Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Орлин Баев

Психотерапевти
  • Общо Съдържание

    6027
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    264

Всичко добавено от Орлин Баев

  1. Първо правило при личностовите разстройства е, че при тях има метакогнитивен дефицит - човекът не умее да наблюдава собствената си психика, защото е твърде много вплетен в движенията и. Тоест, ако имаше личностово разстройство, ти просто би обвинявала всеки друг, но не и себе си за ставащото и дори би си вярвала! А сега ясно съзнаваш, че някои неща в собствената ти психика предизвикват отбягващото ти поведение. Неща, които не винаги са пряко свързани с реалното поведение на другите. А дори да има отхвърлящо и неглижиращо поведение на другите спрямо теб понякога, собствената ти психика те кара да го виждаш преувеличено и катастрофизирано. Срамът, който кзаваш, че нямаш, представлява страх от негативната обратна връзка на хората. Придаване на прекомерна важност на мнението на другите за нас, на реакциите им към нас - вербални, емционални, поведенчески. Понякога реакцията ни на срама е раздразнение насочено към другите, друг път автоагресията на недоволството от себе си. По няколкото ти реда ми се струва, че преживяванията ти далеч повече напомнят на обикновена социална тревожност. Етапите за справяне със социалната тревожност, до които аз лично стигнах в работата си, са следните: - месец или два (понякога три) лична психотерапия: дават се основни методи за работа, осъзнават се нещата, мотивиране, работа с транс и т.н. Личната работа има "таван", защото за ефективното справяне при това състояние човекът има нужда от социално взаимодействие. При личната работа се залагат основните нужни настройки на ума за радостно и активно социално включване. Ако терапевтът е добър, личната терапия включва и поведенчески есперименти, теренна работа. - групова терапия за социална тревожност и социални умения: в групата човекът със с.т. общува, изразява се свободно, играе ролеви игри, преживява много по-интензивно тревожността си и я сублимира в самоувереност. - групи: реторика, флиртология, актьорско майсторство, психотеатър, групови спортове и т.н. - самостоятелно справяне - човекът вече има всичко нужно, за да продължи сам в активния и радостен живот с активно общуване!
  2. "Любовта е форма на съществуване, не толкова влечение, колкото самоотдаване, не отношение с един човек, а със света в неговата цялост" Ъ. Ялом

    1. хриса

      хриса

      благодаря,много е хубаво:)

  3. Хей, браво, чудесно! Супер се радвам да го чуя!
  4. Предимствата на членуването в "дружество на психолозите в Б-я": - в мрежа си с повече от хиляда психолози в Б-я. - постоянно получаваш писма, чрез които си в крак с организационни въпроси, пси законите, пси събитията в професията ти. - получаваш писма със статии с последните изследвания по различни видове психология. - получаваш писма с предложения за работа, конференции, курсове достъпни само за психолози и психиатри. - ти самата можеш да информираш останалите психолози в Б-я за собствените си прояви, курсове, групи и т.н. - част си от официалната гилдия на психолозите в Б-я. Дружеството на психолозите в България (BPS) е аналог примерно на APA (American Psychological Association). За в бъдеще това членство ще бъде задължително, макар че зсега нещата са плаващи. За да си член, се иска да си завършила бакалавърска, магистърска или докторска степен в психологията и да си плащаш символичния членски внос.
  5. Поведението на момичето я категоризира само. Не е нужно някой да го прави! Освен това, човекът пита не за да разсъждава философски, а за да си реши проблема! Няма нужда от мъст, така е! А от естествено израстване, което има етапи. Прескочиш ли етап, животът постоянно ти напомня за него, връща те към него, стоварва ти изпитания, отговарящи на посланията му. Привличането на външно манипулативно и с действията си жестоко момиче говори за такава анима в питащия и съответно по-мека, неуверена персона. Двете са в обратно пропорционална корелация. Та, развитието на вътрешната душевност (анима) на питащия очевидно тръгва от образа на манипулативна жена. Когато тази душевност порасне отвътре в зряла и любяща контрасексуална женственост, тогава външната персона става по-твърда и мъжествена! Та, казвайки на момчето простичко и ясно външно да стане по-твърд и засега дори по-безскрупулен - така давам насока автоматично и за развитие на душата му в по-спокойна емоционалност! Защо му казвам 'позволи си да ти бъде разбито сърцето и го надрастни"? Защото това е част от нормалния жизнен опит по непривързаност на сърдечността ни към външната преходност и залавянето и единствено към вътрешната безпределност. Когато неприлепването (относително, разбира се) към външния противоположен пол е налице за сметка на тази вътрешна връзка, тогава именно връзката с вътрешната Любов по принцип се проектира в чудесна любовна връзка. Прекрасна любовна връзка, която обаче не зависи кой знае колко от малкия физически човек, с когото се осъществява тази връзка, а отново от връзката с вътрешната безусловна Любов по принцип! Тогава естествените преходности на човешките взаимоотношения се преодоляват лесно и нормално! Защо казвам на момчето да си позволи да разбие сърцето на някоя? Защото това също е част от естествените човешки взаимоотношения за възрастта на тийн и ранните двадесет години, не идеалните някакви, а