Орлин Баев

Това, че вярата в Бог отец или небесна Майка има пряка връзка с проекцията на родителските интроекти, си е вярно! Но само погледнато през позицията на вярата в някакъв външен закрилник, бога с бялата брада на облаците... Това е само един външен и повърхностен поглед! Интроспективно, родителските интроекти могат да бъдат пряк път към оцялостяване и себеактуализация на цялостната ни личност. Започващи от импринтите на бащиния и майчин комплекси, пътят на вътрешния ни "герой" преминава през нивата на анима и анимус, сливайки се в единство! Не е задължително този процес да бъде изразяван само през терминологията на Юнг. Той е бил само негов преводач. Самият процес е известен в пътя на всички вътрешни учения през вековете! Учителят Беинса Дуно говори за свръхсъзнанието. Но не само той. Роберто Асаджоли го прави, както и много други. Ако инякой има основателни критики към трансперсоналната психология, а е привърженик на тесни дялове от психодинамичниоте системи, същите тези критики лесно могат да бъдат отнесени към тези системи... Ако става дума за понятието Бог, то може да бъде погледнато и през други призми. Тодор, има доста резон в думите ти. Но ведно с това даваш ясно да се видят характеровите ти особености. Не искам да коментирам от уважение. Не виждам ти да го проявяваш към духа на толерантност и интегрални разбирания, който цари в този форум! Пробвай да видиш нещата извън коловозите си, свали капаците си, опитай поне! Разбрахме, че психодинамиката е това или онова, поне в твоя ум..., чухме вече. Радвам се, че си прегърнал някакви идеи. Никой не ти ги отхвърля, поне ако не бъдат проявявани фанатично... Защо не пробваш да резонираш малко с тези на това нет пространство?! Иначе спамиш - просто нямаш синхрон, прекалено нарцистично и авторитарно се държиш в думите си, сякаш галактиката се върти около собствените ти "правоверни" разбирания...

Ясно, че започва от детството. Осъзнаването на това е добро начало, а връзките кое и как отдавна са проучени. Имаш ли идеи обаче как една жена може да изгради чара си?

Отговорът ви не ме задоволява. Помолих за нещо съвсем просто - отговор не на някакви свръхобобщени въпроси, идващи от вас, а на конкретните, които зададох, един по един и смислено! Ще се радвам да ви помогна, ако проявите малко уважение. Благодаря ви за отделеното време за поглед навътре и работа по себе си!

Чела ли си приказките з абарон фон Мюнхаузен? В една от тях той с еизмъква от блатото, като се хваща за косата си и се дръпва... Хубаво, но това противоречи на законите на физиката, няма опорна точка. Така и ти. Нямайки опорната точка, се хлъзгаш обратно! Нужно ти е малко помощ, но и мотивирани усилия от твоя страна! Чудесно! Астрологията дава много смисъл, светлина и цялостна картина на нещата! Обаче не посочва ясни методи за промяна на бурените на комплексите ти, за съжаление! Разбира се, че не си неспособна - напротив! Чувствам, че имаш толков амного заряд и способности, които просто е нужно да побутнеш оттул оттам, да просветлее психичното ти небе за да влезе в него светлината на духа ти, на слънцето на самоувереността и спокойствието ти! Да, така е, астмата и любовта имат връзка! Но, астмата се лекува - не само и не толкова с химически вещества, а с промяна на отношението към нея, с намиране на творчеството в живота ти, което разпръсква емоционалното задушаване и настанява радостта трайно в живота ти! Има и директен помощен подход, с който в Русия са излекувани много хиляди хора с астма - вид дишане, което ако се тренира редовно, повлиява заболяването мощно, а и влияе на психиката и цялостното отношение към живота също! Това дишане в йога се нарича кевали и се свързва пряко с практиката на съзерцание... Нямаш ясна преценка, защото гледаш света, себе си и хората през опушеното стъкло на страховете си! те са мощен ресурс, който може да се разгори и от пушечния дим на тревогата да с епревърне в чистия огън на любовта ти! Бягаш от страховете си, защото това е нормална реакция на мозъка ти, която обаче е малко атавистична за съвременното общество и затова има нужда да бъде обработена - вместо борба или бягане, в трети вариант - смелост, светла спокойна и пълна със сила смелост! Ти сама си господарка на съдбата си, но малко помощ и водене в правилна посока биха ти били от полза, според скромното ми мнение! Защо хората са ти безинтересни ти отговорих в предното си мнение - прочети, моля те! Няма зло и добро, освен в умовете ни и социалното споделяне на тези категории. Имаш проблем, има решение! Защо го имаш? Сама споменаваш за детските си години... лесно може да се види защо след само час разговор с теб. Но въпросът е да започнеш работа по промяната му! Понякога е по-бързо, понякога е по-бавно, но е напълно възможна и нормална работа! Има ги едни хора, които ги наричат психотерапевти - намери терапевт и промени живота си! Със сърдене и мислене, че си жертва няма да стане промяната се случва с анализ, осъзнаване, разум, воля, въображение, труд и усилия в подходяща посока! Не са по-малко пригодни! те са по-чувствителни, по-дъбоки отвътре и затова по-раними, но и с голям потенциал! Задачата на такива хора е да надскочат оплакването и да впрегнат големия си потенциал! Ти го имаш! Някакви категории са нужни, защото дават ред и структура на обществото ни! Някакво нормално придържане към външния ред е нужно - с мярка! Защото отвътре имаш цяла вселена от безгранични възможности, които външният ред не може да обхване. Някаква нормална обратна връзка от другите е нужна - с тях живеем, заедно сме. Но от друга страна и прекомерното нагаждане към тях също не е нужно! Да, права си, бъди каквато си! За да си такава обаче, е нужно да поразчистиш ума си - защото сега някои неща в него скриват теб самата... Обърни се към психотерапевта си! Ако нямаш личен такъв, разбираемо е. В страна от третия свят сме и тук психичната хигиена е под всякакво ниво. Ти нямаш вина з атова. Съветът ми към теб е: намери психотерапевт, на когото можеш д а едовериш! Ако си на по-малко от 18 години (не споделяш възрастта си), помоли родителите ти да те насочат! Бъди щастлива!

