Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Орлин Баев

Психотерапевти
  • Общо Съдържание

    6027
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    264

Всичко добавено от Орлин Баев

  1. Казвате, че не иска да посещавате семеен терапевт заедно - вероятно зад "твърдия пренебрежителен мъжки отказ" стои страх от разкриване и разговор на тази интимна тематика. Може да походи сам, без вас. Предполагам, че по-лесно ще се разкрие пред терапевт жена. Във вашия град има чудесни специалисти от школата на позитивната психотерапия! Може и с такава заявка - "трезвеност" само докато е тук! Казвате "Всяко нещо се прави с нежелание. Аз виждам, че се старае да е пълноценен баща и съпруг, но бързо му минава мерака и гледа да се затвори в себе си. Няма я радостта от живота. Няма я живинката!". Ето за това ви говоря! Затова поведението му засяга и вас и детето ви! Защото с годините живинката все по-малко ще я има и въпреки искреното му желание за радостно съжителство и кооперация, силите му за радване и наслаждение от общуването с вас и от обикновените, но чудесни семейни обязаности, ще намаляват все повече. Ще намаляват тези силички на семейното му вдъхновение, изяждани от навика! От друга страна е с вас по-малко от половината година... Според мен е добре да осъзнаете какво искате от съвместния си живот. Сега приличате на онези жени, които редовно биват ступвани от мъжете си, но които казват, че всъщност си ги обичат... Във вашия случай няма физически тормоз, но има емоционално отдръпване и срив и битово несъответствие, вследствие порока на мъжа ви. Както казвате, той е прекрасен човек, имате добро разбиране на духовно, ментално и когато той е поне няколко дни извън навика си, и на емоционално ниво! Този навик обаче е като термити в гредите на семейната ви къща -постепенно ги подяжда все по-дълбоко. Имайте го в предвид! Ако сте о'к с подобна прогноза, чудесно - нещата в живота не са идеални, ситуацията е що годе нормална! Аз все пак си мисля, че преодоляването на тези му навици, докато е в Б-я при вас би било важна част от семейното ви добруване! От него се иска просто разбиране за сериозността на ставащото и подходящо насочени усилия, подпомогнати от терапевт! Лесно е! Ето сайта на школата по позитивна психотерапия - има добри терапевтки от вашия град! Препоръчвам ви ги! С най-искрени пожелания за щастие: Орлин
  2. Тези древни техники са част и от съвременната психотерапия, ако е интегрално практикувана. И с тях не е никак лесно, но е възможно, така е!
  3. Здравейте!<br><br>Разбирам ви напълно: вас, както и мъжа ви! Въпросът е той да осъзнае, че има реален проблем и да работи по решаването му, за да запазите хубавото си семейство и върнете сърдечните си отношения!<br><br>Мъжът ви е професионален моряк, вероятно на карго кораб. Вероятно има договори от по шест месеца, през които през повечето време е на море, заедно с още 20-30 мъже, а вечер...сам! Странно нещо е моряшкият живот. Ако си на карго кораб, спирките на пристанище са много рядко и много за малко - някога си на смяна и дори не можеш да идеш до града. Единици са, които при това положение ще могат да практикуват целомъдрие. единици са! Ако си на пасажерски кораб, всеки ден си на пристанище, в съвременните компании в екипажа има и доста жени, дори поравно на мъжете. А на пристанищата има знойни момичета, предлагащи се за символични суми... Ето един семеен моряк. Кое от трите да избере: любовница от кораба, компаньонки от пристанищните градове или ... мастурбация... Ако си на карго, изборите се стесняват до мастурбация и рядко, стриптиз барове и компаньонки на пристанищата. Аз съм от Варна, баща ми е бил 15 години от кариерата си по моретата, аз самия съм бил три години. Наистина странно нещо са моряшките семейства, а въпросите, които сте повдигнала, са по-често срещани отколкото си мислите! Просто не се говори за това, всичко се държи под сурдинката на страха от общественото мнение. Има редки изключения. Спомням си едно момче, филипинец, силно вярващ адвенстист, който вероятно единствен от 1500 човека екипаж успяваше да живее целомъдрено. Молеше се постоянно. Казваше, че Бог му помага. Последните месеци от договора беше започнал да излъчва много силно присъствие! Говорех с него често... Той обаче беше тотално изключение. В компанията, в която пътувах, денонощно в каютите се въртяха два порно канала - как това действа на психиката на изтормозен и загорял за ласка и женска топлина моряк - убийствено е, само подсилва липсата и самотата. Ако жените на кораба са по-малко, а те често са много малко или въобще никакви, морякът свиква с мастурбацията. Или с компаньонките в Мексико, Куба, Бразилия... Или с двете. Истината е, че при 99% от мъжете сексуалността е най-силният им нагон, овладяването на който е титанична работа. Има някои, за които е по-лесно по някакви ендокринни, психични и биохимични причини. При други обаче опитите за овладяване могат да доведат до безсъние, до перверзии и невротизиране - дори да са искрени и запознати с духовност и сублимиране. Всичко е до телесна и ментална структура. Например индийците моряци са някакси по-спокойни и по-лесно се справят с целомъдрието. Те са някакво изключение от всички нации... <br><br>Вие какво бихте предпочела за мъжа си: да мастурбира на кораба или да ходи навън по компаньонки, да практикува целомъдрие или да развие хомосексуалност? Това последното също се случва, наблюдавал съм го, правили са ми предложения... Тогава се отвращавах до погнуса. Сега осъзнавам, че корабите по много показатели приличат на затворите. Че и по-лошо - нямаш почивен ден например през целия си договор. Искате или не - мъжът ви е моряк - вижте реалностите такива каквито са! <br><br>Целомъдрието е най-силният избор! Обаче е желано от малцина! А е реално постижимо от единици мъже! Човек го иска, бори се - именно борбата опбаче изтласкв нагона за известно време, той се угоява свободно и просто залива с неконтролириуема страст... После идва вината - тя допълнително засилва този механизъм и го увековечава. <br><br>Компаньонките по пристанищните градове, погледнати през погледа на повечето моряшки съпруги, вероятно са най-нежеланият от тях избор. Да, има вероятност за пренасяне на болести и т.н. Но, за жената е наистина трудно да разбере истински силата на мъжкия нагон. Когато е по-дълго време без секс, в мъжа се ражда и силната нужда от женска топлина, женска енергия, ласка - не е само до механичното задоволяване на нагона. В подобно положение са междудругото и моряшките жени! Има жени, за които сексът е последното нещо на този свят, което истински ги вълнува - и те не са малко. Такива са идеални за моряшки съпруги. Но, ето че вие не сте такава, топла сте, страстна сте, но въпреки това "чакате" мъжа си, тоест, вярна сте му. Не всички моряшки жени са така вярни, разбира се...! <br><br>Като обобщение на горните ми спонтанно нахвърляни мисли: моряшкият живот е силна предпоставка за развиване на пристрастяване към мастурбацията, момичета "от занаята', стриптийз барове и т.н. Директна предпоставка е! Проблемът е, че морякът е 6-8 месеца на рейс, а едва 1-2 у дома при жена си. И придобитите от моряшкия живот "красиви" навици за мастурбация, посещение на компаньонки, гледане на порно, се пренасят и у дома! Ето, вие сте пряка жертва на това пренасяне! Ако мъжът ви имаше друга професия и живеехте заедно, би било нужно да осъзнае проблема си и да започне упорита работа по изкореняването му! Той обаче е моряк - това прави работата различна и я ограничава до спиране на порното, мастурбацията, стриптийз баровете, платеният онлайн секс и компаньонките само докато е в отпуска, при вас. Спиране и пренасочване на сексуалността му към един по-интензивен, разнообразен и страстен секс с вас! Докато гледа порно и "харчи" енергията си за него, това е невъзможно да се случи. Мъжката сексуална енергия, за разлика от женската, е ограничена! <br><br>Как да се случи това прехвърляне? Нужно е да му поставите въпроса ребром! Нужно е да осъзнае, че действията му не са безобидни, но застрашават цялостта на семейството му! Той практически ви изневерява, макар и с онлайн секс с камера, мастурбация и т.н. - отдава мъжествеността си другаде, а не на вас! Оттам и вниманието му към вас става по-малко, любовта и грижите му също - защотп за мъжа всички тези ресурси се захранват от същата сексуална енергия, която той губи за мастурбация при гледане на порно! Нужно е да осъзнае, че порното в никакъв случай не е нещо безобидно! То за мъжкият мозък е напълно разнозначно на зависимост от дрога! Директно "бърка" в мозъчната биохимия, а пристрастяването е силно! След като осъзнае сериозността на проблема си и рисковете, които той носи за съвместния ви живот, е нужно да види илюзиите, с които подсъзнанието му поддържа тези навици! То си миссли, че порното и мастурбацията му дават мъжественост, сила и щастие. Подсъзнаниетъо е наистина недалновидно и вижда не по-далеч от "носа" си! истината е, че порното и мастурбацията отнемат силата, щастието, заряда и мъжествеността му, отнемат любовта му към вас, радостта му от живота, спокойствието и ъвереността му! Правят го слаб, по-лесно раздразнителен и нещастен!&nbsp; Нужно е добре да види това и да пренасочи задоволяването на&nbsp; нуждите на подсъзнанието си от щастие, сила и очарование към любов с вас. За това осъзнаване може да му помогне психотерапевт - сам справянето е трудно и далеч по-несигурно!&nbsp; Вие не сте му психотерапевт и не е добре да влизате в такава роля. Можете обаче твърдо да изисквате да осъзнае проблема си и да работи по него! Докато е във вас денем, а вие сте на работа, мъжът ви би могъл вместо да се излежава пред компютъра и порното да е само на клик разстояние (който клик след няколко дни обикновено се случва - "хайде само малко да погледам", което "само малко" е като снежната топка в началото на лавината), да си намери активни занимания! Натоварващ спорт, ремонти във вас, хобита, дори работа. Последното не заради скромната българска заплата, а поради заетостта и като част от преодоляването на навика докато е в Б-я! Друго - вечер сексът с вас е добре да стане по-разнообразен, напълно освободен. Съзнанието му, нагледало се на порно сцените, е пълно с какво ли не... Бихте могла да съгласувате отпуските си с неговите - докато той е в Б-я, вие също да сте в отпуска! Ако искате наистина добър секс не за десет минути, а малко по-продължителен и водещ до по-мощни емоционални и духовни преживявания, и вие и той прочетете за свещената сексуалност! Настоявайте да работи с психотерапевт, ако трябва всекидневно! Таксите в Б-я са колкото кроасан и кафе във Франция... <br><br>Пишете какво мислите! <br><br><br>
  4. Прекалено е сложен за да го правиш сам - забрави го! Обърни се към терапевт!
