Орлин Баев

Там, където свършва йога, започва тантра... Разбира се, тук "йога" се разбира не като крайно сливане, а като пътя който евентуално води до това сливане със ... Себе си! И въобще не само тези двете системи са важни, но принципите, за които става дума! Единият принцип се бори, отхвърля, разделя нещата на чисти и мръсни, добри и лоши. Другият принцип вижда нещата отвисоко, от позицията на прегръщане и обемане на двоичността, на принципа на преобразуването и трансформацията! ...

Просто си по-тревожна социално, при общуване. Разбирам те твърде добре. Аз самия съм бил в такива преживявания, доста време и с много силни външни реални фактори, които да захранват ставащото. Искам да ти кажа, че изход има! Спокойствието и смелостта идват, когато провокираш страховете си! Когато започнеш да ги посрещаш всеки ден и все по-често и за по-дълго, като през това време практикуваш известна работа с ума си, с мисленето си! Страхът ти се намира между мислите ти от една страна и между тялото и поведението ти от друга! Когато започнеш да го посрещаш нарочно в реални ситуации и промениш мислите си за него и телесната си реакция, той започва да се топи и променя в смелост! Сама отнема доста време! С психотерапевт и активно посещение на групи, в които се общува, промяната се случва далеч по-бързо!

Здравей! С господина наистина сте били като рак и щука - трудна комбинация... Това, което обаче той е направил за теб, е че те е хвърлил в пряк допир с неидеалния и реален емоционален свят на общуването! Нещо в теб иска дълбоки, обгрижващи, приемащи те и даващи ти сигурност взаимоотношения, които да задоволят характера ти. Но този именно характер, който търси едни доста чисти и преплетени отношения, ражда и несигурността и нерешителността ти, които пък компенсираш с желанието си за отговорност, ред и т.н. Бившият ти приятел е разтърсил характера ти. Това е от една страна болезнено, но от друга, ценно! Зависи как сега ще смелиш станалото в психичния си 'стомах"! Не можеш да забравиш станалото! Можеш да промениш емоционалното си отношение към него! Животът понякога ни среща с хора, общуването с които цели да ни промени, да ни направи в крайна сметка по-стабилни и щастливи! Твоят прекомерно чувствителен, раним и идеалистичен характер може да бъде щастлив само при много защитени емоционално условия - а това в реалния живот е почти невъзможно! Животът е шарен, хората също! Приятелят ти не е бил лош човек, просто произлиза от много различно от твоето родителско семейство - пробвай да го разбереш и простиш! Вместо да бягаш от спомените като от нещо мръсно, бъди съзнателно в допир с тях, като релаксираш тялото си, дишаш бавно и отпуснато и си позволиш да приемеш различието, несъвършенството, нещата каквито са! Дори вземи нещо, което той е държал или нещо негово, отпусни се и си кажи: "Приемам и прощавам - така раста и ставам по-силна и спокойна!" Позволи си да се "окаляш" малко и приеми тази "кал" - тя е чудесна психична тор за твоя по-здраво стъпил на земята и по-стабилен характер! Би могла и да отидеш за 1-3 срещи при психотерапевт, който освен разговор ползва и хипнотерапия! Като цяло характерът ти има нужда от известно приземяване, спокойна връзка с несъвършенството на света, трудности и с все по-голяма лекота преодоляването им, постепенно нарастващ допир до нормалния стрес при общуване с различни характери !

Всичко, което сте правили, е чудесно! Сега продължаваш ли да осъзнаваш автоматичните си мисли и да работиш с тях, вече на мига и на място, наум?! Как точно работиш с мислите - дай ми последователните стъпки, които ти е дала терапевтката ти - осъзнаваш ли степента на чувството и когнитивните изкривявания в мислите? А с по-дълбокото ниво на когнитивното реструктуриране - падащата стрела и работата с базовите вярвания работиш ли вече наум и директно в ситуацията, провокираща напрежение? А поведенчески експерименти по провокиране на психиката ти и постепенната и промяна?

