Орлин Баев

Неправилно се изразих. Склонност към хармония! Традиционализмът е застинало понятие, така е. Хармония с един по-глобален ред, такъв какъвто пулсира в Живота на Вселената и усещам с този на сърцето си! В щатите много деца имат ниските социални слоеве, предимно в южните щати. Аз съм бил там само в калифорния. И в Канада. Оттам са ми впечатленията и са такива каквито ги писах. Относно "всичко е от Бога"... Богът в мен е свободната ми воля! АЗ, собствената ми душа е моят бог - тя ми е връзката с нишките на Вселената, с целокупния живот, със светлите същества от космическата йерархия. Не съм голям фен на думичката бог, освен като котва за ума и съкращение. Иначе е доста инфантилна проекция на интернализирания бащин образ - сигурен съм, че в столетията ще отпадне. Това няма нищо общо с духовността. Просто духовността ще бъде живяна и вербализирана съответно по по-зрял начин и в по-зрял език. Не съжалявам за миналото, по традицията. По-скоро копнея за осъзнаването на онзи ред, който пулсира чрез чувствителността на сърцата ни! Чувствам го, тече през мен! Затова имам силата да владея хаоса наоколо си! .... По темата за семейството. Вкъщи сме си патриархални. Затова ми е радостно да се прибера у дома и да почувствам уюта на семейното огнище, създаден от жената до мен!

Харесва ми жената да бъде майка и възпитателка на деца, вместо кариеристка. Харесва ми жената да бъде сърцето и душата на дома, да. Харесва ми мъжът да бъде главата на семейството, така е. Нагледах се в семействата наоколо на преобърнати роли, на слаби мъже и силни жени, на женски момчета и мъжки момичета. Да, за мен мъжествеността в мъжа е ценност. Да, приемам женствеността за ценност! Мъжествеността включва повече външна активност, повече социален и професионален живот и по-слаба вътрешна активност. Женствеността пък се изявява в семейния живот като по-слабо изразена външна, социална и професионална активност, но по-силна сърдечна, за семейното гнездо, емоционална, като господарка на дома активност. Това са роли, които съществуват отдавна. Корените им тръгват още от мъжа като ловец, а жената като майка. Съвременната жена иска кариера, самостоятелност. От това страдат децата - кой ги възпитава, докато мама е на работа? Гувернантката, слугинята - ако има пари за такава - а тя мама ли е? Ако една жена има две или три деца, родени с една или две години период между бременностите, това са около 10 години грижа за тях. Не е ли нормално да имаме поне по две деца? Или дори три, за да имаме прираст, нормален прираст. Не защото трябва, а защото искаме. Ние обаче искаме "свобода'. На какво - на душата и духа си или на егоцентризма си? Нормално е жената да иска развитие. Но жертвайки децата тя жертва голяма част от женската си майчина природа на любяща раждаща изява на Вселената. Американският модел на жена-мъжкарана според мен носи много противоестественост. Носи едно обезличаване на нормалната женска полярност в нещо приличащо на жена отвън, но тотално сърдечно скопено, обезженствено отвътре. Жената амазонка-кариеристка според мен наврежда преди всичко на поколението си. В първите детски години мама е тази, която залага любовта, свързаността с природата, сърдечността, колективното чувство, свързаността един с друг у децата си. В момчетата мама залага базова сигурност и самоувереност, мъжественост на най-дълбоко ниво. Мъжественост, подхранвана от природата на сърцето, която мама репрезентира. Едва години по-късно към тази базова мъжественост се залага и образът на татко. Когато мама я няма, защото е на работа и катери кариерата си, играчките и парите не компенсират липсата и. Нищо не я компенсира, а в детето зейва дълбока дупка, която след време и години психотерапия трудно запълват. Мама кариеристка е или липсваща или доста изискваща - в някои науки такава мама се нарича кастрираща мъжествеността в синовете си. Да, често имаме нужда от пари и се налага и двамата родители да работят. Но всичко си има времето и мястото. Има си една красота, хармония в следването на естествените мъжка и женска роли. Поне за мен. ............ Какви други семейни модели можем да имаме? - Преобърнат - женствен мъж и жена амазонка, мъжко момиче - понастоящем наблюдавам този модел масово, поради горните причини, поради възпитанието на мамите амазонки-кариеристки, което залага този преобърнат модел в децата. Разбира се, според характеровата им реакция, те или се доказват цял живот на вътрешния строг мамин образ или пасивно се свиват, вярвайки в нищожността си, .матриархат - жени амазонки, мъже под чехъл. На мнозина би им харесало, дори и от пищещите тук има амазонки ... Умни жени, но с преобърнати полюси...Всъщност, като се замисли човек, всичко е възможно. Въпрос на интернализиран социален консенсус е... Все пак ми се струва, че си има някои социални и психологически роли, които идват още от гените, от космическия порядък, от природата... - Свободен живот, случайно правени деца - тогава най-често биха били възпитавани само от единия родител, по-често майката, понякога и бащата. Такъв модел е силна предпоставка за гей заложби, за неуспехи с другия пол поради липса на заложен модел, или за твърде фриволно, развратно поведение с другия пол, поради силната нужда от интроециране на присъствието му в индивидуалната психика. - Родовообщинен живот - свободна любов, децата се отглеждат общо, с помощта на социални организации и уредби. не е нужно да свързваме този модел само с примитивнот минало. Може да бъде и технологизиран. - Сигурно има много други възможности - хората с добро въображение могат да създадат вероятно десетки... ...... Семейните ценности се проявяват през половите роли. Засега обаче не сме ги обсъждали много много в тази тема, само сме ги загатвали.

