Орлин Баев

Е как да не ти завиди човек - помислиш си за "Бентли" или "Ферари" с цвят червен или за принца на белия дорест кон и хоп, ето ги, чакат те. Обаче това го има предимно във фантастичните романи! Не го можеш! Хайде сега три дни си мисли за мен колкото се може по-гадни неща! Ако след три дни съм жив и о'к (което с огромна вероятност ще е така), пак ще пишем!

Първо, моля ви, пишете с нормални букви. С големи в началото на изреченията и с малки след това! Благодаря ви! Казвате, че сама сте създала кошмара си! Това е чудесно, защото сама можете да създадете и спокойното си съжителство и сегашното ви положение да остане в миналото! Какво би станало, ако вместо с крясъци, реагирахте със спокойствие и толерантна блага усмивка? Може би тогава и мъжът ви, когато види промяната ви, ще се постарае да ви обича и се разбира с вас още по-добре! Колко пъти на ден му прощавате дълбоко и искрено, за малките нещица, които всъщност са незначителни, но както сама виждате, гневно се хващате за тях?! Успявате ли да виждате в него положителните му качества, да му ги казвате, да реагирате вместо с гняв, със съпружеско здраво и добро подчинение - понякога вие, понякога той?! Някакси ми се струва, че той много бързо би променил нападките си ако вие направите мънички добри промени в общуването си! Казвате, че сте загубила вярата си в него и че мислите черно бяло - или/или и че лесно прекъсвате отношения с някого, който "не ви отърва" на разбиранията... Може би тази загуба на вярата ви в него се дължи до някаква степен на вашите собствени субективни емоционални реакции, как мислите? Нима ви бие, нима пие много, нима харчи всичко по жени, нима пребива децата и т.н.? Съмнявам се! Вземането на хапчета е като наливане на вода в бездна - няма запълване. Струва ми се, че имате по-скоро психологичен, отколкото неврален проблем. А психичните проблеми се решават с психотерапия! Отначало лична, а по-късно и семейна! Звучи ми просто като отдаден на децата си баща - нещо, за което много жени биха се радвали... Разбирам, че искате да няма такова смесване на семейните субсистеми и той да прекарва време с вас, да ви отделя внимание, това е нормално. Но какво правите, за да събудите в него желание за прекарване на съвместно време? Той със сигурност не е ангел, но един нормален мъж би искал от съпругата си поне мъничко женствена пасивност, изразена в приемане, толерантност, уважение към мъжествеността му, дори по женски гъделичкане на тази мъжественост... С виковете си и изискванията си го отблъсквате и сама създавате дистанция и студ помежду ви... Както виждам ситуацията, той буквално се спасява при децата, бяга при тях, защото отношението ви към него го наранява. Вероятно и той не е цвете, но някой трябва да промени нещата, а два остри камъка брашно не мелят... Е, бутнал го е, изпуснал си е нервите. Но чак да го е убил, не мисля... Преувеличавате! просто така се е случило! Може би именно на това иска да ви научи ситуацията - на прошка, мекота и благост в характера, виждане на нюансите, приемане на различията, вътрешна стабилност, която не зависи толкова от външните фактори, спокойствие и връзка с центъра ви на мир и стабилност! Влезли сте в ескалиращ цикъл от взаимно дразнене, който е станал вероятно вече автономен... Нужно е да се започне отнякъде. Може би от вашата промяна в по-спокоен и щастлив човек, чието щастие е по-стабилно и идващо от един по-мек и благ характер... Това можете да постигнете в една добра психотерапия. А след известно време семейната терапия ще утвърди взаимното ви щастие! Аз съм сигурен, че когато той види промените във вас, дори и малки, когато види готовността ви за промяна дори, само няколко сесии с терапевта ви ще бъдат достатъчни, за да му помогнат да промени отношението си към вас! Тогава и общите ви срещи с този терапевт ще бъдат резултатни и реално даряващи щастие в дома ви! Намерете го и започнете - питайте за добър психотерапевт в региона ви!

