Орлин Баев

Полезният пренос чувстваш по-скоро като приятелско топло чувство към терапевта си, като към близък човек, добър приятел, с когото можеш да бъдеш разтворена докрай и да му се довериш с радост! Когато/ ако това се превърне във влюбване, започваш да проектираш нереални очаквания и надежди за сближаване, които "дерайлират" психическата ти нагласа извън психотерапевтичното отношение!

Да, Станимир е много прав! Добре е да помислиш какъв точно искаш да бъдеш! Когато дойде страха и гей мислите, подходът е както вече обяснихме, приемащо разтворено пребиваване в страха у мислите, което ги разтваря. Когато това стане обаче е добре да насочиш ума си към желан от теб идеал, към който да се стремиш! Докато пребиваваш разтворено в мислите (exposure method), прави следното упражнение: дръпни вниманието си отстрани мисълта, излез от нея спокойно. После пак влез в нея. Промени я - спокойно, като игра. Промени образите, звуците, цветовете, миризмите. Направи картините по безцветни и неясни например. А после се дръпни леко и погледни образите, сякаш ги гледаш отдалеч, през обратната страна на един далекоглед! Всичко това спокойно и леко, на игра, с приемане и като на шега!

Веднага още при възникването на чувството го споделяш с терапевта си! Според мен лекият позитивен пренос не само, че не пречи, но спомага положителният развой в психотерапията, поне в когнитивната, която е фокусирана в цел и решения! Спомага, защото пациентът с охота поглежда психиката си от друг ъгъл, а страховете, вината и тъгата лесно биват трансформирани с техниките на терапията на фона на лекото влюбване на преноса. Върху трансфера се говори, като терапевтът "оголва" психомеханизмите на ставащото, а пациентът разбира, че преносът му тече като проекция на чувство към въображаем негов образ, авторитет, най-често родител - и няма много общо с реалната личност на терапевта, която всъщност пациентът вижда идеализирано през преноса си! Ако обаче нормалният позитивен трансфер прерасне в истинско дълбоко влюбване, това пречи на терапията също толкова, колкото и силен негативен пренос. Всъщност, като се замисля, всяко влюбване всъщност представлява илюзията на позитивния трансфер, виждането на човека през идеализирания филтър/ образ на ендогенно психичен позитивен авторитет.

Здравей отново, Георги! Аз също ти благодаря за учтивостта ти и за смелостта ти, която проявяваш като четеш, търсиш, стремиш се към промяна в себе си и в ситуацията си! Виждам, че за своите 14 години си един вече доста зрял млад мъж. Просто житейската ти ситуация те прави такъв, което е за добро, погледнато в дългосрочен план! Имаш далеч по-голяма самостоятелност от повечето от връстниците ти! Това е чудесно и съм сигурен на милион процента, че след време ще бъдеш един много успяващ млад човек - именно поради преживяванията си сега! Защото те правят дисциплиниран, търсещ, самостоятелен, добър мениджър на себе си (най-малкото правиш всичко, за да стане това), а оттам след време би бил инициативен и пробивен в каквато и област да се насочиш! Затова благодари на обстоятелствата в живота си, на мама, на татко, на мащехата, на трудностите! Приеми ги с радост спокойно и с вяра! Ти имаш вяра в Божественото - знай, че всичко, което ни се дава е точно най-доброто за нас в дадения момент. Никога няма наказания, но просто задачи за решаване. А във всяка трудност се крият диамантите на възможностите за израстване, придобиване на мъжество и спокойствие! За родителите ти и ставащото в теб: по думите ти ми се струва, че уверено си тръгнал да съграждаш себе си по модела на баща си. Ставаш все по-самостоятелен, справящ се, отговорен - какъвто е и той. Знам, че с болестта на мама никак, ама никак не ти е лесно... Но това са житейските задачки, които животът ти поставя,а те са най-добри за теб! И виждам, че се справяш много добре! Ти си чувствителен, дълбок млад мъж с много добри качества! Тази ти чувствителност е нещо чудесно, защото ти дава възможност да обичаш истински и да се радваш на нещата от живота много по-пълноценно. Понякога обаче е предпоставка за по-лесното ти "жегване", раняване и някои страхове, от които се защитаваш като градиш малко по-твърд от нужното характер. За да решаваш успешно задачите, дадени ти от живота в ситиацията в която си, ти предлагам да помислиш и поработиш върху следните неща: - Прости си за посягането на мама! Станалото, станало - вината никога не помага. Помага само прошката, обичта и спокойното разумно мислене и поведение! Можеш да си повтаряш понякога: "Прощавам си! Обичам се! Приемам се изцяло и безусловно!" - Прости на баща си! Обидата ти е нормална, напълно нормално е да ти е трудно да приемеш личния живот на татко с друга жена, така е! Опитай се да го разбереш обаче. пробвал е, старал се е, правил е всичко за теб и мама, жертвал се е, давал е всичко от себе си - колкото и както е могъл, а и продължава и сега да дава предполагам. В същото време обаче му е натежало и когато се е появила другата жена, просто се е почувствал спокоен с нея. Той също е човек и също има нужда да бъде спокоен и щастлив. Прости му! - прости на майка си! Може би го съзнаваш, а може би не, но може би гневът ти към мама се дължи на това, че би искал да е като другите майки, да се грижи повече за теб, да е зад теб емоционално в по-голяма степен, както и битово, за прането и чистенето и готвенето и т.н. Нормално е да искаш това! Но, тя не е виновна за болестта си! Тя е преди всичко биологично заболяване! прости на майка си! Сега ти си мъжът в къщи. Обикни я каквато е. Благодари и! например така: "Благодаря ти, мамо, за това, че съм тук на тази земя и имам всички тези възможности за растеж и развитие! Благодаря ти!" - Намери начин да намериш баланс и хармония в себе си, които са независими от външните събития - чети книгите на Петър Дънов, започни тренировки по йога (но в зала, с група, а не само сам). - Повярвай си: можеш да ползваш долните мисли, които да си повтаряш от време на време. Те малко по малко ще заживеят в теб все по-силно и ще станат част от психиката и живота ти! "Аз имам право на себеотстояващо поведение при нечестно отношение или критика! Аз имам право да прекъсвам и искам пояснения когато не разбирам – защото е нормално да не съм компетентен във всичко! Аз имам право да изисквам промяна, когато тя е правилната алтернатива! Аз имам право да търся помощ – именно защото съм силен и осъзнавам реално възможностите си! Аз имам право да чувствам и изразявам тъга понякога – защото приемам естествените си чувства и именно защото съм силен имам правото да ги изразявам! Аз имам право да не поемам отговорност за проблемите на някой друг, когато имам нужда от спокойствие и лично пространство! Аз имам право да не се оправдавам пред другите – защото си вярвам, а за мен говорят делата ми и силното ми присъствие! Аз имам право да не предугаждам нуждите и желанията на другите хора – когато те ми бъдат ясно заявени, тогава имам правото да реша дали да се съобразя с тях или не! Аз имам правото да не се притеснявам за благоразположението и доброжелателността на хората – защото самочувствието ми зависи единствено от собственото ми мнение и присъствие на духа! Аз имам право да бъда неутрален в някои ситуации или да имам свое мнение – защото не винаги едната от две спорещи позиции е вярната! Аз имам право свободно да изразявам емоциите и речта си! Аз съм ценен в този живот и имам незаменимо място в него! Аз съм значим и имам право да бъда такъв, какъвто съм! Аз имам право на свои собствени мнения, изводи и разбирания! Аз имам правото да игнорирам съветите на другите когато осъзнавам правотата си – защото си вярвам и съм неутрално честен със себе си и тях! Аз имам право да казвам “НЕ” спокойно и без угризения, когато това е нужно – защото вярвам на преценката си и моето самочувствие зависи единствено от собствените ми избори и оценка! Аз имам право да греша! Аз имам право гъвкаво да променям мнението си когато е нужно, но и спокойно да отстоявам позицията си, когато е обективно правилна! Аз имам право да бъда спонтанен, естествен и непринуден! Аз имам право да слушам сърцето си и да вземам решенията си на базата на желанията на душата си – спонтанно и естествено! Аз имам право да съм емоционално толерантен към себе си и другите! Аз имам право да приемам себе си такъв какъвто съм! Аз имам право да обичам себе си! Аз имам право да обичам хората! Аз имам право да бъда щастлив, спокоен, естествен и спонтанен! Аз имам право да приемам живота за добър! Аз имам право да приемам хората за добри! Аз виждам недостатъците на хората и ситуациите и действам разумно, но виждам и дълбоката разумност зад привидностите и избирам да се фокусирам в нея съзнателно! Аз мога да прощавам на себе си! Аз мога да прощавам на хората! Обидата няма да промени случващото се към по-добро. Затова прощавам емоционално и с това се освобождавам от тежък товар, а в същото време действам разумно и обективно! Аз имам право да греша – нормално е да се греши, когато се уча от грешките си! Аз имам право да приемам и уважавам собствените си чувства, да се вслушвам в тях и спокойно да неутрализирам ненужните – с помощта на разума и разтварянето им в спокойствието ми! Аз имам право на собствено мнение! Аз имам право на собствено уникално присъствие в обществото! Аз имам право да вярвам в живота и хората! Аз вярвам в глъбинно човешкото във всеки и в дълбокия смисъл на живота! Аз съм вътрешно свързан с всичко и всеки и имам право да бъда отворен и естествен!'' ................................................................................ ............. Разкажи повече за характера си, за реакциите си, за чувствата си и мислите си!

