Орлин Баев

Този клип ме докосна, Диди! Това мече живее в нас, тази пума също. Умилително е! А по отношението ни към външната природа си личи отношението ни към вътрешната ни Природа...!

За интроекта на майка ти говоря. За интернализирания и импринт в теб самата, който се проявява в собствения ти емоционален мазохизъм, самопотискане и самокритика. За стремежа към постоянно задоволяване на това вечно недоволно майчино гласче, което отдавна е част от собствената ти психика. Границата е в здравия стремеж, който допуска нормални грешки и се стреми към усвояване, учене и развитие, защото му е радостно да го прави, като израз на любовта на душата си към усвояваните умения, не и поради компенсация на страхове с напрегнати свръхусилия. По-скоро второто! Според психотелесната терапия агресията има три степени: 1) здраво себезаявяване, на мига и на място, с лекота и спокойствие, здрава мотивация и амбиция 2) Емоционален садизъм, свръхкритика към другите, болезнена агресия насочена навън и 3) Емоционален мазохизъм, пасивна автоагресия, "гълтане", самопотискане и излишна нездрава саможертва. В момента проявяваш естествения си агресивен нагон, който е част от фундаменталните драйвове на ума по този трети, насочен към самата себе си начин... Сигурен съм, че с подходяща помощ всичко би се променило! Не мисля, че медитацията и парадоксалното намерение могат да се разделят като методи! Поне моят опит говори за това. Парадоксалното намерение е стъпка към медитацията. То е смело посрещане и трансформиране на страховете чрез прегръщането и асимилирането им от смелата обич, идваща от сърцевината. Едва когато това е постигнато, имаме предпоставки за истинска медитация. Иначе самите опити за медитация се явяват изтласкване, избутване на страховете в несъзнаваното. Макар че такива опити могат да бъдат бъдат успешни за малко, в по-дългосрочен план страховете обсесивно спират реалното случване на по-дълбока медитация, тъй като изтласкани в несъзнавнаото са се угоили и се връщат през невротична симптоматика, мисли и тревожност. Да, от това идва, от желанието да си част от стадото, от неговия социален консенсус за "норма" и страха от менталната "полиция" на това обществено мнение. Искам да ти кажа нещо честно. Чувствам, че извън всякакви техники и насоки, методи и школи, това което би тласнало една стабилна и сигурна промяна в теб би била опората, емпатията и позитивния трансфер при терапията с добър и ефикасен терапевт! Това усещам за теб! Просто за твоята психика самостоятелното справяне сега би било доста по-трудно. Затова когато решиш би могла да потърсиш такъв от твоя град!

Абсолютно! Трансът е най-естествено състояние! Една хубава класическа или алфа музика води ума до транс. Или мощна драм н' бас... Има хора, които ако и да влизат в транс, нямат съзнателност в състоянието - затова и не го разбират. Други през по-голямата част от живота си са в транс - в допир до безкрая отвътре - съзнателно. Трансът е второто, сънуваното внимание... На конференцията следобяд имаше блокове от по седем семинара-уъркшопи. Единият следобяд се колебаех между три семинара - два по шаманизъм и единият по контактна импровизация, танц на Мадлен. Седя си там и се колебая като прекъсващ двигател на пернишки голф 2-ка... . Мадлен вика "слушай корема си, накъдето те поведе...". Останах на нейния семинар. Е, преживях по-дълбок транс и по-силни състояния примерно от на семинара на американския прехвален шаман от предишния ден. Със завързани очи танцувахме под ритъма на музиката. Няма трябва, няма правила. В началото сковано, после под повика на интуицията, свободно...

