Орлин Баев

"Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само в един живот." Петър Дънов, Учителят Прочитайки мисълта на Учителя, не се удивих - вече я знаех в душата си. Зарадвах се, че мъдрецът твърди същото, което сам осъзнах. Преди няколко дни, накрая на сесията, казах на клиентка: "Имам усещането, че се познаваме отдавна - не от този живот, не през тези тела, но те познавам - с душата си..." И преди работата си като психотерапевт, съм преживявал това интуитивно чувствознание. Но, в последните 12 години, откакто лекувам души, буквално живея в това познание - ежедневно. Казвам: "Ако не мога да обичам човека пред себе си, психотерапията е кауза пердута!". Методите, техниките, принципната и структурна посока, са важни, но първична е любовта. Има ли я, структурният алгоритъм, решаващ даденото състояние, работи. Няма ли я, пустиня е... Казано популярно, Господ ми праща хората, с които работя... По закономерностите на Дхарма, на любовта, мъдростта и истината. Както и по причинно-следствената верига на карма. Двете не си противоречат - Дхарма се проявява през карма, а нирвана в самсара... Колкото повече обаче свързването е през Дхарма, през любомъдрата свобода, толкова ефектът от психотерапията е по-значим и бърз. Това е вътрешно познание - умът може да говори за него, но само мъдрото сърце го преживява. Не че в психотерапията говорим за това - не. Но е онова невидимо, но вълшебно присъствие, което я прави истински резултатна. Източник (клик)

При социофобията пътят е много ясен, както и вървенето по него изисква много мотивирана упоритост, постоянство, последователност. След поредното предизвикване, излизането на бял свят на тревожните програми дори ни депресира за малко. Но, именно това е ценно - преработваме когнитивно, визуално, трансово, психотелесно и продължаваме. Постепенно социалната тревожност се превръща в социална самоувереност. Може и сама, но е нужна както доста схватливост, така и безусловна решителност. Сама проба-грешка пътят е неизбежен, подхлъзването в странични посоки, забавянето са неизбежни... С терапевт вървенето по пътеката се катализира многократно. Преди два дни поговорих за социофобията, в разговорен стил, понятно и разбираемо: https://www.youtube.com/watch?v=sQyfwHSjZQg&feature=youtu.be&fbclid=IwAR0-yofUjWJ5_j3aH35FCYWq_CpFAklTylzdbNXleiSPQYP6ucGmkHQRb0E

Като прехвърлиш и пътя и познанието за Бога в себе си. Когато го дишаш, живееш, познаваш единството си с Него. Тогава мъдрознаеш и можеш да отсяваш, да различаваш зърното от плявата в която и да е система. Защото навсякъде има и от двете. Науката не противоречи на духовността - двете страни на едно цяло са. Психотерапията може да ти помогне да преобразуваш зависимата си неувереност, караща те да се закачаш за чужди вярвания, били те добри или накуцващи. Да ти помогне да си вярваш със самоувереност, идваща от любовта, заживяваща в теб. "Аз искам само да отида в рая след смъртта си, но не знам какво да следвам. Понеже нямам в главата си такава система от неща,който да следвам и не мога да взимам решения. Какво да правя?" За рая - казват, че добрите момичета отивали в рая, а цялостните, навсякъде където душата им пожелае...

21 статии по темата. Ако действително в питането ти стои реално желание за промяна, прочети ги внимателно и коментирай тук. Не бързай, осмисли, почувствай и тогава.

