Орлин Баев

Една добра приятелка, Валентина Христова, е психолог-психотерапевт и съдебен психолог. Разказвала ми е как изготвя експертизи и т.н. Ако се интересуваш, свържи се с нея (в нета има нейни контакти), поздрави я от мен и си поговорете за тази насока. Успехи!

Тази въртележка е добре позната на подсъзнанието на човечеството - в последните няколко хиляди години пра-пра банбите и дядовците ни, живеещи в родовите ни памети, са се вихрели на виенското ѝ колело и като заучена програма, крещят от хромозомната ни, генетична памет. Когато обаче съзнанието се разшири до осъзнаването на тези болезнени, невротични викове извътре, идващи от колективното несъзнавано в нас, енергията им може да бъде прихваната и канализирана до различна изява. Другият избор - щастийцето. Ако социалната система и нейните индоктриниращи институции преди поддържаха дълга, понастоящем се наблюдава залитане в друата крайност. Тотатен егоцентризъм, краен индивидуализъм в услуга на хедонизма, въздиган в култ. Краен хедонизъм, гонещ личното щастийце, докато всъщност слугува на нагона и малката, човешка откъснатост от любовта. Стреми ли се човек към щастието обаче и отдава ли се на нагона, нещастието само почва да го преследва. Защото както малкото човешо ТРЯБВА, така и култът към щастието, водят право към болката -така разботи диалектичната спирала на съзнанието, в случая слизаща по витките си надолу. Повече човешко моралче, повече изтласкващо потискане и повече избухване на забраняваното. Защото е сладко и разбиващо каквато и да е малка, человеческа преградка от социални илюзии, налагани като норма, докато със сигурност са счупвани от нагона за живот. Тази психо и социодинамика е добре позната на управляващите от високо ниво и служи като инструмент за едно вътрепсихично разделяй и владей, създавайки вечен, нерешим конфликт, на който отвън се дава "правилното" според управляващите го решение, угодно за целите им, по правило никак не благоприлични. Но, крайностите странно как, или по-скоро закономерно, си приличат. Когато човек или цяла цивилизация подгони нагонно обусловеното си, хедонистично щастие, лишено от ориентира на Бога (Дао, Дхарма, Буда природата...), на любящата нравственост и смисъл, идващи от Него, постепенно се случва същото мракобесно деградиране, както и при виновното потискане. В началото е чудесно. Човекът или общественият човек, тоест социумът, се чувстват свободни и разкрепостени, докато всъщност практикуват свободия и разлагащо самоковаване. Колкото по-дълго така се служи на човешката свобода на щастийцето, отделено от СМИСЪЛА на Дхарма, толкова повече радостта изчезва, подменена от все повече сивичка страст, постепенно все повече и по-често преливаща се в антипода си на агресията. Агресия в началото себеаявяваща се, но постеенно, ведно с отдалечаването от любовта божествена, все повече слизаща до болния гняв, разочарование и дори насилие. Така се случва в индивида, робуващ на щастийцето, както и в обществото - понастоящем западното общество онагледява този процес в проследими "с просто око", в рамките на десетилетия и броени години деградационни етапи, което пък предпределя бъдещето на цялата западна цивилизация... Но, офтопик - да се върнем на индивида и вас!

Та, дългът или щастието? Дилемата е фалшива - ограничава в двете опции черно-бяло, докато съществува трета и сто и трета... Дългът? За малко работи такъв избор. Не след дълго обаче, както сама чувстваш, се случва потискане, което депресира. Малкото човешко ТРЯБВА на дълга, е като шамандура, едва удържана от усилията за правилност, неподдържани обаче от нищо, освен от интернализирания фалш. Този социално интроектиран фалш може да се представя за "духовен и правилен" или за "социално желателен и верен", но си е преструвка. Лишен е от нещо - липсва му естественият порядък, няма любов в него. Неминуемо шамандурата на малките човешки усилия се изплъзва и изплува на повърхността - неслучайно, дири слънчевите ориентири, не натрапено човешките. Тогава обаче се започва едно самообвинение за направените "простъпки", започват опити за вярна правилност, които не след дълго отново биват избушвани от нуждата от любов и свобода. И пак и пак, понякога в доживотна въртележка, обещания, нарушаване, вина и пак и пак...