В съзерцанието просто осъзнаваш красотата на битието. Онези лъчи на залеза в Родопите или плъзването на охлювчетата по плочника след летния дъжд - осъзнаване без оценяване, без логика и определяне. Сливане с красотата на великото, изразена в най-малкото и ежедневно чудо на живота. Тогава знаеш...всичко. Тогава си част от всичко. Тогава си капка в океана, неделима част от него, но и океанът е част от теб, малката капка. Тогава обичаш - просто така. Тогава светиш - отвътре. Тогава силата тече през теб - но онази, безкрайно фината и нежна сила...на слабостта, на смирението...

Има нещо вярно... Повечето ми клиенти имат същите или много подобни на твоите оплаквания, а са изцяло и напълно здрави! Както си здрав и ти! Чувството в гърлото ти се дължи на тревожността ти и на нищо друго - изцяло е на "нервна почва"! Леките и напълно безобидни усещания под ключиците ти друг въобще не би забелязал. Ти обаче се свръхвглеждаш в тялото си, с наситено със страх инапрегнато очакване внимание, което няма как да не забележи нещо безобидно и самото тревожно внимание да не го преекспонира до вярване за "болестни" размери. Нямаш паническо разстройство! Имаш повишена тревожност, която ако продължаваш така преданоотдадено да угояваш, може да нараства още и още, да се разклонява в какво ли не - както сега е започнала да се превръща в здравна тревожност (хипохондрия)... Относно баща ти и баба ти - какво те ползва по отношение придобиването на щастие и спокойна смелост дали имаш генна предразположеност или не? Нищо! Цялото човечество открай време е силно невротизирано... Има още нещо - доскоро се смяташе, че гените ни са нещо като генерал за живота ни. Е, не е така. Наскоро науката проследи как именно мисленето и емоциите ни дирижират поведението и дори промяната на гените ни! Ти самият си господар на живота си и с начина си на мислене можеш да промениш в огромна степен поведението на гените си! С тревожността ти може да се работи директно, чрез поведенческа, когнитивна и хипнотерапия. Но и да се проследят междуличностовите ти взаимоотношения, дефицитите в живота ти и т.н. Тези разделения разбира се, са условни и са работа преди всичко на терапевта ти! Отвъд всичко, при справянето със състоянието ти много важен е интензивният системен спорт, четенето на подходяща вдъхновяваща литература, възвръщането на ВЯРАТА в Живота, в естествения ред на нещата, в самия Себе си! Пиши пак ако искаш: можем да помагаме с каквото можем и през интернет! Орлин, когнитивен градинар

Вероятно си права! Радвам се, че се включи в темата!

Една здрава връзка с вътрешния център няма нищо общо с идеализма. Идеализмът е другото име на невротичния перфекционизъм. Главата на небето, краката на земята. Сливането с цялостната личност дава едно преживелищно знание, когниция от интуитивен порядък, която не само че не откъсва от живота, но чудесно се вплита в живеенето му. Няма капка идеализъм или магия, освен магията на всекидневното чудо, в което живеем!

