Орлин Баев

Геният Ауробиндо е медитирал дори докато е говорел, дори докато е мислел. И през целия си живот. Да медитираш докато говориш и мислиш обаче - това е вече едно тотално проникване на медитацията в ума. Фонът на присъствието на съзерцанието става толкова постоянен и основен, че мисленето и словото са само на периферията му. Тогава и умът и словото стават само инструмент за съзерцанието и не е нужно дори да бъдат спирани - вече не пречат, а само провеждат. Но в началото, в първите години е нужбно да бъде спиран умът, да. А в началото дори е трудно. Това да седиш и медитираш е като да се учиш да сменяш скоростите на колата като се спряна - учиш се. После ги сменяш автоматично. Така и медитацията прониква в живота. В ежедневния ум. В работата. Във всичко. За да стане медитацията динамична обаче, трябва да е преживявана и пак и пак и пак - докато проникне. Докато тя започне да те медитира теб. Има много философии около съзерцанието (това е по-точната дума според мен). Има много визуализации. Има работа с енергии. Всички са добри и са като паяците проходилки - докато напипаш самото съзерцание. А то е просто една разтвореност, един разтворен ум. Тих, спрял диалог. Това прави човек по-чувствителен за всичко наоколо, по-отворен и за доброто, но и за болката. По-преживяващ експлозиите от радост при разцъфтяването на априлските фиданки. Но и по-съпреживяващ болката на наранено котенце. Съзерцанието е да си отвъд логиката, да преживяваш със сърцето. Тогава и обикновените чувства се разтварят в онова по-дълбоко сърце, зад емоциите. Дълбочина, която знае! В това няма нищо възвишено. Както и нищо принизено. Нищо необикновено - защото всичко става необикновено! Паневритмията е прекрасна за практикуване на съзнателно дишане, съзнателни движения, фокус на ума, осъзнаване на енергиите. Когато това се автоматизира, умът може просто да спре и всичко да се прави от ... духа зад него. Защото духът е съзерцателят! Целият живот е една паневритмия!

Току що го гледах в IMAX 3D в мола в София. Много интересна метафора за работата на ума. Отначало седнах да го гледам скептично - ня бях чел приказката. Бях гледал някаква анимация за Алиса отчасти, но не до край, защото не ми беше харесвала... Сега обаче беше приказно преживяване. Още веднъж се убеждавам, че приказките са повече за възрастни, отколкото за деца. Децата ще ги разберат буквално - а има толкова символика. Едно момиче, което изоставя момическия си живот, пълен с блянове, мечти, фантазии, въображение, приказност, щастие. Земята на ИСКАМ и мога всичко. А пред нея зейват ужасяващите перспективи на ТРЯБВА и съобразявам се. Интуицията, въображението, сърдечната емоционалност им предстои да бъдат може би оковани от сухата жестока логика, от страха и скучните изисквания. Всичко е архетипно и се развива в несъзнаваното на Алиса в резултат на случващото се в живота и. Личностите от живота и имат отраженията си в архетипните приказни персонажи на несъзнаваното и. Бялата кралица, мама, е заточена от червената кралица - майката на оня сух и бездарен лорд-вале. Зайчето на тредвожността от ставащото повлича Алиса в 'заешката дупка' на собственото несъзнавано, където в края на краищата се среща с най-големия си страх-змея на така ТРЯБВА, на ужаса от механизмите на социалния контрол, убиващи творческия дух... това са общи приказки, разбира се. Един юнгианец би написал книга по тази приказка - може и да е написана...

Иво, сигурен съм, че е така както казваш. Ако обаче в периода в който редовно посрещаш слънцето и играеш паневритмия, имаш семейство и въобще интимност. Когато обаче живееш живот на монах, но въздържанието ти идва в повече, гледането на слънцето и паневритмията дори раздразват още повече. Зависи и от годините, разбира се и от цялостната психична структура. Паневритмията е един много тънък обмен между целия кръг и наистина балансира. Въпросът е да си готов това фино балансиране да ти е достатъчно. По същия начин, подобно на паневритмията действа и груповото пеене и молитва и медитация в група - енергиите се сливат, преливат и това се чувства. Но на едно много фино ниво. Ако обаче си гъсеница и искаш да ядеш листа, нектарът на подобен обмен не ти стига. Тогава семейният живот е решение - докато станеш пеперуда. Когато обаче си поддържал известно време въздържание, преживяваш този фин обмен още по-силно. Защото си жаден за противоположната енергия. Естествено е тогава и въображението да сработи в такава посока автоматично, особено при упражнението запознаване, при допира и погледа в очите. Това са нормални неща и неговоренето за тях нито ги анулира, нито ги трансформира. Мъжът преживява женската сексуална енергия като една влага, пълна с нежност и обич. Жената пък мъжката като гореща и огнена. Това са реални факти, не фикция. Когато си на целомъдрен живот и играеш паневритмия, си доста зареден със собствената си огнена енергия, но и поизсушен от нея самата, Жадуваш да я дадеш и да получиш живителната женска влага. Като казвам влага, нямам предвид физически неща, но самото енергийно чувство е такова. При играта на паневритмия или пеенето обаче нямаш директен допир и актуална сексуалност, била тя лечебна или обикновена, с овладяваме или без на оргазма и енергията. На по-високо ниво става обменът. Ако при любовен физически акт енергията се приема и предава директно - като огън и вода, при паневритмията женската влага стига до теб в малки дози, като фина дисперсирана субстанция. А доколко сме готови само на такъв обмен, е друг въпрос. Жените като цяло много по-лесно се справят с такъв род обмен, плюс интензивен обмен при нормалнотъо общуване и получаване на мъжко внимание - по-дълго време им стига само такъв обмен. При повечето от мъжете е по-трудно, по-болезнено дори ако се изсилва човек. Затова семейството е добър вариант. Говоря тези неща (е, пиша ги де), защото сме в сайт, посветен на учението все пак. Затова си позволявам да намеся и по-друг начин на живот, да спомена поне за него - този на стабилно вървящия по пътя ученик на великото учение! Визирам преживяванията си в центъра в Канада. Михаил Иванов говори за сексуалния обмен по време на пеене и паневритмия. Има негови преводи за това: тук, тук и тук. Сексуалността наистина е рядко поставяна тема - а е актуална. При паневритмията енергията се преживява директно. Дланите се нагряват, дишането движи силата нагоре и надолу по предния и задния главни канали на торса, краката, ръцете вибрират нежно в ритъма на събудената и обменяща се с природата и кръга от хора енергия. Често се появява едно боцкане на върха на главата, сякаш си вързан за невидима нижка, която оживява. В условията на тези движения на радостната вибрация, се случва и финият обмен между партньорите в паневритмията, а и между целия кръг.

