Орлин Баев

В "книга за здравето" Учителят препоръчва да се лекуваме чрез излагане гърба на слънце, както и чрез гледане на слънцето - в сутрешните и вечерни часове! Как прилагате тези две препоръки практически? В смисъл кога излагате гърба си и кога гледате изгрева или залеза? Малко е трудничко едновременно да се прави - ще заболи вратът! Може би един ден се гледа, а следващият се препичаме на изгрева? Или пък гледаме изгрева, а като се постопли повечко, се препичаме? А защо именно гърбът, а не коремът? Познавах един дядо Кольо, който е питал Учителя за някакво заболяване негово и той му е препоръчал при изгрев да си излага гърба! И се е оправил наистина - след мисля каза две седмици! Доста дисциплина, ранно лягане и добър сън се изискват за слъцепосрещането...

Аз лично съм едно добро гардже - пея си грачейки. Пробвал съм да пея в хор преди няколко години - успявах да се включа с баритона си в по-дългите, по-протяжни песни, без много вариации нагоре надолу. Например в сладко-медено песента. Сядах до другите баритони и ги следвах. Но общо взет онямам таланта - просто факт. Българските гласове наистина са интересни - често гледам някой хамерикански филм на фона на който звучат български песни - чак се учудвам колко мистично звучат и колко специфично неповторимо. ... А накой запознат ли е с техиката на шаманското/ тибетско гърлено пеене? Знаете, тези мантрови припеви в много ниска октава - как се постига такова нещо?

В психоогията на развитието се изучава проблемът nurture/ nature, тоест доколко имаме вродени черти, характеристики и поведения и доколко са влияние на контекста в който се развива детето (средата, възпитанието, социумът...). Изводът до който общо взето се стига е, че да, имаме предразположения, генерални параметри, генетични склонности и факти. Но те са само рамки, въз основа на които се гради детското развитие чрез индивидуалния му опит. Съвременната психология на развитието е силно клоняща към по-голямата стойност на възпитанието, на собствения опит на детето. А той започва още в утробата, както знаем. По отношение на агресията и мира - генетично ги имаме и двете - гневът е другото лице на страха (произвеждат се от същата мозъчна структура), а мирът е тази природна хармония, присъства съзнателно или не във висшите ни мозъчни центрове и зони. Или психологически изразено - агресията е дете на подсъзнанието ни, а мирът на свръхсъзнанието. Те са вродени психологически структури. Оттук нататък обаче всик озависи от средата, възпитанието, родителите, културата, духовността на възпитателите, социума, от медийната сугестия, колективът на детето (приятелчета, училищна среда и т.н.)... Съвременната когнитивна психология на развитието прави многобройни експерименти, чрез които доказва огромната роля на УЧЕНЕТО на детето за целия му последващ живот! Донка, в това болно съвременно общество с преобърната с главата надолу ценностна система, дивашки цели, медиен бълвоч, компютърна пошлост, коит оса залели света, дори съзнателни родители е много трудно да възпитат миротворчесвто у децата си! А ак ого възпитат в такъв контекст, дал идетето няма да бъде бито и тормозено от веселите си дивачета другарчета, плод на дивите си родители? Но има места по земята, където социалнният контекст е много по-различен от този на балканското село българия...