Да, присъствах, на конференцията. Гърленото дишане беше следното: при поемане на дъх гърленият звук ииия, при издишване хииииия, вдишване отново с ииииия. При второто издишване със звука хаааааа. През цялото време фокус в гърлото, при последното хааааа издишване на "лошия дух", негативното като черен пушек. Тялото и главата се люшкат напред назад с дишането - при вдишване леко назад, при издишване напред. Амплитудата всеки определя сам. Желателен е пълен фокус и сливане с процеса. След 10-20 минути такова дишане е възможно да се постигне известно трансово състояние. Прави се непрекъснато около час, в съпровод на запис с гърлените звуци и барабанен ритъм от водещия. Част от случващото се дължи на хипервентилацията. Но към нея се добавя и движението и звуците. Усещането е, че всичко потискано дотогава от морала на цивилизования човек, всички наличности в подсъзнанието въобще - нагони, страст, агресия, страхове - излизат "с хастара навън". Излизат, издишва се болезненото, на другото се наслаждаваш и го вливаш в прекрасното чувство на оцялостяващ транс, в който личността ти е единна на всички нива. Подсъзнанието се слива със свръхсъзнанието, поне при мен така се получава. Ветровете на долната земя свободно преминават в нежния бриз на горната и отново се спускат като гальовен полъх на цялостност в средната земя на обичайния ни живот и личност! При мен като правя това дишане се събуждат някакви много древни полусъзнавани спомени, не толкова и не само визуални, но като усещания и преживяване. Сякаш шаманът-воин излиза отвътре. В този запис има елементи от тази практика. На следващото ни събиране правихме същото дишане и с движенията. Засега нямаме запис на гърлените звуци като съпровод, както и шамански барабан . Аз продължавам да твърдя, че ако се лиши образа на шамана от екзотичния контекст от дрехи, местоположенито на някое сибирско село, остават простички неща. В ядрото на шаманизма е работата с транс. Трансът обаче е в ядрото и на хипнозата, НЛП, някои дишания от типа на бастрика (холотропно), танцовите преживелищни методи, мантрите и т.н.

Тогава и аз не виждам смисъл да пиша тук в твоята тема! Когато имам време и желание, ще напиша статия или книга... Но, за твоето справяне наистина се радвам! От сърце ти пожелавам смирено спокойствие! Смирение на егото и все по-голям разцвет на Духа ти! Бъди здрав и щастлив!

О'к - а готов ли си да работиш активно и отдадено по методите, които ти дам?! Или просто питаш...

Не, така би задоволила майчиния си комплекс... Би задоволила "въртележката" от страховете си от провал, отхвърляне, неразбиране, самота и бягството от тях чрез престараване в справянето с прекалено нащрек, контрол, нагаждане и саможертва. И би се загубила отново. Да, често си в тази въртележка от страхове и компенсаторно бягане от тях. Според мен е нужно в моментите, когато се чувстваш незнаеща, несправяща се, лоша, да си позволиш с цялото си сърце да бъдеш незнаеща, несправяща се, лоша! Така посрещаш страховете си фронтално и те се трансформират. Виждаш, че първо на първо, огромната част от тях са само в главата ти (тук когнитивното реструктуриране е добър метод, защото изправя изкривяванията в мисленето и свързва с твърдата реалност извън главата ни), а второ, страховете не са толкова страшни. Хубаво би било като мото да си повтаряш понякога: "Имам право да греша", "Имам право на провали - приемам ги и с радост се уча от тях", "Имам право да бъда 'лошото момиче'", "Имам право на здрав егоизъм и здрава нормална агресия", "Имам право да се заявявам на мига и на място", "Моето мнение, чувства, решения и щастие са важни", "Аз съм важна", "Обичам страховете си и ги прегръщам с любовта си - скачам в тях и плавам релаксирано в случването им, доверявайки се на Себе си и Живота си", "Обичам се безусловно, приемам се безусловно", "Имам право на здрава наглост", "Пет пари не давам какво ще кажат хората за мен, защото си вярвам и самочувствието ми зависи единствено от Духа ми отвътре", "Хората ще кажат всичко за мен - все ми е тая, защото вярата в мен зависи единствено от собствената ми Автентичност".......... Някога ходила ли си в гората за това - ядосай се и викай, викай от дъното на стомаха си, изкарай всичко навън, псувай като варненски докер и ритай.и се търкаляй и крещи и пак и пак и пак.. Усети тази здрава сила в теб, която си глътнала навътре в нагаждането си... Изкарай я! ! ! Понякога, за малко послушай агресивна музика - за десетина, двадесет минути - примерно това радио http://www.predavate...g/play/ihm_live . Разбира се, истинското справяне става със смела Любов, но ти имаш нужда да се поразтърсиш, да извадиш потиснатата си нормална агресия навън, като постепенно се превърне в здрава мотивация и амбиция! Знаеш ли, забелязъл съм, че в терапията най-простичките неща работят най-ефективно! Просто възнамери свободата си! За психосоматиките в тялото ти: когато се появят, кажи си "Искам още, малко е, искам още, нека сега видя какво ще се случи! хайде, искам 1000 пъти по-силни симптоми, искам, сега! По-силни и по-силни, искам! Защото ми харесват - но така са леки, искам по-силни, защото ме възбуждат и ми харесват! - Това е парадоксално намерение, което прекъсва борба/ бягство механизма на страха и директно го превръща в смелост! Тогава и симптомите изчезват! Има 1001 начина да се справиш! Има анализ, когнитивни, има психотелесни, има визуализации (слушай 11-та и 12-та тук), ролеви игри, симорон... Но всички те са само подготовка за поведенческите методи! Защото докато се работи само ментално-емоционално, съществува процеп между желанието за промяна и реалната такава в живота! Получавало се е преди, ще се получава пак и пак и пак - и ще се затвърди онова приятно чувство за спокойна стабилност и независимост на щастието ти! Как? Това е въпросът за един милиард долара ! На по-ниско ниво това чувство се ражда от развиването на здравото ти себезаявяване в този живот - при него посрещаш вината и страховете си и се учиш да ги неутрализираш. Така градиш здрава основа на психичната си "сграда" На по-високо ниво тази самостойна и щастлива самоувереност идва от връзката и сливането с безкрая на Духа ти! Това сливане се гради в молитва и медитация. Сега в когнитивната терапия все по-мощно бива застъпено съзерцанието (mindfulness)... Хубав ден!

