Орлин Баев

Най-добрият в София, който се занимава със зависимости, е д-р Петър Василев. Той освен работата си в психиатрична клиника за зависимости в София, поддържа терапевтична общност "Феникс" в село Бракьовци, близо до София. Според мен там е най-доброто място за преодоляване на алкохолната зависимост - резидентите там са под лекарско наблюдение, таксите са съвсем поносими, провежда се двуразова групова когнитивна и аналитична психотерапия, както и индивидуална такава. Спазва се строга дисциплина и се практикува трудотерапия, което също е част от цялостното лечение! С алкохолна зависимост се занимава и д-р Неда Пеева, в клиниката в Суходол. Практикува когнитивно поведенческа терапия и хипнотерапия.

да

Според кого е правилно горното? Според моя личен опит незакусването сутрин поражда добра доза глад, която подобаващо се задоволява наобяд. А от това на человека му се доспива, което прави работата по-трудна, а усмивката слиза от лицето, както и блясъкът от очичките! След хапването сутрин това не се случва, а обядът е съвсем лек - просто нещо или никакъв. Което поддържа духа бодър през най-важното време от денонощието - това, в което се работи! Също толкова важно, спорд личния ми опит е вечерянето - при това доволно радващо веригата на удоволствието и коремчето! Това прави вечерта радостна, отделяните хормони спокойно-положителни, а цялото тяло здраво и радващо се на този кратък живот, който е абсурдно да бъде посветен на някакво си здравословно еди си какво си, което само по себе си премахва щастието от него, а по този начин го прави нездравословен. Защото, нама щастие - няма здраве! Какво стана с поговорката "Закуската си изяж сам, обяда раздели с приятеля си, а вечерята дай на врага си!"? Аз съм принципно съгласен с нея, опитът ми я потвърждава. Само с вечерята се разминава! Знам, че има сума ти книги, твърдейки какво ли не! Чел съм доста от тях преди доста време. Повечето, дори 99% от тях не се потвърждават от науката - тя не стои зад хипотезите на авторите и! А извинете - без науката се връщаме в средновековието, където вярваме нещо, защото го вярваме, защото ни се иска, нагласяме си хипотезите според желанията си! Понастоящем този подход се подхранва като към подобни изкривявания се добавят полуситини и частично доказани научно хипотези, които особено ако са представени от учени с уклон към вяра в тезата, биват приемани безусловно! Н о тези учени също са хора с пристрастия! Сам добавка - всички дълголетници, които познавам, са все хора, които преди всичко мислят право, в хармония с вселенския пулс, чувстват весело, смирено, спокойно, толерантно и мъдро приемащо и поведенчески са релаксирани и спокойни. Може да са вегетарианци, може и да не са, някои правят по един ден седмично пост, но само това. Никаква комбинация на храните, която си е чист абсурд, никакви диети, които са насилие против собствената психика и тяло, никакви режими, но просто разчитане на собствения усет! Толкова! освен това робуването на някакво здравословно си е чист абсурд при положение, че пребивавайки в цялата тази вечност знаем, че имаме смешно кратък срок в това си състояние! А най-последното, което определя здарвето и продължителността на това пребиваване са диетите. Далеч по-важно е мисленето, иначе и диета с мазилка настъргана от стената върши работа като диета, все тая...

