Орлин Баев

Здравейте, мили съфорумци! Ето този текст "виси" над подфорум "психотерапия онлайн": В този форум могат да отговарят на въпросите в темите само специалисти. Подфорумът "психотерапия онлайн" съществува вече доста време. Макар че съществува ясно правило за даване на отговор само от специалисти, понякога е възможно публикуването и на отговорите на други участници във форума. Някои теми са от по-общ характер и действително позволяват и по-широк кръг участници. Кои мнения се оставят обаче, решават специалистите. Ако някое мнение не е подходящо, най-често се праща от модератор на Л.С., за да може писалият да го препрати на л.с. на автора на темата - ако сметне за подходящо да го направи. Подфорумът "психотерапия онлайн" няма много общо с името си поради това, че кореспонденцията е във вид на писма, а не на живо, но все пак даваните отговори са поне в психотерапевтична посока... Психотерапията е специфична дейност, която изисква дългогодишна подготовка: 6-10г. учене на психология или психиатрия и още толкова на една или повече школи по психотерапия. С годините на съществуване на подфорума, в емоционалното пространство понякога се усещаше обида, когато нечие мнение-отговор в тема бе изтрито. Моля за разбирането ви: ако се налага триене на мнение, това е просто поради несъответствието му с духа на психотерапевтичното консултиране и няма нищо общо с каквото и да е лично отношение към личността на писалия. Затова, ако решите да пишете като отговор на дадена тема, е възможно мнението ви да не бъде видимо. Просто такива са правилата - а те не са прищевка, а просто необходимост. С най-сърдечно уважение и приятелски поздрави: Орлин

Азбуки, къде го срещна това "познавателна когниция"? И нима знаеш как си говоря с пациентите? Тук в този форум пациенти няма и психотерапия не се прави! Има само питащи хора и даване на общи насоки от специалисти. Какво ви се струва на вас лингвистите, си е ваша работа, но не мненията на лингвистите са какъвто и да е критерий за налудността - то е все едно да ви се струват диагнозите на медиците еди си какви си. Думите ви нямат каквато и да е тежест в случая. Като отиде човек на доктор, той без чуждици ли общува? Не точно, нали? Напротив, пациентите стават половин лекари, за да разберат анамнезите си и докторските предписания. За разлика от тях, в психотерапията ползването на чуждици е далеч по-рядко. А един оптимум си е що годе нормален. Още по-различно е положението при самата психотерапия. Аз лично много рядко ползвам сложния пси език при живата работа с пациенти. Ползвам го дотолкова, доколкото човекът е чел и го познава - тоест правя рапорт с лингвистиката на човека. Тук в нета няма как да видя и чуя човека... А и подфорумите "психология и психотерапия" и "психотерапия онлайн" нямат много общо с психотерапията - писал съм в уводната тема на "психотерапия онлайн" за това. Дори е добре пишещите тук психолози и психотерапевти да ползват по-научен език - така той бива научаван от по-широк кръг хора. Разбира се, отново е нужна мярка - надявам се поне аз да не я пристъпвам. Ако го правя, кажете - благодаря за обратната връзка! С уважение: орлин

Това "познавателна когниция" аз ли съм го писал, бе хора - малееей (бай дъ друм - кликнъх нъ търсачкътъ и ни гу найдух...)? Гледам сте писали за форума психология - много чуждици ли има? Кой ги пише - аз ли? Питам, защото наистина не съм обърнал внимание. И все пак - ако критикувате нас, логопсихите, за някоя и друга думичка, това си е бял кахър... Лекарите например си хортуват с латинизми и гърцизми в степен далеч по-голяма от психотерапевтите! Но сме им свикнали, нали?! И с нази ке свикнете, няма де да идете, люде бугарски Та таквизинки ми ти рабути... Нъл пишъ убу, йес? Oтносно психологията: чел съм съвременни книги по психология от български автори, където използването на англоезично-побългарени думички е просто ужасяващо - прекалено много. От друга страна, съвременната психология се развива основно в щатите, съответно термините са американски. Въпросът е кога да се превеждат и кога не. Например думичката когнитивен може би е по-добре да се остави непреведена, както например гръцката думичка психология. Но, определено тенденцията за ползване на англоезични, гръцки и латински думички си я има. Едва ли обаче тук в подфорум "психология" е толкова застъпена. А донякъде е и нормално право на психолозите да използват терминология. Както лекарите например или програмистите и т.н. Според мен, от една страна е нормално да има обогатяване на езика! Но от друга, дразнещо е това обогатяване да робува на американизма. Преди се обогатявахме с русизми, още по-преди с френски думички. Тоест има мода в това привнасяне на думички в мъничкия ни език на мъничката ни държавичка. Ако сега човек използва някоя руска, турска или сръбска дума, това се гледа с лошо око... Айде да се енричва лангуажа ни, берекет вересин!

