Орлин Баев

Наистина е така! Съгласен съм с всеки ред от тези разсъждения! Момчето е нужно да преодолее едиповата връзка, като приеме бащиния модел. Ако бащата е 'втора цигулка" в дома, по-пасивен и женствен, а жената командва, тогава? Тогава или става подобен на баща си пасивен и слаб мъж, който търси в жената майка си амазонка, или интернализира нейния модел и стил и става по женски властен мъж (с женски качества, но борбен, реактивен стил на поведение). И в двата случая има предпоставки за пасивно или активно гей поведение. Или пък донжуановско отмъщаване на майката, бягство от майчиния комплекс в промискуитетни връзки с несъзнавано търсене на мама във всяка жена! И в трите случая отвън е мъж, но отвътре жена. Дори да не е отглеждано от мъже, момичето в семейство с преобърнати родителски роли е в интересна позиция. При преминаването през електрините взаимоотношения, ако интернализира майчиния интроект, момичето се превръща в същата кастрираща мъжественото в мъжа амазонка. В мита амазонката наистина убива мъжките си деца, докато в съвремието амазонките, в колкото и красиви тела да са, убиват мъжествеността в синовете си. Понякога през контрола на обгрижването си. Ако момичето има по-силна връзка с пасивния си баща, а мама по някаква причина разреши това да продължава, ще приеме от пасивността на баща си, но пак ще има повече мъжки качества. И в двата случая отвън ще е жена, но отвътре по-скоро мъж!

Нямате нужда от сили, за да правите медитация! Тя прави вас! Когато и позволите да обхване страха, тогава той я захранва и е добре дошъл! Пиша ви това, защото сте чела за медитацията! Сама виждате, че от 22 години се въртите в порочен кръг на бягане от страха чрез прием на антидепресанти. В Испания има наистина добри психотерапевти. Отделила сте 22 години, за да захранвате страха си чрез борбата и бягството от него. Сега можете да отделите колкото е нужно, за да промените мисленето, чувстването и телесните си реакции, да се поразтършувате с терапевта в живота и душата ви, да промените някои от посоките и целите си, да се отърсите от ненужните товари! Направете го! Не казвайте, че психотерапията е скъпа! Ако конвертирате емоционалните си тегоби през тези 22г. в количество енергия, а тази енергия си представите, че влагате в обичана работа, ще видите, че вече сте загубила поне 200 000 евро (примерно), борейки се със страховете си! Продължавайте с йогата, комбинация от ащанга/хатха, медитация и пауър йога, която ще стапя адреналина ви. Но потърсете и помощта на психотерапевт! Поинтересувайте се кой във вашия регион наистина успява да помага на хора във вашето състояние, допитайте се до вече справили се с негова помощ бивши негови пациенти и изберете терапевта си! Доверете му се и започнете работа по щастието си сега или скоро!

Нека погледнем нещата от различна, малко по-широка гледна точка. Желанието за свръконтрол, което е в основата на преживяваното чувство за "нащрек", битка, напрежение от имащите п.а., може да се види и като ... гордост! Гордостта на егото, което с нея къса връзките си с цялостната личност, с Живота в дълбочина, с АЗА си! Така откъснато, егото започва да осъзнава нищожността си, която се опитва да компенсира с още повече гордост. Гордостта на 'Аз контролирам и всичко зависи от мен!"... Когато в ученията на мъдростта се казва, че ти държиш живота в ръцете си, под това АЗ се има в предвид свободната воля на цялостната личност (Селф), наречи го вътрешния си воин, герой, тихият спокоен зрител отвътре... През този Селф, това вътрешно ядро, център на баланс, човек осъзнава единството, свързаността и цялостта си с всичко наоколо, с целия всемир. Човек тогава чисто преживелищно знае, че никога не може да бъде сам, да бъде изоставен, чувства се в единство с ритъма на Живота. Тогава контролът се пренася от малкото его в този тих вътрешен център! Егото си остава несъвършено, но се научава смирено да се отпусне и успокои в доверието си, във вярата си и обгръщането си от Любовта на този спокоен, но безграничен АЗ отвътре!

Уау! Благодаря за чудната статия! Благодаря!