За Пловдив: Диляна Колева. Искрено я препоръчвам! Минало бешело... Ако можехме да ползваме машината на времето... Защото когато обичаш партньора си, страничната връзка единствено добавя елементи, чрез които с него ти е още по-добре и така дори заздравява семейството ти. Така стоят нещата в живота, какъвто е, извън нечий малък морал и "така или онака би трябвало"... Умната жена е и гъвкава, а гъвкавата жена, докато е честна със себе си и за пред Бога, в социален план умее да е пластична. Вече знаеш защо. Но, минало бешело... Това са въпроси за един трилион евро - точно в десятката на течащите социални процеси, хвърлящи човека в океан от минали норми, все още виждани, но все по-миражно далечни, настоящи бушуващи промени (къде качествени, къде не толкова...) и неясни бъдещи ориентири... Кой решава кое е правилно, за кого е правилно, доколко е правилно, защо е правилно? Дългът или щастието? Преди време нормите идваха от църквата - повсеместната ѝ роля на морален компас, хилядолетия насочваше човешкото суперего като един изнесен навън, а всъщност интерализиран в собствената ценностова система родител, знаещ какво и накъде. Да, но западът съвсем официално и не на шега се нарича постхристиянски (тоест след-християнски, отвъд християнски), докато половете станаха от 2, на 222, а объркването е тотално. За добро, разбира се, винаги е за добро. За да се създаде нещо ново, е нужно старото частично поне да се разруши. Шива (1) в действие. (1) Шива - Хинду символ на преобразуващата енергия, на смъртта, раждаща живота, на разрухата, от която изниква съзиданието. Западни еквиваленти: Жар птица (Феникс), астропсихичната символика на Плутон. В България и доста държави наоколо, за половин век, на мястото на социално институционализираната църковност, раздаваща морални ориентири, застана партията - коя партия, знаем. Като се замисли човек, ценностите индоктринирани от "червеното знаме със сърпа и чука", бяха много подобни на църковните: братство, сътрудничество, работливост, заедност, скромност, единен върховен ориентир - единствено на мястото на тоталността на Бога и вярата, застана тоталността на партията и науката. Но, подобията в ясните ориентири, отвъд това символично заместване, бяха явни за виждащия ги. Съвременното "демократично" общество - временно е. Текат деградационни процеси, докато живеем в интересни времена на бързи промени. Бялата раса загива, отрекла се от любящата нравственост и захванала се единствено за култа към мамона, нагона, егоцентризма. Забележи, говоря за любяща нравственост, а не за човешки моралец. Не съдя, в никакъв случай. Разликата между двете е качествена.

Красив текст... Общо казано - да, важен фактор е. Толкова, колкото и здравите граници, себезаявяването. Без смирението обаче себезаявяването е его напън, а с него, изява на любовта. Защото смиреното приемане е едната, майчината, а асертивността другата, бащината страна на любовта. Важен фактор е любовта, както и мъдростта - планирането от позицията на стабилна връзка с реалността социална, но и цялостна, любяща. Защото отново, без връзка с по-мащабната реалност, планирането е само невротичен опит за сигурност, прикриващ вечна несигурност. А от позицията на целокупния живот, планирането, въплътено в социалната, приземена реалност, е творчески, вдъхновен живот. Когато така присъстват любовта и мъдростта, се появява свпбодата за привличане на възможности, чар и харизма, вече не като малка его манипулация, а като изява на Бога... Та да, важно е смирението! Не се постига обаче. Малкият ум не може да го познава - само при смълчаното му стихване в пълно доверие, в молитвено и медитативно безмълвие, смирението се случва. Тогава протича любовта, която активно се проявява в социалния живот, вече планиран и живян по нея и през нея, по Бога. Това са общи принципи. В личната терапия, симптомите директно се проследяват до дадени характерови черти, подлежащи на трансформираща преработка и именно затова случващи се (симптомите) - за да заведат до и фасилитират тази преработка, така че характерът да резонира с пулса на смисъла.

Преживяваш генерализирана тревожност с обсесивна идеация, както ти е казал и колегата. Хапчетата са някакво, но временно подпомагане. Реалното решение е в преминаването ти през качествена лична и групова психотерапия при вещ в работата с тревожни състояния психотерапевт. Виж повече за преживяваното от теб в статиите ми по темата.

Диляна Колева - сърцата и знаеща колежка е! Успехи!

...или да я продължи, поработвайки по себе си...