Господ? Или ригидната му морална цензура... Вероятно съпругата резонира с неадапивния му собствен семеен модел - това има общо не с Господ, а с несъзнаването и натрапването му на енориаршията. В терапията такъв процес се нарича контратрансфер - пренасяне на собствени несъзнавани психични наличности, проективното им идентифициране и натрапване в другите. Секс само с един, девство преди брака, секс единствено със съпруга. Не е невъзможно. Добър идеал е. Въпросът е, че силно дисонира със света какъвто е в наши дни. А нали не съдим?! Има по-висок от малките ни знания план и визия и масовата деградация се явява част от този план - събаря се старото, за да се роди нещо ново, по-красиво. Опредлено в старите норми има много прелест, но сега светът е в процес на промяна. Слизайки в земното училище именно в тези интересни времена на преход, е нужна готовност да се пооцапаме в калта на света, какъвто е, а с любовта на Бога, да осъзнаем, че диамантите ѝ не се цапат. Та, известна гъвкавост в правилаа за секса няма да навреди, а прекаленият светец и Боу не е драг, защото въобще не става дума за Бог, а за собствени страхове, хванали се за сигурността на външна организация и норми. Мислиш, че е против Бога, но всъщност робуваш на програми за "така трябва", вкарани в теб, създаващи ти страх и вина. Не от Бога, идва императивът да бъдеш с този мъж или да работиш тази работа, а от околните. Тези "значими, големи околни", живеещи в теб като прогами за "така е редно", към които програми се присъединяват вярванията на църквата и проповедника ти. Но, същестували и педи това програми. Твърде голяма важност на това какво иска външния друг и вина при неизпълнението му, при липса на собствена значимост или увереност в нея. А Бог, милият - никакъв Бог, а същият външен "голям друг", но изнесен на небенцето, при собствена малоценност. А същинският Бог, знаеш, е в теб, едно с Него си, собственият ти вътрешен център от любов, сигурност, мъдрост, смирена сила и решителност е. Опитът ти с нагълтването на хапчетата - едновременно е вик за внимание, несъзнавана манипулация, повик за грижа, за известно себеотстояване по невротичен начин... За пред Бога нямаш право на такива действия. Не пред някакви църковни внушения, но за пред живия вътрешен Бог нямаш такова право. Повик за живот е! Всъщност искаш да живееш, при това много силно го искаш, но не знаеш как и те е страх... Един живот, пълен със самоувереност, идваща не от външен Бог и авторитет, а от вътрешната ти божественост и произлизащ от нея собствен авторитет! Тази самоувереност, себезаявяване и сила имаш да освобождаваш при работата си с психотерапевта. Поднови я! Не е хапче, не е механика - иска се съзнателност, смела решимост, мотивация за промяна! Предстои ти да осъзнаваш, че не само, че не е забанено, но божественото в теб изисква да се заявяваш активно, да има собствено мнение, собствени цели, избори, решения, харесвания или нехаресвания. Защото си част от тази божественост. Това, което сега вярваш, че е бог и се стремиш да му се подчиняваш, няма нищо общо с Бога, а само с психични програми, присъстващи в теб и подхранени от сектата и роднините ти. Програми като "Длъжна съм да се съобразя, иначе съм лоша, грешна, виновна!". Но, забележи, това са психични програми, нищо повече, а съобразяването не е с реалния Бог, а с вярвания, вкарани в теб през възпитанието и през църквата... Тези програми имаш да осъзнаваш и преобразуваш пи работата си с психотерапевта си! Това е - поднови тази работа! И нека е силен в работата си терапевт! Тези статии могат също да ти бъдат полезни: Целомъдрие в съвременния хиперсексиран свят Да преживееш Бога (Клик за целия текст) В дългосрочен план това любомъдро свързване, тази връзка с Бога е не толкова екстатична, а по-фина, по-мека и постоянна. Поддържа се с права мисъл, молитва, медитация, дисциплиниран живот, устрем към Бога и прилагане на този досег с любовта в живота, в общуването, работата, в семейството... От промит мозък към Бога на любовта (Кликни за целия текст) Няма аз и Бог. Има Аз съм Бог. Тогава разчиташ на Себе си! Отвъд сектантското програмиране (Клик за целия текст) Нищо лошо в това човек да се стреми към общност, съпричастност, взаимопомощ, сигурност идваща от дадено учение и личност. В будизма се говори за трите стълба на Буда, Дхарма и Сангха, тоест за водача, учението и общността, като за изключително важни. Привидно при зрялото следване на духовна пътека и сектанството нещата са подобни. Разликата я има. Адекватната духовна пътека води към лична зрялост, намиране на Аза, самоуверена вътрешна незаввисимост, допускане и дори стимулиране на себезаявяването като един от аспектите на проява на любовта, ведно със смиреното доверие. Доверие, но не сляпо, а първо на собствената вътрешна зрялост, любов, мъдрост и творческа свобода и истинност и след това, към всеки друг. Доверие, което никак не изключва здравия разум, но дори стимулира адекватната и резонна скептика. При сектантската пътека, манипулативно се стимулира зависимостта от системата, откъсване от пречещото на тази зависимост, подхранва се мазохистичното примирение спрямо подаваното, представящо се за смирение, докато всъщност е автоагресивен мазохизъм. За самоувереността и пътя към Бога (Кликни за целия текст) Добре е, че осъзнаваш рамките, натрапени ти отвън, от ранните години досега. Виждаш ги, това е чудесно. Започваш да се бунтуваш, това е велико! Исус е бил бунтар. Казвал е, че идва да продължи старото и да изпълни пророчествата, но никак не е успявал да се вмести във фарисейските норми. Ама никак. Преливал е отвсякъде, погромявал е самия смисъл на разбиране на законите, поставял е напълно нови възприятийни призми, променял е значенията, посоката, пренасял е схващанията на тотално различно ниво. Всъщност, за да живееш резонантно с Исус, е нужно да си бунтар. Нужно е да разчиташ на Божественото в Себе си и Него да слушаш, нежели зомби гласовете на системата. Да се водиш по слънцето в теб, докато малките бездушни лампички на света пробват да заслепят кръгозора ти. Нужно е да имаш смелостта да се заявиш здраво пред тези социални клишета, трапове и хлъзгави урви, държащи в капаните на невежеството, на робията на оковаността в псевдо християнството, но далеч от живото разбиране и живеене на Христос. Ако другите религиозни водачи са били хора с положение, то Исус е бил социално слаб бедняк, син на обикновен дърводелец. Сидхарта (Буда) е бил царско синче - принц. Махавира, основателят на Джайнизма, е бил цар. Соломон е бил цар... Йешу от Назарет е бил никой в социално отношение. Не се е ползвал от биографичното си и социално минало по никакъв начин. Въпреки това, е станал цар. Не само на юдеите, а на две трети от населението по планетата. Защото е провеждал Любовта. А нейната сила е неимоверна. При това е бил близо до хората. Буда е далечен, нечовешки спокоен е, сякаш не е от тази земя. трудно е да достигнеш Буда. Махавира още повече - норми, отричане, правила, дадени от висока перспектива. Все едно някой ти помага, но от покрива на сградата и се опитва да ти подаде ръка. Исус обаче е долу, в калта заедно с окаляните. Исус никога не е бил против секса, против живота, против света. Не, дошъл е да акордира света, секса, живота с божествения. Не от пиедестал, а рамо до рамо е говорел, гневял се е, обичал е божествено, но и по човешки. Цялото поставяне на Исус някъде, далече в историята и на пиедестал, го превръща в мъртва статуя. Но, светът има нужда от мъртва статуя, за да може да манипулира, да се лъже и фарисейски фанатично да продължава да почита буквата, задоволяваща нарцисизма му, вместо да общува с живия Исус сега, за да стигне до христовия дух. Исус е бил типичен бунтар. Силните на деня, добре окопали се във властовите си позиции, манипулиращи през мъртви закони, никак не са го харесвали. Разпънали са го - не чуждите, своите му са го убили. Защото именно са ненавиждали бунтарския му дух, говорещ любовта. Любовта е мека. Но може да бъде видяна и като огън всепояждащ, като бунтарски дух от разчитащите на статуквото на егоизма си. А Исус е говорел любовта. Не за любовта, а е говорел любовта. Това е Христос, това е помазването - любовта е! Гордите предразсъдъци на вината(кликни за прочитане на целия текст на заглавието)Автоагресията на вината представлява страх от непокриване летвата на едно огромно и гордо трябва, което винаги е внушено отвън, но прието за свое. Виновният не умее да се заяви здраво и отнема свободната воля, като манипулира другите чрез мрънкащо дразнене, подривни действия (acting out), с което ги кара да го атакуват, което на свой ред вменява вина в самите тях - тогава той получава правото да нападне садистично.

Не отговори на Стефан...

А хипохондричният страх е само изместване, отвеждане на психичното напрежение от по-болезнени характерови конфликти, във фиксацията в болести... Като предпазен клапан е. Хипохондриаза... Благодаря за осъзнаването!

Де да знам, може и да ти е сложно, макар че се прочетох и не видях кое е сложното - ни езикът, ни казаното... Има съзнание, има подсъзнание. Има осъзнавани процеси, има несъзнавани. Има виждана психика има невиждана не само защото е по-дълбока, а защото има психични механизми като изтласкване, които прикриват неща в нас, които не ни се иска да видим. В случая - шубета в теб, които потискаш с една мноо механична визия, хванала се за симптомчето. Накратко, имаш треперливи програмки, които не виждаш. Не, никого и никога. Защото не е болест и не лекуваме, а спомагаме учене и характеровата хармонизация. Самото виждане на ставащото като болест и на процеса като лекуване, спира реалната промяна. Защото ако е болест, е нещо, моето механично се бори, сякаш е външно, сякаш е лошо. А това е безумна, лишена от цялиост перспектива, невиждаща по-далеч от "носа" на его гордоста. Обаче на хиляди и хиляди сме помонали да си помогнат, да осъзнаят че зад съзннаието, за което са се вкопчили, има несъзнавано, да го видят и смело поглеждайки шубетата в него, да ги превърнат в смелост и обич. Тогава симптомите изчезват, но както казах (по друг начин), да искаш да ги махнеш, е като да искаш да загасиш сигналната лампичка на съвременната си каруца, докато в двигателчето и с вътрешно горене има бъгове, към които лампичката сочи. В първата сесия тези характерови бъгове се виждат, след което започва активна работа по преобразуването им. Успехи!

