Орлин Баев

Същият няма да станеш. Далеч по-цялостен, щастлив, смислен, не по детски, а сърцато смел и обичащ. Вече вървиш в посоката. Човекът, към когото си се насочил, ще помогне с лекота!

Това е. Супер! Съдействай на колегата - нещата се променят в рамките на броени сесии значително и осезаемо. С любов, идваща през смиреното доверие, в молитвеното и медитативно приемане, което вече започваш да усвояваш. Тогава любовта протича, заявяваш се спокойно пред себе си и света. Съответно, външните промени се случват закономерно.

На вторичните печалби на статуквото, което рационализираш във върл рев, пасва да е "обречен" - така е удобно. Вътрешните пътища за справяне са не само налични, но задължително разкриват ниагари от смисъл и щастие. Тогава външните промени се случват с лекота. Но, в зоната на комфортното жертва мислене, тинята е някак си своя си... Да не давам впечатление, че те критикувам, Не, казвам че е лесно да промениш нещата. Старите модели те объркват, крещят отвътре като песове по луната на статуквото. Всичко се променя - не си тези програми, повече си. Помагай на терапевта ти да ти помага да си помагаш активно, интелигентно и постъпателно!

Умишлено оставих само здравата част от думите ти - тя и ще ти помогне.

Волята е свобода, а не толкова инатлив напън. Преодоляването на това, което оковава, води към свободата. Трансформирането на страховете е старт. Освобождаването от зависимите навици, вече същностно в развитието на волята. Като цяло обаче, волевият човек, живеещ от его позиция, не е приятна картинка. Толкова е и волеви - себеналагащ се, да. Същинската воля е свързана с живота от позицията на Човека, с пътя на любовта, водеща до мъдростта, която освобождава,.

След час ще се виждам с Димитрина... Не мислиш ли, че нейното мнение за състоянието ти е валидно?!

Имаш да учиш явно, процес е. Съвети тук не даваме, а и в кабинетите си, директни такива, рядко. Има общи принципи, но всичко е лично, а рабоата също е индивидуализирана според това какви урци имат да се учат. Това, което виждам в думите ти е, че отношението ти към голяма част от теб е като към нещо външно - искаш да се махне, пробваш да я натикаш в дън гори тилилейски. Когато посоката е оцялостяващо прегръщане, това не е самозалъгване - "да си го кажа или опитам, за да се махне гадното преживяване". Не, нужно е да е истински смирено приемане - на фона на цялостно себепзнание, свързване на точки, учене. Не е механика, не е хапче. Точно така. Всеки от нас си има стил, подход. Разчитай на терапевта си. Че имаш да учиш, имаш. Че имаш да превръщаш мрънкане в благодарно учене, имаш. Ще се случи - съдействай му активно!

Да се дава е добре, когато е търсено, иначе няма ненаказано добро ,превръщащо се в зло, когато е неискано. Да се самосъжалява човек, означава да изнася отговорността навън, поставяйки се в позиция на жертва, обвиняваща тялото си, съдбата, психиката, несъществуващаа случайност и т.н. Случващото се като симптоми си има причини както възприятийно-отношенчески, така и характерови и е напълно закономерно, когато се проследи. Неврозата мъчи, когато човек не се учи от нея. Когато го прави, е просто добра работа по себе си. Честно казано, знаем какво изживява човек с натрапливи мисли... Добра шегичка... Излиза, че страхът е нещо външно, атакуващо невинната жертвичка. Мислех си, че е продуциран от погрешното възприятие на собствените характерови вярвания, продуциращи нормални автоматични мисли, превръщани в натрапливи именно от невежата им интерпретация... Но сигурно съм се объркал, а боят със сянка наистина е чудна идея за увековечаване на едни нищо и никакви в началото, нормални мисли, превръщани от незнанието в натрапливости... Още малко и ще почнем да съжаляваме... Да, но съжалението не е нищо повече от страха "да не бъда и аз така" и няма нищичко общо с любовта. Затова предпочитаме да обичаме, докато сме безжалостни към невежеството. Ако хирурзите съжаляваха ненужното за организма, едва ли биха си вършили работата. Та така...

Много точно и цвнно, По принцип, но и изразяващо характеристиките на човека с п.а. Благодаря!

Понякога единият спорт е достатъчен... Има обаче цялостен процес на вглеждане зад симптома, осъзнаване и общуване с наличното под него, за да бъде преобразувано от невротично, в здраво. Не е механично количествен, а съзнателно качествен процес.