В "IDEAL" в Канада слънцето изгрява доста беличко, защото излиза иззад един връх на скалистите планини. Като станеш да си вдигнеш ръката за поздрав към слънцето, само се молиш да свърши това, че да си я сложиш в джоба и да я сгрееш... През март, че и през април, като се почне с паневритмията, често още има сняг. Представяте ли си някой да играе бос? Е, няма такива, слава богу. Но, играли ли сте паневритмия със зимна шуба, шал, ръкавици, високи канадски ботуши и ушанка? Как ли я играят още по на север, не ми се мисли. В айдиъл център има няколко котки. Единият беше такъв оранжев, наперен. Често по време на паневритмията този котак идваше и заставаше точно в центъра на кръга, до касетофона или музикантите. Седи си там - такъв величествен и съвършен, като центъра на вселената, а ние се въртим около него. И една хармония излъчва, една завършеност и сигурност ! В "идеал" има два коня. Имаха и малко конче. Те си ходят свободно в двора. Дворът е колкото 400 футболни стадиона де... В цяла канада хората си гледат така коне - декоративно. Те не искат почти никава грижа, защото практически във всеки двор (а те масово са с горните и повече размери) минават реки, има езера, трева и т.н. Та тези кончета неизменно, точно когато сядахме да гледаме слънцето (там се сяда) и после упражненията и паневритмията, идваха и почваха да се гонят и да си играят. А като казвахме молитви -на френски или български, конете почваха да пръхтят и цвилят. Отначало това ми беше много странно, после свикнах. Не знам дали говоренето с тревичките и дърветата влиза в категорията смешно... На мен ми беше смешно - на малкото ми его обаче. После и аз почнах като братята и сестрите да докосвам и поздравявам дърветата, поточето, тревичките, да си говоря с природните сили и духове, да поддържам съзнателно приятелско отношение с тях.

Личността на психотерапевта е нужно да бъде доста преживяла, изстрадала, видяла две и двеста. Разбира се, постоянното нарастване на знания е нужно и още как. Сега като погледна назад и се питам "Боже, как съм се занимавал с това като нищо не съм знаел...". Иска ми се да прочета и знам всичко, такава жажда за знание ме мъчи, че направо боли понякога. Когато бях малък, баща ми ми беше казал една метафора за знанието - "като знаеш малко, ти се струва, че знаеш много. Кръгът ти от знание е малък и допирът му с непознатото също е малък, затова ти се струва, че всичко знаеш. После, като почнеш да увеличаваш кръга на знанието си, започва да ти се струва, че все по-малко знаеш - защото допирът на кръга ти от знание с непознатото расте!". Психотерапевтът има нужда от знание - той е нужно да бъде човек на знанието, в смисъла използван от толтеките примерно. Живо знание, сила, опит, обич и мъдрост. Външните знания от книгит епредставляват опита на другите и затова също са ценни, особено когато резонират с личния опит. Нещо изключително важно за личността на психотерапевта: нужно е вече да е минал по пътеката, през която превежда пациентите си! Да се е сблъсквал със собствените си демони, страхове, вина, тъга, паника и ужас, гняв, ревност и завист - и да е придобил известна изкусност в процеса на работата си с тях, с трансформирането им, впрягането им в хомота на цялостната си по-хармонична личност!Тази "пътека" никога не свършва, разбира се и винаги има още и още за себеопознаване и вътрешна работа. Психологическото и психотерапевтично познание е по-скоро една добра систематизация на тази вътрешна работа, както и подходящ начин за представянето и пред пациента. Но един терапевт е нужно далеч преди ученето си психология да е имал вече черти в личността си, които да му разрешат да се занимава именно с тази професия. Черти като любознателност, дълбинна стабилност - здраво ядро, което стои непоклатимо каквото и да става с външната му личност. Всички терапевти, които досега съм наблюдавал, без изключение са доминиращи и властни личности, контролиращи, с висока агресия и дори нараняващи себе си във високите си изисквания. Тези черти са по-скоро дълбинни и съвсем не е нужно да бъдат виждани - и обикновено не са виждани, защото са умело прикривани от една добре обработена персона. Те именно обаче предпазват терапевта при "дълбокото гмуркане" в ада на човешките души - те са като една предпазна броня от енергия, идваща от вътрешния център и насочена навън. Просто характерова и личностова структура, която или имаш или нямаш. Разбира се, в хода на живота си и работата си, психотерапевтът шлифова тези си базисни черти до положителния им вариант - самообладание, смелост, воля за постигане и никога непредаване, честност и откровеност. Често някой пита: "Не се ли натоварваш, не попиваш ли болките, мъките, тъгата и вината, страха и отчаянието, докато работиш по цял ден с тези емоции и енергии? Аз ако бях на твое място, щях да рухна веднага...". Ами не, не се натоварва терапевта! Просто има характеровата психична структура, която го пази. Може би донякъде може да се изгради такава психика, но...казвам го с голяма доза съмнение. По-скоро или я имаш или я нямаш тази психоструктура. Пак казвам, не говоря за външни черти, но за много дълбинна базова психична структура. Обикновено тя се формира от свръхизискващ родителски стил и лична борбена реакция на този стил. При мен лично сформирането на такава психика е предизвикано от спецификата на говора ми, която за несъзнаваното ми е била един трети родител. Един безпощаден, мачкащ, злоупотребяващ, непредвидим, унизяващ и жесток родител, който безмилостно мачка. Говоря за заекването си, което подобно на дразненето на песъчинка е карало психиката ми като дете и по-късно постоянно да отделя съпротивителни сили, оформили гореспоменатата психична структура. Моето мнение е, че психотерапевтът, за да бъде успешен и да си върши работата добре, е нужно да бъде изключително емпатичен! Да умее на мига да се вчувства в преживяванията на човека, да резонира с тях, да го чувства директно! Това емпатично съпреживяване, съчетано със силна психична енергия и здраво всътрешно ядро, връзка с психичния център на цялостната личност позволяват на психотерапевта да слее психиката си с тази на пациента. Да я усети директно, а не само да я разбере с разума си, който също е изключително важен в тази професия. Някои обучители по психотерапия учат, че терапевтът трябва да държи известна емоционална дистанция от пациента/ клиента. За мен такова поведение е гаранция за слаба и неуспешна работа! Напротив, нужно е едно плътно емоционално сливане с пациента, смело проникване в най-тежките му преживявания, резониране с тях. Когато го прави, психотерапевтът в същото време е в постоянна връзка със собственото си психично ядро/ център - просто психиката му е такава, че му позволява това да се случва. Пациентът, междъ другото, директно чувства степента на емпатично сливане на терапевта си с психиката му - самото това сливане е директна гаранция за това, че той е разбиран, усещан, съпреживяван, че не е сам и че е приеман. Оттам насетне терапевтът, с помощта на разума, стъпка по стъпка води пациента по пътечката към щастието му. Защото сам е минавал по тази пътечка многократно - по собствената си такава и по тези на пациентите си! Води го чрез анализ и светлината/ инсайт на осъзнаването, чрез хипноза/ визуализация, възнамеряване, логика, оптимизъм, медитация, дишане и промяна в поведението. Добрият психотерапевт учи пациента си на това как сам да върви по собствената си психична, а оттам и житейска пътека! Психотерапевтът, според мен винаги е нужно да осъзнава колко много има да учи! Като мъдрост, като опит, като стремеж към знанието. Психотерапевтът има неутолима жажда за знание - знанието като информация, но и преживелищното знание на мъдрия опит! Знание, което да завибрира във всяка клетка на паметта, но и на съществото му! Аз например осъзнавам огромната си нужда от себеразвитие - и като четене на книги, съдържащи опита на други терапевти, но и като лично израстване! Сега, след няколко години практика в терапията, може би малко съм израстнал психически. Но, отвътре изгарям за постоянното сливане с щастието и силата, стабилността и вибрацията, идващи от постоянната връзка с онова вътрешно слънце на свободната воля. Връзка, която губя, после пак възстановявам. Осъзнавам, че връзката е нужно да бъде по-плътна и постоянна! Сигурен съм, че тук, в този форум за съзнателен живот метафората ми е разбирана! Личността на добрия психотерапевт е нужно да бъде веща на имплицитно ниво със справянето с проблемите, с които работи в пациентите си. Да умее в самия себе си да работи умело, леко и спокойно с тези проблеми. Смея да кажа, че добре се справям със собствения си страх, паника, ужас и вещо умея да го трансформирам в смелост и спокойствие. Затова и пациентите ми засега са преди всичко с тревожни разстройства. Аз самия обаче засега съм твърде слаб в справянето със собствената си страст. С нагона към удоволствието, с отлагането му и сублимирането му. Това е работа, която ми предстои да върша. Съзнавам, че провалът в тази вътрешна работа би бил провал и във външната работа с психичните разстройства, където е намесена страстта: зависимостите! Те са и най-тежките, по-трудно се успява в тях дори от работата с психозите. Само най-добрите терапевти са успешни в тази работа! Страхът, тъгата, вината при тревожните разстройства са като малки котенца пред тигъра на страстта. Бог да ми е на помощ в тази работа - успехът в нея е врата към бъдеще, а неуспехът, крах. Интелектът на психотерапевта е нужно да бъде остър и прецизен - донякъде той е даденост, а донякъде се и развива! Терапевтът е нужно да бъде смел, спокоен, разтворен за пациентите си и приемащ ги безусловно, каквито са! На дълбоко несъзнавано ниво той замества личностите на майката и бащата, като процесът на терапия за несъзнваното се явява едно структурирано превъзпитаване, израстване, премоделиране на себе си. Личността на терапевта е важна! Знанието му, техниките му - също! Но личността е подлежащата основа, която според качествата си предопределя успешното или не приложение на терапевтичните похвати!

