Nightingale

Много Ви благодаря за бързия отговор, д-р Първанов! Вече съм напълно убедена, че имам вирус, защото и днес съм много отпаднала, имам и температура, а и майка ми изкара тази нощ по подобен начин -с повръщане и тнт. Просто виждам, че наистина всяка моя болест или лошо преживяване, вече е придружено от силни симптоми на стрес. Но сега, когато го осъзнавам, а и имам Вашето мнение, ще ми е по-лесно да се справя с тях, когато се появяват в такива ситуации. Желая Ви хубав ден и отново Ви благодаря, че Ви има

Здравейте, както виждам не съм писала повече от година. Все още не пия антидепресанти и се справях добре до вчера Искам да кажа,че за няколко месеца животът ми се промени доста - заживях с приятеля си, забременях, но точно преди месец загубих бебето и това ми се отрази доста зле. Отначало мислех, че се справям добре, но май не е така. За съжаление последва и втори кюретаж, защото не ме бяха изчистили добре, и при втората упоика (пълна) ми стана много зле още докато ми я поставяха, а след това около 2 часа излизах от нея. И усещанията мога да ги сравня с паник атаките. Дори след като бях излязла от упойка, аз цяла вечер имах много негативни усещания -потъване, изтръпване на крайниците,задух. Не знам дали е било от упойката или просто си получавах малки паники. След това ми се наложи да напусна работа,защото още докато бях бременна имах проблеми с шефката ми и общо взето ми се насъбра доста. За щастие още в деня, в който подписах заповедта за прекратяване, ми се обадиха за друга работа и аз видях малко светлина в тунела. Дойдох си за малко в родния ми град уж да си почина, но снощи започнаха познатите усещания - изтръпване на главата и крайниците, адски ми се повръщаше, много ме болеше стомаха,сърцето също, бях като в полусъзнание. После съответно повърнах, малко ми олекна, но след малко всичко започна отначало. Майка ми повика бърза помощ,защото за първи път става свидетел на това, а и аз самата вече не бях сигурна какво става, защото никога не е продължавало толкова дълго - от 20 часа до 1 през нощта. Лекарят потвърди, че е паник атака, сложи ми инжекция Деган за повръщането и ми предложи да ида с тях в спешното да ми сложат Натрий Бром. Аз реших да не ходя, надявах се да се оправя, а и вече се бях успокоила, че са гадните паник атаки. Забравих да кажа, че в този период пих 2 пъти Ривотрил от 0.5 мг, но не усетих никакво подобрение.След като лекарят си тръгна получих и много остро разстройство, а едновременно с това и повръщане. След това повръщането спря, а растройството продължи до сутринта като отидох поне 10 пъти. На сутринта пих хапче за него и спря.Съответно днес се чувствам като парцал, нямам сили за нищо. Въпросът ми е - възможно ли е това да е някакъв вирус и аз да припознавам симптомите и да ги превръщам в такива на паник атаки,съответно да си създавам истински паник атакаи? Защото друг път Ривотрила винаги ми е помагал и никога не е продължавал кошмарът толкова дълго.обикновено,ако се стигне до повръщане или до разстройство е единично. Много ме е страх да не започне всичко отначало,особено,че ще започвам нова работа. Знам, че не трябва да влизам в омагьосания кръг и да се поддавам на страха и въпреки това усещам как ме обзема.Моля психолозите от форума да пишат мнението си.Благодаря!

Здравейте отново! Искам да споделя, че спрях антидепресантите преди 2 месеца - в началото на април. Не съм почувставала никакво странични ефекти от спирането, смея дори да твърдя, че в началото се чувствах дори по-добре - нямах ниско кръвно, не ми беше отпаднало, замаяно. Сега от време на време чувствам старите симптоми, най вече все едно нещо ми тежи на сърцето и тези дни имам много ниско кръвно, но не знам дали не се дължи на горещините, защото по принцип съм с такова кръвно и ми прави проблеми. Имам предвид, че с тях и без тях засега ми е все така полуоправено. Така че по-добре без тях. От време на време ме е страх да не започне всичко отначало, най-вече когато ми е лошо по някакъв начин, но в повечето време дори не мисля за това. Не мога да намеря психолог тук с добри отзиви и опит с ПР или несправяне със стреса както май е при мен и засега се справям сама. Но както казах положението иска доста подобрение. Все още много се вглъбявам в болежките на тялото ми и ме е страх да не припадна или нещо подобно. Общо взето се чувствам точно както преди да започне всичко това, само дето сега знам отктъде идват тези болежки и какво може да последва, ако не се овладея на време. Това е. Просто исках да споделя! Лека вечер.

