Орлин Баев

Донка, много хубаво казано! Но застава тихичко зад кулисите едва когато всички са видели качествата му. И когато има нужда, излиза иззад кулисите, без да бяга от публичност. Но да, така е - толкова добре влиза под кожата на хората си, че само лекичко побутва с пръст централните звена в бизнеса и по-скоро в характерите на изпълнителните си директори!

Здравейте! Сигурно ви е ясно, че имате паническо разстройство с агорафобия! В София са най-добрите терапевти! Изборът обаче е ваш ! Ето сайт с терапевти от София. Почувствайте вашия човек и променете нещата! Успех! Орлин

Човек е щастлив и здрав само тогава, когато реализира ония неща, които са вложени в него – туй, което му е дадено, за да развие своите таланти, да развие своя ум, да развие своето сърце, да дава широчина на своята душа и на своя ум. (1, с.30)

Залата е променена на 214-та, първи корпус, същото време!

Подкрепям мнението на Кристиян за ранните години и по-късното наличие или не на насилие. Станимире, разбира се, че страхът може да резултира в какво ли не, така е. Например в подчиненост, зависимост, прилепналост към "важния' друг и мнението му, болна жертвеност със себепотъпкване. Но и там имаме жестокост - към самия себе си. Най-общо казано, във всеки от нас има здрава агресия, мортидо, която при добри вътрешни 'филтри" естествено се впряга в мотивация за постижения, здрава амбиция, самоувереност и творчески градеж. Когато обаче тази здрава и нормална агресия се блокира, например в ранните години, както е казал Кристиян, тя неминуемо прераства в садо мазо характеристики. Те се проявяват не само поведенчески, но и емоционално. Садизмът е вторична форма на нездрава агресия. Мазохизмът е една третична форма на естествената, превърнала се в болна агресия - жилото на скорпиона се забива вече в самия себе си.

В божествения свят са съвършени, но може би задачата ни е тук да приближим условията до това съвършенство. Не битка, противопоставяне между добро и зло, хубаво и лошо, но хармоничното съчетаване между ден и нощ, мъж и жена. Жестокостта на насилието се проявява, когато ни липсва уение за сублимирането и до творчество, до градивност. Защото във всеки от нас има базов нагон към агресия и той е нормален. Ненормален става именно когато се появи жестокостта - а тя е безкрайно далеч от божествения свят, независимо как и кой гледа оттам. А се появява, когато нормалната агресия се блокира от комплекси-страхове. Жестокост без подлежащ и страх имаме само при диваците, децата и социопатите.

Ами не съм застанал със сопа над главите на прилагащите... Естествено, че има избор. Когнитивният подход рядко се занимава със сънищата. Анализата го прави. Не става дума за избор между ябълка или круша, но за отношение ри какъвто и да е избор. Не битка, отхвърляне, неискане на кошмарите, но разбирането им - защото идват от несъзнаваните основи на психичната ни къща, които дават сигнал за мухъл...

Музиката, молитвата, бавните ритмични движения на паневритмията или тай чи действат на принципа на хипнозата/ медитацията. Успокояват, трансформират, разширяват съзнанието, осветляват и чистят, да! Така е! А досега доказано най-мощният метод при проблеми със съня, е именно хипнозата! В случая автохипнозата на молитвата, музиката и ритмиката с дишане и движения. Супер! И все пак, не гоненето, изтласкването и дисоциирането на кошмарите, но разбирането им с благодарност и спокойствие е начинът за каквато и да е работа с тях! Тоест, разликата е не в практиката/ техниката, но в отношението! И тук винаги място има и известно осъзнаване съдържанието на кошмарите и посланието на несъзнаваното, което носят! Тоест и известна аналитична авторабота си има мястото. Не сложни от еди си коя си школа анализи, но в познаването на собствения си психичен и социален контекст самоанализ, като се знае, че сънят смесва, обобщава образи и е символичен. Простичко и интуитивно самопоглеждане със спокойствие. Там е работата, че това самовглеждане се прави само в контекст, а съновниците нямат никаква роля. Тълкуването тук по форумите също, защото за а се осветли посланието на съня е нужно познание за цялостната личност, характер, преживявания на човека и реакциите му... Може да иа някои общи символики, но дори те силно варират при всеки според вътрешните му "карти"... Както и да е!

А защо да се отърваваме от кошмарите? Те преработват, смилат травми, психични трудности и противоречия! Съвсем на мястото си са! Говорят, че има нещо за разрешаване - вътрешно или външно! Но не и с бягането от тях! Аз ги приемам абсолютно спокойно - като един вътрешен филм. И понеже малкият ми човешки морал се стапя все повече, стемейки се да видя нещата без неговия филтър, кошмарите приемам точно както и щастливите сънища. Събуждам се и им се радвам, разбирайки нуждата да погледна съзнателно в психичното си мазе и поразчистя старите "компоти"...

