Орлин Баев

Здравейте! Неврастенията е стара и твърде обща психиатрична диагноза, която със сигурност е тръгнала към отпадане от диагностичните психиатрични справочници. Въпреки, че още присъства - има я в МКБ-10 например. Не знам от къде сте взела текста от по-горе, но не ми звучи много професионално. Не толкова средата е важна: тя никога не е идеална! Важно е вашето собствено възприятие на средата, пречупването, оцветяването, което придавате на всичко случващо се! Важна е собствената ви когнитивна и емоционална рамка, в която виждате средата си, семейна или друга. Върху тази рамка и нейната промяна се работи в психотерапията. Няма как да живеем в стерилна психична среда - не е и нужно! А има и още нещо! Ние, с нашите собствени реакции, емоции и присъствие сме съставка, ингредиент в гозбата на собствената си психичн асреда и с присъствието си променяме цялата среда. Ако сосбвтвените ни реакции са невротични, това въздейства на цялата семейна система, на нейните членове и и по-склонните към защитно агресивна реакция променят отношението и държанието си към нас. Например тийнейджърите го правят веднага. Но не само те. Нашата собствена психика е тази, през която виждаме всичко в света около нас и от качеството на психичната ни призма зависи щастието или нещастието ни. Дори в ада да сме, можем да бъдем щастливи. Дори в рая да сме, можем да бъдем нещастни. Защото щастието ни зависи от собствения ни ум! Собствената ни психика има и свойството да се проектира автоматично върху околните, да дава директни несъзнавани послания, с които другият се идентифицира и реагира дори без да го осъзнава по съответния начин. Интересното е, че това става без знанието нито на проектиращия, нито на идентифициращия се с предаваната несъзнвана информация. Например, ако в подсъзнанието ви (съвсем простосмъртно и за яснота наричано така) има силна ранимост и вярвания за злоупотребяване с вас, страх болка, които на характерово ниво се парират от защитна агресивност, това се проектира в околните и те самите се жегват, нараняват от просъствието ни и започват да се защитават от нас с по-агресивното си поведение! Този феномен в психоанализата се нарича проективна идентификация и е ежедневие, но при невротичните и психотични разстройства действието му е особено явно. Прочетете за това в интернет. Възможно е семейството ви да не е идеално, дори е вероятно да не е. Но кое семейство е нормално? Аз нормален човек не познавам. Слушал съм за някакъв Буда или Зпроастър или Мохамед или Шанкара и т.н., но силно се сумнявам, че и техните персони са били перфектни. Всеки, колкото и духовен и извисен да е, си им аперсона, личност, която си носи нейните си неперфектности. Ако въпросните велики персонажи са неперфектни, какво остава за нас, обикновените хора и нашите обикновени семейства?!?! Така че, ключът към щастието ви е във вашата собствена психика и изчистването на подсъзнанието и! А това става чрез разширяване на съзнанието, което прониква в това несъзнавано, осветлява го, осъзнава го и започва да си създава нови здрави психични филтри/ карти/ рамка/ призма! Това прави психотерапията! Когато промените вас си, ще промените чрез присъствието си и семейството си! Разбира се, в процеса на промяната е добре те да ви съдействат и разбират, да с атолерантни и благи към вас. Но все пак, повечето от целия процес зависи от вас самата. Психотерапията ви учи как да бъдете терапевт на себе си! Особено съвременната такава като когнитивно поведенческата, фопкусираната в решения, хипнозата/ автохипнозата и нлп! Прфепоръчвам ви психотерапевт от Бургас: Веселина Неделчева - поздравете я от мен! Сърдечни пожелания за успех: Орлин

Аз мисля, че който загуби надеждата си, вярата си и любовта си, вече мъртъв! Независимо дали му остават още 300 години живот, примерно! Аз споделям мнението, че винаги има възможност за надежда, за вяра и за любов и че е наш личен избор да ги имаме! Там където се чувстваме най-ограничени от съдбата, социума, хората и т.н., там са най-големите възможности за надежда. Надежда, която зависи само от извора си, от духа ни! От няколко години се занимавам с хора, нерядко загубили надеждата си, вярата си, любовта си. И сега като се замисля, това което правя, е да им помогна да възстановят връзката си с нея! Те сами го правят, разбира се, аз само побутвам мисленето им, възприятието им, чувстването и действията им. Понякга имам взаимоотношения и с хора с телесни тежки болести. Имам живия пример на жена с рак, която вече няма такъв, защото възвърна надеждата, вярата и любовта си! Друга жена с рак според докторите би трябвало отдавна да е мъртва, но именно работата с правата мисъл, дейсвтия и възстановяването на връзката с източника на надеждата, вярата и любовта в медитацията, я държат жива, че и действена, въпреки болките! Болки, които просто изчезват в минутите на медитация и ресвързване с този източник! Общувам с мъж с МС, който мен самия ме зарежда с надежда и вяра, а аз само поразклаждам неговите още повече, намирайки се в подходящата за това социална позиция... Ндежда, Вяра и Любов! Винаги има възможност за тях!!! Добавям мисълта за деня от Учителя в тази връзка: "Ценна мисъл за деня: Аз искам да ви наведа на свободата, да бъдете свободни, но не така, както днес сте свободни; вие трябва да имате едно вътрешно верую. В какво трябва да вярваме? Всеки човек има едно вътрешно чувство, на което да разчита. Не се смущавайте. (Беинса Дуно)"

Ами супер, чудесно! Аз не съм ясновидец все пак и пиша на базата на думичките ви, без да ви виждам визуално, без да чуя гласа ви и т.н. Все пак, прави м впечатление фиксирането ви точно в тези два реда от постинга ми, в които предполагам подсъзнателна неувереност във вас. И пълно подминавне на всичко останало (от доста дългия ми постинг, което не коментирате въобще) в стремежа за доказване на самоувереноста си! Радвам се, че я имате! Радвам се, че сте щастлива! Надявам се, че съм ви помогнал!

Наистина се радвам, че ставате все по-щастлива! Наистина понякога на човек му трябва просто един лек тласък, побутване! В предния си постиг просто исках да ви кажа, че има разлика между съзнание и подсъзнание и че последното често е доста дисоциирано от първото, нищо повече! Радвам се за вас! Успехи във всичко! Орлин

Хубаво, надявам се да сте права! Аз досега никога не съм срещал в практикта си случай на перфекционизъм без дълбоко скрити зад него нещица, но щом казвате, че се познавате толкова добре, простете за неопитността ми! Практикувам психотерапия само от няколко години и опитът ми говори, че създаденият аз образ, представа за себе си често не включва подсъзнателните комплекси, които нерядко са напълно извън полезрението на човека, пазени от куп автоматични защитни механизми и дълбоко дисоциирани. Но, може би вие сте посещавала няколко години психоанализа и се познавате добре! Възможно е! Бъдете щастлива и благодаря ви, че ставате по-радостен човек и работите върху себе си! Поздравете мъжа си от мен и гушнете детенцето! С най-добри пожелания: Орлин