По-горе писах за връзката между характеровите наличности и симптомите, както и за неслучайната им роля, целяща не мъка, а насочване към промяна и развитие. Не виждам въобще каквато и да е мисъл в тази посока, но затова пък виждам мрънкане и изнасяне на отговорността в някаква презумпция за нещастие, докато всъщност си заливан от стимули за работа в посока смисъл и обич. Мрънкаш ли, потискаш характерови страхове, виждайки ги в "лошото състояние", което онеправдава, потиска, мъчи... Но тях самите не виждаш. Споменах за надхвърлянето на механичната визия и проследяване на ставащото до там, до където упорито те води, но упорито отказваш да погледнеш - собственото несъзнавано. А старите, тези дълбоко в теб познаваш ли и свързваш ли ги някакси със симптомите? Във всеки от нас присъстват психични нива, които са формирани през възпитанието ни. Не са в миналото, а сега, в дългосрочната ни памет (несъзнаваното). Когато в самите себе си не виждаме от какво бягаме и изтласкваме, то се проявява във вид на неврогенни симптоми, които изразяват потиснатото по невротичен начин, както и целят насочването на вниманието ни към части от нас, имащи нужда от любов, грижа, успокояване, трансформиране с разбиране и доверие. Изведнъж, не е точно изведнъж, а се е случило постепенно натрупване на псхиични, тревожни заряди в продължение на дни, месеци или години, "благодарение" на това че сме "силни" и идентифициращи се единствено със съзнанието си, докато потискаме това, което не искаме да видим в себе си. Не, не замайването засилва нещата. Твоята реакция на него ги засилва. Замайването цели да те заведе до тревожността, за да видиш, че не е идваща от някъде си, а от собственото несъзнавано и програмите в него. Тези програми (вярвания, интроекти) е нужно много добре да опознаеш и преработваш именно благодарение на симптомите, които така щедро те водят към тях. Писах доста... Ако искаш комуникация, нека е диалогична. Ходиш ли на психотерапия при качествен, успешен в работата си с тревожни р-ва психотерапевт?

Красиво - благодаря!