Здравейте! Моят съвет е да посетите психиатъра си и да подновите приема на медикаментите, докато успоредно с това започнете когнитивно поведенческа психотерапия при лицензиран добър специалист в мястото, където живеете! Можете да прочетете и другите теми тук за ОКР. Да, нужно е да се контролирате, но по правилния начин. За съжаление, ОКР се лекува очи в очи! Ако все пак искате общи насоки, моля питайте! Някои общи насоки Вижте механизма на проява на идващите във вас мисли за нараняване на детето ви. А той е следният: Вашата любов към дъщеря ви живее дълбоко, дълбоко в психиката ви, в сърцето ви! Тя по съществото си е чиста и безусловна, майчина огнена любов! Любовта ви обаче, за да достигне от сърцето ви до съзнанието и оттам до поведението ви, преминава през т.н. подсъзнание, през старите мозъчни структури. Тяхната работа е в голяма степен автоматична и не твърде адаптивна за съвременните ни условия на живот. Любовта ви, преминавайки през поддсъзнанието ви, се примесва с неговия защитен страх. Този страх е там, за да защити и предпази дъщеря ви. Първоначалната му функция е да породи автоматичен отговор при опасност и да защити детето ви. Породените автоматични натрапливи мисли са просто израз на автоматичната, насочена към позитивен изход работа на подсъзнанието ви, на емоционалната ви дългосрочна памет. Между тези автоматични натрапчиви мисли и подсъзнанието ви, има друг ментален инструмент/ структура: вашият характер. При вас той явно е контролиращо борбен, поне по отношение на ситуацията с дъщеря ви. Когато видите автоматичните си натрапчиви мисли като заплаха и ги гоните, ги изтласквате в подсъзнанието си, което води до увеличаване на страха и оттам на самите мисли. Вие си мислите, че не сте достатъчно силна, още повече се напрягате да изгоните мислите, в резултат на което те още повече нарастват. Всъщност тези мисли са добри и защитни - те целят да ви дадат малко заряд, с помощта на който да бъдете нащрек и да защитавате детето си, за да му дадете най-добрите шансове за растеж и бъдеще! Разбирате ли - мислите сами по себе си не са лоши - те раждат негативни сценарии не защото вие сте лоша майка, а именно защото сте добра майка - защото така подсъзнанието ви осигурява защита от непознатото, макар че го прави по неговия си атавистичен начин. Нямате шанс в твърдото си противопоставяне на подсъзнанието си - не е и нужно! Просто разберете ставащото - идващите мисли всъщност са проява на защита - целят защитата на детето ви. Ако се борите с тях, те стават все по-силни, изкривяват се, свързват се с вашите собствени комплекси, с неувереността ви - и стигате до положението, в което сте! Изходът се състои в правилното разбиране на психомеханизмите ви, в опознаване на цялостните ви когнитивни процеси и подходящата работа с тях! Представете си психиката си на няколко нива. В центъра на психиката ви е вашето съзнание, вниманието ви. Около него е характерът ви, правилата и нормите за поведение. На още по-дълбоко ниво е подсъзнанието ви. А на най-дълбинно или ако щете, високо ниво, е сърдечността ви, трансперсоналните, свръхсъзнателни, духовни нива в психиката ви - да използваме просто термина сърце! Себепознанието се състои в едно постепенно свързване между съзнанието и сърцето ви! Самосъзнанието ви тръгвайки по този път, трябва да премине през цензурата на характера си, да го смекчи и акордира с качествата на Любовта и Мъдростта. Пътувайки след това самосъзнанието ви, този символичен герой във вас, се спуска в дебрите на подсъзнанието, "долната земя", където смело осветява страховете, вината, тъгата и с помощта на здравия разум, смелостта на ясната светла и оптимистична визия и осъзнаването ги неутрализира, превръщайки ги в неутрална сила. Тогава този герой стига и до сърцето, до извора на Любовта и Мъдростта и се слива с тях. Нужен ви е опитен гайд в този път - лодкар, който многократно е превеждал странници през реката на незнанието, лета! В съвремието ни наричат такива водачи психотерапевти! Всичко, което става с вас, е за добро и го преживявате като част от израстването си в този живот! Животът ви поставя задачи за разрешаване! Пожелавам ви успех в пътя към ... Себе си! Орлин

Какъв живот ли? Какъвто вие си го направите! Сигурен съм, че сте талантлива и различна! Както е талантлив и различен всеки друг човек, без изключение! Вярно е, че имате специфично детство, със специфични психични залагания. Но всеки човек има своите си! Казвате - празния и неоценен живот! Направете мисленето, чувстването и поведението си пълно, оценете се сама и животът ви също ще ви оцени и ще се изпълни...със собствената ви проецирана вътрешна промяна. Добре е, че мислите, че имате дарби. Това, което обаче спъва пълноценната им проява не е нито животът, нито другите, дори и мъжът до вас, а собствените ви комплекси. Сама го знаете, макар че въртележката на самосъжалението и цупенето се върти, задоволявайки още повече тези комплекси! А и не мисля, че ги осъзнавате цялостно - по-скоро сега сте в капана на проекция, рационализация, отричане и пр. защитни механизми. Но - това е нормално да се случва, никой не ви вини за това. С помощта на терапевт ще можете да осъзнаете ясно психодинамиките си и с негова помощ да излезете от едното самосъжаление, достигайки до реални психични и поведенчески промени! Ако решите да помислите по въпросите от по-горе и направите нещо конкретно по живота си, отговорете! Успехи!

Здравейте! Ситуацията ви е сложна и най-доброто, което можете да направите, за да си изясните нещата, е да посетите психотерапевт! Нуждаете се от това, за да си дадете отговор на въпросите, които задавате: защо търпя това?, какво искам за в бъдеще?, какво да правя?... За да видите собствената си психика ясно и динамиката на взаимоотношенията ви с психиката на приятеля ви. Отговорът тук в този форум би бил доста субективен и далеч по-непълен от отговорите, до които можете да достигнете при личните консултации с психотерапевт. И все пак... това, за което може да се съди по думите ви: - Изнасилванията на майка му - майката за несъзнаваното представлява животът. Една злоупотребяваща, примитивна, нараняваща, безскрупулна Анима... Далеч по-често в реалността имаме изнасилващи дъщерите си бащи, отколкото обратното. Дори в юдейската религия въпросното изнасилване си е що годе узаконено, както и да звучи това за нашите уши... Изнасилващите синовете си майки обаче са далеч по-редки случаи. Ако това, което твърдите е истина, това обяснява много от поведението на приятеля ви. Той определено има нужда от работа с психотерапевт! Това обаче не значи, че е луд. Просто има огромни травми и специфични психични заложености. Мога да кажа, че при подобно минало поведението му е учудващо социално адаптивно - съотнесено към преживяванията му... Но, умишлено не искам да коментирам неговия живот и психика - това е работа на бъдещия му терапевт - ако узрее за идеята да започне да посещава такъв! Колкото до вас - нужно е да погледнете навътре в психиката си, да осъзнаете причините за досегашното си прекалено жертвено поведение и да реструктурирате когницията си до по-здраво амбициозна, ценяща се и вярваща си. Да разширите и подредите целите си: книгите, рисуването, евентуален бъдещ бизнес, магистратура, съпруг и деца и т.н. Това, че сте били заедно толкова време означава, че и двамата сте задоволявали взаимно нуждите на несъзнаваното си! Сега обаче вие сте започнала да се променяте, да осъзнавате цената си, социалната, образователна и когнитивна пропаст между вас. Как биха продължили оттук насетне нещата, зависи и от двама ви! Той не е виновен за това, че има такава майка. Въобще никой не е еиновен за нищо - вината е излишна! Нещата са такива каквито са! Един малко вероятен, но възможен изход е той да осъзнае нуждата си от промяна, да започне да посещава психотерапевт, да започне да учи (35г. не са много - някои учат и в 50-тте), да ви "настигне" в движение. Психотерапията би го накарала дълбоко да промени отношението към себе си, към живота, към вас и другите! Разбира се, нужно е да я иска! Пиша за такъв вариант с ясното съзнание за малката му вероятност, но поради вярата си в промяната и в дълбоко човешкото в човека, което може да осъществи такава промяна, тръгвайки от каквато и да е изходна точка! Ако той обаче не желае помощта от специалист, бихте могла да се запитате: Долните въпроси са фокусирани в актуалните решения, водещи до конкретни реални промени в живота ви! - Какво искам от живота си за в бъдеще? Виждам ли се с този мъж след 10 и повече години? -Ще бъда ли щастлива с него? - Искам ли да имам деца? -Искам ли да имам деца от него? -Искам ли той да бъде баща на децата ми? -Каква бих искала да бъда аз самата? -Искам ли да се самоуважавам и ценя повече и как да го постигна? -Искам ли да печеля добре и как да го постигна? - Искам ли да започна магистратура? -Искам ли да моделирам психиката си в здраво борбена, отстояваща правата и щастието си и здраво егоистична? - Искам ли да бъда щастлива? -Как да постигна щастието си? - С кого ще го постигна - партньор в живота, бизнес партньори, поддръжници? -В коя сфера ще бъде бизнесът ми - какво иска душата ми всъщност? - Какво конкретно ще направя за вътрешната си и външна промяна - какви малки стъпки? - Какво в тялото ми, в мисленето ми и в чувствата ми ще бъде различно, когато променя психиката и живота си? -Какво другите ще забележат в мен, когато съм по-щастлива, себеотстояваща се и спокойно решителна? -Как ще реагира приятелят ми, когато аз реша да се променям? - А аз как ще реагирам на неговата реакция? - Къде мисля да работя върху промяната в живота си - в кой град и държава? - Ако се събудя един хубав ден и всичко в мен е вече променено, какво би било то? - Как бих могла да го постигна? -Какви трудности бих имала докато променям себе си и живота си и как ще ги преодолея конкретно? -Кое ще е следващото, което ще направя за промяна на себе си и ситуацията? -Какво не би станало, ако нещата си останат същите? - А какво би станало, ако не променя нещата? -Познавам ли себе си? -Какво в мен ме кара да бъда толкова подчинено търпелива? -Къде и ской терапевт бих се променила? -Кога започвам? -Колко силно искам промяната от 0 до 10? -Обичам ли се? -Вярвам ли си безусловно? -Имам ли огнена амбиция, която преодолява всичко и носи щастие и успех? -Вярвам ли, че всичко е възможно и всичко зависи от собствената ми решителност и вяра в Себе си, които намират възможностите и обстоятелствата? - Започвам ли конкретно да работя по промяна на себе си и живота си - в малки, упорити и стабилни стъпки? Отговорете нагорните въпроси: ако решите само за вас си или тук в този форум! Ако продължим кореспонденцията си тук обаче, моля ви отговорете на горните въпроси един по един конкретно! Разкажете накратко за родителите си, за възпитанието, което са ви дали, за отношенията между тях, за отношениятя им към хората... При всички случаи, желая ви успехи и щастие! Орлин Баев

