Орлин Баев

НЛП-истите се учат на умението да "свалят модели". Моделът представлява главната структура на даден човек, система, школа, организация и т.н. Вместо бавното въвличане в определени системи и напредване според техния ход, можем вещо да "сканираме" основните им функционални и стратегически параметри и да ги утилизираме в собствените си планове както намерим за добре! За това се изисква висока визия и добър ум. Например ако една школа по психотерапия се учи 5-7 години, един добър в моделирането специалист би свалил главната структура на терапията за, да речем един или няколко месеца, ако не и за часове в някои случаи. За това е нужен известен опит и предварителното детайлно запознаване с поне няколко подобни системи, в случая визирам психотерапията, но важи за всяка друга област! Умението за сваляне на модели осигурява много по-бърз напредък в дейността ви, поради поглеждането и от различни ъгли. Моделирането разрешава и бързото 'влизане в кожата" на желан от нас модел на поведение, примерно този на успешен или спокоен или решителен човек и т.н. Ако се прилага в бизнеса, свалянето на модели позволява прилагането опита на другите без излишно лутане чрез проба и грешка или погрешни модели.

Жителите на Пандора удивително приличаха на северноамерикански индианци, само че с по-малка агресия и още по-голяма свързаност с природата - вътрешна и външна. Всъщност, за да съществува това сливане с майката природа/ бащата живот разделението вътре и вън е нужно да изчезне. Защото се преливат едно в друго. Има много централни идеи в този филм. Какво правим в този живот, защо да го живеем, как да го живеем и какво да е определящото в целите ни. Във филма е заложено онова централно противоречие на съвременната ни цивилизация: конфликта между разума на духа, душата и сърцето ни и механичния сух и студен логичен бинарен и технократичен ум. Приемайки серийната логика и тенократичността за своя главна цел, измерител на прогреса, ние се принизяваме до бездушни калкулатори, машини. продължаваме да проецираме тази механичност на когницията си като бълваме изкуствен интелект във вид на машини, но все повече убиваме фината връзка със Себе си, с майката природа и бащата живот вътре и извън нас. Откъсваме се от душите си, отричаме ги съвсем официално, кастрираме ги като рудиментирали остатъци на примитивни разбирания. Човекът и въобще чувстващите същества се превръщат само в ресурс, номер, поредните дигитални стойности, в плоски цифри в плоските бездушни разбирания на някого. Оттам и всичкото последващо фиксиране на цивилизацията ни в първичните живтински егоцентрични нагони: секс, храна, доминиране, в съюз с бездушната логика. Логиката е добър инструмент и докато е просто инструмент, си е ценно сечиво за познанието ни. Когато обаче се превърне в последна инстанция на познанието, човекът се свежда до биопроцесор на въглеродна основа, както и всяко друго живо същество. нямайки връзка с любовта, мъдростта и истината на вътрешната природа, човекът все повече озверява, тръгва насилие задоволяващо дистанцията на егоцентризма, целта започва да оправдава средствата. В този филм е заложен основният проблем на съвременното човечество: прекъсването връзката с цялостта!

Котвите в НЛП се обясняват с кондиционирането (обуславянето) на връзка между неутрален стимул с дадено преживяване. Котвите могат да бъдат конестетични (телесни), звукови, зрителни, обонятелни, вкусови или смесени. Те разбира се, не са нищо ново под слънцето, но по-скоро са нещо ежедневно. Например можем да закотвим изгрева на слънцето със състояние на радостна свежест и блага хармония. Или дадена мелодия, при която сме преживели любовен момент да бъде з анас котва за отключване на това вътрешно емоционално състояние при чуването и след време. Котва може да бъде даден жест, допир, даден глас или личност на харизматичен човек, например духовен водач. Котва за отключване на състояние може да бъде молитва или мантра... В бизнеса и терапията котвите се ползват съзнателно. Но могат да се ползват навсякъде, кудето има общуване.

Невро Лингвистичното Програмиране се състои от поредица универсални техники, приложими във всяка една област на общуването. Терминът рапорт може да се разбира като спечелване на доверието чрез изграждане на синхрон, резонанс в: мисленето, идейния живот, терминологията, използвания език, скоростта на речта, езика на тялото, дишането. По-дълбок и ядрен обаче е емпатичният рапорт с емоционалния живот на човека, чувстването и сливането със сърдечния му живот - това се постига с отворено приемащо сърце, при което разумът е в режим интуиране. Хората директно чувстват установяването на такова сърдечно разбиране, съпреживяване. При водена хипноза/ транс този емпатичен рапорт плюс финото калибриране към езика на тялото/ фината моторика на лицето и очните ябълки позволява до голяма степен следване на вътрешните преживявания на човека - директно чрез чувстването му. А чувстването е контекст на когницията. Ежедневното практикуване на подобен рапорт повишава медитативната разтвореност на практикуващия, като самият живот се превръща в медитация. А за да се получава това, е нужно умение за пребиваване в състояние на разтворено свободно внимание над собствените мисли, чувства, както и на тези на околните - едно наблюдение, при което собствената и на другите личности се преживяват почти еднакво външни по отношение на зрителя наблюдател, който осъзнава тези психични движения. Рапортът в нлп се прави с: - тялото - стойката, движенията - дишането - говори се предимно при издишване на слушателя - темпоритмиката на речта му - лексикона, речевото богатство на човека и репрезентативната му система - зрителна, слухова или кинестетична - идеите му - емпатичен рапорт с емоциите - чисто енергиен рапорт, изравняване, закачане за енергията на човека, за да може да бъде издърпан след това чрез техниките на психотерапията Калибрирането представлява фините настройки на рапорта, на гореизброените сфери на рапорт Аз лично прктикувам рапорт вече няколко години, поне докато съм на работа, далеч преди записването ми в сертифициран нлп курс. Външните нива на рапорта изглеждат механично изравняване с човека - и наистина са. Сърцевината на рапорта обаче според мен си остава вчустването и свързването с енергията на човека - а това вече няма как да се направи механично, но се тренира - то е една динамична медитация. Въпросното емпатично синхронизиране обаче изисква вътрешна стабилност и сила - когато даденият човек, с когото установяваш синхрона има болезнена язвителност, садистични агресии и навик за защитна нападателност, въпросното закачане може да е болезнено. Но то е единствения път за спечелване на доверието - човекът отчаяно желае да издържиш съпротивата му, язвителността му и да съумееш да го приемаш заедно с тях - което е част от терапията. тогава той се разтваря за теб - но въпросното издържане изисква сила. А силата изисква дисциплиниран живот.