Здравейте! Ето една тема за безсънието. Сънят е ценен и го знаете сама от опита си с неговата противоположност - безсънието! Ако го има дълго време, то пие силите ни хормонално, изсмуква жиовта ни буквално! Аз самия имам богат опит с това състояние. Появява се на определен етап от живота, най-често при базисно по-тревожни хора. Тревожност, която свен емоционален и когнитивен израз, има и чисто физиологичен корен и създава една напрегнатост, трудно повлияемо напрежение, което е чисто телесно, базисно. Ако е по-слабо, лесно се повлиява от промяна на мисленето и чувстването - сама или чрез психотерапия. Повлиява се и от спиране на кафето, колата и приема на успокояващи билкови тинктури за по-дълго време и редовно. Например д-р Пашкулев има добър препарат: релаксанал, който действа добре ако е приеман редовно и продължително. При по-тежко безсъние въздействието, освен разумно осъзнатата промяна на мисленето, чувстването и цялостнта ни личност и характер, въздействието става на по-дълбоко ниво, чрез хипноза. Тя е най-доброто психотерапевтично средство при безсъние. Тук в този форум има тема за безсънието - прочетете я, има доста мнения и опит в нея, ще ви помогне! Накратко, добрият секс с добри оргазми пряко повлиява положително качеството и продължителността на съня, споменатото спиране на възбуждащите вещества и приема на билкови тинктури. Промяната на характера към по-приемащ и толеранен, по-разтворен за опита и по-малко контролиращ, по-смирен и релаксиран ум и тяло, една характерова настройка, която приема грешането и дори провалянето, едно по-лесно "махане с ръка" и непринуденост. Една много мощна техника при безсъние, най-мощната, която наистина работи, е парадоксалното намерение. Когато се получи онова познато ви телесно усещане за нащрек, което провокира и мисленето и чувствата, приемете го. Отдайте се на този нащрек, на напрежението, смело се пуснете по течението му. Вместо да се стремите да се отпускате, да бъдете неподвижна и да контролирате процеса на заспиване чрез волята си (което стаа на фино ниво - уж се отпускаме, но всъщност контролираме отпускането, което поддържа базисното напрягане), приемете напрежението. Пуснете ума да броди където си иска, отдайте се ако щете на гнева и дразненето, които често следват безсънието и произлизат от базисното напрежение. Често ние дори не виждаме това дразнене, стремейки се да го потушим с оптимизма си и контролиращия си стремеж към спокойствие. Такъв оптимизъм, по решение, си има мястото, но не толкова в процеса на заспиване, защото зад него стои отново контролирането. Един вид, аз сега си казвам, че ТРЯБВА да се отпусна, да мисля позитивно или да не мисля въобще и да заспя - контролирайки със съзнателното си намерение. Но самото контролиране, дори и в такава фина форма, увеличава онова базисно телесно "нащрек", закача се директно за него, което поддържа и осигурява безсънието. Аз лично имам богат опитс медитацията и мога с часове съзнателно да няма нито една мисъл, но въпреки това това да е контролирано състояние, зад което има известно съзнателно наблюдение и контролирана будност, нащрек. Имал съм много много нощи, преминали в полубудна медитация, но без заспиване... Затова, моят опит е следният: пускате мислите каквито и да са, безстрашно, каквито и да са, пускате спокойно базисната тервожност и напрежение да се проявят без никакво потискане. Понасяте се в така породения микс от чувства и мисли, без никакъв контрол и с фокус в чувството. Единствено внимавате фокусът да е в чувството, като породените от него мисли да остават на ниво автоматични мисли-образи, без да прерастват в размисъл(размисълът вади мисълта и мозъка до бета будни вълни). Това отдаване на напрежението без оценяването му (добро или лошо) го изчерпва след известно време, а липсата на контрол при следване на породените образи прераства в сън! Поведенческите методи при безсъние са изграждане на навик за сън като леглото се ползва единствено за сън и секс, ляга се стриктно по едно и също време, избягват се дневните дремки, правят се съвсем леки и приятни упражнения непоседствено преди лягане, които мозъкът се научава да свързва със съня, съответно след време самото им правене го предизвиква. Тези методи също имат мястото си, поне при някои хора. Аз лично не съм им фен, защото работят при доста леко безсъние само - но са добри може би за вас.