Съгласен съм, че в оптималния случай и мъжът е добре да осъзнае психиката и поведението си! Най-добрият вариант биха били няколко сесии семейна терапия! Ако мъжът има съзнанието и смелостта обаче да погледне навътре в себе си! Във всеки случай, целта на Душа не би трябвало да е непременно задържане на мъжа и неговата вярност, а собствената и самостойност, смелост, щастие и радостен чар! Тогава мъжът до нея би направил всичко за нея, но това вече не би било решаващо за щастието и!

На 99% съм сигурен, че мъжът ти ти е верен. Точно защото флиртува. За да онагледя мъжката психика и ставащото, ще ползвам тази бг метафора: куче, което лае, не хапе. Да, нещо в него иска разнообразие - това е нагонът му. Но засега ти е верен! Това, че дава комплименти на непознати жени в никакъв случай не значи, че си мисли за теб по начина, по който ти заключаваш - няма такова нещо! Означава обаче, че търси преживявания, новост, че във връзката ви липсва страст, емоция, флирт. Ти си права да търсиш повече от вниманието му! Но може би начинът да го получиш не е цупене или преки изисквания, а по-скоро едно усъвършенствано умение за съблазняване! Умение да "влизаш под кожата му", да подпалваш този нагон, който той сега насочва другаде - засега със сигурност само виртуално! Външната страна на съблазняването е сравнително лесна - страстен секс, повече, по-често и по-продължителен секс, дрехи, постоянно поддържан добър аромат на тялото и интимните части. Новости в секса - неща, които досега не си си и помисляла в секса, но които примерно друга би му дала. Защото сексуалният драйв на мъжа иска в леглото си жена без каквито и да е задръжки. Друга част от външното съблазняване са дрехите, бельото, епилацията, Всичко това е богато поле за развитие. Един секс дори, ако стига до дъното на мъжкия нагон, може да държи мъжа дълбоко привързан към жената. А според качеството си, ако обхваща всички нива на съществата ви, и дълбоко влюбен (виж за свещената сексуалност в интернет). Външното съблазняване е естествена част от качествата на успешното общуване на всякакви нива, включително в семейството. Включва и поглед и походка и език на тялото и т.н. По-дълбоко и истинско е обаче вътрешното съблазняване - а то е да имаш ЧАР ! Да си чародейка в живота си! Ингредиентите на чара са: мощна и независима от поведението и реакциите на другия вяра в себе си, вътрешна самостойност и сигурност в себе си, във възможностите си, естественост, приемане на себе си, дори на минусите си, които тогава се превръщат в плюсове, щастие идващо отвътре, което е сравнително независимо, но и умение за отстояване на това щастие при общуване, безусловна обич към себе си, силна енергия и сексуалност, която струи при всеки поглед, жест, дума, познаване на себе си и опит в себетрансформацията, хармония... Повечето от изброените качества определено не включват мазохистично поведение като зарязване на приятелите и липса на личен живот, интереси и цели! Ако го ревнуваш и се цупиш прекалено дълго, това е най-сигурният начин да дадеш мощни команди на подсъзнанието му наистина да ти изневери! Засега изневярата е само в главата ти! Не казвам, че той няма нужда от работа по себе си! Но ти питаш, на теб отговарям!

Наскоро открих едно магазинче на ул "Витошка" - продават италианския шоколад и сладолед Венки (Venchi). На пресечката между "Витошка" и "Солунска" е. Шоколадът е наистина различен - нищо общо с Милка или не дай си боже, талаш като Своге. А сладоледът - просто разкош! Ако сравня такъв сладолед например с разпространения Рафи, е като разликата между Бентли и Запорожец... А цената е почти същата! От шоколадите обичам черния 70-90% Lindt, a сега и Venchi, също тъмен шоколад. Радостта от храненето също може да бъде духовно преживяване. Както и всяка друга радост в този живот. Така или иначе ядем всеки ден - поне нека е от душа!

