Орлин Баев

Тодоре, моите искрени почитания!

Здравейте, Марсин! Хубаво звучи това име, френско, изящно... Сега видях, че съм прочел погрешно горе мнението ви и затова съм писал изцяло пов=дведен от тази си грешка. Прочетох "но съм тежка по характер" вместо "не съм тежка по характер". Та, редактирам се! Овенът във вас напира да се заяви, да се изрази, а е спиран от имиджа, от ролята на девата, от "така трябва". Но, спонтанността, самоувереността и игривостта на овена със сигурност ще си пробият път навън, а качествата на девата само ще им придават подходящ израз на социална изява. Премълчаването, "гълтането" и незаявяването "на място и навреме", трудното казване на НЕ неминуемо води до трупане на напрежение, на самораняваща пасивна агресия. Често тя се проявява към по-близките, към себе си, но пред авторитета на "важния друг" преглъщаме и се нагаждаме. Обикновено такова държане води началото си от заложени отдавна психични модели. Ако желаете, разкажете за взаимоотношенията си с родителите си през ранните си години, за тяхното отношение към вас, за общуването помежду им. Когато нездраво премълчаваме, за да не обидим някого, често присъства елемента на вината, че не се вписваме в критериите му и заложения в нея страх от отхвърлянето му. Та, ако желаете напишете нещичко за ранните си години.

Общочовешки са, разбира се. Важат преди всичко на индивидуално ниво, а след това и във взаимодействието с другите - и не само в семейството. Любовта наистина е най-основната ценност, успоредно със способността за познание, разума. От тези двете произлизат останалите. Аз лично имам силен протест против каквито и да е наложени рамки, Донка - особено външни, човешки рамки. Защото си имам вътрешните. Нека видим горните две основни ценности - любовта и разума. Любовта може да бъде висша, чиста, божествена. Може обаче да кондензира до пагубна себична страст, алчност, жестокост - защото и през тях се прокрадват капчици любов, но по изкривен начин. Разумът може да бъде висш, божествен, духовен разум, а може да бъде и плосък ограничен и себичен. Способността за познание, разумът, когато е в хармония с божественото, дава структура, опора за проявата на любовта. Любовта пък го осмисля, два смисъл на каквато и да е разумна проява! То е като строежа на къща - мъжът строи грубата структура, но жената изпълва със смисъл интериора, украсява и дава същината. Структурата, която един мъдър разум дава на любовта, според мен е естествено положение на нещата. Това е по-скоро кооперация. Превръща се в насилие, когато разумът на индивидуално ниво е тласкан от принизени еквиваленти на любовта - гордост, алчност, откъснатост...Това е една игра на принципите и на лично и на междуличностово ниво! Това са основни въпроси и наистина можем да почерпим мъдрост за тях от жизнената философия на Учителя по темата. Горе сте цитирали прекрасни неща. Там е работата, че е прекалено обширна темата, може докторат да се напише ... Погледнато през психотерапевтична призма, има интересни подходи към семейството. Има и чудесни семейни терапевти, които са помогнали на много семейства да възродят любовта си, да възкресят доверието си, да отворят сърцата си един към друг отново. А понякога връзката вече не е на мястото си и раздялата е по-добрият изход. Но, това е наистина обширна тема. Тъй като по-горе погледнах нещата през призмата на Песешкиян, копирам по-долу някои типове партньорско функциониране - той дава 33 типа, но долу са по-малко. Разбира се, тъй като става дума за терапия, повечето са от неутрални до маладаптивни: Партньорството като: - Съюз - обединение срещу тегобите на света, икономически съюз, емоционален съюз, морален съюз срещу хорското мнение, съюз даващ сигурност при работата за обща цел... - На всяка цена - спазване на традицията, подчинение на мнението на родителските семейства и обществото. Семейно оковаване на всяка цена. Следване на дълга на традицията, родителските очаквания и т.н. - Избавление - бягство от трудностите на родителското семейство. Често след време избягваните, но интернализирани родителски характери, конфликти и поведения се проявяват в собственото семейство. - Двоен сляп опит - партньорите са привлечени един към друг от несъзнаваните си схеми. Получава се "кликване", разгаряне на привличащо влюбване. Когато проекцията на влюбването отмине, се осъзнава в по-голяма степен реалната личност на партньора. - Менторска помощ - например при отношенията между млад индивид от мъжки или женски пол и зрял такъв, по-възрастен. Получава се несъзнавано заместване на майката/ бащата с любовник/ ца или съпруг/а. Когато покровителствуваната личност израстне емоционално, се появява нужда от промяна в отношението и поведението и на ментора. Ако това не се случи, има опасност от разпад на връзката! - Сделка - много разпространена и често устойчива форма на партньорство, основаваща се на постигането на взаимно изгодни цели и интереси! Поради липсата на илюзиите, диктувани от несъзнаваните идеалистични разбирания за семено функциониране, личността на партньора бива приемана адекватно реалистично и в по-голяма степен такава, каквато е. - Наука - трудно постижими опити за научен психоаналитичен поглед на собственото семейно функциониране - обикновено частичен, изкривен, пристрастен и манипулативен. - Учтивост и благодарност - поради несъзнаваните си схеми за изкривено получаване на щастие през нагаждането към "важния' друг, личността встъпва в партньорски взаимоотношения като начин за изказване на благодарността си - чрез секс, угаждане, подчинение. Трудно казване на "НЕ". Могат да бъдат задоволявани родителски очаквания или собствените вътрешни интроекти на тези очаквания. - Желана мечта - изключително имагинерна форма на партньорство, в която изборът на половинка във връзката се прави в следствие на проективната идентификация, проецираща определени романтични очаквания върху партньора и очакването те да се случват. Ако личността не бъде анализирана и не осъзнае психодинамиката на случващото се, конфликтите и желанието за разделяне са сигурни! - Разтоварване и задоволяване на нагона - партньорът, обикновено от мъжки пол, встъпва в партньорството, намирайки в него сигурно според него място за периодично и постоянно задоволяване на нагона. Очакванията за връзката са нереалистично свързани единствено с разбирането за взаимоотношенията като носещи удоволствие, но не и отговорност и грижа. - Сигурност, защита, равновесие - човек вкопчва емоционално недиференцираната си и несигурно привързана личност в тази на партньора, поставяйки му свръхвисоки изисквания за внимание, грижа, присъствие, близост, отдаденост и емоционално вплитане. Губи се персоналната независимост и здрава проксемика - дистанция, лично пространство. Вкопчването, което в началото на връзката се харесва от партньора, с течение на времето натежава... Когато патньорът поиска лично пространство и здраво увеличаване на емоционалната и поведенческа дистанция, вкопченият партньор често реагира с психосоматизирана болест, която цели задържане, сближаване. - Собственост - партньорът се преживява като сигурно присъстваща собственост, винаги на разположение на прищевките на личността. .................. Добрата връзка наистина е пълна с любов, с разбиране, с нежност и мъдрост. Такава връзка сама по себе си се явява инструмент за развитие на душата - за осъзнаване и надрастване на родителските семейни заложби, често не най-адаптивни такива, както и за цялостен растеж към Бога! Както казва учителя, партньорите са трима: той, тя и Бога!