Мерси, Ани! Този клип навява спомени, предчувствия, подтиква към размисли, но не на ума, но на душата... благодаря ти! Весели празници на всички пишещи и четящи в това дигитално нещо. Весел празник и на Йешуа човека и помазания... , и на Митра и другите когнитивни котви на вдъхновението ни! Със здраве, човеци!

Благодаря ти, Хриско! Благодаря ти, Късметче! Весело да е на душата ви и сърцето ви и благословии да пълнят сърцата и живота ви!

Благодаря ви, Ирина, Илияна, Саша и Моника! Нека всеки ден бъде рождество за духа ви!

Линк към отговор на Марния Робинсън (автор на бестселъра "мир между чаршафите") до професор Lajeunesse относно "безвредността" на порното и мастурбацията за мъжкия мозък.

Ами тази, при която ходя, е работохоличка. Работи заедно с мъжа си от осем сутринта до десет вечерта - скъпо, много скъпо и много добре, наистина е майсторка. Но таксите и са високи. Приемат заедно с мъжа си по над 20 души на ден, тоест по десет всеки. По мои груби изчисления чистата и печалба на ден е между 1000 и 1500 лева. И на мъжа и още толкова. Това са 15000 евро индивидуален и 30 000 евро семеен месечен доход. Какво лошо има в това - могат, справят се. Знам и по-скъпи от тях, между другото - работят с хипноза, познавам ги лично. неприятното е, че може би се губи границата между заслуженото високо възнаграждение при практикуван дълго време професионализъм и нарцистичната алчност. Наистина, при продължителен труд и придобито майсторство възнаграждението е нормално да бъде високо, съвсем нормално е. Но, има граници, определяни не само от маркетинговите принципи, но от сърдечното общуване, човещина, благородство и вътрешна цялостност, която да позволи долавянето на тази граница. Майка ми примерно работи като детска учителка от 30 год. - една невероятно важна и отговорна професия за цялото последващо бъдеще на децата - заплатата и е по-малко от двеста евро месечно... На мен за сегашното ми положение плащането от хиляди и хиляди лева за десетина часа на зъбол. стол идва в повечко. Това финансово, а оттам и психическо натоварване събуди в мен протестите ми, които сега вече трансформирам. Възможно е да има по-ниско платени, но добри зъболекари. Просто аз не съм попаднал на такъв - наистина. Сега съм в положение на пребит и начупен от мафията, след което същата тази мафия изисква огромни суми за "лечението" си, тъй като то също се прави от нея - надявам се хващате аналогията в тази метафора - първо посещавах зъболекари на по-ниски цени, които обаче оставиха непочистени и празни канали, образували грануломи, пулпити и гангрени, а това сега изисква сериозна намеса. Може и да има добри, нормално таксуващи и човечни зъболекари - аз не познавам обаче такива. В горен постинг сложих линк към няколко мои реда: ((НЕ)хуманна медицина, където описвам връзката между практикуваната професия и характеровите заложби, които е вероятно да бъдат заложени в дентистите. Но, има и изключения, разбира се! Бъдете щастливи !

Ами имено това правя - сменям посоката си от обвинение в разбиране. Направи го и ти, Вики - опитай се да ме разбереш, мене грешния. Инфинити, поздрави от сърце в сърце!

Възможно е твоят субективен опит да потвърждава някаква тежест в мнението ти, Вики. Моят опит е друг и представлява "напатване' от некачествени дентални услуги, които са причинили сегашното влошаване - описано е в по-горен постинг. Мисля обаче, че малко се отклоняваме, освен ако не се пренесат мненията ни в "богатство". Защото започваме да засягаме по-глобални въпроси като човещина, заплащане, икономически контекст и система и т.н. Едва ли свръхобобщаващо мислене от типа на "скъпари" и "бедняри" обаче съдържа актуална обективност. Възможно е някой конкретен зъболекар да се държи по описания от теб начин. Има в същото време и по-високо платени зъболекари, които са наистина добри в работата си, а таксите им се основават примерно на дългогодишния им опит и едно реално здраво отношение към парите/ богатството - вътрешно и външно.

Всъщност след подобни на тези в горната "молитва" и тези вътрешни борби и протести, стигнах до друга насока на вниманието си! Почвам да трансформирам протеста си като приемам ставащото като предизвикателство и покана от съдбата за промяна на вътрешното ми отношение към парите, богатството вътрешно и външно и просперитета. Една покана примерно в рамките на две-три години да печеля нормално - примерно колкото един зъболекар с 5-6 год. практика - колкото ще имам аз след две години в областта на психотерапията. продължавам да твърдя, че ако сравним тези двете професии: денталните услуги и психотерапията, то степента на изисквания, трудност и финост на работата са многократно в по-голяма степен в превес към блюдото на везните на психотерапията. И това само допълнително ми послужва като подтик към промяна на вътрешното си отношение към просперитета - едно свързване между вътрешното богатство и външното. Това е оптималният вариант според мен. Казано другояче, осъзнавам, че с тези си зъби ще бъда абониран за зъболекарските услуги перманентно, при това услуги от най-скъпите зъболекари - защото само те могат да се справят с положението ми. А това осъзнаване го приемам като покана - тласък за целеполагане по изравняване на собствения ми икономически стандарт с този на въпросните дентисти. Просто съдбата ми ме побутва лекичко към това. Вече многократно колегите ми ме побутват към вдигане на таксата ми - защото каквато е сега, си е чиста проба дъмпинг. Освен това, ниските цени привличат пациенти, които нямат сериозно отношение към лечението си. Знам го и от собствения си опит в психотерапията, и от наблюденията на колеги. А и от доверяването си на по-нископлатени зъболекари, които обаче са такива или защото реално могат да поемат само кариеси, а по-сериозните случаи буквално ги провалят и влошават, или защото просто са нови и практикуват на принципа голям брой пациенти - ниски такси. Та, погледнати от различна перспектива, таксите на добрите зъболекари представляват съвсем нормален критерий за качеството на услугите им! Това, че се налага заплащане от 3-4 хиляди евро за 10-15 часа на зъболекарския стол всъщност, реално погледнато, никак не е много. Защото една средна месечна заплата в западните щатове от държавата в която живеем, Европейският съюз, е в рамките на 3-4000 евро. Вярно е, че икономическият режим, в който живеем - капитализмът, е финансово, а не хуманно ориентиран, така е. Но това е положението! дано стигнем някога до заплащане с любов и приятелство, както казва Учителят!