И кое в прочетения от теб текст потвърди презумпцията ти за жестокостта като излишък на мъжество? Това заключение според мен е абсурдно и пряко противоречи не само с разбиранията ми, които сами по себе си нищо не значат. Противоречи на опита ми. наблюденията ми в тази игра-живот говорят, че жестокостта практически винаги е проява на слабост, страх. Дори привидно твърдото мъжество, ако е орекалено фанатично ригидно и се превръща в жестокост, е следствие на несъзнавани страхови комплекси. Не съм съгласен и с твърдението ти, че при акта на жестокост извършителят се наслаждава именно и само на собствената си "сила". Тя е само прикрита слабост, зад която стои или страх или примитивност или бездушен разум. Но, представи си един жесток насилник - нека бъде физически въпреки, е емоционалните и социални такива са в преизобилие. Този двуног изтезава някого. В този поведенчески акт причинената болка представлява акт на пълно погазване на свободната воля в изтезавания, както и погазване на естествения природен/ божествен морал и човешки идеали и в двамата. И в двамата! Изтезаващият задоволява желанието си за контрол, контрол без оглед на каквото и да е, дори божественото и следващата от него човещина. От опита си с невротични разстройства знам, че свръхмерното желание за контрол представлява едно бягство от подсъзнателни страхове/ комплекси и никаква мъжественост! Ако си говорим и за енергии, жестокостта на садизма си е мощен и директен вампиризъм! Ако въобще намесваме подобен род 'нещица", разбира се ...

Мили приятели, Д-р Ерел Шалит ще гостува на клуб "Психолог", НБУ, за да изнесе лекцията си: "Между персоната и сянката". Време: 08.10.2009, 18-19.30ч. Място: зала 305, първи корпус на НБУ Лекцията е безплатна! Поканени са всички, интересуващи се от тематиката! За лектора: д-р Шалит е дългогодишен председател на асоциацията по юнгианска анализа в Израел и ментор на българското общество по аналитична психология и психотерапия (БААПП). Автор е на множество книги и психотерапевт с над двадесет годишна практика. Добре сте дошли!

Разбира се, че има интелигентни борчета. Има такива с докторати по джудо или по математическа икономика. Познавам такива, ноу кидинг! Но горе визирах онези вече станали архетипни образи на недоумни дебеловратковци, които парират комплекси с мускули. Ти, Веселине, определено не си от тях. Но такива положително има доста. Днес се връщам от работа вечерта късно и пред съседния блок попаднах на свада. Всеки псува всеки, единия изкарал пистолет. Леле! Единият бабанко по шорти, нагоре по мускули, личи си, че основно занимание му е да помпи в залата. Лицето му обаче веднага издава прякото му родство с първия му братовчед горила. И поведението му. тръгнал да скача срещу един около 65г. човек: "Ти на мене ли бе...?", със застинала някъде в тийн годините емоционалност, а интелект към 6-7г. Някой пробва да го държи отзад през това време. Старият със всичкия си и той се хвърля. Не разбрах точно как що, но единия тръгна да ми крещи как оня стрелял с пистолета и така си имал навик да стреля и да буди народа като пийне. И псува като хамалин по стрелящия, обвиквайки ми ситуацията. Оня с пистолета през това време го размахва и плаши нещо. Бабанкото с изтеклите в мускулите мозъчни клетки повтаря горната крилата фраза и налита... Аз какъвто съм си социално чувствителен, тръгнах да се намесвам. Викам му, крещейки, та се не чуе иначе: - разбирам те, прав си, да прав си, да го успокоявам. То, добичето не разбира, ма се изненадва как тъй некой ще го разбира... Къф си ти бе, вика и псува вдъхновено. Я викам: "Аз съм никой, нищо съм!", парирайки мускулът-мозък и пробвайки да спася мекото си коремче и тиква от мускулно интелигентния. Оня се чуди още повече, как тъй ще съм никой, та чак поблокира за малко. ма пак продължи да хвърчи като годзила около антика (около оня на 65) и да излъчва в пространството детинско мускулно вдъхновение и разум, застинал на митично предоперационален стадий. Помислих да звъня в полицията, ама знам че ще дойдат след поне час, нали са им малки заплатите, все тя им е, пък и нали населението е хубаво да намалява, та неколко повече поизбити, берекет вересин... Гвоздеят на програмата беше мускулният когнитивист с акъл на пиле и емоция на неандерталец. Та, за такива борчета говоря! В България се въдят доста, защото доскоро бяха толерирани от шефовете на шефовете им в правителството. Не се обадих в полицията, а компанията дружни околоблокови пийващи скоро се прегръщаше и чалгата развеселяваше духовната бързовибрираща българска душа в района! Чао!