Темата отначало беше в друг подфорум и после някой от модераторите я е прехвърлил тук... Здравейте, Поля! Золофтът и ривотрилът са помощни средства, които е добре да се употребяват само временно, докато правите нещо реално по справяне със страховете си! Ако го искате, разбира се! Запитайте се и отговорете тук на следните въпроси, ако желаете: - Какво в съвременното информирано общество ме задържа десет години да не предприема реални стъпки по справянето с неврозата си? - Какво ме кара единствено да се дрогирам с легализирани наркотични вещества, така постепенно усилвайки пси механизма на преживяванията си още повече с течение на времето, бягайки от посрещане на преживяваното и научаване на уроците му? - Има ли нещо, което зад външните оплаквания неврозата ми задоволява? - Наистина ли искам да съм смела, да поема мислите и емоциите в ръцете на свободната си воля или предпочитам да се приемам в ролята на жертва и занапред. както го правих десет години? - Какво в подсъзнанието ми е задоволявано от ролята ми на жертва? Може би така получавам някакво, макар и изсмукано внимание от околните, имам извинение да не поемам отговорности, може би така бидейки в зависима позиция на нещо в мен му харесва? - Какво би станало, ако трансформирам тази чудесна енергия, страха, до смела мотивация? Искам ли наистина активния и устремен, пълен с отговорности, понякога нелесен, но силен живот, който бих имала тогава? Ако решите да ми отговорите, моля направете го на всеки един от горните въпроси поотделно и изчераптелно! Ако искате просто споделяне и приемайки се за жертва, каквато не сте, продължаване на оплакването, не се безпокойте, ще преместим темата обратно! Орлин

Прочетете тази статия, помислете върху нея и тогава коментирайте! Здрава сте напълно, преживявате обикновени тревожни реакции, които просто тълкувате изкривено! ЗДРАВА СТЕ!

Според мен волята е свързана именно с желанието! Обикновената воля, мотивацията, си е канализирано желание! Свободната воля обаче според мен е обратно пропорционална на желанието - представлява сублимирано желание! Умението да обикнеш напрегнатата тревожност, която стои при преодоляването на навика зад страстта му. Защото зад страстта стои страх - установявам го от опит. Страх от липсата на нещо, насочен към имането му, даващо удоволствие! Когато обикнеш тревожността, тя се стапя - но нелесно. Но има и воля като дисциплина, като напрегнато решение по отлагане на удоволствието! Станаха три: - волята като мотивация - най-ниското ниво, волята, която работи в равнината, в животите ни "хоризонтално", в плоскостта на бита ни! Слят мъжки и женски принцип, усилие и страст, в суров вид. - волята като дисциплина - мъжки принцип. Усилие по отлагане на удоволствието! - волята като Любов към напрегнатата тревожност, която стои в ядрото на страстта и се ражда при преодоляването на навика. В нея също има и усилие, но и обич. Мъжки и женски принцип заедно. Тази последната воля за мен е най-висшата, свободна воля. Докато първата може да бъде дори и обсебеност, но и просто нормална мотивация, а втората мъжко отстоявано решение, което може да бъде понякога и насилие след определени граници, то третият вид си е истинската свободна воля! Тези разграничения ги раждам сега "на място" докато пиша, но в последните дни много мисля за това и тествам волята си, анализирам се точно по темата, осъзнавам и се вчувствам в процеса!