Тези дни в къщи поръчахе през интернет карти таро от Чехия, но поразлични. Taro cats cards . Kaто ги видяхме в нета, просто се влюбихме в тях. Идват с книжка за таро. Поръчваме ги заради онези приказни архетипни движения, които подобна символика събужда в душите. Но, няма начин да не обърнем внимание и на самите карти...

Не съм сигурен, че разбрах ясно ситуацията ти: имаш добър съпруг, но нямате деца, влюбена си в друг мъж и искаш дете от него? Или от мъжа си, който не иска? Или просто от някой? Представи си една скала от нула до десет, като нула е пълна липса на желание за дете, а десет е тотално желание за имане на дете. Къде по тази скала се намира желанието ти, мотивацията ти и готовността ти за имане на дете? На какво си готова, за да имаш дете? Ако съпругът ти категорично отказва, готова ли си на развод? А може би той не е толкова категоричен? Аз лично познавам жени, които са раждали за пръв път на 46г. - успешно и нормално! Но, готова ли си да поемеш възможността за проблеми при бременността поради годините ти - колко силно искаш детето да е именно твое, ти да си го родила - нормално заченато или инвитро, но ти да го износиш - колко силно и какви рискове си готова да поемеш? Ако наистина има твърде сериозни и обективни рискове, както твърдят лекарите, какви стъпки би предприела по осиновяване на детенце? Знаеш ли, че се осиновяват предимно деца от ромски произход и имаш ли нещо против това? Желанието ти да имаш дете доколко е моментно и доколко е дългосрочно - би ли имала това желание примерно след две, три, четири, пет години? Как би реагирал мъжът ти ако твърдо му заявиш, че искаш дете, по един или друг начин и си готова на всичко това да се случи? Ако откаже, как се виждаш в ролята на самотна майка? Има ли вероятност друг мъж да се появи на хоризонта в ролята на баща на детето ти? Кое искаш повече - брак или дете? А все пак, въпреки нежеланието на мъжа ти, има ли възможност за неговото "омекване"? Как би реагирал мъжа ти на идеята за срещи със семеен консултант/ терапевт? Колко често и как говорите с мъжа си за тази твоя цел - имането на дете? Какво в теб се "разчовърка" в хода на терапията ти - пишеш под никнейм, сподели го! Доколко терапията ти ти помага да решиш проблемите си, да наредиш ясно приоритетите си и да бъдеш целенасочена, знаеща целите си и постигаща ги? казваш, че повече от всякога имаш нужда от терапия -ами нали посещаваш такава - или не? За осиновяването - това е добър вариант, стига да си сигурна, че го искаш! Дали можем да сме щастливи и без деца? Можем да сме щастливи с деца! Можем да сме щастливи и без деца! Зависи какво искаме, какво търсим, какви са целите ни, кое ни радва, дали желанието за дете идва само от нагона и майчиния инстинкт на тялото или е част от пътя на съдбата ни. Защото би могло да "не ни е писано да имаме дете" - макар, че и тук свободната воля е най-важна! Желанието за раждане и гледане на дете идва от нагона на гените ни и е подкрепяно мощно хормонално от майчиния инстинкт във вид на окситоцин (хормонът на гушкането, на безусловната обич) и ендогенните опиати ендорфини и енкефалини. За някои обаче любовта може да бъде проявена и чрез творчество, духовност, молитва и медитация, което впряга и сублимира нагона до по-тънки негови прояви. Каква е твоята цел? Какъв е смисълът на живота ти, посоката на живота ти, определяна от душата ти каква е? Желанието за дете идва , за да запълни някаква празнота в теб и живота ти или е подтик от душата ти? Няма правилно и неправилно, важна си ти, твоята душа и твоите отговори!

Леле, тоя 118 годишния дядо направо не е за вярване - носи се като 18 годишен! Тц тц, наистина можело, значи... Хармония, хормони - енергия...