реалните. Част е и от придобиването на тази външна мъжественост и вътрешна мекота. Само етап е! За година, две - етап! Ако не се мине, урокът не е взет. примерно, може в бъдещи връзки, когато е нужно да подходи твърдо, да не го направи и да 'влачи" неадаптивни взаимоотношения, соматизиращи му какво ли не, или невротизиращи или тласкащи към алкохол или водещи до живеенето живота на някой си, според на някой си изискванията, не и своя собствен! Затова му казвам тези неща и знам какво му казвам! Въпросът е, че както съм го казал в първия отговор, е ясно и разбираемо за питащия, но неясно и разбунващо какво ли не в другите читатели. А както съм го казал в този си отговор, е може би по-ясно за другите читатели и въпреки това разбунващо още повече нещица в тях, но за сметка на това далеч по-неясно и объркващо за питащия млад мъж... Мхм
  6. Направи всичко, за да повярваш, че си хубав, стойностен, важен и успяващ, като това ти вярване да зависи само от теб, без значение мнението на хората! Просто заложи тази вяра в себе си, програмирай я! Как - тов ае по-сложен въпрос с мног и различни отговори! Относно нея: да, една лигла е, която не знае какво иска. И още нещо: жените обожават да си играят с мъжете на котка и мишка, ако им бъде позволено. В съзнанието и си попаднал в графата "неангажиращ приятел". Можел си да попаднеш в графата "сексуално желан мъж" при различно поведение, като резонираш не с вявранията и за поведение на приятел, а с тези за поведение на желан от нея мъж. На нейните години тези очаквания обикновено са за по-нагъл, по-мачо и егоистичен мъж. Разбира се, не я познавам, това са общи приказки. Съветът ми е: гледай в интернет или се запиши на pick up (seduction) курс. Не само, за да бъдеш добър в свалките, но защото в тези курсове има заложена доста приложна психология на междуполовото общуване! Второ, клин клин избива: хвани си гадже! После още едно - разреши си да ти разбие сърцето! Ти разбий сърцето на някоя! Разчупи малко идеалите и морала си, направи го по-гъвкави, приземени и за определен период от живота ти, стани дори по-нагъл. Ще имаш време и за помъдряване, но сега имаш нужда от по-практични и конкретни поведения и емоции! Преместих темата ти тук, за да се включат повече хора! Пресей си мненията, които ще ти вършат рабора реално! Поздрави и пожелания за всякакви успехи: Орлин
  7. Чудесни въпроси! "Относно чуждиците -Селф(анлг. self,самостоятелно), бихевиоризъм( анлг. behavior, поведение), ординарна когниция( анлг. ordinary cognition, "обикновено" познание), ние българите в Америка ги употребяваме в ежедневните си разговори. Не знаех, че и вие в България ги използвате в ежедневието си???" Наистина, добре е да има баланс между обогатяването на езика и поддържането му в традиционните рамки. Относно българите извън Б-я и тези в нея - сега при съвременните средства за комуникация и медии, географското положение все повече губи значението си спрямо ползването на международния английски език. "разясни ми, моля, още веднъж, с простички думи следния пасаж: "Обръщението към небесната майка и бащата отец в молитвата, погледнато през такава гледна точка, представлява словесен изказ на съзнателния стремеж към растеж на собствените психични интроекти и резонирането им с вътрешната безграничност на душата и духа ни. Целият процес според Юнг се ръководи от Селфът, висшият Аз, цялостната ни личност, онзи тих безмълвен зрител, центърът на съществото ни! " Коя всъщност е гледната точка? Кога Юнг визира компенсаторните функции на душата, респективно Мъжа-Анимуса в Жената-Анимата, като проекции на образа на майката и бащата?И това как се свързва с молитвата? В кой етап от развитието на човека, тя, молитвата "поема" ролята на "стремеж на растеж"? Заложената ти идея за Бог-Отец, Син и Майка, Светата Троица, има символичен аспект в оформянето на човешкото съзнание. Духа, проникнал в Материята я опложда, от което се Ражда Сина, които се връща на Небето." Анимусът и Анимата в основата си са именно родителските модели в човека. В основата си анимата се сформира в личното несъзнавано от майчиния ерос, както и анимусът в жената от бащиния логос. Тези родителски модели търпят развитие, а личното несъзнавано се прелива в колективното архетипно несъзнавано. Нивата на развитие на анимата според психиатъра Карл Юнг минават през: 1) Ева - анимата тук е неразличима от майчиния образ. 2) Елена - Юнг е визирал Елена от Троя - тук анимата е сексуален образ, проектиран във възприятието на жените като сексуални обекти. 3) Мария - анимата тук се издига до религиозността, до дълбоките трайни съпружески взаимоотношения 4) София (мъдрост) - душата водачка, учителка в духовния живот. Тази, която води мъжа по пътя на духовното му израстване, разширява съзнанието му до проникването му в несъзнаваното. Анимусът в жената според Юнг също градира през етапите на: 1) лошото момче - гангстер, атлет - груба сила, егоцентризъм 2) бизнесмен - инициативност, планиране, независимост 3) логос - знание, обучение. Появява се във въображението или в сънищата като професор, духовник... 