Орлин Баев

По-долу слагам една молитва, която включва общи принципи, насоки, желани нагласи и настройка на ума при паническо разстройство. Снощи я дадох на пациентка с П.Р., но съдържа ключови фактори: отношение, трансформация, психично оцялостяване на различните когнитивни нива. Затова я публикувам тук, за да бъде полезна и на други страдащи от П.Р. Молитва при панически атаки Господи,аз знам,че Ти си великият, а аз малка, затова научи ме, че имам право да греша-защото това е моят земен път, защото само така мога да се уча! Господи, Ти си рекъл да не се борим против злото-затова моля Те научи ме да приемам моя страх с любов и търпение–само така той се превръща в смелоста на постижението! Господи, моля Те научи ме да възлюбя страха си! Господи, аз знам, че Ти винаги си с мен! Нека с Твоята любов се науча от ден на ден да поемам все по-големи и трудни рискове! Мили Боже, моля Те научи ме да извличам силата от своя страх! Господи, моля Те научи ме да се обикна безусловно, да се приемам и да си вярвам-защото знам,че съм част от Теб! Господи, бидейки неотделима част от Теб, аз знам, че моите избори и решения са важни-затова аз знам, че имам право да заявявам желанията си, мненията си и ако е нужно смело да заявявам НЕ! Господи, моля Те научи ме да не се оправдавам и обяснявам пред другите, защото си вярвам-вярвам в Божественото в себе си! Мили Боже, учейки се в това земно училище, нека да бъда адекватна на неговата вибрация-моля Те научи ме на права мисъл, логика и здрав разум и нормална здрава агресия! Боже, моля Те нека успявам да рафинирам своя любим страх до воля и мотивация за постижения, да го приемам и трансформирам неговата сила в действена смелост! Господи, аз знам, че за да са щастливи другите около мен, е нужно аз да бъда щастлива-затова, моля Те научи ме да постигам и отстоявам своето щастие! Господи, моля Те научи ме да виждам доброто в себе си, другите и самия живот! Нека Твоето щастие и радост заживеят в мен все повече от ден на ден! Господи, нека Твоята вяра и любов станат моя същност! Господи, моля Те научи ме да си вярвам! Боже, моля Те заживей в мен и нека горивото на моя страх се трансформира в Твоята любов и светлина! Научи ме на това! Да бъде твоята воля, Отче! Амин! ......................................................... Забележка: В молитвата са включени главните настройки и психични движения, нужни при сприятеляването с и трансформирането на паническото разстройство! Прави се връзка между подсъзнанието и свръхсъзнанието. Паническото разстъройство е тук, за да ни нашепне, че имаме нужда да осъзнаем и оцялостим... Себе си! Няма борба, няма отричане, но приемане, любов и смирено прегръщане на страха! Само така той се сублимира до спокойно щастие и смелост! Орлин

Здравейте! Прочетете тук другите теми за ревността - ще ви дадат насоки за размисъл и самопомощ! В Плевен разполагате с един от най-добрите специалисти по хипноза, хипнотерапия и НЛП в България: д-р Тодор Първанов. Пишете му на лично съобщение - тук в този сайт той пише под псевдоним hip. Отделно от това ако желаете отворете тема тук във форум "общуване" - ще ви пишат много добри и мъдри хора и със сигурност ще ви помогнат много! Успех!

Бесовете ли? Харесва ми тази думичка! Въобще християнството има богат потенциал за акордиране на човешката душа (когниция). Понякога след сума ти сесии с човек се сещам, че всичките осъзнавания на психичните комплекси и характерови защити могат да се обобщят например с християнското понятие гордост... Е, гордостта си е грях, ама си е бес голем... Понякога стигаш до там, че си изчерпил арсенала си от техники и методи и остава ВЯРАТА, която събужда ЛЮБОВТА! Та, има доста методи за справяне с бесовете на човешката душа, но най-мощните са тези на сърцето: събуждането на надеждата, която прераства във вяра и се прелива в любовта. Тези последните методи според мен е добре да се дават след едно добро и стабилно стъпване на краката на здравия разум, правата логика и мисъл и социално включване. Защото дадени направо, могат дори да влошат положението като се включат във вече съществуващата склонност на човека за налудно изкривено фантазно мислене ,възприятие и чувстване. Има една важна разлика (според скромното ми мнение) между психологичното и религиозното разбиране за бесовете (психологията ги нарича комплекси, когнитивни схеми и т.н., наситени с "бесовете" на гнева, страха, тъгата, вината, обсебващата похот, жажда за вещества и т.н.). Разликата е, че в религията тези бесове се виждат като външно натрапени, завладяли човека същности, а в психологията и психотерапията се виждат като чисто психични процеси. Аз съм привърженик на психологическото разбиране, като си имам едно наум и за религиозното. Най-подкрепящи религизоните разбирания са случаите на хебефренна и параноидна шизофрения, които н апръв поглед приличат на ... обсебени.

Джао Бичън си е жив еликсир във всяка дума!

