Орлин Баев

Естествено, че мисълта се задвижва от емоцията. А тя пък от самата енергия, облечена в либидни и други някои импулси. Мисълта без либидно - емоционалния си контекст наистина е стерилна. Поне при човешкия и другите наблюдавани от нас наоколо ни интелекти. При изкуствения интелект, който се развива с огромна скорост, емоцията може по-скоро да бъде програмирана, както от Адамовото ребро създали жената... Но със или без емоция, и при изк. интелект енергията е нужна. Знаем от езотеричните твърдения, че дъхът е безжизнен без материята, стерилен е. От друга страна обаче едно малко движени ев духа (разума) поражда огромни промени в материята, когато са свързани. Обратното също важи, разбира се - реципрочно е въздействието. Има подходи в системите за развитие, в терапията, йога и т.н., които акцентират върху разума, а други върху емоцията. Най-добрите такива съчетават двата според мен! ............... Темата обаче е за мисълта! Аз от опит се убеждавам колко важна е мизълта. Човек има някакви базисни мислепрезумпции за нещата и филтрира през тях възприятието си. Когато тези мисъл - презумпции се променят, тотално се променя гледната точка на човека, оттам и емоционалният му живот! Обратният подход, който акцентира върху емоциите, е по-непроверим научно, но преживелищно привлекателен и завладяващ. Сещам се за динамичните медитации на Ошо, за първичния вик на Лоуен (ако не се лъжа за името), за психотеатъра, задействащ именно преживелищните емоции, а оттам и когнитивното осъзнаване. Според мен добре е развитието да тече и по двете възможни линии. Не визирам само терапията, но въобще развитието на човешката когниция.

"Прави погрешки, и върви напред. За предпочитане е човек да се труди и работи, макар и да прави погрешки, отколкото да не работи и да не греши. Който прави погрешки, може и да ги изправя. Който мрази, може и да обича; който прави зло, може да прави и добро. (Беинса Дуно)" Горното е "мисълта за деня", която се появява долу на главната страница на този сайт. При огромна част от психичните разстройства имаме един базов механизъм, с който продължавам да се сблъсквам и да се учудвам от детерминираната му болестна универсалност. Това е едно свръх желание за контрол, ред, чистота, справяне, максимализъм и перфекционизъм. Едно голямо ТРЯБВА. Всичко ТРЯБВА да бъде както "аз си мисля, че ТРЯБВА да бъде". Ако не е такова, веднага се задейства помитаща болезнена тревожност, която при някои прераства в паника. Една невъзможност за приемане на нещата и живота, на самата себе си несъвършени. Или по-скоро неспособност да се види съвършенството в несъвършенството, как всичко си е на мястото, но погледнато по-отвисоко. Този характеров перфекционизъм, ригидно свръхнапрягане на мисълта (болезнено напрегнато анализиране, често прерастващо в натрапчиво мислене), емоциите и тялото в едно постоянно състояние на "НАЩРЕК" всъщност се пораждат от по-дълбоки и трудно видими от самия човек когниции. От една базова прекомерна ранимост, страх, вина и когнитивни убеждения от сорта на "този живот е по презумпция ужасно място, а хората са зли по природа!", "ако съм щастлив/а и спокойна, ще се проваля на всяка цена!", "не ти вярвам, защото ще ме нараниш!", "Не си вярвам - не вярвам на тялото си - то непременно ще ме подведе и ще се разболее от смъртоносна болест!", "Не вярвам на чувствата си - те са проява на слабост и са лъжливи винаги!", "не вярвам на душата си и духа си!", "Не мога да си позволя да обичам - нито себе си, нито другите. Ако обичам, задължително ще бъда излъгана и наранена жестоко!" и т.н. и т.н. и т.н. и т.н. Ригидният характер, свръхнапрегнатият контрол над емоциите, тялото си, над другите, тоест перфекционизмът, садо-мази емоционалността, която винаги го следва, са само ЗАЩИТА, защитни механизми в характера на човека с горните и подобни на тях базови когнитивни убеждения и емоционалност. При такъв психичен механизъм човек се центрита изцяло ментално, аналитичната му мисъл се развива силно, но се губи връзката между мозъка и тялото, между мозъка и емоциите, между когницията и дълбоката душевност, Любовта и спонтанността, ДОВЕРИЕТО в мъдростта на живота и СЕБЕ си. Горният механизъм е буквално ключ - в самата сърцевина на широк кръг от психопатология. Има го при всички тревожни разстройства: обсесивно компулсивното, паническото р-во, фобиите, особено при неспецифичните, при генерализираната тревожност, безсънието и т.н. Има го при хранителните и психогенните сексуални разстройства. Има го при конверзионните (хистерия) и соматоформните разстройства (например при хипохондрията). Има го и при депресията, но там е в още по-задълбочен вид, като жилото на агресията вече е обърнато към себе си като автоагресия, мазохистична вина и пасивно бягащо отчаяние. Горният психомеханизъм разбира се, се залага от поредица от фактори, като главни са генетичната предиспозиция, тревожно протичаща бременност, свръхзакрилящ и обгрижващ или свръхизискващ родителски стил - най-често в комбинация от двата. Огромният страх от провал кара човека да си забрани възможността за провал и грешки. Последствието е, че той се свръхнапряга при поемане на риск и отговорност. Защото го е страх, че няма да се справи. Затова се престарава, държи се свръхотговорно и авторитарно контролиращо. Или въобще бяга от поемането на риск и трудност, на отговорност - за да не се провали, от което силно го е страх. Последното е вече депресивна реакция, а първото тревожна. В този дух, днешната мисъл от Учителя е тотално психотерапевтична, защото засяга именно този ключов когнитивен механизъм и го неутрализира!

Имам най-готините зъби на света. Обичам си зъбите. Нищо, че не са костни, ами са металокерамични, металопластмасови и всякакви други метали. Ами мои са си - платил съм си за тяй и продължавам да си плащам. Кой като мен.. нъц нъц, имам си метални зъбки! Супер са. Готини мостове, царски корони, в недалечно бъдеще се появяват розови картини на импланти. Това е чудесно. Без ирония. Защото мънкането не помага за поникването на здрави зъби, нито променя гена/ хромозомите, диктуващи на развалянето им отвътре. Наблюдавам хората, остаряването, което е повсеместна безжалостна присъда, разболяването, което нерядко го придружава. наблюдавам как ром с една ръка тътри количка и бърка с тази една ръка в кофите за смет. Наблюдавам красиво момиче на 20г. от малцинствата с тук таме стърчащи зъби, но с много ведрост, вяра в живота и самоприемане. Наблюдавам в същото време дълбоко депресирани мутреси, искащи с хипноза да облекчат болката си, налична въпреки тоновете пари, почивките на о-в Бали и джипа за 100 000 евро. Наблюдавам този шарен живот и смирено благодаря на зъболекарите. Макар че боли. Макар, че са далеч от психологията на общуването, нужна им при работата им. Макар, че не разрешават проблема, но само кърпят, при това грубо. Ако ги нямаше, щях да съм отдавна без зъби или заминал си от гангрена. Благодаря на медицината. Точно на съвременната, каквато е. Защото има огромно бъдеще, макар и да е грубичка засега. Благодаря на живота и шансовете. Благодаря на майка ми, която въпреки че ми е дала хромозомен набор за болни зъби и речева неплавност, ми е дала и ум и сърце! Благодаря на баща си за оптимизма му, който заживява все повече и в мен. Благодаря за възможността да благодаря! Орлин, обикновен човек