Личностови разстройства са тези засилени характерови черти, които пречат на околните. Старото наименование на личностовите разстройства е психопатия или характеропатия. Такива хора се чувстват съвсем комфортно с характерите си, поне докато социумът ги търпи. Могат да развият невротичност, когато характеропатията им не е търпяна и задоволявана от околните. Хората с характеропатия са напълно уверени, че те самите са напълно наред и че ако има някой, който да е виновен за напрежението, което постоянно създават с присъствието си, това е всеки друг, но не и те! Параноидно личностово разстройство Личностово разстройство, което се характеризира с (1) прекомерна сензитивност към преживяване на неудачи и неуспехи; (2) злопаметност по отношение на нанесени обиди и оскърбления, склонност към отмъстителност; (3) мнителност и постоянна склонност към изопачено възприемане на околните, като например техни неутрални и дори приятелски действия повратно се тълкуват като враждебни или оскърбителни; (4) борбено и непреклонно чувство за собствена правота, несъобразено с реалната ситуация; (5) склонност към патологична ревност; (6) склонност за преживяване на значителна собствена значимост, изразяваща се в трайни себеотносни нагласи; (7) свръхангажираност с неоснователни “конспиративни” обяснения на събитията от непосредственото обкръжение или в света. В някои случаи разстройството е възможно да се задълбочи в параноидна шизофрения. Диссоциално личностово разстройство (социопатия) Личностово разстройство, което става обект на внимание преди всичко поради голямото несъответствие между поведението на лицето и съществуващите социални норми и което се характеризира с : (1) грубо безразличие към чувствата на другите; (2) изразена и постоянна безотговорност и игнориране на социалните норми, права и задължения; (3) невъзможност за поддържане на трайни взаимоотношения, въпреки че няма затруднения в установяването им; (4) крайно ниска поносимост на фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни реакции , вкл. и физическо насилие; (5) неспособност за изживяване на вина и за извличане на поука от миналия опит, особено от наложени наказания: (6) изразена склонност да се обвиняват другите или да се измислят правдоподобни обяснения за проявите, довели лицето до конфликт с обществото. Нарцистично личностово разстройство Човек е дълбоко убеден, че неговата личност и живот са най-важните в цялата вселена. Егоцентризъм. Склонност към импулсивност и агресия, когато нарцисизмът не е задоволяван. Пълна незаинтересованост и липса на емпатия към всичко незасягащо собствената личност. Такъв човек може да включи в рамките на нарцисизма си своето семейство или служебен колектив, дори държавата си. Липса на глобална визия и естествено чувство за общност и колективизъм. Ананкастно личностово разстройство (натрапчива /обсесивно компулсивна/ характеропатия) Разстройство на личността, което се характеризира с: (1) нерешителност, склонност към съмнения и прекомерна предпазливост, отразяваща дълбока вътрешна несигурност; (2) свръхангажираност с детайли, правила, списъци, ред, организация или разписания; (3) перфекционизъм, който пречи на завършване на задачите; (4) прекомерна съвестност, скрупульозност и повече от необходимото посвещаване на труд, за сметка на удоволствията и междуличностовите контакти; (5) прекомерна педантичност и конвенционалност; (6) ригидност и упоритост; (7) прекалено настояване заобикалящите да следват точно неговия или нейния начин на правене на нещата или прекалено нежелание да позволява на заобикалящите да вършат нещата; (8) нахлуване на настойчиви и нежелани мисли или импулси. Разстройството може да прерастне в натрапчива невроза (обсесивно-компулсивно невротично разстройство). Шизоидно личностово разстройство Личностово разстройство, което отговаря на следните критерии: (1) дейностите, които доставят удоволствие на лицето са малко на брой или няма такива; (2) емоционална хладност, отчужденост или афективна изравненост; (3) ограничена способност за изразявне на топли нежни чувства или на гняв към други; (4) явно безразличие към похвали и критика; (5) слаб интерес към установяване на сексуални контакти с друго лице (да се съобразява възрастта); (6) почти неизменно предпочитане на самотни дейности; (7) прекомерна ангажираност с фантазии и самовглъбяване; (8) липса на близки приятели и отношения, изпълнени с взаимно доверие (или само едни такива) и липса на желание за такива отношения; (9) подчертана липса на чувствителност към общоприетите социални норми и правила. Хистрионно личностово разтройство Разстройство на личността, което се характеризира с: (1) драматизиране на собствените преживявания, театралност, преувеличено изразяване на чувства; (2) внушаемост, лесно повлияване от околните; (3) повърхностна и лабилна емоционалност; (4) постоянно търсене на източници на вълнения и дейности, при които пациентът е център на вниманието; (5) неподходяща съблазнителност в облекло или поведение; (6) свръхангажираност с физическа привлекателност. Като придружаващи черти могат да се наблюдават егоцентризъм, склонност към самоугаждане, постоянен стремеж към признание, лесна обидчивост и постоянно манипулативно поведение с оглед удовлетворяване на собствени нужди. Разстройството може да се развие в соматоформно невротично разстройство (хистерия) Емоционално нестабилна личност Личностово разстройство, при което е налице изразена тенденция да се действа импулсивно без оглед на последствията в съчетание с неустойчиво и капризно настроение. Способността да се предвижда и планира е минимална, а изблици на интензивен гняв често могат да доведат до насилие или “поведенчески избухвания”; последните се провокират лесно, когато импулсивните действия се критикуват или отхвърлят от другите. Емоционално нестабилна личност, граничен (borderline) тип. Налице са много от характеристиките на емоционална нестабилност. Като добавка представата на лицето за себе си, за собствените цели и вътрешни предпочитания (включително сексуални) са често неясни или нарушени. Обикновено е налице хронично чувство на празнота. Съществува предразположение към въвличане в интензивни и нестабилни взаимоотношения, което може да доведе до повтарящи се емоционални кризи и да бъде свързано с поредица от суицидни заплахи или действия на самоувреждане (макар че същите могат да се проявят и без видими поводи). ................................................................................ ....................... Във всеки съвременен човек някои от гореизброените характерови черти присъстват и това е нормално. Тези черти се превръщат в характеропатия (психопатия, личностово разстройство), когато се засилят дотолкова, че очевидно вредят на околните! Личностовите разстройства са по-чест осрещани, отколкото човек може да си помисли. Немалка част от лидерските позиции са заети от нарцистични личности. Босовете на престъпните групировки например по правило с апараноидни характеропати. Както и немалка част от полицейските кадри. Голяма част от обитателите на затворите са социопати, неспособни да изпитат капка вина за насилията извършени от тях. А нима не сте срещали хистрионни дами? Шизоидните личности общо взето са по-рядко срещани, но ги има - на мен веднага ми минава асоциация с някой "отречен" шизоиден хималайски йога да речем. Какво мислите за характеропатиите? Разкажете случки от живота си.