А какво ако съблечем това новорождение от религиозните му одежди? Това постоянно нарастващо събуждане става чрез добра хормонална и биохимична база, която му създава подходящ контекст. За да го има този контекст се мисли, чувства и действа право! Право вътрепсихично, междуличностово и социално (яма и нияма)! Сверяването за това кое е право освен в личния си опит можем да направим с доверяването си на мъдрите! Като имаме подходящия (но не външно идеалния, просто подходящия, създаден от нас си преди всичко чрез впрягането на условията такива каквито са) вътрепсихичен, социален и хормонален контекст, следват: - молитва - оттегляне на сетивата във "вътрешната стаичка" или т.н. пратяхара - медитация или фокусиране на ума в известни идеи и визуално-емоционални помощни методи - съзерцание - раждане или самадхи Ясно, простичко и без не непременно нужна философия - просто жива житейска практика! Самадхи е нещо по-постижимо отколкото си мислим, четейки умозрително за него, облечено в метафори и понякога умишлено отклоняващи димни завеси около него! Има нива, като първите са постижими от всеки само след няколко години стремеж! Интуицията тръгва да разширява полето на участието си в цялостната ни когниция още от нивото на преливането на молитвата и визуализацията/ медитацията в съзерцание!

Така ли, не знаех, би ли обяснил разликата между еклектика и интегралност?

Всъщност казваме същото, Станимир, но с различни понятия. Когато казвам Селф, цялостна личност, това е психологичният израз именно за Любовта, с главна буква! Което още твърдя е, че играта на ума далеч не се случва само в клиничен контекст, но е ежедневие за всеки, за т.н. нормален ум, ако има въобще такова животно. Това, което поражда т.н. зло, това е животинската ни природа, подсъзнанието ни, старите мозъчни структури. Тях ги имаме обаче и няма как да се отървем от тях. Когато съзнателно правим избора си между две емоции, мисли и поведения, е добре да го правим именно от позицията на цялостната си личност, на онзи тих зрител в нас, който обединява в себе си противоположностите. Ключът този избор на доброто да е работещо градивен е да се извършва без инвестиране на енергия на отричане, битка срещу противоположното му. избираме доброто, но с обичта, приемането и разбирането на Любовта, на цялостната личност. Приемаме и злото, което така се превръща в слуга на доброто! При съпротива и отричане се стига до невротизиране - човекът се старае с всички сили да бъде добър, позитивен, но сянката му ("То", подсъзнанието) се превръща в чудовище. Колкото по-позитивни се опитваме да бъдем в персоните, в имиджа, в съзнанието си, докато отхвърляме т.н. зло (което е просто енергията на звяра в нас), толкова по-деструктивно става подсъзнанието ни. И се получава бягане от собствената сянка! За да не става това, съзнателният избор на доброто, на позитивното е нужно да става с разбиране и готовност за трансформиране на агресията, страха и т.н. Те са горивото на доброто в този диалектичен, полярен свят. Когато това се прави, е възможна една по-висока визия над ... себе си от позицията на Себе си!

Говоря от опит, а не толкова от позицията на психологията. Ако не го осъзнаеш, приемеш, че го има, ако не се взреш смело в злото от позицията на Селфа си, ти бягаш от него, бориш се с него и така то расте. Например страха, вината, гнева, тъгата. Ако решиш съзнателно да отклоняваш вниманието си от тях, временно работи, докато енергията им в несъзнаваното нарасне дотам, че експлоадира в телесен или невротичен симптом, болест. Защото злото не е точно зло, но е част от двойнственото единство на този живот, от единството на противоположностите му: ден и нощ, мъж и жена, плюс и минус. Но, много философско се получи... Нямам време и желание сега да пиша повече, но съм сигурен в изводите си - от личен опит идват, а и резонират с духовните учения. Давам един простичък елементарен пример, защото примерите заместват тонове приказки: например жена има натрапчивата мисъл, че ще изхвърли пет годишната си дъщеричка през прозореца - от 12-тия етаж. Тази мисъл идва непрестанно в ума и и я ужасява. тя се бори с нея силно, потиска я, гони я, огражда се, прави защитни ритуали и прочее баналости, добре познати в психотерапията. Мисълта обаче е обсесивна и колкото повече жената се стреми да я замества с положителни светли мисли, мисълта става все по-силна. Защото самото неприемане на първоначално мъничката и безобидна естествено предпазваща дъщеря и от падане мисъл, я е превърнало в настоящата натрапчива болна такава. Или мъж със страх от болести, който само при мисълта за болница, линейка, болест, при всеки телесен признак за болест получава мощни паник атаки. Този човек разбира се с всичка сила се стреми да мисли позитивно, има си формули и мантри и светли идеи и разбирания, които с една огромна сила се стреми да употребява и с тях да замества хипохондрично натрапчивите си мисли, вече граничещи с налудности и все повече блокиращи работата му и социалния му живот. В началото положителните мисли са вършели работа, но сега са се превърнали в болезнени защитни мисловни ритуали, които се борят с другите, "ужасни" мисли за болестите. И самото заменяне, което представелява бягане/ борба, засилва страха все повече, а оттам и усилва силата на интрузивно проникване на "лошите" мисли в ума! Или онзи баща, който има обсесивни мисли да изнасили и убие 12 годишната си дъщеря. Човекът е морален и чудесен гражданин, добър съпруг и образцов баща. В началото го е било страх някой да не изнасили дъщеря му, да не стане нещо с нея. Страхът му го е накарал да бди над нея постоянно, а мсилите му "някой да не и направи нещо", са се прехвърлили несъзнавано в "аз ще я изнасиля и убия" - защото страхът е там и има нужда да се изяви и като не може да го направи през мислите за наранявне от друг, си намира вратичка в "аз ще я нараня" мислите. Бащата разбира се, никога няма да направи подобно нещо. Но това са игрите на ума, който е голям хитрец, а логиката му се отличава от захаросаната ни представа за нещата. Бащата се противи на мислите си максимално, отхвърля ги и ги заменя с положителни постоянно, вс епо-постоянно, дотолкова, че вече главата му "ще се пръсне от напрежение" и постоянно мислене, както казва той самия. Но онези образи, представи се промъкват. Първо, насън, а сега и постоянно през деня. А бащата засилва все повече силата на заместване и съпротивата си в това заместване и положително мислене. Което автоматично увеличава страха, а оттам и самите натрапчиви мисли за малтретиране на дъщеря му. Ако сега си извадя бележника със записките, мога да изредя стотина подобни случая... Искам да кажа, че отричането на "злото" води само до усилването му. Само когато спокойно приемеш смъртта, ще се наслаждаваш позитивно на живота си! А злото е зло само когато има неразбиране и борба, бягане. Правилната ситуация е нормална противополюссност, плюс, минус, а не добро и зло. между другото, горните случаи са приключени и разрешени успешно! Чао!