Когато съм преодолял себе си, когато малкото ми его е обуздано и съблимирано, когато сексуалността ми е впрегната в юздите на Аза в мен, тогава се променя всичко в мен. Сякаш ставам друг човек, сякаш цялата Вселена минав апрез мен. Тогава малката ми личност с всичките и несъвършенства став асамо една жица, само един проток, през който преминават течения и сили, далеч по-мощни от самата нея! Тогава терапията, която правя, се случва в състояние на медитация. Една нагнетена сила на духа, на тихо но изпълнено с мъдрост безмълвие прелива през всички 'шевове" на личността с нейните изразни средства и се проявява не само енергийно, но и като слово. Погледът ми става различен. Волята спокойна, силнолюбяща и нагнетена. Тогава трудностите ми харесват и дори ги търся. Тогава някакси енергията ми се "закача" за енергията на човека,слива се в една обща нагнетена сфера. Създава се едно специално медитативно пространство с нагнетена вибрация, което е като прорез на нещо по-висше тук в това време и пространство. Тук и сега, но същевременно отвъд времето и пространствените кондиции. В същото време всичко външно е обикновено, колите минават по улицата, някой се тътри по коридора... Но въздействието ми тогава е силно! Анализът проникновен. Когнитивните техники придобиват особено значение и сила на промяна. Хипнозата се случва в самия разговор, а при задълбочаването и в транс преживяванията и на двамата са слети в едно емпатично взаимопроникнато сливане, в което водя когницията към промяна. Понякога съм в такива състояния с дни и седмици. После се връщам обратно в ежедневните си вплетености в страстта, която вкарва в блатото на обикновеността. Трудно се сублимира страстта. най-трудният урок, с който сънм се сблъсквал през живота си. Но и най-ценният, както ми се чини! В сравнение със страстта, страхът и гневът са като бенгалски огън пред ядрени взривове. С цялото си същество чувствам обаче, че веднъж намерен и практикуван, механизмът по сублимация води до постоянно пребиваване в душевните земи на свободната воля на любомъдрието. Силата тогава вибрира във всяка мисъл и действие, животът става радостен устрем към все по-пълно конкретизиране на волята на Вселената, преминаваща през личността ти, като в същото време стигаш до все по-високи нива на тази воля, вплетена в самата вибрация на същността ти. Същност идентична с тази на живота!

Духовните чувства са тези на Буддхи състоянието, тялото, същността в нас - Любовта като принцип например. Но и онова особено усещане за свързаност с цялата вселена или духовният справедлив гняв. Да, има и духовен гняв, мъдро спокоен, но диамантено отрязващ - като се замисля, идва по-скоро от атман нивото. Станимире, съгласен съм напълнос теб! Като се замислих сега, има ум и Ум! Имаме бинарна логика, която колото е по-остра, бързо процесираща се и с подлежаща стабилна и обемна памет, толкова по-добре. Горе мислите от Учителя потвърждават опита ми - такъв интелект, когато е процесиран на върха на възможностите си, заедно с емоционално вдъхновение, по някое време надхвърля самия себе си. Логиката и творческото чувство се сливат в интуитивното творене, долавяне и създаване, наситено с висша безкористност и радост - прерастват в мъдростта на манас (духовния УМ) и Буддхи (духовният афект). Творчески процес направляван от свободната воля, най-същостното в нас - Атман!