Е, има различни мнения за ролята на инфо технологиите в промените около професията на педагога. Но да, принципно си права, погледнато отвисоко е така! Благодаря ти за отговора, Донке! Желая ти още повече радости в тази отговорна, важна и интересна професия, педагогиката!

Да, така е, точно така е! Аз бих се радвал професията на преподавателя отново да придобие висок социален и икономически статус! Ако допреди десетина години педагогът е можел да си разреши да бъде просто пре-подавател на информация, пре-продавач на база данни срещу заплащане(заплата) , сега с информационния бум това ствсем не е достатъчно! Според мен затова педагозите масово загубиха уважението на децата - защото не успяват да се адаптират към променените изисквания към професията си. Ако преди едното пре-предаване на инфо е било важно, то сега с едно кликване в интернет може да се прочете всичко! Затова, за да бъде уважаван и ценен сега педагогът, според мен е нужно да обърне внимание на това КАК пре-п(р)одава информацията. Нужно е да бъде повече от билогичен еквивалент на флаш мемори. Да бъде аниматор, да владее психологията на общуването, да може да грабва и задържа вниманието, да бъде личен пример със собствения си хармоничен характер и поведение за децата. Да дава това, което гугъл и неговата суха информация (или бумагите), не могат да дадат. Всъщност винаги е била такава ролята на учителя и добрите учители са били много повече от едни пре-п(р)одаватели на информация. Въпросът е, че допреди десет години компромисите към тези, по-посредствените учители, са били нормални - просто информацията беше много по-малко и трудно достъпна. Сега обаче струва ми се, изискванията към педагогическата професия се промениха. А дали го осъзнават всички учители? Според мен обаче не държавата, а именно самият учител е нужно да осъзнае и промени...себе си, а оттам и стила си на преподаване. Тогава и собственият му икономически и соцоален статус ще последва промяната! Ще бъде уважаван от родители и ученици, търсен за уроци и т.н. Та, въпросът ми е: мислиш ли, Донка, че изискванията към професията на преподавателя се промениха - повишиха или станаха по-различни с масовото навлизане на информац. технологии? Дали всички учители осъзнават промените? А какво може да направи всеки учител индивидуално и преподавателската гилдия като цяло, за да повиши социоикономическия статус на професията си?

Здравейте! Според мен разграничаването на целите на обикновени и духовни (същностни) само залага още един дуален капан. Какво пречи постигането на обикновените житейски цели да бъде пропито от духовното осъзнаване? Всяка "обикновена" дейност може да бъде духовна практика. Дори постигането на целта "купуване на ферари" може да бъде равностоен процес на медитирането в пещера на хималаите. Всичко зависи от умът, който следва една или друга цел. Може да бъде супер духовна по външност, но ако постигането и е нситено с гордост... Според когнитивната наука целеполагането и целепостигането може да се конкретизира с два основни пси-конструкта: фокус в целта и фокус в процеса! Крайният фокус в целта следва максимата "целта оправдава средствата". Хората, фокусирани в цел са амбициозни, последователни, борбени, решителни и смели - при положителен вариант. В отрицателния вариант са ригидни, тревожно натрапчиви, невротични. Фиксирани са по-скоро в интелекта, разума, главата. Фокусът в процеса може да се характеризира с максимата "не целта е важна, а пътят по постигането и". Хората, фокусирани в процеса, са по-сърдечни, искрени, разтворени, спокойни, щастливи. Фиксирани са по-скоро в интуицията, в сърцето, в чувствата. Положителният вариант на един краен фокус в процеса е самадхи, нирвана. Отрицателният вариант води до безцелно живуркане, тип джипси, кучешка радост. Има една даоска мъдрост: "действие в бездействието!", или "превърни постигането на целите си в духовна практика". Наслаждавай се на всяка стъпка от пътя, с отворено сърце и синхрон с пулса на Вселената - пътят пак ще те изведе до целта ти. Да действаш в бездействие, да бездействаш в действието! Динамична медитация! Може би сложно като философски консрукт, но простичко в практическия си медитативен преживелищен вариант! Ей такива веселящини...

