Орлин Баев

Приложението е важното, така е! Иначе хора с по три доктората по сравнителна религия и философия много. Интелектуалното познание може да помогне, да изясни. Но винаги е опосредствено спрямо реалното приложение в пътя. Простичко, от сърце... Един овчар може да е по-практически духовен от десет професори...

Нещо разсъжденията на този автор са ми някакси странни - цитирай източник. За волята и развиването и - тук наистина има определен пролапс в началото, когато човекът, тръгнал по духовен път, все още няма директна опитност в осъзнаването и живеенето на въпросната Божия Воля. Тя не толкова се развива, колкото се учим да резонираме с нея!Докато я няма в достатъчна степен личната опитност, на човек му се налага да слуша авторитет, да ползва патерицата на нечий вече преминат опит. Ето виж Петър Дънов - обикновен човек, средно статистически интравертиран младеж, който учи, чете, развива се. Чете християнство, теософия, индуизъм, будизъм, завършва модерния тогава християнски евангелизъм. Следва нечия система, нечий път, лута се, анализира, синтезира, интегрира, стреми се, моли се, медитира. Идва време обаче, когато в този обикновен като всеки друг човек настъпва разтваряне на вътрешното "небе", свързване с вътрешния Дух, с Атман, с Божествената Любов, Будхи, с висшия духовен Разум, Манас. Тогава преживените вече стремежи, думи на този или онзи учител или школа се осмислят в съвсем различна светлина. Самият той става Учител и светлината на безкрая преминава през познавателния апарат на богослова Дънов, личността с нейните разбирания и предпочитания. Ние като малки хора, можем да следваме подобен път, поне като Ученици, поне до някаква степен. Но, всичко се променя, когато поне в някаква степен сърдечният Разум се разтвори! Той е много различен от обикновения двоичен ум!

Ако развиваш волята на малката си личност, откъснато от Волята на Духа си, на Бога в теб, такава гордост наистина отдалечава от божественото! Ако обаче оставиш божията воля да се проявява все повече през живота ти, това приближава към Човека, АЗА в теб!

Добре се е проявил Учителят като семеен психотерапевт! Да, наистина - темата се слива с една друга: къде е границата на търпението, на компромиса и толерантността и къде на здравото себезаявяване и решимост, когато разминаванията са недопустими.

