Nikola_90

Само искам да напиша, че засега се опитвам да се справя тревожността, като си представя някой човек, който ме е страх например и искам да се сприятеля със него, като започвам да си представям дадения човек, че е някой мой много добър приятел и следователно се опитвам да се държа със него така, както бих се държал с някой наистина мой много добър приятел.Това мисля, донякъде ми помага да намаля тревожността при някой социални ситуации. Дори по този начин успях да си намеря някой приятели във социалните мрежи, докато преди и това беше невъзможно. Дано съм помогнал с това на някой, като моя проблем. Успехи!

Ако може да ми препоръчате някой добър психотерапевт от Варна ще ви бъда много благодарен!

Проблемът от това което наблюдавам е, че дори да си кажа как трябва да реагирам например в стресиращи ситуаций за мен - аз просто забравям за това което съм си казал и си реагирам автоматично както съм си реагирал преди и то естествено неедекватно.И това най-много се ядосвам и страдам.

Немога да започна поради факта, че нямам финансови възможности. Също така благодаря за отговора на Божидар беше много интересен за четене.

Да, но вече неработя.

Здравейте на всички! Пиша ви да ви споделя какво се случва с мен досега или по точно да споделя болката си.Опитах се да разкажа на обкръжението и близките ми за проблема както ме посъветва д-р Първанов, но това което най много се страхувах се случи - те немогат да ме разберат, мислят си че се преструвам със тези неща само и само да не работя и съм чакал всичко на готово.За тях просто тези неща казват ми, че им са непонятни.И естествено реакцията ми беше да се депресирам и одръпна още повече.Като цяло каквото и да правя немога да имам нормални взаимоотношение със другите, защото ме е страх непрекасното да не каже нещо глупаво и после да ме критикуват или да не ги обидя хората със нещо. Когато се ядосвам се подтискам и не го изразявам почти никога. Страх ме и да изразявам мили и нежни чувства към другите и те повечето си мислят, че съм надут или безкрупулен. На работното ми място съм напрегнат, тревожен, расеен, забравям непрекъснато разни неща, страхувам се да не правя грешки, както и липса на комуникация от моя страна със колегите ми пречат да си изпълнявам нормално задълженията.Непрекъснато си мисля, че съм задължен на някои и изпитвам чувство за вина за всяка една моя грешка и нямам право да се защитавам пред хората, ами да си мълча и да се подтискам и да се страхувам от следваща такава. Цялата картинка изглежда логична и аз го осъзнавам, че няма как да е по различно, ако не започна сам да си изкарвам пари и да се издържам, но несигурността от общуване със хората и това, че няма да мога да контролирам нещата и трудността да го преодолея това ме карат да тъпча на едно и също мястои и да се самосъжалявам непрекъснато.

И пропуснах да спомена, че най - важното нещо което разбрах е, че не трябва да очакваш, че когато се отпуснеш и бъдеш открит пред хората те задължително трябва да те приемат.

Здравейте! Пиша ви за да съобщя, че вече съм в процес по справяне със социалната фобия!Благодарение на д-р Първанов и неговите насоки в момента мога да кажа, че се чувствам като нов човек.Това което ми помогна най- много е изграждане на някаква стратегия за прилагане на поведенческите експерименти, които можеха да ми помогнат да се справя със стрха.В началото действах хаотично и несигурно и това ме проваляше.Обаче си мисля, че в момента намерих правилния път и мисля да продължа да го прилагам. Първата крачка беше да намеря някой авторитет, който наистина ме е страх от него.Успях да се свържа в нета със един съученик и който беше авторитета на класа.Започнах да му обеснявах, че съм страничел от тяхната компания защото ме е било страх какво ще си помислят за мен. Обесних му много подробно всичко което съм се опитвал да скрия от хората, за страховете ми, дори и за моето негативно мнение за себе.И той реагира неочаквано за мен много топло и приятелски.Дори ме покани някой път да излезем заедно.Обаче дори като го направих и като мина малко време започнаха "черните" ми мисли отново да се връщат.Започнах отново да се самоубвинявам, че не трябвало да го правя и сега ще ме срам още повече като изляза на вън.Аз обаче не ги послушах тези мисли и продължих по план.Напримерно като ме страх да отида до лични лекар и започвам да пиша на който ми падне за това, че ме страх.И точно това последно ми помогна супер много.Но естествено в момента съм много далеч от истината и ще имам още много работа да върша докато се справя. Още веднъж благодаря на д-р Първано за помоща без неговата помощ едва ли бих се справил!

