Орлин Баев

Емануела, привет! Ти си расла без баща! Общувала си с дядо си, но това не е същото... Моделът ти за взаимоотношения с мъж е заложен от този на взаимоотношенията с мъжете на майка ти. Тя нищо не е говорила за баща ти. Не ти е говорила и за приятелите си, тоест сега ти нямаш много ясни заложености как да протича една връзка с мъж. Последният приятел на майка ти уж е бил с нея, но е имал и други връзки, разведен, после от успоредната си връзка има друго детенце - момченцето, което споменаваш. А майка ти отново остава в трета глуха. Разпитай я за баща ти - как така изведнъж е изчезнал от хоризонта - може би също имаме изоставяне... А майка ти носи това нараняване много години - просто предполагам. Как стоят всъщност нещата, тя ще ти каже - помоли я за искреността и. Кажи и, че вече си голяма и че имаш право да знаеш, защото това касае и теб - той ти е биологичен баща все пак. Виж сега връзката ти с приятеля ти. Той е с теб, но всъщност не е с теб. Или поне не само с теб! Няма да с еучудя, ако скоро другата му приятелка забременее и сценарият на майка ти се повтори и при теб - ако не се осъзнаят нещата. В началото на връзката ви е било о'к, сама твърдиш така. В подсъзнанието ти обаче за заложени горните модели за връзка с мъж: от една страна, липса на ясни експлицитни параметри за такава връзка, от друга наличието на мъж от време на време, от трета, нараняването от мъж при изоставянето от него поради друга жена. Това са семейни модели, които се копират несъзнавано. Тези модели имат тенденцията през поколенията да се обострят обаче. найка ти е мълчала и търпяла - и е успявала да потисне нещата дотам, че дори не е споделяла с теб и още не го прави - поне във връзка с мъжете. Това я е невротизирало обаче и и е носело доста мъка и напрежение. Виж сега себе си. Ти също пробваш да потиснеш напрежението, идващо от болката от неудовлетвореността. Опитваш се да спреш нормалната нужда от отдаденост във връзката от страна на приятеля ти - нужда, която дори не осъзнаваш ясно. Това потискане, контролът, както го наричаш обаче допълнително засилва трупането на напрежение в подсъзнанието ти, което в един момент започва да експлоадира в невротични пристъпи. А в останалото време води до депресивност! Още нещо: като си била мъничка, майка ти е бил адоста строга казваш. Това сега те кара без дори да се усещаш да се стремиш да търпиш повече, да се вместваш и нагаждаш с несъзнаваната цел така да бъдеш одобрявана и приемана. Такова поведение обаче води до трупането на напрежение, което периодично избухва, за да бъде разредено. Имаш нужда да се научиш да се заявяваш веднага ина място, да знаеш какво искаш и да си го искаш смело и спокойно - защото това нормална част от общуването. Нужно е да бъдеш анализирана, да осъзнаеш ставащото. След което да разбереш ясно какво точно искаш - от приятеля си, от себе си, от живота си, от бъдещето си, от щастието си! Представи си, че една хубава сутрин се събуждаш в леглото, много свежа, бодра и щастлива, а всякакви тревоги и напрежения ги няма вече -какво би правила този ден, от сутринта, до вечерта?! Как би с ечувствала, как би ходила, как би изглеждала, как би дишала и колко би се смяла и забавлявала? Спомни си хубавите моменти през живота си! А сега пренеси чувството от някой от тях в бъдещето, в този хубав ден, когато вече си голяма, завтршила университета, стабилна и спокойна! Опиши този ден! С какъв мъж до теб би искала да бъдеш? Искаш и той да бъде само с теб, или да? Искаш ли да имаш стабилно и любящо семейство, с един стабилен и обичащ татко на децата ти и твой съпруг например? Опиши този мъж като характер и поведение! Хайде, помисли и отговори!

Разкажете за майка си - как ви възпитаваше, как се държеше с вас. Имате ли братя и сестри - ако да, как беше с тях? Докато растяхте, майка ви имаше ли приятели мъже - вие как сте реагирали? Разкажете за личността на майка си повечко - какво представлява, какъв характер е? Пишете свободно!

Българите са свръхсуеверни! А именно суеверията са каналите, през които проникват умелите, но нагли търговци на магическо мислене. Затова е Б-я е далеч по-доходно да си поставиш табелка "маг", отколкото терапевт... Затова у нас процъфтяват врачки, ходжи и пр. бабини деветини! Та, никаква мистика - просто психичната почва в Б-я представлява прекрасен пазар за всякакви гуровци, ламовци, брадати и мургавички или с дръпнати очички и т.н. добри търговци в областта на т.н. магия и магическо мислене. Магията действа само ако имаш съответните сривове в когницията си, през които да с епромъкне като змия, д асе осуче и да ти постави програма. Нямаш ли ги тези сривове, алъш веришът със суеверия не върви, съответно дюкянът на школата или там каквото с епредлага , се отваря на по-подходящ пазар! Още нещо - булгаристанецът не обича много много другите булгаристанци. В този контекст на разсъждения, когато някой мургав търговец, бил той от йога школа или жълтичък лама с дръпнати очички или въобще някой от друга нация дойде тук, се приема по-радушно отколкото нещо, родено в Б-я и предлагано от българин. Например учението на Учителя Дънов е невероятен кладенц на мъдрост, от който имаме да черпим столетия. Българинът обаче тръгва да кълве трошици фокуси, просто защото къткането на продавача се е закачило за суеверията и народопсихологията му! Само искам да кажа, че уважавам силно индонезийците и съм имал много скъпи на сърцето ми приятели и колеги индонезийци! Но това е говорейки общо, като цяло! Когато пред очите ти се развива явна шарлатания, при това много евтина и прозрачна, няма как да имам благолепно мнение за търговеца-гуру, който я разпространява!