Напълно споделям това мнение! С малка добавка на това, че някои практици вероятно имат някои надхвърлящи ординарната сетивност способности! И да, ако се изключат натрупванията от предубеждения и социални сугестии около думичката шаман, ако се постави той в обикновена стая с обикновени дънки, остават принципите на внушението, работата с транс чрез дишане, глас, движение... И тук вече преплитането с това, което в съвремието се нарича психотерапия, става голямо! Особено с хипнотерапията, НЛП, психотелесната, трансперсоналната, биоенергийните терапии, духовно насочените терапии и т.н.

Чак ми е странно, че тези, които са ви преподавали, дори не са ви споменали за когнитивната школа на Джефри Йънг. Това е "Схема фокусирана когнитивна терапия", която е една много добра амалгама между аналитичната и класическата когнитивна терапия. Домейните на Джефри също така имат преки аналогии с петте характера от психотелесната (неорайхианска) терапия и когато психиката се погледне и през двете школи, много неща се изясняват. Въобще, ти самата знаеш, няма школи! Има психотерапевти! Аз също виждам в теб една сплав между мазохистичния и оралния характер, а като външна маска на изява, ригиден. Но само като маска, като опити за защита и представяне пред света и другите. Дълбоко в теб една емоционална зависимост от другия, желание за дълбоки и силно преплетени и слети до размиване на идентичността емоционални отношения. Несамостойност, в която живее едно идеалистично и доста детско очакване за радостно и захранващо те сливане с другия. Тъй като това сливане в реалния живот и отношения рядко се случва, несъзнаваното ти реагира с опити за нагаждащо подчинение - а така се жертва мазохистично и всъщност самопотъпква и губи себе си. Това невротизира! Трупа се напрежение, трупат се потиснатата и неизразходена навън психична енергия, раждат се страхове и вярвания за неразбиране, отхвърляне, неприемане, провал, самота... Всъщност хората наоколо са просто хора - не са идеални, както би ти се искало, но са обикновени хора. А реакцията им към теб всъщност е диктувана от проекцията ти на подчинение и нагаждане на несъзнаваното ти в тяхното несъзнавано, с която те се идентифицират автоматично и също несъзнавано започват да се държат с теб наистина все по-неглижиращо. Разбираш ли, сякаш несъзнаваното на другите те вижда преклонила глава, с поглед надолу и подчинено махаща с опашка - сякаш им даваш сигнали, че територията на емоциите ти е тяхна и въобще без да се съобразяват с наличното в нея, могат да си я препикават както си искат... Надявам се с тази спонтанна метафора да става ясно... И колкото повече се губиш автоматично сапопотъпквайки и мазохистично жертвайки се, уж като опит на несъзнаваното ти за приемане и любяща близост с другите, толкова повече се случва пренебрегване, емоционално отхвърляне и неглижираща автентичната ти личност емоционална дистанция. Донякъде като твое лично възприятие на ставащото, но на принципа на самоизпълняващото се пророчество и като реалност. Анализът е добро начало и ясното осъзнаване е нужно, за да се случва изкореняването на психичните комплекси при разкопана до корените им почва. Но, както много на място питаш, истинският въпрос оттам насетне е КАК да се променят нещата, КАК да се отсекат корените на комплексите или КАК да се присади към дивото дръвче на маладаптивното, но пълно със силни сокове поведение благородното дръвче на здравото и даващо плодове на щастие поведение?! Но, вероятно на терапията ти сте говорили много за това КАК да се променят нещата - на какви методи те научи терапевтката ти?