Благодаря за отговора! Сега вече нещата са ми съвсем ясни. Значи решението е да започна психотерапия, за да се науча да мисля различно. Ще Ви бъда много благодарна, ако ми препоръчате добър психотерапевт от Пловдив (на лично съобщение). Отново Ви благодаря, д-р Първанов!

Здравейте! "Думата „сякаш“ изразява предположение, а не сигурност. Ако имаш предположение, че може да е нещо друго, сподели го. Тук не бива да има съмнение и неяснота. Няма друг хормон или вещество в тялото ти, което да обуславя цялата тази картина, която ти описваш и от която те беше страх." Да, досега си обяснявах или ми беше обяснено, че състоянието ми се дължи на липсата на серотонин в мозъка, чиято липса се дължи на дългия период под стрес. Серотонинът "се биел" с адреналина и така нямало проблем - затова ми бяха изписани и антидепресантите, да ми набавят серотонин. Следователно без серотонин - адреналинът надделява и предизвиква кризите ми. "Има и друго, помисли и отговори честно, ако кардиолога или психиатъра ти бяха обяснили всичко това, което аз ти поясних и ти бяха казали да промениш начина си на живот, да си даваш повече почивка и да започнеш психотерапия, би ли ги послушала?" Не мога да кажа как щях да реагирам. И двамата психиатри, които посещавах по-често, ми обясниха процеса чисто химически, както описах по-горе. Аз от тях разбрах, че друг начин за справяне, освен с лекарства, няма. Между другото от опита ми с лекарите, а и не само моя, а и на други познати хора, страдащи от нещо подобно, бих казала, че на лекарите не им се занимава по сложния начин - да обяснят, да те насочат към терапевт, някои дори ми се струва, че не знаят това, което Вие ми описахте. Един от тези лекари ми каза, че ако забременея, ще спра антидепресантите и ще мина на Ривотрил "само", защото той не пречи, което ме отврати и това беше последното ми посещение при него. Може би, ако ме бяха насочили както трябва, щях да си спестя пиенето на лекарства. Въпреки, че аз оценявам всичко случващо се с мен, имам предвид, че ме научи на много неща и ми обогати психиката, направи ме по-силна, по-наблюдателна и мисля, че сега самата аз се познавам по-добре. Иска ми се всичко това да свърши, но виждам и полезната страна Засега няма да пиша друго, а ще чакам коментара Ви относно това! Пак Благодаря от сърце!

Здравейте! Всичко, което сте написал, д-р Първанов, ми е ясно. Някои от нещата ги знам от преди, други не. Всичко ми беше много полезно. Доколкото разбирам, според написаното, всичко това, което се случва с мен, е причинено от адреналина. Вингаги съм знаела, че той има основната вина, но сега сякаш остана само той и нищо друго. Сега въпросите ми са следните: Тъй като всъщност аз не съм в реална опасност, за да се активира механизма ми за бягство,какво причинява изливането на адреналин - само мислите ми и причинените от тях чувства ли са виновни за това? Има ли други фактори, които увеличават прилива на адреналин (пак говоря, когато няма нищо специално случващо се)? И ако за всичко е виновен адреналинът, то тогава антидепресантът влияя ли му по някакъв начин? Пак благодаря за отговорите Ви, д-р Първанов! Много ми помагате!