Здравейте! Отпуснете се! Перфекционизмът е в ядрото на гордостта на егото, което иска да контролира. Разтворете го, пуснете Бога във вас и му се доверете! Перфекционизмът е това, което ви кара да правите ритуалите - за да владеете положението ви. Гордост, която колкото повече се храни, толкова повече расте! ... Когато сте била мъничка и родителите ви са ви възпитавали така студено, дистанцирано, свръхизискващо и доста грубичко, във вашите базови схеми (в подсъзнанието), са били заложени убеждения от типа "не си вярвам", "не мога да се доверя на лоши ядруг и лошия живот!", "Аз съм сама, необичана и ненужна!", "Аз съм виновна, защото постоянно се провалям!", "Аз не се справям добре!", "Този живот е едно трудно място, хората са студени, груби и дистанцирани!" и т.н. и т.н. Разбира се, това са само част от базовите ви, подводни, невидими за съзнанието ви вярвания, заложени от родителския ви стил. Емоционалният израз на тези убеждения в несъзнаваните ви когнитивни схеми са страха и вината! Перфекционизмът, максимализмът, желанието за контрол, което е в тяхната основа, са на ниво характер. Характерът ви представлява система от допускания, правила и норми за нещата, навик за начин на реакция и поведение. Характерът се сформира в ранното детство, оформя се след това през годините и се затвърждава колкото повече го носи човек неосъзнато, приемайки го за даденост и "това съм си аз". Всъщност няма такова нещо като твърда аз идентичност. Винаги можем да променим нещата при желание и мотивация за това! Характерът се сформира като една реакция на базовите залагания в когнитивните несъзнавани схеми. Тези базови схеми (комплекси) могат да бъдат всякакви, и полпжителни и отрицателни, и са естествена част от психиката на всеки човек. И когнитивните схеми (подсъзнанието) и характерът (предсъзнаваното), са в дългосрочната памет. Характерът обаче е по-близо до работната памет, съзнанието, видим е за самата личност и хората. Един юнгианец би казал, че дълбоко в несъзнаваното са сянката (по-плитко и по-лесна за справяне), анимус (бащиният интроет - образ, модел на бащата), анима (майчиният интроект - образ, модел на майката) и т.н. и т.н. Характерът възниква и се оформя като личната ви реакция на тези базови интроекти/ схеми/ комплекси! В случая на родителския ви стил, реакцията ви би могла да бъде примерно на подчинение, на жертвеност за другия, на собствено себепотъпкване - това би ви довело сега директно до депресия. Вашата основна характерова реакция обаче, макар и да включва индиректно известен гневно (садо)-жертвен мазохизъм, е на борба, на битка, на стремеж към контрол, налагане и владеене, напрягане и стягане, емоционално и телесно. Емоционално това се изразява в една защитна характерова лесна раздразнителност, избухвания, гняв. Тези избухвания и дразнене, напрягане и вероятно свръхотговорност, които са емоционалният израз на защитната нужда от контрол (която е в стрцето на перфекционизма ви), са само една защита, защитна реакция от базовия страх и вина, от базовите убеждения (вижте по-горе). Тоест дразненето и напрягането, перфекционизмът са само защита от по-дълбоките ви страхове! Само една твърда характерова броня. Броня, която обаче тежи и носенето и ви изморява - а и другите около вас! Перфекционизмът в характера ви е това, което поражда защитните ви ритуали! Всъщност те са само една видима и засилена версия на ежедневните и приемани за нормални ртитуали, които винаги сте имала, но сте смятал аза нормални. Например всичко да е подредено, да са нещата намястото си, да сте в контрол над ситуацията, емоциите, нещата наоколо, живота си, а ако е възможно и над другите около вас, особено над близките ви! Едни приемани за нормални "ритуали" да стават нещата както вие искате, да става на вашето и т.н. Защитните движения, които имате понастоящем са само една засилена до болезненост версия на "нормалната' ви ритуалност от горния вид. А са засилени, защото се е засилил страхът зад/ под тях, в базовите ви когнитивни схеми. О'к, стига анализ - полезен е и води до по-ясно осъзнаване, разкопаване на себе си, а оттам по-лесна промяна, вече с поглед към бъдещето! .............................. Няколко думи за промяната на перфекционизма: Както ви казах по-горе, не само защитните ви ритуални действия, но всяка друга проява на перфекционизма, дори да е по-невидима и социално приемлива, е вид защитен ритуал. Свръхпоемането на отговорност например или бягането от нея, желанието за перфектна подредба на нещата, за пврфектен външен вид, маниери, социално представяне по най-перфектния начин, професионално представяне по най-добри яначин, ежедневни налагания и натрапчиви желание за контролиране на себе си прекалено твърдо и жестоко (както и на другите, близките до вас) - всичко това и още много други поведения (вие кажете какви) са все ежедневни прояви на перфекционизъм. На перфекционистичн аритуалност, тласкан аот защитен стремеж за контролиране, който пък защитава от по-дълбоките страхове, както казахме! Ето една молитва за постепенно трансформиране на перфекционизма: "Господи, моля те направи така, че да се науча да осъзнавам гордостта на перфекционизма в мен винаги, щом той започне да се проявява в ежедневието ми! Моля те, мили Боже, нека се науча да приемам нещата такива, каквито са! Да виждам съвършенството в несъвършенството! Да владея хаоса, вместо да търся суетата на реда. Господи, моля те смири ме и ме научи да бъда по-мека, блага, приемаща, толерантна и сърдечна! Мили Боже, нека твоята безгранична безусловна любов, за която сега се разтварям, да преминава през мен, да разтвори желанието на егото ми з аконтрол и да видя света през твоите очи, отвисоко, откъдето всяко несъвършенство се превръща в съвършенството на по-широката мозайка на твоята визия! Моля те, Господи, научи ме да се приема таква, каквато съм, несъвършена, слаба и обикновена! Защото знам, че именно в слабостта е силата и в обикновеността на смиреното его е величието на щастието ти! нека да приема и другите такива каквито са, както приемам и себе си - научи ме, небесни отче, да виждам в хората дълбинното добро, зад външните им роли и маски! Боже, моля те нашепни ми благите си слова, за да разбера, че е човешко да греша, защото само като греша, мога да се уча от грешките си! Нека бъде твоята воля, а не моята, Господи! Амин! " Поведенчески експерименти: - Доверете се повече на присъствието на божественото в живота си и си позволете да се миете по-рядко, да чистите по-малко дома, да си позволявате да сте по-небрежна и непринудена. Характерът е само навик и той може да бъде променен! Навик, подобно на пушенето, който можете просто да промените с осъзнаване и залагане на друг характер - съзнателно! Характер с повече мекота, толерантност, спокойствие, обич, приемане и релаксация! Когато започнете да променяте така характера си и да си позволявате по-непринудено и спокойно, без малки/ ежедневни или видими ритуали, задоволяващи перфекционизма, тогава вече преминавате на втора стъпка от горните пет! Когнитивни изкривявания Стигате до натрапчивите мисли за болести и други, които са пряк продукт на базовите ви когнитивни страхове/ убеждения. Натрапчивите ви мисли са всъщност автоматични мисли, пряко произведени от базовите ви страхове! В тези мисли живеят заблудите, както самата казвате,а в психотерапията тези заблуди се нарича изкривявания в мисленето. Тоест виждате света изкривено, заблудено, през призмата на тези изкривени мисли. По-долу пастирам някои когнитивни изкривявания (вижте тук), като повечето са налични и при вас: Всичко или нищо – мислене в крайни и абсолютни термини като винаги, никога, всеки, никой... Свръхгенерализация – погрешна индукция на базата на отделен случай. Когнитивен филтър – фокусирането изключително върху определени, обикновено негативни или тревожни аспекти от някого или нещо и игнориране на другите аспекти. Дисквалифициране на позитивното – постоянното отхвърляне на позитивните аспекти на нещата в живота и фиксиране върху негативното във всичко. Скачане към заключения – допускане на негативни заключения без наличието на подкрепящи заключенията аргументи. Четене на мислите – вярването, че мислите на другите могат да бъдат „чути”. Предсказване на бъдещето – „предсказването” на събития преди да са се случили. Преувеличаване и неглижиране – преувеличаване на едни характеристики на хората и ситуациите и неглижирането на други. Катастрофизиране – фокусиране в най-лошия възможен изход от ситуациите или преживяването на ситуацията като непоносима, докато всъщност е просто некомфортна. Емоционално мислене – вземането на решения и мислене на базата на емоциите вместо на логиката и обективната реалност. ТРЯБВА – ригидни правила по отношение на себе си, хората и ситуациите. Перфекционизъм към себе си и хората. Алберт Елис нарича това когнитивно изкривяване „Мастербация” – от господар и аналогията с мастурбация, тоест преживяването на авторитарна властност – перфекционизъм. Етикетиране – вид свръхгенерализация, при която специфични събития или поведения се причисляват към по-общи категории чрез етикетирането им. Лично влияние върху нещата – свързано е с илюзията за контрол и магическото мислене. Вярата, че собствените или на другите хора когниции директно повлияват изхода на нещата. Вярата, че наши ритуални действия нямащи нищо общо с резултатите, ще повлияят реалността. ............................. Работата с тези автоматични мисли/ натрапчивости се извършва чрез неутрализирането им с помощта на една здрава връзка с реалността, обективната реалност, здрава логика и възнамеряване за виждане на нещата от добрата им страна, оптимизъм! Важното е неутрализирането да се върши не с борба, но леко и спокойно, защото вече вярвате, че това са така или иначе просто илюзорни мисли, кото нямат нищо общо със здарвето ви! Просто мисли! Логиката и оптимизма са единият начин за неутрализиране н анатрапчивите ви мисли. Другият е просто да ги оставите да се случват, приемайки ги изцяло, защото знаете, че са просто мисли! И тук стигаме до самия страх, който е нужно да се научите да толерирате, да приемете и дори обикнете. Това ново отношение просто го разтваря, сублимира го до неутрална сила, която ви тласка напред в живота ви! Потърсете терапевт, за да ви води в този процес. нека намирането на терапевт бъде част от с-мир-ението, на което се учите! Успех!