  5. Ето психотерапевт в Пловдив: Радка Цонкова! Можеш да и се довериш!
  6. Лекарство - разказ от Дж.К.Джером – чете се всеки ден в продължения на 17 дни, след това през ден още 13 дни и накрая 32 дни – през 4 дни. Тогава идва ефектът от него. Лекарството се чете в точната последователност и ред, като се разтваря в чашата на съзнанието ви с хумор на вкус! ................................................................................. Бяхме четирима – Джордж, Уилям Самюел Харис, аз и Монтморенси. Седяхме в моята стая, пушехме и се окайвахме един пред друг – от гледна точка на здравето си, разбира се. Всички се чувствахме неразположени и това почваше да ни плаши. Харис каза, че имал от време на време такова силно виене на свят, че просто не знаел какво върши. Тогава и Джордж каза, че и той понякога имал силни световъртежи и просто не знаел какво върши в такива моменти. Що се отнася до мен, нещо не бе наред с черния ми дроб. Знаех, че черният ми дроб не е наред, защото неотдавна бях прочел едно дълго упътване за някаква панацея срещу чернодробни болки, в което подробно бяха описани различните признаци, по които човек може да познае кога черният му дроб не е наред. Бях открил всички признаци в мен. Невероятно наистина, но просто не мога да прочета някаква реклама за специално лекарство, без да стигна до неизбежното заключение, че страдам тъкмо от болестта, за която се разправя в нея, и то в най-злокачествената u форма. И във всеки отделен случай диагнозата сякаш съвпада напълно с всички усещания, които съм имал до ден днешен. Помня, че бях отишъл един ден в Британския музей, за да прочета нещо във връзка с лечението на някаква най-обикновена болест, която ме бе хванала – сенна хрема, ако не ме лъже паметта. Свалих книгата и прочетох всичко, което трябваше, после някак разсеяно запрелиствах страниците и почнах лениво да проучвам разни болести. Не помня вече какво беше първото разстройство, в което се задълбочих – някакъв страшен и опустошителен бич, уверен съм в това, – и още преди да прегледам набързо дори половината “предварителните симптоми”, бях вече напълно убеден, че съм хванал болестта. Поседях тъй известно време, цял смразен от ужас; после отново запрелиствах страниците, но вече равнодушно, обзет от отчаяние. Стигнах до коремния тиф, прочетох симптомите и открих, че имам коремен тиф. Трябва да съм боледувал месеци наред, без сам да подозирам. Хрумна ми, че навярно страдам и от други болести. Намерих болестта на свети Вит и открих, както и очаквах, че съм пипнал и нея. Моят случай ме заинтригува. Реших да разчопля въпроса докрай и затова започнах по азбучен ред – прегледах “аденопатия” и узнах, че съм заболял наскоро от нея и че острата фаза на болестта ще настъпи след около две седмици. С облекчение открих, че болестта на Брайт ме е засегнала в по-лека форма, тъй че – що се отнася до нея – бих могъл да живея още доста години. Имах и холера – със страшни усложнения, а по всичко личеше, че съм се родил с дифтерит. Добросъвестно прерових двайсет и шестте букви на азбуката и можах да се убедя, че единствената болест, която ме бе отминала, е хронично възпаление на капачето на коляното. Отначало това донякъде ме натъжи; то приличаше почти на обида. Защо ли не страдах от хронично възпаление на капачето на коляното? Откъде-накъде едно такова оскърбително изключение? Скоро обаче в мен надделяха други, не тъй алчни чувства. Като размислих, че имам всички болести, за които пише във фармацевтиката, престанах да бъда тъй себичен и реших да мина и без възпаление на капачето на коляното. Подаграта, изглежда, ме бе хванала в най-злокачествена форма, без сам да съзнавам това; а по всичко личеше, че страдам от общо разстройство на ензимите още от юношески години. Това бе последната болест в книгата и аз реших, че здравето ми не куца в друго отношение. Седях и размишлявах. Струваше ми се, че сигурно съм много интересен случай от медицинска гледна точка и че бих представлявал същинска находка за една аудитория от студенти. Те биха се избавили от необходимостта да обикалят болниците по визитации. Самият аз представлявах цяла клиника. За тях би било достатъчно само да обикалят край мен, за да си получат след време и дипломите. После се запитах колко ли време ми остава да живея. Постарах се сам да се прегледам. Измерих си пулса. Отначало изобщо не можах да го намеря. Сетне той заби просто изведнъж. Извадих часовника и почнах да броя. Преброих сто четирийсет и седем удара в минута. Опитах се да почувствам сърцето си, но не можах да го намеря. Бе спряло да бие. Сега, разбира се, съм на мнение, че трябва да е било на мястото си и да е биело през цялото време, но още не мога да си обясня как и защо. Потупах се навсякъде отпред, започвайки от това, което наричам талия, и свършвайки с главата. Потупах се отсам-оттам и по слабините и дори някъде нагоре по гърба, но нито долових нещо, нито почувствах каквото и да е. Опитах се да прегледам и езика си. Извадих го, колкото се може повече, затворих едното си око и се помъчих да го изследвам с другото. Видях само крайчеца му. Единствената полза, която извлякох от този опит, се сведе до още по-голяма увереност от преди, че имам скарлатина. В читалнята бях влязъл като щастлив и здрав човек. Измъкнах се навън като същинска развалина. Отидох да видя лекаря си. Той ми е отдавнашен приятел. Когато ми се струва, че съм болен, той измерва пулса ми, преглежда езика ми и разговаря с мен за времето, при това винаги безплатно; затова реших да го зарадвам и отидох да ме прегледа. “Всеки лекар се нуждае най-вече от практика – рекох на себе си. – Нека ме прегледа: ще натрупа повече практика от мен, отколкото от хиляда и седемстотин обикновени, нищо и никакви пациенти с по една или две болести”. И тъй, отидох право при него. – Кажи – рече той, – кажи от какво се оплакваш. – Няма да ти губя времето, драги мой – подзех в отговор, – да ти разправям за болестите си. Животът е кратък, а ти може да умреш още преди да привърша. Ще ти кажа обаче от какво не боледувам. Нямам хроническо възпаление на капачето на коляното. Не мога да ти обясня защо нямам възпаление на капачето на коляното, но истината е, че не страдам от тая болест. Имам обаче всички останали болести. После му разправих как бях стигнал до този извод. Тогава той просто ме разпъна върху кушетката и ме заразглежда отвисоко, после сграбчи китката ми, сетне ме тупна по гърдите, и то тъкмо когато най-малко очаквах това – една доста подла постъпка, ако питате мен, – а веднага след това ме блъсна с глава. Накрая седна, надраска нещо на едно листче, сгъна го и ми го подаде, а аз го сложих в джоба и си отидох. Не го отворих. Отнесох го в най-близката аптека и го представих. Човекът го прочете и веднага ми го върна, казвайки, че не държи на склад такива неща. – Но нали сте аптекар? – възразих аз. – Да, аптекар съм – отвърна той. – Ако бях нещо по средата между смесен магазин и семеен пансион, може би щях да мога да ви услужа. Понеже съм само аптекар, срещам известни затруднения. Тогава прочетох написаното, а то гласеше, както следва: 1/4 бифтек и 1/2 литър горчива бира на всеки 6 часа 1 разходка от 15 километра всяка сутрин 1 легло точно в 11 часа всяка вечер. И не измъчвай мозъка си с неща, които не разбираш! Следвах тези указания с щастливия резултат – ако трябва да говоря лично за себе си, – че животът ми бе спасен тогава и пулсира в мен до ден днешен. Но да се върна към настоящия случай и упътването за рекламирания чернодробен специалитет – аз безспорно имах всички симптоми, най-важният от които се свеждаше до “определено неразположение към всякакъв труд”. Никакви думи не могат да опишат мъките ми по тоя повод! От най-ранно детство съм същински мъченик. Когато бях юноша, тая болест не ме оставяше нито за ден. Тогава никой не знаеше, че всичко