Хипатия, казваш не си чела древния и проверен в поне пет хилядолетия опит на йога, тантра, аюрведа и въобще цялата източна медицина. Не си чувала, че в древен Рим се е ползвал методът или в Библията се говори за него. В същото време нямаш достъп до научни изследвания и не виждаш очевидния факт, че уринотерапията не се обсъжда в научните среди, защото няма как да донесе каквито и да е финансови дивиденти на съвременната бизнес, а не хуманно ориентирана медицина. Хипотезираш въз основа някакво си евентуално чуто-недочуто от теб популярно предаване. Правиш някакви много повърхностни подскоци към заключения на базата на какво? На пожелателно мислене или защото просто така си си решила, не знам... Не знам къде в мъжките сутрешни сто грама урина намери естроген, наистина не знам... Аз знам, че методът се практикува широко в индийската и тибетска тантра и даоската йога и се препоръчва освен за всички други ползи и за стимулиране на либидото. Аз самия когато съм се занимавал по-сериозно с това, съм чувствал такъв ефект. Защото мъжът връща в тялото си тестостерон. Ако и да има някакво количество естроген в урината му, има доста повечко тестостерон. При жените предполагам е обратното. Където и да кликнах в интернет, видях само ползи. И нежелание на медицината да се занимава с това, защото ... няма пари в метода. Но съвременната медицина е всичко друго, но не и човечна, насочена към здравето, не и мъдра или виждаща човека в цялостта му! При сутрешен прием в тялото се връща виталност, биоплазма, прана. като вещества, сутрешната урина съдържа много мелатонин, който води до подобрена медитация. Ползите са много и те са обяснени - който се интересува, може да прочете: тук, тук, тук. Моят опит от времето, когато съм се занимавал с това е следният: с два дни външно приложение на урина изчезна напълно кожно заболяване, което кожните лекари си нямаха идея какво да правят. За вътрешното приложение - чувствал съм само положителни ефекти. Повишена жизненост, центриране и ясен ум, подобен на изчистването при лечебен глад. Някакви сериозни болести съм нямал слава Богу... Но много други хора са имали и този метод, въпреки пренебрегването му от бизнес медицината, милиони пъти е творил буквални чудеса!