Възможно е до някаква степен да сме прави и двамата! Би ми се искало повече прав да си ти. Знам много добре за какво говориш и една голяма част от мен много силно иска наистина да са така нещата! А тази част е по-голямата и дълбоката! Човек е сложна система. Горните ми постинги са по-скоро от позицията на науката. В мен обаче, както и във всеки човек живеят много психични пластове, измерения на възприятието и осъзнаването. В подкрепа на казаното от теб, Божидаре, както и на доста от вас по-горе, ще дам пример от собствения си малък живот - макар и да противореча на постингите си от по-горе. Но, единство на противоположностите, които съставят цялото... Докато работех психотерапи япрез последните години, забелязах нещо интересно. В зависимост от състоянието ми по време на сесията се случваше промяна или влошаване на човека. При това без голямо значение на използваните методи - тези обективните, външните, научните методи. Когато бях преливащ от сила и харизма, бодрост и оптимизъм, човекът просто се променяше, разцъвтяваше пред очите ми. При това с много малко значение дали през сесията практикуваме някой научен метод за психическа промяна. Когато съм в таков асъстояние, дори пълни глупости да говоря, човекът се променя силно положително - просто от присъствието ми - при това стабилно! В същото време, когато съм скапан, колкото и добри методи да ползвам, психиката на човека резонира със състоянието ми и нещата вървят механично, дори се влошават. Та, разбирам з акакво говориш не само от езотеричните книги, но и от преживяванията си. И не само тези горните...

Ами, като всеки се опитва да намери и приеме мястото си и се вглежда повече в себе си и не толкова много в другите, например - най-общо казано. Тук става едно разминаване! Ако някой се опита да се вгледа в себе си, да намери вътрешния си мир и радост, той ще бъде щастлив, така е! Дори и животът му всред другите да е труден, в каквито и условия да е, всичко се превръща в храна за вътрешната хармония! това е точно така - погледнато от такъв ъгъл, дали живееш в Б-я или в канада, разлика за душата няма да има. Защото ще извлече най-доброто от всяка ситуация - ще се фиксира в доброто, ще го види навсякъде, ще погледне отвисоко и мъдро - човек е щастлив! Дал Господ повече такива люде в държавата ни, за която е темата и към която абстрактните ни разсъждения все пак е желателно да се придържат! Как обаче моето щастие или твоето щастие и хармония, душевен мир и мъдросилие ще променят положението в държавата? Тези състояния на ума ще се отразят върху самия изпитващ ги, както и пряко върху социалния контекст, с който общува! Ще се отразят върху професионалната му среда, върху колектива на семейството му, върху приятелите му, върху минувачите, сред които минава по улицаъа - но толкова, не и повече. Ако човекът е творческа личност, състоянието на духа, което поддържа ще с еотрази върху малко по-голям кръг от хора чре зпроизведенията му - книги, картини, музика и т.н. Но дали и това ще промени държавата? Да, ако в една държава има един стабилен сбор от подобни личностови единици, тя няма как да не се промени! Колцина обаче са такива хорав Б-я - процентно изразено. Примерно 10% - и то доста завишено количествено казано, със занижени качествени критерии за измерване на въпросното пси-състояние! Възможно е тези 10% да дават известен пример на останалите 90% с начина си на живот и реакции, със самото си излъчване, да. Но другите 90% черпят пример и от медиите и един от друг. И преди всичко - от решенията, излъчването и психиката на ... политиците! Тоест, ако си мислим, че с нашата си щастлива, светла и хармонична настройка ще променим много държавата, това ще бъде в голяма степен когнитивно изкривяване, липса на обективност, магическо мислене, неподкрепено от фактология и обективност! Това, което се случва в държавата е, че народът без да знае дори, несъзнавано се синхронизира с психиката на водачите си - с политиците! Защото те са главата на психичната риба и ако тази риба е здрава, здрава е психиката на целия народ. В миналото светците са били особено ценени и са играели ролята на духовен заместител на спасение, което не е намирано в некадърни политици, царе, държавници. А е щастие ако водещите държавата са не само политици, но и мъдри хора - именно поради въпросното несъзнавано синхронизиране на психиките на народа с водачите на върха им. Та - променяйки себе си, ние придобиваме персонално щастие, мир и спокойна сила. Тъй като обаче общественият ни статус е различен от този на водачите на нацжията, влиянието ни върху другите, респективно върху държавата, е далеч по-малко. Да, има го, ное по-малко! Добре, защо да се съдим един друг? Толкова ли добре знаем истинските си намерения, психични дьвижения, мисли и чувства през едните букви на екрана? Едва ли! Сигурен съм, че въпросното пренебрежение е по-скоро проекция на твоето разбиране на мнението на максим, не и обективна реалност! Аз също като пиша за ценността на интелекта, в никакъв случай не пренебрегвам ролята на обикновения човек, нито на който и да е труд. Напротив, нямам нищо против да се бъркам и във фекалиите на тоалетните, нито в тези на психиките - правя го така или иначе, без грам свян. Защо си мислиш, че някой от пишещите тук има пренебрежително отношение към рабочий крестянския човек? Няма такъв - просто мислим. Да, интелектът е по-ценен от физическата работа какато платината е по-ценна от въглищата. В този факт обаче няма грам презрение - така са устроени нещата от природата! Аз съм готов във всеки един миг да хвана метлата или да мия чиниите в някой ресторант или да копам нивата - не се шегувам! и ще се радвам и гордея с това, ако го правя... "Човек си мисли, че света му не отговаря на изисванията и заслугите му, че не трябва да е такъв и т.н. Точно обратното. Моят свqт е точно такъв, какъвто го заслужавам и какъвто най-добре помага на пътя ми и отработването на кармата. Мога да променя света единствено като променя себе си. " Божидар Божидаре, личната реалност се променя като се променим, така е. Променя в някаква сртепен и тази на околните - на тези, които зависят от нас. Сентенцията, която гласи, че като променим себе си, се променя и светът, е вярна принципно! разбирането и обаче е по-различно от буквалното! Светът се променя в очите на виждащия го - защото го вижда през призмата на променената си щастлива психика! Обективният, пипним, твърд свят обаче се влияе в по-малка степен от тази промяна. Ето един пример е Индия - страна пълна със светци, но в същото време икономически абсурдна. Поради политиката на политиците си! Та - всички сме прави, ако уточним гледните си точки!