Здравейте отново! Д-р Първанов, много Ви благодаря за изчерпателния отговор! Много се надявам Вашето предположение да е вярно и всичко в моето състояние да се дължи на стрес. Това, което със сигурност мога да твърдя, е че наистина се чувствам по-зле, когато съм била емоционално или трудово натоварена, тогава повечето симтоми са налице. Изчетох за симптомите, които адреналинът, кортизолът и стресът причиняват и всички ги имам. Може би само без повишено кръвно налягане - при мен е обратното - пада ми рязко и може би затова и имам чувството, че ще припадна, или съм в полусвяст. Но много често се натъквах на статии за ПР, когато пишех тези думи в Гугъл и там покривах абсолютно всички симптоми, които в другите статии не бяха спонменати, а именно - изтръпване на крайниците, сковаване на челюстта, позив за дефекация или повръщане, чувството, че не мога да контролирам тялото си. Но тези съм ги изпитвала само по време на тези ужасните силни кризи. При една от тези кризи повърнах и след това се оправих веднага, олекна ми (бях пила алкохол тогава, но не в количество, че да повърна, и симптомите ми не бяха на препил човек, а на паник атака), а друг път цяла нощ изпитвах леки атаки - потъвах, изтръпване и тнт - и между тях ходех до тоалетна и след това ми олекваше. Това също ми е необяснимо, с това, което прочетох. Това, което при мен не съвпада с ПР (поне така мисля) е,че при мен е имало 1 единствена паник атака, която е дошла така от нищото - говоря за тежки кризи. Имала съм такива 4-5 и едната е първата, тази именно дойде от нищото, другите 2 както писах - след употреба на алкохол, а останалите в много емоционално състояние - караница с приятеля ми или нещо подобно. През останалото време си имам симтоми на страса - сърцебиене, треперене, замаяност, гадене. От тях вече не ме е страх. Забелязала съм обаче, че получавам същите симптоми и при положителни емоции - когато се смея много, при секс. Понякога по време на секс изпитвам и удоволствие и тези симптоми. Осъзнавам, че не мисля правилно и в повечето време съм по-негативно настроена, в сравнение с преди съм по-добре, но имам още много да работя. По-точно е дори да кажа тревожна, а не негативна. Защото съм много весел човек, с чувство за хумор, общителен, но в мен винаги има тревога за бъдещето, за близките ми, за любовния ми живот. Мисля какво би станало, ако.....и си създавам сама негативни емоции. Ще чакам с нетърпение отговора на д-р Първанов както и на всеки друг тук!

Благодаря, Орлине! Това, което си написал ми се струва много трудно за постигане. Ще почета повече тук за тези методи. Д-р Първанов, ще се опитам да разкажа как започна всичко и изобщо да отговоря на въпросите Ви. Значи преди 4 години завърших висшето си обарзование и бях много изтощена от учене, борене с изпити, особено баща ми оказваше голям натиск през тези 4 години като не приемаше да имам невзет изпит и тнт. Исках да си почина, да започна някаква работа. Но той настояваше да запиша магистратура. Аз също исках, но не в този момент. Все пак записах и започнах да си търся работа и едновремено ходех на лекции събота и неделя. Тогава изпитвах физически симтоми от около 1 година -треперене,болки в гърдите, замаяност. Накрая кардиоложката ме прати на психиатър. Той ми изписа Серопрам. Може би след 3 дни след като започнах да го взимам, получих първата паник атака. Бях на лекции и се случи там - изпотяване, изтръпване на крайниците, потъване, схващане на челюстта и почти бях в несвяст. Викнаха ми Бърза помощ, те ми обясниха, че съм имала нервна криза и си ме изпратиха у нас. Започнах да изпитвам адски страх това да не се повтори. Прибрах се в родния си град при родителите си и 1 месец не излизах, само ходих на психиатър. Той ми постави диагноза ПР и продължих със Серопрама. След около месец бях по-добре. Баща ми не разбираше състоянието ми и мнг се карахме и след един скандал ми каза да си ходя. Аз си дойдох в Пловдив - тук живея сега, взех пари на заем и започнах да си търся работа. Намерих си бързо, като постоянно получавах леки паник атаки. Тогава ме беше страх да не умра, да не полудея, да не ме помислят за луда. Започнаха момети на подобрение и влошаване, в зависимост от това как ми минаваше денят и какви емоции изживявах. Работата ми не беше мнг подходяща, защото имаше мнг стрес. Мисля, че тогава минах на Сертран. По-късно започнах да ходя на психотерапевт, който беше и психиатър, и той ми изписа Анафранил, за да съм се оправила съвсем, защото аз си имах тези леки симтоми всеки ден-треперене, замайване.Самият психиатър нямаше никакви познания за различните методи за справяне с ПР. Само ми повтаряше, че съм добре, че се справям сама в чужд град, че имам хубава работа. И оттогава съм на Анафранил. Преди 3 години баща ми почина внезапно и година след това не можах да се съвзема. Много страдах и най-вече за това, че последните години не се разбирахме много. През следващата една година не бях на себе си, но нямах влошаване на състоянието, просто изпитвах ужасна мъка и загуба. Половин година след това се запознах с момчето, с което съм сега. Имаме доста бурна връзка и не мога да кажа, че всичко е както трябва, но се обичаме и правим планове за семейство и дете. Аз съм много емоционална, чувствителна и много се анализирам, както и него също и така често си създавам въображаеми проблеми, което той не винаги разбира. Иначе приема проблема ми и се разбира за какво става въпрос, подкрепя ме. Работат ми сега е друга, по-спокойна и си я харесвам. Единственият ми проблем е, че работя по 8-12 часа на ден с хора и ми идва в повече. Сега когато имам симтоми на ПР не си мисля, че ще умра, полудея или нещо такова, не се притеснявам какво ще си помислят хората. Осъзнавам, че това е безопасно и няма какво да ми се случи, в повечето случаи се справям. Уплаших се сега след 2рата голяма паник атака, която беше преди около 4 месеца. И двете са били след употреба на алкохол. Иначе не получавам такива атаки. Само при мисълта за тях, за това колко беше гадно, просто не искам никога повече да го преживявам. Мисълта, че трябва пак да изпитам такива симтоми ме ужасява. Това е общо взето. Надявам се да съм била достатъчно подробна, за да можете да ми отговорите. П.П. През цялото това време съм пила и Ривотрил. Понякога месеци не съм го пила, друг път няколко последователни дни пия, като се усетя по напрегната.