Здравей, Донка! Много се зарадвах, като видях, че е отворена такава тема! Нека прерасне в отделен форум! Аз винаги съм уважавал много професията на педагога! Майка ми е преподавателка... Педагогиката споделя много общо с психологията, особено с психологията на развитието... Радвам се, че точно ти ще отговаряш - с твоя опит и жизнена мъдрост! Искам да те попитам нещо. Знаем, че има много различни стилове на възпитание на децата. Изучаваните от психоанализата например родителски стилове са все такива, които залагат проблеми в малкия човек... Това е една специфична насока, която обаче не говори много за дбрите стилове на възпитание на децата! Въпросът ми е: кои са добрите стилове на възпитание според теб? Сърдечни поздрави: Орлин

Здравейте! Карате сърцето ми да пее с добрия си отзив! Благодаря ви! Друго важно условие за справянето ви: обикнете се каквато сте! С всичките килограми - вижте се в огледалото, погалете се и си кажете "приемам се!", "обичам се!". Приемането на себе си точно такава каквато сте сега е условие за промяна - нежно и с любов, вместо с битка със себе си! И - никакви диети! Вместо това слушане сигналите на тялото!

Здравей! Във "феникс" се работи със всякакви зависимости - алкохолна, сексуална, наркотична, хазартна, хранителна и т.н. Сега, когато не си на работа, имаш възможността да се възползваш от тази терапевтична общност. Цените са символични, дори по-скъпа вероятно сега е храната ти и другите ти разходи. Там получаваш специализирана помощ във вид на психотерапия, трудотерапия, дисциплина. Можеш да разкриеш себе си пред другите, което само по себе си вече е голяма крачка в пътя ти на преодоляване на навика. Можеш да осъзнаеш, че заисимостта ти далеч не е най-тежката. Но не е и най-леката! и че механизмите и са същите като тези на другите зависимости. Там можеш да получиш уважение и приемане, "рамо" в процеса на справянето си. И нещо важно: няма да имаш никаква възможност за мастурбация! Което само след 15-тина дни ще те накара да осъзнаеш колко светъл, радостен и силен може да бъде животът ти, когато си свободен от зависимостта си! За групи в интернет - сигурен съм, че има за зависимост от мастурбация някъде - просто ги намери! Но, терапевтична общност "Феникс" е по-добрата алтернатива! За уволняването ти. Едва ли има директна връзка с навика ти, не преувеличавай нещата все пак, има реална финансова криза. Дали приятелка ще реши нещата? До голяма степен ДА! просто е нужно да прехвърлиш мастурбацията в секс с приятелка! А за да се случи това все пак е нужно да бъдеш относително свободен вече от навика си - иначе ще влияе на ерекцията ти, на самочувствието ти. Освен това, ако не се научиш да сублимираш желанието си, дори когато имаш приятелка, навикът ти би те карал да продължиш да го задоволяваш! Така че, преди всичко, извоювай свободата си от този навик! Успехи! Орлин Баев .................................. Статия за автолечение на зависимостите! - Вероятно след време ще бъде разширена до конкретни приложения при отделните зависимости: сексуална, алкохолна, цигари, хранителна, наркотична и т.н. В сегашния си вариант статията дава общите механизми и ключови стъпки при зависимостта като цяло.

Привет! Японците са кръстили подобен коктейл от тревожни разстройства хикикомори. Социално отдръпване с подлежащи му завишена генерализирана и социална тревожност. Възможно е общуването да се съпровожда и с панически атаки и агорафобия. По същество поведението ви представлява бягство! Бягство от поемане на риск, от трудности, от нужния междуличностов сблъсък и напрежения. Колкото повече време поддържате такова поведение, толкова повече се затвърждава то, страхът от общуване се задълбочава, а бягството се превръща в тревожна депресивност. При по-дълго отбягване на социалното включване е възможна появата и на налудно мислене - защото липсва социалната обратна връзка, 'сверяването на психичния часовник" с колектива. В наши дни компютърната зависимост се явява главен фактор в улесняване случването и поддържането на десоциализацията и свързаната с нея ескалирала тревожност при опитите за общуване. Какво бихте могъл да направите? Ето някои насоки за поведение: - Сменете надомната си работа на компютър с работа в колектив - Започнете индивидуална, а след това и групова психотерапия - Работете върху натрупването и пренасочването на сексуалната си енергия - към общуване, запознаване, срещи с жени и приятелка - Пренасочете навика си за стоене на компютъра към други дейности - в началото четене, разходка, а след това и общуване - Попитайте се какво ви е интересно и се запишете в клубове (но на живо) по интереси - туризъм, йога, спорт, т.н. - Запишете се на танци - учете се да правите здрави усилия - физически труд, дисциплина, дневен режим, спорт - Прочетете тук в този форум за подходящото отношение към страха - вместо подхранваща го битка или бягане от него - приемане! - Бихте могъл за няколко месеца да смените средата си - например чрез работата в чужбина - ако е тежка и физическа, още по-добре - учете се да предизвиквате и посрещате страха си като пребивавате в него с отношението на приемане, което ще научите в психотерапията - Купете си дискове с хипноза и ги прослушвайте редовно - например тези на Пол Макена. Или на Любомир Розенщайн (радио changewire/ nlp) И преди всичко: действайте! Приемете, че е нормално да се проваляте понякога, да грешите, да се излагате. Учете се самочувствието ви да зависи предимно от вас самия (вместо от "важните' други). Развивайте смелостта си: съзнателно започнете да предизвиквате страховете си. Едно предизвикване с разтворено сърце и смирение! Неусетно за самия себе си ще израстете! Утилизирайте по подходящ начин гнева в процеса си на справяне - той е реакция на страха и 'вади" от него. Например чрез спортна агресия при преодоляване на умората при спорт: най-добре боен спорт. Важен е принципът обаче - дори един джогинг изисква мъжествено преодоляване на умората и здрава агресия за справяне с усилието, както и задейства силните ви базови вярвания за излагане, за "какво ще кажат хората". Разбира се, говоря за здравата, спортна агресия - още може да се нарече мотивация, хъс, ищах... Принципът при работата със страха е следният: гневът директно го парира - но той е само стъпало. Нужно е да се ползва в правилното направление и по подходящ начин - например чрез спорт или просто настройка на ума. Но е само стъпало и не е добре дълго да сте там. Следващото стъпало е сърдечното любящо приемане на страха, една динамична медитация по канализирането му в жизнена сила и мотивация. Това се учи, "напипва" се! Започнете психотерапия! Терапевтът ви ще ви насочи лично, ще анализирате психиката ви, поведението ви, ще ви тласне към малки стъпки по промяна! Успехи! Орлин Баев