На конференциите, семинарите и обученията по когнитивна психотерапия присъстващите са поравно психолози-психотерапевти и психиатри-психотерапевти. Но, както сама виждате, в по-малките градове в страната ни все още витаят някои недоразумения, атавистични разбирания, които влизат в пряко противоречие с актуално действеното в психичната помощ. Да се отрекат лекарствата при лечението на психоневрози би било преувеличено свръхобобщение на базата на пожелателно мислене! Разбира се, че си имат мястото! Но ограничено, само в периода преди и в началото на една действена психотерапия. Приемани успоредно с терапията, медикаментите подкопават резултатността и, тъй като подсъзнанието на човека разчита основно на тях, а не на терапията! А ако се разчита само на тях, без психотерапия, това е един много сигурен начин за увековечаване на психичните механизми, които всъщност пораждат неврозата. Защото хапчетата потискат тези механизми, но не ги лекуват. Така потиснати, те не изчезват, а напротив, нагнетяват се и търсят път за изява през една или друга симптоматика! Разбира се, при тежките психози без антипсихотици не може. Но и там основната истински помагаща живот ана човека дейност пак е психотерапията! ... При някои невротични разстройства понякога антидепресантите временно са наложителни: при упорито натрапчиво мислене например. Но като цяло, по отношение на медикаментите се наблюдава изкуствено стимулирана свръхупотреба. Зад тях стоят мощни бизнеси! Предписването им е далеч по-лесно от тежкото, дълго, скъпо и изискващо много личностови качества обучение в няколко школи по психотерапия! Колко по-лесно е да си в ролята на легализиран дилър на дрога, отколкото да резонираш с пациента, да водиш стъпките му по пътеката на щастието му упорито и смело. Колко усилия се изискват да извървяваш личната пътека на хармонията на всеки нов пациент... Лекарката, която сте посетила, няма никаква вина в случая. Учила е в България, при професори със съответните разбирания. В Б-я дори в менталните клиники не се практикува психотерапия, което най-малкото е странно на фона на световния опит в областта... Както и да е. Можете да благодарите на госпожата за това, че ви дава възможност за ясно мислене, личен избор и тръгване по пътя на щастието ви! Не ви казвам нищо за вашия собствен прием на медикаменти, разсъждавам принципно! Как да процедирате може да ви каже психотерапевтът ви и психиатърът, с който той работи в екип. Горните думи пиша на базата на опита с пациентите си. Имам вече много случаи на хора, които по пет, десет и повече години са разчитали на дрога, водени от убежденията на психиатрите си, добре вплитащи се в естествения им когнитивен механизъм за бягство, изтласкване на проблема им. След десетина години прием на различни лекарства, смяната им, постоянното пробване на нови и нови хапчета, след силни странични ефекти, човекът най-накрая стига до извода, че нещо не е наред в този подход... Тогава идва на психотерапия. Тогава лекуването на неврозата е нужно да се съчетае примерно с лекуването на зависимостта от ривотрил или транксен, с абстинентните преживявания при отнемането на веществото на антидепресанта... И преди всичко, тогава човекът е нужно да се сблъска с дълбоката, дълго време залагана психична дисоциация между съзнанието, работната му памет и несъзнавания невротично пораждащ механизъм в дългосрочната му емоционална, семантична и процедурна памет. Дисоциация, която той е разширявал като ерозирала пропаст между съзнанието и оцялостеното му щастие... За щастие положението се променя. Аз познавам доста психиатри, които са психотерапевти и други такива, които не са, но имат съвременно мислене и работят в екип с психотерапевти. За психотерапевт в Ловеч: потърсете в сайтовете със списъци на психотерапевти: -линк -линк Въпросът е да е интегрално работещ и ефективен! Ако все пак не успеете да намерите психотерапевт от вашето населено място, замислете се за посещение при такъв от друг град! България е с територията и населението на голям град... !

Кирил, прочети по-добре книгите на учителя Омраам Айванхов - цитираш извън контекста на цялото слово и селективно филтрираш информация, която да потвърди твои си разбирания за някой и нещо си. Заключения, тотално откъснати от посланията на Учителя Омраам! Доста последователи на духовни учители от цял свят наричат своите вдъхновители световни учители. Наистина много са. Нека е така - може да има много световни учители на доброто. Явно е така. Според мен думите и делата на Учителите говорят чудесно за тях самите си. Но по делата се познават учениците им. Нека бъдем достойни ученици, с висок поглед! Нека по братски се прегръщаме в словата и делата си, а в мислите, чувствата и поведението си да бъдем добри проводници на живото слово на учителите си!

Вие не можете да му бъдете терапевт. Бихте могла да му поставите твърдо условие - ако държи на вас, да започне терапия на зависимостта си! Тя в никакъв случай не е безобидна, както сама виждате. Вижте го като алкохолик - с тази разлика, че вместо бутилката изчерпва собствения си ресурс. Можете да му помогнете с разбиране и подкрепа, но само ако той пожелае да си помогне! Дайте му да прочете този сайт!