Пробвай тези най-простички и лесни, но ефективни методи: - осъзнай къде в тялото ти е напрежението - в стомаха, диафрагмата, гърдите... Виж го визуално какъв цвят е, усети го този цвят и ако го виждаш хубаво, ако не, създай го според чувството. - Чуй звука на напрежението - по аналогия с цвета. Обикновено тревожността е в тъмни, кафяви, сиви тонове или червена. Зукът на тревожността варира от тревожен висок тон до тежко боботене, ако е примесен с депресивност и умора. - Усети мириса на напрежението - почувствай го. Свържи цвета, звука и мириса в едно, на местата, където е напрежението. - Сега дай команда, идваща от мозъка ти, която като импулс достига до цялото тяло: отпускане, отпусни се, релакс. Заедно с отпускането започни да дишаш дълбоко и бавно, като обръщаш особено внимание на стомашното дишане - стомахът да се раздува при вдишване. Задържай дъха след издишване за няколко мига, в рамките на приятното. Продължавай да отпускаш. - Представи си, че като вдишваш напрежението от мястото, където е в тялото, се вдига нагоре, а като издишваш, с еспуска надолу. Заедно със звука, цвета и мириса. Когато се разнася така нагоре и надолу, заедно с релаксацията, то намалява! - Сега съзнателно промени отношението си към това напрежение. Обикни го, изпълни го с любов и приемане. Обгърни го с тази любов като чувство и нека тя проникне в него, както се разпростира вс епо-намаляващо като цвят, звук и мирис из цялото тяло! - Усети как обикването променя чувството на напрежението, сякаш то още повече се отпуска и намалява, а цвета му става вс епо-блед и прозрачен, звукът все по-слаб и тих, а мириса все по-слаб. - Виж как обикването и сприятеляването с така разнесеното от дишането и релаксирането из цялото тяло и вс епо-намаляващо напрежение го превръща в светъл и приятен цвят, в приятен звук и мирис! Продължавай да се отпускаш и дишаш бавно и дълбоко като при вдишване усещането се вдига нагоре към главата, а при издишване надолу към краката. Цветът става все по слънчев, звукът вс епо-мелодичен, а мирисът опияняващо приятен! - Всичко вече е различно. Сега фокусирай вниманието си преди всичко надолу, продължавай дишането и отпускането и усети и виж как всяко излишно напрежение изтича през краката в земята, сякаш тя е магнит за него и го изсмуква. - Постави двете си ръце на корема и го потъркай в кръгове, усети го как се загрява и как всичко се центрира там. Това носи облекчение и успокоява. След като се успокоиш с горните упражнения, успокой и мислите си: - Осъзнай, че това са само мисли - пусни ги да развиват и най-лошите сценарии. Знай, че това е нормална защитна работа на подсъзнанието, тя е безобидна и това са просто мисли. Остани спокойно в сценариите, преустановявайки борбата или бягането от тях. осъзнавай през цялото време, че това а просто мисли. - Сега съзнателно промени настройката си спрямо тях - прегърни ги, приеми ги, благодари на подсъзнанието си, че ги ражда. Осъзнавай навика си да бягаш от тях, да ги отблъзкваш, когато той продължава да се случва като импулс и го разтваряй с приемането и обикването на мислите и тревожността зад тях. - Представи си тревожността и ражданите от нея мисли като едно малко детенце в теб - ти самата като малка. Прегърни мислено това малко детенце - с обич и безусловно приемане. Изтърпи тревожността му като любяща мама - мама на самата себе си, на собственото си подсъзнание. Практикувай отпускането през цялото време и бавното релаксирано дишане, абсолютн безусилно и спокойно. - Лекичко, само с едно побутване на съзнанието започни да променяш негативните сценарии в положителни, светли и радостни. Но без бързане и пришпорване. Когато старите идват, пак ги прегръщай, приемай и обичай! Пак лекичко, с нежност и безусилно изпълни мислите със светлината на обичта и приемането си - усето как идва от сърцето ти. Можеш да поставиш двете си ръце на сърцето една върху друга - усети как от там в мисловното ти пространство се влива светла приемаща обич. наблюдавай как тази светла спокойна обич неусетно променя сценариите на мислите. Обичай, приемай, отпусни се, довери се на живота си, на мъдростта в теб, която е отвъд обикновения ти ум ! ...... Има други методи, но тези са бързи и за самостоятелна помощ! Бъди толерантна и приемаща! Орлин

По-долу копирам въпросите от л.с. на мимими (псевдонима на питащата) "Здравейте. Понеже не намерих подобна тема за моя въпрос реших да Ви напиша лично съобщение. Предварително се извинявам. От 4 години страдам от световъртеж от вестибуларен произход. През годините съм пила много лекарства включая и антидепресант серопрам. Преди 2 месеца пих деанксит, който в началото ми повлия добре страха от падане който имам като не мога да пазя равновесие, но в последствие пак се появиха силни световъртежни кризи. Кръга е омагьосан имам ли световъртеж изпитвам силен страх, страха пък от своя страна води до световъртеж и не мога да изляза от тази дупка. Преди месец посетих психиатър който ми назначи лечение с ципралекс и ривотрил. 15 дни пих ципралекса по четвъртинка, 8 дни по половин, и вече 15 дни по половин+четвъртин не съм стигнала още до цяло каквато доза ми изписаха защото : на 3 ден от приема на ципралекса изведнъж както си стоя ме облива една много гореща вълна, изпотяване,имам страхотно замайване, получавам сърцебиене и вдигам кръвно - това преминава за около 10 мин. . Обичайното ми кръвно е 110/70 а в такива моменти става 140/90. Това нещо съм го получавала 4-5 пъти до сега и го установих че се получава при вдигане на дозата на лекарството. Може ли да се касае за някакъв серотонинов синдром, прочетох че има такива ефекти при него, или просто организма ми реагира много бурно на това лекарство. При серопрама който съм пила преди 3 години също имах такива топли вълни и покачване на кръвното, но това състояние сега е много силно и плашещо. Ривотрил пия от 0,5 - 1/2+1/4+1/4. Иначе от 30 дни съм на легло и единствено 4-5 дни през този период може да се каже че ми е било по-добре. Освен това нямам никакъв апетит, отслабнах 3-4 кг. чувствам се отаднала, но това мога да приема че е странична реакция на ципралекса, но това кръвно и изпотяване и от 3дни пък ми трепери и мускула в свивката на лакътя, само той но непрекъснато.Може ли да ми дадете и своето мнение дали не се касае за някакъв серотонинов синдром или просто е реакция на организма към дозата.Много Ви благодаря." Когато вземате таблетките, били те ципралекс и ривотрил или нещо друго, психическата ви нагласа вероятно е: ох, сега ще го спра това, ще го накарам да се махне, ще го разкарам с хапчето; искам да махна този страх - той е нещо ужасно; ненавиждам световъртежа и сега, като си взема хапчето, ще го махна; сърцебиенето, горещата вълна, изпотяването са нещо ужасно, трябва да ги контролирам с хапчета и още хапчета......... Тоест, самият прием на хапчета създава и поддържа нагласа на борба, на отхвърляне на ставащото. Както и очакването по един механичен начин всичко да се разреши чрез химията на хапчетата, докато през тов авреме психиката ви е в позиция на нещастна жертва, отхвърляща ставащото. Такава психична нагласа обаче е гаранция за увековечаване на поддържането на проблема. Това е установено през 110-тте години на развитие на съвременната психотерапия, но всъщност винаги се е знаело от хората с житейски опит и мъдрост. Бори ли се човек сртещу нещо, отхвърля ли го, го подхранва и то расте, задълбочава се, разклонява се, усложнява се! Ако искате действително да разрешите проблема си, е нужно да се научите да разчитате на психиката си! Да си повярвате и да научите подходящо ментално отношение към телесните си процеси! Това се учи в хода на психотерапията при специалист по ментално здраве! Когато започнете психотерапия, можете успоредно да приемате психофармация, но постепенно да я намалите и спрете! Продължителният или доживотен прием на медикаменти при менталните разстройства е оправдан единствено при тежките форми на психоза. А вие сте практически здрава! Както писах, приемът на медикаменти без психотерапия, при поддържане на психичните механизми, които всъщност амплифицират и усложняват преживяваното от вас, е сигурна гаранция за продължаване на преживяването му! Искам да кажа няколко думи за вегетативната дистония. Характерното за нея е, че не се откриват каквито и да е болестни промени в тялото. Но има чест световъртеж, страх от падане, студени и/или горещи вълни, сърцебиене, изпотяване, тежест в гърдите и отзад в главата и т.н. Ако с тези симптоми отидете при невролог, той ще постави диагноза вегетативна дистония. Ако отидете при психиатър от старата школа, ще диагностицира страхова невроза. Ако отидете при обучен психотерапевт, ще го нарече паническо разстройство... Тоест, един и същ феномен, погледнат през леко различна професионална призма, се етикетира различно. Наблюдавайте ставащото при вас: започва леко замайване -> интерпретирате го катстрофично: сега ще падна, ще се проваля (защото страхът от падане е всъщност страх от провал), ужас, какво ще кажат хората наоколо; сега ще ми стане нещо, ще получа инфаркт, страх ме е от самия страх -> тази мисинтерпретация на нормалните телесни преживяания засилва страха - > установява се психична нагласа на отхвърляне, неприемане на ставащото, която още повече засилва страха -> така засиленият страх увеличава допълнително телесните преживявания: сърцебиенето, покачването на кръвното, вълните, потенето, замайването...-> евентуално вземате хапчета, като част от битката си против ставащото, с който акт затвърждавате тази си всъщност поддържаща проблема ви битка. Ривотрилът временно облекчава, но всъщност представлява упоритото ви бягство от сянката ви, от реалното посрещане и справяне със ставащото -> кръгът се затваря, резултирал в тревожно р-во! Сега, възможно е да имате някаква свръхминимална вестибуларна дусфункция. Но има ли абсолютно здрави хора? Аз такива не познавам. Ходила сте на невролог или друг специалист, той вероятно е преценил, че трябва да е проблем с вестибуларната система... Вие кажете за това. Още по-вероятно обаче е да сте напълно здрава и замайването да е изцяло на "нервна почва", тоест да се дължи на психиката ви! Наблюдавайте дишането си около началото на замайването - има вероятност да е преди всичко плитко гръдно и леко учестено, като има стягане в стомаха или другаде. Ако е така, научаването на коремното дишане и релаксацията директно ще подобрят положението. КАК да се справите? Започнете терапия при психотерапевт, работещ интегрално. такъв, който съчетава добре в практиката си когнитивна терапия, нлп, фокус в решения, ключови елементи от анализата, хипнотерапията; който работи и с дишане и медитация и знае от какво имате нужда! Изборът на добър специалист е важен - инче бихте могла да ходите 10 години на психоанализа, което само по себе си не е лошо... Но да продължавате да носите проблема си. Отклонявам се лирично: напоследък си мислех: психоанализата не е подходящият метод за паник атаки, за натрапчивости, за хипохондрия, за генерализирана тревожност, за фобии, за социална тревожност, за личностови разтройства, за биполярно р-во, за шизоафективно р-во, за шизофрения... (казвам го през призмата на психотерапевтичния си опит). Като се замисли човек, за какво е подходяща тогава, какви проблеми решава всъщност?! Както и да е... Нужно е да бъде прекъснат гореописаният порочен кръг. Това става чрез промяна на мисленето ви по отношение на ставащото, по отношение на телесните симптоми и социалната среда, в която се случват нещата. Нужно е да развиете едно звисещо само отсебе си самочувствие и "пет пари да не давате за мнението на хората!". Да приемете провала като част от пътя към успеха! Да приемете като неизменно нужни малките неуспехи, да ги обикнете, да бъдете по -релаксирана и толерантна към себе си, хората, света наоколо. Да се научите повече да се радвате и обичате. Да обикнете замайването, горещите вълни... Да се научите да се носите в замайването, сякаш се носите във вълшебна приказка. Да се отпуснете в него приемащо, с релакс и радост, оставяйки го да ви понесе в приказността на живота! Да с есприятелите с него! Да обикнете страха си, да се научите да го галите нежно с приятелското си спокойно и приемащо отношение, докато се превръща в спокойната ви смелост! Разбира се, цялостният, но бърз и структуриран анализ на психиката ви, на залаганията от детските години и т.н., е част от себеразбирането и промяната! Но е само част от цялостната психотерапия! Та, това е накратко и спонтанно нахвърляно! Успехи ви желая! Орлин Баев

