Орлин Баев

Когато едно тревожно състояние не се решава, депресирането е закономерно. Какво можете да направите? - Редовни сесии с психотерапевт, който истински се справя с натрапливости (не казвате нищо по-конкретно за окр-то си...) - Временен медикаментозен прием , назначен от добър психиатър, с когото да поддържате връзка за "сверяване на часовника" относно дозите, вида медикамент и т.н. Когато се виждате редовно с много вещ психотерапевт и изпълнявате точките от по-долу, след няколко месеца ще спрете медикамента. - Ако не работите - започнете работа. Трудовите задължения структурират, организират ума, дисциплинират, фокусират и силно спомагат психичното добруване. - Общувайте - намерете си среда, групи, контакти, хобита, приятелства - задоволяването на принадлежността води до много по-високо ниво емоционална сигурност. - Четете подходящи материали за тревожността (например в блога ми). Четете и добри книги. - Спортувайте - спортът е естествен антидепресант, понякога дори по-силен от психофармака. - Ходете често в природата. Сама, с приятелки, с туристи, с компания... Ходете боса, дишайте, плувайте, катерете се... - Обърнете внимание на храната си - тестото, захарта, кафето - внимателно. Вижте публикациите на Емил Златев за това. - Поддържайте се като жена. Като килограми, дрехи, лек и красив грим, походка, излъчване. Излизайте, чувствайте се харесвана. - Учете постоянно, развивайте се непрекъснато, имайте силни цели и ги следвайте упорито, с обич и спокойно търпение.

При социофобията хипнотерапията е добър и важен, но помощен метод. Основен елемент на реалната промяна тук е систематичното себепредизвикване в социална среда. Как? Чрез участие в психологична група, група за театър, група за импровизационен театър, група за реторика и презентации, група за социални умения, група нлп, група танци... Колкото повече, по-бързо справяне. Почти всяка вечер е нужно да е заета с такива групови включвания и активно участие в тях. При това "се вадят" собствените страхове/ неадаптивни вярвания и мисловни патерни осъзнават се и се реструктурират когнитивно и хипнотично в процес на индивидуална психотерапия. Постепенно вярванията се преобразуват в адаптивно-смели, самооценката нараства. Тогава човекът пренася себепредизвикването от груповия процес в ежедневието си - осмелява се да целеполага и целепостига високо, да преследва реализацията си мотивирано и упорито, да реализира партньорските си и приятелски взаимоотношения красиво и силно. С горното казвам, че при социофобията си има пътека - иска се обаче дисциплинирано, много постъпателното ѝ следване. Нагорна пътека е, но когато е упорито ходено по нея, резултатите са огромни! В тези статии говоря повече за пътя на преобразуване социофобията в социална самоувереност!

Вижте тези статии - много внимателно и с вникване прочетете. След това коментирайте!