иде от черния ми дроб. В онова време медицината не беше толкова напреднала и всички отдаваха болестта ми на обикновен мързел. – Ей, ти, малък некадърнико – казваха ми, – хайде ставай, та да свършиш нещо полезно! Никой, разбира се, не знаеше, че съм болен. Не ми даваха хапчета; удряха ме по главата. Колкото и странно да изглежда това, тия плесници често ми помагаха, поне за малко. Имаше случаи, когато само една плесница се отразяваше по-благотворно върху черния ми дроб, отколкото въздействието на цяла кутия с хапчета в днешни дни, и ме подтикваше да скоча начаса и без да губя нито минутка, да свърша работата, която ме караха да върша. Всъщност това се случва доста често – простите старовремски средства понякога се оказват по-резултатни, отколкото цяла аптека с бурканчета и шишенца. Седяхме тъй към половин час, описвайки болестите си един на друг. Аз обясних на Джордж и на Уилям Харис как се чувствам всяка сутрин, ставайки от леглото, а Уилям Харис ни разправи как се чувства, когато си ляга; и Джордж, който стоеше върху килима пред камината, ни изнесе същинско представление, за да покаже как се чувства нощем. Джордж си въобразява, че е болен; но всъщност, между нас казано, той винаги е в отлично здраве. В този момент госпожа Попетс почука на вратата, за да попита дали сме готови за вечерята. Тъжно се усмихнахме един на друг и си казахме, че все ще е по-добре да се опитаме да хапнем нещичко. Харис рече, че малко храна в стомаха често има свойството да прокужда болестта; и тогава госпожа Попетс донесе подноса, а ние насядахме около масата и хапнахме малко бифтек с лук и торта с ревен. Трябва да съм бил много слаб по онова време; защото, доколкото си спомням, само след около половин час вече не проявявах никакъв интерес към храната – нещо необичайно за мене – и дори се отказах от сиренето. Изпълнили това задължение, отново наляхме чашите, напълнихме лулите си и подновихме разговора около здравословното ни състояние. Никой от нас нямаше ясна представа, точно от какво страда; но по един въпрос всички бяхме единодушни – болестите ни, каквито и да бяха, се дължаха на преумора. – Нужна ни е почивка – заяви Харис. – Почивка и пълна промяна на обстановката – добави Джордж. – Мозъчната преумора е предизвикала общо разстройство на нервната ни система. Промяната на обстановката и пълната липса на всякакви поводи да напрягаме мозъците си ще възстановят умственото равновесие на всекиго от нас. Джордж има някакъв братовчед, когото обикновено вписват в официалните регистри като студент медик; затова, без сам да ще, той говори донякъде като човек от лекарско семейство. Забележка: разказът и дозировката на лекарствената му употреба са предоставени от д-р Тодор Първанов.
  7. Е, аз съм по-положително настроен към хранителните добавки! Относно антидепресантите знаеш, че споделям мнението ти! Това, че го споделям обаче ме задължава да бъда ефективен в практиката ми!
  8. Добре де, но това не е типичен антидепресант, а хранителна добавка, естествено съдържаща се в много храни. Ти сам си препоръчвал директния прием на мелатонин като антиоксидант и т.н. Триптофанът също води до производството на мелатонин, като обаче преминава през повишения серотонин. Една хранителна добавка не е ли един много по-мек и безобиден начин от тежката артилерия на антидепресантите? Да, ефектът им е равен на плацебото, но се продават поради търговска полза, това е ясно. Но, няма ли разлика в случая? Не знам, затова питам.
  9. Знаеш ли, радвам ти се! Каква амбиция имаш, какъв заряд! Де да бях и аз така целенасочен на 17... Ами за да бъдеш психолог е нужно да разчиташ на собственото си мнение. Каквото и да искат да учиш найка ти и баща ти, запитай се - ти искаш ли го? Маса хора по-късно в живота си страдат поради това, че са учили престижната специалност, избрана от мама и тати, която обаче няма нищо общо със собствените им желания! Относно психологията: просто се запиши и завърши. Дори и по-късно да осъзнаеш, че това не е точно което искаш, след бакалавър можеш да запишеш каквото искаш друго! Имаш време! А и с диплома за психолог можеш да работиш какво ли не: психолог във фирма, в училище, в офис, научен психолог правещ изследвания, преподавател по психология, връзки с обществеността, подбор на кадри, тестолог и т.н. Психотерапията е по-скоро самостоятелна професия и е само един от многото възможни избори след завършване на психология. Нещо важно - не дипломите биха те направили психолог, а опитът ти! Колкото по-разнообразен, тежък и дълбок, с повече изпитания, товари и преодоляването им, толкова по-добър психолог ще си! Ученето на това какво мисли този или онзи, тази или другата теория в психологията само могат да ти помогнат да систематизираш опита си и по-успешно да извличаш ползите от него! Но пак искам да подчертая, не тези теории ще те направят психолог, но разрешаването с мъдрост и обич на трудностите и мъките в живота ти! Питаш за нашия опит... Моят е такъв: носене на неврологично базирано заекване почти цял живот, което като малък тиранин не спираше да ме тормози. Сега като си давам сметка, именно то е което ме направи психотерапевт - затова сега мога да издържам по десет човека на ден, да понасям мъките им и да им помагам! Дълго е за обяснение, но надявам се разбираш за какво говоря. Както ти казах, психолог те прави опитът ти - не бързай, ще го натрупаш! Като се върна сега назад, виждам, че психолог и психотерапевт са ме направили всички професии, през които съм минал: сладкар, пиколо, въоръжена охрана, сервитьор, барман, чистач, супервайзър, рум сервиз, строител, градинар, преводач, салонен управител, хлебар, масажист... В чужбина, за да оцелея, съм вадил моркови при минус десет градуса, като съм им разбивал леда около студозащитните им дъски, прокарвал съм електро инсталации на логърс къщи, слагал съм външни изолации, доил съм кравички за три месеца... . Как ти звучи това - като биография на психолог ли? Истината е, че всяка една от тези професии ми даде по нещо със спецификата си. Като сладкар се научих на дисциплина -наистина е много организирана и майсторска професия. Като чистач на кораб се научих на смирение - тежка битка с егото беше. Като градинар се научих да обичам толков амного природата, че чак ставах едно с нея и чувствах растенията като деца, свързна с тях дълбоко. Докато доях кравичките, аз градското чадо, през тези три месеца така ги обикнах, че любовта ми към животните тогава се роди и събуди в мен още по-дълбока връзка със собствената ми вътрешна природа и подсъзнание. Като сервитьор, рум сервиз, салонен управител, се научих на синхрон с хората, това което в нлп се нарича рапорт - никакво невро програмиране не би ме научили на него, ако не бях минал през тези школи по общуване в реална среда. Като строител на дървени къщи и изолатор в Канада се научих, че мога на мига да уча неща и прилагам и че хората оценяват, когато си смел и не с еноиш от новостта и неизвестността - да работиш при минус 20 градуса, да отидеш в непозната страна без д апознаваш никого и да си намериш работа и се устроиш, оцелееш, че и да намериш прекрасни приятели. Като супервайзър на кораб се научих, че всеки може да работи, но най-трудната работа е да ръководиш хора! А, да не забравя йогата и каратето. Йогата ми е дала много неща, които и сега директно или леко променено прилагам в настоящата си работа - и не съм я спрял, ако не асаните толкова, то дишането и медитацията никога. А киокушинът - макар и да съм жив зян физически сега, онзи дух да падаш, но да ставаш на мига и продължаваш въпреки болката и страха и заедно с тях, неотменно е в мен! Започнах да уча психология едва на 33! Но теориите на този или онзи чичко, на тази или онази школа само систематизираха вече преживения ми опит, нищо повече. Затова и ги усвоих като гладно циганче, самун топъл