Дали е нужна психотерапия? Когато е нужна, е нужна! Преди обръщането към психотерапевт обаче, е хубаво да си направил каквото можеш сам, да си пробвал да се справиш сам, да си търсил, малко или повечко да си се полутал, да си се сблъскал със заплетените си психични възли... Има нужда от психотерапия, когато не успяваш да се справиш сам, с помощта на приятели и опити за автотерапия - тези самостоятелни опити често са успешни, а когато не са, развиват мотивацията за промяна. А тази мотивация е най-важната в психотерапията! Затова, едва когато не си успял в разумен срок сам да разрешиш натрапчивостите си, здравната си тревожност, паниката си и т.н. и т.н., тогава интелигентният човек търси помощ от специалист! На психотерапия ходят само интелигентните и съзнателни хора - когато не са успели сами да разрешат проблема си!

Не! Объждаме дали психотерапевтът трябва да кара само мерцедес висок клас или заслужава хеликоптер! ... :)

Бих се радвал да общувам някога с истински ясновидец. Имам отворена психика, която допуска възможността за съествуването на такива хора. Преди вярвах много силно в ясновидството - четях предимно езотерика... Сега вярвам, но по-приземено и с желание за проверка на реалността на феномена. Доколко го има действително - или се дължи на наглата социопатия на бизнесмена или на шизотипията му или на хистеричността му...

Преди бяхме писали в някаква тема за това как "великите професионалисти" от канал 3 и т.н. и т.н. правят нагласени записи, които после представят като "на живо" предавания! Тогава се изумих - каква наглост е това, какво безочие... Иска ми се д вярвам, че има ясновидство, което не е смесица от психопатологии, а реален феномен. Защо обаче, когато и на Ванга са провеждали научни изследвания, се оказало всичко бошлаф работа? ...

Перфекционизмът винаги има подлежащ страх от провал - той е просто маската на този страх, нито повече, нито по-малко! И не е начинът за разрешаването му обаче - напротив, задълбочава го! Перфекционизмът, така както го заявяваш, се бърка с високия идеал, който се следва разумно, спокойно, с толерантност, гъвкавост, с приемане на временните сривове по пътя като нормални долини към следващия връх, като възможности за учене! Говориш за високия идеал, както би се изразил учителят! Перфекционизмът е научно проучена характерова невротична черта, зад която няма грам стремеж към съвършенство, а комплекси! Всъщност имаме предвид същото, но под различни думички! Разбира се! на терапевт човек ходи, когато е пробвал и пробвал сам, търсил е помощ от приятели, пробвал е какво ли не - особено в Б-я! И това е нормално, първо е нужно човек сам да се опита да се справи, а не веднага да бяга на терапия . Ако не става, чак тогава! Да, именно - няма нищо перфектно! Перфектното е мъртво, застинало, вкостенило се. Няма перфектност, има гъвкава промяна и растеж! И да, перфекционизмът е фиксиране в целта до крайност. Това обаче отнема смисъла от постигането и, убива радостта от вървенето към нея, поставя целта над средствата. Перфекционизмът оправдава всякакви средства и постила пътя си с труповете на погазването повелите на сърцето! Няма неизопачен перфекционизъм. перфекционизмът е наситен с жестока, твърда ригидност, той е една намусена болна физионимия, която ражда само маски на усмивки! Но да, има висок идеал - той се следва различно обаче! Говорим за едно и също, но ... думите ни пречат!