През насстоящия етап от живота си съм във фаза на конкретизация. Тоест витката от житейската ми спирала тече надолу, към уплътняване, материализиране, конкретизиране по принцип. За да може така стъпила когницията здраво на земята после пак да се устреми към фините познания. Пиша това като обяснителен контекст на настоящето си мнение за силата на мисълта. Според съвременната наука за познанието, когнитивната наука, мисълта определено има централна важност в съществуването ни като разумни същества. изследват се асоциативните зони на мозъка, задръжните функции на префронталната кора, пораждането на мисълта от комплексното сливане на сензорните сигнали и паралелната им обработка в мозъка. Слухови в темпоралния лоб, зрителни в окципиталния и т.н. Изучава се детайлно и експериментално паметта. Може да се каже, че работната памет, нейната скорост на извличане на данни от дългосрочната памет в съчетание с обработката на сензорните сигнали, както и обемът и на задържане на паметови следи в момента (обем на вниманието, съзнанието), представлява ядрото на интелигентността. Мисъл без памет няма! А паметта е поне няколко основни вида. Семантична, смислова - асоциира се с темпоралните дялове на кората. Епизодична - запечатани сетивни и преработени в паметови епизоди паметови следи. Процедурна, праксис - памет за умения, навици, последователност от процедури - свързва се с малкия мозък и базалните ганглии. Според когнитивната психотерапия, "чувстваш това, което мислиш". Тоест мисленето има решаващо значение и за емоционалния и психоенергийния ни живот, а оттам и за социалния ни такъв. Как тогава няма да има сила и значение мисълта?!?! В когнитивната терапия основна е концепцията за автоматичните мисли. Това са стрелкащи се в работната памет (съзнанието) полусъзнателни мисли, които се продуцират под въздействието на стимули от реалността върху базовите когнитивни схеми. Тези схеми включват емоционално наситени базови убеждения, несъзнавано дълбоко програмирани в нас най-често през ранните ни години, а и по-късно мисли. Тези базови мислеубеждения имат огромна сила на въздействие върху животите ни. Те са като невронни пътечки, вериги, през които автоматично прокарваме информацията, проникваща в нас при досега ни с другите, социума и т.н. Филтри, вътрешни карти, призми. Ние рядко ги виждаме обаче тези призми, защото са в мазетата на дългосрочната ни памет, т.н. подсъзнание (ако някой още ползва тази дума). Това подсъзнание си има собствен живот, силно е и далеч от рационалността и логиката. Ако в тези базови когнитивни схеми имаме мислеубеждения като: "светът е ужасно място!", "Хората са злонамерени и ме нараняват!", "Не си вярвам!", "Аз съм глупава, грозна..." и т.н., ние пречупваме възприятието си на всяка житейска ситуация през тях. Тези именно емоционално наситени и дълбоко гравирани в невронните пътечки на дългосрочната ни памет мисли продуцират автоматичните мисли и емоции в работната памет. Брилянтността на когнитивната терапия се състои в гениалната и яснота, директност и конкретност. Тъй като автоматичните мисли имат огромно значение за добруването (защото могат да са и позитивни) или злощастието ни, развиването на една добра авторефлексия разрешава тяхното "улавяне", докато прелитат през работната памет и автоматично повличат съответстващи им емоционални реакции и поведенчески стереотипи. Защото мисълта поражда емоция, а емоцията тласка действието и телесната симптоматика. Има и реципрочност, разбира се. Та - долавянето на автоматичните мисли и емоции, точното им измерване, буквално в проценти, помага за ясното им осъзнаване и промяна. Когато се осъзнава възникването им, те могат да бъдат оборени с помощта на логиката и съзнателното възнамеряване за оптимизъм и щастие. Тогава силата на несъзнателната ни вяра в тези мисли намалява силно, съответно негативните емоции намаляват до минимум. продължителната работа по тази методика (когнитивно реструктуриране, рефрейминг) води до пренаписване на базисните схеми, програми. Пренаписването им с нови, оптимистични, адаптивни мислеубеждения. След известно време такава работа и поразчистване на психомазето, човек може да започне да променя не автоматичните мисли, което има индиректно влияние върху базовите когнитивни схеми, а самите схеми със съдържащите се в тях мислеубеждения. Как? Като при регистрирането на автоматична мисъл чрез поредица от въпроси се "спуска" до тези базови мисловни емоционално наситени импринти. Въпросите са от типа "Какво означава това за мен (тази мисъл)?", "И какво ще стане ако...(автом. мисъл)?". Това е техниката на "падащата стрела" от когнитивната терапия. Всичко е променимо - стига да имаме намеребието и мотивацията да извършваме промяната. Защото базовите убеждения се защитават, съпротивляват се, произвеждат нежелание за промяна, рационализации, дисоциации, отричне и т.н. Свикнали сме да сме си в нашата си дупка, кално и мрачно е там, но си е нашата и имаме невронен навик да следваме именно тъмните невронни пътечки на депресивните си или тревожни убеждения... Тези защите също е нужно да се осъзнаят, виждат когато се проявяват и смекчават постепенно - ако човекът иска да го прави. Защото често когато се събудят отричането и съпротивите го карат да бяга от промяната в терапията, да има пасивни детски очаквания за едва ли не магическа промяна без усилията му или въобще бяга от терапята. Свободна воля! Няма терапевт, който да не е осъзнал тези процеси - поне ако е норнално кадърен. Та - мисълта има сила чрез начина си на протичане. Чрез връзката между сензорната перцепция на социалната реалност, въздействието и върху базисните когнитивни мисли-убеждения и пораждането на автоматични мисли в съзнанието (работната памет). Защото ако "психичното мазе'' не е разчистено съзнателно, процесът на възнамерено творческо мислене е силно оцветен от тези базисни мислевярвания, съответно изкривен. и тук стигаме до ПРАВАТА МИСЪЛ. Права, тоест неизкривена от когнитивни изкривявания вследствие на изкривено филтриране, пречупване на информацията. Говоря за информацията, получавана по сензорните пътища, но ако приемем, че има и друга, духовна такава, същото важи и за нея, защото преминава през същите базови призми! Погледната от друга, не толкова информационна, но енергетична позиция, силата на мисълта идва от подкорието. От емоционално - либидния контекст на мотивацията, нагона, психичната сила идваща от здравите електрохимични процеси на предаване на информацията на по-базово, емоционално и нагонно ниво. Тоест, от здравия тласък за живот, нагона за живот (либидо) или нагона към смъртта (мортидо), които тласкат когницията ни и биват сублимирани от нея в социални, професионални и творчески дейности. Добре е в по-млади години, когато тези нагони, носещи психичната ни сила са в изобилие, да съумяваме да ги впрягаме в когнитивно творчество. За да можем по-късно и на стари години да се ползваме от вече установените невронни пътечки на мъдростта, дори при намален нагонен дебит! Поздрави!