Самата практика на това отношение вече променя личността, поне донякъде. Ако обаче има сериозни личностови дефицити - да, възможно е гореописаната работа да не е достатъчна! Тя е достатъчна за самопомощ обаче!

Всичко е започнало от непознаване работата на ума ти. Оттам е нужно да започне и терапията ти. Моля те виж другите теми тук за окр и описанието на механизма на появата на натрапчивостите. Прочети и статията 11-та конференция по когнитивна терапия, където обяснявам някои неща. След това коментирай тук. И помисли за започване на терапия. При окр тя продължава различно, но обикновено поне три месеца по две сесии седмично. Потърси терапевт и не се бави! А дотогава дай обратна връзка какво си разбрал от темите и статията! Но, първо помисли задълбочено върху тях!

Да, в този дух! Панически атаки можем да имаме както при паническо разстройство, но и като пик на тревожността при фобии, личностови разстройства, социална тревожност. Ето при теб например паниката се ражда като резултат от страха от авторитети, на фона на социална тревожност. При друг са само върхът на айсберга при гранично или хистрионно личностово разстройство и т.н. Обикновено работата започва директно през симптомите и отношението към самия страх, което когато се промени в любящо приемане, неутрализира паниката! Оттам насетне ако човекът желае, се работи и върху по-дълбоките страни на личността, които всъщност стоят зад "връхчето' на паническите симптоматики. То е като да идеш при зъблекар. Първо ти слага упойка, успокоява болката и след това прониква по-дълбоко в проблема. Ако се започваше по обратния път, щеше да бъде проява на садизъм или невежество. Това обаче правят някои колеги. Започват директно през по-дългата работа върху личността, като евентуално след време тази работа повлиява и п.а. ... Какво означава да приемеш страха, сърцебиенето, треперенето, вълните, изчервяването, изпотяването и т.н.? Да приемеш с тялото си означава да се отпуснеш в ставащото. Да отпуснеш стомаха, раменете, врата, да се усмихнеш лекичко, да дишаш с корема, да "плаваш" в усещането на адреналина в тялото си релаксирано и с едно телесно доверие към ставащото! Да приемеш в ума си означава да казваш едно голямо ДА на нахлуващите автоматични мисли: полудявам, умирам, получавам инфаркт, инсулт, ще падна, какво ще кажат хората и т.н. Едно голямо ДА! Приемането им, позволяването да възникват без вкопчена в тях битка и без отбягващо ги изтласкване - знаейки, че това са просто мисли, а не реалност! В самия пик на паниката няма време за рационални разсъждения и анализи, а само за това разтворено свободно приемане и доверие в дълбинната си природа! По съществото си тези мисли са нормална защитна работа на подсъзнанието. Когато бъдат приети с разтворен широк ум и пуснати да идват и си отиват, се ражда една ментална тишина, спокойствие, дори по средата на паниката! Тази по-широка личност отвътре, Азът ни, цялостната ни личност обгръща нежно малките автоматични мисли, позволява им да лудуват като малки деца и ги пуска да се стопят непринудено в пространството на широкия безкрай оттвътре. Разбираш ли, когато повярваш на автоматичните мисли прекалено, ти се вкопчваш в тях и ги раздуваш в битката си. Ако бягаш от тях, ги потискаш заедно със страха навътре в ума си и скоро те експлоадират още по-силно. Изходът е третият вариант: от позицията на тихото и спокойно ядро на тишината в теб, да ги приемеш без вкопчване в тях и без бягане от тях. Тогава те са винаги добре дошли и колкото и гръмогласни да са, бързо преминават и се стапят в спокойния приемащ ум! Да приемеш в сърцето, в емоциите си, означава докато тялото ти е спокойно релаксирано в преживяването на адреналина и симптомите, а ума ти разтворен и невкопчен, тогава сърцето ти ражда естествено едно любящо доверие! Любящо доверие в Себе си, в Живота, в ставащото! Това не е изкуствено възнамерена любов, като да си повтаряш "Аз обичам симптомите!"(макар че и това е помощен метод) - чувството, за което говоря, се ражда спонтанно при изпълнени горните две условия за тялото и ума! ............ Гореописаното е сърцевината на опита ми при работата със страха! Около практикуването на това ядро се ползват психотерапевтичните методи: анализ, осъзнаване, когнитивно реструктуриране на ниво автоматични мисли и базисни убеждения, визуализации: състояние на щастие и пренасяне на п.а. в него, виждането на страха като символично дете или сладко животинче и успокояването му или като дракон, който е нужно спокойно да се яхне и т.н. според личността на човека (визуализациите могат да бъдат хиляди...). Цялата тази работа вече вняся промени в личността по един естествен начин. Изследва се цялостната психика на човека в нейните нива, динамиката на взаимодействието и с житейските сфери и т.н. Предписват се поведенчески експерименти, дишане, препоръчва се самостоятелна работа - именно работа, която се изисква да бъде изпълнявана, а ако не, терапията се прекратява! ...