Здравейте! Радвам се, че споделяте и че имате желание за работа върху себе си! Ще споделя нещо, от сърце, не от учебници и бумаги! От собствения си живот съм забелязал, че всичко, което преживяваме или се случва с нас, е най-доброто точно за нас, точно в този период от живота ни! Когнитивните ни пъзели и ребуси, които имаме да решаваме в даден епизод от живота си, са просто стъпала от стълбицата на житейското ни психосоциално, та дори и духовно израстване! При вас такава стълбичка, с нейните си стъпалца, представлява хранителното ви поведение. Емоционалните противоречия, които преживявате във връзка с това, представляват нужното напрежение по търсене на ключовете към собственото ви щастие, към себепознание и хармония! Благодарете на ставащото, вижте себе си отстрани, като безпристрастен наблюдател, оценете стратегически положително ставащото и си кажете: "И това ще мине!" При спазването на диети и хранителни режими човек започва да се бори с нагона си към щастие, с естествените импулси на тялото и душата си! Аз лично не препоръчвам самоналожени по буквата диети. При тях човек се опълчва срещу дълбоко нагонната си природа, която обаче е много, много силна! Получава се емоционално махало: потискане на желанието чрез ината на диетата (защото волята е нещо друго), което обаче резултира в компулсивното му експлодиране - при вас експлодирането се изразява в нощното хапване. При друго момиче преяждането би могло да бъде следвано от повръщане - това е много по-негативен и вреден вариант от напълняването - т.н. булимия. При някои инатът за жалост е по-силен, което води до мощното невротично изтласкване на нагона за щастие - тоест до анорексия. Добрата новина при вас е, че хранителното ви поведение не е стигнало нито до булимия, нито до анорексия, а просто до нощно хапване! Похапването е сигнал за незадоволен емоционален глад, желание за щастие, което не е удовлетворено - сексуално, емоционално, когнитивно! ! ! Когато се борите с това желание, потискайки хапването чрез диети, само го подхранвате и то експлоадира по един или друг начин! Вината след похапването единствено засилва нещастието ви и скъсява пътя към следващото компулсивно хапване - тоест тя е напълно излишна! Простете си - по принцип, като състояние на съзнанието ви! Другият полезен подход към вината е, както аз го наричам, "еврейско отношение" - тоест неутрализирането и с помощта на здравия разум, на един отстранен котгнитивен поглед отвисоко над себе си. Рационално подхождане към себе си и ситуацията, което обезсилва вината, оневинява, защото осъзнаването и здравият разум водят до ясното виждане излишността и, както и до директното и неутрализиране с помощта на логиката, на един здрав нормален егоизъм. Освобождаването от вината облекчава голяма част от порочната вплетеност в психоемоционалната въртележка, стояща зад хранителното ви поведение! Остава обаче онова глождещо тревожно чувство за неудовлетвореност на желанието, което тласка обсесивно към следващото отваряне и опустошаване на хладилника... ! Запитайте се, щастлива ли съм в живота си? Задоволена ли съм сексуално, емоционално, ментално, поведенчески? Какво ми липсва? Намерете го и започнете да го задоволявате по подходящи начини! Ако обаче похапването е поддържано дълго време, се е превърнало в навик и дори и животът ви да е щастлив и пълноценен, емоционалният глад по отношение на храната би могло да се е превърнал в самостоятелен навик, автоматизиран психоемоционален и поведенчески процес. Какъв е подходящият начин за измъкване от порочния кръг? 1) Осъзнайте този кръг - вижте как битката с желанието и вината след похапването автоматично водят до изтласкване на емоционалния глад за кратко и сигурната му скорошна компулсивна проява в следващото похапване! 2) Осъзнайте емоционалния си глад, когато се събудите. Отделете го от хапването. Осъзнайте го като нужда от щастие, която се е "закачила" за храната. Тя обаче е само заместител на щастието - все едно да ви е студено и да гледате картина с топъл слънчев ден. За малко може да ви накара да се стоплите, но едва ли ще ви даде реалната слънчева благост и топлина! 3) Спрете битката с желанието. Как?Приемете го, сприятелете се с него. Приемете и тревожната незадоволеност, която се появява. От сърце! издръжте я, гушкайте я със сърцето си, успокойте я с обичта си! 4) Вижте изборите си: - сега ям тази храна, с което влизам с старата позната ми до болка въртележка. - решавам да приема, издържа и с любов трансформирам желанието си. 5) - Ако изберете първото, разрешете си хапването, като се наслаждавате на всяка хапка, ядете бавно, дъвчете всеки залък поне по 30 пъти, с извличане на пълното удоволствие от него. Отстранете вината - чрез съзнателното си прощаване и чрез раздробяването и с помощта на осъзнаване ненужността и чрез здравия разум и логика. - Ако изберете второто, обикнете тревожното желание, отпуснете тялото и съзнанието си в него, в самия му център, насладете му се, почувствайте го като нещо интересно и заредено с много сила и радостен живец! 6) Възстановете здравата връзка с естествените желания на тялото си. Когато хапвате, го правете с радост, наслаждение на всяка хапка. Дъвчете бавно и продължително, поне 30 пъти на всеки залък! Спрете, когато тялото ви даде знак за това - то е едно леко налягане в слънчевия сплит! Върнете останалата храна обратно. Приемете с радост и приятелски чувства остатъчното желание и тревожността зад него - насладете му се! Издръжте го спокойно, с любов и сърдечна разтвореност! То се разтваря и превръща в спокойна задоволена сила! 7) Намерете пропуските си по задоволяване на щастието си в междуличностовите взаимоотношения, общуването, приятелството, професията и т.н. и си позволете да запълните тези пропуски! Имате право да бъдете щастлива! Разпечатайте си горната схема и я следвайте - както през нощта, така и през деня. Ще осъзнаете как всичко се променя, а щастието заживява все по-силно във вас! Защото се доверявате все повече - на Себе си! Лесно е! Можете! Пишете, екипът от терапевти с радост ще ви отговори! Бъдете щастлива! :) Орлин Баев