Здравей, Георги! Правилно постъпваш относно exposure therapy - но вместо да си повтаряш тези работи, по-скоро оставай в наблюдение на мислите, знаейки, че това са просто мисли! Наистина са просто мисли. Тръгнали са от заключението ти, че щом не ти става всеки път, щом си до хубаво момиче и си гей. Това обаче е едно абсолютно погрешно заключение. Няма как да си възбуден винаги щом видиш или си до хубаво момиче - някога ще си, някога не, нормално е. Плюс това, пикът на лесната ти възбудимост тепърва ще нараства и ще бъде най-голям между 16-19 годишна възраст. Но дори и тогава е съвсем нормално понякога освен простото присъствие на момиче до теб, да има и допир, а и чувство! Организмът ти преминава през цикли, ритми, които зависят от денонощието, от различните телесни химични реакции в теб - понякога хормоните ти са по-заредени, понякога по-малко и това е абсолютно нормално - за всеки мъж! В обществото ни сега цари едно много криво отношение към секса, но ти нямаш никаква вина за това, просто растеш в такова време. Просто виж ясно механизма, който ти поражда тези мисли: погрешно заключение, което води до страх, че си гей и борба против този страх/ мисли. Колкото повече се бориш обаче против този страх, толкова повече това вярване, мислите и страха нарастват. Но, този механизъм не си ти! Той е като бъг в програмата ти и начинът да се справиш с него не е битката с мислите или страха нито бягането от тях! Ти си разбрал и вече си работил така - да осъзнаеш, че този механизъм не си ти и просто да останеш смело и спокойно в мсилите и страха -така той се стапя, изчезва и се преобразува в спокойствие, вяра в себе си и смелост! Това е много силен метод! Повярвай си! Има още нещо много важно, което е нужно да знаеш! Според психоанализата във всеки от нас живее и мъж и жена - психически. Просто едното е в превес над другото. В теб определено мъжката част е в превес, знам го, така че всичко си е о'к! Мисълта ми е, че няма мъж, на който да не са му минавали подобни мисли - но никой не си признава, крие. Точно тези, които обиждат "на гей" и се държат мачовски, всъщност е много по-вероятно да са прикрити гейове. Ти обаче имаш смелостта да си откровен, което ти прави чест и автоматично те прави по-мъж и по-хетеросексуален от повечето момчета и мъже около теб - просто е факт! Просто осъзнай, че начинът да намалее страхът, а оттам и мислите ти, е приемането им, абсолютно спокойното ти присъствие в тях. Също така, опитай се да промениш отношението си към гейовете -приеми ги. Не говори за това пред другите, но вътрешно ги приеми, просто си кажи: "Нека съществуват, имат място под слънцето! Приемам ги!". казвам ти това, защото има отношение към натрапчивостите ти. Какъв спорт тренираш? Би ти помогнало ако се запишеш на йога, особено релаксацията - на тялото и ума. Можеш да прочетеш за това е нета и да започнеш да я правиш поне два пъти на ден за по 15-20 минути, както и да се учиш да си по-релаксиран през деня. Разкажи за баща си, за майка си, имаш ли братя и сестри, как са нещата у вас? Какви са характерите на родителите ти, как се сържат, как възпитават, какво чувстваш към тях? Би ли могъл да споделиш с родителите си, че искаш да отидеш няколко пъти на психотерапевт? Можеш да им кажеш, че нещо си напрегнат, без да им обясняваш подробности.

