Орлин Баев

Да, просто си играе, засега. Наживо, докато сте на работа, за десетина дни (или малко повече) общувай с нея по-активно, но без да я каниш и искаш нещо - просто чаровно и в същото време, присъстващ във вътрешната си стабилност. Тоест, отсъствие на онова просешко усещане за липса, на дай ми, защото нямам, а просто силно, през мъжественоста общуване без очакване и искане. След това, без да казваш нищо, спокойно се оттегли - неутрално и ведро. Оттегли се за известно време с разговорите на работа (освен по работа, кратко, но нищо повече), погледите, в соц. мрежа и емоционално. Получава се преливане, "игра на ластик". Ако има нещо към теб, като оттеглиш вниманието си, сама би те потърсила. Тогава каквото става понежду ви, става. Ако не те потърси, значи просто си е играела, държала те е "на кукичка", в позиция на един от хранещите я с внимание... Кязаното не е формула и ти го пиша не през психотерапевтичния, а през личния си опит.

Виждам, че се акумулира мотивационна готовност за терапевтично справяне. Георги Балджиев е един чудесен избор за терапия на ОКР в София! Желая успехи от сърце!

Наистина. Както и при анорексията липсва страх от отслабването. Просто си тревожна - намери силен и отдаден на занятието си психотерапевт!

Не, нищо общо. При анорексията има силен апетит.

Също и на теб, най-сърдечно. Благодаря ти, че уважи това пространство!

Ето още малко за прегръщането/ приемането на страховете: - Да бъдеш нищо, за да бъдеш нещо - смирено приемане

Да, баничките също са добри, особено с праз!

Да, нека жените коментират - аз ще се въздържа на 90%. Просто ще кажа, че през призмата на собствени невиждани от теб в теб самия програми, силно нараняващо пречупваш, свръхпреувеличаваш и най-принципно нормалните житейски ситуации и нагаждаш виждането си за тях по подсъзнанието си, което те води за носа, правейки те наранен роб на самия теб... Не е до жените! Докато не преработиш тези програми (сега са ти изолирани), ако външните мадами не ти ги случват (а животът ни дава преживелищно това, което не виждаме в себе си), сам ще ги предизвикваш на принципа на самоизпълнявщата прогноза. Нека се включат дамите.

Възползвай се от поканата - колкото е на шега, толкова е и сериозна. Няма да съжаляваш! Ето един случай от практиката ми: С едно момче, терапията ни се състоеше в бягане по 10км., 25 обиколки на стадиона, през ден. След няколко подготвителни, лични сесии - остана само тичането. Отначало и той и аз - зле. Аз, поради загубения тренинг, а той, поради взрива от всички симптоми и страхове, от които преди това бягаше. Отначало забавяхме, променяхме отношението, свързвахме когнитивно-емоционални точки. След третия път, не спирахме до края. Понякога се виждахме и на лична сесия в кабинета, не повече от веднъж на два-три месеца, за калибриране на отношението, настройките и пси посоката. След няколко месеца промяната му бе не само стапяне на симптомите, а дълбоко характерова! От свръх неуверен, плачлив и мега чувствителен, се превърна в истински самоуверен, стабилен мъж за чудо и приказ! Та, затова казвам - д-р Първанов знае какво говори, послушай го. Да, не е механика, важно е кой те насочва, ноу хау-то му. То е като при ремонта на онзи кораб. Идвали десетки майстори и никой не намирал повредата - компанията похарчила луди пари и нищо. Имало един известен като корифей в двигателите - викнали го, идвал отдалече. Дошъл, погледнал, побутнал тук там, па ударил с чука и параходът тръгнал. Поискал милион. Като го попитали защо толкова много, отговорил: "За удара с чука, един долар! За знанието къде е проблемът и как да ударя, останалото!" ... А ние за копането или тичането и пари не искаме, приятелю! ...

Това е много добра насока! Това също е така - въпросът е, че за да бъде човек себе си, е нужно да осъзнае и стопи бариерите пред това Себе - страха, вината, тъгата, отчаянието, автоагресията, болната навън насочена агресия и т.н. и т.н. Светът е в очите на гледащия го... Да, хората и социалните нрави или липсата им, се изменят, така е. Има обаче жени и жени. Попадаме на такива, каквато е душевността ни (анима, Юнг), както и виждаме в тях, като под лупа амплифицирано и акцентуирано, което в себе си не виждаме, че e акцентуирано . Имаш частична обективност, примесена обаче с много проективна идентификация на собствени несъзнавани, а засега и отричани характерови наличности, вменявани в света, жените и другите. Така е удобно, а и лесно. Не коментираш мненията на жените, писали по-горе... Ако търсиш комуникация, резонираща с целта на този форум, моля направи го. В противен случай, не говориш с нас, а пред собствено сляпо петно на огледалото на ума си.