Питаш за цялостна промяна на характера! Самото ти справяне с паниката и агорафобията са част от тази промяна, което е добра новина! Нещо повече - преживяваш ги именно като стимул за промяна, като добър и приятелски мотиватор за промяна! В основата на зависимата ти психика стои СТРАХ. Страх от провал, от нищожност и непълноценност, от загуба на идентичността, освен ако не е вкопчена в някой и преживявана през някой. Когато те е страх да излезеш сама или докато преживяваш п.а., ти се струва, че се губиш, че изчезваш, че губиш идентичността си. Всъщност с този си характер ти още не си намерила идентичността си. Вкопчването в работата също е заместител на липсващото присъствие на АЗА, на Твореца в теб! Така че можеш от сърце да благодариш на състоянията си! П.А. те учи да пуснеш вкопчването си във външните обекти - хора, его идентичност, навика си за бягане от страха чрез залавяне за личност, за дома си и т.н. Учи те да пуснеш вкопчването, зависенето си! Теб силно те е страх от това - струва ти се, че ще се загубиш, че ще полудееш! Нищо подобно! Тогава ще намериш Себе си! Автентичната си личност, чиято липса си замествала чрез живота си през другия. Когато все по-смело и все по-често умишлено заставаш в допир със страха си и дори го пожелаеш и обикнеш, той разкрива истинската си същност на благодетел! Страхът ти е точно на мястото си - той ще е в теб, докато не си свърши работата! Докато не те научи на отлепяне от зависимостта ти! Това отлепяне се случва като заплаваш в страха съзнателно и спокойно. Тогава осъзнаваш, че Същността ти, липсата на допир с която винаги си замествала дотогава с външно прилепване - истинската ти същност винаги е била там, на мястото си! Просто дотогава не си се осмелявала да я живееш! Страхът ти е равен на твоята смелост - смелостта е просто прихванат от отношението на любящо приемане страх! Тя не е безстрашие - само идиотите са безстрашни. Това смело отношение, преживявано през нужните разтърсвания на паниката, разчупва старите ти психични модели и залага една уверена в себе си психика! Искам да ти кажа, че паниката ти никога не е била нещо лошо и никога не си била нейна жертва! Тя винаги е била твой най-добър приятел, дошъл за да те тласне към щастието да бъдеш смел творец, живеещ от здравата позиция на цялостта си! Разбира се, за да се фасилитира горният процес, се ползват методите на психотерапията: когнитгивно реструктуриране, падаща стрела, наводняване с рефрейминг, хипнотерапия и нлп с подходящи визуализации, молитва, симоронски методи т.н. и т.н. и т.н. През целия процес се изисква активно занимание със спорт, което създава подходяща биологична база за когнитивната работа! На по високо ниво се работи със съзерцание - не визуализации, а именно съзерцание, директно сливане със същността ти! То се тренира всекидневно в продължение на години, докато стане част от теб - практикува се далеч след завършването на помощта, дадена ти от психотерапевт!

Това е риторичен въпрос с ясен отговор... В подобен случай аз бих се обърнал към медиите! Към телевизиите, към главните вестници и списания, към радиата. Бих написал/описал основните моменти в случващото се, представени по подходящ начин! Бих направил така, че да се чуе за случващия се абсурд и бих вложил жар в това! Включително и появяването на живо по телевизиите! Много предавания ще откликнат - не само от състрадание, а защото търсят подобни новини умишлено! Моля ако има адекватни мнения по темата, не се колебайте да се включите!