Какво имам предвид? Жена, която излъчва сексуалност, това! Просто струи от нея! Част от нея е освободената от комплекси вяра в себе си! Друга съставка на тази излъчваща се сексуалност е собственото свободно течащо либидо, което пулсира оргазмено през емоциите на жената! А оттам в невербалния и език, феромоните и цялостното и излъчване!

Всички пътища водят към Рим, към целта ти, когато я знаеш каква е! Дори и обучението за психотерапевт - в коя школа, в психодрамата ли? Супер! Според мен основен ингредиент на чара е самоувереността. В терапията се стига до вярванията, които и пречат и се започва работа по неутрализирането им и залагането на нови! Ти си била на психодинамична терапия - тя работи различно. Вместо фокус в цел, тя е насочена към самия процес. Та, през трансфера на бащиния ти образ, за който говориш в личността на терапевта и несъзнаваната идентификация с неговия образ би трябвало да си тръгнала вече по пътя на самоувереността и чара си! Когнитивната терапия би работила по-директно, но въпросният трансфер пак се случва, без да се акцентира много на него! Хубави допълнителни средства по градеж на личен чар са работа с: глас, походка, поглед, движенията и езика на тялото, разгаряне на сексуалната сила и излъчването и наоколо, дрехи и грим... Тези повечето могат да ти бъдат преподадени от жена, веща в тези неща .

Е, и аз благодаря за хубавите думи! Бъдете здрава и щастлива! Орлин

Хей, бил съм на това езеро, наистина е вълшебно ... Благодаря ти за задействането на спомена ми... Ех, Канада... Ееееххх ...

Прав си, че има разлика между когнитивната наука и психология и психологията като цяло. Определено обаче има тенденция за научна психология да се приема все повече когнитивната, а останалите дялове от психологията да конвергират около нея. Дори психоаналитичната. Небезизвестните психоаналитици Тайсън и Тайсън (съпруг и съпруга са), отдавна вече правят опити в теория и практика да интегрират психоаналитичните и когнитивни идеи. Преди няколко години на лятната школа по cog sci в нбу имаше една лекторка от щатите, Уилма Бучи, която правеше доста сложни и доста неуспешни опити да обясни как Фройд всъщност бил първият когнитивист. Пробваше и да доказва как изследванията на анализата са добра експериментална база за по-широки извънлабораторни когнитивни експерименти. и беше права. Въпросът е, че такова взаимно черпене на теориите една от друга изисква няколко фактора. Единият, взаимно желание това д ас еслучва, а то засега често липсва - но това се променя. Втори фактор - психотерапията и психотерапевтите би трябвало да желаят да бъдат по-експериментално насочени. Проблемът е, че за да си успешен психотерапевт, си просто имаш по-артистична, дясно мозъчна локализация на когницията си и твърдият експериментален подход ни тежи, нехарактерен е за мисленето на повечето терапевти, прекалено сух и нетворчески им се струва (аз не правя изключение в това отношение). И е такъв... Трети фактор - експерименталността в когнитивната наука би могла да направи опити за по-творческа и разчупена методология... типичните учени обаче са твърдо лявохемисферни. Дори когато творят музика, го правят по математически, логически начин, за разлика от дяснохемисерно локализирания творец... Но, започват да се случват нещата! Преди време организирах един уъркшоп по позитивна терапия в нбу, с водещи Милена и Боряна. Бях го обявил във форума на клуб "Психолог" в нбу като 'позитивна психодинамична психотерапия". Един от най-маститите психоаналитици, тези които са минали през годините на анализа в психоаналитичен институт за Източна Европа „Хан Грьон-Пракен” , ми писа възмутено писмо. Сърдеше се, че сме обявили терапията като психодинамична, а според него това не било така... Ти между другото често цитираш въпросния психоаналитик, възхищаваш му се... Аз не съм съгласен с мнението му, разбира се! Позитивната терапия включва психодинамиката като част от работата си. При това, както казваш, извлича от нея полезното, най-действеното. Тя обаче е интегрална терапия. Според мен основният и фокус е хуманистичният, а чак след това психодинамичният. А самият Песешкиян в една от книгите си изрежда поне 10 терапии, които той препоръчва да се познават и практикуват съвместно с позитивната. Това го споделям напълно. С малката добавка, че за да е способен терапевтът да интегрира различни терапевтични модалности, е нужно да може да осъзнава коровите им, ядрени модели, зад външната терминология и успешно да прави дистантни дълбинни аналогии между тях. Аз го мога, дори между външно противоречащи си школи. При някои обаче при подобни опити се получава "боза'... За тях наистина следването само на един или два метода е по-добрият вариант. Принципно е така. Аналитичното мислене обаче може да се формира и в рамките на ползваща психодинамични елементи модалност от школата, която терапевтът следва. Именно, нужно е да има познанията и унтуицията да приложи това умение! Иначе терапията започва да прилича на правене на фокуси и бъркане в "торбата" с техниките... Те обаче могат да бъдат силни помощници, когато се поставят в по-цялостна концепция и модел.