Да се развиваш духовно означава да доближиш съзнанието си до божественото съзнание. Не трупаш и не градиш качества, но се разтваряш за тях - защото вече ги имаш в божествеността си. Тоест това постепенно разтваряне на гордостта и разширяване на божествеността е път към сливане с Бога. Не са едно и също, но първото води към второто! Божественото е нищо или пустота от позицията на ума, на егото. Малкият бинарен ум не може да обхване безкрая на Бога. Той се преживява - с онзи недвойнствен по-широк сърдечен Разум! От позицията на този интуитивен и директно преживяващ и знаещ Разум, Бог е всичко, а малкият ни его свят и материален живот е нищо. Объркването идва от източната терминология - пустота, нищо...Всъщност отвъд терминологията, преживелищни противоречия в пътя към Бога няма! Били те будистки или християнски или индуистки и т.н. Например Елена Рьорих обяснява така привидното противоречие между будистката доктрина за Анатман, липсата на АЗ и християнската и адвейта доктрини за наличието на духовно АЗ. Според тази велика посветена, будизмът, като една практическа, приземена и много ефективна, действена и ефективно приложима в ежедневния живот психодуховна школа, се фокусира в терминологията си за пустотата и т.н. в по-ниските тела на човека, до причинното. Някои наричат тези принципи огледален свят и т.н. В тях наистина няма никакъв АЗ, а само временни струпвания от психоенергетични качества. Това не прави будизма по-слаба система. Просто в него умишлено не се спекулира от позицията на ума с причинния, будичен и атмичен принцип (които представляват същинския Човек, Азът, Христос, Духът) - но за сметка на това се преживяват директно от мнозина практикуващи. В християнството и адвейта веданта примерно се приема съществуването на висш божествен АЗ/ Христос. Той обаче не е нито чувства, нито мисли, а е нещо, което ги надхвърля. Проявява се през тях донякъде, като през инструмент, като през ръкавица, но е нещо повече. И пак казвам, практически, извън психофилософския фокус и терминологична лингвистика, същностни разлики няма! Истината е, че не развиваме качествата, а просто се отваряме за проникването на божественото, което преминавайки през мислите и чувствата ни, се проявява като качества! Ако вникнеш в току що казаното, ще видиш, че всъщност противоречия между школите няма, ако се погледнат през една висока перспектива! Относно отричането на желанията или ползването им. Това е древна дискусия и въобще не може да раздели между изток и запад. И на изток и на запад има школи, които поддържат повече единия или другия подход. Първият, този на отричането обаче, е доста късоглед. Изглежда примамливо директен, но включва в себе си непознаване на основни психични механизми. Отричаш ли, отреченото и нагнетено в несъзнаваното не се губи, а като змия се опитва всячески да пробие навън през невротизиращ страх или перверзни емоции или компусливно поведение. Тогава последователят си казва: "О, аз съм слаб и грешен, не се боря достатъчно, трябва да изгоня бесовете си с още повече воля!..." . Засиленото отричане неминуемо задълбочава още повече болезненото изтласкване на желанията и съответно "гноясването" им в подсъзнанието става все по-силно! Затова вторият подход - този на приемане, ползване и сублимиране на желанията, е доказал ефективността си в течение на милениумите! Дънов и Омраам говорят за това трансформиране през метафората за психодуховната присадка - на дивата подложка на срастите се присажда плодното дръвче на духа! А на изток се казва: "Там където свършва йога, започва тантра!" . В будизма между другото, също има тантрически направления - тибетският будизъм... Та така...

Може и да е писано по темата, не знам... В последните десетина години в малката ни страна онези психосоциални връзки, които крепяха продължителното партньорство, осезаемо отъняха... Страната ни следва глобалната тенденция. Брачният съюз, със или без официален документ, все повече губи стабилността си. Преди време църквата е била тази, която е настоявала за устойчивост в патъньорството. После държавната и социална политика и "полицията" на общественото мнение. Църквата обаче показа изключителна ригидност, липса на адаптивност и умение да поддържа влиянието си. Общественото мнение относно партньорското съжителство силно се промени - вече няма нищо срамно в това човек да се е женил иразвеждал многократно или да живее на брачни начала без официален държавен документ. Еманципацията направи жените личности - каквито винаги са били отвъд вековното им потисничество. Личности със свои желания, цели, кариера, амбиции и интереси, сексуалност. Мъжете от друга страна станаха масово по-женствени. Отчасти в резултат на масовите разводи и явлението 'самотна майка", която не може да осигури мъжки модел в сина си. Отчасти и поради това, че сме като скачени съдове и когато единият пол промени параметрите си, другият също се повлиява. В социума, който е сбор от много индивидуални психики, понастоящем наблюдавам как традиционализмът на патриархалното семейство, отдавна отстъпил актуалното си присъствие в реалния живот, все още проблясва силно в колективното и лично несъзнавано и съзнавано. Успоредно с него се раждат нови форми на партньорство и все повече минимизират стария модел. Масово се наблюдава свободният секс, суингингът. Макар и без официален закон, се възражда многоженството - финансово независимите мъже, а дори и жени поддържат успоредно по няколко партньори и деца от тях. Групов секс, секс "за един пробит долар" предлаган от хилядите студентки, имащи нужда от средства, виртуален секс... Заедно с всички тези промени в параметрите на партньорското съжителство и отношения, наблюдавам и огромен бум в ... самотата! Масово се появиха самотни мъже и самотни жени в късните двадесет и тридесет - хора, несъумели да променят идеала си до по-адекватен на положението такова, каквото е, или хора с много силна тревожност, породена от резките промени в нравите. При младите мъже социалната им тревожност, пораждаща самота, често е провокирана от ексесивната им мастурбация и зависимост от заливащата всеки, всичко, всяко дете и възрастен порнография, която е дрога по-силна от хероина за мъжкия мозък... Но, онова брачно партньорство, което колективната ни и лична памет познава, все повече губи устоите си. Аз съм стъпил здраво на нозете на традиционализма, но и имам готовност за новаторство и приемане на непознатото! Интересно ми е да наблюдавам и се старая да вземам най-доброто и от старото и от новото! Вие какво мислите?