Лора/ инфинити, привет! Казваш, че си преживяла стрес като си наблюдавала разклащането на зъбчето си... Моя милост сега си търся зъбоврач и вече преди да се насоча към някого, търся второ, трето и четвърто мнение. Защото, не питай старило, но патило... Аз принципно си имам силна генна предиспозиция за чупливи и развалящи се отвътре зъби. Но това е само част от цялостната ми истоприя - примерно 40%, ако не и по-малко от причината за настоящото ми зъбно състояние. Според зъболекарите, с които сега се консултирам, а те са най-добрите и скъпите в Б-я, собствената ми предразположеност и т.н. са едва 20-на% - топ макс. Останалото се дължи на антипрофесионална работа от типа "да му взема парите, пък да става после каквото ще". Едно изключително недалновидно и безотговорно отношение на предните трима зъболекара, на които съм бил в последните 4 години тук в бг. Всички зъби, които са пипнали, са или съвсем нелекувани вътре, а само запушени отгоре, или с корони, под които стоят или съвсем незапълнени нервни канали или на 1/3-та само. Короно, които са некадърно направени - широки, високи, бутащи и чупещи околните зъби, пускащи течности и въздух под себе си... Корони, които са направени от неизвестни на науката материали, от някакви отпадъци, за да припечели зъбаря и техника... Материали, които обаче провеждат статично електричество или те тровят или се чупят повече от самите зъбки. Плюс живак съдържащите пломби от ранните години, с които ми е пълна устата и които тровят кръвта весело(в миналото са били широка практика подобни пломби, въпреки че е било добре известно какво правят и не са били слагани на партийните членове и децата им)...В резултат на тази "чудна" работа на тези трима "колеги" зъбо"лекари", двама мъже и една жена, в продължение на тези четири години в устата ми е течал бавен, но все по-разрастващ се процес на вътрешна развала - грануломи, пулпити, причинени от празните канали и пропускащите широки корони, както и трошащи се външно зъби в резултат на постоянното блъскане на високите и широки корони. В резултат на това устата ми се е превърнала в скрита мина, която започна да "гърми" в "разцъвтяваща" болка. Имам четири страници описание на процеса, тръгнал от "качествената" работа на зъбарите и точните щети, причинени от тях. Аз силно се изненадвах всеки път щом бързо бързо приключеха работата - казвах си: "Хей, виж какво нещо прави опита - знаят си работата хората, бързо работят!". Нищо подобно - просто си вземат таксите, пускайки ти сигурен процес на развал. Сега само обикалям най-добрите в Б-я, работещи включително с хипноза - те самите се изумяват как е възможно колегите им така безотговорно да са подходили към мен. А аз нали вярвам на хората... Бях на принципа при избор на зъболекар отивах при най-близкия до мен, осланяйки се на ... съдбата. Ега ти магическото мислене, добър урок по здрав разум. Както аз самия сега казвам: "Бъди емоционален оптимист, но рационален реалист!". Последната ми среща със зъболекар доведе до следното - един месец след "работата" му, коронките самички се измъкнаха, счупвайки изпилените като игли зъби под тях. А тези коронки бяха сложени "като за умряло" - високи, друг цвят, неравни, изключително неточна мярка и т.н. А плащането същото, при това стабилно... Сега само за тези последни две коронки ще ми се наложи да дам 1000 лева - защото работата по тези мили зъбчета вече е далеч повече и трудна. А за разпространилите се щети, нанесени от предните двама зъбари - още 4000 лева. Има една хубава приказка: "Плати скъпо, за да ти излезе евтино!", която точно се отнася до избора на зъбар. Сега този, който избера, ще има такса висока, но работата му наистина ще бъде добра (спрял съм се на трима). Та, опарих се от "професионалисти"... Наистина всичко зависи от професионалиста, от моженето му или неможенето му, особено при уста като моята! Имам зъбки, работени преди десет години, които си стоят живи и здрави - бях ходил при един зъболекар от Варна, работи точно до стоматологията в частен кабинет. Работи много бавно, много качествено и прецизно, с минимална болка и много щателно изпипване на всичко. резултатът е, че пипнатото от него стои и си е о'к - а цените му бяха и са съвсем нормални. Жалко, че не мога да ходя при него пак... Ако бях разчитал повече на здравия разум, сега нямаше да ми се наложи да дам тези 6000 лева минимум плюс време плюс болка и стрес. Най-много да имах сега едно две кариесчета, толкова... Още нещо - за връзката между зъбите и цялостното здраве. Ако беше чак толкова вярно цитираното по-горе от ирина примерно (чебурашка), сега да бях мъртъв. Но съм си повече от о'к, съвсем жив и мърдащ... Че има връзка, има, но има и конкретни чисто външни причини, като споменатата от мен по-горе "прекрасна' минно залагаща работа на тримата последни зъбари, при които съм бил. Какво да ги правя сега тях? Тайничко ми се иска да нямах тази сърдечна спирачка и да не бях толкова прощаващ и великодушен, но вместо да канализирам гнева си в прошка и творчество, да си го леех директно като събратята ни с дебелите вратлета... Но не съм такъв, дано е за хубаво! Освен това, настоящата ми работа ме кара нон стоп по цял ден да се гмуркам в човешката болка и някакси собствените ми проблеми избледняват на този фон. Самата ми работа ме прави по-високогледащ и великодушен, по-спокойно приемащ всичко, колкото и абсурдно да е на пръв поглед. Постоянният сблъсък със смъртта, загубата, емоционалния ужас, самоубийствената тъга, разйъсващата вина те правят по-различен, както и да е...

Молитва при хипохондрия и ОКР Господи, моля те научи ме да повярвам в тебе, научи ме да разбера, че аз съм малък,нищожен и слаб и че грижата за живота ми и на моите близки е в твоите ръце! Господи, моля те възстанови живата връзка с надеждата, вярата и любовта в мен! Господи, моля те научи ме да ти вярвам безусловно! Господи, моля те нека да осъзная твоята закрила, която е над мен и над моя дом постоянно, като разтворя вярата си в теб! Господи, моля те научи ме да живея щастливо и непринудено,вярвайки в теб! Мили Боже, нека да живея радостно в мир и вътрешен покой и да умра само веднъж - когато ти решиш! Защото Боже, моят страх е само една гордост,която скрива твоята любов и закрила от мен - страх, от който всеки ден умирам! Затова моля те нека вярата в теб стане една диамантена защита и закрила, която да ме води в живота! Господи, моля те научи ме да бъда смел - да трансформирам своя страх във вяра и любов! Мили Боже, аз знам, че начинът да бъда смел е не да се боря с моя страх, а да го трансформирам - като го възприема и възлюбя - така той става гориво за твоята сигурна любов и смелост! Господи, нека да смиря егото си и да разреша ти да ръководиш живота ми! А ти си Любов,Сигурност и Светлина! Господи, моля те направи така, че да се науча да осъзнавам гордостта на перфекционизма в мен винаги, щом той започне да се проявява в ежедневието ми! Моля те, мили Боже, нека се науча да приемам нещата такива, каквито са! Да виждам съвършенството в несъвършенството! Да владея хаоса, вместо да търся суетата на реда. Господи, моля те смири ме и ме научи да бъда по-мек, благ, приемащ, толерантен и сърдечен! Мили Боже, нека твоята безгранична безусловна любов, за която сега се разтварям, да преминава през мен, да разтвори желанието на егото ми за контрол и да видя света през твоите очи, отвисоко, откъдето всяко несъвършенство се превръща в съвършенството на по-широката мозайка на твоята визия! Моля те, Господи, научи ме да се приема такъв, какъвто съм, несъвършен, слаб и обикновен! Защото знам, че именно в слабостта е силата и в обикновеността на смиреното его е величието на щастието ти! Нека да приема и другите такива каквито са, както приемам и себе си - научи ме, небесни отче, да виждам в хората дълбинното добро, зад външните им роли и маски! Боже, моля те нашепни ми благите си слова, за да разбера, че е човешко да греша, защото само като греша, мога да се уча от грешките си! Нека бъде твоята воля, а не моята, Господи!

