Орлин Баев

Ето, Божидар дава силни примери от живота! За мен безусловната любов е божествената любов! Любов към същината, към духа на нещата - човек или ситуация. В дълбочината си това е любов сама за себе си - непривързана. Безобектна любов, идваща от арупа сърдечните когниции! От земните любови прилича силно на майчината, но без привързаността и. Безусловната любов се блокира, когато невротичните ни психомеханизми забулят достъпа до нея. Ако въобще сме го разкривали де. Тя е целта и пътя към целта, в степента на разтварянето си. Чиста сърдечна мъдрост е, слятост с живота. Има ли обект, вече не е същата, освен ако има непривързаност и обич към сърцевината на обекта, а не към формите му. Това мисля на базата на опита си. Можеш да я имаш и да си обикновен и несъвършен. Дори е условие да си обикновен, смирен и разтворен, за да минава през теб. Губи се от его "подскоците". Но пак се връща, когато ги успокоиш. Живее в съзерцанието без обект!

Не става въпрос само за здравословно хранене. Кой ти е дал право да убиваш животно, за да го ядеш? Или да си част от верига от грозни убийства, отношение към животните като към стока и продукти, елементарно незачитане на правото им на живот, свобода, психични и телесни потребности... Да си вегетарианец е нещо далеч повече от едното здравословно хранене. Всички сме смъртни и ако беше само за здравето на преходното ни телце, нямаше да има смисъл да променяме каквото и да е в навиците си на хранене. и въобще каквито и да е навици. Въпросът е, че има хармония, по-голяма от нас и ако не резонираме с нея, се откъсваме от самата вибрация на живота и щастието, на Вселената! Вегетарианството е избор на човек, нежелаещ да бъде част от масовата психопатична, а по-точно социопатична и природопатична гавра на отношението към животните. Социопатична, защото животните са част от социума ни като земни жители! изгледай този филм. Има някъде и с бг субтитри. Виж детайлно кадрите, как се отглеждат по промишлен начин прасетата, кравите и т.н., как се отнасят с тях именно кат със стока, с продукция. Как не са им давани най-елементарните права за социално психичното им състояние. А те са висши твари, със социална структура, абсолютно идентични на човешките емоции, напълно идентично образно мислене и единствено по-малко серийно логично мислене. Всеки, който има домашни любимци, може д акаже, че всяко животинче е личност, индивидуалност, със свой характер, особености, цялостно излъчване. Личност! Кой ти дава право да ядеш други земни жители? А кой ти дав аправо да участваш с това си ядене в диаболичната верига на антиприродното им отглеждане, насилственото им превръщане в машини за раждане и месо? Кой ти дава право да се разпореждаш чрез месоядството си с това кога и как да умре дадена същност? Виж филма - ако имаш живо сърце, ще ти въздейства, ако не, ще рационализираш някакво извинение... Няма извинение! В най-добрият случай месоядството е просто невежество и порочен, изключително порочен навик. В по-лошия случай си е природопатия, вид социопатия! Виж в този филм как на жива лисичка е съдирана кожата - висейки с главата надолу, забодена на куки за задните си крака, тя виси без кожа и ... гледа! Гледа с красивите си големи очи! гледа как звярът изрод издевателства с правото и на живот! Виж как се колят кравите или делфините. Виж как се отнема всякакво право за добруване - за елементарни телесни потребности, за емоционални потребности, за свобода и съществуване! Някога преди хилядолетия или столетия месоядството е било що годе на мястото си - когато е ходел на лов, ловецът е ловувал с молитва, с връзка с природата, с мярка, с извинение и разрешение от природните сили, както и да звучи това! Сега обаче населението е огромно - сега всеки лов, всяко отглеждане на животни за храна е гавра - първо, с човечността, втори с природата, с екологията. Няма място за месоядство вече! В преход сме! Изначално не сме месоядци - нито зъбите ни, нито червата ни, нито бактериите ни, нито физическите ни качества са на месоядци - напротив, месото доказано ни трови. прибягването до такива елементарни примери - за изначално веганската ни пророда, както и за екологичните щети зад месоядството не подхождат на този форум. Има нещо повече от това! Да бъдеш съзнателно част от кошмарна психопатмна верига от убийства и издевателства над висши твари, е престъпление спрямо изначалната ни човешка природа! Някой би казал, че отглеждането на животни е кооперация. Те дават телата си, ние им даваме храна и живот. Това обаче не е така! Виж как се отглеждат промишлено в съвременни условия животните за месо, кожи, кръв и т.н. Животът им първо е прекалено кратък, десетина пъти по-кратък от нормалния им жизнен цикъл. Второ, условията на живот са ужасни. Нямаме право на това! И като държавна политика и като личен избор, вегетарианството е здравият избор, погледнато от всякакви гледни точки! п.п.: горното е общ спонтанен и непълен размисъл, без да визира конкретно никой участник в този форум. Обръщението във второ лице единствено число е използвано умишлено.

