Орлин Баев

Соациалната психопатия, нарцистичната психопатия, параноидната психопатия са все присъщи на "величията" от по-горе. Това са психиатрични диагнози, за съжаление масово разпространени. Там е работата, че с питането си кому са нужни тези психопати и вярата им в тях си не променяме нещата в тях, а само се фиксираме в негативното. По-горе дадох примери в метафоричен вид за невротичната неувереност и развитието и в здрава увереност!

Да отгледаш вярата в Себе си - когнитивно градинарство. Да си вярваш! В Себе си! Да отгледаш крехката потулена в сянката на страх фиданка на Вярата си - в Себе си! рядко достига до нея слънце - едва се промъква през бурените- ригиден характер, засенчили листата и. Бледа и крехка е тази фиданка - вярата в Себе си! Пълзят в корените и ларвите на комплексите на личността, кълват я птиците на "важното" обществено мнение, наранява я вятъра на всяко по-отговорно житейско събитие. .. Как да я отгледаме тази крехка божествена фиданка, да я свържем със Светлината на Себе си? Самата тя е сгъстена светлина! Нужно е да приложим малко когнитивно психологическо градинарство. Как? 1) Свързваме се със специалист градинар - наричат ги още психотерапевти 2) Разрешаваме на градинаря да извърши щателен оглед на психичната ни градина, да прегледа многото завързани и преплетени коренища - комплекси от ранните ни години, от които с все сила се извръщаме, макар че са увили жилките си около гушата ни. Помагаме му в огледа и спираме да извръщаме поглед от слабостите си - взираме се в тях спокойно. Осъзнаваме. Продължаваме да осъзнаваме. Разбираме реалната си ситуация. Но и започваме да поглеждаме към слънцето. 3) Градинарят продължава да ме тормози като нарушава навика ми да страдам и ми връчва градинарски инструменти - лопата за самоанализ и проследяване връзките между средата и комплексите ми - преобръщам всичко и вадя страховете си на бял свят. Разбягват се ларвите на страха и вината, червените буби на срама, чудя се да рева ли или да викам. Често правя и двете. Градинарят се смилява и продължаваме копаенето само заедно с него, а за самостоятелна домашна работа ми дава по-удобна и лека мотичка, за по-плитко копаене на себе си. По-скоро за рязане на на комплексите - бурени и листата им ригиден характер. Мотичката разум ми прави рани на ръцете на волята, но с времето става все по-лека, а и някак си ми става все по-светло. Стъблата комплекси и листата им характерови навици оредяват все повече. Слънцето почва да ме напича. Тоя градинар казва, че то е добро и да му се доверя, защото то било висшият ми Аз всъщност - ама си пече яко и ми загаря врата на вниманието и така ми се приисква да се свра в стария уютен отбягващо пасивен характер или да се защитя с безсилния си гняв. Нали съм свикнал с тях - а и са доста сенчести. 4) Ако не съм избягал от слънцето, загарям, хващам тен - запас от сигурност и някакси започва да ми харесва да съм на светлото. Появяват се нови възможности - виждам надалече, дишам по-леко. Този градинар обаче и пари иска за копането си - ама че гадина. Казва, че ако не си платя, нямало да имам никаква мотивация да продължа да обработвам градината си и ще се свра бързо в някоя дупка комплекс дори без да се усетя - и ще избягам в поредния депресивен епизод. 5) Градинарят ми дава някакви семена и разправя пак да хващам мотиката и да копам, да ги сеем. Щели да заложат спокойствие, базова сигурност и да изникнат красиви цветя. Кара ме да повтарям по сто пъти на ден тези семенни убеждения, за да ги поливам и да се утвърдят на мястото на старите бурени! Абе тоя луд ли е бе? Писна ми да копам! Тайничко я ги прочитам само веднъж два пъти на ден, я не - но те се оказват силни и се хващат, та чак хубаво ми става от тях. Стават част от мен тези нови вярвания за градината ми, за околните градини и за света въобще. 6) Някакси главното дърво - самоувереност в средата на градината ми е станало едно такова по-голямо, удебелило се е - разтворило е сочни зелени листа към слънцето! Хмм - това аз ли съм наистина? То бил хубав този живот . 7) Вече плевя от време на време само - то дървото на вярата ми вече е доста голямо и не му пречат бурените. Просто за красота поддържам базовите си залагания и един радостен характер. 8) Тоя градинар продължава да досажда и вика, че дошло време за по-висок етап от градинарството му: да съм бил приемел всичко каквото е. тоя какво иска да каже - защо плевих досега и редих тези камъчета чудни мисли около дървото на Себеувереността си? Казва, че да не съм се притеснявал, той животът щял сам да нареди нещата, аз да съм му повярвал. Ма как така? Аз така си свикнах да си плевя... Те бурените били част от живота, казва той и да съм се оставел малко повечко "по течението". Абе тоя какви ги плещи пак, не го разбирам. 9) Да съм се доверял на светлината, тя щала да нареди нещата. Да спра да контролирам, да се свържа със светлината и тя да ръководи всичко в мен. А аз просто да се радвам и да раста нагоре към нея - все по-нагоре. Ама то като погледна, бая съм порасъл вече, отидоха ми навиците, характерът...къде останах аз? Градинарят вика да съм се доверял на висшето си Аз -светлината. Да съм осъзнавал всеки един миг без да копая повече ами да оставя мислите - бурени сами да се разтварят в този нов хербицид - светлината на медитацията. 10) То ми хареса - даже вече не копая, ами само си летя из тази светлина на щастието и приемам. Вярвам си!!!