Паниката и агорафобията са само връхчето на айсберга на характера и мирогледа ти! Те са една чудесна и полезна аларма - звънец, който звъни, за да промениш цялостната си визия и отношение към света! Изпълниш ли тази задача, би видяла един свят, пълен с неограничени възможности! Не я ли решиш, дори пресичането на улицата става трудно! Какво виждам в теб: вкопченост в "значимия" друг, зависимост и емоционална необособеност, несамостойност (оралност). Липса на здрав АЗ и превърналите се в характеров навик опити за компенсация на тази емоционална незрялост с подчинение и жертване за другия, индиректно преживяване на усещане за радост през доставяне на радост на другите с игнориране на себе си! Такова поведение би могло да се нарече автоагресивно или мазохистично. Агресия присъства обаче и към другия, чрез несъзнаваните автоматични опити за вменяване на вина, когато не захранва достатъчно огромната нужда от присъствие, вкопченост, внимание и енергия на подобен орално-мазохистичен характер! Терапевтката ти звучи като опитна. Би могла да я помолиш освен психодинамичните разговори, които водите, да насочите процеса на терапия към по-директни, фокусирани в актуална промяна и разтърсващи методи! В твоя случай бързото подобрение е дошло не толкова от метода, колкото от "залепянето" на психиката ти към психиката на терапевта, от несъзнаваната ти интроекция и идентифициране, позитивен пренос на образа и върху психичните ти образи на авторитети! Вероятно сте говорили за това. В случая обаче, макар и да водят до външно подобрение, продължаващите ви до безкрайност срещи подхранват емоционалната зависимост, оралната психика. Терапевтката ти е направила опит да "те отбие от майчината си гърда", метафорично казано! Това и прави чест и показва, че за разлика от някои колеги, нямащи нищо против "закачането" на пациента към личностите им с години и години, тя цели промяната и щастието ти! Моята практика показва, че анализирането и "ровенето" в миналото са полезен старт. Структурираният анализ спомага осъзнаването на характера, проследява причините, отговаря на семантично силно натовареният въпрос 'защо"... Периодичното връщане към анализа на миналото се случва и на по-късните етапи от терапията. Но постоянното стоене в миналото рядко спомага реалната и действена промяна! Затова основният фокус на успешно променящите живота на пациентите си терапевти е СЕГА! Характерът СЕГА! Дори без каквото и да е проследяване на миналото, опитният терапевт за броени минути вижда основните маладаптивни параметри на характера на пациента си, водещи до невротична симптоматика и поведение! И тук идва трудната част от терапията - как да променим нещата, които вече осъзнаваме и виждаме, какво да правя като възприятие, мислене и поведение, за да съумея АЗ, творецът на съдбата си, да променя "глината" на характера си, а оттам и живота си?! Доста психотерапевтични модалности въобще не стигат до тези въпроси - въпреки, че имат добре организирани финансови обучителни пирамиди, пълни с фанатизъм и догми, подобно секти... Вещината и уменията на терапевта обаче са само едната страна от процеса на промяната ти! Другата страна е готовността и желанието ти за промяна, осъзнаването на силните вторични изгоди от поддържането на невротичното мислене и поведение, желанието ти и решимостта ти за издържане конфронтацията ти със страха и промяна на отношението ти към него! Казваш, сега си в 50-тте и нямаш шансове... Нищо подобно. Пълно е с мъже в 50-тте, готови за връзки и жадуващи за такива! Годините ти са чудесни! Въпросът е в психиката ти! Орално-мазохистичният характер поддържа силни базисни убеждения за малоценност, провал, отхвърляне, нищожност - дори на 18 или в ранните 20 да си, този ти характер пак ще ти каже, че нямаш никакви шансове! Оралността силно отблъсква повечето мъже с вкопчването си, представяно за обич, а мазохизмът пък дава силни несъзнавани послания към другия, с които той се идентифицира без да иска и започва да се държи по-грубо, неглижиращо ... В крайна сметка базисните убеждения (комплекси) се задоволяват прекрасно. И никой не е виновен за нищо - нито другите, нито ти! Защото ти не си тези си убеждения или дори характер! Да, имаш характера си, но само живееш през него, нищо повече! Когато осъзнаеш величието на безкрая си, ставаш ТВОРЕЦ на живота си - всичко се променя! Ето това метакогнитивно осъзнаване е много важно в процеса на терапия! Затова аз лично държа при по-сериозна работа включването в група за медитация, която развива това ниво на самосъзнание! Оттам насетне следват действени методи за промяна: когнитивни, поведенчески, нлп, симорон, фокус в решения, малки стъпки, провокации, ролеви игри, умишлено предизвикване на страха и търсене н апреживяването му още и още и още и още, с практикуването на усвоената настройка по смирено любящо приемане! А отвъд всичко стои цялостната промяна в мирогледа и мисленето! Тук вече надхвърляме психотерапията и стигаме до по-цялостните методи за личностово развитие! ... Орлин, човек

Като африканските държави сме, които след като си заминаха колонизаторите им, се изпоизядоха отвътре... Виновна за това е народопсихологията ни, нищо друго!

А ние да ти отговаряме ли?

