Орлин Баев

Имам доста познати психиатри... Преди време си мислех, че психиатърът има предимство пред психолога. Сега не мисля така. - Първо, психиатърът-психотерапевт не е учил психология и познанията му за психиката са преди всичко от ученето му на някоя школа по психотерапия. Тук въобще не споменавам психиатрите, които си позволяват да практикуват без поне едно 5 годишно обучение в няколко школи по психотерапия - те по мое мнение са просто търговци на хапчета. Говоря за психиатрите, които се отнасят сериозно към професията си и са отделили 5-10 години за учене на школи по психотерапия. - Второ, пациентите масово предпочитат психолог-психотерапевт поради известен страх от етикетирането на диагнозите при посещение при психиатър психотерапевт. Разбира се, тук страховете са по-скоро субективни и излишни - но са факт. - Трето, колкото повече работя психотерапия, толкова повече осъзнавам че не лекарствата, а именно добрата психотерапия са важните за изхода от лечението и че лекарствата често дори пречат (тоест имат ограничено приложение за актуалното лечение извън свръхраздутата им от търговията употреба). А какво правят психиатрите освен изписване на хапчета?!? - Четвърто и изключително важно - в психиатриите в Б-я това, което наистина има стойност в дългосрочен план инаистина променя и помага, а именно психотерапията, практически не се практикува! Какво се практикува тогава - замайване с хапчета! При психозите антипсихотиците си имат мястото, безспорно, но без психотерапия, психотренингм психообучение пациентът няма как да има реално развитие в живота заедно с психозата си, във вещото боравене с нея и живеене с нея - а оттам и подобряване в състоянието, живота и в крайна сметка, в психичното здраве! Психиатриите се ръководят засега от много ретроградно мислещи кадри, с много тесногръдие. някой може ли да си представи, че на 4-ти километър например няма и един психотерапевт?!?!?! А би трябвало да са десетки и десетки! Това за мен си е гавра с пациента, идваща от невежество, ограниченост и крайна закостенялост на мисленето на ръководителите на менталните заведения!!! Стоя зад думите си! - Пето, психиатричните клиники в България са наистина образец за абсурд и трагикомедия. Буквално всички психиатри, които познавам и работят в психиатр. клиники, се оплакват от: - ниските, нищожни заплати, които понякога и не получават или се бавят с месеци. - Ужасно остарялата база в болниците - техника и т.н. - абсурдните ограничения относно срока на лечение на пациенти с тежка симптоматика, налагани от държавна бюрокрация далеч от спецификата на психопатологиите - също толкова абсурдните налагани от същата министерска бюрокрация избори на лекарства - това, както и срока на "лечение", се дуктуват не от актуалната специфика на заболяването, а от ... икономически причини, от липсващия бюджет в тази сфера... Аз практикувам клинично насочена психотерапия. Но не желая да работя в психиатрия. И не само поради антитезата психолог и психиатър. Майки на мои пациентки са ми разказвали за ужасните, дори травмиращи личността и унизяващи условия в психиатриите в София, както и за понякога изключително грубото отношение на персонала... А развиващите психоза са млади хора около двадесет - и далеч не всеки от тях губи интелекта си(въпреки налудностите), а още по-малко личностовото си достойнство. А то именно бива потъпкано от условията в психиатриите, от поведението на персонала, който получава мизерни заплати и му е все тая... Както и да е - такава е ситуацията към днешна дата! Аз вярвам, че скоро психиатричните ни клиники ще повишат стандартите си до световните! ......................... Има чудесни психиатри, изключителни специалисти в областта на човешката психика. Хора достатъчно интелигентни, за да усвоят сами психологичните теории, да се обучат в няколко модалности на психотерапията, да бъдат наистина хуманни лечители! Много има да се прави за българските психиатрии - както и за цялата ни държава... Психиатричните клиники са нужни при работа с психозите, детоксикацията на наркоманиите и др. Ако сравня някоя Канадска психиатрия с 4-ти километър, сякаш имаме разминаване във времето. Сякаш тук сме 50-на години назад... Затова въпросните настоятелства биха свършили чудесна работа!