Хубаво разсъждение и хубав призив: "Темата наистина е много сложна и много важна. Прекалено важна, за да я замърсяваме с личностни квалификации, нападки и офтопик подмятания." Аз също мислих защо след загатването на очевидни за мен и опита ми факти имаше толкова 1) директно отричане, 2) неразбиране, 3) селективно филтриране и 4) груби и наситени с негативизъм лични нападки. Тези няколко категоризации (избровените от мен "ценности", качества, способности) са само един от многото възможни подходи към семейната динамика - подходът на иранеца Песешкиян. Това е хуманистична форма на психотерапия - позитивна психотерапия. Донче, само подхвърлям: изброените ценности на Песешкиян включват и това, което ти наричаш базова ценност (той ги нарича първични, сърдечни - любовта, толерантността, доверието, надеждата и т.н. и т.н.) - не знам защо виждаш само другите, т.н. от него вторични способности и само тях визираш като "изброените от Орлин ценности". Според Автора на тази интересна психотерапия първичните (сърдечните) ценности влияят на вторичните (познавателните, разумните) и се взаимовъзпитават както на индивидуално, така и на междуличностово ниво. Разсъжденията на автора много напомнят духовните учения, като ги съчетват с психологията. Той беше бахаец, а това е една интегрална и хармонична система за личностово развитие. Бог да му прости - премина оттатък преди около две седмици! Неговият подход към семейните движения е само един от многото, разбира се. Аз без да искам насочвам вниманието си към психотерапевтичните подходи към семейството. Те са интересни и са богата тема - не знам обаче доколко има смисъл да ги зачеквам. Явно темата наистина е масово наболяла и автоматично задейства невротични защитни механизми - отричане, избирателно филтриране, та до пълно неразбиране и подминаване на очевидности, изтласкване и защитна агресия. Психотерапевтичните подходи към семейното функциониране не изчерпват възможностите, разбира се. Астрологичните синастрии са един много вълнуващ астропсихологичен подход към въпроса. Аз с голяма вероятност за в бъдеще ще ползвам синастриите. Когато знанията на психологията, астрологията и духовността се слеят в една хармонична сплав, се получават интересни възможности! Лека вечер!

Книгите са начин да се докоснем до опита на другите, за да можем да съкратим собственото блъскане на "главата в стената" по метода на пробите и грешките. По-ценен е личният опит обаче, така е! Книгите са само ориентири, нищо повече. Но, всички имаме семейства - тези на родителите ни, тези на партньорските си взаимоотношения. В по-широк дух погледнато, системи са и работните ни колективи и държавите ни и т.н. - семейства в по-голям мащаб. Не влагам никакво тълкуване за Донка - твърде малко знам за нея, а и не ме вълнува особено нечий личен живот. Темата е далеч по-мащабна от мой, твой, нечий личен живот! Азбуки, привет! Това, което пиша, по-горе, дори не е мое - кой съм аз, за да давам нещо си. Идеите идват от "Позитивна психотерапия". И няма никакво "вкарване" в роли и модели - това са ориентири, жалони. Ти как виждаш нещата, е друг въпрос. В началото на темата освен това съм писал, че съм изцяло извън роля. Бих те помолил да пишеш по темата, ако имаш нещо да кажеш. радвам се, че малката ми личност и ролята ми на нов и неопитен терапевт провокира интерес... Такъв съм и никъде не се правя на различен! Може да съм най-жалкият терапевт на света - и вероятно съм, няма проблеми, така да бъде! Пак благодаря за фокуса ти върху личността ми - но това си е спамене! Най-сърдечни поздрави ти пращам, баш от сърце !

Защото за да се проявят естествено, са нужни стабилни предпоставки от ранните години. Ако мама и татко са се карали честичко, ако са се държали по-изискващо и или грубо с нас и т.н. и т.н., в зрели години без да искаме копираме семейните си родителски модели в себе си. А ако осъзнаем някои нещица в себе си, можем да препрограмираме съзнателно ... живота си! Темата е за семейните ценности. Има ги! Ако са о'к, както казва Донка, чудесно. Понякога са изразени в негативните си полюси - любовт акато злоба и жестокост, а разумът като фанатизъм...Но ги има, съзнаваме ли ги или не, ги има! Темата е крайно актуална за съвремието ни!

Донка, здрасти! Твърдиш, че не искаш да се съобразяваш с ценности. А свободата и любовта какво са? Те не са ли най-висшите ценности? Песешкиян, когото цитирам по-горе, разделя ценностите на сърдечни, първични и на когнитивни, вторични. Първичните с анапример любовта, смирението, благостта, търпението, радостта, доверието и вярата, мекотата, сърдечното разбиране, единството, надеждата, сигурността, и т.н. Още се наричат условно женски ценности - не защото мъжете ги нямат, просто защото жената е принципно по-свързана със сърцето. Вторичните, когнитивни ценностги, са такива като ред, дисциплина, чистота, точност, рамки, учтивост като дипломация, откровеност и директност, справедливост, амбиция и постижение (фокус в целта), и т.н. Още се наричат мъжки способности - не защото жената ги няма, но защото принципната мъжка роля повече ги съдържа. Ценностите още могат да се нарекат качества. Вярно, че ако ги имаш в хармонично взаимно съчетание във връзката си, не ти трябва да се занимаваш с тях ментално - просто ги живееш! По-хубаво от това няма! А хармоничността е добър баланс между мъжкото и женското. В личността и оттамн в семейството като сбор от личности. Ако любовта и мекотата са лишени от цел и известна посока на изява, човек става прекалено мек. Разумът също е вторична ценност - той дава насока на любовта. Ако обаче разумът и въобще вторичните качества са лишени от първичните, с епревръщат в ригидност, в закостенялост, догматизъм, фанатизъм, жестокост, насилие... Ценностите (способностите) си имат полюси на проява. Любовта например от здрава зряла любов в крайностите си се превръща във вкопчване или студена дистанция. Когато ти казваш, че ценностите именно са ти развалили взаимоотношенията, вероятно имаме прекомерно фиксиране във вторичните способности, в ТРЯБВА, в правилата. И проблеми с първичните. Как е при теб, не знам, а и не ме интересува, честно казано. Пишем принципно. Вярно е и, че ценностите, за които ти говориш, наричайки ги някакси си там си, са първични - любовта, доверието. Другите примери - метафорите ги дадох вече. Въпросът е, че има маса и маса семейства, при които има дисбаланс както в първичните, така и във вторичните ценности. И може с малко побутване семействата им да бъдат спасени. Това и се прави от добрите специалисти, ако е искано и от двамата и има мотивация за това. За да може след това да се живее живота светло и леко! За писането ни тук. Никой не е перфектен. Всички си носим муналото, всички сме шарени личности. Хубаво е да можем да се иронизираме - по-добре е от това да се самораняваме и раняваме взаимно. За властните мами и татковци - 90% от колегите ми имат такива родители. Това са много мощни вътрешни интроекти, които тласкат безжалостно към развитие. Сега, че си имаме кривини и не сме съвършени - не сме! Хайде чау бау!

Благодаря за нахвърлянето! Просто исках да кажа, че в темите ще е добре да обсъждаме темите, вместо да проектираме пристрастия. Аз не видях да съм вложил сексизъм. Птицата на смейството лети с две криле - мъжко и женско. Това ,че има жени мъжкарани, е факт. Както и мъже слаби. Има си и предпоставки за това, които тръгват от детските години. Нищо обаче не е добро или лошо - просто е някакво. Имаме си лични мнения, да - но хубаво е да ги канализираме в обсъжданата тема така, че да спомагат за придвижването и. И по-спокойно мили хора, моля! Жените мъжкарани - амазонки наистина стават все повече. Както и свръхчувствителните мъже. Това са факти, които наблюдавам. Ако някой тълкува тов акато сексизъм, от него си идва, не от мен. Аз самият имам по-властна майка, на която дълго време съм се доказвал. Ето ме, един слаб мъж, проснат на площада пред вас. Възможно е да имам още за работа - винаги има. Който няма, той да хвърли камък, както се казва... Орлин слабият мъж, Орлин женчото.... Леле, как звучи. Ами като се наблюдавам, да, слаб съм. Наистина! Прекимерно чувствителен съм, липсва ми носорожето мъжегрубие... Мани мани, хич ме няма, направо съм за боклука вече... По отношение на жените - моля, моля! Всеки вижда което му се иска да види. Много си обичам жените даже. Относно мъжкараните -писах по-горе. Въздействат ми силно, привличат ме, възбуждат ме дори - защото задействат модели в несъзнаваното ми. Мда, ама тъпчо, а... Най-добрите ми приятелки жени са именно такива! Та - не ги мразя, напротив, готини са ми... Виж що става дума за семейство, това е друга тема! В световното социално село наистина семейните ценности се разпадат, променят. Засега само се сриват без да се установяват нови и наистин атов аводи до едно масово объркване в хората. И по-добре да попренасочим темата към ... темата! Орлинчу, на мамъ мумченциту