В Себе си да вярваш! Според мен само ако вярваш в Себе си, можеш да вярваш и в другите хора, в ситуациите, обстоятелствата и живота си въобще! Да се довериш и да си отворен за опита, какъвто и да е той! Когато си вярваш безусловно, не очакваш от хората поведение, чувства или внимание, от което да зависи вярата и благосъстоянието на Себе-то ти! Дори да те изтезават тези хора, това не наранява моралните ти разбирания - защото такива няма вече! Защото си оставил малките разбирания и си заложил всичко на голямата връзка със Себе си - тази вяра в Себе си! Тогава дори несъмнената психопатия на този свят вече не ранява толкова отвореното ти кървящо сърце, но го възвисява, засилвайки сливането със Себе си! Да си вярваш! Всичко зависи от това! На кое в теб? На себе си или на Себе си? На малките си базисни когниции и характерови рамки и разбирания - норми - себе си? Или на тоталността си - Себе си? Риторичен въпрос. Всичко зависи от тази вяра! Да се обичаш, за да се приемеш какъвто си. Да се приемеш, за да се промениш и да се отвориш за надеждата. Да разтвориш надеждата си като розов цвят, за да върже плод на вяра - в Себе си! Да си вярваш, приемаш и обичаш, за да си винаги отворен за опита на магията на ежедневието. да си вярваш, за да се обикнеш - Себе си! Като състояние, по принцип! Само тогава обичаш и другите, живота си и трудностите си, несъвършенствата на тази грешна земя, та дори и мрака и! Да имаш смелостта да светиш в него - като малка свещ в ръцете на вечността!

Здравейте! Преди три дни бях на двудневната конференция по когнитивно поведенческа психотерапия. Това е най-напредничавата, научно базирана и резултатна терапевтична модалност. Първият от двата дни темата беше психотерапия при психози: шизофрения, биполярно (мания - депресия), психотична депресия, шизоафективно разстройство и т.н. Интересното е, че медитацията (Майндфулнес) до скоро беше табу в психотерапията на психозите поради "нестабилната шизоидна психична структура". Това обаче се оказва, че са пресилени твърдения що се отнася до по-голямата част от страдащите от психотични симптоми. При по-тежките случаи действително личността е твърде "пометена" от налудните мисли и халюцинациите и при тях освен медикаментите принципно нищо не действа. Но тези "тежки случаи" съвсем не са преобладаващите. При повечето психотици имаме достатъчно запазена личностова структура и това, което психологията нарича "връзка с реалността". Аз имам такива пациенти. Просто количеството инвестирана психична енергия в налудностите и халюцинациите е количествено по-голямо от това влагано в нормалните когнитивни изкривявания при средния нормален човек (ако условно приемем, че има такъв) или при невротичния такъв. Но егото/ личността си е там, при това поради постоянната съпротива срещу болезнените налудни мисли още по-нащрек и силна. Това, което забелязвам е, че разликата между ниво невроза и психоза е тънка и размита. Например при обсесивно комп. разстройство (натрапчивости) и хипохондрията, с които имах нелеката чест да работя в последните две години, качеството на изкривяване на реалността е от същия порядък, в който е и при психотичните налудности, но просто в по-малка количествена степен. Това, което забелязвам също е, че стандартните методи на когнитивната психотерапия: анализ, сократов диалог, осъзнаване, рационално и позитивно когнитивно реструктуриране и т.н., които така доказано мощно работят при депресията и личностовите проблеми, при натрапчивостите, хипохондрията и още повече при налудностите само подсилват борбата между една и друга психични части и задълбочават разцеплението в психиката. Това донякъде е нужно, като засилване на егото, на работната памет и вниманието. Но е удачен подход само временно - ако борбата се поддържа прекалено дълго, напрежението от разцеплението расте, което подхранва емоционално базираните базови несъзнавани комплекси (схеми) в крайна сметка. А това влошава цялостната картина. Тук идва медитацията - майндфулнес - пълносъзнателността - съзерцанието ! Тук стигам до втория ден от конференцията, посветен изцяло на медитацията в когнитивната психотерапия - майндфулнес! Медитацията се прилага практически при всички психиатрични разстройства, но показателно е, че в момента тече невероятен пробив - тя навлиза като терапевтичен метод и при психозите (разговорно и погрешно наричани лудост). Както писах по-горе, досега това беше "Табу", като се смяташе, че психотикът, комуто се прилага водена медитация ще загуби и без това нестабилното си его. Оказва се, че не е точно така! Оказва се, че медитацията или преживяването на "нещата каквито са, във всеки момент пълносъзнателно, без логическо фрагментиране и борба" води до оцялостяване на когнитивните нива, елементи и процеси! Активиращите стимули от реалността, които автоматично задействат базисните схеми (комплекси), а оттам и характерово - поведенчески защитни борбено - отбягващи реакции и автоматични мисли (в случая с качество и сила на налудности) - тези активиращи стимули сега се приемат такива каквито са, а задействаните базисни страхове, вина, тъга, убеждения и въобще комплекси медитиращият преживява "на място", директно, без обичайните си характерови (правила, допускания) и като автоматични мисли защити. Вместо това въздействието на реалността върху базовите емоционално наситени комплекси бива преживявано директно, а човекът се учи да остава спокойно в тези емоционално - когнитивни базисни програми, разбунени от реалността. Реалността може да бъде както външно общуване (обективна) и т.н., но и вътрешните гласове и визии (субективна). Вместо да реагира както обичайно персонализирайки всичко и налудно придавайки му таен скрит опасен конспиративен смисъл и знаци (както при параноичните налудности), човекът се учи да остане в момента. Това умение десензитизира базовите комплекси, обезсилва ги и прекъсва връзката между тях и налудностите. Един вид майндфулнес преживяването прекъсва автоматичните когнитивни връзки и обгръща свръхнапрегнатата психика приемащо с тишината си. Разбира се, иска се практика, а на пациента му се предлагат съвсем простички упражнения като фиксация на ума в тялото, дишането каквото е, околните звуци и гледки без анализирането им, фокус в "разстоянието" между звуците и по-късно "между" мислите! Чувствата се приемат каквито са, без стремеж за модификацията им. Именно това им приемане обаче ги успокоява и свежда до едно спокойно мъдро стабилно вътрешно присъствие. Психиката се оцялостява! Има вече доста изследвания в западните страни по отношение на медитацията - майндфулнес (съзерцанието) при когнитивно поведенческа психотерапия на неврози и психози. Интересното е, че именно най-научно базираната психотерапия включва този древен есенциален метод за себеразвитие. Това според мен е прекрасно! Поздрави: Орлин