От нас зависи нашето си световъзприятие! и евентуалното ни влияние върху това на другите! Как това "от нас зависи" се отнася към биденето на Б-я?

Това, че всяко общество има всякакви хора, разбира се, е така! Ако обаче от едно общество се изгонят интелигентните, остава просто едно стадо - макар и от двуноги, но стадо, което лесно се манипулира! Това е и основната причина за държавна политика гонеща или направо избиваща умните! Каква култура може да има без силен интелект? Ниска! А какво за какво образование жадува посредственият интелект? Елементарно или никакво! А образованието е основа за културата. Разбира се, най-важна е духовността! Но и тя е невъзможно да се случва по интелигентен начин без силен ум! Ако го няма, духовността се превръща в догматичен фанатизъм или примитивен тотемизъм, медитацията от сливане с мъдростта се превръща в дремещо приспиване, а молитвата в бълнуване на папагал. Затова мисля, че грижата за интелекта е приоритет за една държава! Защото е най-голямото и богатство! По-голямо от всеки природен ресурс! Всеки има право на съгласие или несъгласие. Както казва Максим, демократична държава сме!

Защо си мислиш, че се приема като факт, че емигрират само кадърните? Емигрират всякакви! Но вниманието се спира върху кадърните, защото те правят държавата държава! Защото именно умните, кадърните са ценни в стратегически план. Само те стават кадърни държавници, кадърни директори, кадърни носители на култура и организация, на кадърни решения на всяка една позиция, в която се намират! Защото е нормално, когато от организма ти изтичат стволови клетки, гръбначен нозък или ... церебрални неврони, да се тревожиш за бъдещето си! Както и е нормално дори да се радваш, ако свалиш от организма си малко потни клетки или мастни клетки. Аналогията е прозрачна, надявам се. Засегнах се от писаното от Божидар, както и от Диана по въпроса за интелектуалците в Б-я! моето мнение е, че именно интелектуалците са солта на която и да е държава - нейното богатство, ценност и ядро! Не говоря за някакви сухи празнодумци, но за талантите, за гениите, които точно в Б-я имаме в изобилие, но губим постоянно. За умните, творчески вдъхновени и умни учени, които губим ежедневно! И не само учени от "твърдата" наука, но както писах и по-горе, просто интелигентни хора от всякаква област! Защото правителствената политика в последните 20 години, че и сега е такава, че или умишлено пренебрегва и дори низвергва способните и умните, защото не и трябват умни хора, а такива които могат да бъдат манипулирани (предните правителства), или просто ги недооценява поради разбиранията и личностовата структура на лидерите си (сегашното правителство). Истичането на ум е все едно постоянно да изтича мозък - ами и чалга ще почне да ти харесва, и ще се разрастнат всякакви ракови клетки (ромски например). Ще работиш и още как. Аз не мсиля, че проблемът на българите е в мързела им. Работливи сме! Всеки ден хората стават, пътуват в претъпкания автобус два часа и отиват на работното си място з апримерно 500лв. месечно. Работата е нещо прекрасно - която и да е! За лудо работи, за лудо не стой, се казва в поговорката - съгласен съм с нея! Аз съм работил всякаква работа - и сега бих работил ако им анужда. Чистил съм тоалетни и съм се ровил в пръстта и съм доил кравички, правил съм торти, строил съм и какво ли не още... Обожавам физическата работа. Осъзнах обаче, че тя е безкрайно по-лесна. Че много по-тежко и отговорно е да си ръководител - на екип или на психики. Далеч по-отговорно и тежко е да мислиш и от мислите ти да се повлияват мнозина. Далеч по-тежко и важно и отговорно е да си лидер - в някаква степен! Или да правиш наука, която е върхът на познанието и е като снежната топка, от която тръгва лавина, заливаща всички останали области в бита на социума! Чувал съм много нескопосани мнения по отношение на умствената работа. Аз самия съм изказвал такива мнения, преди да се сблъскам с огромната важност на работата с ума. Умът и речта движат всички процеси в този свят! Ако самият ум е ръководен от просветлен дух, това вече е щастие - и не само за носителя на такъв ум, но за всички наоколо! Затова твърдя, че докато в б-я не се утвърди културата, науката и духовността, оправия няма да има! Но, вярвам, че ще има!

Донка, от доста време наблюдавам постингите ти! Чудесно е да бъде човек оптимист! Но едно е да си оптимист по сърце, а с трезв разум да виждаш ясно и безпристрастно положението, а друго е да хвърчат розови слончета наоколо! Фактите са си факти! Да ги виждаме реално и обективно с разума и пак да бъдем оптимисти по сърце! фактите говорят, че Б-я след само 20-на години може и да няма, тъй като умните бягат - а те са именно българите! Фактите говорят, че ромите стават мнозинство и никакви мерки за ограничаване на раждаемостта им не се вземат - а най-добрите мерки биха били ограмотяването им, задължителното им образоване. Това си е доказан регулатор на раждаемостта. Генерализацият ана лични опитности е част от нормалния индуктивен мисловен процес - за да бъде нещо повече от лична субективност е нужно да се свери с обективната реалност! Та - темата е относно "ще я бъде ли Б-я"? Или ще се превърне в турска провинция или в ромистан? Преди малко гледах Цветанка Ризова в раговор с Бойко Борисов - рядко, много рядко гледам политика, поради 20 години лътгане и крадене. Гледайки бат Бойко, виждам в него един много по-неизкусен в реториката човек, но много по-искрен и в правилна посока поел. И много силен, харизматичен и на мястото си! Предният премиер владееше в такава майсторска степен жонглирането с думи, че Бандлър и Гриндлер (създателите на НЛП) пред него изглеждаха като неуки селяни - но използваше думите за замазване на едри кражби - факти, обективна реалност! Пиша това, защото ако не намесим, макар и бегло политиката, си говорим за сметката без кръчмаря. Индивидуалната работа на отделния човек е важна за самия човек и влияе и върху околните, в далеч по-скромен мащаб. Вярно е, че сборът от много индивидуални положителни промени води до мащабни промени, но и те са лесно сриваеми, защото принципът е отгоре-надолу! Относно интелекта, който изтича от Б-я. Определено не съм съгласен с мнението на Божидар. Нещо, повече - но ще замълча смиреномъдро! Не само в твърдата наука е нужен интелект. В културологията също е нужен, в социологията, в политологията също. държавата ни е колкото един град и по размери и по население. За няколко години може д атсане по-просперираща от Швейцария в здрави и мъдри ръце! Мъдростта обаче е желателно да се гради както върху сърце, така и върху ум. Нещата са свързани. Не цемиш науката си, не цениш и културата си - чалга културата и циганизацията е факт. Това, че пишещите тук са интелигентни и културни, е факт - но едва ли сме представителна извадка за българската нация. Колкото и оптимистично да гледам на нещата, в сравнение с преди години виждам едно огрубяване на нацията, оглупяване дори като цяло, културата все по-ниска масово. Все повече се губят семейните ценности. Също и общочовешките и сърдечните! Сърдечен оптимист - да! Но и обективен реалист по разум! Обективностите са си обективности! Всичко е за добро, надявам се! Вярвам в бъдещето на Б-я! Имало ни е и ще ни има - здрава жилка имаме българите! Това, от което имаме нужда най-много е именно ум - научно рационален, сърдечен и волеви поведенчески! Имаме нужда от култура, от екология на мисленето, от българско самосъзнание и висока себеоценка като българи! Аз мисля, че нещата вземат един положителен обрат! И ще бъдат все по-положителни! Наистина е много по-лесно да избягаш! Тук е по-трудно, но и по-ценно за душите ни! А и повече сърдечност има тук.