Колкото е по-напреднал някой, толкова е по-толерантен и по-смирен, както и по-смятащ се за обикновен. Защото точно в обикновеността на смирението е радостта на сливането с вътрешния дълбок "пълнеж" зад външните привидности. Обикновеността на малките неща, в които е великото. Такива хора биха само се радвали на желанието на хората да играят паневритмия, да се включват в нея, да се въртят гледайки другите и се учат на място. Защото хармонията в такива хора не идва от външното спазване на движения, но от сърдечната им паневритмия. Според мен би било чудесно паневритмията да я играем външно като деца - небрежно, весело, спонтанно - именно като игра, вместо като догма. Плюс това всеки човек има собствена динамика на движенията си - пластичност, гъвкавост, обхват, маниер и т.н. Вкарването на "всичко в кюпа" на това е правилно и така е е правилно ми прилича на прекалеността на фанатизма, зад който винаги стои дълбок страх и откъснатост... Това са психологически истини. Ако се вкопчим във външната хармония на движенията, задоволяваме гореспоменатия психичен механизъм на фанатизъм, койтое само маска на страха - а този именно механизъм прекъсва връзката с хармонията на душевното преживяване. Нека правим упражненията колкото и както можем, ако ги правим често, разбира се, че ще ги правим добре външно -чудесно. Но, преди всичко, според малкаа ми личност, по-важна е радостта на хармоничносто сърдечно сливане с вътрешния пулс на сърцата на учстниците в паневритмията! Това вътрешно хармонично сливане и единство води до външно проявявана толертантност и спокойно посрещане на външните "грешки" на новодошлите, закъснелите и пр. Пиша тези нещица от опита си с общуването с хора, притежаващи подобна толерантност - идваща от сърдечната им висота. Те самите благдарят за присъствието на външни дразнители, които само подхранват вътрешния им огън. А спокойствието им повдига влезлия в кръга нов участник - ако издържи на присъствието си между такива хора. Защото вътрешната хармония е огън, бърза вибрация, към честотата на която ако не се нагодиш, започва да те гори. Или бягаш надалеч от такива хора или се издигаш до тях - а те смирено издържат растежа ти! Защото и те са били на твоето място и те разбират! Та - хармонията в паневритмията съвсем не се граничава до самата паневритмия, защото цялото ежедневие е паневритмия. Хармонията е по-скоро в излъчването на носещите я. Излъчване, което е огън, от който нежелаещите да му резонират бягат, защото ги пари. Аз съм бил в съприксновение с такива хора - ежедневно, постоянно. И съм преживявал въпросното мъчително изгаряне на сблъсъка межди низшата ми природа и огъня на такива "магьосници". Магьосници в кавички, но всъщност истински наситени с волята на твореца хора. Хора, чиято мисъл е силна, чувствата меки, но мощни, а волята диамантена. Когато много такива хора живеят заедно, самото място става молитвено и вибрацията му ясно се чувства още щом влезеш в досег с него - и ако не си готов, ако не си свършил вътрешната ти работа, т се иска да избягаш, като животно от огън... В тази връзка, хармонията в паневритмията според мен се изразява основно в присъствието на духовния вътрешен огън на сърцата на участниците - а външните движения, ако са по-правилни, дбре, ако не са, биват научавани, но акцентът е другаде! Ако си говорим за хармония в паневритмичния кръг, по подразбиране можем да се попитаме кой би я развалил и в кого би я развалил. Ако повечето от участниците в кръга горят отвътре мощно, никой не може да смути хармонията им. Това от една страна. От друга страна, както писах по-горе, никак не е лесно да смутиш такава хармония, просто присъствието на такова желание в подсъзнанието ти говори за по-грубото му качество, атова те кара да бягаш като прилеп от светлина! Та - да пазим и разгаряме огъня в сърцата си - там е хармонията!

Според мен подаряването на животинче е хубаво да става след 7 год. възраст, като детето е специално учено да се държи с животинчето с внимание и грижа! Защото, въпреки идеалистичните разбирания за децата, в ранна възраст те повтарят еволюцията ни като вид (знаете какво значи това) и понякога са дори жестоки към малките невинни приятелчета - животните.

Представи си, драги братко и мила сестро паневритмия. Ето я пред теб - всички са точно навреме, всяко движение е идеално научено, всички са като войници, вниманието във взаимния синхрон на движенията е пълен! Дотук чудесно. Представи си сега как въпреки външната "хармония", хората са вътрешно тревожни, може би именно защото "не дай си боже да сбъркам - какво ще кажат другите, нали ще наруша "хармонията!"". Цялата паневритмия ще бъде едно пълно фиаско и маска. Представи си сега същите тези хора, но отдадени на сърдечната молитвена връзка на съзерцание, което представлява целта на паневритмията. Някой може да забрави някое движение, друг да се спъне, трети да падне и стане, четвърти да си пее, дори без да го съзнава, защото е слят с музиката и пулса на изгрева и утрото. Някой може да кашля, защото е настинал, друг да е хром, куц и сакат и да изостава и се блъска в другите. Но в кръга цари една сърдечна разтвореност и молитвена мекота, благост и слятост на малките земни съзнания с едно по-голямо космическо съзнание-сърце! Аз бих предпочел включването ми във втория вариант на радстна, небрежно играна външно паневритмия, но сърдечно резонираща с космическия ритъм. Именно когато се загуби вътрешната хармония, почваме да търсим наложената маска на външната и да вземаме себе си, разбиранията си, действията и "методите"си прекалено насериозно! Поздрави сърдечни: орлин, просто човек

