Орлин Баев

За да се излекуваш, Светланчица, трябва да го искаш! Но не само да си мислиш, че го искаш! Натрапчивите мисли се поддържат, защото задоволяват една голяма несъзнавана част от нас. нещо от което те е страх, което не приемаш съзнателно - и се бориш с него и бягаш от него. Колкото повече не искаш натрапчивите мисли и колкото повече се бориш с тях, толкова повече ще се усилват и автоматизират, ще стават по-агресивни и болезнени! Парадоксално е, но ключът е в смелото им приемане. А е трудно, защото съдържанието им е нещо, с което съзнателно не си никак съгласна, не го желаеш, страх те е от него, отблъсква те и те ужасява! Но - именно тези емоции първоначално са захранили нормалните мисли и постепенно са ги превърнали в натрапчиви! Та - ПРИЕМАНЕ - смело, самоотвержено, авантюристично дори приемане. Спиране на борбата. Сигурен съм, че ако прочетеш това и в теб ще тръгне бясна съпротива и ще си кажеш - тоя какви глупости дрънка... И това ще бъде част от поддържане на "късото съединение" в мозъка ти, което все по-автоматично и самоподдържащо се процесира натрапчивостите. Имаш ги от години и премахването им няма да е лесно. Чисто поведенчески и с хипноприйоми с такив амисли се работи като преодолееш съпротивата си от тях и се учиш да "стоиш" в тях спокойно, в страха си от тях, в бясната си паника от тях. Хубаво е преди това да постигнеш известно по-високо ниво на доверие - в себе си (като цялост) и в терапевта си, както и да установиш връзка с вътрешния си наблюдател, самосъзнанието. Та, това пребиваване в тези мисли без да се бориш с тях и да бягаш от тях може да се извърши с различни хипно/ поведенчески методи, визуализации. Когато съумееш да се самоидентифицираш, себе си, зрителят в менталния си живот - съзнателно 'влизаш" в мисълта - тя е като балонче, програма, наситена с когнитивен и емоционален заряд. Досега си се борила и бягала от тях и това ги е уголемявало -сега съзнателно се гмуркаш в тях и пребиваваш в образите им, в страха и напрежението, което те пораждат, без да бягаш и се бориш. Това постепенно разтваря напрежението, разтваря страха и отблъскването и остават само образите, вече ненаситени с отрицателните емоции. Тогава можеш да се научиш съзнателно да излезеш от тези мисли, да се отдалечиш, да ги видиш като през обратната страна на телескопа, да ги осъзнаеш в цялата им нищожност и да заздравиш връзката със СЕБЕ си. Такъв род работа постепенно с напредъка преминава в медитация. Дотук - чисто поведенчески и хипнометоди. На по-високо ниво - Анализ (мониторинг) и реструктуриране на когнитивните (мисловни) модели в теб, които причиняват целия процес. Обикновено при обс. комп. р-во това са максимализъм, перфекционизъм, катастрофизиране, черно бяло мислене, свръх желание за контрол, снижена способност за толерантност, приемане, спонтанност, ригидни ТРЯБВА като житейски правила (къде съзнавано, къде не). Всичко е специфично и разбираш, че нито ред от написаното тук не се отнася директно до теб, а говоря по принцип! Когато тези дезадаптивни модели бъдат намерени, е нужно добро ниво на осъзнаването им - структурират се в строен табличен вид (така се прави в когн. пов. терапия), проследява се възникването им през раннитегодини и настоящото им действие в семейното ти функциониране (в системите - семейна, професионална и пр.). Човек сам се убеждава във вредността на тези модели и все по-пълно ги осъзнава. И се реструктурират чрез здравия разум, положително мислене и хипнометоди. Хората носили натрапчивости дълго време не са лесни пациенти поради характеровите им черти, които често са нелеки,а и поради мозъчното автоматизиране на чисто невронно ниво на това свързване между негативните емоции и образите и борбата/ бягство от тях. В Б-я към това се добавя и проблема с парите... Но, всичко е възможно, стига да има мотивация и доверие! Съвсем приятелски бих те посъветвал да се обърнеш към терапевт - когнитивно поведенчерски или хипнотерапевт - това работи в твоя случай! Успех!