Здравейте! Състоянието ви прилича (доколкото мога само да предполагам по думите ви) на соматоформно разстройство - соматизационно или соматоформна вегетативна дисфункция. Това е невротично разстройство и се третира от психотерапевт! Разбира се, точна диагноза може да ви бъде поставена не тук в интернет, а след консултация при психиатър - психотерапевт. Преди да се обърнете към психотерапевт обаче се уверете, че няма телесна - хормонална или друга дисфункция (както е писала по-горе Латина)!

Да, възпитанието от ранните години, социо - културният контекст където расте човекът също. Възможни са нюанси обаче. Например човек отгледан от атеистични родители, които многократно са му заявявали безсмислието според тях на вярата в божественото - такъв човек като зрял индивид е ъзможно да се объне към това същото божествено, но винаги в ядрото н вярата му ще има една здрава скептика. Или обратното. Човек отрасъл при искрено религиозни родители след време да се заяви като атеист - но дори в атеизма му и да речем научните му търсения винаги ще има едно базисно ядро на вдъхновена естествена връзка сбожественото. Той разбира се ще я облече в логика и скептичност, но ядрото на сърдечността ще си е там. Аз съм пример за първия случай: родителите ми, бабите ми и дядовците ми са върли атеисти и откровено съм настройван от най-рана възраст против религиозността. Ако кажете, че в зряла възраст свободната воля променя нещата - да, така е. Но базисните детски програми са много силни въпреки това. Да, заобиколен съм от такива учени напоследък. Силна желязна логика, но двумерна. Логика, каквато има всеки джобен калкулатор и е основен когнитивен процес на изкуствения интелект. Такива учени/ хора обаче пропускат най-същественото в човешката когниция, а именно сърдечното познание на връзка и сливане с всичко! Според мен именно фиксирането в тази чудесна, но сама по себе си плоска логика е причина за повечето изкривявания в обществото ни от римско време насам, ако не и от по-назад. Аз влагам в понятието теизъм смисъл на естествена свързаност със законите на Живота, с Космоса. Така погледнат, един будист е толкова теист, колкото и един юдео религиозен (юдеизъм, християнство, ислям) вярващ. В такъв случай атеизмът представлява прекъсване на връзката с Цялото,с Космоса, с Битието. Това е преживяема конкретна реална връзка. Засега неизмерима научно... но засега науката за познанието (cognitive science) не може да измери дори една единствена мисъл... Прекъсването на тази връзка с Цялото води до фисация или в примитивни страсти и себични цели или до гореспоменатия логически плосък фанатизъм. Или до комбинация между тези двете. А в крайна сметка до изкорубване на човешкото в човека, до безсърдечно бездушие и грозен студен егоичен откъснат от Живота разум. Именно! Атеизмът на атеистите и вкопчването им в прехвалената "обективна" груба реалност и прагматизъм като правило е наситено с фанатични когнитивни изкривявания! А именно: Ефект на изгодата – тенденцията да правим или вярваме в нещо защото много други хора (от приетата от фанатика познавателна система – научна и пр.) вярват в него или го правят. Свързан е с груповото мислене и стадното поведение.; Сляпо петно – тенденцията да не се осъзнават, признават и компенсират собствените грешки в разсъжденията.; Защита на избора – тенденцията да се приемат собствените или приятелски избори за по-добри, отколкото те в действителност са.; Потвърждение – тенденцията да се търси информация или да се интерпретира информацията по начин, който потвърждава собствените ни предубеждения.; Вътрегрупово предпочитане – предпочитаното облагодетелстване на членовете на собствената група от фанатика;Етикетиране – вид свръхгенерализация, при която специфични събития или поведения се причисляват към по-общи категории чрез етикетирането им; Тунелна визия - виждането на реалността през тясната собствена тунелна призма, изкючваща всичко извън малкия и обхват - в случая откъснатата от Цялото плоска тунелна логика.