И аз така мисля! Ако бягаш от болката, бягаш и от радостта! Изолирайки се зад екрана и клавиатурата, далеч от живота, се чувстваш сигурна, но и си далеч от нещата каквито са! А те са шарени и несъвършени от позицията на его-идеалите ни, особено ако те са твърде височки и нерезониращи с прекрасното устройство на този свят! А и светът е несъвършен само ако е погледнат от малките ни гордеещи се его позиции. От една по-висока визия всичко си е на мястото. Щом Вселената допуска в този миг, а и в последните 10-на хиляди години на тази планета нещата да са каквито са, значи има нещо предвид и не е наша работа да ритаме срещу ръжена - отвъд малките ни визии е. Говоря за очевидните парадокси на болка, мъка, стдадания и нехуманности навсякъде около нас. Но, един италианец е казал: Ако търсиш любов, давай любов, ако искаш разбиране, давай разбиране. Ако има тъмнина, давай светлина...

Ето за симорон - на руски. И на български. Огромната част от техниките в симорон се съдържат и в когнитивно поведенческата и нлп терапии, но тук има и трансперсонални елементи! Много е взето от Кастанеда, транссърфинга и т.н.

Ето това горното, което току що прочетох, наистина ме зарадва! От сърце и душа! Преди малко се връщах от Пловдив към София. Беше валял проливен дъжд. В самото начало на пътя, още в Пловдив, имаше огромна локва, която в най-дълбоката си част беше към метър и нещо. Локвата беше срещу циганската махала и група цигани , нагазили във водата, ме подканиха усмихнато ръкомахайки да продължа - щели да помагат! Зарадвах се на реакцията си - понеже съм патил от този етнос, ми светна лампичката... Дръпнах се назад и настрани и изчаках. Циганите правеха бизнес - подлъгваха коли в дълбокото и като спираха, "им помагаха' срещу 20-тачка. Циганска работа... Интересното беше, че един джип пътна помощ стоеше в началото на локвата и също чакаше - подобно на лешояд... Малко по-назад имаше и полицаи, които просто гледаха...сеир... Колите нагазваха и спираха, а мургавите братя си печелеха като за световно . Само големите джипове и автобусите успяваха да минат без да спрат. Не мога да кажа, че особено обичам ромите, имал съм неприятни случки с тях... Напоследък обаче осъзнах, че негодуването ми против тях само ми трови живота и бях започнал да го стапям съзнателно... Тогава седейки покрай локвата, дълга 30-на метра и преценявайки ситуацията, направих симоронската благодарствена акция. Благодарих на циганите от сърце за това, че ме учат на смирение и съобразителност. Мислено им изпратих визуален подарък: купчини пари. Нарекох се със симоронско име: "Аз съм водна капчица, даряваща финансов просперитет" (това са стъпки от този симоронски метод). В мига, в който направих това, един циганин с много стар и очукан голф мина пред мен, качи се на тротоара и тръгна напред - сякаш ми показа пътя. Тръгнах след него и минах - в най-дълбокото водата беше не повече от 0.5м. Интересното е, че нито аз, нито никой не се сещаше за това - хората или обръщаха и тръгваха срещу движението, връщайки се, или нагазваха и закъсваха. След това по-високите коли също се заизкачваха на тротоара и тръгнаха след мен. Беше интересно!

Викаме му Омраам Микхаел Айванхов по същата причина, поради която на Петър Дъновски викаме Беинса Дуно...