Астмата е интересен медицински феномен. Пишат се хиляди статии за астмата, правят се стотици изследвания, създават се теории и се оборват други. Засега астматиците продължават да страдат. Все пак, благодарение на научните изследвания в медицината, са създадени контролиращите инхалаторни кортикостероиди, антилевкотриени, теофлин с удължено освобождаване, кромони и анти-LgE терапии. Тези контролиращи средства се употребяват дългосрочно и всекидневно и служат за контрол на астмата. Създадени са и бързооблекчаващите в криза средства - бронходилататори (инхалаторни бета 2-агонисти с кратко действие, теофилин с бързо действие). Последните не се препоръчват за редовно прилагане, но само при тежка астматична криза. Само засягам бегло тази тема, тъй като тя е приоритет на соматичните специалисти. Около 5-7% от възрастното население и около 10% от децата страдат от астма. Астмата е разпространен здравен проблем единствено във високо развитите индустриални държави. Среща се два пъти по-често при мъжете. В глобален план годишно от тежък пристъп на астма умират приблизително 250 000 души (по данни, предоставени от Панайот Рандев). В Б-я годишно имаме няколко десетки смъртни случая, резултат от тежък астматичен пристъп. Астмата изглежда, че представлява плод на изкуствеността в цивилизацията ни, на откъснатостта ни от природата. Една интересна взаимовръзка в този контекст на разсъждение - установена е корелация между прекомерната, до стерилност хигиена и астмата. ....................................... Психотерапия при астма Психотерапията при астма допълва медицинските грижи. Пациентът продължава при нужда да ползва инхалаторите си - имаме взаимодопълване, не и взаимоизключване между соматичния и психотерапевтичния подход към цялостната терапия на астмата. Обща структура на психотерапия при астма: - Изследва се структурирано психодинамиката на пациента, установяват се основните му несъзнавани убеждения, комплекси, характеровата му структура и психосоциалното му поведение. Допуска се съществуването на вторична несъзнавана полза от съществуването на астмата - открива се, преформулира се позитивно и се задоволява (ползата) с адаптивно модели на мислене, чувстване и поведение. - НЛП, хипноза - създава се едно позитивно, приятелско отношение към астмата. Тя се разбира, приема се и се трансформира нежно и умело. Прерамкира се менталното отношение към астмата, създават се ново обуславяне (котви) между симптомите и психичната реакция към тях. Пациентът е учен да "плава" със симптомите в състояние на релаксация на тялото и ума. Програмира се самоувереност, вяра в справянето, в себе си, в положителния изход. - Дишане - заедно с практиката на хипноза/ автохипноза и медитация, на които пациентът е обучаван, се усвоява комплекс от дихателни практики. Ключовото дишане за справяне с астмата е йогийсткото медитативно дишане "Кевали". В съвременния си вариант кевали дишането е ползвано и предлагано като дишане "Бутейко". Пациентът е учен в състояние на индуцирано/ автоиндуцирано леко или по-дълбоко самовглъбяване да практикува древната пратика на дишането 'Кевали". При него се поддържа повишено ниво на въглеродния двуокис в организма, което имитира телесното преживяване по време на пристъп. Сега обаче пациентът се сприятелява с преживяването и вместо да се бори с него, което го усилва допълнително, умишлено пребивава в него с менталната нагласа на приемане, радост и "прегръщане" на телесните и ментални преживявания. Според някои изследвания, кевали/ бутейко дишането, ако е практикувано систематично ежедневно по час или повече от пациентите с астма, излекува или силно подобрява състоянието им!