Забележи - изоставила сам, но и сякаш предала, което ме кара да я ревнувам и искам да детронирам другите, но се чувствам малък и безсилен в същото време. Виж се с психотерапевт, за да поработиш върху едиповото си отношение и програмките за изоставяне и предателство, слабост и провал, компенсирани от невротичен, безсилен гняв.

Какво работи, поне ориентировъчно? Все едно те изоставя...емоционално, според подсъзнанието ти. Все едно те предава... Тоест, проектираш в нея собствени вярвания, пренасяш ѝ ги, виждаш я през тях. Вярвания, в които на самия теб ти е трудно да останеш, а може би и не виждаш засега. Да останеш смирено и спокойно, преобразувайки ги с логика, с любов, с грижа и приемане, със смирено пегръщане - защото са програмки на едно малко момче в теб, чиято неувереност се е събудила. А относно приятелката: Една птичка, когато ѝ отвориш вратичката на кафеза, защоо си вярваш и затова и на нея вярваш и птичката се връща, само тогава е действително с теб в сърцето си. По скромното ми мнение, е нужно да поработиш върху събудените, досега несъзнавани, а сега прозиращи и активирани програмки. С психотерапевт, а в някоя от сесиите и с нея заедно.

Светът си е супер! Поддържайки в себе си вярвания за бедност, слабост, малкост в сравнение с другия голям, богат и т.н., получаваш съответен мъж, който да ти ги препотвърждава и задоволява самоотхвърлянето ти, вложено в тях, като те отхвърля. Има все пак нещо нелошо в тази система - служела ти е за "сито" за безсърдечните интересчии. Но неприятното е, че именно такива и привличаш... Така можеш да си ходиш до края на живота си -мнозина хора са подобно на навити на пружинка механизми, държащи се така, че пружинката им отново и отново да се навива по подобен начин. А можеш и да преработиш вярванията си за слабост, провал, нищожност, бедност, смотаност и малоценност спрямо големия Х... Не е до външно богатство или бедност - твърдя го. Познавам хора с родителии много бедни, а те самите с психика на шампиони, висока самооценка, постигнали много висок социален статус. Познавам и хора с родители трилионери, плуващи в собствения си малоценен психичен сос... Преработвайки въпросните вярвания в себе си, променяш характера си, оттам и съдбата и живота си. Чудесно е да се стремиш към способен мъж - вложен е в женската природа този стремеж, нормален е. На крачка от привличането му си. А тази крачка се състои в разтваряне на старите си малоценно-себеотносни вярвания в тези на: Богата съм на смисъл, щастие, на самооценка, идваща от вярата ми в Бога и себе си, уважавам се, струвам, мога, прекрасна компания на самата себе си съм, приемам и обичам се безусловно, просто защото дишам и т.н. В тази посока е крачицата! Една клиентка ми даде книгата на Лариса Ренар 'Изворът на женската сила". Много кифленски стил на писане и изложение, много сапунено-сериална бозавост ... Въпреки това, ако можеш да филтрираш безвкусната кашичка за народ с IQ<100, можеш да извлечеш валидните принципи, вложени въпреки поп фолк писането.

Точно така - момчето представа си няма от общуване с жена. Споделяйки това, подсъзнателно цели именно обида, надмощие, принизяване. Продължавайки общуването при такива параметри, автоматично влизаш в невротичния му калъп, в който той си пренебрегва, омаловажава и мачка, а ти автоагресивно страдаш, задоволявайки по болен начин нуждата му от по-висока самооценка.

Не е провал - част от пътя е. Издържал си месец, че и три месеца... За да не се получава като алкохолика и "едното малко, водещо до лавина от бутилки...", е важно да живееш с момиче, което обичаш и с което правиш редовен и качествен секс. Секс, преминаващ в сърдечна интимност. Момиче, с което да си имате доверие и освен партньори, да бъдете и доверени другари в живота. Друго - активен живот: кариера, постоянно образование и на по-високо ниво образование и кариера, натоварващ спорт, участие в група за медитация, група на психолог, 12 стъпкова програма... Какво се случва в живота ти? Живееш ли с момиче, стремиш ли се към активно развитие?