Мъжете не ходят на гинеколог, но ходят на андролог! Нямат цикъл веднъж месечно, но имат ежедневен тормоз от тестостерон, който ги гори и мъчи на бавен огън отвътре. Жените просто не познават това тероризиращо чувство, чието свързване единствено с удоволствието е една илюзия! Защо мъжете се оплакват по-малко, а жените повече? Мъжете се оплакват по-малко не поради някакви природни привилегии, а поради психиката си. Мъжкият ум е фокусиран в цел - имаш проблем, намираш решение, без много приказки. Мъжът от малък е учен, че оплакването и сълзите са "женска работа", че трябва да е силен и дори груб и т.н. Колко такова поведение е адекватно и адаптивно, е друг въпрос... Жените от друга страна се оплакват много, да - позволи ми да го знам - по цял ден съм в мишената на такива оплаквания. За женската психика самото споделяне и то не непременно с цел търсене на решение, вече е облекчение. Но наистина всеки от половете си има привилегии и минуси, няма прецакани, няма природна благосклонност към единият или другия пол - това са илюзии! Ако поживееш за малко в мъжко тяло, пак ще се оплакваш! Защото оплакването не идва от пола ти - но както и да е! Мъжът няма мензис, но носи тежка финансова отговорност. Когато се наложи защита, първият който бива пребит, начупен и убит, това е мъжът, не жената. А как да свършваш, като ненавиждаш тялото си, вагината си, като презираш женствеността си? Тя милата с какво да ти отговори? Имало е матриархат, после патриархат, сега нещата се изравняват. И нищо чудно пак да дойде матриархат. Поне това наблюдавам. Само за половин век съвременната жена няма нищо общо по психика с пасивната и зависима от мъжа жена - освен ако сама не го желае! Разсъжденията ти ми напомнят на наблюденията на Фройд за завистта на някои жени към мъжкия пенис. В някои отношения явно я има, както виждаш и по себе си! Хубаво е да знаеш обаче, че същата като идеализацията на пениса (и директно и метафорично, като израз на сила и т.н.) правят и мъжете по отношение на вагината. Мъжът несъзнавано вижда в женската вагина храм на любовта, на чистотата и невинността, щастието, пълнотата, завършеността и силата! Мъжете обожават и завиждат за вагината далеч не по-малко от жените на пениса. Поне докато нямаме съзряване и спокойно приемане на половата и сексуална идентичност, с радостно ползване на всички плюсове и минуси! Има йохимбин, има трибестан - тези двете като временна употреба могат да те накарат да имаш оргазми и с мъж, да пренасочиш либидото по начин, по който желаеш. Но хапчетата са само временна помощ. Докато с енаучиш да вярваш на тялото си, да обикнеш всяка част от физиката и психиката си, да се довериш напълно на партньора си. Когато спреш задоволяването по други начини и имаш доверие и честност с партньора си, енергията ти се трупа и можеш да я канализираш в оргазмен секс, като част от изявата на Любовта ти и обичта помежду ви! Аз познавам такива жени! Ако не обичаш женствеността си, лесно е да се спре менструацията - има диети за това, има и хапчета. Има и смяна на пола. Далеч не всяка жена има болезнен цикъл. Но при всеки мъж шут в тестисите носи наистина интересна болка... Германският сексолог Ролф Детен е открил , че еднократният мъжки оргазъм продължава цели 12,4 секунди. Женският оргазъм е доста по кратък - едва 1,7 секунди. На базата на средната продължителност на живота Деген е стигнал до заключението, че мъжете изпитват оргазъм девет часа и 18 секунди в живота си, а жените имат това удоволствие един час и 24 секунди. Което пък се равнява на по-малко от три оргазма на свиня, които според учени продължават по до 30 минути всеки. Този сексолог просто си е сбъркал професията, струва ми се! Мъжът може да се научи на множествени, продължителни оргазми, на долинен оргазъм, да има серии от оргазми, по стотици. Просто като овладее еякулацията си и с известна работа с пренасочване на налягането/ енергията. Но когато една жена научи тези практики, мъжът пред нея е като джобен калкулатор пред свръхкомпютър... Просто не познаваш силата на женствеността си! А опознаването и може да стане като я обикнеш, приемеш и като и имаш адекватен поглед и разбирания за себе си! Ами не е точно така. Има много жени, които се наслаждават на пола си, оценяват огромните му предимства и за миг дори не си помислят да роптаят срещу него! Това протичане може да бъде съзнателно и волево овладяно. И при свещена сексуалност, но и при дишане, медитация или просто в самия живот... Има мъже, мразещи пола си, има и жени, отвращаващи се от себе си! Има мъже, наслаждаващи се на пола си! Има и жени, обожаващи женствеността си и преливащи от щастие в телата си! Ние сами избираме кои сме и как възприемаме нещата! Когато някои сценарии във вътрешните ни психични карти по отношение на пола ни са "бъгнати", просто е нужно да осъзнаем ясно тези "бъгове". Да ги проследим до източника им, след което да ги променим! Просто е!