Здравейте! Това, което казва Хип е точно така! Смелостта, която се учи в хода на терапията, означава, че ще се научите на ново отношение към своите страхове! Всеки има страхове! Аз също, вие също. Без-страшието е показател само за невменяемост. Нормално е да имаме страх. Разликата между смелия и страхливия се състои в това, че вторият се бори, отрича или бяга от страха си, докато първия го приема с разтворено сърце и ги превръща в мотивираща сила! На това ще ви научи терапията! Колко ще трае ефекта? Зависи от вида терапия, от даваните ви методи, вашето осъзнаване, готовност за промяна и упорита работа, включително и по възлаганите ви домашни - когнитивни и поведенчески. Някои видове психотерапия освен, че асистират изследването и осъзнаването на психиката ви, ви дават инструменти за самостоятелна работа. Научната, сигурна форма на психотерапия, такава като когнитивно поведенческата, ви дава инструменти за работа с ума, с които разполагате доживот! Дали ще се върне страха ви? А защо да се връща? Вие първо на първо няма да го гоните! Напротив, ще се научите да се сприятелявате с него, да го обичате и прегръщате от все сърце! Когато усвоите това отношение, жилото на страха изчезва и остава само едно нужно и здравословно ниво на нормален мотивиращ стрес, който е абсолютно нужен! За парите: в Б-я психотерапията е на безценица в сравнение с къде къде по-елементарни професии, а още повече в сравнение с цените и в по-нормалните държави. Час терапия е 20лв., докато час масаж е 60 лв... А помощта, която получавате от обучен добър специалист, е безценна! Успехи! Орлин

Здравейте! Някой терапевт би ви препоръчал лекарства, друг не - според разбиранията му! Според мен точно във вашия случай тежките медикаменти, такива като транквилантите, само биха забавили вътрешната работа, която имате да вършите. Биха ви накарали да разчитате прекалено много на тях, вместо на собствената си свободна воля! За психотерапията: тя е създадена, за да помага на хора със завишена тревожност, каквато имате вие! Така че, поздравявам ви за правилното решение! Терапевтът ще грабне вниманието ви и ще спечели доверието ви - разрешете това да се случи, във ваша полза е! Доверявайки се на терапевта ви, се доверявате на собствената си положителна промяна! А недоверието в психотерапията вероятно се дължи на остарелите разбирания в държавата ни - психотерапията работи, това е факт! Работи по-силно и качествено от каквито и да е химически съединения (т.н. хапчета). В някои случаи тя се подпомага от медикаменти, но те винаги са само спомагателни. Дали имате нужда от тях, ще решите заедно с терапевта ви! Социалната тревожност се повлиява добре от когнитивно поведенческа психотерапия, хипнотерапия, позитивна терапия, фокусирана в решения терапия! Ако искате по-конкретен отговор, моля питайте! Успехи!

Тя спори. Ти споделяш.

За положителното мислене Положителното мислене е нещо прекрасно, нещо фантастично - помякога почти прави чудеса! Почти, защото чудеса всъщност няма, но възможност или невъзможност за проследяване на причинно следствените връзки - психични, физиологични, духовни, енергетични. Положителното мислене задейства надеждата, която отваря вратата за вярата, която се разгаря до Любовта! Но, мисленето е решаващо. Съвременната най-ефективна, научна и проследимо доказано действена форма на психотерапия, когнитивно поведенческата, е изцяло в синхрон с древното знание! Още в упанишадите (мисля в една от 13-тте главни) се казва, перифразирам: "Едната птичка седи в клоните на умственото дърво и гледа всичко незпристрастно и спокойно, а другата подскача и вдига врява наоколо!". В ума ни има една метакогниция, самосъзнание, тази способност да наблюдаваш ясно собствения си ум и неговите ментални "подскоци". Метакогницията (самосъзнанието, свободната воля) наблюдава мисленето. То поражда емоция, която поражда действие! Положителното мислене, по моите наблюдения, е един съзнателно усвоен навик за оптимистично виждане на ситуациите - вътрешни и външни. И целенасочената употреба на този навик от метакогницията! От този тих вътрешен зрител, който се осъзнава най-добре по време на съзерцание! Не всеки има съзнателна връзка с метакогницията си, със свободната си воля. Напротив, хората масово са като био машини, програмирани и действащи по програми почти механично, предсказуемо и управляемо. Тази метакогнитивна заспалост, тази прекъсната връзка се ползва от власт имащите, разбира се - хората със заспало самосъзнание са почти като машини, които се програмират - чрез "хляб, секс и зрелища", чрез медиите и т.н. Положителното мислене прави живота ни ... положителен ! Засмян, оптимистичен и безграничен по възможности! Както казва учителят Беинса Дуно, перифразирам: "Най-ниската температура е - 250 градуса, но най-високата няма граници!" Въпросът е, че психиката ни е по-сложна система, отколкото се представя от някои масови пропагандисти на позитивното мислене. Има си различни психични структури, механизми, динамики, защитни механизми, когнитивни сривове и изкривявания, на поне няколко нива е... За удобство можем да я разделим опростено на три нива: съзнание, предсъзнавано и несъзнавано. На предсъзнаваното ниво е характерът ни, нашата цензура, норми, правила и допускания за взаимодействие. На несъзнавано ниво са нагоните ни: агресия, удоволствие, оцеляване... Там е родово-генетичният ни темперамент. Както и базисните ни вярвания, силно гравирани убеждения за нещата, заложени през ранните ни години и по-късно от родителите, медиите, училищната среда, приятелите и т.н. Когато решим да развиваме съзнанието си и започнем да се стремим към негови по- светли пластове, окръжността на самосъзнанието се разширява пропорционално и в по-тъмните му подсъзнателни зони. Това е закон. Ако тогава се уплашим от ... себе си и се опитаме да отхвърлим, да преборим, да избутаме събудените агресивни, страстни емоции, пълни с вина, тъга, злоба и всякакви психични механизми и базови нагонни движения програми, различните си "нечисти" базови мисли и вярвания, които изплуват - тогава те не се губят, о, не, но се нагнетяват в подсъзнанието ни. Ако продължим с методите за разширяване на съзнанието, а важна част от тях е и положителното мислене, самото положително мислене и стремеж към развитие се оказват инструмент по отричане на базовите ни вярвания! Тогава правим или поне мислим неща, които не бихме искали да правим и мислим, защото се получава психично раздиране, разцепване и подсъзнателните наличности избухват като капакът на тенджера под налягане. Обикновено се чувстваме виновни, което прибавя още сила на целия механизъм. Правилният метод, както е казал един евреин, е "не се борете със злото!". Нужно е да се анализират спокойно и открито подсъзнателните ни варвания, да се приемат с любов и светлината на съзнанието и да се препрограмират. Тогава силата на подсъзнанието се впряга в полета на по-висшите ни аспирации! Това е начинът! Тогава положителното мислене и въобще стремежите ни по разширяване на съзнанието до по-високи възможности, стават реално действени и мощни! Въпросният анализ и препрограмиране обаче далеч не лесни и простички. Не се постигат и с едната медитация само - някои медитират по 30 години, но продължават да ползват медитацията си като оазис на бягство. Бягство от въпросните базови негативни вярвания и емоции... Та, тънка материя е психиката - доста опит, честност и смелост се иска при работата с нея! Положителното мислене е нещо прекрасно! Стига да се извършва от една оцялостена личност, която добре познава всичките си психични нива, процеси и движения и ги е впрегнала в хомота на онзи вътрешейн тих водач, гласът на безмълвието, свободната си воля! Орлин Баев

