Орлин Баев

Аз пък мечатех да съм космонавт. Сега летя в космоса на душите... Животните! Животните приятели - верни и всеотдайни! Животните спътници. Животните носещи живота. Животните в нас като чувствата ни. Животните около нас като изява на чувствата ни. Когато плоският двумерен интелект обсеби сърцето, човечеството си позволява да унищожава животните в природата. Защото тези във вътрешната му природа са мъртви или оковани. Животните могат да носят радост. Животните и общуването с тях може да бъде част от духовния път, част от сублимацията, облагородяването на вътрешните ни нагонни и емоционални животни! Мария-София, погали конете си по главичките и от мен!

Ирина, когато вселената ти връчи имението от снимката на пламъче , ще въплътиш образа на бягащата с вълци ... в двора си!

Роберто Асаджоли също е мислил по въпроса в книгата си.

Конкретизирай!

И двамата са велики! Всеки по своему си! Да ги сравняваш е като да сравняваш два огъня. Изходният материал на восъка е различен, но пламъкът е същият! И двамата имат тела - обикновени, смъртни, несъвършени! и двамата са ползвали телата си като проводници на безпределността! Дали се различават - очевидно да! В стил на изказ, във външно излъчване, не и в същността си обаче! Имат различен стил, различно излъчване - личностите, през които е предаван пламъкът на космическите идеи са различни, нормално е да са различни! Нормално е и да има известни пристрастия от последователите на единия или другия. Мога да кажа обаче, че в центровете, приели вечния огън от словото на Омраам, толерантноста и широкоскроеноста е нормално съществуваща, а съзнанието на изключителна висота! Не наблюдавам същото в българското братство обаче, както и да е . Аз уважавам и обичам и двамата! Беинса е по-близък на духа ми, Омраам на душата ми! Всякакъв негативизъм към единия или другия според мен би бил прява на изключително тесногръдие! Прегръщам със сърцето си и двамата. Чувствам присъствието им в живота си, с цялото си същество се стремя да резонирам с идеите им, следвам пътеводната им светлина доколкото успява да го прави грешната ми личност, преживявам закрилата им в малкия си живот. Обичам ги! Благодаря им!

Михаил Иванов в моето съзнание стои наравно с Петър Дънов. И двамата са прекрасни проводници на нещо много по-велико от телата им. И двамата носят словото на живата мъдрост. Не само че не бива да има разграничение помежду им, но делото им може да се разглежда като взаимосвързано. Когато погледнем стила на словото им, Беинса Дуно е абстрактен, идеалистичен. Омраам пък конкретизира словото до бита, до ежедневието. Но е същото слово, просто преминаващо през друг проводник и подобно на любовта, която говори и с най-малките тревички, словото му достига до всеки. Познавам последователите му - знам какви невероятно светли души са, каква сила носят, каква чистота живеят - именно с това по-приземено, приемащо и прегръщащо, сублимиращо на практика слово! Чел съм повечето от книгите му. На три направих превод - когато го правих, сякаш егото ми изчезваше, а самото небе минаваше през мен. Да, в Бонфен или в обществото "Идеал" когато се каже Учител, се има предвид Омраам. Това е нормално. Всяка школа, ако е жива, има ученици, които поемат пламъка от Учителя си и на свой ред запламтяват като Учители - на изток наричат това предаване на факела на знанието парамтапа (ако не се лъжа за точното име). Без това предаване, което включва и външна гъвкавост на учението, адаптирането му към съвременните научни, обществени, изразни и др. форми, учението се догматизира, вкостенява и .. умира. Беинса Дуно беше просто едно житно семе, дошло от безкрая. От семето на словото му тепърва ще покълват и проникват нови и нови класове и многобройни семена. Омраам просто е доброто семе, превърнало се в здрав и благодатен клас и разпространило се по душевните ниви из целия свят. Беинса и Омраам имат външна разлика, но в ядрото си провеждат същия лъч на всемирното велико космическо братство! В център "идеал" една сестра, с която бяхме добри приятели, американката Ан КапМакнамара*, ми разказа следния си сън: "Тя стои в офиса на братството в Бонфен. Пред нея застава Учителят Беинса Дуно, като носи огромни куфари в ръцете си. Пред него е Учителят Омраам, който поема куфарите, а Беинса му казва: оттук поемаш ти... " * Ан дълги години е била лична преводачка на Омраам Микхаел Айванхов.