От Варна познавам Мариан Господинов - не знам дали практикува и хипноза, но със сигурност ръководи медитация и дишане, което е почти същото! За телефона му попотайте админа на този форум. С най-искрени пожелания за мъдрост, вяра и любов!

Знам, че пишете и разсъждавате от опита си, а той е на хора с различно професии... Моята професия ми показва, че преди мъдростта стои любовта. Мъдростта на анализирането, на осъзнаването, методите и решенията, целта и стъпките към нея се дават успешно само в контекста на любовта! Любов сърдечна, заливаща човека като вибрация, приемаща, неосъждаща. В такъв котекст само мъдростта на терапията или въобще помощта наистина бива дълбинно приемана и работи. Казвам го максимално простичко, без много филосовствания. Само когато мъдростта се дава в изобилие от любов, меко, нежно и гъвкаво, само тогава се стига до свободата на истината, на изхода от проблема! Изключения има, разбира се, но принципът е както го загатнах горе простичко. Колкото до интереса на жената - не мисля, че е загубен, а отблъснат! Толкова от мен по темата!

Няма противопоставяне между помощ и любезност! Когато човек е объркан, той преди всичко има нужда от сърдечност, от обич. Има нужда да бъде обичан! И през тази обич, леко и меко умът му се насочва. Лесно е да опрадваеш грубостта, съденето, вкарването в нечии морални яреми и релси. Човек е като дете. Още повече е дете, когато е в противоречие и е объркан. Когато приемеш с любов и гушнеш това дете с вибрацията на сърцето си, доверието му е твое. Тогава двамата може да осъзнавате, разбирате, променяте! В интернет кастренето може и да върши работа - понякога. на живо обаче още по-малко. Дори и кастренето се прави след печелене на доверието, резонанс, през постоянната плътна връзка на разбирането и душевното сливане! Както и да е - виждам, че експерти много ...

Аз също бих насочил мисленето на Даниела в тази посока! Да, има морал, етика, има ТРЯБВА социални, човешки и на живота. Но кои сме ние да съдим, да вкарваме в рамки обичта и щастието... Жената е писала за помощ, а за съжаление е получила осъждане, вкарване в релси, рамки. Много грубо...

Да, уви! Преди е било така - по цял свят. Сега по целия свят се налага психиката на безскрупулния крадец - колкото се може по на едро. рекламира се чрез всеки филм с изкусен обир - директен или по-мащабен. Рекламира се насилието. Загубиха се моралните норми - за девственост, за честност, за общност. За жените стана модерно да имат леко поведение - световният модел за жена вече е проститутката... Това са негативи, които надявам се служат като нормален и нужен срив на всичко старо, за да може да се роди онова ново време, за което мечтаем - царството на сърдечността и мира, на братството и любовта на земята! И всред глобалния срив на ценности също може да се види по-малкомащабен като количество хора, но много стабилен подем на духовност! Тези по-малко хора, към които надявам се принадлежим и ние, ще повдигнат земята до нов живот! Включително и в България! Има хубави страни българина. Аз много рядко съм чул български мъж да се ожени за американка например - защото българката има душевни, сърдечни качества, които американката срещу българката да бяга, не мож я стигна! Имаме една дълбока стабилност българите, здраво ядро. Всичката ни вуншна грубост е просто защитна реакция на по-дълбоки психични наранявания, дълбоко заложени в народа ни. Тези наранявания обаче са и безценен опит. И народът ни със сигурност ще изчисти шлаките около характера си, за да остане дълбоката мъдрост от тежката му историческа опитност, заложена дълбоко в душите! Имаме я тази мъдрост, сила и сърдечно познание! Сигурен съм, че българските майки ще започнат да раждат повече! Сигурен съм, че ще се стабилизираме като държава, народ и нация! Сигурен съм, че имаме какво да дадем на световната общност и че ще можем да се гордеем с нацията си!