Благодаря ви за отговора д-р Първанов! Всичко това което казахте съм го мислел преди и ми изглежда логично и на мен като някакво решение и дори само да го преставя се чувствам по друг начин.Но това е само когато си го преставям, а иначе ми е много трудно да го направя на живо....незнам как да ги наговоря тези неща на хората, като някой от тях дори и здрасти не искам да им кажа....пък камоли да се разоблича, че имам такива страхове.... Родителите винаги са ме сравнявали с другите деца, с техните успехи и не са искали да ме приемат, че съм такъв кротък, скромен, срамежлив, какъвто бях като по малък.Искаха много да се променя, направо ми казваха, че трябва да съм като другите, "отворени", "нахални", "разговорливи", а не такъви "заспали" като мене.И все още живея с тях и те си мислят, че си седя в къщи и не си търся работа, защото съм бил "неподхватен" и ме мързяло да работя и съм чакал само на готово.И всеки дневно ме тормозят с обиди и унижения по - мой адрес, а най-лошото е че реакцията ми в тоя момент е тотална пасивност, мълчание..и чесно казано ми идва направо да се самоубия в такива моменти...

Здравейте отново! Извинявам се, че чак сега ви пиша, но от известно време нямах компютър. Относно клипа какво съм разбрал - За да можем да се свържем със хората, трябва да позволим да ни видят уязвими.Да, но моята връзка се случва, чак когато ми кажат хората, че ме харесват и приемат.Имам 1-2 приятеля, който мога да си говоря с тях свободно без никакви задръжки, а със останалите постоянно се чудя какво да кажа, как да го кажа.Също така забравям постоянно някой думи по време на разговор.

То си има опция на клипа да ми показва, като текст от доло цялата лекция.Но, не е това, не сте ме разбрали правилно.Имах предвид, че аз го разбирам буквално, но не ми се разясни смисъла на това, което разказваше жената.

Да.

Здравейте! Извинявам се, че ви пиша със закъснение! И аз чесно ще ви кажа, че го изгледах няколко пъти,но ми беше трудно да го разбера като цяло.

Искам да попитам и още нещо, освен пред себе и пред хората ли трябва също да приема комплексит?Опитвам да съм сред хората колкото се може повече и да комуникирам, но когато стане въпрос за мен като личност и направо умирам...Започва се едно обвиняване и поучаване "че си губя живота сидейки" и тогава се отдръпвам и депресирам и всичко започва отначало.Незнам какво да им отвърна,какво да им кажа? ...Като ми кажат, че неправя нещо както трябва и се паникьосвам, ставам супер неедекватен много пъте саме гонели от работа заради това... Също така забравих да ви спомена, че като по малък съм бил тормозен от съучениците ми.Тогава си спомнят как и седях уплашено в някой далечен чин, с недеждата този път да не ме бият.Мога да се отпуна пред хората ако знам, че е сигурно.Незнам ако това ме е травмирало, някакси какво би ми помогнало да се оправя?

Аха, благодаря ви за отговора д-р Първанов!Ще го направя! Другия ми проблем е свързан основно със общуването- не мога да говоря концентрирано и някъде по - средата на изречението всякаш ми се губи мисълта и забивам, блокирам, гърлото ми се свива и гласът ми се изтънява все едно ме чуват от 3 километра.Това изцяло ми прече да функционирам социално и е много измъчващо.Зада обесня нещо използвам най-много 4-5 думички, които в много случайте не са достатъчни хората да ме разберат какво искам да кажа...И това ми се превърна един от основните страхове които ме кара да странича от общуването или се свръхнапрягам.