Орлин Баев

Когато тревожността не е същностно решавана дълго време, биологията автоматично тригерира депресиране. В него е тъжно, но напрежението е по-малко. Това е автоматичен психофизиологичен механизъм на самозащита. Много пъти сме писали, че медикаментите замазват, но не извличат уроците, скрити в тревожността, докато всъщност я хронифицират. То е все едно пиейки морфин и не чувствайки зъбната болка, да си мислим, че не протичат гнойни процеси... Ходиш ли на психотерапия?

Добре е, че не е. Живот е - хубаво и трудничко, заедно - учим се, докато сме живи...

Това е фашива дилема. Аз не бих се доверил на специалист, който не е дбър и в двете, че и в още доста по две.

Кратък път? Школа хипнотерапия плюс нлп мастър практик - общо 22-24 уикенда, нищо работа. Но, кратките пътища са обикновено най-дълги, а няколкото хиляди часа нито са пречка, нито приумица. Не заменят житейския нелек и най-нужен опит, но дават много.

Да, решението за аборт не е по Бога, по егото е било и сама го знаете... Но, вината не помага за нищо и на никого. Новото забременяване е прекрасна насока - интуицията ви подсказва това и е едно житейско решение, което хармонизира съдбата ви след случилото се. Но, ако стане и когато стане това забременяване - да бъде волята Божия, с вашите действия, разбира се. А дотогава - молете се за душата на детето, на Бога, с любов, искреност и покаяние. Покаянието не е съжаление, самосъжаление или някакво тръшкане и скубане на косите. не. Означава буквално завръщане - връщане към любовта. Та с любов и смирение се молете - нека вярата ви се заздрави, докато почувствате присъствието на любовта, на Бога във вас. Тогава знаете - каквото било, било - оттук насетне, живот по Бога! Почетете добри книги - силно помагат: беседите на Петър Дънов (Беинса Дуно), шестте книги "Опит в оцеляването" на Сергей Лазарев. Вижте и филма остров - със сърцето си го гледайте и чувствайте (има бг субтитри, пуснете си ги). Бъдете смислена и живейте по Бога!

Стартово е. Основното е да поработите по страховете си и ги преобразувате по-цялостно, в психотерапия и следване на духовна пътека. Страхът от бедността директно се радее с тези от загуба на контрола, безпомощността, слабостта, безсилието, липсата на сигурност. А сигурността, за която говоря, не е външна - вътрешна е. Сигурност посред житейските несигурности е. Казвам четене, не филми. Относно творческата енергия, причиняваща безсъние - не, не да се пишат романи през нощта или да се поправя мивката, не казвам това. За творчески живот говоря, като цяло, на фона на преработените страхове. Засега схващането за безсънието ви е твърде клинично, и механично - нужно е да се промени в по-цялостна житейска панорама и визия. Да. Но знайте временни решения са. Медитацията - пак споделям съвсем искрено и през богат опит по въпроса с инсомнията - единствено медитацията стига до онова дълбоко напрежение и го неутрализира, нормализира живота, а творчеството потиоча като ниагара. Сносни школи по медитация: Палюл, Карма Кагю, Дзогчен, Сахаджа йога. Аз казвам, вие си знаете доколко и как да чувате. Успехи!