Ще се справиш точно като обърнеш внимание на програмите в подсъзнанието си и ги успокоиш! Сама казваш, че се чувстваш безсилна, потисната, лесно се нараняваш от реакциите на хората, струва ти се, че не те разбират, че те неглижират, пренебрегват, недооценяват, отхвърлят и т.н. Тези програми в теб причиняват общата ти завишена тревожност, която причинява натрапчивостите ти и понякога се покачва до леки панически атаки. Пробваш да се справиш чрез емоционалната си реакция "хората са ми безинтересни и бързо ми омръзват", която е един вид бягство от нараняващото те общуване. Критикуваш себе си, другите, дразниш се лесно, пробваш да манипулираш - все като реакция на страховете си, на програмите си в дългосрочната си памет, подсъзнанието. Така обаче се самовъвличаш в една поддържаща тези програми цикличност от напрегнато отбягване на тревожещи те ситуации, което за малко помага, но в дългосрочен план задълбочава напрежението ти и поражда отчаянието, известна депресивност! Всъщност хората не са толкова лоши, колкото вероятно ги възприемаш, нито пък животът ти като цяло реално погледнато е така безнаджден, както тези програми в теб те карат да го виждаш! Ако друго момиче с друга психика бъде поставено в точно същите житейски събития, обстоятелства, със същия приятел и същите социални контакти, тя би възприела всичко много по-бодро и различно! Та, за да се чувстваш добре, имаш нужда от плевене на психичната си градина ! По-повърхностно или по-дълбоко, зависи от начина, който избереш и способностите на терапевта, на когото се довериш! Животът е хубав, ти си чудесно момиче! Точно тези ти преживявания могат да бъдат добър трамплин към щастието ти! Мъката ти сега ще бъде като тор за добруването ти след като разкопаеш психичната си градина и промениш нещата - тоест след два три месеца психотерапия! п.п.: алергиите също са ти психосоматика! Най-добрият начин за повлияването им е психотерапията! Ако искаш пиши и тук, ще ти отговаряме с готовност и радост! Орлин

В кои среди ли? Например в тези на когнитивната наука. А тя именно е приемник на това, което преди се наричаше психология. Сега понятието психология все повече се маргинализира и губи като употреба в развитите държави и все повече се ползва cognitive science. В етимологията си двете са почти същите. В Б-я когнитивна наука се развива истински само в НБУ. Ръководителите на програмата и повечето учени споделят това мнение за психоанализата, при това не полугласно, а съвсем откровено. На летните школи по cog sci, на които има участници и преподаватели от всички континенти, нарочно съм търсил становището на светилата в когнитивната наука за психоанализата и то неизменно е било подобно на гореказаното. Но, те са учени, занимаващи се с научна експериментална психология, невронауки, изкуствен интелект, мислене (аналогия, дедукция, индукция) и т.н. Презумпцията им е, че психоаналитиците издигат добри хипотези понякога, често не толкова добри, но и в двата случая пропускат да ги докажат или отхвърлят експериментално, според методологията на твърдата наука! И вследствие от този подход в психоанализата се наблюдават пожелателно мислене, нагаждане на хипотези, куп още изкривявания в мисленето и в резултат на това чудесни изводи, силно примесени с куп откровени почти налудности! Методологията в науката обаче е наистина тежка, грубичка засега и работи "на парче", не може да улови процеса не само на психоанализата, но на коя да е психотерапия истински! Аз не споделям напълно мнението на когнитивната наука за психоанализата, а и за други школи в психотерапията. Тя наистина е преди всичко изкуство, дори и да черпи насоки от науката! Горе мнението ми е по-рязко като реакция на това, че като че ли вкарваш нещата в коловози, в рамки, които резонират на интернализираните ти разбирания на предпочитани от теб школи и го правиш доста автократично, сякаш от позицията на някаква последна тоталитарна инстанция. Не само в няколкото си мнения в този форум, но и другаде. Даваш определения, които са доста теснички спрямо цялостта на психотерапевтичното богатство от мнения и изразяват единствено определени гледни точки, без да обхващат интегралността в психотерапията - при това със силна пристрастност и често зле прикрито неуважение или омаловажаване към различията и други гледни позиции! С това в никакъв случай не те виня! Чувал съм чудесни отзиви за работата ти, сигурен съм, че си чудесен специалист. Аз самия ползвам елементи и от психодрамата (някои ролеви игри) и от позитивната терапия. Просто ти споделям тези си наблюдения най-чистосърдечно, с приятелско чувство и като опит за намиране на взаимно разбиране и уважение! Относно горното ти мнение - благодаря за добрия тон и уважение, вложено в него!

А дали оставянето на жена с три деца е добър път за служене на Бога?