е'> е не само красива жена, но рядък талант! Руската душа и ген продължават да ме изумяват! Вижте и другите клипове от лентата отстрани! Невероятна е! Просто влага душата си, таланта си и майсторството си! С няколко само движения картините се появяват и преливат една в друга, наситени със сърцето и! А вижте дори как се облича, извън всичко друго! Винаги съм се възхищавал на стила на обличане на руската жена, смело и красиво. Българката сравнена с рускинята се облича или прекалено предизвикателно к...(лоша думичка) или доста калъпно и безвкусно... Но това еизвън темата... ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Стана весело е темата! Осъзнах, че преигравам в яда си против зъболекарите. Те не са виновни хората, че медицината ни е едно стъпало след флийнстоуновата. Ако ги нямаше, щях да си ходя съвсем без зъби отдавна! А сега опции има, макар и механични и повърхностни и далеч от корена на проблема! А той е в гените! Не е толкова до ниене, жабуркане - правя го! Не е чак толкова и до хранене - нормална ми е храната, далеч по-нормална от на мнозин адруги. Директна връзка има мисленето и емоциите обаче. В последните две години буквално си чупя зъбите в яденето на научния сахарски сух пясък, чакъл, скали и др. такива душеубиващи моесъщностно далечни и дори противни на естествената ми цялостна личност нещица. А продължавам да го ям този научен пясък, просто защото ми остава по-близко разстояние до изхода от научната пустиня напред, отколкото назад! Ако някой е пробвал да прочете 120 стр. суха статия по когнитивна наука(поне една), от която ценното е точно три реда, а другото е именно бездарен статистически пясък, ще разбере за що иде реч! Но едва ли измежду вас има подобни мазохисти като мен... С това не казвам нищо против когнитивната наука. Напротив, ценя я много и я уважавам от сърце все повече. Просто тяснотата и ограниченията и, прекомерното и фиксиране в дървената антиартистична рационалност и пълния и бездушен и безсърдечен материализъм са ми малко чужди. Но е желязно обективна в бавните и тромави, но изключително верни като изводи експерименти. Просто не е моето поле за по-дълга дейност. Но временно, за известно време, ми дава едно много стабилно стъпване на земята, права мисъл, научна скептика и здрав обективизъм. За известно време си е на мястото в живота ми, погледнато стратегически. За по-дълго обаче си е като сърдечно и душевно зсамоубийство... . Та, ясно съзнавам откъде са зъбните ми проблеми напоследък. Всеки път, когато ТРЯБВА да се накарам да чета болезнено бездарните и сухи, но иначе диамантено обективни статии, в мен сърцето ми бива заточено някъде в бездната и низвергнато. Но, подлагам се на това, защото ми носи много ако е за малко! Та, така... Късметче, не си спомням за л.с.-то, забравил съм, извини ме!

"Съвременните хора се нуждаят от трезва мисъл. Само така те ще придобият истинския живот, еднакво необходим и за младия, и за стария. Животът носи нещо, което нито се изменя, нито се променя. Дето е животът, там има вечно растене и развитие. Там няма старост. Превъплъщението на човека е нов живот, който му дава възможност да расте и да се справя с всички противоречия на Битието. Превъплъщението е закон не само за земята, но за целия космос. Изобщо, духовете се превъплъщават. Това е необходимост за всички живи същества. И Христос се превъплъти. Каква нужда имаше, и Той да мине по този закон? И Той трябваше да научи нещо на земята. Като говоря за превъплъщението, аз нямам предвид да защитавам тази теория. Това е реалност, а не само теория. Някои християни казват: Ако не съществува превъплъщение, напразно е дошъл Христос. – Не е въпросът там. Христос не е престанал да се превъплъщава. Освен това, Христос търси начин да се въплътява у всички хора. " Източник