Пълна механика виждам в реакцията и отговора ви. Няма свързване на точки, няма разбиране. Д-р Първанов ви каза, че описаното медицинско състояние най-вероятно ще премине, с или без помощта на медикаменти Ако кардиологът ви е предписал нещо, пийте го. Останалто обаче е психотерапевтична работа. Засега се приемате за "аз горката", а страховете виждате като нещо външно, сякаш са болест. Не са - вие сте, една по-детска, по-дълбока част от вас са. Седите на плитко, искайки да се махне "гадничкото страхуване". Не става така - по този начин го раздухвате и поддържате, все едно сама биете части от себе си, после бягате от тях, а те се влачат подир ви, виейки от болка. Не от подобна неразбираща реакция имат нужда страховете ви от безпомощна слабост, смърт, от неконтролирана загуба на себе си - от вглеждане в собствения характер имат нужда, от опознаване, от известно метафорично родителстване над самата себе си. По-горе писах това: "Каквото каже кардиологът - пиеш каквото пиеш. Оттам насетне - преживяваш мощно съмнение в живота, в собственото си тяло, в съдбата си, нямаш реален смисъл и сигурност и се хващаш за илюзорно желание за сигурност (каквато в този свят отсъства и слава Богу, това му е целта, да се учим!). Хипохондриазата тук е сама по себе си защитен механизъм, изместваща вниманието от характеровите конфликти на "Искам да живе, но ме е страх. искам, но не ми стиска, искам щастие и обич, но си ги забранявам, защото при тях ми се налага да се отпусна, разтворя и доверя..." Работейки с хипохондрията, малко по малко се научаваш да се доверяваш, да си вътрешно сигурна посред житейската задължителна несигурност. Да се отвориш и довериш на вътрешното си ядро, център от сигурна свързаност с любовта и мъдростта (сигурна привързаност по Боулби). Външно - заниманията със спорт, физическа йога и медитация няма как да се подминат. Постепенно те прерастват от външни опити за промяна, в дълбоко вътрешно осъзнаване и се присъединяват към психотерапевтичната методика (вътрешният подход) в едно умение за смирено отпускане, доверие в Живота. Ето в този Живот с главно Ж нямаш доверие, нямаш и свързаност с него в себе си. Та, лекар, спорт, йога, медитация, силна психотерапия, разширение съзнанието до здрава (не байпасна) духовност..." Единственият отговор, който получих, бе относно чисто медицинското отношение към общата ви и здравна тревожност. Никаква рефлексия относно споменатите психодинамики, наличности, противоречия - нулева.. С такава настройка и разбиране, могат да ви помогна антидепресанти. Разчитайки само на тях обаче, има опасност да се превърнат в замитаща под съзнателния "килим" част от проблема, нежели от качественото решение. С или без тях, по отношение на треожността, може да ви помогне силна психотерапия. В Бургас мога да насоча към колежки, ако е искано разбира се. Засега чувствам, че макар хортувайки си на български, сякаш сме съвсем на различни честоти... Аз мога да резонирам с вашата, стига да пожелая. А вие - ами, направете малко усилие де...

Можеш да обичаш стабилно (окситоциново) продължително и устойчиво, когато изчистиш от характера си страховете, които те карат да изстиваш и се дразниш/ отблъскваш. Когато ги изчистиш, обичаш, просто обичаш. Не само партньора, а и партньора си Живот като цяло, природата, животинките, самата любов обичаш. Научаваш се да отразяваш емпатийно (огледални неврони), да се свързваш, да тече потокът през теб. Ходи на психотерапия, изчисти блокажите/ бентовете, спиращи обичането ти. Тогава знаеш, че далеч не е само физиология, много повече е!

Прочетох темата За терапията с всички Ви - д-р Първанов е много прав. Докато момчето ходи редовно на психотерапия, вие с мъжа ви е нужно както да развиете собствена самоувереност и доверие в живота, да разширите визията си, така и да сте сплотени. Всъщност, окр-то на сина ви е един закъснял призив към такова дълбоко сплотяване, разбирателство, обич помежду ви. Макар и на 17, страховете зад окр (зад видимото "захващане" за дадена тема), са архаично-детски. Затова, за да му помогнете, е нужно да минете заедно през едно общо семейно и лично съюзяване, сплотяване, сигурност, обич. Отвъд горното, когато говорим за окр, практикува се медитация - доживот. Не замества психотерапевтичния подход, но го обобщава, надгражда и постепенно все повече се разчита предимно на нея. Това важи за момчето - така че, добре е да се насочи към това. Има приложения в нета с простички насоки за самостоятелна практика. Има и силни школи за медитация в България.