Браман, каза го най-точно! :)

Благодаря ви за хубавите думи! Егото ми се радва и раздува ... Перфекционизмът е невротична проява! Няма добър и положителен перфекционизъм. Перфекционистичният характер е една характерова защита, маска, броня, чрез която човек бяга от дълбоко заложени негативни базови вярвания. Тези вярвания могат да бъдат за: - нараняване, изоставяне, злоупотреба, нестабилност, недоверие в другия (несигурна привързаност), емоционално лишение, вярвания за дефектност, социална изолация - неприемане от другите, ниска себеоценка, провал - човекът несъзнавано дълбоко вярва, че постоянно е мамен, нараняван умишлено и лишаван от грижи, внимание и подкрепа, че е грозен, провален и жалък и задължително по презумпция неприеман от другите. Тъй като носи такива несъзнавани вярвания и филтрира интеракциите си с другите през тях, той наистина се държи като онеправдан, лишаван и отритнат, с което сам причинява неприемането от другите - но не поради актуалното си поведение, хубост или качества, а поради собственото си дирижирано от гравираните през ранните си години негативни вярвания. Перфекционизмът на характерово ниво тук се явява поставяне на свръхвисока летва пред себе си и другия, за да се избегне нараняване от допускането в емоционалното пространство. Постоянно се искат доказателства, другият се изпитва. Има доста параноичност в такива хора. Родителският стил на възпитание през ранните години е дистанциран, студен, въздържан, непредсказуем, понякога и физически нараняващ. - подчиненост на другите, подчиненост на собствените нужди, себепотискане, ниска себеоценка/ вярване за собствената незначителност спрямо "важния" друг, саможертване на собственото щастие, за да се задоволи другия, прекалена силна зависимост от мнението на хората, провал - човек постоянно потиска собствените потребности, жертва се " за другите", за "тяхното щастие", а всъщност просто задоволява интроектите на родителския си стил от ранните години. Как може такъв човек да дава щастие, жертвайки се за другите, ако той самият е нещастен, себепотискайки собствените си нужди и заявяване?! Разбира се, не е възможно! Прекалената значимост на мнението на хората кара такъв човек да се опитва постоянно да се нагажда, да се вмества прекалено в нечии чужди стандарти, очаквания и разбирания. При това обаче в него зейва вс епо-голяма неудовлетвореност, нещастие, трупа се тревожност и гняв, пасивна агресия. Такъв човек се преструва на щастлив, старае се да се впише с всички сили в социални и на колектива норми, като така губи себе си! Свръхсензитивността му към отхвърляне го кара да преживява по изкривен начин щастието си, което получава чрез задоволяване на другия. Това обаче е живот маска, далеч от ... Себе си! Тук перфекционизмът на характерово ниво се явява стремеж за максимално напасване към очакванията на "важния" друг, за д абъдат така преживени капчици изкривено щастие. Вероятният родителски стил на възпитание през ранните години на такъв човек се характеризира с кондиционно възнаграждаване - обичам те АКО! Небезусловно даване на обич от родителите -ако постигнеш тов аи онова - оценки, ред, дисциплина и т.н., тогава те обичам, ако ли не - не те обичам. Родителят така наказва цялата личност, вместо само поведението... ............................ Перфекционизмът няма как да бъде добър и адаптивен. Той винаги носи ригидност, максимализма на свръх високата летва към себе си и/ или другите, черно бяло мислене, негативизъм, безмилостно високите стандарти, през които промъкването на щастие е практически невъзможно. В перфекционизма има наказателно чувстване и поведение, когато свръхвисоките стандарти не са задоволявани. Перфекционизмът може да бъде и духовен такъв, прикрит под маската на идеализма! Перфекционизмът прекъсва връзката с Любовта, със сърцето, с "тук и сега". От дърветата на целите и детайлите на педантичността не се вижда гората на щастието "тук и сега", в момента. При него имаме прекомерна фиксация в целта, като се губи радостта от вървенето по пътя на постигането и. След евентуалното постигане на поредната цел и миг радост, веднага възниква друга/и и така до безкрай - а така щастието е невъзможно... Перфекционизмът няма как да е полезно качество! Той носи постоянно напрежение, чувство за нащрек, неудовлетвореност и емоционална болка. Перфекционистът се старае да контролира - себе си, другите, живота, всичко... Това обаче невротизира, тъй като просто е невъзможна кауза и представлява крайна гордост! Именно гордост! Има разлика между перфекционизъм и здрава амбиция!

Привет, Ники! Да, има въздействие от разстояние! Например със сопа! Или с калашников 7.62 . Или с клетъчен телефон, като ти каже жената, че нема пари... . Има въздействие от разстояние, приемане, предаване - сичко - теле какво беше естезия ли, теле сугестия ли... а, май че телевизия! Въздейства, при това масово от разстояние! А най-съвременното дистанционно магическо въздействие е дори цифрово - ето ти го интернето! Относно вярването в човешкото въздействие върху друг човек или животно от разстояние, т.н. магия: човек може прави каквито си иска ритуали - мисловни или предметни... Когато естествените обстоятелства около обекта "на въздействие" протекат според желаното от "омагьосващия", това се приема за успешна магия. Дължи се на селективно филтриране на желана информация. Когато събитията около човека, на когото е "въздействано" обаче не протекат по желания от "мага" начин, което става далеч далеч по-често, "магът' мисатрибутира - окачествява погрешно провала си. Или със собствената си слабост, или с недостатъчното си умение, или със "силата" на обекта на "въздействие", или със защитите, които той "има" по една или друга "причина". Тоест нагласява се хипотезата. Относно Санди Мурти махабизнес школата : Повече от сигурен съм, че "въздействието" на "обучения" практик от школата работи върху: - хора доста сугестивни - хора вярващи сляпо и прекланящи се пред авторитет - което си е срив в свободното мислене - с хистерионна (конверзионна) характерова структура - поддаващи се лесно на сугестията и очакванията на тълпата, с висока важност на мнението на другите и нужда от получаване на позитивна обратна връзка от "важните" други - добри актьори Има известна разлика в горните категории, както и зони на припокривне между някои от тях. ....................... С тези си редове вероятно създавам впечатление на неверник в "правоверната езотерична мъдрост ... Не съм точно такъв! Все още вярвам, но на едно по-високо ниво, отвъд народно магическите верования, на които им "хващам" все повече механизмите. За Санди Мурти... Кой знае, може да са изключение от масово практикуваната шарлатания и бизнес със суеверия... Когато един ден се видя на живо с гуруто им или с "опитни" техни последователи и наистина ми въздействат, ще повярвам! Засега не верим, бате и туй то ... Привет!