Благодаря, Хриско! Ти само за година две вече си много различен, далеч по уверен и силен мъж! Радвам се за теб! Благодаря ти! Здраве и щастие! Благодаря ти, Пламъче! Нека пламтиш навсякъде и слънчево! Светли празници! Благодаря ти, Елфче! Нека приказната гора на сърцето ти живее в магията на ежедневието ти! Благодаря, Ирина! Нека сливането с природата, което имаш грее от теб все така радостно! Благодаря ти, Смехи! Пожелавам на душата ти сливане с живота ти! Светът е голям и щастието те дебне отвсякъде! Благодаря, Рассвет! Изгревът на благодатта да живее в ума ти като постоянен спътник на живота ти! Мерси, Ани! Пожелавам ти ритъмът на паневротмията да трепти във всяко теое движение, чувство и мисъл! Щастливи празници и още веднъж благодаря на всички, които ме уважиха с вниманието си! Орлин

Радвам се за теб! Замайването е конверзия на автоматизарания навик за свръхконтролиране... Можеш да правиш за него няколко простички неща: Чисто практически: - отпусни тялото си - раменния пояс, стомаха и диафрагмата - дишай със стомаха, като издишването е два пъти по-дълго от вдишването и правиш пауза за няколко мига, без дъх. Да бъде комфортно, без кой знае какво усилие. И при вдишване и при издишване стомахът да е напълно отпуснат, без да го всмукваш навътре при издишване както обикновено при диафр. дишане. - фокусирай вниманието си в долната част на стомаха, заедно с отпускането и дишането. Мислено изпрати енергията си надолу. Можеш да си представиш рубиненочервен огън, който гори в стомаха ти - ярко, как пламъците му се движат, да усетиш топлината, да чуеш пукането му, аромата на съчките... - ако е много силно и си седнал през това време, наведи се малко напред, например легни на лакътя си на масата, сякаш си изморен и се отпускаш. Когато си наведен напред и отпуснат, замайването ще намалее. Дори и така приведен, продължавай с дишането, отпускането и визуализацията на огъня. Поведенчески: направи ли упражнението по умишлено падане пред хора? Започни с места, където не те познават. Ако ти е трудно да го правиш, ела на групата ми сега в четвъртък, за да го оттренираш пред групата и след това навън с мен! Облечи си стари дънки Ментално: парадоксален рефрейминг със смирение, хумор и абсурд - прави го във вас като практика, а след това и "он лайн", тоест на живо. Представи си, че падаш пред 'важните" хорица. Виж го ярко, осезаемо, мислено докосни нещата наоколо, усети миризмите на хората, на въздуха, на цигарите и т.н. Виж се паднал и клатещ се, а другите ти се смеят и те сочат с пръст, а ти безпомощен - приеми ставащото. Отпусни се смирено и си кажи: "Господи, да бъде твоята воля, а не моята! Ако това е твоята воля за мен, така да бъде, оставям се в твоите ръце!". "Раздуй" визуализацията си до абсурд - как ти почваш да лазиш през краката на хората, да говориш с тъничък гласец, да цивриш като бебе пред всички, как се излагаш, как се превръщаш в шут. Смири се в гледката, засмей и се, виж абсурда на визуализацията и и се смей лекичко със смирено приемане! Преди време, когато четях Тодор Първанов (hip), че психотерапията е преди всичко правене на неща, не бях съвсем съгласен... Сега осъзнавам, че правенето на определени систематично изпълнявани методи е основното, което реално придвижва промяната в психотерапията! На фона на разбирането, осъзнаването, емпатията и т.н., разбира се! Като казвам правене, имам предвид поведенчески експерименти, но и определени визуализации, автотранс, когнитивни техники, дишания и т.н. В този дух, нещо простичко на пръв поглед, но имащо директна връзка със замайването: - походка - когато имаш замайване, без да осъзнаваш, тялото ти е стегнато на много места - стомаха, раменете и врата, ръцете и др. Дишането е плитко гръдно и учестено, а цялото ти същество е нащрек в битката да предотврати страхуваното падане. Осъзнай стяганията и ги отпусни. Те пак ще се появят автоматично - пак ги отпусни. Заедно с това отпускане на тялото отпусни и това "нащрек" в ума си, което причинява всичко. нека походката стане лежерна, свободна, отпусната, доста забавена. Отпускай специално стомаха. Релаксирана походка. - тай чи - пусни си клипове на youtube.com и практикувай тай чи. Без да се стремиш да повтаряш движенията точно. По-скоро ползвай принципа: пълно отпускане на тялото и съзнанието, динамична медитация в състояние на спрян вътрешен диалог, с много бавни движения и дишане от стомаха. При протягане на крайниците се издишва, при свиването им се вдишва. - Когато правиш няколко седмици интуитивно тай чи, усети принципа и пренеси спокойното отпуснато чувство на динамична медитация в ежедневните си дейности! Орлин