Аз също съм за! Въпреки, че процесът е воден от подбуди далеч от хуманните! Всяко зло за добро!

В интернет не намерих нищо за произхода на "учтивата" форма. Дори доктори по лингвистика около мен не знаят. Затова предположих за Рим и Франция, както писах по-горе - просто хипотеза. Но наистина интересното е, че подобни обръщения има по цял свят - във второ или трето л. Дияна, ти предполагаш ли за това, което пишеш, или се позоваваш на проучване? Има резон в това във всеки случай. Но какъвто и да е произходът на "вие"-то, сега действително е просто навик. А дали за в бъдеще ще си говорим на "вие - множествената ти личност, легионът в теб", това не знам.

Именно - споделям горния пост на Станимир! Имам познати, които веднага преминават на "ти", но го правят с такава мекота, съпричастност, рапорт и внимание към събеседника, че това води единствено до искрено дълбоко без броня общуване! Други примери за употреба на "вие" с ледена нападателност, язвителна злоба и лицемерна дистанця има безкрай! Според мен "вие"-то е подходящо буквално в рамките на минути след запознанство. След това вече говори за поддържане на "броня", защитна дистанция. Или просто е плод на лошо възпитание без кавички. Лошо, защото "вие" формата си е явен атавизъм с извратен исторически корен. Чисто психологически погледнато, извън навика на употребата и, си е дори масово приета социопатология! Това е мое мнение, разбира се! Аз съм привърженик на непринуденото директно общуване!

"Ще ви дам следното правило: Не се бори със себе си! Какво ще постигнете, ако се борите със себе си? Изслушай себе си, добре разсъждавай и извади поука, но не се бори... Щом видиш една погрешка, вземи я, поглади я, потупай я, кажи и: ти си много разумна, ще бъдеш тъй добра, да не ми правиш пакости. Поговори и мъничко, тя разбира. Колцина от вас, които са решавали, че това няма да направят, или онова няма да направят, са успели в това отношение? Правили ли сте опити? Някой иска да изкорени един лош навик от себе си. Откъде ще го изкорени? Този навик почти няма реално съществуване, той е само една илюзия на вашия ум.... И тъй като станете сутрин, ще си кажете следното: аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си. Аз няма да бъда в противоречие с природата, но ще бъда в хармония с природата. Аз няма да бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в хармония с Бога. Произнесете тези думи и ще видите, че вашето състояние веднага ще се измени. Произнеси тихичко в себе си тия думи 2-3 пъти. Само така човек може да създаде в себе си велик характер. Само така ще разберете, колко красива е природата сама по себе си." (Беинса Дуно)

Опитах се да намеря в интернет материали за произхода на учтивата лингвистична форма "Вие". Предположенията ми са две: от Римската империя или Франция. Един вид - вие, божественият - вашата личност и боговете с които общувате... Или вие, благородникът и вашите слуги, поданици и т.н. Някъде на ръба на съзнанието ми изплува спомен или предположение, че учтивата форма някога се е употребявала и от самия "благородник" за себе си. Тоест: "Ние, кралят отиваме да уринираме!", да речем. Или: "Ние дукесата сега ще благоволим да се оттеглим". На мен това ми изглежда смешно, но това е единствено поради факта, че вече не се ползва. Според мен самото "Вие" е не по малко смешно ако се погледне извън призмата на навика за употребата му. Вие кои - множествената ти личност ли? Ти и дяволите в теб ли? Има психиатрично разстройство - психоза: множествена личност. Може да се нарече вид шизофрения, но по новата класификация МКБ10 е отделно психично разстройство. Вие се ползва като средство за поддържане на дистанция! Ако тази дистанция се поддържа умишлено повече от да речем ден (максимум), тя се явява защита от страх от сближаване, стра/ комплекс от раняване. "Учтивата" форма Вие (умишлено в кавички, защото учтивостта всъщност няма НИЩО общо с тази лингвистична форма) се ползва за поддържане на автократично отношение, за отношения между неравнипоставени лица - а дали сме чак пък толкова неравнопоставени хората? Използва се често за грубо емоционално-вербално нападение, като израз на доминиращо неуважително поведение. Използва се за лъжа. Но най-голямото "достойнство" на тази словоформа е дистанцията, стената-бариера, която тя поставя. Аз лично се старая и в общуването си и в работата си да използвам колкото се може по-рядко и по за кратко "вие"-то. Разговорът на "ти" е по-директен, по-дълбоко преплитащ разговарящите и по-открит. И в никакъв случай не означава неуважение. Напротив, показател е за доверие и близост! Накратко, мнението ми за "Вие" формата е като за влачен хилядолетия атавизъм, с който така сме свикнали, че не виждаме хумора в употребата на този атавизъм. Не виждаме и пълното разминаване с евентуалното му по презумция предназначение: учтивостта! Просто вреден широко социално разпространен и лингвистично приет официално навик! Коментирайте!

Едно малко по-приземено практично отношение към въпроса: думичката Бог според мен произлиза от богатир, богатство, властелин. Какво е всъщност? Всичко! Но конкретно и прагматично е просто една словесна котва (като НЛП понятие), за която съзнанието се прикрепя. Котва, наситена с всички пориви на душата и тялото! За някои е негативна котва обаче. За материалистите е пък просто дума. А за повечето от посещаващите това нет прострабнство преживелищно, отвъд мисловното обяснение, бог е котва - и в НЛП смисъла, но и в този, влаган от братството!