Каквото каже кардиологът - пиеш каквото пиеш. Оттам насетне - преживяваш мощно съмнение в живота, в собственото си тяло, в съдбата си, нямаш реален смисъл и сигурност и се хващаш за илюзорно желание за сигурност (каквато в този свят отсъства и слава Богу, това му е целта, да се учим!). Хипохондриазата тук е сама по себе си защитен механизъм, изместваща вниманието от характеровите конфликти на "Искам да живе, но ме е страх. искам, но не ми стиска, искам щастие и обич, но си ги забранявам, защото при тях ми се налага да се отпусна, разтворя и доверя..." Работейки с хипохондрията, малко по малко се научаваш да се доверяваш, да си вътрешно сигурна посред житейската задължителна несигурност. Да се отвориш и довериш на вътрешното си ядро, център от сигурна свързаност с любовта и мъдростта (сигурна привързаност по Боулби). Външно - заниманията със спорт, физическа йога и медитация няма как да се подминат. Постепенно те прерастват от външни опити за промяна, в дълбоко вътрешно осъзнаване и се присъединяват към психотерапевтичната методика (вътрешният подход) в едно умение за смирено отпускане, доверие в Живота. Ето в този Живот с главно Ж нямаш доверие, нямаш и свързаност с него в себе си. Та, лекар, спорт, йога, медитация, силна психотерапия, разширение съзнанието до здрава (не байпасна) духовност!

Има си технология на работа, има си алгоритми на промяната, зад които стои твърда когнитивна наука. Борите се със себе си, бягате от себе си, страхувате се от себе си, не вярвате на себе си. Мислите са на една или друга тема, но зад това стои характеровата Ви страхливост. Самата работа с ОКР вече Ви води към заздравяване на характера, към извличане най-ценните му и добри потенциали. Та, животът Ви призовава към работа, а окр-то ви (това Ви с голямо В откога го въведоха?! ...), е вестител и мотивиращ тласкач към такава характерова хармонизация. Виждате ли се с терапевт? Ако не наживо (по-силният вариант), то поне през нета?

Преди малко, поради технически трудности със сайта, колега ме помоли да пусна тази тема: ... “Силна тревожност - какво да правя?” През 2015 (бях 33 годишен) получих първата си криза в Холандия след употреба на Марихуана (марихуана пушех интензивно от тинейджърските си години). Кризата се изрази чрез силно стягане в сърдечната област, помислих че получавам инфаркт започна замайване, сърцебиене, депресивни мисли, страх. СъстоЯнието се разви в продължение на 2 седмици до треперене и постоянен страх, предстоеше и връщане не работа след празниците. Започнах лечение с ципралекс по 1 т. Сутрин и вечер с помощни медикаменти и до момента 6 години останах на половин. През този период съм имал обостряния през зимния период покрай дълги пътувания, но за седмица две отшумява с лека доза АД. Не можех веднага да се върна на работа и изкарах месец в къщи, след което започнах да ходя на работа. След ежедневна борба състоянието отшумя и се възстанових - като до 2020/21 зимния период започнах да усещам депресивни вълни в стомаха, напрежение, стрес, тревожност. Счупих ключица при удар в дърво с колело, после започна връзка, в която имаше много несигурност преди да изясним чувствата и отношенията / продължава и до настоящия момент/. И така се обърнах отново към медицината - симптомите се засилваха и от периодични обхванаха целия ден. Усещам страх от изоставяне, от работата, от състоянието. Вълни в стомашно чревната област, безсъние, сърцебиене... психиатър вдигна дозата - наложи се Флуанксол 2х1т. и Хедонин 1таблетка вечер. Към момента състоянието не може да се счита за стабилно и продължава медикаментозното лечение като може да се наложи и промяна на терапията. Не съм работил с психотерапевт до момента - имам желание това да се случи. Как мога да се избавя от това състояние? Нужно ли е постепенно да спра приема на медикаменти или няма изход без тях?"