Няма защо!

Хипатия, би ли дала линк към научни изследвания относно предположенията ти?! На изток от урина се синтезира тестостерон на кристали. Според простата логика, именно тестостерон се връща обратно. Естроген в мъжката урина... не знам. Йогите на изток от хилядолетия ползват този метод за лечение, подмладяване, за връщане на енергия, запас от чи... Всяко нещо, ако се фанатизира човек, вреди. Аз лично ползвам рядко, когато се сетя, два три пъти месечно сутрин по стотина грама. Ако почна да си сменям пола, ще пиша... Та, не знам, къде са тези изследвания?

Някои записани мисли от конференцията: Жертвоприношение: - Жертва на егото в нозете на Духа. Жертва на репутацията, приемане на провала, за да се роди спонтанността и успехът на Душата - земен и безграничен. Смирение на гордостта, за да разцъфне Вечността на цялостната личност отвътре. ......... - "Диагнозата и медикаментите са основно протекция за тревожността на терапевта!" - записах тази мисъл на една лекция за смисъла на смъртта, водена от американка. Моят опит в областта говори, че диагнозите са наистина много тесни конструкти-кутийки, като нерядко индивидуалните преживявания далеч не се вместват в тях, надхвърлят ги, или пък се разпростират в далеч повече от една двойна диагноза категории. Нерядко има и напълно уникални случаи и преживявания, които терапевтът не може да срещне нито в диагностичните наръчници, нито да чуе по психологичните и психиатрични конференции... Относно лекарствата при терапевтиране на ниво неврози - да, наистина - те имат място само до започването на една силна, добра и успешна психотерапия. Продължаването на предписването им от психиатър - психотерапевт при вече течаща психотерапия говори единствено за неувереността му в психотерапевтичните му качества или директно за неумението му в психотерапевтичната област. Имал съм вече много, много пациенти, на които с години са били предписвани транквиланти. А след първия месец те водят до тежка зависимост, не по-малка от хероиновата, увреждат съня, влияят на качествата на личността... - "Психотерапията е вечна - имало я е милениуми преди Фройд и ще я има милениуми след нас!" - така е! В миналото добрите терапевти са било наричани екзорсисти, шамани, жреци, свещеници на които им се чува молитвата... Това изказване бе по повод твърдението на психологията, че психотерапията започва с фройд... - "Медитацията не е практика, тя е състояние" - медитацията не е методите, които евентуално водят до нея! Тя може да бъде достигната чрез практика на молитва, визуализации, работа с енергията, релаксация и фокус, активно движение и фокус, усилено разсъждение, което надхвърля себе си и прераства в медитативно интуиране... Но методите не са медитацията. Когато тя заживее в човека, нужда от патериците на техническите тренировки отпада. Медитацията е свързаност и все по-нарастваща степен на сливане с безкрая, с онази супраменталност, в която ограничения няма! Сливане със собствената Божественост... - "Как е изглеждало лицето ти преди раждането на родителите ти?" , "Кое е числото по-малко от 3 и по-голямо от 5?" Горните мисли са нахвърляни на лист, като не съм записал от кой семинар или лекция са... Извинявам се за което...

Част от природата е и човешкият разум, съзнание и самосъзнание, способност за рефлексия и саморефлексия. Не мисля, че йогите на изток са толкова заблудени при ползването с мярка на този метод. И в цялата източна медицина това е един доста ползван метод. Според мен уринотерапията има място само при решаване на определен проблем, с мярка, когато е нужно. Или за профилактика, но също с мярка, без фанатизиране, само понякога. Горното има логика при жена. При мъж не са ли различни фактите?

Здравей! Благодаря ти за хубавите думи - докосват ме, радват ме и ги оценявам! Питаш за техники. Да, но дадена техника е подходяща за даден контекст. Когнитивното реструктуриране е чудесна техника при социална тревожност, която евентуално поражда ситуативни п.а., но доста "околовръстна" и слаба техника при пароксизмални (неочаквани) п.а., възникващи "от нищото"... Та, за какви техники питаш - за социална тревожност или за типичните пароксизмални п.а.?