Аз лош бесен точка психични движения суперего не казва точка гняв да казва точка зъбар лош аз добър тати госпуд лош дава лоши зъби лош мама живот лоша сърди аз добър няма пък няма ръчичка фаща и чичко зъбокасапин води сам боли хубу обича боли мазохизъм тряба други деца здрави зъбки орлин не няма пък точка сърди него иии, мама ген зъб лош обича мама обича ген ади на муренциту пясъчни кули прави езотерични

Орлин белият зъб или радостта от общуването с феята на зъбчетата Тръгнах на зъбар! Няма как - боли! Интересно защо ми разчовърка и изпили не зъбите, които ме боляха, ами други - той знае, аз му вярвам. Или не знае, но аз му вярвам. Зъбарят е на 26, номче е, говори за гаджета, шегуваме се за циците на клиентките... Обаче момъкът "си оставя ръчичките" в устата ми. Повече от месец ме връща за тези две коронки, все не стават, пили още, докато тези зъбчета станаха като игли. Когато най-накрая след много болка цъвфам с две нови предни зъбчета, се оказва, че са доста по-високи от другите, стърчат, друг цвят са и веднага бият на очи, неравни са. Въобще, имидж на гражданин от факултето. Но, какво от това, платил съм само 500 лева, наистина малко е, я вижте в Европата или в Канада колко ще ви струват две-три короннки!?! То че си е мафия, мафия си е, защото зъбарският занаят изисква единствено добре усвоен мозъчен праксис, процедурна памет за поредица от движения, така наречената "точна ръка и око", което почти може да се усвои и от маймуна. Ама какви ти разговори, каква ти психология, бате - зяпваш млъкващо и без право на глас, като самата ситуация те вкарва в позицията на мазохист. А боли - адски! А оня се надвесил над тебе и прониква в този нервус тригенимус дето инервира зъбките, няма шега... и му харесва да си те боли, не случайно е избрал този занаят - садистичните импулси се леят невидимо. Няма равнопоставеност - ти мълчиш, той те наранява с причиняваната болка - при това каква болкаааа.... Пост травматичното разстройство е в кърпа вързано, при това подклаждано от антипсихологическите неумения на зъбо"лекаря". Мяма рапорт, няма хипноза, бате... "Сега ще те заболи много, но ще изтраеш!" или "Ако така мърдаш основата на езика, ще ти пробия бузата, ще умреш от болка и ще вадим зъбите!". ох, каква вина се вменява, боже... Нищо, че основата на езика си е неволева, поне при мен и си нямам представа накъде я мърда тялото ми. Но, чрез болка към прогрес - новият ми девиз след редовното посещение на зъболекар и неволното влизане в садо-мазо взаимоотношения на кошмарно грубо насилнически касапски доминиращ и доминиран, който има право да... мълчи... Е, едното зъбче се счупи три дни след това - нали беше изпилено като игла, какво да го държи? Но, няма значение, момчето трябва да се учи на някого, да греши и да трупа процедурната си памет, изисквана в добре платения му почти рекетьорски смучещ от болката му занаят. Е, разбирам го, и моят е подобен, нищо че при него се работи с ум и плащането е доста по-малко поради вулгаристанските разбирания на третосветници... В кабинета на зъбокасапина свири радио, което точно в моментите на пълно сливане с деветия кръг на адската болка продава нечий шампоан или рекламира шоуто на бате Азис. кабинетът е отворен, столът със зяпналия мен на три метра от вратата, а навън ромската общност продава какво ли не на пазара, сабачка лежи до вратата, някой току влиза при пиленето и пита нещо, а ръчичката на момчето мръдва изящно и се забива в красивия нерв. Ама някои работели зъбарство с хипноза, ама добре било музиката да е по-специална, ама било нужно според някои зъбярят да е добре с психологията на общуването поне и да може да резонира с клиента си. Е, това не по наш'те земи, бате. То и моят кабинет аз си знам колко е по изискванията, пари нема - та разбирам и трая за хубост. Е, то се получава така, че вместо хубост си плащаш, за да ти бъдат разбити зъбите, при това срещу много време, което също струва пари и много болка, която така травмира, че от оня ми ти зъбокабинет сякаш почват да се подават дяволски опашки. Сега продължавам със зъбарите - много им се радвам как те третират като стока, сякаш зъбите ти нямат нищо общо с личността ти, но са просто добър начин за купуване на джипа на зъбомонтьора. Красиво е! Обичам зъбите си, обичам и зъбарите - живея за тях, работя за тях, служа им честно и съвестно. Дори си мисля защо моите клиенти да ми плащат на мен, няма смисъл. По-добре направо на сметката на зъбаря, скъсява се финансовият друм! Въобще, доволен съм, не се шегувам! правим каквото можем, а иначе сърдечно се чувстваме добре и гледаме отвисоко, извличайки опита на душата си! Ей такива весели веселости!