хляб - с лекота, разбиране и радост! Сетих се нещо важно: любовните връзки! Ако не са разбили сърцето ти поне няколко пъти и не си го преболедувала, ако не си обичала истински, до мозъка на костите си, ако не си ревнувала лудо и не си се имунизирала срещу ревността и преодоляла, трудно би могла да работиш със семейства, партньори и двойки. Също и сексът - ако не си го преживяла много дълбоко, как би консултирала примерно някой мъж с проблеми само на базата на книги, абсурд. Преживяла дълбоко, сливала се с любимия, но до забрава на себе си, така че да усетиш него самия и неговите преживявания и го разбереш чисто енергийно... А и още нещо: духовните интереси. Ами от двадесет години те са зад всичко останало, като главен фон на живота ми. А в тях има глобални принципи, от които когато черпиш, по-конкретните науки се изучават лесно! А и в духовността, за разлика от в съвременната научна психология, има сърце! Когато сама си добавиш това сърце към науката, тогава тя придобива нов, по-широк и мащабен смисъл, сама си правиш аналогии и връзки, до които иначе само с хладния разум не би стигнала. Духовните школи, като бялото братство например, освен прекрасни теории, които развиват един много абстрактен и остър ум, отварят и вратата на интуицията ти! А тя е нещо много важно в приложната психология! Надявам се да съм ти бил полезен! Успехи! Орлин
  10. Аз съм чувал само добри отзиви за триптофана! Ползва се като хранителна добавка. Съдържа се в много храни: банани, шоколад, мляко, риба, пуешко месо и т.н. Трудно се прекалява с него, защото се разгражда в черния дроб. Прекурсор е на 5 хидрокси триптофана, той пък на серотонина, серотонинът на мелатонина. Тоест, действа добре при тревожни разстройства, тревожна депресия, безсъние. Ето линк с описание на аминокиселината. В Б-я се продава хранителна добавка с триптофан под търговското име 'неолаксан". Бих се радвал ако в темата се включи д-р Тодор Първанов (хип).
  11. Обикновено това е пътят, по който минават доста терапевти. Започваме, надъхани психоаналитично, виждаме, че така не стигаме до никъде, променяме стила, търсим методи, работим със сърце, предизвикваме пациента... Чудесен клип! Хип, в мнението си поставяш няколко критерии за избор на психотерапевт: - реални умения и резултатност, проверима чрез успешно решени случаи, вместо разчитането на дипломи, звания, титли и постове - точно така е. Ще споделя вижданията си. Има хора с доцентски и професорски титли, които обаче въпреки тях се явяват преди всичко преподаватели теоретици, а реалната им практика е далеч по-слаба от очакванията свързани с титлите им. Кога да имат практика на психотерапия, ако преподават в няколко университета и са посветени на академична, а не на психотерапевтична кариера?! Все едно да работиш автомонтьор, а вечер психотерапевт... абсурдно, нали! Но, това правят много психотерапевти в Б-я. Не само преподавателите, с или без титли, но много други колеги. Това за мен е много слаб вариант. Психотерапията е професия, която изисква пълно отдаване! Има колеги, които се числят като психотерапевти, но основно преподават... психотерапия на психолози. Някой би казал, че преподаването на психотерапия е близко до самата психотерапия. Подобно е, но е далеч по-лесно да преподаваш шаблонно, отколкото да приемаш по 6-10 пациента на ден, всеки с коренно различни проблеми, съответно да резонираш сз всеки и да намериш най-точния подход, темпо и методи именно към него. Разликата е голяма. Сега започнах да водя групи. Въпреки, че ги водя на хора с тревожни разстройства, виждам, че разликата от личнат атерапия е голяма - далеч по-лесно е, по-общо се работи. Казвам 'въпреки че водя на хора с тревожни р-ва', защото с тях е далеч по-трудно от едното преподаване на психолози, които очакват да им дадеш диплома и затова седят и мълчат... - срок на справяне - срокът на справяне е важен и е илюзия твърдението на някои колеги, че щом нещо е носено дълго време, дълго трябва и да се лекува. Опитът ми показва, че не е така. Зависи от ползваните терапевтични методи, от подхода ти, от личността ти, усета ти, интуицията ти и умението ти да мотивираш. Или умението ти да не приемеш клиент от типа оплаквач, който единствено желае захранване на проблема си чрез оплакването си, защото проблемът му дава ценни психични и социални преимущества за подсъзнанието му. За мен ако за шест сесии няма поне някаква промяна, значи или аз не правя както трябва нещата или пациентът не изпълнява задачите и домашните или просто не сме един за друг... Това последното се случва, но рядко - ако работиш фокусирано в цел и справяне, дори преносът и контрапреносът се ползват активно и фокусирано в целта и се преодоляват ако е нужно или се утилизират в рамките на броени сесии. - научени умения, с които пациентът посреща живота си, включително менталните и вегетативни трудности - "Даване на въдица и научаване на риболов, вместо единствено даване на малко риба при всяка терапевтична среща!" Няма да коментирам това дълго. Мисля, че е ясно само по себе си. - психофармация и психотерапия - критерий за добрия терапевт е при тревожни р-ва да разчита минимално на лекарства. Защо така?! Защото 1) психиката и самият мозък на пациента се "обляга' на хапчетата, вместо да разчита на психотерапията и методите и. Затова е живо безумие дълго време двете да продължават успоредно. Безумие, което обаче се практикува и е масово разпространено. Когато биват спрени хапчетата, разстройството обикновено се връща, при това още по-силно, поради по-долния пси механизъм на потискане. 2) самият прием на хапчета за справяне със собствените мисли и емоции е гаранция за неуспешната психотерапия. Защо? Защото представлява поведенчески израз на бягането от сянката си. Човекът се стреми да изгони, потисне и изтласка "гадните" мисли, чувства и вегетативни симптоми, вместо да застане лице в лице с тях, да види какво те искат д аму кажат, да разбере подсъзнанието си и въобще цялостната си психика, да се оцялости и промени с помощта на свободната си воля! Тоест, самият прием на хапчета при психични проблеми на ниво невроза е гаранция за слабата психотерапевтична намеса, ако тя се провежда успоредно с хапчетата. Защото приемът им е поведенчески израз на битката на себе си със ... себе си. Една психична част се бори и бяга от друга психична част, разцепването расте, себенепознаването е налице, а визията за собствената душевност е като към машина, която се "лекува" с препарати... Съвсем различно е отношението ми към хранителни добавки като триптофана (неолаксан), жълтия кантарион (ремотив), билковите екстракти, хомеопатията! Те са напълно съвместими с психотерапията! - пари и психотерапия - заплащане като такса или заплащане на принципа "свършена работа" - по принцип д-р Тодор Първанов (хип) е напълно прав. За да работим с такси допринася и контекста на европейската система, в която функционира психотерапията, насочена не към ефективност, а към продължителност... Жалко е, но е така. Такава е и юридическата ни система примерно. Но има и още нещо. За да работи един терапевт само "на свършена работа" трябва: 1) Да работи само с високо мотивирани пациенти, като систематично отсява типа оплаквачи. Не че има нещо лошо в оплакването, успокояваме се и си бършем сълзите, но ако когато започнем да променяме нещата се оказва, че всъщност проблемът който уж ще лекуваме представлява огромен интерес и полза за голяма част от психиката на човека... 2.) Самият терапевт да е много много опитен, изключително вещ в няколко школи в психотерапията и успешен, изключително успешен. Аз познавам десетина психотерапевти в Б-я, които наистина са успешни. Сега като се замисля, десет е завишено число... :)
  12. Уау, чудя се как да напиша смеха си, предизвикан от разказа :) . Направо ха ха ха хи хи хи, хо хо хо ...