Според мен няма значение - общежитие или у вас... Имаш да преодоляваш страх - а той е характеров, в теб е, не в проекцията ти в т.н. илюзия за смърт. Не че в тези тела не сме по-мъртви от без тях... Където и да се местиш, влачиш сянката си, носиш себе си със себе си, а от себе си не можеш да избягаш, колкото и упорито да се опитваш. Разреши страха си - ходи редовно на качествена психотерапия при интегрално работещ, силен в работата си, успешен психотерапевт. Това е!

Браво, вече голяма част от теб съзнава филма, в който се въртиш и все по-лесно ще успяваш да се вадиш от него, чувствайки илюзорността му.Тази работа ще те промени завинаги в пълна със сърцато доверие в Живота жена! А за книгите на руски - да, който не го чете, просто губи, факт!

Така си е Често съм го чувал... Това, което премахва този страх, е себепознанието - целият ти живот стои зад него, цялата ти житейска история, възпитание... Това, което Донка ти казва, принципно е така, когато отношенията са на по-високо ниво, между зрели хора. Когато обаче сме позадръстенички със страхове, до там има път и няма как да се скочи с лъвски скок, а има постепенни стъпки, за които споменах по-горе. Да виждаш жената като равностойно човешко същество, на което с удоволствие да се възхитиш и да рзбираш, общувайки непринудено, е наистина прекрасно. Тогава и решаваш/ те докъде и какво искате. Но, това е когато страховете св преработени и в теб живее автентична смелост и спокойна харизма. Няма как директно да си в тази позиция, без споменатата работа, твърдя го. Сега пробвайки я, би дал съвсем различно от желаното впечатление - просо засега не си там... За терапевта и терапията - всичко е свързано, да! Виж тези статии - дават добра светлина по въпроса: Какво иска жената от мъжа (всъщност!)? Отхвърляйки бащата (и мъжкия принцип въобще) Обмен между мъжа и жената Зад великия мъж - велика жена

Знаеш ли, аз съм пелтек и пълен смотаняк. Бях и ще си ходя такъв... Това, че си виждаме минусите и си ги признаваме, вее е силен старт за промяната им. Преди ако ми бяха казали, че ще мога да говоря що годе разбираемо пред хора, мислех, че ми се подиграват и не разбират. А сега мога да говоря пред двама или милион и двама и ми е все тая - харесва ми. А не преди дълго не беше така - ама никак не беше така. По отношение на жените - разбирам те прекрасно, през опита си. Пълен дришльо бях и съм си и не го крия от никого... Не можех да заговоря която и да е. Направо онемявах, като хипнотизиран, плюс пелтеченето и ...зле... Също като теб, въпреки смотаността ми, когато мадамата ме е харесвала, сам съм развалял всичко - от страх, задръстеност и скованост, неувереност и изцъкленост... Същото желание за бягство като теб - от социума в манастири, в духовност (ама нездраво, като опит за спасение от собствената сянка...), от самия живот... Разбирам те, не от изсмукана от пръстите теория ти говоря. Всичко се променя, приятелю! Представи си, че искаш да станеш добър в мма. Отидеш един два пъти, умориш се на кондиционната тренировка, разтупти се сърчицето, праснат те два пъти, хвърлят те три пъти на земята, почувстваш се слаб и ... бягство. Да си признаеш, че си слаб, вече е сила! Когато приемеш ясно вижданите си минуси и систематично ги предизвикваш с непреклонна мотивация и дисциплина, отстъпват и започват да се превръщат в плюсове. Защото започваш да вземаш силата си от страха. А сега страхът ти е взел силата. За да си я вемеш обратно, правейки аналогия с мма, е нужно просто да продължиш, да укрепнеш, да прокараш мотивацията си освен през уменията и издръжливостта, преди всичко през собствените си слабости, които активно се вадят, но колкото повече смело излизат, повече се и преобразуват. Слабостта става на сила. Страхът на смелост. Няма мистика, има здрава работа. Същото е по отношение на социалните умения, мацките, живота! Иска се да минеш активно през собствената сянка, през страховете, да се окаляш здраво в тях, но вече градивно, преобразуващо, все по-надъхано и смело. Хъс за живот! Разбираш ли, приемайки смотаняка в себе си, можеш да го моделираш, да го превърнеш в яко копеле. С униние, мрънкане и бягане от активните усилия обаче не става. Променя се мисленето, работи се ментално, емоционално, много важно - в група и групи... Работата тук е тегава, но абсолютно сигурна, когато се следва посоката качествено. Ако за усвояване на един мма се искат няколко години, не мислиш ли, че също толкова са нужни за преобразуване на страховете в сила - когнитивно, поведенчески, хипнотично, медитативно, социално! Стабилните резултати идват още след няколко месеца такава работа, а стратегически устойчивите след 6 месеца, година... Тази работа не спира - защото нивата на силата са много, а творчеството започва да иска да се излива през теб и виждаш, че да, много различен си от преди, но можеш още повече... При това, не е гонене на моркова със сопата отзад, а все по-изгарящ хъс за живот! Мотивация, взета не от другаде, а именно от страха и отчаянието, ползвани като прекрасно гориво на силата ти! Няма мистика, а здрава работа! Жените ти пишат, че няма проблем да си фин и т.н. Да, няма, когато си смел и мъжествен и да, за да чуваш да-та, е нужно да минаваш смело през много не-та. Обаче и това са клишета, ако първо в себе си не превърнеш себемразенето в себеприемане и на този фон, всичките л. стават, както вече много пъти казах, суперско гориво! Има път към мъжествеността и не е загадка! С мрънкане не става, брат, Сега те боли и се самонаказваш още повече - ялова посока е това. Когато активно работиш по мъжествеността си, предизвикването боли, истински боли, смазващо е това нужно ежедневно предизвивкване в социални ситуации, на фона на когнитивна и т.н. работа. Обаче вече е градивно, израстващо напрежение, идващо не от самомачкане, а от декапсулиране, пълна искреност със себе си и света, от постоянното активизиране на старите програми и преобразуването им - тъгата, вината, страховете, унижението, слабостта. Не само, че не бягаш от тях, но активно ги вадиш на бял свят и преобразуваш самата основа на базисните себе и светоотносни вярвания в тях. Ако измрънкаш, че не може, означава че не си опитвал достатъчно дълго, силно, упорито, ежедневно и качествено! Път има. Можеш да го вървиш, можеш и да се приемаш за жертва или да осъзнаеш това си вярване и разграничавайи, се от него, да го ползваш като ядрено гориво за все по-изгарящата си мотивация! Път има, вървян е от мнозина. Бъди от тях! Има една тайна - колкото от по-долу тръгваш, по-нависоко стигаш!