Със сигурност има много книги по въпроса: Бягащата с вълци, книгите на Лариса Ренар (с пресяване на валидните принципи от силната кифло-финансова насоченост). Със сигурност са стотици, но бидейки мъж, не съм ги чел. Нека други помогнат със заглавия. Могат да са ти полезни и някои мои и на колежки статии по темата: Мъж - жена, взаимоотношения(Кликни за целия текст) Как да бъда с качествен партньор? • Като бъда добър партньор, добра компания на самия себе си. • Като се познавам, преодолял съм страховете и комплексите си. Сянка. • Мъж и жена, отвън и отвътре. Анимус и анима. • Мъж и жена – естествени полови различия и роли. • Синхроничност – отвътре и отвън. Как да задържа мъжа? (Кликни за целия текст) Когато имаш това самоуважение, можеш спокойно да се заявяваш ясно, а в дълбочината ти на мястото на оралната празнина (про термин) заживее самостойно доверие, тогава привличащата харизма може да се обобщи до следнотго: "Давам ти това, което искаш, за да получа аз каквото искам!".Това още се нарича умение за синхрон и повеждане. А какво иска мъжът, на когото вече си поставила здрави граници, с което си му дала послания за себеуважение и доверие в теб? Иска да чуе, че е мъжествен, че става, че е голям, че може. Иска да го мотивираш и вдъхновиш (не с мрънкане и триене на сол на главата или мълчене, не за Бога) така, че дори само присъствието ти и вярата ти в него да го кара "планини да премества". Е, или поне да се опитва, но ти да видиш, че при такава жена зад себе си, мъжът наистина го прави! Тоест, посланията ти за себеуважение и доверие в теб самата при поставяне на здрави граници са го накарали да ти се довери, да ти вярва дълбоко. Тогава съблазняващото привличане поставя общуването на по-високо ниво. Даваш ли му на мъжа каквото иска от теб - мотивиране емоционално, сексуално, чувствено, интуитивно, той буквално е готов ако се наложи, да умре за теб. А умееш ли така да го мотивираш, съблазняваш и вдъхновяваш, ти го караш да покори бизнес еверестите, да направи и немислимото, ако нямаше този женски стимул зад себе си. ................................. Някои статии от Олга Валяева, М. Луковникова, Росица Тончева: Отхвърляйки бащата... (Клик за целия текст) При първата среща (тийнейджър на 14 години, тежки мигрени, припадъци, противозаконно поведение): – А защо не си нарисувал баща си, нали сте едно семейство? – Него по-добре изобщо да го нямаше, такъв баща… – Какво искаш да кажеш? – Той провали целия живот на майка, държи се като свиня… сега не работи… – А към теб лично как се отнася баща ти? – Ами, не се кара за двойките… – … и това е всичко? – Всичко, … какво от него?… дори парите за развлечения сам си изкарвам… – А как ги изкарваш? – Плета кошници… – А кой те научи? – Баща ми… той много неща ме е научил и риба мога да ловя… мога да карам кола… малко, из селото… ето, пролетта измазахме лодката с катран, с баща ми ще отидем на риболов. – Как седиш в една лодка с човек, който е по-добре да го няма на този свят? – … ами, с него имаме такива… интересни отношения… когато майка замине, на нас ни е хубаво…. тя не се разбира с него, а аз мога и с майка и с татко да се разбирам, когато не са заедно… Обмен между мъжа и жената (Кликни за целия текст) Във Ведите се казва, че всеки човек има 7 най-активни енергийни центъра, които наричаме чакри. На практика те са много повече, но основните са 7. Ние сме устроени така, че при мъжете и жените в тези центрове енергията се движи по различен начин. В някои по посока на часовниковата стрелка, в някои – обратно. Какво ни дава активността или пасивността на чакрите и как се получава така, че да се допълваме взаимно. Зад всеки велик мъж стои една велика жена... (Кликни за целия текст) Когато срещнем своя мъж, в началото на връзката, ние сме привлечени от мъжката му сила и енергия. Гордеем се с него, когато препуска със своя мотор. Вдъхновяваме се от някое улично сбиване или състезания, в които участва и побеждава. И тук не става въпрос за буквални прояви на сила, а по-скоро за мъжкарство. Харесва ни дори твърдата му позиция: „Няма да ходиш там и точка!“ Вътрешно може и леко да се бунтуваме, но това е мъжествено. Чувстваме се защитени. Той е силен. Той е истински мъж... Това очакваме от него и в семейния живот. Да поема отговорност, да взима решения, дори и да удари с юмрук по масата. Мечтаем за мъжко рамо. Но забравяме, че в този случай трябва да се откажем от някои неща в своето поведение. Мъже, жени, сила и слабост (автор: Росица Тончева) (Кликни за целия текст) Постигналият мъж няма вид на отявлен мъжкар, защото в него тече потока на женската енергия и тя му придава мекота, благост, топлина. Ако видя шамаросващо ме мъжкарство аз знам, че този мъж е гладен и незрял. Но той няма да получи от жена, докато не победи и не се научи да получава първо от жената вътре в себе си, която е изначално по-силната. Също така, ако видя подкосяващо женствена жена, аз знам, че тя е незряла и не отдава на мъж. Но тя няма да може да отдаде, защото първо трябва да отдаде на вътрешния си мъж. Истинската жена може да си позволи да се държи и като мъж, ако поиска, и женското й присъствие няма да пострада от това. На нея не й е нужно да се прави на слаба и беззащитна, за да доказва на себе си и на мъжете, че е жена. Когато е налице вътрешното качество, външните проявления го показват ненатрапчиво и негротескно. Мъжка и Женска Сила (автор: Росица Тончева) (Клик за целия текст) Винаги, когато една жена се дразни от мъжа до себе си, тя всъщност се дразни не от него, а от собственото си вътрешно състояние т.е. от отражението. И ако това отражение не показва визията на мъжкия принцип тя се чувства неестествено и неминуемо е недоволна. Когато една жена харесва и се възхищава на мъж, тя всъщност харесва себе си с този мъж, защото жената може да бъде наистина щастлива само, ако пребивава в естественото си състояние на жена. Затова мъжът трябва да се стреми във всеки един момент да разгръща максимума от своя потенциал и максимума от това, на което е способен. И това напълно изключва възможността той да пледира безпомощност или невежество. Подразбира се, че жената ще търси мъж, с когото да разгърне своя женски потенциал, към което състояние тя върви през годините. И съответно, движейки се към тази цел избира по пътя мъже, които съответстват на етапа, в който тя се намира в дадения момент. Този път може да бъде извървян и с един партньор, ако той също е убеден в ползата и необходимостта за себе си да разгърне напълно своя мъжки потенциал. Мъж, Жена, Отвън и Отвътре. автор: Росица Тончева (Клик за целия текст) И ако четете това и сте жени в интимна връзка следва да знаете, че ако искате мъжът ви да научи нещо от вас трябва да му показвате състояния на емоции и чувства, а не да му изсипвате мислите си. Мъжът бива отблъснат от женския ум, така както положителния полюс от друг положителен полюс. Освен това мъжът очаква да му предоставите жената във вас, защото така изследва, изучава и управлява по-добре и собственото си вътрешно съдържимо, неговата вътрешна жена. Така, както вие очаквате от него не да стои безучастно потопен в емоциите и чувствата си, а да прави избори, да взема решения и да действа. Един мъж надали ще се грижи за вас като жена, ако не се грижи за собствената си вътрешна жена – тялото. И вие като жена, ако не овластите мъжа във вас и не полагате грижи за себе си като мъж за жена си, едва ли ще можете да делегирате права и да овластите външния си мъж. Или с други думи – мъжът трябва да направи силна жената си за да има сила и той като мъж, а жената трябва да даде властта на вътрешния си мъж, ако иска да цари ред и разумност във вътрешната и среда и така и външният и мъж ще бъде разумен и организиран. Жената е правилна за мъжа, ако е издигнала и се е доверила на вътрешния си мъж. Мъжът е правилен за жената, ако е уважил и се е погрижил за вътрешната си жена. Огледайте се и забележете колко много мъже днес са в състояние – СРЕДА и очакват жената да изпълнява ролята на организиращия принцип в живота им. И колко много жени участват в това, дори недосещайки се, че изневеряват на женското предназначение. Защото са просто хора. Мъже и жени (Кликни за целия текст) ... Силна статия! Стандартна ситуация - мъжът се прибира полумъртъв от 12-16 часа ежедневна работа. Жената иска да си говорят, да помогне с бебето, да измие чиниите, още приказки, още контрол и желание да го променя, опитомява, кастрира емоционално... Мъжът обаче, ако е мъж, няма кой знае какъв инстинкт или природно желание за отглеждане и занимаване с малко дете или дом, нито пък за говорене до безкрай. Искаш да поклюкарстваш? Намери си приятелки, общувай. За повечето мъже емоционалните разговори са истинско мъчение - такава е мъжката природа. В течение на хилядолетия и милиони години мъжът не е имал полза от дълбоката емоционалност - пречела му е в лова, в битките, във войните... Съвършенство в несъвършенството - Жена (Кликни на линка за целия текст) Слънцето свети точно над нея и цялото и поведение сякаш говори: "Иска ми се да владея живота си, да създавам правилата си, да надхвърлям нормите. Живее ми се, обича ми се. Моля те, прегърни онова малко несигурно момиченце в мен, което се прикрива зад външната игрива жена!"... Да обичаш жена (Кликни на линка за прочитане на целия текст) Ако ти съзнаваш божествеността си, виждаш богинятаи се държиш с нея подобаващо. Но не за невротичния нарцисизъм, бягство от страх говоря, а за прегърналата страха обич на смиреното, провеждащо безкрая сърце. Зрял си, цял си и затова виждаш в нея цялостност. Не половинки, а две самостойни цялости! Доколкото ти си хармоничен, дотолкова разтваряш вратата на нейната хармония, през която тя ако иска, може да мине заедно с теб. Не е нужно да правиш нищо – просто бъди себе си и обичай. Обичайки се, приемайки се, вярвайки си, можеш да обичаш, да и вярваш, да приемеш и нея. Ако на малкото момиченце в нея му липсва любов, когато ти обичаш себе си, имаш силата да не отговориш на неврозата и с невротичност, а с любяща сила. Така ставаш приказното добро огледало, което нашепва на кралицата в нея думи на вяра и обич към самата себе си. Пепеляшка се превръща в принцесата, която винаги е била! Жената - цвете (Клик за целия текст) ...Жената може да бъде видяна като цвете! Да, красивата и цялостна в сърдечността си жена е цвете... Какво иска жената от мъжа?(Клик за целия текст) сигурност - високо самочувствие, воля, амбиция, остър интелект, либидо, социално положение и финансов статус, обич към известен риск и новост, приключенски дух, хумор, самостойна непривързаност вместо залепване към полата J . Е, разбира се - добрата физика е предимство. На по-високо ниво тези качества се проявяват по по-фин начин и в духовния живот - воля, хумор, рискът да се загубиш в тишината на медитацията, за да се намериш, сърдечен разум... На второ място, когато сигурността е налице, жените наистина имат нужда от емоционална съпричастност, емпатийно разбиране, способност за осъзнаване на собствените и нейните емоции (лекситимия) - обич! Защо на второ място? Защото в милионите години еволюция оцеляването, предаването на гените, са зависели първо от сигурността, осигурявана от мъжа ловец и воин. Такъв е силният мъж и сега, но в бизнес среда! C'est ça J ! Как се лекува страхът от самота и изоставяне? (Кликни на линка за прочитане на целия текст) ...Според мен, страхът от самота се лекува, като не оставаш сама. За целта е нужно да бъдеш максимално лоша компания на самата себе си, да си отрязала всяка връзка отвътре с любовта, с вселената, с Бога - това следователно са нужни предпоставки за лечението. След това - прилагат се прийоми като "висване на врата", натрапливо изискване на внимание, настойчиво звънене, пращане не по-малко от 354 смс-а в рамките на три часа, заляти обилно с дресинг от whatsap и viber писания и прозвънявания. Не е добре да се забравя и фейсбук месинджъра, както и добрият стар скайп... Агапе и Ерос (Кликни за целия текст) Американският президент Кулидж отишъл на излет с президентшата в обширно ранчо. Собственикът се радвал, че президентът така рекламира фермата и продукцията му и се въртял наоколо като калайджия около казан. Показвал, обяснявал, опитвал се всячески да бъде полезен. Това бил звездният му миг – президентът с първата дама, в неговата ферма. Когато минавали с президентшата покрай птицевъдното стопанство, фермерът с радост показвал щастливите си, щъкащи из двора кокошки. Особено гордо посочил петела: - А това е уникалният ми петел! – с изпъчени гърди заявил стопанинът. – Той може по цял ден, на всеки няколко минути да се занимава с оплождане. Така имам изобилие от оплодени яйца и се раждат прекрасни малки пиленца. Психология на ревността (Кликни за целия текст) Ревността може да бъде видяна като обсесивно компулсивно разстройство (натрапчивата невроза) - същият механизъм на действие! Нетрансформираният сексуален нагон (нетрансформиран в по-висши прояви и стремежи) бива изтласкван в подсъзнанието, където образува устойчив комплекс, едно алтер его, което има свой собствен живот, несъобразяващ се с разума и независещ от интелигентността, образованието, културата... Този чисто животински по естеството си комплекс, така изтласкан, придобива многократно по-голяма сила, защото действа от сферата на подсъзнанието, обикновено неосъзнавана от средния човек. Какво представлява този комплекс? Силен нагон, превърнал се в типичното животинско териториално чувство – защита на собствената територия – и тази защита не се съобразява с никакъв морал или етични положения, тя е чиста агресия, желание за разкъсване на съперника/цата, за най-грубо и нямащо нищо общо с човещината налагане на своята територия! Във всеки от нас животното живее и има своето място и роля. Това, което е важно, е да умеем да поставим юзди на това животно, да впрегнем импулсите му, да ги сублимираме към по-висшите им еквиваленти. Не да се борим с тях, а да ги пренасочим и изтънчим като ги прекарваме през сублимиращият механизъм на самосъзнанието и ги насочваме към свръхсъзнанието си, към истински човешкото в нас!