  13. Отговорете на следните въпроси: - Какво в мен задоволява това да продължавам по стария начин - с хапчета и бягане от себе си? - Какво би станало, ако се променя? - Какво би станало, ако не се променя? Може би съм си свикнала така и колкото и да искам промяна съзнателно, нещо в мен си му е добре така? - Как бих получавала внимание, когато обикна страха си и вече няма за какво да се оплаквам? - Как бих се извинявала, когато не ми се прави нещо, когато се сприятеля със себе си и нямам удобно извинение? - Как бих се чувствала, когато нямам извинението "аз имам п.р." и ми се налага да поемам постоянно повече и по-големи от сега отговорности и да бъда по-дейна в живота? Искам ли го? - Какво не би станало, ако не се променя? - Как бих се чувствала, когато обикна страха си и се науча да го превръщам в смелост? Как бих гледала, ходила, дишала, живеела? Какво другите ще видят тогава в мен? Другите около мен как биха приели една много по-действена, отговорна, но и много по-самостоятелна и решителна жена - искат ли го? - Наистина ли искам да се променя? Колко силно от 0 до 10 го искам? - Какви трудности бих имала, докато се променям? Готова ли съм да мина през тях? Как ще ги преодолея? - Готова ли съм постоянно да живея смело, самостоятелно и емоционално независимо?
  14. Утвърждения за социалната тревожност зад заекването. Когато заекващият се анализира, осъзнае психиката си и започне да променя отношението си към себе си и заекването си, тогава вече залагането на социална самоувереност става възможно! Тогава остава само неврологичната база, която доколкото може се парира с мелодичен говор. А колкото остава, остава ... обичаш се все с минусите си и толкова!
  15. Ами сарказмът не е насочен към вас, а към онези, които би трявбало да разбират от психика по презумпция, но всъщност се явяват единствено наркодилъри за легализирана дрога...! Слава богу, има и способни и стойностни психиатри и психолози, които си дават труда да придобият умения в няколко школи в психотерапията!
  16. Приемът на ривотрил представлява поведенчески израз на битката и бягането от страха, която всъщност го поддържа! Вероятно психиатърът ви е обяснил това, вероятно щом сте ходила шест години при психиатър, сте минала през шест години психотерапия? Пиша това с елемент на сарказъм, насочен не към вас, а към абсурдите около менталното здраве в България. Да се числиш към специалистите по ментално здраве, а да нямаш елементарно познание за когнитивните механизми и с действията си силно да допринасяш за развитието на невротичното състояние, третирайки човека като машина, сипвайки химически вещества в "психическия му двигател" - това е трагикомично! Нищо лошо в ривотрила. Добре е да си го носите в джоба, за екстремни случаи, за всеки случай. Но тези екстремни случаи биха били все по-рядко и все по-естествено преживявани, по-бързо отминаващи - благодарение на менталната ви настройка, коренно различна от тази, която поддържате сега! Отношение на обикване на страха ви! Той, това сте вие! не можете да избягате от него - той е във вас! Той е вашият емоционален живот. И в Канада или в Австралия да идете, чувствата ви ще бъдат с вас. Транквилантите единствено "спомагат" да гоните психически страха си чрез забавяне импулсите на амигдалата, което правено по-дълго време, все повече разцепва личността, все повече невротизира. Но, наистина ли искате да живеете живота си свободно и смело? Тогава ще трябва да се облягате на собствената си смелост, вместо върху някой друг! Искате ли истински тази самостоятелност или нещо дълбоко във вас предпочита сегашния начин за получаване на внимание, грижа, присъствие и подкрепа? Искате ли наистина да промените нещата или нещо във вас иска да продължи да се самосъжалява и жалва под маската на съзнателното извинение с "аз имам паническо разстройство"?! Извиненото със състоянието ви оплакване е един чудесен начин подсъзнанието ви да задоволява нуждата си от внимание, сигурност и защита. Готова ли сте да видите този подсъзнателен механизъм и да се научите смело да преживявате чувството за сигурност като посрещнете директно страха си, а социално чрез активно общуване, кариера, спорт, здрава амбиция?! Дали е тежко състоянието ви? Абсолютно здрава сте! Останалото се дължи на механизми в ума ви! Какви точно са те при вас - дали емоционална недиференцираност, несигурна привързаност или друго, това се разбира в рамките на една консултация. След това посоката се обръща към справяне, към посрещане на страха, скачане в него и плуване в него, научаване за извличане на енергията от него, превръщането му в смелост! Започнете психотерапия - но само при положение, че наистина искате промяна, а не само си мислите, че я искате! Питайте подсъзнанието си - "Искам ли да бъда емоционално самостоятелна, силна и смела, щастлива?" Вижте положението си сега! То се поддържа от вярването на подсъзнанието ви, че като ви държи вкъщи и разчитате на близките си, така сте спасена от ужасния живот, от смъртта, от полудяването, от нараняването... Така си мисли подсъзнанието ви ! То е добронамерено, но тъй като е една много древна и атавистична психична структура, всъщност бърка силно! Сега задачата ви е да задоволите тези импулси на подсъзнанието си за сигурност, защита, спокойствие, именно в активността на общуването, работата, спорта, здравата амбиция за постижения - като се научите да прихващате с желание и радост идването на страха и влагате енергията му в живота си! Така страхът се превръща в храброст! Това е принципът! Има техники за работа с мислите, с подсъзнателните вярвания, анализ - те са уводни и добра база за директната работа със страха, особено при жените. При мъжете справянето става с пъти по-бързо поради еволюционния факт, че мъжът е бил воин, хилядолетия учен да превръща страха в смелост. Но, ако мъжът има тестостерон и воински дух, то жената има още по-силен инструмент - любовта, приемането и сърдечното обгръщане! Дали ще полудеете? Не! най-лошото, което може да ви се случи, е да продължавате да се водите от подсъзнателните вярвания за илюзорно получаване на сигурност при бягство в 'сигурния" дом или чрез хапчетата, да бъдете още по-ограничена социално и емоционално и вместо да умрете само веднъж, в деня на актуалната си смърт, да умирате всеки ден. Защото бягайки от страха от смъртта, бягаме от живота! Защото, приемайки смъртта във всеки един миг и бидейки готови з анея, сме готови за живота и г живеем щастливо и истински! И тогава умираме веднъж - когато е "рекъл Господ", а всеки миг от живота си живеем с вдъхновение и устрем към творчество! А смъртта става добър приятел, врата към вечността, продължение на този хубав живот, един още по-велик и голям живот! Нещо за страха от змии! Той е много базов и общ страх, носен в много хора в генетичната памет от древни времена. Често когато еволюционният механизъм на подсъзнанието за оцеляване даде "на късо', както това става при вас, се отключва и този страх! Премахването му става успоредно с работата със страха, с промяна на отношението към него и пренасочване добронамерените, но неадаптивни намерения на подсъзнанието в адаптивен личностови и социално вариант! Символично, страхът от змии е страх от собственото подсъзнание и неговата сила - а това е в основата на менталната 'въртележка' на борба и бягане от страха, в която сте! Още, страхът от змии символично представлява страх от отпускането в удоволствието, от спонтанността и отдаването на сексуалната сила. А тя е и сила на щастието ни, кондензат на силата на Любовта ни!