Да, доста е негативно така дадено. Този екзистенциален вакуум е причина за невротизирането в света, за масовата тревожност. Ще е добре да преформулирам мислите позитивно - ще се получи едно наситено с радост и вяра послание! ...

Това е хипноза, която приема съществуването на духовното в човека. На душата, на живота след/ преди този живот, прераждането и т.н. Има специалисти, които се занимават изключително само с това. В интернет ще намерите телефоните и сайтовете им - например Д. Тенчев. Тук в този сайт пише С. Балтова - доколкото знам тя също практикува духовно насочена хипноза - можете да и пишете на лични съобщения - активна е в темите за паневритмия. Аз лично мога да гарантирам за Кирил, с когото сме учили заедно хипноза, но съм му загубил телефона. Можете да питате за него Калин Цанов, председателя на асоциацията по хипноза: 0899469099 -звънете упорито!

Опа! Александър, прочел съм ти постинга накриво... Явно поради мнението ми за хомеопатията ... . Сега редактирам . Наистина, единственият проблем на Б-я е ... българската психика! Тя прави политиката, тя движи социалните процеси... Психиката ни купува, психиката ни продава, психиката ни царува, психиката ни и патки пасе... Имаме невероятна земя, богата почва, имаме природни ресурси. Имаме планини, равнини, гори, море, езера и реки. Имаме дори интелект. Но явно той не е единственият фактор, който и на лично и на държавно ниво "движи" нещата. Липсва ни способност за общност, за колективизъм, усещане за заедност, единство помежду ни. твърде много мислим за "моето щастие, моето имане, моето богатство, моето имущество...". В народопсихологията ни най-грубо казано тарикатлъкът заема основно място. В по-ниските обществени слоеве тарикатлък на дребно, по-горе на едро. Но същата дребна психика стои зад целия 20 год. колапс. Сякаш колективнат аличност на българина страда от "множествена личност". Не умеем да бъдем единни ние българите. Разбира се, по-добре да бъдем оптимисти! Оцелели сме 750г. в робство... Може би това робство е задоволявало нещо в нас, имало е вторична полза - нищо не е случайно. както изглежда, имаме някаква болна нужда да бъдем мачкани и доминирани. Макар и да мънкаме, всъщност ни харесва. Оставени сами на себе си, се самонараняваме, самопродаваме и самоокраждаме се, обезличаваме се... Пак стигат размислите ми до политиката обаче, защото тя е това, което е когницията при отделната личност. Този форум обаче има ТАБУ за политика... Така че темата си е в голям процент частична...

В линка е домашен запис на компилация на текста на Боб Морхед (погрешно приписван на Карлин) и мои мисли. Текста ми направи силно впечатление. Засяга много централни, ключови точки около наличието и липсата на човечност, човешко, етично, смислено и безсмислено. Добавих мои мисли и ги прочетох у дома. Малко заеквам... Но, това да ми е болката - със или без заекване, ще продължавам да търся човешкото в себе си, хората и живота! Ето линк към текста компилация.

Какво би ви струвало ли? В България почти нищо. В България работим почти за благодаря! Успехи и благодаря за желанието ви за работа върху себе си!