Браво!

А не си ли се фокусирал твърде в его целта "да се махне нежеланото", отколкото в характеровото учене, докато се случва замайването. И не само само, а активно предизвиквано от теб самия с дервишко въртене, спорт, дишане, вживяване, поведенчески експерименти. Ученето - лично е - за това с психотерапевта. Но, прекалено механично ми се чини, че се гледа и твърде силен е фокусът в целта, а не в ученето от ставащото. А с такава нагласа, се получава самозалъгване. Да, има когнитивно-афективна-телесна и поведенческа "върте;ежка", кръг. Но той се състои не само от мислене за симптома, страхуване и бягане от него (на повърхностно ниво, да), но зад отбягването и негативното мислене за симптома стоят характерови наличности, към които именно симптомите целят да наведат. Не да мъчат егонцето, на което видите ли, не му харесвало, а да заведат право към характерови невротични и дезадаптивни вярвания. Криви по отношение на реалността социална и целокупна характерови "ръбчета". Животът е разумен... Лесно е да се каже - стрес на работата. Не е само това. Всички сме в доста стрес... Или да се изнамерят външни фактори. И те са, но са само външни тригери. А същностните причини са в реакцията ни - реакция ментално-емоционална, определяна от характеровите ни черти, през които филтрираме възприятието си. Понякога ни се иска все по нашето да става, да сме прави, да сме "отгоре", струва ни се, че ни мачкат, че злоупотребяват с нас, че се държат несправедливо, че ни унижават, предават и пренебрегват, отхвърлят, нараняват, злепоставят, подценяват, което ни кара още повече да се напъваме да сме прави, да докажем еди си какво си и валидността си... Всъщност не на другите, а пред собствените си избутани навътре сенки, които в себе си не виждаме, а активно проектираме в другите през недоверчивата си критичност, рационализирано нападателно извинена и интелектуализирано добре облечена понякога като обсесивно компулсивно, гневно или прикрито раздразненичко себедоказване... Пиша общи примери. Напъни над собствени недовижданости, създаващи така наречените мускулни брони, качващи телесното налягане нагоре (тялото е като тръба) и плюс адреналиновата реакция на понижаване на кислорода в мозъка - замайване. Механичното спортуване и други физически дейности са важна част от процеса, но не винаги провокират автоматично "вадене" и погасяване на сенчестите нещица. Та, по-съзнателен е процесът. И спорт, но не само - осъзнаване и благодарно учене, с доверие в процеса, в мъдрата му неслучайност. При това, отношението на смирено приемане на ученето и прегръщането на вече осъзнатите собствени страхове, не може да се излъже, нужно е да е искрено. Като споменаваме за парадоксалното намерение - "искам още, готов съм още 100 години да го преживявам и да е 100 пъти по-силно", такава нагласа води не към буквалността в такова изказване, а именно към смирена готовност за сваляне на невротичния контрол и случване с доверие и благодарност не от ума, а преживелищно, на това прегръщащо и стапящо смело вижданите собствени страхове учене. Когато така парадоксално се смирим, фокусът се прехвърля в процеса и отново парадоксално, колкото повече сме готови да продължи до безкрай, но с доверие в преживяваните симптоми, водещи право към страховете ни, благодарно се учим да ги обичаме, толкова по-бързо се разтварят и симптомите. Но не това е целта, а характеровото хармонизиране. Иначе слагаме "каруцата пред коня". Въпросното фасилитиране на осъзнаването и ученето, се прави в процес на психотерапия. Тук насочваме, не я правим, нито имаме време за това. Успехи

Прозвуча ми, сякаш си бил вързан, докато в продължение на часове, седмици и месеци, са ти прилагани китайски, средновековни и съвременни изтезания - горене, рязане, разчленяване, унижение физическо и психическо... Не ми казвай, че е същото и че би избрал мъченията пред едните весели панически атаки... Аз самият съм преживявал хиляди и знам, че са не само бял кахър, но са дои зареждащи, мотивиращи и вдъхновяващи те, когато видиш посланията им по характерова центровка, които носят. Как мислиш, Животът ще се съобрази ли с това ти преувеличаване и ще ти позволи ли да не извлечеш диамантите, които ти е приготвил, благодарение на приятелчетата п.а.?!

Дори и ако го мислиш, връзка между мисленето и разболяването няма. Има обаче между това дали да живееш силно и красиво, или да подскачаш като невротична пуканка... И ние те обичаме и ти благодарим за красивата душа, която споделяш с нас!

А, то и за мерак и далак помага, ама ...

Котешка стъпка за безсъние... Предполагам, че всичко е лично... За пръв път чувам. Принципно, ако билките помагат, е добре. Това означава, че практически безсъние няма - слабо е. Чувал съм, че на някоо помагат дилянката, маточината, хвощът, пасифлората, мащерката, ментата, жълтият кантарион и т.н. За котешката стъпка при безсъние - за пръв път чувам. Принципно я препоръчват като една от билките, засилващи имунната система.

Не само, че не са опасни, но ти казват много за базисните вярвания зад тях. А тези вярвания са част от характера ти, по който имаш да работиш и надявам се, го правиш. Вярвания и автоматични процеси като "Твърде важно ми е какво ще кажат хората за мен", "Неуверена съм --> завиждам", "Не си вярвам --> натрапливо предъвквам" и т.н. Доколкото знам, работиш с терапевт. Довери се, следвай процеса, участвай активно в терапията. Продължава толкова, колкото на теб ти е нужно. Терапевтката ти помага да си помогнеш, но не може, а и не трябва да върши твоя процес и твоята работа. При положение, че ходиш на психотерапия, писането тук единствено те разпилява и отклонява. Следвай методите и подхода на колежката!

Към психотерапевт. Ако заедно прецените, че има нужда от психофармация, към психиатър.

Замайването е връхче над характерова тревожност. Спорт, разходки, супер - нужни са. Но не е само до едната механика.