О, просто отивайте - на вече уговорените дати! Вярно, че комуникацията на идеалци е далеч от съвършеното. Това обаче не бива да ви спира. Просто се обадете пак по телефона и им кажете кога пристигате - това е!

Пеенето може всеки да го направи. Да, добри са в песните на Учителя. В сравнение с тях българските хорове бледнеят, а тези от Бонфен просто са с много класи по-надолу. Това, в което са добри хората от ИДЕАЛ е умението им да поддържат невероятно високо ниво на съзнание, на свободна воля. Повечето са психотерапевти, в школата "тотална биология". Мнозина са астролози, йога преподаватели, хомеопати, натуропати, бахови терапевти, практикуващи с десетки и десетки години медитатори. Хора с мощно умение за визуализация, непривързаност, свобода от страсти и страх, но пълни с онази фина независима от нищо и вечна любов, която оживява всичко. Аз винаги ще съм част от тях в сърцето си, независимо от географското си местонахождение. Тези магьосници ме запалиха с огъня си. В ИДЕАЛ института, когато поживее човек, се наблюдават нелеки вътрешни взаимоотношения между обитателите. те обаче съумяват да неутрализират напреженията помежду си с помощта на високото съзнание и умението за колективизъм. Това последното липсва на българина и подобен колективен живот тук е възможен само при изключително мощен обединителен център - личност с невероятна харизма, която да обедини българския индивидуализъм. В ИДЕАЛ такава личност е сестра Наташа - невероятен човек е, в постоянна връзка с живота на едно високо ниво.Според ясновидските способности, които имат немалко от жителите там (без да ги афишират), тя е преродената Елена Блаватска. В ИДЕАЛ няма да чуеш фанатични изказвания. Има уважение към всяка школа и учение, осъзнаване на общия им корен. Хората са скромни отвън, а отвътре са просто цвета на човечеството ни, без преувеличение.

Е, чак вратовръзки ... . Ризи, да. Стават и просто бели ризи за мъжа ти, а за теб каквото решиш. Там братята и сестрите са малко суетни за дрехите - на събиранията в Киамет (конферентната зала, храма), са в специално ушити от тях рокли и ризи, всеки ден с различни по цвят и десен, според деня и планетата, която го управлява. За мен това винаги е било прекалено, макар че за да съм в тон, си бях накупил шарени ризки и панталонки от уолмарт в Кранбрук. Но хората там са повечето французи и си имат тяхно си разбиране по въпроса. За мен това си е суета, но - това си е мое мнение... Черното определено не е подходящ цвят за там, да. Ето цветовете според дните. В петък освен розово или синьо, се облича и зелено. Всички тези цветове са пожелателни, разбира се. Вие като гости можете да облечете каквото си искате. Аз пристигнах там с една раничка на гърба, с два чифта гащи и един пуловер. не са дрехите важното, поне според мен. Ден Планета Цвят Том Метал Число Понеделник Луна Зелен Фа Сребро 2 Вторник Марс Червен До Желязо 9 Сряда Меркурий Жълт Ми Живак 5 Четвъртък Юпитер Тъмносин Ла Калай 3 Петък Венера Ясносин(розов) Сол Мед 6 Събота Сатурн Виолетов Си Олово 7, 8 Неделя Слънце Оранжев(аметистов) ре злато