Скоро се размечтах в духа на постинга на Мона! Да живееш силно и да умреш на върха, вместо бавно да гаснеш в изумителната безпощадност на стареенето! ...

Учителят е казал всичко за критиката (линкът на Иво от по-горе) - можем да разсъждаваме, но общо взето, неговата гледна точка е наистина уникална! Изумих се като прегледах думите му... При това казани вербално, спонтанно, а не писани...

Благодаря за всичките ви хубави отговри от по-горе - обогатиха ме! Аз също мисля, че грубата директна безогледна критика постига само обратното. Според мен за да е градивна критиката, е нужно да се облече в много разбиране на човека, в резонанс с него, в рапорт, в уважение такъв какъвто е тук и сега, в момента на критиката. Да се облече в емпатия и дори обич към личността му, като тази емпатия е поне 60%(примерно) от цялото послание. А критикта, подавана меко, благо и с нежност, с такт и светлина, насочена към постъпките или външните когниции, не и към самата личност. Ако въобще това може да се нарече критика, разбира се - но само така тя се приема, при това с благдарност и оценяване на дадената обратна връзка! Ако не е искана, е още по-трудно. Тогава отново първо е сприятеляването, сърдечното спечелване на доверието и едва след това,много леко и майсторски, се подава критика. За директна груба критика са готови малко хора, при това тя винаги боли и може да се даде и п другия, дипломатичния и далеч по-резултатен начин!

Ммда, аз също всеки път като чуя как някоя леля, мама или баба се прехласва пред свръхлудориите на детето и първата ми мисъл е за хиперактивност и дефицит на вниманието. Но това със 134-тата раса и розовия цвят на жълти тиранти на аурата си е добро бабоуспокояващо положително преформулиране от жива реалност в магическо мислене !

И внимавайте с анорексията, че точно по тийнейджърки "ходи" ...

Там е работата, че най-често не знаем какво има в тази дългосрочна дълбока памет всъщност, но виждаме "околностите" на работната памет, на съзнанието, тоест характера си. А зад него именно стоят онези дълбоки схеми, които се достигат с анализ и директни разкриващи когнитивни техники. Също и с регресивна хипноза, разбира се. Защо не се обърнеш към най-близкия до теб когнитивен терапевт за няколко сесии? Ще осъзнаеш сума ти неща и ще получиш методи за самостоятелна работа, сечива за работа в психичната си градина за доста време напред! Само искам да добавя: свръхпротективният и обгрижващ родителски стил залага "добра" почва за болна ревност! Поздрави!

Защо да е лошо - супер си е! Ако не е свръх... Как е било при теб, ти си знаеш. Виж тук за родителските стилове. Eто какво залага свръхпротективния/ свръхобгрижващ родителски стил: Свръхпротективност Родителите се вкопчват в децата - в ранните години, а често и в по-късна възраст, намирайки в тях жизнения си смисъл - поведение напълно противоречащо както със законите на Живота, така и с тези на психологията. Родителската болна "любов" буквално задушава детската личност, не и позволява да премине през трудностите и изпитанията, които са нормална част от живота. Залаганите в децата базови убеждения са: "Провалям се, не се справям с този труден живот! Аз съм безпомощна! Животът и хората ме раняват! Ще се разболея от смъртоносна болест! Ще полудея! Животът няма смисъл без него до мен! Аз съм зависима от поведението и мнението на другите! Моето щастие зависи от грижата на другия, който е длъжен да ми я дава - постоянно и свръхфокусирано! Ако не го прави, той е виновен, а аз нещастна!" Залага се една свръхприлепналост, зависимост на щастието от поведението и вниманието на 'важния" друг - емоционално недиференцирана личност с несигурна привързаност, постоянно търсеща потвърждение за обич и закрила.

Ами ти сама си отговаряш - поради свръхобгрижващия родителски стил, който ги е заложил. Тези страхове са в дългосрочната памет и колкото и странно да звучи, искат да бъдат задоволявани! Виждайки ги ясно, можеш да ги неутрализираш! Има методи, има пътища за това!

Много съм съгласен с Диана! Който не рискува, губи всичко! Ако не поемеш риска да бъдеш отхвърлена, няма как и да преживееш щаст;ливите моменти, месеци или години заедно! Защото те ще са само една добра добавка в щастието, което идва отвътре ти! А ако бъдеш отхвърлена, какво от това? Ако стане, може би това е нужно за теб, за да извади на бял свят някои базисни страхове, вярвания, програми - за да бъдат изчистени! Ако обаче бъдат изчистени предварително, чрез разширяване на съзнанието, психотерапия или просто богат опит, преживяването на изоставяне ще бъде преминато леко... или въобще няма да ни бъде дадено от съдбата, тъй като няма да имаме нужда от него. Свръхконтролирането винаги е показател за свръхстрах. Начинът е да се махне контролът - да се живее естествено, непринудено, с вяра в Себе си, в живота и дълбинното в другия! Разбира се, разумът си работи ясно, но сърцето е щастливо!