Пишете по-горе, че интуицията е извън разума и логиката?! Какво е извън логиката? Божественото ли? Чистата енергия, какво ли? Нима само чувството е надлогично? Може би когницията работи на различни нива... Според науката за човешките познавателни процеси (когнитивна наука), интуицията представлява ИМЕННО ЛОГИКА! Но от друг тип! ПАРАЛЕЛНО ПРОЦЕСИРАНА ЛОГИКА! Такъв познавателен процес се различава от серийната логика, за която твърдите, че не е интуиция - и сте прави. Но нима разумът се огранбичава само до серийната логика на лявата хемисфера. А дясната - именно тя процесира паралелно информацията, многоканално, едновременно. Но също логично! Тази дясна хемисфера интимно преплита работата си с по-древните мозъчни структури - емоциите и усещанията, защото развитийно, исторически погледнато, процесира информацията по по-древен начин - паралелно и автоматично. Дори емоциите са логични, но по свой си начин - това последното не го твърдя аз, а Юнг. Преди време целият ни мозък е работел на принципа на дясната хемисфера, както е сега при животните, но впоследствие именно тази експлицитна, серийна логика плюс символното знаково процесиране на езика са ни направили това, което определяме като ХОРА. Познавателната наука твърди, че по какъвто и начин да е процесирана информацията - дедукция или индукция (отгоре надолу, по общо правило или отдолу нагоре, чрез обобщаване на данни), зад тях стои един базов когнитивен принцип: АНАЛОГИЯТА! Ако дедукцията и индукцията са Господа и дявола, то Аналогията е игрището на което те действат, самата им тъкан, и двете! Аналогията се изследва експериментално в НБУ и БАН, като се оказва, че далеч не знаем много за нея и е безкраен хоризонт за изследвания! Та, на въпроса за интуицията - според съвременната наука представлява паралелно процесиран аналогов процес - дясномозъчно. Процесирането му е много бързо, скоростно, почти мигновено и изходните данни от този паралелен аналогов процес при достигането си до работната памет и вниманието ни (съзнанието) се обагрят емоционално поради вплетеността на дясната хемисфера със старите мозъчни структури, процесиращи емоциите. Самосъзнанието (метакогницията) на познавателната ни система "хваща" емоционалното обагряне, но не и несъзнаваната когнитивна обработка на информацията - поради това човек решава, че интуицията е просто чувство, чувствознание. Не е така! ... Относно становището, че интуицията е не само преработка на инфо, но връзка с познание от качествено различен тип, за това науката засега мълчи. Но дори да допуснем, че част от интуицията е това, и там имаме същият закон за аналогията, ако ще да е на енергийно ниво. Що е това аналогия? Релация между корови структури! Какво не е аналогията - релация между повърхности подобия. В аналогията има стъпки, може да бъде проследена - но определено е основен познавателен закон!

Аз също съм на мнение, че личността има значение - голямо! Особено при разстройства различни от обектните фобии - депресия, генерализирана тревожност, хипохондрия (особено дълго време носена и дълбоко заложена), онкологии (защото психотерапията работи и с психосоматики), семейни проблеми, ревност... За стигането до системните отношения в терапията, както казва Агна - това е неминуемо! Както и до ранните години и анализирането им - без това се работи механично! В терапията времето е условно - залаганията от ранните години се проявяват в системните отношения на човека - миналото е просто пласт от несъзнаваното му, от дългосрочната му памет. Аз лично рядко си позволявам да работя само с поведенчески/ хипноприйоми - те работят, несъмнено и са важна част от терапията. Но анализът, разбирането и осъзнаването са важна част от едно по цялостно развитие и личностова промяна! Аз да речем засега принципно не работя семейна терапия, но ми се случва вече многократно да каня половинките на пациентите, защото проблемът е в системата. както и родтелите сами идват с детето си и няма как да заявиш, че видите ли, "засега работя само индивидуално" - не става! Има ли нужда от психотерапия в Б-я? Има! Много хора имат, но поради слабата си психологична култура или липса на информация или изкривени представи за психотерапията, не го осъзнават! Други го осъзнават, но финансово не могат да си го позволят - аз имам безплатна първа сесия и така доста хора ми се случва да идват само заради нея - действително искат да продължат и ясно разбират нуждата си (често очевадна), но не могат да си го позволят - въпреки че работя най-евтино в столицата. Идват най-често хора между 20-50г, понякога просто за саморазбиране, за обратна връзка за личността си, за изясняване на целите си и приоритетите си. Идват още повече хора, които вече не издържат от присъствието на емоционалния си конликт или разстройство, носено с години - понякога с 20 и повече години (депресия, силна генерализирана тревожност, болезнени натрапчивости). Идват мъже и жени на по 30-40г., водени от родителите си. Доста често заявката е ревност - болезнена ревност, която се превръща в обсесия. В големия град стресът е ежедневие, бързането е нон стоп, дистанцираността между хората е голяма, шумът тресе всичко, порокът изсмуква силите и невротизира психиката. Понякога наблюдавам хората по Софийските улици и се замислям не кой има, а кой няма нужда от психотерапия ...