Като притчата с двата вълка: "Един стар индианец имал внуче беладжия, което все бягало наоколо, събаряло кожите за сушене, крадяло стрелите и било много вироглаво. Един ден индианчето попитало дядо си: - Дядо, всички ми казват, че съм непослушен... как да стана добър? - В теб има два вълка, дядовото - казал стария индианец. - Добър и лош вълк. и двата зависят от теб, от избора ти. - А как да избера добрия вълк, дядо?, попитал малкият, - като избереш да го храниш, момчето ми!" В голяма степен притчата си е о'к, както и ботаническата метафора с избора кои наши цветя или бурени да поливаме! Верни изводи са това! там е работата, че поливайки добрите цветя, напояваме и лошите, защото в корените на психичната ни почва те са единни. Психологически неполиването на "лошите" мисли се нарича изтласкването им, дисоциирането им в несъзнаваното. Там те стават още по-силни и се проявяват като невротична симптоматика и телесна психосоматика. Тоест, съзнателният избор на доброто е един работещ избор в дългосрочен план само когато сме прегърнали и злото и не се боим да използваме соковете му трансформирайки ги в доброто. тези простички размисли християнската или теософската мисъл, пълна с разделяй и владей, с дихотомия, трудно може да разбере. Моят личен и с хора опит говори обаче, че "неполиването" на "злото" го кара автоматично да черпи сили от доброто - на несъзнавано ниво! Сигурно ви се струват думите ми странни, но това са дълбоки психични движения, а умът е много триково нещо! Ако просто кажеш на някой хипохондрик или обсесивно компулсивен или с налудности индивид да заменя мислите, да избира добрите: не работи! Работи само при относително здрави хора, но самият подход е плитък и грешен като цяло! Не замяна, но ясно осъзнаване и на едното и на другото и впрягането и трансформирането и на двете - това се иска за дългосрочна успешна работа, оцялостяваща, а не разцепваща цялостната ни личност! Е, сигурно съвсем ви обърках - защото пиша съвсем кратко. Но, това е! Чао и бъдете здрави!

Да, Нео месията! Аз си правех пък паралели с будизма, животът като сън. С езотеризма: че атмичното тяло е като физическото например...

Познавам прекрасни хора, представители на някоя школа в психологията и психотерапията. Наистина прекрасни хора. Психоаналитици например. Или фокусирани в решения терапевти. Или когнитивисти. Все чудесни хора, точни хора. Когато обаче се спомене нуждата от една по-висока и обемна визия, обхващаща малките парченца от целия пъзел, често започва една съпротива и мнения колко несъвместимо било тяхното парченце с другите, защото било най-важното и последната дума на нещата, черешката в коктейла на психологията! Освен че изпитват неприязън към колегите си инакомислещи другошколци, такива иначе прекрасни люде твърдят, че еклектиката водела до объркване и пълна каша. Със сигурност е така - в техните глави! Ако обаче можеш да летиш нависоко, преди всичко в Себе си, виждаш отделните школи в психологията и психотерапията като част от един общ единен организъм. Подобно на органите в човешкия организъм. Всеки е относително самостоятелен, но интимно свързан и зависим от другите и служещ на едно по-обемно цяло!