Благодаря, Орлине! Ще чакам и отговора на доктор Първанов! Аз имам книгата "Как да преборим тревожността и фобиите", ти я препоръчваш тук, и затова я взех. Започнах да прилагам някои от техниките - това говоря преди половин година. Усетих как наистина се справям с леките паник атаки и те отшумяват по-бързо, започнах да спортувам -редувам йога с по-натоварващи упражнения. Получих пак паник атака след един имен ден, където изпих около 100 гр уиски за цялата вечер. Легнах да спя и се събудих насред кризата, в най-големия ужас. Повярвай ми тогава нямах време за справяне с каквото и било - беше ми толкова зле - всички симптоми накуп, почти изгубих съзнание. Както и да е. Тогава се отчаях пак. Казах си, че няма смисъл с тези упражнения, мислих си , че е лъжа, че можеш да контролираш всичко това. За мен беше доказателството това, че се събудих насред кризата и нямаше как да си помогна, аз вече не можех да мисля, да се контролирам. Сега не правя почти нищо, може би се опитвам да забравя, че имам проблем. Знам, че не е правилно. Само продължавам да спортувам и не пия алкохол. Също много искам да спра хапчетата, иска ми се следващата година да забременея, но знам, че няма как да стане, ако не положа усилия. А някакси съм изгубила вяра в тези техники. Пак много ти благодаря! Ти си чудесен човек, готов винаги да помогне!

Благодаря ви много за бързите отговори! Според написаното разбирам, че този антидепресант не е подходящ за лечение на ПР и дори антидепресантите по принцип. Какъв е процесът тогава, чрез който те помагат, защото е факт, че аз се закрепих в началото благодарение на тях. И сега наистина изпитвам страх да ги спра, въпреки че се съмнявам, че ми помагат по начина, по който ги пия, а и вие твърдите, че мога веднага да ги спра. Последната година и половина съм имала две силни паник атаки и двете след употреба на неголямо количество твърд алкохол. Бях заспала и се събудих с ужасна криза и в двата случая. Това също ми е интересно - как влияе алкохолът на ПР и защо ми подсилва атаките като съм чела, че на много хора с такива състояния им помага да се отпуснат.

Здравейте! Обръщам се към психолозите на форума с един въпрос. От 4 години страдам от паническо разстройство. През цялото това време съм пила антидепресанти, сменяла съм няколко вида и сега пия Анафранил (от около 2 години). Не съм ходила на психиатър, защото се разочаровах от техните методи на лечение-само с лекарства. Преди време четох доста тук и от вас разбрах за различните методи за справяне с проблема. Не мога да кажа, че правя всичко на 100 % , за да се оправя, но се опитвам. Посетих и една психоложка, но не останах доволна, и продължих сама. Сега съм много добре, в сравнение с преди. Анафранила ми е изписан по 2 таблетки на ден от 25 мг, но аз пия по 1 таблетка през ден, понякога през два. Не знам дали изобщо това ми помага, но ме страх да ги спра след толкова време, а и знам, че трябва да става постепенно. Пия и Ривотрил, когато съм напрегната, но е доста рядко. Тъй като знам, че има и Анафранил 10 мг се чудя дали да не мина на този вариант и да пия по 1 таблетка на ден, като и него разредя после, докато не го спра напълно. Просто искам професионално мнение по въпроса, за да не се сблъсквам пак с психиатри, които да ми повтарят, че няма начин да се справя без лекарства и че това е за цял живот. Благодаря ви предварително!