Ами именно затова, че е темата за ясновидството, едва ли ще е удачно впускането в клюки и нападки! Всеки си носи отговорност за постъпките! И всички сме само едни деца в кратките си животчета... Вики, брей - владееш яснотворчеството на яснопоезията, да ти се неначуди човек! Спомняш ли си онази Бодхи Авинаша, дето преподаваше кобра дишане преди 14 год.?

Направо красота! Сега гледам, по-точно слушам едни красавци... Звънях поне 300 пъти, дава постоянно заето, тоест телефоните стоят там единствено за да бъдат записани, докато се рекламират така хората и да им се обадят после за извършване на поредния ритуал по чистене на кърмата(веднъж като питах баба ми знае ли квой туй карма, тя каза: "знам, знам - кърма, женско мляко"...), чакръците и космичното тяло срещу 200-1000 лв. за 15 мин... Е, наглостта вече си има ново име - нагловидство или по-скоро нагловидно джобобъркане! "Мда, обадете ни се след предаването, ще ви приемем - оставаме на нашите лични телефони, които до преди малко не работеха!" Викам сега на жената: "Да взема да си сменя табелката, от терапевт на звезден маг, за три месеца ще си купим апартамент, тъй и тъй му хванах механизма на закачането за суеверия... Плюс малко восък, олово, бобче и други варива и малко махане около човека с ръчички пускайки "месмеричен флуид" - глей кво стаа!" Жената обаче отговаря: "Орлине, само глупости ти в главата бе... !" ... Е, остава ми незавидния път на честен терапевт, който учи през по-голямата част от живота си и външно и вътрешно!

Абе я кажи откъде се купуват, че щом може с лесно, защо да я караме по трудното... ? Спомням си сега някои разговори на видците от телевизията. Гледаш и имаш пълното впечатление, че предаването е на живо. Изписват се номера: "Обади се на този номер сега!". Разговорите са различни - мъже, жени, стари, млади, всякакви. Пита се за нещо - провидецът бърка в а-кашата с овеса и триците на все-ленената наивност на такива като мене иии "имаме участник, познал точните килограми..." - аз виждам в аурата и бъдещето ти. жена ти ще те изостави, гаджето ще ти предложи, това ще стане, онова не. Гледам и не виждам, слушам и не чувам, пипам и не усещам, помирисвам и не чувствам, вкусвам и не долавям... Ако наистина всичко е инсценировка, то всеки такъв изглеждащ "на живо" разговор би трябвало да е нарочно записан. При това всеки "обаждащ се" нарочно да е представян като обикновен човечец, с треперещ глас, с бесъвършенства, с различни диалекти в говора, внушаващи обаждания от различни части на държавицата... наистина ли всичко е инсценировка? Във всички предавания ли? Нима никой не е разгласил как стоят нещата? Аз защо не знаех досега примерно? Провокираш ме да звънна в различни такива предавания, за да проверя тезата ти! Сигурна ли си в целия този фалш, който така провокиращо възниква след твърденията ти?

О, Боже! Това наистина, ама наистина ли е? Дори го пропуснах в предния ти постинг - толкова не ми се вярва да съществува такава откровена наглост и лъжене в очите... О, Алллах, прости мене грешния неправоверен когнитивист... Та, як бизнес значи - не им треба докторати, доцентури и професури, ква ти наука, кви пет лева?! Хората имат дарбата... да лъжат смело... Все още не го вярвам! Възможна ли е наистина такова безочие? Ами че те постоянно за Господ говорят, за карма, за доброто, за вярата... Е, то това знаем, че си е Милтън хипнотичен модел на абстрактно говорене, индуциране на лек транс чрез разговор, ама, срам от нещо нямат ли? Поне от Себе си...

Май предлагането на ясновидски услуги наистина може да се класифицира като едно паразитно бизнес финансово експлоатиращо изсмукващо закачане на "видците" за когнитивните изкривявания, предразсъдъци, магично мислене и логически сривове на хора/ клиенти с недостатъчно здрав разум. И да, хората си държат на вярванията и става "ела вълчо, изяж ме"... А винаги ли тези от тв-то работят с нагласени разговори? Ами какво правят с невежите като мен, които могат да им звъннат? А истински видци има ли? Но наистина енергоинформационни, а не познанийно логични! Има ли? Може би да, ама ...

А кой ти каза, че терапевтите са настроени материалистично? Напротив, наложило им се е, въпреки по-широките си разбирания, преживявания и опит в медитацията да преминат за няколко години през мелето на редукционистичната наука като през това време душичката им е ревяла затворена в материалистичните сухи и кошмарно тесни разбирания. Но тези терапевти са продължили, издържали са научното меле, усвоили са методите и терминологият ана науката, за да могат да прокарат мост между нея и безкрайността! Една нелека задача! Ако някой тръгне да прокарва по-цялостните методи и разбирания направо, просто не му се чува гласчето! Тоест, прави се рапорт, синхрон, подравняване с науката, за да може след това да се поведе в по-широки и високи коловози (рапортът и повеждането са основни принципи в психологията на общуването). Тези терапевти, които въвеждат медитацията в терапията дълго време преди въобще да чуят за наука, са се занимавали с медитация, практикуващи будисти или йоги или исихасти и т.н. са! Миналата година в началото на лятото на конференцията по когнитивна психотерапия в София имаше двама италианци, като основната тема беше именно майндфулнес (съзерцание, пълносъзнателност) в терапията на неврози и психози. Те самите са ваджраяна будисти... Има разлика между когнитивна психотерапия и когнитивна наука. Когнитивната терапия се базира на когнитивната наука/ психология, но е практична, гъвкава и широка. Самата наука е друго нещо!