В съвремието ни се наблюдава повишаване на психогенното безплодие. особено всред по-образованата и интелигентна част от населението. Преди време имаше една приказка: "акълът ми пречи..." . В същото време по-ниските страти на обществото, с елементарно или никакво образование, по-нисък IQ i мислене, застинало на стадия на конкретните операции, се репродуцира лавинообразно. Има една друга българска сентенция: "Тя само да обуе чехлите на мъжа си и забременява...". - Какви са психогенните фактори за успешно забременяване? Какви са при мъжа и какви при жената? Бих се радвал в темата да се включи д-р Първанов (hip), който е специалист по психотерапия на психогенно безплодие, освен многото си другиквалификации.

Отварям тази тема, провокиран от интереса на колега. Отварям я с ясното съзнание за деликатността на темата, за нелеките, а в Б-я и неизяснени взаимоотношения между специалистите по соматично и по ментално здраве! Представете си човек, болен от рак. Той е отишъл на изследвания, защото го е наболявало някъде. Изведнъж обаче, с нежността на носорог и психологично умение и такт, клонящи към минус безкрайност, докторът му е казал диагнозата: имаш рак. Рак на стомаха или рак на тестисите или рак на гърлото и т.н. и т.н. В Б-я в съвремието ни изключително наболяла е ситуацията с рака на гърдата... Пациентът чува диагнозата и се потриса. Самото и поднасяне, в контекста на масовите разбирания за смъртността при онкологиите, го травмира директно и силно. Често стреса от надвисналата евентуална смърт е толкова голям, че човекът се чувства обречен. Отначало отрича диагнозата, сякаш я няма - защото я е изтласкал, отхвърлил я е с неприемането си. След време се бунтува срещу нея, пита се "защо точно на мен", след което изпада в отчаяние. Евентуално то може да прерасне в приемане и един по-оптимистичен поглед върху случващото се. Именно тук има място психотерапевтичната помощ. Разбира се, успоредно с медицинските грижи и като спомагателна психотерапевтична помощ. Но определено има място - и още как. Психотерапията при онкологии е на мястото си и при повишената тревожна депресивност при по-развита степен на онкологията, като се работи върху тревожността и психотравмите на човека. Върху убежденията му, начина му на мислене, който е директно свързан с чувстването и поведението му. Тоест, при онкологии прихотерапията третира психотравмите, депресията и тревожността. Подчертавам това, тъй като възникват недоразумения в умовете на някои колеги. Психотерапията при онкологии и др. соматични проблеми не лекува рака, а се занимава с психиката на болния. При подобряване на психичния статус, се улеснява и медицинското лечение, а в живота на болния прониква лъч светлина, оптимизъм, вяра и доверие в позитивния изход. При палиативната психотерапия се работи разбира се трансперсонално, човекът се подготвя за досега със смъртта. Психотерапията при онкологии има директна роля и при работата с болката. Пациентът е учен как сам да влиза в състояние на съзнанието, при което усещането за болка се парира - в състояние на медитация/ хипноза/ автохипноза. Психотерапията при онкологии обаче е нелека, особено при напреднал стадий на развитие на болестта. Нелека е, защото терапевтът е в директен досег до огромната емоционална, а и физическа болка на човека, с ужаса му от смъртта. В такъв напреднъл стадий се работи палиативно. Нарочно пиша тези редове тук, именно защото има неразбиране по въпроса. В този форум пишат и лекари и неколцина психотерапевти. Темата е отворена за всички!