Ники, преди време щях да се съглася с теб. Сега малко повече виждам как ползвайки механизмите на най-обикновена сугестия, подкована в подходяща езо теория, може "баница без брашно да се направи!". Преди време беше на мода спиритизмът - след внимателни проучвания се оказва, че звънчетата и мурдането на масите и т.н. се дължи на изкусно правени механични системи. Това е само пример за масова сугестия. Школата на Санди Мурти вероятно проповядва добри морални стойности - и дотук всичко е добре. Когато обаче ползва психосугестия, за да заявява антифактологии, това вече е друга работа... Аман от шарлатани! Аман от предаванията на "Канал 3', от врачки, магове и лели "Марийки" ясновидки и кармично лечителки. Аман от суеверия и от умелото вплитане в тях и експлоатирането им от нагли пси бизнесмени - говоря за т.н. магия. Ще дам пример от психотерапията. При натрапчивото мислене и ритуалничене понякога човекът изпитва страх, че мислите му ще навредят на обектите, за които мисли. Най-често това са близките хора. Човекът си мисли, че щом ги вижда в ума си в грозни сцени - нарязани, начупени, убивани, страдащи, болни и т.н. - те непременно ще се разболеят или преживеят мислената от него ситуация! Това обаче разбира се не става! В темите на "психотерапия онлайн" съм описал пси механизмите на пораждане и засилване на такива мисли (напълно нормални, но амплифицирани от неразбирането им и отричането им до болестни), за сложната многопластова психика и движенията в нея и т.н., както и да е. В терапията има един простичък практически похват за убеждаване на пациента в липсата на директна връзка между мислите му и реалността. Човекът получава за домашна работа задачата умишлено, систематично и упорито да си представя най-лошите възможни сценарии, злополуки, беди, болести, насилия и т.н. по отношение на терапевта! Човекът съответно го прави - като когнитивен експеримент. Хората с натрапчивости и хипохондрия и въобще с тревожни разстройства имат дълбоко вкоренено магическо мислене. Често направо и откровено вярват в магията - вярвания, които никак нерядко преминават в откровени налудности и шизофрения. Някои са по съзнателни разбирания материалисти, но по дълбоко заложени в подсъзнанието им вярвания - силно суеверни и магически мислещи. Тоест имаме явно и прикрито вявране в магията, но не и един житейски обективен научен подход към собствения си живот. Та така. Човекът започва да мисли всякакви гадости за терапевта като домашно - ако ще прави му магии, реже му снимките, боде си восъчни куклички ако ще, нарича и зарича и кълне, влиза в транс и "влиза" в аурата му и "залага" смърт и злополуки и т.н. - докъдето му стига въображението и знанията. Копелето терапевт обаче на всяка следващша сесия все си е здраво и живо, най-много някоя хрема да има... Човекът от опит, правеки такъв поведенчески експеримент, с еубеждава в безсилието на мислите, които не са превърнати в поведение и реализирани стъпка по стъпка, а са останали само мисли, на ниво мисли. Такъв човек е правел защитни ритуали, борел се е с мислите си и т.н. Когато започне да осъзнавава психодинамиките, комплексната работа на цялостната си психика, плюс поведенческите експерименти, нещата се променят! Но, отклоних се мъничко... Мисълта ми е, че не е много трудно един що годе харизматичен и немалко нагъл и меркантилен човек да се вклини в когнитивните изкривявания на масата от хора, в суеверията им. И да прави пари от това, да 'докаже" каквото му хрумне, стига да се заобиколи от закачени за суеверията си от неговата харизма хора... Аз съм сигурен, че всеки самостоен и независим в голяма степен от общественото мнение човек с достатъчно личностова зрялост и стабилност може да шамароса всеки от Санди Мурти...

Осу, Сенсей!

Ако е за усъвършенстване на характера, о'к! Санди Мурти обаче се предлага като психично енергийна система за отблъскване и контрол на друг човек от разстояние, със силата на ума. Индонезиецът, който прокарва този си продукт тук се е срещал с каратисти и боксьори и познайте какво?! Никога не е спирал никого от тях! Как има зъби още милият? Ами благодарение добротата на хората и разбирането им... Преди няколко месеца общувах със запалянковци по метода, които също са психолози и хипнотерапевти. Пробвах и спокойно си ги шляпах - разбира се, с отворена ръка и леко. Според тях намерението ми е мръсно! Тоест, ако не се подчиниш на системата и действително имаш емпирична нагласа и искаш да провериш, намерението ти бива обявявано за мръсно. Ако пък имаш достатъчно артистични или пък конверзионни/ хистерични нагласи и си лесно сугестивна личност, намерението ти, подчинило се на сугестията на системата, бива обявявано за "чисто"! Е, честито...

<object style="background-image:url( )" width="480" height="295"><param name="movie" value=" name="allowFullScreen" value="true"><param name="allowscriptaccess" value="always"><embed src=" width="480" height="295" allowScriptAccess="never" allowFullScreen="true" wmode="transparent" type="application/x-shockwave-flash"></embed></object> Един вдъхновяващ клип, който през бунта на рока визуално онагледява поведението ни на "гола маймуна", засяга темите за връзката между интелект, образование и раждаемост, насилието и убийствата, ловът, околната среда... ...

Я, каква хубава тема! Благодаря на учителките от детската градина във "Виница", Варна. Ееех, забравих им имената, но имам много ясни спомени. И на майка си благодаря - и тя беше една от тези детски учителки в гагаузката детска градина "Иглика", Виница. Благодаря на другарката Стойкова - еми тогава си беше друарка . Тя ни беше учителка от първи до трети клас. Много добра, сърдечна жена, с прекрасен педагогически подход! И досега си спомням тези първи ти години като най-хубавите ми години в училище. Учех в пета Гимназия в кв. Чайка във Варна. Мнооого специални години - чистота, цялостност лъха само от спомена за тях! Тогава и не осъзнавах проблема си с пелтеченето. После от четвърти клас ме хвана за гушата всичко около него - за което благодаря на съдбата си за мегасилното гориво за развитие! Благодаря на г-жа Михова - тя ни беше класна от 4-ти до 6-ти клас. Благодаря и на г-жа Ламбова, благодарени ена която и до сега имам неимоверно силно гравирано отвращение от математиката и точните науки въобще ... :) !

