Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Орлин Баев

Психотерапевти
  • Общо Съдържание

    6027
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    264

Всичко добавено от Орлин Баев

  1. Да, пиеш си лекарството, предписано ти от психиатъра, докато започнеш психотерапия с психотерапевт! Тогава вече той ще те насочи! За двете нлп практики: бих искал да ги правиш съвсем небрежно, дори да бъркаш понякога, да импровизираш понякога. Не се шегувам! Имаш нужда да се научиш да грешиш и да приемеш, че е нормално да се греши понякога, че грешките са просто нормални долинки по пътечката към следващия връх в живота ти! Обърни внимание, че в практиката за руминейшън целта е увеличаване на свободното 'пространство" между мислите, на онова тихо и радостно състояние на релаксиран ум, пълен с интуиция и светло блаженство!
  2. Да, така правят психиатрите! Имат си работодатели - големи фармацевтични компании, на които те се явяват продавач-консултанти... Това да твърдиш, че лекуваш психики, а да дрогираш човека, третирайки го като механзъм, на който е нужно да се добави вещество, неглижирайки цялостната му личност си е живо безумие... Разбира се, има и изключения сред психиатрите - ето Тодор Първанов (хип) е такова изключение!
  3. Да, много добре си се обрисувал! Дълбоко заложени в несъзнаваното убеждения за нараняване, изоставяне, неглижиране, злоупотреба, успоредно с такива за подчинение, "гълтане", съобразяване, жертва на другия. А всичко това на характерово ниво компенсирано от свръхконтрол, перфекционизъм, негативизъм, нащрек, постоянна борба и битка. Борба всъщност срещу собствените комплекси, собствената сянка. Наистина, една цялостна работа може да бъде свършена с психотерапия. Както директно по натрапчивото мислено предъвкване, така и по цялостната личност! Бих искал засега да ти предложа тази и тази техники за самостоятелна работа с натрапчивото мислене и гореизброените страхове. Страхове, до които можеш да се доближиш и оработиш само когато отпуснеш контрола! Сигурен съм, че ако започнеш да практикуваш тези две техники - ще имаш добър прогрес със състоянието си. Пиши отново след 10-15 дни редовна ежедневна практика с тях - но лежерно, на игра!
  4. Уау, наистина интересно! Милена Цветкова направо разкъсва целия воал от вулгарен тълпизъм, скупчен пред телевизорите, невероятна е: "Първо, четенето е асоциална дейност, извършва се усамотено, реализира се невидимо (в черепната кутия) и поради това е неконтролируемо. Читателят е почти невидим и за какъвто и да е социологически поглед поради обстоятелството, че задълбоченото пълноценно четене е процес на самообщуване. А комфортната среда за самообщуването е «социалната изолация». На всичко отгоре четенето представлява загуба на социално време и на интелектуална енергия на обществото, следователно е социално неефективно. В доклада на ЮНЕСКО за Международната година на книгата през 1972 г. се установи, че за Третия свят четенето все още се смята за срамно, престъпно и укорително действие. Африканската общност осъжда акта на индивидуалното четене, отделянето на човек с книга в ръка от непосредствено обкръжаващата го група се разглежда като подозрително и се усеща като заплаха за целостта. Едва ли не четенето насаме е грях, подобен на онанизма. Днес и в най-либералните общества съществува аналогичен страх. Просто четящият човек е загубен за хищните манипулатори от външната среда. Оттук произтича и третият повод за страх и прикрита ненавист към читателите: четенето е безотказен филтър срещу риторични и аудиовизуални манипулации. В дейността четене индивидът има време да култивира и упражнява своето критично отношение, да оперира с информацията деструктивно, да прави дисекция на мненията, да сравнява, съпоставя, разобличава. Четвърто, четенето е подривна дейност. Подривна за стереотипите и властта, за всички познати и непознати тоталитарни концепции умствена практика. Четящият култивира у себе си склонност към противодействие, анархизъм, самочувствие, оптимизъм и информационно превъзходство. Човек чете, не само за да е различен от другите, не само, за да е оригинален, да е винаги над тях. Той чете, за да преодолее границите на тълпите, формирани пред телевизионните екрани, за да разцепи единодушието в масата, да разкъса едновременността и преходността на телевизионното предаване, веднъж завинаги оставащо в миналото. Четенето е и най-доброто средство за отклоняване на стандартизацията и вулгаризирането – все клонящи към тълпизма – свойствени на нашия високо технологизиран век."... Субтитрите от филма с Хитлер са върха !