Прочетете книги за медитацията - те ще ви вдъхновят да продължите! Когато сте нова в съзерцанието, става това, което преживявате - струва ви се, че умът е като бърза река и ви залива или като ято птици, раждащи безспирно хвърчащи отвсякъде мисли. Дори когато затворите очи и погледнете навътре, вероятно ви се струва, че напрежението на тревожността нараства. Не нараства - просто сте в допир с нея. А само като сте в допир можете да я неутрализирате. Права сте за работата със специалист - сама е много по-трудно, по пътя на пробата и грешката. Но е по-ценно като цяло, макар и по-бавно. Точно защото чистото съзерцание е доста голяма стъпка за човек, който е нямал опит с него, затова обикновено се започва с анализ, рационални методи, визуализации, дишания, поведенчески методи и постепенно се преминава към съзерцанието. Но - може и директно. Просто си поставете за цел да постигнете тишината между мислите. Отделете време, за да сядате два три пъти на ден за по 20-на минути за по-дълбока релаксация и съзерцание. Пренесете обаче целта в живота си изобщо - докато вървите, извършвате ежедневните си дейности в живота ви въобще - стремете се да бъдете между мислите. Действие от позицията на дълбокия тих зрител отвътре, вместо от тази на скачащия ум. В началото е трудно, но с времето става все по-лесно и естествено да сте там, в това състояние! Тогава го пренасяте в моментите на повишаване на тревожността и п.а. То е отношени ена приемане, на безусловно прегръщане - и случващото се се стапя в него. малките вълни на ума се стапят в огромния безпределен океан зад тях! Успехи!

Официален термин си е. Ако се кликне на английски в интернет, излизат доста страници и то с научни изследвания! Наистина, понеже неврологията, която причинява заекването не се вижда, както ако имахме по-къс крак или др., народопсихологията масово категоризира ставащото като психическа слабост. Аз или ти знаем обаче от личен опит, че истината е друга. Работили сме години върху себе си, спокойни и уверени сме, сигурни и вярващи си, но заекваме в степен пропорционална на неврологичната дисфункция зад външната говорна специфика. Научните изследвания го потвърждават, що се отнася до хередитарното заекване. Разбира се, правимн каквото можем, за да увеличим плавността си. Но, развиването на самоуверена и спокойн апсихика е огромната част от тази работа! Другото здраве да е - аз се приемам, какъвто съм! Ако може още по-добре, супер. Ако не може, приемаме се и това е. Неприятното е когато някой приписва заекването ти на слабост или глезене или на какво ли не. Напротив, именно поради него с годините ставаме невероятно психически калени...

Явора, напълно споделям изводите ти!

http://video.google.com/videoplay?docid=-6176563723666627529&q# Ако ще гледате това, уверете се, че сте в най-доброто си психично и хормонално състояние и че сте готови да видите масово поведение на голата маймуна спрямо мислещи и чувстващи същества. Същества, в много случаи по-добри и човечни от самата гола маймуна! Аз засега се въздържам от коментар, уморен съм... Уморен съм от човека...

Няма висш аз за спекулациите на ума ни! Това се преживява!

