Орлин Баев

Кликнете в гугъл: Боряна Чалъкова. Предайте и поздрави от мен! Успехи и усмивки: Орлин

Наистина е по-добре, че се е вкопчил в играта вместо в алкохола, дрогата или поведението на насилник. Най-добре е да се обсъдят проблемите ви в присъствието на семеен терапевт - изцяло открито, но с едно добронамерено отношение и готовност за компромиси и промяна. Вероятно играта е симптом, идващ от известно чувство на дискомфорт у него и емоционалното ви отдалечване - бягство, за което спомагат личните му черти. Но самата игра на свой ред спомага за това отдалечаване, като ви кара да крещите и така процепът помежду ви става по-голям. На свой ред играта сама по себе си вече от едно обикновено бягство, подобно на мъжкото бягство в кръчма, но в по-добър вариант, се е превърнала в зависимост. Начинът да му помогнете да излезе от нея обаче е с любов, с припомняне на онези чувства, които са ви събрали, с толерантност и мекота като сърдечно отношение и женска грижа за него - топлота и обич. А същевременно рационално разпределеня на семейните и родителски задължения, както са писали по-горе Диди и Славка. Но терапевт определено ще помогне. Не мисля, че причината е само във вас - взаимна е - никой не е виновен, а просрто е нужен обективен поглед и готовност за вътрешна работа и поведенчески промени и в двама ви!

"Ако всички вие бихте се водили по вашето разумно сърце, всичките спорове, които по някой път се явяват между вас, биха изчезнали. Запример, вие имате груби навици, по някой път нямате търпение; всичко туй се дължи на вашия философски ум, че са ви обидили. В какво седи достойнството на човека? - Достойнството на един човек седи в изпълнението Волята Божия, в приложението на най-малките добродетели. Ти може да си спечелил едно от най-големите сражения, може да си повдигнал цял народ, но ако един ден сърцето ти каже да завържеш обувката на един старец и не направиш това, всичко сторено пропада. Да завържеш обувката на един старец струва повече, отколкото да спечелиш едно сражение." (Беинса Дуно) Чиста проба когнитивна психотерапия!

Променям се постоянно. Когато резонирам с хората, с които работя, сякаш влизам в тях, ставам тях. Но имам стабилна сърцевина, която ми позволява да извлека опита от преживения живот на човека и да помогна доколкото ми позволяват силите и божественото - без да губя Себе си! Напротив, обогатявам се сякаш в един живот живея и животите на пациентите си. Променям се постоянно и постоянното ми съпреживяване на гледни точки ме кара да видя света през много различни очи и разбирания. Променям се, за добро - и съм доволен от живота си. Не че е лесен - хич даже ! Но -слушам сърцето си и не съжалявам. Имам слабости - но наистина искрено се старая да раста, да се чистя и да се уча в това училище живот. Колкото повече успявам, толкова повече разбирам колко обикновен съм...