Телесната ти симптоматика и поведението ти силно ми напомнят за две вече почти излезли от употреба като терминология състояния: психастения и неврастения. За психастенията е характерна интравертната откъснатост от живота, желанието за компенсация с ред и подреденост, лесната "загуба" на собствената самостойност при общуването с по-силни или просто различни характери. При неврастенията често има болки в някои вътрешни органи и или повишена външна възбудимост или както при теб, автоагресивно "гълтане" на импулсите си при общуване навътре. Определенията обаче имат значение само доколкото изясняват случващото се и подпомагат процеса на справяне, на промяна. Това не са диагнози - те вече и не съществуват официално в диагностичните наръчници - просто са осветляващи случващото се в теб термини. Възможно е и да бъркам с тях, не съм безгрешен! Но и не това е важното, а КАК да излезеш от ставащото! Ти си ходила на психотерапия, обучена си за психотерапевт, анализирала си детството си, характера си, знаеш добре за връзките между характерите и поведението на родителите ти и психиката си. Тъй като сме колеги - в кои от домейните на Джефри Йънг виждаш психиката си? Надявам се диалогът ни тук да ти бъде полезен! Аз от все сърце се надявам със скромните си познания и умения да мога да ти помогна! Та, отговори ми на горния въпрос. Или опиши ставащото в теб през друга призма, каквато ти решиш - това, до което сте стигнали в психотерапията и ти самата мислиш. В писмото ти се виждат главните ти психични движения, но ми се иска да чуя теб! Хубав ден засега! Орлин

Десита ти дава много добри съвети - съвсем в духа на един фокусиран в решения подход са! В писмото ти става ясно, че досега си била силно фокусирана в т.н. в психотерапията вторични способности - постижение, успяване външно, ред и т.н. Когато обаче характерът пречупва реалността през постиженията, страдат първичните способности - за любов, радост, сексуалност, общуване, сърдечност... Просто е нужно да намериш баланса на везните между двете. Не е лошо това, че си учила много и можеш да се фокусираш в цел и я следваш. Но така любовта на сърцето и щастието, което идва от там, се блокират. Може би сега би могла да се насочиш към неща, които ти носят щастие, удоволствие, радост. Ако сега ти е трудно да намериш такива, спомни си преди време какви са били те и започни да ги правиш, дори и в началото да е с леко усилие. Осъзнай, че животът е пред теб и че всичко е на мястото си всъщност. Добра идея според мен е да се видиш с психотерапевт няколко пъти. За да видиш какво стои зад външната ти защитна компенсация на песимизма, свръхконтрола и немалките ти изисквания от себе си и живота ти. За да си разрешиш да бъдеш по-мека и блага със себе си, да осъзнаеш, че щастието в този живот е изобилно и да смекчиш бронята на стремежа си към постижения и се научиш да се радваш на мига повечко! Тогава и ще посрещнеш страховете си зад това и те ще се стопят, изложени на слънцето на радостта ти - радост, идваща от сърцето ти! Ако искаш, разкажи за детството си, за възпитанието си, за изискванията на родителите ти към теб, за характерите им, кой е доминиращият от тях и в кои области, какви са били взаимоотношенията им докато си расла, как се отнасяха към околния свят, имаха ли приятели, идваха ли ви гости, вие ходихте ли на гости често, какво е отношението им към постиженията, към секса, каква е културата им, какво се чете и гледа във вас - просто разкажи за нормалните неща от детството си ако желаеш. Така можем да сглобим по-пълно пъзела на характера ти! Когато осъзнаваш добре ума си, тогава можеш и съзнателно да започнеш промяната му! Хубав ден!