  17. И понеже темата е за връзката между психологията и езотеризма... Аз лично съм доста скептичен към т.н. магия, правена без човекът да знае за нея. Когато обаче знае, че някой го мрази и му е направил магия (ако така го наречем), тогава се наблюдават ясни психични механизми на внушение и самовнушение. Самовнушение, активиращо мощните сили на подсъзнанието. Аз обаче вярвам във фината свързаност помежду ни, в колективното несъзнавано. Тази връзка обаче е много фина. Интуицията например според мен, погледната през такъв ъгъл, е една връзка на собствения сърдечен разум (свръхсъзнанието) с цялостта на вселената и оттам и с всичко друго. Може би може да прерастне в психични способности, не знам - аз поне ги нямам осъзнато и не съм общувал с хора, които наистина да ги имат. Интуицията обаче, за да бъде вярна, е нужно да бъде много тренирана и чиста от примесите на несъзнавани програми-филтри! Иначе се изкривява. Ако интуицията е такава връзка, то през тази фина връзка биха могли да преминават и фините послания на чистата и безкористна молитва. Вярвам в това. В отрицателен аспект, какво е низшата магия - провеждане на заряди през колективното подсъзнание. И двете възможности обаче по мои наблюдения са слаби без знанието на самия човек - че с емолят за него или че някой му мисли злото и му прави т.н. магия. Когато го има това знание и вярата в магията/ езотериката, тогава действието е силно. Може би има хора, които умеят да засилят посланията си - добри или не. С по-силна психична енергия или с посредничеството на природните сили: низши или висши. Та, нещата могат да се обяснят и изцяло чрез пси механизми, както и чрез езотеричните вярвания. Има хора, които поради преживените през живота си трудности, имат своего рода психична защита и здраво психично ядро - такива, особено ако имат здрава скептика плюс силна психична енергия и бодър оптимизъм, са трудно проницаеми за въздействие. Ако цял живот някой е имал "малък тиранин"(това от книгите на Кастанеда), който да го тормози, психичното му ядро е станало стабилно и здраво. За мен една психична "магия' са програмите в подсъзнанието, които карат някой да пие. Или жена, която стои у дома си от 20 години, защото подсъзнанието и силно вярва, че само така е сигурна и щастлива. В същото време на съзнателно ниво постоянно се оплаква от положението си. Но несъзнавано силно си и харесва да си стои у дома - иначе ще се наложи д аработи, да поема отговорности и рискове, грижи. На мъжа и също му харесва положението, защото е болно ревнив и обича жена му да си е вкъщи. Ето една несъзнавана семейна "магия"... Или друга жена в подобно положение, което идеално задоволява нуждите и - мъжът и в друга държава и праща средства, тя ненавижда тази държава и е безразлична къммъжа си, не знае какво иска от живота и с цялото си несъзнавано предпочита да манипулира околните оплаквайки се от положението си, което всъщност обожава. В същото време свръхпротективните и родители, свръхтревожещи се за нея на съзнателно ниво, несъзнавано прегръщат с всички сили връщането на детето си във вече празния си живот, който допреди заминаването и е бил запълван от грижите за него... Ето още една семейна "магия"... А ако бащата е злоупотребявал с дъщеря си сексуално и то под режисурата на майката, това каква силна "магия" е ... Или друга родителска "магия" - жената цял живот потиска творчеството си, защото пеенето и рисуването "са глупости" според свръхизискващата майка, а в резултат на това дъщерята нон стоп преживява вегетативни симптоми, причинени от това свръхмощно ригидно "трябва', изцеждащо и спиращо всяко щастие и потискащо сексуалност, нагон и обич. Според окултните книжки първите признаци за магия са замайването, слабостта, подкосяването на краката, задушаването, тръпките и т.н. - е, имат ги повечето от клиентите ми. Дали е магия или не - май по-скоро е въпрос на обяснителна терминология, отколкото на практическо значение. За мен по-силни са пси механизмите и виждам нещата по-скоро като залагане на програми. В психотерапията обаче се минава по трудния път - тези програми се намират, поглеждат смело, разбират се, намира се изгодата от носенето им, задоволява се по други приемливи начини, неутрализират се с разнообразни методи... Ако това е магия, да слагаме на вратите си табелки "вълшебник" ... Истината е, че всички сме магове, вълшебници в собствените си животи, както и магове един за друг...
  18. Благодаря ви и аз, Мария, Роси и Пламъче! Най-приятелски поздрави: Орлин
  19. Понякога, когато гледам човека със страхов проблем, сякаш бездната се взира в мен - бездната противополюс на безкрая на обичта. За да се взираш в нея, имаш ли друг избор, освен да имаш Любовта, да минава през теб като противовес?! Да разтвориш сърцето, за да минава, да си и проводник. Другият избор е здравата скептика - върши работа, но само донякъде. Често човекът е бил по врачки, лели са му куршум, баяли са му, казвали са му, че има магия, тровил се е с хапчета с години безрезултатно и т.н. Самите т.н. магове (защото въпреки, че сме 21-ви век, има заявяващи се като такива) пращат хората при психотерапевти. Психотерапевтите магии ли развалят, питам се. Разум, логика, анализ, осъзнаване, синхрон и повеждане, печелене на доверието, запалване на смелостта, събуждане на любовта, насочване към сърцето, визуализация и още по-жива визуализация, работа с енергията зад емоциите и отново визуализация, разбиране и себеразбиране, емоционално прегръщане и енергийно с обич обгръщане. Инструментите на психотерапията съвременна магия ли са? А какво е магията? А какво е животът без малко приказност и има ли живот без магията на живота?
  20. Позитивното мислене и принципът „разделяй и владей” Човешката психика е сложна структура! Физиологичната и база е нервната ни система, а тя е изключително комплексна и еволюционно многопластова. В популярната литература мнозина автори препоръчват горещо позитивното мислене. То е възхвалявано като носещо житейска удовлетвореност, емоционална хармония, дори материални облаги. Звучи чудесно! Моят опит като психотерапевт обаче ми показва, че нещата са малко по-различни. Принципно погледнато, една позитивна психика позволява филтрирането на житейските събития през себе си и така осигурява благоденствието на носителя си! Разбира се, здравият разум определено е важен ингредиент от хармоничната психика или както аз казвам, бъди сърдечен оптимист, но разумен реалист. Добре! Сърцето ни, тоест несъзнаваното ни, е богата и нееднородна част от психиката ни, при това в голяма степен обикновено е извън полезрението на съзнанието ни. Несъзнаваното ни обхваща подсъзнанието, но и свръхсъзнанието. При това тези двете са само индивидуални звена от мащабната структура на колективното несъзнавано. Когато правим опити за позитивно мислене, чувстване и визуализация, ние ги осъществяваме на съзнателно ниво, като допирът с бездната на несъзнаваното в нас обикновено е ограничен. Вярно е, че анализирането на собствените мисли, чувства и реакции, сънища, активното смело въображение, медитацията, както и богатството от психотерапевтични методи разтварят вратата между съзнанието и несъзнаваното и разширяват неимоверно кръга на първото! Въпросът е, че самоанализирането и самоексплорирането, както и сублимирането и препрограмирането на несъзнаваното е изключително майсторска работа. Тази работа изисква години обучение и самообучение, по пътя и има много клопки и отклонения, съблазни, илюзии и капани. Има достатъчно много бизнес играчи в духовната сфера, продаващи и създаващи илюзии. Има ги и в психологичната сфера. Вървенето по пътя на цялостното самопознание, смел полет в собствените висоти, но и спокойно гмуркане във вътрешния ад, не е лесно. Но е най-ценното и същностно начинание, което е достойно за човека. Когато човек един ден реши да мисли и чувства позитивно, този му подтик идва от душата му, от желанието му за добруване и щастие. Когато си купим нов софтуер, с него получаваме цели книги с указания за експлоатацията му. Колко по-сложен е човешкият софтуер! Психиката ни е многомерна, сложна система. Популярните пропагандатори на позитивното мислене обаче умишлено свръхопростяват нещата. Те са добри търговци и умеят да резонират с изискванията и психиките на купувачите на психопродукта си. Когато неподготвен човек започне умишлено да се стреми да мисли позитивно и да гони нежеланите от него „негативни” мисли, образи и емоции, нахлуващи в ума му, той изведнъж се почувства чудесно, просто прекрасно. Ето, решил е да промени психиката си и живота си, прави го и на мига получава резултати: приповдигнато настроение, отвътре му просветва, чувства се по-радостен и оптимистичен. Невероятно, нали! Въпросният човек обаче с години и години е поддържал подсъзнателни комплекси: за малоценност, вина ,тъга, страх. Нагоните му нерядко му са се преплели силно с тези програми и са ги заредили мощно с психична енергия. В съвременното общество средно статистическият човек е доста невротизиран. Тоест поддържа едни или други тежички подсъзнателни програми: „не съм обичан, разбиран и приеман”, „провалям се”, „не се вписвам в общуването с хората”, „той непременно ще злоупотреби с мен, ще ме нарани”, „ще ме изостави и замени с друга, по-добра от мен, защото аз не ставам”, „аз съм дефектен”, „трябва да се пожертвам за другите и през тяхното одобрение да получа капчици удовлетворение”, „трябва да бъда перфектен”... Програми за критика и самокритика, програми за липса на норми и дисциплина или прекалено ригидни такива. Програми за недоверие, непълноценност, емоционална необособеност и зависимост от другия. Програми за мазохизъм и емоционален садизъм и т.