Чудесно е, че си се откопчила от старата среда и навици! Сега си в период на преход. На мястото на старото, е нужно да заживее ново. Нови приятели, нова среда, качествено хоби като медитация и група за такава, йога, спорт, танци, квалификация според интересите ти, курсове, обучения. Образованието - самото му продължаване вече ти дава структура, среда, посока. Бих ти препоръчал освен личната работа с психотерапевт, посещения и на групата му - не след дълго себеусещането ти ще е съвсем различно, по-светло, оптимистично, себеоценката ти стабилна, а любовта течаща през живота ти. Успоредно с всичко това - работа. Тя дава не само финанси, но и житейска структура, ритъм, социализиране. Докато още учиш, не е задължително да е кой знае колко специализирана - както се казва в отечеството ни, "За лудо работи, з алудо не стой!". А с психичната работа по себеоценката, академичното образование и допълнителните квалификации, ще се появят възможности и за специализирана работа. Също: природата. Нищо, че е зима - якето, зимните дрехи, шалът и навън, доста ходене, тичане в природата, дишане навън. Студът е изпитано средство, задействащо телесните и психичните процеси мобилизиращо - внимателно, разбира се, без настинки. Контрастните душове, обтриването с грапава хавлия след душа интензивно на цялото тяло стимулира. Освен спорта в зала или тичането навън, в къщи също: домашен фитнес с клипове от ютюб. Био - психо - социален подход. През тялото, активността, социализирането и психиката. В преход си - събудената болка е нужна, за да я надраснеш и станеш човек със сабилен вътрешен център от обич, вяра в себе си, ясни цели, здрава, приземена духовност и сърдечност. Ако няма как да работиш с психолог и групите му, включи се в 12 стъпкова програма - безплатна е. Не само, че вече си започнала да се справяш, но дали го знаеш или не, вървиш към много по-радостен и смислен човек! Сърдечни прегръдки от все сърце - чувствам потенциала ти и вярвам в теб!

Като при пиенето е. Когато си бил пияница, не може с малко, не може умерено. Нужно е да се разкара напълно. Има възстановяване. Има и риск, точно както при пияниците, дори след година отвъд зависимостта, ако се подведе човек по автоматичната мисъл: "Е, какво толкова, само малко...", да се задейства биохимично, психично и поведенческо подхлъзване обратно в порно запой. Затова, будност и сила духа! Препоръките са за поне три месеца пълно въздържание. През това време рецепторите в мозъка се възстановяват, потентността се връща - въобще, животът се връща. Оказва се, че дотогава си мъждукал. Тогава секс, любов, приятелка, активна кариера, спорт - всичко става не само възможно, но огънят отвътре тласка към мощно развитие. Абсолютно. Ставаш естествено смел. Ставаш автентично себе си. Спираш да четеш пик ап бля бля, тогава не ти трябват - спокоен си, излъчваш сила, знаеш какво искаш знаеш как да го постигнеш. Не ти гониш жените, а те теб. - Имам една 80 страници статия по темата. В нея давам три стъпки: разбиране и работа с автоматизираните мисли и вярвания по отношение на зависимостта, хипнотична и третата и най-естествена и важна, медитативна. Тя работи когато първите две са автоматизирани, вероятно през това време си минал през доста релапси - тогава става опростяване. С първите две стъпки в подсъзнанието ти вече е заложено познание, решимост, посока, мотивация, стремеж към дисциплина и към свобода. В медитативния подход просто със свободната си воля издържаш на напора на автоматичните зависими мисли. Вече си ги преобразувал, визуализирал си през обрани метафори. В медитативната стъпка всичко това се свежда до едната решимост, воля, издържане смело - свободата все повече се усеща като сила, воля, мъжественост, непоклатимо намерение. Живееш силно, действаш, правиш неща, които преди са ти били непосилни, а сега с лекота - с жените, в целите си и постигането им. Появява се усещане за цялост, за нещо по-голямо - дух, Бог, жива природа и т.н. - Чети в ypurbrainonporn.com - не само научната част и теорията, а и практичните насоки. Гледай в ютюб нофап видеата - дават много мотивация, увереността, че много други са се справили, минали са по същата пътека, а не са нито повече, нито по-малко от теб, както и ти от тях. Просто хора. Както и ти - просто човек - затова и можеш! - Много важна е групата за подкрепа - в България не знам да има специално за това. Но можеш да се включиш в 12 стъпковата програма. Все е зависимост, принципите са същите.