Да бе, къде ги тези ясновидци? Дори за Ванга не съм сигурен - проследявали са научно твърденията и, но не са били потвърждавани. Колкото пъти съм ходил при ясновидци преди време, винаги съм ходел с вяра и разтвореност. Е, нямаше нито веднъж кой да е да ми предскаже поне някакви общи параметри. Мога да кажа само, че на мен не ми познават - може пък с други да имат по-голям успех, може пък нещо в мен да не им позволява да "видят"! Всъщност, вярвам в ясновидството. И точно в това енергоинформационното, баш езотеричното. Има едно ясновидство, ясноусещане или 'ясноенергоимпулсничене" , което е ежедневие за повечето хора, стига да сме сензитивни за него. Почваш да си мислиш за някого и усетиш нещо различно с него, тръгват образи за него, чувства, мисли, когниции, обадиш му се, а той ти казва :"Абе аз много си мислех да ти се обадя, но не смеех...". и десетки други такива емпатично-мисловни всякакви феноменчета, необясними логично. Понякога попадам на "канал 3" с някакъв георги или някъде по щракането с дистанционното, на пентаграм ясновидци или някои други и се заглеждам. Ами, колкото и да не искам, трябва да призная, че не може винаги само по един глас и да бъде налучкване - ами имат някаква дарба хората - май, де да знам! Иначе в психотерапията, на базата на чистата логика и опита си, след опознаването на човека, можеш да предскажеш поне в общи параметри как ще се развиват връзките му или брака му, в професията дали ще напредва или не, за какво е подходящ и за какво не, каква жена/ мъж са му нужни, за да е щастлив, стереотипите в случването на взаимоотношенията му, които ще преживее и т.н. и т.н. Колкото ставаш по-добър, толкова по-бързо проследяваш тези когнитивни параметри и съответно "предвиждаш", при това с много по-голяма вероятност от ясновидец основната структура на събитията в живота на човека. Смятай, друже, щом го съзнава това някой само с няколко години опит в терапията, какво да си говорим за терапевти с 30 год. опит?! Ми това са си баш ясновидци чини ми се мене грешния гледащ, но не виждащ... айде да спим, че стана утре...

Ескимосите още от млади знаят съдбата си и я приемат като нещо най-естествено. Когато вече не могат да се грижат за себе си, да се движат, дъвчат месото и т.н., децата се сбогуват с тях като ги оставят в леда, близо до бяла мечка, за да преминат по-бързо оттатък! наистина, ако старостта е само една мъка - телесно, емоционално, ако мисълта вече не работи, което е най-важното, ако мозъкът се е спаружил и орехавял, старостта се превръща в ужасна агония. При това по-ужасна за гледащите старците - защото самите старци вече рядко имат ясно съзнание за ставащото. Наистина, в какво се изразява човещината - в поддържане на агонии ли? Докато мозъкът и психиката работят що годе добре обаче, положението е друго, разбира се! Аз имам дядо на 83 год., който се грижи сам за себе си, с изключителен характер е. Никога няма да бъде в тежест, под достойнството му е! И се държи! маминка ми беше същата - дори за погребението си беше приготвила пари, дрехи и там каквото трябва и до края отказваше грижи. Замина си за ден - от инсулт. Въпросното натякване за гледане от страна на родителите си е чиста проба страх, неприемане на факта на смъртта и остаряването, проекция на цял живот непораснала идентичност, липса на зрялост, вкопчване, та дори емоционален терор, изнудване! Въпросът е, че ние българите от малки сме учени, че така е редно. А и нямаме нито достатъчно, нито добри старчески домове. Аз не бих искал да бъда гледан от никого. Бих живял в старчески дом обаче - докато имам някакъв нормален разум. Щом зпочне да се губи умът, съществуването в това тяло става безпредметно! Но, това съм аз, не и родителите ми... Те си заявяват поне 100 пъти годишно: "Ще ни гледаш на стари години, нали?!" И аз: "Ами да, къде ще ида..." Естествено, че обичаме родителите си! Естествено, че няма да ги зарежем и ще си ги къткаме - толкова са направили за нас! Но, кой е правилният начин за това гледане!?! Честото виждане, да, разбира се! Наемането на жена, да разбира се! Ползването на социални служби за готвене също, защо не. Важното е любов да има и здрав разум - поне в едното поколение...

Какво казва науката за съзнанието.

Сега медитацията навлиза много интензивно в психотерапията - правят се неврологични и психологични изследвания за въздействието и при депресия, тревожност, стрес, травми и т.н. и т.н. В когнитивната терапия понастоящем има поне 4 школи, които се основават на съзерцанието. Терминът, който се ползва, е mindfulness, пълносъзнателност.

