Орлин Баев

Молитва при Хипохондрия и ОКР Господи, моля те научи ме да повярвам в Теб, научи ме да разбера, че моето его е малко, нищожно и слабо пред теб и че грижата за живота ми и на моите близки е в твоите ръце! Смири ме, за да може през мира и вярата на отвореното ми сърце да преминава спокойната сигурност на любовта ти! Господи, моля те нека осъзная идентичността си с Теб! Нека смирението на малкото ми его бъде раждане на духа ми, който си Ти! Господи, моля те възстанови живата връзка с надеждата, вярата и любовта в мен! Господи, моля те научи ме да ти вярвам безусловно! Господи, моля те нека да осъзная твоята закрила, която е над мен и над моя дом постоянно, като разтворя вярата си в теб! Господи, моля те научи ме да живея щастливо и непринудено,вярвайки в теб! Мили Боже, нека да живея радостно в мир и вътрешен покой и да умра само веднъж - когато ти решиш! Защото Боже, моят страх е само една гордост, която скрива твоята любов и закрила от мен - страх, от който всеки ден умирам! Затова моля те нека вярата в теб стане една диамантена защита и закрила, която да ме води в живота! Господи, моля те научи ме да бъда смел - да трансформирам своя страх във вяра и любов! Мили Боже, аз знам, че начинът да бъда смел е не да се боря с моя страх, а да го трансформирам - като го възприема и възлюбя - така той става гориво за твоята сигурна любов и смелост! Господи, нека да смиря егото си и да разреша ти да ръководиш живота ми! А ти си Любов, Сигурност и Светлина! Господи, моля те направи така, че да се науча да осъзнавам гордостта на перфекционизма в мен винаги, щом той започне да се проявява в ежедневието ми и да го трансформирам в прошка и смирена толерантност като състояние на съзнанието ми! Моля те, мили Боже, нека се науча да приемам нещата такива, каквито са! Да виждам съвършенството в несъвършенството! Да владея хаоса, вместо да търся суетата на реда! Господи, моля те смири ме и ме научи да бъда по-мек, благ, приемащ, толерантен и сърдечен! Мили Боже, нека твоята безгранична безусловна любов, за която сега се разтварям, да преминава през мен, да разтвори желанието на егото ми за контрол и да видя света през твоите очи, отвисоко, откъдето всяко несъвършенство се превръща в съвършенството на по-широката мозайка на твоята визия! Моля те, Господи, научи ме да се приема такъв, какъвто съм, несъвършен, слаб и обикновен! Защото знам, че именно в слабостта е силата и в обикновеността на смиреното его е величието на щастието ти! Нека да приема и другите такива каквито са, както приемам и себе си - научи ме, небесни Oтче, да виждам в хората дълбинното добро, зад външните им роли и маски! Боже, моля те нашепни ми благите си слова, за да разбера, че е човешко да греша, защото само като греша, мога да се уча от грешките си! Нека бъде твоята воля, а не моята, Господи! Амин .................................................................................. Забележка: горните редове засягат основните психични движения при обсесивно компулсивното разстройство и хипохондрията. Молитвата засяга най-базисните когнитивни структури, присъщи на всеки човек, като ги използва с психотерапевтична цел. Думата "Бог", погледната в психотерапевтичен смисъл, представлява котва (НЛП) за ума, която обобщава всичко ценно, важно, възвишено, радостно, сигурно и смислено в живота ни. Молитвата, използвана в психотерапията представлява своего рода Милтън модел (НЛП), с добавена нова дименсия на божественото в нас, цялостната ни личност, Бога като ядро на психичния ни живот! Едно "закотвяне" във вътрешната ни божественост, която лекува и оцялостява психичната ни структура!