Учителят Беинса Дуно нарича преминаващите духовния път ученици! В лекциите си той говори за ученика като за душа, която живее в света, но добре знае, че е само гостенка! Учителят, преподавайки вдъхновението на целокупния космически живот в едно различно време, не изисква монашески живот в класическия тип от учениците си. Учителят препоръчва ученикът да е в света, но да не е от него! Препоръчва един резониращ с Вселената ум, сърце, тяло, душа и дух! Дава и многобройни начини за постигането на този резонанс! Начин на живот, сексуалност, мислене, чувстване, поведение! Нека поговорим за ученика по пътя!

Най-мъртвото решение е догматизмът! Най-израсналото е креативността! Тя, ако е сърдечна и духовна, ще уважава автора-извор на идеи, подхода му, думите му, насоките му. Но ще ги ползва приложени към собствената си творческа жива действителност, през компилатора на опита и собствената мъдрост! И тази собствена мъдрост препотвърждава, но по свой си начин насоките на Учителя - и вече няма нужда от коловози - защото има криле, които летят! Един Михаил Иванов е добър пример за новаторство и креативност! Той се прекланя пред духа, словото и идейните мъдрости на Учителя Беинса. Но прокарва собственото си новаторство. Защото идеите на Учителя Беинса, преминали през неговото сърце, съзнание, дългосрочна и работна памет, контекста на личния опит и този на околния различен социум и време -тези идеи се превръщат в оцветени от собствената му индивидуалност! И това е напълно нормално! Въпросът е, както казва Донка, "написаното от Фройд да си остава написано от Фройд...". Ако Михаил Иванов беше дал учението на учителя в същия доста абстрактен и често морализаторски стил, конкретният западен ум щеше да го отхвърли. Общувал съм с най-запалените разпространители на беседите на беинса в щатите и канада - сблъскват се със стена от неразбиране и отхвърляне. И това при отворената за всичко интересно американска психика. За сметка на това обаче, по-конкретно приложимото и сведено до конкретния ум слово на Михаил Иванов се приема радушно. Сега учението е разпространено на всички континенти - благодарение на това творческо новаторство! Не е само до социален контекст или до време обаче, но до принципа на творчеството, съотнесен към запазване основната червена нишка на духовните послания на учението! Според мен въпросът е дори в най-свободно летящото творчество да имаме резонанс с духа на първоначалното учение! Колкото и да е различна творящата личност и времевия и социален контекст на творчеството, този дух си е същият! За пример мога да дам ваджраяна будизма - външно е твърде различен от първоначалните догми. По дух обаче далеч по-точно и жизнено отразява сърцевината на духовното събуждане, преподавано от Сидхарта! Просто аналогия.

Божидаре, някъде по-горе беше писал, че според теб изпростяването, което се случва в Б-я е нещо положително, тъй като на българите им трябва труд, а не мислене! Разбирам те, прав си! Трудът е възпяван като средство за възпитание, дисциплина, че и сливане с божественото - карма йога. Така е! Въпросът е, че може да бъде и интелектуален. Какво е богатството на една нация? Силен ум, емоционална интелигентност, тоест горещи сърца, можещи да функционират заедно. И най-важното, духовност, която единствена дава смисъл, истинска цел, както и норми идващи не от закон на бумага, но от закона на Вселената! Какво е положението в Б-я по горните три показателя? - Интелект -изтича тотално, защото тук не се котира. Ако нормалното и реално възнаграждение на един учен би трябвало да е м/у 2-4000 евро, то е 200 евро. И не само материално не се уважава интелектът. Българинът като цяло не цени интелектуалния труд. Както казва и Божидар, повечето българи смятат за труд единствено физическия такъв. Което е тотална грешка. менталната пот е къде къде по-ценна. Което не значи, че физическият труд трябва да се омаловажава. Но българинът, с характерните си противоречия в мисленето си, едновременно само физическата работа приема за показател, а в същото време и нея не цени. Нито умствената, нито физическата работа е по-ценна всъщност! Просто тялото, клетките на държавното тяло, тоест индивидуалният човек, се ръководят от ума на мозъка на нацията! А този мозък, когато изтече, е в дефицит и в науката като цяло, и в научната политика (политологията), оттам и в социологията на нацията ни. И стигаме до емоционалната интелигентност... - Сърце (емноционална интелигентност) - българинът нерядко е грубичък с ближния си. Именно с ближния - защото е груб и към себе си - дълбоко в себе си е комплексиран и не се цени, не се уважава истински, въпреки маските, които си слага. Грубостта е една такава характерова маска! Трудно функционира в колектив. Дребен тарикат е масово. Въпреки това обаче, зад всичк тези тежички черти, в българина има една дълбока душевност, каквато западният човек просто няма. Когато съм бил на запад, именно тази душевност ми е липсвала. макар и проявена през грубостта, имаме топлина и сърдечност, имаме дълбочина, каквато един немец, американец, канадец нямат! Тоест на емоционално ниво имаме и много голям потенциал, ведно с другото! - Духовност - тук сме мултимилиадери! Дали Молдова или Чехия или Швейцария имат такива велики Учители като Беинса Дуно, Богомилите? А мощно и все по-възраждаща се духовна традиция като тангризма? Много други народи имат духовно богатство - Индия, Китай, Япония, Израел, Тибет, Бътан, Непал... България по нищо не отстъпва на никоя от тези нации по духовен кредит, който тепърва и предстои да дава на другите нации! Вкратце: В духовното богатство е силата ни като народ! Остава ни да осъзнаем и важността на интелекта, да го пазим, за да можем с негова помощ да оформим и една по-зряла емоционална интелигентност!