Защото над 7 е нужно не да се справяш от его позиция, а да се довериш. А това вече не е техника, а скок в пълната липса на контрол, с отношение на смирено доверие, провеждащо приемането на любовта. Приемане, осъществяващо един качествен скок в теб. Когато загубиш его конрола, се ражда самообладанието на сърцатата ти храброст. Възпламенява се куражът ти. Думата кураж идва от френски -етимологията ѝ идва от сърдечен устрем. Приемайки се напълно слаб и провален в молитвеното и медитативно притихване, на което невротичното преживяване само те учи, а психотерапевтът единствено му помага - само тогава самосъзнателният ти център се прехвърля в един дълбоко вярващ си не от его напън над страх, а от присъствието в потока на любовта човек. Преживелищно е простичко и красиво. Его умът може да насочи с метафори към това преживяване, но само през смиреното си притихване, да го проведе. В зен се казва: "Отмести се, за да минеш!"... . Виж в статията от линка. Страхът под замайването наистина ти е приятел. Не е целта с техника да го замажем или спираме, а с или без техника, да извлечем добрите му послания. Защото е прекрасен посланник на любящата ти смелост, на целостта ти!

Това, че осъзнава, е много важно начало, но само начало. Потърсете групи на 12 стъпковата програма. Освен за алкохол и дрога, имат и за хазарт. Доколкото знам, това са им трите насоки. Безплатни са. Успехи!

За Дупница не знам. Но квартал на Дупница е София, а там има неколцина действително успешни колеги! Въпросната лекарка не съм чувал - нали ставаше дума за психотерапевт...

Само тичането важи, да. Мери се разстоянието, като постепенно се цели да се постигне за добро време. Примерно 10км. за час. През ден е ок. А другият ден може друго - оптимални са 4-6, средно 5 тренировки седмично. В началото е нормално да заболи някое сухожилие, да има мускулна треска и т.н. Просто се внимава да не се пренатовари болящоо сухожилие, но се продължава. Ако се усеща менискусът, че се обажда, внимателно - загрявката преди това е задължителна - коленете в кръг навън и навътре, клякане и изправяне на пръси и пети и т.н. - загрявката е нужно да е поне десет минути и тя самата да поизпоти -лицеви, джъмпинг джекс, коремни, разтягане... Това означава, че първо, нямаш навик за усилено спортно натоварване, второ, че организмът ти започва да се опитва да се нагоди, като вместо да е изгорен адреналинът, ръси повече. Трето, това е нормално и когато натоваванео е редовно, се получава цикъл. Адреналинът изгаря, почивката е качествена, но се появява нужда, вътрешна потребност от редовност в спорта. Чисто механично, тази редовност изгаря адреналина. Но, не е само това. Създава се въпросната нужда от редовното му преобразуване чрез спорт, но и се акумулира емоционалното усещане за харесването му (на адреналина->зад него страха->оттам съзнателната работа по преобразуването му)! Тук влизаме в психиката, отвъд механиката. Като четох новата ти тема, в мен се създаде представата за някого, напрегнал се усилено, за да избута нещо в себе си, заловил се за вншна логика, рецизност, механичност... Казвам ти това, защото е част от насочването, което правим тук. Симптомите - нарочно ги усилваме парадоксално и свикваме с тях не механично, а защото естествено ни водят към сраховете под тях, които съзнаваме и вече обичаме. Техники за преобразуването им може да има много, но сами по себе си са безплодни, ако липсва осъзнаването, премахването на бариерата съзнание-подсъзнание и отношението на сприятеляващо приемане. Да, спортът е много важен. Причината, поради която настояваме з анего обаче не е единствено в механиката му, нито се фиксираме механично в едните симптоми.

Здравей! Мнението ти е хубаво, казва много. Реално изразява професионалните изкривявания, през които веднага се тръшва диагноза, при това тежка, напълно неоснователно и ятрогенно (тоест психически зловредно - това, което си преживяла) и липсата на умения за ефективна психотерапия... Да, когато се разчита основно на хапчетата, усилието да изучиш няколко школи, няколко хиляди техники, да опознаеш самия себе си цялостно, за да можеш да водиш хората до там, докъдетосамият ти си стигнал - това става излишно. Прекалено е трудно, а изписването на химия така просто... Вече знаеш, че имаш да решаваш един нищо и никакъв страх. Просто продължи с Димитрина и скоро ще се радваш на живота си! п.п.: промених имената на спосменаваните лекари с Х и У. Имам едно правило: за колегите или добро, или нищо. С уважение и сърдечност, Орлин

Релапсите са част от пътя. Никой не успява от раз. Когато продължаваш, чистите периоди се увеличават, а връщането назад става все по-рядко, докато съвсем се загуби. По-горе ти дадох линк към видеата на човек, минал по този път - гледаш ли ги? Има и много други. В сайта yourbrainonporn.com можеш да прочетеш много по темата. Кликни в нета за nofap и ще излязат много мотивиращи клипчета на справили се. С нищо не са повече от теб - ще се справиш!