Здравей, Весела! Благодаря ти за хубавите думи - оценявам ги сърдечно! Можеш да намериш други хора с паническо разстройство във форума на европеа например. Приема се, че около 30% от всички хора са преживявали П.А. Това е доста, нали?! Аз самия понякога в моменти на стрес имам панически атаки, които обаче отшумяват бързо - защото ги приемам за нещо чудесно и дори зареждащо ме! Зад П.А. винаги стои завишена генерализирана тревожност, тоест казано рзговорно, ние преживяващите ги, сме нервни хора, по-чувствителни и нежни души. Какъв е обаче критерият за норма, нормалност и дали грубото деблокожие е точно оптималната норма за психично здраве, това е риторичен въпрос! Ти самата знеш, че по-чуствителната ти натура ти позволява да долавяш такива фини нюанси в емоциите, психиката и живота въобще, каквито практически никой от нормално грубичките хора не могат и да си помислят да доловят! Всъщност паническите атаки, когато човек има правилно отношение към тях, единствено говорят за силно повишена сензитивност. Сензитивност към болката на този грубичък свят, но и към красотата и очарованието му! Явно по-плътният допир до болката на живота е просто цената за билета ни към красотата и фините процеси в нас и природата, които ако не бяхме сензитивно разтворени, не бихме долавяли! Когато се сприятелиш с паническите си атаки, те се превръщат в двигател на мотивацията ти за щастие и постижения! Едно гориво, което просто подпалваш с огъня на приемането и любовта си и което тласка здравата ти амбиция, стремеж към себеактуализация! Това са проверени в опита думи и чисто практически процес!