"По-емоционална съм". Сама вече и отдавна знаеш,че хапчетата не само, че не решават нещата, но задълбочават. Временно са ок, но за дълго време, няма нужда да продължавам... Безсънието, когато не е причинено от хормонални или неврологични фактори, е продукт на повишената тревожност. Ако с щитовидната жлеза и хормоните въобще всичко е наред и няма физиологичен причинител, както в случая, основата на безсънието е тревожността. Симптом на нерешена тревожност е. Та, относно психогенното безсъние: Има леко безсъние, причинено просто от натрапливо предъвкване - тук психотерапията е инструментът за справяне. Има по-упорито безсъние, идващо от генерализирано тревожен фон - отново психотерапията, себепознанието, физическата активност, качественият живот, професия, интимност, цели, са точният път, който минимизира и нормализира нещата. Има и едно различно, много упорито безсъние, което идва дори не от тревожност, а от фон от напрежение, при това не неприятно, а дълбоко, дори мотивиращо, творческо напрежение, което иска да се излее всячески и не дава мира. Тук напрежението може да е даже вдъхновено, любящо, преливащо от смисъл, с много силен тласкащ към развитие заряд. Едно спокойно, от неутрално, до любящо, но тихо, смирено и спокойно напрежение, което бута към съзидание, но и причинява безсъние. На повечето талантливи и творчески личности е силно познато... По опита ми, единственото, което истински достига до и нормализира този вид инсомния, е дълбоката, ежедневна, достатъчно продължителна и качествена медитация, практикувана упорито и отдадено, до живот. ... Какъвто и вид да е безсънието, директно насочва към себепознание, към психотерапевтична и автотерапевтична характерова преработка. Тя започва от отношението към самото безсъние. От враг, отношение към приятел, водещ към любов и мъдрост, сърцатост и смелост. В началото се усвоява паадоксалното намерение - о'к, няма да спя, супер. Четеш книжка, умишлено отваряйки очите, които започват да се затварят все повече, докато не заспиш, евентуално. Но не е самозалъгване, искрено отношение е. Виж тази ми статия: Безсънието, път към себе си. Зопиклонът - дрога си е... Не знам защо с хедонин - това е антипсихотик... Да, в малки дози сваля допамина и евентуално помага и за съня, но сваля и всичко творческо ведно с това... Може би спирането на зопиклона с тритико или валдоксан, антидепресанти, които имат и сънотворен ефект, е добра идея, за известно време. Поне са по-щадящи медикаменти. Но, постепенно и антидепресантът се захвърля, а безсънието се явява инструмент за работа по себе си. Психотерапия, активен, силен, творчески живот във всяко едно отношение, сприятеляване и виждане на безсънието като приятел, тласкащ към медитация. А тя, когато е усвоена, променя нещата силно.

Осъзнаването на сенките е ценно, на характеровите движения също. Не анализ до безкрай, но просто свързване на точки и хармонизиране чрез себезаявяване, обичане, връзка с реалността, силен живот! Благодаря за ума и сърцето, които споделяш с нас!

Пиша на л.с.

Да, но по-дълго, именно поради хапчетата. След време е нужно да се спрат, което прави психотерапията по-продължителна, понеже се налага след спирането отново да се поработи.

Класика. Обикновена паника, тласкаща към разширение на съзнанието, което обаче не е случено, но страхът е замазан с химия, което го хронифицира. Съответно се трупа и връща с лихва, разстлан чрез психичното и медикаментозно потискане до обща, фонова тревожност, проявяваща се във вегетативни симптоми, в случая дереализация и типични натрапливи мисли. Една от натрапливите мисли най-често е за шизофрения. Както това, така и описаното дотук е клише. Да.

Повече от един въпрос: Защото това им е работата, а в началото въобще не са били обсесии, а просто защитни мисли, идващи от естествения механизъм на защитно обратно (огледално) пораждане на мисли, при комбинацията от страх и нагон за оцеляване/ любов, към себе си и околните. Представи си, че си се качила на висока планина. Застанала си на ръба на скалата и се наслаждаваш на изумителната гледка. Обаче, си на ръба на пропастта. За миг поглеждаш надолу и ... ужас. Сякаш те дръпва надолу. Сякаш цялото ти тяло се свлича по посока на бездната. Сякаш имаш импулс да го направиш - толкова е истинско. В ума за секунда проблесва как летиш безпомощно в неизбежната смърт, как се сгромолясваш долу върху ей онази скала и се размазваш в агония, изчезвайки в нищото... Всичко това става само за миг... Какво правиш тогава? Дърпаш се, защитаваш се, отстъпваш крачка назад, присядаш и се наслаждаваш на гледката вече безопасно. Всяка натраплива мисъл в началото е била просто защитна, подобно на горния пример. Когато обаче човек е по-страхлив, а над страха си по-цензуриращо ригиден, интерпретира погрешно нормалната в началото мисъл, започва да ѝ се съпротивлява, да я гони, да я избутва силово в несъзнаваното си. Отначало се получава. Постепенно обаче, понеже зарядите ѝ се трупат, трябва да полага все повече усилия - докато това стягане и изтласкване престават да работят, а мислите интрузивно проникват пак и пак, вече угоени, уголемени, нагнетени с огромен заряд именно поради борбата с тях и съответно, много по-изразителни, цветни, ярки, проникващи. А в началото са били просто едни чудни, любящи ,защитни мисли. Някакъв мъничък старт е да се довериш на науката, която казва, че натрапливостите никога не се реализират, идват от любов и са израз на желание за добруване, живот, оцеляване, защитни са. Но е мъничък старт, понеже всичко в теб крещи от страх, въпреки че когнитивно променяш интерпретацията в синхрон с научното становище... Реално разграничаваш, когато в психотерапевтичен процес се осмелиш да "плаваш" в страха интензивно, да се "гмуркаш" в него презглава, което постепенно го десензитизира, превръщайки се в добър плувец в себепознанието и смелоста си. В поведенческата хипнотерапия се научаваш да осъзнаваш, че това винаги са били просто мисли, при това добри, но идващи на език различен от този на съзнанието. В този процес ригидната ти цензура се смекчава, а самата работа с окр механизмите вече води до качествени характерови промени. Естествен процес е, когатое воден от психотерапевт, знаещ какво прави! Това, че се опитваш да пропускаш мислите медитативно, е качествено добър подход. За да работи обаче, се иска преживелищност в предхождащите медитацията подходи (спомехах ги по-горе), както и стабилен опит със самата нея. Та, имаш нужда от качествена психотерапия, както и от продължителен, практически доживот опит с медитацията. На по-високо ниво действително тя е, която истински променя нещата и върши работа при окр. Едно е да знаеш, друго е да чувстваш и знаеш с душата и всяка клетчица на тялото си, трето е да можеш.