Напоследък си правя различни експерименти с дишането - с т.н. холотропно или ребъртинг (бастрика) дишане, както и с бавно дишане между тях със задържане на дъха "горе" и "долу". Много е интересно и е плодородна нива, от която хората засега малко се ползваме. Тези дни отворих една книжка от Ленард Ор - за безсмъртието, за хималайските безсмъртни йоги, владеещи силата си така, че да поддържат телата си във вечна младост, да ги дематериализират по желание и да ги кондензират отново... Книгата е шестата от горе на долу в линка. Интересното за всеки съвременен човек е, че дишането, слънцето (огънят), водата, разтоварващите режими на хранене, леките упражнения, визуализацията и съзерцанието са достъпни за всички. както казва Ор, те са леки и приятни, водят до вътрешна радост, дори възторг, блаженство! Всяка болест, зависимост, пречещи мисловни и емоционални патерни и травми могат да се излекуват с тези методи. Ленард Ор говори и за разплитане на семейните възли, на тези емоционални и мисловни схеми, които носим несъзнавано и водят до болестите и смъртта ни - а това си е чиста проба психотерапия. Цялата му система въобще може да се нарече една могъща и красива трансперсонална психотерапия - в нея се включва психоанализата, но се добавя и цялата мощ на космическата мъдрост, изразена в ясни и конкретни методи - действени и красиви!