Аз имам нужда от изповед! Изповядвам се два пъти месечно на колега психиатър и това ми е част от обучението по психотерапия - работа под супервизия! Но определено имам нужда от изповед - като получаване на обратна връзка по работата ми с пациентите, както и за собствения си подход и психични нагласи и кондиция. Изповедта е важен елемент от психотерапията. И освен изливането на скритото, пазеното, вината, страха, тревожността и мъката и съпътстващия ги рев (достатъчно кърпички са задължителни ), е нужна стабилна и обективна перспектива, за която човекът да се прикрепи. Тя може да бъде духовна (християнство или мюсюлманство да речем...) или психоанализа или когнитивна парадигма... Или интегрална, което е още по-добре - според човека, се прави рапорт с разбиранията и изкривяванията му и бавно (или по-бързо - аз обичам да форсирам човека) се работи към изправяне на "извадените" на светлината на съзнанието зловредни мисловни модели/ програми. Това става първо, с помощта на здравия рационален ум - той е като ледоразбивач, разбиващ вече осъзнатите ненужни, но затова пък мъчителни програми. Тук един междинен и важен елемент е насаждането на добри, положителни мисловни модели, на мястото на "разбитите" стари! Второ, когато с помощта на разума се свърши една по-груба и нелека, но нужна работа, идва Духът! Медитацията! Може да се нарече и хипноза, но целта е разширяване на съзнанието (а не приспиване ), овладяване на вътрешната реалност - без борба и без бягство, но с разбирането на интуицията и хармонията на духа! Тук се работи с регресия и прогресия, наблюдателят, различни визуализации и фокус... Та - изповедта е елемент от цялата работа - тя постоянно се задълбочава при постигането на по-дълбоко доверие и рапорт. Човекът става по-откровен с теб, отколкото със самия себе си... тоест твоето присъствие индуцира осъзнаването и изповядването на неща, скрити дотогава от самия него! Party on dudes!!!

С психиатрия можеш да завършиш и психотерапия и това зависи само от теб. За да си психиатър, учиш медицина и после я специализираш. В интерес на истината, когато си психиатър - психотерапевт, имаш огромното предимство да работиш и с медикаменти. Ако си психолог - психотерапвет, препращаш пациента при психиатър за лекарства и това е кофти по много причини. Така че ако искаш стабилно социално положение и много добри шансове за добра кариера, учи медицина и специализирай психиатрия плюс психотерапия. Ако искаш обаче да имаш познание за психичните процеси - познание, което научно се трупа вече 150 години - учи психология. И като психолог също се налага обучение по психотерапия, горе долу толкова продължително и скъпо колкото университетското образование. В тази област практически обучението е безкрайно и до живот!

Леле, колко страници за страха... Може и да повторя някого от писалите, простете ми... Как да бъде подходено към страха, ужаса, паниката, тревожността? 1) Обезстрашаване - в психотерапията процедурата се нарича десензитизация, а най-силният и вариант: наводняване. Първоначално чрез визуализация, а впоследствие на живо човекът е излаган на въздействието на страхувания обект/ действие/ присъствие... При това излагане се учим да стоим в страха без да се борим с него и без да бягаме от него. Не след дълго толерантността към страхуваното преживяване/ обект се увеличава и настъпва обезстрашаването. А страхът бива заменен от смелостта. Зад това стоят ендокринни и мозъчни механизми. 2) Анализ и реструктуриране на когнитивните патерни, сублиминално предизвикващи страха - след като бъдат анализирани и идентифицирани, се проследява залагането им по време на ранните години, в системните отношения. При това към първоначално намерените з,ловредни патерни се добавя цялостната психична картина на човека. Пристъпва се към реструктуриране на негативните схеми (в когнитивната психология се наричат схеми, сценарии или убеждения, а в другаде - комплекси). На популярен език реструктурирането може да се нарече препрограмиране. Според различните специалисти има различни подходи. Аз го представям в три стъпки: 1) При активиращо страха външно или вътрепсихично събитие: ОСЪЗНАВАНЕ на задействаните маладаптивни (зловредни) когнитивни схеми; 2) Рационално "разбиване" - логиката е като ледоразбивач - съзнателно се проследява ирационалността и субективността на задействаните когнитивнйи схеми и техните проявления, автоматичните мисли - това води до тяхното мощно обезсилване; 3) Замяна на зловредните когниции с адаптивни: положителни, наситени с оптимизъм, вяра и живот! Някои препоръчват за по-ясно експлициране и осъзнаване на процеса всичко да бъде отбелязвано в таблица, в проценти, детайлно и систематично. За мен това е малко прекалено, но някои пациенти именно такъв подход обичат и това е добре за тях. 3) Медитация - при медитация страхът автоматично се абсорбира в състоянието на спокойна трансценденция. Тя обаче изисква опит, подходяща е за интровертни хора без никакви психотични прояви. 4) Хормони - страхът директно бива неутрализиран от по-голямото количество тестостерон, респективно допамин, както и от оптималните нива на серотонин и ендогенни опиати - субективното проявление на този хормонален коктейл е: смела спокойна радост. За да бъде индуцирана и поддържана, е нужен хармоничен начин на живот, хранене, секс, сън, мислене и чувстване. При мъжа целомъдрието директно увеличава смелостта - на хормонална база плюс психологическите механизми и подбуди, които често са свързани с медитацията, религията и т.н. Но може и да увеличи тревожността при неумение за сублимация. прекаленият секс при мъжа директно засилва тревожността, компенсирана много често с агресия. Затова тук с епрепоръчва умереността, сещената сексуалност... Най - страшен е самият страх! А ключът е сприятеляването с него - това го превръща в неутрална тласкаща енергия на смелостта!