Здравей! Честно, все по-често срещам хора, на които книгите на Кехоу са навредили. Защото дава хубави и ценни неща, изобилно примесени с илюзии, когнитивни изкривявания, магическо мислене. Същото е и в езотериката по принцип - има безброй примери за хора, на които езотериката е по-скоро навредила, отколкото помогнала. С това само казвам, че понякога със зърното се промъкват и много замърсявания. Езотериката си е о'к, докато не се използва за разцепване на съзнанието и невротизиране чрез принципите на "разделяй и владей", в който принцип позитивното мислене може добре да се вмъкне. Позитивното мислене е нещо прекрасно, практикувано обаче при добро ниво на себепознание! Моля прочетете тези статии по темата: "Позитивното мислене" и "Психология, монотеизъм, политеизъм и пътят на човека". Във втората статия вижте абзаца "разделяй и владей". За да функционира добре психиката , е нужно познаване на психодинамиката и. Някъде из тези теми вече бях писал, затова накратко: психиката ни еволюционно погледнато е на три нива. Първото, т.н. подсъзнание - това са старите мозтъчни структури. Втората, това са по-старите части на мозъчната кора, налични и при бозайниците. Третата, това вече е способността ни за самосъзнание, която е чисто човешка. Тоест, човек е сложна структура и това наше човешко самосъзнание е нужно да познава добре работата на "служителите" си, по-старите мозъчни-психични зони. Нека ги разделим за удобство на две - стари и нови. За да ви стане по-ясно как работят старите мозъчно зони, ще ви дам пример за хора с обсесивно компулсивно разстройство (натрапчива невроза) - ще цитирам от статията си "11-та конференция по КПТ- ОКР и хипохондрия (прочетете я): Ето някои присъстващи в здравната тревожност логически сривове: - Селективно внимание, филтриране – свръхфокусирано внимание в телесните функции, наситено с катастрофизиращи очаквания. - Катастрофизация – негативистичното фиксиране в преувеличено катастрофичния изход от всеки най-малък телесен ефект, приеман погрешно за симптом. - Скачане към заключения – приемане на безобидни телесни усещания за болестни прояви. - Негативно доказателство – тъй като не мога да си докажа, че съм абсолютно здрав (а кой е?), следователно съм летално болен. - Фалшива дилема – дадено безобидно всъщност телесно усещане се приема или за тази или за онази смъртоносна болест. - Чиста увереност - условията на даден довод, в случая субективната убеденост в болестно състояние, са допускани да бъдат верни просто на базата на твърдението, че са такива. - Позоваване на вероятността – понеже има някакъв процент вероятност да се разболея, то следователно няма начин да не се разболея. Черногледство. - Позовававане на удобен авторитет – дериват на селективното внимание. Пациентът охотно търси медицински авторитети, които да потвърдят убедеността му, че е болен. - Субективно потвърждение – убедеността на пациента, че е болен, защото вярванията му изискват това да бъде вярно. Пациентът „вижда” съществуването на връзки между случващите се нормални телесни промени и очакваната от него болест. - Непозволено обръщане – „Всички, които имат тумор в мозъка, имат главоболие. Аз имам главоболие, следователно имам тумор в мозъка!” - Вторична полза – постоянното очакване на болест всъщност представлява амплифицирана защитна функция на несъзнаваното и задоволява нагона за оцеляване. Здравно тревожният човек освен това получава вниманието и грижите на лекарите и близките си. - Ятрогения – здравно тревожният пациент с пълна разтвореност на ума си приема и най-малките намеци на лекарите си за това, че е болен. - Доказателство чрез селективен пример – вид свръхгенерализация – понеже даден човек е болен от това или онова, следователно и аз няма начин да не се разболея от същото. Накратко за психосоматиката и страдащите от хипохондрия и ОКР. Границата на научната психосоматична дисциплина лесно се прекрачва от пациентите със здравна тревожност и ОКР. Веднъж преминал тази граница, мисленето на пациента влиза в зоната на когнитивните изкривявания на магическото мислене. Психосоматика има. Но далеч не толкова директна, както масата автори за тълпата твърдят. Фактите говорят, че човек може да има хипохондрия цял живот и да живее по-дълго от много други. Както и човекът с ОКР може да има натрапливите си мисли години и години, без никога да извърши или да се случи страхуваното от него поведение или събитие. Но, на ОКР ще се спра по-късно! Както казва Пол Салковскис: „Човек е изключително добър в изразяването по един или друг начин на емоциите си и няма такъв директен процес на психосоматизиране!” Някои типични натрапчиви мисли и негативни интерпретации: - На любяща майка: „Ще прережа гърлото на детето си!”. Визуални мисли: „Сега ще му смачкам главата!”, „Искам да умре!” Интерпретация: „Аз съм ужасна майка щом мисля и виждам тези неща! Аз съм изродка! Трябва да спра тези мисли на всяка цена като се напрегна още и се контролирам още повече! Трябва да си казвам защитните думички и да правя онези защитни движения по-често!” - На добър грижовен баща: „Ще изнасиля две год. си дъщеричка!” Интерпретация: „Аз съм някакъв ужасен извратеняк и отвратителен педофил! Щом си го мисля, значи наистина го искам! Не си вярвам и вероятно ще го направя наистина, защото щом имам такива мисли и не мога да ги спра, съм слаб нещастник! Трябва да се напрегна и изгоня тези мисли. Не се напрягам достатъчно! Виновен съм и ме е срам ужасно от себе си! Трябва да почна да ходя на църква да се очистя от дявола, който ме е завладял!” - На обичаща съпруга си жена: „Ще го намушкам хиляди пъти с нож!” Интерпретация: „Като нищо да го направя наистина! Щом си го мисля, значи съм някаква побъркана и извратена демонка! Аз съм толкова слаба, че не мога да изгоня демонските мисли! Трябва да се кръстя повече и по-често, навсякъде и по всяко време! Господи, прости мене грешната и слаба престъпница. Колко съм отвратителна, мразя се! Трябва да отида пак на църквата да се поклоня сто пъти пред иконата на свети Георги!” - На свръхморална жена: „Аз съм мръсна курва, мъжете постоянно ме искат и аз също ги искам, защото съм мръсна курва!” Интерпретация: „Ето, тези мисли на желание ми минават през главата. Аз съм безкрайно мръсна и безполезна – не мога да се контролирам, пълно нищожество съм. Цялата съм мръсна, просто мириша, не се трая самата себе си. Ето, оня пак ме погледна и ме желае, а аз тъпата курва също го желая! Ненавиждам се! Трябва да се напрегна и да преборя тези мръсни мисли. Трябва да се накажа някакси. Иска ми се да се махна и да няма никакви мъже наоколо. Защото ме искат тъпите изроди и ми се иска да ги пречукам всичките. Аз съм някакво мръсно неспособно да се контролира чудовище! Сега ще направя три седмици глад на вода и ще ги смачкам всички тези мисли!” - На религиозен вярващ: „Мразя Господ и Той ме мрази!” – образни мисли как Исус прави секс с прасета и т.н. Интерпретация: „Аз съм пълен грешник! Господ вижда ужасните ми мисли и ще горя в ада! Самият Господ вече ме е анатемосал! Аз съм провален безверник, слаб във вярата грешник. Трябва да се покая с повече кръстене, поклони, пост и молитва! Аз съм виновен и прокажен отвътре! Не се старая достатъчно. Трябва да изгоня сатаната, да преборя тези мисли и да се напрегна още, за да контролирам себе си като великите светци. Но аз съм жалък и неспособен. Мразя се, мразя Господ и той ме мрази и ме е отхвърлил!” - На изключително чиста и подредена жена: „Ще се заразя! Ще заразя другите!” Интерпретация: „Всичко наоколо е мръсно. Бактериите и гадните микроби дебнат отвсякъде. Хората постоянно са мръсни и ще ме заразят ако се докосна до някой. Аз също трябва много да внимавам да не пипна някого, защото съм мръсна и ще го заразя! Трябва да се мия още и още и да се къпя. Пак и отново и отново!” - На свръхподреден човек: „Трябва да проверя отново дали заключих вратата и спрях котлона! Трябва да внимавам да стъпвам по плочките в точно определен ред и последователност!” Интерпретация: „Този свят е ужасно опасно място! Не мога да вярвам на никого! Не вярвам и на себе си! Целият живот сякаш се е наговорил, за да ме нарани и да ми причини катастрофа и злополука! Когато проверя вратата и я отворя и затворя точно седем пъти, само тогава мога да имам някаква гаранция. Така прочетох в онова езотерично списание – че седем е специално число. Трябва да внимавам за стъпките си да са в точно определен ред. Ако ходя как да е, ще се случи нещо много лошо – с мен и близките ми!” Типични негативни интерпретации (принципни, общи и характерни за ОКР като цяло) на обсесивните мисли: - „Да го мисля е толкова лошо, колкото да го правя!” - „Щом си го мисля, значи съм лоша и вероятно искам да го направя!” - „Щом си го мисля, значи ще стане. Мислите непременно се случват!” - „Щом си го мисля, вероятно ще се случи и съм отговорен да го предотвратя като постоянно съм свръхнащрек, боря се с мислите и правя защитния си ритуал!” - „Това, че си го мисля, показва, че съм пълен боклук, чудовище и адски изрод!” Описание на когнитивния механизъм при ОКР през погледа на еволюционната парадигма Какво се случва например при майката, която има обсесивни мисли за нараняване на детето, което толкова обича? Има ги именно защото го обича! Ето как проф. Салковскис обрисува процеса: Нощ е! Детето не спира да плаче, а мама не е спала вече три дни. Цялата е подпухнала и много изморена. Съпругът хърка в съседната стая. Мама обича детето си силно. Умората обаче е смазваща. Бебето заспива за малко и майката също се отпуска. След няколко минути обаче то заплаква отново. Майката се сепва и в изтормозената и от умора душа се появява ужасната сцена как души детето си до смърт. Мисълта е силно примесена с ярост. Майката обаче обича детето си невероятно силно. Самата и мисъл за това я изплашва силно и тя с всички сили се опитва да я изгони. Самата интензивност на тревожността на неприемането и обаче вече я е записала дълбоко в дългосрочната памет. И мисълта започва да се появява. И все по-често. А жената да се бори срещу нея отхвърляйки я. Отричането на мисълта се изразява в силно негативната интерпретация на появата на такива мисли: „Щом ми е дошла такава мисъл, значи съм ужасна майка. Аз съм чудовище. Щом си го мисля, значи наистина бих могла да го направя – не си вярвам вече. Аз се провалих като майка и като човек въобще! Това, че ми минават тези мисли е толкова лошо колкото и да се случи наистина. Аз съм слаба и не мога да контролирам извратения си ум.” Интерпретацията е наситена с вина, срам и страх, отчаяние и тъга при неуспешните опити за „преборване”, за „изгонване” на нежеланите мисли. Всъщност едва ли има човек, който да няма мисли свързани с насилие или със страх от заразяване или погнуса от неподреденост и т.