Казва добри неща човека - макар че много силно забъркани с какви ли не веселящини... Вярно е, че медитацията, тоест визуализациите, както и чистото съзерцание са важни. Важно е и бавното говорене. Важна е релаксацията, езикът на тялото. Важно е анализирането на стоящото зад социалната тревожност на заекващия и превръщането и в социална самоувереност с помощта на психотерапията! Важни са и техниките на говорене - лекото провлачване с релаксация, лекото издишване и т.н. Тези техники се преподават от всеки логопед в Б-я и съвсем не е вярно, че центът "логита" предлагат нещо различно като техника. Разликата при тях е начинът, по който водят и мотивират - харизматични личности са и умеят да "надъхат' момчетата, да сугестират добре. Аз съм член на "сдружение за инициативи по заекването (СИЗ)" и познавам поне пет човека минали през логита. След месец заекването им си е на мястото обратно, че и с лихва - по-силно дори! Знам им техниките - елементарни са и лишени от сугестията на водещите от центъра, са слаби техники! Вярно е, технологията за забавена слухова обратна връзка повишава плавността с около 40-50% (80% е пресилено число) - имам такъв софтуер на телефона си и понякога го ползвам - струваше ми някакви си стотина долара самият софтуер. Вярно е обаче, че в Б-я има фирма, предлагаща т.н. "speak easy" devise, машинка която има реална цена не повече от няколко долара, но предлагана от тези бизнесмени за 10 000 лева - no comment ... До известна степен е вярно, че всичко е възможно. Това твърдение по отношение на заекването обаче може да се основава на мозъчната пластичност, а не на леенето на восък, при което между другото да се споменава за наука, създавайки илюзорна корелация между двете в съзнанието на незапознатия зрител... Не е вярно, че 90% от заекването се дължи на психологични фактори. На такива се дължи психотравменото, психогенно заекване. То е далеч по-рядко от наследственото, с неврологична база и неврални дефицити заекване. Аз самия от години се анализирам - изкопал съм камара психо фактори около заекването си, неутрализирани са почти до нула. Сега с удоволствие заставам пред камера и нямам нищо против цял свят да ме гледа - имам какво да кажа! Социално самоуверен съм, с радост говорещ, по-бавно, с техника, с релаксация и с медитация. В сравнение с преди само три години сега заекването ми е доста по-малко. Но го има. Ако ще си заеквам до края на дните си, ако това волята на Вселената за мен, така да бъде! Правя каквото мога! Ако е рекъл всевишния да се компенсират невралните връзки през пластичността на мозъка, нямам нищо против! Аз правя каквото мога.

Хей, от все сърце се радвам за вас! Много поздрави на всички (почнах да ги пиша, но са доста ... ). Пътят между Ванкувър и Джефри е чудесен - минава се през доста селища, има време и място за почивки! Минавал съм го три пъти - два пъти в посока Джефри и веднъж наобратно. Като се сменяте на волана, е лесно - особено по канадските широки, направени перфектно и празни пътища! Съвети за идеал: просто бъдете себе си! Там духовността наистина е на невероятно високо ниво. Още с влизането си в рамките на института ще усетите една изключително силна енергия. Тази висока духовност и енергия на мястото обаче идва от обитателите му. Те са далеч от перфектното, всеки си е личност. И никой не иска от вас да сте перфектни в каквото и да е отношение. Няма налагане ,няма норми, има естествено високо и слято с целокупния животъ съзнание, което приема различията в целостта си! Хората там са просто естествени, шегуват се, засмени са, имат си кусурите, но зад тях са дълбоко центрирани в хармонията на Вселената! За колко време ще бъдете там? Сестра Наташа ще бъде ли там или е по света за лекции? Практически съвети: - Дрехи за природата. - Официални дрехи за храма - Киамет - за сутрешните конференции и за вечерите. Също и чехли за четиримата - за храма. - Бански за реката, вира и евентуално за някой от hot springs, ако отидете. - Проверете в интернет за градовете Кранбрук и Фърни, които сигурно ще искате да посетите - на по 50 км. от Джефри са. Има и други много екзотични места и градове наоколо - руски селища, немски градчета в стар немски стил, огромно количество реки, езера и безброй уникални туристически маршрути по канадските Rockies наоколо. - Може да искате да поговорите със с. Наташа на Руски - пробвайте се малко като тренинг докато пътувате. Иначе говоримите езици там са френски, английски, немски, испански. Песните и молитвите са в голямата си част на български, знаете - удивително, нали?! Всички говорят английски прилично! - Близо до ИДЕАЛ има ашрам за интегрална йога - ако искате, може да го посетите и него. Това е - трябва просто да сте там, с отворени сърца и да попивате всеки миг - защото със сигурност ще се запечати във вас завинаги! Щастливи сте да сте само на 10-на часа път с кола от там... Дръжте ни в течение! Аз лично ще очаквам с нетърпение да споделяте тук по време на престоя си там - има интернет в ЕВЕРА ! Още веднъж поздрави на всички от фрер (брат на френски ) Орлин: от все сърцето ми, с много любов и приятелски чувства! Орлин

Здравейте! За психотерапевтката вие можете да си прецените! Не би било колегиално да кажа каквото и да е в случая! От Пловдив познавам Радка Цонкова и знам, че е добра. Там е и Елена Шахънска - последната не е официална терапевтка, но може да ви помогне не по зле. Съветът ми е да намерите терапевта си и да следвате стриктно дадената от него програма по справяне! Благодаря ви за хубавите думи!