Да, важно е да попаднем на точния човек, който да е силен в работата си. И Господ да е обаче, не е като при телесните лекари - тук помагането е помагане на самопомагането. За социофобия си има сериозна и нелека, но ефективна пътека, по която ако се върви отдадено, се изисква постоянно себепредизвикване и пак и пак и пак, постъпателно все повече социална активност, а като старт, излизане от "Жертва съм на гадното нещо, някой или нещо ми е виновен и длъжен...". Пак казвам - чудесно е, че имате решимост за ефективност. Тя минава през учене, поемане на отговорност, мъдреене. Натрапливостите - има си алгоритъм. Но и при тях, както при социофобията, неминуемо се стига до характера. Още в началото от работата с психотерапевта ви (когато е ефективен, а вие истински готова за промяна), се свързват симптомите и характера със социалното финкциониране. Симптомите водят директно към характерови вярвания, които подлежат на промяна така, че социалното ви присъствие да се промени в силно, смело, любящо, светло и творческо. Няма мрънкане, няма обвиняване - има здрава работа. Съзнавате го, надявам се. Да, важно е терапевтът да е добър. Както и вашата собствена настройка да е подходящата, както споменавам по-горе. В Пловдив: Диляна Колева. Успехи!

Всеки терапевт работи по своя методика, има специфика не само в методологията, но и в цялостния си подход, въпреки общите преминати школи. Намесата на терапевти извън терапевичната диада (ти и терапевтът ти), рядко е добра идея, когато провежданата терапия е качествена. А с Димитрина Митрева съм сигурен, че е. Много баби, детето хилаво, гласи народната метафора... Ако двете имате уговорка в междините между сесиите да общувате по някакъв начин (телефон, мейл...), чудесно. Ако нямате, важи народната поговорка, част от която ние бихме станали ... Имаш 4 страници изписани по темата - тук не правим терапия, а даваме общи насоки. В твоя случай това, което работи, е живата терапия - разчитай на нея - това е!

Според мен, питай Димитрина. На мен би ми било неприятно, ако мой клиент търси 116-то мнение, вместо да ми се довери. Недоверявайки се на нея, пречиш и на собственото си себедоверие да се случи.

Не ми е познат. За Стара Загора, пиша на л.с.

Започнал си при колегата , имате добра терапевтична връзка - продължи при него! Относно по-фокусирана в справяне методология, можеш да потърсиш в нашите сайтове, да идващ на групите и работилниците ни и т.н.

Да, отношението - не е болест и не си болен, а се учиш! Психоанализата - бавна пътека е. Липсва ѝ директният, естествен подход, в който самият симптом води до характеровите наличности, подлежащи на преобразуване. Подход, процесиращ въздействието си през директния мозъчен път стимули --> таламус ---> лимбична система. Път, през който се случват и тревожните атаки. С това не казвам, че анализата е слаба или нефункционална - когато терапевтът освен атавистичността ѝ (сама по себе си) владее и един по-цялостен подход, фокусиран в справяне, всичко е на мястото си. Ако си попаднал на такъв терапевт, чудесно. Ако е просто аналитик - ще отнеме доста време, както и ще ти се наложи сам да търсиш и си добавяш подходи, нагласи и методология. Успехи!