  5. Усмихвам се, чудесна е паневритмията. Но не винаги.Някога дори радостта се проявява съвсем тихо, през една мъдра тъга - особено ако си козирог под сатурн... . Важното е да е естествено според мен. Не съм привърженик на маската на усмивка.
  6. Най ми харесват евера, мисли, красота, аум, обичта (радостта...) на земята - това, при което три пъти галиш земята с длани надолу, изгрява слънцето. Харесват ми повече.
  7. Това, което казваш за индивидуализма, важи в голяма степен и за мен. Предпочитам индивидуалните решения, избори, свободата. Сега обаче се уча да я имам и в колектива на обществото като цяло, при общуването, публичните прояви. Паневритмията ми помага в това! Както популярно се казва в Б-я, сам човек само за ...
  8. Предполагам, че с опита все по-малко неща те разконцентрират - свикваш. Тук на поляната в парка интересно защо комари няма, няма и мушички. Има хора, които тичат и зяпат, има подвикващи майки и собственици на кучета наоколо. Днес имаше точно до нас работници по градинката - косяха тревата точно на три метра с машина, подвикваха си. В кръга се усети известно вълнение, попогледнахме, поусмихнахме се и се продължи паневритмията на фона на цигулката и косачката ! А радостта и онова тихо присъствие на молитвеното настроение си бяха там. Мен повече ме смущават отношенията в кръга, когато не са хармонични - макар че и това е само трудност, уроче за преодоляване. А то става с разбиране и обич!
  9. Разбира се, че може да се включи будист. Или мюсюлманин. Или хиндуист. Защото братството е в централен ствол на всички тези малки клонки.
  10. Мислех си за такава тема, а се оказа, че имало! Аз лично обожавам флейтата, но не обичам цигулка или пиано. Това си е мое мнение разбира се. Освен това ако е само музика без певец и ако не се досещаш някъде за думичките, се губи много - защото са като мантри, силни и добри, весели и разтварящи сърцето. Отскоро в кръга в който ходя идва цигулар - прекрасен човек, добър музикант... Като почнат обаче тези скърцания на тази скрибка... Аз съм сигурен, че живата музика е по-силна. А какво относно жив певец в средата на кръга? Колко чудесно би било това! Певец с хубав глас! Според мен гласът и думите са дори по-важни от инструменталното изпълнение. Затова ако няма певец, който да пее в средата заедно с музикантите, предпочитам запис - например на Симеон Симеонов. Симеон има прекрасен глас - води се тенор доколкото знам, но според мен си е по-скоро баритон. Просто ми резонира с душата!
  11. Да, така е - Калгари е на около четири часа, а Ванкувър на десетина - около 1000км. Селището е в провинция "Британска Колумбия", но на границата и и е близо до провинция Алберта. На 20 мин. с кола е от границата с щатите - с Монтана. Селището е близо до градовете Кранбрук и Фърни - на по 50км. и от двата.
  12. Казваш, има обяснение за преживяванията ти - какво е то според теб?
  13. Тези от клипа са си баш шимпанзета. И няма никаква инсценировка. Бронкс и Куиинс ряпа да ядат пред българчетата. Още когато аз учех, имаше такива изпълнения - въпреки униформите, утринната гимнастика, лозунгите. Имаше един учител по механика. Завършил в Чехия, голям знаещ. Да, но не умееше да води класа - качваха му се на главата, замеряха го с какво ли не. Пееше си сам, говореше си под носа, а в класа имаше децибели като на излитащ самолет. Когато искаше да остави някого на поправителен, просто влизахме в стаичката му след часа и го запшлашвахме - и пускаше всички да минат. Ужасно, да! Някои учители наистина не умеят да грабнат вниманието на учениците си, а резултатът е липса на знания и взаимни уроци по гангстерство вместо по преподавания предмет. Това е едната страна - учителят. Другата обаче са учениците. Дали едни япончета ще се държат така, какъвто и да е учителят им?! Дали ученици от шестдесетте в същата държава (нашата) биха се държали така при същата учителка? Сега културата е ниска, вече не се възпитава уважебние към по-възрастния, за разлика от преди. Уважава се грубата сила и налагане - поведение сугестирано от американската повърхностна "култура", зачитаща само силата, младостта и резултатите на каквато и да е цена. Според мен имаме нужда от култура на социалния си живот, култура на мсиленето и чувстването, духовна култура! Култура, която да бъде приоритет на държавна политика. А това силно би подпомогнало и семейното възпитание! Има нужда от селекция на филмите, н амедийните сугестии. Те са като храната - има нужда от информиран и съзнателен подбор. Влиянието на филмите, телевизионните предавания, интернет съдържания, лишени от културни и морални ценности, но пълни с примитивни сугестии, е огромно, без преувеличение.