Само по себе си положителното мислене е като хапче - действа, но временно. За да се избави човек от симптома на негативизма, черногледството, катастрофизацията и т.н. и пр., е нужна по-дълбока психохирургия. Последното е метафора, разбира се. Когато плевим тревата като просто я късаме, тя пак прониква скоро - корените на песимистичния душевен троскот са дълбоки и жилави. Нужно е поразкопаване надолу, в тъмнината на влажната психична земя. Когато се разкопае, психичният симптом често се оказва само връхната част на дълбоко преплетени психични коренища. Когато те всичките се изскубнат издълбокото, тогава психичната почва е чиста и позитивното мислене вече не е защитно бягане от сянката си, която постоянно дава да се разбере за съществуването и, но се превръща в собствена същност! Копаенето на души обаче е тежка работа, а и не всеки терапевт и клиент я искат! Което лошо няма - и хапчето на позитивизма върши работа временно, както аналгина успокоява нервите - за малко!

Зачетох се горе в постовете на Ирина. Наистина, интуицията идва когато пуснеш мислите да отминат, като влакчета в метрото... Тогава информацията, която интуираш сублиминално и паралелно (вместо да мислиш серийно, стъпка по стъпка), се обработва масирано, по много канали, едновременно във всички асоциативни мозъчни зони, дори в подкорието. Поради последното, често се бърка с чувстване, дори Юнг така се е бъркал. Всъщност тя е друг начин на мислене, едновременно свързан както с рационалното съзнателно мислене, така и с чувствата! Интуицията е многократно по-бърза и мощна от обикновеното мислене. За да бъде точна обаче, е нужна съзнателна работа върху чистенето на собствените сублиминални наличности, схеми, страхове, комплекси. Защото в процеса на случването си, интуицията се процесира на същото познавателно дълбинно ниво, на което са и тези когнитивни схеми! И ако не бъдат осъзнато прочистени, интуирането се изкривява. Може в параноидни заключения, но и в маниакални или просто някакви - каквото има дълбоко в дългосрочната памет, през това се филтрира и интуицията! Ако обаче е свършена добра вътрешна работа по чистене - чрез психотерапия/ автоанализ, медитация, осъзнаване и т.н., интуицията е прекрасен инструмент на такава по-широка когниция! Аз лично я ползвам постоянно. Тя е просто пускане на стрелата на вниманието в посоката, определена от лъка на ума. Това не изключва ума, нито тетивата му: емоциите!