Всяка една професия има своите отговорности и свободи, предимства и недостатъци, чар и минуси. Например професията на педагога е свързана с много по-голяма отговорност отколкото повечето от нас предполагат. Детето оформя характера си именно на базата на общуването, възпитанието и личностите, с които комуникира през първите си години. Тези първи личности винаги оставят незаличима диря в ума, дори в мозъка на децата ни. Учителската професия за съжаление е поставяна по-ниско и от тази на общия работник. Това се вижда ясно по заплатите на тези чудесни хора с призвание. Моята майка е такъв човек например. След 35 г. учителски стаж заплатата и е около 300 лв. Споменавам учителите, защото са проблемен и емблематичен случай за резултатите от когнитивната некадърност на управляващите една държава. Не по-добро е положението на психолозите на държавна служба. Преди около година имах възможност да започна работа като психолог в отдела за закрила на детето в София. Тъй като знаех, че работата ще бъде много интересна, отначало се ентусиазирах. Работи се с деца от 0 до 18г. С трафик, насилие, семейни проблеми, домовете за сираци, роми и т.н. и т.н. Това е една изключително изискваща и напрегната работа, високо квалифицирана и отговорна, често рискова и много натоварваща. Трябваше да се подадат един куп документи - аз чак се изумих от тромавата бюрократичност на тази хартийоядяща държавна система, по-скоро пречеща и спираща, отколкото подпомагаща каквато и да е дейност и инициатива. По някое време стана дума за заплатата: 250 лв. чисто . Да се смее ли човек или да реве с крокодилски сълзи... Е, по-добре да се смее! Понастоящем само наемите плюс елементарните консумативи около тях са ми близо хиляда лева. Разбира се, трябва и да се яде и да се иде на кино понякога - все пак ... . Разбира се, отказах позицията! Та - след като разбрах, че държава практически няма, се замислих как да продължа в професията си. Избрах частна практика - смело решение е, защото излизаш направо по средата на един доста напрегнат пазар с висока конкуренция и не винаги добронамерен такъв. Скочих в дълбоките води, с главата надолу. Имах правото на това - и просто скочих. Научих се да плувам. Поне донякъде - защото в психотерапията ученето не спира до последен дъх, а сигурно и след това . Избрах тази професия, защото докато я работя, уча безкрайно много от ... пациентите си. Уча и стигам по-близо до ... Себе си. Защото метакогнитивното ми наблюдение е постоянно будно и наблюдава както психичните движения на пациента, така и моите собствени. При всеки един пациент съпреживявам болката и страховете му, чувствам и понасям вината му, заедно с него следвам проекциите и защитите му, понасям спокойно съпротивите му. И това метакогнитивно ядро (самосъзнанието) маблюдава тази обща психика, съставена от половинките на двете ни личности. И насочва с помощта на интуицията и разума (знания и логика) хода на терапията. Въпросното сливане изисква добра способност за емпатия. Надявам се някой колега да не прочете това, което ще напиша, защото ще намеся зодиите. Имам луна в риби, в съвпад с марс и опозиция с плутон. Луната е във втори,а плутон в осми дом. Луната е и в квадрат с юпитер в 11 дом (ако не се лъжа). Разбира се, това е само обяснение, но е удобно. Та - до болка съм разтворен за преживяванията на другия и попивам всичко като сюнгер. Чувствам човека срещу мен директно, може би дори прекалено директно и болезнено. Както и да е, отклонявам се. Не съм кой знае какъв терапевт - имам още много да уча - знания, книги, методи, техники, опит. Никъде и не твърдя обаче, че съм голям специалист - максимално директен и искрен съм с клиентите си. Понякога се справям много добре, понякога не толкова. Но, старая се да дам всичко от себе си. И се уча и нямам намерение да спирам да се уча! Защото психотерапията е едно приклщчение, което с течение на времето става все по-вълнуващо и тотално обхващащо цялото ти същество. Някой си мисли, че като терапевт парите са кой знае колко... Не са. Не и спрямо отдаването, което правиш ежедневно и отговорността, която носиш. Не и спрямо квалификацията и обученията, които никога не спират, а струват скъпо. Не и в сравнение с една професия политик или предприемач, та дори обикновен програмист или прекупвач. А вложеното време за обучение е несравнимо повече. Както и изискванията към личността ти, към качествата ти. Но, тук идваме и до призванието, до насоките идващи от сърцето ти - а те не се мерят с печалба. Пиша това като един вид дневник в електронен вид - откровено и без да очаквам някакъв определен отговор. По-скоро до себе си. Просто така ...

Имам едно томче с мисли от Учителя на работата си. При общуването ми с някои от хората с които работя се образува една тънка невидима сърдечна връзка между нас. Понякога след като сме работили върху страданията или мислите, болките, вината и страховете, вземам томчето - без предварително мислене за това, в момент когато интуицията подсказва. На мен самия ми е интересно как като отворя томчето произволно, попадам точно на мисли, които са в директна връзка с проблема, върху който сме работили току що. Тогава се установява едно вътрешно много силно присъствие, сякаш една връзка, много фина и чиста, светла и кристално нежна...