  14. Обикни учителя си - един български клас в час по английски език. Като гледам този клип, се питам дали да ме е жал за учителката или за двуногите шимпанзета наоколо и - струва ли си? Питам се защо хората все по-упорито деволюират в голи маймуни и какво може да се направи?
  15. Много интересно обяснение и наистина ново. Ама бактерийки, а ... Като се замисля, основната работа в случая може да се свърши с хипнотерапия и нлп. Но от опитен специалист! И наистина не отлагайте, защото както казва хип, се образува праксис, който малко по малко започва да работи все по-самостоятелно... Имах подобен случай на мъж, който беше носил състоянието доста години. Беше станал вейка - не смееше да хапне. Аз се старая и обичам да се справям със случаите си - но не можах да му помогна. А и в периода, в който той ме потърси, не бях н вълна хипнотерапия, не бях учил още нлп и т.н. Та - в името на щастието си, не се бавете и намерете терапевта си! Мъжът, когото споменавасм по-горе, бе именно с диагноза "синдром на дразнимото дебело черво". Там е работата, че медицината наистина почти нищичко не предлага в случая и основната помощ се извърва чрез хипноза, при това колкото може по-рано! Важното е да разберете, че това се случва поради тревогата ви, която причинява останалото. А с тревогата работи именно психотерапията!
  16. Здравейте! Както вероятно се досещате, позивите за дефекация се причиняват от повишената ви обща тревожност и вероятно леки паник атаки. Вероятно по-скоро си мислите, че ще се изпуснете, отколкото да се случи наистина. Все пак имате сфинктерни мускули, които дори можете да поупражните. Когато имаме генерализирана тревожност, вегетативната нервна система се задейства силно - стомахът е силно инервиран, има си т.н. стомашен "мозък". Повишената тревожност задейства нервните окончания и се получават позивите за дефекация. Добавя се страхът от мнението на другите, от излагане, тоест социална тревожност. Вероятно по характер сте доста себеизискваща, напрегната, нащрек - а е нужно да работите по развиване на толерантността си, гъвкавостта си, безусловната любов към себе си, света и хората. Разбира се, с терапевт ще изследвате психиката си дълбоко и широко, ще осъзнаете психодинамиката си и в такъв контекст на самопознание ще намерите заедно решенията по неутрализиране на страховете ви! Тук, в това виртуално прстранство мога да ви дам само общи насоки. - Намерете терапевт, не се бавете - с него ще анализирате психиката ви, ще видите ясно ставащото във вас. С терапевта ще работите върху неутрализирането на тревожността ви и развиване на спокойна смелост, самоувереността и щастието ви! Чрез промяна на мисленето, чрез осъзнаване връзката между чувства и тяло, нлп техники, които променят невралните пътища, чрез по-дълбока хипноза, която ви учи на нова настройка към ставащото, чрез усвояване и поддържане на релаксацият ав ежедневието ви, чрез дишане, десензитизация, рефрейминг, мотивиране, логика, връзка с реалността, поставяне на малки поведенчески задачи - стъпки, които ще започнете да изпълнявате и т.н. и т.н. Сама можете да прочетете другите теми тук, статиите за самопомощ... - Започнете активен спорт - ако ви е трудно в зала, засега във вас, като гледате диск със спортна аеробика или друго - но активно мускулно натоварване, при което се изпотявате и дишате интензивно до задъхване, 45 мин. до час веднъж и доридва пъти на ден. По-добре е в зала или тичане - отново около час, поне четири пъти седмично. натоварването изгаря адреналина, а той в биохимичната база на тревожноста! Надбъбречните жлези имат депа, които не са безкрайни и редовното горене на адреналина силно и директно снижава тревожността. Отделят се и ендогеннте опиати на енкефалина и ендорфина, балансира се допаминовата напрегнатост, уравновесява се серотонина. - Купете си продукта "Супернагнезий" на фирма "Веридия" - препоръчвам ви г, защото наистина действа, снижава качествено, бурзо и безвредно общата тревожност. Купете си и "ремотив" и го приемайте по две таблетки на ден, сутрин и вечер по една - това е билков екстракт от жълт кантарион. Разбира се, тези неща ги приемате ако ако не вземате антидепресанти. В случая ви антидепресантите и транквилантите само биха попречили на истинското ви справяне и биха се превърнали в патерици - не мисля, че имате нужда от тях! ... Ако имате въпроси, питайте! Вие можете и промяната е във вашите ръце! Орлин Баев
  17. Ами то по-скоро се преживява - между мислите , при игра на паневритмия ,при гледане на изгрева, при вършене на любима работа в медитация, при добър телесен баланс, светъл и свободен ум и отворено фино сърце. Най-близко е този Аз. Не е висш, не е низш, не е постиган, няма път - има просто дърпане на его перденца, за да проникнат лъчите му. А когато проникват, улицата продължава да бумти, някой да коментира поредния мач - всичко е същото, но съзнанието е друго. Забелязвам обаче, че его перденцата си остават. Вероятно при по-дълго сързване с тази триединност перденцата на егото поизбеляват, осветляват се от светлината на манас, поизгарят се от любовта на будхи и силата на атман. Може би.