Блокови размисли или "по стълбите на живота" Оня ден станах на 57 год. цял живот досега работих, носих, принасях, служих на родина и фирми всякакви. Търсих духовното и гледах да се задоволявам с малкото, което аз и семейството ми имахме на този свят. Беше ми трудно, когато дъщерята растеше и тази духовност не стигаше да и купуваме хубавите дрешки и всякакви нещица, каквито имаха приятелките и. Затова тя все повече се комплексираше - а ние и казвахме, че я обичаме... Сега тя е на 30, пълна материалистка, катери бясно фирмената си кариера, бягайки от страха от немотията в нея и както тя казва, "повдига ми се от вашата илюзорна тъпа духовност - вие сте луди бе!". Затова ли я обичахме толкова, затова ли и четяхме беседите на Бахайската вяра всяка вечер преди сън? Оооох. Боже, защо? Защо така ме наказваш? Ето, на 57 години съм. Днес отиваме с жената на гости на един приятел - той живее на 16-тия етаж в една панелка в "Младост"1. Спряхме долу на тротоара ладичката от 92-ра и хайде в блока. Ама спрели нещо асансьорите. Та сега се катерим нагоре, Еверест ряпа да яде. Тежко! Сърцето тупка с 300, а кръвното върти главата. И пак онези горещо-студени вълни, като си помисля само как ей сегинка може да ми се пръсне сърчицето в един красив инфаркт. Вече не знам на кого да вярвам и как да вярвам и дали да вярвам въобще... Цял живот се молих, медитирах, чистих се, постех, гледах изгрева и пеех в църковния хор. Стигаше ми малко - на съпругата също. Нали е казано "не само с единия хляб ще живеете, но със Словото Божие...". Сега обаче гледам Мишо, аверчето от по-младите ми години, дето хабер си нямаше от философии, ама си беше така един природно интелигентен човек, вярваше си в "едната сила', ама и бизнеса си правеше. Сега го гледам с онези няколко блока, които построи и с фабриката за минерална вода. Като го видя, все ме черпи по един обяд и разправя как току що са се върнали от о-в Бали или Аруба, или по Филипините някъде. Онзи ден ме изненада - били с жената за един месец на почивка в манастир в ... Бутан. Вика: "Запалихме се много, бате - това онези там направо дупка в сърцето ти пробиват - проход към нещо дето винаги съм го искал, ама не съм знаел как да го пипна...!" Я си викам на акъла: абе, аз тази дупка я имам отвреме, ма нямаше да е зле и твоя бизнес да беше прибавил Господ към нея...! Ма той Господ дава, ама в кошара не вкарва, я съм си виноват - нали преди години като ме ръчкаше жената: "Давай бе, хайде направи нещо, нали "на Бога Божието, на кесяря кесаревото" - аз и се сопках: "Абе имаме спявка в църковния хор и молитва после - Той Господ знае и дава комуто и каквото е нужно!. Да, ама май трябваше да му помогна малко, да си пусна билета за лотарията, да тръгна с онова бизнес предложение, дето Мишо ме викаше за съдружник преди доста време... Тя и жена му една наконтена, една наточена. Нищо, че подкара петдесетака, като я видиш и не можеш да не си обърнеш главата след нея. Ама все по салони за красота и тае боксове ходи, а дрешките и долче габана ли бяха хавана ли бяха, не знам, не ги разбираме ние тези. А моята, дето сега седи до мене тук на стълбището и пъшка като потна стара чанта, гимнастиката и е прахосмукачката в неделя, а секса го забравихме нейде по пътя... Е, па нали сме духовни, кво сега, имаме си оправдание. То я и виагра остава да си купуваме, че нещо не става оня малкия много вече, не знаем на него ли да се молим или на Господ... Ма туй бял кахър, Господ нали повдига духа ни. Е, поне се научихме да бъдем оптимисти, майна! Ето, даже да ни се пръснат сърцата тук на тези стълби, знаем, че ще ни посрещнат светлите същества и ще ни попеят малко небесно психеделично транс техно музика. Внучето оня ден ми даде да послушам тей тая музика и само дето не ми се опържи мозъка... "Хайде, още десетина етажа останаха", викам на жената и тръгваме да пълзим бодро нагоре, потейки бельото и чорапите и вдъхвайки половината Вселена при всяко стъпало. А сърцето бие ли бие, като райска птичка колибри пърха весело с 330 на минута милото . Напоследък все моля Господа, като ми дава всичките си тези земни и небесни благословии, да атачне към тях и малко здраве. Че нещо все при джи пи-то кисна тези дни. Оказа се, че това здраве май е до ген повече, бате. Я гледай роднините, все някъде около седемдесет си ходят при деди Божи, па преди туй все боледуват още от петдесетте... Аз си думах преди: "Ето сега, с пост и молитва, с чисти мисли и сърдечна радост, ке го препрограмираме този ген, нема да му се дадем!". Можело, казват! Ма, сигурно ми е била слаба молитвата, сигурно съм грешен още и нечист, щом едно собствено ДНК не успявам да препрограмирам. Че, ей мей на, на 57, а мязам на 107, бате. Туй генът шега нема с него, да знаеш! А ей го дядо Иван и баба Татяна, съседите. Пийват, хапват, че и онази работа още правят. Викат: "То, диетите са за болните, бе мойто момче, яла да пием по една кайсиева!". Е, аз не пием, нали променям гена си с молитва, автопсихотерапевтирам се, както му се казва сейчас у татковината. Оффф, на какви размисли ме наведоха тези 16 етажа, аман... Благодаря ти, Боже, за това, че ме опази жив в този блоково-планински маратон! Жената вече звъни на вратата на старите дружки... Забележка: горното е спонтанно писана фикция, въз основа на опита от работата ми с хора навлизащи в третата възраст - подминавайте и по възможност не четете!

Сърцето на детето в утробата на майката започва да бие на 22-рия ден...

Иглата във възглавницата? Ами супер - нали става за шиене - благодари за подаръка! Че и с конец при това!