Мъжете и жените, външните по пол, но и вътрешните ни противополюси... А къде остана пътят в разговорите в темата? Пътят към духовно пробуждане, сливане, цялостност?

Здравейте! Ето координатите на добра специалистка, психотерапевтка, към която можете да се обърнете:Веселина Неделчева. Колеги сме, познаваме се, можете да и се доверите! Поздравете я от мен! Успехи: Орлин Баев

Мъжът обича жената както пътник, измъчван от силна жажда, се стреми към водата! Затова, постигне ли желаното, той губи интерес към обекта на своите въжделения! Жената обича мъжа както пътник, измъчван от силен пек, се стреми към прохлада. Затова, постигне ли желаното, тя не се пресища от любов! Сюй Сюемо (1522-1593)

мда, какви мнения, какво чудо...

Убеждавам се, че нах-трудното нещо е да развиеш волята... Но тя не е инат. Защото включва любовта и мъдростта по презумпция. Те са нужни нейни ингредиенти! Първо любов, после мъдро насочване, после идва свободата на волността - волята! ... Сложна, вечна тема! Най-важната тема! Включва всичко - Свободната воля!!!

Да се преодолее наистина социалната тревожност? Да, може и още как! Няма магически лесни начини обаче, но има магия на смелата самоувереност, която се развива! Социалната тревожност се случва в контекста на общуването с другите - представлява страх от това да бъдеш себе си! Просто себе си! Един несъзнаван или полусъзнаван стремеж към прекалено нагаждане към мнението на другите, което е прекалено важно! Трудно себезаявяване, казване на НЕ, когато е нужно. Прекомерен страх от чуване на НЕ, от отхвърляне от другите, от нараняване от думите, реакциите и оценките им. При соц. тревожност имаме едно много нездраво отношение към естественото случване на грешки - всеки греши и това е най-нормален факт. Но имащият соц. тревожност се паникьосва ужасно от грешките, не си ги разрешава, защото изтръпва само при мисълта, че могат да се случат. Защото при най-малката грешка се задейства малоценността, "аз се провалих" в собствените си и на другите очи. На човека му се струва, че другите са вперили очи в него и ей сегинка ще скокнат върху му с обидите и злобното си отхвърляне при най-малката грешка. Социално тревожният го е страх да бъде в собствената си личност, в собственото си амплоа - дори може да го е забравил или да не го е оформил въобще! Той се стреми да се покаже в някаква самоналожена маска-персона, каквато той си мисли, че другите ще приемат и оценят! Уви, точно при това нагаждане другите го виждат като слаб, неудачен и го ползват за емоционална и поведенческа "изтривалка". Страхуващият се от "важните" люде го е страх да не се изложи пред тези "важни зомбита" наоколо - както обичам на шега да наричам дремещите в неосъзнатостта си маса от хора. В страха си да не се изложи той бяга от ситуациите или пък силно се напряга, стараейки се свръхмерно да се впише в общуването по познатия му начин на носене на много тежката маска на нагаждане към предполагаемите положително приемани според него социални поведения. Работата по справяне със социалната тревожност се върши по няколко линии, като една голяма част е извънкабинетната лична работа на самия човек, зададена като поведенчески експерименти. Един еклектично работещ терапевт би работил: психодинамично (схема терапия, позитивна терапия, неорайхианска терапия и т.н.), когнитивно (работа с автоматичните мисли, базисни вярвания, рефрейминг), поведенчески (десензитизация, наводняване, излагане на страхови ситуации, фокус в решения) хипнотично (водена визуализация, релаксация и медитация). Когнитивната работа се задава и като самостоятелна между сесиите. Задават се поведенчески експерименти, които човекът изпълнява сам или с терапевта. Това разделяне е условно, защото тези отделни похвати са интегрирани в когницията на терапевта и се ползват като единно цяло! Осъзнава се родителският стил, заложените в ранните години психични схеми, тяхното присъствие в психиката тук и сега. Работи се със защитните механизми на отричането, рационализирането, изтласкването, с когнитивните изкривявания. Работи се върху мисленето, което директно повлиява страха, съответно смелостта и оттам поведението. Осъзнават се мислите, идващи по време на страхови ситуации и се променят, реструктурират се чрез логиката и оптимизма. Практикува се хипноза, човекът се научава да релаксира, да диша по-бавно, спокойно и дълбоко. Дават се и насоки към по-продължителният, но стратегически погледнато най-ценен процес на медитацията. Променя се, поставя се в нова ментална отношенческа рамка страхът! Човек се сприятелява с него! Учи се на смелост и самоувереност! На себестойност, вяра в себе си, приемане и безусловно обикване на себе си! Все по-малко са важни мненията, оценките и реакциите на хората и все повече собствените! Грешките се приемат за нещо нормално и нужно! Човек се учи да чува многократно НЕ, но въпреки това да продължава напред, докато чуе ДА - едно разбиране, че ако няма НЕ, няма как да се стигне и до ДА! Едно радване на отказите, осъзнаване на нормалността им! Самият човек се учи да казва НЕ, раздробявайки вината с разума и себепрощаването и нарастването на самооценката си! Човек се учи да общува повече, да се сблъсква с тревожността си колкото се може по-често! като поведенчески експерименти се задават умишлено преживяване на провали, грешки и излагане - нарочно и осъзнато. Тогава човек осъзнава, че 99% от страха му е бил в собственото му съзнание, не и в реалността! Терапията се подпомага с цветотерапията на д-р Бах, с фитотерапия - например с доказалите качествата си продукти на д-р Пашкулев. При нужда може да се приема и трибестан (или тинктура от билката бабини зъби), който повишава силно либидото, мотивацията, здравата нужда от постижения! Моето лично становище е, че приемът на "тежката артилерия" на психофармацията: транквиланти и т.н. при социалната тревожност единствено пречи на преодоляване на тревожността с помощта на собствените сили и психика! При мъжете, страдащи от социална тревожност, е от значителна важност сексуалното поведение. Нужно е минимизиране на мастубацията, която срива биохимично смелостта и спомага ескалирането на тревожността. Пренасочване на либидото в социални контакти и флирт, запознаване и интимни връзки с противоположния пол! И при двата пола социалната тревожност се повлиява силно положително при установяване на удовлетворяваща интимна и емоционална връзка! Социалната тревожност всъщност е нещо чудесно! Тя е просто гориво за процеса на психична интеграция и израстване! Стимул, който тласка към разширяване на съзнанието и развитие! Задача, дадена ни за разрешаване. Когато започнем да я решаваме успешно, осъзнваме, че тя е един прекрасен учител, учещ ни на спокойна разтворена смелост!