Накратко: - псевдонауките търсят отзвук и аудитория далеч от научната общност, или в специалисти от други научни области, недобре запознати с тематиката - Или не се цитират научни изследвания, или се цитират избирфателно или частично, тоест хипотезите се нагласяват - Разчита се на субективни опитности, вместо на обективни експерименти, проведени по стандартите на научната методология (отхвърлянето на личната вътрешно психична опитност обаче представлява "изхвърляне на брашното заедно с триците", защото тази вътрешна опитност си е безпределна и може да бъде тренирано обективна, например чрез медитация с трасирани етапи от вече миналите "пътя" ). - В огромна степен се позовавават на вярата в авторитет, вместо базиране на обективна непредубедена неутрална логика/трезво мислене. Съвременната научна психология, а именно когнитивната наука разполага с добър инструментариум за описание на психичните процеси, развиващи се в умовете на правещите псевдонаука - тук само мога да загатна, че в огромната си част тези процеси представляват когнитивни изкривявания, логически сривове и заблуди. Псевдонаука определено има! ................... Но! Едно голямо НО! На свой ред научните методи, особено що се отнася до психиката или до субчастиците, са все още тежички, грубички и опосредствени. Не съм специалист в областта на физиката, но имам някакви познания за съвременната научна експериментална психология/ когнитивна наука. Изключително обективна е! Изключително безпристрастно честна е! Напредъкът и се базира на строгия постъпателен научен метод, пропускането на който най-често води до фантазми и псевдонаука, поле за добър бизнес с човешките предразсъдъци, но не и истинска наука! Обаче, все пак, наблюденията ми над правещите съвременната научна психология говорят, че тънката граница между здравата научна скептика и грубия тесногръд редукционизъм и материализъм често бива прекрачвана. Или въобще въпросният тесногръд материализъм бива приеман за когнитивен и експериментален контекст в полето на науката! Според мен, е нужно съзнанието на честния учен да бъде разтворено за непознатото. Тази разтвореност е и нужен психичен ингредиент за случването на творческия научен процес в когницията на изследователя, а именно на комбиниране на вече наличните познания, изследването им, достигането до нови структурни аналогии в тях и надхвърляне на познатото, трансформиране на наличното знание в откривателство! Последната степен от творческия процес се състои именно в това надхвърляне, трансформиране, а то се случва в по-голяма степен чрез паралелното процесиране на информацията в несъзнаваното на учения. Това състояние само по себе си принципно, неврологично и когнитивно не се различава от молитвения транс и съзерцанието. И тук науката се среща с отдавна известни методи! На това най-високо ниво на научно творчество когницията на учения в тези творчески моменти, часове или дни практически не се различава от тази на религиозния мистик в състояние на съзерцание. Разликата е в теоретичната обосновка, а не в практическия процес! Когнитивната наука (и по-специално изследванията за творчеството)твърди, че в тази степен на трансформация на знание имаме само работа с информация: комбинирана, изследвана и трансформирана. Религиозният пък би казал, че има намеса на друга дименсия... Но, практически разлика няма! Накратко, за успешното правене на наука на високо ниво условието е ученият да умее да поставя когницията си в такова разтворено състояние на процесиране на дълбинни аналогии, индукции и дедукции на сублиминално ниво. А умението да постига това състояние го прави истински обективен и непредубеден учен! Горните редове са наистина частични и биха могли да бъдат разбрани криво при липса на познание за когн. наука. Но, както ида е ...

Накратко: - псевдонауките търсят отзвук и аудитория далеч от научната общност, или в специалисти от други научни области, недобре запознати с тематиката - Или не се цитират научни изследвания, или се цитират избирфателно или частично, тоест хипотезите се нагласяват - Разчита се на субективни опитности, вместо на обективни експерименти, проведени по стандартите на научната методология. - В огромна степен се позовавават на вярата в авторитет, вместо базиране на обективна непредубедена неутрална логика/трезво мислене. Съвременната научна психология, а именно когнитивната наука разполага с добър инструментариум за описание на психичните процеси, развиващи се в умовете на правещите псевдонаука - тук само мога да загатна, че в огромната си част тези процеси представляват когнитивни изкривявания, логически сривове и заблуди. Псевдонаука определено има! ................... Но! Едно голямо НО! На свой ред научните методи, особено що се отнася до психиката или до субчастиците, са все още тежички, грубички и опосредствени. Не съм специалист в областта на физиката, но имам някакви познания за съвременната научна експериментална психология/ когнитивна наука. Изключително обективна е! Изключително безпристрастно честна е! Напредъкът и се базира на строгия постъпателен научен метод, пропускането на който най-често води до фантазми и псевдонаука, поле за добър бизнес с човешките предразсъдъци, но не и истинска наука! Обаче, все пак, наблюденията ми над правещите съвременната научна психология говорят, че тънката граница между здравата научна скептика и грубия тесногръд редукционизъм и материализъм често бива прекрачвана. Или въобще въпросният тесногръд материализъм бива приеман за когнитивен и експериментален контекст в полето на науката! Според мен, е нужно съзнанието на честния учен да бъде разтворено за непознатото. Тази разтвореност е и нужен психичен ингредиент за случването на творческия научен процес в когницията на изследователя, а именно на комбиниране на вече наличните познания, изследването им, достигането до нови структурни аналогии в тях и надхвърляне на познатото, трансформиране на наличното знание в откривателство! Последната степен от творческия процес се състои именно в това надхвърляне, трансформиране, а то се случва в по-голяма степен чрез паралелното процесиране на информацията в несъзнаваното на учения. Това състояние само по себе си принципно, неврологично и когнитивно не се различава от молитвения транс и съзерцанието. И тук науката се среща с отдавна известни методи! На това най-високо ниво на научно творчество когницията на учения в тези творчески моменти, часове или дни практически не се различава от тази на религиозния мистик в състояние на съзерцание. Разликата е в теоретичната обосновка, а не в практическия процес! Когнитивната наука (и по-специално изследванията за творчеството)твърди, че в тази степен на трансформация на знание имаме само работа с информация: комбинирана, изследвана и трансформирана. Религиозният пък би казал, че има намеса на друга дименсия... Но, практически разлика няма! Накратко, за успешното правене на наука на високо ниво условието е ученият да умее да поставя когницията си в такова разтворено състояние на процесиране на дълбинни аналогии, индукции и дедукции на сублиминално ниво. А умението да постига това състояние го прави истински обективен и непредубеден учен! Горните редове са наистина частични и биха могли да бъдат разбрани криво при липса на познание за когн. наука. Но, както ида е ... п.п.: може би това мнение е за "науката и учените през епохата на водолея" -пуснах го и след това видях. Molq iztriite tuk - shte prehvarlia mnenieto v drugata tema!