Ученическата униформа несъзнавано се свързва с красота, младост, чар, с красиво тяло в разцвета на прелестта си. За гените във всеки нормален мъж и за сексуалния нагон, произтичащ от тях, това са мощни стимули. Този нагон не признава обществен морал и цензура - просто ги залива както цунами малко островче в океана... Просто си на 15 и сега в теб започват изключително мощни "вулканични", сексуални импулси. Безумие е да искаш да ги спреш! Подходящата им изява е чрез канализирането им, насочването им в подходяща посока! Порното е силен стимул, знам... Обаче към настоящия момент при много мъже то се е превърнало в зависимост, която черпи от силите им, взема от самоувереността и мъжествеността им и всъщност срива нормалните им контакти с жените. Далеч по-добрият вариант е да направиш всичко възможно, за да имаш приятелка! При нас, мъжете, това си е работа като всяка друга. Поставяш си цел, в случая имането на гадже и започваш да правиш нужното за случването и. Колкото по-интензивно, повече и по-упорито се запознаваш, излизаш и общуваш, толкова по-бързо ще имаш приятелка, възможност за избор на такава или за смяна. И приеми чуването на женски не-та като нещо нормално. От десет опита за връзка обикновено ние мъжете чуваме 6-7 не-та. Те са нормални! Нужно е да ги преминем, за да имаме и другите 3-4 да-та!

Просто отделям питанията ти в нова тема. Сега е твоя - можеш да питаш колкото и каквото желаеш! Ще се радвам да помогна с каквото мога!

Да, имаш любов към хората, така е! Но е примесена със страхове от нараняване от тях, излагане и отхвърляне от тях, доста детски идеализъм и условност в обичането си! Не казвам, че всички хора са добри и че светът е рай - очевидно не е... Казвам само, че в несъзнаваното ти ведно с чудесната ти любов живеят и някои страхове - от хората и света въобще. Сама виждаш, че ти е трудно да допуснеш физически близо другия, а когато нямаш възможност за изход в автобуса или асансьора, ситуацията се струва на подсъзнанието ти плашеща, сякаш нещо те смачква, наранява и унищожава... Доколкото чувствам психиката ти, мога да кажа, че именно тази доста жадуваща за идеалност, малко по-чувствителна, дълбоко свързана с другия и доста зависима от реакциите му психика ти дава както едно прекрасно и дълбоко съпреживяване и обич, но и много лесно нараняване, когато твърде идеалистичните и немалки всъщност изисквания за топлота, честност и взаимна емпатия във взаимодействието с хората не бъдат задоволявани. Обичаш, да. Но условно, а не безусловно - ако другият задоволи немалките критерии на несъзнаваното ти. А такава обич лесно се наранява и зависи твърде много от несъвършения свят и несъвършените хора. Зависима е, а не относително независима и самостойна, което е по-добрият вариант! Но, както сама казваш, тръгнала си към промяна, което е чудесно! Според мен може би имаш нужда от мъничко повече зрялост, спокойна смелост и дори здрав и добър егоизъм с мярка - качества, които биха ти дали стабилност. Те се градят в самия живот, в преодоляването на трудностите с благодарност и радост. Тази вътрешна самостойност на по-интимно ниво идва от степента ти на свързаност и сливане с божественото в теб, с извора на Любовта. Когато той блика отвътре навън, има за теб самата, за хората наоколо и за преживяването на понякога нелеките ситуации и моменти в този живот. За такава Любов говоря преди всичко... Не, не си болна! Тези състояния се пишат условно като психични разстройства, просто за да се отбележат по някакъв начин, да се категоризират, нищо повече... Всъщност ставащото в теб е напълно безобидно и наистина зависи от характера, чувствата, мислите, от начина ти на пречупване на ставащото...