4) хермес - духовен водач, духовен смисъл Горното разпределение е класифицирано от Дарил Шарп в книгата: "термини и понятия от аналитичната психология". Юнг рядко е структуриран и систематичен в размислите си, за разлика от Фройд примерно. Той самият обаче ясно заявява, че контрасексуалните комплекси в основата си са именно въплъщение на родителските модели. Тези родителски модели могат да търпят развитие в по-високи нива на духа и душата (анимус и анима). Юнг ясно заявява ролята на духовни водачи на анима и анимус. Това развитие се осъществява от цялостната личност (Селф), който по "пътя на героя' интегрира психиката. Тук правя връзка с фройдовото суперего, както и с нивата на обръщение към божественото в индуизма, ползвани в трансперсоналната психология. Суперегото е моралният ни буфер, цензура, идеалите ни, характерът и разбиранията ни за живота, идващи от поведението на родителите ни към нас, един към друг и към света наоколо, от техните разбирания за култура, норми и идеали, които като деца копираме автоматично при взаимодействието си с тях (с родителите). Тук виждам пряко припокриване с анимус и анима на структурно ниво, отвъд термините и повърхностните различия. В нивата на развитие на обръщението към божественото в индуизма пък виждам аналогия с нивата на развитие на контрасексуалните комплекси. Разбира се, има повърхностни разлиия, но на ниво корови дълбинни аналогии подобията са поразяващи. Както казах, не следвам никой и нищо едно към едно, а само ползвам познавателните системи на този или онзи за собствения ход на разсъждението си. Как развитието на контасексуалните комплекси се свързва с молитвата и по-специално с молитвата в психотерапията на психгични разстройства? Чрез лингвистичната семантика на ползването на понятията майко, отче, учителю, водач, любими(а) и т.н., които корелират езиково с оцялостяващия "път на героя' на цялостната ни личност при разрешаване на даден психичен проблем! Както поясних по-горе, този "път" и неговите нива е отдавна трасиран от психодуховните системи, на които примерно Юнг се явява само съвременен, според психоаналитичния контекст на началото на 20-ти век транслатор. "Заложената ти идея за Бог-Отец, Син и Майка, Светата Троица, има символичен аспект в оформянето на човешкото съзнание. Духа, проникнал в Материята я опложда, от което се Ражда Сина, които се връща на Небето." Има резон в думите ти, но аз не стигам в статията си до толкова глобални теологични въпроси, а подхождам по-прагматично, от позицията на психологията, обосновката на смисъла на ползването на молитвата в психотерапията през погледа на някои идеи от психоанализата, аналитичната психология, поведенческата психология и когнитивната наука на религията! "отговора на въпроса ми тук: "Погледнато така, обръщението към божественото в психотерапевтичната молитва използва нормалната свръхактивна проекция на интенционалност, за да трансформира страха, тъгата, вината, гнева и т.н. във вяра и хармонична адаптивна психика! " Моля още веднъж разяснение към неизяснените НИ критерии,и конкретно на този пасаж, за ролята на молитвата в психотерапията?" Благодаря ти още веднъж за добрите въпроси, оценявам ги! Тук стигаме до заключенията на когнитивната наука на религията относно религиозните (не теологични) вярвания, а именно: - естественото им присъствие и заложеност в нормалната човешка когниция (психика) - свръхактивната детекция на интенционалност като еволюционен продукт на оцеляването ни и проекцията на тази детекция в одушевяването: на себе си (вярванията за душата), на света наоколо. - проекцията на сди в свръхестествени същности (agents): духове, ангели, богове. Тук аз си позволявам да добавя, че проекцията на сди се процесира през родителските модели във вярванията на възрастния в небесни отец и майка като израз на очакването му за защита, оцеляване и покровителство. - религиозните вярвания са минимално антиинтуитивни. Тоест, проекцията на интенционалност в ангели, духове и богове има само минимално нарушение на биологичните, психичните и физични закономерности. Тук се прави ясно разграничение между религиозни автоматично процесирани вярвания и теологични конструкти. Разбира се, горните заключения са само малка част от CSR. Както и заключенията от психоанализата, аз ги ползвам, но без да следвам "релсите" на тези системи. Следвам собственото си творческо вдъхновение. Както а анализата, така и в когнитивната наука има прекрасни достижения, но има и тонове догматизъм, дори фанатизъм. Никога не бих се нарекъл юнгианец, фройдист, когнитивист и т.н. Следвам собствения си път - Себе си! С прости думи и накратко: Молитвата в психотерапията служи като инструмент по преодоляване на заложени неадаптивни "програми", които причиняват психофизиологични нарушения, характерни за тревожните разстройства. Как го прави? Ползва езика като част от естественото знаково лявохемисферно процесиране на информацията в собствената ни вътрешна реалност. Ползвайки езика, молитвата се явява израз на естествената проекция на интенционалност (която е в основата на религиозните вярвания и вярата въобще) през нивата на контрасексуалните комплекси. Ползвана в психотерапията, молитвата представлява интроспективно насочена работа по трансформация на причиняващите страдание психични програми. Освен през контрасексуалните комплекси, свръхактивната проекция на интенционалност на нормалните религиозни вяврания може да бъде процесирана и през други психични комплекси и архетипни структури: сянката, майчиния и бащин комплекс, старецът и мъдрецът и т.н. и т.н.
  8. Все на някой може да е полезна, знам ли... Не съм се усетил, че вкарвам някаква терминология - напротив, умишлено писах простичко, за да бъде разбрано. Извинявай, ако не успявам да се вместя в критериите ти. Благодаря ти и бъди здрава!