На изток се твърди, че най-дълбокият страх е страхът от смъртта. Западните психолози, в резултат на изследванията си, твърдят нещо странно, а именно, че както и да звучи, мнозина предпочитат да умрат, вместо да излязат и говорят пред аудитория... Зад страхът от публичност пък стои страх от отхвърляне, излагане, провал, емоционална недиференцираност и прекомерна зависимост от малкия друг... Според мен по-страшен от страха от смъртта е страхът от болката. Когато боли много, нагонът за живот отстъпва и смъртта ти се струва приятно убежище, спасение... Но, по темата. Има хора, при които досегът с непознатото ги изпълва с ужас - всъщност зад страха от смъртта стои именно страхът от непознатото, от изчезване, загуба на познатото, вкопчване в статуквото на ума... Когато имаш малко или повече авантюристична жилка, независимо дали проявена външно в делата или вътрешно, като духовен устрем, смъртта вече не плаши. Авантюристично е да се срещаш със смъртта и досегът с нея да ти харесва. Един директен интроспективен начин за досег със смъртта е съзерцанието - умът се стапя, остава полет във вечно новата безпределност отвътре, постоянна пълна разтвореност за непознатото. Чисто практически, примерно зад хипохондрията стои именно страхът от смъртта. Анализът, логиката, визуализациите и т.н. - всичко се срива пред по-силна здравна тревожност. Това, което наистина лекува човека, е възстановяване с прекъснатата връзка с вярата-знание. Живата вяра, преживелищната вяра, която прераства в живо знание за собствената вечност, за живата мъдрост на живота. Доверие в живота, в дълбинната му обич, закрила и хармония, зад външните маски, роли и привидности. Живот, по-голямата част от който е именно зад смъртта!

Прочетох Станимир и си казах - Какъв мъдър отговор, излиза от малките представи, вижда от високо.... Като прочетох Хриско и наистина ме разсмя . По-добър отговор в два реда не мога да дам .

Нямам нищо против образованите, интелигентни, желаещи да работят и се развиват роми! Такива са нормални граждани на обществото! Има и доста клишета за ромите, които ние смятащите се за по-българи носим още от деца. Че са мръсни, глупави, посредствени, примитивни, лишени от абстрактно мислене и т.н. Това обаче са свръхобобщавания. Има и чудесни роми, които нито по начина им на живот, нито по знанията и културата им не се различават от беличките българи! Аз самия си нося горните клишета... Те са вярни, що се отнася до основната маса от цигани обаче, за жалост. Не мисля, че държавата им дължи каквото и да е! Държавата на мен или на теб какво ти дава? Плаща ли ти тока, транспорта, водата? А за ромите го прави! Аз никога не съм бил на социални помощи, но много цигани са! Не мисля, че отношението на държавата е причина за ниската култура на циганина като цяло, но в манталитета на самия етнос... Но, както казах, има цигани и цигани и българи и българи! От свръхобобщения нужда няма - има чудесни роми!