Хомеопатията си е добра добавка към научната психотерапия, безспорно. Макар и абсолютно ненаучна и на нивото на всякакви магически вярвания, си работи - на принципа на сугестията и самоизпълняващото се пророчество. Добре се съчетава с психотерапията, като психиката на пациента се "закача' за приема на безобидното хомеопатично "нещо', а оттам се спомагат и психотерапевтичните процеси: с помощта на вярата, автосугестията. Понякога може и да е достатъчен подобен метод. Но, при натрапчиво запасяване и въобще при каквито и да е сериозни проблеми, да се разчита само на подобно хомеопатично баене, мхм... Като добавка си е супер. Както и баховите капки или просто светена/ баена вода и т.н (светената вода между другото си има далеч по-научно обяснение от хомеопатията - знаем за водните кристали...). Хората обичат да закачат психичните си процеси за нещо веществено. Далеч по-силно действа фокусирането в самите психични процеси обаче, с което се занимава психотерапията. Зад психотерапията стои богата база от научен рисърч, за разлика от хомеопатията, полагаща основите си (ако има въобще някакви освен имагинерни такива) единствено върху народните магически вярвания, стадното мислене на масовата субективна убеденост и сляпата вяра в авторитет! Но, да, добра си е именно поради въпросното психично "прикрепяне' към дадената чиста водичка или бонбонка. Помага!

Да, идеята да поканите психотерапевт (не просто психолог) у дома на майка ви е добра! Поканете наистина добър терапевт, с продължителен опит! Например Севда Шенкова: 0896641566 . Не очаквайте чудеса все пак! В психотерапията освен опита на терапевта, важна е и свободната воля на пациента. Ако нея я няма, между двамата има пропаст. Терапевтът ще се опита да спечели доверието и грабне вниманието на майка ви, останалото зависи и от нея. Първата среща у дома ви може да направи много, но едва ли ще реши тотално проблема, тъй като психиката на майка ви изисква повече време, още повече, че е жена на години... Едно добро продължение би било тя да осъзнае нуждата си от започване на психотерапия. При това заплащана от вас и поне в първите месеци без знание от страна на майка ви за цената на терапията - защото подозирам, че отношението към парите също е вплетено като част от психодинамиката на проблема! Успех!

Благодаря ви за линка към клиповете - ценни са и много интересни! Да, вярно е, че в Б-я обикновено не се търси специализирана помощ за натрапчивото събиране. Това не значи, че го няма обаче! В Б-я често може да се чуе отзив за психотерапията като нещо, което може да се замести с разговор с приятел на бира или с приятелка на кафенце. Интересно обаче как приятелката би могла да помогне при болезнено натрапчиви мисли - дали познава толкова добре психични механизъм, който ги поражда и поддържа? Или при панически атаки с агорафобия, тежка хипохондрия, натрапчиви ритуали като събирането или двигателни такива. Или при слухови халюцинации във вид на гласове например... Докато гледах клиповете, ми направиха впечатление думите на жената: "Загубих живота си, всичко стана безсмислено!" и "Всичко започна след развода с бившия ми съпруг!". натоящият и съпруг, бивш адвокат пие и редовно му "причернява", като я напада вербално, а вероятно не само... Самата жена също пие. Преедположението ми за ранните и години би било, че е расла в семейство с родители с непредсказуемо поведение, с променливи настроения, често злоупотребяащи с децата си вербално и поведенчески. Родители, които честичко имат скандали помежду си, нехайни са по отношение на възпитанието, имат противоречия помежду си по отношение на много въпроси и за възпитанието на децата. Това залага когнитивни базови схеми с вярвания за изоставяне, липса на емоционална сигурност и обгрижване, злоупотреба и неглижиране, провал и загуба и собствена нищожност. Разбира се, това са само общи разсъждения. Проследяването до ранните години е интересно и ценно, спомага за осъзнаването на психопроцесите в момента. Моят опит обаче говори, че често пъти, в разрез с психоанализтичните хипотези, ранните години са били сравнително оптимални и не винаги са скритата причина за настоящите проблеми. Често собствената завишена тревожност, която се корени в по-чувствителната физиология, е причина за развиване на маладаптивни психични модели на реакция и поведение в зряла възраст! Всичко е индивидуално! Благодаря ви за клиповете още веднъж! Весели празници!