  9. Нищо не съм чел за транссърфинга на Вадим и ми е полезно да прочета мненията по темата - благодаря за което! Скоро тръгнах на една школа "Симорон", създадена от семейство украинци, Петър и Петра Бурлан. Като чета мненията ви по-горе и от малкото си прочетено за системата на Вадим, виждам че до огромна степен двете се припокриват на теория. На практика "симорон" обаче, под разни руски термини ползва точно психотерапевтични похвати. Самообгонът аз бих го нарекъл наводняване с рефрейминг от хумор и абсурд примерно... Има много ценни ролеви игри и т.н. Та, такива ми ти работи за школите за вълшебници...
  10. Радвам се за теб! Сподели как ти действа и как те променя психотерапията след време! Успехи!
  11. Судир е свами от линията на Шивананда, Сатянанда, Ниранджананда. В момента разработва системата си. Идва от време на време в Б-я. Комуникира чрез Анта, българка, с която имат тесни взаимоотношения. Анта е изключително фина жена, с ясновидски способности, много чисто сърце и дълбока душа. Работи в йога център Магая в София. Та, Судир предлага в Б-я това обучение лично или през дясната си ръка, Анта. В основата на прана лечението, което той преподава, стои осморната йога с нейния подход към човека. Енергията се разглежда на седем нива, като всеки чекрък ( ) се свързва с енергийно тяло (коша). Та, аурата е на седем слоя - разучават се свойствата на всяко тяло и съответстващия му енергиен център. На по-повърхностно ниво се работи с ръце, с изчистване и нагнетяване на енергия и т.н., с помощта на мудри и биджа звуци. Развива се чувствителността на ръцете и т.н. - стандартни процедури... На по-високо ниво се работи чисто ментално - чрез водена визуализация, психотерапия. Имплантират се символи в центровете, работи се със символиката и метафорите на всеки център - цветове, свещени животни, мантра, дишания (пранаяма) и т.н. Преподаването включва и очистителни процедури, собствена инициация и т.н. При мен се оказа, че 90% от нещата си ги знам и практикувам... Е, сега освен всичко друго съм и прана/ рейки лечител :)
  12. Красиво! Има си чар в черно бялата фотография! Кара те някакси да видиш всичко отдалече, от една различна перспектива на спокоен мъдър зрител...
  13. Ако я видиш на улицата, няма и да се обърнеш след нея... Какво ли не прави рекламата и социалният имидж...
  14. Най-доброто решение би било да промениш нещата с помощта на психотерапевт. Мислиш трезво, сам виждаш проблемите си и сам казваш насоките за работа, при това съвсем резонни! Да промениш какво? Лесното нараняване от малки стимули, това жегване от какво ли не, вярванията че нещо лошо непеременно ще се случи и ще се провалиш, че животът те наранява и мами, че другите са свръхважни и трябва да се стараеш много, за да ги удовлетвориш. Срамежливостта, липсата на здраво заявяване пред другите трупа в теб много пасивна агресия, която те невротизира и поражда повечето от преживяванията ти! Както и сам казваш, смелото себезаявяване на мига и на място, казването на 'НЕ", когато е нужно, себеотстояването, повишаването на самооценката - това е нужно да градиш! Да се довериш повече на Себе си, на живота в себе си, на мъдростта си, да я потърсиш и намериш. Има си методи за това, не един и два. Питаш ли се вече кога и къде започваш работа с психотерапевт?! Ако в града ти няма такъв, има в големите градове и можеш да пътуваш веднъж седмично - България е поразително малка държава, което е добре в случая! Ето това, струва ми се, е в основата на проблемите ти. Носено прекалено дълго, това нагаждане към мнението на "важния' друг, жертването на собствените желания, решения, изисквания, натрупва много вътрешно напрежение и допълнително залага несъзнавани вярвания (комплекси) за нараняване, силно недоверие в себе си, в другите и живота, вярвания за злоупотреба, лишение от закрила, обич, подкрепа, сила и успех... Твоята реакция на справяне явно е борбена, тоест ти с всички сили се стремиш на характерово и поведенческо ниво да се пребориш, да се докажеш пред "важните' други, които сега са и в теб, като вътрешни интернализирани образи - собствения ти морал, характер. Тази характерова борбена реакция по принцип е по-добра от пасивната. В случая при теб обаче поддържа "късото съединение' на случващото се в теб с пефрекционизма, опитите за свръхконтрол, негативизма и емоционалното себепотискане. Именно - нужно е ти да промениш нещата, защото вътрешните ти психомеханизми те карат да се държиш по неадаптивни начини и съответно променят съдбата ти в неудача! Какво ти каза приятелят на майка ти? Имаш нужда от много ясно оформяне на целите и приоритетите си в живота си! От ясен план и подпланове, конкретизиране на желаното в реално постижимо, стъпка по стъпка! В работата ти, да, но успоредно с това и във вътрешен план! Във вътрешнопсихиен план имаш нужда от залагане на програми за здраво себеналагане и себеотстояване, приемане на нормалността на грешките, виждане на "провалите' като възможности за учене и растеж, впрягане на борбеността ти в коловозите на самоувереността и оптимизма, на активната работа по промяна и развитие. Има начини, има методи, има си система за това! Можеш и сам, но ще бъде доста по-тегаво и бавно. Моята препоръка е да си избереш психотерапевт, лайф коуч, с когото да започнеш процеса по промяна в живота си действено, структурирано и целенасочено! За някакви си три месеца би имал добри резултати! Успехи!