Стан, ти говориш от позицията на теософията. Венци пък има друга позиция - тя е сравнително по-разпространена в окултните вярвания. Как стоят обаче точно нещата можем ли ние сега да знаем? как да ги проследим обективно? Може ли някой от нас да проследи живота на душата след оставянето на тялото? Дори ако може някой, на другите им остава да вярват в интерпретациите му.

Казвам ти да се държи по-предизвикателно като лекарство, като люшване на емоционалното ти махало в другата посока, за да се стабилизира по средата след това. А средата е асертивност! Там уважаваш другия, но по-скоро божественото в него, а не прищевките на личността му. уважаваш и себе си и имаш една силна личност, която вече може да помага не само на себе си, но и на другите! Да, предполагам, че лъжеш от слабост, от страх. И да - смелост, за да застанеш в този страх без да лъжеш другите. Защото така лъжеш и себе си! Идеализмът, ако е болен идеализъм (прдният постинг) е бягане и залъгване, да. Кои са тези приятели, на които нищо не си дал? Наистина ли нищо не си дал? Или идеализмът ти, твоят и техният те кара да смяташ, че е нужно да бъдеш супермен - свръхморален, свръхчестен, свръхщастлив и твърд в правилата, наложени от някой си?

Какво ти предлагам ли? Да живееш! А това в случая се свежда до плащане на рекета! Хубаво е да имаш позитивна настройка към рекетьорите си... Това, което писах по-горе се отнася до бездушната антихуманна медицина, която ти иска такава луда сума. И по никакъв начин до теб! Но държа на мнението си! Реалната цена за подобна услуга би била не повече от 5 - 10 000 евро. И това е много. Другото е изнудване. Изнудване много меко казано нехуманно, дори чудовищно ще е обида за чудо-то в думата. Би трябвало да е безплатно - ако си говорим за хуманна медицина. Това, че за чужденци е определена такава дяволска сума е още по-показателно за личностите, които стоят зад тези болници. не толкова самият хирург, персонал, управител на болниците, но собствениците им! Успех с набирането на рекета! Ти нямаш вина за грозната отвратителна наглост на рекетьорите си и имаш право да живееш! Успех!

Здрав егоизъм значи да мислиш повече за себе си. Но не като умозрително умуване, а в смисъл да искаш нещата, които иска тялото ти, емоциите ти и душата ти. Да си ги искаш и отстояваш от хората, света и живота! Смело да отстояваш мястото си в този живот! Защото знаеш, че си важен. Но не някаква абстрактна важност, а действена, в ежедневието. Знаеш, че имаш какво да дадеш като ум, като емоция, чувства и обич, приятелство и сърдечност - даваш ги от сърце без много да му мислиш! И затова и си искаш това, което искаш - връзка с момиче, секс, нежност и близост! искаш си ги смело, защото си вярваш и знаеш, че си стойностен! Ти с- - аз те познавам! Просто си го повярвай - то е факт! Относно впечатлението, което ще направиш на хората - да, това е много неприятен страх. Зад него стоят ранните години, но там психиатърът ти ще те анализира. Този страх те държи в едната крайност на махалото, метафорично казано - в едно подчинено състояние на "важните други". За да го преодолееш, временно махалото е нужно да отиде в другата крайност: умишлено започни да се държиш по-предизвикателно и да предизвикваш това "важно" хорско мнение. Да посрещаш страха си по този начин. Започни да говориш по-високо и грубо, дори по-вулгарно. Да се държиш по-мачовски и дори нахално и нагло. За известно време, като лекарство, като противовес на емоционалното махало на "какво ще кажат хората". така държейки се, ще разтвориш този си страх много бързо и ще осъзнаеш, че не от външните хора те е било страх какво ще кажат - на тях или не им пука или ще ги е страх да реагират ако се държиш нагло. Страх те е от вътрешните психологически интроекти на авторитетите ти от ранните ти години - вероятно! Реалната картинка е нужно да видиш и да я виждаш постоянно. Да приземиш идеализма си до обективната груба реалност! Има болен идеализъм, който всъщност е само прикритие, защита от дълбока ранимост, страх от живота и хората, вина че не съм достатъчно добър в този живот и се провалям. Този болен идеализъм понякога се прикрива като духовен стремеж, но представлява само едно бягство първо от собствените несъзнавани страхове и вина и второ, от реалността на този обективен живот. Има и здрав идеализъм и него е нужно да градиш. При него имаш връзка с духовното, но тя е здраво свързана с този свят, с ежедневието и бита, с общуването и себеотстояването и себеутвърждаването ти в този живот училище. бездарие? не мсиля, че си бездарен - напротив, дълбоко талантлив си, просто си блокиран от комплексите си и битката си с тях чрез морала си. тази битка те разцепя на две и само усилва комплексите. Повярвай ми - минал съм през нея! Още мъдрецът е казал: "не се противете на злото". начинът за промяна и освобождаване от комплексите ти е да ги видиш ясно и реално, спокойно и обективно и вместо да бягаш от тях в живота си, да предизвикваш появата им в живота си с едно спокойно смело съзнание - и те се разтварят. и ставаш смел и самоуверен! Сигурен съм, че не след дълго това ще стане в теб или поне ще се задейства процесът! За похотта и морала: голямата грешка на някои 'твърди" духовни учения е, че отричат сексуалността твърде директно. А това невротизира! накратко - приеми сексуалните си желания и пориви за част от Любовта. Ако ги няма тях, няма и любов, а остава само една фалшива усмивка - като в някои секти. просто е нужно да бъдат сублимирани чрез техники, но и чрез променено отношение към тях. Сексуалността е свещена, похотта е гориво, въглища. те са черни и мръсни ако се валяш в тях директно, да. Но ако сложиш тази похот, въглища в огъня на духовния си устрем - и в медитация и молитва, но и в полов акт, тези въглища се разгарят до чисто духовно преживяване на божествено съзнание! Това са преживяеми неща, а не фикция! Прочети за "свещена сексуалност' - кликни в гугъл! Моралът е нужно да бъде гъвкав и приспособим. онзи висшият морал, който си мислим, че следваме, обикновено няма нищо общо с човешките напъни и вътрешни раздирания, често налагани или самоналагани. Виж тук в портала статията ми: "психология, монотеизъм, политеизъм и ..." - там има текст за "разделяй и владей' механизма, който действа при болния идеализъм, при твърдия морал. както писах по-горе, такъв твърд морал е винаги защитен - бягство от собствената сянка! не е това подходът, а себеразбиране, осъзнаване, приемане и нежно разтваряне на страховете и вината/ комплекси!