21-ви февруари! Мисля и аз да се пробвам тази година, въпреки феноменалната си лакомия. Или именно поради нея... Всеки път, когато правя някакъв режим, ми е наистина трудно. Обаче много, много полезно за наблюдение на желанието, за структурата на навика, за динамиката на страстта и впрягането и...

Сама е възможно, но с много мотивация от ваша страна! Това значи, че е нужно да се запознаете с методите, подходящи за самопомощ при тревожност и п.а. и да ги практикувате системно, упорито и целенасочено! Някои започват и самостоятелно да се анализират, което само по себе си е чудесно, но далеч не винаги е подходящ метод за самопомощ, а и не всеки има метакогнитивния капацитет (способност за самосъзнание) да го прави сам. Аз бих ви препоръчал, когато четете за паническите атаки, да се фокусирате върху разказите на хора, които успешно са се справили с тях, вместо на безкрайните оплаквания и отричащо отношение, които обикновено мнизина преживяващи тези състояния поддържат! От друга страна, нека направим следното сравнение. Вие от десет години сте полу инвалидизирана от преживяванията си. Трудно ви е да излизате, да работите, да бъдете щастлив и пълноценен човек. Това ви психическо състояние може да се сравни успешно с физиологично състояние на инвалидност - все едно сте на количка, живеете, движите се, но не съвсем дейно и спокойно. Ако знаехте, че има начин да се изправите на крака и захвърлите инвалидната количка и че само на час или два път има хора, които могат да ви помогнат, нямаше ли да направите всичко възможно да намерите начин да ги посещавате веднъж седмично за по 2 часа примерно? Веднъж седмично за някакви си 1.5 месеца. след това още две-три посещения през две седмици. Или друго сравнение. Ако имахте гниещи зъби и десет години вместо да ги лекувате при зъболеар, какъвто примерно няма в града ви, отивате при невролог и той ви предписва болкоуспокояващи. Чудесно, болките намаляват, но зъбите продължават да гният. С течение на времето е нужно да вземате все по-силни болкоуспокояващи, за да не чувствате течащия гангренозен процес в устата си, но вече и силните хапчета не помагат. Те никога не са помагали истински, а само са допринасяли за погрешната ви реакция по изтласкаваща проблема битка и бягане от него! Заместете зъболекаря с психотерапевт и зъбите с психиката си и метафората става ясна! Запитайте с екой е най-близкият до Ловеч град, в който има добър психотерапевт, намерете го и започнете курс на терапия! Не съм сигурен, че причината за отлагане е в парите или разстоянията. В България големи разстояния няма. Най-голямото разстояние е колкото два близки съседни града в Канада примерно. Сроковете на терапия не са големи и пътуването само може да внесе малко разнообразие в живота ви! А за парите - в Б-я парите з апсихотерапия са наистина немного. Аз съм почти напълно сигурен, че проблемът е в отношението ви към психотерапията - вашето, на съпруга ви, на близките ви и т.н. В придаването на ниска стойност на тази дейност... Както и цялостното положение около психическата хигиена в Б-я...В никакъв случай не ви виня. Просто се опитвам да ви мотивирам да предприемете мерки за справяне! Вижте се сега - минали са десет години. десет години от живота ви са минали, а неразбирането на ставащото в ума ви и погрешната ви мисловна, емоционална и поведенческа реакция на него са променили живота ви почти до неузнаваемост. Можете ли д акажете, че сте една радостна и спокойна жена, каквато сте била някога? Колко време смятате да продължавате така? Животът е наистина много, много кратък и всеки ден е ценен! Отнасяйки се към проблема си в същия дух, вие се променяте - можете ли сега да се познаете, като се погледнете отстрани? Тези десет години допринесоха ли за мъдростта, щастието и добруването ви? Или ви направиха една много уплашена и бягаща от всичко, а в крайна сметка от живота си жена? Всичко може да се промени, стига да го искате. Не с битка, а с осъзнаване и обикване, с разбиране и извличане мъдростта и силата от ставащото! Когато преживяванията ви са започнали, те са били повик да погледнете навътре в себе си и постигнет епо-високо ниво на себе разбиране и оцялостяване. Поели сте по лесния път на отричането, който става все по-труден и по-труден. Позволете на специалист да води стъпките по пътеката на душата ви към силата и щастието! Ако решите да го правите сама, чудесно - но бъдете мотивирана и упорита. изградете едно благодарно отношение към страха си, обикнете го, доеверете се на посланията му - той е във вас, част от вас, е. Зов на собствената ви психика е! Сприятелете се с него и го успокойте с разбиращото си и великодушно отношение на приемане и доверие!