н. Просто реакцията на хора, приемащи такива мисли като нормална част от работата на когницията и на тези, кото се борят с тях, е различна. Гореспоменатата майка има такива мисли, не защото е лоша майка, а именно защото е твърде добра майка. Тя обича детето си истински и затова се противопоставя на всяка, дори и ментална заплаха. Въпрост е, че появата на подобни наситени с насилие мисли са нормална реакция на старите ни мозъчни структури. Тази реакция обаче е подсилена от често твърде контролиращия перфекционистичен характер/ личностов стил/ правила и допускания на хората с ОКР. Древните ни мозъчни структури реагират по същия начин, по който са го правили преди милиони години. Представете си една малко по-различно изглеждаща древна жена в джунглата. Тя носи детенцето си в ръцете си. При всеки най-малък шум тя се оглежда. В миналото си тази жена е виждала и преживявала нападения от дивите зверове. Преживявала е и нападения на съседните племена, в които може би едва е оцелявала или е наблюдавала смъртта на свои съплеменници. Виждала е как деца са убивани. На нея самата вероятно и се е налагало да убива, за да оцелее. А понякога ловува с мъжа си и му помага в убиването на животни. Виждала е и преживявала много смърт и знае, че смъртта постоянно дебне и миг разконцентриране може да струва живота и. И на детето и. А тя го обича. Има майчин инстинкт. И е готова дори да се жертва за него. За да я предпази от опасностите, умът и при най-малкия шум проектира сцени с изскачането на хищници или врагове и смъртта на детето. Умът и го прави именно, защото тя обича детето си – като защитна реакция, за да предвиди всяка опасност и да го предпази. Сега си представете, че тази древна жена се е пренесла през времето и е поставена на мястото на споменатата от нас будуваща майка. Тази жена има точно същото подкорие като древната жена. Дори мозъчната и кора, най-развитата и процесираща когницията част, е само малко по-развита от тази на древната жена. Просто социалният контекст е различен. Характеровите правила/ допускания на хората с ОКР обикновено са доста ригидни, свръхконтролиращи, максималистки. Жената отчаяно има нужда от сън. Липсата му е заплаха за собствения и живот. В същото време тя иска да бъде перфектната майка. Перфекционистичния характер по начало носи голям заряд от агресивни импулси и е подлежащ от наситени със страх и вина базови убеждения – просто „летвата” на изискванията е прекалено високо вдигната и рядко е напълно прескачана. Очакванията за средата са наситени с „така трябва” или както се изразява Алберт Елис, с мастербиращ контрол. Сега обаче жената заспива - въпреки очакванията си да бъде перфектната майка. В същото време обаче има нужда от сън. Когато детето проплаква отново, в просъницата и умората контролът на „аз трябва да бъда перфектна майка” е намален. И защитната функция на старите мозъчни структури поражда агресивен самозащитен импулс, насочен към детето като към враг, застрашаващ собствения живот на жената. Ражда се мисълта за нараняване на детето. Тя обаче е нормална и естествена реакция на мозъка на жената – за радост или не, сме несъвършени същества. Имаме и агресивни нагони, несъобразяващи се с моралната ни цензура. Друга майка, поставена при същата ситуация, но имаща различен характер, би реагирала различно. Просто би махнала с ръка на мисълта. Защото има по-малки очаквания към самата себе си, знае че е несъвършена и го приема за нормално. И двете майки обичат децата си. И двете биха имали подобни агресивни мисли. Различна обаче е реакцията им, интерпретацията на тези мисли. Когато перфекционизмът на „така трябва” се сблъсква с нормалната реакция на собствената когнитивна система, свръхконтролиращият характер на първата жена започва безпощадна борба... против себе си! Против естествения защитен механизъм на проекция на опасност с цел защита от тази опасност. В случая интерпретацията на жената е, че тя самата е опасност за детето си. Тя никога няма да нарани детето си - защото го обича! В случая обаче към обичта се прибавя негативната борбено-отхвърляща интерпретация на мисълта и опитите за изтласкването и стават още по-силни. А това превръща нормалната реакция на когнитивната система в обсесивна. Какво се случва при жената, която има натрапчивости, че ще намушка съжа си? Тя го обича! Дълбоко в себе си обаче не си вярва, по принцип. Затова и компенсаторно е развила перфекционизъм и по-високи изисквания – към себе си преди всико. Разбира се, структурираният анализ на ранните години силно спомага осъзнаването на собствените когнитивни механизми и е ценен психотерапевтичен контекст за промяната на по-интелигентните пациенти. Когато в резултат на нормално междуличностово напрежение между нея и съпруга и старите и автоматично действащи мозъчни структури са породили нормална агресия и тя се е процесирала в мисъл за убийство на съпруга, това е било просто нормална мисъл. Ако сме честни със себе си, всички имаме подобни мисли. Жената обаче е реагирала свръхконтролиращо, отричащо мисълта – а това я е увековечило, по описаните още от психоанализата защитни механизми. Споменахме ги бегло по-горе. Факторите отново са два: свръхконтролът на перфекционизма и обичта към съпруга. Комбинирани, те се проявяват в негативното тълкуване на обсесивните мисли. Етиологичният принцип на обсесивно компулсивното разстройство е подобен във всичките вариации на ОКР, затова ще разгледам само още един случай. Как възниква ОКР при баща на малко момиченце, който има натрапчиви образни мисли за изнасилване на дъщеря си? Мъжът обича дъщеря си от цялото си сърце! Възможно е да е гледал по телевизията или интернет за все по-разпространената педофилия. Или да е чел гръмка статия в жълтата преса за баща-чудовище, изнасилил дъщеричката си. Или за майка, предлагаща невръстната си щерка сексуално срещу заплащане. Това го е шокирало и вероятно взаимодействало с някои негови базисни когнитивни убеждения, страхове, неувереност и т.н. (те се анализират индивидуално и са извън обхвата на настоящото резюме). Някой хубав ден след това, докато е целувал или мислил с бащина нежност за дъщеричката си, споменатата примесена с дълбоките страхове на мъжа информация ражда ярка образна и вербална мисъл за изнасилване на детето. Както говорихме, тази мисъл е защитна и нормална. Породена е като част от защитната функция на комплексната ни когнитивна система. Силната любов към чудесното дете, преминаваща през характеровия максимализъм и непознаването на психичното функциониране, поражда мощно отричане. Наситено със страх отхвърляне на мисълта. Интерпретацията на мъжа е от сорта: „Много е възможно да го направя наистина. Не съм сигурен, че нещо в мен не го иска наистина. Аз съм изрод и изверг щом ми минават такива мисли! Мразя се! Аз съм отговорен за дъщеря си, но не мога и на себе си да вярвам! Виновен съм за това, че и мисля такива работи! Аз съм пълна отрепка. Сигурно съм единствения, който има такив амисли за собственото си дете. Отвратителен съм! Трябва да направя максимума, за да изхвърля тези мисли от ума си!” И се започва утвърждаващата ОКР битка на отричането! Всъщност мъжът никога няма да навреди по никакъв начин на дъщеричката си. Самият механизъм на обсесивно отричане изключва това да се случи. Би и навредил, ако имаше психопатна (характеропатна, с личностово разстройство) характерова структура. Тогава обаче не би развил натрапчива невроза! " Горното е извадка от статията, в която се описва начина на превръщане на нормалните защитни мисли в натрапчиви. Какво става при вас?! Имате нормални мисли за здравето си, пораждани от нормалната защитна функция на подсъзнанието си. Решаващо за развитието на психичните ви движения и здраве е отношението ви, интерпретацията ви на тези мисли. Ако си кажете, че ако си ги мислите, ще се разболеете, защото гуру Кехоу или някой друг псевдо-знаещ гуруджи/лама/ мастер/учител - бизнесмен в духовната област така твърди, това би генерирало борба против тези мисли, стремеж към отхвърлянето им. Нормалните поначало защитни мисли за болест, които идват както на всеки човек, така и при вас, биха били изгонени за малко в подсъзнанието. Гонейки ги, отричайки ги, те се нагнетяват там, още повече се насищат със страх. Подсъзнанието е силно, то е 90% от цялата ни психика. Битката против естествения му начин на процесиране е обречена на неуспех по презумпция! Колкото повече се борите против мислите, отхвърляте ги и се стремите с усилие да мислите позитивно, толкова повече те от нормални се превръщат в болестни - хипохондрични и натрапчиви и ви невротизират! Вижте когнитивните изкривявания, които споделям по-горе. Те са логически сривове и се дължат на магическото мислене, вярата в "закона на привличането" и т.н. Такъв закон може и да има, но Вселената е по-умна от нашите представи. Тя ни вижда в цялостност. Самата тази Вселена е създала в еволюцията нашето подсъзнание и добре познава работата му! Вселената е достатъчно интелигентна, за да знае какво създава. Това са само мисли, те не са реалност. Има разлика! Някой може цял живот да има здравна тревожност и да живее до 120. Друг да се страхува от нещо, а то никога да не се случи. Защото Вселената вижда, че този страх е показател за една добра съзнателна личност, която се грижи за собственото си и на другите здраве! Това са абсотно нормални мисли! Когато идват, ги наблюдавайте спокойно, знаейки, че те са просто протективен импулс на подсъзнанието ви, който няма общо с реалното здраве и болест! Този нормален импулс е нужно да бъде приет спокойно! Спокойно погледнете мислите, знаейки, че това са просто мисли, добри мисли, естествена работа на добро подсъзнание! Прегърнете ги, наблюдавайте вътрешно и най-"ужасните" сцени с радост и спокойствие! Благодарете на подсъзнанието си, че ги ражда! Обикнете ги ! Тези ви мисли са реакцията на едно уплашеничко детенце - вашето подсъзнание! То има нужда да бъде прието безусловно, прегърнато, да бъде обгрижено с любов и спокойна нежност! Прегърнете мислите и тревожността в тях - да, заедно с тях може да потреперите и да се потревожите - издръжте ги с любов, като нежна грижовна мама - майка на собственото си подсъзнание! То е силно, но е автоматично действащо и затова вашата задача е да имате правилното отношение към него, да знаете как да се отнасяте към него, за да бъдете приятели! Спокойно, с релаксирано тяло и ум наблюдвайте раждането на мислите - приемайте ги с любов, дишайте с корема през това време! Радвам се, че пишете! Сега сте на кръстопът и имате нужда от леко насочване на когницията ви в правилната посока! Още нещо, извън еволюционната парадигма, з акоято говоря по-горе. Доверете се на Себе си, на душата си! Ресвържете се със собствената си вътрешна безграничност и оттам и с безграничността на Вселената! Доверете се на живота си, на Вселената, на грижата и, която се разтваря и ви обгръща, когато и се доверите! Прекалените грижи за тялото, здравето и т.н. са една гордост, стремеж за свръхконтрол, перфекционизъм, които прекъсват връзката с дълбинната мъдрост и закрила на Живота, Вселената, Бога ако щете! Повярвайте в изначалната мъдрост на живота, почувствайте, че сте малка но неотменна част от цялото, от целокупния живот! Последните научни открития препотвърждават важността на молитвата за психичната цялост и интегритет. Молете се: ето тази молитвавключва психичните наличности при подобни като вашите страхове и работи по тяхното реструктуриране/ препрограмиранe! Просто релаксирайте, вземайте се по-малко на сериозно, смейте се повече, вярвайте си повече. Мислете по-малко, но обичайте повече! Успехи и радости! Орлин