Горните нещица от поста ми са просто някои от многото параметри на партньорските взаимоотношения. Ако имаме дълбинна любов и истинска свобода, наистина няма нужда от разсъждаването върху тях. Нуждата от опознаването им възниква, когато има противоречия и нужда от промяна във връзката. Или в партньорството като цяло, както е практикувано в цели нации, което е темата в момента. То е като здравето - ако го имаш, не ти трябват параметри на диети, хапчета или методи! Доколкото обаче в съвремието ни не винаги в партньорството има хармония, възниква нужда от осмисляне на параметрите на връзката и работа по оздравяването и - когато е желана и заслужаваща си, разбира се! ... Донка, не знам какво си чела и какво си разбрала - ценностите са като параметри в двигателя на връзката. Когато той работи добре, не се мисли много много, само му се налива бензина на емоционалното кликване, маслото на обичта и водата на мъдрите взаимни компромиси. Когато се развали обаче, е нужно механизмите да се познават. И не мисля, че зависят много от времето повечето - някои неща са отвъд времето. например любовта, честността, доверието и вярата. Характеровата ригидност или гъвкавост от времето и поколението ли зависят или са просто личностови черти по-скоро?! Границите на семейна затвореност или отвореност на информацията и преживяванията са културално обусловени и зависят от времето ни, но също са част от семейния "двигател" в една връзка. Приятно бърборене! Ако видя смислен и стойностен размисъл по темата извън лиричните отклонения и пристрастията на неколцината участници в този форум, ще се радвам да се включа!

Има тенденция да се отклоняваме много в объждането в станични теми и приказки, вместо да говорим за семейните ценности - но чак пък бля бля... Бля бля за кого? Бля бля докаква степен? Доколко е бля бля и доколко върши някаква работа и на кого я върши тази работа диалога ни? Според мен е бля бля ако само приказваме, без да осмисляме, осъзнаваме и конкретно променяме поведението си според желаните от нас ценности. В такъв дух, всичко почва именно от осъзнаването, от ясното виждане на тези цености и определяне на желаните от нас. Така че, за някого може и да има полза от дискусията ни... А, и няма такова положение, че или ги има, или не, ккато е писала по-горе аделаида. Градят се, пресъздават се, променят се, извайват се, сриват се, девалвират... ...................... Ценности в семейството: - Вярност сексуална и вярност емоционална и духовна Аз харесвам модела на семейна сексуална вярност примерно. Пишейки това, го вербализирам, експлицирам го и го осъзнавам ясно - тоест, полезно ми е и затова го правя. Харесвам и духовната вярност, тоест едно добро партниране - това е по-трудно постижимо обаче. - Фокус в процеса и фокус в целта - фокусираните в процеса са радващи се на мига, не бързат много много, доволни са от ставащото ,адаптивни са, но и понякога безцелни и по-малко реализиращи се външно. Фокусираните в целта пък бясно се стремят към нови постижения, трупат знания и дипломи, кариера, постижения, завоевания, фирмено развитие, но забравят да се радват в тревожната си забързаност. И двата модела имат какво да учат един от друг, често се съчетават ролево в семейството. А още по-добре ако са вътрешно съчетани по метафората "действие в бездействието". Аз обичам жената да е по-фокусирана в процеса, да е по-сърдечно ориентирана, а мъжът повече в целта, във външните постижения. Според мен това е по-нормално и според биологията ни и според социалните ни роли, а и така ми харесва и имам право да си ми харесва . - Подчинение - Ако мъжът и жената са в стандартните си роли, мъжът е главата, а жената сърцето. Макар че в съвремието често са обърнати наобратно... . В стандартните роли мъжът взема решенията с ума си, но те са предпоставяни от контекст ана сърцето. А по-силно е сърцето всъщност. В семейната терапия наблюдавам много неизяснени, обърнати стандарти за подчинение, което не е лошо, стига да работи за двойката. Но както и в индивида, е нужно хармония между ума и сърцето. Сега нерядко жените приемат твърде мъжко поведение, с което само печелят обратното - мъжът започва още повече да се съпротивлява на митивациите и плановете на жената. Всъщност, тези жени които умеят типично женското поведение на спечелване на доверието на мъжа чрез такт, чар, емпатия, просто фино направляват решенията им и всъщност те движат нещата. Но все по-малко жени го могат и вс еповече мъжкарани има наоколо и според мен това е само загуба за жените. Поддържайки мъжки подход, губят женствеността си същностно, а и огромните предимства на мекия но много по-силен женски подход! - Пари - отношени екъм тях, общи или лични. Според мен по-добрият вариант е парите д абъдат общи и това е част от доверието в двойката. Достъп до банкоматните карти, сметки и т.н. и взаимно доверие. Това понякога е невъзможно приедни по-егоцентрични взаимоотношения. Но при хармонично семейство според мен е по-добър вариант. - честност и откритост/ учтивост и любезност. СПоред мен балансът между тези двете е важен и нужен. Прекалената откритост и директност може да прерастне в грубост и болно себеотстояване, а прекомерната дипломатичност да се превърне в лъжа, нагаждане и лицемерие. А можем и да бъдем откровени, но вежливо и меко да заявим откровеноста си. Или в партньорската двойка взаимно да се допълваме в едното и другото. - граници и лично пространство - понякога изискваните проксемика и ниво на грижи и отдаване са доста високи итрудно се задоволяватот партньора. А зад такив аизисквания стоят неразрешени нещица инезрялост. Понякога пък имаме стремеж към твърде широко лично пространство, в което самото съществуване на семейството се размива и обезсмисля. Та баланс. Понякога границите на семейно общуване са стриктно затворени вътре в семейството - каквото става, между нас си остава. Понякога обаче са прекалено размити - всичк се споделя с приятелки и приятели, с мами, в интернет... - Семеен пъблик рилешънс - колко често ходим на гости и ни идват на гости, излизаме ли, имаме ли приятели и компания... И на двамата лини харесва степента и качеството ни на общуване и т.н. - Следване на модел ригидно или гъвкаво учене и добро влизане в различни социални роли и модели. Ако сме твърде ригидни, закостеняваме привързваме се към някаква система от вярвания, разбирания. Ако сме твърде гъвкави, губим себе си... Отново добрият вариант е в дълбочина да поддържаме едно стабилно ядро от себеосъзнаване, което на психично исоциално ниво да може да се приспособява гъвкаво. ...... Горе просто нахвърлям някои семейни ценности, стандарти за взаимодействие, които са важни за връзките ни. -

Влезте му по най-мекия и женски начин "под кожата"! Влезте в душата му, резонирайте със сърцето му, с преживяванията му сега. Външно имитирайте изражението му, движенията му или застиването му - но ненатрапчиво, така че да не бие на очи. Като запазите вътрешно спокойствие и стабилност като ядро на спихиката ви, емпатично настройте по-външния слой от психиката си в резонанс с неговата тревожна депресивност. Усетете кога се пробива дистанцията и той сваля бариерата и ви допуска до емоциите си. Не бързайте, бъдете готова на неуспехи и спокойно го обичайте и меко забавяйте и отстъпвайте когато усетите твърда бариера. Бъдете мека. Опитайте се да го разберете - ситуацията му, евентуалните причини, помислете, премислете ги, осъзнайте. Когато спечелите доверието му отново, тогава меко и нежно, с много обич и гъвкавост му представете контраста между сегашното му състояние и неговата щастлива личност. Помолете го да си спомни щастливи моменти - с вас, с детето, сам. Помолете го да си представи как пак би могъл да бъде такъв. Сравнете със сегашното му състояние. Опишете си на един лист симптомите му, намерете в някой уеб сайт за психотерапия описанието им и му го покажете. Поддържайте емпатичното доверие помежду ви - ненатрапчиво, нежно! Насочете вниманието му към начините за постигане на целта - щастието му, чрез няколко срещи с психотерапевт! Когато сте спечелила пак доверието му, той ще ви се разкрие. Тогава разберете какво точно става в него. Възможно всичко да е вследствие на чисто психични фактори, но може да има и социални и взаимоотношенчески проблеми... Затова, спечелете разкриването му отново... Всичко ще бъде наред!