Да, д-р Първанов е прав! Вчера имах подобна среща с приятеля на момиче-пациентка...

Е, така е! Но, казвам и друго в горния постинг: "волята като Любов към напрегнатата тревожност, която стои в ядрото на страстта и се ражда при преодоляването на навика. В нея също има и усилие, но и обич. Мъжки и женски принцип заедно. Тази последната воля за мен е най-висшата, свободна воля. Докато първата може да бъде дори и обсебеност, но и просто нормална мотивация, а втората мъжко отстоявано решение, което може да бъде понякога и насилие след определени граници, то третият вид си е истинската свободна воля!" - Това е мнението ми за волята!

Благодари вътрешно за отношението на близките си към психотерапията! Прости им и им прати любовта и светлината си! Разбери ги: осъзнай, че първо на първо са българи, а в Б-я психотерапия има от само няколко години и те просто не знаят з акакво става дума. Второ, те са от друго поколение, в което думичката психолечение се спрягаше наистина само с медикаменти и психиатрии - отново им е простено, нямат си представа хората! Спокойното себеотстояване, с усмивка и вътрешна центрираност ще е цел, която ще постигнеш в психотерапията си, ведно с всичко друго! А отношението на родителите и приятеля ти е чудесно гориво за развиване на спокойната ти стабилност - радвай се за него! Поздрави терапевта си от мен! Успехи, Орлин

Относно умората и споделеното от теб - всеки когато е изморен има допир с автоматичната работа на ума си, това е нормално! Ти вече го имаш този баланс, няма нужда да го търсиш външно! Сама казваш, че "апатията е по отношение на външния , социален живот , а вътрешната празнина не е постоянна. вътрешния свят много често е наситен с образи , чувства и преживявания , но се налага да живея във външния свят." А може би не е нужно да си налагаш кой знае какви социални контакти, ако не искаш! Защо да ТРЯБВА? Ео това "трябва" противоречи на психичните ти настройки и причинява апатията. Ти имаш уникална психична структура. Гордей се с това! Повярвай си! С тази психика имаш дълбочина, каквато един екстраверт не би могъл да си представи по никакъв начин! Довери се на тази си дълбочина! Сама чувстваш, че там има много уют и щастие! Единствено имаш нужда от някаква работа, ангажираност, носеща ти някакви доходи. Работа може да се работи и от вкъщи през интернет. Колко си годишна, какво си учила, какво би искала да правиш? Просто сподели, каквото и да е то, дори да е много различно от професиите на другите! А какво още обичаш да правиш по принцип?