Това, че вярвате, е чудесно! Остава да проявите тази вяра, да я конкретизирате до малки, но упорити и систематични стъпки! Започнете да излизате - нарочно! Малко по малко, но упорито и постепенно на все по-трудни за вас места! Когато се появи напрежението и ескалира паниката, седнете, облегнете се някъде (дори да няма пейки наоколо, дори на бордюра - имате право да се заявите смело, да бъдете това, което сте - а сега паниката е част от вас) и влезте в състояние на съзерцание на паниката! осъзнвайте я от самия и център, пускайки интерпретацията на катастрофичните мисли и самите мисли. Пуснете вкопчването в мисленето и мислите! Преживявайте страха - съзерцавайте го! Тогава, когато сте зад интерпретацията на мисленето и зад обозначаванията на мислите, това вече не е страх, а просто неутрално преживяване! Съзерцавайте го от позицията на тихия спокоен и любящ зрител. В същото време се отпускайте доколкото е възможно и си помагайте с дишане (без бройки). Напрягането се засмуква в съзерцанието, разтваря се! Упорствайте в тази практика! Усетете я, напипайте я! Постепенно увеличавайте трудността, като отивате на все по-трудни сега за вас места! Запишете се на група за медитация! Успехи!

Сам е нелесно да се справиш с натрапчиво мислене! Затова има психотерапия - би могъл да помислиш да се обърнеш към психотерапевт! Да, сам е трудно, а тази пратика, която цитираш, е объркваща. А и окр през интернет трудно се третира. И лично не е лесно, но е възможно!

Мария, скоро визите за канада ще отпаднат, а самолетните билети стават все по-евтини! Така че, защо не вкусиш бъдещето реално?!