Целият живот е един духовен танц... Видени в такава светлина, закъсненията в паневритмията са подобни на закъсненията в живота. Някои хора закъсняват систематично, част е от характера им. Ако закъснението е систематично, но малко времево, това говори, че такъв човек се смята за по-специален, че правилата по-малко важат за него, а и закъснението води до привличане на внимание върху него. Ако закъсненията са систематични, но по-големи времево, та чак с години - такъв човек или не усява да се справи с нещата навреме и "буксува" когнитивно и поведенчески или пък си ходи по свой си ритъм и не иска да се съобразява с този на масите. Последният вариант никак не е лош, между другото, защото правилата социалните ритми се определят от малките ни съзнания и са много относителни. Закъсненията в паневритмията, правени от някой участник, ако се отнасят до първия от горните случаи - систематично закъсняване - говорят просто за неуважение към общия ритъм, както и за несъзнавано желание за привличане на внимание! поред мен, ако това се случва с някого, наистина е нужно деликатно да му се направи забележка, а ако продължава, да се поговори с него... На всеки обаче, по много причини му се случва понякога да закъснява и това е по-скоро абсолютно нормално, според мен. Иначе отново стигаме до сляпа вяра в авторитет и перфекционистичен идеализъм, до едно натрапчиво "така трябва", та дори до догматизъм и фанатизъм. Понякога закъсняваме - всеки от нас - а твърди правила няма и не може да има, освен ако не сме трамваи, движещи се по релсите на нечии предписания, били те и мъдри слова. Аз предпочитам да закъснея за външната паневритмия, но да съм навреме за вътрешния космически ритъм, от който произлиза самият паневритмичен танц! Аз съм живял в център на братството около две години. Разбира се, че е силно желателно всичко да е точно и навреме, но точно и навреме е нужно да се проявява и толерантност и великодушие без никакво сляпо следване на външни правила, но на съзнанието си, което е свързано със съзнанието на целостта! Понякога дори самото закъсняване или дразнене, което някой предизвиква, е част от растежа на цялата група, както и проявята на блага толерантност към такъв човек го издига постепенно до вибрацията, а оттам и до сърдечната точност (не задължително външна) на групата! Ако се фиксираме прекалено в правила, норми, догми, ставаме от хора с широки съзнания в секта... Това така трябвало, онова така трябвало... Хубаво, докато има нужда от правила - бастуни, който има нужда от тях, да ги ползва, на мястото са си. Но ако се фиксираме прекалено в бастуните-правила, наместо в ходенето на духовното си сърце, за чието прохождане служат външните методи-бастунчета, ще си останем само при бастунчетата, губейки смисъла на използването им - духовното прохождане на сърцата си! Познавам хора, които ходят на тай чи или ба гуа. Там фанатично се държи на изпълнението на всяко движение точно КАКТО ТРЯБВА спорен някой си едиси кой си там си важен си ... И от дърветата на движенията се губи гората на съзерцанието и усещането на енергията, което е единствения смисъл на правенето на тези движения... Аз лично не съм играл тай чи, но едва ли ще го направя, тъй като така или иначе имам връзка с вътрешната си сила и сърце и вкарването ми в релсите на ТАКА ТРЯБВА само ще затръшне сърдечните ми врати... Пиша това просто с едно послание: да бъдем толерантни и разтворени, над условностите и привидностите! С братска обич: орлин

"Каквито и други способности и сили да притежавате, никога няма да имате пълен успех, ако не се научите да бъдете вътрешно хармонични. Вземете например магьосник, който се готви да извърши магически обряд: той облича церемониалните си роби и с меч или магическа пръчица в ръка стъпва в магическия кръг, който току що е начертал. Но ако хармонията не царува в него, той не само, че няма да успее да постигне желаните резултати, но ще бъде в значителна опасност. Дори ако е изключително силен, духовете няма да изпълняват волята му, ако в него няма хармония. Най-великите магове знаят това много добре: те никога няма да започнат да изпълняват магически обряд, ако не са в перфектна хармония с Небето и Цялата Вселена. Много вещери и магьосници си мислят, че е достатъчно да знаят формулите, за да получат нужните резултати. Всъщност, те не биха могли да са на по-погрешен път. Така те разтварят широко вратите си за атака от всякакъв вид зловредни същности. Нищо не може да бъде истински ефикасно, ако няма постигнат вътрешен мир и това стига много по-далеч от въпросите на магията. И така – много от нещата, които вие правите, се вършат в дисхармония! Например, целувате жена си или децата, или приятелите си, докато се чувствате тъжни, разтревожени или пълни със съжаления. Дори и най-важните ви задачи са предприемани в състояние на дисхармония: нищо чудно, че те успяват толкова рядко! Първото нещо, което трябва да направите сутрин, когато се събудите, е да се настроите към вибрацията на Всемирната Хармония. Едва след това може да закусите, да говорите на децата си, да ги целувате и обличате или да се приготвяте за работа. Когато отивате на гости на някой, първата ви мисъл трябва да бъде: “Нека мир и хармония царуват в тази къща!” Но не се залъгвайте – малцина са хората, които се сещат за това. Те влизат и преди да се усетите, посяват раздор между съпругата и съпруга или между родителите и децата! Ако обърнете внимание на хората на улицата или в магазините, навсякъде, дори в училищата, първото нещо, което ще ви направи впечатление е тяхната липса на хармония. Как въобще е възможно учителите да учат учениците си при подобни условия? Законите на Хармонията са най-възвишените закони във Вселената. Мислете за това, медитирайте и наблюдавайте реакциите си, вижте в какво състояние сте, докато правите каквото и да е. Тогава ще разберете защо, в определени случаи, се проваляте или нямате добри резултати. Дори когато възнамерявате да направите нещо добро, ако нямате вътрешна хармония, доброто, което се надявате да извършите, няма да има нужните условия да се прояви. Никога не трябва да предприемате каквото и да е, ако сте в дисхармония и това се отнася с пълна сила най-вече за създаването на деца! Родителите трябва да са изключително внимателни относно този акт: ако когато се сливат, за да създадат дете, те не са в хармония, после цял живот ще съжаляват, защото самият ад ще се прояви чрез това дете. Хората са склонни да отделят дни и месеци, за да се подготвят и да постигнат всичко друго в живота, но да отделят една минута, за да се хармонизират, за тях е прекалено много. Те си мислят, че вече са готови. Хармонията е ъглов камък на всички успехи, на всяко Божествено постижение. Въвеждането на хармония в съществото ви трябва да стане ваше основно занимание. Само при това условие може да започнете да постигате определени задачи, резултатите от които ще бъдат плодотворни и вечни. За постигането на хармония са нужни колосална сила на съзнанието, концентрация и колосално количество работа! Но, веднъж постигната, чудовищно мощни сили са на разположение на адепта за доброто на човечеството. Не чувствате ли как цялата вселена, всички природни сили се съгласяват с това, което казвам? Ако имате добър, проникващ поглед ще видите, че Цялата Природа потвърждава и се подписва под моите думи. Съществува Свят на Хармония, Свят, от Който са дошли всички цветове, звуци, парфюми и вкусове. Аз съм бил в Този Свят. Преди години Небето ми даде привилегията да вкуся от Тази перфектна Хармония: бях изтръгнат от тялото си и ми беше дадено да чуя Хармонията на Сферите. Никога не съм преживявал нищо подобно на това по интензивност и богатство. Няма нищо, с което да мога да го сравня. Беше толкова красиво, така Божествено, че чак се уплаших. Уплаших се от цялото това величие, защото чувствах цялото си същество до такава степен разширено, че чувствах как се разтварям и дезинтегрирам в Космоса. Така, че аз прекъснах преждевременно този екстаз и се върнах обратно на Земята. И сега, разбира се, съжалявам! Но поне за няколко секунди, аз чух и видях, преживях вибрацията на Цялата Вселена. Скали, дървета, звезди, планини, океани и слънца, всяко живо същество, пееха заедно в такава Величествена Сюблимна Хармония, като че … но не! Това не може да бъде сравнено с каквото и да е във физическия свят. Аз се уплаших! Защото беше толкова мощно, толкова интензивно, че ако продължеше само още няколко секунди и щях да бъда дезинтегриран. Небето ми даде тази опитност, за да си имам представа каква е истинската Небесна Хармония. Питагор, Платон и много други философи са говорили за тази Хармония, но колко от тях действително са я преживели? Сега, дори само спомена за това преживяване е достатъчен, за да изпълни душата ми, да поддържа, усилва и подхранва духовния ми живот. Стига ми да знам начина, по който е устроена Вселената, как всичко вибрира в Хармония, в акорд с Волята на Космическата Интелигентност, от Която всичко живо, всяко същество е получило своята собствена лична нота, своя глас. За съжаление, ние не можем да бъдем свидетели на това, как Създателят акордира и хармонизира своите творения. Но на мен ми стига само да помисля за това, за да се намеря в състояние, което е отвъд всякакво описание. Повярвайте ми, нямам намерение да ви заблуждавам. Небето слуша думите ми и би било смъртоносна грешка да лъжа пред лицето на Небесата. Пред лицето на Всевишния, пред всички сублимни интелигенции аз ви казвам следното: аз съм слушал Музиката на Сферите. Можете да ми вярвате или не, както желаете, това няма никакво значение за мен, но аз смятам, че това е една от най-редките привилегии, която едно човешко същество може да получи... Не мисля, че този текст има нужда от обяснение, всичко е пределно ясно. Просто трябва да помните какво съм ви говорил за хармонията: Ако живеете, за да постигнете хармония в себе си и да я разпространите около вас, няма да има нужда да работите върху развиването на всяко отделно качество и добродетел. Сега, за пръв път ви казвам, че не трябва да се опитвате да работите върху придобиването на отделни добродетели, защото това е метод, който изисква прекалено много време! Един цял живот няма да ви стигне и докато работите върху едно качество, какво ще правите с останалите? Целият ви живот ще мине в опити да станете търпеливи, или толерантни, или внимателни, и всички останали качества ще бъдат пренебрегнати. Така, че повтарям: не се фокусирайте на едно или друго определено качество. Концентрирайте се само върху хармонията и тя ще накара всички останали качества да разцъфтят. Това е моят подход – аз не се занимавам с никакви качества сами по себе си – не правя опити да стана щедър или търпелив, или приемащ. Просто не си струва труда. Би било загуба на време. Аз се интересувам само от установяване на хармонията и от собствен опит знам, че това ми позволява да проявя също и всички останали качества, тъй като хармонията ме кара да бъда интелигентен, мъдър и разбиращ. Опитайте се да бъдете мъдри или мили, когато вътрешният ви живот е в бъркотия: няма начин да успеете! ..." Mихаил Иванов, Бонфен, 27 август,1970 Горните прекрасни редове са само няколко бисера от книгата на Михаил Иванов (ученик на Учителя) "Хармония"! Може да бъде намерена в български превод в ел. библиотека спиралата.