Вярата прави чудеса! Дори с плацебо ефекта си - защо не?! Когато вярваните допускания имат душетерапевтична цел, каквито и да са, са на мястото си! например вярванията за безсмъртието на фините тела, за поредица от светове/ измерения, през които преминава финоматериалното съзнание, вярата в безсмъртието, непреходността и вечността. Аз самия вярвам в безсмъртието, вярвам и в собствената си и на всеки човек/ същество вечност. Вярвам, тоест протягам нишките на разума, волята и сърцето си, интуирам с познавателните си антени, насочени към безкрая и надвремието! Ако обаче го правя по чист, необременен от система от вярвания начин (примерно езотерични такива), ще се докосна до едно екстазно възхищение от величието на Космоса и ще достигна до базовите си, архетипни и автоматично заложени в мен вярвания за анимистичност на всичко, за преди/ след раждането/ смъртта живота. Тези вярвания съществуват във всеки от нас и са дълбоко заложени. Знанието, обективното научно знание обяснява тези базови вярвания като продукт на метакогницията, която дава субективното чувство за психична автономност плюс нагона към живота, който тръпне пред неизвестното на смъртта. Възможно е науката да греши, разбира се! Просто разлика между знание и вяра има! Вярвам, че съм безсмъртен, но в същото време нямам обективни познавателни опитности в отделяне на енергетичното си предполагаемо тяло, пътуване с него и т.н. Вярвам в светлите същества, но молитвата ми, която действително създава ясно доловимо чувство за присъствие, закрила и блаженство, може да бъде рационално обяснена чисто биохимично... Вярвам в интуицията и знам, че имам добра интуиция. Тук вече има припокриване между вярата и знанието ми. Интъуицията се формулира като сублиминално масирано, паралелно и многоканално процесиране на аналогии, дедукции и индукции - едновременно. Вярвам в дървото на живота, метафорично описващо поредица от раси/ йерархии. В същото време обаче историческите проучвания на религиите (Зекария Сичин) твърдят, че светата троица да речем са били реални исторически фигури, лидери на раса, контактувала със земята. Раса съвсем материална, която едва след загубването на контакта с нея е била абстрактизирана. Раса, която в различни части от планетата е била свързвана със змиите - в индия, Египет, Индианците... Змии, които някакси паразитирали в човешки приемник. Раса, много технологично напреднала и воюваща с други "небесни" раси. Раса почти безсмъртна по нашите еднодневни разбирания - но благодарение не на морала си, твърде далеч от каквато и да е висота, но благодарение на научните си познания! Вярвам в безсмъртното тяло, различно от астралното, менталното, но по-скоро доближаващо се до будично атмичното. Тяло, което някои наричат етерно, но не 'този" физически етер. Вярвам, но опитите ми за досег и възраждане на това тяло, кундалини ефектите и т.н. биха могли съвсемнаучно да се формулират с чисто физиологични процеси! Защото лесно предизвиквам с дишане и бандхи много от ефектите, приписвани на това тяло. Обаче не знам доколко това тяло е реалност или преживяването на енергия, откъсване от егото и света наоколо, вибрации и др., са реакция на кислорода и промяна в невронните ми връзки.. Но вярвам е него! Защото така избирам! Вярата е нещо чудесно - тя е мощен двигател. Може да изцери рак, може да бъде великолепен двигател и мотивация за растеж. Ако обаче бъде разделена от обективното знание и то бъде отхвърляно, тя се превръща във фанатизъм и вс еповече започва да се отклонява от всяка една обективна реалност - по-твърда или по-фина! Затова аз избирам да вярвам, но и обективно да знам! Продължавам да твърдя, че физически продължителният живот би спомогнал на търсещия да открие как точно стоят нещата! примерно един свръхминимум от 3000 години. А реално и повече. Дълголетието би бил неутрален факт - употребата му вярно, че може да бъде изкривена при настоящото ниво на морал и съзнание. Тук сте прави. Може би затова и не ни се помага да го достигнем - помощ от "боговете" които са на "небесата". А може и да греша за всичко!

Здравейте! Ами хапче против ревност засега не съм чувал да е създадено ... Има транквиланти, които биха ви поуспокоили чисто механично, но по никакъв начин няма да ви помогнат да премахнете причината за ревността си! А тя е дълбоко в психиката ви, в недрата на несъзнаваното във вас. Древните са говорели за това несъзнавано метафорично като за 'долната земя" и "горната земя". Подсъзнание и свръхсъзнание. Програмите, които не виждате и които всъщност причиняват ревноста ви, са капсулирани в подсъзнанието ви. А разрешаването им се намира в свръхсъзнанието ви, тоест в разширяването на съзнанието ви до една по-цялостна връзка с мъдростта, светлината и любовта, присъстващи във вас, в самия живот и в другите хора! Изразявам се метафорично, но се надявам че ме разбирате! Ако държите да си помогнете с хапчета, препоръчвам ви д-р Петър Василев, с който работя в екип. Ето телефона му: 0898209175. Поздравете го от мен! Вижте тази статия за ревността - разделена е на две части: тук и тук. В тази рубрика (психотерапия онлайн) има и други теми за ревността - прегледайте ги. Ще ви помогнат да се саморазберете, да осъзнаете малко повече някои неща във вас, да осветлите подсъзанието си с лъчите на осъзнаването! Ревността, както добре знаете от собствен болезнен опит, е нещо много мъчително. Преди всичко за вас самата, но също и за партньора ви! И да, сам би го отблъснала, както казвате. Затова вземете мерки. Посетете психотерапевт - на психотерапия ходят само интелигентните и мотивирани за щастие хора - а вие сте такава! Ето сайтове, в които можете да изберете психотерапевт: тук и тук! Във втория линк има 76 терапевти (към днешна дата) - и стават все повече! Което е чудесно, защото ви дава богат избор! Ако искате, споделете още и можем и тук да разменим няколко писма! Успех: Орлин

Стан, разбирам те чудесно! Защото споделям подобна система от ценности и вярвания като твоята. и вярвам в нея! Просто правя разлика между вяра и хитростите на конструктивните свойства на паметта и знание! Преди доста години когнитивните учени провели простичък експеримент. На две извадки пуснали кратък клип, в който две коли се блъскат. После питат едната група: "Опишете с колко километра се движеха колите, когато се смазха една друга? Например можете да съдите за скоростта по силата на пръскане на стъклата!". Втората група попитали: "Опишете с каква скорост се одраскаха колите? Опишете какво видяхте!". Може би имаше и трета контролна група без никакъв прайминг от страна на експериментаторите - ако не се лъже паметта ми . Първата група отговорила, че колите са се блъснали с многократно по-голяма скорост от актуалната и че стъклата са се разлетяли силно и надалеч. Втората група дала скорост далеч по-малка от реалната и описала, че колите са се докоснали съвсем леко, стъклата са останали здрави и т.н. Контролната група дала разнородни отговори, но най-близо до актуално случилото се (колите въобще нямали стъкла). Този прост експеримент подсказва силата на прайминга. В случая прайминг даден от изследователите. В много други експерименти е изследван праймингът идващ от базовите когнитивни схеми/ вярвания на индивида. Едно и също събитие бива "виждано" като тотално различно, тъй като се филтрира през базовите вярвания, нагажда се според тях, асимилира се от тях (Пиаже). това става автоматично и несъзнавано, сублиминално. Когато резултатът от този сублиминален процес достигне до работната памет (съзнанието), се оказва, че човек вижда не реалността, но нейна конструкция (конструктивна памет), изградена от пречупването и нагласяването и по модела на базовите схеми/ вярвания! Тоест ние несъзнавано самоизпълняваме 'пророчествата" на тези си базови вярвания, като нагаждаме перцепцията, характера и съзнателните си разбирания спрямо тях. Вярваме, че Зевс праща мълниите от баира, това и виждаме. Вярваме, че чудесното ни настроение по време на медитация се дължи на връзка с ангелите/ светлите същества (вместо на променената невромедиация и промяна на невронните вериги в мозъка) - това и "виждаме". Вярваме, че вибрирането и боцкането в дланите и пръстите или вълните по тялото ни се дължат на енергийното ни тяло, това и възприемаме като една твърда реалност със съзнанието си. Нищо, че имащите тревожни разстройства имат всички тези "енергийни" преживявания, а медицината ги нарича просто реакция на кислорода, кръвното налягане и др., горещи и студени вълни и т.н. Ние вярваме нещо, то става част от базовите ни схеми и колкото по-дълго вярваме, толкова по-реално и действително ни се вижда то, тъй като автоматично асимилираме и пречупваме перцепцията си през неговата призма! Дори може да започнем да баем или да правим рейки или да станем последователи на някой мастер "пранолог", добър бизнесмен на пазара на надежда!