“Добрият терапевт не омаловажава страданието ви, не ви казва, че сте класически случай и не ви слага диагноза. Ако го прави, вероятно е зает повече със себе си, отколкото с вас.” Точно така - не го омаловажава. Както и не го преувеличава. Качественият терапевт е емпатиен - обича. Но не съжалява - последното е страхов контрапренос на собствени нерешени вярвания в клиента. "Класически случай"? Нарича се нормализиране. Намиране на златната среда между преувеличаването тежестта на ставащото и пренамаляването ѝ. Прави се, когато има нужда да се прави. Диагнозите - не се слагат, така е, нито човекът се "забива" в тях и етикетира с тях. Но отчетливото им познание в когнитивния контекст на терапевта подпомага приложната работа с присъстващите във всяка от тях общи патерни. А те са доволно ясни, когато знае какво прави. Което никак не отменя личното отношение, синхрон с конкретния индивид, работата през индивидуалната история и характерови казуси. Какво се получава тогава? Ако терапевтът е центриран, не храни неврозата със съжаление, но обича и нормализира, е „зает повече със себе си…“. "Прекрасно" скачане към заключения, при непознаване на актуално действения психотерапевтичен процес. “Добрият терапевт не ви обяснява какъв ви е проблемът!” Частично вярно... Има една психофилософска школа - психоанализа. Чудесен когнитивен контекст е за кого да е, занимаващ се с психотерапия. Измежду тоновете баластна плява, от анализата могат да се извлекат полезни зрънца познание - защитните механизми, понятието за психиката като динамичен процес, еволютивните фази, характеровите структури... Да се извлече полезното обаче е едно, а да се прави психотерапия с психофилософска, антипрактична псевдология, съвсем друго. Нищо общо няма психоанализата с актуално ефективната психотерапия. Което не я прави лоша, а просто поставя умозрителната ѝ полезност в позицията на ограничена, но важна част от спектъра на една резултатно-холистична психотерапия. Да се "изсипе" директно познание за психичния маладаптивен процес е неефикасно, поради защитните механизми и когнитивни изкривявания в самия невротичен процес, изопачаващи така подадената информация - не достига до целта си, остава единствено на информационно съзнателно ниво. Но и да се изчаква с години човекът евентуално сам, с помощта единствено на несугестивна интерператация от страна на терапевта, да достигне до собствени решения, е далеч по-хипотетично, непрактично и на дело, неслучващо се или реализиращо се единствено на идеационно ниво, нежели на прекогнитивно, където действително се осъществява невротичният процес – освен в твърденията на аналитиците, непотвърдени нито от наука, нито от резултатна практика. Самата презумпция, аргументираща такава пасивност, произлиза не от прагматика, а от нефункционална идейно-социална структура (психоанализата), доказала несъстоятелността си, но функционираща във финансово-пирамидална социална система, целяща поддържането си въпреки непрактичността си. Като в онова изказване: „От 20 години ходя на психоанализа. Започнах, защото не можех да летя със самолет. Оказа се, че имам още камара проблеми. Сега, след 20 години, погребах няколко анализирали ме терапевти, аз самата станах психоаналитик, но със самолет още не мога да летя!“… Хм, вероятно времето е недостатъчно… Може би още десетина години анализа, а след това още 20-на приключване на терапията и след това, вече започва житейският полет… Хм - а дано, но… надали… Когато се работи с тревожни, соматоформни, депресивни, хранителни и т.н. р-ва от невротичния спектър, опитът в резулатната психотерапия показва нуждата от достатъчно налична дидактичност (образователно-обучителен подход), насочена към общите параметри на конкретната нозологична единица, с която се процедира - да, ненатрапвана диагностично, а дали въобще споменавана, това е решавано според конкретния случай, динамика, клиент и развой в терапевтичния процес, когато и ако спомага този процес. Въпросният дидактичен процес е следван паралелно с диалектичния терапевичен подход, в който човекът достига до психична интеграция и синтез на психично разбиране в спираловидна градация от себеопознаващо, съзнателно разширение и растеж. Да се твърди, че единият подход е по-верен, е невиждане на цялата картина на психотерапията, действително случваща предназначението си. „Добрият терапевт не ви говори за его, свръхаз и защити. Ако го прави, вероятно още преговаря учебника по психология за 11-ти клас.“ Да, като цяло, да. В живия терапевтичен процес, термините са в огромна степен спестявани, а езикът е житейски синхронен с този на клиента. Писаното слово - варианти много, а един талантлив автор може да пише по много начини, в зависимост от целевата си група читатели и посланията, които възнамерява да предаде в конкретния си текст - творчески артистично, популярно, научно - популярно, образователно, твърдо научно… Когато обаче в даден изказ като този от текста в кавичките, който коментирам, присъства частичност, филтрираща недовиждането си в свръхобобщаване, заявяващо неразбирането си, обявявано за валиден аргумент, мога да пожелая само здрав смисъл. „Добрият терапевт не споменава Бог или майка ви, преди вие сами да го направите. Ако го прави, вероятно бърка психотерапията с проповед.“ Много вярно казано. От едното споменаване полза няма, така е – важно е да се живее Бога, да протича през присъствието на терапевта. Бог е любов, а без любов психотерапия няма. Има само орязани от мъдростта процеси, опитващи се да решат казуси от плоскостта, от която са създадени - а това не работи, както твърди и математикът-физик Айнщайн: „Не можем да решим проблемите от плоскостта на мислене, от която са създадени.“ По света, а все повече и дай Боже, с нашата активна дейност все повече и у нас, има поне 1000 вида психотерапии, включая православната, католическата, трансперсоналната, будистката, психосинтезът, йога и базираната на медитация (mindfulness based) терапии... Относно изчакването, имплицитно вложено в коментираната презумпция. Качественият терапевт не чака пасивно, а следва структуриран, активен терапевтичен процес, инвентаризиращ житейските преживявания, за да се извлекат характеровите структурни комбинации, съдържащи дезадаптивни вярвания, продуциращи невротична симптоматика – само за да може да проведе актуалната психотерапевтична преработка, през мотивирани малки стъпки, водещи до значими психични и житейски резултати. Тоест, в резултатната психотерапия присъства ясна структура, свързана с основни параметри, водещи от симптома на нозологичната единица директно към индивидуалните характерови вярвания, подлежащи на промяна. Такава работа, както споменах, е преобладаващо дидактична. В нея осъзнаването на клиента активно се индуцира, предпоставя, насочва умело. Успоредно се следва по-дългият, диалектично терапевтичен процес, „вървенето“ по който може да бъде фасилитирано в клиента единствено доколкото и докъдето самият терапевт е достигнал в пътя към самия Себе си. Един от начините за такова продвижение е аналитичният подход – но не само. Всяка теоретична парадигма или холистичен висок поглед, съчетаващ интегративно и крос-парадигмално, върши работа, стига да е следван в синхрон с житейската мъдрост, вече вложена имплицитно в невротичното състояние. Любяща мъдрост, извличането на която терапевтът единствено фасилитира със зрелостта и целостта си. И ставайки дума за Айнщайн и психоаналитичните предразсъдъци: „ Да унищожиш предразсъдъците е по-трудно, отколкото да разделиш атома на частици!“… Особено когато зад поддържането на предразсъдъците стоят действащи финансови пирамиди… Но, въздържам се от продължаващи коментари от искрено уважение… „Добрият терапевт не ви казва, че няма смисъл да търсите причините за проблема си. Ако го прави, вероятно никога не е преминал през собствена терапия.“ Привърженик съм на въпроса ЗАЩО. Дава много смисъл. А когато има достатъчно ясно и мотивиращо защо, се намира и КАК, както твърди и Ницше. Въпросът е, че паметта е конструктивна, а не извличаща реалност и достатъчно често се случва отговорите на ЗАЩО да са "телета под вола" на пожелателното мислене, изфабрикуващо обяснения там, където реален паметов достъп отсъства, освен при единици гении – примерно през еволютивните етапи преди формирането на мозъчната основа на хипокампуса, преди третата година от развитието на инфанта.. . Но и това няма особено значение, стига тези отговори да придават тяга на фокусираната вече в решения, в КАК и КАКВО терапевтична работа. Въпреки, че в реалната практика, включително и в собствената ми, е милиони пъти оборван, се шири аналитичният мит, че осъзнаването на пораждащата причина води до разрешаването ѝ. Нищо такова - едва няколко процента е от цялата работа, състояща се от малки и упорити, насочени към действени решения стъпки. Можеш да знаеш, че мама не те е гушкала като бебе, което сега резултира в партньорско вкопчване, травма от самота и изоставяне и паническо разстройство, но актуалното ѝ преодоляване далеч не е свързано с говоренето за нея, а с практически психотерапевтични стъпки (само давам пример…). Причината рядко е единично макротравмено събитие, а по-често е поредица от характерово индуцирани микротравми, случващи се в резултат на невротичното пречупване на стимулите от реалността през неадаптивни характерови убеждения/ интроекти. Аз самият