Ето в това е ключът - да обикнеш страха! Това отношение на обич към страха се нарича още смелост! Тези ти мисли ме радват, защото говорят, че осъзнаваш какво външните ти симптоми задоволяват всъщност в теб. Задоволяват това наранено и непораснало емоционално дете в теб, на което така му отърва, по-лесно му е да се извини и избяга от трудностите и нормалните отговорности. Хубавата новина е, че си интелигентна, осъзнаваш психичните си процеси и явно си готова да започнеш ценния процес по промяна! Просто като човек искам да ти кажа, че те разбирам напълно - аз самия дълги години извинявах непоемането на отговорност със заекването си, зад което стояха много подобни на твоите психични наличности. Също като теб имах стотици паник атаки и т.н. От много вече години съм извън това - ти също можеш да го направиш! Имаш капацитета за такава промяна - чувствам го в теб! Просто продължи психотерапията си - при опитен и ефективен психотерапевт! Ще се научиш да си позволяваш да грешиш, да се проваляш дори - и точно тогава ще грешиш по-малко, защото ще бъдеш повече Себе си! Ще се научиш да ти е все тая какво ще кажат хората за теб - защото вярата ти в себе си ще зависи единствено от източника и - от Духа ти! А относно паник атаките ти - те са първото, с което ще се научиш да се сприятелиш и дори да искаш появяването им с охота и готовност - защото ще се научиш да ги харесваш, да те зареждат, вместо да се плашиш от тях. Тогава именно и те ще се стопят в нищото! За страха ти от смъртта - доколкото приемеш смъртта и си готова във всеки един миг за нея, дотолкова си готова във всеки един миг да живееш живота си на сто процента! Това не значи да се стремиш към смъртта - божа работа е колко живеем и кога си отиваме от този кратък сън-училище, наречен живот! Означава, че можеш повечко да се довериш на нещата, каквито са, да осъзнаеш преходността, да я приемеш и да съзреш вечността в нея! Вечността, която всъщност си ти - духът ти! Тогава страх от смъртта няма! Това усмихнато момиче е в теб - просто е нужно да се научи да си вярва повечко! А това, което спира вярата му, са облаците на страховете от хората, от провал, както и компенсаторната реакция на свръхконтрол и самоналагане. Когато се научиш да освободиш его контрола си, цялостната ти личност, Душата ти ще се сблъска със страховете ти и ще ги неутрализира и превърне в радостна смелост! А за дълбинната ти красота - за да я видят хората, трябва да разчистиш преградите между нея и тях - тези комплекси в теб. Тогава ти няма и да чакаш да получиш оценката на другите, въпреки че ще ти я дават постоянно - защото вече ще имаш високата оценка на душата си! Накратко - запиши се на аеробиката, за която говориш и продължи с психотерапията! Но потърси ефективен и истински способен да те раздвижи и тласне промяната ти психотерапевт!

Още съм под впечатленията си от конференцията... Мога да кажа, че подобен резонанс на естеството ми с предлаганите семинари, възгледи на лекторите и подходи съм имал само на още една конференция - тази по хипнотерапия. Имаше над 60 лектора от цял свят. Над всичко друго - когато говореха лекторите, сякаш аз бих казал същото - и по думи, но преди всичко по сърце имах много силен синхрон с хората и цялостното излъчване на създаденото ментално-емоционално пространство. Просто се чувствах в свои води - изцяло! Повечето от лекторите бяха психотерапевти - лекари или психолози. Присъствието беше изключително - сякаш 150 вълшебници, бели магове се бяха събрали, за да обменят опит за работата си с човешкото съзнание. Направи ми впечатление изключително високата и интегрална визия на водещите - способността им да виждат скритото и общите корени зад външните рамки на духовните учения по света. Това и е ценното на трансперсоналната и интегрална психология (ТПП) - от една страна си е психология и стъпва на фундамента на научните разбирания. От друга страна ТПП черпи вдъхновението си от духовните традиции - бяло братство,индуизъм, будизъм, йога индийска, китайска, християнска, шаманизъм индиански и сибирски и т.н. Повечето водещи бяха PhD по психология, а имаше и професори... Но всички бяха преди всичко Хора, Човеци, с голямо "Ч". Един голям минус за мен беше, че следобедните уъркшопи се провеждаха в блокове по 7 - който и да избереш, пропускаш другите 6... Но и това компенсирахме като си споделяхме след това. За разлика от други психологически конференции, където едно его се блъска в друго его , тук духът беше на пълно приемане, равенство и общуване зад думите, от сърце в сърце. Едно недуално вътрешно единство, което се чувстваше, сякаш бяхме малки клетки от едно по-голямо цяло! Аз отдавна се интересувам от шаманизъм, харесва ми директността и фокуса му в практиката. Сега осъзнах, че много от практиките на НЛП, телесно ориентираните терапии, хипнозата, дишането, биоенергийните терапии и т.н. са си чиста проба съвременен и свързан донякъде с духа на времето шаманизъм. И че, ако махнеш впечатляващата думичка "шаманизъм" и станалия клише образ на шамана с кожените дрехи и т.н., остават съвсем приложими похвати и методи! Силно присъствие имаше българската школа на бялото братство - Иво, Манол, Александър водеха паневритмия и лекции за нея... Бях на няколко уъркшопа: етерични мандали, кръгово дишане, гърлено шаманско дишане, шамански транс, контактна импровизация и танц. Най-силни преживявания имах при кръговото дишане - отново влязох в онова състояние, в което тялото остава напълно безчувствено и далечно, мозъкът спира, а самосъзнанието се рее над тялото. Преди това подсъзнанието излиза "на бял свят" и се чисти всичко, което е бил подпушено - смях, плач, гняв - докато настъпи блажено спокойствие! На уъркшопа на Катя Сказка по гърлено шаманско дишане сякаш се пренесох някъде в сибирските степи с барабан в ръка, край шаманския огън... Това е специфично със звук дишане, съчетано с ритмично движение, под съпровода на шамански барабан и музика. Мадлен с този танц с превързани очи на очите под музикален съпровод също ме преведе от тъгата и гнева към свободата, радостта и нежността! Много приятно впечатлен останах от добрата организация, за което благодаря на Мариян, Елена и всички доброволци! Благодаря за всичко - тази конференция завинаги ще живее в сърцето ми!