Привет, съфорумци - пишещи и непишещи, знайни и незнайни! Темата за "честният поглед върху себе си" отдавна не е раздвижвана. Ето ме: едно 4-годишно момченце започва да заеква - има генетично предразположение за това, мозъкът му започва да процесира речта по различен модел - зоната на Брока се прехвърля и в дясната хемисфера,двете заедно произвеждат речта и речепроизводстевото се преплита някъде в предаването на нервните сигнали - резултатът е заекване. Сега си мисля - този дисонанс дали не се прехвърля и характерово -в смисъл, че логиката на лявата хемисгера да се конкурира, а не да се кооперира с интуицията и паралелната работа на дясната. Процесирам в момента - не мисля - по-скоро речта не успява да изрази по-добрата връзка между двете в резултат на това преразпределение...както и да е. Та това момченце осъзнава, че не може да изрази това, коет оиска, да разкаже на другарчетата си филм или виц, да сподели... В него се трупа напрежение. То започва да се бори. Но не успява. Несъзнавано това момченце интернализира заекването си като авторитет - жестока автократична същност, която неумолимо го потиска и се гаври с тази най-ценна човешка способност - речта, сподобност от коят озависи огромна част от живота ни (като юноша например предпочитах да съм без крак или на количка, но с работеща реч). От борбата и неприемането на тази част от себе си (заекването) и постоянните неуспехи се залага схемата за провал, социалната фобичност от това какво ще кажат хората при този провал. Това се компенсира със завишения перфекционизъм на огромните усилия да се контролира речта. Този перфекционизъм резултира в схемата за самонаказване като следствие от неминуемия провал в осъществяването изискванията на перфекционизма (заекването просто не позволява той да бъде задоволен). Интроекцията на заекването във вид на автократичен деспот (несъзнавано) води до проекцията на болката от този деспотизъм в околните като убеждението, че те ще злоупотребят с него, в недоверие към хората и държането им на дистанция. Сборът от всички тези схеми води до известна депресивност, която се поддържа и подсилва дотолкова, доколкото човекът продължава да поддържа целия порочен процес на пораждане на горните схеми чрез борбата, неприемането на себе си. Въпросната интернализация на деспотичния жесток авторитет на заекването (за какъвто несъзнавано е приемано) и борбата с него проецирана на социално ниво води до бясната нетърпимост към автократични личности, към налагане. Както и към заемането на радикална позиция при кой да е спор. Защото при спора опонентът задейства горния механизъм на отхвърляне на авторитет. Когато някой смята, че в спора се ражда истината и го превръща в начин на водене на диалог и в основа на поведението си, реагирам. Осъзнавам реакцията си, както и схемите които я пораждат. Но специално в това отношение не желая да ги променям. В отхвърлянето на авторитет има недостатъци, но има и предимства - дава ти един непрестанен стремеж към развитие, както и свобода на мисълта. Не обичам споровете. Мога да угодя на егото си и да се включа в спор, като носейки вода от девет кладенеца (което правя добре ако реша да го правя) играя в играта на поддържане на собствените си и тези на опонента си когнитивни схеми. Но не желая да го правя. Затова пък, когато отношението е приятелско, мога да дам душата си за такъв човек и с удоволствие да пожертвам всичко за него. Обичам приятелския диалог, приятелското отношение. При такова мога да понеса всичко - с радост. Но груб и недобронамерен спор не желая да водя. Смятам, че истината се ражда в изпълнения с приятелско чувство и сърдечност диалог. От доста години имам нагласата за пътуване в съзнанието си, но в последните няколко години превръщам тази си нагласа в професионален статус. Част от тази ми мотивация е тласкана от когнитивните схеми, които имам вследствие на речевата си специфика. Това обаче не го крия - целият ми живот и характер и личност са ясно и открито заявявани в публичното пространство. А реномето ми - предпочитам да го градя върху откритата си честност на това, което съм - това е здрава основа - и го правя. Когато Юнг се осмелил да заяви теориите си, колегите му са го обявили за шизофреник. Той действително е имал визии, променени състояния на съзнанието, бил е доста чувствителна душа. Но именно това го е водило по пътя му и е създал прекрасни творения. Фройд е бил зависим - наркотично и сексуално. Тези зависимости и характеровите специфики, предизвикани от тях са го тласнали към дълбока експлорация на собствената му душевност. Като наблюдавам колегите си психолози, мога уверено да кажа, че огромната част от тях също са тласкани съзнавано или не от известни вътрешни наличности, схеми, които ги карат да проведат една немалка вътрешна работа в течение на годините. Според психоанализата човек става терапевт поради известна нарцистична, параноидна и пр. характеропатия, като терапията се явява сублимация на агресията и недоверието към другия, както и компенсация на стремежа към власт и контрол, които пък са проява на още по-дълбоки наличности. Или накратко, емоционално изразено, сублимация на садизма и мазохизма, в терапията превърнати в съзнателната мотивация за помощ. Съгласен съм с това. Сега, въпросните когнитивни схеми са един болезнен трън в психичното и социално функциониране - от доста време си ги изследвам. Изследвам и тези на хората около мен, както и на тези, с които работя. Постепенно това се превръща в навик. Не съм идеален и не бих могъл да бъда. И не искам да бъда. Доколкото мога се осъзнавам, доколкото мога се променям. Мога да кажа, че голяма част от гореописаните процеси са разчистени при мен. Заекването ми обаче си стои повече или по-малко. Когато работя с човек, почти го няма, защото съм в позицията на авторитет. Друг път е по-силно. Но съм откровен - със себе си и с другите. Това съм, което съм. Във всеки случай, знам само, че съм напълно искрен и мотивацията ми е дълбоко сърдечна във всичко, което правя. Поздрави, Орлин

Царят на шута или персоната на сянката... Интересна тема!

Кокошката или яйцето?