Ами не знам дали е етично точно така директно и открито да обсъждаме участничката, затова не отговорих. Мога да кажа някакво мнение по принцип за подобни случаи. Задоволяване на вторичната полза от получаване на внимание и грижи, извинения при неприемане на отговорности чрез самото разстройство и продължаване на това задоволяване и в психотерапията. Задоволяване на характеропатията, вплитането на терапевта в това задоволяване. Терапията се превръща от решаваща проблема в поддържаща го! Аз също обичам да работя с фокус в цел и обичам да виждам промените - разбира се, на много по-ниско ниво като професионализъм от теб, по-малък ми е стажът. А и още си имам "залитания" по психоаналитична работа, по-специално в схема фокусирано направление (Джефри Йънг). Може би защото съм нов, поживем увидем. Има хора, които ходят на психотерапия с години не за да решат проблема си и да се научат сами да управляват ума си, но като на масаж или като на фризор... Има терапии, които и не учат човека как сам да се справя, но го държат зависим чрез самия си неефективен метод... Тоест, и за неефективните терапии си има подходящи клиенти: терапията е разводнена, безцелна, плаваща, носи се от трансфер към контратрансфер... , пациентът получава илюзията, че нещо се случва. Но такъв пациент и не иска промяна всъщност. Според една класификация, това е пациент оплаквач, а не купувач! Терапевтът от такъв тип пък е дълбоко зомбиран от актуалността на метода си, вероятно е симпатичен, владее добре терминологията, говори добре... И реката на илюзията тече... Имам приятелка, която от години ходи на психоанализа, при супер мастит батко , преподавател в голямо уч. заведение, аналитик, драматист, невероятен оратор... Разбира се, всичките и проблеми са си на мястото си, но за сметка на това пък може да се похвали, че "психотерапевтът ми каза, че аналната ми фиксация е нужно да бъде преодоляна, за да разреша кризите си"...

Не е в същността на жената да бъде "мъжко момиче". Така самата жена се губи! Тръгнала е в погрешна посока! Да, равнопоставеност, но не по мъжкия модел. Още не е намерила Себе си новата Ева! Според мен женската сила е далеч по-мощна от явната и груба мъжка сила. Тя е различна обаче. И намирането и прилагането и от жената включва и цялостната и реализация - в естетсвени за нея роли! Аман от амазонки! Жената амазонка казва, че иска силен мъж до себе си, но всъщност цялата и несъзнавана психика допуска единствено слаб и безволев мъж, когото може да одумва и доминира, което и иска с по-голямата си и силна психична част, под повърхността на съзнанието. Това обръщане на ролите според мен е доста противоестетвено и само временно разклащане, докато и двата пола намерим отново амплоата си! В листопад има и минуси - например този прекалено общ физически живот, така е! Но има и много хубави послания! Доста психология е вложена във филма - но жив апсихология.

Всъщност в предния си постинг съм дал линк именно към текст на Джей Хейли: "Властовите тактики на Исус Христос". Но не знаех, че има нещо общо с психотерапията. Просто ми хареса текста - демитологизира, анализира безпристрастно, сваля воали, показва как самият Йешуа прилага собствените си думи "Ще ви направя ловци на хора!" - явно той самият един добър ловец на когнитивни механизми. Описаното в текста поразително ми напомни нлп принципите за рапорт и повеждане например. Чак си помослих неволно: брей, какъв психо езиков програмист бил този персонаж. Само искам да отбележа - научното анализиране на религията не изключва духовното присъвствие, вдъхновение и пр. надхвърлящи го измерения на познанието. Просто смело стига до където са му силите, не и повече! Относно краткосрочната психотерапия. Мислиш ли, че е приложима и при личностови разстройства? Как си представяш терапията при хистрионно, бордърлайн р-во, параноидна личност и т.н?

Искам да попитам какви са точно думичките за 28-то упражнение? Нали съм мъж и като ходя в малкия ни кръг, аз би трябвало да ги казвам, а не ги знам... А те се сърдят жените ако се импровизира нещо, па макар и от сърце...