"Страх от гадене и повръщане... леко ми стане лошо,ставам страшно уплашена... Всеки месец в околоменструалния период имам гадене,което ми докарва паник атаки.Дните преди това живея в страх....Нямам много приятели...отново вкъщи,сама.Празно ми е....не виждам нещо,което да ме прави истински щастлива,...нямам радостно очакване за каквото и да е,събуждам се и живея ден за ден...не искам да живея така,нещо не е както трябва,но не знам какво...Как да го променя,страхувам се от това и не го искам.Успявам да изплувам,хващам се за нещо,което ми дава мотивация и после пак се връщам тук...Питам се каква може да е причината,първо не вярвам на никого,гаджето ми ме заряза,баща ми след развода с майка ми си намери друго семейство,той е егоист и винаги поставя себе си пред другите,винаги ще избере всичко друго,но не и мен.Не мога да разчитам на него.Майка ми си има друг мъж,нямам дори телефонния й номер,той е адски ревнив и има много странни правила там,които ако ви ги кажа няма да повярвате.И на нея не мога да разчитам.Поставена съм пред кръстопът,дали да замина за София,където да започна работа,ще имам възможност за нови контакти,за напълно нов живот.Но не съм сигурна тази огромна промяна...в моя град-аз съм от малък град, контактите ми се свеждат до няколко души,никакъв социален живот,като се замисля за сивия и скучен живот,който цари тук,се депресирам още повече,но пък имам добра възможност,сигурна позиция...сигурност имам...Не ми се започва нова връзка,но се чувствам притисната,времето тече,а аз трябва да си намеря мъж,в този малък град обаче...сигурно ще си остана сама..." А повръщаш ли наистина или си е просто страх? Тялото говори, на неговия си, символичен език. Гаденето и повръщането около цикъла, говорят, че те е страх от присъствието ти в този свят като съидателна женственост, като женска енергия, гади ти се от външната ти, породена обаче от вътрешната ти, психична ситуаация, искаш да ги повърнеш, но не смееш. Искаш да се махнеш от града, от самотата, от лкпсата на приятели и възможности, да потърсиш нови, да промениш нещата, но не ти стиска и извиняваш липсата си на смелост, силни цели, любов и смисъл, с привидна сигурност, а всъщност, самооковаване. Самотно ти е, потискаш се, празно и безлюбно ти е в този град, да. Но усещанияа ти за външната ти ситация, отговарят на вътрешните ти. Не промяната е огромна - не София или Австралия (примерно...) са далеч... Чувстваш се несправедливо предадавана, изоставяна и наранявана. Трудно ти е да се доверяваш, струва ти се, че задължително ще бъдеш наранявана, отхвърляна. Личността и поведението на баща ти живеят в теб като мъжки образ - нараняващ, егоистичен, нехаещ за теб. Отношението към самата себе си като жена, е самонеглижиращо, не се обичаш... Това са само част от нещата, които прозират в писмото ти. Животът работи така, че каквото живее в нас, в подсъзнанието ни, но не го виждаме, или се досещаме, но отвръщаме глава и не го преработваме, ни се дава като външно, житейско-социално преживяване. Каквото било в семейството ти, било. Сега преживяванията от порастването ти живеят в теб самата като собствени психични модели. Докато не трансформираш вярванията си за несправедливо предателство и егоистично изоставяне, повлияващи себеприемането ти като жена и самооценката ти като личност, ще ги преживяваш в живота си. Да ги виждаш и осъзнаваш, е първа стъпка. Дори и тогава обаче пак може да се случват в живота ти, на принципа на самоизпълняващата се прогноза - така се държиш автоматично и такива сигнали даваш сублиминално, че да се реализират вярванията ти. Има път по промяната на тези програми, има и гидове, които да те водят по него. Пътят се казва психотерапия, а водачът, психотерапевт. Върху симптома и отншението ти към него бързо може да ти се повлияе с психотелесни, нлп и хипнотични методи, което ще фасилитира и по-цялостната работа по промяна на убежденията и залагането на адаптивни. С писането ти тук, животът те води към това да промениш нещата, да скочиш в тази вълшебна промяна, да се заобичаш! Има път! С лекота ще намериш работа в по-голям град, в който има такива добри водачи!