Как става това на практика? За един средно-статистически човек? Например чрез медитация, дихателни методи -средно статистически такива и достъпни за всеки. Както и чрез анализ воден от терапевт или самоанализ в самия живот - чрез осъзнаване на психичните си наличности и процеси и преместване на фокуса на житейската цел във висините на душата си. Тогава би било добре да се измисли и любовен метадон за лечение на любовната зависмост. Ами не е лоша идеята ... :) За човешката любов, да - напълно! А и т.н. божествена не бих казал че се случва без биологичен и биохимичен субстрат. Във всеки случай, докато сме в тялото си, зад всяко чувство, мисъл и настроение стои дадена мозъчна физиология, невронни мрежи, невромедиаторен процес от точно определено естество при дадено състояние. Това са факти, в които когнитивната наука и по-специалн окогнитивната невронаука все по-тясно навлиза!

Има хора и хора. На мен 2.5 г. страдание и после влюбване и после пак страдание (защото това е колелото на самсара) ми прилича на биполярно р-во... Не че го имаш, но е на същия принцип. Мисля си, че няма мног осмисъл да чакаме съдбата да ни подхвърли благоволението на някое момче или момиче, което да разпали хормоналните ни движения, наричани любов. Не е ли по-добре да бъдем посточнно свързани с източника на тази любов в себе си? Тогава и връзките ни ще протичат хармонично - но без да се хващаме за благоволението на някое мъжленце или женичка като удавник за сламка, за да се почустваме в досег с любовта. Бил съм влюбен. Лудо и безумно - за цели 10 години. не виждах нищо, заслепен от обичта си и жертвах всичко за нея. Тази обич ми носеше много и преживяванията ми много често бяха на пълно сливане и недуалност, на огромно блаженство и екстаз... Но има повече и от това, само това се опитвам да кажа. Човешката любов е идентична със зависимостите, например с пристрастяването към хероина. Същите химични процеси протичат и при дозата хероин и при любовното опиянение в прегръдките на любимия. Зад тези ми думи стоят научни изследвания и статистика... А прекратяването на приема на любимото вещество/ любовна интеракция с възлюбения от нас човек води до абстиненция. Мъката (депресията) при пост любовната раздяла е идентична на абстинентните симптоми при спирането на дрогата. Респект, влюбени момичета!

Да, смисълът е в израстването, в поставянето акцента по-скоро върху връзката с този вътрешния мъж, Анимус, ако сме жени или вътрешната жена- Анима, ако сме мъже. Смисълът според мен е да се чувстваш пълноценно без значение на външните обстоятелства - те могат да разклатят, да стресират малко, но ако сме наистина свързани или дори слети с това вътрешно същество в нас, източник на радост и светлина, с вътрешното си слънце, тогава тези житейски разклащания единствено подхранват това наше АЗ. Смисълът е да ти е хубаво просто защото СИ. Защото имаш връзка с източника на всики цели и удовлетворения вътре в теб! Просто си седиш в къщи или пазаруваш или си в офиса - с хора, без хора, с приятели, без приятели - и ти е хубаво! Това биологически е и хормонален баланс! Самотата идва когато сме попрекъснали връзката с извора на живота в себе си. Чрез убежденията за стойности и цели, идеали сугестирани в нас от деца от обществото например. То каквото е сега не е критерий за дълбоките житейски стойности. Например имаш схеми в себе си: "Трявба да се оженя и имам деца, за да съм като другите!". Желанието за приятелство, семеен живот, деца е нормално за всички същества. Но не е добре да е самоцел - според мен. Първа е тази връзка със ... Себе си! Сега си прекъснала дълбока емоционална връзка. Потъжи, поскърби, поплачи седмица, две ... нормално е. Но и докато тъжиш, виж таз итъга и скръб отгоре, наблюдавай я - тя не си ти. Или поне тя не е цялото ти Аз. тя е част от теб. Една малка и красива част от теб - като едно облаче, в което сега си влязла и ти се струва, че то е всичко. Но не е. Отпусни се в тази тъга, преживей я отворено и приемащо. И се наблюдавай. Тогава вкопчването в нея ще изчезне и ти естествен още излезеш от нея, от този емоционален облак на тъгата и ще го погледнеш отстрани, в светлината на светлата си същностна природа, как се разтапя и намалява. Без борба, с благодарност за опитността на тази тъга. Ще усетиш дори как тъгта се превръща в радост! Това е медитация. Друго - виж живота си в реална светлина. Дали наистина нямаш никакви приятели. Я се поразрови в тефтера си - може би има доста хора, които държат на теб и те обичат! Свържи се с тях! Общувай! Запиши се в колкото искаш сайтове за запознанства да речем, завържи приятелства, говори си с хората. Свържи се с група от хора, която ти допада - да речем свързана с някое хоби - туризъм, йога, тай чи, паневритмия, някой арт клуб или др.... Прави това, което ти носи радост и удоволствие. Друго - печи се на слънце - на терасата или плажа (ако си на морето), гледай слънцето сутрин и вечер - то е всъщност най-добрият ти приятел и е връзка с това истинско СЕБЕ в теб! И преди всичко - приеми ставащото с теб като епизод, който ще премине. Знай, че тъгата ти е временна. Животът е училище - да се учим, спокойно, без да се престараваме, но да попрочитаме книжката на съдбата си и да извличаме ценното от нея. :) п.п.: това са общи неща - може би някои от тях те касят, други не. Но са добронамерени и сърдечни! С обич: Орлин