Описаното по-горе за мен няма много общо с Любовта, а със зависимостта, загубата на автентична връзка със Себе си и поставяне на малката личност на партньора там, където трябва да бъдеш... Ти, Бог, Селфът (цялостната личност)... Горният текст добре описва и онази болна и ненужна саможертва на емоционалния мазохизъм, самосмачкване и потискане на собствената индивидуалност. По-често такава психика живее в жени наистина. Но не е приоритет на единия от половете. Интересното е, че партньорът дори да е много толерантен и уравновесен, приема проекциите на такава психика, несъзнавано се идентифицира с мощните и послания и без да иска променя поведението си към по-неглижиращо и грубо... Но и обратното е възможно - грубото потискане и любов "ако" на единия партньор, съчетани с манипулативно обгрижване, могат да оформят подобна психика в другия партньор! И да, потърсилата помощ жена най-често иска насоки как да промени съпруга си... Но бързо осъзнава, че тя е която е нужно да се промени - да възстанови връзката със Селфа си, да осъзнае, че за да дава щастие другиму, е нужно първо да го има в себе си и затова е необходимо да го отстоява и цени на първо място! Да се научи да казва "НЕ", когато е нужно, защото си вярва! ...

Здравейте! 30% от хората, с които работя, са с подобни проблеми! Най-приятелски искам да споделя с вас мнението си: посетете за 6-12 срещи добър когнитивен терапевт и/или хипнотерапевт! Всичко ставащо във вас е абсолютно нормално - просто се иска да осъзнаете механизма на работа на ума си, да се сприятелите с него, да смекчите цензурата си, да оцялостите и центрирате онова чувство за щастие, което определя добруването в живота ви! Насочвам ви именно към когнитивно поведенчески и хипнотерапевт, защото това е, което наистина помага в случая! Ако съумеете четейки темите за окр да се успокоите, добре. Ако обаче нещата продължават, непременно се вижте с психотерапевт - защото иначе се образуват неврални пътечки, които са доста устойчиви и трудно се променят! Бъдете щастлива!

Познавам писалата тази история жена от 16-17г. Като прочетох това сега, се разплаках! Не толкова за смъртта и разминаването с нея - всички сме смъртни. А за живота. Чувал съм от нея това онова за живота и, за мъжа и нейното безкрайно давене в семейството и... Преди години тази същата чудесна жена изигра ключова роля в живота ми - насочи ме към канадското братство. Ако не беше тя, нямаше така да се развият нещата в живота ми, нямаше да живея 2г. в онзи невероятен ашрам в Канада, който преобърна живота ми на 180 градуса. Нямаше сега да живея и работя призванието си...! Благодаря ти! Благодаря на Вселената, че си жива! Благодаря, че най-сетне след толкова години се осмели да вземеш решението си! Моля те, бъди щастлива, мила сестро!

Дина, благодаря ти за споделеното! Уринотерапията е толкова естествен и достъпен метод и толкова пред носа ни, че най-често не я виждаме! А е мощен метод! Това, което описваш, е поразително!