Смъртта е страшна, защото е най-неизвестното нещо - а непознатото плаши! Какво е по-страшно от непознатото? Болката! А по-страшно дори от болката: насилието! А най-страшното нещо е самият страх!

И аз бих едпочел любовта. Но най-вероятно ще настоявам и за двете. Те са взаимозависими - има ли пари, има и условия за проява на любовта. има ли любов - като състояние на съзнанието и оттам проявена и в отношенията към/ с някого, пари и работа също се намира, а ако няма, можем да си я създадем сами или да 'отпрашим' натам, където уменията ни се жценят подобава. Като по-малък, бих прдпочел "любовта" - тоест нуждата си от емоционално стимулиране на лимбичната си система, даващо ми усещане за пълнота . Сега обаче знам, че любовта, ако е зряла, не противоречи на парите и изборът от типа или/ или иде от черно бяло мислене. Ако партньорът ни цени, ще цени и кариерата ни като част от естественото развитие на индивидуалноста ни! Ако пък изисква от нас прекомерни жертви, значи не ни разбира и егоистчно доминира. Много жени са съгласни с ролята на подчинени... Но все повече жени започват да намират индивидуалността си в професионалното си развитие и освен да са майки и домакини да проявяват и нуждата си от съчетаване на кариерата с любовта. И не само поради амбиция, но защото това е нормално. Ако любимата ми жена например живее в малко градче и по някаква причина трябва да бъде там (макар че нейното "трябва" може би е нужно да направи компромис и с моите планове, ако имаме психофизичеса общност, тоест обич), ще обсъдим заедно всички опции - пари, кариера, дългосрочно развите на връзката ни (на любовта ни) в контекста на настоящите и бъдещи условия. Тоест ще планираме риска, неизвестното... Ще се запитаме каво искаме един от друг, от себе си, животите си... За мен като козирог с асцендент козирог най-голямата ми любов е работата ми. Наравно с жената до мен. Не мисля, че е нужно да ги противпоставям. Доколкото съм добре с работата си, дотолкова и партньорството ми има най-добрите условия за развитието си.

Ами сред широката общественост прапсихологията си е разпространена, под едно или други имена. Там е работата, че в научните среди на нея се гледа като на псевдонаука - в най-добрия случай. Просто така стоят нещата. Не е престижно да си парапсихолог - приравнен си с категорията "врачка-екстрасенс" - дори и да имаш докторат по парапсихология. А докторски степени по парапсихология има. Но завършилите ги трудно се ползват с какъвто и да е достъп и респект в научните среди. За обществеността, да. Не казвам кое е добро и кое лошо - просто такива са фактите по отношение на социалния статус на парапсихологията. По-новото и име е "психотроника". Преди около година и половина се виждах няколко пъти с Кубрат Томов - купих и прочетох няколко негови книги. Той е прекрасен човек. Има цялостен проект за университет по парапсихология - с всичките му специалности, предмети, начини за преподаване... Но няма средствата за осъществяването на проекта, за съжаление. А дори и за издаването на книгите си - това е жалко. Но е и показателно как един силен ум като неговия е репресиран под натиска на социалните тенденции. В Единбург се преподава докторска степен по Парапсихология.