Здравей! Ситуацията, в която си, е далеч по-масова отколкото много хора си мислят! Да се разкриеш изисква смелост - благодаря ти за тази смелост! Както сам казваш - случващото се с теб е много подобно на зависимостта от вещество - хероин или друго. Единствената разлика е, че вместо с вещество, същите мозъчни зони на удоволствено възнаграждение се задействат от поведение, от самозадоволяването! Мозъкът ти не прави разлика между релания секс и гледането на порно - затова и попадането в този капан сега, когато порното е 24/7/365 достъпно директно, е лесно. Виртуалният секс обаче дори не може да се нарече заместител на истинския такъв. Той е една силна илюзия за мозъка, която обаче директно подрива или въобще спира социалното междуполово общуване. Ако в тийн и ранните двадесет години мастурбацията само снижава качеството на общуването ти, след това може да доведе и до еректална дисфункция - защото мъжката ни сексуална химия е крайна и изисква време за възстановяването си - време, което с годините става все по-дълго. Ако за мозъка ни няма разлика между порното и секса на живо, то за цялостната ни личност има и то огромна. В нормалния секс получаваш и отдаваш енергия, чувства, флуиди, хормони, отношение, вещества, тактилност, сърдечност. При мастурбацията мъжът единствено отдава без да получава нищо! Ако за жената мастурбацията е що годе безобидна дейност (това е отделна тема), за мъжа не е точно така. Мастурбацията е нормална в тийн годините - при това от време на време. Ако се затвърди в устойчив навик и в двадесетте, биохимията започва мощно да се подрива. Има и женени мъже, които са в плен на мастурбацията си. В секса мъжът е емисивен, отдава. Когато поддържаш навика си да мастурбираш, отдаваш на компютърната илюзия същата енергия, същите хормони, биохимични реакции, внимание, които би отдал на жена - на запознаване с жени, ухажване, на магията на влюбването, на допира и сърдечното общуване с реално момиче. А мъжката сексуална енергия е крайна. Мастурбацията отнема същата тази биохимична нагнетеност, която е нужна за социално включване, здравата агресия на амбицията, онова мъжко харизматично излъчване, което кара жените да се влюбят в теб... Нещо повече, отнема радостта ти от общуването, от следването на професионална кариера. Ако е с мярка, животът си продължава, но радостта и здравата амбиция се заместват от раздразнителност, която е само броня над ескалиралата страхова реакция. А зад емоциите стоят хормони и биохимия. Аз не съм медицински специалист, психолог и когнитивен учен съм, затова само ще загатна биохимията на процеса. Допаминът (мотивацията) рязко спада, отделя се пролактин (потиснатост, вялост), след което делта фосб (мъчителна жажда по навика) - и кръгът се затваря. Емоциите следват биохимията и макар, че мисълта може да повлияе до известна степен на преживяването им, биохимията е по-мощна, отколкото си мислим! Сега, мастурбацията, ако е отвреме на време, е нещо нормално. Когато обаче обсеби сексуалния ти живот, тя започва да влияе силно и на социалния ти живот! Ставаш по-плашлив, иска ти се да останеш настрана, поемаш по-малки рискове, намалява решителността и се увеличава нивото на тревожността. Накратко, ексесивната мастурбация при мъжа покачва социалната тревожност - и в това няма никаква мистика, но чиста биохимия! Как става справянето? В интернет има онлайн групи sexoholic anonymous - включи се в тях. На английски са. Има и 12 стъпкови програми, в които можеш да се включиш онлайн. Ще получиш обратна връзка от хора, които са се справили със зависимостта си! В България има чудесна "терапевтична общност Феникс", в село Бракьовци, близо до София. Там се работи с всякакви зависимости, практикува се психотерапия два пъти на ден и трудотерапия. Това също е възможност, при това добра, тъй като цените са незначителни, а получаваната помощ буквално спасява животи. Аз също ще имам групи за зависимости, но след няколко месеца. Само искам да вметна, че в обществото ни цари едно лицемерие около този проблем, като по някаква причина се смята за срамно да се сподели за него, докато в същото време разпространението му е масово! Едно лицемерие, което само спомага за разпространението на зависимостта. Още за справянето: вината е излишна! Тя е част от психо механизма по поддържане на борбата с навика, като води до временното му изтласкване, отхвърляне в несъзнаваното, където той обаче много бързо отново нарства необезпокояван от съзнанието и скоро експлоадира в импулсивно неконтролируемо желание! След поредния път си казваш: "Никога повече!" и дори си вярваш. Не минава много време обаче и страстта помита всяко решение. И въртележката се повтаря хиляди и милиони пъти, както си забелязъл! Същото е при заисимостта от дрога или хранене и т.н. Страстта е нещо мощно и контролът и е нещо, което изисква правилно отношение! А то не е пряката борба, но нежното и обуздаване, с такт и умелост - сублимация! Как? С правилното отношение! Ето примерен схематичен механизъм на сублимацията на страстта: 1) Осъзнаване и вербализиране на желанието - например "осъзнавам, че искам да гледам порно и да мастурбирам." 2) Свободен съм да го направя ако избера да го направя. Свободен съм. Няма борба, няма грам потискане, има разтваряне, отпускане на тялото и съзнанието по време на процеса. 3) Избирам да живея с желанието, да го издържа (тоест порното и мастурбацията остават назад), но с приемане, с любов към него, с обикването му, с релаксация и сърдечно разтваряне (вместо битка). Има здраво усилие, но не насилието на отричането, което както си забелязъл е част от механизма по поддържане на навика. 4) Обиквам самото присъствие на желанието в мен, харесва ми напрежението му. Харесва ми дори тревожността, която сега се появява (тя е еквивалент на абстиненцията при дрогата) - прегръщам с обич тревожността, издържам я с радост и приемане! 5) Продължавам да издържам с приемане и любов, с релаксация и разтворено сърце! Полезна е практикат ана йога (например в група по йога), медитацията, дишането ... 6) Пренасочвам енергията на страстта си в активен живот - в професионална кариера, амбиция, активност, спорт, в запознаване и флирт, в секс и приятелство с жена! При това ще установиш, че сега, когато енергията на нагнетената ти биохимия кипи в теб, флиртът, общуването, работата и т.н. ти носят една непринудена радост и наслада (за разлика от напрегнатата тревожност, която може би изпитваш сега при тези дейности), сякаш сексуалността ти насища всяка твоя дейност! Тези няколко стъпки са ключ! Нужно е да "пипнеш" процеса, да го почустваш и преживееш! Не е лесно, но е по-лесно от пребиваването в "ямата" на навика! И става все по-лесно с времето - а ти самия ставаш Себе си - силен и щастлив! Ще установиш как потентността ти се връща, как блясъкът в очите ти и радостта от живота, дори радост сама по себе си, от най-малките неща, заживява отново в теб! Можеш! Успехи! Орлин Баев