Няма какво да ме обижда. Такъв е пазарът. Работим това, което иска душата ни. За някой може да е фризьорство, за друг психотерапия, мозъчна хирургия, градинарство или метене на улици. Или метене на души. Или когнитивно градинарство. Кой каквото му харесва. Знаем предимствата и недостатъците на професиите си. Знаем какво биха ни донесли или не в един или друг план. И правим информиран избор при професионалната си насока. Сурогатно приятелство можеш да имаш и с фризьорката си, и с доверения си лекар и с адвоката си и т.н. Когато посетиш фризьорката си обаче, независимо евентуалното ви приятелство, тя има такса за работата си... Просто така работи икономическата социална система и ако не я следваш, отпадаш от социума, изтласква те. Това не значи, че такава социоикономическа система е кой знае колко добра. На мен лично не ми харесва - твърде бездушна е безсердечна е. Но такава засега. Някои помагачи от по-висок ранг излизат от социалната и икономическа система, като създават собствена система. Например гуровците. Някои от тях официално не изискват заплащане за работата си. Обаче мощната им харизма е силен магнит за финансите на учениците им, с които те тънко разполагат чрез достъпа си до психичните движения на последователите си... Разбира се, и тук имаме позитивно ползване на харизмата и гореспоменатите процеси за добро, както и злоупотреби. Зависи от "чистотата" на харизмата! Ето няколко реда за едно еврейско момче, което овладя изкуството да бъдеш бог... Разбира се, тук вече освен чистото анализиране на поведенчески, когнитивни и социални методи, придвижвани от мощна харизма, говорим и за вдъхновение от различен качествено и количествено вид и мащаб! Както и за познание отвъд това на малкото ни човечество...

Здравей, Нона! Благодаря ти за споделянето! Надявам се, че с нещо ти е била полезна дисусията ни. Сега остава да потърсиш терапевт за няколко систематични сесии, за да получиш методи за работа по промяна, за да центрираш психиката си и продължиш радостно и смело в живота си! Поздрави и пожелания за весели усмивки и спокойствие: Орлин

Известно противоречие се получава, че сега визираме ценностите на народ, който е сринал ренесанса ни и "благодарение" на който още носим дълбоки комплекси в народопсихологията си, които пък сриват политиката, икономиката и социалното ни добруване! Ако не бяхме така варварски поробени от един много див тогава народ, сега щяхме да сме една съвременна Швейцария, един източно-европейски еквивалент на Франция. Народ, който би дал много културни, научни, арт и научни ценности през вековете. Но, това е друга тема... Целият изток обаче далеч по-трудно се поддава на сугестията на бездушието, пропагандирана от щатите...

Пиша това извън всякаква професионална роля - просто като човек с мнение. Преди време за капитализма се говореше като за упадъчен. Ние не разбирахме защо и го искахме. Лъжехме се от лъскавите му реклами и може би именно от тази упадъчност. Не съм привърженик на даден обществен строй, просто наблюдавам. Факт е, че в последните 20 години ролята на семейството като основна социална "тухличка" практически бе срината. Чрез рекламата на филмите, чрез множеството шоу програми на кабеларките, бълващи разврат и пошлост, чрез глобалната порнофилия, чрез изтичането на интелекта, чрез икономическата система, която отчуждава човека от човека. Факторите са много. Факт е, че семейството сега масово страда от тези множество фактори. Изневярата упорито и целенасочено се превръща в норма. Губят се типичните мъжка и женска роля. Думичката морал стана демоде. Сексът преди брака стана тотално естествен - то няма и как, след като бракът се сключва далеч по-късно от преди време. Ролята на жената като майка и стопанка на дома, което си е до голяма степен биологично и нормално социално детерминирана роля, продължава да се трансформира в съвременната роля на амазонката кариеристка. От това страдат децата, възпитавани от... телевизията, интернет и улицата. А от това моралът, чистотата и човечността намаляват още. Мъжът също загуби ролята си като глава на семейството - и как да бъде ако е имал майка "амазонка", която го е кастрирала психически... Ако искате ми се смейте... Напоследък в къщи гледаме "листопад". Отначало след като почна филма и няколко месеца след това реакцията ми беше отричаща - малко екшън, много приказки - типичната мъжка реакция. Досега не бях гледал никога латино или турски сериал. Този обаче привлече вниманието ми. С какво? С високите морални ценности, които са заложени в него! С това, че няма и една секс сцена - аман от секс. В този филм е заложен традиционният семеен модел. В него мъжът е глава на семейството. Жената е преди всичко майка - ако работи, е на половин ден, за да може да възпитава децата си и се грижи за семейното огнище. Именно огнище. Заложено е уважение към стария мъдър човек в този филм. Това уважение го има в целия изток. Старостта се уважава безпрекословно - защото това е трупане на мъдрост! От филма се излъчва една чистота, ред, който е резониращ с реда на Вселената ако щеш. Спокойна мъдрост има в персонажите. Дори и отрицателните герои, поставени в контекста на по-стабилен социален и семеен порядък, са със смекчени качества. Има сърдечна дълбочина в този филм. Колкото и простичък да е, е различен и ми радва сърцето. Защо пиша това? Защото наблюдавам масов срив на основни социални, морални, семейни ценности и липсата на нови такива. Засега тази липса, този екзестенциален вакуум се запълва с едно масово оскотяване, изневери, култ към секса и разврата, морална нищета, егоцентризъм, пошлост, вулгарност. Затова пиша това. Защото освен свобода на словото, американският модел, който следваме, донесе и срив в човещината, бездушие, отчуждена егоцентрична рационалност и какво ли още не... И хубави неща, разбира се! ....... Семейството обаче просто няма устойчивостта си като градивна единица, която имаше преди - споменах някои фактори за загубата и. Лесно се развеждаме, бързо губим търпение, слугуваме на нагона си, "аз и мое" са ни свръхважни, имаме големи къщи, но малки семейства и разбити домове. Имаме много семейни терапевти, а все по-малко семейства. Както и да е. Мението ми е просто мнение...