Не било в тази "червена къща", а в някаква друга, до стадион "Левски", в която се събират психоаналитиците да си хортуват.

Засега не искам да ти казвам как да започнеш! Иска ми се да усетиш сама нещата, да проявиш амбиция по справяне и мотивация. Пробвай активно горните техники и развивай ключовата нова настройка на отношение на приемане и сприятеляване със страха. Ще напиша и още техники за самолечение на П.Р. След месец можеш да ми се обадиш. Но надявам се да нямаш нужда дотогава! Обикни страха си, извлечи силата от него, прегърни го с приемащото си психическо отношение и телезна релаксация, докато се случва! Орлин

Психотерапия и самопомощ при панически атаки ( I ) Някои практически насоки за справяне При паник атаките имаме следния порочен психосоматичен кръг: Появява се сърцебиене, замайване, изпотяване, стягания и т.н., резултат от завишената ни тревожност, напрегнатото ни тяло и ум, неумението ни за релаксация на психика и тяло -> в мислите си ги интерпретираме автоматично катастрофично, черногледо: полудявам, умирам, „какво ще кажат хората!?!”, получавам инфаркт, не съм наред, падам и се провалям, губя се, изчезвам и т.н. и т.н. -> тази интерпретация засилва страха -> реакцията ни на засиления страх е характеровото ни желание за свръхконтрол, за непременно овладяване на положението. Това желание представлява едно свръхнапрежение на ума в опитите си да се справи -> Свръхконтролът мощно напряга мускулните брони, блокировки в тялото – топката в стомаха, буцата в гърлото, тежестта в гърдите и отзад в главата, стяганията на раменете и цялото тяло -> при стягането в стомаха единственият възможен дихателен процес е с връхната част на гърдите, който сега е ускорен от борба/ бягство реакцията на адреналина. Плиткото гръдно дишане хипервентилира тялото и подпомогнато от мускулните стягания/брони покачва мощно налягането нагоде към главата. А това причинява директно засилване в замайването, дереализацията, деперсонализацията, страха от падане/ провал -> засилените симптоми още повече покачват страха и ние още повече се напрягаме ментално и телесно в стремежа си за контрол -> Паниката е тотална, което затваря порочния кръг! За да променим състоянието си, е нужно да излезем от порочния кръг. Как? Какво да правим? 1) Дишане – както видяхме, плиткото и бързо гръдно дишане причинява основната част от паническите симптоми. Промяната му директно ги сваля, облекчава. - Коремно (диафрагмено, стомашно) дишане – отпусни се. Постави двете си ръце една върху друга и се старай при максимална релаксация на ум и тяло да дишаш „с корема”. Когато поемаш дъх стомахът ти се разширява и ръцете повдигат, а когато изпускаш, се прибира леко навътре. Прави го абсолютно релаксирано, безусилно. След вдишването с корема, за миг включи и гърдите – но само за миг. Нека основната част от дишането бъде диафрагмено. Фокусът е върху издишването - напълно релаксирано. Отначало можеш да броиш, за да се ориентираш, а след време го прави интуитивно. Издишването е по-дълго от вдишването и след всяко издишване има малка пауза без въздух, или както казват йогите, „долу”. Например вдишване за 2 секунди, издишване за 4 секунди и задържане на дъха „долу” за миг (или 3.6.миг „долу” и т.н.). Важното е да се прави релаксирано и с менталната нагласа на „тук и сега”, тоест с фокус в процеса на самото дишане и пускане на всички мисли да протичат и се разтварят. В малката паузичка след издишване е нужно да се получи една микромедитация, отворен тих и приемащ ум и отпуснато тяло. В това разтваряне се всмуква всяка тревожност – това ще обясня по-подробно като се спра на медитацията. - Биоенергийно дишане – - осъзнай къде в тялото ти е напрежението - в стомаха, диафрагмата, гърдите... Виж го визуално какъв цвят е, усети го този цвят и ако го виждаш хубаво, ако не, създай го според чувството. - Чуй звука на напрежението - по аналогия с цвета. Обикновено тревожността е в тъмни, кафяви, сиви тонове или червена. Зукът на тревожността варира от тревожен висок тон до тежко боботене, ако е примесен с депресивност и умора. - Усети мириса на напрежението - почувствай го. Свържи цвета, звука и мириса в едно, на местата, където е напрежението. - Сега дай команда, идваща от мозъка ти, която като импулс достига до цялото тяло: отпускане, отпусни се, релакс. Заедно с отпускането започни да дишаш дълбоко и бавно, като обръщаш особено внимание на стомашното дишане - стомахът да се раздува при вдишване. Задържай дъха след издишване за няколко мига, в рамките на приятното. Продължавай да отпускаш. - Представи си, че като вдишваш напрежението от мястото, където е в тялото, се вдига нагоре, а като издишваш, с еспуска надолу. Заедно със звука, цвета и мириса. Когато се разнася така нагоре и надолу, заедно с релаксацията, то намалява! Менталната нагласа е на пълно приемане на напрежението, тревожността, на всичко ставащо. - Сега съзнателно промени отношението си към това напрежение. Обикни го, изпълни го с любов и приемане. Обгърни го с тази любов като чувство и нека тя проникне в него, както се разпростира все по-намаляващо като цвят, звук и мирис из цялото тяло! - Усети как обикването променя чувството на напрежението, сякаш то още повече се отпуска и намалява, а цвета му става все по-блед и прозрачен, звукът все по-слаб и тих, а мирисът все по-слаб. - Виж как обикването и сприятеляването с така разнесеното от дишането и релаксирането из цялото тяло и вс епо-намаляващо напрежение го превръща в светъл и приятен цвят, в приятен звук и мирис! Продължавай да се отпускаш и дишаш бавно и дълбоко като при вдишване усещането се вдига нагоре към главата, а при издишване надолу към краката. Цветът става все по слънчев, звукът все по-мелодичен, а мирисът опияняващо приятен! Ако възникват спонтанно приятни цветове, звуци и мирис, о’к. Ако не, създай ги сама. Нека цветът бъде топъл и галещ – например розов или нежно жълтозелен, златен/ портокалов/ слънчев. Мирисът – рози, цветя, любим парфюм. Звукът – любима мелодия, тон, успокояващ и галещ като тоналност. - Всичко вече е различно. Сега фокусирай вниманието си преди всичко надолу, продължавай дишането и отпускането и усети и виж как всяко излишно напрежение изтича през краката в земята, сякаш тя е магнит за него и го изсмуква. - Постави двете си ръце на корема и го потъркай в кръгове, усети го как се загрява и как всичко се центрира там. Това носи облекчение и успокоява. Забележка: при вдишване и насочване на вниманието нагоре, очите също се повдигат, похлеждат нагоре, а при издишване и насочване на вниманието надолу, се поглежда надолу. 2) Релаксация – Ние, хората с повишена тревожност често носим ментално и телесно напрежение. Често сме твърде напрегнати, с блокирано дишане, мускулни „брони”, блокажи. Редовно тренираната и усвоена добре релаксация по време на случването на паник атака ни позволява чисто телесно да заявим с тялото си: приемам всичко това, приемам го, прегръщам го с всяка фибра на тялото си! Такава въплътена в тялото нагласа позволява случването на паниката да се превърне в прекрасен източник на зареждащи ни телесни промени. Имайки телесно поведение на релаксирано приемане, случващото се превръща от ужас в зареждащо и мотивиращо преживяване! 3) Медитация – медитацията представлява разтворено, приемащо безусловно, недискриминиращо състояние на ума. Няма определяне като добро и лошо, правилно и неправилно, страх и радост. Умът пребивава в случващото се релаксирано, с настройк ана меко любящо приемане. В такова състояние няма дори мислене – то се превръща в процеса на интуиране. Чрез менталната настройка на отворено приемане на медитацията и телесната релаксация, тревожността буквално се всмуква в това безгранично вътрешно пространство на съзерцанието. Нахранва го, превръща се в чудесно гориво за усилване на блаженството от пребиваване на ума в състояние на сърдечна когниция. 