Ako се подлагаме, сме пасивни, а някой ни се надлага - настройката е същата, сякаш чакаме хапчето да ни се надложи - слабо отношение е. А флуанксолът нито е лек, нито е транквилант. Да, понякога няма как без, но не задълго... Хипнотерапията е чудесен инструмент - това, че си намерила своя човек и ти действа добре, е прекрасно. Казвам само, че за да си още по-ефективна в справянето си, отношението е добре да е хоризонтално, а не вертикално, Не се подлагаш, а съзнателно кооперираш и работиш, като терапевтът е просто фасилитатор, партньор в разширяването на съзнанието ти и научаване на уроците, вече дадени ти от живота чрез преживяваното. Ако някой ни се надлага, а ние се подлагаме, си оставаме в разбирането а малки жертви, на които нещо външно и лошо им се случва и за това търсим механично успокоение с хапчета и психичен ксанакс във вид на хипноза. Не, повече е не само хипнозата, но и психотерапията! Иначе, чудесно мнение - благодаря за споделеното!

Д-р Първанов е прав - зад зависимостите стои стрес, така е. Точно така е, Иска ми се само да добавя малък нюанс. Наистина, зад всяка зависимост стои страх, или както събирателно-общо се нарича, стрес. Работата с всяка зависимост, всъщност е работа със страха в основата ѝ. Ако така разсъждаваме, в правото си сме. И все пак - при типичните тревожни р-ва се работи директно със страха, докато при зависимостите, първо е нужно да се удържи на навика, пеещ като сирена лъжовни послания и тогава се стига до страха. При обичайните тревожни р-ва отсъстват тези свръх-заблуждаващи, омайващи и притеглящи в опияняващите си мрежи сирени. Няма ги фалшивите им песни и внушения, а се действа пряко със страха. А при зависимостите, дали е хазарт, порно, алкохол или дрога, векторът на работа е малко по-различен. При социофобията, паниката или генерализираната тревожност например, човек автоматично бяга, извръща се от страха си. При зависимостта тича презглава към сладникавите ѝ , манипулативни внушения, примки и мечи капани. И при тревожните състояния и при зависимостите, в крайна сметка, се тръгва в посока страха, със съзнателното му преобразуване. Но при зависимостите първо е нужно осъзнаване и разграничаване от димната завеса на лъжата в навика. Да, при всяка зависимост има т.н. орална, заисима характерова компонента, независимо какъв е основният характер на човека и зависимостта се ползва най-често за шорт кат, за справяне с нерешена тревожна реакция на дадени ситуации - а всъщност вместо справяне, имаме затъване в самата зависимост, добавена към първоначалните характерови и социални казуси. Да, със страховите характерови вярвания, първоначално тласнали към зависимостта се работи. И все пак, както се казва, някой пие от мъка, втори от страх, трети от радост, а четвърти от ... сутринта. Тоест, създават се невронни пътечки, биохимични патерни, привързващи, теглещи към себе си. А при тревожните р-ва имаме бягане от страха... Та, и при двете се стига до страха, но при зависимостите, пътечката е по-отдалеч, изисква освен издържането му с разбиране и приемане, солидна и устойчива воля, за да може въобще да се работи с ядката на страха зад зависимостта! Да, основна е работата със страха, със стреса и при зависимостите, така е. Има си и специфики обаче и психичният терен тук е много по-"хлъзгав", за разлика от при обикновените тревожни р-ва. Та, има общо и може да се каже стрес, но не е знак на равенство.