Здравейте! Спомням си една история на Джек Лондон - нещо от сорта беше: "Джон вървеше през ледената пустош вече 10-ти ден. Нямаше кибрит, а и дърва не се виждаха наоколо. Спеше като се закопаваше в снега като куче и дъвчеше сняг вместо течности. Пробва малко мъх, но му се догади и го втресе от него. На всичкото отгоре му се лепна един гладен вълк единак, по-гладен и мършав и от него самия. Преследваше го и му се зъбеше. Чакаше го да се изтощи докрай, за да впие зъбите си в малкото останала плът - и от ден на ден приближаваше все повече радиуса на обиколките си около така привличащото го ходещо месо. През нощта, под снега Джон дремеше с едното око, а с другото поддържаше вниманието си в пръчката, с която ръчкаше изпосталелия и все по-нагъл вълк. Една сутрин заспа, смазан от нуждата от почивка и се събуди от капещите във врата му лиги на вълка и от вълчия дъх на разтворената му паст на сантиметри от сънната му артерия. Джон се изстреля от блаженството на небитието и в следващия миг отново бе в ада на битката за живота си. Вълкът успя да захапе рамото му, Джон го притисна под себе си - чу се квичене и обезумялото от глад животно се изтътри извън дупката цялото треперещо във вопъла си за живот. Но вопълът за живот на Джон също не му даваше мира. На следващия ден видя малко вирче и рибка в него. Опита се да я хване, но тя все се изплъзваше от ръцете му. Джон жертва сухата си шапка ушанка и с нейна помощ в родължение на часове изгребваше водата от вирчето, докато остана само локвичка. Хвана и изяде рибката сурова, още мърдаща в устата му! Погледна облизващия се вълк и слюнката му, която течеше от устата му и топеше леда при вида на хранещото се двуного. Стомахът на Джон свикна и с мъха, който успяваше да погризе с няколкото останали му зъба... Но дните минаваха и единственото, което крепеше духа на Джон, бе волята му за живот. Започна да не успява да стои на краката си - запълзя. Пълзейки, стигна до една скала и се отпусна на нея, вече готов да се предаде в ръцете на смъртта. Вълкът се приближи почти като куче, все още невярвайки, че може да нападне без да получи в замяна остра сопа по муцуната си. В този момент премреженият поглед на Джон видя картина: кораб се полюшкваше във вълните на синьо море. В този миг Джон не знаеше това поредната халюцинация, причинена от мокрия студ, мъха и глада ли беше или вече наистина преминава някъде в рая... или кой знае къде. Но корабът продължаваше да стои там, някакси по-ясно отчетлив и реален от обичайните халюцинации. В следващия миг Джон осъзна: стигнал бе брега на океана и корабът беше реален. Претъркули се през скалата и пълзейки, записука, мислейки се, че вика силно и пробва да маха с ръка. Вълкът го следваше и настъпваше... Събуди се в трюма на риболовния траулер, в легло, завит, с глава на възглавницата.... Оцеля! В следващите няколко дни предимно спа, като се събуждаше само, за да се увери, че топлата завивка и люшкането на кораба не са поредния му кошмар! Кукът му носеше топпа супичка. После стана и се развижи наоколо. Имаше още 20 дни преди корабът да стигне до Сан Франциско. Джон започна да се включва в работата на моряците - нали трябваше да си плати превоза... На кука започна да му се струва, че запсите от сухари подозрително започват да намаляват. Помисли си, че сигурно е дал прекалено големи порции последния път. На следващия ден обаче в коша със сухари имаше останали само корички и трохи, в които се разхождаха обичайните корабни "домашни любимци", хлебарките. Един от моряците, който със светнали очи наблюдаваше почудата на кука, се доближи небрежно до него и му прошепна нещо на ухото. След малко капитанът, кука и още няколко моряци бяха около койката на Джон, ръкомахаха и слисани, не знаеха как да реагират. Под вдигнатия дюшек, до стената, под одеялото, навсякъде където можеше да се скрие и покрие нещо, имаше сухари... " Та, компулсивното събиране, според ДСМ-4 и МКБ-10 е вид обсесивно компулсивно разстройство, обсесивен ритуал, който "защитава" от сублиминални страхове, ирационални вярвания. Според един от кумирите на съвременната психотерапия, Носрат Песешкиян, това което истински и силно въздейства върху психиката ни, са не толкова и не само екстремните тежки преживявания, но преди всичко малките ежедневни стресове и проблеми, които не успяваме да преработим в "психичния си стомах". Може би "вашият човек", за когото питате, е преживял тежко лишение, а може би психичните му нагласи в ежедневните му преживявания през годините са го карали да вижда ставащото твърде тежко, като са го карали да се "обгражда" чрез стремеж към сигурност, задоволяван по различни ефективни или не начини. Вероятно в даден момент събирачеството е започнало като част от тази "защита", а впоследствие се е затвърдило като компулсия. Ако е поддържана дълго, компулсията затвърждава дори ясно проследими с мозъчно сканиране невронни пътечки. Промяната на тези невронни пътища на неадаптивния навик става чрез комбинацията от прием на медикамент, изписан от психиатър и психотерапия. Според изследванията, ефективната психотерапия при ОКР (OCD), е когнитивно поведенческата. Схема фокусираната терапия също, като част от когнитивните терапии! Важна роля има научаването на издържане на напрежението, на тревожността без погасяването и чрез ритуала на събиране, но по други, адаптивни начини. Анализът, осъзнаването на жизнените ситуации и психични движения, които поддържат ритуала и реструктурирането им, е част от когнитивната работа. Водената визуализация, хипнозата и медитацията пък са най-сърцевинната част от терапията! Както казва една от най-добрите терапевтки в Б-я, Мадлен Алгафари, "Психотерапията е най-доброволният процес!". Терапевтът само фасилитира свободната воля, възнамеряването на човека за промяна! Така че, да, изисква се силната му мотивация за терапия и постоянството му в нея колкото е нужно!

Здравейте! Схема терапията е една от модалностите в семейството на когнитивните терапии ! В България когнитивно поведенческата психотерапия се преподава именно по тези пет домейна и 18 схеми на схема фокусираната психотерапия на Джефри Йънг. Представлява извличане на най-доброто от иначе мудната и нерезултатна психозанализа и апгрейдването и до фокусираната в решения методика на когнитивната терапия! Българските когнитивни терапевти, поне тези, които се учат в "институт за екология на мисленето", се обучават основно в схема терапия, без разбира се да се ограничават до нея, тъй като богатството в голямото семейство на когнитивните терапии е изобилно! В един много систематизиран вид в схема терапията се включва най-ценното от психоанализата - изследването на родителския стил, ранните години, но разбира се, се продължава с активно реструктуриране/ рефрейминг на маладаптивните схеми, без да се чака да се случи някакъв магичен инсайт, както в психоанализата! радвам се, че ви е харесала терапията - наистина си е за харесване !