Идвам си от изпращането на Т. Млад мъж на 33. Приятелката му идваше при мен известно време, а той самият, заедно с нея, два пъти на груповата ми терапия. Т. имаше рак - в мозъка, в едно от мозъчните стомахчета. Няколко операции, след това с месеци на легло, с бавно възстановяване на говор и подвижност. Но се връщаше към живота и бизнеса си. Този път Т. отказа следваща операция. Каза едно "Майната му, писна ми - каквото, такова!" и това е... Преди няколко дни, в навечерието на новата 2019-та година, ми се обади, честити ми бодро! Но, налягането в мозъка минава една граница и ... туто финито комедия. За добро - защото винаги е за добро. Защото пасивното тлеене вече е жива смърт, а освобождаването от тялото, когато е по волята на Бога, си е благословия. Не че има смърт... Т. беше изключително интелигентно момче. Златни ръце, брилянтен ум, силни предприемачески умения. Сам произвеждаше електронни устройства, имаше поръчки от целия глобус. Фирмата му бе водеща в областта далеч извън село България. Малко беше по-критичен понякога... Дали това е свързано с рака в главата - гордост и прочее? Не смея да го твърдя. Лесно е на чужд гръб и глава, а скалъпяването на хипотези пред лицето на смъртта, е излишно. С хора от групата ми, няколко пъти ходихме да си поседим с него, да поприказваме. Никой не очакваше такъв бърз развой. Т. също... Църква до частно гробище, с огромни езически могили. Както приживе бездушниците отцепени от братята си, така желанието за отделяне пренесено от живите надути роднини в оградени мавзолеи и могили, нарядко. Оставаше и кучета и ток да ги пазят, подобно на къщите им... Слава Богу, роднините на Т. просто ползваха църквата наблизо, а тялото - кремация. Чувствах душата му, долавях присъствието му - смееше се на цялата суетня и рев. Казваше: "Хей, тук съм - знам, че не ме виждате, ама какво сте се хванали за парчето месо в ковчега - няма ме там!"... По пътя към ритуала, пред колата видях прегазено коте - мърдаше безпомощно с едната лапичка, агонизиращо... Подминах, заобикаляйки го... След 20 метра обърнах, спрях пред него, пуснах аварийните - отидох при малкото землянче, преместих го настрани върху снега, постоях с него, погалих го, помолих се, гледайки висящото навън стомахче, чревца и прегазен таз. Животът изтече от очичките на прекрасното същество, докато главичката му бе в ръцете ми... В мрачната институционализирана сграда, докато слушах опелото на държавния чиновник, през съзнанието ми бушуваше картината на съвременния свят, служещ на мамона и порока все по-откровено и явно. Запитах се, какво ли бих казал, ако ме помолеха за една минута да почета паметта на Т. Бих поговорил за съчетаването... За това, че е супер да си добър предприемач, да си иновативен, пробивен, успешен, печелещ, когато обаче на първо място е любовта. Когато на първо място е Бог. Бих казал, че Т. е такъв съчетаващ и че Господ си прибира тези, които обича, навреме. Бих казал, че най-важно е КАК живее човек. После КАКВО прави и на последно място, колко живее и колко прави... За пред Бога, важното е КАК живеем, във всяко мигновение, в малките ни решения, в най-малките неща! Това КАК, наливано в сърдечната чаша по капчици в житейските минути и изпити - само тези капчици отнасяме в по-реалния свят! Т, благодаря ти! Господи помилуй, слава Тебе Боже!

Между световете, 2018, с Никълъс Кейдж Трилогията Джейсън Борн - самоличност, превъзходство...

В Търново тези двете познавам. Сърцати са.

- Игра на престоли - Всичко е вътре, отвъд наивно бонбоненото, но в актуално реалното - цялостност.А духовноста е именно цялостност! - limitless (2011) - хапчето е само котвичка за ума - зад това иде реч за възможностите. - Люси - отново, зад продаваемия екшън, много дълбок замисъл и предаван цялостен смисъл за потенциал, безпредел и величие не розови, а именно благодарение на цялата привидна, нагоново водена житейска илюзия... - Черно огледало - какво се случва, когато техниката се развива, а нравствеността деградира... - Остров (по-горе е сложен) - промяната, дълбоката вяра, искрността, покаянието като завръщане, простотата и величието... - Облакът Атлас - паралелност, прераждане, цикличност, многослойност, отвъд черно-бялото... - разбира се, Матрицата - дълбок, много дълбок замисъл, трогващ ядрени, събуждащи (будистки, кабалистични...) свето и себевъзприятия... - Свръхестествено (supernatural, сериал) - зад привидния екшън, стоят купища от теолози, сравнителни религиоведи и митологоведи, оформящи сценария, засягат се ключови въпроси за битието, света, смисъла, Бога, двоичността, доброто и злото и отвъд тях, смъртта и отвъд нея... - Френското кино - предава тънки емоции и разчита не на бум бам екшъна, а на актьорската чудесна игра. - Руското кино - жертвеност, огромна смелост, великодушие, човещина, искреност - това често е червената нишка, велико е... - Много други - но помня образно, а не имена...

Терапевтът е важен - присъствието, енергията, зарядът му, любовта му, разбиането, пробивността, способността да предизвиква и спомага пеобразуването ти. Освен лична работа, добе е да има и група, в която пеобразуването преминава естествено. Самата тревожност и рабоата с нея вече променя и по-дълбоките характерови вярвания - а през това време се следва подходяща посока, вече вложена в еживяванията ти, водещи те към цялост. Има тънкости, структура... Говоренето за ежедневието може да е само малка част от фокусираното следване на преобразуващата посока...

Елеазар представя духа на Учителя, при това не по буквата, а в същността му!