Не е толкова и само до вида психотерапия, а до връзката ти с психотерапевта. По-горе са ти писали за доверието... При социофобията КПТ е важна. Да, ползва се в комбинация с активна психотелесно-преживелищна, хипнотично образна, психотеатрална и т.н. работа. Но, илюзия е да се разделят нещата от сорта "Това работи със съзнанието, а това с подсъзнанието...". Когнитивната работа с вътрешния диалог, с автоматичните мисли, междинни и базисни вярвания постепенно минава от на хартия/ електронен вариант, в чисто ментален, като тенденцията ѝ е плавно да "слиза" до т.н. подсъзнание, тоест до дългосрочната памет, да повишава въздействието си. Преди два дни писах по темата: "Тревожни сенки". Хипнотерапия при социофобия - ползва се. Успоредно с всичко друго. Истината обаче е, че тук пътеката е много ясна, но стръмна, изискваща ежедневна висока мотивация, упорито и отдадено търпение, много самопредизвикване и пак и пак и още и още. При социалната тревожност е добре илюзията за кратки пътища, следването на която всъщност удължава пътя, да бъде изоставена от самото начало. Личната терапия е акцент в началото, но постепенно се разрежда, а акцентът се прехвърля на груповата. Изисква се посещение и на други групи - презентации, импровизационен театър и т.н. Ежедневното правене на градиращи поведенчески експерименти, както знаеш, е от особено значение. Виж тези статии за преобразуването на социалната тревожност в социална самоувереност. Резултатите са неминуеми!

Също се радвам, че се видяхме. Да, този форум ни даде много. Благодаря!

Търсено е слкънцето, търсен е изворът, търсени са радостта, стабилността, доволството, хармонията, търсени са хора с любящо и вдъхновено присъствие.

Тодор е прав. Психотерапията, когато е водена силно, а Вие не ходите само сурогатно "масажно-успокоително", а действително целите промяна в мисленето, възприятията, живота - такава психотерапия Ви преобразува и често води до промяна в системата. Описвате реални липси в живота си - на сърдечна принадлежност, топлота, обич, човешка загриженост, вероятно интимност, цел и следването ѝ, смисъл. акачането към социалните мрежи е всъщност неуспешен и неуспеваем, но още повече задълбочаващ липсите опит. Ето вижте - с волево усилие за малко не кликайте на телефона - какво се случва знаете - зейва нещастието, идващо от усещането Ви за самотна изоставеност, неразбраност, непрегърнатост като човек, жена, като сърце и душа. Чувствате се сама и необичана, макар и във външно подредена система. Да. четенето на добри книги помага. Да, активният ежедневен спорт също. Да, поставянето на цел, която да следвате упорито, отдадено и с много усилия, също. Каква цел? Професионална, творческа, хоби, образователна, духовна - всякаква, която Ви харесва и изисква дългосрочни усилия. Следването на цел свързва и с точни, сърцати, обичащи хора, създава общностна среда. Но, бидейки жена - най-важна тук е любовта. Първо, от Бога и към Бога и второ, междуличностовата. В горните редове маркирам и пътя по излизане от ситуацията Отвън навътре: много активен живот, спорт, творчество, хоби, танци, четене силни книги, психотерапия която променя, а не замазващо успокояваща и следването ѝ отдадено от ваща страна. Както писах, когато животът така се промени в изключително зает и отдаден на няколко дейности, носещи радост, се появява и среда - в групата по психотерапия, в групата по танци, в групата за медитация и т.н. Среда със сърцати и точни хора, с които посто1нно взаимодействате. По правило след групите хората често се виждат на заведение на по салатка и хортуване. Създават се прекрасни приятелства, а потребността от емоционална общност все повече се запълва, махранва. Сега сте гладна, това е. Психотерапията Ви помага да си помогнете в отговорите на това какво точно искате, как да живеете, с кого, какво да правите, създава във Вас решителна увереност. Успоредно с процеса, който описвам, се получава все по-силно свързване с центъра Ви от смисъл, от любов, от вдъхновение, от увереност идваща не от его напъни, а от духа ви. Религизоните биха нарекли това присъствие на Бога, но назоваването е по-малко съществено от реалното преживяване. Стаявате отново смислена, щастлива, общувате интензивно, пълна сте и преливате, нахранена сте с любящ смисъл. Тогава или нещата в семейната Ви система се променят, или я приемате каквато е и си намирате радостта отвътре и отвън донякъде байпасно, донякъде автопномно, компенсаторно, приятелски и т.н.. или я стигате до други по-цялостни решения, но вече сте готова за тях.