Здравейте! Благодаря ви за споделянето! Проблемът е общ за много хора, мъже и жени. Купете си книгата с диска на Пол Макена "Аз мога да те накарам да отслабнеш". Прочетете внимателно книгата и усетете централните принципи. Хапваме си, защото така задоволяваме емоционални липси, гладът ни е емоционален, не и физически. Пазим ли изкуствени диети, се получава принципа на махалото - отслабваме и пълнеем, а още по-лошо, фиксираме се обсесивно в храненето, превръща се в натрапчивост. Започнете да спортувате регулярно. При интензивен спорт всичко се гори от тялото. Помогнете си с подходящи билкови препрарати за отслабване -прочетете и изберете безвредни такива! - Ключов момент е да спрете борбата с желанието си, да го приемете, да разберете същността му и какво всъщност представлява. И да го задоволите по най-добрия начин в живота си. Обикнете се, обикнете петте си килограма, обикнете дори и 30 кг. да имате отгоре - вижте се такава и се приемете дори и такава. Това е работа на ума, която неутрализира битката с желанието. Защото тази битка носи постоянно напрежение, нешастие, което се задоволява от още хранене и се превръща в затворен порочен кръг. - Осъзнайте щастието, което получавате чрез храненето. А сега го разделете от самото хранене и го свържете с радостта от спорта, активния живот, секс, общуване и работа. Свържете това щастие с новата си с пет килограма по-малко фигура. - Когато ви се хапва, вместо борба с желанието, обикнете го иизвлечете от него нагона з ащастие. И го свържете с радостта от естествения и с удоволствие изпълняван контрол над храненето. Не борба, а здраво и приятно усилие. Няма противопоставяне, а задоволяване на нагона за щастие, който иначе с езадоволява чрез храненето - задоволяването му сега чрез обикването на желанието и насочване на нагона в приятен и лек контрол. - Издръжте с радост родилото се известно напрежение и тревожност от промяната на навиците - приемете ги, прегърнете ги, успокоявайте ги с любов и нежност - като майка детето си! Те ще намалеят след изграждането на новата ви личност! ........... Прочетете тази статия за работа с навиците! В нея е заложен ключовия подход за успешна промяна! Посетете 6-12 пъти хипнотерапевт! Например Калин Цанов. Или Севда Шенкова. Или Алекс Попов... .................... Относно по-дълбинна работа по натрапчивото мислене: - осъзнайте черногледата интерпретация на факта за петте килограма в плюс. В повече са според кого? Според интернализираното от ва смнение на медийната сугестия за анорексични тела вероятно... Може би леко преувеличавате. Какво ли би станало ако се обикнете и приемете безусловно!? Дори и 300 кг. тежаща! Може би ще стане това, че тогава ще сте щастлива и желанието за хапване автоматично ще намалее силно. Работете съзнателно по себеобикването си, обикнете и няколкото кг. повече - именно за да станат изличшни за цялостната ви психика! - Пактикувайте систематична десензитизация - представете си, че сте с 10, с 20, с 30 кг. над нормата (нормата на кого...) - приемете се! Обикнете се такава! Помнете - това е само ментално упражнение, което е само мисъл, не е реалност! По-цялостното случване на процеса можете да практиквуате с психотерапевт! Успехи! Орлин Баев

Дано ние и народа развиваме културата си! Дано държавниците положат усилия за това като цяло, а ние в собствените си животи, работа и семейства!

Да, по-добре да е кака, а не леля ! Ами давай! Знаеш ли колко милиони каки биха дали мило и драго, за да бъдат с теб! А какви ги има само, ум да ти зайде - и тяло и сърце и ум и всичко! Действай, батко, не се май!

Хриско, "хвани си кака да те отрака..."

Една хамериканка, която участва в "шоуто на бай Ганьо", пардон, Слави, каза следното: "Мисля, че проблемът ви е в психиката ви на дребен тарикат. От най-долу до най-горе!" Снощи гледах "Мисия Лондон". Хубаво е да си видиш държавето отстрани. Иначе свикваш с абсурда прекалено, особено ако си вътре в страната за повече време. Във филма един пийнал бритиш джентълмен рече: "За последно бях в Б-я в 70-тте. Беше хубаво. Управниците ви тогава нямаха висок стил на говорене и държане, но имаха размах и гордост!" - от сорта нещо. Във филма се намеква з амного абсурди, подчертава се алъш веришката дребна психика на дребния тарикат. Много смях има... ...... А дали ще я бъде Б-я, и от нас зависи и времето ще покаже! Модераторска бележка: Изтритият текст коментираше акция на актуална политическа организация, което не се позволява от правилата на този форум.