4) Когнитивна работа - Работа с вътрешния диалог – Когато насочиш вниманието си навътре и наблюдаваш ума си, виждаш как в него възникват всякакви мисли. Човешката психика е на поне няколко нива. Нека за удобство и яснота ги разделеим на две: съзнание и характер от една страна и несъзнавано от друга. В нашето несъзнавано (в дългосрочната ни памет) има дълбоко заложени когнитивни схеми (програми, комплекси). Те са и позитивни и дезадаптивни такива. Когато взаимодействаме със света наоколо, както и със собствената си вътрешна реалност, телесни усещания и т.н., тези когнитивни схеми се задействат и произвеждат т.н. в когнитивната психология автоматични мисли. Когато усетиш претупването на сърцето, задъхването, изпотяването и замайването – в този момент тези телесни преживявания се явват стимули, които задействат заложените в теб дълбинни програми. Тези програми (когнитивни схеми) продуцират автоматичните негативни мисли, които прокънтяват в съзнанието ти: полудявам, умирам, ще падна, провалям се, получавам инфаркт и т.н. и т.н. Ясното осъзнаване и промяна на тези мисли е важна, защото именно те пораждат засилващия се страх. Промяната на тези мисли разкъсва порочния кръг на паниката. Тази промяна става с помощта на: - добро ниво на себерефлексия – за да бъдат „уловени” тези мисли по време на възникването им и неутрализирани - здрав разум, логика, които коригират когнитивните изкривявания в мислите - връзка с реалността - развиване на ново позитивно отношение към случващото се, оптимизъм и сприятеляване с преживяванията, телесните усещания и самия страх. В следните редове може да се долови идеята на подобна работа: Паническите атаки са твърде плашещи състояния за всеки, сблъскал се с тях! Най - страшното при тях са не толкова телесните симптоми, но самият страх. Ето някои видове страх при ПА, степенувани по силата си: - Страх от самия страх - в корена на поддържането на този най-сърцевинен страх лежи ОТНОШЕНИЕТО, НАСТРОЙКАТА на съзнанието ти по отношение на страха - желанието ти за бягство от страха или желанието за преборването му, за контролирането му! Колкото повече отбягваш страха си чрез опити за отбягване места, хора и ситуации, които биха предизвикали ПА, толкова по-силен става той в дългосрочен план. Колкото повече се опитваш да бъдеш силен и контролиращ, толкова повече подхранваш страха си с битката си против него! Страхът в теб е като едно малко дете. Една емоционална част от цялостната ти личност, малко дете - ти самият. Ако се бориш против това уплашено дете в теб, ако се опитваш с всички сили да го прогониш, да го натикаш в тъмницата на подсъзнанието си, резултатът ще бъде, че то ще се уплаши още повече, ще се отчае и депресира. А неговите чувства са твои чувства! Ако се опитваш да избягаш от това уплашено дете - паника в теб като отбягваш ситуации и места, които водят до проявата му, то ще намери начин да се свърже с теб дори без никакви външни поводи, дори в уюта на дома ти или по време на съня ти. Защото ще плаче отчаяно, търсейки вниманието ти! А неговото отчаяние е твое отчаяние! Това дете - страх жадува за прегръдката ти, пълното ти и безусловно приемане и толерантността ти към тревожните му изблици. Толерантност, прегръдка и приемане, водени от любовта ти към него! Защото То си Ти - една емоционална част от теб, която е нужно да се научиш да успокояваш, приемаш, издържаш и с която да съжителстваш. Когато промениш отношението си към своята паника - дете и любящо го прегръщаш винаги, когато почувстваш тревожността му, ПА ще се стопят до лека неутрална емоционална и телесна възбуда. Научи се да посрещаш, издържаш и прегръщаш приемащо с искрена любов страха си! Това е истинският ключ към неговото трансформиране в спокойствие и сила! Тогава това вътрешно уплашено дете в теб пораства, преодолява психотравмите си, генетичните си предиспозиции и самия си навик да се страхува - превръща се в една по-спокойна и сигурна емоционалност. Твоята собствена! - Страх от телесните симптоми - Знаеш ли, че сърцето ти може да бие с 200 удара в минута в продължение на дни и да бъде съвършено здраво? А при ПА то се разтупква с далеч по-нисък ритъм и за много по-малко време. Знаеш ли, че замайването, акушерската ръка, тръпките, игличките и вибрациите, чувството за дереализация и деперсонализация, подкосяването на краката и т.н. и т.н. идват от хипервентилацията, която без да съзнаваш, си причиняваш с напрягането на диафрагмата и гърдите си, което води до плитко ускорено гръдно дишане?!? С усвояването на една връзка между съзнанието и тялото ти в процеса на мускулна релаксация, пренесена в ежедневието ти, ти се научаваш съзнателно да управляваш телесните си стягания и блокажи. А това ти дава възможност да се научиш да дишаш пълноценно - освен с връхната част на гърдите си, също и със стомаха и диафрагмата си. Тогава телесното ти налягане, което при ПА се акумулира само в горната част на тялото и главата ти, се разпределя равномерно и в долната част на тялото ти и в цялото тяло! Цялостното дишане уравновесява нивата на кислород и въгл. двуокис в кръвта ти и успокоява голяма част от телесните симптоми на ПА. Можеш да си помогнеш и с дишане в хартиена кесия. Дишането и релаксацията са чудесни инструменти, но са само помощни средства - бастунчета! Основното отново е отношението ти! Отношението към замайването, тръпките и т.н. Нужно е да ги приемеш като нещо напълно безвредно, неутрално и дори приятно! Да, дори приятно! Защото йогите например чрез дишане си причиняват точно същите телесни процеси, но ги преживяват с чувство на духовно блаженство! Защото ги приемат за носещи им блаженство и разширение на когнитивния им потенциал! Изпълнявай релаксацията и пълното дишане, но едновременно с това обикни замайването си, обикни дереализацията и деперсонализацията си, обикни треперенето и игличките, изпотяването си, обикни горещите си и студени вълни! Те са такива, за каквито ги приемаш! Сами по себе си са просто неутрални и абсолютно безвредни телесни реакции! Защо да не използваш повишената си телесна и емоционална чувствителност и да я приемеш за нещо чудесно?! Чудесно, защото имайки я, притежаваш рядката възможност да преживяваш света по много по-дълбок и духовен начин от обикновените и по-грубички от теб хора! Защото ако имаш ПА, със сигурност си дълбоко чувствителна и творческа натура! А телесните симптоми на ПА са един добър трамплин за разширяването на творческия ти потенциал. Просто ги приеми за такива! Обикни ги! Те събуждат в теб нови нива на когнитивно функциониране. Когато изпиташ дереализация и депрсонализация, зарадвай им се. Отпусни се в тях и усети блаженството на временното откъсване от света и егото си. Никой никога не е полудял или умрял от ПА. Когато така приемеш дереализацията, вместо да се бориш с нея и да се напрягаш още повече, тя е преживявана като носещо радост преживяване. А парадоксът е, че именно когато приемеш и обикнеш истински тези си телесни и психични преживявания, те се случват с далеч по-малка сила и продължителност! - Страх от загуба на контрола и мнението на хората - ПА са реалност. Те са нещо напълно нормално. Ако имаш чувствителна кожа и слънчева алергия, нима е нужно да го криеш от другите? Ако имаш бемка на бузата, трябва ли да я криеш? Не, нали! По-добре да превърнеш това, което имаш, в предимство! Това, че имаш ПА означава единствено, че си дълбоко чувстващ нещата, чувствителен и долавящ фините нюанси на живота човек! Гордей се с това! Разкажи за паническите си атаки на колегите си, на шефа си, на приятелите си. Направи ги обществено достояние! Гордей се с тях! Заяви себе си такъв какъвто си и се гордей със