Не, не спънка - гориво на спокойствието ти е страхчецът. Разбира се, че ще преработиш тези социални напрежения. Добре е освен личната когнитивна, хипнотична ипр. работа, психотерапевтът ти да прави и групи и да участваш. В тях работата е на по-високо ниво, през груповата психодинамика, А твоите страхченца определено изискват цялостен подход и пробивна работа. Не след дълго, всичко осезаемо се променя!

Често съм чувал от хора, дошли при мен, е не са можели по няколко месеца да се свържат. Но са продължили да настояват. Ако две седмици те отказват и искаш воловете да орат при незасети мотивационни семена (ползвайки чудната метафора на Диляна), подобни колеги много. Когато си готов да покажеш смирена мотивация, отворена готовност за учене, нещата са различни. Не виждам такова смирение в теб - засега. Но е основна част от справянето със страха, който както казваш, е нещо твое си, да, не е нещо външно. Това смирение още може да се нарече доверие или сърцато учене, но е ключово в терапията не само като взаимоотношенческа нагласа, а като вътрепсихичен ключ, отварящ вратата на смелостта. Аз уважавам мнението на колегата, насочил те към друг. Не желая да проявя неуважение - вярвам в преценката му. Разбира се, че не си.

Никакъв особен случай не си и преживяванията ти освен, че са клише за всеки опитен терапевт, са далеч под средностатистическите по сила. Когато колегата ти пише "така ще си до края на живота си..", посланието е парадоксално водещо към доверие в преживяването, учене от симптомите, следването им до страха, опознаването и приемащото му трансформиране. Техника на говорене е. Насочиха те към психотерапия и психотерапевт - не вярваш на насоката и избора на насочилия те, комуто уж вярваш. Казаха ти защо личната терапия е различна от информационното писане и защо си насочен към конкретния терапевт - инатиш се. Ок, избори. Казваш, че загубата на ригидния контрол, хвърляща те в бебешкия страх от безпомощност, ще засили и поддържа нещата. Казваме ти хилядонайсет пъти, че именно поддържането на невротичния контрол изтласква и увековечава страховете ти, но подминаваш тези мнения като бизнесмен кокиче - ни виждаш, ни оценяваш, подминавайки без коментар, пеейки старата си песен "искам да контролирам и махна гадничкото симптомче". .. Не е дори средностатистически - елементарен е случаят ти както по сила, така и по качество. Наднормено е съмнението, сремежът ти за вкопчване в сигурността. Първата работа на всеки ефективен спрямо случая ти психоерапевт тук е през пълното ви взаимно доверие, да е хвърля пак и пак в загубата на контрола и морето на страха ти, за да те научи да бъдеш добър плувец, вече не стоящ на брега на сигурността, а умеещ да преплаваш на лодката от смирено доверие до земите на смелата сърцатост. Разжира се, меафора - терапията си има структура, анализ, себепознание, когнитивно свързване на точки при разширяване на това себепознание, много поведенческо, психотелесно и трансово педизвикване и преживелищност... Нормално е като малко дете да цивриш - плач, облечен в интелектуализирано спечен контрол. Както и е нормално, тъсейки насоки, когато са ти давани, да проявиш известно доверие и ги приемеш. Д-р Първанов те насочи към терапевт. Послушай го! В психотерапията ежедневно и ежечасно хвърлям хоата в същата безпомощност, в центъра на ужаса им от безсилие, като умишлено засилвам симптомите, до пълна загуба на контрола. Оказва се, че логиката им, че с потискането на страха (което го захранва и съответно препоражда симптомите) ще контролират и дори, че могат да контролират загубата на контрола, е била фалшива. То е като при заспиването. Не можеш да контролираш загубата на контрола, както не можеш да контролираш заспиването. Можеш да влезеш в съня, но съзнанието там е медитативно, прехвърлено е в целостта, в самообладаниетона Селфа. Така и при невротичната загуба на контрола. Може да се работи много бавно и плавно, може и предизвикващо - всеки терапевт си има подход и той зависи от личноста му, освен от школите, които ползва. Дали бързо или бавно и постепенно или още по-бързо обаче, този невротиен контрол се губи - оказва се, че се е загубил само невротичният механизъм на защитни механизми, поддържащи страха, че смъртта е била тази на гордостта. Смърт, раждаща провеждане на смисъла - едно оцялостяване, конвергиране около Селфа преживяемо, но неописуемо. Качествен скок е.