Мислех да се въздържа, но ... Да, наистина интересно сравнение и много точна метафора! Чудесно е, че правиш разграничения. Казваш, че психотерапия, която се основава само на вярвания няма, а само научната психотерапиуя е такава. Аз познавам няколко школи, които истински градят теорията и практиката си върху наука: когнитивно поведенческа терапия, базирана на мозъчната пластичност психотерапия, срещал съм добри експериментални валидизации на позитивната терапия. В научната психология и когнитивната наука обаче психодинамичната терапия и психоанализата се приемат наравно с гледането на боб, карти таро и се поставят в една категория със сектите. Защото "изводите", до които тези "терапии" стигат се основават на пожелателното мислене на поддръжниците им. И не само... В мисленето ти има смесица от истини с полуистини и пълни абсурди, които поднесени заедно с истините, сред незапознатите биват приемани за истини. Психотерапевтът е човек, който е успял да конфронтира себе си, конфликтите и страховете си, казваш! Напълно съм съгласен, с малко допълнение, че е успял успешно и да ги преодолее! За научния метод също съм съгласен! Въпросът е какво ти наричаш научен метод! През цялото време говориш за психодинамичния подход, а именно той е тотално смятан от научната психология за много подобен на хвърлянето на кокали и гадаенето по тях от централно африканските племена примерно, или за аналогичен в начина на вземане на решенията си с астрологията и т.н. Аз нямам нищо против астрологията, психодинамичния подход и картите таро. От всичко един достатъчно интелигентен човек може да извлече чудесни методи или насоки, ако умее да пресява зърното измежду плявата и събира малкото зрънца, свободни от магическо и пожелателно мислене. Въпросът е, че ти говориш за научна психология и психотерапия, след което добро начало заливаш ушите ни с тотално антинаучни разсъждения и заключения. Тоест, вадиш изводи от първоначално верни доводи, които прерастват в ирационални. Това се нарича в научната психотерапия и психология ирационална ескалация. Съгласен съм с теб, че човек не може да реши сам за себе си дали е станал терапевт или не! Това решават преди всичко пациентите му! Решават го хората, на които той успява да помогне със знанията си, методите си, разбирането си, личностовата си зрялост и стабилност, през призмата на житейския си и терапевтичен опит, личностова структура и психична сила! Относно БАП и въобще легитимизирането на професията ни - има резон и в тези разсъждения! Скоро ще има закон, така е, това е чудесно! Обаче ведно с правилата, спуснати "отгоре", отново в края на краищата най-важно остава мнението на пациентите! Разбира се, че е добре да има регламент за професията - ще има! Но свръхвкопчването в условията на такъв регламент говори за личностови дефицити, емоционална недиференцираност, компенсирана от фанатичното залавяне за външни правила и догми, компенсиращи вътрешните дефицити! Аз те уважавам като личност и терапевт и смятам, че си далеч от такива дефицити! Уважавам и терапиите, които ползваш. Единствено в разсъжденията ти понякога прозират някоиТРЯБВА, това Е така и онака, ЗНАЙТЕ това и онова... Кой е психотерапевт се определя от две страни: легитимна организация от една страна, но от друга, добруването на пациентите, на които терапевтът успява да помогне! Не че може на всички, не е слънце, но според мен едно 70-80% са добър критерий. Това е така! Въпросът е, че има различни начини за достигане до базисните когнитивни схеми зад симптомите! Когнитивните терапии, които сами по себе си вече съставляват поне една дузина школи, предлагат различни начини за достигане до дълбинното несъзнавано - не един и два. В една от когнитивните терапии: схема терапията, се ползват идеи и от психодинамиката, но само наистина работещите, само доказаните не само в опита и практиката, но и чрез когнитивни експерименти за детското развитие и т.н. - тоест имаме научна валидизация, стабилен фундамент на който психодинамичните терапии рядко могат да стъпят. Има някои изследвания и за психоаналитичната терапия, но толкова разводнени и на ръба на каквато и да е наука, че научната психология практически ги отхвърля! Само споменавам схема терапията, но има доста други начини за работа с дълбинното несъзнавано, които не са точно аналитични. От друга страна, понякога дори чисто поведенческите и хипно методи по един естествен и максимално близък до естествената психика и живот начин проникват в цялостната когниция и променят дълбинно! Въобще, т.н. дълбинна психология единствено сама се нарича такава и обосновката и е много далеч от реалната работа на мозъка и промяната в невронните вериги, която стои зад психическата промяна - както на теория, така и на практика! Ти откъде знаеш? Познаваш ли работата на Александра Заркова или на Севда Шенкова или на Петър Василев или на Радка Цонкова или на Антония Анастасова или на още много други когнитивни терапевти, които мога да изредя? Аз не се слагам в никое число, никой съм. Повечето от тях ползват умения и от други школи. И въобще, няма школи, има терапевти! Точно в Б-я, дори сред когнитивните терапевти, има силен уклон именно към динамичните подходи, за разлика от когнитивните терапевти от други държави! За добро или не... Съгласен съм напълно, че докъдето е стигнал терапевтът в личното си развитие, дотам може да "заведе" и пациентите си! Но, начините за това "стигане" могат да бъдат различни! Терапията, водена от колега би могла да бъде добър метод за развитие на терапевта, не я отричам! Аз самият съм минал през доста сесии - и в когнитивната, но и в другите школи, които ползвам. Но, не само лична терапия, но и групова - за личен опит, супервизия и интервизия и т.н. И продължавам с това. Ако трябва да бъда напълно откровен обаче, това, което ми позволява да върша работата си истински, е живата терапия на житейските ми перипетии, мъки, трудности и изпитания, през които съм минавал през годините! Собствения ми сблъсък със страха, вината, тъгата, гнева и страстта и опитът ми в трансформирането им! Съвсем честно заявявам, че именно тази жива житейска терапия е дала и дава 70% от качествата ми, които ми позволяват да помагам. Останалите 30% оставям на конвенционалното обучение! То също е важно, но според преценката ми, с която никого не ангажирам, е само част от факторите, които правят терапевта терапевт! Само една добра систематизация на базата на вече съществуваща, изградена в хода на нелек живот психична структура. И да, най-трудният клент е самият терапевт - благодаря за чудесната сентенция!