Здравейте, Тони! Във форумната комуникация проблемът е, че е откъслечна, а обменът на информация е частичен. По писмото ви предполагам, че сте жена, а въпросният човек е мъж. Но може да сте и хомосексуален мъж, който живее с друг мъж или жена, която живее с друга жена, а би могло и да сте мъж, който живее с жена... защото става дума просто за "него, човекът", от мъжки или от женски пол - а обръщението Тони е както мъжко, така и женско. Но, предполагам, че сте жена, а той - мъж. Пишете повече за характера на този човек: как се отнася към парите, пестелив ли е? Как е в секса и емоционалното си отношение към вас - обича ли да си играе с вашето бельо например? Външно като държание мъжко момче ли е или не толкова? А като емоционална характеристика зад външното му държание, по-скоро чувствителен и сантиментален ли е или по-мачо тип? Как се държи в общуването с хората, какво работи? Познавате ли родителите му - какво представляват те? А отношенията между тях сега и докато този човек е бил дете? Какво знаете за детството на този човек? А за живота му въобще, за преживяванията му? Забелязвате ли нещо друго, което ви впечатлява, някаква странност освен ползването на вещите ви? Засега мога да предположа, че просто е пестелив ... или пък обича да използва женски вещи ...

Сударшан Крия не прилича ли на Бхастрика дишането? Мои познати бяха ходили в тази йога школа в София и както ми го описаха, много прилича на бхастрика, но с вдигане и спускане на ръцете. Така ли е?

Зад дишането стои съзнанието, зад него мозъка и тялото, а кой знае може би и хипотетичната душа/ енергийни тела. В последно време - месеци и години, почти всеки ден излизам на терасата сутрин и заедно с гледането на слънчвевото зарево, дишам. Голяма прелест е. Дишането е по-грубо и по-външен метод за работа със съзнанието от молитвата/ формулите и медитацията. Чувствам го като един по-твърд инструмент, който разбива енергийните пелени и след него съзерцанието е по-добро и качествено. С годините ми е станало навик като чета или работя нещо на компютъра да задържам дъха, почти автоматично - концентрацията се вдига и паметта се освобождава за приемане на информация - когато дишането е плитко, умът сякаш бяга след него и съответно обработката на информацията се затруднява - мисленето и запаметяването. Напоследък правя по малко алтернативно дишане - лява, дясна ноздра - нямам много опит с него, винаги съм го подминавал, било ми е скучно ... а си мисля, че е нужно - води до баланс между мъжкото и женското. Дишането само по себе си не е панацея обаче! Когато сексът, сънят, храната, мисленето и чувстването са накриво, дишането не помага много. Когато обаче те са о'к и зад дихателната практика стои една хармонична невромедиаторна база, дишането, заедно с кратки формули и съзерцание е просто врата към щастието! Буквално! като седнеш в утринната свежест на изгрева, вътрешната хармония резонира с външната - тази зад шума и грубите градски вибрации. Разбира се, самото дишане подпомага хармонията, но само то е слабо, за да я установи ако мисълта, пореодената от нея емоция и поведение са накриво. Сутрин след сън тялото е особемо чувствително към дишането. Тогава всяка вдишка е като вода за жаден пътник. Чувстваш как праната циркулира в теб сякаш си във водовъртеж, сякаш си вземаш душ от вибрации, красота и светлина. А поддържането на това чувство през деня зависи не само от дишането но и от изборът на волята, която контролира мисълта - а мисълта задейства дадено чувство и съответно преживяване и постъпка.

Да, тенденционно пристрастна е. Аз лично не съм имал проблеми с циганите. С българите обаче ... мхм. Има много хубави неща в циганите - непринуденост, естественост, спонтанност, безгрижие, приемане на нещата каквито са. Циганките често са много красиви, безспорно! Има живот в този народ. Обаче факт е, че циганите нарастват количествено и след 50-на години ще са се утроили и учетворили. Нещата са каквито са. Статистиката говори, че на 20-на, че и на по малко години циганите се удвояват. както и че наистин атрудно се култивират. Още повече в държави, където местното население е не твърде култивирано ... просто ги споменавам тези неща - честно казано не се вживявам много...