Здравей, както и да се казваш Отговарям ти с текст, който нахвърлях вчера - от мой сайт е, който сега изготвям. "Хипнотерапия при панически атаки (ПА) Паническите атаки са твърде плашещи състояния за всеки, сблъскал се с тях! Най - страшното при тях са не толкова телесните симптоми, но самият страх. Ето някои видове страх при ПА, степенувани по силата си: - Страх от самия страх - в корена на поддържането на този най-сърцевинен страх лежи ОТНОШЕНИЕТО, НАСТРОЙКАТА на съзнанието ти по отношение на страха - желанието ти за бягство от страха или желанието за преборването му, за контролирането му! Колкото повече отбягваш страха си чрез опити за отбягване места, хора и ситуации, които биха предизвикали ПА, толкова по-силен става той в дългосрочен план. Колкото повече се опитваш да бъдеш силен и контролиращ, толкова повече подхранваш страха си с битката си против него! Страхът в теб е като едно малко дете. Една емоционална част от цялостната ти личност, малко дете - ти самият. Ако се бориш против това уплашено дете в теб, ако се опитваш с всички сили да го прогониш, да го натикаш в тъмницата на подсъзнанието си, резултатът ще бъде, че то ще се уплаши още повече, ще се отчае и депресира. А неговите чувства са твои чувства! Ако се опитваш да избягаш от това уплашено дете - паника в теб като отбягваш ситуации и места, които водят до проявата му, то ще намери начин да се свърже с теб дори без никакви външни поводи, дори в уюта на дома ти или по време на съня ти. Защото ще плаче отчаяно, търсейки вниманието ти! А неговото отчаяние е твое отчаяние! Това дете - страх жадува за прегръдката ти, пълното ти и безусловно приемане и толерантността ти към тревожните му изблици. Толерантност, прегръдка и приемане, водени от любовта ти към него! Защото То си Ти - една емоционална част от теб, която е нужно да се научиш да успокояваш, приемаш, издържаш и с която да съжителстваш. Когато промениш отношението си към своята паника - дете и любящо го прегръщаш винаги, когато почувстваш тревожността му, ПА ще се стопят до лека неутрална емоционална и телесна възбуда. Научи се да посрещаш, издържаш и прегръщаш приемащо с искрена любов страха си! Това е истинският ключ към неговото трансформиране в спокойствие и сила! Тогава това вътрешно уплашено дете в теб пораства, преодолява психотравмите си, генетичните си предиспозиции и самия си навик да се страхува - превръща се в една по-спокойна и сигурна емоционалност. Твоята собствена! - Страх от телесните симптоми - Знаеш ли, че сърцето ти може да бие с 200 удара в минута в продължение на дни и да бъде съвършено здраво? А при ПА то се разтупква с далеч по-нисък ритъм и за много по-малко време. Знаеш ли, че замайването, акушерската ръка, тръпките, игличките и вибрациите, чувството за дереализация и деперсонализация, подкосяването на краката и т.н. и т.н. идват от хипервентилацията, която без да съзнаваш, си причиняваш с напрягането на диафрагмата и гърдите си, което води до плитко ускорено гръдно дишане?!? С усвояването на една връзка между съзнанието и тялото ти в процеса на мускулна релаксация, пренесена в ежедневието ти, ти се научаваш съзнателно да управляваш телесните си стягания и блокажи. А това ти дава възможност да се научиш да дишаш пълноценно - освен с връхната част на гърдите си, също и със стомаха и диафрагмата си. Тогава телесното ти налягане, което при ПА се акумулира само в горната част на тялото и главата ти, се разпределя равномерно и в долната част на тялото ти и в цялото тяло! Цялостното дишане уравновесява нивата на кислород и въгл. двуокис в кръвта ти и успокоява голяма част от телесните симптоми на ПА. Можеш да си помогнеш и с дишане в хартиена кесия. Дишането и релаксацията са чудесни инструменти, но са само помощни средства - бастунчета! Основното отново е отношението ти! Отношението към замайването, тръпките и т.н. Нужно е да ги приемеш като нещо напълно безвредно, неутрално и дори приятно! Да, дори приятно! Защото йогите например чрез дишане си причиняват точно същите телесни процеси, но ги преживяват с чувство на духовно блаженство! Защото ги приемат за носещи им блаженство и разширение на когнитивния им потенциал! Изпълнявай релаксацията и пълното дишане, но едновременно с това обикни замайването си, обикни дереализацията и деперсонализацията си, обикни треперенето и игличките, изпотяването си, обикни горещите си и студени вълни! Те са такива, за каквито ги приемаш! Сами по себе си са просто неутрални и абсолютно безвредни телесни реакции! Защо да не използваш повишената си телесна и емоционална чувствителност и да я приемеш за нещо чудесно?! Чудесно, защото имайки я, притежаваш рядката възможност да преживяваш света по много по-дълбок и духовен начин от обикновените и по-грубички от теб хора! Защото ако имаш ПА, със сигурност си дълбоко чувствителна и творческа натура! А телесните симптоми на ПА са един добър трамплин за разширяването на творческия ти потенциал. Просто ги приеми за такива! Обикни ги! Те събуждат в теб нови нива на когнитивно функциониране. Когато изпиташ дереализация и депрсонализация, зарадвай им се. Отпусни се в тях и усети блаженството на временното откъсване от света и егото си. Никой никога не е полудял или умрял от ПА. Когато така приемеш дереализацията, вместо да се бориш с нея и да се напрягаш още повече, тя е преживявана като носещо радост преживяване. А парадоксът е, че именно когато приемеш и обикнеш истински тези си телесни и психични преживявания, те се случват с далеч по-малка сила и продължителност! - Страх от загуба на контрола и мнението на хората - ПА са реалност. Те са нещо напълно нормално. Ако имаш чувствителна кожа и слънчева алергия, нима е нужно да го криеш от другите? Ако имаш бемка на бузата, трябва ли да я криеш? Не, нали! По-добре да превърнеш това, което имаш, в предимство! Това, че имаш ПА означава единствено, че си дълбоко чувстващ нещата, чувствителен и долавящ фините нюанси на живота човек! Гордей се с това! Разкажи за паническите си атаки на колегите си, на шефа си, на приятелите си. Направи ги обществено достояние! Гордей се с тях! Заяви себе си такъв какъвто си и се гордей със себе си! Когато обикнеш паническите си атаки, когато обикнеш самият им корен - страха от тях, ти ги овладяваш в огромна степен. Те се трансформират в творческа, социална и професионална амбиция! Виж звездите по света и в България. Виж ТВ водещите на предавания. Виж всички успели хора! Всички те са превърнали всеки свой "недостатък" в предимство и обект на харесване от другите! Когато се осмелиш да заявиш публично съществуването на паническите си атаки и смело говориш за тях, страхът от мнението на хората изчезва. Защото уважаваш достатъчно себе си, за да се приемеш такъв, какъвто си и да се заявиш в този социален свят с точно тези качества и преживявания, които имаш! Когато споделиш, може да спечелиш критика, но със сигурност ще спечелиш и подкрепа! Критиката е толкова нужна, колкото и подкрепата. Приеми я спокойно - защото се приемаш и си вярваш! При ПА по презумпция имаме едно силно защитно желание за контрол, чрез което човек се опитва да пребори страха си! Както вече разисквахме, това е най-сигурният начин да усилиш страха си! Това желание за контрол, ако е носено дълго време, става част от характера ти и се проектира във всяка житейска сфера. А това те прави ригиден и напрегнат, нещастен и консервативен. Слабите се стремят към ред, а силните управляват хаоса! Бъди силен! Ти имаш право да грешиш - това е човешко, защото само така се учиш от грешките си! Относно мнението на хората - тое толкова важно, колкото и мнението на блоковите стени по пътя към дома ти! Хората ще кажат всичко - и имат право да го направят. Да се съобразяваш прекалено с тяхното мнение обаче означава да живееш в един социален затвор със стени от страх и с пазачи - езиците на хората! Хората уважават именно силните хора, които смело заявяват себе си такива, каквито са! Да, ти имаш ПА - понякога ще ти се наложи да приседнеш и подишаш, да потрепериш и се поизпотиш - и какво от това? Това е част от теб - от твоята цялостност, която ти приемаш и обичаш! Обикни се! Знай, че си ценен и важен - такъв, какъвто си! Когато смело заявиш паническите си атаки пред колегите, приятелите, бизнес кръга си и с радост посрещаш евентуалните им пристъпи в присъствието на който и да е - именно тогава атаките ще се сведат до една минимална и дори приятно възбуждаща те и тласкаща те към постижения нормална тревожност! Просто една лека мотивираща те тревожност - нищо повече! Моят подход към ПА е когнитивна хипнотерапия. Това означава, че съчетавам ясните и рационални методи на когнитивната терапия с дълбинния, насочен към образното, емоционално мислене подход на хипнозата! Когнитивната част от терапията те учи как рационално да подходиш към стрелкащите се в съзнанието ти мисли от рода на "Ще полудея", "Ще умра!", "Нещо лошо ще се случи!", "Какво ше кажат сега, като ме видят такъв трепереш тези хора?", "Сега се разболявам сигурно!", "Сърцето ми ще се пръсне!", "Ужас!"... - и да ги реструктурираш, обориш. Защото в психотерапията се казва: "Чувстваш това, което мислиш!". Когато промениш мисленето си, променяш и емоционалната си реакция към ставащото! Хипнозата работи ядрено. Тя прониква в подсъзнанието ти, защото говори на неговия метафоричен символно образен език! Тя те учи да релаксираш и препрограмира когнитивните ти процеси, реакции, отношението ти, почиства психичното ти "мазе" и залага нужните ти спокойствие и самоувереност! Хипнозата е ключов метод при трансформирането на паник атаките!" Надявам се горния текст да ти бъде от полза! Орлин

Така е! Точно така е! Работата ми ми дава неимоверно много... Именно поради нуждата от това здраво захващане за източника и устойчивост! Преди малко обмених малко приятелски думи с Иво, админа на форума. Даде ми обратна връзка, която трудно бих приел от друг освен от приятел! някакси странно и за мен изведнъж ми 'светна" нещо - като инсайт. Погледнах се отстрани. Аз го правя често, дори постоянно, но "по-отблизк". напоследък съм забъркан в сухата научна психология, която просто погубва творческия ми потенциал и се чувствам сякаш прекосявам пустиня. А по-доброто решение е да продължа напред, защото краят на това прекосяване е по-близко от началото и връщане назад няма. Този сун научен пясък така здраво ме е спекъл отвътре, че душичката ми се задушава... Както и да е. Пиша това, защото докато си я прекосявам тази научна сахара, това ми влияе, а това си личи. Личи си не толкова във физическото ми общуване, колкото в писането ми тук - пиша като някакъв дървен философ, сковано и сухо, като с прагми на краката на творчеството си. наистина ги има и те са нуждата от резонанс със сухото научно мислене, което ако не следвам, няма д амога да я прекося тази когнитивна пустиня (за когнитивна наука говоря). Но това е само единият и по-малкият фактор, който ми влияе - за добро, погледнато стратегически, разбира се! А другият фактор е работата ми. наистина е най-вълнуващото и страхотно ежедневно приключение, но и изпитание, което някога съм имал. С изключение на онези далечни години, които тренирах киокушин и това за мен беше всичко. Сега това 'всичко" за мен е работата ми. А съм още в началото. Толкова е вълнуващо, толкова много за учене, практически безкрайно, но и толква високи изисквания от мен като личност, човек, излъчване, сила, воля, бързина на ума, всичко. Има и странични ефекти обаче. Това осъзнах преди малко докато си хортувах с иво. Всеки ден през мен по няколко часа преминават човешките болки и мъки. Но и страсти, перверзии, най-тъмните душевни тайни, сексуални перверзии и фантазии, налудно садистично параноично мислене с много омраза и агресия, изказ на език често наситен с онези либидни нагонни страсти, които иначе крием, а показваме пред обществото маски. Това всичко за да бъде изчистено или поне смекчено, първо трябва да излезе, да се вербализира, да се осъзнае и изкара... Аз общо взето имам подходяща психична структура и целия процес дори ми доставя удоволствие - иначе не бих го правил... Но, преди малко инсайтно ми "светна" колко циничен съм започнал да ставам, как без дори да се усещам понякога говоря съвсем спокойно в компания за неща, за които преди не бих и споменал - най-леко и непринудено, като нещо нормално. А не всеки е готов за естествено вадене на бял свят на ризите си, както и да е. Мисълта ми беше за цинизма и вулгарността. Целият този допир, че и гмуркане в сенките на клиентите ми се оказва, че си ми действа неусетно. Та- писах по-цинично в темата за рила. Като махнем цинизма, си държа на мнението... А цинизма - мерси за обратната връзка - беше ми ценно! Имам нужда от нея понякога! С обич: Орлин