  18. Да, конят на обичта към професионалното занимание тегли финансовата каруца - така е доброто положение на нещата! Аз като видя две числа се бъркам и две и две не мога да събера, та сметководството го оставям на бога и на ... жената !
  19. Практически нормален разход за двойка в столицата - 3000 месечно. Хиляда за наеми, 500 за тоци, води, данъци и осигурявания, 700 за манджаре, останалото за бензин, малки покупки и ежедневни разходи. Който си има жилище и помещение за работа негови или пък си позволява да работи за някой си, по-малко... Ако тези 3000 с енамалят на двем почва майка мизерия и току поизбухват семейни напрежения... Хайде на работа...
  20. Как философско-религиозните схоластики ни помагат за развитие на свободата на волята ни? Исихая е прекрасна школа, обаче отрича видите ли манихеите и богомилите. Говори за духа в сърцето, а в същото време се хваща за буквата по отношение на другите школи. Чисто практически философстването просто не помага що се отнася до волята! Свободната воля! Какви пречки има пред разгръщането и? - Зловредни ограничаващи програми, заложени от възпитанието, социума, медиите, улицата и т.н. - програмите се анализират и човек се учи да ги преодолявя, неутрализира - за да се настани на тяхно място силата на свсободния дух. методите са: осъзнване, себеразбиране, меча на логиката, въображението, намерението, търпението и упоритостта - тренинга на постигане на свободата. - Горните програми са породители на демоните на страха, вината, скръбта, гнева... Страхът се неутрализира успешно когато се усвои умението да застанеш в центъра му с разтворено приемане. То служи като трансформатор - превръщша го в смелост. Вината се трансформира успешно с въображението, логиката, анализа, себеразбирането и смелото препрограмиране. Гневът е нужно да с еканализира до мотивация за постигане, да с епостави в руслото на цели и следването им - прекрасен тласкач е и се превръща в креативна сила. - Мощна бариера пред свободата на волята е страстта - иска висша класа в пилотажа към духа си! Мощна сила е страстта и се превръща в любов, когато извлечеш от нея силата при рафинирането и. Главният катализатор на извличането обаче е любовта и здравопто усилие, не и насилието и отричането. До такива изводи стига грешната ми душа. Когато горните пречки се поизчистят колкото е възможно на това ни тялопребиваване, волността на свбодата се нстанява по-пипнимо преживелищно и се разширява чрез медитацията - между мислите. Логиката. която е добър инструмент, се превръща в пречка ако се съедини с гордостта на егото. Затова се учим да я2 пускаме и ползваме по желание, като гаечен ключ. ................ Отделно от всичко по-горе, в НЛП мастер нивото има много техники, които директно с помощта на въображението идентифицират енергийнат асъщност на емоциите. Емоциите се въртят по начини изумително приличащи на йога, по канали, посоки, трансформират се директно.
  21. О'к - аз съм "за"! Те ще си правят тренировка и административна работа - ще си избират координатор. Не знам дали ще има демонстрация...
  22. О, какви ти две... Бира без водка, пари на вятъра, както гласи руската вековна мъдрост... Комбинацията е следната: взема се литър бира и литър водка. Смесват се. Употребяват се. После телата се разпределят равномерно под масата Сега какво, за кога? Късметче, тази неделя от 18.30 на стадион левски ще има тяхна демонстрация ли, що ли?