Орлин не знае. Той обаче предполага, че щом когнитивната психотерапия работи добре с шизофренията ( в комбинация с медикаменти), какво остава за неимоверно по-богатата интегрална терапия? Искам само да кажа, че в Б-я интегралността в психотерапията е възможна единствено благодарение на личния опит, обучение в няколко школи и преди всичко самообучение на терапевта. В института за интегрално развитие имаше някакъв курс (двудневен ако не с елъжа) воден от жена последователка на Кен Уилбър. Дали обаче този курс ще е част от по-продължително обучение по интегрална психотерапия, признато от Кен Уилбър, както и от международните асоциации по психотерапия, това не знам. При шизофренията нещата не са лесни - повлияват се по-леките и форми. Общо взето докторите тъпчат пациентите с хапчета и дотук приключва въпросът. В психиатриите би трябвало да има психотерапия, но дали в българиа има, това не знам. Там царуват психиатрите, а аз съм психолог и тъй като изпитвам бясна съпротива към меко казано невежия подход на психиатрите към човешката психика, избягвам да се занимавам с тях. Що се отнася до индивидуална терапия на шизофренно болни пациенти - има такава. Но е рядко практикувана общо взето - и по финансови причини. Тези хора обикновено не работят и съответно нямат ресурс, за са участват в психотерапевтично отношение - финансов ресурс. Работи се с тях ако имат състоятелни роднини. Или ако самият шизофренно болен е състоятелен и да речем съпругата му или друг роднина осигуряват терапията му. А и не само парите, но и мотивацията и ценностната система тук е объркана, самосъзнанието е променено и шизофреникът едва ли сам ще потърси психотерапевт. Аз имам случаи на работа с гранични състояния като шизоафективно разстройство - на ръба между шизофренията и неврозата. Но с чиста щизофрения не съм работил. Но за в бъдеще е вероятно да работя, в екип с психиатър (слава богу има и грамотни психологически психиатри) с медикаментозно лечение.

http://www.spiralata.net/kratko/articles.p...g=bg&pg=111 В горния линк има интересни данни за броя на циганите преди само 50-на години в България, както и прогнози за изхода от все по-очевадното циганизиране на булгарите...

Ами не, за интуицията говоря! Тя наистина протича автоматично, но резултатите от тази автоматична обработка на информацията може да бъдат направени по-достъпни, когато съзнанието, тоест краткосрочната памет и вниманието бъдат директно свързани с интуитивния процес, без посредничеството на логиката или груба чувственост. Логиката или емоционалният стремеж към даден обект са като обтягането на лъка, а интуирането е като летенето на стрелата, като вниманието е свободно и отворено за резултатите от този полет. Въпросният процес отдавна е известен и на изток и на запад и си е рутинна практика. Нямаме директен контрол върху случвнето му, тук сте прави. Но създаваме най-добрите предпоставки за случването му: 1) Насочена работа на съзнателния ум в търсената посока (фокусиране), придружена с подходяща емоционална настройка на желаност на мисленото, 2) стигане до предела на възможностите на логиката и емоционалната мотивация. Това фокусиране в началото е чисто логическо,л като постепенно преминава в интуирането, както следва, 3) Съзнанието, тоест вниманието + краткосрочната памет, стигнали върха на възможностите си, експлицитно логически и емоционални, затихват в отворено насочено състояние, отпускат се подобно тетивата на лъка от източната метафора за ума. 4) Тогава следва интуирането, директното свързано на интуитивно постиганата информация с отвореното фокусирано в търсената посока съзнание, без посредничеството на логичния и чувствен когнитивен апарат 5) Интуитивен инсайт - тоест в съзнанието постъпва резултат от паралелната масивна несъзнавана интуитивна обработка на информацията/ свързване с информацията, 6) Съзнателно осмисляне и обчувстване на постъпилата информация .... Казват, че с редовното практикуване на интуиране (някои го наричат медитация) се развивали по-фини способности, сидхи и т.н. Може би - при постъпателната редовна практика всичко е възможно - когницията ни, казват някои, едва мъждука и има некултивиран потенциал !

Честити да са ти, Донче! Благодаря ти за хармонията, търпението и спокойствието ти! Много много прегръдки!!!

Имам не само чувството, но и знанието, че се въртя в омагьосания кръг на егото си! За малко успявам да изляза от него и тогава и когницията и емоционалността се въздигат до една приказна неизразима финост и радост. Но ластикът на старите мисловно-емоционални модели (егото) ме дръпва обратно и не ми позволява да пробия все по-напред в неизследваните прекрасни земи на духа си... Вярвам, че ще успея да скъсам този ластик!

Привет! Буболече, в тази статия има ли представени валидни, методологично приемливи и достатъчно по брой експериментални проучвания, доказващи научно тази интересна хипотеза за връзката между любовта и зъбите? Или е поредното "интуитивно" предположение, почиващо върху поредица от други такива предположения? Аз принципно съм склонен да приема подобна връзка: нямаш достатъчно любов, самоувереност, не можеш да захапеш нещата в живота си както би искал... От личен опит от настоящата ми работа обаче знам, че хората с подобни психични характеристики имат или нямат различни физиологични проблеми. Тоест моите ненаучни, но от личен опит наблюдения ми говорят, че горните психохарактеристики при един биха се изразили в депресия, при друг в нарцисизъм, при трети в натрапчивости, при четвърти в агорафобия и паник атаки, при пети биха се соматизирали в хистерични парализи, при шести ще се проявят в гранично личностово разстройство или като зависима личност личностово разстройство, при седми могат да се изявят като сексуални смущения, при осми в хипохондрия, при девети да кажем в зъбни проблеми (може би). Моят скромен опит говори, че огромен брой книги (и статии и пр.) на езотерична тематика (или алтернативна медицина...) почиват върху познавателните изкривявания на написалите ги. Това разбира се не се отнася до великите мъдреци, имащи достъп до качествено и количествено различно познание! В езотеричните и "алтернативни" книги разбира се има и много ценни хипотези, които някога ще бъдат валидизирани. Примесени с тях обаче има и преизобилно много сапунени мехури...