Студента, когото споменаваш, имаше също много самопотискане, автоагресия, прекомерно отдаване на значение на мнението на 'важния" друг - а това е в основата на емоционания мазохизъм, трупащ напрежение и пораждащ невротична симптоматика. Ако не се реши, това депресира. Между вас обаче има и някои разлики. При него мазохизмът беше с по-слаб корен, а основното бе компенсацията му със свръхконтрол, с 'ТРЯБВА"... Не че при теб няма нащрек и повечко контрол, но акцентът ти е другаде! При теб реакцията ти на нагаждане и губене в другия идва и от доста дълбоката ти емоционална зависимост, свръхпреплетеност, от това малко наранено и търсещо гушкане и приемане дете в теб, което вече се успокоява все повече! Та, имате прилики, но и разлики! Всеки човек е една уникална Вселена - такава си и ти! Ще ти разкажа историята на едно момче, която има отношение към твоята! Момчето имало заекваща, много контролираща и властна, но през прилепнало свръхобгрижване майка. Много невротична майка. И много невротичен, плашлив и компенсиращ страха си чрез много работа и логорея баща. Баща, стоящ напълно настрани от възпитанието на момчето, сякаш изключен от дълбок контакт с него, но единствено изпълняващ някаква механична роля на подчинен на волята на съпругата си финансов донор. Заекването му пък (това, това, това) било един трети мегаавтократичен и жесток родител, безмилостно мачкащ и потъпкващ всеки опит за социално включване на момчето. Комбинацията от тези фактори и личната реакция на момчето на тях заложила в него дълбока орална-мазохистична зависимост от другия, едно желание за идеални, много дълбоки и слети взаимоотношения. При друг биха заложили друго, но личната реакция на това момче била свръхидеалистична, прилепнало задоволяваща майката в опитите си за покриване на очакванията и. Маминото момченце тренирало някакви бойни спортове като опит за справяне с надвисналата над него заплашителна собствена сянка, но резултатът бил само изтласкани и усилени страхове. Всеки опит за контакт на този тийнейджър с другия пол завършвал преди да е започнал, сринат от вярванията за провал, нищожност, дефектност, отхвърляне и лишаване от разбиране от "значимия" друг на момчето. А отвътре кипял вулкан от неизразени емоции и самопотискане - пържене в собствен психичен "сос". Момчето почнало да чете езотерика и в стремежите си за бягство от... сянката си, да мечтае за монашество. Може би щял да стане монах наистина, но Даоските и Будистки манастири и индуски ашрами били далеч, а местната "право"славна секта го отвращавала с тесногръдата си догматика. Когато влязло в казармата, онази орална пъпна емоционална връв болезнено се напрегнала, много болезнено. Дори голямата физическа тренираност не помагала за решаването на проблема с тази дълбока инфантилна преплетеност с мама, през която се процеждали и от която се образували рояк страхове... Но, комбинацията от психично и физическо натоварване, безсъние и фокуса в оцеляването на някакво относително цялостно ниво в личността прекъснали тази връзка след около 6 месеца... Тогава психиката му се пренесла болезнено в садо-мазо характера, а след време обхванала доста богата гама от психични движения, стараейки се да изрази положителната страна на всеки психичен домейн, качество и движение... Всичко тече, всичко се променя - постоянно! Твоята психика също! Ако сега отидеш да работиш някъде в Африка, в държава с жесток геноцид, ежедневни кланета, където човешкият живот струва колкото глътка въздух - само след няколко седмици вече няма да си същата! Каква ще бъдеш зависи от реакцията ти, от възприятието ти и посоката на психичното "смилане" на преживяваното! За да онагледя за какво говоря, виж книгата "Воля за смисъл" на евреина Виктор Франкъл, създател на логотерапията, който е преживял лагерите на смъртта... Макар че ние сами изграждаме и поддържаме вътрешните си адове и често те са не по-малко мрачни от външните, дори и да сме в някой тропически рай, с милиони в банковата си сметка... Ние и можем да ги променим. Разбирам те и те прегръщам, макар и през интернет! И знам, че можеш да станеш щастлива, спокойна и смела жена! Техниките са добри патерици, но по-важна е подходящата посока, сърдечно давана и силна помощ и тласъкът на НАМЕРЕНИЕТО! То дори и без техники преобразува психиката, обособява нужните емоционални условия за срещата между вътрешните страхове и външните трудности не като битка, а като един желан и любящ танц! Остави ги да се разплискат тези страхове! Нека се излеят! И заплувай в тях, доверявайки се на свързването си със СМИСЪЛА, с Бога, с Богинята отвътре ти, с по-високите нива на Анимуса и Анимата ти! Това може да стане и в молитва! Тогава, когато тази свързаност с цялостната ти личност протече през съществото ти, самата ти ставаш майка на това малко момиченце в себе си и спокойно го прегръщаш, докато посрещаш все по-големи външни трудности, приемайки ги с благодарност като стъпала към радостната си себеактуализация! Прегръщаш и приемаш страховете му, вместо да го гониш в психичното си "мазе" борейки се или бягайки от това чудесно дете, както често си правила досега! В правилната посока си и цялото Битие стои зад усилията ти по израстване и смело щастие! Да, вероятно и операцията ти е част от пъзела на страховете ти от света и другия като нараняващи и стремежа ти за сгушване в прегръдките на една добра майчина гърда. И опитите ти за несъзнателното и получаване от хората през компенсаторните маладаптивни опити за подчинена саможертва и самозагубване в "големия и силен" друг... Можеш! Можеш всичко! Ако имаш желание можем да продължим разговорите си тук, да обясним някои техники и подходи, насоки... Поздрави и пожелания за един слънчев отвътре ден! Орлин, обикновен човек