Безспорно храната и питието оказват влияние на търпението ни и на биохимията ни, а оттам и на психиката ни! Аз най-търпелив съм като съм на водна или плодова диета - тогава волята ми и връзката ми с вътрешния ми център се задействат най-силно. Както и при разумното използване на секса. Между качеството и количеството на последния и търпението или раздразнителността има пряка връзка поне при мъжкия пол - на биохимична основа. Търпението разбира се зависи от вътрешните ни "схеми", "сценарии" за реакция на житейския контекст, тоест от характеровите ни особености. Зад определен характер стои и специфична биохимия - различно ниво на допамин, серотонин, на тестостерон, адреналин и кортизол. Вътрешните ни характерови сценарии при взаимодействието си с тези на околните служат като филтър за възприятията, мисленето, емоциите и поведението ни. Така че, процесът е двустранен - вътрешната ни нагласа и обектните ни отношения (общуването с другите). Ако вътрешните ни схеми са такива за свръхконтрол над себе си и другите, то най-малкото несъотсветствие с желанията ни води до раздразнение, проявявано екстровертно нападателно чрез вербалност или действия или интровертно като автоагресия, вина и себенеприемане. Ако характеровите ни сценарии (схеми) са на толерантност, обич, хармония, мъдрост и емоционална стабилност, тогава дори общуването с характеропатичните параноици, натрапчиви и ананкастни личности ще протича без хвърчане на искри! В основата на всяка съзнателна работа по осъзнаване и промяна на въпросните схеми обаче стои достатъчно и хармонична вътрешна сила. Телесно тя се изразява в хормонален баланс. Прави сте обаче, че само тя сама по себе си не е достатъчна! Но е необходимо условие за установяване и поддържане на вътрешната хармония и щастие чрез съзнателния ни психоемоционален живот.

Много силна мисъл. От известно време се занимавам с психотерапия. Не съм лекар, поне не телесен. Но струва ми се, че горната мисъл ако важи за телесните лекари, то при психотерапевтите е 1000% практическа реалност! Преживявам го практически. Вътрешното ти състояние е поне 70% в психотерапията, а методите - анализът, хипнотерапията, психотетърът и пр. са важни, но ако липсва светлото и силно, спокойно и уверено личностово присъствие, терапията просто зацикля. Преносът, проективната индентификация които се случват (питайте кака си Мелани Клайн ак оне вярвате ), се променят моментално при различно състояние на терапевта! Ако при соматичното лечение личността на лекаря е важна, то при психотерапията изискванията към психохарактеристиките на лекуващия са далеч по-високи. А за да са на ниво, е нужен качествен живот и устрем към непрекъснато себеразвитие, тоест да се учиш постоянно, да осъзнаваш и полагаш волеви усилия за корекции в психическия си и поведенчески живот.

