Melly To

За София?

Може ли да ми препоръчате някой, който да ме "интервюира", за да ми каже точно от кои капки трябва да приемам?

Здравейте, Бих искала да попитам, макар че се досещам за отговора, дали ще е проблем да започна да приемам есенциите на Д-р Бах, при положение, че в момента спирам едни антидепресанти?

Здравейте отново Мина днес... доста добре. Имам много да уча в тая работа. Бях напрегната - нормално. Много адреналин... Но колегите се държаха страхотно, което много ми помага. hpjon май си прав с това: "Това, което сега ми идва наум е, че ти или съзнателно, но най-вероятно несъзнателно, започваш да играеш роля - опитваш да бъдеш нещо различно от себе си стремейки се да бъдеш точно себе си. Поставяш се в една парадоксална ситуация, която, поради това, че е парадоксална спрямо теб самата ти докарва стрес. Искаш да си себе си, но в същото време искаш да контролираш изявата на това себе си, а когато се контролираш не си себе си." Днес си спомних как ме укоражавахте и насърчавахте. Искрено ви благодаря. Разбира се, още се притеснявам, но и това е нормално. Имам да запомням много неща и то за кратък период от време. Трябва да дам всичко от себе си. "Който иска - може"

Мога да спра да обръщам внимание на реакциите, тъй-като, да речем, те са неизбежни и да се съсредоточа върху доказването на себе си в новата работа, защото знам, че успея ли да им покажа каква съм истинската "аз", те определено ще са много доволни и ще го оценят. От там и аз ще се почувствам полезна и това ще ме направи още по-щастлива. Често се награждавам, дори да нямам причина за това. Но сега, някакси, съм забравила за наградите. Пределно ми е ясно какво ще спечеля от тази работа, освен че ще ми е приятна. Имам един горчив спомен от преди няколко месеца, когато си търсих работа (но преди това известно време не работих). Представих се добре на интервюто, но когато решиха да ме "пробват", блокирах. Може би защото до мен стоеше управителят. Сега съм доста по-уверена. Въобразила съм си, че хапчетата ми помагат и наистина е така. Защото сега съм себе си. Не ми пука от нищо. Просто, от време на време се сещам за предишните неуспехи и се страхувам да не се повторят. Но пък може би не съм успяла в предишните си опити с работата, точно защото ще ме приемат на тази - сегашната. След всеки залез изгрява сълънце, нали? И така - големият ден е утре. Стискайте ми палци

Вече съм доста по-спокойна и нахъсана Благодаря и на lind Да добавя, че въобще не ми харесва, че ги пия тези хапчета, но е факт, че те ми помагат. Да, знам, че е временно и че не са решение на проблема, но поне подтискат симптомите и ми позволяват да се концентрирам. А иначе бях супер разсеяна. Бях страхлива. Не смеех да изразя собствено мнение. Постоянно търсех отговори на въпроса: "Защо се чувствам така?", въпреки че знам, че вместо този въпрос, трябваше да се запитам първо какво да променя, че да не се чувствам така. Хубаво е, че ме разбирате, макар и да не се радвам, че сте преживели подобно нещо. Важното е, че сте го преживели. Минало. Надявам се и аз скоро да съм сред тези - умеещите да се справят

Благодаря ти hpjon за отговора и съветите. Ще се опитам да се възползвам от последните Но да ти кажа, че на мен точно от предишната ми работа дойде тоя стрес. Аз нямах търпение да я напусна точно заради това, а не защото ми е била скучна и сива. А колкото до нервните кризи - те не бяха така кратки като паническите атаки. Аз треперех цялата. Устата ми се сковаваше и не можех да говоря нормално. При криза винаги съм пила ривотрил или лексотан, а те водят до пристрастяване. Затова предпочетох да започна да пия хапчета, които не водят до пристрастяване. Разбира се, далеч съм от мисълта, че са безвредни. Но не мога да си позволя точно сега това "чудо" да ми попречи на работата. Може би отдавам прекалено голямо значение на работата, но как иначе, след като знам колко ще ми е приятно да я работя, а и няма как да си позволя да оставам без работа точно сега. Понякога си мисля, че симптомите, които ме тормозят, може би не са от стреса. Че съм болна от някоя неизлечима болест.