Е, това не е непременно лошо. Определено може да има емоционални и ментални ползи. Но да, далеч е от истинска духовност и да, един рок концерт би свършил същата, ако не по-добра работа! И е далеч от духовността не поради игрите на г-н Рави на сцената - те са си съвсем о'к, от всяка гледна точка. Далеч е просто защото "духовността" е единствено лустрото на маркетинговата стратегия за продажба на психосоциален продукт! Просто интуицията ми не я чувства в Рави. За сметка на това обаче е добър бизнесмен! Лошо няма - практиките му са добри и за искрените предлаганото от него може да бъде част от пътя на живота им! Аз отдавна съм забелязал същото, което и приятелката ти Джоана. Макар че съм йога инструктор, въобще не споделям виждането на запада за йога като за някакви гимнастики... Йога е сливане с Човека с главно "Ч" отвътре, а оттам и с цялата Вселена. Дали е постигната през сърцето(бхакти), ума (джнана) или волята (раджа), но когато това сливане го има или поне връзката с него е налице, се чувства! Максим, споделям напълно разсъжденията ти! Официалната организация на братството наистина има доста ригидност, консерватизъм, отричане и дори доза фанатизъм. За Бога, та те отричат дори такъв колос и велик Маестро/Учител като Омраам Микхаел Айванхов, направил толкова много за светлото учение! Това е безумие! Ако сравня с Будизма, приличат ми на полумъртвия южен будизъм, застинал в догмата и буквата, лишен от дъх и живот, от развитие и адаптиране! А словото на Беинса Дуно и Омраам, тези велики души, е като огромен склад от брилянти. Засега брилянтите стоят почти неупотребени, под носа ни! Но няма винаги да е така! Да бъде волята Божия!

Мъдростта обикновено идва в по-късна възраст, така е. Но най-доброто време за раждане е между 20-28г. Биологията ни е толкова временна и преходна, като еднодневки сме...! Така че - няма как да не се съобразяваме с нея! Факт е, че наистина има нужда от ограничаване на раждаемостта като цяло, от някакъв съзнателен и хуманен контрол над възпроизводството на човека. Но е факт също така, че огромният проблем с буквалното жестоко изяждане на планетата в резултат от човешкия бум идва от определени причини. А именно ниската култура, съзнание, образование. Тук не говоря за раси, цвят на кожата и т.н., а за съзнание! Парадоксалното е, че живеейки във време на пренаселеност, на експлозия от двуноги, някои нации се стапят - българите са пример за това. По отношение на собствената ни нация, директивата от библията "плодете се и размножавайте се" важи с пълна сила... За жалост не я спазваме и се топим. Така е! Китай вече прави много по въпроса. Но за почти цяла Африка, много държави от Азия, латино държави и т.н., свръхраждаемостта според мен им апряка корелация с ниската култура, образование, липсата на глобална визия на отделния човек и т.н. Ето тези жестоки факти мен лично ме отблъскват най-силно! Човекът, за да задоволява жалките си хранителни навици, е организирал огромна индустрия на смъртта. Ако преди само 100 години животните, отглеждани с цел убийството и изяждането им, са били навън, свободно пасящи, в естествени условия, сега тези висши бозайници, притежаващи висши когнитивни функции, се приемат за стока, продукция, просто биомаса и бройка, а краткият им принудително предизвикан и принудително прекратен живот протича в ужасни, противни на природата им условия... Каква е разликата между убийството и изяждането на висш бозайник и убийството на човек? Извън абсурдния социален консенсус за нормалност на жестоки факти и истини, принципна разлика няма! Наскоро имах клиент с повишена тревожност. Нещо в самото му присъствие, в енергията му, в излъчването му ме отблъскваше силно. А обикновено резонирам и плътно свързвам психиката си с тази на човека срещу мен - с лекота! При този човек обаче цялото ми тяло се противеше... По някое време човекът спомена, че е ловец и се оплака, че нищо живо не е останало в горите... Каза колко обича природата, колко обича да се разхожда из нея и убива... Едва го издържах един час и отказах да работя с него, освен ако не спре лова... Във връзка с горното, Петър Дънов говори за един вид любов, човешката и животинска любов, при която емоционално или буквално изяждаш другия... Каква любов, а?! Така и съвременната гола маймуна "обича" братята си животни - в чинията си! Така "обича" и дивите животни - в историческите си записки за бившото им съществуване - защото само тези записки остават след убийството и изяждането на цели видове, всекидневно!