Една практика, която ако е правена редовно и дори спонтанно, повлиява силно положително социалната тревожност като цяло, страха от заговаряне в частност. Практика, която допринася силно за изграждане на социални умения въобще: откриване на разговор (openers), изграждане зона на комфорт, практика на синхрон и водене и т.н. Видеото е на един известен пик ап артист, но придобитите умения надхвърлят междуполовото общуване! Аз самия не съм специалист точно по пик ап и също както много други мъже, имам известна бариера в директното заговаряне на улицата . В кратките подходи в психотерапията се говори за принципа на доминото: "Промяната в една част от системата води до промяна в цялата система". В този дух, практикуването на социални умения от даден вид допринася за общуването във всякакъв контекст! Защото се гради вътрешна увереност и умения за общуване, които надхвърлят конкретното приложение!

Важен е Човекът! Иначе методи много. Ако лечителят има силна енергия, идваща от свързаността му с безкрая, тогава методът е просто инструмент! За мен прана терапията е едно много изчистено приложение на иначе мощни и сложни похвати! Като блясък в тъмнината е! На мен ми харесва. Например много пъти съм мислил за рейки обучение, но нещо винаги ме отблъскваше. Докато прана терапията, а зад това и енергията и подходът на основателя и резонират с мен! Може би всичко е лично. В бойните изкуства например се казва: няма слаби стилове, има недобри майстори! Та, всичко зависи от отделния човек - доколко успява да бъде проводник на ... Небето! Конкретният метод е просто систематизация - но ако я няма тази връзка, всичко става механично и слабо!

Действително, волята, ако е употребявана за борба и противопоставяне на естествената работа на подсъзнанието, за която говоря по-горе, единствено превръща тази работа в обсесивна! Колкото повече моралът се бори, контролира, отхвърля и изтласка естествените защитни мисли на подсъзнанието, толкова по-сигурно е нагнетяване на тревожност, която на свой ред препоражда все повече защитни мисли, но вече натрапчиво! Тоест, не борбената воля тук е решаваща при справянето, а правилното разбиране, подход и метод! Основният метод тук са подходящите поведенчески/нлп/ хипно визуализации, медитацията и съзерцанието! Специално при ОКР, а и при паническото р-во, хипохондрията, хистерията, генерализираната тревожност чисто когнитивните методи имат ограничено приложение, а още по-опосредствено психоаналитичните методи. Някои може да не са съгласни с мен, но говоря през опита си. И друг път и аз и Тодор сме споменавали за краткия и дългия път на процесиране на страха. Чисто разговорните методи, макар и да разширяват разбирането, влияят единствено на дългия път през префронталната кора. Не са за отричане, просто имат своето си по-индиректно място в психотерапевтичната работа!

А за България май няма инфо кога е следващият... Бих се включил!

Не съм чувал за такава. Аз си мисля да организирам такава, но в следващите доста месеци ще се движа често между София и Варна, което не ми позволява да поема такъв фиксиран ангажимент... Макар, че съм готов да водя такава група. Засега включвам елементи от тренинг за социални умения, за около 30 мин преди медитациите в групата си по "йога нидра".

1) Отиди на 6-12 сесии хипноза и непременно преди защитата също! Носи си записващо устройство и слушай сесиите ежедневно и между посещенията при терапевта! 2) Намери и се запиши на група за тренинг на социални умения. 3) Запиши се на група по реторика 4) Нарочно общувай все повече, посрещай страха си от излагане и отхвърляне с желание, предизвиквай го умишлено с настройката придобита от сесиите по хипноза! Можеш да си купиш книгата на Пол Макена "Желязна самоувереност" - в нея има диск с хипноза. Или да слушаш 11-ти запис от този сайт (и да следиш за още записи за самоувереност - ще има в скоро време). Но живите сесии са по-добрият вариант! В групата за тренинг на социални умения, която евентуално ще намериш и ще се запишеш, ще учиш как да: гледаш в очите, да отправяш молба и да се заявяваш, да отказваш, да даваш комплименти спокойно и чаровно, да приемаш комплименти правилно, да работиш с гласа си пред хората от групата, да издържаш на напрежението при общуване и да го превърнеш в радост... Ще получаваш домашни за правене, които също ще предизвикват страха ти и ще го стапят и превръщат в смелост и самоувереност! Това е накратко! Много може да се каже, но горните насоки са есенцията! Вярно е, че са само насоки и не се разпростирам детайлно, но са ценни и ядрени насоки, които ако следваш, след само шест месеца до година ще си един много самоуверен човек!