Това, че нямаш желание за общуване и си добре в собствената си компания може да значи или че си самодостатъчен в духовния, добър смисъл на думата или че имаш шизоиден характер (не шизофренен, друго е) или че прекаляваш със самозадоволяването. Може би е по малко и от трите... Не разбирай погрешно думичката шизоиден - виж тук в темата "личностови разстройства" какво значи това и сам прецени доколко се отнася описанието до теб. Ако е самозадоволяването, по чисто хормонални причини страхът от общуване нараства силно и съответно бягството от него. Относно справянето ти с пребиваване в другия град, а и въобще на места, различни от дома ти, според мен е нужно съзнателно да започнеш все по-често да си далеч от дома си. При майка си и баща си ли живееш? Ако да, едно предизвикващо страховете ти поведение би било да се изнесеш самостоятелно, да поемеш живота в ръцете си. Защото на твоята възраст често присъстват несъзнавани силни психични връзки между роьдителите и "детето", които е нужно да бъдат прерязан чрез развиване на самостоятелност и здрава дистанция. Относно мислите - започнал си да развиваш натрапчиви мисли. Те се преодоляват чрез психотерапия. Ако искаш да общуваме още тук и да ти дам някои конкретни насоки за самостоятелн аработа, пиши повече за характера си, за семейството си, за бита си, за личния си живот и т.н Всичко по-горе са само предположения - не ги приемай твърде лично! Орлин

При агорафобия имаме страх от самия страх при панически атаки. Ти не споменаваш нищо за панически атаки, а ако имаше, нямаше как да не забележиш -просто щяха да са първото, което би споделил. Състоянието ти повече прилича на завишена социална тревожност (social anxiety). Нарочно пиша тревожност, защото по-пълно отразява проблема от думичката фобия. Забелязъл съм, че при социалната тревожност най-често родителите са свръхгижовни и протектиращи. Свръхзащита, съчетана или с големи изисквания или с прекалено обгрижване/ глезене. Това е общият случай, разбир асе - какви са твоите родители? Разкажи още за мислите си и утре можем да пишем отново! Само искам да спомена, че далеч не си изключение, но много млади хора преживяват твоя проблем в една или друга степен. Преди години добра работа по прекъсване на някои несъзнавани "пъпни психични връзки" вършеше армията, казармата, но за съжаление я няма вече.

Просто мъжете имат повече тестостерон, който прави реакцията им на страха различна и по естествен начин ги кара да продължават напред, впрягайки го. Това, както и останалите разлики са относителни, разбира се! Често мъжете си носят страховете, които не са по-малки от женските, но следват социалния модел, който им казва, че трябва да са силни, да се справят, че нямат право да показват слабост и сълзи, да говорят за страховете си, да ги споделят и разкриват. Но това не прави тъгата им или страха им или вината им по-малки - просто ги прикриват повече, държат ги в себе си или ги заливат с алкохол! Една друга чисто биологична разлика е начинът на преработване на информацията от мъжа. Мъжът принципно е лявомозъчно центрирано същество, по-логично, по-малко приказливо и едноканално работещо. Това че мъжете са по-логични автоматично прави връзката им със собствените или на другите чувства по-трудна и индиректна. Типичният мъж не обича много да "чопли" емоционални въпроси - защото трудно ги разбира. Защото са му неясни. Защото за разлика от двигателя на колата, емоциие са някакси твърде флуидни и сложни за типичния мъжки мозък. Защото емоциите са нелогични и разговорите за тях за много мъже са в сферата на "женските работи" и дри дразнят. А дразнят, защото доста голяма част от мъжете просто не успяват да следват логиката на чувствата, която е многоканална, образна, интуитивно процесирана. Разбира се, има мъже които го могат - психолозите например. При това по-добре от жените, защото съумват да свържат осъзнаването на емоционалните движения с чисто лявомозъчната мъжка логика и така да ги експлицират до много ясно осъзнаване и преработка/ трансформиране. Когато отвориш вратата на любимата си птичка, а тя излезе от клетката на контрола ти свбодна, но въпреки това се върне при теб и кацне на рамото на любовта ви - само тогава си принадлежите истински! Когато можеш спокойно да си представиш, че мъжът ти е свободен да спи с колкото хиляди жени си иска и тази мисъл не те притеснява ни най-малко, само тогава ще бъдеш истински щастлива с мъжа си, естествена, непринудена и радостна във връзката ви! Защото щастието ти ще зависи от собствената ти връзка с цялостта ти, с Бога в теб, с Любовта,която не зависи от нищо, но само от връзката с нея! Останалото разбира се зависи от мъжа ти! АКо той е тип неверен мъж, ревността ти, желанието и действията ти по контролирането му само ще го тласнат с пъти по-бързо и по-силно към търсене на връзки с други жени. А спокойното ти щастие напротив, биха го прилепили към теб и дори променили естествено! Ак омъжът ти е е по-спокоен сексуално и му е лесно да е верен, което зависи не само от нивото му на тестостерон, но и от възпитанието му през ранните му години - тогава разбира се е много по-лесно да бъде само с теб. Статистикта обаче говори, че вярването, че мъжът изневерява по-често от жената е само мит. Eто каво твърди един Монреалски психолог: "Канадският психолог Пелетие твърди, че „мотивите за изневярата биха могли да бъдеат регулатор на емоциите при хората, които не искат да имат близки отношения с партньора си. Както и това, че по свой начин изневярата им помага да преодолеят фобията от близост, да ги отдалечат от партньора и така да поддържат свое лично пространство и да разполагат със свободата за изневеряване, противно на общоприетото мнение, мъжете не са повече склони на изневяра от жените. И едните и другите, които притежават синдрома на отхвърляне на близостта, без много мислене скачат в чуждото легло". Тоест по-склонни към изневяра са хората, които имат дълбоки страхове, че ако допуснат по-близко партньора си до себе си, ще бъдат наранени, предадени, излъгани от него. Тези вярвания/ страхове разбира се, се залагат в ранните години. Парадоксалното е, че ако си попаднала на мъж с подобни психохарактеристики, първото нещо, което той ще направи при проява на ревност, ще бъде именн да изневери. И обратното, би го задържала жена, която дълбоко си вярва и е самостоятелна балансирана личност! А ревността, желанието за твърде голямо прилепване към партньора и зависимост на собственото щастие от неговите реакции, действия и постъпки в прекалена степен винаги са признак за дълбоки комплекси! Тези комплекси никога не са нужни, нормални или проява на каквато и да е любов! Разбира се, има нормална емоционална близост, проксемика. Въпросът е тази близост да се поддържа от спокойна любов, не и от обсебващите страхове и желаниет за болезнено ограничаващ контрол и свръхприлепването на ревността!