Изследвания има много - дядо гугъл може да нашепне много по въпроса. Например чрез думичките hypnosis research. Проследяват се мозъчните вълни, активност в различно мозъчни зони, биохимията. Също така има много изследвания за доказано по-бързото оздравяване дори на телесни болести при използване на хипноза, при обезболяване и т.н и т.н. Ако почнем да си говорим за други животи, ще стигнем до никъде, просто защото само ще предполагаме. хипотези за вредата може да бъдат поставяни поради по-горе коментираните заблуди относно хипнозата като някакво магическо проникване в човека. Всъщност е далеч по-безобидна от например гледането на поредния трилър или криминале. Ако толкова се безпокоим да не ни се засегне нещо в психиката, ще е нужно да се изолираме в някоя пещера ... Както и да е - не съм голям специалист в хипнозата. Надявам се да стана след 20-на годинки. Засега - да върви дискусията!

Май ще ми се наложи да ги местя тези мнения в "що е туй терапия" или "абв на психологията", но както и да е. Става интересна дискусия. Разбирам те много добре за тези "норми, рамки, правила"! Аз самия се чувствам като окован в тях, особено в тези на когнитивната, научна, инжинерна психология. Права си! Психологията от една страна обаче не се свежда до когнитивна таква, а от друга страна тези рамки си имат значението в определена степен. В психологията има доста школи, които ако обедини човек в една интегралност, ще получи една много интересна интегрална визия за психиката, света, поведението, социума, културата, невропсихологичната база на всички тези "квадранти" (Уилбър) и т.н. Една визия, която включва въпросните норми като нужни опори на даден етап от психичното функциониране, но надхвърляща ги при по-висшите нива. Когато човек страда, тй има нужда да се хване за нещо твърдо и конкретно. като бастунче, да се подкрепи на него. Такова бастунче са нормите в мисленето и съответно чувстването (защото мисълта "слиза" до чувство и оттам до поведение). Когато поукрепне и по-силно се научи да стъпва на земята, тоест когато преодолее болката от психичното си разстройство (която е тежичка - дори повече от телесна), тогава бастунчето на нормите на човешките разбирания може да се захвърли. Тогава идват извечните норми на Космоса, тези на правата мисъл, резонираща със законите на битието. Това вече не е само ходене на здрави психични "крака" - когниция, но летеж. Опитът в терапията обаче говори, че ако не се е научил човек да стъпва здарво на "краката" на човешките норми и да функционира стабилно и леко в това общество, то опитите му за "летеж", тоест за свързване с божественото най-често се превръщат в ... шизофрения! Та затова и тези норми си имат мястото -при психичните разстройства като временен ориентир, патерици. Който желае, продължава нататък. Който не, остава си окован в тези норми. Действително са окови и тежат. Но в психосоциалната ни съвременна действителност имат ролята си - като част от цялото. Аз лично определено се душа силно, когато ми се налага да стоя по-дълго в тези норми, макар че имам колеги, за които те са целият свят и най-висша проява на разумността...

Отново "скачаш" към заключения, които идват единствено от теб самата. Това, че едно психично разстропйство е реално тежко, това не значи, че терапевтът не вярва в силите на пациента си. Вярвам в човека и още как! Толкова колкото и на себе си - а аз си вярвам ! Вярвам, но в ядрото, в Будата ако щеш, в духа в тях, в сърцевината, в истинския човек отвътре, който ползва даден мисловен апарат и т.н. Този човек обаче е често много откъснат от "облаците' на зловредни когниции, криви разбирания, пораждащи автоматично тежки емоции и неадаптивни поведения. Та, целта на терапевта е именно да ресвърже този дълбинен Човек с ежедневното съзнание на личността като помогне да се разчистят облаците. Което е доста тежка и мръсна работа и човек е нужно да не се бои да си изцапа "ръчичките", а и е нужно да може да си ги мие бързичко. Останалото върши ... Господ ако щеш, истинският Човек отвътре! Има един тест в психологията: петното на роршах. петното е едно и също, но всеки вижда в него това, което сие е него. Ти ме изкара по-черен от дявола бе, Азбуки. Та, като махнем повърхностното ни разминаване, мислим в подобна посока! Ключът е във вярата толкова, колкото и в знанието! Поздрави!