Честно казано, не познавам много детски психотерапевти, защото аз самия работя с възрастни... Познавам Милена Манова - тя работи предимно с деца: 0899175517 . Поздравете я от мен!

Наистина е малка з атова, но е факт, че се случва! Обсесивности за замърсяване и компулсивни ритуали с миене. Можете да я обичате, да опитате нежно и внимателно да си поговорите за детската градина, за чувствата и, за това какво мисли за вас, за татко, за батко, за децата от градината. Нещо я е наранило - какво е то, не знам. Може да бъде еднократно или да е поредица от по-малки, но натрупващо нараняващи изисквания или обиди. Пробвайте да резонирате с нея, да я спечелите изцяло - за да ви разкаже всичко - но меко и нежно, сякаш сте и приятелка, в никакъв случай заповедно и с изисквания. Вие обаче не сте обучен психотерапевт. Опитите ви за разговор могат да бъдат само добра база данни, която да предоставите на психотерапевта, който изберете! Психотерапевт, който има опит с деца с натрапчивости, най-добр еот когнитивната школа, но и вещ в хипнотерапията! Най-сърдечно ви желая добро развитие. Не се бавете - ставащото изисква работа със специалист! Орлин Баев

Здравейте, Меривас! Катя е права за всичко! Досегът със смъртта няма как да се приеме, освен ако я видим само като една врата, като един обикновен преход, преминаване на по-високо ниво на живота! Като един по-голям и по-истински живот! Книгите, лекциите на Петър Дънов, теософията, "пътят на душите" и много други школи и автори могат да помогнат! Има и култури, които приемат смъртта с радост, а раждането с тъга - всичко зависи от разбиранията! Затова ви препоръчвам книги, които да променят разбиранията ви. В spiralata.net има директно онлайн много книги за смъртта като вход в един по-цялостен и истински от този който познаваме живот! Много биха ви помогнали срещите с психотерапевт - точно сега имате нужда от разбиране, говорене за станалото, от успокояване и подкрепа. Трансперсоналната хипноза може много да направи за вас - в състояние на транс можете да се свържете с душата на сина си, което директно да премахне голяма част от мъката. Сега минавате през фазата на отричане -не можете още да повярвате, че вече го няма... Скоро ще влезете във фазата на емоционалните реакции - вина, силна тъга, гняв и неприемане, много плач и мъка. Много по-леко ще преминете с помощта на терапевт! В съвремието психотерапевтът е това, което преди е бил свещеникът. Има и свещеници, които учат психотерапия-християнска например. Имате нужда от силна и опитна личност, психотерапевт, който да е с вас в преминаването през стъпките на скърбенето.А те са проследени и знайни. След гнева и неприемането настъпва една естествена депресивност, силна тъга. Тя преминава евентуално във фазата на търсене и установяване на нови разбирания, вярвания за смъртта, религиозност, вяра и надежда. Добрият изход е приемане и продължаване! Най-доброто, което можете да направите, е да се свържете с опитен психотерапевт, човек с отворено сърце, с широки разбирания и опит. Например Катя Белопитова е такъв човек! С много сърдечна обич и разбиране: Орлин

