е едно от най-хубавите неща през денонощието, което ти се случва! И се преливаш един в друг и се лекувате взаимно и се обичате. И осъзнавате единството на всичко и онази житейска вибрация, която преминава през всички ни и ни свързва в цялост...