Една наистина уникална статия по темата!

Като четеш статията, сякаш си в досег до реалността, която описва мъдрецът! Макар и изразено през юдео-християнския лексикон, чувството е сякаш четеш поразяваща те будистка сутра. Поразяваща, разтваряща процеп в ума, за да проникнат лъчите на Реалността! Много силен текст!

Права си, по-добре без сравнения. Постъпвам малко защитно. Поглеждайки се отстрани, правя го в резултат на специфичното отношение на някои от психиатрите към психолозите. Отношението им има известни основания, доколкото в Б-я психологията се преподава дори задочно или магистратура по психология се предлага след каква да е друга специалност... Така ще бъде до приемане на закони за психологията и психотерапията. И дотогава обаче обученият в добро учебно заведение психолог има далеч повече знания за психиката от психиатъра. Темата е щекотлива и да, права си - по-добре просто да си вървим по пътя. Благодаря ти за менталното ти побутване - оценявам го! Наистина и двете професии си имат стойност и нюанси на тежест и приложение, въпреки голямото им припокриване! А когато става дума за психотерапия, тя е отделна професия! ......................... Горното е лирическо отклонение ... Ако ще пишем, нека е по темата! А тя е за българските психиатрии!

Ммда, съзнателен живот - къде го беше това, в Маями на плажа ли?