Към настоящата дата, поне за столицата: 1000 лв. месечно на член от семейството - за мен това е абсолютният минимум за достатъчност.

Не съм сигурен, че по света университетските професори са слабо платени. те освен с преподаване се занимават с изследвания - теренни и лабораторни, за които също са много високо платени! В България ако искаш да правиш такива, ти трябва да си платиш. По отъношение на науката тук ситуацията е плачевна!

Да, по-скоро осъждаш, роптаеш. Предпочитам да се въздържа не само от писане, но и от мислене по въпроса и да се фокусирам върху позитивното у жената. А то е океан! негативното го виждам, но го толерирам и се фокусирам върху доброто - тогава сякаш всичко се променя, дори външните събития и отношения, ситуации. Позитивна и негативна страна, да. За мен този преход към възправяне на жената и заставането и редом до мъжа като пълноправен духовно, морално и социално човек е прекрасен. Това е нормалното положение на нещата. не мъжът е господарят, но не е и жената, а тяхното дете - духът помежду им! Поздравявам те за този нелек, но единствено верен избор! За човек на изкуството или за учен тук място няма! Освен ако не се занимава с изкуството си като страничн адейност или е от малцината от "хай" лайфа. - да, пред майката в ... себе си, а нерядко и пред този вътрешен баща. И пак стигаме до ранните години ...

И ние сме със същата - просто защото няма флуор в нея...

Аз продължавам да съм на мнение, че виждаме нещата така, както вътрешната ни призма ни ги показва. Ти едновременно си динамична, вдъхновяваща се от собствения си мъжки образ и по-мъжко момиче, приятно ти е да поддържаш приятелски отношения по-скоро с мъжете и в същото време се плашиш от поведението, характерите и целите на мъжете около теб. А нима техните цели непременно трябва да съвпадат с твоите и нима реалното поведение на мъжете е показател за слабост - може би е просто свободната им воля, изборът им! Аз не виждам слабост в българските мъже - сравнявайки ги с много други нации - виждам по-скоро обратното. За животът на ръба някой е виновен а това е именно българинът с прословутия му индивидуализъм, живот на дребно, за себе си. Този българин излъчва от себе си такива управници. Виновна са и характерните черти на българина - кражбата, която масово се проявява от най-високо ниво до най-ниско. В нормалните държави един човек работещ една единствена работа може да си позволи семейство с поне три деца с всичко което върво с него като например ежгодн апочивка в дестинация по избор по цялата планета и още една двуседмична екскурзия (на година) също някъде по глобуса. Една нормална работа покрива рзходите за наеми, данъци, превозни средства, деца, образование, храна и т.н. и т.н. Така ли е тук? Знаеш ли колко получава научен сътрудник в БАН - при положение че ученът фактически е цветът на обществото!? А знаеш ли колко получава един търгаш - строителен предприемач, завършил тригодишен техникум? Или колко открадва един политик, съзнателно стремял се към такава професия, знаещ какви изгоди му носи? Но все пак не всеки мъж е толкова примитивен, че да се занимава с "великотърговски" спекулации. И не всеки е склонен буквално да продаде душата си, за да краде на едро под приктритието на политическата си реторика. Някои си позволяват да послушат жизнените си мисии и дори да ги следват - а те незадължително са именно в печелившите социално бизнеси. И още нещо - семейството само по себе си все по-малко играе роля на неотменно задължителна и по подразбиране желана социална институция. За това причините са не само икономически, но просто човечеството преминава през известни етапи, фази в социокултурните си и междуполови отношения. Именно - всеки е уникален. И сме и мъже и жени едновременно като външно проявяваме повече от едното или другото. Мъжът се ражда и възпитава от жена. Жената освен от майка си, се възпитава и формира и от баща си. някой горе е постнал думи от Учителя, че всички на тази земя са жени, а истинските мъже още не съществуват. Науката също казва, че женският пол е основният, а мъжкият е просто една негова придатка. Мъжете сме по-чувствителни на болести, болка. Но същевременно всички човешки постижения - духовни и научни - са все мъжко дело - мъжкият сексуален нагон тласка не само към сексуални изяви, но и към знание и развитие във всяко едно отношение! Аз се радвам на мъжкото си тяло и съзнавам, че ми дава по-големи възможности като духовни прозрения и визия за нещата. И по-големи възможности за падения обаче. Учителят е казвал следното: "Ученикът съчетава в себе си мъжкото и женското!" Интересното е, че съвременната жена като цяло никак не перфектното цвете за мирисане, но в темата "жената" общо взето мъжете са твърде толерантни и благородни кавалери в мненията си. Това само ни прави чест! Инка, да не вземеш да се засегнеш нещо - пиша с много обич! Приятелски виртуални поздрави!