Да, но не да се бориш, а да се стремиш с мекота и смирение! Както се казва в английската поговорка, "Да се бориш за мир е като да се чукаш за девственост" - не става! Работи с мислите си за излагане по следните стъпки: 1) Ситуация 2) Автоматична мисъл и следваща я емоция - скалирай вярата си в актуалността на мисълта от 0 до 10, като десет е максимума, а нула е минимума. 3) Неутрализиране на мисълта чрез: - здрав разум, логика, връзка с обективната реалност - в подобни мисли има много логически сривове: свръхобобщаване, филтриране,. скачане към заключения, катастрофизиране, селективно внимание и т.н. Логиката неутрализира мислите, а оттам и страха, защото "чувстваш това, което мислиш!" - парадоксално намерение плюс визуален рефрейминг - това само го споменавам, защото изисква повече обяснения. 4) Намаляване вярата в мисълта и оттам намаляване на страха. Скалирай до колко е спаднала вярата и страха по десетобалната скала. 5)активно поведение по приемащо "плаване" в страхуваните преживявания - прави точно това, от което те е страх, но с настройка на прегръщаща страха обич, от сърце. Можеш да конкретизираш тези експерименти в следните стъпки: I) очаквано ниво на страх и очаквано ниво на удоволствие по време на действието, II) действие и III) реално ниво на удоволствие по време и след действието - скалирай от нула до десет страха и удоволствието. Ще видиш, че страхът е силно преувеличаван, удоволствието от посрещането на страха е повече, а и самото му посрещане с подходящата ментална настройка автоматично води до трансформирането му до удоволствие/ радост!