  15. Молитвата в психотерапията – научен поглед Забележка (disclaimer) В статията ползвам идеи от психоанализата, аналитичната психология, когнитивната и поведенческа наука, трансперсоналната психология. Ползването на тези институционализирани идейни отправни точки ми служи само като ориентир за собствената насока на мисълта ми. Позволявам си да мисля интегрално, да правя дълбинни дистантни аналогии между горепосочените при повърхностен поглед противоречащи си системи за познание и гледни точки. При това съзнавам, че е почти неизбежно привличането критиката на неумеещите да осъществяват подобни същностни аналогии и фиксирали се догматично в собствената си система за познание. В никакъв случа не заявявам точно следване на разбиранията на отделни автори - ползвам някои от разбиранията на Юнг, Фройд, Барет и пр., но се осмелявам стъпил на тях, да ги интегрирам и надхвърля, така излизайки от догмите на създадените от тях системи, следвайки собствения си творчески път. С тази скромна статия не заявявам вписване в коловозите на отделните идейни течения, а комбиниране на познавателните им структури, откриване на аналогични смислови паралели зад повърхностните им различни терминологии и трансформирането им до нови заключения! Тоест, позволявам си известен творчески полет! Свободно мислене, което стъпва на познатото, но го надхвърля! Какво е Бог Отец и Небесна Майка от психотерапевтична гледна точка? Какво е молитвата и каква роля има тя в психотерапията? Нека видим позицията на науката психология по въпроса! Психоанализа Според различните школи в психоанализата през по-ранен или по-късен етап от развитието на детето, родителските фигури биват интернализирани и заживяват в детската психика под формата на т.н. интроекти, мъжки и женски модели. Според класическата психоанализа родителските образи и техните взаимоотношения образуват т.н. психична инстанция суперего, вместилище на моралните норми, правила, цензура, характер. Тези норми и характер резултират като отклик, реакция на залаганите от родителите в подсъзнанието програми (комплекси, когнитивни схеми). Един велик психиатър от миналото столетие, Карл Юнг, разширява осветляването на психичната ни структура с добавянето на т.н. от него архетипни Анимус, Анима, Сянка и др. в личното и колективно несъзнавано. Анимус в основата си представлява бащиният интроект, а Анима, този на майката. Според Юнг тези архетипи търпят развитие. Започвайки от родителските образи, те могат да се откъснат от тях през етапите на развитие на лошото момче/ момиче, жената майка и мъжът съпруг, мъдрата жена и мъж и да стигнат до собствените ни душа и дух. В превод Анима означава душа, а Анимус, дух. Обръщението към небесната майка и бащата отец в молитвата, погледнато през такава гледна точка, представлява словесен изказ на съзнателния стремеж към растеж на собствените психични интроекти и резонирането им с вътрешната безграничност на душата и духа ни. Целият процес според Юнг се ръководи от Селфът, висшият Аз, цялостната ни личност, онзи тих безмълвен зрител, центърът на съществото ни! Според екстравертното разбиране в психоанализата на религията, небесният отец и майка представляват инфантилна проекция на вътрешните интроекти на родителските модели в нас самите. Илюзорно детско желание на възрастния за закрила и сигурност. Такова виждане е вярно, когато вярващият проецира менталните си мъжки и женски образи в някакъв външен божествен закрилник. Примерно в Бога с бяла брада на небето. Когато обаче отнесем религиозната вяра интроспективно към собствената душевна структура, тогава молитвата се превръща в прекрасен инструмент по психична промяна и израстване! Тогава молитвата се превръща в метод за асимилиране, интегриране и развитие на родителските модели, сянката и пр. психични архетипи. Хармонизиране и интегриране около вътрешното ядро на психична цялост! Трансперсонална психология Трансперсоналната психология директно взаимства от психо-философските и религиозни учения за развитие на личностовия потенциал, като транслира извечните духовни истини на психологичен език. В индуизма съществува следната градация на отношението към божественото: 1) Като към небесни майка и баща: това обръщение е първото стъпало на преработването на психичните модели, заложени от биологичните родители – превръщането им в адаптивни и наситени със спокойна сигурност. 2) Като към мъдър Учител, закрилник (ца), от който се учим, с помощта на когото растем и самите ние придобиваме мъдростта и Любовта му (и). Тук отношението е възрастнало до по-зряло, с разбиране на единството на всичко и осъзнаване на собствения безграничен потенциал в развитие. Отношение като към закрилник, ангел хранител, по-мъдър и голям от нас самите, който бди над живота ни – собственият ни Селф, цялостна личност. 3) Като към приятел, приятелка. Тук съзнанието за собствената божественост е пораснало до една постоянна свързаност с вътрешния център, Азът (Селф, цялостна личност). До едно приятелско равностойно сътрудничество и кооперация! 