Големият проблем на езотеричните вярвания е, че се състоят само от вярвания. Вярвания, дадени от авторитети, твърденията на които остават отвъд пределите на доказуемостта. Дори разбирана в по-широк смисъл като лична емпирия, а не в строго научен вид. Разбирам ви обаче! Аз ако видя собствените си постинги от преди две години примерно и по-назад, са изтъкани от пръстосмукания, вятърни мелници, фантазни миражи и разбира се, пълна убеденост в такава субективност! Ама така казала Блаватска, ама така пишело в Агни йога, ама така казал Мохамед или Васишта или Шанкарачаря ... Все готини, много умни и преди всичко, харизматични хора, които ние мислим, че са имали досег до въпросните реалии, измерения, същности... Мислим си, вярвайки... Какво са имали обаче, не знаем, просто вярваме. Една вяра, която е чудесна, защото включва надежда и защото разширява хоризонта. Защото дава кредо за безсмъртие, за душесъщестуване и ефирни същности, до които ни се казва, че можем да се допрем само чрез ендорфиновата секреция, даваща удивително чувство във вегетативната ни нервна система... Защото въпросните езотерични системи препоръчват практики водещи до временно откъсване от онова глождещо чувство за оловна емоционална гравитация. Аз съвсем съзнателно избирам да оставя вратичката на вярата си открехната за езотериката - въпреки че психологията на религията и когнитивната наука на религията твърдят, че е само проекция на инфантилния страх на възрастния пред лицето на голата озъбеност на крайността на плътта. Оставям съзнателно разтворена тази вратичка на вярата си, защото носи приказност, допаминов подем и радост. И защото осъзнавам несъвършенството на крайния пълзящ научен емпиризъм и почти олигофреничната му къртича прагматична скептика... Един по-дълъг физически живот би разрешил досег до умението за постигане на горевярваното безсмъртие на "онова' тяло...

Чудесно! По подобен начин работят някои нетоди от психотерапията! В добра насока сте по отношение на отстранения рационален поглед! не сте права обаче за "убиването" на мислите и за бягането от чувството на страх. Ясно ми е, че горните ми бележки - насоки са колкото важни, толкова и нови за вас и са ви като 'изсипани със самосвал". Защото същото в терапията се дава малко по малко, като се отработват естествените ви съпротиви и защитни механизми и т.н. А вие естествено ги имате. Именно затова ви препоръчвам намирането на психотерапевт - въпреки италианския. Предполагам че разбирате достатъчно, а бихте могли да си говорите и на английски! Ако все пак искате да продължим кореспонденцията си тук, бих искал да обърнете сериозно внимание на горните пет стъпки, да ги осмислите много дълбоко, да ги отнесете към практическото им приложение спрямо ритуалите, мислите и страха си и едва тогава да пишете, за да мога да ви дам обратна връзка извън едното хортуване! Ясно е, че коренът на психичните ви движения е заложен в ранните ви години от родителския ви стил на възпитание! Сега обаче сте на 30, зряла жена и е нужно да осъзнаете, че имате право да развиете една по-стабилна емоционална диференцираност от родителите си, емоционална независимост и стабилност! Нужно е да му кажете какво мислите право в очите! Намерете смелост за това! Най-добре би било да го направите спокойно, макар че при ситуацият ви това е нереално изискване струва ми се. Намерете смелост и говорете с баща си открито и директно. След време част от емоционалното ви диференциране и порастване ще изисква да им простите и ги обикнете безусловно - именно, за да бъдете щастлива, спокойна и независима от тях емоционално! Успех!

Здравейте! Помощ може да бъде дадена, ако бъде искана! Вие я искате, съответно може да намерите своето си решение по отношение на връзката си с него. А той иска ли помощ? Ако е достатъчно интелигентен, както казвате и осъзнава проблема си, готов ли е да работи за преодоляването му? Мотивиран ли е д аго направи или си е свикнал с него и ще продължава да му робува, както той самия, така и да изисква жената до него също да бъде робиня на проблема му? Той желае ли да се излекува? Ако да, в малкото ни отечество от известен брой години съществува психотерапия. Патологичната ревност е сериозен проблем. Има нормална ревност, която е дори приятна, защото на всеки му е приятно да му бъде обръщано внимание, както и такава лека и в нормални граници ревност води до по-пълно взаимно сливане, поддържа здравословни граници в партньорството на двойката. Но дори и тя е нужно да бъде осъзнавана и да има готовност за надмогването и. Ревността няма нищо общо с човешкото в човека. Тя представлява чисто животинско собственическо, териториално нагонно чувство. Ако е раздухана и е превърната в болестна, както е във вашия случай, винаги са налице "подводни" комплекси, на които ревността се явява само следствие, реакция на защита. При всеки патологичен ревнивец разбира се има нюанси на когнитивните му базови схеми, но общото е, че агресията на ревността се вява само маска на огромния страх зад нея! Страх от провал, от собствената нищожност, страх от нараняване от "лошите" други, страх от злоупотреба стигащ понякога до параноичност, налудно психотично мислене и агресивно поведение. Тоест, явно изявената болезнена ревност е именно психопатология, като в по-леките си варианти представлява невротично обсесивно компулсивно разстройство, а в по-тежките параноична психоза, тоест шизофрения. Сега, не казвам, че приятелят ви е психотик, а говоря принципно. Както казвате, той е интелигентен човек и осъзнава проблема си, което говори, че неговата ревност е на ниво невроза, една натрапчива невроза. Той има връзка с реалността и мисли трезво! Възможно е обаче на моменти, в пиковите си прояви, да прераства в чисто психотично състояние -временно. Пиша това, за да подчертая, че патологичната ревност е реален проблем, който няма нищо общо с любовта или каквато и да е нормално човешка привързаност! Тя е реална и силно болезнена за самия човек и жертвите му болест. И изисква лечение! при това често нелеко, защото залагането на целия психичен механизъм, пораждащ ревността често е започнало в ранните години. иска се много мотивация от самия човек, много силно желание за преодоляването на проблема, за да се справи! надявам се, че приятелят ви има такава мотивация! Ако я има, това оазначава, че реално осъзнава действителнат сила на проблема си! Вижте статията ми "психология на ревността" - 1 и "психология на ревността" - 2. Както и да е, "дяволът не е толкова черен...", ревността се терапевтира! Препоръчвам на приятеля ви да осъзнае тежестта на проблема си, неговата реалност и да се обърне към психотерапевт! Именно защото е интелигентен и осъзнат, именно защото е умен човек и ви обича, затова и ще може да трансформира ревността си в нежна грижа и дълбока вяра в себе си, вас, другите и живота! Аз вярвам, че той ще се справи и от сърце му го пожелавам!