Радвам се, че си сигурна! Кажи го на жената, която носи 20 год. тежка клинична депресия поради кривите си несъзнавани модели или на младата жена, което от 15 год. не е излизало от дома си поради паник атаки и агорафобия. Вярно, че страданието ни е дадено, за д анаучим нещо, но не винаги дългото му носене е гаранция за учене. Имам една синя книжка с мисли и молитви от Учителя, която много синхронично ми помага при работата. Цитирам го по памет: "На оня свят няма да ви питат колко сте страдали, а какво сте научили!"

Да, няма такава, съгласен съм. Но това е наистина за друга тема!

Има трансперсонална (духовна/ езотерична) хипноза. Дали и докъде такава може да бъде практикувана от терапевта, зависи от личниите му опитности, разбирания, съзнание. Просто според мен дори при духовно насочената хипноза и терапия като цяло, е добре да има запазена здрава връзка с обективната реалност - не защото е най-истинската погледнато от по-висока визия, но защото сме в нея и учим уроците си в нея. Тук терапевтът избира кога да докосне по-висшите нива на човека пред него - ако пациентът е материалист, става само много индиректно и бавно. Ако обаче е отворен за духа (за Себе си), може спокойно да се работи трансперсонално. Така че, хипнозата има широк обсег. Съвсем не съм сигурен, че "изчистването" е толкова неизбежно. Дали едно биполярно разстройство или генерализирана тревожност или паник атаки се "чистят" от само себе си толкова лесно, това е роторичен въпрос. Хайде весел ден!

Всеки има право да вярва в каквото си иска. Дори в снежанка и феята със зъбчетата. Относно хипнозата, аз самия не вярвам прекалено в нея - не повече, отколкото има нужда. Първо, не вярвам в мистичността, която някои и приписват. Вярвам, че ве нещо съвсем обикновено. Вярвам, че всеки от нас ежедневно изпада в хипноза многократно през деня докато пътува или се "отплесне" на работа или другаде. В хипноза сме докато сме се вглъбили в интересен филм и е грабнал вниманието ни. Защото хипнозата не е нищо повече от насочено внимание или по-скоро "грабнато" без усилие внимание. Силата и се преувеличава, а оттам идват и много неразбирания. Колкото гледането на филм или играенето на комп. игра въздействат дълбоко, толкова и хипнозата. По същия начин обаче съзнанието присъства и в двете. Доколкото играенето на дадена игра или четенет на книга, която е грабнала вниманието може да остави постхипнотично внушение, толкова може и хипнозата. Наистина може, но съзнанието най-често осъзнава залагането и може да реши дали да му се подчини или не. Разликата при хипнотерапията е, че задаваните внушения в образен, емоционален и вербален вид са умишлено лечебно насочени. Същото не може да се каже примерно за филмите или рекламите, които постоянно ни сугестират. Няма кой знае каква мистика в хипнозата - нещо съвсем обикновено е. Ореолът на тайната около нея според мен по-скоро и пречи, защото създава един воал от страх, една мъгла, от която няма нужда. Хипноза се получава и работи само ако човекът иска! Ако има съпротива и скептика може да бъде приспан, използвайки именно тази съпротива, но не и терапевтиран. Защото в съня никакви внушения не достигат до човека. Ако достигаха, щяхме да учим езици насън или половинките ни щяха да ни нашепват: "Утре ще влезеш в бижутерския магазин и ще ми купиш пръстен номер 16..." и прочие. Но не става точно така. Някои свързват къде съзнавано къде не хипнозата с магията, вуду проникването в съня и т.н. Интересното е, че за тези феномени знаем също от филмите или книгите, но в действителност не се знае доколко такива преживявания идват от реално вмешение и доколко от собствени страхове и налудности. Аз лично имам твърде скромна практика с хипнозата и по-точно не с някаква самоцелна хипноза, но с хипнотерапията. Много по-лесно работи ако се представи например като: "хайде сега да направим една визуализация!" "... релаксация", "... медитация", "упражнение". Тогава се заобикалят предразсъдъците, заблудите около хипнотерапията, за които споменах по-горе. Имал съм случаи, в които човекът само като чуе думата хипноза и тя събужда в него силна доза съпротива, идваща от страха от предразсъдъците. А те пък идват от погрешните натрапвания на мистика и свръхвъзможности на този метод от филмите, книгите и магическото мислене. Същите хора обаче си потъват лесно и дълбоко, когато им се предложи визуализация или медитация. Просто самата дума хипноза се е превърнала не от сега, но от доста време в една котва за ума, която автоматично отключва какви ли не суеверни несъзнавани дълбоки страхове. Голата истина в терапевтичната практика е далеч от такива представи. Всичко е много по-простичко и естествено. А резултати има дотолкова, доколкото и двамата искат и могат да ги има. при терапевта се иска опит, знания, личностово присъствие. При клиента се иска желание за кооперация и доверие. Ако някой не се е сблъсквал с болезнеността на натрапчивите мисли да речем или посттравматичен страх и т.н. може да приказва каквото си иска и в мнението му да прозира просто незнание и липса на опит. Моята практика говори, че при немалък брой психични проблеми именно хипнотерапията е ключовия метод за промяна. Ни повече, ни по - малко. Без никакви мистики и преувеличения, но и без подценяване!