Това могат да кажат със сигурност лекарите, които практикуват уринотерапия с пациентите си. Според моето непрофесионално мнение в такъв случай едва ли уринотерапията е която има отношение към лекуването, а може би и може да навреди...

Погледни личността на майка си и виж подсъзнанието си, чувствата си: страховете от мнението на хората, от отхвърляне, от провал, от нараняване, пасивно-агресивно поведение и т.н.. Виж баща си и погледни към външния си морал и начин на справяне: опитите ти за налагане над собствените ти чувства. Виж и караниците между тях, налагането на баща ти със сила и отричане и страховата и напрегната реакция на майка си - а сега виж преживяванията си по време на п.а. и въобще при повишена тревожност...! Сега ти твориш съдбата си. Когато добре осъзнаеш движенията в ума си от позицията на спокоен наблюдател, тогава можеш да ги промениш - няма нужда от вина или обвиняване, а от здрав разум и здрави усилия! Умът ни е гъвкав и промяната се случва бързо при добра и искрена мотивация! Психиката може да се погледне през много призми. Понеже горе я виждаме през ранните години, нека продължим тази аналогия. Как мислиш, налагането и боят на баща ти над майка ти подходящо поведение ли са били? А твоето собствено самоналагане над страховете ти и опитите ти за силовото им подчинение чрез отхвърлянето, отричането и гоненето им, чрез опитите ти за смачкването им с хапчета подходящо поведение ли е? Дали майка ти ставаше много щастлива след шамарите на баща ти и липсата му на разбиране и обич, от които е имала нужда? А дали собствените ти чувства, включително и страха се радват, когато ги "шамаросваш" с отношението си на отричане и ненавист към тях? Дали напрежението и плачът на майка ти след скандалите, както и цупенето и след това доста време са показател за щастие? А дали твоите п.а. и тревожност, идващи в резултат на налагането ти над чувствата ти, са щастие? Дали сестра ти, която на някакво ниво в психиката си си приемала автоматично за част от себе си, се е чувствала много радостна, когато вместо приемането и уважението ти, е получавала срама и дистантното ти отхвърляне (страха от мнението и отхвърлянето на другите)?! Дали чувствата ти са радостни, когато се фиксираш във външната си красота, а отхвърляш цялостта на естествените си емоции, страхувайки се от отхвърлянето на другите и искайки да се представиш пефектно при общуването си?! Помисли над тези аналогии! В следващата седмица може и да нямам достъп до интернет - но помисли и пиши. Ще отговоря с радост когато мога! Желая ти щастие от все сърце!