Оф... М.С. ... До преди няколко години не бях и чувал за множествената склероза. А и повечето хора също. Наистина има бум едва в последните години, макар че имало и единични случаи още преди век. Много инвалидизиращо заболяване е. И нищо сигурно засега не се знае за него - в смисъл за причините за появата му и начина на лечение. А демиелинизацията си върви и човекът се парализира все повече... По-горе азбуки беше писала, ако не се лъжа за евентуалния психопрофил на човек с М.С. За свръхконтролирането, за желанието за доказване, критиката, които прикриват подводни страхове-комплекси. Но, ако трябва да сме честни, тези психохарактесристики са налични при много широк кръг невротични рзстройства. Характерни са дори за цели нации. Щатите например. Жителите на тази държава живеят буквално в маските си, в имиджа, идентифицират се с него тотално. Имидж, поддържан именно от перфекционизъм, защитно болно желание за контрол, тоест гордост. Защити, които пазят от тежко натовареното с комплекси несъзнавано, А цялата тази картинка прекъсва връзката с Любовта, смирението, със собствената душевност и сърдечност. Доста от западно европейските нации имат подобни психични механизми, макар че в щатите са най-ясно изразени. Там е и бумът на М.С. Това, разбира се, са само разсъждения - нищо не е твърдо доказано! Аз имам скромни наблюдения над М.С., имал съм работа с хора с това 'чудо" и опита ми потвърждава хипотезата ми за горните психични фактори в етопатогенезата на заболяването. Но, пак казвам, нищо не е твърдо доказуемо, само хипотези... И най-последното, от което болните от М.С. имат нужда, е обвинение. Те самите имат много висока самокритика, самоядене и те им стигат... Пробвал съм от все сърце да помогна при М.С. - с анализ и осъзнаване, реструктуриране, молитва и медитация, хипноза, дишане, поведенчески експерименти... Разбира се, никога не заявявам, че видиш ли, сега ще лекуваме твоята М.С. - работим върху психиката, пък другото, каквото е рекъл Господ... И да, психически човекът светва, успокоява се, става по-смирен, стопява част от гордостта на перфекционизма, критиката и контрола, олеква му. това би трябвало да повлияе и физически, поне според някои школи по психотерапия, такива като "Тотална Биология", с която имам известно запознанство. Но, засега чисто физическо подобрение не се е случвало, колкото и както и да звучи това. Виждаш пред себе си млад човек, в късните двадесет, или в тридесетте, а лежи на леглото и за да стане, му трябват минути, защото миелинът му е стопен, изяден от собствената му имунна система и аксоните предават сигналите бавно... Тъжно е! Но, дано намерим начини за лечение! Дано открием какво иска да ни каже М.С. и да научим урока и! Толкова болка има по този свят, че наистина ако се погледне чисто материалистически, всичко става безсмислено в духа на Ницше... Но, нали вярваме, че това е само един учебен тренажор, в който телата ни са само кукли, движени от конците на кукловода АЗ зад тях - това спасява и придава смисъл! И все пак - много би ми се искало да можем по-действено да помагаме на хората с М.С., чисто практически. И медицината, и психотерапията да можем да повлияваме по-ефективно, да съумяваме да миелинизираме нервната система отново!

350 - сега разбирам защо рева като гледам филми и мразя таблици, статистика, числа и пр. убийства на творчеството ... Ама женчо... мани мани

Тай чи, практикувано само по себе си има общо с бойно изкуство толкова, колкото паневритмията с тайландския бокс и бразилското джу джуцу. Според мен основните ефекти на тай чи се състоят в бавните движения при фокусиран единствено в тях ум. За много хора директното преминаване към седяща медитация е неподходящо - твърде рязко е. Затова пък методи като тай чи или паневритмията съчетават бавни плавни движения с молитвена/ медитативна еднонасоченост, фокусиране на ума. Дори самото првене на бавни движения при бягащ ум, нещо което е неизбежно в началото за повечето хора, вече е полезно. Защото сваля невротичността. Префронталната кора, която е биологичният корелат на свободната воля, влияе директно върху процедурната памет на невротичната забързана рязка моторика, забавя я и така директно по един телесен път неутрализира тревожността. На запад (в щатите и канада) тай чи се преподава като една гимнастика, без кой знае какви вътрешни медитативни или енергийни насоки. Но въпреки това действа. Аз лично не знам тези 108 движения и едва ли ще ги науча. Защото съвсем не съм убеден, че тъй като са правени еди си колко си хиляди години и са преподадени от авторитети, точно те са "правилните". Важен е принципът. А той е: бавни релаксирани движения при еднонасочен спокоен ум. Тук може да се намеси или не вътрешната енергия... Аз в последните повече от десет години наблюдавам тази си вътрешна енергия: и конкретно като динамика на движението и през тялото и като наситеността и след различни дейности. Изводите, до които стигам обаче са малко по-различни от ортодоксално езотеричните. Забелязвам, че субективното преживяване за вътрешна сила, особено на по-дълбоките и нива, зависи от ... биохимията! Директно! Китайците рзделят силата на дзин, чи и шън - сексуална, жизнена и духовна. Сексуалната се сублимира в духовна, а духовната се "утаява', конкретизира в сексуална, като междинна е жизнената. Забелязъл съм една пряка взаимовръзка между хормоналния/ биохимичен баланс, състава и нагнетеност и вътрешното преживяване на енергия. Ако половата и жизнена сила могат да се активизират и повлияят от по-външни методи: движение, дишане, спорт и др., то шън, духовната сила, онова вътрешно преживяване за ... духовна сила, блажена слятост с живота и Себе си, то зависи предимно от ... биохимията. Звучи странно това може би, когато е казано в езотеричен форум. Но опитът ми говори за това. Например така изискваното за по-високите стъпала в диховното продвижение при мъжете целомъдрие води до хормонално и биохимично нагнетяване, което субективно се преживява като мощна воля, сила на когницията, едно реално преживяване на чувство за вътрешна светлина, ум и емоции, до голяма степен независими от околния свят, много повишен праг на болката, смелост, решителност. При това липсата на задоволяване на нагона по нормалния сексуален начин се сублимира до задоволяването му в една молитвена/ медитативна връзка (дзин се трансформира в шън), както и в професията, общуването и т.н. неща, които преди са изглеждали трудни и невъзможни, при целомъдрие стават лесни. Съзнанието се разширява, издига. Това важи предимно за мъжкия пол. Това, което ми се иска да кажа обаче е, че именно нагнетената биохимия е телесният корелат на горните вътрешни преживявания. Ако тя се срине или промени деградиращо, не помага нито дишането, нито тай чи, нито медитацията кой знае колко. Просто самото телесно възстановяване на биохимията е това, което води отново до чувството за духовна сила. Тоест, моите наблюдения сочат, че именно тази биохимия (преди наричана алхимия и т.н.) е важното в тази игра. Сигурен съм, че заключенията ми могат да породят противоречиви отклици, но това е опитността ми!