Браво, бате, гениален си! Това за да го напишеш освен талант се иска и много осмислен преживян опит! Абе, тоя венец от рози той не беше ли го купил от пазара снощи...

Здравейте! По-долу копирам съобщение за срещата с Хорхе Букай в "червената къща" в София. Къщата е на 20м. от "Витошка", на ул."Парчевич". Много съм слушал за този Георги Буковски (Хорхе Букай в бул превод )- нека го чуем! Долното писмо е от председателя на българската асоциация по психотерапия. Това е организацията, която обединява интересите на българските психотерапевти от всички школи по психотерапия. Освен това тази организация съдейства за прокарването на закон за психотерапията в Б-я! Засега тя дори не съществува официално като професия, за разлика от магията например ... Парадоксално, но факт! Та, да чуем Гошо буката от село Арджентино! Моите уважения към гещалт терапевта и писателя - просто се шегувам... ! "Уважаеми колеги, членове на БАП, Имаме честта и удоволствието да Ви поканим на специална среща – разговор с Хорхе Букай - световноизвестен аржентински писател и психотерапевт. Автор е на повече от 20 книги, преведени на над 20 езика. Само през 2008 г., осем от книгите му се появяват в световните класации за бестселъри, което е феноменален успех. Авторът е особено популярен в страни като САЩ, Мексико, Бразилия, Чили, Аржентина, а в последните години името му нашумя и в Испания, Германия и други европейски държави. Малко информация: Роден през 1949 г. в Буенос Айрес, днес Хорхе Букай е от тези личности, които са щастливи, че „сами са изградили себе си“. Той твърди, че първият му университет е бил самият живот. Започнал е да работи на тринайсетгодишна възраст и е упражнявал различни професии: продавач, таксиметров шофьор, клоун, възпитател, актьор, телевизионен водещ, докато не стигнал до сегашната си работа, която сам определя като „професионален помощник“. Букай разказва, че когато се дипломирал като лекар, все още не бил съвсем наясно с понятието психично здраве. Пет години по-късно, вече квалифициран специалист по умствени заболявания, имал усещането, че е научил малко повече за патологиите на съзнанието, но все още не знаел достатъчно за произхода и природата на психичното здраве. През 1973 завършва медицина в местния университет със специализация лечение на умствени заболявания. Започва кариерата си на психиатър в отдела по психопатология в болницата „Пировано” в Буенос Айрес. Хорхе Букай специализира като гещалт-психотерапевт в Аржентина, Чили и Съединените щати. Работи като дидактически наставник и координатор на редица гещалт-лаборатории, член е на Американската асоциация по гещалт-терапия и координатор на групи за терапия и обучение в Испания и Мексико. В момента съвместява преподавателската си работа в Университета в Буенос Айрес с професионалната си практика като психотерапевт на семейни двойки. Заедно с това води курсове, семинари и конференции в цял свят и най-вече в испаноговорящи държави като Чили, Мексико, Коста Рика и Испания, където е редактор на списание „Здрав дух”. Днес теориите му, макар и нетрадиционни, са ясно формулирани и много ефективни. Доказателство за това е огромният читателски интерес, на който се радват книгите му. По думите на Хорхе Букай фактът, че всяка негова книга се превръща в бестселър, се дължи на много работа, на определени умения, които е придобил, и на привилегията да е внук на двама дядовци, които са разказвали приказки. Сега на български език е публикуван романа „Да се обичаме с отворени очи“, в който основната тема е любовта и изграждането на взаимоотношенията в една двойка. Срещата с Хорхе Букай е на 09.06.2010г.(сряда) от 17 до 18 часа в Център за култура и дебат - Червената къща – зала „Пеша Николова”. Ще Ви очакваме на срещата! С най-добри пожелания Георги Антонов – председател на БАП"