Всъщност въпросът не е дали астрологията е наука, а дали критериите за научност са достатъчно обективни по отношение на закони, до които не са достигнали с помощта на логиката и научния експеримент. Има една различна наука, чиито закони се схващат от сърцето и цялото същество и се проверяват в опита, твърде различен от лабораторния експеримент. не мисля обаче, че е нужно противопоставяне на науката такава каквато е сега и онези по-широки "логии", чиято доказуемост се установява по различни от твърдия научен експеримент начини. Твърдата наука е желязно обективна - но е описателна, не и преживелищна - логиката на разума описва, стоейки отстрани. По-широките "логии" (астрология, трансп. психология, хомеопатия...) обаче се доказват преживелищно и чрез тихия глас на интуицията. От гледна точка на твърдата наука в тези "лъженауки" има много нелогичности. Например напълно вярно е, че астрологичният език е твърде общ - своего рода хипнотичен милтънов модел, чиито неясноти се запълват от несъзнавното на четящия хороскопа, така "потвърждавайки" верността му. Това обаче не са достатъчно валидни аргументи за отхвърлянето на астрологхията или хомеопатията и т.н. като измислица. Моят опит с астрологията говори, че да, дава знания за човека на едно твърде общо, архетипно ниво, а свободната му воля може да ползва общите предпоставки както си иска. истината според мен е нейде по средата - едновременно в трочните науки има желязна обективност и доказуемост и едно много бавно, но сигурно постъпателно нарастване на познанието - но сами по себе си са много ограничени и бездушни, защото най-високият таван за точната наука е експлицитната логика - а тя е само едно ниво в човешката когбниция - над нея има и визия логика и каузално архетипна и недуална когниция. Тези последните са инструментите на "меките" науки - за ползването им обаче се изисква фина душевност и отворено сърце, или по-научно казано, интуитивно паралелно процесиране на информацията и директно чувстване на цялостта, единството на всичко. Според мен, съчетаването на точните и меките науки е добрият вариант. Иначе се превръщаме или в дървени материалисти скептици или във фанатични фантазьори! Скромното ми мнение е, че този специално сайт има нужда от по-добър баланс в това отношение - блюдата на горните две везни клонят към меките науки, което според мен представлява нарушаване на хармонията в името на проецирането на пристрастия! Донякъде е нормално, но ... главата на интуицията, вярата и любовта в небето, но краката на здравата логика на земята...!

Да, така е - будност!

Принципно е така, Мона! Защото най-честата характерова структура на склонните към престъпления попада в личностовите разстройства, преди наричани психопатия или характеропатия: социопатия, нарцистично, параноидно личн. р-во и т.н. В психотерапията е добре известно, че личностовите разстройства са по-трудни за повлияване дори от психозите. Притежаващият характеропатия се чувства добре с нея и по правило рядко допуска, че има нужда от промяна. А от социопатията му страдат околните, не и той. Когнитивно поведенческата терапия има добри успехи с личностовите разстройства. Терапията обаче е с години. Човекът никог не идва заради психопатията си, но най-често поради депресията, която възниква, когато не успява да си я наложи над околните. Ако е достатъчно интелигентен и осъзнае реалния мейанизъм на проблемите си, фокусът може да се премести от симптомите на депресията в актуалната причина за възникването и - психопатните характерови особености. В терапията добре се знае обаче, че такова желание за по-дълбока работа при характеропатиите е изключение. Тоест, както казва и Божидар, човекът не иска сериозна и дълбока работа, просто не смята, че му е нужна. Но, това е за темата за личн. р-ва. Разбира се, далеч не винаги ако си в затвора си психопат - понякога човек греши. А понякога и бива набеден, въпреки, че е невинен. Затова наистина в затворите е нужно да има психотерапевти. Доколкото знам, в Бълг. затвори има по един психолог. Ходят и стажанти студенти по психология. Бях чел някъде из интернет, че в някои затвори се прилага комбинация от трудотерапия, суровоядство, молитва и медитация като ежедневни занимания. Божидаре, може би си прав, че свалянето на модели се отнася предимно за комуникацията. Но, като комуникация може да бъде погл3днат всеки фирмен процес - всяка логистика, организационна структура, лидерски стил, всичко е комуникиране, свързване и всичко идва от съзнанието на лидерите. Но, аз съм извън фирмения бизнес... Мога да дам пример за сваляне на модели от психотерапията. Вече познавам когнитивната такава - а тя сама по себе си е много интегрална и широка, включва от психоанализа до рационалност и стига до медитацията, дишането, молитвата и т.н. Имайки опит в тази психотерапия, когато се запозная с друг стил в терапията, аз далеч по-бързо виждам основната структура на другата терапия. Например между НЛП и когнитивната терапия съществуват наистина много паралели на структурно ниво, като разликите са в термонологията и повърхностната система на приложение. Това, което в нлп се нарича метапрограми, в когн терапия е когнитивни схеми. Филтрите от нлп са правилата/ допусканията на когн. терапия. Закотвянето от нлп в когн. терапия се нарича обуславяне/ кондициониране. Влизането в транс в когн. терапия се нарича водено въображение и макар, че теоретично се обосновава различно, на практика е същото: хипноза. Мета моделът от НЛП в когн. терапия е фокусираното в решение задаване на въпроси. рефреймингът на нлп в когн. терапия е когнитивното реструктуриране - дори някои когнитивни терапевти използват "когнитивен рефрейминг" вместо реструктуриране. Имайки базата на когн. терапия, навлизането ми в нлп става бързо, защото се оказва, че вече съм го практикувал, само че под различна термонилогия... Навлизайки в позитивната терапия на Носрат Песешкиян, само за няколко семинара и две три книги човек схваща основните параметри на терапията - позитивното преформулиране(рефрейминг), актуалните способности недоразумения (когн, схеми, метапрограми), петте стъпки в терапията, през които така или иначе си минавал вече хилядократно, приказките и притчите (метафори, аналогии) и т.н. Отново под различн атерминология, фокусираният в решения подход всъщност си е чиста проба метамодел, но в по-детайлен вид. Милтън моделът от нлп се оказва, че било по-абстрактното и некатегорично говорене с бавен темп при рапорт и утилизиране на ставащото, което така или иначе се учи и практикува в хипнозата, без да се нарича точно милтън модел обаче. Психодрамата например не е някаква уникална школа, защото зад специфичната и терминология стоят просто ролеви игри, които разбира е, че са неразделна част от всяка добра психотерапия. Накратко, за успешното сваляне на модели е нужно доброто познаване на няколко модела - след това човек много лесно прониква в структурата и на другите модели, зад термонологията и външните им формални разлики. Това свяляне на модели е ценно, защото представлява поглеждане под различни ъгли, акцентиране върху различни аспекти от процеса. А и винаги във всяка терапия има уникалности, които обогатяват. Почти сигурен съм, че при бизнеса ситуацията е много подобна - при доброто запознаване с даден икономически пазарен процес и опит с фирмената организация и при гувкава психика и добър ум, такъв лидер лесно може да си свери часовника "сваляйки моделите" на успяващите фирми и на неуспяващите такива.