Здравейте, Ренита! А защо не се обадите пак на терапевта си и да продължите още няколко пъти/месец, колкото има нужда. Защото той едва ли знае какво става сега с вас - прекъснал е, защото сте била добре. Сега му кажете за ставащото и се вижте пак с него 12-24 пъти! Аз все повече се убеждавам, че освен променяне на отношението към страховете, което е ключ при п.р., в процеса на справянето е нужно да се упорства! Буквално като тренировка! Като психотренинг и поведенчески тренинг! Както и да звучи това. Едва ли звучи много елегантно. Във всеки случай не и като някакво психоаналитично безкрайно преливане от пусто в празно, което звучи добре, но всъщност поддържа и влошава случващото се! Тренировка звучи някакси приземено, някакси лишено от мистиката на анализирането и интерпретирането. Опитът ми обаче показва, че що се отнася до тревожните разстройства, упоритата всекидневна тренировка по справяне е изключително важна! В психотерапията сте получили насоки, променили сте до някъде настройката си към ставащото от борба в приемане, анализирали сте и сте видели психиката си, интернализираните си от ранните си години психодинамики и присъствието им тук и сега в живота ви! Научили сте се да дишате в ритъм 1:2:1, носите си хартиена кесия при нужда - предполагам! Вероятно сте правила релаксация, свързаната с нея медитация/ подходящи визуализации и съзерцание. Въпросът е, че не сте ги затвърдили, не са се превърнали в част от вас, в навик, не са проникнали в душата ви, в характера ви, в поведението ви! Въпросното проникване няма как да стане без упорита тренировка! Сама сте разбрала, че антидепресантите нямат кой знае какъв ефект - ако някой без да знаете ви подмени SSRI или SNRI или трицикличния ви антидепресант с бонбонки приличащи на него, ефектът ще е същият - има правени експерименти, разликата между плацебо и съвременните антидепресанти е никаква или ако има доказана такава, тя е изфабрикувана след много неуспешни експерименти, докато се нагласи хипотезата на мегафармацевтичните гиганти! Оказва се, че не е толквоа просто, колкото се е мислело и че серотонинът не е единственият фактор. Работят транквилантите - да! Но водят до адикция и е добре да се вземат само в крайна нужда, рядко, спорадично! Не мисля, че все още сте отявлен агорафобик, но сте тръгнала в тази посока! Агорафобията си е страх от страха при паническите атаки плюс страх от телесните и психични симптоми! неприятното е, че самото ви стоене в къщи задължително води до влошаване на положението ако е за по-дълго! И не само защото сте имала п.а. Представете си следното: вземаме който и да е човек, затваряме го в една стая за шест месеца или за година и наблюдаваме какво се случва с него. Чувствителността му към все по-малки външни дразнители става все по-голяма! Присъствието на хора започва да го плаши, дори и преди това да е бил общителен и т.н. Не дай си боже човекът да има и известна интроверсия, невротизирането е сигурно - и то при средно статистически индивид! Какво да говорим за хора, които вече са имали или имат изявена невротична клинична картина... Казвам ви това, за да ви мотивирам да вземете мерки! Защото всичко зависи от вас! Обадете се на терапевта си и започнете интензивен курс на психотерапия! А сама редовно и упорито практикуване на наученото в психотерапията! Ако не практикувате сама, терапията може да продължи много дълго, прекалено дълго - пак ще има ефект, но много по-бавно! Вие изберете! основната част от справянето си я вършите вие самата! Терапевтът само ви дава насоките. Разбира се, той може да ви мотивира, да ви хипнотизира и успокои, да ви анализира и помогне да практикувате промяната си на фона на едно разширено осъзнаване. Но основната част я върши собствената ви мотивация! Можете и без терапевт, стига да имате тази мотивация по справяне и упоритостта да го направите! Няколкото (6.12. 24...) сесии хипноза, нлп, когнитивна терапия, анализиране, ТЕС (EFT) или EMDR водят до справяне само ако П.Р. е в самото си начало или ако е в лека форма! Ако е упорито, силно и дълго време носено, сесиите при терапевт са само "сверяване на часовника" ви за самостоятелна практика! А и не е добре за вас да ставате зависима от терапевта си (което се случва при една по-продължителна терапия) и да очаквате с метода си да ви въздейства само защото му плащате. Плащането не заменя собствената ви мотивация и усилия по справяне! Какви да бъдат собствените ви усилия, този тренинг, автокоучинг за който говоря?! Аз самия съм имал с години паник атаки, елементи на натрапчиво мислене, здравна тревожност (хипохондрия), социална тревожност, заекване, логофобия - имал съм всичко това и сега е зад гърба ми! няма обаче магия, при която да щракнеш с пръсти и да се дехипнотизираш... Ще изброя някои методи, които практикувани упорито, систематично, редовно и целенасочено неминуемо водят до огромни личностови промени: - Медитация - употребявам тази думичка в малко различен смисъл. Имам предвид чисто съзерцание, между тази и онази мисъл, полет в свободата отвътре! Обикновено под термина медитация се имат предвид различни визуализации - те също имат мястото си, но не са това, което сега имам предвид. Говоря за това чисто ясно съзнание, пълно със спокойно блаженство, интуираща мъдрост и тишина, което живее в съзерцанието! Практикувам го динамично от 20-на години и сега ми се случва да съм в него дори по време на работа и съзерцанието да ме съзерцава мен вместо аз да го съзерцавам... Съзерцанието между другото е добре проучено научно - въздействието му върху мозъчните зони, химия и т.