Привет, Иванчо! Аз далеч не се чувствам използван от пациентите си. Напротив, терапията ми е като практика на йога, сливане с всеки от тях и със самия живот, преминаващ в това сливане. И ги обичам всичките! От сърце! За парите - печеля доста добре, над средното. Просто една нормална за Б-я заплата. Не мисля и че съм алчен. Просто имам нормален стремеж към по-голяма финансова свобода. Една нормална здрава амбиция. И в никакъв случай не я искам на гърба на пациентите си на една заплата. А дори и от пациентите си собственици на предприятия и известни личности. И в психотерапията има развитие, знам си плановете - но развитието е в малко по-различна посока от едното вдигане на тарифи. Аз съм писал, че най-бих се радвал ако работех без пари. Но тогава би било нужно да съм несемеен монах с много малки социално икономически потребности. Това би било добър избор, но малко ретрограден. В настоящото време по-силният вариант е съчетаване на земното с духовното, съвместяването им, обединяването им. С чисто сърце може! Благодаря ти за хубавите думи!

Виделинка, разбирам те изцяло! Аз всеки път като видя коте пред блок или на улицата или кученце някъде, се умилявам и разтварям сърцето си! Винаги като ям нещо и съм навън и има някой хубавец куч, коте или птичета, споделям поне една трета от кифлата или каквото е там. Уличните кучета са толкова умни, как пресичат сфетофара само, как оцеляват в тези градски джунгли, невероятно. А котетата - тези изумителни грациозни и толкова красиви и нежни същества! Според Михаил Иванов, който е ученик на Учителя, можем да сравним емоциите си и характеровите си нагласи и черти с животните. Той дори казва метафорично, че "животните са в нас". По отношението ни към животните си личи психологическата ни и социална култура!

Мечолари, пишеш доста грубичко. Просто имам мнение по въпроса и въпрос на елементарно възпитание е то да бъде видяно просто като мнение, без да бъдат употребявани сарказми. В интерес на истината, стоя зад мнението си и наистина пет пари не давам дали на някого му се харесва или не! Но нека се уважаваме, дори да имаме различни мнения! Събирането на боклуците е о'к, но не решава проблема с правенето им. Всъщност въпросът стигна до там дали е според нас правилно Рила като един свят храм да бъде по-недостъпна или да бъде масово достъпна. Аз не съм привърженик на второто и затова казвам откъде тръгва причината на проблема и откъде би бил решен - според мен! Просто мнение! Моля за подобаващи приятелски отговори!

Хммм Ами, прасетата, както и добродушните идеалисти чистачи също живеят в контекста на държавния организъм. Виждането на ситуацията в цялостния и контекст и едно реално прогнозиране на изхода от нея незадължително означава валяне в дъхавите изпражнения. Аз не съм привърженик на догмата и сляпото следване на авторитет. Това си е когнитивно изкривяване. Затова си позволявам четейки думите на учителя, да мисля трезво. Не съм твърде сигурен в наложеното от него аполитично табу. Ставащото в Рила е обективен резултат от тази аполитичност в последователите на това светло учение. Сега шудрите и неприкасаемите стоят в парламента, а браманите правят нечувани от никого безрезултатни подписки и протести. Учителят казва, перифразирам: "и да не се интересуваш от звездите и планетите (астрология), тя се интересува от теб!". Аз, колкото и малък и нищожен да съм, съм човек, мислещ човек. И казвам: "Колкото по-малко се интересуваш от политика, толкова повече тя се разпорежда с живота ти!". Визирам по-скоро липсата на такъв интерес в организацията на братството, отколкото личният такъв. Вярно, че сега политиката е мръсна дума. Но не би трябвало да е така! И аполитичните табута няма да променят нещата! Вярно е, че вътрешната самостоятелна работа върху себе си е най-важната. Но е важно и приложението и освен в ежедневния социален контекст, и в по-тотално въздействащия политически такъв. Ето Ганди е такъв пример. Ако ганди беше просто един адвокат с духовна насоеност, щеше ли да преобърне мисленето и живота в цяла Индия? Аз нищо не разбирам от политика и съм далеч от нея. Говоря принципно! Действително са нужни действия, но такива от позицията на по-мощно повлияване на социално - икономическия организъм - защото зад лифта на Рила стоят отново финансовите интереси на хора далеч от духовността. Шефовете на тези хора или пък самите те са в парламента, в мозъка на държавата. оттам идват и истинските промени - с едно помръдване на пръста и телефонно обаждане! Хайде, отивам да си грухтя в кочинката !

Ами приятно обличане на фланелките с надписите и ходене след туристите за чистене. Успех! Аналогии: - Психика и мозък = политика - Вие с фланелките и торбичките за боклуци = усилията на малки и нечувани от мозъка клетки за самопречистване - Рила= тяло Хубаво е клетчиците да се чистят. Но още по-хубаво е психиката и мозъкът съзнателно да управляват и вземат правилни решения. Сега решението на политическия ни мозък е да си хапва по 5-6 двойни порции мешана скара на ден, с гарнитура от свински джумерки... Приятно чистене ви пожелавам!

Тъй, тъй! Напоследък се сблъсквам пряко и челно, като трабантче в тир , с една много разпространена сега човешка черта: перфекционизмът! Разбира се, има нормално желание за отслабване. Има обаче и едно вманиачено свръхусилие за отслабване, което неминуемо превръща както живота на отслабващия, така и на хората около него в ад. Защото ведно с този перфекционизъм върви силна критика и автокритика, болезнено дразнене и садо-мазо емоционалност. Та, по-добре дебел и щастлив, отколкото слаб и невротичен. Но, ако отслабването е в разумни граници и е придружено с радост, толерантност и мекота в характера, тогава всичко е на мястото си!