Като осъзнаваш сега някои пречещи ти неща в теб, какво би направила за промяната им? Какви идеи имаш за промяна на вредните ти програми? Първо, можеш ли на базата на горната ни дискусия да систематизираш тези програми, да ги напишеш, за да "лъснат като маймунско дупе на слънце"? Второ, помисли си как те ти въздействат, как се промъкват в съзнанието ти като малки мислички, които после се превръщат в чувства и поведение!? Трето, какво би правила, за да промениш леко и плавно тези мисли (може би първо да се научиш да ги долавяш като възникват в съзнанието ти ), чувства и поведения? Яено потискането и борбата с тях не е добро решение - така растат! Помисли, моля те и отговори! Благодаря ти!

Всъщност връзката ти със сегашния ти зрял, с доста години по-голям от теб приятел, е точно на мястото си. Той сформира в теб липсващия бащин образ на мъж, модела за мъжественост, мъжки характер и сила. Нормално е на твоите 24г., още повече че си расла без баща, да имаш нужда от по-голям от теб мъж, по-стабилен, зрял и опитен, който да запълни в теб нужната празнина! Така че, по отношение на приятеля ти, всичко е на мястото си, докато ... е на мястото си! Тоест, докато връзката с него е достатъчно продължителна, за да "отпечата' в подсъзнанието ти мъжки модел, образец, матрица към която да се стремиш. Като обобщим казаното досега за модела на майка ти по отношение на мъжете, който всъщност те е привлякъл към приятеля ти, всичко си идва на мястото. Имала си липсващ бащин модел. На негово място е бил майчиния ти модел за взаимоотношения с мъжете, според който мъжът може само понякога да е с теб, да има успоредна връзка и т.н. Този майчин модел те е привлякъл към сегашния ти приятел. С него обаче си случила на точен, умен, силен мъж, който вече е заложил в теб много добри критерии за търсени и желани от теб мъжки качества и поведение. Дори може би мъничко прекалено високи... . Сега вече имаш този заложен мъжки модел - вероятно и от предишния ти приятел има мъничко в него. Някога ще трябва да прекратиш тази връзка, да. И да бъдеш с мъж, който е отдаден само на теб. Защото това положение на нещата малко по малко все повече ще започва да те дразни. Вече си взела най-доброто от общуването си с приятеля си и заедно с положителното, негативите, които вече ясно осъзнаваш все повече, ще започват да ти пречат. Не казвам, че хоп и ей сега трябва да се разделите - това си е ваша и твоя работа. Просто анализирам случващото се. По отношение на мъжете стига толкова! ... За сегашното ти потиснато състояние няколко думи. Както казахме, родителският стил на мама сега е в теб като интернализирани стандарти за поведение. Ти сама забелязваш как се потискаш, "гълташ" и търпиш, стараеш се да запушиш емоциите си с контрол, за да напаснеш на външните, но преди всичко на твоите собствени вътрешни стандарти за поведение в общуването. Така обаче, стараейки се да се вместиш в някакво според теб (според подсъзнанието ти) правилно поведение потискайки се, ставаш свръхчувствителна. Ставаш жертва на собствените си подсъзнателни базови модели на мислене и реагиране -макар, че проекцията им в средата и общуването може понякога да те кара да мислиш, че си жертва на хората, живота и т.н. Не си, всичко идва от собствената ти психика и с нея е нужно да се работи! Тъй като не се заявяваш на мига естествено и свободно, с лекота и непринуденост, в теб се трупа гняв. Този гняв се изразява в дезадаптивни невротични симптоми: пасивно-агресивно оведение, неконтролирани избухвания, психосоматични симптоми - например съня, а може и други, емоционално напрежение и дискомфорт. Имайки такава психодинамика, е възможно да ти се поиска да се облекчиш с алкохол или хапчета или някакви вещества - моля те, недей! Изходът е в промяна на психиката, на мисленето, на базовите ти програми и оттам в поведението! Тогава и емоциите ти ще станат радостни, спокойни и ще ти олекне! Пиши как възприемаш горните редове. Орлин