В една молитва се казва: "Както на Небето, така и на земята!". Това, което обаче наблюдавам в съвременното общество, е един тотален завой към противоположното! Та, отразявайки ценностната система, идеали и посока на съвременното общество като цяло, спокойно мога да отразя "молитвената" му насоченост като "Както в ада, така и на земята! Каквито ценности в ада, такива и на земята. Каквато жестокост, егоизъм, откъснатост, примитивност в ада, такива и на земята!". Една ценностна система, глобално насаждана от съвременния капитализъм с неговата бездушност, от рационално фиксираната безсърдечна наука и оскотяването, масово проповядвано от медиите (всички филми, сугестиращо обучаващи подсъзнанието на насилие), включително интернет (глобалната порнофилизация). Интересното е, че адовата конкретизация освен в централния преобърнат житейски смисъл насаждан в социума, се вижда и в символиката на рекламите с диаболично рогати мадами с опашки и червени костюми, филми, при които адските недра се разтварят и купища демони избълват качествата си на земята, а и в самата ... мода. Модерно е да бъдеш лошото момче, което взема, каквото си иска и лошото момиче, което отива не само в някакъв рай, но където си иска. И никак не е модерно да си добрият ангел. Това не се продава на социалния маркет... Идеалът за жена уверено слиза от духовната чиста жена до жената куртизанка (за да спестя по-откровена дума). Погледнато през призмата на контрасексуалните комплекси Анима и Анимус (Душа и Дух), това представлява слизане до техните първо и второ примитивни нива (от четири). Първото ниво е импринтът, интроект на родителските фигури, а второто е мъжът мафиот/ жената куртизанка. Психологически погледнато, под един от възможните ъгли, цялата тази дори буквална адовизация може да бъде за добро, ако бъде използвана като един честен поглед в собственото и колективно подсъзнание (психологическата думичка за ад). В психологията и терапията добре се знае, че изкуствено налаганият морал единствено разкъсва цялостната личност, била тя еднолична или социално колективна. Разцепва цялостта между съзание и несъзнавано. Дали обаче всяка от единиците на социума може и желае да използва глобалната тенденция за примитивизация (в случая погледната през положителната призма на трансформиращо използване на ситуацията), е друг въпрос! Въпросът е съзнателните хора, такива като пишещите тук, да използваме всичко: за добро! От психотерапията знам, че честното вглеждане в собствения ад е изключително ценно условие за преобразуването и впрягането му в служба на собствения свръхсъзнателен рай (смесвам религиозна и психологична символика, ное елементарна и надявам се, ясна). Ценно е това поглеждане, защото често не е леко и е ... страшно и изпълзяват какви ли не подсъзнателни гадинки, ларви на вините, страховете и агресията ни. Но е нужно, за да се извлече сила и спокойствие, които са имено в това същото подсъзнание, което като бъде разчистено, се превръща именно в спокойна осъзната сила. Един вид, яхване на собствения дракон, който те носи в небето със силата на крилата си! Аз не виждам обществото като цяло да прави това, но важно е ние да го правим, възползвайки се от създадената ситуация!

Да ти кажа, съвсем си я чувствам и съпреживявам тази чужда болка и цялата студенина и откъснатост в света, чак до дъното на душата ми прониква и си ме разтърсва и ранява дълбоко. Затова и така реагирам, когато някой философства колко на мястото си, видите ли, била жестокостта. Да, не е психологичният начин да се отговаря със същото, но това е реакцията ми. И асан хора, бе бате!

В миналото семантичната вложеност в думата магия е същото, което сега се влага в науката! Дори магия може да се преведе като наука! Та, съвременната магия е науката!