Господи,аз знам,че Ти си великият, а аз малка, затова научи ме, че имам право да греша - защото това е моят земен път, защото само така мога да се уча! Господи, Ти си рекъл да не се борим против злото-затова моля Те научи ме да приемам моя страх с любов и търпение – само така той се превръща в смелоста на постижението! Господи, моля Те научи ме да възлюбя страха си! Господи, аз знам, че Ти винаги си с мен! Нека с Твоята любов се науча от ден на ден да поемам все по-големи и трудни рискове! Мили Боже, моля Те научи ме да извличам силата от своя страх! Господи, моля Те научи ме да се обикна безусловно, да се приемам и да си вярвам-защото знам,че съм част от Теб! Господи, бидейки неотделима част от Теб, аз знам, че моите избори и решения са важни-затова аз знам, че имам право да заявявам желанията си, мненията си и ако е нужно смело да заявявам НЕ! Господи, моля Те научи ме да не се оправдавам и обяснявам пред другите, защото си вярвам-вярвам в Божественото в себе си! Мили Боже, учейки се в това земно училище, нека да бъда адекватна на неговата вибрация-моля Те научи ме на права мисъл, логика и здрав разум и нормална здрава агресия! Боже, моля Те нека успявам да рафинирам своя любим страх до воля и мотивация за постижения, да го приемам и трансформирам неговата сила в действена смелост! Господи, аз знам, че за да са щастливи другите около мен, е нужно аз да бъда щастлива-затова, моля Те научи ме да постигам и отстоявам своето щастие! Господи, моля Те научи ме да виждам доброто в себе си, другите и самия живот! Нека Твоето щастие и радост заживеят в мен все повече от ден на ден! Господи, нека Твоята вяра и любов станат моя същност! Господи, моля Те научи ме да си вярвам! Боже, моля Те заживей в мен и нека горивото на моя страх се трансформира в Твоята любов и светлина! Научи ме на това! Да бъде твоята воля, Отче! Амин! ......................................................... Забележка: В молитвата са включени главните настройки и психични движения, нужни при сприятеляването с и трансформирането на паническото разстройство! Прави се връзка между подсъзнанието и свръхсъзнанието. Паническото разстройство е тук, за да ни нашепне, че имаме нужда да осъзнаем и оцялостим... Себе си! Няма борба, няма отричане, но приемане, любов и смирено прегръщане на страха! Само така той се сублимира до спокойно щастие и смелост! Молитвата притежава психотерапевтичната стойност на Милтън модела (НЛП), като засяга най-основните когнитивни механизми и добавя дименсията на собствената божественост, служеща като "котва" (НЛП), за която съзнанието се захваща и оцялостява!

Да отгледаш вярата в Себе си - когнитивно градинарство Да си вярваш! В Себе си! Да отгледаш крехката потулена в сянката на страх фиданка на Вярата си - в Себе си! рядко достига до нея слънце - едва се промъква през бурените- ригиден характер, засенчили листата и. Бледа и крехка е тази фиданка - вярата в Себе си! Пълзят в корените и ларвите на комплексите на личността, кълват я птиците на "важното" обществено мнение, наранява я вятъра на всяко по-отговорно житейско събитие. .. Как да я отгледаме тази крехка божествена фиданка, да я свържем със Светлината на Себе си? Самата тя е сгъстена светлина! Нужно е да приложим малко когнитивно психологическо градинарство. Как? 1) Свързвам се със специалист градинар - наричат ги още психотерапевти 2) Разрешавам на градинаря да извърши щателен оглед на психичната ми градина, да прегледа многото завързани и преплетени коренища - комплекси от ранните ми години, от които с все сила се извръщам, макар че са увили жилките си около гушата ми. Помагам му в огледа и спирам да извръщам поглед от слабостите си - взирам се в тях спокойно. Осъзнавам. Продължавам да осъзнавам. Разбирам реалната си ситуация. Но и започвам да поглеждам към слънцето. 3) Градинарят продължава да ме тормози като нарушава навика ми да страдам и ми връчва градинарски инструменти - лопата за самоанализ и проследяване връзките между средата и комплексите ми - преобръщам всичко и вадя страховете си на бял свят. Разбягват се ларвите на страха и вината, червените буби на срама, чудя се да рева ли или да викам. Често правя и двете. Градинарят се смилява и продължаваме копаенето само заедно с него, а за самостоятелна домашна работа ми дава по-удобна и лека мотичка, за по-плитко копаене на себе си. По-скоро за рязане на на комплексите - бурени и листата им ригиден характер. Мотичката разум ми прави рани на ръцете на волята, но с времето става все по-лека, а и някак си ми става все по-светло. Стъблата комплекси и листата им характерови навици оредяват все повече. Слънцето почва да ме напича. Тоя градинар казва, че то е добро и да му се доверя, защото то било висшият ми Аз всъщност - ама си пече яко и ми загаря врата на вниманието и така ми се приисква да се свра в стария уютен отбягващо пасивен характер или да се защитя с безсилния си гняв. Нали съм свикнал с тях - а и са доста сенчести. 