В сряда от 19ч., в читалище 'Веда". Къде е това читалище обаче - пишат, че казват повече във фейсбук групата си. Там обаче трябва да те кликнат, за да я четеш. Пратих, засега отговор няма, но аз с това фейсбук съм много зле... Някой знае ли къде е това читалище? Ето адреса на читалището: тук. Остава да го видим на картата и как да се доберем до там утре вечер! Ради, там ли сме?

Айде, проучи ги къде кога. И аз ще проуча!

Е, споко - за писане е форума... Но и за обогатяване на вече съществуващите мнения с нов, различен поглед, оригиналност, развитие на темата... В случая темата е от пет страници - как очакваш адекватно включване при положение, че си прочела две мнения от нея?! Иначе се получава просто бъбрене без много смисъл, преповтаряне, обяснения, спамене - което сега и правим ... Но, да сме живи и здрави, просто споменавам, казвам и аз нещо ...

Да, възможно е - но това вече е обсъждано в темата! Ти прочете ли я? Това "какъв ти е въпроса" много ми прилича на "какъв ти е проблема?" . В началото на темата съм писал за противоречието, което ме накара да я отворя тази тема - ако имаш желание, прочети... Заради него и сега държа таксата си доста ниска. А проблем няма. Дори въпрос няма, нито пък търсене на съвети на кило, които някой да дава... Има разсъждение, което е желателно да бъде на място и добре обосновано! Благодаря ти за включването!

Уфф, в образа ти на бъдещ съпруг май и агент 007 трудничко ще се включи . Шегувам се, просто са малко високички критериите ти спрямо реалността. Висока летва, перфекционизъм - а той винаги е защитен. Не те виня, просто забелязвам. Би ли желала да продължим разговора? Имаш ли да кажеш нещо по психичните модели, за които говорих по-горе? За тези по отношение на мъжа (виж по-горе), към които сега добавяме една защитна височко вдигната летва, както и тези: "Още нещо: като си била мъничка, майка ти е бил адоста строга казваш. Това сега те кара без дори да се усещаш да се стремиш да търпиш повече, да се вместваш и нагаждаш с несъзнаваната цел така да бъдеш одобрявана и приемана. Такова поведение обаче води до трупането на напрежение, което периодично избухва, за да бъде разредено. Имаш нужда да се научиш да се заявяваш веднага ина място, да знаеш какво искаш и да си го искаш смело и спокойно - защото това нормална част от общуването."

Аз обаче не твърдя, че тази школа е черно изкуство. Нито пък, че е лесен път! Просто изразявам умерен и здрав скептицизъм. Разтворен съм за непознатото и безкрая! Но в същото време не ми е приятно да бъда лъган. Когато Иво Величков или този Тура или учениците му ме убедят наживо, тогава ще повярвам. Ако обаче мога да ги докосна и обявят, че го мога, защото не съм достатъчно извисен духовно.... но комент. Та, д - хубаво е да се организираме и идем на една демонстрация - нали има школа в София. Май са в стадиона ЦСКА. Не став адума за бой, нали. Става дума за атакуване с докосване и работа с енергиям, огледални неврони или както го наречеш там... Ради, хайде да отидем някоя вечер!