Нека засега продължим дискусията тук, в този форум! Има много терапевти, които работят и онлайн, през скайп и също могат да ви помогнат. Аз принципно също, но в последните месеци предпочитам личния контакт! До съпруга на Ирина: Преди всичко, благодаря ви за търпението, разбирането и обичта ви към Ирина! За това, че виждате нея, зад ОКР. Въпросите ви са много уместни! 1.Какво трябва да бъде действието от моя старна? Както и досега, бъдете един чудесен екип, справете се с ОКР заедно. продължете да я разбирате и обичате, въпреки всичко! Истинската любов е именно въпреки, а не заради! А вие я имате! 2.Как трябва аз да постъпвам?Трябва ли да се съобразявам и да извършвам нещата, за които тя ме умолява? Надявам се и ирина да отговори и каже какво мисли за горните насоки за работа. Тя има нужда да намали постепенно ритуалите си: движенията, застиването на едно място, думите и т.н. и да се учи да остава в мислите и страха зад тях приемащо и дори с обич. В тази връзка, резонирайте с нея. Доколкото тя иска и успява да намалява ритуалите си и остава в страха си, което го разтваря постепенно, дотолкова и вие намалявайте съобразяването си с изискванията и. Бъдете в синхрон с нея. Бъдете екип, работещ за обща цел: свободата и взаимното ви щастие. Вижте ОКР като един чудесен инструмент, трудност, склон, който заедно ще изкатерите, извисявайки сплотеността и дълбочината на връзката си. Вижте нейното ОКР като нея самата, като една уплашена Иринка на няколко годинки, с която е нужно да се подходи с любов, такт и приемане, но същевременно и с действия от тип ана предходния ми постинг. 3.Как аз да се запазя стабилен и самообладан,така че да не се изнервям? Представете си, че сте неин закрилник, ментор, назначен до нея от живота, от съдбата и че вашата задача е да и помогнете в процеса на справяне с ОКР/ хипохондрията. Вижте тази хубава и умна жена с обич и уважение и знайте, че това е тя, а избухванията и изискванията към вас са нещо, което мъчи и нея самата и тя затова ги изисква тези неща от вас, защото ви чувства част от себе си. Станете и вие част от нея, дори от нейното ОКР - и бъдете прощаващ и толерантен, но и мотивиран в желанието си и изискванията си към нея за стъпки по промяна (в духа на горния постинг - но меко и нежно, с обич и търпение отправяни изисквания). Знам, че не ви е лесно! Но, погледнете ситуацията от положителната страна - налага ви се да станете половин психолог и психотерапевт, да четете и знаете за ОКР и хипохондрията. Така научавате много за психиката въобще, а оттам и за живота - защото психиката е навсякъде, във всяка житейска област. Погледнете ставащото като вашия общ път, определен точно за вас двамата. Той е вашият и на никой друг - няма смисъл от сравняване с други семейства и шаблони. Това е вашият общ път - пътя на Любовта ви, а ОКР е гориво в този път. Гориво, което заедно с подходящи действия, отношение, обия и търпение ще запалите и влеете в любовта си! Това е ваша обща задача - а решението е възможно - именно защото се обичате и сте интелигентни хора! 4.Трябва ли тя да се отдели от родите ли си и да не ги чува,които все още са много властни,студени и често я нараняват. Да се отдели напълно, разбира се, не! Но да ги чува по-рядко и да постави една здравословна бариера, емоционална дистанция, изградена от разбиране за ценността на собствените и решения и мнение, за вяра в себе си, да! и ако е нужно, да бъде по-категорична с опитите им за обвинения и неразбиране! Защото тов амалко ранено емоционално момиченце, което стои зад ОКР, е нужно да порасне и развие пълно доверие в себе си, да се разтвори за вярата в доброто в живота, в божественото в него, в божествеността на собственото си тяло, емоции, решения. Да израстне до дълбоката мъдрост, скрита във всяка клетка на тялото, емоциите и ума и: мъдрост, за която тя е нужно да съзрее и се разтворо, да и се довери и си разреши да се остави повече 'по течението". Да разреши на божественото в този приказен живот да я носи на любящите си ръце - защото сега тя блокира тази грижа с егото си! Бих искал да чуя реакцията и конкретните и намерения з аработа с ОКР въз основа на горните няколко стъпки. Поздрави: Орлин

Здраве и успехи!

Аз съм сигурен, че както сега живеем два пъти по-дълго от преди 500 само години, след само примерно 100-150 години интегралната наука ще направи физическия ни живот поне 1000, ако не и повече години. Защото много усилено изучава проблемите на стареенето и дълголетието. И то успешно. Генното инжинерство, биохимията, нанотехнологиите, когнитивната наука и т.н. - съвсем скоро ще достигнат точка на количествено натрупване, която ще прерасне в качествен скок в науката въобще. А научната фантастика ще стане реалност - вече става ... Дано да има прераждане, че да живеем в това време... ! Защото е интересно. Аз примерно искам да запазя точно този си мозък, който да бъде здрав и все по-паметлив, да знам и мога все повече. И се удивявам на порочната еднодневност на сегашните ни животи, на присъдата на остаряването и тоталното ни незнание или изкривено познание (през призмата на езотериката например) за цялостния живот! По-горе някъде съм писал за даоските вярвания в безсмъртното тяло, което е едновременно физически проявимо, но не точно от този свят материя. Нещо подобно на вярванията на златните розенкройцери или ваджраяна будистите. Сигурен съм, че напредъкът на науката и нарастващата продължителност именно на физическия ни живот са ако не задължително условие, то необходима предпоставка за постигането на по-тоталното безсмъртие, за което говорят вечните учения!

Именно!

Диди, психотерапевтите са просто хора. Хора, които желят и могат да поемат ролята на помагачи. Те си имат слабости - защото са обикновени хора. Права си обаче, че имат нужда от едно постоянно израстване и себеобуздаване, за да са ефективни в професията си. Аз го чувствам и самото ми практикуване ме тласка силно към подобно израстване. Кое гарантира качеството на терапевтите ли? Има всякакви психотерапевти, както има всякакви лекари и зъболекари. Аз съм вдигнал ръце от зъболекари например. Но има и много добри. Зависи дали нишките на съдбата ти, подпомогнати от проучванията ти ще те пратят при подходящ за теб терапевт. Понякога методите на някой терапевт са добри, той е добър, но не са най-подходящите точно за даден човек. Затова повечето терапевти са едни от най-ученолюбивите, търсещите и развиващите се хора, каквито може да си представи човек. Защото се стремят да обхванат повече школи, подходи, гледни точки, методи, да продължават да растат със знания, но и с личностово израстване. Познавам колегите си - такива са. Твърдението за психиатрите/ психотерапевтите и заприличването им на пациентите им след продължителна работа е възможно да имат основания, макар и да са просто фолк твърдение. Аз обаче познавам и поддържам връзка с най-добрите психотерапевти в България, хора с 15-20 годишен опит в терапията на тежки психиатрични разстройства: Мадлен, Петър Василев, Боян Страхилов, Калин Цанов, Валерия Дилова и т.н. По-стабилни хора от тях не съм срещал! Именно защото спецификата на работата им ги кара да развиват тази стабилност, за да оцеляват! Дияна, разбрал съм те вярно и именно за отношението Учител (гуру) - ученик твърдя, че няма място в психотерапията - както твърдиш и ти! Така е! Психотерапията е меркетингов продукт, предлагащ се в социалната икономическа среда. Вярно - различен продукт, специфичен и с много изисквания за качествата му, но вс епак точно такъв продукт! Това е разбира се един икономически поглед -възможни са много други. Но аз нали съм си и икономист, така че, да ми е простено ... Разбира се, че са възможни много повече комбинации, отколкото сега се предлагат и познават. Но това е познанието, съществуващо засега. То расте и се развива! Психотерапията е несъвършена, както и всичко друго в този свят...