себе си! Когато обикнеш паническите си атаки, когато обикнеш самият им корен - страха от тях, ти ги овладяваш в огромна степен. Те се трансформират в творческа, социална и професионална амбиция! Виж звездите по света и в България. Виж ТВ водещите на предавания. Виж всички успели хора! Всички те са превърнали всеки свой "недостатък" в предимство и обект на харесване от другите! Когато се осмелиш да заявиш публично съществуването на паническите си атаки и смело говориш за тях, страхът от мнението на хората изчезва. Защото уважаваш достатъчно себе си, за да се приемеш такъв, какъвто си и да се заявиш в този социален свят с точно тези качества и преживявания, които имаш! Когато споделиш, може да спечелиш критика, но със сигурност ще спечелиш и подкрепа! Критиката е толкова нужна, колкото и подкрепата. Приеми я спокойно - защото се приемаш и си вярваш! При ПА по презумпция имаме едно силно защитно желание за контрол, чрез което човек се опитва да пребори страха си! Както вече разисквахме, това е най-сигурният начин да усилиш страха си! Това желание за контрол, ако е носено дълго време, става част от характера ти и се проектира във всяка житейска сфера. А това те прави ригиден и напрегнат, нещастен и консервативен. Слабите се стремят към ред, а силните управляват хаоса! Бъди силен! Ти имаш право да грешиш - това е човешко, защото само така се учиш от грешките си! Относно мнението на хората - тое толкова важно, колкото и мнението на блоковите стени по пътя към дома ти! Хората ще кажат всичко - и имат право да го направят. Да се съобразяваш прекалено с тяхното мнение обаче означава да живееш в един социален затвор със стени от страх и с пазачи - езиците на хората! Хората уважават именно силните хора, които смело заявяват себе си такива, каквито са! Да, ти имаш ПА - понякога ще ти се наложи да приседнеш и подишаш, да потрепериш и се поизпотиш - и какво от това? Това е част от теб - от твоята цялостност, която ти приемаш и обичаш! Обикни се! Знай, че си ценен и важен - такъв, какъвто си! Когато смело заявиш паническите си атаки пред колегите, приятелите, бизнес кръга си и с радост посрещаш евентуалните им пристъпи в присъствието на който и да е - именно тогава атаките ще се сведат до една минимална и дори приятно възбуждаща те и тласкаща те към постижения нормална тревожност! Просто една лека мотивираща те тревожност - нищо повече! Моят подход към ПА е когнитивна хипнотерапия. Това означава, че съчетавам ясните и рационални методи на когнитивната терапия с дълбинния, насочен към образното, емоционално мислене подход на хипнозата! Когнитивната част от терапията те учи как рационално да подходиш към стрелкащите се в съзнанието ти мисли от рода на "Ще полудея", "Ще умра!", "Нещо лошо ще се случи!", "Какво ше кажат сега, като ме видят такъв трепереш тези хора?", "Сега се разболявам сигурно!", "Сърцето ми ще се пръсне!", "Ужас!"... - и да ги реструктурираш, обориш. Защото в психотерапията се казва: "Чувстваш това, което мислиш!". Когато промениш мисленето си, променяш и емоционалната си реакция към ставащото! Хипнозата работи ядрено. Тя прониква в подсъзнанието ти, защото говори на неговия метафоричен символно образен език! Тя те учи да релаксираш и препрограмира когнитивните ти процеси, реакции, отношението ти, почиства психичното ти "мазе" и залага нужните ти спокойствие и самоувереност! Хипнозата е ключов метод при трансформирането на паник атаките! Хипнозата обаче се води от хипнотерапевт или поне се слуша като запис. За в бъдеще може би ще запиша подобни записи. - техника на „падащата стрела” – намиране на базисните убеждения. Представи си пред себе си една стрела от светлина, която започва във въображението пред очите ти и завършва надолу. В началото на стрелата, горе, стоят автоматичните мисли, за които говорихме! Към мислите се прилагат въпросите (В): „Какво ще стане ако (мисълта)?” или „Какво значи за мен (мисълта)?”. Въпросите се задават на подсъзнанието, на дълбокия ти емоционален живот. Когато тази техника бъде научена, за мигове стигаш до дълбоките програми в подсъзнанието си. Имайки достъп до тях, получаваш възможността да работиш с тях и да ги неутрализираш. Примери: Мисъл: „полудявам” -> В (въпроси) -> ще се изложа -> В -> хората ще ме погледнат лошо - > В -> отхвърлят ме -> В -> провалям се ->В -> оставам сама ->В -> глупава, слаба и излишна съм - трябва да се напрегна максимално никой да не разбере, че имам паник атаки и да се впиша на всяка цена .... Мисъл: получавам инфаркт -> В-> ще умра-> В-> не вярвам на живота си, не вярвам на тялото си, не си вярвам и трябва постоянно да съм нашрек и да контролирам всичко, за да се защитя... Тази техник априлича на прекопаване на психичната ти градина. Падащата стрела се спуска в психичната ти почва и вади на бял свят вредните програми. Така те могат да бъдат неутрализирани с помощта на здравия разум, връзката с реалността, оптимизма. 5) Десензитизация Съзнателно причиняване на панически атаки и обезстрашаване - това е много силен метод, който изисква смелостта ти, но който много бързо ще остави паническото разстройство зад гърба ти! Нарича се още десензитизация или десенсибилизация и е изпитана техника в психотерапията - научно изследвана обстойно. Когато си у дома, в спокойна обстановка (а още по-добре в кабинета на терапевт), започни обезстрашаванеточрез градация от действия - седни и започни да си представяш ситуациите и местата в които си имала панически атаки - представяй си ги ясно и живо. Ще усетиш как напрежението в теб расте и ще достигнеш примерно началото на паническа атака - тогава започни да практикуваш дишането (както е описано по-горе) с релаксацията, като отношението ти сега съзнателно е ПРИЕМАНЕ на ставащото. Повтаряй си избраното кратко утвърждение, с променено емоционално отношение на приемане (например: приемам, да става каквото ще, да бъде волята божия, доверявам се на живота си и т.н.). - когато ивестно време (примерно няколко дни или седмици подред) си правила визуализацията с причиняването на паническата атака (ПА), започни да си я причиняваш чрез действия - физически упражнения, които ускоряват сърдечния пулс, въртене водещо до виене на свят, учестено повърхностно дишане. Избери една от тези техники и я прави докато тя започне да причинява ПА. Тогава практикувай дишането, релаксацията и промененото отношение с утвърждението. През няколко дни стигай все по-смело и все по-често до това самопричиняване на ПА и практикувай методите по новия начин на преживяването и. Това води до една нова връзка между съзнанието ти и телесните симптоми - мозъкът и умът ти престават да ги считат за страшни, а просто за неутрални, прекратява се борбата зс тях (която ги увеличава) и самата паническа атака вече престава да се случва или поне се свежда до много по-лека. - съзнателно, като тренировка отиди на местата или преживявай ситуациите, където си имала паническа атака - тоест съвсем съзнателно отработи промяната в отношението си къмнея плюс техниките п дишане и релаксация в реална обстановка. Една алтернативна техника: ЯДОСВАНЕ - ако когато започне да се случва атаката си сама (например в колата или у вас), се ядосай. Започни да викаш и насочи агресията си към някоя възглавница или нещо друго меко -удряй я. Гневът е антипод на страха и неутрализира паниката! разбира се, тази техника може да се практикува само при подходящи социални условия и разбира се, съзнателно събуденият гняв се насочва смао към подходящи предмети (най-добре възглавница или легло и т.н.), но не и срещу човек! Пробвай горните методи! Повече можеш да правиш с терапевт - анализ на несъзнаваните ти характеристики, които те карат да бъдеш тревожна и препрограмирането им, хипноза и медитация и др. Желая ти успехи! Орлин Баев