Хей, радваш ме! караш сърцето ми да пее с това, че ставаш по-щастлив, радостен и хармоничен и така правиш света едно по-добро място с присъствието си в него!

Хубаво, сам виждаш главните фактори: свръхпротекция и сблъсък с грубите реалии в училището. Свръхпротекцията залага емоционална несамостоятелност, зависимост, необособеност, вярвания за провал, случване на злополуки и т.н. Когато тази ти психика се е сблъскала с наистина варварските преживявания в българското съвременно училище, това дълбоко те е наранявало. Емоционалната зависимост в опитите си за адаптация е преминала в друг тип психика. Заложили са се страх от авторитети, от неглижиране и отхвърляне, злоупотреба и раняване... Поради реактивния ти личностов стил на справяне, характеровата ти реакция на тези несъзнавани вярвания се е обособила в перфекционизъм, черно бяло мислене, свръхусилия по самодоказване, постоянно чувство за нащрек при контакт с 'важните" други, критика и самокритика, защитаващо те от страха дразнене и т.н. Горните нещица ги бях написал доста сложно, много комплицирано и издържано, но натиснах нещо и всичко се изтри... Та, явно няма нужда от свръхусложняване, от самовземане на сериозно! ... Сега като виждаме главните елементи в психиката ти, въпросът е КАК да променим нещата! КАКВО да правиш, за да се осъществи промяната по постигането на щастието ти! Тръгнал си в чудесна посока и за самостоятелна работа, поведенческата работа е добра насока! Просто искам да кажа, че за качествена и дълбока промяна, едно по-цялостно вглеждане в себе си и промяна на цялостната психика би било чудесно за изграждане на стабилност и щастие! Какво стана с "благодарствената акция" - практикуваш ли я вече? Поздрави, Орлин

Разкажи малко за ранните си години! Как те възпитаваше майка ти, а баща ти? Какви изисквания имаха към теб за ред, постигане, оценки, дисциплина, подреденост, норми, правила? Гушкаха ли те, казваха ли ти, че те обичат и че можеш? Неглижираха ли те или пък мама те обгрижваше и пазеше доста? Колко често чуваше 'трябва да се държиш като хората' или от този род? Сравняваха ли те често с други деца? Как ти даваха любов - безусловно или на принципа 'ако" - ако направиш това или онова, тогава те обичам, ако не, не те обичам? Как се държаха един към друг като проксемика, дистанция - прегръщаха ли се, обичаха ли се или пък се караха и колко често? Как те като семейство общуваха с другите хора - ходехте ли на гости, идваха ли ви на гости? Какво се четеше и гледаше във вас, аква култура и вярвания имаха родителите ти? Разкажи!