Правилно мислите, че родителският стил на възпитание на татко и мама са в основата на психичните ви трудности сега. Но не ги винете - те са ви обичали по своя си начин, а са се държали така, защото техните психики са само следствия от тяхното собствено възпитание и опит... Вие, като една интелигентна, зряла и вярваща в Бога жена сега имате за задача да промените това болезнено препредаване на психични проблеми в родовата си линия и да бъдете една щастлива, блага и толерантна, но авторитетна майка за детенцето си! И сте щастлива с такъв прекрасен съпруг - наистина изглежда чудесен човек! В Италия има прекрасни специалисти. Преди няколко месеца тук, в България имахме двама италиански когнитивни терапевти, които проведоха конференция за когнитивна терапия при психози и за съзерцанието (майндфулнес) в когнитивната терапия. Аз лично поддържам връзка и се уча на семейна терапия от друг италианец, живеещ в щатите, създател на когнитивния подход към семейната терапия: Датилио! Така че, може да се доверите на италианските специалисти (по-специално на когнитивните терапевти) - едни от най-добрите са в световен мащаб! Свръхизискващият, дистанциран автократичен родителски стил са заложили във вас несъзнаваните ви вярвания, че сте жертва на живота и другите, че сте ранявана от този лош живот и хора. Eто вижте следното описание за родителски стил и сама преценете до каква степен се отнасят за вас: Автократичен/ доминиращ и свръхизискващ родителски стил: Родителите грубо доминират и потискат личността на детето, налагат се, изискват много. Нормите са ригидни и жестоко високи. Заложените черти са перфекционизъм, максимализъм, ригидни трябва във всяка сфера от живота, трудности в преживяването на удоволствие и радост, нереалистично висок морал и етични норми, спазване на културни, социални и религизони предписания "по буквата", критичност и автокритика, емоционално потискане и фиксация в рационалността, негативизъм и черногледство. Една добра почва за развитие на тревожност, панически атаки, натрапчивости... Сега, наистина мога да пиша доста - цяла книга, както казвате, както и да продължим да си пишем тук, но този форум все пак е предназначен за по-кратки и само насочващи отговори, а не за актуална психотерапия. Името на подфорума е избрано по рзлични от актуалната му функциаоналност причини. Накратко, някои общи насоки за вас: 1) Намалявайте честотата и продължителността на защитните си движения, миенето, броенето. Ако можете, просто ги спрете! Вие си мислите, че те ви помагат и пазят, но всъщност те още повече ви заплитат в един порочен механизъм и това, което в крайна сметка се случва ако продължавате да ги правите, е усилване на натрапчивите мисли зад тях! Когато спрете защитните си ритуали (миене, движения, броене), временно тревожността ви ще се увеличи. Но само временно, а в дългосрочен план ще намалее и изчезне! 2) Когато спрете ритуалите си, ще ви се стори, че мислите ви за болести се увеличават. Всъщност те няма да са се увеличили, но вие просто ще сте спряла да бягате от тях чрез ритуалите си и ще сте се осмелила да се обърнете право към тях със съзнанието си, да ги посрещнете смело и спокойно! Тук е важно отношението ви към тях, което е нужно да придобиете! Осъзнайте, че това са само мисли! Мисли, които нямат нищо общо с реалното ваше или на хората около вас здраве. Позволете си спокойно да оставате в тези мисли, да ги оставяте да се случват, без да се борите с или бягате от тях, като през цялото време осъзнавате, че това са ПРОСТО МИСЛИ и нямат нищо общо със здравето ви! Осъзнайте, че страхът ви при случването им идва от вас самата и няма нищо общо с реалността! 3) Сприятелете се със страха зад мислите. Осъзнайте, че той всъщност не е толкова страшен и се научете да стоите в него както бихте стояли до уплашена приятелка и бихте я успокоявали! Осъзнайте, че страхът сте вие самата, онова малко момиченце, което татко и мама възпитаваха доста строго и което не получаваше безусловна обич! То още е във вас - това сте вие самата, вашите дълбоки подсъзнателни детски емоции! Сега ваша задача е да прегърнете, приемете безусловно и обикнете този страх на това ваше вътрешно момиченце - подсъзнанието си! Приемането и любовта ви са като трансформатор, който успокоява страха, разтваря го, превръща го в спокойна вяра в Бога, съдбата ви (която е определена от Бога), в собствения ви божествен и закрилян от Бога живот, в другите, в божественото в тях, във вашата собствена божественост. Обичта и приемането на страха/ това малко момиченце (вие самата на дълбинно ниво) го превръща в радостно доверие в Бога! Защото, изразено на езика на християнската психотерапия, натрапчивостите ви представляват едно прекъсване на вярата ви в Бога, една проява на гордостта на егото ви. Повярвайте отново! 4) Молете се: "Господи, моля те научи ме да приема твоята воля за моя живот! Моля те, Боже, научи ме да осъзная пълната закрила, която Ти даваш на живота ми когато вярвам в теб! Знам, че страховете ми от болести се дължат на гордостта ми и безверието ми. Моля те, нека осъзная божественото ти присъствие в сърцето ми, твоя постоянен поглед и грижа за мен и близките ми във всеки един момент и навсякъде! Господи, приемам съдбата си, определена от теб! Ако е твоята воля, аз приемам всяка една болест, която би ми пратил - ако това е в името на твоите планове! Аз знам обаче, че ти пазиш и закриляш тези, които ти вярват и имат сърдечна връзка с Теб! Обичам те, Боже и благодаря ти за всички благословии, които ми пращаш постоянно! Нека се смиря, Господи, за да осъзная щастието си и ти се доверя изцяло! Няма страх там, където живее Твоята светлина и Любов, Боже! Вярвам в предначертанията ти за моя живот и за живота на моите близки! Разтварям се изцяло за теб и оставям Ти да се грижиш за здравето ми, а не гордостта ми! Мили Боже, моля те, направи ме проводник на твоята вяра и любов, така че да мога да вкуся блаженството ти! Да бъде Твоята воля, а не моята! Амин!" 5) Ходете понякога на гробищата и осъзнавайте естествеността и неизбежността на смъртта на това тленно тяло. Вярвайте в безсмъртието на онова вечно божествено в нас! Доверете се на божия план за вас и живота ви! Възстановете връзката си с Бога отново - защото точно тази връзка носи щастието и изобилието на радостта и блаженството на сърдечното му присъствие в сърцето ви! Връзката може да възстановите по горните стъпки. А те са в духа на "Не се борете със злото!", както се казва в Библията! Поздрави и пожелания за щастие: Орлин

Аз също мисля, че няма нищо лошо в баенето. Каквото и да представлява всъщност и от какъвто и ъгъл да се погледне, действа. А това е важното! Мненията, че са замесени митични духове и същности нямат никаква проследима доказателственост. Аз лично виждам баенето като вид магия. А магията работи в огромна степен на принципа на внушението, на хипнозата. А хипнозата е "влизане в роля в отговор на очакване". Отиваш да ти баят, защото вярваш в баенето или поне си имаш надежда някаква в действеността му. Вярваш, очакваш да бъдеш обаян и излекуван. И съответно сам отговаряш на очакването си като влизаш в тази роля на човек, върху когото има обайващо въздействие и полза/ излекуване. Чиста проба хипнотерапия. Месмер е баял на силно внушаемите си пациентки и им е правил леки пасове и докосвания. В хипнотерапията и сега някои използват докосвания и паси освен гласа си. Само да уточня, че ако магията работи на принципа на хипнозата, то хипнозата не приема магическите вярвания и не е магия. Поне тази, която се учи и практикува легитимно като част от психотерапията.

(По-долу отговарям на въпросите на Дияна от предходното мнение. Опитах да сложа тагове, но нещо не се справих ... ) Ами психотерапията не е сдъвкано и натрапвано съветване и даване на готови отговори, решения по калъп или "направи това, защото така трябва и е правилно и вярно!". Терапията силно се различава от такъв подход - всяка една модалност няма нищо общо с това. Няма и отношение Учител - ученик. Има равнопоставено приятелско сътрудничество, насочено към договорена обща цел. Терапевтът резонира с когницията на пациента, анализира я, спомага осъзнаването на пречещите психични наличности и движения в различните психични нива. Спомага ясното осъзнаване на връзката между социалната, междуличностова, професионална реалност и вътрешната реалност на човека и моделите му на възприятие и реагиране на тези реалности. Спомага промяната на болезнените когниции. Всичко това обаче няма нищо общо с някакво учителствуващо наставничество, а е пропито с дух на равнопоставено сътрудничество, екипна работа. Занимават се с мисловните процеси, които въздействат директно върху емоциите, а оттам на поведението. Занимават се с поведението, което въздейства директно върху емоциите и оттам върху мисленето. Занимават се с емоциите, които въздействат директно и върху мисленето и върху поведението. Това правят стандартните психотерапевтични модалности, такива като когнитивната терапия, психодрамата, поведенческата терапия, когнитивната хипнотерапия, психодинамичните терапии и др. Колкото по на изток отиваме междувпрочем, толкова по-силен уклон към еклектичност се наблюдава - поне аз така мисля. Известно изключение от горния подход прави трансперсоналната психотерапия, при която ролята на терапевта се доближава много до тази на свещенник. Но и това не предполага учителствуване, тъй като такъв терапевт осъзнава нищожеството на собствената си личност и че тя единствено може да бъде един добър проводник на сили надхвърлящи собствените му възможности. На мен ми се случва да работя с молитва и трансперсонална хипнотерапия, но само с пациенти/ клиенти, които имат духовни разбирания. Дали могат умишлено да се развиват подобни качества? Може би...