О'к, Хриско, сори! Явно аз виждам телета под воловете ! Чебурашка, ти с тези гуш, мечо, обичам те - направо сякаш три години сме правили голямото издърпване... Какво да ти кажа... Та, по темата за парите и психотерапията. За мен психотерапията е едно невероятно вълнуващо пътешествие - в душите на хората и в собствената ми душа! Всеки човек, дори и с едно и също психиатрично разстройство да е, има свои си особености, свои си преживявания, опит, параметри. Това е едно постоянно експлориране на непознати земи - чувствам се като капитан Магелан, като някой от древните мореплаватели. Защото след цялото ми запознаване с постиженията на съвременната психология и психотерапия, виждам, че всички знания са само "може би" и "според мен", често си противоречат и взаимоизключват дори - според школите и визиите. Невероятно пътешествие е това психотерапията - като едно ежедневно гмуркане в психичните коралови рифове, пълни с много красота и бисери, но и с акули, баракуди и какво ли не... Та, когато правиш това, което обичаш, парите идват! Идват, защото вътре в теб любовта към занятието ти вече те е направила богат!

Разбира се, че съществува! Точно в скритите, невидими елементи е главната сила! В този контекст, общуването с хармоничен, спокоен, толерантен и благ човек като теб, Донка, се явява истинска психотерапия! Именно когато даден човек не може да намери такова общуване поради вътрешни или външни причини, му се налага да ходи на психотерапия (официална). Наистина любовта, разбирането, човечността, спокойното личностово присъствие са най-добрите терапевти! За скрита психотерапия за терапевта? Не е желателно - нарича се позитивен контратрансфер, което може да доведе терапевта до влюбване в пациента, до отношения извън терапевтичната връзка. Но определено с някои пациенти има "кликване" в дълбочина, един взаимен хармоничен резонанс - и именно тогава терапията работи успешно. Защото човекът получава освен методите на терапията и сърцето на терапевта. И обратното. Един взаимен огън, който се разгаря тихо и невидимо и изцерява дълбинно. А терапевтът е нужно да е достатъчно зрял, за да поддържа ставащото в терапевтичен контекст. Може да се нарече просто удоволствие от работата...