съм холистик и, както казах, обичам да стигам до причините зад присъстващата тук и сега невротична симптоматика и характерови движения. Правейки го, съзнавам, че по отношение на психиката няма никакво минало, а настояще, присъстващо в дългосрочната памет, както и че както е възможно проследяването на етиологичните причини през автобиографичното минало, заложено в епизодичната памет, така и могат да бъдат видени директно отвъд такъв подход, в наличните сега и „под носа“, в дългосрочната памет маладаптивни убеждения. А има и психотерапии, при това твърде успешни, в които фокусът е изцяло сега и в бъдещето, а работата по наличното сега, вече предопределя едно далеч по-красиво житейско изграждане (например терапия на възможностите). Интересно защо ли такива подходи са твърде резултатни?! Според твърдението, на което отговарям, личната терапия е свързвана единствено с някакво хипотетично минало. Оказва се, че е напълно възможно да е съвсем различна както в прагматичния си подход, така и в теоретично-парадигмалните си разбирания. Очевидно отново наблюдаваме филтриране на заключение въз основа ограничаване единствено до собствена мъничка визия, която от „дърветата“ на следвания лично терапевтичен метод, недовижда „гората“ на цялата терапевтична картина. Мдам… „Добрият терапевт не ви обещава бързи резултати. Ако го прави, вероятно е повярвал на магическата сила, която му приписвате, докато го гледате като последна надежда.“ Реалната характерова промяна в качествена посока отнема години – това е факт. При това ползваните парадигми и методите на работа могат да са разнообразни, както и холистично интегрирани през изследователския, трансформативен и инспиративен творчески процес на терапевта – когато го може. Съществува обаче факт, който масово е недоглеждан или въобще невиждан от мнозина колеги, нито описван в методите, през които работят. Няма разделение между цялостна характерова и симптоматична работа, когато симптомът е следван през естествеността на свързаността му с подлежащите го невротични характерови съдържания и динамични процеси – за да бъдат активно преработени до психичното здраве на любовта и смисъла. Докато реструктурирането на характеровите програми до адаптивни в продължителния диалектичен подход е в процес, успоредно се случва и друга, естествена линия на терапевтична промяна. А именно, през симптомите, водещи като магистрала право до същите характерови програми. През отношението на любящо доверие в синхроничната житейска мъдрост на преживяваното състояние, симптомите са следвани до тревожните им "корени", съдържащи травмени вярвания, пречупващи възприятието за себе си, света и другите болезнено, невротично изкривено. Оказва се, че самото тревожно преживяване вече съдържа и решението си, когато е виждано в истинската му светлина, като урок по себепознание, интеграция и оцялостяване. Писал съм за тази терапевтична линия. Малцина колеги я следват, а е най-естествената и съдържаща безценните съкровища на посланията на характеровата зрелост, вече присъстващи едва-едва прикрито в неврозата, подобно на брилянтни съкровища под слой от въглища. Тази линия на действие е много по-бърза - не защото някой нещо обещава, освен в нечие невежо неразбиране, а понеже е автентично задавана от динамиката на самото преживяване, зад което стои величието и мъдростта на негово височество Животът. Забележи, не фокусиран в симптома, нито плитко замазващ го, а следващ го до невралните и психични несъзнаваности процес, водещ до трансформиране на базисни характерови съдържания и преработка на фундаментални отношения в относително кратък времеви мащаб. Терапевтът не определя този срок, а единствено фасилитира процеса, помага с майсторството си в разкритието на природно вложените в неврозата диаманти от творчески смисъл. Говорили сме за прекогнитивния, бърз път на процесиране на информацията, неминаващ през мозъчната кора, както и за бавния, процесиращ се през нея. Постепенната характерова промяна, практикувана от масата терапевти, следва дългия, през кората път. Валиден терапевтичен вектор е, част от коя да е добра терапевтична школа. Малцина обаче въобще схващат мъдростта на този втория, споменаван по-горе терапевтичен вектор, засягащ бързия, прекогнитивен път. Качественият терапевт води промяната паралелно и по двата. Защото така успоредно-холистично съществуват не само в психичната, но и в невралната реалност. „Добрият терапевт не изисква от вас да сте силно мотивирани. Ако го прави, вероятно самият той се съмнява в ефективността на метода си и неизбежно ще ви припише вината при неуспех на терапията.“ Такова изказване предизвиква в мен искрена усмивка… Познавам достатъчно на брой силно ефективни терапевти. Себе си не желая да самовключвам в това число – това е задача на хилядите ми клиенти. Всеки един от споменатите терапевти, отличаващите се от масата колеги по ефикасността си, без изключение, генерира мотивация в клиента си още преди тета тет сесиите, а в самите тях го прави с емпатията, "танца си" с нормалните съпротиви, умението си за синхрон и водене, създаването на несъответствие между целевата промяна и статуквото, с вдъхновението си, с поощряването на самостойността на клиента, с цялостното си, мотивиращо към творчески плам присъствие. Бих свързал умението за мотивиране със собствената вдъхновена мотивация. Илюзорната корелация между мотивация и съмнение в случая виждам като продукт на следването на тотално различен терапевтичен стил, в който действително мотивация не се изисква, но затова пък е не само неефективен, но уверено задълбочаващ невротичността с подхода си на безкрайно анализиране, превръщащо се в част от проблема на невротичното ментално предъвкване, нежели от решението - психоанализата, разбирана и практикувана по атавистичен, тотално извън духа на времето модел. „Добрият терапевт не ви изброява 16 вида терапия, които смята да миксира според нуждите ви.“ Вярно е - не ги изброява, нито еклектично миксира, но ги интегрира през характеровата си, холистична цялост. Духът на времето е все по-интердисциплинарен, крос-парадигмален, интегриращ потоци познание до гещалта на океана, надхвърлящ сумата от съставилите го притоци. Целостта (холистичността) няма общо с еклектична манджа с грозде, както е виждано от ниското съзнание. В еклектизма се комбинират елементи в произволен формат, като на бит пазар. Нищо общо с интегративния и холистичен подход. Интегралният изследователски и трансформативен творчески процес (клик за статията) достига до нови, полезни и приложни парадигми и методологии, в случая в областта на психотерапията. Малкият ум дори не може да се досети за що иде реч - нужно е лично, преживелищно познание на творческия процес от високо ниво. Ако отсъства такова познание, наистина по-добрият вариант е следването на малкото познавателно поточе на една парадигмичка и терапевтично методче. „Добрият терапевт не говори повече от вас...“ Тоест, според аналитичния подход, говори по-малко… Хм… Терапията обаче не е количествен процес и въпросът е не колко, а как! Качествен процес е. В този дух, говоренето може да е много, малко или никакво, според конкретния казус и момент от терапията. Пасивното отразяване и интерпретация могат да бъдат малка част от една холистична терапия - но, ако само на тях се разчита - такъв процес вече не е психотерапевтичен, а обслужващ нечии финансови пирамиди, преподаващи анализа на психолози, учещи се да преподават на други психолози, без прагматично лечебна и действително помагаща стойност за крайния потребител - клиента. Защото с психоанализа или психодинамичен подход да правиш терапия на обсесивно компулсивно р-во, паническо р-во, генерализирано тревожно р-во, партньорски казуси, социофобия и т.н. – кауза пердута е… А къде и в какво е реално ефективна анализата тогава? В подържането на неефективната си мотивация за липса на развитие на „метода“ си. Развитие, отдавна случвано в когнитивната, хуманистична и консруктивистка парадигми. Съществува друг психотерапевтичен мит, популиран от аналитичната ориентираност – митът, че психоанализата е нещо като „майка“ на всяка съвременна психотерапия. Нищо такова. Както писах по-горе, валидни елементи от нея могат да се ползват и е желателно да се ползват. В ефикасната психотерапия, не и повече! Ако говорим за теоретично парадигмалния контекст на съвременна психотерапия, а оттам и до приложната ѝ методология – сформирането ѝ започва с поведенческата наука от началото на 20-ти век и когнитивната революция, от началото на 50-тте години на същия век, до наши дни. Но, не желая да продължавам, въпреки че прекрасно знам точно какво говоря… .............. Източник на горния текст

От Варна познавам Диляна Колева. Сърцата, интелигентна, знаеща и можеща колежка е. Успехи!

Да - хипохондриазата е защитен механизъм, изместващ вниманието от характерови болезнени, нежелани конфликти и наличности и отичащ, отвождащ психичното налягане в болестна фиксация - защитно. Директната работа с натрапливата хипохондрия е подобна на тази с всяка друга натрапливост. Но, за разлика от работата с други обсесивни състояния, тази директна работа е само подготвителна. Основната е тази с все по-осъзнаваните и преодолявани характерови наличности, вече виждани и трансформирани активно. Та, действително не е страх от смъртта, а от безсилието, слабостта и безпомощността в живота.