Това е положението, както ти го виждаш, Ина! До 30 според теб мъжете в Б-я видяни през твоята си призма, са уплашени и неориентирани, сгушени до мама. След 30 - женените са чичкоподобни, а неженените презглава бягащи от всяка отговорност и обвързване милите. Тези пък в четиридесетте според теб са направо трагдия - повсеместно - едни такива шкембелии всичките, пушат тютюн, гледат като темерути и всички групом реват: "За родину, за Сталину" и "Ех, колко евтин беше саламът при бай Тошо...". А към жените те се отнасят като към перални и съдомиячни машини, нещо като към био-роботи, прислужници... А пък майките на всичките тези мъже от всичките възрастови групи - ами те все едни обсебващо-ревниви, като стиснали синчетата си и не пускат. Единствено към юпитата до 25 проявяваш известна прокрадваща се милост! Според мен - донякъде си права разбира се. Но си има и доста негативна субективност и преувеличение във виждането ти - поне така ми се струва. А в края на краищата дори по-важно от умението да виждаме реалността такава каквато е стои умението как именно я виждаме. реалността сама по себе си наистина е нелека икономически и морално. Дали обаче действително повечето мъже в двадесетте са толкова здраво хванали се за майчините си полии неориентирани? Моите наблюдения с адруги. Виждам едни много добре знаещи какво искат и как да го получат млади мъже - добре информирани и добре насочили се. И много по-духовни от мъжете на същата възраст само преди няколко поколения - с едн амного по-интелигентна духовност. тези в тридесетте - моите наблюдени яговорят, че огромната част от тях са семейни. карат си нелошите коли и с еоправят както могат. не им е лесно, но се оправят и не мънкат много. между другото съвсем не съм сигурен, че на запад мъжете са по-качествени от тук. Това, което съм видял в щатите и канада ми говори за едни много много по-слаби енмоционално и по-меки (в недобрия смисъл) мъже там като цяло! Мъжете в тридесетте, които са необвързани - ами може би икономиката на държавата ни ги плаши. А тя има с какво да ги уплаши. Може би в световен мащаб позициите н абрака като социална институци явече съвсем не са толкова стабилни и изключителни и вс еповече отслабват с годините. факт е, че има много несемейни мъже в тридесетте,. Но и жени също така. Просто това е свободен избор в резултат от променящите се социални ценности - на запад положението с брака е ощ епо-несигурно. там (в щатите) 90% от браковете приключват с развод до три години... Мъжете в 40-сетте: честно, аз в тази възрастова граница виждам все изискани господа със сребро в косите, злато в джобовете и стомана в панталоните. Това е израз на един мой бивш колега, но си е приложим към българските мъже съвсем реално . В тази възраст виждам едни много добре адаптирали се без никакви проблеми между режимите и системите мъже, запазили спокойствието си и въпреки всички абсурди много вътрешно стабилни. А дори и физически поддържащи се. Това е за мен реалността. Българските мъже са далеч по-стабилни от мъжете в много други нации. По-волеви и по-уравновесени. като цяло, разбира се. Но най-важното е КАК ние виждаме нещата. Това е по-важно дори и от реалното положение на нещата! Ако собственият ни вътрешен мъжки образ, като психична структура е обагрен със слабост, плашливост, безотговорност, грубост, темерутщина..., тогава такива ще виждаме и мъжете около нас. Разбира се, ти си прекрасно момиче. Аз винаги в последните две години, дори без да съм те виждал, съм изпитвал едно много силно уважение. Ти си човек артист, човек на изкуството, талантива си, интелигентна и точно момиче. Затова се учудих при постинга ти. Може би си в негативен период спрямно мъжете - откъде да знам... Хайде кажи две хубави думи за слабия пол - мъжкия, моля те! Направо го срина този нежен мъжки пол горкия.