А кой казва, че е нормално всеки ден секс и на ден по 10 пъти и отново всеки ден? Освен социалната сугестия на обществото, настояващо за все повече оргазми, но затова пък все по-лишено от любов, кое друго тласка към това? Страховете, че за да съм мъж, трябва да се доказвам постоянно. Такива страхове, колкото и секс да инициират, колкото и мачо поведение да се демонстрра, са далеч от истинската мъжественост. Тя е спокойна, зряла, обичаща. Либидото при нея се проявява не само в сексуалност, но в обич, творчество, грижа за жената, топлина и здраво обожание. Аналогично с женственоста. В последните 10-на години тенденцията жената да се държи като разгонена самка, нааства все повече, отново под давлението на социалните порно сугестии. Но жената, фокусирана преимуществено в секса, губи баланса, губи любовта и идващите от нея естествени закономерности. Сваля любовта до едната страст, фините чувства до интереса, обгръщащата женска, трансформиращо сърдечна сила до вулгарното искане "дай, длъжен си ми", мотивиращото вдъхновение, способността да е муза и въздига, слизат единствено до манипулацията към още и още материални придобивки... Та, какви са несъзнаваните мотиви зад ежедневния многочасов секс, така масово популиран?! Дали здраво разкрепостяване, както е внушавано, или комбинация от нравствен разпад плюс несъзнавани наличности, рационализирано обявявани за нормалност в една все по-порно базирана цивилизация? Но, нищо против секса. Напротив! Сексът е нещо чудесно - едно от най-магичните преживявания на тази земя е. Просто и тук има мярка. А тя идва от любовта. Представи си, че обичаш бизнеса си - развиваш го активно, мобилизиран си. Около теб има много жени и всички те искат - защото така работи психиката на самката. Вижда не само теб, а сигурността, силата, социалния статус, принадлежността, които можеш да и дадеш. А разликата между жената и самката, е че жената освен всичко това, вижда и теб - сърдечността ти, духа ти, същността ти - защото тя самата има единство с тях в самата себе си. Но, приземено - развивайки бизнеса си, бидейки желан от маса жени, в теб се появява увереност, сигурност, мъжественост, която не е нужно да се доказва, а просто е там. Тогава идва балансът - не е нужно да се доказваш пред всяка самка, а всъщност пред неувереността си. Любовта е като този бизнес - средоточие на мислите, чувствата ти е, мотивира те, постоянно присъствие в теб е, което разтваря страховете, прави те естествено самоуверен. Примерът с бизнеса е само метафора - основната ни заетост (бизинес), за която идваме на тази земя, е намирането на любовта, провеждането ѝ през живота ни и въздигането му до нея. Само познавайки любовта, сексът се нормализира. Без нея се превръща в част от вечната страстна неудовлетвореност, в контрол над другия и манипулацията му, в жалкото нагонно, териториално себедоказване, често присъединяващо се към характерови страхове. Ако в двадесетте започнеш да ползваш полови стимулатори, за да нагодиш ума и тялото към неразбирането и бягането от сянката си, какъв ли би бил в 50-тте? Не съм сигурен, че прекрасна картинка. Накратко: осъзнай страховете си, разтвори ги до спокойна мъжественост, имай ясни цели, следвай ги силно. В ядрото на всичко това е любовта. Още се нарича смисъл. Няма ли го, остават само чукането, власта и парите. Обществото усилено тръби, че това е всичко. Не е - любовта е единицата, която поставена пред нулите на която и да е житейска цел и дело, включително и секса, ги превръща в трилионите на смисъла!

Току що отговорих на писмото ви в л.с. и сеа виждам, че имате питане и тук... Дадох ви насоки в л.с.