Да, при поддържан стрес, борба-бягство системата подава сигнали и насочва кръвта към големите мускулни групи, което води до усещането за омекване на краката и снижава притокa на кръв и кислород към мозъка, което прави замайването един от най-честите психосоматични симптоми при симпатикотонична преактивация, породена от ... характерово продуциран страх. По характеровата преработка се действа по отделен терапевтичен вектор, включващ и по-директната, по конкретното състояние насока, но и в по-цялостен план.Такава работа отнема известно време и твърдението за дълбока и цялостна промяна в рамките на няколко сесии, е изхвърляне на неофита в психотерапията. Всички сме били там... тази по-цялостна работа се върши доколкото човекът я желае. Виж, по-директната, е сравнително по-бърза, както и по-естествена, водена от мотивиращо- напрегнатото налягане в конкретната невроза и връзката ѝ с цялостния характер. Както ти е обяснил Георги, реагирането с некачествени ментални заключения на самия симптом, поражда още страх и още симпатикова преактивация, водеща до още от същия или други вегетативни симптоми (симптомите се местят, при една и съща подлежаща ги психодинамика). В случая ти, тази "въртележка" по механизма на хипохондриастичното изместване се разционализира, тоест психиката ти избутва вниманието навън от страховете и го фиксира в болести, така отичайки като отвод напрежението, поне за малко. Рационализацията, както знаеш, е защитен механизъм, при който несъзнавани страхове и тласканите от тях поведения се извиняват с уж рационални, съзнавани подбуди. Та, имаш да осъзнаваш не само физиологията, а психичния процес, да се взираш оцялостяващо в страховете зад невротичната ти свръхконтролираща фиксация в здравни казуси... Преработващо, с любов взиране, водещо до разтваряне на страховете до спокойно доверие. Защото сега го нямаш никакво - в себе си, тялото си, в Бога пък хич биля - не съм срещал досега истински вярващ и обичащ хипохондрик - извън суеверието, църквите и ритуалите говоря...

...Баница без брашно не става...

А, защо различна насока - баш си е супер. За йога - аз лично смятам, че няма общо с шпагат и седене на главата, а танцът може да е една прекрасна медитация. В групите по танци освен движението, викането, освобождаването на потиснатото, се създават и много добри приятелства. А духовността и медитацията - те са по-скоро до възприятието на живота, не до говорене на тибетски, санскрит, пали и припяване на цигански мантри. Една добра психотерапия би насочила и към движение, социални контакти, добри приятели, качествена литература и култура, освен към ключовата работа по осъзнаване и преобразуване на несъзнаваните конфликти и зловредните характерови сценарии.

Йога води към същността, към Бога - тоест, получила си малък допир до различно възприятие, на природата на нещата отвъд булото на преходното. Не се впечатлявай много от ефектността - не тя е интересна, а насоката за развитие и все по-плътно разтваряне на потенциала, която не само през йога ти е давана. Интересното е, че самата тревожна психосоматика също е призив към такова отпушване за потенциала, промяна на мирогледа, живот по Бога. Виж статиите ми от "духовност и психотерапия".