Ха ха хаааа, този Иво Сиромахов направо кърти, чисти и извозва! Ха ха хаааа Социалните мрежи наистина имат предимства: взаимно споделяне на двустранно важна за споделящите страни информация, бърза връзка с приятели - ИСТИНСКИ такива. През фейса например се свързах с някои хора през девет морета в десето, с които съм общувал и на които бях загубил дирите... За това се сещам. Познавам обаче хора, които наистина седят във фейсбук по 24 часа, споделят мъдростите на някой си и чатят през монитора, но са самотни повече от кучета! Та, има полезни страни, има и много лъжа. Но всичко в живота е така! Та, ако можем да ползваме полезното и да не се занимаваме с другото, хубаво! За личното споделяне - май е нужна мярка. Аз съм склонен към прекомерна разкритост - през нея влиза много хубаво, но и всичко останало. От известно време се старая ако споделям нещо, то да е стойностно. Но дори да е такова, май трябва да се науча да го споделям не като аз и моето еди си какво си, а като неутрално преживяване. Примерно в този форум Станимир пише също през личните си разбирания и опит, но не и през откровено себеразкриване - бих искал да се науча на такова много центрирано поведение! Някои пък от друга страна никога не пишат за нещо през личните си преживявания, което за мен лично е прекалено...

Означава, че би имал известна тенденция за завишена тревожност при по-малки външни или вътрешни стимули. Но само тенденция! Последните изследвания на интегралната наука показват, че тази предразположеност зависи в огромна степен от свободната воля на човека!

Не! Предава се само известна предразположеност, нищо повече!

Разбирам и още как...Аз самият съм бил доста време в подобни преживявания... Ами аз не бих ти дал реструктурирането по този начин... Според мен е добре вече да го правиш на ум, на мига и на място, с лекота, с минималмно усилие - тогава наистина работи! Писането на дневник е само подготовка за работата на ум, директно в ситуацията или малко след нея! А неутрализирането на изкривяванията освен с логика и връзка с реалността, може да става и с визуално наводняване (парадоксално намерение) с рефрейминг от смирение, хумор и абсурд, приемане и обич и т.н., с психотерапевтично насочена молитва, с благодарствена акция (симорон), визуализации, съзерцание (майндфулнес). Падащата стрела, когато се практикува също на ум и директно в ситуацията, когато си опитна в нея и я правиш с лекота, наистина вади за мигове само най-дълбоките базисни вярвания (комплекси). Директният сблъсък с тях понякога не е приятен, но е ценен, защото позволява неутрализирането им. макар и по-трудно, то е по-дълбинно! Въобще доброто владеене на падащата стрела спестява няколко години сляпо напипваща психоанализа... Вероятно терапевтката ти е работила и с дишане, хипнотерапия, нлп, ролеви игри... Или не? Как беше емоционалната ти връзка с нея?