За мен лично представлява голям интерес да наблюдавам разликата в податливостта на хипноза. Странното е, че много трудно може да се предскаже от пръв поглед. Ако оставим настрана въпросниците за хинабилност (иа такива, например този на Милен Николов), може да се съди по разговора. Ако човекът започне да се 'отнася", да потъва в думите ти при обикновения терапевтичен разговор, ако започне да следва движенията и позицията ти, ако се втренчва в точка например, голяма е вероятността да има способност за потъване в транс. Все още ми е странно доколко тази способност за потъване няма нищо общо с разбиранията, със системата от вярвания на човека. Може човекът да вярва в окултизма но да не може да погледне дълбоко в себе си. Може да е материалист, но да има тази способност. Тоест, хипнабилността не зависи от ценностната система, но от базисната структура на личността. Казват, че жените като цяло са малко по-хипнабилни. Моят личен опит засега говори по-скоро за равно разпределение между половете. Хубав ден!

Аз също искам да се извиня на ... азбуки - не знаех, че е банната и затова писах. Поздрави!

Децата пътуваха към детския лагер или поредната организирана екскурзия. Бяха от Варна. След няколко часа, някъде по средата на България, едно от тях, седнало на задната седялка, такова едно със сини очи заекващо човече, се взря в далечината и попита? Онова там кое море е? Умничките деца около него го поучиха зряло, че това там не е море, а просто хоризонт и мараня. Детенцето се учуди и не разбра - ама как така тук си нямат моренце? След тридесетина години детенцето в същия този все още пита: "Къде е морето тук в тази София? Може би ей там, зад булеварда?" Нещо им липсва на тези градове без морета до тях... Или морската душа постоянно трябва да ги овлажнява с нежния си бриз...

Има приказка "брутално жесток", тоест като животно жесток. истината е далеч по-противна, за съжаление. Защото когато лъвът разкъсва зебрата, той просто се храни. Когато осата снася яйцата си в ларвите на друго насекомо, те просто оцеляват хранейки се с тях. Няма осъзнаване! Хората обаче имат съзнание! По-примитивните, момчетата борчета например, са доста близо до горилите от джунглата, въпреки бмв-тата си. Но, въпреки това имат някакво съзнание, колкото и примитивно да е то! И когато така съзнателно извършват прояви на садистична предумишлена жестокост, ужасът се състои в участието на съзнанието им в тези актове! Защото съзнанието ни има връзка с нещо по-висше от него, защото бидейки хора, имаме предопределена връзка с трансперсонални архетипни, недуалани когниции - до духовността. А когато съзнанието на насилника участва в жестокостта, тази връзка бива грозно прерязвана - както в самия насилник, така и в жертвата му. Рядко някоя жертва е толкова съзнателна и духовна, че да може да впрегне болката в молитва и катапулт към духовното, много рядко. В това е ужасът на жестокостта! Ако си чувствителен, чувстваш това нарушаване на хармонията дори само при информирането си за насилие или наблюдването на такова - било то наживо или по медиите. И това потриса! По-противният вариант в проявата на жестокостта ни като биологичен и съзнателен вид идва когато е правена или нареждана от интелигентни хора. Такив амогат да бъдат шефовете на борчетата, които често са в правителствата, за жалост. Могат да бъдат учени, фиксирали се в студения бездушен разум, който си е на мястото си, но само като част от цялостната когниция и използването му самоцелно води именно до грозно извращение. Накратко, липсата на връзка с цялостта ни, която ни прави хора - това поражда жестокоста! Прекъсване от типа на примитивност или рационална свръхфиксираност! Остава ни да променяме себе си и да помагаме на тези, които го искат! Чао!

Няма море обаче като онова море, край което съм израснал - черното море! А за мен - бяло! Може би и за теб? Има карибско море, с делфини, риби меч и баракуди, с акули и солени до болка кристали. Има тихо море, океан до хаваи и къде ли не, с бляскави шарени рибки, корали и топли води. Има морета до тази страна. И до другата. Но, някакси никое от тях не е моето, родно море! Моето море мирише различно, по-вкусно е дори, има по-мои си рибки и медузки... Моето море ми нашепва онези детски моменти и чувства, които стигат чак до ... вечността. Черното море с белите си пръски! Морето на онази подводна памет, която води по библейските си стъпчици и оставя нежни следи по пясъка на невинността!