Страхът от смъртта може би е страх от непознатото. Зад всеки страх стои този базисен страх. Трудно се преодолява обаче страхът от смъртта, когато си материалист. Може да е изтласка, да не се мисли за него, но така става още по-силен! Когато обаче се отвориш за познанието на Учителя, смъртта се превръща в освобождение, проход към един по-голям и истински живот, а този биологичен живот в полезен и интересен урок! Вярата в безсмъртието на вечната ни природа прави чудеса при психични проблеми, но и при оздравяването на тялото.

Петре, познаваме се, поне сме се виждали, Знам, че нещата при теб са поправими! Отговорите и начините ще ти ги даде психиатърът - психотерапевт при когото ходиш! Малко повечко решителност, смелост, дори леко огрубяване и доза здрав егоизъм и приземяване при теб може би са нужни - като баланс на това прекалено фино момче, което си сега. Завърши ли индологията? Ом Намо Васудевая!

Предното мнение писах без да видя сайта ти. Сега видях тарифите на френското бизнес учреждение за легален обир рекет при живот поставен на карта - това е кошмар! Ще пробвам да поставя банера ти в сайта си - дано успея. С копи пейст на картинката става предполагам! Видях и помощта от българската държава във вид на помощи от 130 лева месечно ..., както и невъзможността за трансплантация в Б-я... Ееееххх ... .............................................................. Сложих банер в сайта си тук