Горе Ники добре е обяснил за медитацията! Аз също съм мислил по въпроса: цък. Не държа всеки да е съгласен с моите становища. Обаче не това е темата или поне не само това, колкото и централно да е значението на съзерцанието в тантра! Нормално е човек да мисли, но без преживяване си оставаме едни многочели и многописали философи... Нищо лошо, добър старт, но ако нямаме опит, какво ни ползват знанията - те са и отговорност! Мен ме интересува живата тантра - не тази от писанията. Тях понякога чета - колкото за "сверяване на часовника", за посока и осъзнаване, че преживяванията ми са резонни... И въобще думичката тантра малко ме вълнува. Вълнува ме принципът на трансформацията! Това не да се бориш и потискаш желанието, страха зад него или гнева над страха - а да ги прегърнеш нежно, да заплаваш в тях и с тях. Да обикнеш емоцията си, да се гмурнеш смело в тъгата си от позицията на тихия зрител отвътре и в най-голямата си горест да осъзнаваш смисъла на страданието и да го насочиш нежно към разширяване на съзнанието и свободата си! Да обикнеш и впрегнеш подсъзнанието си, вместо да го потискаш, което е безумие - и опитът ми говори за това и опитът на хората, с които работя и анализата на човешкото психе... Обикновено тантра се свързва със секса. И той е част от нея - но се въздига до Любовта, ресвързва се с нея, не е самоцел... И въобще не е само секс тантра. Има червена, но има и бяла тантра, която е изцяло целомъдрена! Но няма ТРЯБВА, няма отричане - според човека и пътя. И няма по-добър или по-висш път. Въобще няма път! Защото Човекът вътре вече е постигнал! Защото Божественото, което е Човекът е самото постижение! Тантра поглежда нещата в ядрото им, от позицията на вечността! Човекът (с голямо "Ч" ) вече е в нея, просто трябва да махне воала на заблудите си...!

Горе някой спомена, че тантра е по-нова исторически от други учения и системи. Така е! Разположението по линейната времева ос обаче не говори много! Има стари учения, които са много функционални (например будизмът), има и мъртви или отдавна догматизирани и едва мъждукащи такива. Има нови системи за психодуховно развитие, които са твърде действени и с многообещаващо бъдеще! Та, времето на създаване не значи много! Съединените щати или Канада са новички държави, но доста проспериращи и витални такива! Македония също е нова, но ... Португалия преди време е била основна световна сила, но сега едва се вижда на картата... Има индийска тантра, будистка тантра, даоска йога, която включва в разбирането и практиките си същите принципи. Да, тантра като наименование и идейни насоки произхожда от Индия. Но индийската тантра понастоящем е най-разнопосочната, всеки гуру си има негови си разбирания... В будистката тантра и даоизма има ясни стъпки, практики и похвати! В будизма те обаче са доста "декорирани" с ритуалност. Даоската йога според мен остава най-изчистеното приложение на принципите, характерни за тези психодуховни течения! Много съвременни системи за психична промяна между другото, включват психични методи, никак не по-малко действени от тези на древните! Говоря за ефективните психотерапии! Хартия много, бумага много! Според мен обаче понякога точно това свръхинформиране пречи от дърветата да се види гората на реалното приложение в живота, на главните и простички и наистина действени принципи. Принципи, които и без да е чел всички веди, упанишади, пурани, тантри, сутри, беседи и т.н. - човек може да приложи! Да ги приложи във всеки дъх, стъпка, поглед, хапка, глътка вода, прегръдка! Защото никоя книга не може да даде личното преживяване! то е важното! Когато го има, книгите остават само пътепоказатели, които обаче вече не са и толкова нужни, защото има вътрешни ориентири! Та, с простички и разбираеми от всяко дете думи, какво е тантра за теб? Не за еди си кой си индийски многотитулован брадат сър, а за теб, в ежедневието ти?

Чудесно!

Ще ти пиша на л.с.