Благодаря ти !

Добре, не можеш ли да се опиташ да излезеш за малко от "обувките" си и да влезеш в тези на хората, за които споменавам по-горе? Хипнозата далеч не е панацея и никой не я представя за такава - поне ако е заслужаващ внимание човек. Определено обаче е много научно проследима и с доказани в много експерименти резултати. Естествено, че нужда от нея имат хората с някакъв проблем. Такива има и то далеч повече отколкото може човек да си помисли. Ако при теб могат да бъдат проследени известна свръхгенерализация, преувеличаване и тунелна визия, прозиращи в мненията ти и което е нормално, защото всеки си има неговите си кривотийки, идващи от предразсъдъците му, то при други проблемите са далеч по-тежки и човек трудно може да ги реши сам. Както и да е, ако имаш да кажеш нещо смислено и разумно, кажи го. Наистина имам и друга работа освен писането по форуми. А пиша тук именно, защото срещам интересни и разумни мнения. Не пиша като професионалист тук - не съм на работа и не ми се плаща. Би ми се искало обаче във форум за съзнателен живот да срещам съзнателни и културни мнения вместо повърхностни себепроекции/ излияния. Може би наистина е добре да спра писането тук, както предлагаш. Не държа да пиша, не и ако срещам подобни абсурдни мнения. Както казах, за писане тук пари не получавам, така че поне бих искал да ми е гот. Аз като не разбирам нещо, просто мълча или поне питам и се интересувам, а не приравнявам океана с чашата вода. Психотерапията е наистина океан - аз едва едва съм се топнал в него и съвсем нямам претенции дори за добро плуване в него. Когато обаче булгаристанците започнат да изразяват ориенталско - атавистичните си визии по отношение на тази дълбока и много тежка професия, ме заболява. Нерядко дори в този форум срещам мнения за психотерапията и терапевтите, граничещи с абсурда, пълни с неразбиране и дори обвинения. Това ме натъжава. Ако измежду хилядите професии се направи извадка на десетте най-тежки и изискващи, то психотерапията ще бъде в първите три. При това в държава като Б-я където няма почти никакво познание за актуалната ситуация около терапията, материалните облаги от тази професия са съвсем неголеми, а отговорността за сметка на това огромна. И чуваш някакви изсмукани от пръстите пълни с пораяващо невежество и динозавърска грубост мнения ... Е, плюнка явно има много! Няма проблем, балканите са полуостров на "неограничения абсурд"...