Светльо, привет! Тази вечер ще помоля жена ми да преведе колкото можем - нали става по и-пей? Като чуя такава сума - 100 000 евро за една операция и сърцето ми не го побира. Това си е доктоска мафия. Казвам го със съвсем ясно съзнание какво казвам. Операцията ти е нужна - естествено, че ако в медицинската система имаше капка хуманност, тя би била направена в най-скоро време и на адекватна цена. Имам много добър приятел - Атанас Михалев, с трансплантиран бъбрек вече около 20 години. Бъбрекът му е отпред в коремната кухина. Пие имуносупресори. Но е жив, твори и работи - 20 години вече. Операцията преди 20 г. обаче не е струвала 100 000 евро... С тези си думи по никакъв начин не насочвам нищо отрицателно срещу теб - напротив! Но определено излъчвам силен протест срещу докторските мафио - бизнес среди! Самата операция предполагам трае не повече от два часа. Трудът на лекаря - хирург, който със сигурност е добър занаятчия, реално струва около 300 евро. 150 евро на час е една доста висока такса и за най-добрите специалисти от европейския съюз, в който по едната ирония сме. Престоят ти в болницата да е по 100 евро на ден - нормална сума за нормална държава и да речем си там 1 месец общо преди и след операцията. Тоест три хиляди и триста евро дотук - реално погледнато. Някаква такса на болницата, да я наречем - такса операция - да е 1000 евро. Лекарства, апаратура и др. за този месец - 1000 - 5000 евро. Странични разходи 1000-2000 евро. Общо се събират около 10 000 евро - разбира се в твърде грубо изчисление. Пиша го, за да ми стане на самия мен поне ясен абсурдът в съвременното "здравеопазване" - а той е в световен мащаб. Така. Дотук добре - 10000 евро са нормална сума. Французите вероятно не правят отстъпки за пациенти от "задния двор" на юросъюза, не ги интересува защо след 20 г. "развитие" заплатите ни са още по 200 евро месечно. И са прави. Това не е техен проблем, а на българската психика, отразена в политическото ни управление. Остава бъбрекът. Прости ми, не съм много наясно с официалните цени на продаден от жив човек или от роднина при починал човек бъбрек. Но дали струва 90000 евро? Не съм никак сигурен. Още повече, че аз съм на милион процент сигурен, че зад лустрото на скъпите болници тече подводен "черен" бизнес с органи, не толкова доброволно предоставени от някои жители на по-бедни държави. дадени по-скоро насилствено и безплатно, на цената на милостта на изтръгващия органа (бъбрек) и продължаването на живота. А често и на двата такива, тоест превръщането на човека в стока. Аз съм повече от сигурен, че дори има специални термини, прикриващи актуално ставащото, че майки забременяват и продават децата си специално за такава бизнес индустрия и т.н. Както и да е... Нещата са каквито са. Този бъбрек докато стигне в тази болница във франция бива вероятно препродаван няколко пъти, докато от няколко китайски или азиатски или цигански или африкански монети цената му скочи до абсурдна сума. Но едва ли е 90000 евро все пак. Едно смело грубо предположение - между 10 и 20 000 евро цена на бъбрек постъпващ в болница след въпросното неколкократно препродаване и повишаване на добавената стойност през черно - сивия пазар. Дотук болницата влага 30 000 евро, като 10 000 идват от немалките и хотелски и други такси. Останалите 70000 обаче са просто добавената стойност, поставена от мениджърите на болницата. И тя отива при тези нечовешко нагли люде, организирали индустрията си. Възможно е да греша и за таксата на занаятчията хурург - едва ли е 150 евро на час. Ведроятно е 1000 и повече, отпускани му от въпросните мениджъри собственици. Сега дали трудът му е по-майсторски от коя да е друга хуманитарна професия това е въпрос, на който аз казвам - не е! Това са само разсъждения, възможно е да греша във всичко! Но е възможно да има и доза истина в думите ми! И пак ти казвам, Светльо - тези разсъждения са тикани от една сърдечна обида, но насочена към социалните системи, които допускат подобни процеси, издевателства и адска антихуманност и в никакъв случай към теб! Ти се нуждаеш и подаваш зов за помощ и нямаш никаква вина за порочността на "хуманитарната" медицина. Тя си е бизнес, при това далеч не целящ здравето на хората, по-скоро максимално дългото им поддържане в зависимо от търговията на услугите на този бизнес положение. В едно състояние на болно съществуване - за да може да се плаща! Пиша това, защото аз самият съм нараняван, макар и индиректно от въпросната медицинска легализирана мафия. Моя първа братовчедка, Петя Баева, имаше нужда от трансплантация на черен дроб. Операцията се извърши в германска болница за сума от над сто хиляди евро. Сега банката всеки момент може да вземе ипотекираното жилище. Но да не мислиш, че е само жилището? На баща и сега висят десетки хиляди евро извън стойността на жилището като заем. Да не си мислиш, че за тези 100 000 евро платени в кеш на болничната мафия се дава гаранция някаква? Ами братовчедка ми е около година вече мъртва - при дяди божи и играе на табла с еврейския свети петьо от библията. Живя две или три години след това с имуносупресори, цялата жълта, слаба и безсилна. Сега я няма - отиде си на 38 или 39 години - въпреки рекета заплатен на болничната мафийна система - легализирана и официално функционираща абсолютно безхуманна мафийна система! Ти имаш нужда и нямаш вина - животът ти сега зависи от това дали ще бъде заплатено на френската болнична мафия - това са фактите. Поне според мен! Нещата такива, каквито са - на тази земя, в това време... С най-добри пожелания за здраве и успешен изход от положението ти: Орлин

Агна, каква е тази техника? Забелязвам, че всяка следваща сесия с бхастрика дишане води до едно задълбочаващо се ментализиране на преживяваното. От чисто телесни преживявания като игличките, стяганията в ръцете, треперенето, аурата и т.н., преживяването става все по-емоционално насочено (плач или смях), а в следващите сесии и по-визуално. В третата сесия човек вече започва да разравя паметта си, да вади спомени и да ги изчиства. Получава се нещо като осъзнато сънуване. При това дишането става по-леко, по-малко форсирано, успоредно с потъването в тета вълни. Аз винаги правя едно леко насочване, вербално водене. Дишането след втората сесия става все по-фино, а работата много по-психично насочена. Човекът отвреме на време се сеща да поускори дишането и после отново потъва в трансово, променено състояние на ума. Колкото повече се практикува тази техника, толкова по-бързо става потъването, като дишането се явява просто метод за индуциране на транс. Но и за поддържането му при въпросните сещания за дишане - като един вид дистрактор от пряк фокус върху ума и премахване на контрола, напрягането, така характерни при тревожните разстройства. След третата сесия работата преминава все повече в хипнотерапия. Това разбира се се получава при хора с добро въображение, по-лесно при екстравертните (те нямат опит с контрол при интроспекция и затова при поглед навътре изключват съзнанието и преминават на подсъзнателен автопилот и рапорт с гласа на терапевта). Някои просто си дишат мощно през цялото време и през всяка сесия - по-приземените, земни и практични хора с бизнес, логична ориентация. Почти при всеки се получава един рестарт, изключване подобно на временно заспиване - но подсъзнанието е активно и чува гласа ти, съответно тогава препрограмирането е още по-силно! Досега нямам негативно въздействие вследствие от дишане.