След малко в ресторанта, Донка - хем да се видим!

Когато биологията е о'к, остават поведението, психиката, социалното присъствие. Като цяло в повечето от нас се наблюдава това "омръзване" в сексуален план. Донякъде е биологично заложено. В Щатите го наричат Кулидж ефект: "Оотишъл президентът Кулидж на посещение в една просперираща ферма. Собственикът му показвал това, онова, изтъквал иновациите и постиженията си. Спрели се пред кокошарниците и човекът посочил един петел. - Този петел е уникален. Прави го постоянно, непрекъснато, не се спира! - възкликнал възхитено фермерът. - Само с една кокошка ли? - отговорил президентът. - Не, не - никога само с една, постоянно търси нови и ги сменя. - Моля идете съобщете този факт на президентшата! - сериозно заръчал г-н президентът..." Правени са множество експерименти с различни животински видове. Освен при моногамните, което е рядко изключение, при повечето видове се наблюдава следният факт. Когато на мъжкия е предоставена женска, той с охота я обладава. Случва се още няколко пъти. Постепенно или по-бързо, интересът на самеца към самката намалява, докато тотално изчезне. Когато обаче му бъдат "пуснати" нови женски, веднага в него се събужда сексуално желание и предприема действия по копулация. Ако човек не е силно интровертиран характер с оттеглено либидо, а сниженото желание се проявява избирателно, единствено към партньорката с която сме свикнали и сексуалната потентност е налице спрямо други обекти, гореописваният механизъм е в действие. Него обаче го е имало винаги, поне докато през еоните сме се проявявали през тяло на бозайник. Какво казвам с това? Ами, през хилядолетията това партньорско омръзване е било факт, но сме продължили да се размножаваме, че и да имаме устойчиви семейни взаимоотношения. Какво се е променило? Разбиранията за семейство, партньорство от една страна и сексуалната свръхстимулация от друга. Партньорството хилядолетия наред е било свеждано до семейство, зад устойчивостта на което са стоели механизмите на социална регулация - общественото мнение, порицание, приемане и отхвърляне. Стояла е и силно уважаваната и явяваща се част от тези механизми, църква. В съвремието ни семейството буквално се разпада пред очите ни. Социалните нрави все по-експлицитно приемат промискуитета, серийното моногамие или полигамието. Църквата никак не успява да апгрейдне присъствието си и тотално губи стигането си до човека, а оттам и въздействието си. Силен фактор се явява и порнографията - за мъжкия мозък въздействието ѝ може да се сравни с това на хероина (или дори да го надхвърли), като това никак не е пресилено твърдение, а обстоятелствено изследван научен факт. А ползването на порно е свързано с едно постоянно кликане върху нови образи и сцени, нови и нови самки... Която и жена да е, богиня да е, не може да отговори на тази порно свръхстимулация и смяна, прихващаща биологичната, а оттам и психична предразположеност на мъжа към възбуда от нови самки. Умишлено не говоря през дихотомията добро-лошо, а просто споменавам социални процесни факти. Ще изразя отношението си към промените в света с метафорите: Злото е лявата ръка на Бога и служи на една по-мащабна цел, без дори да го знае. Повече за това в тези текстове по говоренията на този така стойностен български мистик Елеазар Хараш: "Тайната на злото 1" и "Тайната на злото 2". ... Какво практически може да направи един съвременен мъж, когато споменатото омръзване се прояви в съжителството с подходяща на всички други нива партньорка? Някои податки: разкарване на порното, утвърждаване на адекватни, реалистични вярвания относно продължителното партньорство, повишаване стойността на партньорката в собствените очи, биване умен мъж... Моля опитай да поразсъждаваш, да предположиш относно качественото съдържание на горните 4 податки, а след това ще се включа отново.