Благодаря за символите на Марта и Мария, Донка! Ето подобна метафора, през универсалното общочовешко познание, предавано в тези уникални бисери на световното културно и духовно наследство, упанишадите. От Шветашватара упанишад: “Две птици, свързани с приятелство, са кацнали на едно и също дърво. Едната от тях сладката смокиня яде, а другата я гледа, без да яде. На същото дърво страда човекът объркан, погълнат от своето безсилие, но щом види другия господ и неговото величие, той изоставя тъгата.“ Малката социална, его личност и величието на цялостната личност, селфа - атман. Социалното его желае, страхува се, копнее, стреми се, постига, проваля се, справя се, не се справя, заливано е от зависимости и тревожност, психотизира се, психопатизира се, алчно заграбва или пожелателно алтруистично се раздава, бяга във фантазиите си или се хвърля презглава в сетивното преживяване авантюристично, самоунижава се мазохистично, себеизтъква се тщеславно нарцистично, оковава се в социални норми или им се противи бунтарски, но отново свързано с тях, манипулира и доминира или е манипулирано и доминирано, лекува се психотерапевтично… Социалното преходно его практикува „йога“… Азът (селф, атман), целостта от друга страна, наблюдава ведро, усмихнато спокойно, блажено присъства във всяка мисъл, чувство, мотив и действие, не толкова отстранено, колкото асоциирано-дисоциирано. Потопен в бита, атман остава чист от вкопчената природа на желанията на мая. Вътреприсъщ е, докато е наблюдаващ зрител. Преживява през играча на социалното си его, явявайки се различен нему. Трансцедентен е, докато иманентно извлича непреходните си заряди от всяко преживяване. С ума това може да бъде разбрано като философски оксиморон, но единствено преживелищно, през опит в медитацията, може да бъде осъзнато.

Опитът с кундалини йога показва същото, което и колитът - имаш силна връзка между съзнание и тяло. Това е чудесно, когато я ползваш качествено. Сама виждаш как вътрепсихични конфликти, които имаш да осъзнаваш и преодоляваш, се изразяват през тялото ти. Мнозина йоги между другото, само си мечтаят за такава пряка и директна свързаност, предпоставяща качество на по-сериозните етапи от йога. А ти, искаш или не, я имаш - подтиква те към по-цялостно себепознание, хармонизиране вътрепсихично, социално, професионално, партньорско-взаимоотношенческо, тласка те към една здрава духовност, води те към редовната практика на енергийни методи, молитва и медитация! Психотерапията е част от този път - ключова част. А по-цялостната, е следването на дадена духовна пътека. Колегата Юнг примерно твърди, че световните духовни системи са не друго, а мащабни психотерапевтични методи, просто по-широки и цялостни от конвенционално психотерапевтичните. Благодаря за споделянето. Желая ти сърцат смисъл в пътя ти!

Благодаря на свой ред за проявеното уважение и готовност за усвояване!

Истинската сила идва през допускането на слабостта, не през виждането ѝ като гадост. Кундалини йога е чудесна, но когато гордичките его прищевки водят парада, нищо не е. Аз казвам, стига бля бля - дадохме ти доста податки.

Не, не мисля, че си в тези проценти. Просто досега, каквото и да си правил, колкото и добро да е било, е било "за да се махне гадният симптом". Ако и да си опитвал уж да последваш какво иска да ти каже симптома, да се сприятелиш с него, да видиш до какви подсъзнателни страхове те води, самозалъгвал си се, не е била нито качествена, нито количествено достатъчна такава посока. А може и въобще да не си работил в такова качествено направление. А без него, е да наливаш вода в продънената бъчва на захранването на невротичните механизми, продължаващи да произвеждат симптоми, въпреки привидно сносните дела. Не те чувствам да си мързелив, нито твърде несъзнателен и черпещ изгоди, не - просто си в неподходящата настройка - против, а не заедно със симптома и страха, дошъл тук за теб, а не срещу теб - за характеровото ти учене и хармонизация. Твърде механична е нагласата ти засега. Имаш именно благодарение на готиния симптом да стигаш до бисерните миди на безценните съкровища, скрити от акулите на страховете ти, които се оказва, че са прекрасни делфинчета, с които тепърва ти предстои да се запознаваш и сприятеляваш. Като старт, добре е да започнеш с отношението на "готов съм още сто години да имам това замайване и да е сто пъти по-силно - Господи, да бъде волята ти!" Ама, искрено! С преструвка и самозалъгване "за да се махне" вярвай, не става. Имал съм много клиенти, правили вестибуларна рехабилитация, граундинг, спорт, дишане, дервишко въртене, всичко нужно и принципно чудесно - докато пси уроците не бъдат смирено научени чрез премахване на дисоциацията съзнание-подсъзнание, която сега присъства в теб, всичко си е стояло същото. Защото никога е нямало никаква вестибуларна дисфункция, а всичко се дължи на пси механизми.