4) Ако не съм избягал от слънцето, загарям, хващам тен - запас от сигурност и някакси започва да ми харесва да съм на светлото. Появяват се нови възможности - виждам надалече, дишам по-леко. Този градинар обаче и пари иска за копането си - ама че гадина. Казва, че ако не си платя, нямало да имам никаква мотивация да продължа да обработвам градината си и ще се свра бързо в някоя дупка комплекс дори без да се усетя - и ще избягам в поредния депресивен епизод. 5) Градинарят ми дава някакви семена и разправя пак да хващам мотиката и да копам, да ги сеем. Щели да заложат спокойствие, базова сигурност и да изникнат красиви цветя. Кара ме да повтарям по сто пъти на ден тези семенни убеждения, за да ги поливам и да се утвърдят на мястото на старите бурени! Абе тоя луд ли е бе? Писна ми да копам! Тайничко я ги прочитам само веднъж два пъти на ден, я не - но те се оказват силни и се хващат, та чак хубаво ми става от тях. Стават част от мен тези нови вярвания за градината ми, за околните градини и за света въобще. 6) Някакси главното дърво - самоувереност в средата на градината ми е станало едно такова по-голямо, удебелило се е - разтворило е сочни зелени листа към слънцето! Хмм - това аз ли съм наистина? То бил хубав този живот wink.gif . 7) Вече плевя от време на време само - то дървото на вярата ми вече е доста голямо и не му пречат бурените. Просто за красота поддържам базовите си залагания и един радостен характер. 8) Тоя градинар продължава да досажда и вика, че дошло време за по-висок етап от градинарството му: да съм бил приемел всичко каквото е. тоя какво иска да каже - защо плевих досега и редих тези камъчета чудни мисли около дървото на Себеувереността си? Казва, че да не съм се притеснявал, той животът щял сам да нареди нещата, аз да съм му повярвал. Ма как така? Аз така си свикнах да си плевя... Те бурените били част от живота, казва той и да съм се оставел малко повечко "по течението". Абе тоя какви ги плещи пак, не го разбирам. 9) Да съм се доверял на светлината, тя щала да нареди нещата. Да спра да контролирам, да се свържа със светлината и тя да ръководи всичко в мен. А аз просто да се радвам и да раста нагоре към нея - все по-нагоре. Ама то като погледна, бая съм порасъл вече, отидоха ми навиците, характерът...къде останах аз? Градинарят вика да съм се доверял на висшето си Аз -светлината. Да съм осъзнавал всеки един миг без да копая повече ами да оставя мислите - бурени сами да се разтварят в този нов хербицид - светлината на медитацията. 10) То ми хареса - даже вече не копам, ами само си летя из тази светлина на щастието и гледам на нещата отвисоко. Вярвам си!!!

Един застаряващ свят Никога в човешката история процентното съотношение на хората в трета възраст не е било толкова високо. Медицинските технологии се усъвършенстват постоянно, а с това и средната продължителност на живота ни. Интересен факт е, че България е на девето място по брой възрастни хора на глава от населението. Бидейки девети всред хилядите други държави, очевидно Българите живеем над средното, погледнато в световен мащаб. Това е повод за радост, но и за размисъл около социално икономическото и психическото положение, в което старите хора в Б-я съществуват. Преди години работех като моряк, служител на туристически кораб. Корабът имаше дестинации в най-интересните тропически рай – ове: Карибите, Хаваите, Мексико, Калифорния, всички пристанища по Средиземноморието... Около 70% от гостите ни бяха хора в напреднала възраст, между 60 – 90 год. Нерядко имаше хора на инвалидни колички, със специални респираторни съоръжения и социален работник помощник до тях. Тези весели пенсионери не спираха да оползотворяват туристическите си пътешествия с непрекъсната веселба, социализация и нови запознанства, игри в казината на кораба, посещение не само на туристическите исторически забележителности, но и на ... луксозните дискотеки в пристанищните градове. В първите месеци от работата си аз бях буквално изумен от оптимизма и доброто настроение, с което тези хора буквално заразяваха дори нас, 20 год. служители. Бях така поразен, защото разбира се добре познавах българските пенсионери с техните вечни мънкащи оплаквания и увисени песимистично носове. И повярвайте ми, мили читатели, разликата не се дължи само на финансовото положение, но е преди всичко в ... главите на хората. Представете си сега себе си, ако сте примерно в петдесетте или шестдесетте или защо не родителите си, които са може би в осемдесетте или деветдесетте си години. Представете си просто един сборен образ на българския човек от трета възраст. Сега го пренесете в една весела дискотека и го вижте как танцува и се весели от все сърце, заедно с младежите в двадесетте. Може би не ви е лесно, нали?  