Има три начина да се направи нещо - направи го сам, наеми някой или забрани на децата си да го направят; Руснаците наричат път мястото, през което възнамеряват да преминат; Комарите са много по-хуманни от някои жени – когато комар ти пие кръвчицата, той поне престава да бръмчи; Ако спориш с идиот, вероятно точно същото прави и той; Правилно хвърленият мъж обезателно се връща – като бумеранг; (женска народна мъдрост на племе от централна Азия) Извинявайте, че говоря, докато Вие прекъсвате; Американските университети са мястото, в което руски евреи преподават математика на китайците; Животът отминава толкова бързо, сякаш не му е интересно с нас..; Не е достатъчно да си знаеш цената - трябва да се отчита и търсенето; Пазете родината - почивайте в чужбина; Жените, също като децата, обичат да казват "не". Мъжете, също като децата, го приемат насериозно; Източник

Там е работата, че не търся мнения. Просто мисля "на глас", тоест на писане . А урокът, който научавам е, че имам нужда от известна социална прикритост. Иначе извадени на бял свят дълбоки душевни неща, преминали през разваления телефон на нормалната липса на разбиране, стват "дъвка" за всеки. Благодаря ви за смирението, произлязло от сдъвкаването ми! Весел ден на всички от грешного душеведа Орлина !

Какъв ми е проблемът ли? Проблемът ми е, че се разкривам като цигански килим, проснат да съхне на булевардните перила . Излагам си душичката на показ на всеки като кифладжия личността си... Това ми е проблемът. противоречие имам - между сърдечната си връзка и социалните си амбиции. Но то не е проблем, а нужно противоречие, което съществува, за да намери решението си! Проблемът ми е именно пълната ми разкритост, която разбира се далеч не винаги е оценявана и разбирана. Разкритост, през която преминава много човечност, но и много минуси, например неразбиране. Но - сам съм си избрал такъв подход. Съжалявам, ако съм прозвучал мрънкащо. Просто вадя на показ неща от себе си, които далеч не всеки би извадил. И сега съжалявам за това ! Хайде весел ден!

Хриско, на колко си години? Колко професии си сменил досега, колко избора къде да живееш и какво да работиш си правил? някакси разсъжденията ти са доста...както и да е. Държавата, че е най-мизерната в евросъюза, така е! Но все тя ли трябва да ни е оправдание. Аз лично колкото съм българин, толкова съм и жител на планетата и колкото ме интересува тази държавица, толкова ме интересува и всяка друга. А съм тук съвсем целенасочено и знам защо - докато имам какво да уча тук, ще бъда. Пишеш за това кой ходи или не на психотерапия в страницата ни - това е друга тема... Но все пак - ходят много хора, наистина много. Засега терапевтите не са много, поне тези, които наистина успяват да внесат реални промени в живота на пациентите си. Затова имат такива доста. Когато боли душата е по-страшно дори от физическа болка - това води хората при нас, с това се справяме всекидневно. Вярно е, че в България заплатите са ниски, така е. Ниски са за много професии. Принципно в цял свят реалните доходи идват не от работа за пари, а когато парите работят за теб. Тоест като организираш хора и ресурси, които управляваш! Вярно е, че темата вероятно предизвиква реакция в участниците във форума, които са на заплата. Дори да са от малък град, където разходите са по-ниски, пак не стига, така е. Както спомена Илияна - хамелеона, темата може да има конструктивен изход с отговор на въпроса "Какво е дългосрочното развитие на психотерапевта в психотерапията?". Там е работата, че това са идеи и планове, които са колкото общи, толкова и лични и не желая да ги зачеквам тук. Имам ги, разбира се. Пиша лични впечатления в тази тема, които идват от опита ми и съм искрен. Това е. Както писах някъде в началото на темата - държа таксата си ниска нарочно. Дори такава ми се струва висока и нерядко имам угризения, когато човекът заплаща. Защото каквото правя, го правя от сърце, а то с пари не се мери. Това обаче влиза в противоречие със социалната икономика, в която съм. Аз лично наистина не съм съгласен с мнението на колеги, че психотерапията е просто услуга по психическа корекция, която няма нищо общо с духовността или човека в цялостта му. Именно в най-дълбоките човешки пластове прониква терапевтът. А това е много отговорно. Понякога след терапия се чувствам като сгазен с валяк и ми трябват поне няколко минути, за да освободя съзнанието си от това. Именно фактът, че психотерапията представлява пресечна точка между земните социални и духовните закони и правила, я прави по-различна като професия и призвание! Когато работиш интегрално, си служиш освен с рационалните когнитивни и аналитични методи и с водена молитва, с индуциране на духовни молитвени състояния, будно сънуване и сърдечно безмълвие/ съзерцание. Това представлява едно дълбоко проникване в същността на човека, в собствения му ад (метафорично казано), който се стремиш да осветлиш и изчистиш, да го слееш със сърдечната му мъдрост. Защото именно болката на този ад води хората при теб. Нерядко когато работя трансперсонално, ми се случва да играя роля подобна на тази на свещенника - една връзка между земното и цялото. Доколкото го мога, разбира се. Аз лично не смятам, че чисто рационалните методи са достатъчни за една реална и дълбока промяна! Сами по себе си те са само драскане по повърхността на цялостната когниция. Отворих тази тема, защото наистина имах и все още имам противоречие относно заплащането в психотерапията - именно поради това, че тя е кръстопът между земното и духовното! Не очаквам от вас отговори - това си е мой собствен въпрос за разрешаване!

Тоест стигаме до извода, че в страна, където мин. заплата (която не знам кой взема, а честно не ме и интересува) е 240 лв., психотерапията ако може да е без пари или за символична сума. А едни програмисти или зъболекари или дори продавачи някакси си поставят нормални такси. Пак стигаме до психическата култура на българина и неразбирането на това какво е психотерапия, че не е само дрънкане, но иска много сериозна подготовка и опит и има реална нужда от нея! Ние си се анализираме самички казвате - това обучение по психотерапия и психология - ние сме над него и със силата на висшето си аз се измъкваме. Дано е така - вярно, че може и се надявам повече хора да го могат! Хайде със здраве и приятна вечеря примерно в ресторантчето под блока ви, където вечеря за двама е 50-на лева... Пиша това мнение след четвъртия си пациент днес и чакам петия от 6. Харесвам си работата, обожавам си работата! Единственото, което иска да подхвърля в това пространство е, че ясно осъзнавам неадекватно на влаганите усилия ниско заплащане. Че има проблеми в държавата, има. Има и други професии, които са в подобно положение, например преподавателите - унверситетските преподаватели в НБУ например, ведно с лекциите и рисърча и други странични занимания едва скърпват 2000 лева, което е смешно за PhD преподавател в европейски реномиран университет. Какво да кажем за учителите в гимназията или основното училище или детската градина... Съзнавам, че не само психотерапията е ниско заплащана. Но темата е за нея все пак!