н. и т.н. Дори във външно адаптивните и успешни хора от съвременния свят могат да се наблюдават различни комплекси, характерови и когнитивни сривове и проблеми. Това е нормално! Хората сме несъвършени, имаме си странностите, различни сме, шарени сме! Когато обаче дори и сравнително хармоничен човек започне да си налага да мисли позитивно, отричайки и отхвърляйки негативните си мисли, те не изчезват никъде. Напротив, изтласкването им води до натрупване на негативен заряд от тревожност и вина в подсъзнанието. В началото така практикувано, позитивното мислене работи чудесно! Всичко е цветя и рози! Колкото по-дълго човек силово се придържа към позитивното си мислене, отхвърляйки тревожните импулси на подсъзнанието и породените от тях образи и мисли, толкова тези мисли стават по-натрапчиво интрузивни, нахални и нападателни. Тогава човек започва още по-пламенно и искрено да се стреми да мисли само позитивно и с усилие на волята да отрече, отхвърли и изтласка в подсъзнанието нежеланите от него мисли. Той вярва, че Вселената веднага ще регистрира негативните му мисли и ей сегинка върху грешната му глава ще се стоварят техните конкретизирани резултати. Вселената не е толкова глупава и сляпа обаче! Самото ни подсъзнание и неговият начин на работа е създаден от същата тази Вселена. Човекът обаче се стреми с всички сили да потисне естествените и все по-тревожни импулси на подсъзнанието си. Получава се невротично разцепване в психиката му, процеп от битка и опити за свръхконтрол между съзнанието и подсъзнанието. В така възникналата дисоциация човек се невротизира все повече, а в началото носилото му радост и блаженство позитивно мислене само по себе си се оказва инструмент за тази интрапсихична дисоциация! Ако човекът се допита до своя уважаван водач: гуру Кехоу, гуру Рави Шанкар и т.н., отговорът обикновено е: „Имаш прекалено голямо его! Слаб си! Нямаш достатъчно воля и решимост! Прекалено си замърсен и трябва да се напрегнеш повечко, за да се очистиш!...”. Човекът се напряга още повече в опитите си да отхвърли „негативните” мисли и емоции, в резултат на което разцеплението в психиката му става все по-голямо, а напрежението в подсъзнанието расте и препоражда все по-нападателно проникващи в съзнанието нежелани от човека мисли. Така разцепена, индивидуалната психика е прекрасна за насочване отвън в посока желана от външния оператор, гуру или пропагандатор. Защото напрежението става все по-нетърпимо, а собствените усилия водят в тупика на болката и отчаянието... Борбата с подсъзнанието е безсмислена и предварително обречена на провал. Нужно е да бъде разбран естественият механизъм на функционирането му в режим на опасност и тревожност. Когато тази ключова функция бъде разбрана, самата нужда от битка изчезва! Представи си уплашено животно. Сега пренеси това животно в подсъзнанието на човек от древността, живеещ в джунглите. А сега пренеси подсъзнанието на този древен човек в собственото си подсъзнание сега! Виж себе си сега, но някъде в амазонските джунгли. Може би самолетът ти се е разбил на път към круиза ти на карибите и си единственият оцелял... Вече си се лутал два три дни, спал си под странните храсти наоколо и си мъничко посвикнал със звуците и миризмите. Знаеш обаче, че в джунглата има опасни животни, змии, насекоми... След първоначалния шок след катастрофата си се опомнил и усилено търсиш изход от гората и човешко присъствие. В часовете на неизвестност онези филми от дискавъри чанел за дивите гори някакси отново и отново се промъкват в ума ти и при най-малкия непознат шум наоколо в съзнанието ти избухват образите на белите зъби на звяра, разтворил паст над лицето ти! Просто виждаш и усещаш ужаса си от забиването на зъбите на звяра в тялото си, а умът ти ражда ужасни сцени на кръв и кошмар. Цялото ти тяло се напряга, готов си за скок и бягство и все по-силно стискаш острата пръчка, която намери, с готовност да се бориш отчаяно. Коремът е „на топка”, раменете са защитно приповдигнати, дишането плитко и бързо, потиш се и си свръхнапрегнат и нащрек. Не дай си боже да си чел за всемирния закон за привличането и да си гледал филма ”тайната”. В съзнанието ти започва да се промъква съсипващата мисъл: „щом сега си мисля за лошото, то ще стане, защото го привличам!”. И започваш с всички сили да отхвърляш мислите за опасност и да се стремиш да мислиш само оптимистично и позитивно. За малко успяваш. Веднага щом се отпуснеш за миг обаче и ужасните кървави сцени и усещания нахлуват в ума и те парализират все повече. Трепериш като листо, вие ти се свят, а страхът ти може „с нож да се реже”. Затова започваш още по-силно да гониш страшните мисли и да поставяш на тяхно място позитивни, пълни с вяра и спасение. Странно, колкото повече се стремиш да мислиш позитивно, страхът се превръща в завладяваща паника, а кошмарните мисли нападат все по-яростно. А ти вярваш, че вселената вече ти праща големия хищник, защото сам го предизвикваш с мислите си. Казваш си: „аз съм толкова слаб и не мога да проконтролирам един страх и едни мисли, не мога да се наложа над тях!”. Наистина не можеш. Не е и нужно! Същата тази вселена, в която евентуално работи законът за привличането, е създала в хода на еволюцията естествената работа на подсъзнанието ти, на старите ти мозъчни структури. Вселената знае, че в основата на раждането на страховите мисли и образи се крие добро намерение за оцеляване, щастие и спокойствие. Вселената вижда именно това намерение и познава прекрасно работата на ума ти! Когато познаваш добре тази защитна работа на подсъзнанието, самото осъзнаване на нормалността и разбирането и неутрализират страха в огромна степен. Има и други похвати за работа със страха, но те са действени само на фона на правилното разбиране. Позитивното мислене е нещо прекрасно, нещо фантастично - понякога почти прави чудеса! Почти, защото чудеса всъщност няма, но възможност или невъзможност за проследяване на причинно следствените връзки - психични, физиологични, духовни, енергетични. Положителното мислене задейства надеждата, която отваря вратата за вярата, която се разгаря до Любовта! Но, мисленето е решаващо. Съвременната най-ефективна, научна и проследимо доказано действена форма на психотерапия, когнитивно поведенческата, е изцяло в синхрон с древното знание! Още в упанишадите (мисля в една от 13-тте главни) се казва, перифразирам: "Едната птичка седи в клоните на умственото дърво и гледа всичко незпристрастно и спокойно, а другата подскача и вдига врява наоколо!". В ума ни има една метакогниция, самосъзнание, тази способност да наблюдаваш ясно собствения си ум и неговите ментални "подскоци". Метакогницията (самосъзнанието, свободната воля) наблюдава мисленето. То поражда емоция, която поражда действие! Положителното мислене, по моите наблюдения, е един съзнателно усвоен навик за оптимистично виждане на ситуациите - вътрешни и външни. И целенасочената употреба на този навик от метакогницията! От този тих вътрешен зрител, който се осъзнава най-добре по време на съзерцание! Не всеки има съзнателна връзка с метакогницията си, със свободната си воля. Напротив, хората масово са като био машини, програмирани и действащи по програми почти механично, предсказуемо и управляемо. Тази метакогнитивна заспалост, тази прекъсната връзка се ползва от власт имащите, разбира се - хората със заспало самосъзнание са почти като машини, които се програмират - чрез "хляб, секс и зрелища", чрез медиите и т.