[quote name='5Я' timestamp='1314560273' post='151770'] Може и да не е най-правилната тема за моя въпрос,но ми се иска да го задам тук ,защото касае различните степени на "потъване " навътре при хипноза и медитация,а по-горе виждам ,че споменавате трансовете.Та така ,днес ми се случи нещо по-необичайно .Първо дишах хаотично 5-10 минутки и след това правих водена медитация (аудио файл).Спомням си началото -чувах думите на водещия може би 5 мин ,после започнаха картини ,помня и тях и после следват около 20 минути ,в които напълно ме НЯМА.Просто не помня нищо все едно спя. Един или два пъти за секунда се сепнах ,отворих очи (някакъв телефон иззвъня) ,след което за броени секунди преминах през съзерцание и тишина отново по-дълбоко и така до края ,когато помня ,че чух гласа на водещия който точно приключваше медитацията.Помислих си,че съм заспала,но усещането изобщо не беше същото след това се чувствах все едно съм се гмуркала,някак тотално от друг свят. Ако е било сън ,тогава случайно ли съм се събудила точно когато водещия подканваше да дишам дълбоко и да отворя бавно очи и броеше от 1 до 10? И до каква степен думите ,които не помня са влезли в подсъзнанието ми?В тази медитация те подканват да визуализираш разни неща,а както казах 20 минути не помня какво е било...дали съм го правила? По принцип когато медитирам сама ,особено след дишане в началото често ми се случва да "изчезвам" след период на съзерцание ,в който осъзнавам в тишина всичко наоколо,но са по-кратки моментите и когато няма кой да ми говори спонтанно се връщам в съзерцанието,което трябва да е алфа ,нали така.Къде са границите на потъването ,кога е сън и кога дълбок транс?При по-дълбоките нива ,какви са предимствата ,ако има водещ ,а ако го правим сами? Не, не е било сън! Дишането индуцира лек транс, лека хипноза. След това си минала през средно дълбоката хипноза (хипотаксия), в която е характерна много ярка и наситена визуализация и относителна независимост на съзнанието от тялото. После съзнанието ти е изключило, а подсъзнанието ти е следвало водещия! Влязла си в дълбока хипноза, сомнолентност. Това говори, че имаш чудесни способности за себепознание и проникване навътре в безкрая на душата си! Ето за нивата в хипнозата и медитацията: - Пратяхара, оттегляне на сетивата = сомнолентност, лека хипноза - в това състояние субективното преживяване е за натежаване на тялото и относителното му "изчезване". В същото време съзнанието (работната памет) става все по-леко и сякаш независимо от външните сетивни дразнители: звуци, допир, дори и болезнен такъв и т.н. - Дхарана, фокусиране = хипотаксия, средно дълбока хипноза - в това състояние тялото сякаш напълно изчезва, а съзнанието само по себе си става център, поле за преживяванията. Фокусирането, под ръководството на гласа на хипнотерапевта става еднонасочено, моноидеистично. Самосъзнанието (метакогницията, както се нарича в когнитивната наука) става пълновластен господар и център на свободната воля. Визуализацията става наситена, ярка и жива. - Дхияна, съзерцание (майндфулнес, както е наричана в когнитивната терапия) = дълбока хипноза - това е състояние, което се учи! В него просто си! Едно блажено пребиваване в по-дълбок досег до духовната си същност, с утихнал ум и наситена с блаженство, самоувереност и сигурност тишина! Жива тишина, която те ресвързва със самия теб, с висшето ти Аз, а оттам и с пулса на Вселената. Едно сърдечно безмълвие (както е наричано в християнската медитативна школа исихая), в което ясно осъзнаваш единството си с всичко и всеки, невъзможността за самота и принадлежността си към организма на космическия живот! Едно състояние на масирано паралелно процесиране на информацията, безусилно интуиране и щастие. Това, че си изключила съзнанието си няма нищо лошо - подсъзнанието ти прекрасно помни всичко от визуализацията и психиката ти се ползва с пълна сила от нея! С течение на времето обаче вместо изключване на съзнанието, ще се получи разширяването му и будното му проникване навътре! Просто продължавай с практиката! Успехи!