По отношение на психотерапията, най-точното според мен е горното мнение на Мартина. Терапевтът само насочва собствените сили, собственото съзнание и подпомага разчистването на препятствията по пътя на вярата и любовта. Само показва вратата, но човекът сам си ходи и сам минава през нея! .................... До Мона! Психоанализата има безкрайно малко общо с науката за човешките познавателни процеси. Самата думичка психология почти не се ползва вече. Съвременният термин за психология е "наука за познанието" или "когнитивна наука". Когнитивната наука е точна такава, изцяло експериментална и желязно доказуема, нямаща нищо общо с каквато и да е абстракция! Такава е и когнитивната психотерапия, черпеща теорията си от когнитивнта наука, ползваща научно прверена методика. Друг е въпросът, че личността на терапевта е силно желателно да има колкото се може по-богата обща култура, както и специфични качества, които да му позволяват да минава лесно през тоновете проблеми, мъки и противоречия всеки ден. Аз понякога имам чувството, че част от психиката на пациентите остава в мен - но ми трябват не повече от час или два, един контрастен душ или просто да дремна 10 минути и да си плисна малко водичка след това, за да се освободя. Само лирично отклонение, идващо от спонтанното ми писане в "свободен прозорец". ......................... Много хубави мнения има по-горе! Има и много фантазми, които обаче също са интересни, ако човек си позволи да следва чистата им логика, която прозира зад тоновете фантастични допускания и вярвания! Чао!

Съвсем плахо и кратичко вмъквам: сам е най-добре, разбира се! Докато можеш обаче! Докато компетенцията ти го позволява - защото не можеш да можеш и знаеш всичко! Психопатологията и психотерапевтирането са наука, не по-малко сложни примерно от генното инжинерство. Четейки всякакви абсурдни мнения по-горе, виждам единствено самонадеяна гордост при липса на познания и много въздушни кули! Въпросното можене междувпрочем си важи за широк кръг от области. Аз например не бих почнал да правя челюстна хирургия, затова пък се решавам да правя психична такава (метафорично казано). Аз не бих седнал да шофирам подводница, затова пък мога и обичам да гледам цветя. Не мога и не знам всичко. Колкото и да ми се иска, имам специализация, ограничавана от времеви например параметри. Докато болката ти е прекалено слаба, за да имаш време да учиш. Защото понякога боли прекалено силно, за да се луташ по пътя на пробите и грешките и имаш нужда от гид, вече минавал пътя. Както и да е - многото писане тук води до по-малко живеене. Отивам да живея, признавайки пълната си невежественост и погрешност във всяка своя дума. А на вас оставям правото да знаете! Чао!

Разбира се, че може да се справи сам! Аз например като ме заболи глезенът, защото примерно в него никне някакво тяло, си вадя джобната ножка, и почвам да режа. Лесно и просто. При това разбира се без помощта на никакви хапченца - нали си имам воля и разсъждавайки философски мога да приема, че болката е абстрактно понятие.. Ами да, какво ми пречи да мисля така... Нищо, ни акъл, ни образование... Напълно свободен съм, мисля си каквото си искам и давам съвети на някакви там докторя как да работят. Те най-добре да ги няма въобще. Ние с хомеопатия и тревички сме си добре. Нищо, че като ни заболи апандисита тичаме презглава при тези същите доктори, дето ги отричаме. Аз много обичам да се справям сам. Зная как, вярвам си, вярвам и на провидението, че правилно ще насочва волята ми, вярвам си, че се познавам достатъчно добре, за да си помагам сам. Например, оня ден гледах едно весело клипче с Мистър Бийнс: "На зъболекар". Ами той беше толкова умен този човек, че отсрани зъболекаря от пътя на свободната си воля и съвсем умело и сръчно пролекува сам зъбите си, само с помощта на едно огледалце. Разбира се, че този зъболекар там само се прави на интересен, защо ли въобще се е занимавал да учи 6 години, а после и да събира практически процедурни паметови умения още толкова години? Кел файда от него! Е, може би са нужни десетина минути питане на чичко гугъл какво има в тези зъби и после е нужно само едно огледалце и свободната воля, подкрепена с много вяра в себе си. Вяра, точно на мястото си и в идеалното си русло течаща! Мдааа... Аз като ми се наложи да си сменям черния дроб, да речем, просто съсредоточавам силата на волята си, с което по един такъв магически път веднага си намирам донор. Ако не стане по магическия път, винаги става по другия, мафическия... Е, сега какво, да се занимавам с доктори, да им плащам ли? Ами, не и аз. Аз си вярвам! Вземам теслата на великите си придобити от обща култура познания и почвам да бъркам навътре. Някъде там под ребрата беше, нали - значи правилно съм се насочил. Аз колко пъти съм връзвал жичките на ютията като изгорят, та сега един дроб ли нема да можем да вържем, хайде сега, знаеш ли моето висше аз какво може... Аз тъй като ми дойдат едни натрапчиви мисли, сега ще им покажа на какво съм способен! Ще им разплача верицата. Аз, с моята диамантена воля просто ще ги преборя - защото съм силен и си вярвам. Знам най-добре как. Може би с малко диета или с малко паси с ръчичките си над мозъка ми. Е, те се превръщат в ритуали, ама нали си ме пазят. Е, с времето започвам да приличам на селския луд, че си ходим по улицата и си правим защитните ритуали, ама нейсе, баба тъй си знае, тъй си бае. Това некви там психолози, психиатри, невролози, психотерапевти, тези хорица далеч от мен. Аз съм силен и мога сам. Е, те са учили доста годинки, за да осъзнаят механизмите на такива натрапчивости и разправят, че нито осъзнаването им, нито начинът по справяне с тях се усвояват лесно. Ама те така си говорят. Я, бай ти Ганя, всичко можем. Ама те ми казват, че именно натарпчивостите са едни от най-трудните за справяне проблеми, камо ли за самосправяне и че именно самия защитно борбен характер зад тях ще ги усили още повече. Не им вярвам. Те на психотерапия да ходят онези от запада. Те са улави. Нищо, че те създадоха компютъра и стъпиха на луната и че в сферата на когницията са около 300 години напред от нас тук. Нищо, аз си знам и сам си мога. Ама тези продължават да ми хортуват, че вероятността да се справя сам именно с натрапчивости, е близка до вероятността за печалба от тотото и че ако си ги нося така, след няколко години логичният и проследимо наблюдаем резултат е психоза и "връзка с извънземния разум"... Е, не на мене тия. Я че се напънем и че ги преборим тези мисли, ведно със страха зад тях. С ритуалите, които си правя например! Хапчета - мхмммм, засегане ги сакам. Е, нещо ми натежа и оня там психиатър ми казва, че няма нищо лошо да си помогна с малко ривотрил или ципралекс и че те нямали кой знае какви странични ефекти и че съм щял да ги пия само като помощно средство, докато се излекувам. Абе, те не на мене тия. Аз сега ще отида при баба Пенка билкарката и тя ще ми даде от онази отвара, дето направо като я взема и си кажа заклинанието на баба Пенка, гледай какво става. Ама той някакъв си там измислен терапевт твърди, че и той самият като му натежи, сам има нужда да иде при колега и че сам е много трудно да погледнеш ясно и точно в несъзнаваното си, особено когато те боли и нямаш нужния десетина поне годишен тренинг за това. Аха, приказвай си, обичам да те слушам, викам си аз на акъла. Аз съм различен, аз съм изключение от правилата! з сам си правим всичко. Даже и оная работа сам си правим, що да се минавам... .......................... Горните ми размисли са спонтанни, леко пиперливи, но в никакъв случай неуважителни размисли по отношение на "аз непременно ще разреша обсесивно компулсивното си разстройство сам, на всяка цена сам, за да не бъда слаб!", което е в сърцето на зададената тема за размисъл. В рационален и ясен стил, по-долу перифразирам горното. Разбира се, в ролята си на редови участник в този форум, нито повече, ни по малко. Всеки има право на каквото си иска мнение. Вярно е, че някои от психиатричните разстройства подлежат на самопомощ. Вярно е, че подобен форум може много да направи за такава самопомощ, тъй като е "населен" от хора мислещи и с известен личен опит в субективния си когнитивен живот. - Въпросът е до каква степен могат тези хора непрофесионалисти да помогнат - макар и искрени, дали са толкова запознати с твърде различната от ординарните психични процеси специфики на протичане на дадено психично разстройство? До известна степен помощ може да има, особено при по-леки случаи - макар и силно примесена с противоречиви и дори вредни мнения. Защото се получава едно омаловажаване на психологичната/ психиатрична/ психотерапевтична наука с по подразбиране презумпцията, че "Ние си ги знаем тези работи!".Което, уви, просто е далеч от истината! - Второ - противопоставянето на "помагам си сам" и "психотерапия" не е ли до известна степен плод на детинско черно бяло мислене? Защото съвременната психотерапия учи човека именно как да си помогне сам и в никакъв случай не го държи зависим с години в безрезултатни сесии (както прави една психоанализа например). - Трето - доколко принципно оправданото желание за минимизирана употреба на медикамент, приложимо в ежедневието и в правилна посока е толкова приложимо в случаите на средни тежки и тежки (казано за кратко) психиатрични разстройства? Според статистическите проучвания, няколко месечния прием на подходящ медикамент успоредно с подходяща психотерапия са начинът за най-бързо, качествено и безболезнено справяне с психиатричното разстройство. Аз също избягвам до края приема на медикамент, но когато меболи, никак не се колебая дали да си взема един аналгин или не... Специално натрапчивите състояния пораждат дори чисто физическа болка, освен душевните раздирания. И са едни от най-щекотливите и изискващи опитност проблеми за справяне. Говоря за справяне с помощта на психотерапия, водена от терапевт. Сам може, но специално при обсесиите и компулсиите проблемът често започва да граничи с психоза и работата никак не е лесна. Говоря общо, извън контекста на породилия тези писания случай, който не познавам. ............... Може ли сам? За някои психични проблеми може. Зависи и от силата им, колко време са носени, от това дали са преплетени с други психични разтсройства и т.н. Може, всичко може! Аз да речем хремата си лекувам сам! За поставянето на зъбни коронки обаче разчитам на специалист! Не защото не си вярвам. Просто направата им и работата по поствянето им изисква десетина години подготовка. не подценявайте моля психологичната/ психотерапевтична подготовка и не я приравнявайте автоматично до езотеричните си интереси в областта на когницията. Всичко написано по-горе е спонтанно и не претендира за точно формулиране и представяне на каквото и да е. С уважение: Орлин п.п.: нямам намерение за много и празни приказки. Каквото казах, казах!