Факт е, че отношението на обществото в развитите държави към възрастните хора е по-различно от това в Б-я. Личи си преди всичко по уважението, изразено чрез нормално високите пенсии – например от няколко хиляди евро/ долара месечно, които разрешават една нормална социална свобода, мобилност и широк кръг от възможности за прекарване на заслужената почивка. Да, вярно е, че в Б-я правителството буквално се подиграва с възрастните хора. Но също така е вярно, че в стандартния български пенсионер в течение на годините изкристализират и се втвърдяват много негативни психични черти, така характерни за цялата ни нация. Например депресивен песимизъм, черногледство и безинициативност. А би могло да е съвсем различно. Зависи от самите нас – как мислим, какви психични семена залагаме в психичната си градина по време на целия си живот. Каквито вярвания, характерови реакции, начин на възприятие на реалността сме избирали да „сеем” като по-млади, такива и плодове от техните вече втвърдени психични клони ще „жънем” на старини. Защото старостта е просто крайният етап от развитието на потенциала през живота ни. А това развитие е било водено и продължава да бъде зависимо от Свободната ни Воля. Психологически промени в старостта Често в ранната си младост възкликваме отричащо: „Аз никога няма да стана като майка си/ баща си!”. Често обаче някъде в тридесетте започват да се появяват първите по-явни характерови черти, идващи от родителския модел, който несъзнавано сме копирали. В четиридесетте и петдесетте тези характерови черти стават още по-силни. Както се казва: „Крушата по-далеч от дървото не пада!” Разбира се, ако сме били осъзнати, ние съзнателно сме моделирали характера си, коригирали сме негативното и ненужното и сме засилили носещите радост и оптимистичен поглед черти в нас. Правило е, че психичните качества, които сме оформили съзнателно или не по време на живота си, в старостта ни се затвърждават до степен ригидност. Ако сме изградили един светъл, весел и спокоен характер, в старостта той става още по-устойчиво спокоен и прераства в една много ведра мъдрост и хармонична сигурност в житейския промисъл. Ако обаче сме носили песимисъм и недоволство, в старостта те също се затвърждават, изкристализират до много тежки постоянно съпътстващи ни вкостенели се характерови черти. Разбира се, въпросното психично „вкостеняване”, за което говоря е по-скоро общо правило, но не и задължително условие в старините. Всичко зависи от качеството на собствения ни психичен живот и степента, в която сме поели отговорност за него още от по-ранна възраст. Има старци с по-голяма характерова гъвкавост и социална адаптивност от мнозина младежи! Щастие за всеки е да общува с такъв старец/ старица – извор на дълбока жизнена мъдрост, жизнерадостност, връзка с божественото, градена цял живот. Такива старци приличат на реки. Личността на такъв човек е просто един проводник за живата мъдрост на живота, която свободно тече през тренираната му чрез психотерапия, медитация и осъзнаване психика. Ако животът обаче е преминал насочен изцяло към „Гонене на Михаля...”, в неосъзнато следване на утъпкани коловози – вътрепсихични и социални, психичните „огледала” на застаряващия човек започват да помръкват, „задимени” от фиксацията в негативното. А това води до снижаване в когнитивния капацитет, психосоциалната гъвкавост и адаптивност, в социалната компетентност. Повишава се характеровата ригидност, като разбиранията за това как ТРЯБВА да стоят нещата стават твърди и непрактично застинали. Снижава се степента на спонтанност и радост от живота. Увеличават се недоверието и скептицизмът към новото. Расте страхът от бъдещето. Може да се стигне дори до апатия, вялост, мрачна недоволна раздразнителност. Най-честото извиение на старите хора, носители на подобна психика, лежи във всичко друго, но не и в собствения им избор. Виновно ще бъде здравето и наистина немалкото дегенеративни болести (но естествено присъстващи в старостта), държавата, политиците, а защо не и целият свят... Поради естествените промени в мозъка, нервната система и цялото тяло, при около 70% от възрастните хора над 80 год. се наблюдава упадък в когнитивните функции: памет, интелигентност и мислене, учене, способността за вземане на решения, остротата на възприятията и скоростта на интеграцията им в когнитивните процеси и др. За да бъдем в останалите 30% обаче можем да помогнем на генетичния си фактор, какъвто и да е той. Чрез лека растителна храна, лечебни гладувания, дихателни упражнения, гимнастика. С права мисъл, наситена със здрав бодър разум и светлогледство. Българският мъдрец Петър Дънов говори много за правата мисъл, като насоките му удивително се преплитат с тези на съвременната научна