Аналогии и психоневрална идентичност между хипнозата, раджа йога (четирите "горни" стъпала от осморната йога), медитацията в будизма и др.: ето тук (на руски)

Един приятел участва във Випасана ритрийта. Като приключат, ще питам как е минало, вкусна ли е шунята и какво става на Алфа Центавър :) !

Всички сме виждали огромните и безумно скъпи "вятърни мелници" - електрогенератори! Технологията им е наистина добра и напълно екологична. Но са просто ултра скъпи - може би нарочно, за да продължи черпенето на газ, нефт, въглища и какво ли не от майката земя, сякаш е бездънна, а ние имаме право да я смучем до безкрай... Е, нямаме, освен в тясното съзнание на световните псевдолидери. Лидери по пари, но не и по съзнание! Ето как се прави собствен вятърен електрогенератор (клик)! Аз чак съжалих, че съм толкова дяснохемисферно фиксиран и далеч от механиката! Макар че, при една добра домашна работилница (дори и гаражна, съвсем обикновена), всеки може да си направи това! Успехи!

Привет отново! Аз не познавам добър и успешен психолог и/или психотерапевт, който да не е минал през много лична работа със себе си! Повечето от хората, които започват да учат психология, го правят, защото нещо в собствената им психика не им дава мира... А и какъв психолог е този, който не е чувствителен?! Така че - споко, напълно в рамките на изискванията за учене на психология си! Ако наистина това искаш, не се колебай! Докато учиш за бакалавър, ще имаш време да решаваш дали наистина искаш с това да се занимаваш и дали да продължиш с магистратура в психологията или в друго направление! Успехи!

Нещо не се отваря - пише "този видеоклип е частен"...