Здравей! Прочети за шизоидното личностово разстройство - на английски или руски има много материали. В никакъв случай не ти лепвам диагноза, нито ми е работа, нито те познавам, нито интернет общуването е начин за това. Просто ми се струва, че характеровите ти черти имат елементи, които са в тази посока. Само в тази посока, разбира се, нищо повече ... Думичката шизоиден няма нищо общо с шизофренията или другите подобни нея термини: шизотипно л.р., шизоафективно р-во и т.н. Нищо общо! Става дума просто за желание за социална изолация, крайна интравертност, нежелание за контакти с хората, но не защото са считани за лоши или нараняващи, а просто за безинтересни, а контактът за безсмислен. От друга страна самият човек с шизоидни характеристики дълбоко в себе си също не се смята за непълноценен и общо взето, не се влияе особено от мнението на хората за него. освен може би от най-близките. Просто е различен! Има дейности, които му носят радост и го вдъхновяват, най-често самотни такива. Сама казваш, че обичаш планината, не ти липсва компанията на другите и сама ти е хубаво! Имаш дълбока душевност, силен и добър ум! Просто си различна! Аз не бих казал, че имаш нужда от лечение, защото не си болна, а просто си различна! Би имала нужда от малко приятелски насоки, нищо повече! Това да се слага всичко различно от някаква предполагаема и сива средностатистическа норма в категория болест или пси разстройство, си е порочна съвременна практика на етикетиране... Етикетирането само по себе си е когнитивно изкривяване и представлява крайна свръхгенерализация, стигматизиране! Нямаш нужда от това - просто си различна! Тенденциите за етикетиране в съвременната психология и психиатрия съществуват по две прични: свръхмерна болестна фиксация (вместо в доброто и здравето) и нивото на съвременната наука като цяло, застинала на етапа на конкретно формално мислене. Мислене, което категоризира всичко, но е неспособно да интегрира и обхване с визията си различността! Както и да е... Казваш, че имаш дейности, които те радват, а ако имаше някакъв доход и не зависеше от роднините си, чувството за апатия би изчезнало! Със сигурност би изчезнало, когато си позволиш да бъдеш това, което си, намирайки начин за добиване на някакви доходи по подходящ за теб начин! Вероятно апатията идва от това, че се опитваш да бъдеш такава, каквато не си насилстверно и така се сблъскваш с вътрешните си настройки, различаващи се от тези на другите. А това поражда отчаянието на апатията! Не ти липсва смисъл! Имаш си го! Но по твой си начин, не по този на майка ти или баща ти или на който и да е друг! Имаш си любими дейности, имаш си комфорт, който знаеш как да поддържаш по твой различен от на другите начин! И никому не пречиш социално! Когато човек чуе категорията личностово разстройство и веднага си представя параноидно или асоциално л.р. При първото индивидът се ранява от най-малкото, според него всички са по презумпция злонамерени, избухлив е и силно мнителен и т.н. При асоциалното л.р. човекът просто обича да ранява другите. Няма никакъв морал и вина, просто го прави всячески, защото това му носи удовлетворение... При шизоидната персоналност човекът не вреди никому, живее тихо, мирно и спокойно, има си ниво на щастие и добруване, стига да си позволи да бъде себе си, да намери начин да се прехранва по резониращ с психиката му начин. Етиологията е спорна и не винаги тук причина са ранните години... Все пак, ако желаеш, разкажи за родителите си, за отношението им към теб и между тях, особено като си била по-малка, но и сега. Каква е сега ситуацията в дома ти? Какво образование имаш? Какво би могла да правиш, примерно преводи или работа през интернет....? Като те чета, чувствам едно много фино същество с голямо душевно богатство и дълбочина! Просто имаш нужда от малко баланс в социалния, финансов и емоционален живот, в целите и посоката си, нищо повече!

Според интегралната психология, умът функционира на поне няколко нива, като конкретното операционално мислене, с което толкова много се гордее съвременният човек, е само едно от тях. В основата на процесирането на информацията за света стоят усещанията, свързани с най-базисните нагони и първични импулси. В хода на еволюцията човек е преминал през етапа на пред-логичното магическо мислене, при което е одушевявал природата като проекция на страха си за оцеляване и желание за закрила. С течение на времето тези първични проекции са прераснали в сложни теологични конструкти и митове. Тук мисленето се характеризира с фантазна емоционалност, при която егото се явява нарцистичен локус на магическа сила. След време еволюцията ни като вид е довела когницията ни до т.н. конкретно операционално мислене - на това ниво човек се интересува главно от практически, осезаеми стойности, от типа 'око да види, ръка да пипне". В огромната си част съвременната наука работи на този принцип. на това ниво умът демитологизира, десакрализира, рационализира и категоризира. Погледнат през погледа на психологията на развитието, тук умът е много подобен на буен отричащ и налагащ се тийнейджър. Умът обаче не спира дотук с възможностите си. Следващата спирка в развитието му е етапа на формалните операции, способността за абстрактно мислене, обхващащо битието в по-глобалната му картина - т.н. визия логика, която интегрира парадигми и концепти, синтезира визии и начини на мислене, индуктивно извлича принципи и закономерности от различни контекстуалности и гледни точки, вижда по-цялостната картина. На това ниво умът прилича на влюбен младеж, пълен с творчески импулси и надежда. И с право, защото следващите четири етапи от когнитивното развитие са т.н. в интегралната психология психично, архетипно, каузално и недуално мислене. При психичното и архетипно мислене човек вече започва пряко да осъзнава единството и общността си с сдругия, вече освободено от облаците на тежкия инструмент на серийното процесиране на инфомацията на конкретния ум. Последният е добър инструмент за ползване в обективния свят, но е напълно импотентен при обххвашането на по-широката реалност на живота. каузалното и недуализтичното мислене бива постигано от малцина в съвремието ни. характеризира се със силна интуиция, способност за паралелно и многоканално процесиране на информацията. Тук умът прилича на истински зрял и мъдър Човек, с главно 'Ч".В контекста на направеното изследване, всяко ниво на ума е свързано с определена емоционалност. Както се казва в когнитивната психотерапия, "чувстваш това, което мислиш!". Магическото, предлогично мислене обуславя една магическа емоционална вяра в природата от низш тип, която обаче дарява със силна базисна вяра в себе си и живота. Конкретният операционален ум е свързан с една доста суха, рамкирана и сива емоционалност, мъждукаща безславно в обозначаванията на категориите, постоянно натрапвани от конкретния ум. Етапът на формалните операции, на абстрактното мислене разчупва тази сива емоционалност и я въздига до полета на синтеза и глобалната визия. Но и тук постоянното лутане между спомените от миналото и проекцията на планирамето в бъдещето обуславя чувството на постоянна базисна тревожност и несигурност, характерна за мислителите! Едва когато умът проникне в архетипните и недуални сфери на "тук и сега', бива залят от блаженството на сливането с нишките на живота и хармонията с естествения му пулс! В съвременната най-научна и ефективна форма на психотерапия, когнитивно-поведенческата, в свойството си на психотерапевтичен инструмент активно се ползва съзерцанието (mindfulness). Там, в тишината между тази и другата мизсъл, се крие огромният потенциал на ума ни, надхвърлящ и най-смелите ни мечти!