Естествено, че е по-естествено. В случая дилемата е фалшива - не е или-или. До причината се стига. Аналитичен мит е обаче, че самото ѝ осъзнаване я разрешава - целенасочените, упорити малки стъпчици в подходящата посока водят до такова разрешаване. Опитът ми показва, че симптомите не само, че не са лоши, но когато бъдат разбрани и отношението към тях променено, директно водят до характеровите причини. С това някакси не съм съгласен. Смелостта не е липса на страх, а впрягането му в оцялостяване. В гореспоменатата работа. При различните р-ва има специфични патерни на тази работа не само като алгоритми на терапевтичния процес, но и като характерови структури, подлежащи определените състояния. Както и много лични уникални за човека комбинации, разбира се. Смирено, от опита си в действително ефективната терапия споделям. Благодаря за включването, Полина!

Животът е мъдър, Краси! Паниката сама те води към отношението към самата теб като жена, към вярванията за предадено изоставяне, нараняване и провал. Води те както добър приятел води към радостта. Възприемаш ли паниката като нещо гадно, се съпротивляваш на уроците си по прегръщане и стапяне на тези си характерови страхове, заложени през възпитанието и порастването ти. А паниката те води право към тях, за да ги разтвориш, за да ги преобразуваш в смела самоувереност. Да, паниката ти е прекрасен другар, твърдо водещ те към любовта и радостта ти - твърдя го. Засега пробваш да го мислиш. но автоматизираното ти възприятие и отношение се борят с нея. Когато терапевтът те научи вместо това сама да ходиш при паниката си, да я прегръщаш и обичаш регулярно, тя вече трансформира характеровите ти страхове - прави те спокойно обичаща, смела. Почувствай, преживей това не с главата, а със сърцето и корема си. Не знам как работи терапевтът ти, но решителни промени се случват и за броени сесии. А че през целият си живот се учим и растем, това също е така... Можеш, Животът през смиреното ти доверие го може!

Самото формулиране на заглавието на темата, както и целият самосъжалителен рев говорят, че има да бъде вървян път. Хората са ти казали много добри насоки за този път. Дори само едното препрочитане постовете на Инес и Стефан редовно, с влагане на акълче и свързване на когнитивни и емоционални тички, вече може да ти даде много.

Със смелостта, идваща от любовта. Тя пък преминава през смиреното приемане. То се случва, когато егото се научи да притихва, прегръщайки малкостта си, за да се роди едно посърцато и голямо съзнание, вече неплашещо се от непредвидимостта. Защото е такава само за гордостта. Тоест, страхът не само се овладява, а се слушат посланията му, води нанякъде. Практически, парадоксално - не само че не го искаме, но спокойно вървим към него. Как? Когато всеки ден сами скачаме в симпомите и него самия, с благодарно отношение на доверие и учене, уроците му започват да ни трансформират и необходимостта от него изчезва. Пак казвам - не е мехамника, не е количествен, а качествен процес е!

За Варна: Диляна Колева. Детето е "бушон" в семейната му система. Получава двойни и тройни, противоречащи си послания от майката, бабата и т.н., а поведението му просто изразява конфликта, в който живее. За храната - според мен, добре е да се намали настояването и да се разчита на собствения му глад. А като цяло, ако не може да се работи с цялата семейна система с психолог, едно външно но работещо решение е, да се напусне дома на бабата и се живее отделно. Ако ли не, майката е нужно да бъде авторитет пред детето - не чрез скандал, а през дълбока лична самоувереност и поставяне на здрави граници пред бабата. Детето е сигналната лампичка в една болна система - с него самото работата е ок, но това което решава нещата, са здравите промени в системата!

Защото колкото повече воля, толкова повече натрапливости, затова. Какви методи и какво принципно отношение са ви дали или сте разбрала не знам, но не е волята пътят тук...

Току що се връщам от обучение по хипнотерапия, където преподавах на психолози и лекари. Силен метод е хипнотерапията, така е. Благодаря за добрите думи сърдечно! Аудио сесиите хипноза и нлп затова са сложени свободно - за да се ползват и помагат. Искам да кажа обаче, че докато продължавате с тях, помагайте и на терапевта си в живите сесии и помежду им. Промяната към смисъл и щастие е сигурна, когато той е силен в работата си, а вие мотивирана!

В цялото ти отношение прозира изтласкване, избутване на нежеланото. Нито медитацията, нито позитум е положителност и хубавичко, а е цялостност, обхващаща колкото светлината, толкова и сянката. С други думи, от ума си казваш неща, но практически бягаш от собственото си подсъзнание. Колегата ще ти помогне!