Там е работата, че е невъзможно да си бъдете вие, както преди. Поне не в тази вселена и в това време. Реката никога не е същата и общо взето, тече само напред. Можете да бъдете вие такава, каквато ще станете учейки уроците, които ви преподават тези ваши добри приятелки: натрапливите мисли и страха зад тях, който ги поражда! Звучи ви странно да ги нарека приятелки, нали?!?! Мога само да ви кажа, че докато се стараете да се борите против самите мисли и страха зад тях, те ще стават все по-натрапчиви, нападателни и болезнени. А ритуалните ви движения ще придобият все по-сложен и компулсивен характер. Но такава прогноза важи само ако продължавате в същия дух на битка със себе си. Защото този страх срещу който се борите, е вашето подсъзнание, а то е като едно малко детенце или ако предпочитате, малко животинче (изберете си за визуализация такова, каквото обичате - например котенце...). Това ваше подсъзнание е уплашено от нещо, травмирано е. Вие сте се опитали да потиснете реакцията му на страх, да я заключите в тъмното мазе на подсъзнателната си психика. А там това мъничко детенце/ добро животинче, подсъзнанието ви, така изолирано от светлината на съзнанието ви чрез отхвърлянето му, е започнало все повече да трупа страха си. Докато този страх в един момент е преминал дадена критична граница и е започнал да поражда обсесивните ви мисли - хипохондрични, а вероятно и други! Отначало не са били силни и вие, следвайки стратегията си на "аз съм силна и волева и ще се справя сама, без помощ, със силата на диамантената си воля!", сте успявали да ги изолирате, да ги изгоните и силово да ги заточите в тъмнината на психичната си "изба". Това обаче е доказано най-сигурният път за нарастване на страха - той се е акумулирал! А оттам и мислите ви са започнали да стават все по-чести, все по-силни и настъпателни. А оттам и силата и постоянството на битката ви с тях е трябвало да става все по-голяма. Прав ли съм? Можете ли да следвате мисълта ми, да осмислите думите ми? Ако да, може би вече схващате процеса, протичащ във вас и посланието ми... Когато битката ви със страха, породена от желанието ви да сте силна и контролираща го е направила достатъчно голям, в един момент мислите са започнали да стават неконтролируемо силни, а усилията ви да ги спрете ментално все по-неуспешни. Тогава сте започнали да правите движенията си. Все по-често и по-често. ......... Питате как да се справите сама? - Сама бихте могла да се свържете с психиатър, за да ви изпише медикамент. В това няма нищо лошо - ще ви помогне и успокои, по чисто биологичен път. ................ Започнах да ви пиша общи указания за справяне, но изтрих всичко - защото осъзнавам, че ще е нужно да ви преподам цял няколкогодишен курс по психология плюс още толкова обучение по психотерапия. Аз лично не ви препоръчвам да продължавате сама! Силата е в слабостта! В слабостта на смирението и любовта. Мислите ли, че вашата силна воля е действително сила? Аз си мисля, че е маска на сила, отчаяно опитваща се да покрие болезнената слабост на ужаса зад нея. Ужас, който е породен именно от едно болно желание за сила. Истинската сила обаче е в душата ви, а не в гордостта на егото, която се самозалъгва! Препоръката ми е да осъзнаете, че имате нужда от специализирана помощ и да се обърнете към психотерапевт! Подходящ за случая ви е когнитивно поведенчески терапевт - доказано е статистически, че това е най-добрата терапевтична модалност, която наистина помага при ОКР. Хипнозата също е чудесна. Но - най-важна е личността на терапевта. В България едва ли има толкова тясно скроен терапевт, който да ползва само една модалност, така че - осведомете се за добър терапевт и не се колебайте да започнете психотерапия. И се пригответе за интензивна работа над себе си! Вложете силата на волята си в правилната посока - към смиряване на егото си. Това е много общо казано, разбира се! Повече може да ви каже психотерапевтът ви в хода на личната ви анализа и психотерапевтичен процес! Аз вярвам в душата ви и съм сигурен, че при правилен избор много скоро ще бъдете отново щастлива и спокойна жена! С уважение и най-искрени пожелания: Орлин

Писах, че механизмът е ключов, базов, предизвикващ широк кръг от психопатология. Мисълта на Учителя просто е в терапевтична насока, защото оборва, неутрализира тласъка към перфекционизъм, захранван и защитно поддържан от базови несъзнавани комплекси. Може би по-важното е не какво психолозите мислим, че е грешка, но какво пациентите ни мислят за такава! Например хората имащи гореобяснения когнитивен механизъм смятат за погрешно да бъдат: естествени, отпуснати, радващи се спокойно на живота, толерантни и прощаващи, благи и добри, обичащи и обичани, вярващи в себе си, живота и доброто в другия. Смятат, че е грешка да се покажат слаби и да се объркат понякога в извършването на социалните си и професионални дейности. Смятат, че е грешка да похвалят, да се похвалят и да бъдат от сърце похвалени. Смятат, че е грешка да допуснат другия близо без да поддържат дистанция. Смятат, че е грешка да се разтворят за човека до тях, дори за партньора си, без да си имат "едно наум". Смятат за грешка да живеят повече в сърцето си и да вярват на тихите му безмълвни думи без да ги заглушават с грубия глас на сухата си защитна рационализация. Ето такива ми ти "грешки"... Вярването, че горните психоемоционални вярвания и социални поведения са "погрешни и нараняващи" идва от базови заложени от темперамент, пренатално възпитание и ранни години несъзнавани комплекси/ убеждения/ страхове. Не че мисълта на Учителя е кой знае колко уникална - всеки добър терапевт в последните 150 години, откакто съществува съвремената психотерапия вероятно е стигнал до нея, изразена през една или друга визия, терминология и стил. Ключов е когнитивният механизъм - уви! А мисълта на Учителя е действително "в десятката" на една оптимална терапевтична посока!