н. Хората обожават да им бъде казвано какво да мислят: казват им го политиците, медиите, гурувците... Когато владееш мислите на хората, владееш и чувствата им, защото „чувстваш това, което мислиш”! Положителното мислене прави живота ни ... положителен ! Засмян, оптимистичен и безграничен по възможности! Както казва българският мъдрец Беинса Дуно, перифразирам: "Най-ниската температура е - 250 градуса, но най-високата няма граници!" Така и радостта, светлината на съзнанието и свободната воля могат да бъдат развивани без граници, докато тъгата, вината, страхът, гневът, обидата и дистанцирането си имат граници. Въпросът е, че психиката ни е малко по-сложна система, отколкото се представя от някои масови пропагандисти на позитивното мислене. Има си различни психични структури, механизми, динамики, защитни механизми, когнитивни сривове и изкривявания, на поне няколко нива е... За удобство можем да я разделим опростено на три нива: съзнание, предсъзнавано и несъзнавано. На предсъзнаваното ниво е характерът ни, нашата цензура, норми, правила и допускания за взаимодействие. На несъзнавано ниво са нагоните ни: агресия, удоволствие, оцеляване... Там е родово-генетичният ни темперамент. Както и базисните ни вярвания, силно гравирани убеждения за нещата, заложени през ранните ни години и по-късно от родителите, медиите, училищната среда, приятелите и т.н. Когато решим да развиваме съзнанието си и започнем да се стремим към негови по- светли пластове, окръжността на самосъзнанието се разширява пропорционално и в по-тъмните му подсъзнателни зони. Това е закон. Ако тогава се уплашим от ... себе си и се опитаме да отхвърлим, да преборим, да избутаме събудените агресивни, страстни емоции, пълни с вина, тъга, злоба и всякакви психични механизми и базови нагонни движения програми, различните си "нечисти" базови мисли и вярвания, които изплуват - тогава те не се губят, о, не, но се нагнетяват в подсъзнанието ни. Ако продължим с методите за разширяване на съзнанието, а важна част от тях е и положителното мислене, самото положително мислене и стремеж към развитие могат да се окажат инструмент по отричане на базовите ни вярвания, по потискането им в несъзнаваното! Тогава правим или поне мислим неща, които не бихме искали да правим и мислим, защото се получава психично раздиране, разцепване и подсъзнателните наличности избухват като капакът на тенджера под налягане. Обикновено се чувстваме виновни, което прибавя още сила на целия механизъм. Правилният метод, както е казал един евреин, е "не се борете със злото!". Нужно е да се анализират спокойно и открито подсъзнателните ни варвания, да се приемат с любов и светлината на съзнанието и да се препрограмират. Тогава силата на подсъзнанието се впряга в полета на по-висшите ни аспирации! Това е начинът! Тогава положителното мислене и въобще стремежите ни по разширяване на съзнанието до по-високи възможности, стават реално действени и мощни! Въпросният анализ и препрограмиране обаче далеч не лесни и простички. Не се постигат и с едната медитация само - някои медитират по 30 години, но продължават да ползват медитацията си като оазис на бягство. Бягство от въпросните базови негативни вярвания и емоции... Та, тънка материя е психиката - доста опит, честност и смелост се иска при работата с нея! Накратко, ползването на положителното мислене без успоредно протичащо осъзнаване, анализ и препрограмиране на дълбоките психични структури (несъзнавани) прилича на: - обличането на нови гащи върху наакано дупе - миризмата се промъква ... - поставянето на лъскава керамична коронка върху нелекуван гангренясал зъб - нов мерцедес висок клас със стар 30 годишен и счупен двигател от трабантче - обличането на нови луксозни дрехи върху просякиня, която в следващия миг ще легне с тях в боклука - храненето на прасе с черен хайвер и шампанско... - наливането на ново вино в стари мехове (това не съм го казал аз... ) - натискането на капака на вряща тенджера под налягане и спиране на налягането и - няма да е за дълго - още дядо ни ( ) Фройд е обрисувал този механизъм за развитие на перверзии, невротизиране и психотизиране. Позитивното мислене е нещо прекрасно! Стига да се извършва от позицията на една оцялостена, интегрирана личност, която добре познава всичките си психични нива, процеси и движения и ги е впрегнала в хомота на онзи вътрешен тих водач, гласа на безмълвието, свободната си воля! И, както се казва в психотерапията: главата в небето, но краката на земята. Тоест, позитивното мислене, отвореността за непознатото, духовното и вечното - в небето, но краката на здравия разум и логика, на стабилната връзка с реалността, на земята! Като психотерапевт, ежечасно и ежеминутно се сблъсквам с психомеханизмите на ума. Психичните разстройства са резултат именно от непознаване на собствената вътрешна природа. Нека вземем за пример страдащите от обсесивно компулсивно разстройство (окр), от натрапчива невроза. Те са практически физиологично и ментално здрави по всички показатели. Имат чудесна връзка с реалността, интелект и мотивация за постижения. В даден момент от живота им, когато в несъзнаваното им е натрупана известна тревожност, то ражда неприемливи за моралната им цензура мисли: образи с насилие, злополуки, убийство извършвано от тях над близък или детето им и т.н. Там е работата, че подсъзнанието не се интересува от социално интернализирания ни човешки морал, а просто си върши работата, така както го е правило от милиарди години. Това е нормалната му защитна работа и когато нагонът ни за оцеляване или любовта ни към близко същество се комбинират с нормалната защитна тревожност, се раждат въпросните мисли. Те са част от естествената работа на ума ни – когато го разбираме в целостта му! Същият психичен механизъм присъства във всяко от животните с висша когнитивна дейност, стоящи по-долу в еволюционната верига. А целият животински свят, къде метафорично, като работата на древните неврални структури, къде буквално архетипно, присъства в личното и колективно несъзнавано на ума ни! Когато нормалната защитна работа на несъзнаваното бива отхвърляна от цензурата на морала и неразбирана, настъпва гореописваната психична дисоциация, разцепване и разделяне, при която тревожността се натрупва, а поначало нормалните мисли се превръщат в нападателни и болезнено интрузивни. Започнах тази статия със споменаването на т.н. свръхсъзнание. Свръхсъзнанието представлява човешката безграничност. Развитието му ни прави Човеци с главно „Ч”, жители на Вселената! Навикът за позитивно мислене е част от това развитие. Аз обаче твърдя, че позитивното мислене е истински силно и пронизващо всяка душевна струна едва когато човек добре познава цялостната си психика и спокойно разбира и осветлява бездната на подсъзнанието си със светлината на свръхсъзнанието. Нужна е известна предварителна работа по анализиране, себеразбиране и сублимация. Позитивното мислене наистина носи радост. Ако се практикува в контекста на вътрепсихична или социална интеграция. Описаните по-горе интрапсихични процеси на разцепване, могат да се случват и на социално равнище, в колективното социално несъзнавано. Примерно дадена група от хора, които изповядват общи идеи за по-светъл и духовен живот, решават да заживеят отделно и сравнително изолирано от останалата част от обществото. Отначало духовните бегълци ще се почувстват добре в комуната си, отхвърляйки доколкото могат влиянието на външното общество. С годините обаче в комуната биха започнали да се наблюдават все по-често срещащи се извращения, невротизиране и дори психотизиране. Това би се дължало на проекцията на индивидуалната настройка на ума на отричане в социалния живот на цялата общност. С какво ли би била полезна такава общност на света, при условие, че страни от икономическия, политическия, моралния и битов живот на цялото общество?! С нищо! В заобикалящия подобна „духовна” комуна свят би царяло насилие и хаос, от който „духовните” жители на такава затворена общност биха бягали. А биха могли да използват ресурсите и стремежа си към един по-добър свят в реалния такъв, подпомагайки реалното му случване! Аз наричам отричащото цялостните психични движения позитивно мислене „розово бонбонено” (наивен позитивизъм), за разлика от зрялото позитивно мислене. Последното се излъчва от една цялостно интегрирана психика. С пожелание за зряло позитивно мислене: Орлин Баев, психотерапевт
  21. Мерси, мерси ! Изчервявам се като малко динозавърче под вечерния залез, на което слънцето му се отразява по плочките на гърба, като зелена маруля се изчервявам под обедните лъчи на канадска градинка, като малко магаренце с големи ушички потропвам и подприпквам доволно наоколо, като хамалин пиано си отнасям благодарността, като варненски докер чувал с цимент си грабвам мерси-то, като келнер бакшиш го отнасям, като на пловдивска майна "кво стаа, майна" ми попиват в невроните думите, както харлемски брадъ нигъ дозата кока смъркам думичките, които идват от сърце :) ...! Поздрави и успехи в справянето: Орлин
×
×
  • Добави...