4) Като към любим/ любима! Любящо сливане с вътрешната божествена противополюсност, водещо до сливане с цялостната ни личност. Ти ставаш самата божественост. Тя протича през теб като пълноводна река през широкото дефиле на отвореното ти сърце! Сливане в прегръдката на любов и сила, водещи до онази тиха мъдрост, отвъд думите и фрагментираното познание! Практикувана с такова разбиране, молитвата може директно да служи като психотерапевтичен инструмент по развитие и трансформиране на собственото суперего (морал, норми, характер) и съдържащите се в него родителски образи: Анимус и Анима. Развитие, водещо до неутрализиране сугестията на възпитанието, мнението на другите, медийните внушения и наложени цели, живеещи в собствения характер и ресвързване с изначалния авторитет: вътрешната божественост, свръхсъзнанието (Аз, Селф, цялостна личност). Право пропорционално на степента на това ресвързване, индивидът може да неутрализира и заложените маладаптивни вярвания (комплекси) в подсъзнанието (сянката) си. Метафорично този процес е представен в световните митологии като пътуване на вътрешния герой към горната и долната земя! Поведенческа психология (бихевиоризъм) и невро лингвистично програмиране Поставям невро лингвистичното програмиране в един раздел с поведенческата наука не защото то е наука, но защото представлява едно много творческо психотерапевтично практично приложение на поведенческата наука. Главните принципи на нлп се основават именно на поведенческата парадигма, а практическото му приложение в огромна степен се припокрива с това на поведенческата психотерапия. Поведенческата психология не се отличава с кой знае каква дълбочина на мисълта, но затова пък принципите и са „желязно” научно „подковани” и обективно доказуемо проследими. Затова тя има мястото си в полето на интегралната психология като здрави основи на метафоричната цялостна психологична „сграда”. Когато в поведенческата или нлп терапия се ползва молитвата като инструмент за когнитивна промяна, в лингвистичната семантика на Бог, Отче, света Майко и т.н. се кондиционират всички светли, пълни със сигурност, закрила и радост преживявания на молещия се. Съзнанието „закотвя” (нлп израз за обуславяне) емоционалната кинестетична, образната, аудиалната, обонятелната и сензорна модалности на тези най-вдъхновяващи преживявания – закотвя ги към произнасяното на глас или мислено изричане на тези свещени слова. Свещените думи стават „котви”, на които когницията се обляга, за които се захваща при терапевтичната промяна! Разбира се, ако такова схващане се приема като единствено и само по себе си, това би бил редуциращ цялостната човечност до двумерна плоскост подход. Ако обаче такова разбиране се постави в контекста на интегралната психология, то намира достойното си място. Когнитивна наука на религията (Cognitive Science of Religion, CSR) CSR е сравнително нова дисциплина – развива се едва от 20-на години. Понастоящен вече е обширно поле за провеждане на научни изследвания върху религията, с различни гледни точки и подполета. Ще се спра бегло само на някои от главните идеи на основателя на CSR, Barrett, които имат пряка връзка с тематиката на настоящата статия. Когнитивната наука на религията прави ясно разграничение между теологически и религиозни вярвания. Докато теологията се състои от разнообразни, комплицирани и често далеч от ординарната когниция презумпции и допускания (антиинтуитивност), то религиозните вярвания съществуват дори в децата и са продукт на естествената работа на когницията ни (минимална антиинтуитивност)! Етологията (наука за поведението на животните) стига още по-далеч и твърди, че подобни вярвания съществуват дори в животните. Звучи странно, но е факт. Според еволюционната парадигма в науката и по-специално според еволюционната психология, в далечно минало, във връзка с ефективното ни оцеляване като индивиди и като вид, в психофизиологията ни се е сформирала т.н. от когнитивните учени HADD (hyperactive agency detection device) – свръхактивен детектор за интенционалност (СДИ). Еволюционната психология обяснява появата на тази психична структура във връзка с оцеляването. При най-малките външни стимули, когнитивният апарат е проектирал в работната памет (съзнанието) на индивида образи и мисли за заплашващи агенти: агресивни животни, хора и природни стихии. Тази свръхчувствителна детекция и проекция на евентуална заплаха е била гаранция за оцеляването, въпреки че в огромния процент от задействането си е нямала връзка с реална заплаха. Чрез когнитивната структура СДИ ясно може да бъде проследено развитието както на религиозните вярвания, така и на психопатологията при тревожните разстройства. Етология и СДИ Чудесно можем да наблюдаваме генетичното предаване на СДИ при животни, чиито родители са били изтезавани, бити, плашени. Статистически значимо такива животни, дори при оптимални условия, получаване на топлина и обич, реагират свръхактивно и страхово на незначителни дразнители, най-често нямащи каквото и да е заплашително съдържание. Друг начин за проследяване действието на СДИ е при сравнението между животни, расли при оптимални условия и малтретирани такива. Малтретираните в детска възраст животни, при достигане на зрялост, дори и под най-любящите грижи и в най-чудесните за тях условия, продължават да свръхреагират страхово, проектирайки паметовите си очаквания за заплаха и нараняване в неутрални и нормални стимули от контекста. Когнитивно развитие при децата и СДИ Правени са когнитивни експерименти, при които е установено, че детето в ранна възраст автоматично проектира собственото си познание в другия и очаква, че той го споделя. Детето не умее да разграничи собственото си виждане и очаквания от тези на реалния друг и средата. Когато се развива, детската когниция естествено проектира собствената си съзнателност и интенционалност в средата, в живи и неживи обекти, в животни и предмети. Предметите се одушевяват, природните сили за детето са интенционални, животните говорят и мислят според детето по същия начин, по който то го прави и т.