Хриско, представям си го! но терапията не е само споделяне - има и насочване в подходящата насока по подходящия начин. А това изисква и знания и много майсторство! И усилия. Обикновено когато терапевтът е новичък, има голям "мерак" да помага и се вживява в ролята си и извън официалните сесии. След време обаче започва да цени труда си! Диди - толкова струва на запад, така е. А терапевтите там ценят труда си. Защото наистина е изключително изискващ! Всъщност тук се съобразяваме (по отношение на символичните такси за психотерапия) не толкова с икономическото положение, което се подобри доста, но по-скоро с невежеството и ниската психична култура на българина!

Ей това за психотерапия в таксито си е световен хит ! :) Няа майтап ! Няма страшно, мислим гъвкаво и адаптивно и сме готови на варианти всекви. Вклщчително терапия в шкембеджийницата. За последното шега няма, случвало ми се е вече многократно, при това с клиенти. Хора, които имат въпиюща нужда от общуване, среда, атмосфера, хора в депресия, тъжно скрили се зад бронята си, зад която не минава раняване, но и обич и взаимност също... Та, да става весело ... Само да поясня: не се оплаквам, доволен съм. Просто имам здрава амбиция!

Снощи пътувам аз с такси от "овча купел" към жп гара - към десет часа. Вози ме жена на 30г. Заговаряме се за по-малкото коли в София през август, за характера на шофьорите и оттам за психиката на българина. Направи ми впечатление, че жената мисли и се изразява доста грамотно. По едно време подхвърли, че е магистър по психология от Благоеградския университет. При това само с един купен изпит. Аз си викам: "Абе то в Б-я психология има само в НБУ, ама все пак, все нещо е!" Шофьорката вика: "Аз съм таксиметърка само временно, после ще видя какво да правя с психологията, че засега пари няма там, няма реализация!". Разговорихме се за парите, а аз си мълча, че работя именно в сферата на логопсихията... "Колко си правиш на ден с таксито?", питам аз. "Ами към 160-180 лева сега лятото, а зимата повече. Като махна бензина и рентата за колата, остават чисто 100 на ден." - казва жената. "А зимата?", питам пак. "Зимата почти двойно, бате!" - се подсмихва жената. Мене разговорът ме кефи, защото първо, радко попада човек на свестен таксиджия, второ щото мацето е психолог, представяш ли си. Викам и: "Аз също съм въртял такси преди години във Варна, ма сега бачкам психотерапия..." - изтърсвам в жълтата машина. "А стига бе, къде си завършил?"... От дума на дума, разнищваме по малко биографиите си и стигаме до "кой за каквото и да си говори, си говори за пари!". Става ясно, че един таксиметров шофьор в София печели между 2000-4000 лева месечно, според сезона. А интелигентните и културни таксиджии са по-скоро изключение. Мацето вика: "Аз отбягвам компаниите на колегите, че само за мачове, чукане и чалга се дрънка...". Става ясно и че един час психотерапия, който е 20 лева е по-малко от един час бръмчене с таксито с клиент... Както и че в българия са единици психотерапевтите, които дори се доближават по доходи до "по-големите си и кадърни финансово братя" таксиджиите! Жената ме стоварва на гарата - бъркам се десятка. За около десет минути - десет лева. Аз доскоро десет лева вземах за половин сесия терапия - 45 мин. Викам на таксиметърката от позицията на някакво илюзорно чувство за социално превъзходство, компенсирайки отчаяно смачканото си его: "Хайде чао и ти пожелавам да се видим на някоя конференция по психология или терапия!". "А, колко плащат?", казва тя. "Ами - ти плащаш, како!". "Каката" се подсмихва и вика: "А, не на мене тия!". Затварям вратата и понасям социално финансово депресираното си тяло към пероните да посрещна жената. Преди време имах комшия таксиметър, в "Младост 1". Аз живеех в гарсониерка за 450лв. наем месечно (без парното и т.н.), той в тристаен собствен. Някога си идваше и един такъв небрежен казва: "Ей, брато, писна ми да въртя геврека днеска. цели шест часа съм на улицата за некви 300 лева. Яла да пием по една ракия!". Спомням си критично оценящия поглед на една клиентка продавачка на щанд за плод зеленчук в студ. град. При тревожните разстройства винаги има свръх критичност. Та тя един ден изтърси: "Абе ти като те гледам как се носиш и къде и какъв ти е кабинетът сигурно я правиш хилядарка месечно, я не!". И беше права! "А ти с тези домати колко заработваш, Наде (примерно Надя, името разбира се е сменено)?", питам я аз. "Около шест месеца по 10000, три по 5-6000, а зимата затваряме за три месеца и на почивка. В Турция, Гърция, Тунис, Малта...". Та такива ми ти работи! Сега ще тръгвам на зъбар, че зъбките болят, а в устата е метеоритна зона. Гледах по телевизията, че много българи, живеещи в чужбина си идват през лятото, за да си оправят зъбите в б-я, защото цената е два пъти по-ниска от западна Европа. Направих проста бакалска сметка и се оказа, че цената на психотерапевтичните услуги е с около десет - петнадесет пъти по-ниска от тази в западна Европа. Интересно, нали! Или зъбарите са много нагли, или психотерапевтите са твърде несплотени, за да си вдигнат тарифите и да оценят труда си адекватно! Защото подготовката им е поне три пъти по-продължителна от тази на един зъбоврач. И никога не спира! А цената на 45 мин. хипноза в западна Европа е 150 евро...! Както и да е! Просто приказки нарочно специфично изръсени от грешного психотерапевта орлина ... Хамин

Колкото е нормално да се слуша хевиметъл в църква или да се снима порно върху олтара, толкова е нормално и описваното в линка на Ася от по-горе ... Браво на политягите! Аз съм ходил едва 10-на пъти на езерата, а сега от доста време не съм стъпвал там, обаче вътрешно имам едно много фино чувство за святост само като си помисля за там...знаете го, всички пищещи тук го имат. Хубаво, че Учителят е казал за поклонниците със самолети - но сганта с фасовете и камерите, със сандвичите с луканка и чакащите ги долу джипове поклонници ли са? Все едно в храм да изсипеш помия, да обърнеш кръста с глвата надолу и да изнасилиш монахините. Едно към едно е! Рила е или по-скоро беше свещена! Разбира се, кочините с обитаващите ги прасета (аналогия с масовите туристи на Рила) също са свещени, свинските мисли, чувства и постъпки също са част от свещения свят. И все пак, може би едно по-духовно резониращо правителство би взело различни решения за Рила! Рила = чалга и последни техно хитове! Рила = верига от хотели покрай езерата! Рила = кочина! Супер, нали?!?!?! Просто чудесно! Да бъдем по-широко скроени, защо да смятаме, че братството има каквито и да е права върху Рила? нали е съставено от духовно богати, но финансово бедни членове, които не се занимават с политика (по някакво табу, буквално табу) и които полотическата мафия нито чува, нито се интересува от! Защо ли си мислех, че именно рила и братството е синоним на духовното ядро на българия?! Дали съм грешал и дали братството сега не е това, което е било богомилството преди време? Дали не е нужно малко повечко вслушване в мъдростта на мъдрия учител, вместо във финансовите интереси на политическата организирана престъпност (поне за бившите правителства това важи стопроцентно). Както и да е, дрънкам си, приятно сасегнат от чудните разкази в линка на Ася! да живей простотията, бай Ганьовщината и вулгарщината! Булгаро-вулгаро... Знаете ли, че гърците нямат буквата "б" и ни казват вулгари? Хайде на нощно парти с амфетамини, групов секс и откоси от калашников във ... входа на Агарта на езерото сълзата (или близнаци ли беше...)! То наистина реве, милото! Какви светли същества, какви пет лева?! те милите по-добре да с епреселят в някоя кланица! Или няма да им е нужно - чеверметата вече се въртят около бизнес туристическия обект "свещени езера"... Възрадван съм, в пълен екстаз съм! Да живей бай Ганьо, вечна му слава и да се свети името му! И да бъде волята му, както в градките миязми, така и в рилските новообразуващи се такива! Амин