АКо човекът постоянно умишлено или не дразни, вероятно става дума за характеропатия (личностово разстройство) и наистина не е лесно с такъв човек. Можеш да избереш да седиш с него, да развиваш търпението и толерантността си, като дразненето му да се превърне в тласкащ стимул за себеразвитието ти. Можеш да пробваш да сядаш ежедневно с него и да го анализираш и помагаш в собственото му осъзнаване. Можеш спокойно да му заявиш, че докато се държи така, се дистанцираш емоционално и до известно растояние физически от него -охладняваш умишлено и поставяш известни физически граници на дистанция. АКо е мъж и сте в интимни отношения, преставаш да спиш с нег овременно, за да го накараш така да се замисли, че нещо става и да положи усилия. Но във всички случаи е нужно колкото се може повече спокойствие иинтелигентно, а не емоционално отношение. Обикновено натрапчивит едразнители несъзнавано именно от раздразнението се хранят. Впримчват вниманието ти с тон, поведение, думи - по по-евтин или по-изкусен начин и си "хапват" раздразнението ти... При теб какъв е случаят по-точно?

Хип, по твоите мнения направо учебник може да се състави! :) СУпер интересно и от личен опит писано! Бернаскони е бил набеден, защото едно момиче анорексичка починала - не си спомням самоубила ли се беше или просто си отишла от глада. И "колегите" му психиатри са го захапали - само това са чакали. Нищо, че има хиляди и хиляди разрешени случаи с методите си. Докторите очакват да се продават търговските продукти медикаменти - зад тях стоят батковците с дебелите капитали произвеждащи хапченцата. Е, как сега някой ще си позволи да не им ги продава и само с една гола психотерапия (нищо че действа най-ефективно и причинно) ще лекува анорексия и булимия? Как смее?

За търпението съдя по собствения си опит. Когато имам високо ниво на вътрешна сила прагът на раздразнение автоматично се вдига високо. И обратното. Вторият ми коз при търпението е емоционалната сублимация - влагането на емоцията на гняв във вътрешния център, в свръхсъзнанието - работи само при добро ниво на вътрешна сила и известна опитност в сублимацията. Третият ми коз е анализът на ситуацията, на човека който дразни, вербален анализ на ситуацията и личността на дразнещия заедно с него - това погасява с добро или понякога малко по-грубичко несъзнаваните мотиви на човека да дразни!

Беседите са наистина една чудесна терапия. Както и молитвите, а още повече и формулите! Проблемът тук е, че могат да се ползват преди всичко от почитателите на съответното учение, както и от хора с по-широки вярвания и трансперсонална насоченост. Според мен, за да се превърнат думите на Учителя в универсална психотерапия, е нужно да бъде свършена известна работа от един или повече психотерапевти, които да "преведат" и доразвият идеите, подходящи за психотерапия, дадени от Учителя! Но това е приятна и вдъхновена работа. Дано намерим време през идните години да я започнем и развиваме!

Лечение с мисъл? Нарича се още и психотерапия!

КОЛКО ТОЧНО! Това не е перфеционизма на болния от анорексия, но манипулацията на енергийния вампир. Най-лошите ми кризи са предизвиквани точно от човек който ме е предизвиквал да плача, да проявя емоции, обвинявал ме е безсмислено...Интересно наблюдение - чувствах сякаш си разрежда негативността върху мене, хвърля ми я като мръсна дреха да я "чистя" и си ляга пред телевизора с усмивка. А аз...не мога да преглътна дни наред! Добре де, защо точно при някои подобно авторитарно поведение предизвиква анорексия, а друг просто ще махне с ръка, защото себеувереността му и самочувствието му идват от самия него а не от мнението на шефа му? ...винаги повръщах като сядах до един от шефовете си и не можех да ям няколко дена! Ще парафразирам леко горния цитат съответно чертите срещани при стандартния анорексик: "При хора, поели някаква отговорност (шефовете, например. Или хора, поели отговорност за собствения си контрол над вътрешната неувереност чрез насилствен контрол на тялото, храненето, секса и емоциите си ), често има недостиг от положителна енергия, предизвикан от високите критерии за успех и непогрешимост, които си поставят, и оттам опасенията, че няма да се справят с отговорностите и да покрият собствените си критерии и очаквания. Тъй като несъзнаваната позиция на проблема им обаче не им позволява да признаят това дори сами пред себе си, истинската причина за дефицита е натикана дълбоко в подсъзнанието и се маскира от ума по всички възможни начини (различни обяснения при различни разбирания). Критериите и очакванията се прехвърлят върху подчиненито тяло заедно с негативната енергия, която ги съпровожда, и се обменят за позитивната енергия, която донася "победата" над собствената емоционалност и тяло." Тоест имаме нарушена свързаност с автентичната връзка със Себе си, със спонтанната радост и непринудена естественост и самоприемане които това Себе носи с активното си житейско присъствие. Вместо естествените желания за този Селф, се задейства компенсаторният контрол на множество "трябва" в различни житейски области и по-специално фиксация в емоционалния и телесния самоконтрол. Това развива перфекционизма и задоволяването му чрез носещия радост мазохизъм на телесния самоконтрол се утвърждава. Този мазохизъм се приема несъзнателно за спасителен пояс за една перверзна връзка с радостта на Селфа. А всичко тръгва от една невротична себенеувереност и несъзнаван страх от провал, дълбоко закопани в подсъзнанието. Според мен еди нтерапевтичен план при анорексията би включвал първо продължителен анализ и постепенно осъзнаване на подсъзнателните процеси. Второ, реструктурирането им на базата на осъзнаването чрез замяна/ сублимиране на негативните схеми с позитивни и адаптивни. Трето, работа по връзката с автентичния Аз (Селф) чрез релакзация, медитация, холотропно дишане. А целият процес и през трите етапа се съпътства от внимателно провеждана водена визуализация/ хипноза. Горните разсъждения са общи, не претендират за пълна коректност и целят единствено взаимно обогатяване чрез мислите ни по темата в този форум. Сърдечни поздрави: Орлин