н. Тоест, детекцията на интенционалност при децата се наблюдава с пълна сила. Това така характерно за детската възраст одушевяване, базирано на проекция на собствената съзнателност в средата, е интимно свързано със свръхактивната детекция на интенционалност на еволюционния ни механизъм за оцеляване. Развитие на религиозните вярвания в човешката история Може да се каже, че детското развитие преповтаря структурно главните психични етапи в историческото развитие на човечеството. По същия начин можем да твърдим, че ранните етапи от историческото развитие на човечеството е един вид детска фаза от еволюцията ни като вид. Първоначално одушевяващите проекции на интенционалност са били хаотични. Това може да се види и сега при антропологичните изследвания на примитивни племена. Всеки камък и облак се одушевяват, в тях се влага съзнателност, Собствените страхове и очаквания се проектират във всичко наоколо. В основата на съвременни религиозните вярвания, погледнато исторически, през перспективата на когнитивната наука на религията, стои ... страхът! Страхът, идващ от нагона за оцеляване, бива проектиран през СДИ и на неутрални стимули от контекста са придавани съзнателни качества, с цел реагиране и съхраняване на живота. Всяко изпукване на съчка бива вземано за стъпка на дебнещ тигър, всяко потрепване на листо за готвещ за атака враг. Търсейки опора, когницията на древния човек одушевява природата и през СДИ очаква взаимодействие и протекция от нея – проектира сянката си (Юнг). С времето към тези първоначални вярвания се добавя проекцията на интернализираните защитни родителски образи. Родителите при всеки човек се интернализират като психични структури, така наречените в психоанализата интроекти: майчиният като Анима, а бащиният като Анимус. Родителите са тези, които защитават, обичат, задоволяват нуждите на развиващото се дете. То същевременно трябва да се страхува от тях и съобразява с тях. Свръхактивният детектор на интенционалност (СДИ), продукт на нагона за оцеляване, процесирайки действието си през интроектите на Анима и Анимус, ражда религиозните вярвания за природата майка, мъдра и защитница и духът баща, силният покровител. Тоест, проектира се нуждата на възрастния от защита и покровителство. С течение на времето религиозните вярвания прерастват в теологични системи, които комплицират тази естествена работа на когницията ни до сложни идейни учения. Според научните изследвания на когнитивната наука на религията, зад различните теологични системи по света, стоят идентични религиозни вярвания, основаващи съществуването си на естествената работа на познавателния ни апарат! В съвременните религии ясно може да се проследи как най-ниското ниво на връзка с бога е страх, който прераства в почитание като пред мъдър учител, преминава през едно по-осъзнато сприятеляване и достига до любящо сливане с него. Вярването в душата според когнитивната наука на религията (CSR) Според CSR вярването в собствената и на другите душа представлява интроспективна, насочена към собствената когниция работа на СДИ. Свръхактивният детектор на интенционалност, когато процесира интровертно, автоматично окачествява фините телесни сензорни, проприоцептивни, хормонални, биохимични и оттам емоционални динамики като проява на свръхестествен агент, душа, енергийно тяло, тяло от светлина и сила. Този базисен дуализъм е плод на естествената работа на ума ни. Когато страхът от смъртта, проектиран в теологични конструкции, се добави към базисния дуализъм, се появява вярата в безсмъртната ни душа. Молитвата в психотерапията – обобщение Каквито и да са реалиите – дали имаме душа, дали има ангели и т.н., дали вярата в бога е само проекция на психодинамики, интроекти от ранните години, едно е сигурно: според науката религиозните вярвания представляват нормална и фундаментална, естествена работа на ума ни! В психотерапията молитвата впряга естествения механизъм на религиозно вярване в хода на сублимацията на маладаптивните родителски интернализирани образи, на базисните страхове от смъртта и преходността, загубата и крайността. CSR установява, че СДИ е тясно свързан неврологично със зоните в мозъка, процесиращи ... вярата! Както се казва, „ако имате вяра колкото синапено зърно, планини ще повдигате...”. Същата мозъчна зона се оказва, че може да произвежда нови неврони – нещо, което до скоро се смяташе за невъзможно. Погледнато така, обръщението към божественото в психотерапевтичната молитва използва нормалната свръхактивна проекция на интенционалност, за да трансформира страха, тъгата, вината, гнева и т.н. във вяра и хармонична адаптивна психика! Искам само да отбележа, че пробивът на твърдата наука в областта на религията ни позволява да ползваме научните заключения в чисто приложен аспект, независимо дали сме изцяло съгласни теоретично с тях или не! Настоящата статия е само уводна. Относно ролята на СДИ в етиологията и психотерапията на отделните психопатологични разстройства ще се спра в друга статия. Орлин Баев, психотерапевт
  16. Може би уютната стая горе има връзка с онази стаичка, за която се казва в мъдрите книги - стаичката в сърцето, вътрешната стая! Там е хубаво и уютно, спомените за сливането с Него, другата половина от теб живеят там. Долу може би е подсъзнанието. То е доста поизоставено милото, неподредено и капсулирано. Едва през малка дупчица можеш да се промъкнеш в дебрите му. Зад дупчицата - влажно и неприятно - спомени от отдавна, неприятно емоционално наситени. Та - взема се чукът на осъзнаването и смело се руши стената на капсулацията, пуска се вътре светлина и се почиства ... И животът продължава напред, по-светъл и ведър!