Мишо беше момче на 22. Ходеше на йога, четеше езотерична литература. Работеше доста неангажираща работа, но имаше пари, защото татко му даваше - все още. Мишо беше стеснително момче, имаше висока социална тревожност. Трудно се запознаваше. Когато поискаше да се доближи до момиче, сърцето му започваше да бие лудо, дланите му се изпотяваха, колената м омекваха. Мишо беше идеалист, четеше духовните си книги и летеше в просторите на мечтите си. Освен духовните идеи обаче, една голяма част от мечтите му бяха жените. Копнееше за жена, сънуваше ги, мислеше ги, извиваше се в прегръдките на желанията си, преплетен с фантазните женски прелести. На една от сбирките по йога една кака се доближи до него и го заговори. Той неумело изрече няколко слова. След йогата Михаела сама пожела той да я закара у дома и, във Възраждане, в покрайнините на Варна. Уговориха се да се видят пак, извън йогата. Михаела имаше всичко, от което Мишо се нуждаеше - житейски опит и нахаканост, инициативност, хубаво тяло и много сексуалност. След няколко срещи двамата вече бяха на хотел. Не се получи. Социалната тревожност блокира нервната система на момчето. Това не спря каката обаче. Продължиха да се виждат и скоро всякакви психогенни блокировки изчезнаха яко дим. Мишо се влюби до мозъка на костите си! С цялото си сърце, тяло, душа. Кака Миша беше 16г. по-голяма от него. В началото всичко беше невероятно красиво. Мишо получаваше точно от каквото имаше нужда, Миша също. Той: много и невероятен секс, връзка в която водещата бе тя, а не той, приемане какъвто е. Тя влизаше в онази възраст, в която тестостеронът и спрямо естрогена растеше и изпитваше бясна нужда от страстен секс. Освен това и бе омръзнало цял живот да бъде в пасивна роля и сега и харесваше тя да ръководи нещата в тази страстна връзка. Всичко беше чудесно, поне през първите три години. После Мишо започна да съзрява, малко по малко, започна да му се иска да излиза с компаниите на връстниците си, да има момиче на неговата възраст. В същото време обаче беше неимоверно мощно влюбен в Михаела. А тя "не пускаше захапката", ревнуваше го и му забраняваше досег до момиче. И нямаше никакво намерение да го освободи. Когато той тръгваше да ходи с някое момиче, тя просто провеждаше разговор с него и той зарязваше момичето. Беше влюбен. Лимбичната му система се беше обусловила мощно позитивно и дори само при мисълта за Михаела, вълни на страст преминаваха през тялото му. Виждаха се два три пъти седмично за по няколко часа. Тя живееше с мъжа и децата си. Той, в новия си апартамент - сам. Нямаше компания - не можеше заедно с Миша да отиде в младежка компания. Понякога излизаше с нейните приятелки, рядко. А трябваше и да внимават - светът е малък и мъжът и имаше приятели навсякъде. Това му натежа. Родителите му не го бяха виждали с момиче, постоянно се криеха. Михаела направи аборт от него, по свое решение. Той никога не и го прости. А тя гледаше интереса си - винаги. Беше и хубаво с Мишо, имаше върховни и много оргазми с него. Но си знаеше сметката. А той даваше душа и сърце за нея. Тя внасяше в дома си, но не изнасяше. Винаги през всичките години той плащаше хотелите, ресторантите, бензина, лифтовете, всичко. Мишо навлезе в късните си двадесет. Започна все по-ясно да осъзнава всички минуси на връзката си. Беше загубил приятелите си, нямаше изглед да има деца и семейство, беше самотен извън няколкото часа с нея. Някъде през воала на проекцията на влюбването започна да осъзнава не толкова съвършената личност на Михаела. Но беше влюбен. Беше закачен като риба ма кукичка, а жалките му опити за откъсване завършваха с пълен крах при всеки поглед върху дупето и. Тя беше доволна - държеше си го като удобна играчка. Винаги имаше подръка шофьор, поддръжник и най-вече сексуален роб. Буквално роб. Нейната собствена сексуалност продължаваше да расте експлозивно заедно с намаляването на естрогена и - влезе в 40-тте. А той се опиваше в секса с нея. Беше се превърнал в дрога, беше се "закачил', буквално! Тя беше мултиоргазмена, а той се научи да контролира оргазмите си и да има десетки. Това обаче го закачи още по-мощно. Буквално преживяваше екстатично блаженство с нея, каквото малцина можеха да изпитат без помощта на дрога или религиозен екстаз. А в същото време все по-силно започваше да съзнава обсебеността си от нея и минусите на връзката си. Не можеше да скъса с нея, беше безсилен. А тя и не мислеше да го пуска. Той избяга в чужбина с идеята, че разстоянието ще го излекува. Сънуваше я, бленуваше я, живееше в аурата и миризмата и, липсващите му до раздиране преживявания с нея. Просто се поболя, загуби съня си, всичко стана мрачна бездна. Абстиненцията от хероин бе нищо в сравнение с вопъла на душата му. Върна се в България и при нея. После пак замина навън, но като ластик зависимостта му от нея го връщаше обратно. А тя нехаеше. Намираше си други връзки, искаше просто добър секс. За Мишо обаче влюбването бе тотално, от блажения екстатичен секс до най-малкото и движение - той беше влюбен в нея и във всичко нейно виждаше изключителен чар и смисъл. А реалността бе друга, далеч по-приземена. След време Мишо отиде в чужбина за по-дълго време. Там си хвана гадже, а Миша разбра - имаше паролата на мейла му. изревнува го и му заяви, че са официално разделени. Мишо обаче страдаше, въпреки разстоянието, въпреки всичко. Новата му приятелка му се струваше като жалка сянка в сравнение с Михаела. Времето минаваше. В него протече едно много мъчително раздиране и кукичката на продължилото 9 години влюбване се откачи болезнено. Пак болеше от раната, но поне кукичката не беше там. Малко по малко раната започна да зараства. Но споменът за Миша остана винаги в него! Като онази първа и най-силна любов която сърцето не забравя! И досега понякога Мишо се потапя мислено в прегръдките и... ..................... Разказчето е спонтанно написано. Всякакви "прилики" с реални лица, места и събития е случайна и резултат на пси проекции. Горната история е само един възможен сценарий от шарения живот. Има и чудесни връзки при голяма втзрастова разлика, които имат бъдеще, имат обществена гласност и нормални взаимодействия... Възможностите и нюансите са безкрайни...