Кристиян, хубаво разказче - поне тръгва хубаво, но после се запетлава в приказки за философски епикуреийски, цинични и стоични обзори по въпроса "колко дявола могат да се поберат на върха на една игла". Хайде да се фокусираме върху лежащия на масата за жестокост (изтезания) Сашо от разказчето. Той е обслужван от семейни мъже, почтени изтезатели, честни данъкоплатци в една църковно прекрасна държава. Сашо е човек като теб. Представи си, че ти си на неговото 'почетно' място". Ти си един морален и чувствителен човек, с чувство за правота и етични норми. Човек уважаващ човечността. Човек, на който нещо в сърцето му прошепва, че думичките от молитвата "да бъде тук на земята, както е горе на небето" не са само метафора, но гайдлайн за живота ти въобще. Шефът ти, на когото си служил честно и за една заплата, от когото си се страхувал като от Господ, несъзнвано пренасяйки образа на строгия си татко в него, те е приковал. Лежиш от два дни на железен одър, а шефът ти нарежда на "почтения" си служител, баща на три, да гори методично плътта ти, да чупи зъбите ти и забива в нервите им нагорещени железа. "Почтеният" татко на три, мислещ си за хубавата вечеря довечера, чупи пръстите ти един по един, като преди това е изтръгнал ноктите им...преди да премине към по-мащабно чупене. Усети онова "радостно" чувство на пълна еднонасоченост, което помита всеки морал и вяра в бога в теб. Почувствай жестокостта на таткото-измъчител, който е само инструмент на шефа си - твоят собствен шеф. Ето, тя прониква, искаш или не, до мозъка на костите ти, изтриваща на мига всяка светлина, надежда, вяра и любов. Просто боли толкова, че молитвата ти се срива, затрупана от сгромолясването на моралната ти връзка с бога в теб. Е, остава една истинска, над-човешко-морална връзка, която дори болката може да създаде още по-здраво. Но, не си трениран на това. Търсил си дребните си житейски удоволствия, винцето вечер, хапването до пресищане, гениталиите и млечните жлези на онова момиче, което така събуждаше отиващата си младежка сила в теб през последните месеци... Молитвата ти е била твърде философско епикурейска и плътски заровена - та, карал си я на един философски морал и розова вяра. А сега боли, при това адски. Болка, която не си и мислел, че може да съществува. Някога беше пробвал да задържиш пръста си в огъня за пет секунди, но след това се превиваше и подскачаше цяла минута... Сега обаче огънят се впива безпощадно в кожата ти, в най-чувствителните ти места. Като дете като риташе топка, веднъж те бяха ритнали случайно по топките и после цял живот самото ти тяло си спомняше пронизващата кошмарна паст на гаврещата се с нагона ти за щастие и свобода болка. Сега обаче същите тези твои тестиси са методично мачкани, горени и рязани - методично, така че ужасът на болката да бъде по-продължителен. Някога, в епикурейските си, клонящи към стоицизъм разсъждения, беше чувал, че някъде там в онези 'диви" страни на изток имало едни йоги, които постигали чудеса в преживяването на болката, че стоели в огъня и понасяли всичко стоически, превръщайки всичко в медитативна молитвеност. Беше чувал. Но, вагината на онова момиче, а после и на другото и третото и н-тото, сякаш те зовяха като сиренен зов, някакси странно как проникващ в лимбичната ти система и веригите на удоволствието. А сега боли - ужасно много. И всяко филосовстване се помита от ламята на ада. А таткото те гледа в очите, наливайки поредната киселина в някои твои отверстия. Гледа те в очите, от социалната позиция на добър татко на три, изряден съпруг и честен служител изтезател, плащащ редовно данъците си. В очите му обаче проблясват едни стоманено огнени, античовешки садистични пламъчета, садистични мортидни импулси, които ти виждаш тооолкова ясно. Е, някога като мъничък мама го кълнеше и тръскаше като прашен килим, когато той просто си позволеше да си играе по свободно. А като растеше, понякога намираха малки котенца, изгаряни и драни бавно до смърт в мазето... Но сега той беше почтен баща, дори ходеше на църква и палеше свещичка. Но повече от тялото те болеше душата! Онова раздиране на моралните ти устои за честност и правда, за правото на свободна воля и милост! Костенурката на картината пред очите ти сякаш се движеше - движеше се теглейки те някъде там, отвъд. Отвъд, което вече желаеше далеч по-силно от болката на този свят. Някога ти беше чувал за войни, за жестокости. За това как някой се гаври с дъщерята и жената на друг, как деца са изтезавани и убивани пред майките им за получаване на битове информация от тях. Или просто така... Но това бяха неща далеч от твоите филосовски епикурейски уши. А сега лежеше прикован и сякаш самият бог те беше предал. Оня бог в теб, моралната ти система, суперегото на принципите и порядките ти, които си мислеше, че идват от Бога. А оня пак се доближава до теб, с прясно нагорещен ръжен. Някакси цялата ти философия изчезва пред ужаса на тялото, което се гърчи в обусловената агония на очакваната болка. А някъде там, в някакъв форум някакви човечковци разсъждаваха за нужността на тази болка. На твой гръб! Ръженът се заби в кожата, а собственият ти предран агонизиращ вик продъни душата ти! А може би все пак, можеше да бъде другояче, може би царството божие можеше да бъде на тази земя... .................. Пиша горното разказче спонтанно, под влияние на абсурдността на някои разсъждения от по-горе!

Кристияне, шеговитостта ти понякога прераства в нещо много различно от каквато и да е сърдечност и истина. Визирам последните ти няколко мнения за жестокостта... Знам, че си точен мъж, професионалист и много интелигентен човек, но в последните ти мнения личи едно много ясно откъсване от сърдечността. Не знам какво преживяваш, но в думите ти за жестокостта личи ... болезнена жестокост, облечена в ум и думички.