Долното е нещо като импровизирана анкета, серия от въпроси, с които се опитвам да "напипам" състоянието ти. Ще се радвам, ако отделиш време и отговориш с каквато подробност искаш и с изчерпателността, която желаеш! ............................................................................................................................................................ - А като си настрани от хората липсва ли ти общуването с тях или не? - Страниш от хората защото 1) ти се струва, че са злонамерени или 2) ти се струва, че ти си неадекватна и те е страх от оценката им или 3) просто ти е добре настрани от компанията им и са ти по-скоро безразлични? - Опиши апатията си и по-подробно мислите и чувствата си относно общуването и апатията си, моля те! - Тази апатия или празнина отвътре постоянна ли е или има изключения? - Ако един хубав ден се беше събудила и всичко бе различно - имаше огромни финансови ресурси, обожатели, възможности от всякакъв род, тогава по-добре ли би се чувствала и какво би правила? - Имаш ли дейности, които ти доставят удоволствие и кои с те? - Има ли хора, към които да проявяваш топлина, желание за общуване с тях, приятели? - Обичала ли си някога някого? А гневиш ли се нормално на някого понякога? - Понякога иска ли ти се да бъдеш похвалена? А как реагираш на критика? - Имаш ли сексуално желание? А имаш ли желание да имаш приятел, секс, интимност? - Как се чувстваш в колектив? - Казваш, че нямаш мечти, фантазии - винаги ли е така или понякога имаш? - Как се отнасяш към социалните норми и правила? ................................................................................................................................ Благодаря ти!

Няма за какво да ви прощавам. Колко съм честен Господ определя... От кой град сте, какво мислите за известен период психотерапия? Тя би ви научила на подходящото отношение към тревожността ви, което неутрализира симптомите. При желание от ваша страна, работата продължава с по-цялостната ви психика. С вината, несъзнаваните вярвания в подсъзнанието (което може всичко, даже да съсипе живота ни, но и да го подобри), характера. Казвате, че зад външната тревожност и изявите и не стои нищо друго - възможно е, ако е на чисто физиологична база. Но даже и така да е, отново психиката може да промени или влоши преживяванията. А и много, много рядко е на чисто физиологична база, тъй като в тази същата физиология се случва психиката ни и двете са неизменно тясно преплетени. Със сигурност имате известна дисоциация на несъзнавани съдържания, които не виждате - нормално е за преживяванията ви! Какви точно са тези съдържания, е индивидуално. Обща е най-честата характерова реакция на тези подсъзнателни наличности: борба или бягство. Бягство у дома, от места и ситуации, които предизвикват страховите преживявания. Механизмът борба/бягство обаче има общ неврален корелат и задейства и двете. Човек е в постоянна битка със себе си, със сянката си, в която са изтласканите страхове и вярвания, за които споменах по-горе - какви точно са те, се разбира чрез анализ и когнитивни техники. Това напрежение е както характерово, но и телесно и самото то провокира паническите преживявания. Засега ви моля за следното: прочетете всички теми за панически атаки тук в този форум и по-специално отговорите, които сме давали на питащите! Прочетете също и тази статия- в нея са обяснени някои неща, които имат връзка с преживяванията ви! Поздрави, Орлин