Кое е нереално, Клаудия? Да имаш чувствително сърце ли?Toва възвишено ли е според теб? СПоред мен е най-ежедневното нещо, много далеч от всякакви религиозни глупости, догми, ритуали, философии, евангелистки звучащи молитви с "отчета" на облаци и небеца и празни приказки. Толкова е близко, че с епропуска. А и е потулено от слоеве други нещица. Не е лесно обаче заедно с достъпа до това дълбинно сърце и да трансформираш малкат аси личност така, че да му резонира. Това вече е титанична работа! За сладката и горещата - реакцията е ясна, а хотелските стаи евтини! Хайде отивам да си грухтя в кочинката!

Интуицията не е противовес на логиката и няма противоречие. Интуицията е сублиминално и многоканално паралелно процесирана логика. Съзнанието не долавя директно самите процеси на интуирането, но добре може да бъд еобучено да сърфира по него. Няма противоречие м/у логика и интуиция - могат да имат директна връзка и да се преливат едно в друго. При мен поне така става. Мислиш до предела на логиката, получава се като пускане на "стрелата на ума", която полита в интуирането - а съзнателният ум само черпи резултатите от него. Но противоречие между двете няма - поне не е добре да има. Могат да си пречат, както могат мъжът и жената да си пречат, а могат и да са в пълна кооперация! Как се пренасочва дрогирането на влюбването ли? Първо, аз съм постоянно влюбен в една вътрешна девойка, в Любовта отвътре, която ми е пътеводител и опора при всякакви обстоятелства. Тази вътрешна девойка е толкова мъдра, толкова красива и благоуханна като преживяване, че всички външни девойки бледнеят пред нея и са само нейни малки проекции. Имам допира до тази вътрешна девойка - до извора на Любовта, преминаващ през сърцето ми - поне оттам се преживява феноменологично при мен. Тази девойка ми дава много фина, приказна нежност, магична топлина, която осветява ума ми и укрепява волевите ми нагласи. Когато се задейства неврохимичната реакция на влюбването, подсилена от "кликването" с базови когнитивни схеми в мен, аз съзнателно наблюдавам процеса и си давам ясна сметка за него. И не само с логиката, но с цялостната си интуиция и осъзнаването, което преминава свободно от експлицитна към имплицитна когниция. Това, че в "любовта се давиш и губиш" е клише. Губи се егото, да. Който има само него, му се губи всичко и евентуално тогава през обикновеното влюбване може да се роди в него по-висшото съзнание на любовта. Който обаче с години е прокопавал канал към такова сърдечно съзнание, наблюдава пертурбациите на его движенията си от тази позиция - позицият ана този тих илюбящ вътрешен зрител. От позицията на това наблюдение на влюбването мога да реша дали да го удовлетворя физически или да го сублимирам, вливайки го в океана на голямата любов отвътре. Не ме разбирай погрешно, тя не е моя - само съм канал за нея... .............................................. Току що обясних, Дияна! За мен това не са само приказки и никак не са общи, ами ги чувствам тези неща и процеси директно. Това не пречи на малката ми персона да бъде литъл пийс оф шит, както обичам да казвам, да имам купища недостатъци и т.н. И, не виждам нещата или/ или - това е черно бяло мислене! Има и трета посока.

Като махнем временните битови напрежения, с : "Бъди щастлива! Аз продължавам напред!" .............. O, редактирам! Разбрах "ако половинката я връхлети" - горният ми отговор е за такъв сценарий. Ако мен ме връхлети, ще се насладя на самото чувство на влюбване, ще присъствам в него осъзнато наблюдавайки го, но не и давейки се в него. Според битовите обстоятелства и целите си ще го задоволя в реалността или не. Аз постоянно съм влюбен - във всяка тийнейджърка с хубави крака и гол корем. Или в привличащи ме жени. Преди време бих се постарал да удовлетворя такова влюбване. Сега по-скоро бих го трансформирал с помощта на самосъзнанието си, бих го впрегнал в целите си! Правя разлика между страстта на влюбването и любовта. Влюбването чувствам често, влюбчив съм. И сега го имам, но е по-скоро страст. То винаги е страст, но масово се бърка с любовта. На настоящия етап от живота и личностовата си зрялост, по-скоро го контролирам ипренасочвам - но не с битка или гърч, а с разбиране и радост! Относно "връхлитането" на любовта. Не чакам да ме връхлита! Сам скачам в нея и летя в нея. Имам я постоянно, дори и външно да се скапвам понякога. С времето сякаш прокопах един канал до нея, отвътре. Този извор не връхлита и не зависи от външни телца, обитавани от съзнания, т.н. хора. Той си тече постоянно - просто миг и си там, в него, обливан от сърдечната му вълна, пълна със светлина и тиха мъдрост! Леле, как ли звучи това... Но е реалност! Пак редактирам, оборвайки се частично и добавяйки това: влюбването, разбира се от страст нерядко прераства в любов и е свързано с любовт акакто страстта е свързана с нея. Такова влюбване е помитащо и сладко, да. Но в най-добрия случай е само стъпало, стъпчица към тази Любове, която споменавам по-горе! С години съм бил в такова влюбване...

Може би сте опитвала в погрешната посока!

Да, и аз съм си мислил за това. Че сегашният сив на ценности е преход за изграждане на нови ценности! Горе споменаваме това в диалога с Божидар. Да, може да си е вкъщи и да бъде фелдфебел, така е! Но все пак не толкова предпоставено често, колкото жената кариесристка. Защото домакинството е доста пасивен, казано в добрия, женски смисъл на думата избор. По-често такъв избор се определя, ако е правен доброволно (а ние за такъв само говорим) от по-женствено пасивна психика. Относно професионалното развитие на жената и ролята и като майка. Всяка крайност в разсъжденият ап въпроса е излишна. Естествено, че женатае преди всичко човек и личност и че има нужда и желание за творческа реализация. Има обаче и майчина роля и ако сърцето и е водещо, което се предполага от половата и роля, жената сама ще избере да отдели известен брой години за активното им възпитание! Сърдечната жертва е част от майчинството, при всеки биологичен вид - тези няколко години се явяват една нормална, заложена от природата на сърцето и природата на пола жертва в името на поколението! За възпитанието: да, майката домакиня може да разглези децата и да ги направи зависими, ако е твърде много над тях. Но това не е задължително. Децата се учат не от поученията, така е, но от поведението и присъствието, от излъчването и характера на родителите си. Една майка домакиня със интегрирана и спокойн апсихика, с любяюо сърце неминуемо залага дълбока базова сигурност с присъствието си в децата си. А майката кариеристка, от друга страна, по-често е фиксирана в разума, в целите си, в постиженията и е далеч от сърдечността си, която е потиснала (има изключения, но това по-общият случай). А постоянната и липса залага пропастта на неувереността в децата. Или на агресивното поведение като компенсация на неувереността. Така мисля!

Така е! Но ние сме, които определяме как да употребим този катарзис. Дали да го превърнем в необходим и полезен, или в тотално размазващ ни. Това важи както за индивида, така и за цялото ни общество като сбор от индивидите в него. ...... Илияна, влюбването е просто автодрогиране. Приятно, но имащо общо с Любовта колкото и надрусването с хероин! Нещо чудесно е, разбира се! Но наистина спрямо Любовта е като проститутка пред сърдечна партньорка. Изпразни ли хормоналния си и проективен потенциал както посетител при проститутка изпразва хормоните си и зейва "една различна реалност" - но не тази на кастанеда, а на хрмоналния срив, който превръща възприятията в дразнещи и сивички...

Обикновено логиката няма връзка с "хитрите несъзнавани модели" и затова без да иска ги преповтаря - те я предпоставят, мотивират, тласкат я. Когато обаче връзката между съзнание и несъзнавано е постоянно отворена и течаща диада, логиката е вече проява на едно разширено самосъзнание. Естествено, че второто! По-долу Диди също засяга тези въпроси! Това е израз на прекомерната фиксация във вторичните, разумни ценности, в трябва, в правилата, във външното знание. И откъсване от първичните, сърдечни ценности, от любовта! Всъщност е добре да са в баланс! Главата и сърцето, мъжът и жената! И зад двете, зад "искам" на желанията и "трябва" на разума, стои мъдростта и любовта на сърцето! Правилата в мъдрите книги не с анякакви наложени догми, защото насила "Така Трябва"... Те идват от естествените правила на Вселената. Според мен, де...