Здравей! Радвам се, че си се замислила над въпросите за живота и смъртта! Тези разсъждения разширяват кръгозора и дават една много по-обхватна визия за живота като цяло! Да, смърт няма! Има преход, през който Човекът, живеещ дотогава през временната си "лодка" - тяло, преминава в различни измерения на Живота! Това е дълга тема - вече си се замислила над това и в съзнанието ти има отворен "файл" за подобна мисловна насока. Затова вместо да отбягваш мисленето за това, по-добрият вариант е да придобиеш правилна представа за смъртта и живота или по-скоро за илюзиите ни за смъртта и живота и липсата на смърт, такава каквато я разбираме обикновено. Примерно можеш да прочетеш книгата "Пътят на душите". Относно мислите ти от рода на "Нека да умре" - нужно е осъзнаеш механизма на работа на подсъзнанието си, което ражда тези мисли! Вече си прочела тук в другите теми, че това са абсолютно нормални защитни мисли, че те се проявяват само към хора, които обичаме, които ценим и уважаваме! Всъщност, преведени от езика на подсъзнанието, тези мисли означават "Обичам този човек, мисля му най-доброто, искам да му е добре, да е жив, здрав и щастлив...! " Подсъзнанието работи наобратно, на огледален принцип. Това е нормалният му език. Когато си се разтревожила за въпросите около смъртта, тревожността ти, съчетана с обичта ти към близките и приятелите ти, е породила тези абсолютно нормални мисли! Просто това е начинът на подсъзнанието ти да изрази обичта и грижата си към тях. Сега задачата ти е да се отърсиш от моралната си цензура спрямо тези мисли, да спреш битката си с тях, да се научиш да ги наблюдаваш спокойно и с приемане когато идват, да им се радваш, да се отпускаш телесно и емоционално, когато се появят! Да им се усмихваш релаксирано и спокойно, с приемане и доволство! Защото това, че ги имаш, показва, че обичаш хората към които ги имаш - което е чудесно! Осъзнай и разбери работата на ума си. Подсъзнанието ти се състои от древни мозъчни структури, които са същите дори при животните. Подсъзнанието има предимно защитна функция и раждайки подобни мисли за друг или за нас самите, това е неговият начин да защити, да каже "искам той/тя/аз да живее, да е добре и щастлив!". Разбери, че това, че имаш тези мисли, единствено говори добре за теб - показва, че си добро и пълно с обич същество, което го е грижа за близките му! Идването на такива мисли автоматично изключва реалното ти желание да им се случи нещо лошо - напротив, те са силен показател за силното ти желание хората, към които се раждат мислите, да им е добре и да бъдат радостни и здрави! Поздравявам те за това, че си добър и стойностен човек, с толкова много обич и доброжелателност в душата си! Като начин за намаляване на тревожността ти, започни активен спорт - той изгаря тревожността и ражда щастие и радост, макар и по един телесен начин! Всичко, което става в теб, е напълно нормално! Ти си напълно нормална и чудесен човек! Би могла да прослушаш тези записи на медитации- прослушай всичките, а след това можеш да се спреш на тези, които някакси повече ти допадат от другите! В някои от тях се медитира върху смъртта и живота, преходността и вечността. Техниките ползвани в тях са както древни и силни медитативни подходи от будизма, индуизма, така и съвременни похвати от психотерапията, нлп, хипнозата и др. Поддържай връзка с нас тук какво се случва с теб! Ако имаш нужда от помощ -виртуална или face to face, с теб сме!

Писането неразбираемо в скайп едва ли може да служи като критерий за каквото и да е. Възможно е в тези моменти просто да се замисля, да отвлича вниманието си и да пише с малка част от него, разчитайки на недотам добрия автоматизъм за боравене с клавиатурата... Възможно е да има елементи от гранично и ананкастно поведение, но нека не катастрофизираме. В поведението на познатата ви явно има известна емоционална лабилност, агресия и автоагресия, които са дълбоко свързани с неотработени в нея конфликти в емоционалната и връзка с родителите и близките. Това, което аз мога да ви препоръчам в случая, е меко да я насочите към психодинамично (психоаналитично) ориентирана психотерапия, провеждана веднъж или два пъти седмично в продължение поне на година. След това и по-директните подходи като когнитивно-поведенческа, нлп терпия, фокус в решения и хипноза могат да и помогнат много - но това, което виждам и чувствам, че е подходящо за личността и сега, е аналитично насочената работа! Добре е терапевтът, на който тя се спре, да умее да ползва всички тези методи! Относно лекарствата - няма нищо лошо във временната и ограничена, само при нужда употреба на транквилант примерно. Но това, което в дългосрочен план ще и помогне да подобри емоционалната си стабилност, е именно психотерапията! Така че, подхвърлете и примерно, че вие самия ходите или сте ходил, или че е толкова приятно понякога да бъдеш разбирана без каквото и да е осъждане и т.н. Споменете, че психотерапията е напълно конфиденциална, а в България и евтина...

Никога съм нямал страх от Бога! Пет пари не давам за наказания и карми и прочее. Защото обичам Бога! Защото чувствам Вселената като най-добър приятел. Знам, че съм малка прашинка, но съставът на тази прашинка е идентичен с този на Космоса. Страхът от Бога е на мястото си, докато човек е в противоречие с Бога в себе си! А на едно същностно ниво, самият Човек е Бог!