Ами ти кажи - искаш ли да бъдеш с него? Колко можеш да изтърпиш такава "любов"? А дали е любов въобще или собственическо чувство примесено с нагон и ревност? А твоето дали е любов или мазохизъм? Ти реши! Може би нещо в теб иска да бъде наранявано, кой знае... Във всеки случай обективно погледнато той няма право на подобно държание - дори като вербални заплахи,а още по-малко доведени до физическа саморазправа. От друга страна твоята реакция на търпение в името на "любовта" говори известна липса на здраво себеутвърждаващо чувстване, мислене и поведение. В психологията е известен "синдромът на жертвата", при който жертвата на насилие се привързва към насилника си, оневинява го и намира оправдание за поведението му. Този феномен отдавна е изследван в Америка и дори е станал клише! Моят съвет е да осъзнаеш реално ставащото и да отделиш зърното от плявата, тоест любовта, интереса си и себеутвърждаването си от мазохизма си. Чрез мазохизма също можеш да получиш по един изкривен начин любов, но ... ти си прецени такава любов ли искаш? На твое място бих казал следното: "Аз те обичам! Но обичам и себе си! Твоите думи говорят за ревност, егоизъм и собственическо чувство, които нямат нищо общо с любовта! Ако желаеш да бъдеш с мен, обичай ме! Уважавай ме! Аз не съм твоя собственост! Спечели ме със сигурността и доверието си в мен - защото думите ти говорят за липса на такова! Спечели ме със свободата, която ми даваш! Ако съм с теб, когато съм свободна, тогава само съм наистина твоя! Обичам те! Но обичам нежното и ухажващо момче, в което се влюбих, а не този себичен ревнивец! Обичай ме - но истински!"... Мъдрите казват: "Когато пуснеш една птичка на свобода извън кафеза и тя се върне при теб - само тогава тя е наистина твоя!" Ако искаш разкажи повече за себе си, за семейството си, за мама и татко, за характера си извън тази случка!

Тоест "веригата - късо съединение" в теб е по-къса. Ниско самочувствие, водещо до защитно депресивно отдръпване и отбягване. Всичко е разрешимо, както казваш! Интернет е това, което е, има си плюсовете и минусите. Може да е добро място за нокого, за друг не. Както и да е, винаги можеш да споделиш повече - анонимен си! Аз също ти благодаря!

В психотерапията действително е желателно по-високо ниво на осъзнатост и една постоянна вътрешна работа над себе си. Добрите в терапията я извършват, не бой се! Другите просто не могат да задържат пациентите, защото се чувства липсата и, така че положението се саморегулира буквално от пазарния принцип, както и да звучи. Защото сме тук и сега, в тази икономическа социална среда! Но това е за темата "качествата на добрия терапевт". Но както писах по-горе, терпевтите са също човеци и осъзнатостта и вътрешната работа не означават идеализъм, но едно много приземено "сваляне" на дълбоката сърдечност до най-обикновените земни условия и човешки кризи! Забележка: последните пет мнения са преместени от темата "за нуждата от психотерапия"

Там е работата, че до гимназията нещата са някакси по-детски и едно момче си позволява да е още дете. Когато станеш обаче на около 16 ти се иска с пълна сила вече да си мъж, да побеждаваш, да се докажеш пред момичетата, да си силен. И ако родителите са ти слагали твърде високи критерии за успеха ти и са те приемали с условието да си перфектен, в теб са заложени неприятни комплекси. Комплекси за страх и вина от неуспеха, от провал, малоценност и неверие в себе си, зависимост на самочувствието от "важните" други прекалено много - тоест споменатото ниско самочувствие. И ако не можеш да си перфектен в нещата, които правиш, колкото и да се стремиш, се отдръпваш в себе си и се депресираш и самораняваш. Ето веригата накратко: ниско самочувствие (най-общо казано) - защита от него чрез напрягането на тревожния перфекционизъм - този перфекционизъм е толкова висока летва, че блокира всякаква непринуденост, способност за риск и естетсвена смелост и води до често депресивно отдръпване в себе си и отбягване на общуване и опитности! Колкото повече е отдръпването, толкова повече намаля самочувствието - и тук веригата на това "късо съединение" се затваря! Ключовата точка този пороен кръг да бъде разтворен и променен е перфекционизмът! Промяната му в приемане на себе си и нещата от живота и другите КАКВИТО СА. Приемане! Толерантно приемане и отвореност за опита! Едно сваляне на летвата, което сблъсква със собствения страх (от който вдигнатата летва за успех представлява бягане) и го превръща в смелост! Опитай се да видиш ясно "късото съединение", в което си. то е заложено от родителите ти, но и на тях някой им е заложил подобни неща и те не са виновни, никой не е виновен - сега си на 18 и можеш да променяш живота и себе си без да виниш другите, но с една мъдра прошка и емоционално съзряване! Това последното е задача, която най-добре можеш да решиш с психотерапевт примерно за 8 сесии - просто като насока за лична работа! Да посетиш терапевт е най-нормално решение, говорещо за здрав разум! Проследявай действието на това "късо съединение" и как то се задейства от външни фактори. Когато това става, се опитай да го неутрализираш със здравия си разум и оптимизъм от рода на утвържденията от по-долу! Повтаряй си: "Аз се обичам! Аз съм важен! Аз съм значим! Моето мнение е важно! Аз съм важният! Имам право да искам желаните от мен неща на мига, смело! Имам право да казвам НЕ! Обичам се! Приемам се! Аз мога всичко! Имам право да греша и да бъда несъвършен! Животът е готин и хората са готини - зад външните им маски, в дълбочината им! Аз имам право да рискувам смело! ..." Ти можеш всичко и животът е пред теб! Аз ти вярвам! Започни да поемаш предизвикателства, трудности и рискове, за да си повярваш и ти! Понякога ще падаш и грешиш - но това е нормално, приеми го за нормално! Ако се научиш да рискуваш, ще претърпиш известно напрежение, но то ще те промени в смел и спокоен мъж! Ако не рискуваш обаче, губиш всички възможности! Смело напред!