  23. Това, което носи свобода за човешката душа, е Истината. Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна.Това е един велик вътрешен подтик – не на обикновения човек, а на човека, у когото се е пробудило Божественото съзнание. Чували сте, че е казано: „Познайте Истината и Истината ще ви направи свободни.“ Истината – това е Светлината на Божествения свят. Свободата е неговата безграничност. Ето защо, когато говорим за Божествената свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност, т.е. стремеж на душата да живее в безграничното. Свободата, в пълния смисъл на думата, принадлежи на Божествения свят. Само Бог е абсолютно свободен. Ето защо човешката душа, която живее в Истината, познава Бога като свобода без ограничения. И когато човек почувства тази свобода, цялата тежест, всичките ограничения, които го гнетят, изчезват. Той изпитва мир, простор, разширение. За неговото съзнание няма предели – той с един поглед прониква в нещата. Всичкият лед под него и около него се стапя. Слънцето възсиява и всички благородни зародиши, които са заложени дълбоко в душата му и чакат от хиляди години да поникнат, започват да се развиват и растат. Свободата е необходима за постигане на онзи висш идеал, към който човек се стреми. Човек днес не е свободен. Той се стреми към свобода, ала я търси по външен път. Свободата обаче не може да дойде отвън. Тя не се налага със закон. Всяка свобода – политическа или религиозна – която отвън се налага, е само сянка на свободата. Идеалната свобода, свободата, която произтича от Истината, не е основана на никакво насилие. Тя не зависи ни от човешкото знание, ни от човешкия правов ред. Нея не я брани външен закон и сила. И наистина, свобода, която трябва да се брани с оръжие в ръка, свобода ли е? Хората днес са роби и, за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на онези връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на онази първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото му явяване в света. То означава възстановяване на неговата свобода. Защото първоначално всички същества са създадени свободни. И ако свободата отпосле е изчезнала в света, причината е човекът. Той сам е нарушил своята първоначална връзка с Първичната Причина. Направил е много други връзки, които са го ограничили и заблудили. Божественото начало постоянно го освобождава от ограниченията на старото, ала той не след дълго време, пак тръгва по стария път. Ето защо, ако иска човек да бъде свободен, той трябва да има само една-едничка връзка – с Бога, а с всички други същества той трябва да има само отношения. Защото единственото същество, което е свободно – това е Бог. И единственото същество, което може да освободи напълно човека, е Бог. Бог иска всички същества да бъдат свободни като Него и те трябва да бъдат свободни, защото са части от Божествения организъм. Ето защо, само когато живият Бог на Истината дойде да живее в човека, когато в него започне да действа Божественият Дух и сила, само тогава човек ще бъде истински свободен; само тогава той ще познава Бога и ще бъде познат от Него; само тогава ще му служи свободно в Дух и Истина. Защото свободата изисква във всеки момент, човек да бъде готов да извърши онова, което Бог иска от него. А свободният човек може да го извърши, защото никаква друга връзка не го ограничава. В това именно седи неговата свобода. Днес хората спорят, има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, в който Бог живее; само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, – само той е свободен, само той има свободна воля. И наистина, свободата седи във волята на човека. Затова свободата винаги подразбира не своеволие, а разумна воля. Само разумният човек може да бъде свободен. И Живата Природа дава свобода само на разумните. Неразумните, които нямат воля, а своеволие, тя ги е ограничила. Хиляди и милиони същества има в царството на Живата Природа, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? – Защото в тях има своеволното желание да се движат безразборно в каква да е посока. Свободата обаче подразбира движение само в една посока – Истината. Защото не забравяйте, че Истината е посоката, в която се движат всички неща в Битието. И така, само в Истината човек може да бъде всякога свободен. Всичките ни ограничения и спънки произлизат от това, че ние не сме в досег с Истината. А нашата свобода зависи от това – доколко сме в досег с Истината. Никаква друга мярка не съществува. Ние може да си обясняваме нашите ограничения по един или друг начин – това са наши схващания. Едно е вярно – ограниченията ни, спънките ни и противоречията ни говорят, че в дадения случай ние не сме в досег с Истината. В Истината – така говори опитът на свободния човек, престават всички противоречия. Явят ли се известни противоречия, колкото и малки да са те, ние сме извън областта на Истината. Друго не забравяйте: свободата отвън не ще дойде. Всяка свобода, която отвън се налага, е сянка на свободата. Не бягайте подир сенки! Истинската свобода е свободата на духа. Тя идва отвътре. При вътрешната свобода човек сам себе си преценява. При вътрешната свобода човек сам себе си съди. Такъв е законът. При вътрешната свобода човек сам се ограничава – той самоволно се ограничава. Кога? Само когато прави добро. Защото в пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на човешкото сърце. Когато човек прави добро, той винаги отпървом се ограничава. А ограничава се, защото дава. Направи ли обаче доброто, той отново става свободен. Ето защо всяко нещо, което в началото ограничава човека и го лишава от свобода, а на края му възвръща свободата, е добро. А всяко нещо, което в началото дава на човека свобода, а на края му отнема свободата, е зло. Тук лежи дълбоката връзка между доброто и свободата, между злото и робството. Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни: Всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло. Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро. Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я придобиеш!
×
×
  • Добави...