При повечето случаи е възможно и достатъчно условие, за да изчезне страхът, а оттам и повечето от симптомите! В когнитивната терапия обаче по един много бърз и структуриран начин се стига и до базисните вярвания (комплекси) зад автоматичните мисли - чрез анализ и директни техники. Това, което психоанализата прави за години чрез безцелно лутане, в когнитивната терапия се случва за няколко сесии. В наши дни да отидеш на психоаналитична терапия, при положение че съществуват усъвършенствани терапевтични модалности, е като да се возиш на малка счупена каручка, която най-често обикаля в кръг, като да гледаш лампов едноканален телевизор от 50-тте години, като да слушаш музика на 110 г. грамофон... С пълното ми уважение към психоанализата, от нея със сигурност могат да се взаимстват елементи, но в настоящето се е превърнала в обучителна финансова пирамида, с отрицателна реална терапевтична стойност! Отклонявам се в тази посока, защото темата има връзка с въпроса ти. Ако се работи само на ниво автоматични мисли или промяна на отношението чрез хипнотерапия, нлп и т.н., се получава едно "замазване" на нещата. Ти си го наричаш запушване ! Въпреки, че слагам думичката в кавички, си е официален термин - замазващи и разкопаващи методи в психотерапията! Аз мисля, че и двата имат място в една цялостна терапия! Отново на въпроса ти: ако психохарактеристиките, които всъщност причиняват характеровите ти реакции и оттам симптомите са плитки, приемането на мислите и страха само по себе си има ролята и на цялостна работа, защото прониква достатъчно дълбоко в цялостната психика и повлиява и когнитивните схеми и реакцията на тях! Но само ако тези когнитивни схеми са достатъчно плитки! Процесът прилича на плевене на троскот - ако е млад, може директно да бъде откъснат от корен. Ако е стар и разклонен обаче, се изисква разкопаване. В психотерапията тази метафора означава, че за цялостен стратегически резултат в такъв случай би било добре терапевтът да владее и "разкопаващите' методи в терапията! В когнитивните терапии съществува модалността "схема фокусирана терапия" на Джефри Йънг - Джефри е направил много ценна систематизация и е извлякъл най-ценното и реално работещо от психоанализата! Аналогично позитивната психотерапия на Песешкиян ползва нак-важните елементи от класическата психодинамична терапия, но ги структурира и насочва в ясна цел и резултатност! Или неорайхианската школа -също една много действена и работеща система... А какво те задушава и от какво ти се гади, докато си в ситуациите и сред хората, където се случват тези симптоми? Може би присъствието на хората? А какво именно става в съзнанието ти тогава? Какво би станало ако си напълно разкрит, естествен, ако си позволиш да бъркаш и се представяш пред другите релаксирано и спонтанно? Обикни хората, благодари им вътрешно, разбери ги, прости и прощавай като състояние на съзнанието си! Благодарствена акция 1) Ситуация и симптоми 2) Благодаря ви, че ме учите да бъда релаксиран, спонтанен, естествен и обичащ, да приемам нормалността на грешките и се доверявам на Себе си, Живота и дълбинно доброто във вас! 3) Прощавам - на себе си и теб/вас, като състояние на съзнанието си! 4) Разбирам те/ви! 5) Сливане на горните стъпки в релаксирано усещане на радостно приемане! Чисто поведенчески, във връзка със симптоматиката ти, тренировките по йога, тай чи, дишане и медитация биха имали чудесен ефект върху случващото се с теб!

Благодаря за мнението за бумагата ми ! Ако имаш нужда от по-практически насоки по трезвеността, свободата от порно вкопчването, не се колебай да питаш! Поздрави, Орлин

Жалко, вече съм ангажиран другаде! Бих отишъл да отиграя весело зодията си! ...

Ха ха, хубаво, че Фреди спаси положението и ги изкара от съня в съня в 'регресионната им терапия" . Яко филмче ! Наистина има много втеляване и в психологията и в психиатрията и в психотерапията... Надявам се, че ние мучим по-хармонично ! За адреналина и допамина: със сигурност има връзка! Искам пак да изразя уважението си към д-р Първанов: той е един от психотерапевтите в Б-я, които качествено успяват да помагат на пациентите си !

Въобще не съм убеден, че точно по отношение гледането на порно тръпка означава прилив на адреналин. Такъв е популярният израз, но в случая тръпката е по-скоро страст, желание, чийто биохимичен еквивалент е допамина и отделяните ендогенни опиати. Да, вината само може да усили желанието за гледане - тя е неподходяща, няма нужда от нея! Ето един интересен сайт, в който се говори интересно и научно обосновано, а не на базата на предположения, за порно зависимостта. Има връзки към мненията на неврохирурзи и т.н.

Ако е трудно, зад теб сме с насоки и напътствия, просто попитай!

Радвам се за разпространението на терапията с енергия в България, Късметче! Аз също осъзнавам, че енергията е, която всъщност задвижва промените в човека. С помощта на една или друга психотерапевтична методика, но енергията на терапевта е, която я прави истински действена! Независимо дали ще практикува анализ, когнитивно реструктуриране, самообгони, ролеви игри, хипнотерапия, поведенчески експерименти и пр., вдъхновението, което терапевтът предаде в пациента, прави похватите успешни в промяната! Аз рядко го правя с ръце, по-скоро като присъствие и аура...