А може би няма нужда от много шум. Просто снимай! Явно идеята ти идва от душата ти, подкрепяна е от Небето - супер, натискай бутона на камерата! Всеки в областта си и по силите си! Аз също имам някои идеи, но не искам да вдигам шум около тях, че са много мънички още! Поздрави и радостно правене на филмите ти пожелавам, Антоне!

Максим, привет! Аз също отдавна не 'свалям шапка" на гурувците - както на индийските, така и на западните. Много ясно виждам бизнес поведението им, както и сривовете в разсъжденията им, несъвършенствата им и т.н. Някои от тях наистина носят духовност, други по-малко. Като цяло гуру професията си е работа като всяка друга. Има си известни характеристики и параметри в социо-икономическия пазар и това е. Но това не е задължително лошо. Понякога и в плявата има зърно. А дори да няма, ако последователят е искрен, той сам си намира такова - а гуруто му служи просто като котва, посока на ума му, стожер. Разбира се, по-добрият вариант в тази професия би бил гуруто наистина да бъде освен имидж мейкър, персона с празни думи, да има и съответното духовно покритие. Някои го имат, други в известна степен, я трети са като празни отвътре, но отвън украсени с известен изказ черупки! Във всеки случай - гурувците присъстват в социалния контекст, защото има нужда от тях. Хората освен, че сме стадни същества и имаме силна несъзнавана нужда от водач, не спираме да се питаме някои въпроси за смисъла, целта и призванието си и т.н. Та, дано има повече наистина духовно интелигентни и просветни гурувци - имат си подобаваща социална ниша! За господин Сай - човекът е строил болници, помагал е с каквото може ... Какво ме интересува мен сексуалната му ориентация, умението му да прави фокуси... Имал е силна харизма, ползвал я е, задоволявал е с гуру професията, която е практикувал известна вътрепсихична и социална потребност, това е! Със сигурност е помогнал на много хора! Мир на праха му!

Ако го правиш по-редовно, акушерската ръка и повечето от другите физически преживявания ще стопят остротата си силно! Аз сега почти нямам телесни проявления, когато дишам, а всичко се прехвърля към менталните и духовни преживявания. По някое време осъзнаваш, че тези силни дишания всъщност те водят в съзерцанието. Когато си свършат работата да разчупят мускулните брони, да десензитизират извадените страхове, да отпушат надисите и разпределят енергията, да те научат да влизаш в осъзнат транс и т.н., тогава в един миг осъзнаваш, че са били само патерица за медитацията ти. Тогава остава тя. А понякога ползваш патерицата на дишането, защото си развил нормална привързаност към него, като към приятел . Но медитацията тогава прониква все повече във всичко в живота, извън седящите сесии, докато тя започне да медитира теб, вместо ти нея! На нивото на дишането са и молитвата и визуализациите. Когато аз водя сесия с бхастрика пранаяма, практически винаги ползвам и водена визуализация и или молитва. Благодаря на йогите от хилядолетията за опита им - има огромно място и в психотерапията, но и в личностовото развитие!

Ехааа! Какви таланти само! Благодаря ти!

Здравей, Кат! Можеш ли да дадеш актуални връзки към рисуването със сол - тези от по-горе не работят.

Красиви цветове и съчетания! А мъжка мода?