Това са чудесни новини! Видели сте терапевт, осъзнали сте по-реално себе си и ситуацията си! Това осъзнаване ви насочва към реални обективни действия по промяна - виждате, че има светлина в тунела! Радвам се за вас! За приятеля ви - били сте заедно, защото взаимно сте задоволявали психичните си движения, каквито и да са били те! Сега вие сте различна и ще ставате все по-различна. Той има нужда от продължителна работа с психотерапевт - той си решава обаче дали я иска! Успех по пътя на новия ви по-смел, по-пълен със самостойност, чувсвто за собствена ценност и удовлетворение живот!

Здравейте, Катерина! Предвид това, че имате просто завишена социална тревожност, моето мнение, както писах и по-горе е, че лекарствата само ще забавят процеса на психотерапията ви, погледнато стратегически! Това е мнението ми! Все пак обаче, моето мнение е заявено въз основа редовете ви в интернет - не съм ви виждал, не съм запознат с реалното ви състояние! Затова вие и психотерапевтът ви ще решите с или без психофармация да продължите! И все пак - къде остана психотерапията - човекът с когото се срещате психотерапевт ли е наистина или само психиатър? Защото психиатрите принципно нямат нищо общо с психотерапията - освен ако не са я учили! А тя се учи с години и години и години! Аз лично все повече оценявам подхода на един от учителите си по психотерапия: психиатърът д-р Първанов. Според него приемът на тежки медикаменти е наложителен само при психопатология на ниво психоза, при сериозни налудни мисли, параноидни състояния, агресивно поведение, суицидна психотична депресия и т.н. Аз не съм ви виждал на живо. По писанията ви мога само да предположа, че имате просто социална тревожност. Маса хора я имат! Аз самият я имам, макар и все по-малко и по-малко. Тревожността принципно е напълно нормално чувство - адаптивно е да имаме едно нужно ниво на тревожност! При вас тя просто е леко надскочила това нужно ниво. А причините за това са преди всичко в несъзнаваните ви когнитивни схеми, които е нужно да се анализират и да бъде работено по тях - чрез психотерапия! Психиатърът ви е казал, че приемът на хапчета ще подобри химията в мозъка ви и така ще повлияе на тревожността ви! Това е така! Причината обаче да имате промяна в невромедиаторите, която поражда завишена тревожност, е в несъзнаваните ви психични движения! Именно те пораждат промяна в химията, хормоните и покачване на тревожността! Тоест, приемайки хапчета, вие не премахвате изначалната причина за напрежението си, но просто механично го парирате, замазвате пложението! Причината зад химията на мозъка ви е в психиката ви и именно чрез промяната и се случват дългосрочните, сигурни и дълбоки промени в съзнанието, оттам и в невромедиаторната химия и нормалното радостно настроение, сигурност и щастие! Попитайте психиатъра си каква психотерапия е завършил - имате право на това! По мое мнение един терапевт е нужно да интегрира поне две или дори три психотерапевтични модалности в практиката си, за да може гъвкаво и сигурно да реагира при повечето си пациенти! Ако отворите коя да е англоезична страница за психотерапия на психични разстройства, ще видите, че навсякъде пише: когнитивна психотерапия плюс медикаменти! Доколко обаче резултатите от такива изследвания са реално обективни и доколко са тласнати от фармацевтични бизнес интереси, е друг въпрос! В началото на практиката си, дори до скоро, бях привърженик на успоредната работа на психотерапията заедно с медикаменти! Струваше ми се, че помагат на психотерапията, облекчават случването на промяната! Да, помагат - докато са вземани! Когато обаче се спрат, макар и постепенно, симптомите започват да се връщат - тогава пациентът започва да се пита дали въобще психотерапевтичните методи са имали някаква роля или цялото подобрение се е дължало на хапчетата... Тоест, приемът на хапчета всъщност подкопава резултатите от психотерапията! Като започнат да се намаляват по схема и спрат хапчетата, психотерапията, която дотогава е действала, трябва да се поднови, вече без хапчета. Тоест, да се започне отначало! Или да се продължи приемът на хапчета цял живот - ужасяваща перспектива за всеки трезвомислещ човек, но добра перспектива за фармацевтичния бизнес... Затова, аз макар че работя заедно с психиатър, все по-рядко изпращам пациентите си за изписване на хапчета! Въпреки, че изписването им всъщност УЖ подпомага психотерапията, а и се налага продължването и след спирането им, което е изгодно за терапевта финансово, погледнато от позицията на актуалното справяне с психичния проблем, всъщност го забавят, отлагат го, единствено потискайки механично проявата му! Затова, тъй като съм ориентиран в цел и работещи решения и държа на силната си и действена намеса, все повече се насочвам към чиста психотерапевтична работа, без "помощта" на медикаменти! Сега, психиатрите могат да заповядат и да ме линчуват - такива са обаче обективните ми наблюдения! Накратко - ползването на психофармация аз лично намирам за резонно единствено при тежките психопатологии на ниво психоза. При неврозите антидепреснатите и транквилантите имат роля докато бъде започната психотерапия! Възможно е да се приемат успоредно с психотерапията - но я забавят, тъй като както казах, след спирането им се налага подновяване на психотерапията... Това по принцип е изгодно финансово за психотерапевтите... Излагам тези факти, защото са резултат на обективните ми наблюдения - въпреки, че думите ми директно се противопоставят на финансовите мегагиганти - психофармацевтичните компании! Вие избирате на кого да вярвате, както и какво точно искате - замазване на положението с хапчета или актуално справяне с психичните си движения! Още веднъж повтарям обаче - горните редове са само общи разсъждения, без да познавам лично случая ви!

Ето мнението на лекаря Диди Баев за ГМО!