Както при спиране на цигарите нерядко се увеличава количеството храна, така и при спиране на месото. Похапва се повечко храна с по-силен вкус, който да компенсира спирането на удоволствието от яденето на месо. Това удоволствие обаче не е само вкусово, но и психично. Месоядството дава чувство на агресивна сигурност, егоистична пробивност дори през труповете на съперниците. месоядството погледнато от духовна гледна точка, представлява получаване на психични ресурси на сигурност, сила и спокойствие чрез вампиристично плътоядство. Месоядството предпоставя психичните движения на егоцентрично засмукване на социални междуличностови ресурси към собствената личност при частично или по-пълно откъсване от духовния източник и мъдрост! Така че, за да не се качват килограми при преминаване към вегетарианство или веганство, е нужно да се намери психичният извор на любов, радост, сигурност и мъдрост! Да се разтвори психиката за допира и до духовността - преживелищно, а не само пожелателно и когнитивно знанийно! Разбира се, има месоядци прекрасни хора, както и вегетарианци психопати. И все пак, горните психични факти и движения са реалност, която е ако не твърд факт, то поне трудно преодолим кохорт във връзката между психиката и храненето!

Въобще не съм съгласен с приятеля ти. Медитацията е нещо най-естествено, простичко и оцялостяващо психиката и волята! Разбира се, при хора, които имат шизоидна симптоматика, може и да навреди ако се прави неграмотно. Но дори и при тях сега се прилага съзерцанието - водено съзерцание. Просто по-внимателно, кратко и умерено! Съзерцанието е ресвързване с недуалната сърдечна когниция, която те прави неделима част от цялото! При психически нестабилни хора наистина може да навреди! Но на тях всичко може да им навреди! Добре е да се практикува съзерцанието не с нагласата за бягство в блаженството, а за въплътяването му в ежедневието - както примерно учи дзен школата. Съгласен съм, че е добре човекът първо да придобие известна личностова стабилност, да осъзнае и реформира психиката си, така че да бъде емоционално и социално стабилен. Тогава съзерцанието няма как да навреди!

Някои хора наистина имат дарбата да спят дълбоко и само няколко часа сън им стигат. Те са щастливци! Хроничното безсъние обаче е нещо наистина много болезнено, сериозно увреждащо здравето и психосоциалното функциониране. Особено ако се носи дълги години! То буквално "пие" човека, изсмуква потенциала му чрез невронното и ендокринното претоварване, което причинява. Често непреживелите хронично безсъние, пък били те и лекари или психотерапевти, ще дават съвети за релаксация, за отпускане на съзнанието (медитация) и т.н. Това са добри съвети и в добра насока. Но често дори релаксирайки се, дори лягащ си спокоен и щастлив, инсомниакът или заспива трудно, или се буди в три през нощта (примерно) или има крайно плитък и некачествен сън. Поведенческите терапевти насочват към обуславяне на навик за сън - лягане в определено време, отпускащи упражнения преди лягането, които мозъкът се научава да свързва с последващ сън, използване на леглото само за сън... Това също са полезни насоки и в правилна посока. При някои са достатъчни. При други обаче безсънието продължава да бъде задействано и поддържано, дори външните психични слоеве да са чисти. Зад тях има една генерализирана тревожност, която кара мозъка (или обратното, мозъкът я задейства) да застане нащрек, включва се едно базисно напрежение, което стартира инсомнията. Интересното е, че това базисно напрежение е колкото психично, толкова и неврологично и достъпът до него и промяната му никак не е лесна. Защото то е базова характеристика на личността. Моите наблюдения (извън гореспоменатите техники и методи) са, че това, което наистина действа при безсъние, е: - Редовен и качествен сексуален живот - наистина редовен, ритмичен, с качествени, силни и продължителни оргазми. В тази насока чудесна е практиката на свещена сексуалност, при която оргазмът се овладява и култивира. Сексът, а още повече свещената сексуалност водят до директни биохимични, неврални и психични мощни промени. Сънят се нормализира. - Хипнотерапия - опитът ми показва, че аналитично ориентираните терапии практически нямат достъп до по-дълбинните психични пластове. не че са лоши, просто е факт. В тази връзка много по-подходящ е структурираният, много по-кратък и систематичен анализ на когнитивната терапия - това има място. Но при сериозно и упорито безсъние не е достатъчно! Хипнотерапията разкрива достъп до психични, а и мозъчни състояния и режим на функциониране, много близки до съня (но тук съзнанието е будно). Хипнозата може да се нарече "водено осъзнато сънуване', "воден транс" (нека думичката не плаши - това е просто едно приятно потъване във вътрешната субективност), "водена медитация"... При хипнотерапията се прониква по-дълбоко, а въздействието е далеч по-мощно и ефективно. Разбира се, за да работи, е нужна кооперация, желание за случването и, съдействие в научаване ролята на хипнотизиран. Защото това съдействие е само отговор на собственото очакване за здраве и получаване на помощ, а терапевтът е седнал там, за да помогне. Иска се доверие и вяра, за да е ефективна хипнозата - тогава безсънието си отива! Вярата е преди всичко вяра в себе си, а терапевтът е виждан само като помощник на нас самите! - Спиране на кафето, практика на йога, дишане, автохипноза (медитация), спорт, работа върху характера и промяната му в толерантен, по-мек и благ, приемащ и мъдър такъв. Едно доверяване на мъдростта на живота и хората (дълбоката, зад външните роли и маски). Смекчаване резкостта на движенията, походката и речта и превръщането им в по-плавни, нежни и спокойни, малко по-забавени, но пълни вместо с невротичност, с мекота и релаксация - това е една динамична релаксация, динамичен тай чи чуан в ежедневието. Говорът по-бавен и релаксиран. Едно често осъзнаване на тялото и съзнателно "смъкване" на напреженията в диафрагната, раменете и врата, цялото тяло.