Наистина вината е неуместна! Всичко е индивидуално! Аз самия съм минал през една дълга любов с по-голяма жена - в двадесетте си години. За мен наистина беше любов. За нея по-скоро изгода и секс. Нерядко несъзнаваният мотив е търсенето/ заместването на мама/ татко. Може човекът да е успешен социално, професионално и т.н., но някъде дълбоко в него момчето/ момичето да има нужда от сигурността на връзката с по-зрял човек. Това след време обикновено се променя, надраства - тогава и връзката често се прекратява. В никакъв случай обаче такава връзка не е по-лоша, по-слаба или по-различна качествено от друг тип връзки. Просто е каквато е! Нерядко любовта между двамата е по-силна от тази измежду връстници. В психотерапията такава връзка се нарича: Менторска помощ - например при отношенията между млад индивид от мъжки или женски пол и зрял такъв, по-възрастен. Получава се несъзнавано заместване на майката/ бащата с любовник/ ца или съпруг/а. Когато покровителствуваната личност израстне емоционално, се появява нужда от промяна в отношението и поведението и на ментора. Ако това не се случи, има опасност от разпад на връзката! Не винаги несъзнаваният мотив е заместването на родителя. Поне не директно. Може да бъде търсене на спокойната и сигурна мъдрост, стабилността и опита, търсене на пълното приемане без усилията на себедоказването. Нищо не е по калъп, нюансите са много. Най-водещите физици и математици на глобуса казват, че физиката в сравнение с психологията е като пеленаче пред Вселена. Вариациите и комбинациите, бездната от възможности и безпределност в психологията са много по-недетерминирани, отколкото във физиката и математиката! А като добавим и свободната воля, стават още по-трудно предвидими!