Здравей, Пламен! Наистина много рядко имаме чиста порно зависимост, без пристрастяване към мастурбацията. Обикновено, в огромния случай, двете са неизбежно свързани, както обсесията предхожда компулсията. Както обаче сам си забелязал, дори само гледането на порно води до зависимост. Сякаш ако не вземеш дозата си от все по-разнообразни видеота, желанието започва да те гризе отвътре! А зад незадоволеното желание стои напрегната тревожност. Порното, както сам установяваш от опита си, за мъжкия мозък е силен наркотик. Дори само визуалната стимулация, без ръкоблудството! Механизмът на пристрастяване е неврален - в мозъка се затвърждават невронни връзки във веригата на удоволственото възнаграждение в лимбичната система, древния емоционален мозък. То е като прокарване на пътечка през тревата - колкото по-често и повече минаваш, повече се утъпква пътечката и е по-вероятно и за в бъдеще да минаваш оттам. Милиарди невроните се свързват устойчиво във вериги, подавайки команда: "просто гледай, забрави за всичко останало, пусни го и гледай!". В същото време мозъчните връзки, които отговарят за свободната воля стават по-слаби. Древният мозък цели предаването на гените напред, без оглед индивидуалното ти щастие. Правени са научни експерименти с плъхове - лимбичната им система е идентична с нашата! Млад мъжки плъх се поставя в голяма и удобна клетка, с изобилие от храна и най-подходящи условия. Пуска се при него разгонена женска. След интензивни копулации плъхът отказва да продължи интимността и ляга да поспи, въпреки че женската иска още. Когато обаче тази женска се замени с друга разгонена самка, плъхът веднага се оживява, започва да я ухажва и копулира с нея. След по-малко от предното време и актове той пак ляга да спи изтощен, въпреки че женската му се предлага. Той вече не я иска. учените обаче продължават да заменят самките с нови разгонени млади женски. Плъхът въпреки цялата си умора, подтикван от лимбичния механизъм за предаване на гените, продължава да копулира, докато почти умре от умора... Механизмът за прокреация не се интересува от личното му щастие, а действа въпреки него! Плъхът е свръхраздразнен, изтощен, треперещ и отчаян, емоциите му, следствие на променената му биохимия, са пълни с тревожност, дразнене, безсилна агресия, потиснатост, но той...продължава да действа като обсебен Правени са опити и с други бозайници, със същия резултат. Това се нарича кулидж ефект, по името на американския президент Кулидж. историята е следната: "Веднъж Кулидж бил на посещение в голяма ферма, заедно с президентшата, жена му. Когато президентшата минавала покрай кокошкарника, собственикът се похвалил: "ето това е нашият петел. Той може всеки ден по цял ден да ощастливява кокошките!". Мисис Кулидж веднага пратила собственика да предаде тези си думи на президента. М-р Кулидж го изслушал и без да се замисли казал: "Само с една кокошка ли го прави постоянно?". Когато мъж гледа порно, през визуалните сигнали древният му мозък получава още и още и още и още разгонени женски. А за мозъка разлика между тези визуални стимули и реални женски няма. Има разлика за цялостната личност на гледащия, но за древния мозък не. Днешната порнография е различна от тази само пред десетина години. Образите не са статични, а динамични, със звук, лесно достъпни, постоянно намиращи се - това ги прави невероятно мощна дрога за мъжкия мозък. В интернет всеки има достъп до 24/7 порно, директно онлайн, много жанрове. Колкото повече и по-дълго се гледа, рецепторите за допамин в дендритите намаляват броя си. Това означава, че огромното количество произведен допамин, по-голям по количество от отделения при доза кокаин или хероин, същият този допамин не успява да се усвои и предаде по химикоелектрическия невронен път на удоволствието. Тогава гледащият чувства силно раздразнение, обсебена жажда и автоматично изпитва нужда да разнообрази и засили удоволствените стимули! Момчето или мъжът започва да гледа порно жанрове, които преди биха го отблъснали: с деца, възрастни, насилие, скат ... Промяната став аавтоматично при по-дълго гледане на порно. Започва се безобидно, по малко, но постепенно пристрастяването става факт. Зад него стоят промени в невралните пътечки в мозъка, дължащи се на мозъчната пластичност! Когато гледащият засили количественото разнообразие на порно дрогата и автоматично "спусне" качеството и до все по-твърди, странни, с насилие и извращения жанрове, за малко задоволява мозъчния си толеранс. Не след дълго обаче и това не е достатъчно, защото приемните рецептори в невроните стават още по-малко и не приемат огромното количество ендогенно отделена дрога от синапсните пространства. Установена е пряка корелация между дълго време поддържане на порно и мастурбация зависимост и променено социално поведение - ексхибиционизъм, сексуални насилия, педофилия и т.н. Това са общи неща, Пламен и не са насочени към теб - темата ще бъде прочетена от мнозина! Посланието ми е, че порното в никакъв случай не е нещо безобидно! Въпросното намаляване броя на рецепторите води и до снижаване на сексуалната възбудимост. След време порно зависимият започва да получава ерекция само при гледането на порно, но все по-често има "издънки" с реалните жени. С течение на времето това се превръща в еректилна дисфункция! Порно-мастурбация зависимият с много малко се отличава по психоемоционалните си и поведенчески характеристики от зависимият от дрога. Настроението е лабилно, тревожността висока, получава се силна сензитивност към все по-малки дразнители, тоест лесно нарасняване от средата, отключват се най-базисни страхове, компенсирани от импулсивно дразнене, имаме невъзможност за отлагане на удоволствието, за следване на цел и план, а човекът прави само това, което му носи незабавно удовлетворение. Дълго време носената тревожност депресира и порно-мастурбация зависимият изпитва силно желание за бягство от света, хората, общуването, работата, желание да се затвори в уютната си стаичка, пред компютъра... Като аналогия с известната фраза за алкохола: 'В началото ти контролираш порното, после порното контролира теб!" Добрата новина като цяло е, че същата мозъчна пластичност, чрез която се е получила зависимостта, може и да я премахне! При теб лично нещата са далеч по-лесни, тъй като засега имаш само обсесивно гледане, без компулсивна мастгурбация! Ако желаеш дай отзив за казаното дотук, като имаш впредвид, че е написано и за други зависими, не само за теб!