Ами наистина се жегнах! Защото пиша от все сърце! Както и работя и се влагам целия, мозък и сърце и душа и воля и въображение и слабост и сила! И дори да исках, не бих могъл да злоупотребя с пациентите си - душа не ми дава! А иначе е лесно - практикувам хипноза вс епак - но не за да задоволявам някакви хлапашки его прищевки, но за да помагам. В други части на държавата, в която живеем, между другото, в Европейския Съюз, 45мин. психотерапия е 100-150 евро... Дори при разликите в цените, тук таксите на терапевтите са далеч по-ниски от реалните! не влагам грам преувеличаване - просто знам колко влагам в обучения, време за тях, както и в самата работа, далеч по-фина и прецизна от други, много по-платени в Б-я професии, просто защото са по-утвърдени и по"пипними". И тук обаче психотерапията започва все повече да заема мястото си и едва ли след десет години цената на час терапия ще е колкото подстригване ... Благодаря ти за обратната връзка! Сигурен съм, че психотрониката (магията или парапсихологията), която практикуваш, е много интересна дейност. Аз самия имам интереси в тази област, макар и да се представям в научната...И не те виня, просто споделям. Никого не виня - просто съм прекалено разкрит! А когато си такъв и двадесет годишни индивиди, през призмата на току що излезлия от тийн годините си опит започнат да леят нещица върху теб - просто не е приятно! както и да е! Хайде да спим, живеем, работим и по-малко да пишем! най-малкото, защото не се плаща - казано къде в кръга на шегата, къде не ...

Ами не е точно така, поне специално за зъболекарите. Учат пет години, другото е опит. В психотерапията се учи определено повече - приблизително три пъти повече и поне толкова по-скъпо. Ако зъболекарят работи със зъботехник и плаща за материали, то терапевтът работи със супервизор, а материалите муса постоянните му обучения - практически доживот! Разбира се, всеки получава колкото си иска и може. Нещата се случват в социалната пазарна среда. Психотерапията обаче е нова за България и определено е недооценена като цяло, затова и таванът на плащането и е далеч по-нисък от реалното. Това просто е факт и ще се промени в следващите 15-ина години. Това сериозно ли го казваш? Дали всички терапевти го правят? Масова практика ли е? Всъщност ми се е случвало, да, не мога да си кривя душата. Но не в отрицателен смисъл. В терапиите, които ползвам по-дълга терапия е примерно вместо 12 сесии да се видим с човека 14 или 16. И определено тези няколко допълнителни сесии не са протакане, но активна работа и завършване на процеса. Понякога се работи и по-дълго, но просто защото има нужда - аз работя предимно клинични случаи, психиатрични разстройства на ниво невроза - тревожни разстройства(основно), депресия и т.н. Имам и немалко случаи на болезнена ревност, както и просто лични проблеми или структуриране на цели, вземане на решения и т.н. Но, определено понякога се налага по-продължителна работа. Особено костеливи са хипохонрията (като психично разстройство, а не прост разговорно приетата за такава) и дълго време носените натрапчивости. Имал съм и доста случаи вече на психози - шизоафективно и биполярно, психотичн адепресия със суицидни импулси, параноидна шизофрения... Понякога по-продължителната работа е нужна. Например ри жените с панически атаки - има методи, които могат да ги освободят много бързо от страха им, или по-скоро от отношението им към него и оттам се променя всичко. Но те самите не са готови за това и самите те заявяват, че искат постепенна и плавна работа. Имах случай на жена с паническо разстройство, при която приложих по-драстични процедури, което доведе до спирането на терапията - просто прекалено бързо я тласнах към по-силни преживявания, воден именно от желанието си за бързи резултати... Защото ставащото носи известна несъзнавана изгода от една страна(вторична полза), а от друга самата женска психика изисква по-щадящи и меки, заобиколни методи - поне при повечето жени. При мъжете е друго - имам вече доста случаи на мъже с паник атаки, с които приключваме и то успешно след само 3 сесии и евентуално още две три - при нужда от допълнително калибриране и затвърждаване на постигнатото. При мъжете, след като преценя капацитета му и готовността му за по-драстични методи и след предварителната настройка на отношението, практикувам директен сблъсък с ядрото на страха им и пребиваването в него с променено отношение - което бързо води до погасяването му и образуването на нови мозъчни "пътечки" - буквално! Та - има причини за забавяне в терапията, които са обусловени и от пациента или от самата тежест на проблема. Моля бъдете толерантни към грешния, разрешил си да споделя открито психотерапевт - в развитие! Защото при подобни реакции - и от сорта на по-горните (Хриско), пълни с явна агресия и пълно неразбиране, ми се изпарява каквото и да е желание за откровеност и искреност, които иначе имам в изобилие! Моля за оценяването им! Това сериозно ли го казваш? Дали всички терапевти го правят? Масова практика ли е? Въпросът не е до мен, но си позволявам да изразя лично мнение. Да, това е масова практика - да се превръща пациентът в абониран за услутите на терапевта, да се протака помощта и по този начин той става зависим от услугата и постоянен източник на средства. Разбира се, ако терапевта е достатъчно търсен - той няма да има нужда да прибягва до подобна тактика, т.к. няма да насмогне да помогне на всичките си пациенти. И именно прилагането на подобна тактика често е критерий доколко даден терапевт е търсен. Според мен, ако терапевта работи на достъпни цени и с времето се докаже като ефективен - няма да е необходима подобна тактика. Наблюденията ми, обаче, са че много "колеги" тръгват с хипер-самочувствие и завишени неоправдани такси и разчитат не на висока посещаемост следствие на високия си професионализъм, а на десетина богати наивници, които да абонират за услугите си в дългосрочен план. Смятам и, че помощтта от страна на терапевта трябва да се изразява в това да помогнем на пациентите си да "се изправят и да тръгнат сами по пътя си", а не "да ги учим да ходят" и да им внушаваме, че без нас са загубени. Ето това се казва избирателност в пресяването на информацията и филтриране. Чебурашка, ти откъде знаеш каква е практиката? По-горе писах как стоят нещата при мен. Знам как стоят и при много други от най-добритетерапевт в Б-я (аз съм извън това число и скоро няма да бъда...). Ти откъде знаеш? Психолог ли си? Психиатър ли си? Психотерапевт ли си и откъде освен от презумпциите ти идват заключенията ти? Хубаво,че имаш практика с хора, но е в друго амплоа - нищо лошо, но просто не е точно психотерапия. Аз самия работя именно психотерапия - не съм идеален, уча се, но за краткото време на развитието си, се псравям по-добре примерно от 40год. практикувал психоаналитик - без да се шегувам - просто школите и методите които ползвам, го позволяват. Аз самия съм малък никой... Откъде, за бога знаеш как стоят нещата в психотерапията? Може би познаваш този или онзи терапевт - но да заявяваш свръхгенерализации на базата на пожелателното мислене, пречупено през "картата" ти, не значи много за това как стоят действително нещата. Точно когнитивната терапия учи клиента именно на това - как сам да си бъде терапевт - при това много бързо и ефективно. Ако няма резултати, просто се постъпва честно и се насочва човека в най-подходящот за него направление. Вие ме изкарахте по-черен о дявола мили хора - благодаря ви за което! з си мислех, че пиша всред приятели - мхм, да! Благодаря ви! Е, от целия ми постинг за това ли намерихте да се хванете? Браво на вас, честито! Аз не знаех, че пиша за реклама - мислех,че просто общувам някакси, както и да е... Аз опрделено съм нов терапевт, имам мнооого какво да уча в следващите 50-на години - ако е рекъл Господ! Та - благодаря на всички за нахвърлянето - определено го оценявам сърдечно! Защо ли наистина толкова пиша в този форум, защо ли си разкривам душичката? Защо пиша дори между сесиите си,защо ли пиша сега, след работния си ден, от работното си място? Пиша с абсолютна разтвореност, вероятно прекалена, особено видно за мен след приятелското поставянена телета под воловете ми и хващане за сламките ми! Благодаря ви още веднъж, мили интернетни приятели! Бъдете здрави!