В най-лошия случай може да се случи това, което се случва с човек, когото го е страх от страха, страх го е от падането, страх го е от "важното" мнение на хората наоколо, страх го е да допусне, че може да бъде обикновен и слаб! Това може да се случи, нищо друго! Точно докато те е страх, че можеш да имаш вид на обикновен и слаб, силно се бориш със страха си и слагаш маски, излъчваш послание на слаб и провален! Когато приемеш "провала", страхът от който стои зад страха ти от падане, когато го приемеш като абсолюно нормална възможност за учене, развитие и като част от пътя си към успеха, тогава идва силата! Но не някаква изнасилена сила на постоянна битка със сянката си, а силата на непринудеността, свободното творчество, толерантност към себе си и другите! Тези неща предполагам, че си ги чувал много пъти! Въпросът е, че подсъзнанието ти силно иска страха и силно вярва, че поддържането му е жизнено важно за теб. Осъзнай тези илюзорни вярвания. Какви са те? Например: "Преструвам се на силен и в никакъв случай няма да позволя да падна, защото така ще се покажа слаб, ще се проваля и мнението на хорицата наоколо е много важно за мен!" Отиди някъде и наистина падни! Направи го като психотренинг! Направи го в автобуса, в метрото, на Витошка... Бъди добър актьор! Така събудил страховете си, но свалил фалшивата маска на твърдост, ще осъзнаеш, че в теб се ражда една друга сила, различна сила! Силата да бъдеш истински мъжествен, без преструвки и маски! Да си позволиш да си слаб понякога, естествен и непринуден - да прегърнеш страха си и усетиш как така обиквайки го, се превръща в сила! Истинска сила! Докато не приемеш загубата, докато не се научиш да губиш, не можеш истински и да печелиш! Това не са само истини от психотерапията, но отдавна известни житейски факти! Докато умишлено оттренирваш падането, залагай нови вярвания: "Пет пари не давам за мнението на хората! Обичам страха си! Обичам срама! Самочувствието ми зависи само от мен, от връзката ми с Бога в мен!....." За адреналина: когато се бориш със страха си с отхвърлянето му, тогава го потискаш (освен физиологичния механизъм има и психоаналитичен) и той има само два изхода: единият е бавничко да се процежда през невротична симптоматика: при теб замайване, чувство за падане (идва от притока на глюкоза в големите мускули на краката, резултат от борба./ бягство механизма), емоционално като завишена обща тревожност, ментално като логични сривове и т.н - това носено дълго време с епревръща в тревожна депресия. Другият му изход е когато се натрупа поради отхвърлянето на задръжните процеси на префронталната ти кора (борбата с него), да експлоадира от време на време в паник атаки. Или да се разклони в други тревожни прояви. Разбираш ли - най-страшното е не някакво страхувано, но все неслучващо се падане, а самият страх от това! Адреналинът е нужно съзнателно да бъде пуснат навън, а не потискан. Външните начини са спорт, свещена сексуалност, активен живот. Вътрешният начин е съзнателно да бъде освободен, изживяван с любов към него, с приемащ ум и свободно с радост "плаване" в случването му! Да бъде очакван като добър гост, с винаги разтворена за него врата на ума ни! Адреналинът си има депа в надбъбречните жлези, които не са безкрайни! Когато се бориш против страховата му проява с менталната си настройка на отбягване на провала, потискаш естественото му освобождаване и трансформация, което всъщност гарантира продължаването на случването на състоянието ти! Когато го обикнеш, обикнеш разумния риск и приемеш, че имаш право да грешиш понякога, ти му даваш излаз и той се трансформира в смелост, превръща се в други хормони - например задейства покачване на допамина ти. А той е трансмитерът на мотивацията... Разбираш ли - точно стремежът ти да бъдеш силен те прави слаб! А приемането на слабостта те прави силен! Ако не съм бил ясен, питай пак! Орлин

Психотерапевтът ще направи всичко, за да ти помогне! Останалото правиш ти. За натрапчивостите ти: разбира се, че не ги викаш. Засилват се, когато имаш повишена тревожност или когато са се "закачили" за нещо, както е станало с часа ти по физическо. Няма нужда да се виниш за нищо, а още по-малко ти е нужно да ти бъде натрапвана вина!

Въплъти приемането и в тялото си, освен в ума и чувствата! Когато преживяваш симптомите, сканирай цялото тяло за миг, осъзнай къде имаш напрягания и ги отпусни. Нека стане навик! Ако понякога не се получава така директно, отпусни ума и чувствата си в напрежението, заплавай с него, казвайки му "ДА", несъпротивляващо се! Тогава и отпускането се случва.

Пробвай! Прочети другите теми тук за социална фобия/ тревожност! Прочети книгата на Ричард Бандлер "Изгради живота на мечтите си". Също и "Да се справим с тревожността и фобиите" - продават се. Запиши се на някоя от гореизброените групи. Относно психотерапията, можеш да кажеш на майка си и баща си, че искаш да опознаеш себе си, да научиш неща за психиката и живота. Така заявено, ще те разберат! Но, знай че животът е за живеене и носейки страховете си, всеки ден губиш ден от живота си! Сега, справянето със страха не означава, че трябва да го гониш, потискаш и виниш - напротив! Но, просто ти казвам, че по-добрият вариант е да си приятелка със страховете си и така те да се стопят до спокойствие и оптимизъм!

Е, има и хубави, поне като махнеш мордите. Оттам надолу стават за околовръстното... Не случайно го пиша това - психиката е същата, но проявена в лъскави зали, вместо на магистралата... Е, може да видим нещата и от светлата страна - момичетата искат да се докажат, да бъдат харесвани, какво лошо има в това. Някой показва колата си, втори ум, трети дупе... Важното е да има купуване и продаване... Пак съм саркастичен...