Последния уикенд се зарадвах да се видя "случайно" с двама участници на портала: Лекота и Божидар Зимников. Беше на едно обучение по бахова цветотерапия - да се бяхме уговаряли, нямаше да е същото. Сякаш съдбата ни постави на едно място!

Непременно продължи с психотерапията си! Може би си чела обаче, че тя, практикувана на фона на антидепресанти, се проточва два пъти по-дълго и евентуално е нужно да се поднови след спирането им! Защото мозъкът ти автоматично "се обляга" на химията, а мотивацията ти за прилагане методите на психотерапията активно и фокусирано спада. Целта на терапията ти не би трябвало да няма страх, а да се научиш как да прихващаш страха си и го превръщаш в смелост! В добър и приятелски мотиватор, който винаги е добре дошъл! Зад това разбира се, стоят и по-цялостните ти психични наличности, характерови особености и движения, водещи до външната страхова симптоматика! Моля те, опиши детството си, възпитанието си, характерите на родителите си, изискванията им към теб, кой е доминиращият от двамата, отношението им помежду им, към света - преди всичко когато си била мъничка, 3-10 г.... Сподели и някои важни според теб неща в тийн годините си и до сега, като как общуваш с другите и т.н. Пробвай да се погледнеш отстрани и честно да кажеш няколко думи за характера си! Дотук спомена за вината и напрегнатото си общуване, които говорят доста, но сподели още мъничко по горните въпроси! Питам те тези неща, за да ти загатна за някои психични факти, на които да обърнеш внимание - но имай предвид, че в това пространство само даваме общи насоки, доколкото ни позволява формата на общуване чрез писма, а не в жив чат или лице в лице. Още преди да си отговорила иска да ти кажа, че случващото се в теб не цели да те блокира или лишава от качеството на живота ти - промени тази гледна точка, моля те! Тревожността ти идва точно на мястото си и в нужното за теб време - за да усвоиш ценните и уроци по самоувереност, себезаявяване, самостойност, независимост от мнението, приемането или отхвърлянето на другите! С нетърпение и искрено желание за случване на щастието ти очаквам отговора ти! Орлин

Осъзнава, че в най-обикновеното е най-великото. Че всеки приеман от малкия ум за обикновен житейски факт, всъщност е Чудо. И че няма чудеса, защото всичко е Чудо!

Божидаре, благодаря ти за тези красиви и много истински разсъждения!

Това не е ли малко черногледо казано? Може да си богат на идеи, на вдъхновение, на любов и светлина и д аможеш да конкретизираш идеите си в този свят, какъвто е той. Тогава вътрешното богатство се материализира до външното - и това е цялостност и доброто положение на нещата, според мен. Такъв богат човек не експлоатира. Той дарява заетост, предлага професионално развитие и финансово обезпечение на служителите си. Може да има добрина в богатството и резонанс с хармонията на Живота! това е богато мислене! Сега, че далеч не всички богати отвън хора са богати и отвътре, е очевиден факт - дори по-често е обратното. Но може и иначе...

Сама няма да стигнеш до никъде с анализирането, само ще се объркаш. В психотерапията, поне в действената, анализът е много бърз, структуриран и в никакъв случай самоцелен! Върши работа единствено за изясняване корените на наличната в момента ти психика. И тези корени могат да бъдат проследени и без "копане" в ранните години - това е само един от възможните начини. В когнитивната терапия анализът наистина присъства - и през ранните години и през "тук и сега" - но за разлика о други модалности в терапията е светкавичен. Опитният терапевт за половин-една сесия разкрива нива в психиката, което в други терапевтични модалности отнема месеци... Но, пак казвам, това не се прави самоцелно, а се утилизира в процеса на справянето, при което погледът е насочен основно сега и напред! Има още нещо - характерът, който поражда обсесивно-компулсивно поведение, е склонен към анализиране и ако мислиш, че с анализ ще се справиш, то е все едно с бензин да гасиш огън... Да, има някои базисни вярвания зад поведението ти. Да, вероятно имат връзка с ранните ти години - но всичко това се вижда за сесия-две. Оттам насетне следват стъпки по промяна: при твоя проблем реално ефективни са поведенчески/ хипно/нлп/ медитативно похвати! Казвам го от вече над 4 годишния си опит и много, много случаи далеч по-тежки от твоя с окр. При това работя интегрално и не отричам другите методи - но в случаи като твоя по-скоро се учим да не мислим и съзерцаваме мига, отколкото да анализираме натрапчиво! Тук и изборът на подходяща терапевтична модалност и терапевт са важни - натрапчиво мислене и/или поведение не само че не се повлиява от аналитични терапевтични модалности, но дори се задълбочава! Повтарям, аз съм фен на анализа като цяло - но когато има нужда от отверка, гаечният ключ не върши работа. Това е метафора, само онагледявам... В предния си постинг те провокирах, за да осъзнаеш, че най-доброто, което можеш да направиш е да преминеш през няколко сесии с резултатен психотерапевт! Направи го!