Здравейте Започвам с това, че съм голяма хипохондричка. Постоянно си преписвам болести. Много често си правя разни изследвания. Ходя си с апаратче за кръвно в чантата и с цяла аптечка, а съм на 28 години. Освен това преди 3 месеца започнах нова работа, като преди това не работих около 6 месеца. Това и ми попречи да не ходя на терапия. През това време станах доста несигурна в себе си, може би от постоянното обикаляне по интервюта и незапочването на работа. И така, края на август започнах работа, на която в началото ходех с удоволствие. Но нещата там не потръгнаха. Правеха ми се постоянни, според мен неуместни забележки и още повече се притеснявах и не можех да си върша работата както трябва. Започнах да получавам нервни кризи и панически атаки (паническите атаки знам как да ги овладявам, благодарение на терапевта ми), но ми беше малко трудно да се справям с кризите, при което започнах да пия хапчета - изписани от специалист, разбира се. Сега съм доста по-добре (4-ти ден ги пия вече), но от време на време ми причернява или пък ми се гади и не знам това дали е от хапчетата и ще премине след като организма ми започне да ги възприема нормално (да отбележа, че и преди време съм пила същите хапчета, но не си спомням как ми действаха в начлото). И така - намерих си нова работа, при това точно тази, за която кандидатствах много време. Супер щастлива съм, че се махам от предишната. Но... Малко се притеснявам за новата работа. Не се съмнявам, че няма да се справя с нея. Притеснявам се, да не вземе да ми прилошее там и да "блокирам" от притеснение. А по принцип съм много общителна и много говоря. Никак не съм срамежлива. Но.. Това е нова работа, нов стрес. Ще съм при хора, които не познавам, а и те мен. Не ги искам гадните симптоми на стреса, а те се появяват, когато си поискат и без да ги очаквам. Не искам това да попречи на дългожелата от мен работа. Искам да дам най-доброто от себе си. И друго - не се храня нормално. Не че нямам апетит, напротив. Просто ме е страх да не ми стане тежко след ядене. Тъпча се с плодове (а не ги обичам много), ям и ядки, които също не са ми любими. Единствено сутрин нямам апетит, а знам, че закуската е най-важна. И още нещо - точно защото не знам кога ще ми прилошее и/или ще получа някаква паническа атака, се страхувам да остана сама. Гледам все да съм сред хора, но близки. Такива, които са запознати с проблема ми. ПП:Терапевтът ми е страхотен и съм му много благодарна, но за съжаление не мога да ходя често при него (поне засега), иначе може би нямаше да ги имам тези проблеми.

Здрасти Първото нещо, което трябва да направиш, е да идеш на лекар. След като той ти каже, че всичко ти е наред, ще си сигурна, че всичко което ти се случва е "благодарение" на мислите ти или по-скоро, благодарение на неправилното ти мислене в продължителен период от време. Сигурна съм, че специалитите тук ще ти го обяснят по-компетентно, но повярвай, аз самата съм го преживяла и точно като теб не можех да си го обясня. С течение на времето и на усилия от твоя страна, ще разбереш, че притененията ти са били напразни. Всичко е в главата ти, както се казва, но не може да се избавиш от това състояние (казвам състояние, защото не е болест) изведнъж.

Колко познато... все едно аз съм писала горното. "Самочувствието ми е доста ниско точно по тази причина. " Не. Точно защото самочувствието ти е ниско имаш този проблем според мен. А не от там да ти е ниско самочувствието. И сигурно имаш и достатъчно свободно време, което още повече допринася за това твое състояние Аз бях или все още съм същата. Не мога да си представя, че човек, с който съм имала някакви по-сериозни взаимоотношения или някаква връзка така лесно ме игнорира и дистанцира. Мисля си: "Толкова лесно ли може да ме забрави и не му ли е било приятно, че да не иска да поддържаме някакви приятелски отношения след това?" Това много ме обижда... И колкото по-зле се държи с мен, аз съм по-амбицирана ДА СИ ДОКАЖА, че въпреки всичко, не му е лесно да не поддържаме връзка. Това е ниско самочувствие. Ако се обичах достатъчно, щях ли да позволя такова отношение? Щях ли да продължавам да си доставям болка по този начин? Ами не. Нямаше въобще да ми пука. Щях да си помисля, че щом така е решил, най-много той губи. И край. Не знам какъв съвет да ти дам, тъй-като все още и аз не съм се променила достатъчно. Но ако имаш възможност потърси помощ от специалист. Аз ходя на терапия и се чувствам много по-добре. Специалистите знаят как да подходят. Намери си и някакво сериозно занимание, което да ти доставя удоволствие, но не да е просто хоби. Аз наскоро започнах нова работа, която ми доставя удоволствие и се чувствам добре. Изморявам се нормалко както останалите хора и нямам време да мисля за тези проблеми. Започни да се грижиш повече за теб самата, за тялото си. Спортувай. Запомни - ти си най-важна, после са другите. Ако ти не се погрижиш за себе си, няма кой друг. Последно терапевтът ми ме накара да се замисля върху следното: "Какво толкова силно не харесваш у себе си, та имаш нужда - като ком­пенсация - да накараш другите да те харесват?"