Сега, когато веднъж-три пъти седмично играя паневритмията, понякога спонтанно започва да ми се случва да я играя наум. Тоест по някое време на деня да визуализирам някое от упражненията, заедно с текста, музиката, настроението, аромата на поляната, усещанията. Знам, че ако продължа играенето, паневритмията ще се запамети силно в дългосрочната ми памет, с детайлите на различните възприятийни модалности - слух, визуалност, мирис, кинестетика. Засега това е в процес. Визуализацията на паневритмията би могла да се ползва като терапевтична котва за предизвикване на желано състояние, като преди това упражнението е било правено физически. Различните упражнения имат различен смисъл и пораждат специфични преживявания: победа, подвижност, връзка със земята и небето, вземане и даване, полет и хармония... Това може да се ползва както от нас играещите през ежедневието ни, като визуален метод за индуциране на позитивно състояние, така и от терапевти в хода на хипнотерапията. Цялостният смисъл на паневритмията е богато поле за ползване от психотерапевти, педагози, коучинг специалисти, в тийм билдинга, както и от всеки от нас! Има много за разработване в паневритмията! Ние сме тези, на които това предстои да бъде направено - може би точно ти, който сега четеш това, си един от тези сподвижници!

Както и в повечето неща от живота, и при този избор действаме многоканално и по-скоро интуитивно. Ако сега рационализирам защо избирам този или онзи партньор и аз не знам какво ще се получи . да видим. Аз имам проблем с авторитетите. Случвало ми се е да се хвана с някоя сестра, която вместо да си играе, почва да ти слага пръчки в колелото на танца - това така, онова иначе - това ме дразни доста. Понякога е за добро и е на място, но тъй като идва от специфичен характеров стил, често пъти е някакво наставничество и не на място. Та, избирам от онези лъчезарните, приемащи, милосърдни и сърдечни жени. Предпочитам по-възрастна сестра - защото играя с фокус в природата външна и вътрешна, а иначе, особено ако не се познаваш добре със сестрата и е млада и хубава, фокусът се отмества автоматично. Макар че и това не е лошо, но се иска умение за впрягането му. Чудесно се играе от партньори от противоположен пол, на приблизително еднаква възраст, които се познават отдавна и са добри приятели. Такъв танц ми се е случвал в център "Идеал" и наистина е прекрасно - сливат се всички нива, става един наистина магичен танц! Случвало ми се е да отида с разтворено сърце и усмивка при някоя жена и тя да ми откаже, а после да играе дори сама. Сега като се замисля, аз съм бил непричем, просто жената си е преживявала нейните си нещица. Както и да е, ни в клин, ни в ръкав си спомням за паневритмиите в Идеал. Там просто всичко е друго. Някъде бях писал за това. Там няма забележки, няма правила, няма "трябва", всичко е по съзнание и се ръководи на вътрешен принцип. Просто ако не резонираш с такова високо съзнание, подсъзнанието ти пламва, болезнено се разгарят всички неизживени проблеми и или почваш усилена работа по осъзнаване, растеж и израстване, или аурата на кръга те изхвърля. И въобще аурата на ашрама.

Хората с увреждания са интелигентни, разумни и сърдечни същества. Те имат същите като всеки друг нужди от любов, социално включване, изява, общност и приятелство. Как мислите - какво е мястото на хората с увреждания в паневритмията? Например на хора на количка - такъв човек би могъл с едната си ръка да натиска бутона, а с другата да прави движенията. Или да бъде бутан от някой брат или сестра. Според мен далеч по-важна е менталната нагласа, а не толова самите упражнения. Така че присъствието на хора с увреждания в кръга единствено би терапевтирало невротичния перфекционизъм и би позволило вътрешният взор да се отдели от фиксацията в "дърветата" на движенията, за да се преживее "гората" на молитвеното милосърдно и всеприемащо съзерцание! Какво ако човекът е с патерици и така трябва да бъде цял живот - да не играе ли, смазан от максималистичния идеализъм на участниците или да се включи колкото и както може? Или човек с МС, който се люшка доста, но все още се справя с движението - да играе ли, макар и неточно, или не? Какво мислите?