Честит осми март! Нека женската сърдечна мъдрост, сърдечна обич и сърдечна сила винаги бъдат в основата на мислите и действията ни! Защото само тази сърдечност може да направи нас щастливи, а света около нас по-добър! Защото без значение пола ни, можем да имаме достъп до тази дълбинна любов като състояние на съзнанието си! Честито на всички дами по тела и на Анимите във всички мъже! :)

Буда или буда природата е будисткият еквивалент на това, което на запад се нарича бог, божествена природа. Ето какво е той за дзен Учителите: "Кой е Буда? Ето някои от отговорите на този въпрос, дадени от различни учители по Дзен: Той не е Буда. Планините, които се извисяват над морето. Трикрако магаре. Изсъхнало лайно. Пет мери лен. Устата, която е израз на тъгата. Бамбуковата горичка зад манастира. Винаги си измивай устата, след като си споменал името му." ...

Ами да я поддържаме връзката тогава! Тя пак е във вътрешната ни настройка!А Учителят не е задължително да бъде бай гуруджи еди си кой си, но връзката с Учителя, с йерархията да се осъществява през сърдечната ни разтвореност.

Здравейте, Мартина! Всъщност приятелят ви вероятно ви желае и има нормални сексуални способности и нужди, но порното и мастурбацията го карат да се чувства несигурен в представянето си пред вас и затова избягва секса. Не защото не го иска, но защото го е страх, че ще се провали - от собствената му и вашата реакция при такъв провал. Според мен най-добрият подход от ваша страна е вашата честност, откровеност - но с мекота и дипломация, с приемане на личността му и с много нежност и обич! И с тази обич и мекота открит и директен диалог с него. Споделете му, че знаете за порното мастурбацията му! Това ще жегне мъжкото му самолюбие, но това жегване е нужно, още повече че ще бъде в контекста на вашето приемане на него като човек и личност, на обичта и грижата ви! Говорете по проблема! Нека той осъзнае, че е проблем! Че пристрастеният му навик го изчерпва като мъж, като воля, като енергия и радост от живота като цяло! Препоръчайте му някои книги: - "Трансперсонална психология. Свещена сексуалност." - "Мир между чаршафите" - "Култивиране на мъжката полова енергия" Решете проблема заедно! Бъдете изцяло откровени един с друг - със сърдечна откритост, в духа партньорската конструктивност, мекота и топлота! Ако кажа, че справянето с този навик е лесно, ще излъжа! Мощен е! Могат да помогнат: - Осъзнаване от негова страна сериозността на проблема - Решението му по преодоляване - Вашата емоционална подкрепа - Чисто поведенческо пренасочване на напрежението, породено от решението му по спиране на навика му по гледане на порно и мастурбация къ секс с вас - Помощта на психотерапевт - Менталната му нагласа към страстта - обикновено решаваме нещо, но самата борба със страстта я потиска в несъзнаваното, тя расте, започва да търси изход, води до невротизиране, перверзии и връщане на навика. Той ще пренасочи страстта към вас, но ако няма правилната ментална нагласа, въпросният психомеханизъм би накарал да се върне към навика си - въпреки добрият секс с вас и въпреки волята му. Защото това е твърда воля от типа на ината, който е насилие. А евентуалнта му вина само би подпомогнала потискането и изтласкването на страстта и нарастването и в подсъзнанието и съответно би довела до още по-сигурно връщане към навика. Вината е излишна! Кой тогава е правилният ментален подход? Ето как би могъл да подходи приятелят ви: * Осъзнаване на страстта * Вербализиране на осъзнатото например "Аз искам да гледам порно и да мастурбирам!" * Разрешено ми е всичко - ако сега реша, мога да гледам и мастурбирам - това разрешаване е ключов фактор по спиране на борбата и дава възможност по директна работа с желанието, по сублимирането му, вместо борбата с него * Сега обаче избирам да живея с това желание, да го издържа, да ми хареса с него в мен. Избирам да обикна самото желание, напрежението му, да се сприятеля с него. Да, то ми носи напрягане и тревожност - но аз приемам, прегръщам с обич и обиквам самата тревожност - това отношение кара тревожноста да се превърне в чиста сила, а страстта се сублимира в свободна воля и нови по-големи когнитивни, афективни и поведенчески възможности - бърз ум, решителност, смелост, щастие и сигурни стъпки по постигане на целите! * Продължавам да издържам с приемане и обич тревожността и страстта и те започват да намаляват - навикът все повече се трансформира. За мастурбацията периодът на издържане е около 14-21 дни, след което "жаждата" по навика спада. * Винаги съм отворен за тази моя приятелка, страстта и за тревожността зад нея. Винаги е добре дошла - знам,че ще се връща. Обичам я и вече знам как да я трансформирам в любов! * Обичам (приятелят ви) приятелката си (вас, Мартина) и инвестирам любовта си в нея - сексът е свещен и е част от любовта. Мога да владея оргазмите си и да превръщам секса в медитативното сливане на любовта (книгите от линковете). Вие можете! п.п: В горната последователност от стъпки е заложено ключовото отношение към страстта, както и психичните защитни механизми, които се активират при неподходящ подход към нея. Ключът е в осъзнаването, приемането, обикването и трансформирането - това обаче първо е трудно да се осъзнае и второ, без опит е трудно да се приложи! Но е възможно, разбира се! Най-добрият вариант остават консултациите с психотерапевт - той сам, както и заедно с вас - примерно сам веднъж седмично и с вас заедно още веднъж. Поздрави: Орлин

Висшият АЗ, разбира се! Появяването на Учител в живота ни е само едно отражение на по-стабилната връзка с този АЗ! Ако въобще е нужен Учител, защото АЗЪТ си е Учителят сам по себе си! А още по-верен отговор по темта е каламбурът на Венцислав...

Е, поне сте се разделили, все е нещо! А защо си се примирила? Какво те спира да бъдеш по-спокойно твърда и изискваща от мъжа си? Да изискваш порастването и съзряването му! Може би децата, може би битови фактори, или навикът, или годините... Но, примиряването с подобно положение е последната възможност! Защото това са размити семейни граници и такъв мъж несъзнавано е женен за ... майка си! Какво би го убедило да посетите няколко пъти семеен терапевт?