Това за извличането при глад е така - забелязъл съм го и аз. Но не можем постоянн ода гладуваме, освен ако не сме привърженици на чистотата на анорексията ... Профилактичен глад обаче действа супер и спира дори болките в даден зъб. Това е временна мярка обаче.

Писе ,няма страшно! Не си сама! :) И тук като ти идва един вътрешен протест против твърдостта на тези генетични програми и минималното н ивлияние върх утях - та чак до дядо господ стига и до затвора наречен живот ... Има ченета и чашки където да си ги слагаме ... хубава представа нали? Еми, нещата са такива каквито са. Със зъби ил ибез зъби - остава ни да живеем обидно кратките си животи по най-добрия начин, по който можем! :)

:) Господ ... :) Може би вината ти идва от това, че искаш да контролираш другия както себе си и когато не успяваш, се задейства вината - тоест проектираш собственото си желание за контрол и перфекционизъм в другите. А ти е трудно да го обсъждаш както ти е трудничко да обсъждаш собствените си "провали" непокрили високите изисквания (говоря по-скоро общо принципно, не толкова за теб конкретно - ти си една доста по-осъзната анорексичка ) . Те по принцип побъркват всички наоколо ... Но ак оимаш схема за свръх контрол над себе си и другите - още повече! Ти как си с критикарството?

Яко

Баща ми е на 63 - яде по един пакет вафли на сядане на масата. Има две три пломби и бели зъби като на холивудска звезда. Майка ми не яде почти нищо поради проблеми със стомаха, захар не обича при това, но някъде след 35-тата и година зъбите и са пълен провал. Н емязат на каквото приличат. Аз съм се "метнал" на нея и зъбите ми са дори по-зле. И не ми говорете за зъбна хигиена, за витамини, минерали, плодове, зеленчуци, здравословно хранене и пр. Съгласен съм, че няакво влияние има и това. Някакво - н оне абсолютно, какт ое представяно това от явторите на книжки. Племената със здрави зъби преди всичко водят много по-необременен психически живот и много по-малко се тревожат за бъдещето, за социалния си статус, кариерите си, много по-малко са заливани от информация и т.н. Мога да кажа с голяма доза увереност, че при зъбите на първ омясто е важна генетиката, на второ емоционално-менталния живот и чак на трето храненето и устната хигиена. До известна степен дори имаме основание да разглеждаме болните зъби като психосоматика - несмлян стрес и тревожност. Това, което може да закрепи скапания ген по отношене на зъбите, е точно това - укрепване на емоционални и ментален живот. Храната също, като страничен фактор! Въобще тази фиксация в храната освен до хранителни разстройства до друо не води ...

Хубаво, щом маорите хапвайки си човешко месо добре опечено нямат кариес, може б итрябва да последваме примера им. Това, че не е до ген не е точно така. Знам по моя си живот. Както и много хора ядейки по едно бурканче мармалад на сядане и по три шоколада с идеални зъби на 60 години... Това, че цивилизованите хора не приемат минерали и витамини съвсем не е така. Всички ядем много повече салати и плодове от туземците. Както и витамини, соли и минерали от аптеките.