В Б-я раждаемостта на българчета е малка. Но това е в контраст с глобалния бум на хората. Затова съзнателният и хуманен контрол над раждаемостта си е съвсем на мястото за съвремието ни! Ако не е за Б-я, то за цели континенти като Африка и Азия е! Съзнателен и човечен контрол обаче! Постигнат преди всичко чрез образоване и залагане на вътрешна локализация на контрола на раждаемостта в масите - тоест съзнателност. Не са нужни васектомии, хормони и пр. Отдавна има предпазни средства. Има и духовност, която препоръчва по-целомъдрен живот. Има и методи за съзнателен контрол над еякулацията от мъжа. Държавните политики по ограничаване са доста насилнически и нехуманни. Затова правилното решение е развиване на съзнателността! Предпоставка за това е образованието. Правени са научни социологични демографски изследвания. Има пряка корелация между по-високото образование и по-нискат араждаемостг в глобален план!

Ако има бягане от нещо или битка с него, то със сигурност ти се стоварва на главата, така е! Затова редом със съзнателните избори се иска смирено отношение и мъдър поглед и върху другите възможности. В контекст ана темата това значи, че когато осъзнаваме психодинамиката си, която всъщност гради семейните ни ценности и съзнателно избираме дадени опции в избора на партньор, е добре изборите да не бъгат реактивно бягство от вътрешен модел. А съзнателен избор, пълен със смирено и меко трансформиране на себе си в желаната от самосъзнанието, свободната воля посока. ... Какви семейни ценности имаме? Например: - Вярност - Взаимно разбиране - Съзнателност в партньорите и уважение на различията - припокрива се с горното комай - Семейна цел - следване на разгръщане на духовния потенциал в партньорите и децата чрез семейния живот - Семейни битови и професионалнби цели - сравнително хармонично взаимодействие между професионалните цели на партньорите и приемането им Всъщност, Носрат Песешкиян (Аллах да го прости, отиде си скоро), създателят на позитум психотерапията, има какво да каже по въпроса: - взаимодействие<br style="font-family: Comic Sans MS;">- разпределение на труда<br style="font-family: Comic Sans MS;">-справяне с конфликти<br style="font-family: Comic Sans MS;">-граници и лично пространство<br style="font-family: Comic Sans MS;">- връзки с хора извън семейството - семеен ПР<br style="font-family: Comic Sans MS;">- Точност, порядък, справедливост или владеене на хаоса<br style="font-family: Comic Sans MS;">-Чистота <br style="font-family: Comic Sans MS;">-Подчинение и доминиране<br style="font-family: Comic Sans MS;">-Учтивост, любезност в и извън семейството и честност, откритост<br style="font-family: Comic Sans MS;">- Честност/ откритост или прикритост и интриги - любезност, дипломация<br style="font-family: Comic Sans MS;">- Вярност - физическа, емоционална, духовна - разбирания за нея. Граници на верността. Затворен и отворен брак.<br style="font-family: Comic Sans MS;">- Фокус в постижения, планиране и цели на всяка цена или фокус в процеса<br style="font-family: Comic Sans MS;">-Пестеливост или "широки пръсти" <br style="font-family: Comic Sans MS;">- Парите - общи или лични<br style="font-family: Comic Sans MS;">- Благонадеждност и взаимно разчитане<br style="font-family: Comic Sans MS;">-Любов, внимание, време отделяно на другия - до каква степен, колко и как?<br style="font-family: Comic Sans MS;">-Степен на търпимост и нагаждане<br style="font-family: Comic Sans MS;">-Следване на модел, учене и гъвкавост или инат<br style="font-family: Comic Sans MS;">-Сексуалност, нежност - колко, как, къде, сексуална дистанция, студ или гушкавост...<br style="font-family: Comic Sans MS;">-Контакт, проксемика - емоционален и телесен контакт и степен на близост<br style="font-family: Comic Sans MS;">-Вяра, религия или научна скептика - съвместимост ............................. някои форми на партньорство: Партньорството като: - Съюз - обединение срещу тегобите на света, икономически съюз, емоционален съюз, морален съюз срещу хорското мнение, съюз даващ сигурност при работата за обща цел... - На всяка цена - спазване на традицията, подчинение на мнението на родителските семейства и обществото. Семейно оковаване на всяка цена. Следване на дълга на традицията, родителските очаквания и т.н. - Избавление - бягство от трудностите на родителското семейство. Често след време избягваните, но интернализирани родителски характери, конфликти и поведения се проявяват в собственото семейство. - Двоен сляп опит - партньорите са привлечени един към друг от несъзнаваните си схеми. Получава се "кликване", разгаряне на привличащо влюбване. Когато проекцията на влюбването отмине, се осъзнава в по-голяма степен реалната личност на партньора. - Менторска помощ - например при отношенията между млад индивид от мъжки или женски пол и зрял такъв, по-възрастен. Получава се несъзнавано заместване на майката/ бащата с любовник/ ца или съпруг/а. Когато покровителствуваната личност израстне емоционално, се появява нужда от промяна в отношението и поведението и на ментора. Ако това не се случи, има опасност от разпад на връзката! - Сделка - много разпространена и често устойчива форма на партньорство, основаваща се на постигането на взаимно изгодни цели и интереси! Поради липсата на илюзиите, диктувани от несъзнаваните идеалистични разбирания за семено функциониране, личността на партньора бива приемана адекватно реалистично и в по-голяма степен такава, каквато е. - Наука - трудно постижими опити за научен психоаналитичен поглед на собственото семейно функциониране - обикновено частичен, изкривен, пристрастен и манипулативен. - Учтивост и благодарност - поради несъзнаваните си схеми за изкривено получаване на щастие през нагаждането към "важния' друг, личността встъпва в партньорски взаимоотношения като начин за изказване на благодарността си - чрез секс, угаждане, подчинение. Трудно казване на "НЕ". Могат да бъдат задоволявани родителски очаквания или собствените вътрешни интроекти на тези очаквания. - Желана мечта - изключително имагинерна форма на партньорство, в която изборът на половинка във връзката се прави в следствие на проективната идентификация, проецираща определени романтични очаквания върху партньора и очакването те да се случват. Ако личността не бъде анализирана и не осъзнае психодинамиката на случващото се, конфликтите и желанието за разделяне са сигурни! - Разтоварване и задоволяване на нагона - партньорът, обикновено от мъжки пол, встъпва в партньорството, намирайки в него сигурно според него място за периодично и постоянно задоволяване на нагона. Очакванията за връзката са нереалистично свързани единствено с разбирането за взаимоотношенията като носещи удоволствие, но не и отговорност и грижа. - Сигурност, защита, равновесие - човек вкопчва емоционално недиференцираната си и несигурно привързана личност в тази на партньора, поставяйки му свръхвисоки изисквания за внимание, грижа, присъствие, близост, отдаденост и емоционално вплитане. Губи се персоналната независимост и здрава проксемика - дистанция, лично пространство. Вкопчването, което в началото на връзката се харесва от партньора, с течение на времето натежава... Когато патньорът поиска лично пространство и здраво увеличаване на емоционалната и поведенческа дистанция, вкопченият партньор често реагира с психосоматизирана болест, която цели задържане, сближаване. - Собственост - партньорът се преживява като сигурно присъстваща собственост, винаги на разположение на прищевките на личността.

Много точно казано и отразява и моето мислене! Просто замени думичката бог с Вселената и всичко си идва на мястото. Поне за мен. Ти сам отговаряш. Свободна воля, която съвпада с волята на Вселената. Не ме притеснява. Напротив, привличат ме и ме възбуждат жените амазонки, бъркат ми много дълбоко в когнитивните схеми. Защото задействат образа на контролиращата ми властна майка. Тъй като го съзнавам обаче, съзнателно избирам да надрастна този образ в себе си и съответно в семейния си избор на половинка. Пиша лаконично, но открито...

Благодаря! :)