Моят опит пък е, че закуската е полезна - около два чса след ставане ми се дояжда. След една хубава закуска можеш да забравиш за обяда и да си работиш свежо. Иначе когато обядваш обилно, умът ти не е бистър. Но след закуска това не се получава. А вечерята също не е за подминаване. Въобще - добро хапване и никакви диети! Когато се чувстваш добре, храната ти носи радост, имаш добър апетит и си обичаш тялото и себе си, храната е най-последното нещо, което може да мислиш. Ако тръгнеш да правиш диети, или им ставаш нещастен роб или постоянно се проваляш в напъните си да ги следваш. Аз лично ненавиждам диетите и предпочитам да слушам здравите си желания. То тялото само си знае кога, колко и какво да яде - никакви режими. преди време се бях фиксирал в диети и още си спомням тегобата от постоянната битка, която започва да се превръща в натрапчиво състояние с подлежащи тежки вини, страхове и комплекси, които влияят далеч по-силно психосоматично върху здравето от озорено спазваната диета. Може и да има хора, които с лекота спазват диети - да им се радват! Аз предпочитам да съм щастлив! И твърдя, че именно това чувство за щастие е решаващото за здравето, а не диетата!

Естествено, че психологията няма да свърши работа. Една добра работа би свършило на жената да почне да помпа в залата, може би бианабол малко, нищо че мустаците тръгват като на хайдук Петко. Една мешана с две по сто гроздова също така спестяват намесата на тези некадърници психолозите и психиатрите. То нали само лудите ходят при тях - поне в Б-я така си мислим ние. Така си е! Не се шегувам! Не се обръщайте към психолози! По-добре към марийка там на пейката! Тя като разкаже как е минала през ревноста, като си поплачем и наприказваме хубавичко и видим какви животни са те мъжете и всичко си идва на мястото! Ами че причината разбира се, че не е в собствената ни психика, в раните ни години, родителските ни модели, в собствените ни несъзнавани комплекси. Разбира се, че не е! Причината е може би в кризата плюс в хормоните плюс в него моичкия плюс в този лош свят и държава плюс в слънчевите изригвания и глобалното затопляне... Разбира се! Аз като ревнувам, ползвам помощта на някоя добра психотерапевтка - сливенска перла или мускатова или кайсиева по фамилия. Много лекуват. Плюс малко натрошени чинии в стената и триене на сол в главата, плюс клюките и многословното ми споделяне пред добрите ми приятели и съм готов - поне за деня! Е, на следващия ден пак същото, ама я тъй си знаем, тъй си баем. Я да не съм луд да одим на терапевто, не - нема нужда, не и аз! Они психотерапевтите не са добри, просто не са, ми не вервам. Ма тва не е проекция на собствената ми неувереност, не им вервам и тей то !