психотерапия. Дадени поддържани дълго време мисли се превръщат в наш характер, слизат до емоционално ниво, загнездяват се дълбоко в дългосрочната ни памет, а оттам стават директен стимул за автоматизирано поведение. Да имаш права мисъл означава тя да бъде в резонанс както с божественото, така и със здравата логика и рационалност: „Главата в небето, краката на земята!” При всяка една наша мисъл в мозъка ни протичат химикоелектрични и биохимични процеси, създават се и се разпадат невронни връзки. Така бодрата и светла мисъл – вербална, визуална и емоционално наситена, влияят директно върху „командния ни пулт” – мозъка, а оттам и върху здравето на цялото ни тяло. Не е тайна за никой сериозен учен, че 90% от всички болести се дължат на емоционални и мисловни причини, тоест на процеса на психосоматизация. Същата тази психика може и да лекува и ни поддържа здрави и щастливи до края на дните ни. Например Лев Толстой е започнал да учи древногръцки език в ранните осемдесет и след две години вече е четял древните автори в оригинал. Той разбира се е бил дълбоко духовен човек с дисциплинирано мислене и гъвкав позитивен характер. Смъртта Смъртта е единственото нещо, в което можем да бъдем сигурни на сто процента. Който не се е родил, той не си е отишъл. Нашият живот прилича на пътешествие с влак от гара А, раждане, до гара Б, смърт. Колко продължително е това пътуване и колко удобно заивиси както от нас, така и от външни фактори: съдба, среда, социум. Единствено сигурното при това пътешествие обаче е краят му! Има една особена категория хора: мистици, йоги, търсещи души, които отделят огромната част от живота си, за да бъдат в директен досег именно със смъртта. Едва ли техният начин на живот е най-еволюционно адекватният, но определено можем да научим доста от постиженията им. Такива хора се подлагат на продължителни гладувания, на тежки медитации, при които практически спира дишането и цялата биологична дейност, тренират се в условията на екстремен студ, болка и ужас – за да посрещнат и укротят гордостта си и да събудят вечността в себе си. Такива хора твърдят, че чрез развитите си по-висши сетива могат да наблюдаварт процеса на естествена смърт и ясно да заявят, че в него не съществува никакво унищожение, край или анихилация. Напротив, според тях т.н. смърт представлява раждане за един по-фин и радостен живот. Те сравняват живота ни метафорично с този на гъсениците. Ние си мислим, че крайната истина се заключава в тесните разбирания на детската ни наука или на носените с хилядолетия предразсъдъци. Когато гъсеницата забави жизнения си цикъл и застине в какавидата си, за нея това представлява смърт. За събуждащата се и раждаща се от гъсеницата пеперуда обаче тази „смърт” представлява раждане. Раждане за един по-фин и светъл живот, в по-голяма хармония с природните закони живот. Въпросните йоги твърдят, че още приживе се научават по собствена воля да напускат телата си и преживяват живота на по-висша октава. Те казват, че страхът от смъртта е единствено рожба на грубо невежество и че ако има нещо, за което действително имаме да тъжим, то е неосъзнатото ни невежество. Засега човечеството не разполага с научен начин за проверка на валидността на техните думи. Единственото, което можем да направим е да им повярваме. Под една или друга форма, същото твърдят мъдрите хора от цялото земно кълбо и от всичките хилядолетия помнена и съхранена история. Когато мислим за смъртта, полза от отричането и няма. Отричането и единствено засилва страха ни от нея като го изтласква дълбоко в несъзнаваното ни. Няма смисъл и от гняв – безсилни сме пред неумолимото и приближаване. Гневенето против факта на настъпващата смърт единствено може да ни направи сприхави недружелюбни и отчаяни старци – а това ще бъде резултат от невежеството ни по отношение на смъртта. Често отричането и съпротивата срещу неизбежността на физическата смърт водят до отчаяна депресивност, до изолация от социални контакти и отдръпване в тъгата на очакваната загуба на живота. Изходът от това състояние отново лежи в знанието, идващо от мъдростта на опитните в общуването със смъртта. Това знание води до спокойното и приемане! Приемане не само с главата, но преди всичко, през мъдростта на сърцето. Смъртта, според древната мъдрост е просто преход – няма загуба, няма тъга,а просто придвижване напред. Нормално е в старостта да има известно отдръпване на съзнанието навътре, известно интровертиране. Това насочване на вниманието към вътрешния живот прилича на какавидирането на гъсеницата и постепенното и превръщане в пеперуда. За да бъде в хармония с природата обаче, това отдръпване е нужно да бъде наситено с жизнен оптимизъм, с една свързаност с Живота на цялото, обхващащ далеч не само познатия ни малък живот – сън. Автор: Орлин Баев, психолог - психотерапевт