В отговора ти има истини, примесени с полуистини, от който микс филтрираш изводите си. По-късно ще коментирам.

Пластичният хирург може да направи много за носа, гърдите, устните, еди си какво си. Дотам обаче. Той е безсилен в работата с психичните механизми! Много жени се подлагат на пластични операции, водени от смътната надежда, че това ще повиши самооценката, самочувствието им. Моите наблюдения след четири години работа с душите на жените показва, че практически няма връзка между външния вид и самочувствието! Просто няма - както и да ви звучи! Прекрасно момиче, с изключително красиво тяло, лице и осанка, идва и ти заявява; "Аз съм грозна! Отвратителна съм, безполезен боклук съм! Като се видя в огледалото и ми се повръща..." Всички наоколо и постоянно са и повтаряли колко е хубава, има десетки обожатели, приятелят и я вози в последен модел джип и т.н. Момичето X (събирателен образ) обаче наистина е дълбоко убедено, че е грозно! Тук разбира се пак стигаме до това как са заложени тези вярвания, кога, от кого и т.н. И работата по промяна започва. Никаква пластична хирургия не може да помогне тук. Често вече има правени операции, имаме силикон или корекция на нос и т.н., но самочувствието е станало дори още по-ниско! Хирургията може да помогне на самочувствието ако вече имаме изградена и растяща постепенно самооценка - тогава по-големите гърди или лифтингът и т.н. може да ускорят покачването на самооценката. Но това преди всичко си остава чисто психичен процес! Имал съм и много, много случаи на жени, съвсем не дотам красиви, слаби и перфектни, които обаче идват и казват: "Аз съм супер, знам, че съм красива и желана! Секси съм, търсена съм, много съм готина, знам!". В интерес на истината, такива жени наистина са търсени и желани! Не защото имат перфектно дупе или бюст, лице и прочие, а защото през вярата в себе си излъчват чар, който омагьосва мъжете! Та, съставките на женския чар: вяра в себе си, висока самооценка и самочувствие - независимо доколко са субективни, сърдечен оптимизъм, език на тялото - поглед, походка ... Добавете още и вие в тази чаровна рецепта!

Пита те жена. Вярно, че никовете бъркат и разкритата и честна комуникация изисква да пишем под собствените си имена, така че тук е нормално да бъркаш... Това, че жената е писала "петъчна дискусия" обаче може да значи хиляди неща, например, че е ходила вече доста време на терапия и умее да се погледне отстрани и да говори з апроблемите си спокойно и дори със зряла ирония. Така излязла от тях, наполовина ги е разрешила. Сега, това че е ходила или още ходи на по-стар и бавен тип терапия, предопределя и провлачването в разрешаването на нещата при нея. Но, всеки си има път! Това може да значи шеговита и приятелска размяна на мнения! Определено питащата желае да види дискусията в такава светлина, не и в саркастично хапеща... Оф, Божидаре... Какви заключения правиш само, ум да ти зайде. Няма да те коментирам, няма нужда и не желая. Жената и друг път е писала. Сърцето и желае обич, топлина, взаимност, дълбоки чувства нищо общо с предположенията ти. Темата е много интересна, имам какво да кажа. Но по-късно!