Наистина си нямам представа защо малката личност на Орлин Баев буди такова внимание... Това, което наблюдавам в живота си и емоционалността си е, че от година на година ставам все по-щастлив. Все по-доволен съм от съдбата си, от заекването си ако щеш, от неуспехите и препятствията, които ми поставя живота като отражение на вътрешни противоречия. Просто се чувствам по-свободен отвътре, по-по-весел и непринуден. Казвам си го, защото го преживявам. Ако е рекъл Господ и съм жив, знам че ще ставам все по-щастлив и самостоен - знам го от малък. Просто живея все повече Себе си. Казват, че козирозите с годините стават отвътре все по-млади и ведри - наблюдавам го в себе си! Да, имам известна пожелателност в някои от отговорите си - но за никой не съм се замислял и бавил повече от две секунди и не са вземани на базата на знания, а на интуиция, както и с известно желание за постигане на параметрите на качествата по-пълно. Реално по-ниско ми е гъвкавостта в общуването, контактността, самопознанието, спонтанността. Самопознанието и на Джийзъс и Гаутама не вярвам да е на 100% - винаги има още. За контактността и общуването - имам какво да уча - интраверт съм и ми трябва дост аенергия за екстравертната контактност. Затова съм в клиничната практика, а не в бизнес консултирането примерно, което е типично екстравертно. За спонтанността също съм пожелал в мига на кликане да ми е по-висока. И сега е висока, но може да се иска още - самоконтролът се обажда доста... Та, реално вероятно съм някъде на 75% себеактуализация. Обаче расте - неумолимо и сигурно, както е сигурно, че утре слънцето ще изгрее! Бъдете щастливи!

Нещо такова... В лошия смисъл и негативно видяно, да. А позитивно е част от развитието на човека - стремеж, който евентуално постепенно се осъществява.

Това го казваш ти, не аз. И не става дума само за емпатия, нито пък искрената емпатия е лицемерие. За "право"(криво)славните канони не знам, далеч съм от познание за тях... Аз казвам, че тестът е прозрачен и може да се отговаря пожелателно и социално желателно. Но качествата, които се оценяват и презумпцията, че носят щастлив живот, това споделям напълно.

Тодор разбира се, знае какво говори! Умението за овладяване на релаксацията, постигане на алфа и тета мозъчни вълни съзнателно и работата с ума през това време е изключително силно умение. А методът на Хосе Силва е умишлено ултра опростен и макар и лишен от дълбочината на по-цялостните и сериозни подходи, за самостоятелна помощ е добър! Само бих искал да допълня, че и тези методи имат майсторство в овладяването, както и в ползването си. Например при едно по-майсторско приложение, освен чисто замазваща симптома работа, с медитация/ хипноза, които са в основата на споменатите методи, може да се работи и цялостно! Например да се засегнат и психични факти като тези, до които Катерина сама стигна, а и не само (защото има и още "закопани" такива)! Аз лично предпочитам дори хипнозата да ползвам не замазващо, а за по-цялостна психична промяна! Така работи примерно когнитивната хипнотерапия. Както и да е ...