н. Определено е десетки пъти по-мощно от който и да е антидепресант. Интересното е, че страничните му ефекти, за разлика от пълнеенето, главоболието, суицидните мисли и чернодробни проблеми при антидепресантите, е ... блаженството! Съзерцанието в съвременната когнитивна терапия се нарича майндфулнес, пълносъзнателност. Има цял клон в когнитивно поведенческата терапия, работещ изцяло със съзерцанието: MBCBT (mindfulness based cognitive behavioral therapy). Aз съм сигурен, че ако сега започнете да посещавате някоя група по медитация (дзен, сахаджа, ошо, йога школа и т.н) и усетите, напипате какво е това и как работи, след няколко месеца ще сте нов човек! Въпросът е, че съзерцанието е прекалено простичко и звучи обикновено! И е обикновено, погледнато от позицията на егото! При чстото съзерцание ги няма пищните езотерични или хипнотични или нлп или поведенчески визуализации, така забавляващи егото... За егото съзерцанието е нещо твърде обикновено! необикновено е за духа и душата ви обаче! То е прозорец към вечността във вас! начинът този вътрешен полет да бъде научен е с упорита практика! Тренировка! тренировка, която колкото и да е обикновена, води до спонтанната непринуденост отвътре и надскача самата себе си! Тоест тренировката на съзерцание води до липсата на нужда от тренирането му! Защото то започва да прониква в живота, в ежедневието. След известно време н атренировка вече не е нужно да се седи неподвижно със затворени очи, защото съзерцанието е ясно доловимо, силно и жизнено и прониква в малките ни дела от ежедневието ни. За да стане това обаче, е нужна тренировка! Тя понякога е наситена с щастие! Понякога обаче е наситена със страх, тъга, горест или отчаяние. Друг път с вълнение. Или с вдъхновение. Или с болка емоционална или телесна. При съзерцанието обаче се научаваме да осъзнаваме и едното и другото и третото без разлика! Без прикрепяне към удоволствието и без бягане от мъката и страха. И двете стават гориво за медитацията. удоволствието се стапя до тихо вътрешно спокойно блаженство. Тъгата и страха също! Съзерцанието центрира! В това няма грам отвлеченост, но са нормални резултати от практиката, които и вие ще имате скоро! Обикновени резултати! При съзерцанието няма залъгалки за егото - няма сложни анализи, няма тайни нлп техники, няма НИЩО! Нищо, но погледнато от позицията на търсещият илюзии подскачащ от мисъл на мисъл и от страх към гняв, от тъга към удоволствие ум... От позицията на духа в нас, съзерцанието е всичко! От позицията на егото обаче, докато се учи, то често е скука, тегоба, понякога радост, понякога мистика, понякога неприятно. За егото ни съзерцанието е нещо много странно. В най-добрия случай странно, а в най-лошия омразно. На егото му е скучно при съзерцание - няма лъскави разсъждения, няма ги лабиринтите на логиката и анализа, няма шарени мъниста - техники и визуализации, няма ги "розовите слончета" на хипнотичните внушения на терапевта ви! На егото ви съзерцанието може да му бъде безинтересно и скучно, твърде обикновено. Защото егото ни, умът ни доста прилича на една скачаща маймуна, която иска лъскавите мъниста на сложните теории, шарените балончета на илюзиите на ума и ухаещите успокояващи страха от загуба и смърт банани на зависимото и сугестирано отвън съзнание. Затова преподаващите съзерцание нерядко го гарнират с подходящи на вкус добре декорирани визуализации. Аз също го правя при работата си с хора. Иначе е голям скок за ума! Аз лично, като козирог, като си задам една програма и действам по нея, докато я постигна. така и със съзерцанието. отначало опитите за него са просто имитация. Тялото така, гръбнакът онака, наблщдение на дишане, на тяло, на мисли... Имитация... Маймуната на ума се опитва да имитира големия разум отвътре! Онзи духовен, всеобемащ и вечен разум отвътре. Тези опити на тази умствена маймуна обаче са важни и нужни. Защото позволяват на шунята, на тихата светла мъдрост бавно и неусетно да проникне и да засили присъствието си в цялостната когниция! Това вътрешно преживяване започва да става все по-"пипнимо", преживяемо. По отношение на страха, на ужаса, на тревожността при паническа атака и свързаните с нея мисли и съзерцанието. Мощна тревожност, заливаща цялото тяло и ум. Мислите "полудявам", умирам", "мнението на хората наоколо" и т.н. - Първо, пускате интерпретацията на мислите - тоест разрешавате си да не тълкувате горните мисли, да ги оставите да възникват без да ги окачествявате ментално като еди си какви си. Просто са такива каквито са. - Второ, пускате самите мисли да си идват и отиват, като си разрешавате да ги пуснете. Наблюдавате ги как възникват, изскачат като стрели от тъканта на съзнанието, но като си разрешите да не с евкопчите в тях като удавник, но да ги пуснете непривързано, се стапят пак там и изчезват. Кой наблюдава? Наблюдавате от позицията на един тих спокоен при всякакви обстоятелства вътрешен зрител! - Трето, оставате директно в страха, в телесните преживявания - наблюдавате го директно, в самия му център сте, без да го окачествявате с мислите си като лош или добър. Наблюдавате и телесните преживявания, симптомите - без да ги етикетирате с мислено обозначаване. Просто осъзнато наблюдение без обозначаване, без приемане за добро или лошо. В това време си разрешавате да отпуснете доколкото можете в този миг тялото, като израз на това спокойно вътрешно наблюдение, от позицията на "ядрото на урагана" на страха ви, от самия му център! Можете докато така съзерцавате ставащото и отпускате доколкото може, да си помогнете с малко дишане, но сега без бройки. Важното е съзерцанието! Тогава страхът захранва съзерцанието, стапя се в него! Тренирайте това! Няма магия, има упорита практика, буквално тренировка! Докато вече няма нужда от нея...