А ако не може да стигне до тази вътрешна сила и нито духовността, нито усилията му помагат, както е при психичните разстройства? Никой не предлага чудеса, макар че често са очаквани - защото е по-лесно . Ако мнението ти не се основава нито на логиката, нито на опита ти в хипнозата, нито на обективни изследвания, то едва ли е резултат на обективни познавателни стъпки в достигането му. Кул съм, споко - просто моят опит говори за друго!

Всеки има право на мнение - обосновано и логично, а не "скачащо към заключения" на базата на предубеждения! Има школа в хипнотерапията - когнитивна хипнотерапия, при която чистата хипноза се предшества от анализ и реструктуриране на рационално съзнателно ниво. Самата хипноза при този стил работи с причините за разстройството вместо да замазва проблема. Психотерапията по принцип служи именно за активиране вътрешните сила, познание, осъзнаване и промяна на човека - просто асистира в случването на тези феномени. А при психичните разстройства е по-скоро изключение възможността за самостоятелна промяна. Но, разбирам те - имах подобни разбирания само преди няколко години. Психосоциалната реалност обаче е друга!

Имаш чудесното умение да си директна! Радвам се, че ти нямаш такава нужда. Това, че ти може би нямаш обаче (дано), не променя реалната картина. Темата е за хипнозата и хипнотерапията принципно, а не за индивидуалните нужди на някой потребител на форума. Преди да "изсипеш" това "нежно" мнение, прочете ли заблудите около хипнозата - защото ми се струва, че споделяш повечето. Нищо лично, просто се вижда отдалече. Благодаря ти за искреността още веднъж. Права си за хипнозата - тя трудно работи при личностови разстройства (характеропатии). Там сила има когнитивната терапия - проследява кривото филтриране на информацията и виждането на света през кривите вътрешни огледала. Затова пък хипнозата има добра сила при неврозите - при паник атаките например. При натрапчивостите е основен метод, при хипохондрията (разбирай тежка такава, а не разговорния термин за "меренето на кръвното" на бай Иван...), при депресията също. При зависимости като цигари например. Или при хиперфагия. При генерализирана тревожност, неврастения и психастения работи чудесно. За обектните фобии дори няма нужда да споменавам - там хипнотерапията е решаваща. Колкото и странно да звучи, чрез хипноза нарастват гърдите с 2-4 см (когато има нужда от това, разбира се ). За около 3 месеца или 12 сесии - проверено е и се прави дори в Б-я . Та - здравият няма нужда от хипноза! А психопатичният ще я отрече грубо през призмата на характеропатията си. Но невротичните разстройства определено се повлияват добре от хипноза, поне като част от цялата терапия!

През юни ще се проведе обучение по хипнотерапия (долу в страницата), организирано от "Българска асоциация по хипноза". Разбира се, че не е панацея! По-скоро е част от терапията. Именно филмите, свързването и с окултните феномени и шоу програмите създават едно силно преувеличено и изкривено очакване за хипнозата, което както писах по-скоро пречи на реалната работа!