И в науката има изкуство и творчески процес. Ученият също може да бъде наречен човек на изкуството. Но, само ученият от най-високо ниво. Този, който е автоматизирал изключително тромавия процес на научната методология и дори други му вършат лаззещия рисърч, а той само мисли. Мисли вече наистина творчески, като пуска стрелата на мисълта в сублиминалния интуитивен процес! За разлика от науката обаче, в рисуването, музиката. пеенето, скулптурата и т.н., творчеството е от началото до края - поне възможността за такова!

Според мен процесът на творчество изисква да обичаш сътворяваното! Когато го обичаш, цялата работа по учене, съчетаване на информация, различните нива на творческия процес, протичат автоматично! Откакто съм в когнитивната наука, творчеството ми просто поумря, заточено в левохемисферните посредствености. И ще бъда така още около година, което тежи. То е като да имаш крила, но да ти казват, че като нас, къртиците е нужно да копаеш. Да имаш очи, но да ти казват, че са излишни - защото в тъмата наистина е така... Всичко е за добро

Привет, Тодоре! Когато чета горните мисли, сякаш нещов мен разтваря крила и просто се пускам по тяхното течение. А то е много светло, радостно и силно - и води нагоре и още по-нагоре! Знам обаче как същите тези вълшебни слова биха се плъзнали през разума ми, без въобще да ме докоснат преди години. Знам как съм ревнувал... Как съм се опивал в ревността, като в някакво болезнено моноидеистично вино. Един пълен фокус в обекта на ревност, примесен с изгаряща болка, страст, желание за контрол и агресия. Наистина само онази самостойна фина Любов, която носи пълнота, идва от сърцето и не зависи от никой и нищо, само тя носи зрялост в отношенията. А всеки е личност, а не половинка! Преживелищното осъзнаване на това изисква доста високо съзнание обаче... Благодаря ти за мъдрите думи, както и за опита ти в терапията! Действа!

Да вдишаш свежия бриз, примесен с полъха на водорасли и миди. Да сизакърмен с този полъх. Да го търсиш и жадуваш, дори без да го знаеш! Да се гмурнеш в зелената вода, дълбоко, чак до скалата с мидите и попчетата,с поклащащите се водорасли и малки рачовци. Да се отпуснеш върху морските вълни, сливайки се с живота си - цялият, истинсият. Да потичаш зимата в морската, а след това да цопнеш за минута в ледената вода - да калиш ума и телцето си. Варна, морето, сините вълни... Ех, годините. Да застанеш в Дружба на брега на минералния басейн с лице към оня мост. Мостът, от който като дете правеше хиляди скоци, удряше се и се порязваше по обраслите му с миди колони като се качваше по него. А сега е ръждясъл и затворен, пропаднал и пуст. Годините, времето. Да минеш покрай онези борове в Дружба, покрай които хиляди пъти си минавал кат дете. Те са си същите, а ти? Да застанеш есента на брега на златни пясъци, където в осми и девети клас се прехласаше пред гърдите на чужденките и си мечтаеше за тях като за въжделявани райски обители. Да се върнеш в родния град, понякога,рядко, и да го обикнеш - корените си!

Съвременната наука приравнява магиите и религията до базови детинщини. НЛП обяснява магията с чисто лингвистични похвати и модели. Можем ли да приемем, че не са прави и кое ни дава основание за това?

Илияна, като чета това, все едно говори Учителят! На всеки мъж е дадена жена, на всяка жена мъж - да се поизправят взаимно! За разумните! променяме се, вглеждаме се! Ето това ти е била една житейска психоанализа! и тя продължава! Да видиш какво се задейства в теб от поведението му и защо се задейства - защото резонира с нещо невидимо в теб. и да промениш това "нещо". Нали животът е училище! Има една мекота в тебе, една дълбока душевност - благодаря ти за споделянето! Чиста проба училище на живота или ако щеш, поведенческа терапия ... Благодаря ти за цялото хубаво излъчване, което внасяш в нас!

Аз съм си доста зле с осъзнатото сънуване. Защото съм по-скоро кинестетичен тип. Иначе за пребиваване в гранично състояние между съня ибудността, много често, да. Но по-рядко с образи, но по-скоро с усещания... Направо да ви завиди човек за тези живи визуалности. Особено жените - царици сте! Затова пък напоследък буквално ежедневно ми се случва да причинявам осъзнато сънуване... Много е готино, когато се получи добро водене в сънуването.