  17. За специалист не знам как да ви помогна. Мнението ми би било пристрастно. За това може да питате хора, които са излекувани от п.а. със склонност за хистерични конверзии. Има и сайтове за психотерапевти - просто кликнете в търсачката... Честно казано, не разбрах. Ходила ли сте на истински психотерапевт? Или само по психолози, психиатри и разни соматични терапевти? Колко време ходихте, каква терапия практикуваше той? Как работехте върху ставащото във вас? На хапчета ли бяхте през това време? Е, явно се случва с вас, не със съседката и явно това е част от вашите житейски уроци. Точно вашите, а не на някой друг! Бихте могла само да се радвате, че са минали само десетина години. Вие вече започвате да поемате курс към реално справяне. Има хора, които носят проблема си по 30 години, че и цял живот... Ако ми се счупи коляното, аз бих отишъл на ортопед. Не знам по каква причина сте си мислила, че ставащото в ума ви е подвластно на самостоятелно справяне без нужната подготовка. Силна сте и това е чудесно, но насоката на усилията ви е различна от подходящата. Защото има начин това да е животът ви! А силата е в ...слабостта! Поздравления за решението и отстояването му! Зад такова решение стои свободно мислене, способност да разчупвате калъпите на стадното поведение и социални институционализирани сугестии! Ще доживеете този ден, разбира се! Но сега по един или друг начин повтаряте "не, това не може да е моя живот, не може да се случва на мен...!" Познавам хора, живели в такова отричане десетилетия... тук в интернет разбира се, не мога да знам какво точно става във вас. Но, "въртележката', в която сте, казано накратко, отвъд личните анализи, представлява следното: имате някакви неутрални телесни преживявания -> интерпретирате ги в мислите си катастрофизиращо, с отричане и битка, като нещо ужасно и нежелано... -> това поражда, засилва и поддържа страха от ставащото, вината от неспособността за справяне, тъгата породила се след продължителното носене на напрежението. -> негативните емоции имат физиологична база, която подсилва отначало неутралните телесни промени до по-силни и постоянни - замайването и т.н. Ключът по прекъсване на това 'виенско колело" е промяната на интерпретацията ви на телесните преживявания в мисленето и чувстването ви! Не сте жертва на нищо! Това са вашите си уроци. Животът е мъдър и случващото се в тялото ви е само отражение на ставащото в ума ви! Разбира се, горните ми думи са общи. С психотерапевт бихте могла да работите от различни ъгли върху ставащото. Да анализирате, да подобрявате взаимоотношенията и социалните си взаимодействия, да търсите символиката зад стващото, сънищата ви, да се фокусирате и медитирате и дишате, да спортувате, да се центрирате... Ако желаете да общуваме тук и мислите, че сме си полезни, не се колебайте да пишете! Орлин
  18. А за какво са ви сега бахови капки - нали сте на антидепресанти?! Баховите капки на техен фон са като цветенце под веригите на трактор... Можете да ги вземате след като спрете тежката химия! За метода силва - добър е като цяло. Позволява развитие на въображението и т.н. Но, пряка връзка със състоянието ви или с изхода ви от него няма. Книжките на Кехоу съдържат доста елементи, които само могат да влошат положението ви. Защото заедно с нелошите идеи и оптимизъм, в тях има примесена силна доза неразбиране работата на цялостната психика. Ако питате във връзка със ставащото във вас, подходящо четиво са книгите по когнитивно поведенческа психотерапия. На руски в интернет, например в koob.ru има книги на Арън Бек, както и доста други автори, относно когнитивната терапия - прочетете ги, ще ви помогнат много! На български по книжарниците може да бъде намерена книгата: "Как да се справим с тревожността и фобиите" - също има известна практическа стойност! Успехи!
  19. Е, сега знаете, че хапчетата са излишни за вас. преживели сте на собствен гръб порочността и изкривеността на бизнес медицината. Знаете какво е психиатър, психолог, психотерапевт, невролог, правите разликата. Защо да губите повече време - животът не е безкраен и е даден за пълноценно живеене. Намерете вашия психотерапевт и променете нещата! Хубаво е, че се усмихвате и сте силна! Но, нека усмивката ви вместо маска да бъде сърдечна радост. Силата, която изтъквате, вероятно е причина за поддържане на ставащото във вас. Искам да кажа, че някои промени в мисленето и поведението биха разрешили проблема ви. Прекалено много битка има във вас, тежка маска, макар и усмихната.
  20. Да, въпросът е наистина да искате промяна, иначе каквито и разговори да водим тук или да водите където и да е, ще са един психомасаж и нищо повече! Мотивация за промяна...!
  21. В клуб библиотека "Виделина" има постоянно безплатни лекции, семинари, много прекрасни книги и още по-прекрасни хора! Ако нещо от организираното там е платено и ви е скъпо, просто питайте лично Лидия, която движи библиотеката. Поздравете я от мен! Във Варна ви препоръчвам йога клуба на Емил Златев - на символични цени е. Също сбирките на братското лозе над Варна - там има прекрасни хора и ще чуете думите на великия мъдрец, проводник на безпределността! За това къде е лозето, питайте например админа на този сайт Иво на л.с.! Във Варна има и много други прекрасни групи и хора, разбира се - просто се свържете с горните и нека силата ви води!
  22. До скоро много рядко си разрешавах да работя с ръце. Чрез методите на психотерапията разчитах директно на предаването на силата да протича през мен чрез разговора, визуализациите, присъствието ми и всички многообразни терапевтични методи. Наскоро завърших обучение по индийско лечение с прана и сега понякога ползвам и директно работа с ръце. Днес ми се случи например, за разблокирване на опрделен проблем - работи!
×
×
  • Добави...