"Димитрина Митрева, магистър психолог, хипнотерапевт Личностови черти и податливост на хипноза. Димитрина представи изследването си, в което чрез използването на психологически инструменти – тестове, е достигнала до интересни резултати. Жените като цяло са малко по-хипнабилни. По-добро въображение, по-голяма хипнабилност. Интересни резултати имаме по скалите за екстраверия/ интроверсия и социална потентност/ импотентност. Противно на очакванията, по-социално потентните екстраверти са по-хипнабилни, а по-малко социално потентните интраверти са значително по-малко хипнабилни. По скалата за самоконтрол Димитрина получава амбивалентни резултати – 50/50% хипнабилност – тоест при висок самоконтрол, който винаги е показател за несъзнавани тревожни когнитивни схеми, хипнабилността зависи по-скоро не толкова от самия самоконтрол, но от други психически движения, например наличието или не на съпротиви към терапевта. Изследването на Димитрина Митрева беше проведено, систематизирано статистически и представено изключително високо научно и според всички международни изисквания за психологичен рисърч." Тоест колкото по-екстравертен е човек, толкова по-лесно бива поставен в съноподобно състояние. Защото няма опит с пребиваването в субективната си реалност. Има много митове около хипнозата. Всъщност всяка една школа по психотерапия я използва в нейния по-широк вид. Когато се създаде връзка на доверие и рапорт, клиентът се разтваря и това е нормално. Ето линк за митовете при хипнозата. И мнението на Д. Тенчев за митовете. Накратко: тъкмо нагласените шоу програми и ефектни филми създават една много крива представа за реалността на хипнозата каквато е и взаимодействието между клиента и терапевта. Първо, човекът трябва да иска да бъде в хипноза и да сътрудничи, да влезе в роля, да бъде добър актьор дори. Ако не се получава от първия път, ако има желание и влиза в ролята на хипнотизиран, тя се превръща в действителност. Няма начин терапевтът да "забие: някакво нежелано нареждане, постхипнотично внушение - тогава клиентът или се стряска и излиза, или потъва в дълбок сън и не чува гласа на терапевта - защото има морален буфер (суперего), който го предпазва автоматично. Няма такова нещо, че може да остане в хипноза и да не се събуди - дори да бъде оставен, след малко като няма връзка с гласа на терапевта или заспива (и след минути се събужда нормално) или се събужда. За навреждането - Буууу : това е много серизна заблуда, основаваща се на лични паранои, но твърде далеч от реалноста. Всъщност хипнотизирането и транса е твърде по-малко вероятно да навредят дори от шофирането по улиците или контакта с шефа. Напротив, цели се подобрение и терапевтът затова е седнал там да се занимава с пациента, защото е добронамерен. ХИП беш еписал, че не познава човек, на когото с хипноза да е навредено - от личния му опит и принципно. За такова вярване допринасят мистичните схващания, че пациентът е изцяло в ръцете, под волята на терапевта - което е абсурд! Въобще масово разпространените мистики около хипнозата по-скоро пречат, отколкото помагат за развитието и реалната и роля в психотерапията!

Наистина чудесни многопосочни отговори. Вендор, а това "разпъване" само между екстраверсията и интроверсията ли го има според Юнг или между четирите функции също?

Здравейте, мили хора! Промених заглавието на темата от "Психология на човечността" в "Същността на човечността". Наистина, въпреки името на подраздела рядко се включват психолози или поне изкушени от някой клон или автор в тази наука. Затова чувствайте се свободни за всякакви мнения ! Ще се радвам все пак ако Вендор реши по-детайлно да опише това, което загатна в горните си мнения. Донка, така е! Учителят Беинса Дуно или еврейският проповедник отпреди 2000 год., както и въобще великите личности, свързани с Братството на светлината - от тях именно можем да сверим човечните си сърдечни часовници!

Това несъзнавано обаче може да стане и съзнавано, при стабилно его. Диагнозата може да е шизофрения при нестабилно такова, но и просто разширяване на съзнанието. Далеч не всеки човек докоснал се до трансперсоналното развива налудности и халюцинации и загубва здравия си разум. Въпреки, че в последните години съм в средите на експерименталната - когнитивна психология, специално по отношение на човешкото в човека тя просто няма какво да каже. Юнг определено има и съм сигурен, че неговата гледна точка е интересна. Сподели моля те за разпъването на аза между психофункциите - ако обичаш! Ще е интересно на всички!

Този въпрос изключва трансперсоналността. А що се отнася до човешкото, то се ражда в страданието, в разпъваното между противоположностите. К. Г. Юнг го е описал и мисля че всеки с претенции за познание в психологията би го обяснил по - добре от мен. А може би истински човешкото е в това надличностно. Юнг е готин - и все пак психологията не е само Юнгианство. Аз нямам претенции за познаване на писанията на Юнг добре. Наистина бих се радвал да ни разкажеш неговото виждане за човещината.

Психологията е богата наука. Може би най-добре човечността може да бъде почуствана, усетена, осмислена и интуирана през призмата на трансперсоналната психология. Вендор, ако имаш добронамереното желание, би ли оголил човечността?