Предлагам тук да постваме лубими цитати от книги, любими стихове и интересни статии 360 градуса по скалата на Живота Тъмнина. Пълна. Плътна. Сън. Събуждаш се и се оказва, че си се родил. Някъде. Някакси. Тук! Точно тук. Тук, на едно трудно за живеене място. Всяко място е трудно за живеене. Въртиш се в кръг. Около себе си. Бавно. Мнооого бавно. Животът ти минава покрай теб. Всяко движение го променя, всеки жест, всеки поглед, всяка тъга, усмивка, сълза… го правят нов, различен, друг… Една крачка и си в него. В центъра му. Светът се върти около теб. Едно движение и си вън. Светът продължава без теб. Вървиш. Напред. Назад. Бързаш. Много бързаш. Тичаш. За да забравиш, че си жив. За да забравиш да си спомниш, че си забравил да усещаш, да намираш, да откриваш, да изследваш. Сблъсък. Спираш. Слушаш. Гледаш. Намираш. Откриваш. Чувстваш. Забравяш, че си забравил да чувстваш. Чувстваш отново. Отново си ти. Ти? Кой? Кой си ти? Различен? Еднакъв? С кого? От кога? Къде? Защо? Знаеш. Светът не продължава без теб. Цветовете изчезват всеки път, когато затвориш очи. Чувствата изчезват всеки път, когато затвориш сърцето си. Топлината изчезва всеки път, когато стиснеш юмрук. Светът си ти. Жив си когато си буден за него. Понякога трябва… Да затвориш очи, за да видиш. Да замълчиш, за да кажеш. Да избягаш, за да се върнеш. Да се изгубиш, за да се намериш. Да паднеш, за да станеш. Да спреш да мислиш, за да осъзнаеш. Да спреш да търсиш, за да откриеш. Да спреш, за да продължиш. Да спреш, за да се огледаш. Наоколо. Хубаво. На 360 градуса. Бавно. Много бавно. За да чуеш отново крясъка на водата, когато плуваш в нея, писъка на тревата, когато тичаш бос по нея, грохота на черупката, когато излиза птиче от яйцето, ударите на сърцето на новороденото… И да си спомниш важните неща, истинските неща. Тези, които те направиха жив. Тези, заради които още си. Дишай и помни! *** “360 градуса” е авторски спектакъл на Андрей Баташов

http://www.vbox7.com/play:ma757b5a28

Пред децата е Бойко Борисов. Разказва за пожарникарския живот. Накрая пита: - Деца, имате ли въпроси? Иванчо вдига ръка: - Имам три въпроса: 1) Защо хората в страната са толкова бедни? 2) Защо храната и бензина у нас непрекъснато поскъпват? 3) Защо се нарушават правата на човека? Бойко Борисов се изпотява, но точно в този момент звънва звънеца и децата се втурват навън. След междучасието Бойко Борисов отново пита децата имат ли въпроси. Петърчо вдига ръка: - Имам пет въпроса: 1) Защо хората в страната са толкова бедни? 2) Защо храната и бензина у нас непрекъснато поскъпват? 3) Защо се нарушават правата на човека? 4) Защо звънеца би 20 минути по-рано? 5) Иии... къде е Иванчо?! Бръмчат си мутри с С-класта, спират на светофар и отзад реСко се врязва едно трабантче. Ония побеснели: - Е са ти ебахме майката... А оня от трабанчето се примолил: - Недейте бе имам жена деца, аз без да искам... - мутрите го оставили. Тръгват и на следващия светофар същата случка. Ония пак слизат да го трепат, оня пак ред молби, пак го оставили. На третия светофар тия пак спират, оня отново се удря в тях. Сваля прозореца на трабантчето и казва: - Спокойно аз съм ))