Хриско, това твое творение ли е? Много хубава притча! Браво!

Благодаря ти, ласкаеш егоцентризма ми ! Има далеч по-добри от мен в Б-я! Мадлен Алгафари, Тодор Първанов, Алексей Бъчев, Севда Шенкова, Александра Заркова, Петър Василев, Милена Манова, Калин Цанов, Боян Страхилов... От тях и доста други се уча и надявам се след 10-на години да се доближа поне до сянката на тяхното можене и майсторство! Още нещо за теб: медитацията! Медитацията директно те поставя в среща с непознатото! Медитацията кара контролът на егото ти на характерово ниво да се отпусне и да ...полетиш! Полетът в Себе си изисква разтворена за непознатото, готова на риск и предизвикателства психика, свободна от его ограничения и гордостта на контрола на малкото аз. Когато усвоиш медитацията, дори да преживяваш някакво замайване, би го приемал с благодарност, защото тогава то разтваря психичните ти врати към полета на интуицията, между мислите! Можеш директно да се сблъскаш и бързо и решително да преодолееш страха си от пррипадък при т.н. холотропно (ребъртинг, бхастрика, свободно) дишане! Намери специалист, който го практикува, а още по-добре, който го практикува в комбинация с хипноза! Можеш всичко! Орлин

Zilevw, наистина хубав текст! Мъдър, вдъхновяващ, идващ някъде от сърцето на живота! Прочетох го - изключително психотерапевтично наситен и пълен с безпределността ни като хора, със смисъла на живота ни и щастието ни! Ти ли си авторът?

Има хора, носещи си хипохондрични страхове цял живот, които достигат до възраст по-голяма от мнозина други. Има тревожни хора, които изпитват какво ли не, но именно затова тялото им е добре и здраво функциониращо! С това искам да ти кажа, че няма пряка връзка между директното ти самопричиняване на нещо, защото си го мислиш - било то припадък или нещо друго. Просто защото психиката ни е малко по-сложна от разпространените псевдо народни или езотерични вярвания за тълпата. Със страха си от припадък можеш да си причиниш единствено ... страх! Тоест да се въртиш във въртележката на вярата, че можеш да си причиниш припадане и страха от него - но без да има реално такова! Сам си забелязъл, че е така! Сега този страх се е "закачил" за "трябва тя/той да ми каже това, иначе ще припадна" или "трябва да направя еди си какво си, иначе ще припадна". Започни да предизвикваш това кондициониране. Помоли жена си нарочно да не ти казва "приятни сънища" за известно време. И т.н. Сам ще видиш как заставането в страха, без да се пазиш от него с подобни ритуали, го разтваря! Когато се появи, нека нагласата ти бъде на сприятеляване със самия страх, релаксация на тялото и спокойна готовност за припадък - точно тогава страхът се разтваря и се превръща в приятно зареждане с адреналин, което дори възбужда! Поздрави жена си и бебчо от мен! Орлин