Сега посещавам седем уикенд семинари по НЛП - практик. Сертифицирани са от Ричард Бандлър, един от "татковците" на тази разговорна хипноза и психология на общуването, невро лингвистичното програмиране. Семинарът струва около 1000 евро. В същото време продължавам със супервизия в когнитивната терапия, където също се плаща - 120 лв. месечно. Плащам наем за кабинет - немалък. Имам и по един семинар месечно по "Positum" психотерапия (метод на Носрат Песешкиян) - 70 лв. месечно. Ходя на обучение и по "Фокус в решения", която школа се съчетава чудесно с когнитивната и нлп терапии - тя също ми струва 100 лв. месечно. В същото време се интересувам и чета различни текстове. Имам способността да интегрирам различните подходи, или както се казва в НЛП, да "свалям" моделите им, да извличам работещото от тях, за да ги съчетавам в единна действена сплав. Посещаването на различни обучения и семинари ме обогатява много и определено е по-ценно от едното четене на книги по въпроса, защото се предават методите in vivo. Всичко се плаща обаче. НЛП мастер нивото ще бъде още по-скъпо от практик нивото. Интуицията и резултатите от практиката ми говорят, че цялото това плащане "си струва" - ставам все по-добър, та чак умишлено бавя терапията, за да не приключвам случаите прекалено бързо - трявба да се яде... В същото време тръгнах и на зъболекар, където добавената стойност печалба е огромна - което ми струва около 1000 лева месечно. Плащам и наем за апартамент в столицата плюс парно, вода, телефони, нет и т.н. консумативи. Въобще: ПЛАЩАМ! Това ми плащане в областта на психологията и психотерапията продължава вече няколко години и ако изчисля колко съм инвестирал в обучения, сигурно ще има към десетина, та дори петнадесет хиляди лева вече... Плащам си ги от собствените си доходи, нямам чичо, който да ми е оставил наследство от Америка . Да, доходите ми са добри, доста повече от средното, но като сложа цялото плащане за продължаващите обучения, наеми и т.н., не остава много повече от доходите на Асан и Айше, които живеят на социални осигуровки. Имам между другото добър познат просяк, ром, с който често си говоря - ами че неговите доходи са с пъти по-големи от моите ... Звучи смешно или странно, но е факт! Знам, че е нормално да плащам - в общество сме, в което парите са като кръвта в тялото ни. Повече плащаш, повече и получаваш ! Мисълта ми е, че няма нищо ненормално да плащаш, както няма нищо ненормално да получаваш. Ако се стремиш да не плащаш поради бедни разбирания, ще имаш бедни задръжки и при получаването! Аз засега умишлено държа таксата си пределно ниска, на ръба на едната илюзия! Умишлено, защото се стремя да давам на пациентите си оптималното качество на разумни за тази държава цени. Предполагам, че ще задържа минимална такса още около година, но не завинаги. В цял свят психотерапията е скъпа услуга! В България, поради новостта на тази услуга и поради по-финото естество на работата, както ползвателите на тази услуга, така и предлагащите я, не я оценяват адекватно. Да, психотерапията не произвежда болтове и гайки, не работи с гаечни ключове, инструментите и са в невронните мрежи на терапевта, а резултатите, в живота на пациентите - но именно това прави услугата още по-деликатна, тънка и ценна! Някъде някой беше цитирал Петър Дънов, перифразирам по памет: "Който дава от себе си, да взема пари, който провежда Бога през себе си, да не взема!" - ами по тази логика би трябвало всеки разтворен за трансперсоналната сърдечна вибрация във всяка една професия да спре да получава социалното разменно средство - парите - били те хартиени или като електронни импулси в банковата социална система. Но тогава би трябвало всеки сърдечно разтворен за божественото човек да стане или просяк или монах. Учителят Дънов често говори от едно доста абстрактно и от позицията на едно строго суперего ниво и позиция. Не мисля, че буквалното му разбиране винаги е адекватно, но че думите му, макар и верни на едно по-идеално ниво на съществуване, имат нужда от "смъкване" до конкретната реалност и адаприрани в работещи за нея. Михаил Иванов например го прави! Моля придържайте се по темата без прекалени философски отклонения!