На колко сте години, имате ли деца?

Една централна причина, поради която човек си струва да се роди и живее в България, е докосването до величието на Учителя и учението на всемирното братство, преминаващо през него. От огромното богатство, предадено на езика на малка България, цялостната визия на читателя може да извлече ключови психологични и приложно-психотерапевтични принципи. Това и правя в братската терапия, част от естествената психотерапия.

Означава да поставяш здравите си граници самоуверено толкова, колкото и приемаш безусловно - защото любовта има две лица. Женско, прегръщащо меко и мъжко, казващо спокойно НЕ, решително. Когато човек така обича, е свързан както с реалността социална, така и с по-широката, тази на разумния Живот. Тогава харизмата му/ ѝ, е осезаема, което дава силни послания на всеки наоколо - подсъзнанията ни са свързани директно и предаването на информация помежду им е мигновено. Когато обичаме смело, страхът отстъпва и поради факта, че се ражда осъзнаване на синхроничната неслучайност на миговете от живота ни, както и свързаността и единството ни с Живота, част от тъканта на който сме. Страхът има някаква относителна роля в живота какъвто го познаваме, но в един разумен свят, на мястото му застава любовта.

Това е добър въпрос. Може би е добре да се сложи такава. Действително, преди години, комуникацията беше по-обстойна. Може би сме имали повече време. Благодаря за здравата критика - полезна е!

Да, книгите разширяват кръгозора, но и когнитивно реструктурират, лекуват, когато са качествени. Специално за окр, двете книги на Джефри Шуорц по темата: "Обсебен мозък" и "Ти не си твоят мозък".

Понякога, като чета някоя тема и се питам дали заглавието на рубриката "психотерапия онлайн" не е добре да се смени. Да, в началната тема обясняваме, че тук единствено даваме отговори в консултативна и терапевтична посока, а заглавието е само ориентировъчно. Но все пак... Споделям тези си размисли тук, понеже четейки, си казах - "тази жена има нужда от психотерапия. Поведенческа, хипнотична и фокусирана в решения по отношение на натрапливостите, която вече стига до дълбините на съществото ѝ. Но и по-цялостна, по характера," Извинението "нямам пари" в 90 и повече % от случаите се явява рационализация на всъщност липса на мотивация, в която стои оценяване на стратегическата важност на терапевтичната промяна. Разказаните случки от детството са ги имали повечето хора. Само допреди няколко години едва ли можеше да се срещне родител, който да не вмени вина, когато види детето да мастурбира или да си играе на "чичко доктор" с друго дете - познаията бяха по-малко. Практически няма дете, което да не мастурбира. Въпросът е, че вие сте реагирала със силна вина и срам, която реакция вече е била предразположена във възпитанието. Както и сте ги задържала. Нещо, което далеч не всеки прави. Сега, както почнах, или се продължава с психотерапия, в която в рамките на минути всичко се вижда ясно, или с общи насоки. След пет минути ще съм зает с това да помагам на оценяващите психотерапията с благодарност. А тук, просто насоки... Имате характерови предразположености, фиксирали се в секса. Работейки с окр-то ви, вече голяма част от тях се преобразуват до асертивни, себеприемащи, до разширяване на съзнанието до едно прегръщане на сенчиците. А в малко по-продължителен и цялостен психотерапевтичен процес, в работа по характера, се извличат позитивните му потенциали. Ставате щастлив човек!

Всичко е лично... Общото правило е, че в периода на чистенето, най-добрият вариант е напълно без, за около 2-3 месеца, за да се възстанови мозъкът донякъде. А след това, вече нормален секс, при отоадане на порното. Хората споделят, че когато през тези трите месеца правят секс, по-лесно се подхлъзват обратно в зависимостта. След тях, вече има известна устойчивост, свобода от навика и връщането към нормалната сексуалност е напълно на мястото си.

Промених заглавието. Успехи с парадоксалното намерение, водещо към смиреното доверие, провеждащо любовта. Тя вече разрешава нещата - не механично обаче...